Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_12_08 Да ида да го събудя

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 17 май 2016 - 08:21

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Да ида да го събудя.

 

 

Лазаръ, нашиятъ приятель, заспа; но да ида да го събудя.

 Иоана 11: 11.

 

 

            „Да го събудя“. Това сѫ най-важнитѣ думи въ цѣлия стихъ. Че нѣкой е заспалъ, това е интересно за този, който спи. Обаче, да събудя заспалия, отъ това азъ се интересувамъ. Който спи, той си почива, забравя дълговетѣ си. Като заспи, човѣкъ отива въ друга область на живота, тамъ да разреши нѣкои свои въпроси. Че щѣлъ да разреши нѣкой въпроси, това е интересно за него. За мене, обаче, е важно неговото събуждане. Само като буденъ, той може да има отношения къмъ мене.

 

    Въ свѣта сѫществува една наука, едно учение, което не е нито за богати, нито за бедни; нито за болни нито за здрави; нито за любещи, нито за тѣзи, които мразятъ; нито за безвѣрници, нито за вѣрващи; нито за лоши, нито за добри; нито за мързеливи, нито за трудолюбиви; нито за доволни, нито за недоволни. Това учение се отнася за онѣзи, които нѣматъ никаква работа. Онѣзи, които иматъ работа, могатъ да бѫдатъ само слушатели. Както и да се говори на съвременнитѣ хора, тѣ иматъ своя опредѣлена философия, отъ която не могатъ да се откажатъ. Не само хората, но и животнитѣ, и растенията иматъ своя специфична философия и наука, на която служатъ. Запримѣръ, при каквито условия да поставите едно растение, то всѣкога ще се прояви такова, каквото е въ действителность. Каквито опити да правите, за да измѣните естеството на растението, на животното или на човѣка, нѣма да получите никакъвъ резултатъ. Каквато присадка да турите на нѣкое растение, то временно само ще се измѣни. Щомъ се махнатъ тия условия, растението се проявява пакъ такова, каквото е било въ началото. Временно, човѣкъ може да подпуши течението на водата, но щомъ намѣри нѣкаква пукнатина, тя ще започне да изтича оттамъ, но вече съ по-голѣма сила, съ по-голѣмо напрежение. Колкото и да подпушвате водата, т. е. колкото и да я морализирате, привидно тя може да се съгласи съ васъ, но срещне ли нѣкаква малка пукнатина, тя веднага започва да изтича оттамъ и да проявява естеството си.

 

    Въ естеството на човѣка, както и на всѣко живо сѫщество, има нѣщо неизмѣнно. Нѣкои ще възразятъ: Какъ е възможно, човѣкъ да не се измѣня, щомъ той се подава на възпитание. Възпитанието не е нищо друго, освенъ изкуство на актьоритѣ. Актьорътъ може да играе роля на царь, на сѫдия, на учитель, на поетъ, на майка и на баща, но слѣзе ли отъ сцената, той се проявява като обикновенъ човѣкъ. Ако вникнете въ живота на човѣка, ще видите, че понѣкога той върши такива работи, които нѣматъ нищо общо съ неговия вѫтрешенъ животъ. Запримѣръ, като влиза въ църква, православниятъ пали свѣщи, седи благоговѣйно и минава за благочестивъ, за набоженъ човѣкъ. Евангелистътъ чете Библия, пѣе, моли се, минава за вѣрващъ човѣкъ.  Католикътъ колѣничи, размишлява, моли се, минава за много преданъ на Христа. Будистътъ се моли по свой начинъ. Учениятъ пъкъ, търси книги, прави редъ изследвания, и предъ всички минава за човѣкъ на науката, който, освенъ отъ науката, отъ нищо друго не се интересува. Всѣки човѣкъ крие въ себе си известни дарби и способности, но като излѣзе вънъ отъ тѣхъ, той се проявява съвсемъ различно. Когато православниятъ, евангелистътъ, католикътъ излѣзатъ отъ църква и отидатъ у дома си, тѣ ще питатъ жена си, какво е наготвила. Ако намѣрятъ, че е прегорила или пресолила яденето, ще се сърдятъ, ще викатъ, ще изкажатъ недоволството си. А по това, какво е говорилъ свещеникътъ, въпросъ нѣма да стане. Ще кажете, че това е всѣкидневниятъ редъ на нѣщата. — Ами какво представя другото, което човѣкъ прави?

 

    Сега, азъ говоря за онѣзи, които сѫ свободни, които сѫ наредили работитѣ си. Само тѣ могатъ да ме слушатъ. Само на тѣхъ мога да кажа, какво представя живота на много отъ съвременнитѣ хора. Животътъ на тия хора е подобенъ на модата, на външното облѣкло. Модно е, запримѣръ, като умре нѣкой вашъ близъкъ, да облѣчете черни дрехи. Когато умре мѫжътъ, жената се облича съ черни дрехи, на главата си туря гѫстъ, черенъ воалъ, да покаже на хората, че скърби за мѫжа си. Не се минава година, тя започва да поглежда къмъ нѣкой младъ човѣкъ. Ако я хареса, той започва да се приближава къмъ нея, да ѝ казва, че не може да живѣе безъ нея. Вѣрно ли е, че той не може да живѣе безъ нея? — Не е вѣрно. Това е животъ на сцената. Днесъ той ѝ казва, че умира за нея, а утре ще ѝ каже, че умира отъ нея. Такъвъ е животътъ на сцената. Щомъ е така, вие не трѣбва да сѫдите актьоритѣ. Като гледате играта на актьоритѣ, вие имате думата само за това, дали играятъ добре, или не. Обаче, що се отнася за ролитѣ, които изпълняватъ, вие нѣмате право да се произнасяте. Докато е на сцената, актьорътъ може да играе всѣкакви роли, достойни и недостойни, заради което не може да бѫде сѫденъ. Ролитѣ на актьоритѣ могатъ да се смѣнятъ: единъ актьоръ играе въ една пиеса роля на слуга, а въ друга — роля на господарь, на царь. Отъ актьора се иска да играе ролята си добре, а каква роля играе, не е важно.

