Jump to content
Ани

1929_11_17 Самъ се опасваше

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Самъ се опасваше.

 

Когато бѣше ти по-младъ, самъ си се опасваше и ходѣше, дето щѣше“.

 Иоана 21:18.

 

    Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ конкретно, отъ реално схващане на нѣщата. Всѣко нѣщо трѣбва да се представи въ такъвъ видъ, въ такава форма, въ каквато въ действителность сѫществува. Когато рисува нѣкакъвъ предметъ, художникътъ го представя въ увеличенъ или въ намаленъ видъ. Когато снима изображения на предмети, фотографътъ ги представя или въ намаленъ, или въ увеличенъ видъ. Изобщо, съвременнитѣ хора обичатъ да намаляватъ или да увеличаватъ нѣщата. По този начинъ, тѣ нѣматъ реална, истинска представа за тѣхъ. Запримѣръ, мнозина казватъ, че безъ религия не може да се живѣе. Вѣрно ли е това твърдение? Да се мисли така, то е все едно да се твърди, че човѣкъ не може да живѣе безъ кѫща. Безъ какво не може човѣкъ да живѣе: безъ Бога, или безъ религия? — Безъ Бога никой човѣкъ не може да живѣе, но безъ религия - може. Религията е дреха, съ която човѣкъ облича известна истина, за да стане достѫпна за неговия умъ. Религията представя известна форма, която, съ времето, се промѣня. Както дамитѣ и кавалеритѣ се обличатъ въ бални костюми, за да посетятъ известенъ балъ, така и религията се облича въ една или въ друга форма, за да изиграе своята роля. Когато свещеникътъ изпълнява своята служба, той се облича въ специални одежди. Щомъ свърши службата, той съблича одеждитѣ си и се облича въ обикновенитѣ си дрехи. Тѣзи нѣща сѫ установени отъ хората, и затова сѫ подложени на постоянни промѣни. Въ сѫщината на всѣка религия е Богъ. Който има външна представа за Бога, той Го ограничава въ себе си.

 

    Днесъ всички хора се стремятъ къмъ правилни разбирания, къмъ правилни понятия за нѣщата. Отъ това зависи тѣхниятъ животъ, тѣхното правилно развиване. Отношенията на Бога къмъ човѣка зависятъ отъ самия него. Ако човѣкъ е ученъ, отношенията на Бога къмъ него ще бѫдатъ като къмъ ученъ; ако е невежа, отношенията Му ще бѫдатъ като къмъ невежа; ако е праведенъ, отношенията Му ще бѫдатъ като къмъ праведенъ; ако е грѣшенъ, отношенията Му ще бѫдатъ като къмъ грѣшенъ. Отношенията почиватъ на математически и геометрически формули. Дето има отношения, тамъ сѫществува и математика, и геометрия. Значи, ако между мислитѣ и чувствата на човѣка има отношения, тамъ непременно ще има и математика, и геометрия. Всѣко реално, всѣко въплътено нѣщо подразбира присѫтствие на математика и геометрия. На това основание, ние казваме, че мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ реални, понеже приематъ специални форми. Тѣ се материализиратъ въ известни геометрически форми. Които не разбиратъ законитѣ на материята, тѣ я считатъ мъртва. Мнозина говорятъ за духъ и за материя, безъ да разбиратъ тѣхната сѫщность. За невежитѣ има духъ и материя, за вѣрващитѣ има вѣра и Богъ, а за просветенитѣ — любовь, мѫдрость и истина.

 

            Самъ се опасваше“. — Кой се опасва самъ? — Младиятъ. Стариятъ, обаче, други го опасватъ. — Нали учительтъ трѣбва да ни учи? — Не, учительтъ трѣбва да преподава, а ученицитѣ трѣбва сами да се учатъ. Който очаква на учителя си, той да го учи, да тъпче знанията насила въ главата му, ние го наричаме старъ човѣкъ. Днесъ всички хора, млади и стари, преждевременно сѫ остарѣли. Тѣ нѣматъ широки възгледи за нѣщата. Това е свойствено за младия човѣкъ. Като стане въпросъ за нѣщо отъ науката, тѣ веднага изнасятъ мнението на нѣколцина учени, като мѣродавно, и на него разчитатъ. — Не, искате ли да имате истинското положение върху нѣкой наученъ въпросъ, чуйте мнението на ученитѣ по цѣлия свѣтъ и тогава се произнасяйте. Мѣродавно мнение по известенъ въпросъ е онова, което е извлѣчено отъ мненията на всички учени по цѣлия свѣтъ. И това не е достатъчно. Човѣкъ трѣбва да вземе въ внимание мнението и на ученитѣ отъ възвишенитѣ свѣтове, и тогава да извади своето заключение по въпроса. Какво виждаме днесъ? Нѣкой човѣкъ направилъ нѣкакво изчисление въ областьта на науката и минава за ученъ. Едно шише вода въ пустинята струва повече, отколкото всички богословски и научни теории по даденъ въпросъ. Въ дадения случай, водата ще спаси положението на жадния, а не научнитѣ и богословски теории на хората.

 

    Това ни най-малко не значи, че научнитѣ и богословски теории нѣматъ цена. Тѣ сѫ важни само тогава, когато човѣкъ е въ дома си, когато не е жаденъ. Щомъ е въ пустинята, той се нуждае само отъ вода — никакви теории не го интересуватъ. Следователно, ако си истински окултистъ и си попадналъ въ пустинята, превърни пàритѣ въ въздуха на вода и задоволи жаждата си. Можешъ ли да направишъ това, ти си ученъ човѣкъ, и всѣки ще те слуша. Ако си истински богословъ, превърни пàритѣ въ въздуха на вода. — Трѣбва да се чака известно време, да се разбере, има ли водни пàри въ въздуха. — Съ чакане, тази работа не става. Който знае, той не чака. Той казва и прави.

