Jump to content
Ани

1929_11_03 Чуха, че иде Исусъ

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Чуха, че иде Исусъ.

 

Чуха, че иде Исусъ

 Иоана 12:12.

 

    Човѣшкиятъ духъ се стреми къмъ великото, красивото и мощното въ свѣта. Той му дава импулсъ, потикъ въ живота. Кое е великото и мощното, което стимулира човѣшкия животъ? За човѣка велико и мощно е това, което въ даденъ моментъ го интересува. Когато бедниятъ чуе, че нѣкѫде, нѣкой неговъ чичо умрѣлъ и му оставилъ голѣмо наследство, той ще преброди свѣта, но ще намѣри оставеното за него наследство. Това става всѣки день въ живота. Различието седи само въ обекта, къмъ който е отправено вниманието на човѣка. Когато чуете, че въ града ви е пристигналъ нѣкой знаменитъ артистъ, музикантъ или пѣвецъ, вие веднага тръгвате да търсите билети, да посетите концерта, който ще се даде. Какво печели човѣкъ, че ще чуе нѣкой виденъ музикантъ или пѣвецъ? Въ случая, най-много печели музиканта или пѣвеца, а ония, които сѫ го чули, печелятъ малко. Тѣ сѫ на второ мѣсто. Главното лице е пѣвецътъ, или музикантътъ, а всички останали сѫ второстепенни личности. Когато отивате на сватба, виждате, че всички се интересуватъ отъ младоженцитѣ, а сватбаритѣ оставатъ на второ мѣсто. Какво печелятъ сватбаритѣ? — Нищо особено. Много сватбари присѫтствуватъ на сватбата, но младоженци сѫ двама само.

 

    Колкото малко и да печели човѣкъ, когато слуша речьта на нѣкой виденъ философъ, или музиката на нѣкой виденъ музикантъ, добре е той да слуша красиви работи, и то не само единъ пѫть, но по нѣколко пѫти. Всѣки се интересува отъ идването на нѣкой великъ човѣкъ и иска да го посети. Това показва, че той има нѣкаква връзка съ него, или очаква нѣкакво благо отъ него. Всѣки се интересува отъ нѣкакво велико чувство, което прониква въ сърдцето му, отъ нѣкаква велика мисъль, която прониква въ ума му, и отъ нѣкакво велико дѣло, което се заражда въ волята му. Естествено е човѣкъ да се интересува отъ тия нѣща. Има хора, които не се интересуватъ отъ велики работи. Тѣ се отнасятъ къмъ млѣкопитаещитѣ. Тѣ мислятъ само за кѫщи, за пари, искатъ да се осигурятъ. И млѣкопитаещото търси нѣкаква дупка да се скрие. Щомъ има кѫщичка и храна, то за нищо повече не мисли. За илюстрация на това състояние на човѣка, турцитѣ си служатъ съ поговорката: „Свѣтътъ да изгори, нищо не ме интересува“. Това подразбира, че когато човѣкъ е осигуренъ, нищо повече не иска, за нищо не се интересува. Щомъ има кѫщичка, той е задоволенъ. Свѣтътъ да гори около него, това не го интересува.

 

    Мнозина искатъ да се представятъ за скромни хора. Тѣ мислятъ, че като не желаятъ голѣми кѫщи, много имоти, голѣми знания, съ това минаватъ за скромни, за смирени хора. Не е въпросъ човѣкъ да има малко желания и малки изисквания. За човѣка е важно, при каквото положение на живота и да се намира, да придобие нѣщо сѫществено. Запримѣръ, какво е придобилъ овчарьтъ, презъ своето 20 годишно пасене на овце? Ако само е пасълъ овцетѣ, безъ да е училъ нѣщо, безъ да е направилъ едно добро дѣло, нищо не е придобилъ. Ако вълкътъ цѣлъ животъ се е криелъ въ своята дупка, и отъ време на време излизалъ навънъ, за да нападне нѣкоя овца и да я удуши, той нищо не е придобилъ отъ вълчата култура. Презъ цѣлия си животъ, вълкътъ е мислилъ само за ядене, какъ по-лесно да усигури своето сѫществуване. Изобщо, като проследимъ желанията на всички живи сѫщества, виждаме, че тѣ се стремятъ къмъ едно: да се осигурятъ — да бѫдатъ нахранени, стоплени. Докато не сѫ задоволили физическитѣ си нужди, тѣ се стремятъ да ги задоволятъ. Щомъ ги задоволятъ, тѣ се отегчаватъ отъ живота. Като дойдемъ до човѣка, той казва, че му е дотегнало да живѣе, да се бори, за да задоволява нуждитѣ си. Да се отегчи човѣкъ отъ живота, това е все едно да каже, че му е дотегнало да се грѣе на слънце. Който много се е грѣлъ на слънце, той може да се отегчи отъ слънцето. Който малко или никакъ не се е грѣлъ, той не е дошълъ до това отегчаване. Какво е придобилъ първиятъ отъ слънцето? — Той е почернѣлъ само. — Вториятъ? — Той е запазилъ бѣлия цвѣтъ на кожата си. Нито първиятъ е разбралъ, какво представя слънцето, нито вториятъ.

 

    Често хората поглеждатъ къмъ земята, къмъ почвата и казватъ: Земя, почва е това. — Коя почва е най-добра? — Черноземътъ. — Защо? — Защото е най-плодородна. Въпрѣки това, всички хора се стремятъ къмъ бѣлия цвѣтъ. Всѣки иска да бѫде бѣлъ. Има известна бѣлота, която нѣма никакво отношение къмъ живота. Човѣкъ може да е бѣлъ, но да не е здравъ. Има известна бѣлота, която е естествена. Изобщо, дойдемъ ли до цвѣтоветѣ, ние ги разглеждаме като здравословни и нездравословни. Единъ и сѫщъ цвѣтъ може да бѫде здравословенъ, а може да бѫде и нездравословенъ. Запримѣръ, има жълтъ цвѣтъ здравословенъ и жълтъ — нездравословенъ; има червенъ цвѣтъ здравословенъ и червенъ — нездравословенъ. Сѫщото може да се каже и за зеления, за синия, за виолетовия цвѣтъ и т. н. Здравословнитѣ цвѣтове, ние наричаме цвѣтове на слънцето и на деня, а нездравословнитѣ — цвѣтове на луната и на нощьта. Като изучавамъ хората, азъ гледамъ, кои цвѣтове преобладаватъ въ тѣхъ — цвѣтоветѣ на деня или на нощьта, цвѣтоветѣ на слънцето или на луната. Когато цвѣтоветѣ на луната иматъ влияние върху нѣкой човѣкъ, той много обещава, а малко изпълнява. Като не може да изпълни даденитѣ обещания, той се оправдава съ това, че условията не му благоприятствували. — Не, условията сѫ били добри, но той не е могълъ да ги използува. Такъвъ човѣкъ, обикновено започва добре, свършва зле. Когато цвѣтоветѣ на слънцето указватъ влияние върху нѣкой човѣкъ, той малко обещава, а повече работи, дава отъ себе си. Ако нѣкой му иска жито, той казва: Ще ти дамъ жито, само ако нивата роди достатъчно. Щомъ роди достатъчно, ще има и за тебе, и за мене. Преди да е родила нивата, нищо не мога да обещая.