 

    Съвременнитѣ хора говорятъ за добро и за зло, но ако това, което тѣ наричатъ добро и зло, се пресѣе, какъвъ процентъ ще остане отъ него? Това, което хората наричатъ добро и зло, е въ зависимость отъ тѣхнитѣ състояния. Болниятъ казва, че животътъ е лошъ, защото е боленъ. Здравиятъ казва точно обратното, че животътъ е прекрасенъ. Богатиятъ намира, че заслужава да се живѣе. Сиромахътъ пъкъ, се оплаква отъ сиромашията си. Той казва, че животътъ му е дотегналъ, благодарение на сиромашията. Има случаи въ живота, когато сиромашията е за предпочитане предъ богатството. Запримѣръ, когато човѣкъ се дави, за предпочитане е да бѫде сиромахъ, да нѣма никаква раница на гърба си съ пари, отколкото да е богатъ и да потъне на дъното на морето заедно съ паритѣ си. Стане ли въпросъ за отиване на концертъ, да слуша нѣкой виденъ артистъ, пѣвецъ или музикантъ, човѣкъ трѣбва да бѫде богатъ, за да си купи билетъ отъ първо мѣсто, да вижда и чува добре. Понеже богатството и сиромашията сѫществуватъ като явления въ живота, тѣ иматъ свой дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Тѣзи явления не могатъ да се разглеждатъ вънъ отъ тѣхнитѣ причини, вследствие на което, всички хора не могатъ да бѫдатъ само богати, нито могатъ да бѫдатъ само бедни. Въ живота всѣкога е имало и ще има и бедни, и богати. Всички хора не могатъ да бѫдатъ богати, но и всички хора не могатъ да бѫдатъ сиромаси. Всички хора не могатъ да бѫдатъ здрави, но не могатъ да бѫдатъ и болни. Всички хора не могатъ да бѫдатъ учени, но не могатъ да бѫдатъ и невежи. Всички хора не могатъ да се родятъ изведнъжъ, но не могатъ и да умратъ изведнъжъ. Всѣко явление става на точно опредѣлено за него време. За да дойде до вѫтрешния смисълъ на живота, човѣкъ трѣбва да разполага съ високо съзнание.

 

    Какво представя съзнанието на човѣка? Съзнанието на човѣка е онова вѫтрешно начало въ него, което опредѣля сѫдбата му. Каквото е съзнанието на човѣка, такъвъ е неговиятъ умъ, такова е и неговото сърдце. Съзнанието е нѣщо реално за хората. Тѣ го признаватъ въ себе си. Задъ съзнанието седи друга, по-възвишена область, върху която се гради Божествената наука. Въ тази область може да влѣзе само онзи, който живѣе споредъ законитѣ на абсолютната любовь, мѫдрость и истина. Това е една свещена область, въ която обикновенъ човѣшки кракъ не може да стѫпи. Никое човѣшко око не би могло да надзърне въ тази область. Не само човѣкъ, но никой ангелъ, никой арахангелъ, никое божество, не би могло да надзърне въ тази свещена область на Битието. Ако едно божество, или единъ ангелъ надзърне тамъ, той трѣбва да съблѣче дрехитѣ, съ които е облѣченъ, да се откаже отъ положението, въ което се намира, и така да влѣзе. Какъвто човѣкъ да влѣзе въ тази область — богатъ, сиромахъ, ученъ, невежа, праведенъ, грѣшенъ, красивъ или грозенъ, той непременно трѣбва да забрави положението си, въ което се намира. Като прекара тамъ известно време, той ще излѣзе и отново ще се върне между хората, но вече измѣненъ, новъ човѣкъ. Не е достатъчно да бѫде човѣкъ красивъ, но на тази красота трѣбва да съответствува красиво сърдце, красивъ умъ, красива душа и красивъ духъ. Това значи истинска красота. Ще каже нѣкой, че е истинолюбивъ човѣкъ, че всѣкога говори истината. Коя истина говори той: истината на мравкитѣ, на пчелитѣ, на растенията, или на минералитѣ? Истината може да излиза отъ устата на различни сѫщества и да се изказва по различни начини.

 

    Сѫщото може да се каже и за различнитѣ науки. Много учени говорятъ за химията, но и растенията я разбиратъ. Нѣкои растения познаватъ химията по-добре отъ хората. Всички материали отъ органическия свѣтъ, съ които хората си служатъ, сѫ изработени отъ растенията. Тѣ черпятъ енергии отъ земята, обработватъ ги и складиратъ въ себе си като запасна, потенциална енергия, отъ която хората се ползуватъ. И досега още хората живѣятъ отъ придобивкитѣ на растенията отъ миналитѣ култури. Растенията на миналитѣ култури не сѫ били като сегашнитѣ. Тѣ се отличавали съ по-висока култура отъ тази на сегашнитѣ растения. Може да се вижда чудно, какъ могатъ растенията да иматъ култура. Колкото и да се чудите, това е фактъ. Културата е нѣщо присѫщо на всички живи сѫщества. Дали признавате това, или не признавате, нѣщата не се измѣнятъ. Ако нѣкой ви каже, че сте добъръ, той непременно има предъ видъ да вземе нѣщо отъ васъ. Наистина, виждате го на другия день, че иде при васъ, иска да му дадете хиляда лева на заемъ. Ако му дадете, той ще запази доброто мнение за васъ. Не му ли дадете, веднага ще измѣни мнението си. Значи, докато има нѣкаква нужда, човѣкъ е готовъ да се възхищава отъ този, отъ когото се надѣва да получи нѣщо. Вземе ли това, което му е трѣбвало, той не се интересува вече отъ него.