 

    И тъй, повтарямъ: Всички хора се нуждаятъ отъ конкретно, отъ реално знание. Човѣкъ не трѣбва да се заблуждава въ себе си, да мисли, че много знае, че е добъръ, праведенъ човѣкъ, че има широки, правилни разбирания за живота и като него, другъ не сѫществува. Нѣкой казва: Като се помоля, всичко става. — Помоли се тогава и кажи на тази могила да се мръдне отъ мѣстото си. Той се помоли и казва на могилата да се премѣсти, но тя не се мърда. Той знае всичко, има силна мисъль, но отъ неговата силна мисъль, могилата не се помръдва. — Азъ съмъ вѣрващъ, а ти безвѣрникъ. — Да, но ти, който бѣше вѣрващъ, не можа да премѣстишъ могилата. Азъ, който съмъ безвѣрникъ въ твоитѣ очи, мога да премѣстя могилата. И двамата отиваме при могилата: той казва на могилата да се премѣсти, но тя не се мърда. Азъ ѝ казвамъ да се премѣсти, и тя започва да се движи. Кой отъ двамата има повече вѣра? За да познава силитѣ и способноститѣ си, човѣкъ трѣбва да прави опити, да се изпитва, а не да ходи съ пипане. На всѣки човѣкъ е дадена нѣкаква дарба, или известна сила. Запримѣръ, вѣрата на нѣкой човѣкъ е толкова малка, че съ нея едва може да лѣкува хремата си. Дойде ли до треската, тамъ вѣрата му не помага. Вѣрата на другъ нѣкой е по-голѣма, лѣкува треската. Обаче, дойде ли до туберкулозата, до проказата, малцина могатъ да се лѣкуватъ съ вѣра. За тѣзи болести се изисква голѣма вѣра. Христовитѣ ученици били повикани при единъ боленъ да го лѣкуватъ. Дълго време се молили тѣ, но молитвата имъ не помогнала. Тѣ запитали Христа, защо не могли да помогнатъ на болния. Христосъ имъ отговорилъ, че това се дължи на тѣхната вѣра. „Този духъ може да се изпѫди само съ постъ и молитва“. Значи, и тѣ не сѫ знаели, какъ трѣбва да се молятъ, какъ да просятъ.

 

            „Самъ се опасваше“. За да може самъ да се опасва, човѣкъ все трѣбва да знае нѣщо. Той трѣбва да знае, какво може да направи въ даденъ моментъ. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да се учи, а не да критикува нѣщата. Защо ще критикува Онзи, Който е създалъ свѣта? Защо и какъ е създаденъ свѣтътъ, това не е ваша работа. Група учени въ Америка запитали единъ вѣрващъ: Какво е правилъ Господъ, преди, да е създалъ свѣта? — Той е правилъ прѫте, да бие съ тѣхъ философитѣ, които искатъ много да знаятъ. Следователно, всѣки, който се опитва да философствува върху въпроси, които не влизатъ въ неговитѣ работи, той е опиталъ прѫтетѣ върху гърба си. Кой човѣкъ не е битъ? Ще кажете, че страданията сѫ потрѣбни. — Има страдания, изпитания и мѫчнотии, които сѫ на мѣсто, но има и такива, които не сѫ на мѣсто. Нѣкой пѫть сиромашията и богатството сѫ на мѣсто, а нѣкога не сѫ на мѣсто. Ако сиромашията може да облагороди и подигне човѣка, тя е на мѣсто; ако изопачи човѣшкия характеръ и развие въ него редъ пороци, тя не е на мѣсто. Сѫщото може да се каже и за богатството. Ако богатството е въ сила да облагороди и подигне човѣка, то е на мѣсто; ако го понижи и изопачи характера му, то не е на мѣсто. — Какъ се познава това? Много лесно. Като седите при добре затоплена печка, вие отправяте рѫцетѣ си къмъ нея, за да получите топлината ѝ, която иде къмъ васъ. Като се приближавате къмъ нѣкоя ледена планина, вие се свивате, защото тя взима часть отъ топлината ви. Това се отразява неприятно върху васъ.

 

    Кога и при какви случаи човѣкъ се отваря и кога — затваря? За всѣко нѣщо, което дава, човѣкъ се отваря; за всѣко нѣщо, което взима, човѣкъ се затваря. Любовьта дава животъ, мѫдростьта — знание и свѣтлина, истината — свобода. Това, което отнима живота, е смъртьта; това, което отнима свѣтлината, е грѣхътъ, престѫплението и злото; това, което отнима свободата, е неправдата и насилието.

 

    Съвременнитѣ хора сѫ изгубили любовьта, която носи живота, мѫдростьта, която носи свѣтлината и истината, която носи свободата, вследствие на което, непрестанно ги търсятъ и казватъ, че Богъ ще оправи свѣта. Да се мисли така, това е механическо разбиране. Богъ, наистина, ще оправи свѣта, но заедно съ хората. Всѣки човѣкъ трѣбва да вѣрва, че Богъ, заедно съ него, ще оправи свѣта. Едно се иска отъ човѣка: да прояви своето послушание къмъ Бога. Досега хората сѫ слушали съветитѣ на учени и философи. Време е вече да слушатъ, какво Богъ имъ казва, и да изпълняватъ Неговата воля. Днесъ вѣрвате въ една научна теория, но гледате, че следъ десетина години тя се е опровергала отъ нѣкои учени и вмѣсто нея, се явила друга нѣкоя. Днесъ обичате една жена, готови сте да пожертвувате живота си за нея, но чувате, че тя ви изневѣрява, че не се интересува вече отъ васъ. Трѣбва ли човѣкъ да жертвува живота си и мира си за преходни нѣща? Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но само за Едного. Има смисълъ човѣкъ да се жертвува, но само за такива души, които служатъ на Бога, които не грѣшатъ. Тѣ сѫ извори, които постоянно даватъ отъ изобилието си и чистятъ, както себе си, така и своитѣ ближни. Докато е на физическия свѣтъ, човѣкъ се каля, но външно само. Душата, обаче, никога не се каля, никога не грѣши, нито умира. Тя е Божественото въ човѣка, което търси Бога и изпълнява волята Му.

 

    Съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ конкретно знание. Тѣ трѣбва да се убедятъ въ мисъльта, че всичко, което е създадено въ свѣта, може да се използува за развиване на тѣхнитѣ души. — Какъ трѣбва да живѣемъ? — Както е опредѣлено. Ще бѫдете радостни и при радостьта, и при скръбьта; ще бѫдете радостни и при богатството, и при сиромашията; ще бѫдете радостни и при знанието, и при невежеството; ще бѫдете радостни и при силата, и при безсилието. При каквито условия на живота и да се намирате, ще се радвате и ще благодарите. — Какъ можемъ да разберемъ това? — Като го опитате. Гледайте, обаче, да не би други да го опитатъ преди васъ. Вие ще останете безъ опитность и ще съжалявате, че сте пропуснали моментитѣ.