 

            Чуха, че иде Исусъ.“ Като чуха, че иде Исусъ, заинтересуваха се отъ Него. Така се интересуватъ и отъ всички велики хора: артисти, музиканти, пѣвци, поети, учени, философи. — Защо се заинтересуваха за Христа? — Защото Той дойде да спаси човѣчеството. Той донесе на хората ново учение, нова култура, новъ начинъ на живѣене. Христосъ дойде въ свѣта да реформира Мойсеевия законъ. Този законъ гласи: „Око за око, зѫбъ за зѫбъ“. Споредъ този законъ, като разглеждатъ нѣкое твое дѣло, ти трѣбва да платишъ всичкитѣ разносни по него. Въ това отношение, Христовиятъ законъ гласи: „Даромъ сте взели, даромъ давайте“.

 

            Чуха, че иде Исусъ“. Какво означава думата Исусъ? Външно разгледана, тя е обикновена дума. Много исусовци има въ свѣта, но единъ е Исусъ, носитель на Божествения принципъ въ себе си, на принципа, който твори. На еврейски езикъ, Исусъ значи Ешуа. Тази дума има дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Думата Исусъ съдържа въ себе си още два принципа: единъ, който дава, и другъ, който взима. Следователно, въ свѣта сѫществуватъ три главни принципа: принципъ, отъ който нѣщата изтичатъ; принципъ, който възприема нѣщата въ себе си и принципъ, който предизвиква проявление на нѣщата. Въ дома, тѣзи три принципа представятъ майката, бащата и детето. Бащата е представитель на първия принципъ, майката — на втория, а детето — на третия. Значи, върху тия принципи се основава дома. Върху тѣхъ е основанъ цѣлиятъ свѣтъ. Докато детето не е дошло въ дома, майката и бащата мислятъ само за себе си. Щомъ детето дойде, то предизвиква майката и бащата да се грижатъ за него. Тѣ се готвятъ да го приематъ въ дома си, създаватъ му благоприятни условия, защото знаятъ, че домъ безъ деца е като търговецъ безъ капиталъ. Човѣкъ безъ здраве, ученъ безъ знание, сърдце безъ чувства, умъ безъ мисли и воля безъ действия сѫ като домъ безъ деца. Тази е причината, задето майката прави всичко възможно, да привлѣче една душа, да се прероди въ дома ѝ като нейно дете.

 

    Сега, като наблюдавате живота на семействата, на обществата, на народитѣ, виждате, че навсѣкѫде сѫществуватъ редъ обреди, както въ църквитѣ. Всѣки обредъ представя известна магическа формула, която има дълбокъ, вѫтрешенъ смисълъ. Ако влѣзете въ една съвременна църква, ще видите, че богомолцитѣ се кръстятъ, правятъ поклони, молятъ се, палятъ свѣщи, пѣятъ пѣсни и т. н. Тия обреди не сѫ нищо друго, освенъ формули, на които хората сѫ забравили дълбокия смисълъ, вследствие на което, днесъ тѣ нѣматъ това значение, каквото нѣкога сѫ имали. Като се молятъ, всички хора се обръщатъ на изтокъ. Не само хората, но и животнитѣ, и птицитѣ обръщатъ погледа си на изтокъ. — Защо? — Защото слънцето изгрѣва на изтокъ. Обаче, това, което създава изтока, създава и запада, и юга, и севера. Слънцето опредѣля четиритѣ посоки на свѣта. Тѣзи посоки не сѫ абсолютни, тѣ се мѣнятъ, въ смисълъ, че нашиятъ изтокъ е западъ за други хора; тѣхниятъ изтокъ пъкъ, е западъ за насъ. Съ една дума казано, изтокъ е всѣкога тамъ, отдето слънцето изгрѣва. Посоката, въ която свѣтлината се увеличава, е югъ. Посоката, въ която свѣтлината се намалява, е северъ.

 

    Четиритѣ посоки — изтокъ, западъ, северъ и югъ сѫ четири главни посоки, които сѫществуватъ, не само въ външния свѣтъ, но и въ вѫтрешния свѣтъ на човѣка. Човѣкъ трѣбва да знае отношението на тия посоки къмъ самия него. Ако не разбира отношението на изтока, на запада, на севера и на юга къмъ себе си, той не разбира живота, нѣма съзнателно отношение къмъ него. Ако човѣкъ не разбира, защо ходи правъ, защо главата му е обърната къмъ центъра на слънцето, а краката —къмъ центъра на земята, той не разбира смисъла на живота. Ще кажете, че Господъ е наредилъ тия работи, че Той е опредѣлилъ това нѣщо да бѫде така. Щомъ Господъ е наредилъ тази работа така, защо главата на растенията е поставилъ въ противоположна посока на човешката, заровена въ земята? Това показва, че човѣкъ търси благото си на друго мѣсто, не тамъ, кѫдето растенията го търсятъ. И обратно, растенията не търсятъ своето благо тамъ, дето хората го търсятъ. Въпрѣки това, хората правятъ една сѫществена грѣшка въ своя животъ: тѣ търсятъ своето благо тамъ, дето растенията търсятъ своето. Понеже главата на човѣка е обърната къмъ слънцето, хората трѣбва да търсятъ своето благо, именно, въ тази посока. Растенията пъкъ, търсятъ своето благо отъ земята, накѫдето е насочена главата имъ. При това, тѣ никога не скриватъ благата си. Каквото благо придобиватъ, тѣ го оставятъ на открито, всички да се ползуватъ отъ него. Хората постѫпватъ точно обратно: каквото придобиятъ, веднага го скриватъ на тайни мѣста, въ хамбаритѣ си. Погледнете ли въ нѣкой човѣшки хамбаръ, ще видите, че той е пъленъ съ жито, съ ечемикъ, съ царевица и т. н. Тѣ се оправдаватъ съ пословицата: „Покритото млѣко, котката не го лочи“. Не е въпросъ въ криене на нѣщата. Важно е, че млѣкото, колкото и да се захлупва, скоро се разваля. Обаче, плодоветѣ могатъ да стоятъ дълго време на дървото, безъ да се развалятъ.