 

    Единъ пѣтелъ намѣрилъ едно голѣмо парче сирене, и отишълъ въ гората, да търси нѣкое удобно, скрито отъ погледитѣ дърво, да се качи на него и тамъ да изяде сиренето. Едва се качилъ на едно дърво, подъ дървото се спрѣла една лисица и започнала да се разговаря съ пѣтела: Голѣмъ хубавелякъ си ти! Отъ всички съмъ чувала за тебе, че си красавецъ, но и голѣмъ пѣвецъ. Попѣй ми малко да те чуя! Поласканъ отъ думитѣ на лисицата, пѣтелътъ отворилъ уста и започналъ да кукурига. Парчето сирене паднало отъ устата му, и лисицата веднага го сграбчила и изяла. Като се видѣлъ излъганъ, пѣтелътъ се замислилъ, но нищо не казалъ. Не се минало много време, лисицата пакъ видѣла пѣтела на сѫщото дърво, съ друго парче сирене въ устата. Тя пакъ се опитала да го хвали за красотата му, за хубавия му гласъ, но пѣтелътъ мълчалъ и спокойно си ялъ парчето сирене. Като го изялъ, той се обърналъ къмъ лисицата съ следнитѣ думи: Ще ме извинишъ, че нищо не отговорихъ на твоитѣ ласки. Отъ първата опитность, която ми даде, разбрахъ, че трѣбва да изямъ сиренето и после да се разговарямъ съ тебе, пъкъ и да ти попѣя. — Защо не ми даде поне половината парче сирене? — казала лисицата. — Пропуснахъ този пѫть. Като минешъ трети пѫть край мене, тогава ще помисля, да раздѣля ли сиренето си съ тебе, или не.

 

    Това сѫ редъ разсѫждения, отъ които можемъ да дойдемъ до заключение, че и пѣтелътъ е правъ, и лисицата е права. И пѣтелътъ носи чуждо сирене. Той е задигналъ сиренето отнѣкѫде, не го е направилъ самъ. Човѣкъ прави сирене. Навѣрно пѣтелътъ е задигналъ сиренето отъ господаря си. Господарьтъ му е купилъ сирене, турилъ го на масата, а пѣтелътъ подскочилъ, взелъ едно парче и тръгналъ въ гората, да търси удобно мѣсто да го изяде, безъ да го смущава нѣкой. Може да се предположи, че нѣкое дете, като яло сирене, подхвърлило настрана едно парче, отъ което пѣтелътъ се възползувалъ да го грабне и изяде. Понеже е гордъ и щеславенъ, пѣтелътъ не е очаквалъ, нѣкое дете да му подхвърли парче сирене, но самъ си е взелъ отъ масата на господаря. Това е едно отъ качествата на щеславието. При какъвто учитель и да се учи, щеславниятъ нѣма да признае, че се е училъ при нѣкого. Той ще каже, че каквото знание е придобилъ, всичко се дължи на неговата глава. Горделивиятъ пъкъ ще каже, че е употрѣбилъ много трудъ, правилъ е голѣми усилия, за да постигне това, което днесъ има. Щеславниятъ говори много, а горделивиятъ — малко, или почти никакъ. Щеславието и гордостьта лежатъ на противоположнитѣ ѫгли на квадрата. Ако обикалятъ квадрата, т. е. ако се движатъ по странитѣ му, тѣ ще се намѣрятъ въ противоречие. За да излѣзатъ отъ това противоречие, тѣ трѣбва да вървятъ по диагоналитѣ въ квадрата. Правиятъ пѫть въ квадрата сѫ неговитѣ диагонали. Движи ли се човѣкъ по ѫглитѣ на квадрата, той неизбѣжно ще мине презъ всички анормални състояния, отъ които хората страдатъ. Ѫглитѣ на квадрата сѫ ония четири точки, въ които деятелностьта е най-силна. Следователно, който се движи по тия четири точки, той непременно ще пострада. Човѣкъ трѣбва да бѫде голѣмъ герой, за да може, като върви по тия точки, да избѣгне страданията. Диагоналитѣ на квадрата представятъ вѫтрешнитѣ точки на живота. Който разбира живота, само той може да върви безопасно по неговитѣ диагонали, т. е. по вѫтрешнитѣ му пѫтища.

 

    И тъй, иска ли да избѣгне страданията и нещастията, човѣкъ трѣбва да върви по вѫтрешнитѣ пѫтища на живота, а не по външнитѣ. Когато се казва, че човѣкъ не трѣбва да върви по чуждъ умъ, това значи, да не ходи по ѫглитѣ и по странитѣ на квадрата. Това не значи, че квадратътъ носи нещастия въ свѣта, но човѣкъ трѣбва да знае, по кои пѫтища на квадрата да върви. Квадратътъ представя дома. Върхътъ А. представя бащата, а противоположниятъ върхъ С. представя сина. Върхътъ В. е майката, а противоположниятъ на нея върхъ Д. — дъщерята. Бащата обича повече сина, а майката — дъщерята. За тѣхната обичь има редъ причини. Това не е нѣкаква слабость, нито нѣкакво временно увлечение. Синътъ е заслужилъ любовьта на баща си, а дъщерята — любовьта на майка си. Пѫтьтъ, по който бащата се движи къмъ сина си, и майката — къмъ дъщеря си, сѫ диагоналитѣ въ квадрата. Рече ли бащата да се движи по ѫглитѣ на квадрата, за да отиде до сина си, ще се създаде голѣмъ споръ, ще изникнатъ голѣми недоразумения. Това показва, че бащата, както и останалитѣ членове на дома, не разбиратъ вѫтрешнитѣ закони на живота, вследствие на което, нарушаватъ хармонията въ тѣхнитѣ отношения. Мѫжътъ и жената, братята и сестритѣ, трѣбва да живѣятъ въ хармония. Обаче, тази хармония не се създава сега. Тя сѫществува въ самата природа. Отъ насъ се иска само да спазваме тази хармония. Въ природата сѫществуватъ редъ правила, методи и закони, които човѣкъ трѣбва да прилага. Прилага ли ги, както трѣбва, той ще живѣе хармонично.