 

    Въ древностьта нѣкога, единъ турчинъ турилъ въ една тепсия отъ най-хубавитѣ череши, които ималъ въ градината си, и тръгналъ да ги носи на пашата, да ги опита. Той се клатилъ изъ пѫтя, и при движението на тепсията, отъ време на време, падали по две-три череши на земята. Турчинътъ се навеждалъ, взималъ отъ земята черешитѣ и ги изяждалъ. Докато стигне до двореца, въ тепсията останала само една череша. Въпрѣки това, той занесалъ черешата на пашата, като му казалъ, че е отъ неговата градина. Пашата погледналъ черешата и запиталъ: Какъ се яде това нѣщо? Турчинътъ лапналъ и последната череша, за да покаже на пашата, какъ се яде, и последниятъ видѣлъ, какъ се яде череша, но не могълъ да разбере, какъвъ е вкусътъ ѝ.

 

    Какво се ползува човѣкъ, ако вижда нѣща, които не е опиталъ? Човѣкъ трѣбва да има реаленъ опитъ за нѣщата, да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ. Не е въпросъ човѣкъ да отиде при Бога съ препорѫка отъ нѣкого, но самъ да отиде, безъ никаква външна препорѫка. Който отива при Бога съ външни препорѫки, той непременно ще бѫде върнатъ. Отиде ли самъ, безъ никакви препорѫки, и каже, че е изгубилъ смисъла на живота, че се е разочаровалъ и сега търси истината, Богъ непременно ще го приеме. Значи, Богъ приема само онѣзи, които нѣматъ препорѫки. Ония пъкъ, които иматъ препорѫки, тѣхъ оставя да чакатъ, докато се смирятъ. Тѣ сѫ хора съ достоинство, които очакватъ да ги посрещнатъ съ почести и величие. Въ това отношение, тѣ приличатъ на Неемана, войвода на сирийския царь, който билъ прокаженъ и отишълъ при Елисея, съ препорѫка отъ израилския царь, да го излѣкува. Отиде Нееманъ съ конетѣ си и съ колесницата си, и застана при вратата на Елисеевия домъ. Елисей изпрати при него вестители, да му кажатъ да се окѫпе седемь пѫти въ р. Иорданъ. Щомъ се окѫпе, проказата му ще изчезне. Нееманъ се разгнѣви и рече: Ето, азъ мислѣхъ, че Елисей непременно ще излѣзе при мене, ще призове името на Господа Бога своего, ще дигне рѫката си върху мене и ще излѣкува проказата ми. Рѣкитѣ на Дамаскъ не сѫ ли по-добри отъ всичкитѣ води на Израиля? Не можахъ ли да се окѫпя въ тѣхъ и да се очистя? Обърна се и си отиде съ гнѣвъ. Рабитѣ му се приближиха и му говорѣха: Ако пророкътъ ти бѣше казалъ нѣщо голѣмо, не би ли го направилъ? Колко повече сега можешъ да го направишъ, като ти казва: Окѫпи се и очисти се! Послуша рабитѣ си и се окѫпа седемь пѫти въ Иорданъ, споредъ словото на Божия человѣкъ; и плътьта му се възвърна, като плъть на малко дете, и очисти се“.

 

    Сегашната епоха има отношение къмъ онѣзи души, които искатъ да отидатъ при Бога, безъ никаква препорѫка. Когато момата се влюбва въ момъкъ, или момъкътъ — въ мома, търсятъ ли нѣкаква препорѫка? — Никаква препорѫка не търсятъ. Нѣкоя богата мома се влюби въ нѣкой момъкъ и обикаля около него, скѫпо облѣчена, съ богати украшения, но въпрѣки това той не ѝ обръща внимание. — Защо? — Не я обича. Любовьта не търпи никаква препорѫка. Богатство, красота, обществено положение, всичко това пада предъ очитѣ на любовьта. Предъ любовьта,à всѣкаква препорѫка е престѫпление. Достоинството на човѣка не седи въ неговитѣ външни качества, но въ добродетелитѣ на неговата душа. Да любишъ, това значи, да дадешъ възможность на Божественото въ себе си да се прояви. Да дадешъ възможность на Бога въ себе си да се прояви за единъ кратъкъ моментъ въ живота ти, това значи, да получишъ Божието благословение за цѣлъ животъ. Речешъ ли да употрѣбишъ насилие върху любовьта въ себе си, или върху любовьта на своя ближенъ, това значи, да я прогонишъ. Любовьта не търпи никакво насилие. Любовьта показва единството, което сѫществува между човѣшката душа и Първата Причина на нѣщата. Да любишъ, това значи, да си въ единство съ Бога. Какво мислятъ по този въпросъ философитѣ, ученитѣ, поетитѣ, това е тѣхна работа. Обаче, ние знаемъ, че любовьта е контактъ на човѣшката душа съ Бога.

 

    Сега, като се говори за любовьта, както и върху много въпроси, отъ положението на новото учение, мнозина гледатъ на него като на особена форма на анархизъмъ. Не, новото учение не е нито анархизъмъ, нито комунизъмъ, нито социализъмъ. Това сѫ повърхностни учения. Анархизъмътъ е учение, което има за цель да направи силнитѣ слаби, а слабитѣ — силни. Комунизъмътъ пъкъ е особена класова борба. Социализъмътъ е учение за братство и равенство. Преди години, когато индуситѣ и египтянитѣ развиваха учението за социализъма и комунизъма, тѣ създадоха законъ за трансмигриране на душитѣ, или законъ за прераждане на душитѣ. Въ този смисълъ, законътъ за прераждането е социаленъ законъ. Споредъ този законъ, ако човѣкъ днесъ е богатъ, утре ще бѫде сиромахъ. Ако днесъ е силенъ, властвуващъ, утре ще бѫде безъ всѣкаква власть. Не стана ли това въ Русия? Нѣма нищо лошо въ това, че ставатъ смѣни въ живота на хората. Злото седи въ факта, че хората не разбиратъ, какви трѣбва да бѫдатъ отношенията имъ къмъ Първата Причина. Каква полза отъ това, че нѣкой има власть, заема положение на царь, на виденъ общественикъ, на виденъ проповѣдникъ, на майка или на баща, а не постѫпва споредъ великитѣ Божии закони? Ще кажете, че това е заблуждение. Има нѣкакво заблуждение въ свѣта, но трѣбва положително да се знае, кѫде е това заблуждение. Когато момата обича нѣкой момъкъ и си въобразява, че и той я обича, това е заблуждение. Обаче, когато момата обича нѣкой момъкъ, и той е готовъ да се жертвува за нея, това не е заблуждение. Сѫщото се отнася и до момъка.