 

            Чуха, че иде Исусъ“. Идването на Христа, има отношение къмъ всѣки разуменъ човѣкъ. То представя едно отъ великитѣ, отъ разумнитѣ явления, както въ човѣшкия животъ, така и въ цѣлата природа. А между всички разумни явления въ природата, сѫществува тѣсна връзка. Оттукъ вадимъ заключение, че всѣка разумна идея, която се проповѣдва, има отношение къмъ всички живи сѫщества, на които съзнанието е пробудено. Какъвъ смисълъ има религията за насъ, ако не се ползуваме отъ нея? Какъвъ смисълъ има извора за насъ, ако не се ползуваме отъ неговата чиста вода? Какъвъ смисълъ има свѣтлината за насъ, ако не се ползуваме отъ нея? Ако растенията и животнитѣ, които иматъ отношение къмъ насъ, не ни ползуватъ, защо ни сѫ тѣ? Следователно, ние трѣбва да се радваме, именно, на това, че живѣемъ въ свѣтъ, въ който всички нѣща сѫ разумно поставени. Като знаете това, вие не трѣбва да пренебрегвате нѣщата въ природата. Тя е поставила всѣко нѣщо на своето мѣсто. Едно нѣщо само можете да правите: да различавате едно сѫщество отъ друго, да виждате отличителнитѣ имъ качества, безъ да ги пренебрегвате. Всички растения, всички животни, всички хора не сѫ устроени по единъ и сѫщъ начинъ. Когато единъ разбойникъ или апашъ се яви между хората, всички взиматъ мѣрки, предпазватъ се, да не ги обере и убие. Всѣки заключва вратитѣ си, пази се отъ този разбойникъ. Когато единъ добъръ човѣкъ влѣзе между хората, всички отварятъ кѫщата си за него, турятъ знамена на вратитѣ си и излизатъ да го посрещнатъ съ слава и почести.

 

    И тъй, въ свѣта сѫществуватъ два вида хора: добри и лоши. Когато нѣкой лошъ човѣкъ или неприятель влѣзе въ дома ви, всички се разбѣгватъ, както българитѣ едно време бѣгали отъ турскитѣ башибозуци. Тогава тѣ търсили Бога, вѣрвали въ Него. Днесъ, обаче, тѣ забравиха Този, Който ги освободи и не вѣрватъ вече въ Него. Това се вижда отъ престѫпленията, които днесъ се вършатъ. Не само българитѣ, но всички народи сѫ забравили Бога и се хвалятъ съ своитѣ велики хора. Кѫде сѫ тѣхнитѣ велики хора? Всички народи сѫ постѫпили зле съ своитѣ велики хора. Запримѣръ, много българи и досега гледатъ на богомилството въ България, като на голѣмо зло. Цѣлиятъ европейски свѣтъ гледа на богомилството като на свѣтла страница въ историята на българския народъ, а туй малцинство българи, още не вижда и не съзнава това. Българинътъ трѣбва да бѫде искренъ, да признава грѣшкитѣ и престѫпленията, които самъ е направилъ, и да не ги приписва на другитѣ. Изобщо, човѣкъ е склоненъ да се оправдава съ другитѣ. И, ако му изтъкнатъ нѣкаква погрѣшка, той веднага се сравнява съ окрѫжаващитѣ и казва: Азъ ли съмъ най-лошъ човѣкъ? — Не си най-лошъ, но не си и най-добъръ. Това е методъ на контраститѣ. Когато човѣкъ каже въ себе си, че не е най-лошъ, той трѣбва да знае, че не е и най-добриятъ. Той може да се изправи. Всѣки народъ, както и отдѣлниятъ човѣкъ, носи въ себе си известни дарби и способности, които трѣбва да развива.

 

    Когато казваме, че патриотизъмътъ трѣбва да бѫде качество на всѣки човѣкъ, на всѣки народъ, ние подразбираме, че между членоветѣ, между отдѣлнитѣ единици на всѣки народъ, трѣбва да има особено съгласие, вѫтрешна хармония и взаимопомощь. Това не трѣбва да става съ власть, чрезъ насилие, но доброволно, по естественъ пѫть. Човѣкъ не може да бѫде патриотъ, докато този центъръ не е развитъ въ него. Чувството на патриотизъмъ въ човѣка е свързано съ религиозното чувство, вследствие на което, истинскиятъ патриотъ съзнава, че всички хора сѫ Божии създания, направени по образъ и подобие Божие, и принадлежатъ къмъ една обща държава — небесната държава, т. е. Царството Божие. Когато говори за своето отечество, дълбоко въ себе си, човѣкъ има предъ видъ една Божествена идея — отечеството на душата. Задъ всѣка Видима идея, се крие една невидима — Божествена идея.

 

            Чуха, че иде Исусъ“. Азъ взимамъ думата „Исусъ“ въ смисълъ на великото, мощното, красивото, което иде сега въ свѣта. Всички хора се интересуватъ отъ него. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не се интересува отъ красивото и великото. То представя идеалъ въ живота на човѣка. Обаче, този идеалъ не е еднакъвъ за всички хора. Той указва различно влияние върху различнитѣ хора. Не е нужно този идеалъ да указва еднакво влияние върху различнитѣ хора. Каквото и да е влиянието му, все-таки, той указва специално влияние върху всѣки човѣкъ. Сѫщото можемъ да кажемъ за влиянието на свѣтлината върху човѣка. Тя указва различно влияние върху различнитѣ хора. Рече ли нѣкой, че свѣтлината има особено влияние върху него, той ще се намѣри въ положението на съвременнитѣ вѣрващи — православни, протестанти, католици, всѣки отъ които подържа, че има най-право вѣрую, най-добро разбиране за Христа. Всѣки мисли за себе си, че най-добре разбира Христа, че е истински Неговъ последователь, когато и до днесъ още, не виждаме Христовото учение приложено въ живота.

 

    Съвременнитѣ хора говорятъ за любовь, а животътъ имъ е пълно отражение на безлюбието. Може ли да се каже, че момъкътъ обича момата, на която пише любовни писма, че не може да живѣе безъ нея, че тя е смисълътъ на неговия животъ, ако наскоро следъ женидбата имъ, той започва да я бие за нищо и никакво? Можете ли да кажете, че учительтъ има любовь къмъ ученицитѣ си, ако постоянно влиза въ класъ сърдитъ и недоволенъ? Можете ли да кажете, че стражарьтъ има любовь, ако лови хората по улицитѣ и ги води въ участъка?

 

    Днесъ всички хора се нуждаятъ отъ нови разбирания, които да внесатъ въ тѣхъ вѫтрешна свобода на действия. Всички хора се нуждаятъ отъ положителни знания и разбирания на Бога, на природата и на самия човѣкъ. Божествената наука дава тия знания на хората. Като се домогнатъ до нея, тѣ ще видятъ, че, наистина, нѣма нищо скрито-покрито предъ лицето на Бога. Споредъ тази наука, и доброто, и злото на човѣка, както и на неговитѣ дѣди и прадѣди, е открито. Отъ хиляди години насамъ, животътъ на човѣка е отворенъ и всѣки, който разбира, може да чете. Какво по-добро свидетелство може да се иска отъ човѣшкото лице? Каква по-сигурна лична карта можете да искате отъ човѣшкото лице? Като не разбиратъ тази наука, съ години хората изучаватъ човѣка, дали не е нѣкакъвъ престѫпникъ, отъ типоветѣ на Ломброзо, и го изучаватъ въ подробности. Нѣма защо много да се спиратъ върху престѫпника. Като видятъ пръститѣ, рѫцетѣ, очитѣ, ушитѣ и устнитѣ му, ще разбератъ, че иматъ всички белези на престѫпникъ, но съ това, тѣ не могатъ да го направятъ по-добъръ. Преди години, като правѣхъ френологически изследвания, срещнахъ единъ 70 годишенъ български войвода, строенъ човѣкъ, съ благородни чърти на лицето си, но рѫцетѣ му бѣха рѫце на престѫпникъ. Азъ му казахъ: Ако бѣхъ сѫдия, за престѫпленията, които си извършилъ, щѣхъ да те осѫдя на 20 години строгъ затворъ. — Правъ си, заслужавамъ това наказание. Не зная, какъ ще се оправдавамъ предъ Бога. Много престѫпления съмъ извършилъ. Ще нося последствията на своитѣ грѣхове и престѫпления. Страшно е моето минало! Казвамъ: Това, което може да измѫчва или да радва човѣка, е неговото минало, което е наслоено върху съзнанието му. Дали човѣкъ води добъръ или лошъ животъ, това е за самия него. Той самъ ще носи последствията и на единия, и на другия животъ.

 

    И тъй, цѣлокупниятъ животъ, къмъ който всички хора се стремятъ, представя идеалния животъ на човѣка. Той включва въ себе си, както индивидуалния, така и общия животъ — живота на всички хора, на всички живи сѫщества. Въпрѣки това, мнозина казватъ, че не трѣбва да се интересуватъ отъ живота на хората, на своитѣ ближни, безъ огледъ на това, дали тѣ сѫ праведни или грѣшни. Единъ селски свещеникъ, при изпълнение на службата си, се обърналъ къмъ своитѣ миряни съ думитѣ, казани отъ Христа: „Не сѫдете, за да не бѫдете сѫдени!“ За да усили тази идея, той дошълъ дотамъ, че искалъ да убеди слушателитѣ си, какво никой нѣма право да се интересува отъ работитѣ и живота на хората. За да подкрепи още повече своята мисъль, той си послужилъ съ поговорката: „Всѣка коза за своя кракъ виси“. Единъ отъ селянитѣ не билъ съгласенъ съ тълкуванията на свещеника и решилъ да му устрои една шега. Единъ день, той взелъ една умрѣла коза и я закачилъ предъ портата на свещеника. Като постояла нѣколко деня, козата започнала силно да мирише. — Иване, ти ли остави тази коза тука? — рекълъ свещеникътъ на своя съседъ. — Азъ я оставихъ. — Ами тя мирише много неприятно. — Какво отъ това? Нали казвашъ, че всѣка коза за своя кракъ виси? Както виждате, миризмата отъ умрѣлата коза се отразява неприятно не само върху този, който я закачилъ на портата, но и върху неговитѣ съседи. Следователно, който върши престѫпление, той трѣбва да знае, че престѫплението има отношение не само къмъ него, но и къмъ ближнитѣ му.

 

    И тъй, пѫтьтъ, по който сегашното човѣчество може да се възпита, не е този, по който днесъ върви. Сегашното възпитание, не може да донесе нѣщо особено на човѣчеството. Напротивъ, сегашното възпитание може да даде обратни резултати на това, което се очаква. Днесъ, всички хора говорятъ добре: и проповѣдникътъ, и учительтъ, и общественикътъ, но въпрѣки това, тѣхнитѣ проповѣди оставатъ безрезултатни. Това показва, че съвременнитѣ хора само на думи говорятъ добре, но още не живѣятъ добре. Има нѣщо криво въ тѣхния животъ, което прѣчи и на самитѣ тѣхъ, а сѫщевременно прѣчи и на слушателитѣ имъ. Тѣ говорятъ за жертви, за даване, а се страхуватъ да жертвуватъ, за да не осиромашеятъ. Да давашъ разумно, да се жертвувашъ, това значи, да придобивашъ свободата си. Свободата е единъ отъ великитѣ принципи на живота. Когато Христосъ е проповѣдвалъ на хората да раздадатъ всичкото си имане, Той ималъ предъ видъ придобиване на свободата. Кой трѣбва да раздаде богатството си? — Богатиятъ. Истински богатъ човѣкъ е онзи, който знае, кѫде има заровено богатство въ природата и може да разполага съ него. Не може да се нарече богатъ онзи, който има едва десетина хиляди лева на разположение. Богатиятъ човѣкъ знае, кѫде въ природата се криятъ подземни извори, съ които може да създаде необходимитѣ оазиси въ пустинята. Ако човѣкъ знае, кѫде се намиратъ богатствата на природата и може да ги използува, никакво друго знание не му е нужно. Съвременнитѣ хора се нуждаятъ, именно, отъ такова знание. Тѣ трѣбва да се свържатъ съ живата природа и отъ нея да се учатъ. Само при това положение, природата ще открие тайнитѣ си на човѣка.

 

    Разумниятъ човѣкъ знае, кѫде има скрити пари и скѫпоценности въ земята, но никога не може да ги извади безъ позволение на възвишенитѣ сѫщества. Ако тѣ не му позволятъ да вземе нѣщо отъ нейнитѣ богатства, той никога нѣма да наруши тѣхнитѣ заповѣди. Той предпочита да живѣе въ лишения, отколкото да престѫпи законитѣ на разумната природа. Има случаи въ живота, когато нѣкой човѣкъ зарови паритѣ си въ земята и следъ това умре. Обаче, той е толкова свързанъ съ паритѣ си, че и отъ онзи свѣтъ ги пази. Той не позволява на никого да се ползува отъ неговото богатство. Тежко на онзи, който намѣри тѣзи пари и си позволи да ги вземе. Собственикътъ имъ ще го преследва непрекѫснато, нѣма да го остави на мира. Има случаи, обаче, когато нѣкой богатъ човѣкъ, следъ като заровилъ паритѣ си въ земята, умрѣлъ, но търси подходящо лице, на което да предаде богатството си. Той иска да се освободи отъ това богатство, да скѫса връзкитѣ на своитѣ земни желания и да се предаде на Бога. Който намѣри такова богатство, едновременно съ това, той получава и благословението на неговия собственикъ. Такова богатство носи благословение за дома. Всѣко друго богатство, спечелено съ насилие, носи нещастие за дома. Вие знаете случая съ англичанина, който разкопа Тутанкаменъ, но плати съ живота си. — Защо? — Този човѣкъ не позволява на хората, да се ползуватъ отъ неговото знание. Има гробници отъ миналото, които не е позволено да се разкопаватъ. Който се опита да ги разкопава, той ще плати съ живота си. Сѫщо така и въ природата има свещени мѣста, на които човѣшки кракъ не може да стѫпи. Позволи ли си човѣкъ, да стѫпи на едно отъ тия мѣста, той скѫпо ще плати.

 

            Чуха, че иде Исусъ“. И съвременнитѣ хора се нуждаятъ отъ единъ Исусъ — основното, Божественото начало въ живота, което да обясни на хората, защо сѫ дошли на земята и какъ трѣбва да живѣятъ. Безъ да мислятъ много, хората казватъ, че човѣкъ е дошълъ на земята да поживѣе малко и следъ това да умре. — Това не е нѣкаква велика философия, нито нѣкаква наука. Не само човѣкъ, но и всѣко животно, следъ като живѣе известно време на земята, умира. Но съ това, въпроситѣ на живота не се разрешаватъ. Човѣкъ трѣбва да знае, защо е дошълъ на земята и защо трѣбва да живѣе. Ако мисли, че следъ като поживѣе нѣколко години на земята, трѣбва да умре и да го заровятъ, той не е разбралъ смисъла на живота. Да мисли човѣкъ, че ще умре, ще го заровятъ и върху гроба му ще поставятъ паметникъ, който да свидетелствува за неговото сѫществуване, това е архаична мисъль. Ще кажете, че паметницитѣ сѫ необходими, като живи свидетели, че нѣкога, въ еди-коя си епоха, сѫ живѣли на земята еди-кои си видни учени, писатели, поети и музиканти. За предпочитане е човѣкъ да посети всички разсадници въ свѣта, да види различнитѣ видове круши, ябълки, отколкото да отиде въ нѣкои гробища, да разглежда паметницитѣ на видни поети, учени и философи. По-добре е човѣкъ да остави следъ себе си едно-две плодни дръвчета, или нѣкакво малко знание, отколкото на гроба му да стърчи нѣкакъвъ величественъ паметникъ. Ако паметницитѣ сѫ толкова необходими, като свидетелство на минала слава и величие на човѣчеството, защо Христосъ не остави следъ себе си никакъвъ паметникъ? Кѫде е гробътъ на Христа? — Христосъ нѣма гробъ, но въпрѣки това и до днесъ още, хората продължаватъ да Го търсятъ. Христосъ запита ученицитѣ си: Защо търсите живия между мъртвитѣ?

 

    Следователно, докато хората търсятъ великитѣ личности по гробищата, тѣхната култура е мъртва. Великитѣ хора живѣятъ въ сърдцето и въ ума на своя народъ. Искате ли да намѣрите паметницитѣ на великитѣ хора, ще ги намѣрите всрѣдъ тѣхния народъ. Тѣ представятъ културата на своя народъ. Ако писательтъ не живѣе въ сърдцето, въ ума, въ душата и въ духа на своя народъ, той никакъвъ писатель не е билъ. Казано е въ Писанието: „Ще имъ изпратя Духа си“. Обаче, никѫде не е казано, че Богъ ще изпрати на хората единъ паметникъ.

 

    Нѣкои, като слушатъ моитѣ проповѣди, намиратъ, че не съмъ проповѣдвалъ споредъ Евангелието. Тѣ искатъ да имъ се проповѣдва точно така, както е писано въ Евангелието. Кой проповѣдникъ, кой пророкъ или кой Учитель е проповѣдвалъ точно споредъ това, което е вече написано? Нито Мойсей е проповѣдвалъ споредъ писаното преди него, нито Христосъ. Защо трѣбва да се преповтаря това, което е написано вече? Написаното, всѣки самъ може да го чете. Ако река и азъ да проповѣдвамъ това, което преди мене е писано, туй значи да декламирамъ. Азъ не съмъ училъ още изкуството декламация. Има едно ново Евангелие, което още нито е писано, нито е проповѣдвано. Това Евангелие се проповѣдва днесъ на хората. Подъ думата „Ново Евангелие“ се разбира Божественото учение, което днесъ иде въ свѣта и носи свѣтлина за човѣшкитѣ умове. Ние не се интересуваме отъ въпроса, какъ слънцето е огрѣвало земята преди хиляди и милиони години. Ние се интересуваме отъ днешното слънце. Ние искаме да знаемъ, какъ това слънце днесъ огрѣва земята и каква свѣтлина носи на хората. Ако подъ свѣтлината на днешното слънце семената могатъ да растатъ и да се развиватъ, ние приемаме тази свѣтлина. Ние се интересуваме отъ свещени, отъ свети работи, но тѣ не сѫ писани само въ Свещенитѣ книги, които хората знаятъ. Има много свети, свещени работи, които никѫде още не сѫ писани. Това не значи, че тѣ не сѫществуватъ и никой не ги знае.

 

            Чуха, че иде Исусъ.“ Исусъ представя основното, Божественото начало, което трѣбва да се приложи въ живота. Нѣщата иматъ смисълъ, само когато се прилагатъ. Това виждаме въ съвременната наука и въ съвременното изкуство. Всички науки и изкуства иматъ смисълъ дотолкова, доколкото сѫ въ връзка съ действителния животъ. Ако нѣматъ връзка съ действителния животъ, тѣ не представятъ никакъвъ интересъ. Ако астрономията не допринася нѣщо за развиване на човѣшкия умъ, ако психологията не допринася нѣщо за облагородяване на човѣшкото сърдце и ако социологията не допринася нѣщо за правилнитѣ отношения между хората, тѣзи науки не сѫ на мѣстото си. Тѣ не могатъ да ни ползуватъ. Всѣка наука има смисълъ дотолкова, доколкото е въ отношение съ външния и вѫтрешния животъ на човѣка. При това, значението на дадена наука е толкова по-голѣмо, колкото повече има отношение къмъ вѣчностьта. Запримѣръ, бактериологията е преходна, временна наука. Единъ день, когато хората ще водятъ чистъ, светъ животъ, тѣ нѣма да боледуватъ. Следователно, тѣ нѣма да се нуждаятъ отъ бактериолози. Всѣки човѣкъ ще бѫде бактериологъ за себе си. Нѣщо повече, съвременнитѣ бактериолози даже не виждатъ бактериитѣ такива, каквито сѫ въ сѫщность. За тѣхъ бактериитѣ представятъ микроскопически сѫщества. Това, което тѣ виждатъ подъ микроскопъ, ни най-малко не представя сѫщинскитѣ бактерии. Това сѫ тѣхнитѣ снаряди, съ които си служатъ, както хората си служатъ съ картеченъ огънь, съ бомби и съ топове въ време на война. Когато бактериитѣ влѣзатъ въ кръвьта на учения бактериологъ, и той умира, както и простиятъ човѣкъ, който нищо не знае за тѣхъ. Тогава, какво знае този ученъ за бактериитѣ? Истинскиятъ ученъ трѣбва да поставя параванъ предъ картечния огънь на бактериитѣ и да имъ се противопоставя. Не може ли да запази кръвьта си отъ тѣхното нападение, той не е ученъ човѣкъ. Той ще попадне подъ неприятелския огънь на бактериитѣ и непременно ще умре.

 

    Съвременнитѣ хора се страхуватъ отъ болести, отъ страдания, отъ гладъ, отъ лишения и т. н. Тѣ живѣятъ подъ вѣченъ страхъ, не знаятъ, какво следниятъ моментъ може да имъ донесе. Нѣма защо да се страхуватъ. Природата всѣкога предупреждава човѣка за онова, което предстои да му се случи. Достатъчно е човѣкъ да се вслушва въ онова, което тя му нашепва, за да вземе предварителни мѣрки. Като разбира езика на природата, човѣкъ самъ ще бѫде лѣкарь на душата и на тѣлото си. Нѣкой човѣкъ предчувствува, че ще му се случи нѣщо, че ще заболѣе отъ нѣкаква болесть. Това предчувствие не е нищо друго, освенъ предупреждение отъ страна на природата. Щомъ приемете нейното предупреждение, веднага трѣбва да вземете мѣрки да се лѣкувате. Не чакайте да се разболѣете и следъ това да се лѣкувате. Когато кръвьта на човѣка е чиста, бактериитѣ ще минатъ и заминатъ презъ него, безъ да го съборятъ. Когато войницитѣ напущатъ позициитѣ си и отстѫпватъ, тѣ изгарятъ всичко, каквото има по тѣхъ, и не оставятъ нищо на неприятеля си. Това е добра военна тактика. Така трѣбва да постѫпва всѣки разуменъ човѣкъ, по отношение на болестьта, която се готви да го нападне. Той трѣбва да изгори всичко, което е на пѫтя ѝ, да пресѣче пѫтищата ѝ, да не може да стигне до него, нито да вземе нѣщо отъ него. Когато Христосъ е казалъ, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ себе си, Той подразбиралъ, че човѣкъ трѣбва да пресѣче въ себе си всички пѫтища, отдето злото, неприятельтъ може да дойде. Неприятельтъ трѣбва да се върне обратно въ своята държава, отдето е излѣзълъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ приготовляватъ най-удобни пѫтища и съобщения, строятъ параходи, желѣзници, правятъ топове, бомби съ единствената цель, да се борятъ съ злото, съ неприятеля, но щомъ го видятъ, уплашватъ се и избѣгватъ, като оставятъ всички тия пособия въ неговитѣ рѫце. Първоначално хората мислятъ, че сѫ герои, че лесно могатъ да се справятъ съ неприятеля си, но щомъ се намѣрятъ на тѣсно, бѣгатъ и оставятъ всичко въ негови рѫце. Обаче, последствията отъ страха сѫ всѣкога лоши.

 

    Какво допринася войната за човѣчеството? — Разрушения, унищожения, страдания. Въ време на война, хиляди и милиони хора се убиватъ, осакатяватъ, полудяватъ, инвалиди ставатъ, а сѫщевременно и финансовото положение на държавитѣ се влошава. Тѣ претърпяватъ голѣми финансови кризи, които се отразяватъ зле и върху частния животъ на хората. Благодарение на тѣзи кризи, много милионери полудяватъ. Въ единъ день, тѣ ставатъ последни сиромаси. Това става главно въ Америка, дето има много милионери. Това положение въ страната, представя голѣма финансова война. Уилсонъ даде 14 правила на американцитѣ, но тѣ не устояха на тѣхъ. Сега, за цѣлата бѣла раса, иде по-строгъ законъ отъ Уилсоновитѣ правила — Божествениятъ законъ. Единъ главнокомандуващъ е натоваренъ съ великата задача, да покаже на бѣлата раса, че Божиятъ законъ иде въ свѣта. Той ще се наложи на хората. Този законъ е неизмѣняемъ, и никой не може да го отмѣни. Когато бѣлата раса признае сѫществуването на Божия законъ и го приложи въ живота, главнокомандуващиятъ ще бѫде уволненъ отъ своята служба и ще го назначатъ слуга на шестата раса. Хората отъ бѣлата раса, сѫщо така, ще се уволнятъ отъ своитѣ служби и ще се замѣстятъ съ нови хора — съ хора отъ шестата раса. Христосъ, въ една отъ своитѣ притчи „за лозето“, е предсказалъ това. Лозето ще се отнеме отъ рѫцетѣ на старитѣ слуги и ще се предостави на нови слуги, да го обработватъ по новъ, правиленъ начинъ.

 

    Сега, като слушате това, вие не трѣбва да се плашите. Човѣкъ трѣбва да се страхува и да мисли, преди да е сгрѣшилъ. Щомъ сгрѣши, нищо друго не му остава, освенъ готовностьта да изправи погрѣшката си и да носи последствията на своя грѣхъ. Нашата цель не седи въ това, да се занимаваме съ грѣховетѣ на хората, но човѣкъ трѣбва да знае, че всичко, каквото върши, се пише върху него. Като знае това, той трѣбва да изучава себе си, да изучава и своя ближенъ. Да познава човѣкъ себе си, т. е. да познава доброто въ себе си, това е истинската наука. Злото пъкъ не представя никаква наука. То представя само условие за придобиване на Божествената наука. Въ този смисълъ, зло, лошъ животъ не сѫществува. Истински животъ е само доброто, т. е. добриятъ животъ. Когато добриятъ животъ претърпи нѣкакви отклонения, тия отклонения ние наричаме лошъ животъ. Въ сѫщность, лошъ животъ не сѫществува. Добриятъ животъ подразбира разумни, правилни отношения между хората. Когато животътъ на човѣка е добъръ, той не може да се лиши отъ благата на този животъ.

 

    За потвърѫдение на тази мисъль, ще приведа следния примѣръ. Нѣкога, въ Америка живѣлъ единъ добъръ, благочестивъ християнинъ, който билъ честенъ, трудолюбивъ работникъ. Той ималъ пълно упование на Бога, и каквото и да се случвало въ живота му, всѣкога казвалъ: Господъ ще промисли. Жена му често го упреквала за неговото упование на Бога и му казвала: Съ тази твоя теория, че Господъ ще промисли за всичко, ти нѣма да излѣзешъ на добъръ край. Ти трѣбва да се научишъ да пестишъ, да мислишъ за черни дни. Не се минало много време, и неговата теория била подложена на изпитание. Въ Америка, по това време, настанала голѣма финансова криза, която засегнала и най-голѣмитѣ търговци и фабриканти. Господарьтъ на фабриката, въ която работилъ бедниятъ и благочестивъ християнинъ, се принудилъ да уволни голѣма часть отъ своитѣ работници, въ числото на които попадналъ и добриятъ работникъ. Като се видѣлъ безъ служба, той пакъ не изгубилъ упованието си въ Бога и постоянно се молилъ, като повтарялъ думитѣ: Господъ ще промисли. Жена му продължавала да му натяква: Видѣ ли, докѫде те доведе твоята теория? Видѣ ли резултата на твоитѣ молитви? Бедниятъ работникъ не се смущавалъ отъ това положение и спокойно отговарялъ: Господъ ще промисли.

 

    Единъ день, следъ гореща молитва къмъ Бога, той отворилъ прозореца на своята бедна колибка, да погледа навънъ и да подиша чистъ въздухъ, но видѣлъ, че едно дете носѣло въ рѫката си една умрѣла гарга. То я турило на прозореца на работника и продължило пѫтя си. Като видѣлъ умрѣлата гарга на своя прозорецъ, работникътъ се натѫжилъ и си казалъ: Отъ какво ли е умрѣла тази гарга? За да намѣри причината на смъртьта ѝ, той решилъ да я разреже. Взелъ ножчето си и разрѣзалъ гърлото ѝ. Каква била изненадата му, когато въ гърлото ѝ намѣрилъ една богата огърлица съ скѫпоценни камъни. Той не допусналъ, че Провидението изпраща тази огърлица за него, да подобри положението си, но веднага започналъ да мисли, чия е тази огърлица, да я предаде на притежателя ѝ. Като размишлявалъ върху това, дошло му на ума, че тази огърлица е на неговата господарка, на жената на фабриканта. Той скрилъ огърлицата въ джоба си и веднага отишълъ при своя бившъ господарь. Извадилъ огърлицата отъ джоба си и разправилъ цѣлата история. Указало се, че огърлицата действително била на неговата господарка. Трогнатъ отъ честностьта на своя работникъ, фабрикантътъ си казалъ: Както Господъ промисли за този човѣкъ, така и азъ трѣбва да промисля за него. Той намѣрилъ специална служба за този честенъ човѣкъ и отново го приелъ при себе си. Следователно, когато се намѣри предъ известно изпитание, човѣкъ не трѣбва да се плаши отъ нищо. Укоритѣ на жена му, не трѣбва да го смущаватъ. Жената е професоръ за мѫжа. Той не трѣбва да се спира предъ нейнитѣ теории, но да слуша онова, което Богъ отвѫтре му говори.

 

    Ще приведа още единъ примѣръ, да видите, какъ Богъ работи, какъ се проявява Божиятъ Промисълъ. Единъ отъ младитѣ европейски поети, отъ миналата епоха, писалъ хубави работи, но все оставалъ неоцененъ. Понеже билъ много честолюбивъ и амбициозенъ, той се отчаялъ и решилъ въ себе си да не пише повече. Той се убедилъ, че хората не заслужаватъ неговитѣ работи и дошълъ най-после до заключение, че животътъ нѣма смисълъ. Той решилъ да се самоубие, но не знаелъ, по какъвъ начинъ. Понеже билъ страхливъ, не могълъ изведнъжъ да тури край на живота си и размишлявалъ: Ако се застрелямъ, ще се уплаша много и нѣма точно да улуча сърдцето си. Ако се промуша съ ножъ, ще ме заболи много и нѣма да сполуча да се пробода смъртоносно. Най-после, решилъ да се удави. За тази цель, той отишълъ на брѣга на морето, отдето мислилъ да се хвърли въ водата. Въ този моментъ той видѣлъ, че една млада мома се дави и се бори съ морскитѣ вълни. Безъ да мисли много, той се хвърлилъ въ водата, хваналъ давещата и я извлѣкълъ на брѣга. Какво се указало следъ това? Младата мома била царската дъщеря. Отъ благодарность къмъ младия поетъ, царьтъ билъ готовъ на всѣкакви услуги. Той го поканилъ въ дома си и му се отзовалъ въ помощь за всичко, което дотогава го спъвало. Отъ този моментъ, работитѣ на поета се наредили добре. Доволни за щастливото спасяване на царската дъщеря, всички се чудили, какъ Божиятъ Промисълъ работи.

 

    И тъй, докато човѣкъ не дойде до пълно отчаяние и реши въ себе си да се удави, работитѣ му нѣма да се оправятъ. Обаче, ако въ този моментъ, той забрави себе си и отиде да помага на давещия, Богъ ще помогне и на двамата: и на давещия, и на онзи, който е намислилъ да се дави. Следователно, работитѣ на човѣка ще се оправятъ, когато той дойде до пълно отчаяние, но и при това положение се укаже готовъ, да забрави своето нещастие, за да помогне на ближния си. Това е проповѣдвалъ Христосъ. Това е учението на любовьта. Човѣкъ трѣбва да вѣрва въ Бога, въ Божия Промисълъ, но сѫщевременно трѣбва да работи. Човѣкъ не трѣбва да става робъ на труда, но да работи, да се труди безъ срамъ и страхъ, да не чака другитѣ да работятъ заради него. По отношение на работата, американецътъ заслужава похвала. Дойде ли въпросъ до работа, и князъ да е, той съблича княжескитѣ си дрехи, облича работнически и започва усърдно да работи. Щомъ свърши работата си, измива се и отново облича княжескитѣ си дрехи. Много американски ученици и студенти сѫ свършили гимназия, университетъ и сѫ станали професори, чрезъ трудъ. Човѣкъ трѣбва да разчита на себе си, а не на стипендии отъ държавата. Не се срамувайте отъ работа и отъ трудъ. Нѣма по-почтено нѣщо отъ работата и отъ труда.

 

    Два случая зная въ България, които заслужаватъ подражаване. Единъ младъ момъкъ свършилъ гимназия съ отличенъ успѣхъ, но нѣмалъ срѣдства да следва университетъ. За тази цель, той тръгналъ да търси нѣкаква служба. Следъ като обиколилъ всички учреждения, отдето се надѣвалъ да получи служба, видѣлъ, че освенъ неизпълнени обещания, нищо друго нѣма да получи. Той взелъ на заемъ отъ единъ приятель 200—300 лв., и си купилъ точило за острене на ножове. Той турилъ диплома си отъ гимназията въ рамка, която закачилъ върху точилото, и така започналъ да точи ножове. Въ скоро време, той изплатилъ дълга си за точилото и си пробилъ пѫть въ живота.

 

    Другъ единъ младъ момъкъ, студентъ въ университета, поради крайна бедность, не могълъ да свърши наукитѣ си на родителски срѣдства и решилъ самъ да си помогне. Той си купилъ четки, бои и станалъ ваксаджия. По този начинъ, той спечелилъ симпатиитѣ на много чиновници. Тѣ дохождали при него да чисти обущата имъ, съ цель да го подкрепятъ. Така свършилъ той университетъ и заелъ съответна длъжность. Гимназистътъ, който точелъ ножове, си казвалъ: Както мога да уча, така мога да точа ножове. Значи, докато човѣкъ не дойде до положение да точи ножове и да ваксва обуща, работитѣ му нѣма да вървятъ напредъ.

 

    Следователно, при каквито положения и да се намира, човѣкъ трѣбва да разчита на Божественото въ себе си. Той трѣбва да разчита и на Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. Дето и да се намира човѣкъ, при каквото положение и да е, любовьта всѣкога може да му помогне, да му се притече на помощь. Единъ нашъ братъ отиде въ Патагония, безъ никакви срѣдства и познати. Той уповаваше само на Бога. Така се случи, че тамъ се срещна съ единъ българинъ, който го настани на работа, съ добра заплата. Този нашъ братъ, има нѣщо добро въ характера си. Той казваше: Азъ съмъ готовъ на всѣкаква работа. Когато замина за Патагония, той бѣше на 50 години. Сега пише писма оттамъ и казва, че страданията и тукъ го следватъ, но понеже уповава на Бога, всичко понася. Оплаква се отъ господарката си. Господарьтъ му билъ добъръ човѣкъ, но господарката била сприхава, нервна, цѣлъ день го ругае, направила го е по-долу отъ земята, постоянно го обиждала.

 

    Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ постижения, но за да иматъ тия постижения, тѣ трѣбва да бѫдатъ смѣли. Смѣлость се иска отъ човѣка. Достойнството на човѣка седи въ благородството на неговата душа. Свѣтли мисли, благородни чувства и постѫпки опредѣлятъ човѣка като истински човѣкъ. Той трѣбва да работи върху себе си съзнателно, планомѣрно, безъ да очаква бързи резултати. Както Богъ чака съ хиляди години, докато се пробуди човѣшкото съзнание, така и ние трѣбва да имаме търпение, да дочакаме резултата на своята работа. Човѣкъ не трѣбва да бърза въ своитѣ заключения. Като види звезда, растение, животно или човѣкъ, той трѣбва да се спре предъ тѣхъ внимателно, съ свещенъ трепетъ, да чуе нѣщо ново отъ тѣхъ. Когато момъкъ говори съ нѣкоя мома, той постоянно открива въ нея нѣщо свещено. Въ всѣка душа, въ всѣко живо сѫщество, се крие нѣщо ценно. Сегашнитѣ хора сѫ затворили предъ себе си вратитѣ на свещенитѣ извори и казватъ, че животътъ нѣма смисълъ. Тѣ сами се задушаватъ и обезсмислятъ своя животъ. — Не, докато слънцето изгрѣва, докато звездитѣ блещукатъ на небето, докато хората се раждатъ, докато растенията цъвтятъ, докато птичкитѣ пѣятъ, човѣкъ не трѣбва да се обезсърдчава. Когато пѣтлитѣ пѣятъ, тѣ казватъ на хората: Докато ние пѣемъ, вие трѣбва да бѫдете спокойни, да вѣрвате, че работитѣ ви ще се наредятъ добре. Изобщо, по пѣнието на пѣтлитѣ може да се опредѣли, какво ще бѫде времето. Сѫщевременно, пѣнието на пѣтлитѣ показва, дали работитѣ на човѣка ще се наредятъ добре, или не. Който разбира езика на пѣтлитѣ, той може да знае, ще има ли успѣхъ въ работитѣ си, или нѣма да има. Въпрѣки всичко това, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, да мисли, какво прави. Една постѫпка, добра или лоша, опредѣля сѫдбата на човѣка.

 

    Единъ американецъ, милионеръ, далъ обявление въ вестницитѣ, че търси за кантората си младъ, енергиченъ момъкъ. На това обявление се явили много младежи, всички съ препорѫчителни писма. Милионерътъ взималъ писмата, прочиталъ ги едно следъ друго, поглеждалъ къмъ младитѣ кандидати, но никой отъ тѣхъ не му харесалъ. Въ този моментъ, въ кантората влѣзълъ младъ момъкъ, на видъ беденъ, но спретнатъ, чисто облѣченъ. Той се поклонилъ учтиво и се обърналъ къмъ милионера съ думитѣ: Господине, четохъ въ вестницитѣ, че търсите за кантората си младъ, енергиченъ човѣкъ. Азъ идвамъ при васъ за тази служба, но нѣмамъ никаква препорѫка. Докато чакалъ отговора на милионера, младиятъ момъкъ хвърлилъ погледъ навсѣкѫде и видѣлъ на земята парче хартия. Той моментално се навелъ, свилъ хартията въ рѫката си, за да я хвърли вънъ нѣкѫде, и пакъ се изправилъ да чака отговоръ. Постѫпката на младия момъкъ се харесала на милионера, и той веднага отговорилъ: Твоята постѫпка е препорѫчителното ти писмо. Ти ще останешъ на работа въ кантората ми и ще бѫдешъ добре възнаграденъ.

 

    Следователно, когато влѣзе въ Божествената кантора, човѣкъ не трѣбва да се срамува. Той трѣбва да се наведе, да вземе хартията отъ земята и да я тури въ огъня да изгори. Ако се срамува да се наведе, той нѣма да бѫде приетъ въ тази кантора. Нѣмате ли характера на младия момъкъ, никѫде нѣма да ви приематъ на служба. Каквито препорѫчителни писма и да носите, навсѣкѫде ще ви кажатъ: Ще ви имаме предъ видъ. Следъ тѣзи думи, ще излѣзете навънъ и дълго време ще чакате отговоръ на вашата просба. Въ Бога нѣма никакво лицеприятие.

 

            Чуха, че иде Исусъ“. — Защо иде Исусъ? — Да покаже на хората, какъ трѣбва да живѣятъ по новия начинъ — по закона на любовьта. Когато любовьта влѣзе въ свѣта, плачъ, страдания, болести, недоразумения, престѫпления нѣма да има. Когато любовьта влѣзе въ свѣта, ще има само радости и благословения, само пѣсни и веселия. Хората ще живѣятъ по братски и ще се разбиратъ.

 

            Чуха, че иде Исусъ“.

 

    Желая и вие да чуете това, да носите любовьта въ душата си.

 

10. Беседа отъ Учителя, държана на 3 ноемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×