 

    Сега азъ говоря за онѣзи, които нѣматъ работа, които искатъ да бѫдатъ ученици. Искате ли да бѫдете ученици, вие трѣбва да се обърнете къмъ природата, да следвате нейнитѣ методи и закони, защото тя има дълъгъ животъ, като вѣчностьта, правила е много опити, вследствие на което, разполага съ положително, истинско знание. Хиляди години е работила природата, докато създаде свѣтоветѣ, които виждаме днесъ. За да създаде човѣка, природата е мислила хиляди години. Тя предварително е мислила, при какви условия да постави човѣка, какви чувства и мисли да вложи въ него, какъ да ги съчетае, за да може правилно да се развива той. Условията, при които човѣкъ днесъ се развива, сѫ най-добритѣ. По-добри отъ тѣхъ, не можемъ да си представимъ. Следователно, прилагате ли природнитѣ закони и методи въ живота си, ще видите, че, ако въ началото имате нѣкакво малко препятствие, на края непременно ще имате печалби. Всички природни закони даватъ добри резултати. Въ това нѣма никакво изключение. Резултатитѣ на човѣшкитѣ методи сѫ точно обратни: въ началото сѫ добри, а накрая - лоши. Като проследите човѣшката история, ще видите, че всички човѣшки методи сѫ свършили съ загуба. Нѣкой казва, че ще се труди да стане добъръ. — Не, доброто не се създава по този начинъ. Преди всичко, човѣкъ не може да създаде доброто. Другъ пъкъ казва, че ще работи, докато намѣри правия пѫть. — И пѫтьтъ не се намира така. Ако мисли по този начинъ, човѣкъ ще влѣзе въ противоречие съ основнитѣ начала на живота.

 

    Съвременнитѣ хора се натъкватъ на страдания и на изпитания, именно, по тази причина, че не мислятъ право. Една млада, красива англичанка, свършила по медицина и се специализирала по хирургия и нервнитѣ болести, се оженила за младъ и много богатъ търговецъ. Това пише единъ младъ английски писатель. Преди да се ожени, тя казвала на своя възлюбенъ, че иска само едно нѣщо отъ него: да не ѝ прѣчи да практикува специалностьта си. Той обещалъ, че нѣма да ѝ прѣчи въ работата. Тѣ се оженили и въ първо време живѣли добре. Обаче, като я виждалъ замислена, той всѣкога я питалъ за причината на нейната замисленость. Тя му казвала, че причината на това се дължи на сериознитѣ случаи, които срѣщала въ практиката си. Единъ денъ тя му разправила, че била повикана при единъ боленъ, който падналъ лошо и счупилъ двата си крака. Положението било сериозно, но тя могла да намѣсти счупенитѣ кости. Следъ този случай, тя разказала на мѫжа си, че я викали въ дома на единъ младъ лордъ, който, въ едно състезание на конь, падналъ отъ коня си и разбилъ главата си. Мѫжътъ ѝ слушалъ и изпитвалъ нѣкакво вѫтрешно спокойствие, че случаитѣ, при които я викали, били много сериозни, вследствие на което, болниятъ не могълъ да спре вниманието си върху неговата млада и красива жена. Сѫщевременно, като търговецъ, той се интересувалъ, дали добре плащали на жена му. Обаче, той грижливо криелъ и едната, и другата мисъль, не се изказвалъ предъ жена си. Единъ день, тя се върнала отъ работа много весела, разположена духомъ. Мѫжътъ ѝ веднага я запиталъ: Защо днесъ си толкова весела? — Викаха ме при единъ младъ, богатски синъ, който се драсналъ леко по рѫката. Родителитѣ му се страхували да не стане нѣкаква инфекция, та ме викаха да го превържа. — Чудна работа! Може ли само за едно одраскване да безпокоятъ лѣкаря? Щомъ е за толкова малка работа, може и да не ти платятъ. Казвашъ, че момъкътъ билъ красивъ. Какъ те поглеждаше, като го превързваше? — Съ благодарность. — Слушай, азъ не одобрявамъ това нѣщо. Ако е да помагашъ на хората, ходи при такива, които сѫ счупили краката си, главата си или рѫцетѣ си, но тъй, нѣкой младъ, красивъ момъкъ се слабо одраскалъ, нѣма защо да го превързвашъ. Ходи при болни отъ 50 годишна възрасть нагоре. Що се отнася до млади хора, отъ 20 — 30 — 50 години, ти остави други лѣкари да ги превързватъ. Младитѣ сѫ опасни, тѣ искатъ да те изпитватъ.

 

    Какви чувства рѫководятъ този търговецъ: чувства на добъръ, истински приятель, или чувства на дедективъ, на следователь? Той върви подиръ жена си, следи я, разпитва я, иска да знае, отъ какви чувства се рѫководи тя въ работата си: състрадание къмъ болнитѣ, или нѣкакви симпатии, лични разположения къмъ тѣхъ. Той се явява предъ нея като авторитетъ и иска да ѝ се наложи. Много отъ съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ чистъ, праведенъ животъ, но за такъвъ животъ се иска високъ моралъ. Какъвъ е моралътъ на тия хора? Коя е абсолютната мѣрка за чистъ, праведенъ, мораленъ животъ? Каквото и да говорятъ за чистота, за добродетели, за правда, съвременнитѣ хора нѣматъ още абсолютната имъ мѣрка. Тѣ разполагатъ съ относителна мѣрка за тия нѣща. Искатъ ли да постигнатъ нѣщо, тѣ трѣбва да приложатъ абсолютната мѣрка на морала, на доброто, на правдата въ свѣта. Правдивъ човѣкъ е онзи, който не накърнява чуждитѣ интереси нито на йота. Той е готовъ отъ него да замине, но не и отъ другитѣ. Той е готовъ да отстѫпи първото мѣсто на другитѣ, а самъ да заеме последното мѣсто. Така постѫпва майката. Тя дава възможность, първо децата да се нахранятъ, а после мисли за себе си. Който не прилага тази мѣрка въ живота си, той не познава правдата, не може да се нарече правдивъ човѣкъ. Правдата е абсолютенъ законъ, който никога не се мѣни. Мѣни ли се, ние имаме относителна правда. Нѣма сила въ свѣта, която може да изопачи правдата. Правдата е вѫтрешенъ законъ, който сѫществува въ самия човѣкъ. Правдата се налага отвѫтре, а не отвънъ. Сѫщото се отнася до всички добродетели. Човѣкъ трѣбва да се ползува отъ своитѣ добродетели, както и отъ добродетелитѣ на своитѣ ближни, безъ да се запитва, какво криятъ тия добродетели въ себе си. Искате ли да посрещнете слънцето, излѣзте срещу него и чакайте го да изгрѣе, безъ да питате, какви тайни крие въ себе си. Стремете се да възприемете това, което слънцето носи въ себе си, безъ да разисквате върху въпроса, какво носи. Когато отивате на планината, бѫдете будни, да получите това, което тя е опредѣлила за васъ. Отъ хиляди години насамъ, природата е опредѣлила за всѣки човѣкъ по нѣщо, и той трѣбва да го получи точно на време. Умниятъ човѣкъ знае това и гледа да не пропусне момента. Глупавиятъ, обаче, чука отъ врата на врата, дано получи нѣщо, но по този начинъ, той изпуща благоприятнитѣ моменти.