 

    Следователно, когато човѣкъ вѣрва въ Единния, Който го обича, това не е никакво заблуждение. Това е истината, която всички хора познаватъ. Въ тази истина се крие спасението на човѣчеството. Сѫщата вѣра трѣбва да се приложи и къмъ обществата, държавитѣ и народитѣ. Ако вѣрвате, че обществото и държавата, къмъ които принадлежите, ви обичатъ и създаватъ закони, които сѫ въ ваша полза, и вие ги обичайте. Но ако обществото и държавата не ви обичатъ и създаватъ закони, които ви насилватъ, не имъ вѣрвайте. На какво се дължатъ анархиитѣ въ свѣта? Тѣ се дължатъ изключително на онази свещена лъжа, която срѣщаме навсѣкѫде въ живота. Нѣкой религиозни подържатъ мисъльта, че за да се избѣгне лъжата, хората трѣбва да се убедятъ въ сѫществуването на Бога. Хората не се нуждаятъ отъ доказателства въ сѫществуването на Бога, но отъ отношения къмъ Бога. Тѣ трѣбва да иматъ свещени отношения къмъ Него. Щомъ отношенията имъ къмъ Бога сѫ свещени, отношенията имъ и къмъ всички други сѫщества ще бѫдатъ свещени. Ние не сме противъ религията, но противъ всички ония, които проповѣдватъ, че човѣкъ може да живѣе безъ сърдце, безъ умъ, безъ душа и безъ духъ. Ние вѣрваме и въ тѣлото си, и въ сърдцето си, и въ ума си, и въ душата си, и въ духа си. Ние вѣрваме въ всичко възвишено и благородно, което подига, както отдѣлния човѣкъ, така и неговитѣ ближни. Ние вѣрваме въ всичко, което ни обикаля. Ние вѣрваме въ Бога, Който ни говори.

 

    Какъ говори Господъ на човѣка? Господъ не говори нито на български, нито на английски, нито на френски, нито на нѣмски, нито на руски, нито на китайски, нито на санскритски, но речьта Му се превежда на всички езици. Господъ не говори и на ангелски езикъ, но отъ памти-вѣка досега, речьта Му се превежда и на този езикъ. Езикътъ, на който Господъ говори, е общъ, всемиренъ. Който разбира свещения езикъ на Бога, Той разбира вече сѫщината на нѣщата. — Какъ можемъ да познаемъ, кой човѣкъ е дошълъ до това положение? — Какъ можете да познаете свѣщьта? По какво ще я познаете? — По свѣтлината ѝ. Щомъ запалите една свѣщь, тя веднага започва да свѣти. Свѣщьта е свързана съ понятието свѣтлина. Всѣко нѣщо, всѣки предметъ е свързанъ съ известно понятие.

 

    Какво нѣщо е човѣкътъ? Човѣкъ е онзи, който може да те приеме любезно, да те стопли, да те нахрани и да ти даде легло да си починешъ. Какво нѣщо е животното? Животното е сѫщество, на гърба на което можешъ да се качишъ. Какво нѣщо е растението? Растението е сѫщество, което щедро ти предлага своитѣ плодове. Понятията за нѣщата трѣбва да бѫдатъ свързани съ нѣкакво конкретно качество. Всѣка философия, вънъ отъ конкретнитѣ качества за нѣщата, е безпредметна. Каквато философия и да развивате за ябълката, гладниятъ не се интересува отъ нищо друго, освенъ да хапне нѣщо. За него ябълката е дотолкова ценна, доколкото, въ дадения моментъ, тя може да подкрепи неговитѣ сили. Вънъ отъ това качество, всѣка философия за ябълката, не е нищо друго, освенъ религия безъ Бога. — Може ли човѣкъ безъ религия? Зависи, за каква религия се говори. Ако подъ думата „религия“ разбирате формата на нѣщата, безъ такава религия може. Обаче, ако подъ думата „религия“ разбирате сѫщината на нѣщата — Бога, безъ религия е невъзможно да се живѣе. Сѫщината на нѣщата е правата религия, която свързва човѣка съ истинскитѣ поклонници. Истински служитель на Бога е този, който служи на любовьта. Никѫде въ Писанието не е казано, че ще бѫдемъ владици и патриарси, но казано е, че ще бѫдемъ царе и свещеници на Бога. Царь е онзи човѣкъ, който разумно управлява себе си. Свещеникъ е онзи човѣкъ, който разумно служи на Бога. Всички останали чинове, които днесъ сѫществуватъ, сѫ човѣшки изобретения. Човѣшкитѣ изобретения не сѫ нищо друго, освенъ опаковка на нѣщата.

 

    Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ ясна представа за живота, да го разбиратъ тъй, както се проявява, безъ никакъвъ страхъ. Който се страхува отъ живота, той не може да стане никакъвъ философъ, отъ него нищо не може да се очаква. Естествено нѣщо е да се страхува човѣкъ. Той носи страха въ себе си. Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото сърдцето да не е трепвало. Мойсей, единъ отъ виднитѣ адепти, който бѣше свършилъ висша окултна школа, изпита голѣмъ страхъ, следъ като уби египтянина и го зарови въ пѣсъка. За да се скрие отъ лицето на Бога, той избѣгалъ въ пустинята, дето прекаралъ 40 години като овчарь. Въ ревностьта си къмъ Бога, той се увлѣкълъ и извършилъ такова престѫпление, каквото не е позволено на единъ адептъ да направи. Мечкитѣ, вълцитѣ, тигритѣ могатъ да правятъ, каквото престѫпление искатъ, но на посветения, на човѣка, който търси истината, не е позволено да прави никакво престѫпление. Мойсей прекара 40 години въ пустинята, за да изкупи грѣха си и следъ това трѣбваше да се ожени, за да даде възможность на убития египтянинъ да се прероди чрезъ него. Мойсей се страхувалъ да се върне въ Египетъ, защото споредъ тогавашнитѣ строги закони, трѣбвало е да бѫде обесенъ. Когато Богъ каза на Мойсея да отиде въ Египетъ да освободи евреитѣ отъ робството имъ, той не искаше, защото знаеше, че е политически престѫпникъ и ще го осѫдятъ на смърть. Богъ му каза: Хвърли тоягата си на земята. Мойсей хвърли тоягата си на земята, и тя се превърна въ змия. Като видѣ това, Мойсей се уплаши, искаше да бѣга, но Богъ му каза: Не бѣгай, но хвани змията за опашката. Мойсей послуша Господа и отиде въ Египетъ да изпълни възложената му отъ Него мисия — да освободи своя народъ отъ египетското робство.

 

    И тъй, ако Мойсей избѣга въ пустинята, какво остава за обикновения човѣкъ? Мойсей бѣше подложенъ на голѣми изпитания, но всичко преодолѣ. Въ това отношение, той служи за примѣръ на човѣчеството. Това, което го подига въ очитѣ на хората, седѣше въ силата му, да изправи всички свои погрѣшки. И до днесъ още, евреитѣ почитатъ Мойсея като силенъ човѣкъ, като посветенъ, като великъ адептъ. Когато Богъ му каза да отиде въ Египетъ, да освободи израилския народъ отъ робството, въ което се намираше, той се почувствува недостоенъ за тази мисия, понеже бѣше извършилъ престѫпление. При това, той бѣше гъгнивъ, заекваше и считаше, че не може да говори, да предаде на Фараона волята Божия. Богъ му каза да не се безпокои за това. Братъ му Аронъ ще му помага. Мойсей ще приема Словото, а Аронъ ще го предава. Примѣрътъ съ Мойсея трѣбва да служи за поука, да знаете, че каквито погрѣшки и да правите, вие трѣбва да ги изправяте. Отъ всички хора се изисква правилно разбиране на живота, на законитѣ въ разумната природа. Има ли правилно разбиране на нѣщата, човѣкъ ще живѣе правилно и ще знае, какъ да изправя погрѣшкитѣ си.

 

    Мнозина се интересуватъ отъ миналото си, какво съ били нѣкога и какво ще е бѫдещето имъ. — Много просто. Какъвто е човѣкъ днесъ, такъвъ е билъ и въ миналото. Каквото съгради и придаде къмъ днешния си животъ, това ще носи и въ бѫдеще. Искате ли да придадете нѣщо красиво къмъ бѫдещия си животъ, прилагайте Божията Любовь, която носи животъ, свобода и свѣтлина. Съвременнитѣ хора слизатъ на земята, живѣятъ известно време и като се намѣрятъ предъ смъртьта, съжаляватъ, че нищо не съ спечелили. — Защо? — Защото и като млади, и като стари, тѣ съ подържали все една и съща философия, която нищо не имъ е дала. Срѣщате единъ младъ човѣкъ, който се обезсърдчилъ отъ нѣкакъвъ неуспѣхъ, и чувате да казва, че отъ него нищо нѣма да излѣзе, че никой не го обича и не му остава нищо друго, освенъ да умре. — Това сѫ разсѫждения на стария човѣкъ. Само дѣдото може да мисли, че никой не го обича и да очаква на този, на онзи, да го обичатъ. Младиятъ трѣбва да обича, безъ да очаква да го обичатъ. Никѫде въ Писанието не е казано, че Господъ трѣбва да ни обича. Първата заповѣдь къмъ човѣка е следната: „Да възлюбишъ Господа Бога твоего съ всичката си душа, съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце и съ всичката си сила. Да възлюбишъ ближния си като себе си“. Това е заповѣдьта, която се отнася къмъ всички хора, като къмъ млади. На старъ човѣкъ не може да се даде такава заповѣдь. Стариятъ очаква първо Господъ да го залюби, а после той да люби Господа. Щомъ получи Божието благоволение, той започва да се разкайва, да се счита за грѣшникъ. Това сѫ празни думи. Грѣшникъ ли е човѣкъ, или не, това не е важно. Той трѣбва да залюби Господа. Щомъ залюби Господа, той вече е младъ.

 

    Любовьта подразбира младостьта въ живота. Само младиятъ може да люби. Не люби ли човѣкъ, колебае ли се въ любовьта, той минава за старъ, за дѣдо. — Не зная, дали мога да любя. — Щомъ се колебаешъ, ти си старъ човѣкъ. — Дали ще свърша училището? — Ако се колебаешъ, нѣма да свършишъ. Колебанието показва, че си старъ човѣкъ. Не се ли колебаешъ, ти ще свършишъ училище, ще изучишъ нѣколко науки — философия, математика, естествени науки. Ти си младъ човѣкъ. — Ама сиромахъ съмъ. — Сиромашията не може да те спъне. Тя е предговоръ на богатството. Щомъ сиромашията е предговоръ на богатството, ти си на правъ пѫть. И ако богатството е предговоръ на сиромашията, ти пакъ си на правъ пѫть. Обаче, ако сиромашията не е предговоръ на богатството, и ако богатството не е предговоръ на сиромашията, ти си на кривъ пѫть. Когато сиромашията дойде при васъ, поискайте ѝ препорѫчителнитѣ писма, да се увѣрите, че наистина е изпратена отъ Бога. Покаже ли писмата си, вие трѣбва да я приемете съ всичкото уважение и почитание. Не правятъ ли сѫщото, когато изпращатъ дипломатически представитель въ нѣкоя държава? Онази държава, която изпраща свой дипломатически представитель въ чужда държава, тя му дава акредитивни писма, които той представя въ страната, въ която е изпратенъ. Следователно, ако сиромашията не изпрати своитѣ акредитивни писма, вие имате право да я върнете назадъ, като пишете на държавата, къмъ която принадлежи, че не я приемате и вмѣсто нея, искате да ви изпратятъ другъ посланикъ. По сѫщия начинъ ще постѫпите и съ богатството. Ще му искате акредитивнитѣ писма. Не ги ли даде, ще го върнете назадъ. Така постѫпва всѣки човѣкъ, който има убеждение. Сиромашията и богатството представятъ две лица на една и сѫща реалность. Сиромашията е нощь, а богатството — день. Каквото е отношението между деня и нощьта, такова е отношението между сиромашията и богатството.

 

    Като изучаваме живота на съвременнитѣ хора, ние виждаме, че сиромаситѣ, беднитѣ работятъ повече отъ богатитѣ. Турцитѣ иматъ една поговорка, която казва: Вечерната, нощната работа е посмѣшище на свѣта. Понеже сиромашията представя нощь, оттукъ излиза, че работата на сиромаситѣ е посмѣшище предъ свѣта. Значи, богатитѣ хора, които представятъ день, трѣбва да работятъ, а не сиромаситѣ. Свѣтътъ ще се оправи, когато богатитѣ хора започнатъ да работятъ, било въ сърдечно, въ умствено, или въ материално отношение. Въ бѫдеще, на нивитѣ трѣбва да виждаме учени, философи, поети, музиканти съ мотика въ рѫка, да копаятъ. Тѣхната мотика ще бѫде златна, съ абанозова дръжка, за отличие отъ мотикитѣ, съ които копаятъ сегашнитѣ работници, повече бедни, сиромаси хора. Какво е допринесло желѣзото на хората? — Само пакости, мѫчнотии и страдания. Когато нивата се копае и оре съ златна мотика и съ златно рало, тя ще донесе толкова злато, че ще осигури господаря си за много години. Идеитѣ, съ които съвременнитѣ хора оратъ и сѣятъ, постоянно ръждясватъ, понеже сѫ отъ желѣзо. Днесъ слушате нѣкой да говори за своето вѣрую, утре го слушате да казва, че се е разочаровалъ въ него, промѣнилъ вѣруюто си. Днесъ нѣкой е православенъ, утре станалъ евангелистъ, после католикъ, будистъ и т. н. Вѣрую, което всѣки день може да се мѣни, не почива на здрава основа. Истинското вѣрую, истинската наука, истинската поезия не е нищо друго, освенъ учение за Бога.

 

            Когато бѣше ти по-младъ, самъ се опасваше и ходѣше, дето щѣше“. Следователно, който не може самъ да се опасва, той е старъ човѣкъ. Време е вече хората да говорятъ не съ думи, но съ дѣла и съ животъ. Ако наистина имате пари, трѣбва ли да убеждавате хората въ това? Ще бръкнете въ джоба си, ще извадите кесията си и ще имъ покажете, колко пари имате. Двама американци, единиятъ билъ много богатъ, а другиятъ беденъ, спорили помежду си, може ли човѣкъ да прекара известно време въ Лондонъ, безъ петь пари въ джоба си, но да бѫде добре нахраненъ и облѣченъ. Бедниятъ американецъ настоявалъ, че може да направи този опитъ, но за цельта му е нуженъ чекъ отъ единъ милионъ английски лири, който ще върне следъ опита. Богатиятъ американецъ далъ на бедния си другарь единъ чекъ отъ единъ милионъ английски лири и следѣлъ, какъ ще направи опита. Бедниятъ американецъ отишълъ въ една добра гостилница, нахранилъ се богато и на излизане оттамъ, далъ на единъ отъ келнеритѣ чека да го размѣнятъ и да задържатъ, колкото е нужно за обѣда. Келнерътъ погледналъ чека, поклонилъ се учтиво на американеца и казалъ: Господине, ще извините, не можемъ да размѣнимъ този чекъ. — Мога ли тогава да платя другъ день обѣда си, следъ като размѣня чека? — Да, може, господине. Като излѣзълъ отъ гостилницата, бедниятъ американецъ отишълъ въ една дрехарница да си купи дрехи. Той си избралъ едни отъ най-хубавитѣ дрехи, облѣкълъ ги, извадилъ отъ кесията си чека, подалъ го въ рѫцетѣ на търговеца и казалъ: Заповѣдайте, задръжте сумата, която ви дължа. — Извинете, господине, нѣмаме възможность да размѣнимъ този чекъ. Имате ли по-дребни пари? — Нѣмамъ. Можете ли тогава да ме кредитирате? — Можемъ, разбира се. Като размѣните чека, изпратете ни сумата за дрехитѣ. Следъ като направилъ още нѣколко опити, бедниятъ американецъ се върналъ при другаря си, като му разправилъ подробно, какъ и какво могълъ да си достави, безъ да даде петь пари. Понеже басътъ билъ направенъ за единъ милионъ английски лири, богатиятъ американецъ оставилъ чека на своя беденъ другарь, да разполага съ него, както намира за добре. Като размѣнилъ чека, бедниятъ американецъ изплатилъ задълженията си на гостилничаря, на дрехаря, а съ останалата голѣма сума, заживѣлъ сносенъ животъ.

 

    Питамъ: Кой обикновенъ търговецъ може да размѣни чекъ отъ единъ милионъ английски лири? Следователно, и вашето вѣрую трѣбва да бѫде равноценно на чекъ отъ единъ милионъ английски лири, че кѫдето и да отидете съ него, никой да не е въ сила да го размѣни. При това, дето и да се явите съ това вѣрую, навсѣкѫде ви отварятъ кредитъ. Чудни сѫ съвременнитѣ хора! Тѣ говорятъ за Бога, за рая, но нито Бога познаватъ, нито знаятъ мѣстото на рая. За обикновения човѣкъ, който не работи съзнателно върху себе си, е безразлично, кѫде е раятъ, кѫде е Богъ. Обаче, за ученика, за човѣка, който иска да работи върху себе си, да постигне нѣщо, това не е безразлично. За него е важно да знае, кой е баща му, коя е майка му. Той трѣбва да ги познава. Синъ, който не познава баща си и майка си, минава за незаконороденъ. Бащата и майката на този синъ сѫ гледали по нѣкакъвъ начинъ да се освободятъ отъ него.

