Jump to content

1929_12_01 Пасха Господня


Ани

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Пасха Господня.

 

 Въ първия месецъ, въ четиринадесетия день на месеца привечерь, пасха Господня е“.

 Левитъ 23: 5.

 

    Мѫдрецътъ си представя нѣщата другояче, не както обикновениятъ човѣкъ. Невежата, обикновениятъ човѣкъ казва: Огънь отъ огънь произлиза. — Не, огъньтъ никога не произлиза отъ огъня. Казва се, че огъньтъ е вѣченъ. И това не е вѣрно. За да бѫде огъньтъ вѣченъ, трѣбва да го е запалилъ нѣкой, който е вѣченъ. Това е философски въпросъ, както въпросътъ за време и пространство. Цѣли томове сѫ писани по този въпросъ, но и до днесъ още, не сѫ го разрешили. И следъ сто хиляди години, едва ли ще го разрешатъ. Обаче, ако влѣзете въ свѣта на мѫдрецитѣ, тамъ и децата знаятъ, какво представятъ времето и пространството.

 

    Пространството се отнася до външния, до обективния свѣтъ. Външниятъ свѣтъ дава форма, изразъ на реалностьта. Безъ пространството, никаква външна форма, никаква реалность не може да се прояви. Пространството е външно качество на Битието, а времето — вѫтрешно. Всичко, каквото става въ природата, има своето субективно отношение къмъ нѣщата. Когато говоримъ за дълго и кѫсо време, ние не можемъ да докажемъ обективно, колко е дълго или кѫсо времето. Това показва, че понятието за време е субективно. Нѣкой може да изпреде единъ тънъкъ конецъ и да каже, че го е изпрелъ за кратко време. Това време може да бѫде 30 секунди, 30 минути или единъ часъ.

 

    Понятията за време и пространство иматъ смисълъ за необикновенитѣ хора. Обикновенитѣ хора се чудятъ, защо трѣбва да се занимаватъ съ тѣзи въпроси. Обаче, ако нѣма понятие за време и пространство, човѣкъ нѣма да има понятие за живота, защото той се проявява въ време и пространство, т. е. външно и вѫтрешно. Човѣкъ може да нѣма ясна представа за времето и за пространството, но като идеи тѣ сѫществуватъ въ неговия умъ. Мнозина нѣматъ ясна представа за слънцето, но то сѫществува за тѣхъ като нѣщо реално. Само онзи ученъ има истинска представа за слънцето, който е ходилъ тамъ и се е върналъ обратно на земята. Обаче, той нищо не говори за това, което е видѣлъ тамъ. Обикновенитѣ учени, които знаятъ малко нѣщо за слънцето, много говорятъ за него. Срѣщате единъ човѣкъ, който ходилъ въ Америка, много нѣща чулъ и видѣлъ, но повече мълчи, нищо не разправя за това, което е видѣлъ и чулъ. Другъ нѣкой, прочелъ една книга за Америка и следъ това разправя много работи отъ това, което е челъ. Описанието му за Америка е субективно, т. е. споредъ неговото вѫтрешно разбиране на нѣщата. Когато четете нѣкой романъ, виждате, че авторътъ описва събитията и обстановката на нѣщата особено, не тъй, както сѫ въ действителность. Това зависи отъ неговитѣ лични впечатления за нѣщата. Ето защо, когато чете нѣщо, човѣкъ трѣбва да провѣрява нѣщата, да види, доколко тѣ отговарятъ на действителностьта. Има автори, които, безъ да искатъ, преувеличаватъ фактитѣ. Въ тѣхъ е развита способностьта да преувеличаватъ нѣщата.

 

    Следователно, колкото и да се пази човѣкъ отъ тази чърта, той винаги преувеличава. Единъ отъ проповѣдницитѣ на Христовото учение ималъ обичай да преувеличава фактитѣ, вследствие на което, самъ изпадалъ въ противоречия. Единъ день той проповѣдвалъ на слушателитѣ си за случая, когато Христосъ нахранилъ петь хиляди души съ петь хлѣба, и за да ги убеди въ този фактъ, той казалъ, че хлѣбоветѣ били голѣми като могили. Следователно, съ такива голѣми хлѣбове може да се нахрани не само петхиляденъ, но и десетхиляденъ народъ. А колкото за голѣмината на хлѣбоветѣ, да не имъ се вижда чудно, че могатъ да сѫществуватъ такива хлѣбове. Когато става въпросъ за Бога, нѣма нѣщо, което Той не може да направи. За Бога всичко е възможно. Човѣкъ не може да прави такива хлѣбове, но Богъ всичко може. Единъ отъ слушателитѣ, като си представилъ голѣмината на хлѣбоветѣ, казалъ на проповѣдника: Мене не ми се вижда чудно, че сѫществували хлѣбове голѣми като могили, но се чудя, какви трѣбва да сѫ били пещитѣ, въ които сѫ пекли тия хлѣбове. Въ възгледитѣ си и досега хората сѫ раздѣлени на две категории: едни се очудватъ на голѣмината на хлѣбоветѣ, а други — на голѣмината на пещитѣ.

 

    Съвременнитѣ учени разправятъ, че вѫтрешностьта на слънцето била огнена материя. Що се отнася до голѣмината му, тѣ казватъ, че слънцето било милионъ и 500 хиляди пѫти по-голѣмо отъ земята. Това, което тия учени говорятъ за слънцето, може да е вѣрно, а може и да не е вѣрно. Има учени, които не сѫ съгласни съ тия твърдения. Тѣ подържатъ, че вѫтрешностьта на слънцето не е огнена, вследствие на което, тамъ има животъ. Външностьта на слънцето, т. е. неговата фотосфера представя нѣкаква огнена материя, която се предава на другитѣ планети въ видъ на свѣтлина. И това твърдение може да е вѣрно, може и да не е вѣрно. Изобщо, когато се дойде до нѣкой наученъ въпросъ, за който не може да се говори абсолютно точно, хората казватъ: Това е наука, това е нѣщо, което бѫдещето ще докаже. Както е доказала много въпроси, единъ день науката и тѣзи ще докаже.

 

    Какво е доказала науката? Много нѣща е доказала. Запримѣръ, тя е доказала, че квадратътъ, вписанъ въ окрѫжностьта, е по-малъкъ отъ самата окрѫжность. И всѣка окрѫжность, вписана въ квадрата е по-малка отъ самия квадратъ. Сумата отъ вѫтрешнитѣ ѫгли на триѫгълника е равна на два прави ѫгли или на 180°. Който разбира дълбокия смисълъ на тия научни положения, той ще намѣри тѣхното приложение въ механиката. Обаче, механическиятъ животъ има свое специфично приложение. Ако отъ механиката човѣкъ вади заключение за разумнитѣ сѫщества, които сѫ я създали, това показва, че, наистина, механиката е подъ опеката на разумностьта въ свѣта. Не може ли да намѣри влиянието на разумностьта върху механиката, човѣкъ не е попадналъ въ права насока на мисъльта. Това влияние се вижда навсѣкѫде въ природата и въ живота. Запримѣръ, виждате, въ природата редъ прави и криви линии, разни ѫгли и фигури, които спадатъ къмъ деятелностьта на разумни сѫщества. Сѫщото се отнася и до живота. Виждате една овчарска колиба. Другаде виждате единъ мраморенъ палатъ. Безъ да мислите много, вие казвате, че при съграждане на колибата е взело участие нѣкое малко интелигентно сѫщество. При съграждане на мраморния палатъ е взело участие по-високо интелигентно сѫщество. Въ мраморния палатъ ще видите барометъръ за опредѣляне на времето, термометъръ за измѣрване на температурата. Въ овчарската колиба ще намѣрите тояга, съ която овчарьтъ опитва гърба на своитѣ овце.

 

    Въ умоветѣ на съвременнитѣ хора сѫществуватъ известни теории, известни вѣрвания за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, за мѫже и за жени, за братя и сестри, за религия, за държава и т. н. Обаче, отъ всички тия теории и вѣрвания, кои могатъ да се приложатъ? Ако вѣрванията и теориитѣ на хората иматъ отношение къмъ реалностьта, тѣ иматъ отношение и къмъ самия човѣкъ. Нѣматъ ли никакво отношение къмъ реалностьта на нѣщата, тѣ нѣматъ отношение и къмъ самия човѣкъ. Какво можете да кажете за една теория, или за известно вѣрване, което ограничава човѣка? Всѣко нѣщо, което ограничава човѣка, е по-силно и по-разумно отъ него. И обратно: когато човѣкъ ограничава нѣщо, това показва, че той е по-силенъ и по-разуменъ отъ него. Ограниченията могатъ да бѫдатъ външни и вѫтрешни. Изкуство е човѣкъ да се издигне надъ ограниченията. Щомъ се справи съ ограниченията, той става свободенъ. За да придобие свободата си, човѣкъ трѣбва да има знания. Знанията не зависятъ отъ външното положение, което човѣкъ заема. Има случаи въ живота, когато нѣкой човѣкъ заема високо обществено положение, но въ умствено и морално отношение седи по-низко отъ другъ, който не заема никакво обществено положение. Общественото положение на човѣка, както и различнитѣ чинове, които той заема, сѫ създадени отъ хората, а не отъ разумната природа.

 

    И тъй, всѣка теория, всѣко вѣрую, всѣко знание, което човѣкъ е възприелъ външно само, не може да се приложи въ живота. Ако човѣкъ е училъ 10 — 20 години, безъ да приложи своето учение, той не може да се нарече ученъ. Той е произведенъ само въ чинъ ученъ, както полковникътъ е произведенъ въ чинъ полковникъ, безъ да е въ сѫщность такъвъ. Докато е въ армията и дава заповѣди, гласътъ му се чува като на полковникъ. Щомъ го уволнятъ, той нито може да заповѣдва, нито гласътъ му се чува. Ако човѣкъ се ползува отъ знанието си само 20 — 30 години и следъ това не може да разреши нито единъ наученъ въпросъ, той е полковникъ, той е ученъ човѣкъ въ запасъ. Докато учениятъ разрешава мѫчнитѣ въпроси на този — на онзи, както и своитѣ, той е ученъ човѣкъ на действителна служба. Щомъ престане да разрешава тия задачи, веднага го уволняватъ отъ служба и го турятъ въ запасъ. Кой отъ васъ се е запиталъ, на действителна служба ли е, или въ запаса? Има учени, религиозни хора, учители, ученици, свещеници, майки и бащи на действителна служба, но има такива и въ запасъ. За да се справи съ вѫтрешнитѣ мѫчнотии, човѣкъ трѣбва да си отговори на въпроса, на действителна служба ли е, или въ запасъ. Нѣкой се оплаква, че получава само три хиляди лева месечна заплата и не може да свърже двата края. Ако ти, който си на действителна служба и получавашъ заплата, се оплаквашъ, какво трѣбва да прави онзи, който е въ запасъ и безъ никаква пенсия? Какъ е възможно ти, който получавашъ три хиляди лева месечна заплата, да не можешъ да се справяшъ съ положението си, а той, който нищо не получава, се справя съ положението си? Всичко зависи отъ мисъльта на човѣка. Каквото мисли човѣкъ, това става. И двамата, обаче, прекарватъ живота си. И който има, и който нѣма, по нѣкакъвъ начинъ нареждатъ работитѣ си.

 

    Казвамъ: Не е лошо, нито срамно, когато човѣкъ е беденъ и не разполага съ много срѣдства. Влизате въ нѣкое бедно семейство и виждате на трапезата сложена коприва. Тѣ веднага я скриватъ, считатъ, че само проститѣ хора ядатъ коприва. Външно тѣ се стремятъ да бѫдатъ добре облѣчени, да минаватъ за благородни хора, за аристократи, а що се отнася до яденето, гледатъ да мине, както и да е. Хората се срамуватъ отъ това, отъ което не трѣбва да се срамуватъ. Дето трѣбва да се срамуватъ, тамъ затварятъ очитѣ си и вървятъ по пѫтя, по който се движатъ ония, които не мислятъ много. Виждате предъ масата на нѣкоя бирария седатъ мѫжъ и жена, бедни хора, но зарѫчали си бира, кебапчета и минаватъ за аристократи. Отъ време на време и мѫжътъ, и жената запалватъ цигарка, пушатъ. Жената иска да се представи предъ хората за културна, модерна дама. Не е лошо, че пуши човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, но лошото е въ дима, който трови организъма. За предпочитане е човѣкъ да пуши, но да е живъ, отколкото да не пуши и да е мъртавъ. И огъньтъ, който домакинята кладе, пуши. Въ това отношение, той представя една голѣма цигара. Значи, животътъ е пъленъ съ цигари, малки и голѣми, които отдѣлятъ димъ; дето има димъ, тамъ никаква култура не сѫществува. Ще възразите, че на този свѣтъ не може безъ огънь. Наистина, безъ огънь въ свѣта не може, но никой нѣма право да сѣче горитѣ, да сѣче живитѣ дървета, за да кладе огънь. Сѣчете само сухитѣ дървета, въ които нѣма животъ, но не и живитѣ. За да сѣкатъ горитѣ, хората взиматъ разрешение отъ властитѣ на земята, но никога не искатъ разрешение отъ властитѣ на невидимия свѣтъ. Споредъ мене, човѣкъ нѣма право да сѣче живи дървета безъ разрешение на невидимия свѣтъ.

 

    Като се говори за изсичане на горитѣ, мнозина считатъ това за дребна работа. — Не, външнитѣ постѫпки на човѣка опредѣлятъ неговия вѫтрешенъ животъ, неговия вѫтрешенъ моралъ. Една българска поговорка казва: „Напиши два реда, да ти кажа, кой си“. Азъ казвамъ: Първата дума, съ която посрѣщашъ човѣка, опредѣля, какъвъ си. Първата дума на молитвата показва, ще получи ли човѣкъ отговоръ на молитвата си или не. Отъ първата дума, съ която ще искашъ пари, служба, или ще търсишъ приятель, ще се опредѣли отговорътъ. Първата дума, която детето е казало на баща си, опредѣля неговата сѫдба. Много думи още може да каже детето на баща си, но първата дума остава паметна. Първата дума, първата мисъль, първото чувство, които човѣкъ възприема сутриньта още, опредѣля сѫдбата му презъ деня. Първата дума, която човѣкъ каже при пробуждане на съзнанието му, опредѣля цѣлия му животъ. Първата стѫпка, която човѣкъ направи при пробуждане на съзнанието си, опредѣля неговия бѫдещъ животъ. Следователно, първата мисъль, която минава презъ ума на човѣка при изгрѣване на слънцето, опредѣля цѣлия день. Единъ день представя единъ животъ. Ако всѣка сутринь човѣкъ започва деня съ една и сѫща дума или съ една и сѫща мисъль, тя, именно, показва, какъ ще тече цѣлиятъ му животъ. Всѣка дума е специална гама. Ако по дадена гама животътъ на човѣка не върви добре, той трѣбва да знае ключоветѣ на гамитѣ, да ги измѣня. Ако нѣкой започне деня съ съмнение, цѣлиятъ день ще върви съ съмнение: въ този ще се съмнява, въ онзи ще се съмнява, докато се свърши деня. За да се избави отъ това състояние, нека завърти този ключъ, да дойде на друга положителна гама и цѣлия день да живѣе по нея.

 

    Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво нѣщо е доброто и какво — злото. Всѣко добро нѣщо, което човѣкъ мисли въ себе си, а отвънъ не се решава да го направи, е зло. Всѣко добро нѣщо, което човѣкъ отвѫтре мисли и отвънъ може да го направи, е добро. Външниятъ, физическиятъ свѣтъ е отражение на Божествения. Ако презъ ума на човѣка е минала една Божествена идея и той не се решава да я реализира, той върши зло. Реализира ли тази идея, той върши добро. Уменъ и добъръ човѣкъ е онзи, който изпълнява волята Божия отвѫтре — навънъ, т. е. отъ Божествения свѣтъ въ себе си къмъ външния Божественъ свѣтъ. Уменъ и добъръ човѣкъ е онзи, който изпълнява волята Божия отвънъ навѫтре, т. е. отъ външния Божественъ свѣтъ къмъ вѫтрешния Божественъ свѣтъ.

 

    Казано е въ Писанието: „Ние живѣемъ и се движимъ въ Бога“. Значи, човѣкъ живѣе и се движи въ Бога; сѫщевременно и Богъ живѣе въ човѣка, но не така, както вие си представяте. Кѫде живѣе Богъ въ човѣка? — Въ душата му. Обаче, душата на човѣка не е въ тѣлото му. Той чувствува, че извънъ него има нѣщо друго, което нито може да го обхване, нито може да опредѣли мѣстото му. Физическото тѣло на човѣка е станция за неговата душа. Тя отъ време на време само спира на тази станция и пакъ заминава. Това показва, че при сегашнитѣ условия на живота си — човѣкъ не е напълно проявенъ. Тази е причината, поради която, при сегашнитѣ условия, човѣкъ не може да бѫде съвършенъ. Колкото и да се стреми да се усъвършенствува, той все ще остане човѣкъ съ недѫзи. — Защо? — Защото, каквото е семето, такъвъ ще бѫде и плодътъ. Какъвто е човѣкъ въ детската си възрасть, такъвъ ще остане и като възрастенъ и като старъ. Каквито способности прояви човѣкъ въ началото на живота си, съ сѫщитѣ ще остане и до края на живота си. Детето е семето, а стариятъ човѣкъ — плодътъ. Семето крие въ себе си качествата на плода, а плодътъ представя развито семе.

 

    Сега, като разсѫждавате по този начинъ, вие ще дойдете до заключението, че като е създалъ свѣта и човѣка, Богъ сѫщевременно е далъ свобода на човѣка, да се проявява споредъ своитѣ възможности и условия. Следователно, човѣкъ има много възможности да измѣни живота си, въ смисълъ да го подобри или влоши. Нѣкое разумно сѫщество може да присади човѣка съ присадка, съвършено различна на неговото първично естество. Запримѣръ, на ябълка може да се присади дюля, или на круша може да се присади ябълка и т. н. Следователно, когато човѣкъ проявява нѣкакви анормалности въ живота си, това показва, че има нѣщо чуждо въ неговото първично естество, т. е. нѣкаква присадка. Който иска да се освободи отъ тази анормалность, преди всичко, той трѣбва да се освободи отъ присадката, която нѣкой е турилъ на неговото дърво на живота. Ако присадката е по-благородна отъ твоето естество, не я хвърляй. Запримѣръ, ако ти си трънъ, а върху тебе е присадена ябълка, остави ябълката свободно да се развива. Обаче, ако върху ябълката е присаденъ трънъ, последниятъ трѣбва да се отчупи. — Имамъ ли право да хвърля тръна навънъ? — Счупи тръна и го хвърли навънъ. Трънътъ се е ползувалъ много време отъ твоитѣ сокове, затова ти имашъ право вече да се освободишъ отъ него. Присадкитѣ сѫ допуснати въ природата, но тѣ се подчиняватъ на единъ великъ законъ въ Битието, споредъ който, всичко, което става въ свѣта, сѫдействува за общия ходъ на живота. Частично, нѣщо може да не е добро за нѣкое сѫщество, обаче, що се отнася до общия ходъ на живота, всичко е за добро. Разумниятъ човѣкъ всѣкога може да се освободи отъ ония условия на живота, които не предвиждатъ неговото добро.

 

    Когато се натъкватъ на противоречия и на страдания, хората дохождатъ до криви заключения и започватъ да мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо въ живота си. Въ това отношение, тѣ приличатъ на боговетѣ, които сѫществували още при създаване на вселената. Когато се създалъ свѣтътъ, съ всичко велико и красиво въ него, спещитѣ до това време богове се събудили и започнали да свирятъ и пѣятъ, да се веселятъ. Единъ отъ боговетѣ казалъ: Знаете ли, че една отъ най-свѣтлитѣ звезди изгасна? Всички спрѣли пѣснитѣ и свиренето, и се запитали помежду си, защо и какъ е станало това, че най-свѣтлата звезда да изгасне? Като се разговаряли, боговетѣ си въздъхнали и казали: И ние изгубихме най-красивото въ себе си. По едно време тѣ чули, какъ звездитѣ се разговаряли. Една отъ тѣхъ казала: Наистина, най-свѣтлата звезда се изгуби отъ небесния просторъ, но вселената е създадена така, че нищо не може да се изгуби въ нея. Въ този случай, звездитѣ знаятъ повече, отколкото боговетѣ. И хората, като боговетѣ, мислятъ, че сѫ изгубили нѣщо. Нѣкой казва: Имахъ една свѣтла идея, която изгасна, като звезда. Изгубихъ тази идея и не мога вече да се върна къмъ нея. Този човѣкъ се намира въ положението на боговетѣ, които едва сѫ се пробудили и виждатъ, че имъ липсва нѣщо. Липсва имъ, наистина, нѣщо, но какво? — Липсва имъ любовь. Тѣ трѣбва да възлюбятъ Бога.

 

    Защо човѣкъ трѣбва да люби Бога? — За да бѫде свободенъ. Божията Любовь освобождава, а човѣшката — ограничава. Когато дъщерята излиза нѣкѫде, майка ѝ веднага я пита: Кѫде отивашъ? Ако не е съгласна съ нейното излизане, майка ѝ ще я ограничи, ще ѝ забрани да излѣзе. Учительтъ пита ученика си: Кѫде отивашъ? Ако одобри излизането му, учительтъ ще го пусне да излѣзе; ако не го одобри, ще му забрани да излѣзе. Офицерътъ пита войника: Кѫде отивашъ? Ако войникътъ не отговори, както трѣбва, офицерътъ дава заповѣдь да го арестуватъ. Ограниченията, които човѣкъ налага на лицето, което обича, се дължатъ на страха, да не би даденото лице да пострада, да се изложи на нѣкаква опасность. Божията Любовь се отличава съ това, именно, че остава човѣка свободенъ. И ако хората грѣшатъ, това се дължи на факта, че сѫ свободни. Човѣкъ е свободенъ да прави добро, свободенъ е и да грѣши, но не е свободенъ отъ последствията на своитѣ грѣхове. Може ли човѣкъ да тури рѫката си въ огъня и да не се изгори? Двама ученици отиватъ при единъ американски професоръ. Единиятъ отъ тѣхъ казва: Господинъ професоре, еди-кой си би моя другарь. Моля Ви се, накажете го за постѫпката му. — Ами ти, какво направи? — Бихъ го! — Щомъ си го билъ, нѣма защо и азъ да го бия. Какво стана съ него? — Азъ го ударихъ силно и му пукнахъ главата. — Доведи го тогава при мене, да го превържа. Като мине болката му, ще стане по-внимателенъ, по-предпазливъ. Така постѫпва и Богъ съ хората. Тѣ се биятъ, пукатъ главитѣ си, а Богъ ги превързва. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото главата да не е била пукната. Като ученици, вие трѣбва да знаете, че въ старото се крие новото, а въ новото — старото. Като знаете това, за всѣки даденъ случай ще използувате или старото, или новото, но ще знаете, кога, съ какъвъ методъ си служите.

 

            „Въ първия месецъ, въ четиринадесетия день на месеца, привечерь, Пасха Господня е“. Пасхата Господня представя излизането на евреитѣ отъ Египетъ. И досега още тѣ празнуватъ излизането си отъ Египетъ, т. е. освобождаването си отъ Египетското робство. И до днесъ още се говори, че и Христосъ ще стане такава Пасха за цѣлото човѣчество. — Това не е ново. Христосъ е билъ вече на земята, нѣма какво повече да дохожда, да спасява човѣчеството. Кое е новото днесъ въ свѣта? Новото е свѣтлината. Новото е свободата. Новото е Вѣчниятъ животъ, който трѣбва да дойде между хората, да имъ покаже, че не само евреитѣ, но всички хора сѫ излѣзли отъ Египетъ чрезъ Пасхата Господня. Ако сегашнитѣ хора, които сѫ излѣзли вече отъ Египетъ, се намиратъ въ по-голѣмо робство, кѫде остана тѣхното освобождаване? Ако вѣрващиятъ постоянно се тревожи и не е свободенъ, кѫде остана неговото освобождаване? Казвате, че сте се освободили отъ заблужденията на свѣта. — Отъ едни заблуждения сте се освободили, а се натъквате на други. Чувате, запримѣръ, учениятъ да казва, че коренитѣ на знанието били горчиви, а плодоветѣ — сладки. — На човѣшкото, на преходното знание коренитѣ сѫ горчиви, обаче, на истинското, на Божественото знание и коренитѣ, и плодоветѣ сѫ сладки. Не е Божествено знание това, което причинява пакости и нещастия на хората. Истинското знание има предъ видъ доброто на човѣчеството. Всѣко знание, на което коренитѣ сѫ горчиви, носи лоши последствия за цѣлото човѣчество. Като се намѣрятъ въ известни затруднения, хората казватъ, че Господъ е милостивъ, ще прости грѣховетѣ имъ. — Богъ е милостивъ, наистина, но човѣкъ не може да бѫде простенъ, докато не понесе последствията на своитѣ грѣшки и престѫпления. Като знае това, човѣкъ трѣбва да бѫде герой. Да бѫде герой, това значи, да признае истината въ себе си. Отъ човѣка зависи, какви ще бѫдатъ коренитѣ на неговото знание. Има учени хора, на които коренитѣ на тѣхното знание сѫ горчиви, а плодоветѣ имъ сладки. Има учени, на които, коренитѣ на знанието имъ сѫ сладки, а плодоветѣ горчиви. Най-после, има и трета категория учени, на които и коренитѣ, и плодоветѣ на тѣхното знание сѫ сладки. За да дойде до знание, на което и коренитѣ, и плодоветѣ сѫ сладки, човѣкъ трѣбва да дойде до нови, правилни разбирания за живота.

 

    Мнозина казватъ: Какви сѫ разбиранията на човѣка за живота, не е важно. Важно е човѣкъ да живѣе. — Да, но ако човѣкъ разполага съ такава наука, на която коренитѣ сѫ горчиви, нѣма да мине много време и плодоветѣ на неговата наука ща станатъ горчиви. Щомъ плодоветѣ на човѣшката наука сѫ горчиви, тѣ ще вгорчатъ и живота на човѣка, и ще го уморятъ. Покажете единъ човѣкъ въ свѣта, който, следъ като е ималъ нѣкакви тревоги — било на службата си, било въ семейството си, или кѫдето и да е, да е свършилъ живота си добре. Колкото малки и да сѫ тревогитѣ на човѣка, тѣ представятъ киселини, които сѫ въ сила да го уморятъ, да свърши живота си съ скръбь и страдания. Не е ли по-добре човѣкъ да става сутринь съ една свѣтла мисъль въ ума си и да гледа на всичко съ радость. Дето върви този човѣкъ, навсѣкѫде ще го придружаватъ разумни, свѣтли сѫщества. Ангели съ мечоветѣ си ще го пазятъ. Кой ще смѣе да посегне на него? За всѣки човѣкъ, който вѣрва въ Бога и Го люби, казано е въ Писанието, че косъмъ нѣма да падне отъ главата му безъ волята Божия. Вѣрата, за която говоря, подразбира онази абсолютна вѣра, която носи въ себе си безсмъртие, която разполага съ истинско знание.

 

    Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ истинско знание, което освобождава човѣка, а не го ограничава. Това знание възкресява човѣка, но не го умъртвява. Знанието на сегашнитѣ хора е само срѣдство къмъ постигане на нѣщо, но то не може да го подигне. За да дойде до истинското знание, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, да развие дарбитѣ и способноститѣ, които сѫ вложени въ него. Не се ли вглъбява въ себе си, да познае, какво се крие въ него, човѣкъ всѣкога ще изпада въ крайности: нѣкога ще мисли за себе си, че е божество, а нѣкога ще мисли, че е животно. Ако човѣкъ не е използувалъ благоприятнитѣ условия на живота, за да развие онова, което Богъ е вложилъ въ него, той е правъ въ заключенията си. Наистина, той е подобенъ на животно, което мисли само за ядене. Но ако подъ думата „животно“ разбира, че не е надаренъ, че нѣма никакви способности, той мисли криво. Ако човѣкъ мисли за себе си, че безъ да е работилъ, наготово му сѫ дадени дарбитѣ и способноститѣ, той е на кривъ пѫть. Всичко, което човѣкъ днесъ носи въ себе си, е резултатъ на усилена работа. Справедливъ е Богъ. Неговото око зорко бди и възнаграждава всѣки, който работи усърдно. Богъ е великъ, отъ нищо не се нуждае, но възнаграждава всѣки, който прави усилия да се подигне. Той пръвъ е възлюбилъ човѣка, пръвъ е изявилъ любовьта си къмъ него. Следователно, на човѣка не остава нищо друго, освенъ да отговори на Бога съ любовьта, която е приелъ отъ Него. Само при това положение, животътъ има смисълъ. Колкото и да четете Библията и Евангелието, да се запознавате съ живота и опитноститѣ на пророцитѣ и апостолитѣ, все ще ви липсва нѣщо. Тѣзи книги не сѫ още единственитѣ, отъ които човѣкъ може да се рѫководи. Преди всичко, тѣ излѣзоха отъ времето на Мойсея насамъ. Той е училъ въ Египетъ, събиралъ оттукъ-оттамъ материалъ, получилъ нѣщо и отъ възвишения свѣтъ, и така написалъ Стария Заветъ. Но какво е било преди Мойсея? Какви книги сѫ рѫководили Аврама, Иеремия и другитѣ пророци? Аврамъ нѣмаше никаква рѫководна книга, но бѣше приятель на Бога. Аврамъ носѣше въ сърдцето си книга, неписана отъ човѣкъ. Всѣки, който носи тази книга въ сърдцето си и я прилага въ живота, той е приятель на Бога. Мнозина говорятъ за тази свещена книга, безъ да сѫ я чели. Не говорете за нѣща, които не сте чели. Азъ не обичамъ да говоря за нѣща, които не съмъ челъ и не познавамъ. Затова, именно, азъ говоря всѣкога за нѣща, които съмъ челъ и познавамъ. Ако не сте чели цѣлата книга, а само нѣколко страници отъ нея, говорете върху това, което сте прочели вече. Всѣка книга се познава, само когато се прочете. Препорѫчатъ ли ви нѣкаква книга, прочетете я, да видите, на какъвъ езикъ е написана.

 

            „Ако говоря на человѣчески и на ангелски езици, а любовь нѣмамъ, ще съмъ медь, що звънти, и кимвалъ, що дрънка. Любовьта дълготърпи, благосклонна е, никому не завижда, не дири своето си“... Който има любовь, той има търпение. Да търпи човѣкъ, това не значи, като го занимаватъ съ глупоститѣ и съ блудкавоститѣ на хората, да слуша съ голѣмо внимание. Това не е търпение. Тъй пише въ Свещената книга, която всѣки носи въ сърдцето си. Да търпи човѣкъ, това значи, да изслуша съ внимание и докрай историята на живота си, която светията разказва. Да търпи човѣкъ, това значи, да слуша съ велико внимание, какъ свири нѣкой гениаленъ музикантъ. Въ живота на светията има плодове, които заслужаватъ внимание. Въ свиренето на гениалния музикантъ сѫщо има плодове, които трѣбва да се изучаватъ. Богъ е дълготърпеливъ, понеже очаква да проявимъ доброто въ пълнотата си. Тъкмо разправяшъ на Бога историята на своя животъ, но направишъ нѣкакво престѫпление и прекѫснешъ разказването. Тукъ се явява злото. И Богъ седи, чака, търпи, да продължишъ разказа си. Така пише за търпението въ Свещената книга, която азъ съмъ челъ.

 

    Нѣкой мѫжъ се оплаква отъ жена си, казва, че не може да я търпи. Кой мѫжъ е показалъ дълготърпение къмъ жена си? И коя жена е показала дълготърпение къмъ мѫжа си, като му говори лоши думи? Той не трѣбва да търпи, но трѣбва да превежда всичко, което тя му говори. Тя му казва: Ти си първокласенъ глупакъ, будала, простакъ. Вижъ другитѣ мѫже, отъ нищо и никакво си създадоха положение: кѫщи си направиха, облѣкоха се добре, изучиха децата си. Докато имашъ този умъ, голъ и босъ ще ходишъ! Като я слуша така да говори, мѫжътъ трѣбва да прави преводъ на думитѣ ѝ и да си каже: Права е жена ми. Толкова години живѣя на земята, но още не съмъ си съградилъ кѫщата. Сега я градя. Единъ день, все ще имамъ и азъ нова солидна кѫща. Днесъ още не съмъ човѣкъ, както трѣбва, но единъ день ще стана човѣкъ. Че съмъ голъ и босъ, окѫсанъ, права е жена ми. Досега ядохъ и пихъ само, но отсега нататъкъ ще се прибера у дома си, ще се вглъбя въ себе си и ще почна да пестя. Единъ день ще си направя такъвъ костюмъ, така ще се облѣка, че всички хора ще се очудятъ. Превежда ли така думитѣ на жена си, този мѫжъ има търпение. Обаче, ако слуша думитѣ ѝ, казани на земенъ езикъ, и не ги превежда, той нищо не придобива. Жената укорява мѫжа си отъ любовь, тя иска да му въздействува по нѣкакъвъ начинъ. Като му наговори много думи, тя го погледне, усмихне се, иска да разбере, произвели ли сѫ нѣкакъвъ ефектъ върху него, или не. Професорка е тази жена. Тя преподава лекции на мѫжа си. Колко лекции трѣбва да държи жената на мѫжа си по единъ и сѫщъ предметъ? — Само една лекция. Втория пѫть, тя трѣбва да му държи лекция по другъ предметъ. Разнообразие трѣбва да има въ темитѣ ѝ. Ако два пѫти повтори единъ и сѫщъ предметъ, тя не е учена жена, не е добра професорка. Една отъ темитѣ на жената е следната: Квадратътъ, вписанъ въ окрѫжностьта, е по-малъкъ отъ самата окрѫжность. Втората тема: Квадратътъ, описанъ около окрѫжностьта, е по-голѣмъ отъ самата окрѫжность. Това трѣбва да говори жената на мѫжа си, и той трѣбва да я разбере.

 

    Съвременнитѣ хора се интересуватъ отъ стари теории, отъ стари истини. Коя истина наричаме стара? Старата истина е сѫщевременно и нова истина. Всѣка истина, която е минала презъ процеса на растенето, цъвтението и узрѣванато, е стара истина. И въ науката има стари теории, стари истини, но старото не внася животъ въ човѣка. Само новото е въ състояние да подмлади човѣка. Ученитѣ казватъ, че науката е открила нови методи, нови теории, съ които може да подмлади човѣка? Запримѣръ, чрезъ внасяне на нѣкакви жлези въ организма, човѣкъ се подмладява. Сѫщевременно, науката, специално медицината, е дошла до положение, да поставя на мѣстото на нѣкои пострадали удове отъ организъма нови, здрави части. Ако носътъ на нѣкой човѣкъ е пострадалъ, отрѣзватъ здраво парче месо отъ тѣлото и го поставятъ на болното мѣсто. Това не е ново нѣщо. Това е присаждане, което науката отдавна познава. Ново нѣщо би било, ако ученитѣ изнамѣрятъ серумъ, въ който да се развиватъ такива клетки, каквито сѫ нужни за цельта. Запримѣръ, ако е нужно парче кожа, да се присади на нѣкое болно мѣсто, да не рѣжатъ отъ здраво мѣсто, но изкуствено да произведатъ кожа. Това значи наука. Единъ день и това ще се постигне. Като изучаватъ състава, образуването и рода на клеткитѣ, ученитѣ ще дойдатъ до положение, да различаватъ мѫжкитѣ клетки отъ женскитѣ, благороднитѣ отъ неблагороднитѣ и т. н. Сѫщевременно, има клетки смъртни и безсмъртни. Безсмъртнитѣ клетки носятъ въ себе си безсмъртие. Изобщо, онзи, който култивира клеткитѣ, трѣбва да знае времето, опредѣлено за тѣхното култивиране. За всѣки видъ клетки се изисква специално време и специални условия. Ако въ организма на нѣкой престѫпникъ се вмъкнатъ клетки на безсмъртието, това ще му причини голѣмо нещастие. Това значи, да му се даде възможность да прави повече престѫпления.

 

    Сегашнитѣ хора не сѫ дошли и не могатъ да дойдатъ още до новата, до истинската наука. Тѣ не сѫ готови още за нея. Поради невежеството си въ известни области, вмѣсто да направятъ добро, тѣ ще направятъ зло. Истински учениятъ знае, че не само клеткитѣ биватъ смъртни и безсмъртни, но мислитѣ и чувствата на човѣка, сѫщо така сѫ смъртни и безсмъртни. Безсмъртнитѣ мисли и чувства идватъ въ човѣка на своето време. Изпусне ли този моментъ, съ него заедно, човѣкъ изпуща и благото, което тия мисли и чувства носятъ съ себе си. Нещастието на съвременнитѣ хора се дължи, именно на това, че когато доброто минава покрай тѣхъ, тѣ затварятъ очитѣ си. Щомъ злото мине покрай тѣхъ, тѣ веднага се стрѣскатъ, отварятъ очитѣ си и го приематъ. Тази е причината, поради която хората виждатъ повече лошото въ човѣка, отколкото доброто. Жената ходи подиръ мѫжа си, дебне го, да улови нѣщо лошо въ него. Мѫжътъ пъкъ, дебне жена си като дедективъ. Учителитѣ следятъ ученицитѣ си, да ги уловятъ въ незнание. Ученицитѣ следятъ учителитѣ си, да ги уловятъ въ несправедливость. Изобщо, всички хора се следятъ едни-други, никой не дава на ближния си да излѣзе надъ него. Всѣки се страхува да не го засѣнчи нѣкой. И затова, като видятъ, че нѣкой показалъ главата си надъ другитѣ, веднага гледатъ по нѣкакъвъ начинъ да го снишатъ, да не стърчи надъ тѣхъ. Това е една аномалия въ живота на хората.

 

    Въпрѣки тази аномалия, хората очакватъ нѣщо ново. Тѣ търсятъ начинъ да оправятъ живота си и казватъ: Ако на земята не можемъ да оправимъ живота си, на онзи свѣтъ поне, ще го оправимъ. Тѣ не подозиратъ даже, че този и онзи свѣтъ сѫ едно и сѫщо нѣщо, вследствие на което, живѣятъ едновременно и въ двата свѣта. Физическиятъ свѣтъ е стомахътъ на човѣка, който е съставенъ отъ три области: адъ — дебелитѣ чърва, чистилище — тънкитѣ чърва и рай — самиятъ стомахъ. Духовниятъ свѣтъ, това е бѣлиятъ дробъ, съставенъ отъ две крила: дѣсно, прѣзъ което доброто минава, и лѣво, презъ което злото минава. Дѣсното крило на бѣлия дробъ представя рай, а лѣвото — адъ. Главата на човѣка, въ която се вмѣства мозъкътъ, представя Божествения свѣтъ. Предната часть на главата — челото и горната часть, представятъ доброто, рая въ човѣка. Задната часть на главата е адътъ въ човѣка. Значи, човѣкъ живѣе едновременно въ физическия, въ духовния и въ Божествения свѣтъ.

 

    Днесъ всички хора се оплакватъ отъ ада на своя животъ, безъ да знаятъ, че тѣ сами сѫ причина за сѫществуването на този адъ. Трѣбва ли да се оплаквате отъ миризмата на човѣшкия и на животинския торъ, когато вие сами го поставяте на нивитѣ си? Изчистете нивитѣ си отъ всѣкакъвъ торъ и оставете ги свободно да се развиватъ. Лошитѣ и отрицателни мисли и чувства въ човѣка сѫ подобни на тия торове. Иска ли да живѣе чистъ и спокоенъ животъ, човѣкъ не трѣбва да допуща въ ума и въ сърдцето си мисли и чувства, които гниятъ и развиватъ лоша миризма. Щомъ казвате, че Богъ живѣе въ сърдцата на хората, защо ги сѫдите? Има кой да ги сѫди. Вие не трѣбва да се интересувате отъ интимния животъ на хората. — Лошъ е свѣтътъ. — Въ какво седи лошавината, злото на свѣта? Ако е въпросъ за злото, знайте, че ние наричаме зло всѣко нереализирано добро на външния Божественъ свѣтъ въ нашия вѫтрешенъ свѣтъ. Когато доброто на вѫтрешния Божественъ свѣтъ не се реализира въ нашия външенъ, обективенъ свѣтъ, ние сѫщо го наричаме зло. Следователно, искате ли да се освободите отъ злото, реализирайте доброто на Божествения свѣтъ въ вашия. Направете усилие въ това направление и ще видите, какво нѣщо е доброто. Живѣйте само единъ день въ любовьта, за да я разберете. Това не значи, че не сте живѣли въ любовьта, но тя има степени, презъ които трѣбва да се мине. Запримѣръ, любовьта на мравката, на пчелата, на гълѫба, не може да се сравни съ човѣшката, но и човѣшката любовь, не може да се сравни съ ангелската. Само едно вѫтрешно, дълбоко разбиране на нѣщата, дава идея за любовьта. Любовьта не е нито настроение, нито чувство. Любовьта се разглежда като вѫтрешенъ потикъ, като вѫтрешна, мощна сила въ човѣка, която има отношение не само къмъ неговия личенъ животъ, билъ той сърдеченъ, умственъ и духовенъ, но и къмъ цѣлата човѣшка и ангелска култура, къмъ цѣлото Битие, въ което тя непрестанно се проявява. Когато човѣкъ се свърже съ всички разумни сили въ природата и тѣ започнатъ да текатъ въ неговия животъ, тогава само ще разбере, той, какво нѣщо е любовьта. Съ стремежа на човѣка, да се свърже съ разумнитѣ сили въ природата, се обяснява желанието му да бѫде обичанъ. Да те обича нѣкой, това значи, постоянно да отправя мисъльта си къмъ тебе. Щомъ отправя мисъльта си къмъ тебе, като сила, той ще те насърдчава, въодушевява и подига. Всѣки добъръ, любещъ човѣкъ, който отправя мисъльта си къмъ тебе, може да ти помага. Отъ човѣка се иска едно: правилно да използува тази мисъль. Не я ли използува правилно, тя ще се отбие отъ него, както водата се отбива отъ пѫтя си, и ще отиде да напоява друга градина. Положението на този човѣкъ е подобно на пустиня безъ вода. Всѣко цвѣтенце въ него е осѫдено на изсъхване.

 

    И тъй, да познае човѣкъ любовьта, това значи да се е домогналъ до Божествената наука. Който е придобилъ тази наука, той е дошълъ до вѫтрешно познаване на нѣщата, до истинското знание. Който носи тази наука въ себе си, той не седи по цѣли дни по пазаритѣ, да чака да го потърси нѣкой за работа, но туря мотиката си на рамо и направо отива въ онзи домъ, при онзи господарь, който го очаква. Той отива на нивата на този господарь, копае, оре, и вечерьта, като свърши работата си, връща се при господаря си, доволенъ, че е свършилъ нѣщо. Господарьтъ му го нахранва, плаща му добре и го кани и следния день на работа при него. Не носи ли тази наука въ себе си, този работникътъ ще седи по цѣли часове и дни на пазара и като не го потърси никой, ще отиде въ нѣкой домъ, но ще излѣзе оттамъ недоволенъ: господарьтъ нито ще го нахрани, нито ще му плати, както трѣбва. — Защо? — Защото е отишълъ да работи тамъ, дето не трѣбва. Това става не само съ работника, но почти съ всички хора, вследствие на което, тѣ водятъ неестественъ животъ. Нѣкой се родилъ за учитель, а родителитѣ му го направили инженеръ, владика, професоръ и т. н. Човѣкъ трѣбва да знае, защо се е родилъ. Той трѣбва да знае програмата за днешния си день. Дойде ли до бѫдещето, това е другъ въпросъ. Тогава и вѣруюто на човѣка, ще отговаря на това, за което е роденъ. Да знае човѣкъ, за какво е роденъ, това значи, да има вѣра. Който разполага съ Божествената наука, той взима участие въ реализиране на великия Божественъ планъ. Желанието на Бога седи, именно, въ това — всички хора да взиматъ участие въ Неговия планъ. Това трѣбва да съзнава всѣки човѣкъ. Щомъ го съзнава, той всѣкога ще има готовностьта да изпълнява волята Божия. Да изпълнява човѣкъ волята Божия, това значи, да е влѣзълъ подготвенъ въ училището и разумно да се ползува отъ уроцитѣ, които му се преподаватъ. Не е ли подготвенъ за училището, той ще излѣзе отъ него такъвъ, какъвто е влѣзълъ.

 

    Великиятъ въпросъ, който седи днесъ на дневенъ редъ предъ цѣлото човѣчество е въпросътъ за изпълнение на волята Божия. Всички учени хора се стремятъ къмъ изясняване на този въпросъ, какъ да се служи на Бога, какъ да се изпълни волята Му. Всички учени, проповѣдници казватъ, че трѣбва да се живѣе добре. Да се живѣе добре, това е волята Божия. — Защо хората не живѣятъ добрѣ? — Защото иматъ различни разбирания: едни разбиратъ живота по единъ начинъ, други — по другъ начинъ. Малцина могатъ да кажатъ истината на хората. — Защо? — Нѣматъ смѣлость. Смѣлитѣ пъкъ, внасятъ известни примѣси въ истината, вследствие което, не могатъ да бѫдатъ полезни на човѣчеството. Нѣкои хора мислятъ, че животътъ се заключава само въ ядене и пиене. Тѣ сѫ подобни на абонатитѣ на гостилницитѣ. Тѣ отиватъ въ нѣкоя гостилница и се интересуватъ само отъ това, какъ и какво е приготвилъ гостилничарьтъ. Последниятъ пъкъ, се интересува отъ клиента си, кога и какъ ще му плати. Учительтъ се интересува отъ това, доколко ученицитѣ му го разбиратъ, и дали въ края на месеца, държавата или общината ще му плати. Проповѣдникътъ се интересува отъ това, дали го разбиратъ слушателитѣ му и редовно ли го посещаватъ. — Не, човѣкъ трѣбва да има по-дълбокъ интересъ за нѣщата. Като проповѣдва или като учи ученицитѣ си, човѣкъ трѣбва да е убеденъ въ всичко, което говори. Мнозина говорятъ за онзи свѣтъ, но колцина сѫ ходили тамъ? Хората не познаватъ онзи свѣтъ, но и себе си малко познаватъ.

 

    Нѣкой се оглежда въ огледалото и намира, че е красивъ. Това не е достатъчно. Външностьта не опредѣля цѣлия човѣкъ. Вѫтре въ човѣка има нѣщо, което той трѣбва да познава. Това сѫ неговитѣ мисли и чувства — единъ красивъ свѣтъ, който показва, какво е придобилъ той въ вѣковетѣ. Тѣ представятъ истинския човѣкъ. Единъ човѣкъ се молилъ дълго време на Бога, да му представи по нѣкакъвъ начинъ бѫдещето му положение въ онзи свѣтъ. Най-после молбата му била чута. Една вечерь той сънувалъ, че срѣща единъ красивъ, богатъ, ученъ човѣкъ и започналъ да се разговаря съ него. Той се влюбилъ въ него, защото намѣрилъ известна прилика съ себе си. Както се разговарялъ съ него, чулъ единъ гласъ: Този човѣкъ си ти самиятъ. Единъ день ти ще стигнешъ до това положение и ще излѣзешъ отъ своята бедна хижа, въ която днесъ живѣешъ. — Какво показва това? — Че на земята, човѣкъ не е напълно проявенъ.

 

    Съвременнитѣ хора се запитватъ, какво трѣбва да направятъ, за да се проявятъ. — Малко нѣщо се иска отъ човѣка, но той трѣбва да знае, какъ да го направи. Христофоръ Колумбъ откри Америка, защото знаеше, какъ да закрепи яйцето на върха му. Много философи мислѣха по този въпросъ, но никой не се сѣти, какво да направи. Колумбъ удари яйцето, сплесна върха му и го закрепи. Ще кажете, че това е лесно, така всѣки може да направи. Щомъ това е лесно, опитайте се и вие да сплеснете условията, да ги огънете, да ги подчините на себе си. Ако можете да се справите съ условията на живота, вие можете да се проявите, както искате. Докато не се чукне яйцето, докато не се сплесне, пилето не може да се излупи. Така трѣбва да мислите, за да дойдете до пълния, проявенъ животъ на човѣка.

 

    И тъй, човѣкъ трѣбва да има конкретна идея за нѣщата. Той трѣбва да знае, какво нѣщо представя човѣкътъ, семейството, народа, човѣчеството. Той трѣбва да знае, какви сѫ правилнитѣ отношения между хората. Нѣма ли ясна представа за нѣщата, човѣкъ лесно се произнася, че безъ това може, безъ онова не може; че това е важно, онова не е важно и т. н. Има нѣща, безъ които може. Обаче, има нѣща, безъ които, по никой начинъ не може. Запримѣръ, безъ слънце не може. При това, слънцето трѣбва да изгрѣва и да залѣзва. Само едно слънце трѣбва да има въ нашата система, а не две. Само една месечина трѣбва да има, а не две. Това показва, че човѣкъ трѣбва да има само една сѫществена идея въ живота си, подобна на слънцето, и само една идея, като отражение на сѫществената, подобна на месечината. Има ли две сѫществени идеи, човѣкъ нѣма да постигне нито едната. Който нѣма слънце въ живота си и не знае, какъ да оре и да сѣе на неговата свѣтлина, той нищо не може да постигне. Всичко въ свѣта се дължи на слънцето. Отъ слънцето произтича и огъньтъ, и електрическото освѣтление. Ако слънцето измѣни отношенията си къмъ земята, и сѫществата, които живѣятъ на нея, ще измѣнятъ отношенията си. Тази е причината, поради която казваме: Единъ Богъ, едно слънце.

 

    Съвременнитѣ хора се натъкватъ на редъ противоречия, благодарение на кривитѣ имъ идеи за Бога. Запримѣръ, тѣ казватъ, че единъ Богъ сѫществува на небето и на земята. Ако синътъ почита баща си, той трѣбва да знае, че на земята сѫществува само единъ баща. Синътъ прилича на баща си, докато той още не е станалъ баща. Въ който моментъ стане баща, синътъ вече не прилича на баща си. Отъ този моментъ, отношенията между бащата и сина се измѣнятъ. Тъй щото, когато човѣкъ помисли за себе си, че е станалъ баща, че е родилъ синове и дъщери, той вече нѣма нищо общо съ Бога и не може да влѣзе въ Царството Божие. Кой човѣкъ може да каже, че е направилъ земята? Кой може да каже, че е вдъхналъ животъ въ своитѣ синове и дъщери? Синоветѣ и дъщеритѣ, които хората раждатъ, не съ създадени отъ тѣхъ. Привидно, тѣ минаватъ за тѣхни бащи и майки, но въ сѫщность не сѫ. Единъ е бащата на всички хора. Всички останали бащи сѫ пастроци на хората. Всѣки човѣкъ трѣбва да търси своя Баща. Щомъ Го намѣри, животътъ му коренно ще се измѣни.

 

    Днесъ всички хора страдатъ, понеже не се разбиратъ. Щомъ не се разбиратъ, тѣ не могатъ да си помагатъ. Когато нѣкой излѣзе на сцената да свири, изслушайте го докрай. Имайте търпение да чуете, какъ свири. Изслушайте го, както себе си бихте слушали. Това, което този човѣкъ ви дава, е най-хубавото за него. Отдайте му нужното уважение, за да се насърдчи. Въ втора глава на Откровението се говори за разумностьта, къмъ която човѣкъ трѣбва да се стреми. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се стреми къмъ вѫтрешно разбиране на нѣщата. Това разбиране иде по естественъ начинъ, а не чрезъ външно, механическо налагане. Чрезъ налагане, човѣкъ не може да бѫде нито добъръ, нито любещъ. Който е далъ пѫть на любовьта въ себе си, той е силенъ човѣкъ. Само любовьта може да произведе превратъ въ човѣка. Ако нѣкой може да залюби една паднала жена и да я подигне, тази любовь е истинска. Мощна, велика сила е любовьта! Въ каквато форма и да се прояви, любовьта е за предпочитане, предъ най-невинния грѣхъ. Понѣкога любовьта на котката, която мяучи, дращи, е за предпочитане, предъ любовьта на нѣкой човѣкъ, който има предъ видъ да те изнуди и обере. Котката се отличава съ голѣма външна чистота. Когато влиза въ стаята, тя предварително се изчиства. Тя се глади, мие, чисти и тогава влиза. Въ това отношение, тя превъзхожда нѣкои хора. Има хора, които влизатъ въ кѫщата си съ кални, нечисти обуща. Тѣ не искатъ да знаятъ, че вѫтре е чисто, измито. Това показва, че тия хора нѣматъ усѣтъ къмъ външна чистота.

 

            „Ще излѣя Духа си“. Присѫтствието на Духа Божий въ човѣка е великото, възвишеното, къмъ което той се стреми. Духътъ Божий свързва всички хора въ едно цѣло, да могатъ заедно да градятъ, да приематъ великото Откровение на живота. Безъ това Откровение, тѣ нищо нѣма да разбератъ. За тѣхъ, нѣщата ще останатъ винаги запечатани. Кой човѣкъ досега, е разбралъ Откровението, което евангелистътъ е далъ? Кой е разбралъ смисъла на седемтѣ свѣтилника, на падането на звездитѣ отъ небето, на завързването на четиритѣ духа? Мнозина се заематъ да тълкуватъ тия символи, но не попадатъ въ истинския имъ смисълъ. Да разберешъ смисъла на нѣкой символъ, това значи, веднага да се осветишъ. Говорите за Стария и за Новия Заветъ, безъ да знаете, какво означаватъ тѣ. Стариятъ Заветъ е заветътъ на стария човѣкъ. Новиятъ Заветъ е заветътъ на новия човѣкъ. Това, което се даде преди две хиляди години отъ Христа, бѣше предговоръ къмъ новото. Въ Откровението, запримѣръ, се говори за това, което ще стане следъ хиляди години. Има едно Откровение, въ което Богъ разкрива Духа си. Той праща велики хора въ свѣта, носители на новото, на истинската култура. Вие ще бѫдете свидѣтели на тѣзи времена: ще заминавате отъ земята, пакъ ще идвате, но въ края на краищата, ще се убедите въ това, което днесъ говоря. Новата култура изисква хора съ дълбоко, вѫтрешно разбиране. Тѣ трѣбва да поставятъ любовьта за основа на своя животъ. Физическиятъ и умствениятъ свѣтъ, въ които хората живѣятъ, сѫ изпреварили духовния и Божествения, вследствие на което, любовьта е останала назадъ отъ хората. Любовьта трѣбва да се проявява въ мислитѣ, въ чувствата и въ постѫпкитѣ на хората, за да могатъ правилно да се развиватъ, да се справятъ съ страданията и противоречията въ живота си. Само любовьта е въ състояние да смекчи човѣшкото сърдце, да уреди обърканитѣ имъ работи. Въ физическо и въ умствено отношение, хората сѫ отишли много напредъ, но въ духовно и въ Божествено отношение, сѫ изостанали назадъ.

 

    Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ голѣмъ изпитъ и тѣ трѣбва да го издържатъ. За да издържатъ изпита си, тѣ трѣбва да дадатъ ходъ на Божественото въ себе си. Божественото ще укрепи вѣрата на човѣка, ще внесе нова мисъль въ него. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да бѫде носитель на новата мисъль въ свѣта. Всѣка Божествена мисъль е тренъ, съ който трѣбва да пропѫтувате свѣта. Знайте, че свѣтътъ ще се оправи. Дръжте непрекѫснато тази мисъль въ ума си. Какъ ще се оправи свѣтътъ, това е въпросъ за ученитѣ хора. Ученитѣ могатъ да предскажатъ, кога и какъ ще се оправи свѣтътъ, но предсказанията подразбиратъ знания. Ученитѣ могатъ да предскажатъ, коя нива, колко жито ще роди, но тѣ трѣбва да знаятъ условията, при които житото е посѣто. Тъкачътъ може да предскаже, какво платно ще изтъче, но той трѣбва да знае, какви материали ще му се дадатъ. Всѣки човѣкъ може да се научи да тъче, да пише красиво, да свири добре, но работа се иска за това. Да предсказва човѣкъ, това е изкуство, наука. Това не е нѣщо сѫществено.

 

    Като сте дошли на земята, вие трѣбва да се запитате, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията ви къмъ Първата Причина и какво е предназначението ви на земята. Да мислите за Бога, за отношенията си къмъ Него, това значи, да мислите и за всички хора. Не мислите ли за Бога, нѣма да мислите и за хората. Да мислите за Бога и да изпълнявате волята Му, това значи, да бѫдете изворъ, който постоянно блика и далечъ разнася водитѣ си; да бѫдете въздухъ, който постоянно се движи; да бѫдете слънце, което освѣтява цѣлата вселена.

 

    Сега, желая ви, да видите себе си въ лицето на онзи красивъ човѣкъ и тихо да ви се пошепне: Това си ти.

 

14. Беседа отъ Учителя, държана на 1 декемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...