 

            „Да ида да го събудя“. Кого е събудилъ Христосъ? — Лазара. Лазаръ заспалъ, и Христосъ отишълъ да го събуди. Това е станало преди две хиляди години. Обаче, и днесъ, две хиляди години следъ Христа, хората още спятъ. Когато се говори истината, хората още не могатъ да я разбератъ, не искатъ да я приематъ, докато не се убедятъ напълно, дали е съгласна съ сегашнитѣ религии, съ сегашния строй на държавитѣ, съ сегашнитѣ научни теории и т. н. Когато природата или Богъ говори на човѣка, Той не взима предъ видъ ничие мнение: нито на държавитѣ, нито на обществата, нито на ученитѣ хора. Когато истината се изявява, тя не взима подъ внимание мнението на хората. Дъждътъ ли трѣбва да бѫде въ съгласие съ дърветата, или дърветата съ дъжда? Свѣтлината ли трѣбва да бѫде въ съгласие съ растенията, или растенията съ свѣтлината?

 

    Сега, това не значи, че човѣкъ трѣбва да изпадне въ друга крайность, да не се интересува нито отъ религията, нито отъ науката, нито отъ държавитѣ и обществата. Ние се интересуваме отъ всичко, защото човѣкъ е взелъ участие въ създаване на религията, науката, държавитѣ, обществата и т. н. Следователно, нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е отговоренъ и за доброто, и за злото, което срѣща въ живота. Веднъжъ взелъ участие въ създаване на различнитѣ институти и учреждения, човѣкъ носи вече известна отговорность. Ще кажете, че нѣщата сѫ създадени сами по себе си, безъ участието на нѣкаква разумна сила.— Не е така. Задъ всѣко проявено нѣщо, се крие нѣкаква разумна сила. Даже и яйцето, което кокошката снася, не се е създало само по себе си. Хиляди години е работила кокошката, докато създаде яйцето. Мнозина искатъ всѣко нѣщо да имъ се докаже. Това е невъзможно. Обаче, ако изучавате окултнитѣ теории, ще видите, че окултиститѣ подържатъ идеята, какво първоначално свѣтътъ е билъ затворенъ въ черупката на яйце, което впоследствие се пукнало, и свѣтътъ се създалъ. Сега се задаватъ въпроситѣ: Кой снесе това яйце? Кой го разчупи? Какъ е могълъ цѣлиятъ свѣтъ да се скрие въ това малко яйце? Както и да се отговори на тия въпроси, истината пакъ ще остане скрита. Тѣзи въпроси се решаватъ по духъ, а не по буква. Подъ думата „яйце“ се разбиратъ съвършенитѣ условия, при които животътъ може да се прояви и развива.

 

            „Да ида да го събудя“. Значи, човѣкъ трѣбва да се събуди на време, но трѣбва да има нѣкой, който да го събуди. Не е безразлично, кой ще ви събуди. Ако ви събуди нѣкой глупавъ човѣкъ, презъ цѣлия день ще вършите глупости, ще мязате на този, който ви е събудилъ. Единъ богатъ американецъ, търговецъ въ Ню-Йоркъ, обичалъ да работи вечерь късно, вследствие на което, не могълъ да става рано и всѣкога закъснѣвалъ за работа. За да става рано, той си купувалъ различни будилници съ електрически звънци. Обаче, като започвалъ будилникътъ да дрънка, той го хващалъ съ едната си рѫка и го изхвърлялъ презъ прозореца, да не му прѣчи да спи. Като не могълъ самъ да си помогне, той помолилъ слугата си да го събужда сутринь. Когато слугата отивалъ да го събуди, той бързо ставалъ, изпѫждалъ го навънъ и отново лѣгалъ да спи. И това не помогнало. Обаче, случило се, че новиятъ му слуга билъ младъ, едъръ, здравъ човѣкъ. Единъ день, търговецътъ му казалъ: Ти ще бѫдешъ последниятъ, на когото ще разчитамъ да ме събужда сутринь рано, да не закъснявамъ за работа. За тази цель, ще направимъ следния договоръ: ако успѣешъ да ме събудишъ, ще ти дамъ възнаграждение десеть долара. Ако не успѣешъ, ти ще ми дадешъ десеть долара. Съгласенъ ли си? — Съгласенъ съмъ. Рано сутриньта, слугата отишълъ да събуди господаря си. Последниятъ веднага скочилъ отъ леглото си и се отправилъ къмъ слугата, съ намѣрение да го изпѫди вънъ. Слугата се засилилъ и ударилъ нѣколко юмрука по гърба на господаря си и тръгналъ да си излиза. — Какъ смѣешъ да ме биешъ? — Договоръ сме сключили за това. Като чулъ тия думи отъ слугата си, търговецътъ дошълъ на себе си и не се върналъ отново да спи, но се облѣкълъ и тръгналъ на работа. — Чакай, нали се условихме, че ако те събудя, ще ми дадешъ десеть долара. Господарьтъ извадилъ отъ кесията си десеть долара, които далъ на слугата си и отишълъ на работа. Като вървѣлъ изъ пѫтя, той си мислѣлъ: Чудна работа! Какви срѣдства не употрѣбявахъ да ставамъ рано, но все не успѣвахъ. Различни будилници купувахъ, слуги единъ отъ другъ по-добри, по-надежни, пазарувахъ, но никой не успѣ да ме буди. Най-после трѣбваше да дойде този здравенакъ, да ме набие, но да ме събуди. Какво се случило този день на търговеца? Той спечелилъ сто хиляди долара. Като се върналъ у дома си, слугата го запиталъ: Господарю, искашъ ли и утре да те събудя рано? — Искамъ пакъ да ме събудишъ. Не зная, защо става така, но има нѣщо въ мене, не мога да ставамъ сутринь рано. — Лесна работа, азъ мога да се справя съ такива хора. Азъ имамъ единъ добъръ методъ, ще го приложа върху тебе. Надѣвамъ се, че ще имамъ добъръ резултатъ. — Бѫди по-внимателенъ, не трѣбва да ме биешъ, както направи вчера. — Бѫди спокоенъ, този пѫть нѣма да има бой. Рано сутриньта, слугата влѣзълъ въ стаята на господаря си, дигналъ юрганя му, поразтърсилъ го малко и го залѣлъ съ една кана студена вода. Господарьтъ му скочилъ отъ леглото си, облѣкълъ се и на време отишълъ на работа. Слугата приложилъ този методъ нѣколко пѫти наредъ, докато господарьтъ му се освободилъ отъ недостатъка си, да спи късно сутринь. Достатъчно било, господарьтъ да види слугата си въ стаята, за да стане веднага отъ леглото си, да се измие, облѣче и да отиде на работа.