 

    Следователно, всѣки синъ, който не познава Бога като свой баща, минава за незаконороденъ. Какво трѣбва да прави този незаконороденъ синъ? Той трѣбва да намѣри начинъ да оформи своето раждане. Когато казватъ за нѣкой синъ или за нѣкоя дъщеря, че сѫ незаконородени, азъ считамъ, че тѣ не познаватъ своя баща и своята майка. Въ такъвъ случай, грѣхътъ не е вънъ отъ тѣхъ, но вѫтре въ тѣхъ. Всички деца, които сѫ заченати въ идеалната любовь, познаватъ и майка си, и баща си. Тѣ познаватъ Бога като свой Великъ Баща. Тѣзи деца сѫ родени по закона на любовьта, а не безъ законъ. Богъ е на страната на законороденитѣ деца, родени отъ любовьта. Дете, което не е родено отъ любовьта, и царски синъ да е, пакъ е незаконородено. Тази е идеята, която Христосъ вложилъ въ стиха: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие“. Ако се не родите изново, никаква нова философия, никакво ново учение, никакви нови разбирания нѣма да придобиете. Родите ли се по новия начинъ, каквото желаете, можете да постигнете.

 

    Сега, каквото и да се говори на хората, тѣ навсѣкѫде виждатъ кривото въ живота. Въ живота има нѣщо изкривено, обаче, то се дължи на самитѣ хора. Самъ по себе си, животътъ е хармониченъ. Сѫщото нѣщо може да се каже и за човѣка. По първично естество, по произходъ, човѣкъ е хармонично създаденъ, но благодарение на отклоняванията въ неговия дълъгъ животъ, той е изкривилъ нѣщо въ себе си. И сега, за да се изправи, човѣкъ трѣбва съзнателно да работи върху себе си, да се превъзпита. Не е лесно да се възпита една душа. Не е лесно да накарате човѣка да вѣрва въ Бога. Много методи има днесъ, които могатъ да помогнатъ на човѣка да се самовъзпита, да познае Бога и да намѣри истината. Това сѫ музиката, религията, науката, поезията, философията и т. н. Не намѣри ли истината, човѣкъ ще се качва и ще слиза, ще го въздигатъ до небеса и ще го свалятъ до земята, и въ края на краищата ще види, че нищо не е постигналъ. Който се е домогналъ до истината, той е живъ и на този, и на онзи свѣтъ. Той не се нуждае отъ паметникъ, защото самъ е паметникъ на своето име. И като замине за онзи свѣтъ, той пакъ се движи между хората, между своитѣ познати, но инкогнито, преоблѣченъ, дегизиранъ, никой да не го познае. — Възможно ли е това? — Не само че е възможно, но това е фактъ. Свѣтлината, въ която живѣя, включва това нѣщо. Не е важно да доказвамъ това; за мене е важно да изявя доброто въ живота, да видятъ хората, че доброто сѫществува въ свѣта. Който се оплаква, че е сиромахъ, че нѣма добри хора, които могатъ да му помагатъ, нека продаде сиромашията си на мене. Азъ съмъ готовъ да я купя. — Какъ ще я продамъ? Тя не се хваща. — Щомъ не се хваща, щомъ не е реална, какъ можешъ да се оплаквашъ отъ нея? Другъ се оплаква отъ болестьта си. — Продай ми твоята болесть. Азъ съмъ готовъ да я купя. Щомъ се оплаквате отъ сиромашия, отъ болести, направете опитъ да ги хванете и да ги продадете. Ето и Христосъ ходѣше рамо до рамо съ сиромашията, но Той не се оплакваше отъ нея. За да насърдчи хората, геройски да носятъ сиромашията, Той казваше: „Синъ человѣчески нѣма кѫде глава да подслони“. Христосъ бѣше силенъ човѣкъ, твърдо понасяше изпитанията и страданията.

 

    Какво правятъ съвременнитѣ религиозни и духовни хора? Като дойдатъ до единъ кръстопѫть въ живота си, тѣ казватъ: Толкова години вече, какъ служимъ на Бога и нищо не сме постигнали. — Че сте служили на Бога, това е вашъ плюсъ. Че нищо не сте постигнали, това е въ вашъ ущърбъ. Днесъ четете Божествената книга, отваряте страница следъ страница, но нищо не разбирате. Ще дойде день, когато при първото отваряне на книгата, вие ще разберете това, което вчера не сте разбрали. — Кога ще дойде този день? — Когато Христосъ похлопа на вашия умъ и на вашето сърдце. Тогава умътъ ви ще просвѣтне, вие ще придобиете свѣтлината на новия животъ и ще почнете да разбирате. При това положение само, вие ще разберете връзката, която сѫществува между любовьта и живота, между мѫдростьта и свѣтлината, между истината и свободата. Като дойде до това разбиране, човѣкъ ще работи малко, но много работа ще свършва. Сега става точно обратно: човѣкъ работи много, а малко работа свършва. Следъ като работи по цѣли дни, човѣкъ не може да напише едно любовно писмо до Господа. Пише, преписва, кѫса, отново започва и като не може да го напише, както трѣбва, той взима единъ писмовникъ и оттамъ преписва едно писмо. Като го изпрати, започва да се съмнява, ще го приеме ли Богъ, или ще го тури настрана. Какъвъ е резултатътъ на такова писмо? Това писмо се изгубва нѣкѫде по пощата, понеже адресътъ не е точенъ. Ако адреситѣ на писмата ви не сѫ точни, никакъвъ отговоръ не очаквайте. Ако разправяте за своитѣ любовни писма, преди да сте ги написали, никакъвъ отговоръ не очаквайте.

 

    Много отъ погрѣшкитѣ на съвременнитѣ хора се дължатъ на факта, че тѣ говорятъ за нѣща, които още не сѫ написали. Запали свѣщьта и остави я сама да говори за себе си. Запали огъня и остави го самъ да говори за себе си. Пий вода и остави я сама да говори за себе си. Прояви любовьта и остави я сама да говори за себе си. Всички говорятъ за любовьта, безъ да знаятъ, какво тя представя. Младиятъ ще каже, че познава любовьта, понеже сърдцето му гори, запаленъ е отъ всички страни. — Да гори сърдцето на човѣка, това не е любовь. Хората още не сѫ дошли до положение, да разбиратъ, какво нѣщо е любовьта. Христосъ казва: „Много нѣща още има да ви кажа, но не сте готови да ги разберете“. Любовьта къмъ Бога, носи въ себе си тайнитѣ на живота. Когато Божията Любовь ви посети, тя ще донесе своитѣ благословения.

 

    Единъ младъ, но беденъ човѣкъ, решилъ да се ожени, че каквото и да става. Това било следъ освобождаването на България. По цѣли дни работилъ тукъ-тамъ, но едва изкарвалъ прехраната си. По едно време му се родило детенце. Съ раждането на детенцето му, той билъ назначенъ на служба. Единъ день, като отивалъ на работа, той намѣрилъ на пѫтя една банкнота отъ сто лева. Взелъ банкнотата отъ земята, и съ тия пари кръстилъ детето си. Детето расло, станало шестгодишно. Презъ това време, работитѣ на бащата се нареждали добре, провървѣло му. Той разбралъ, че благословението върху дома му, дошло заедно съ раждането на детето. Значи, детето донесло тия благословения. Случило се, обаче, че бащата сгрѣшилъ нѣщо, вследствие на което, детето заболѣло и умрѣло. Съ смъртьта на детето и благословението отъ дома се дигнало. Отъ този день, бащата билъ уволненъ отъ служба и работитѣ му тръгнали назадъ, докато се видѣлъ въ сѫщото положение, въ което билъ преди раждането на детето.

 

    И тъй, когато любовьта дойде въ свѣта, тя ще донесе всички свои благословения. Тогава слънцето ще грѣе другояче и вие ще чувствувате връзката си съ Бога. Тогава ангелитѣ, светиитѣ и добритѣ хора ще посещаватъ домоветѣ ви, ще се разговарятъ съ васъ и ще ви поучаватъ. Тогава хората отъ цѣлия свѣтъ ще ви посещаватъ, за да видятъ любовьта. Велико нѣщо е любовьта! Тя прави човѣка богатъ, ученъ, силенъ и свободенъ. Когато бедниятъ се оплаква отъ своята сиромашия, кажете му: Дай достѫпъ на любовьта въ дома си и сиромашията ще те напусне. — Боленъ съмъ. — Дай достѫпъ на любовьта въ душата си и болестьта ще те напусне. Любовьта урежда обърканитѣ работи на хората. Това, което любовьта може да направи за единъ часъ, безъ любовьта, човѣкъ ще го свърши за цѣлъ животъ. Съ любовь всички работи се нареждатъ моментално; безъ любовь се изискватъ години, за да се свърши една работа. Много философии, много научни книги, много поезии, много музикални произведения сѫ писани безъ любовь, но отъ тѣхъ нищо не е останало. Истински гениални, безсмъртни произведения сѫ ония, които сѫ писани съ любовь. Талантливостьта, гениалностьта, силата, здравето на човѣка се дължатъ на мощьта на любовьта, която посещава човѣка. Влѣзе ли любовьта въ човѣка, съ нея заедно иде всичко велико и красиво.

 

    Любовьта носи съ себе си и възкресението. — Кога ще дойде тя? — Още днесъ може да дойде. Отъ васъ зависи. Бѫдете будни, да не изпуснете момента, когато любовьта пристига. Дойде ли любовьта въ дома ви, прекѫснете всички работи, създайте си празнично настроение. Презъ този день не мислете за нищо друго, освенъ за любовьта. Кѫщата ви трѣбва да бѫде изчистена, измита, съ свѣтли прозорци. Вие трѣбва да бѫдете облѣчени въ най-хубавитѣ си празнични дрехи и да отидете далечъ нѣкѫде, да я посрѣщнете. Приближаването на любовьта ще се ознаменува съ отваряне на небето: ангели, херувими и серафими ще слизатъ и ще възлизатъ, ще хвалятъ Господа. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и вашитѣ приятели и роднини отъ онзи свѣтъ. Всички заедно ще ядете и ще пиете, ще славословите Бога, защото любовьта е дошла въ свѣта.

 

    Сега, като говоря за идването на любовьта, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате — това е ваша работа. Моя работа е да ви кажа, какво е писано въ свещената книга на живота. Това е въпросъ на вѣра, на опитъ и на вѫтрешно разбиране. Любовь къмъ Бога и любовь къмъ ближния, това сѫ двата велики закона, които иматъ отношение къмъ човѣшкия животъ. Животътъ на хората се осмисля, именно, съ любовьта. Отсѫтствува ли любовьта отъ живота, съ нея заедно, се губи и смисълътъ му. Дето любовьта отсѫтствува, тамъ присѫтствува съмнение, подозрение, обезсмисляне и т. н. Такова е положението на уволнения чиновникъ, останалъ безъ пенсия, безъ приятели, безъ никаква помощь и съдействие. Нѣма по-велика служба за човѣка отъ тази, да служи на любовьта. Да служишъ на любовьта, на Бога, това значи, да бѫдешъ свободенъ, да се радвашъ на всичко въ свѣта.

 

            „Докато бѣше по-младъ, самъ се опасваше и ходѣше, дето щѣше“. Желая ви сами да се опасвате. Отъ това, което ви говорихъ, можете всичко да забравите, но едно само помнете: Бѫдете мѫжествени и сами се опасвайте. Пригответе си единъ хубавъ поясъ, изтъканъ отъ най-хубавата материя и като станете сутринь, веднага се опашете. И мѫже, и жени, и деца — всички сами трѣбва да се опасватъ. Млади и стари, пригответе си по единъ поясъ, който да увиете три пѫти около кръста си и да благодарите, че сами можете да се опасвате. Като го свалите, закачете го на единъ гвоздей, да бѫде готовъ за следната сутринь. Свещенъ е поясътъ, съ който човѣкъ самъ се опасва! Когато приемете една Божествена мисъль или едно Божествено чувство, веднага трѣбва да се опашете. Следъ това свалете пояса и си починете. Като излѣзете вънъ, на работа, пакъ се опашете. Свършите ли работата си, свалете пояса.

 

    Който е опасанъ, той е младъ. Който не е опасанъ, той е старъ.

 

            „Когато бѣше младъ, ти самъ се опасваше и ходѣше, дето щѣше“.

 

    Сега и на васъ пожелавамъ, сами да се опасвате.

 

12. Беседа отъ Учителя, държана на 17 ноемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×