 

    Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ такъвъ слуга, който може да влѣзе въ стаята имъ, да ги събуди и да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ. Въ първо време, лицата на хората ще бѫдатъ одраскани при борбата съ слугата, но поне ще научатъ нѣщо отъ него. Той ще имъ каже истината. Онзи, който може да говори истината, е уменъ човѣкъ. Следователно, само умниятъ може да събужда заспалитѣ и да имъ покаже, какъ трѣбва да живѣятъ. Който е разбралъ истината, той е придобилъ онова богатство и щастие, къмъ което душата му се стреми. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се стреми къмъ истинската наука, къмъ богатство и щастие, къмъ красота.

 

            „Христосъ казва. Да ида да го събудя“. Кой човѣкъ може да ви събуди? — Който ви обича. Христосъ обичаше Марта, Мария и братъ имъ Лазаръ. Марта, Мария и Лазаръ представятъ ума, сърдцето и волята на човѣка. Тѣзи три принципа, съединени въ едно, представятъ човѣка. Следователно, когато умътъ, сърдцето и волята на човѣка работятъ едновременно, той може да бѫде събуденъ. Когато се казва, че Христосъ отиде да събуди Лазара, имаме предъ видъ съвършения човѣкъ. Само съвършениятъ човѣкъ, може да събужда заспалитѣ. Само богатиятъ, само онзи, който е завършилъ развитието си, може да събужда спещитѣ души. Той всѣкога върши волята Божия и се радва, че я изпълнилъ, безъ да очаква нѣкакво възнаграждение за онова, което е направилъ. Само съвършениятъ човѣкъ работи напълно безкористно. Докато достигне съвършенство, човѣкъ всѣкога ще постѫпва користно. Съвършениятъ, не прави нито зло, нито добро. Той е съработникъ на Бога, т. е. той работи съгласно великитѣ закони на природата, на Битието. Несъвършениятъ, обаче, прави и добро, и зло, и по този начинъ грѣши. Но като грѣши, той има възможность да се изправя.

 

    И тъй, когато говоримъ за законитѣ на разумната природа, ние разбираме разумнитѣ сѫщества, които сѫ завършили своето развитие. Тѣзи възвишени, разумни сѫщества се отличаватъ отъ ангелитѣ и арахангелитѣ по това, че никога не пѫтуватъ. Тѣ стоятъ на едно мѣсто и помагатъ на страдащитѣ души. На земята тѣ не слизатъ, понеже добре познаватъ земния животъ. Достатъчно е да възприематъ най-слабия зовъ на нѣкоя страдаща душа за помощь, за да ѝ се притекатъ веднага. Тѣ изпращатъ нѣкой ангелъ на земята, да помогне на душата, която вика за помощь. Като не разбиратъ и не познаватъ тия сѫщества, хората мислятъ, че, за да омилостивятъ Бога, да имъ помогне въ страданията, трѣбва да бѫдатъ или много близко до Него, или дълго време да викатъ. Щомъ мислятъ така, тѣ сами се ограничаватъ. Тѣхната идея за Бога е много ограничена и повърхностна. Какъвъ Богъ е този, къмъ когото трѣбва да се вика много, за да се умилостиви? Казано е въ Писанието, че безъ вѣра не може да се угоди на Бога. Това значи: докато човѣкъ не обработи туй, което му е дадено, не може да получи никакво благо, никакво благословение. Това е законъ. Свѣтътъ да се обърне съ главата надолу, този законъ нѣма да се измѣни. Хиляди години могатъ да се минатъ, хиляди молитви да отправи човѣкъ къмъ Бога, отговорътъ ще бѫде „ни гласъ, ни услишание“. Ако хората днесъ се оплакватъ, че сѫ нещастни, това се дължи на факта, че тѣ не сѫ обработили, т. е. не сѫ използували първото благословение, което сѫ получили. Днесъ се проповѣдва на хората покаяние. — За какво ще се покайватъ? Човѣкъ не трѣбва да се покайва, но трѣбва да работи, да реши задачата, която му е дадена отъ хиляди години насамъ, която той все отлага. Време е вече да се реши тази задача, безъ никакво отлагане. Щомъ реши задачата си, човѣкъ ще изправи живота си и ще получи ново благо. Новото благо е новата свѣтлина, която ще освѣти пѫтя му, ще му покаже, накѫде трѣбва да върви, за да бѫде щастливъ.

 

    Това, което днесъ говоря, не се отнася до васъ, но до онѣзи, които нѣматъ работа. Които иматъ работа, тѣ ще гледатъ, ще слушатъ и ще мълчатъ. Когато на сцената се извършва престѫпление, трѣбва ли публиката да скочи на кракъ и да се хвърли върху онзи, който убива? Публиката гледа само, какво става на сцената и като се свърши действието, тя рѫкоплѣска на актьоритѣ, че добре сѫ изиграли ролитѣ си. За да престанатъ да вършатъ престѫпления, хората трѣбва да се събудятъ. Всички престѫпления, всички неразумни работи, които хората вършатъ, ставатъ все въ спещо състояние. Причината за спещото състояние на хората се дължи на гѫстата материя, въ която сѫ вплетени. Тази материя имъ прѣчи да мислятъ правилно. Значи, когато убива, когато върши престѫпления, човѣкъ е въ сънно състояние. Съвършенитѣ хора, обаче, никога не спятъ. Когато слѣзе на земята, съвършениятъ човѣкъ се представя, че спи. За него съньтъ е пакъ будно състояние. Чрезъ съня, той се свързва съ съзнанието на спещитѣ хора, за да разбере, какъ живѣятъ.

 

            „Да ида да го събудя“. Значи, Лазаръ билъ заспалъ, затова трѣбвало Христосъ да отиде да го събуди. Това показва, че човѣкъ може да спи, но не непробудно. Човѣкъ може да е мъртавъ, безъ да е умрѣлъ. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть да я взема“. Това значи: Имамъ власть да живѣя, имамъ власть и да умра. Така може да каже само онзи, който е господарь на положението си. Отъ примѣра за събуждането на Лазара, виждаме, че всѣки човѣкъ, трѣбва вѫтрешно да се събуди. Това събуждане трѣбва да стане тихо, незабелязано, да не произведе никаква вѫтрешна тревога въ човѣка. Събуди ли се веднъжъ, въ каквото положение и да е, на каквато работа и да е, човѣкъ всѣкога ще се проявява като отличенъ работникъ. Всѣка работа, свършена, както трѣбва, носи вѫтрешно доволство, вѫтрешна сила за човѣка. Това доволство, тази сила, именно, представятъ неговата заплата. Какъвто е човѣкъ вѫтрешно, такъвъ е и външно. Вѫтрешниятъ животъ опредѣля успѣха на човѣка. Успѣхътъ му се дължи на неговия миналъ животъ. Следователно, нищо не се дава на човѣка даромъ. Всѣко благо, съ което човѣкъ разполага, му е дадено отъ Бога, заради готовностьта му всѣки моментъ да изпълнява волята Божия. Нѣкой има силна вѣра. Какъ ще използува той вѣрата си? Вѣрата е дадена на човѣка като методъ, да го научи, какъ да работи.

 

    Днесъ всички хора се запитватъ: Какъ ще подобримъ живота си? Какъ ще се справимъ съ труднитѣ икономически условия? Какъ ще се справимъ съ болеститѣ? Мнозина казватъ, че животътъ ще се оправи, болеститѣ ще изчезнатъ, когато се подобрятъ икономическитѣ условия и т. н. Това се отнася до богатитѣ, но какво ще кажатъ сиромаситѣ, какво ще кажатъ ония които нѣматъ вѣра? Има една наука, една философия, която е въ състояние да помогне на всички хора, при каквито условия и да се намиратъ. Тази наука се отнася за богати и за сиромаси, за учени и за прости, които се стремятъ къмъ истината. Веднъжъ за винаги, тѣ трѣбва да ликвидиратъ съ стария животъ и да влѣзатъ въ новия. Животътъ учи човѣка. Той му показва законитѣ, на които трѣбва да служи.

 

    Презъ време ни Балканската война, единъ българинъ, учитель въ Казанлъкъ, попадналъ въ неприятелски рѫце. Неприятельтъ избилъ много българи, войници и офицери, но по нѣкаква щастлива случайность, този учитель могълъ да избѣга отъ неприятелския куршумъ и се скрилъ въ една пещера, дето прекаралъ цѣли три деня, безъ троха хлѣбъ и безъ капка вода. По идеи, той билъ анархистъ и не вѣрвалъ въ Бога. Като огладнѣлъ много, той започналъ да мисли, какво да прави. Да излѣзе вънъ отъ пещерата, ще се изложи на неприятелскитѣ куршуми. Да остане въ пещерата, рискува да умре отъ гладъ.  Най-после му дошла на ума една свѣтла идея. Той си казалъ: Защо ставамъ толкова фанатикъ? Защо да не се помоля на Бога, да ми помогне по нѣкакъвъ начинъ? Ще направя опитъ, може да ми се чуе молитвата. Много хора вѣрватъ въ Бога. Нека и азъ опитамъ този Богъ. Той се обърналъ къмъ Бога съ думитѣ: Господи, когато бѣхъ малъкъ, слушахъ отъ родителитѣ и отъ учителитѣ си, че Ти си ни създалъ и се грижишъ за насъ. Дали е вѣрно това, не зная, но така е писано. Азъ искамъ да направя единъ малъкъ опитъ, да провѣря истинностьта на тѣзи думи. Животътъ ми е изложенъ на явна опасность. Отъ една страна съмъ заплашенъ отъ неприятелски куршумъ, а отъ друга — гладъ ме мѫчи. Помогни ми, да се върна въ отечеството си живъ и здравъ. Ако се върна въ родния си край, ще проповѣдвамъ името Ти, както досега свободно съмъ проповѣдвалъ своитѣ идеи. Като изказалъ тѣзи думи, той се вглъбилъ въ себе си тихъ и спокоенъ, и останалъ да чака отговоръ на молитвата си. Не се минало половинъ часъ, той видѣлъ една костена жаба, съ парче хлѣбъ въ устата си, се отправя точно къмъ входа на пещерата. Щомъ стигнала до входа, тя оставила хлѣба на земята и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, и по този начинъ уталожилъ глада си. Като укрепилъ силитѣ си, той могълъ да се добере до границата, дето били българскитѣ постове и съ тѣхъ заедно се върналъ въ отечеството си. Тукъ, той започналъ да разправя на близкитѣ си, както и на своитѣ ученици, какъ повѣрвалъ въ Бога. Той имъ казвалъ: Много философски книги четохъ, много проповѣди слушахъ, но никоя отъ тѣхъ, не можа да ме убеди въ сѫществуването на Бога. Обаче, една костена жаба можа да ме убеди въ сѫществуването Му. Това, което видни философи не можаха да направятъ, костената жаба го направи. Тя ми доказа, че има Единъ въ свѣта, Който се грижи за всички хора, за всички живи сѫщества.

 

    Сега, азъ не искамъ да ви накарамъ да вѣрвате като този учитель, но казвамъ: Когато се намѣрите въ нѣкакво изключително положение въ живота си, направете и вие този опитъ да се увѣрите въ сѫществуването на една Разумна сила, която регулира всички нѣща. Ще дойде день, когато всѣки човѣкъ ще се намѣри въ нѣкакво трудно, безизходно положение. Въ този моментъ, именно, той трѣбва да се обърне къмъ Бога, да направи единъ опитъ, да види, сѫществува ли Той, или не сѫществува. Труднитѣ моменти въ живота на човѣка иматъ за цель да събудятъ съзнанието му. Ако съзнанието му се събуди, той е спечелилъ нѣщо изключително.

 

    Нѣма по-велико нѣщо за сина отъ това, да зърне отдалечъ баща си, когото съ години очаква. Нѣма по-велико нѣщо за дъщерята отдалечъ да зърне майка си, която отъ години очаква. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка, отдалечъ да зърне приятеля си на младини, когото отъ години очаква. Нѣма по-велико нѣщо за вѣрващия отъ това, да зърне отдалечъ Великото Начало на живота, отъ Което свѣтлината произтича. Да видишъ източника, отъ който си излѣзълъ, това значи споредъ поета, да видишъ възлюбения на своята душа. Това значи събуждане. Види ли това мѣсто, човѣкъ вече не е странникъ, не е пришлецъ на земята. Той не се смущава вече отъ дребнавоститѣ на живота. Той се е осигурилъ, не мисли вече, какво ще яде и ще пие. Той ще бѫде изворъ, който ще блика, надалечъ ще струи, ще полива цвѣтя, треви и дървета, ще уталожва жаждата на всички утрудени пѫтници.

 

            „Да ида да го събудя“. Това събуждане се отнася не само до Лазара, но до всички души. Днесъ всички хора живѣятъ въ изключителна епоха, която ще се ознаменува съ пробуждане на човѣшката душа. Това пробуждане нѣма да стане нито въ горитѣ, нито въ монастиритѣ, както нѣкога е било, но при условие, да служи човѣкъ на Бога въ духъ и истина. Едно мѣсто има, дето човѣкъ може да намѣри своя възлюбенъ. Хората търсятъ своя възлюбенъ навсѣкѫде, но не го намиратъ. Тѣ не знаятъ, кѫде, именно, да го търсятъ. Човѣкъ може да намѣри своя възлюбенъ, т. е. истината само тогава, когато дойде до положение да събуди заспалия Лазаръ въ себе си.

 

    Днесъ ви говоря за събуждането, защото виждамъ, че Христосъ се е запѫтилъ къмъ мнозина отъ васъ да ви събужда. Това се отнася за онѣзи, които не сѫ събудени, но не и за събуденитѣ. Обаче, събуждането не става само веднъжъ. Събуждането е непреривенъ процесъ. Учението е сѫщо така непреривенъ процесъ. Ако не всѣки часъ, поне всѣки день, човѣкъ трѣбва да се събужда. Има хора, които трѣбва много пѫти да ги събуждатъ, за да се събудятъ. Ако при десетократно будене не се събудятъ, оставятъ ги да спятъ, колкото искатъ.

 

            „Да ида да го събудя“. Христосъ отива при всички души да ги събуди. При нѣкои Христосъ иде за пръвъ пѫть; при други — за втори пѫть; при трети — трети пѫть. Най-опасното събуждане е, когато Христосъ дойде за четвърти пѫть. Мине ли четвъртото събуждане, по-нататъкъ работитѣ се нареждатъ добре. Четвъртото събуждане е подобно на положението на жена, която ражда. Ако роди благополучно, добре ще бѫде и за нея, и за детето. Не роди ли благополучно, и тя, и детето отиватъ за онзи свѣтъ. Докато детето се роди, страданията сѫ голѣми. Щомъ се роди, скръбьта се превръща въ радость.

 

    И тъй, събуждането на човѣшката душа подразбира срѣщата ѝ съ нейния възлюбенъ. Да срещне човѣкъ възлюбения си, това значи, да осмисли живота си: да се чувствува доволенъ и щастливъ, че е господарь на положението си. Той не е играчка вече на морскитѣ вълни, както нѣкога е билъ. Сега той плува по вълнитѣ на морето тихо и спокойно, отъ нищо не смущаванъ. Той знае, че параходътъ, на който се е качилъ, е здравъ и сигурно ще го изведе на пристанището. Щомъ стигне на пристанището, ще влѣзе въ обетованата земя, дето съ нетърпение го очакватъ приятелитѣ му, да го посрещнатъ.

 

    Сега и на васъ казвамъ: Параходътъ пристига на пристанището. Приятелитѣ ви идатъ да ви посрещнатъ, всички заедно ще влѣзете въ обетованата земя. Обетованата земя, това е раятъ за човѣшката душа.

 

            „Да ида да го събудя“. Желая ви, и васъ да събуди Христосъ. Като се събудите, желая ви да бѫдете радостни и весели, и така да ви посрещнатъ вашитѣ приятели.

 

 

15. Беседа отъ Учителя, държана на 8 декемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt