Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_10_27 Блажени сѫ очитѣ и ушитѣ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 17 май 2016 - 08:05

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Блажени сѫ очитѣ и

ушитѣ.

 

А вашитѣ очи сѫ блажени, защото гледатъ, и ушитѣ ви, защото чуватъ“

 Матея 13:16.

 

    Виждането е процесъ въ природата, който има отношение къмъ външния, къмъ обективния свѣтъ. Ние разбираме външния, обективния свѣтъ не така, както философитѣ го разбиратъ. Философитѣ го разглеждатъ въ тѣсенъ смисълъ. Подъ думата „външенъ“, обективенъ свѣтъ“, ние разбираме неизмѣнния, Божествения свѣтъ. Каквото е златото за една държава, такова нѣщо представя обективниятъ свѣтъ за насъ. Както количеството на златото опредѣля финансовото положение на една държава, така и познаването на външния свѣтъ, опредѣля умственото развитие на човѣка.

 

            Блажени сѫ очитѣ, защото гледатъ, и ушитѣ, защото чуватъ“. Да гледашъ, значи да схващашъ външната страна на нѣщата. Да слушашъ, значи да схващашъ вѫтрешната страна на нѣщата, т. е. тѣхното вѫтрешно съдържание. Който право вижда и право слуша, той има истинско понятие за свѣта. А който има истинско понятие за свѣта, той знае, какъ да живѣе. Да живѣе човѣкъ правилно, това е голѣмо изкуство. Тъй, както съвременнитѣ хора живѣятъ, това не е животъ, това е мѫчение и трудъ. Мѫчението е животинско състояние. Мѫчи се волътъ, който цѣлъ день оре на нивата. Като свърши работата си, господарьтъ му ще го разпрегне, ще му даде малко сѣно, и на другия день, пакъ ще го впрегне на работа. Трудътъ пъкъ, е достояние за обикновения човѣшки животъ. Всѣки човѣкъ казва: Трѣбва да се трудя! И наистина, отъ сутринь до вечерь, човѣкъ се труди, да прехрани жена си, децата си. И за него, както за вола, има остенъ, законъ, който го заставя да се труди. Който не иска да се труди, като обикновенъ човѣкъ, той ще се мѫчи. Човѣкъ се труди, за да се осигури, да подобри живота си. Той започва да си гради кѫща. Ако положението му е добро, той започва да строи втора, трета кѫща — разширява се материално. Следъ нѣколко години той вижда, че работитѣ му не вървятъ добре — наемателитѣ не плащатъ редовно. День следъ день, той губи. Смѣткитѣ му не излизатъ, както той е предвиждалъ. Турцитѣ казватъ: „Смѣткитѣ, които човѣкъ прави у дома си, и смѣткитѣ на пазаря, не сѫ еднакви“. Въпрѣки това, човѣкъ не се отчайва. Току-що е преживѣлъ нѣкакъвъ неуспѣхъ, виждате, че отново започва да гради. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не гради. Ако не гради кѫщи, ще гради параходи, аероплани. Виждате едно малко дете, едва лази по земята, но принася камъчета, пѣсъкъ — гради нѣщо. То ходи изъ стаята и, като намѣри нѣщо, веднага го разкѫсва или счупва на части, които туря въ устата си, да ги опита. По-обективно сѫщество на земята отъ детето, не сѫществува. Всичко опитва, всичко изучава, а после плаче. Изобщо, трудътъ показва неразбиране на живота.

 

    Мнозина казватъ, че иматъ висока идея за Бога. Въ какво седи височината на тѣхната идея? Тѣ живѣятъ въ единъ грѣшенъ свѣтъ, пъленъ съ болести и недѫзи, а при това, искатъ да живѣятъ идеално. Тѣ живѣятъ между търговци, съ които иматъ взимане и даване, а при това, искатъ да не ги лъжатъ. Невъзможно е човѣкъ да живѣе между лъжци, безъ да го лъжатъ. По-скоро, човѣкъ би се чудѣлъ, ако живѣе между лъжци и не го лъжатъ, отколкото, като живѣе между тѣхъ, да го лъжатъ. За лъжеца, лъжата е въ реда на нѣщата. Той не може да живѣе безъ лъжа. Да лъже човѣкъ, това е цѣла наука. Тя се простира широко въ свѣта, вънъ и вѫтре въ човѣка. Човѣкъ се лъже не само отвънъ, но и отвѫтре, самъ себе си лъже. Съ слизането на земята още, човѣкъ започва да се лъже. Той вижда, че майка му не е здрава, баща му — сѫщо, а си въобразява, че ще може нѣкакъ да закрепи здравето си, да изнесе всичко, каквото се случи въ живота му. Каквито сѫ бащата и майката, такова ще бѫде и детето имъ. Това е неизбѣженъ законъ. Съ каквато сила е пуснатъ единъ камъкъ, съ такава бързина ще падне. Съ каквато любовь се започне една работа, такива ще бѫдатъ и резултатитѣ ѝ. Отъ способноститѣ и усилията, които човѣкъ прави, може да се опредѣли, какво ще излѣзе отъ него. Една пословица казва: „Деньтъ се познава отъ сутриньта“. Значи, отначало още може да се опредѣли, какъвъ свещеникъ, какъвъ учитель, какъвъ лѣкарь, какъвъ правникъ или какъвъ търговецъ, може да излѣзе отъ даденъ човѣкъ. Обаче, каквото и да стане, човѣкъ все ще заеме известна длъжность, еднакво отговорна и важна. Никоя длъжность въ свѣта, не е постоянна. Запримѣръ, нѣкоя жена става майка, заема известна длъжность, но временно само. Докато сѫ малки, децата се интересуватъ отъ нея, като майка. Щомъ станатъ на 21 година, тѣ вече се интересуватъ повече отъ нейния произходъ, отколкото отъ положението ѝ като майка. Тѣ ставатъ философи и започватъ да разискватъ върху разни въпроси, които се отнасятъ до създаването на свѣта, до произхода на живота и т. н.

 

    Сега, като изучаваме хората, виждаме, че не само младитѣ, но и възрастнитѣ, и старитѣ, се интересуватъ отъ философски въпроси, за произхода на човѣка, за създаването на свѣта. Тѣзи въпроси сѫ разглеждани откакъ свѣтътъ сѫществува, разглеждатъ се и днесъ, но въпрѣки това, хората не сѫ дошли до едно положително заключение. Нѣкои казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, но какъ, и той самъ не знае — никакви факти нѣма на лице: картини нѣма, образи нѣма, форми нѣма. — Какво трѣбва да прави? — Да вѣрва. — Вѣрването не разрешава въпроса. Други казватъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ маймуна. Кое отъ дветѣ твърдения, може да се приеме за истинно? Какъ е възможно, човѣкъ да е произлѣзълъ отъ Бога, а да не прилича на Него? Или, какъ е възможно да е произлѣзълъ отъ маймуна и да не прилича на нея? Маймуната има опашка, а човѣкъ нѣма. Маймуната е космата, а човѣкъ има гладко лице. Какъ е възможно тогава, човѣкъ да не прилича на своята майка и на своя баща?

 

    Това сѫ въпроси, които и досега, представятъ споръ между ученитѣ, които изучаватъ нѣщата нагледно, по тѣхния външенъ видъ. Обаче, да изучава човѣкъ нѣщата нагледно, това още не значи да е проникналъ въ сѫщината имъ, да се е домогналъ до истината. Човѣкъ не може да се произнесе за бѫдещето на едно дете, само по неговата външна форма. За да се произнесе за бѫдещето на детето, той трѣбва да изучи законитѣ, по които е построено то: да измѣри голѣмината на главата, на лицето, на цѣлото му тѣло. Това може да се постигне, чрезъ редъ математически и геометрически изчисления и измѣрвания. Само при тѣзи данни може да се предскаже, какво ще излѣзе отъ едно новородено дете. Ако между мѣркитѣ на главата, на лицето и на тѣлото нѣма известна хармония, отъ това дете нищо добро не може да се очаква. Когато казваме, че човѣкъ е творецъ на сѫдбата си, т. е. може да създаде това, което иска, ние подразбираме, че преди да сѫ се проявили нѣщата, ние можемъ да ги създадемъ въ тѣхната идеална форма. Проявятъ ли се веднъжъ, по никой начинъ не можемъ да ги измѣнимъ. Запримѣръ, агнето по никой начинъ не може да се откаже отъ пѫтя на своята майка и на своя баща. Колкото и да морализира вълкътъ своето малко, въ края на краищата то неотклонно ще върви по пѫтя на своя баща. Колкото и да го съветва да не яде месо, вълчето нѣма да се откаже отъ него. То даже ще се опитва да убеди баща си, че само чрезъ месната храна ще стане силенъ, смѣлъ вълкъ. Така сѫ се хранили неговитѣ дѣди и прадѣди, така ще се храни и той. Рече ли да се храни съ трева, той ще мине за първокласенъ глупакъ. Отъ гледището на вълка, овцата е първокласенъ глупакъ, волътъ — голѣмъ бездарникъ, а човѣкътъ — най-немилостивиятъ експлоататоръ. Защо човѣкъ е експлоататоръ? — Защото не го оставя свободно да взима овце отъ стадата. Вълкътъ казва за човѣка: Чудно нѣщо - никакво благородство, никаква човѣщина не виждамъ въ човѣка. На всѣка стѫпка ме следи, не ми позволява да си хвана една овца. Човѣкътъ пъкъ казва за вълка: Жестоко нѣщо е вълкътъ. Нищо друго не мисли, освенъ да напада овцетѣ и да ги души.

 

    Какво представя вълкътъ? — Въ природата, вълкътъ представя символъ на известни склонности, присѫщи на единъ изопаченъ животъ. Въ живота на овцата пъкъ, има нѣщо глупаво. Като не знае, какво да прави, тя казва: Сега ще си изработя вълна, да се облѣка съ нея, да осигуря живота си. Тя не подозира даже, че за тази вълна, именно, хората взиматъ ножици и я стрижатъ. Това, на което тя е разчитала и разчита, хората го сниматъ отъ гърба ѝ и я оставятъ отново да работи. За да узаконятъ разбиранията си и своитѣ постѫпки, хората казватъ, че като е създавалъ свѣта, Богъ е подчинилъ всички животни на човѣшката воля, той да постѫпва съ тѣхъ, както намира за добре. Наистина, Богъ остави животнитѣ да служатъ на хората, но последнитѣ трѣбва да постѫпватъ разумно съ тѣхъ. Отклони ли се човѣкъ отъ тази Божия наредба, ще го сполетятъ най-голѣми нещастия. Въпрѣки това, човѣкъ се отклони отъ Божиитѣ заповѣди, отъ първичния животъ, заради което и до днесъ, носи последствията на това отклоняване. Като се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота, човѣкъ е внесълъ злото въ себе си.

 

    Сега, като говоря за злото въ човѣка, вие не трѣбва да се смущавате. Застанете въ положението на слушатели и слушайте само, какво ви се говори. Коя е причината за сѫществуване на злото? — Неразумностьта, невежеството въ човѣка, сѫ причина за сѫществуване на злото. Запримѣръ, има ли нѣщо лошо въ копането на рудитѣ, въ добиване на желѣзната руда, въ обработването ѝ на разни предмети — ножове, саби, брадви? — Въ това нѣма нищо лошо. Напротивъ, по този начинъ се създава работа на хиляди хора. Нѣкой ученъ прави изследвания и изчислява, че на еди-каква си дълбочина въ земята има желѣзна руда. Идватъ работници, изкопаватъ рудата и я поставятъ въ пещи, да се стопи, да отдѣлятъ желѣзото отъ сгурията. Отъ това желѣзо, правятъ различни желѣзни издѣлия. Съ тѣзи издѣлия, започва голѣма търговия. Хората се радватъ, че иматъ възможность да печелятъ. Обаче, по невнимание, детето взима единъ желѣзенъ ножъ да си играе и се натъква на него. Кой е причина за това зло — ножътъ или детето? — Причината се крие въ невежеството, въ невниманието на детето, или въ непредвидливостьта на ония, които сѫ правили ножоветѣ. Ако всѣки ножъ бѣше поставенъ въ ножница, никакво нещастие нѣмаше да се случи. Следователно, когато желѣзото се оформи въ ножъ, последниятъ, самъ по себе си, ще причини нѣкакво зло. Направите ли една бомба, сама по себе си, тя причинява зло. Тя крие въ себе си мисъльта на своя създатель да руши, да убива, да причинява пакости. Понѣкога, създательтъ на бомбата, безъ да е мислѣлъ зло на човѣка, може да убие съ нея нѣкой ученъ, който работи съ бомбата, изследва направата и състава ѝ. Кой е отговоренъ за това зло? — Много причини има за сѫществуване на злото. Тѣзи причини трѣбва да се изучаватъ.

 

            Вашитѣ очи сѫ блажени, защото гледатъ, и ушитѣ ви, защото чуватъ“. Съ други думи казано: Блажени сѫ очитѣ, които виждатъ правото отношение, което сѫществува въ свѣта. Блажени сѫ ушитѣ, които слушатъ и разбиратъ разумното Слово. Божественото изисква отъ човѣка и да вижда, и да слуша само онова, което трѣбва, което е необходимо за неговото повдигане. Рече ли човѣкъ да вижда и да слуша това, което не му е необходимо, той е обикновенъ човѣкъ. Съвременнитѣ хора страдатъ, понеже виждатъ, слушатъ, и правятъ това, което не имъ трѣбва. Благодарение на това, тѣ сѫ усложнили живота си. Вземете, запримѣръ, полицитѣ, които хората сѫ създали — едно отъ великитѣ изобретения на XIX в. Въ финансово отношение, полицата е едно улеснение за търговцитѣ, но едно време хората не си служили съ нея. Въпрѣки това, животътъ имъ е билъ по-добъръ. — Защо? — Понеже тѣ не продавали своето бѫдеще. Днесъ хората продаватъ своето бѫдеще: взиматъ пари на заемъ, даватъ полица съ опредѣленъ срокъ, да я изплатятъ въ бѫдеще. Българитѣ и досега още плащатъ полици отъ миналото си. Едно време тѣ сѫ яли и пили, но сега вече се повдига въпросътъ за изплащане на дълговетѣ и то въ най-кратъкъ срокъ. Който е измислилъ полицата, той е ималъ добро намѣрение, да улесни хората въ материалнитѣ имъ сдѣлки. Наистина, щомъ се намѣри въ нѣкакво материално затруднение, човѣкъ казва: Ще направя единъ заемъ, да подобря материалното си положение. — Какво се постига чрезъ заема? — Освенъ че нищо не се постига, но човѣкъ още повече обърква смѣткитѣ си.

 

    Следователно, единственото нѣщо, което човѣкъ трѣбва да се стреми да постигне, това е животътъ. Човѣкъ трѣбва да преустрои живота си, да го нагоди споредъ законитѣ на разумната природа. За да се домогне до тия закони, той трѣбва да бѫде уменъ. Природата обича умнитѣ хора. Съ глупавитѣ, тя се справя по своему. Като говоря за полицитѣ, това не значи, че не трѣбва да си служите съ тѣхъ. Подписвайте полици, но всѣкога помнете, че тѣ трѣбва да се изплащатъ. Знаете ли, какво значи да изплатишъ една полица? Много хора сѫ разрушили живота си отъ изплащане на полици. Нѣкои даже сѫ посѣгали на живота си. Не е лесно да изплаща човѣкъ полици. Когато прави заемъ, човѣкъ трѣбва да вземе предъ видъ всички условия, да размисли, ще може ли да изплати дълга си като честенъ, разуменъ човѣкъ. Ако не можешъ да посрѣщашъ задълженията си, не взимай пари на заемъ. Не туряй на гърба си по-голѣмъ товаръ отъ този, който можешъ да носишъ. Хората правятъ заеми, разширяватъ се все за смѣтка на бѫдещето. Тѣ мислятъ, че по нѣкакъвъ начинъ щастието ще ги озари, и тѣ ще станатъ богати. Тѣ мислятъ, че щастието се крие въ богатството. Въ края на краищата, тѣ се убеждаватъ, че богатството и щастието не се придобиватъ по законитѣ, по които хората живѣятъ. Особени сѫ законитѣ, по които се придобива щастие и богатство. За да бѫде богатъ, човѣкъ трѣбва да бѫде добъръ, уменъ и честенъ. Безъ тѣзи качества, човѣкъ не може да бѫде богатъ. Богатството е сила, съ която малцина могатъ да се справятъ. Богатството е потенциална енергия, която въ рѫцетѣ на разумния човѣкъ, се превръща на кинетическа. Съ тия пари той помага на ближнитѣ си, защото знае, че тѣ не сѫ негова собственость. Въ паритѣ е вложенъ трудътъ на хиляди поколѣния. Богатството, съ което човѣкъ разполага, принадлежи не само на него, но и на сѫществата, които сѫ живѣли хиляди години преди него. Въ богатството на човѣчеството се крие живота на хиляди животни и растения, както и трудътъ на милиони хора. Златото, което всѣки човѣкъ, всѣки народъ притежава, е равноценно на енергията, която природата е вложила, както въ отдѣлния човѣкъ, така и въ всѣки народъ.

 

    Мнозина мислятъ, че всѣки човѣкъ може да бѫде богатъ и да разполага съ богатството си, както разбира. Не, природата е крайно справедлива. Тя не е разточителна, вследствие на което, държи смѣткитѣ си въ голѣма изправность. Ако нѣкой иска да направи заемъ отъ една отъ природнитѣ банки, природата ще му даде само толкова, колкото му сѫ нужни въ дадения моментъ — ни повече, ни по-малко. Банкитѣ на земята даватъ нѣкога на човѣка повече, отколкото трѣбва, а нѣкога по-малко. Въ това, именно, седи злото. На човѣка трѣбва да се дава точно толкова, колкото му е потрѣбно за случая. И той трѣбва да употрѣби даденото точно за това, за което му е нужно. Ако ти сѫ дадени пари за кѫща, кѫща трѣбва да си направишъ. Ако ти сѫ дадени пари да учишъ, трѣбва да се учишъ. Употрѣбишъ ли ги за друго нѣщо, ще ги платишъ съ сложна лихва. Не взимай пари на заемъ, за да се женишъ. Ако е въпросъ да се женишъ, за да научишъ нѣщо, обърни се къмъ разумната природа. Тя разполага съ различни методи, чрезъ които може да учи всички хора. Какво правятъ хората? — Мома търси момъкъ, тя да го възпитава. Момъкъ търси мома, той да я учи. Обаче, щомъ мѫжътъ и жената се научатъ и станатъ учени хора, веднага ги викатъ горе, въ невидимия свѣтъ, да ги назначатъ на служба. Щомъ взематъ жената на нѣкой мѫжъ, или мѫжа на нѣкоя жена, тѣ започватъ да страдатъ. Тѣ казватъ, че животътъ е пъленъ съ страдания и нещастия, че нѣма смисълъ да се живѣе и т. н.

 

    Сега, като се намѣрятъ въ затруднения, хората прибѣгватъ до Христовитѣ думи и цитиратъ, какво е казалъ Христосъ. Съ това, тѣ искатъ да кажатъ, че сѫ християни, че иматъ известенъ моралъ въ себе си. Защо сѫ християни? — Защото вѣрватъ въ Христа. Въпросъ е, доколко вѣрватъ въ Христа. Въпрѣки всичката имъ вѣра, свѣтътъ не се оправя. Но и безвѣрието не оправя свѣта. Слушате нѣкой да говори, че вѣрва въ Христа. Той вѣрва въ Христа, но само въ онова, което му понася. Значи, той вѣрва въ едно, а не вѣрва въ друго. Емилъ Зола билъ голѣмъ фаталистъ. Когато му предстоело да пише нѣкакъвъ новъ романъ, той първо написвалъ нѣколко номерирани билети, турялъ ги въ една кутия и, следъ като ги размѣсвалъ добре, изваждалъ единъ отъ тѣхъ. По числото на билета той гадаелъ, добре ли ще бѫде посрещнатъ романа му, или ще претърпи неуспѣхъ. Ако числото се указвало благоприятно за предстоящата му работа, той започвалъ да пише съ вдъхновение. Макаръ и голѣмъ реалистъ, Емилъ Зола вѣрвалъ въ числата, а въ много други нѣща, не вѣрвалъ.

 

    Всички религиозни казватъ, че трѣбва да се вѣрва въ Бога, но какво нѣщо е вѣрата, и тѣ не могатъ да опредѣлятъ. Наистина, никой не може да даде точно опредѣление за понятието вѣра. Да вѣрва човѣкъ абсолютно въ Бога, безъ да се съмнява, безъ да се колебае и да е готовъ да изпълнява Неговата воля, това е особено състояние, което не се подава на никакво опредѣление, на никакво описание. Да вѣрвашъ въ Бога, това значи, да не правишъ никакви погрѣшки. Правишъ ли погрѣшки, твоята вѣра не е абсолютна. Кой смъртенъ човѣкъ не прави погрѣшки? Тъй щото, говоримъ ли за вѣрата на обикновенитѣ хора, ние наричаме тѣхната вѣра „вѣрване“. Тѣ не сѫ дошли още до истинската, до абсолютната вѣра. Истинската вѣра може да се изрази само чрезъ закона на любовьта. Когато съвременнитѣ хора разбератъ любовьта като мощна сила, като великъ двигатель на съзнателния животъ, като причина за създаване на живота на хората, като условие за пресъздаване на сегашнитѣ закони въ обществата и народитѣ, можемъ да кажемъ, че тѣ иматъ възможность да я приложатъ. Споредъ съвременнитѣ закони, хората бесятъ, затварятъ престѫпницитѣ. — Защо? — Защото разбиранията имъ сѫ такива. Любовьта имъ още не е съвършена. Прави сѫ хората, когато бесятъ и затварятъ престѫпницитѣ, но тѣ трѣбва да правятъ това, споредъ законитѣ на природата. Природата дава право на хората да бесятъ престѫпника, но само при условие, да го обесятъ на вѫже, плетено отъ абсолютно праведенъ човѣкъ. Ако се намѣри такъвъ човѣкъ, и той изплете вѫжето, свободно можете на него да обесите единъ престѫпникъ. Не срещнете ли такъвъ човѣкъ, нѣмате право да бесите човѣка. При първия случай, нѣма да ви държатъ отговорни, но при втория случай, отговорностьта ви е неизбѣжна. Днесъ, хората бесятъ и убиватъ престѫпницитѣ, безъ да иматъ вѫжета и револвери, изработени отъ свети, праведни хора, безъ никаква мисъль за отговорностьта, която носятъ. — Не, вие имате право да бесите и убивате хората само съ вѫжета и револвери, изработени отъ праведници, които не знаятъ, що е грѣхъ и престѫпление. Речете ли да бесите и да убивате съ вѫжета и револвери, направени отъ престѫпници, отъ хора, пълни съ грѣхове, вие ще носите последствията на своитѣ дѣла. И следъ всичко това, сегашнитѣ хора говорятъ за моралъ, за култура. Какъвъ е тѣхниятъ моралъ? Каква е тѣхната култура? Тѣ иматъ морала и културата на хора, на които очитѣ не сѫ блажени, че гледатъ, и ушитѣ не сѫ блажени, че слушатъ.

 

    Христосъ казва: „Блажени сѫ очитѣ, защото гледатъ, и ушитѣ, защото слушатъ“. Мнозина четатъ Евангелие, но малцина го разбиратъ. Безъ да го разбиратъ, всички твърдятъ, че трѣбва да вѣрваме въ Христа. Колкото за вѣрващи въ Христа, свѣтътъ е пъленъ съ такива. Днесъ има 500 милиона християни: майки, бащи и деца — все вѣрващи въ Христа. Ако Христосъ се яви днесъ между своитѣ последователи, тѣ ще Го приематъ ли? — Нѣма да Го приематъ. Тѣ нѣма да Го познаятъ. Щомъ не Го познаватъ, тѣ ще си кажатъ: Ето единъ самозванецъ! Тѣ знаятъ, че Христосъ е на небето и, ако слѣзе на земята, слизането Му ще бѫде по съвсемъ другъ начинъ отъ този, по който се е явилъ между хората. Едни не искатъ Христосъ да дойде на земята още сега, а други, искатъ Христосъ да дойде, още докато сѫ тѣ на земята. Първитѣ, не искатъ Христосъ да дойде на земята, защото иматъ да даватъ; вторитѣ, искатъ още днесъ да дойде Той на земята, защото иматъ да взиматъ. И еднитѣ, и другитѣ сѫ на кривъ пѫть на разбиране. Когато и да дойде Христосъ на земята, Той нѣма да се занимава съ взиманията и даванията на хората. Съ взимания и давания може да се занимава обикновениятъ човѣкъ, но не и Христосъ. Друга задача има Христосъ на земята. Хората сами трѣбва да оправятъ материалнитѣ си работи, а за духовнитѣ — трѣбва да се учатъ отъ Христа. Идейниятъ животъ се различава коренно отъ материалния.

 

    Сега, азъ изнасямъ тия нѣща, за да видите, доколко човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть. Щомъ съзнаете това, вие трѣбва да работите за изправяне на своя животъ. Не е въпросъ, да се моли човѣкъ по цѣли дни. Ако искате нѣщо отъ разуменъ човѣкъ, достатъчно е единъ пѫть да му се помолите. Ако трѣбва да ви даде това, за което се молите, той ще ви го даде изведнъжъ. Нѣма защо да му се молите по десеть пѫти за едно нѣщо. Трѣбва ли да се молите на Господа много пѫти за едно и сѫщо нѣщо? Ако това нѣщо трѣбва да ви се даде, достатъчно е единъ пѫть да се помолите, и ще го имате. Не трѣбва ли да ви се даде, колкото и да се молите, молитвата ви ще остане гласъ въ пустиня. За какво се молятъ хората най-много? — За пари. Въ паритѣ се криятъ нѣкакви условия. Следователно, чрезъ добритѣ условия, вие искате да улесните живота си. Ако по нѣкакъвъ начинъ спечелите пари, вие забравяте, че сте ги искали, за да подобрите живота си съ тѣхъ, но веднага си купувате кѫща, която мобелирате добре, и започвате да живѣете на широко: ядете, пиете, веселите се. Въ края на краищата, пакъ оставате безъ пари. Паритѣ иматъ смисълъ за човѣка дотолкова, доколкото могатъ да подобрятъ живота му. Разумниятъ човѣкъ използува паритѣ си за купуване на книги, да чете отъ тѣхъ онова, което великитѣ хора сѫ писали за подобряване на живота, за придобиване на истинско богатство.

 

    Като слушатъ да говоря така, мнозина казватъ: Това сѫ отвлѣчени работи. Ние живѣемъ въ реалния свѣтъ. Имаме деца, трѣбва да се грижимъ за тѣхъ. — Мислете, безъ да се грижите и безпокоите. Чувствувайте, безъ да се притѣснявате. И Христосъ мислѣше и чувствуваше, но възкръсна. Казано е за Него, че кървавъ потъ е излизалъ отъ поритѣ му. Това показва, че е преживѣлъ голѣмо сътресение. Не е лесно за човѣка, да мине презъ такова голѣмо напрежение. Само велики хора, като Христа, могатъ да минаватъ презъ такива изпитания. Докато е билъ на небето, Христосъ мислѣлъ, че лесно се живѣе на земята. Обаче, като слѣзе на земята, Той видѣ, че това не е лесно. Той се намѣри предъ една мѫчна задача и каза: „Господи, ако е възможно, да се отмѣни тази задача“. Тукъ се яви борба въ човѣшкото естество на Христа. Човѣшкото страда, а не Божественото. То се обърна къмъ Бога съ молба да се отмѣни тази чаша, да му се даде още малко кредитъ. Като видѣ, че волята Божия е друга, Божественото начало въ Христа надделѣ, и Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Ако всѣки човѣкъ би решилъ задачитѣ си по този начинъ, това значи, че е разбралъ Бога. Какво чувате днесъ отъ устата на съвременнитѣ хора? Тѣ казватъ, че никой не е виждалъ Бога и не може да Го види. Задайте този въпросъ на младия момъкъ, който се е влюбилъ въ една красива мома, и чуйте, какво той ще ви каже. Той ще каже, че въ очитѣ на младата мома е видѣлъ Бога. Първиятъ погледъ, който тя е отправила къмъ него и съ който го е пленила, е Божественъ погледъ — лѫчъ, който е излѣзълъ отъ Слънцето на живота. Подиръ този лѫчъ, именно, той тича. И момата, която се е влюбила въ младия момъкъ, тича подиръ Божественото, което за пръвъ пѫть е видѣла да излиза отъ неговитѣ очи. Така трѣбва да гледатъ младитѣ моми и момци на любовьта, и да я пазятъ грижливо, да не залѣзе.

 

    Какво представя любовьта? — Нѣжно цвѣте, което грижливо трѣбва да пазите отъ бури и вѣтрове, отъ слана и мразъ. — Що е любовьта? — Свещената книга, въ която Богъ е написалъ и продължава още да пише всичко, което е ставало и става отъ създаването на свѣта досега. Разумниятъ, всѣки день отваря по единъ листъ отъ тази книга и чете, изучава великитѣ тайни на Битието. Какъ завършва любовьта на съвременнитѣ млади? Щомъ се оженятъ, тѣ веднага влизатъ въ прозата на живота. Мѫжътъ иска отъ жена си да му готви добре, да се грижи за кѫщата, за реда въ нея. Тя не е свободна нито единъ моментъ, да помисли за нѣщо по-високо отъ всѣкидневната си работа. Такова било предназначението ѝ. Да, такова е предназначението ѝ, но не отъ природата, а отъ изопаченитѣ човѣшки разбирания. Минаватъ година, две, три, раждатъ се деца, грижитѣ се увеличаватъ, хармонията между тѣхъ се нарушава. Заедно съ хармонията, и любовьта между мѫжа и жената изчезва.

 

    Какво представя семейството? — Оркестъръ. Бащата и майката сѫ диригенти, а децата — музиканти въ този оркестъръ. Когато майката се умори да учи малкитѣ музиканти да свирятъ, тя казва на бащата: Вземи малко този музикантъ, поноси го на рѫце, покажи му, какъ трѣбва да свири. Бащата взима детето на рѫце, пѣе, свири му, но то не разбира, продължава да плаче. Най-после бащата го предава пакъ въ рѫцетѣ на майката и казва: Не е моя работа да се занимавамъ съ този простакъ. Това е работа на жената. — Не, мѫжътъ и жената въ семейството могатъ да бѫдатъ щастливи само тогава, когато и двамата взиматъ участие въ възпитанието на детето. Когато взиматъ участие въ възпитанието на близкитѣ си, съ тѣхъ заедно, тѣ придобиватъ известни блага. Всѣко добро или зло, което правимъ на другитѣ, правимъ го и на себе си. И обратно, всѣко добро или зло, което правимъ на себе си, правимъ и на другитѣ. Ако онеправдава ближния си и му създава страдания, едновременно той причинява страдания и на себе си. Не мислете, че ако ближниятъ ви страда, вие ще бѫдете щастливи. Такъвъ законъ въ свѣта не сѫществува.

 

    При единъ царь довели двама души да ги сѫдятъ. Царьтъ запиталъ единия отъ тѣхъ: Кажи, какво наказание искашъ да ти се наложи? Ще знаешъ, обаче, че каквото наказание пожелаешъ за себе си, сѫщото ще се наложи и на другаря ти. — Ударете ми тогава 50 тояги. Царьтъ заповѣдалъ на слугитѣ си да наложатъ на първия опредѣленото наказание. Слугитѣ започнали да му удрятъ 1, 2, 3, 5, 10 тояги. Като дошли до числото 25, подсѫдимиятъ казалъ: Спрете тукъ! Азъ имамъ другарь, на когото трѣбва да наложите сѫщото наказание. По заповѣдь на царя, слугитѣ ударили и на втория 25 тояги. Какво показва този примѣръ? Оттукъ виждаме, че човѣкъ не може да мине незабелязанъ отъ природата. Презъ своитѣ митници, тя не пропуща никого безнаказано. Отъ създаването на свѣта досега не се е срещналъ човѣкъ, който, следъ като е престѫпилъ Божиитѣ закони, да е живѣлъ щастливо и да е станалъ гениаленъ. Всѣки, който се е повдигналъ, който е живѣлъ щастливо, той е вървѣлъ въ съгласие съ Божиитѣ закони. Да изпълнява човѣкъ Божиитѣ закони, това не значи, да се ограничава. Човѣкъ може да бѫде слуга, но щомъ изпълнява Божиитѣ закони, навсѣкѫде ще бѫде приетъ съ уважение и почитание. Той може да бѫде и царь, но не изпълнява ли великитѣ закони на живота, никой нѣма да го почита. Положението, което човѣкъ заема, и богатството, съ което разполага, не могатъ да го направятъ истински човѣкъ. Колкото злато да пренесе магарето на гърба си, все магаре ще си остане. Азъ не употрѣбявамъ думата „магаре“ въ лошъ смисълъ. Напротивъ, азъ влагамъ въ магарето добро съдържание. Тази дума е произлѣзла отъ думитѣ „магъ“ и „хахарецъ“. Думата „магъ“ означава философъ, ученъ човѣкъ, а „хахарецъ“ — земя. Значи, нѣкога магарето е било нѣкакъвъ философъ, който е дошълъ на земята да разрешава единъ сериозенъ въпросъ. Като не е могълъ да го разреши въ положението, въ което се намиралъ, той пожелалъ да вземе по-долна форма, магарешка, а оттамъ постепенно да се повдига, докато дойде до онази степень на развитие, че правилно да разрешава мѫчнитѣ задачи на живота.

 

    Сега, за да изясня мисъльта си, ще приведа единъ примѣръ отъ романитѣ на единъ виденъ европейски писатель. Дали този примѣръ е действителенъ, или не, това е другъ въпросъ. Споредъ мене, реалностьта въ живота е една възможность. Всѣка реалность произтича отъ една възможность. Значи, между реалностьта и възможностьта има известна зависимость. Въ романа на този писатель се описва любовьта на единъ младъ поетъ. Той се влюбилъ въ една млада, красива княгиня, която била много скромна, добродетелна мома. Тя всѣки день отивала сама на пазара, да си купува плодове. Поетътъ я причаквалъ на опредѣлено мѣсто и предлагалъ да носи покупкитѣ ѝ. Тя го поглеждала и му давала кошницата съ плодове да я носи до дома ѝ. Като стигалъ до вратата на нейния домъ, той се спиралъ и предавалъ кошничката ѝ. Тя бръквала въ джоба си и му давала нѣщо за възнаграждение на неговия трудъ. Той взималъ възнаграждението си, навеждалъ се, цѣлувалъ рѫката ѝ, внимателно се покланялъ и си отивалъ. Така тя му станала редовна клиентка.

 

    Питамъ: Какво е придобилъ този поетъ, като носѣлъ всѣки день кошницата на младата княгиня? — Все е придобилъ нѣщо. Паритѣ, които поетътъ получавалъ отъ своята възлюбена, турялъ въ специална кесия, на която много се радвалъ. Разумно ли е постѫпилъ поетътъ, като не е изказалъ любовьта си? — Разумно е постѫпилъ. Той ималъ високо разбиране за любовьта, затова не се изказалъ. Любовьта е толкова по-силна, колкото по-дълго време остане неизвестна. Щомъ се опредѣли, тя губи силата си. При сегашното си развитие, човѣкъ не вижда любовьта, но само я чувствува. Като сила, любовьта действува само единъ моментъ, но влиянието ѝ е продължително. Допре ли се до нѣкакъвъ предметъ, тя изчезва. Моментътъ, въ който любовьта се проявява, е кратковремененъ, като този на свѣтлината, вследствие на което, единъ моментъ не прилича на другъ. Моментътъ на свѣтлината, при който започнахъ тази сутринь беседата, отдавна е отлетѣлъ. Отъ този моментъ досега, сѫ минали множество моменти, всѣки отъ които е на хиляди километри вече отъ насъ. Свѣтлината, която този моментъ е при насъ, е съвършено различна отъ нейнитѣ предишни и последващи моменти. Отдето и да иде, свѣтлината взима часть отъ своя животъ и го отнася съ себе си.

 

    Въ природата сѫществува единъ законъ, споредъ който, ако човѣкъ не е въ съгласие съ нейнитѣ велики закони, свѣтлината ще се докосне до него, безъ да може той да възприеме нѣщо отъ нея, и ще се върне назадъ. И следъ това, той трѣбва да чака месеци или години, отново да го посети свѣтлината, при сѫщото положение, въ което нѣкога се е намиралъ, да вземе нѣщо отъ него и да му даде нѣщо ново. Който живѣе правилно, той ще се намира подъ влиянието на правилната обмѣна между онова, което е минало, и новото, което всѣки моментъ иде. За да се ползувате отъ влиянието на свѣтлината, не е нужно да вѣрвате въ нея, но всѣки моментъ, да изпитвате нейното въздействие. Това не значи, че човѣкъ не трѣбва да вѣрва въ онова, което хората сѫ опитали и преживѣли. Ако вѣрата не разрешава въпроситѣ на живота, безвѣрието още по-малко може да ги разреши.

 

    Съвременнитѣ хора страдатъ, благодарение на безвѣрието. Голѣма часть отъ тѣхнитѣ нещастия се дължатъ, именно, на безвѣрието имъ. Безвѣрието лишава хората отъ благата, които живата природа имъ е опредѣлила. Да вѣрва човѣкъ, това влиза въ закона на любовьта. Вѣрата опредѣля посоката на движението на любовьта. Колкото по-силна е вѣрата на човѣка, толкова по-сигурно, той следва закона на любовьта. Когато любовьта посети човѣка, той започва правилно да расте и да се развива. Сърдцето на талантливия, на даровития човѣкъ е винаги спокойно. Бездарниятъ, обаче, винаги се вълнува. Човѣкътъ на любовьта знае, че каквито пертурбации и да станатъ съ него, каквито мѫчнотии и страдания да преживѣе, нищо не е въ състояние да отнеме неговия вѫтрешенъ миръ. Щомъ мисли, щомъ има съзнание и разбиране за нѣщата, нищо не може да наруши спокойствието на неговото сърдце.

 

    Сега, когато се говори за нѣщо положително въ живота, въ мнозина се явява вѫтрешна реакция. Тѣ започватъ да противодействуватъ на казаното и се провикватъ: Докато човѣкъ се води по този умъ, гладенъ ще умре. — Прави сѫ тия хора. Докато човѣкъ живѣе безъ вѣра, докато отстѫпва отъ великитѣ Божии закони, той и гладенъ, и сиромахъ ще умре. Всички болести въ свѣта се дължатъ, именно, на това вѫтрешно отклоняване на хората отъ правия пѫть, отъ великитѣ закони на Битието. Дали вѣрватъ въ това или не, дали го съзнаватъ или не, това не е важно. Фактитѣ, обаче, сѫ на лице.

 

    Сега ние говоримъ за онази вѣра, която отъ нищо не се разколебава и която предъ нищо не отстѫпва. Ако вѣрата на човѣка не е въ състояние да го излѣкува, тя не е никаква вѣра. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Щомъ заболѣятъ, тѣ веднага търсятъ лѣкари, и колкото по-богато ги възнаграждаватъ, толкова по-голѣми резултати очакватъ. — Не, истинскиятъ лѣкарь не лѣкува съ опредѣлени такси. Той постѫпва като младия поетъ: колкото и да му дадатъ като възнаграждение за неговия трудъ, той е доволенъ. Кошницата съ плодоветѣ на младата княгиня, представя болестьта на човѣка. Влюбениятъ поетъ пъкъ, е лѣкарьтъ, който се влюбва въ болестьта и се заема да я носи, да облекчи положението на княгинята. Като я поноси нѣколко деня наредъ, болестьта ще си отиде. Идеализъмъ се изисква отъ сегашнитѣ хора. Адвокатътъ се радва, че станало убийство нѣкѫде, защото ще се води дѣло, и той ще се заеме да защищава убиеца. Романистътъ се радва, че му се представя добъръ сюжетъ за написване на новъ романъ. Свещеникътъ се радва, че въ това престѫпление, все ще се намѣри нѣкое отъ замѣсенитѣ лица да се разкае и да дойде при него да се изповѣда.

 

    Следъ всичко това, хората говорятъ, че свѣтътъ трѣбва да се оправи. Свѣтътъ ще се оправи, само когато хората дойдатъ до положението на влюбения поетъ, да носятъ кошницата на младата княгиня, безъ да очакватъ нѣщо отъ нея. И адвокатътъ, и лѣкарьтъ, и свещеникътъ, трѣбва да носятъ тази кошница, и каквото княгинята имъ даде, да бѫдатъ благодарни. — Ама азъ съмъ свършилъ университетъ, трѣбва да опредѣля цената си. — Въ природата нѣма никакви опредѣлени цени. Невъзможно е човѣкъ самъ да опредѣли цена за работата, която е свършилъ. Колкото и да се плати на човѣка за труда, за работата, която той е свършилъ, все пакъ ще остане неоцененъ. Ако светията копае лозе, то ще даде десеть пѫти повече грозде, отколкото, ако грѣшникъ го е копалъ. Каква надница ще платите на светията за работата му? Значи, ако на грѣшника се опредѣли надница отъ 50 лева, на светията трѣбва да се плати десеть пѫти повече. Дойде ли до плащане на труда, и отъ работника, и отъ господаря се иска съзнание, благородство: работникътъ да е доволенъ и на най-малкото, което му даватъ, а господарьтъ да се стреми винаги да плаща повече, отколкото е опредѣлено за даденъ трудъ.

 

    Докато живѣятъ съ старитѣ си разбирания, хората неусѣтно ще се намѣрятъ предъ старостьта и ще започнатъ да се оплакватъ, че краката имъ не държали, че очитѣ имъ отслабнали и т. н. Като не могатъ сами да си помогнатъ тѣ търсятъ лѣкари. Достатъчно е малко да заболеятъ отъ глава, гърди, стомахъ, очи, за да се предадатъ въ рѫцетѣ на лѣкаритѣ. Рече ли имъ нѣкой, че и съ вѣра могатъ да се лѣкуватъ, тѣ веднага се противопоставятъ. Да вѣрва човѣкъ въ Бога и да уповава на Него, тѣ считатъ това за заблуждение. Който върви въ правия пѫть на живота, той е здравъ човѣкъ. Дойде ли болестьта при него, той я приема приятелски, разговаря се съ нея, слага ѝ трапеза, да яде и пие. Като се нахрани и напие добре, той заповѣдва на слугитѣ си да я вържатъ здраво и изнесатъ далечъ нѣкѫде въ гората, тамъ да я развържатъ и освободятъ. Ако човѣкъ самъ не може да се справи съ болеститѣ и съ мѫчнотиитѣ, никой другъ не може да му помогне. Затова е казано: „Помогни си самъ, за да ти помогне и Господъ“.

 

    Въ едно старо еврейско предание се говори за любовьта на Соломона къмъ овчарката. Тамъ се разправя, че той не очаквалъ на другитѣ да му помогнатъ да я види, но самъ отивалъ при нея, дегизиранъ, да вземе отъ млѣкото, което тя издоявала отъ овцетѣ си. Когато успѣвалъ да вземе отъ млѣкото на нейнитѣ овце и да се разговори съ нея, той се връщалъ дома си разположенъ и написвалъ нѣщо хубаво. Неговата книга „Пѣсень на пѣснитѣ“ е написана подъ влияние на любовьта му къмъ тази овчарка.

 

    Питамъ: Колко отъ съвременнитѣ хора сѫ готови да отидатъ дегизирани при възлюбената си и съ часове да чакатъ да я видятъ, да ѝ кажатъ една дума, безъ да ѝ се откриятъ? Ще кажете, че сте заети, че имате много работа. Съвременнитѣ хора, учени, писатели, поети, приличатъ на млада мома, която съ часове седи предъ огледалото и прави веждитѣ си черни, а странитѣ и устнитѣ си — червени. Ако се случи да тури повече боя, отколкото трѣбва, тя взима часть отъ боята и размазва останалата. Така постѫпва и поетътъ, и писательтъ. Като напише нѣщо, което не му харесва, той го заличава и отново започва да пише. Докато самъ не хареса това, което е написалъ, той все го заличава. Поетътъ, писательтъ, учениятъ трѣбва да пише и да говори истината. Хората не трѣбва да се залъгватъ. Искашъ ли да кажешъ мнението си за нѣкой човѣкъ, кажи му направо, безъ обиколки. Кажи му: Приятелю, ти си добъръ човѣкъ, но обичашъ да полъгвашъ. Или: Приятелю, сладко говоришъ, но каквото обещавашъ, не изпълнявашъ. Не е въпросъ да унижите човѣка, но каквото му кажете, да е вѣрно, и той да вземе мѣрки, да се изправи. Ако видите, че сте прекалили въ думитѣ си, вие трѣбва да се извините и да кажете, че сте готови да свалите 75 % отъ думитѣ си и да оставите само 25 % — чистата истина.

 

    Като ученици на живота, вие се стремите къмъ една велика наука, която наричаме „математика на числата“, а при това, не сте готови да направите по едно малко добро. Станете ли сутринь отъ сънь, веднага поставете въ себе си желанието днесъ да направите на кого и да е, поне едно малко добро. Щомъ дойдете до математиката на числата, вие трѣбва да се заемете съ изучаване на точкитѣ, на отношенията, които сѫществуватъ между тѣхъ, както и съ реалнитѣ и въображаеми числа. Запримѣръ, при движение на точката въ една посока, се образува права линия. При движението на две точки въ две различни посоки, се образува плоскость. При движението на три точки въ три различни посоки, се образува тѣло. Споредъ развитието на съзнанието си, нѣкои хора приличатъ на линия, други — на плоскость, а трети — на тѣло. Като срещнете единъ човѣкъ, вие трѣбва да познаете, линия ли е той, плоскость или тѣло. Щомъ разберете човѣка, вие ще можете да се нагодите споредъ неговото съзнание, да влѣзете въ положението му и да не го сѫдите. Трѣбва ли да сѫдите охлюва, че се движи само по права линия? Охлювъ е той, движи се само напредъ и назадъ. Трѣбва ли да сѫдите животното, че се движи въ плоскость? Съзнанието на животното е ограничено, нѣма защо да го сѫдите. Човѣкъ, обаче, се движи въ три измѣрения. Ще дойде день, когато той ще живѣе съзнателно въ четириизмѣрния свѣтъ. Докато дойде до това положение, той трѣбва да проявява благородството си, да гледа на ближния си като на човѣкъ и да се стреми да събуди въ него човѣшкото и Божественото, а не животинското.

 

    Христосъ казва: „Блажени сте, защото гледате и чувате“. Има нѣща, които човѣкъ днесъ вижда и чува. Има нѣща, които той ще вижда и чува въ бѫдеще. Когато детето се роди въ нѣкой домъ, първата работа на майката и на бащата е, да измѣрятъ правата линия, която то представя отъ себе си. После, съ постепенното му растене и развиване, тѣ трѣбва да изучаватъ отношенията на точкитѣ въ неговитѣ прави линии, въ неговитѣ плоскости и въ самото тѣло, което то носи. Като правятъ тия измѣрвания, тѣ ще видятъ, че човѣкъ представя великата вселена, великия козмосъ, изнесенъ на физическия свѣтъ въ миниатюръ. Кѫде е човѣкътъ, ако вие не виждате правилното, хармонично съчетание между неговитѣ линии, плоскости и тѣла? Кѫде е човѣкътъ, ако не виждате функциитѣ, които изпълняватъ линиитѣ, плоскоститѣ и тѣлата въ него? Бѫдещето разкрива предъ човѣка онази наука, посрѣдствомъ която, той може да намѣри начинъ за развиване на своитѣ дарби и способности. Много хора сѫ родени талантливи, но като не сѫ знаели, какъ да развиватъ дарбитѣ си, останали сѫ обикновени, посрѣдствени хора. Всѣка дарба е зародишъ, семка въ душата на човѣка, за развиването на която сѫ нужни специални условия. Развитието на дарбитѣ не е механически, но съзнателенъ, разуменъ процесъ. Дарбитѣ и способноститѣ на човѣка сѫ живи сили, за развитието на които, е нужна съзнателна работа.

 

            Блажени сѫ очитѣ, които виждатъ, и ушитѣ, които чуватъ“. Ако чрезъ очитѣ си, ние не виждаме реалностьта на нѣщата, и ако чрезъ ушитѣ си, не схващаме разумностьта, кѫде остава човѣкътъ? Да виждаме реалностьта на нѣщата и да схващаме тѣхната разумность, това е възможното, къмъ което човѣкъ трѣбва да се стреми. Вънъ отъ това, човѣкъ се забавлява само. Невъзможнитѣ нѣща, съ които човѣкъ понѣкога се занимава, сѫ забавления, а възможнитѣ нѣща - сѫ реалности. Реалностьта на нѣщата, обаче, не седи въ тѣхната външность. Добре е, яденето да има редъ приправки, да има красивъ външенъ изгледъ, но това не опредѣля неговата доброкачественость. Яденето се опредѣля, не само отъ своитѣ външни качества, но и отъ своето вѫтрешно съдържание. Всѣка дарба, всѣка способность въ човѣка се опредѣля, не само отъ нейнитѣ външни прояви, но и отъ ония скрити сили въ нея, които постепенно се развиватъ, докато единъ день се проявятъ, като цъвналъ цвѣтъ, въ всичката си красота и величие.

 

    Днесъ, хората се занимаватъ повече съ злото, съ отрицателното въ свѣта, а по-малко съ доброто. Тѣ трѣбва да излѣзатъ отъ областьта на злото, отъ мѫтния изворъ, въ който сѫ попаднали, и да влѣзатъ въ Божествения изворъ, да разбератъ, защо сѫ дошли на земята и какво е тѣхното предназначение. Като стане отъ сънь, човѣкъ трѣбва да знае, какво му предстои да извърши презъ деня. На утрешния день, пакъ трѣбва да знае, какво му предстои да работи. Нѣма ли човѣкъ предъ видъ, какво днесъ трѣбва да извърши, неговиятъ животъ нѣма смисълъ. Ако отсега нататъкъ, хората търсятъ приятелитѣ си, ако отсега нататъкъ опредѣлятъ, съ какво да се занимаватъ, тѣхниятъ животъ е свършенъ. Човѣкъ слиза на земята съ строго опредѣлена задача, която трѣбва да реши. За да реши задачата си правилно, човѣкъ трѣбва да държи въ ума си нови, прогресивни мисли. Ще кажете, че за да изпълни своето предназначение, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. — Ако вѣрата на човѣка, обединява всички хора, като дава свобода, просторъ на тѣхнитѣ действия, тази вѣра има смисълъ. Иначе, тя е безпредметна. Свобода е нужна на човѣка, за да разбере истината. Вънъ отъ свободата, истината е неразбрана. Дайте на човѣка разумна свобода — да мисли, да чувствува и да действува правилно, и го оставете. При това положение, той самъ ще дойде до истината и ще се освободи отъ всички ограничения, отъ всички заблуждения и несгоди. За да се домогне до истината, човѣкъ трѣбва да търси обществото на добри, на свети, на талантливи и на гениални хора.

 

    Казватъ, че гениалнитѣ хора били малко смахнати, че „дъската имъ хлопала“. — Не, при днешнитѣ условия на живота, гениятъ представя една завършена форма. Светията представя друга завършена форма. Учительтъ — трета завършена форма. Поставени на стѫпалата на човѣшкото развитие, Учительтъ заема най-високото стѫпало. После иде светията, а следъ него — гениятъ. Забелязано е, че на всѣки сто години се раждатъ по два гения и по единъ светия, а на всѣки две хиляди години — по единъ великъ Учитель. Гениятъ, светията и Учительтъ сѫ хора, които слизатъ отъ възвишения свѣтъ, дето владѣе високъ моралъ, висшъ порядъкъ. Ето защо, за да се развива правилно, обикновениятъ човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ гения, къмъ светията и къмъ Учителя. Който не носи въ себе си зародиша на гения, на светията или на Учителя, той не може да бѫде като тѣхъ. Младото поколѣние трѣбва да се поощрява отъ добродетелитѣ на великитѣ хора и да се стреми да ги подражава. И стариятъ трѣбва да подражава на великитѣ хора и да се стреми къмъ тѣхъ. Ако стариятъ мисли, че е остарѣлъ и не може да се подмлади, неговата старость не е на мѣсто. На санскритски езикъ, думата „старъ“ означава мѫдрецъ, разуменъ човѣкъ. Следователно, ако съ своята мѫдрость, стариятъ не вѣрва, че може да се подмлади, той не е истински старъ. Младитѣ вѣрватъ, че ще остарѣятъ, и остаряватъ. Обаче, като остарѣятъ, тѣ не вѣрватъ, че ще се подмладятъ, вследствие на което, спиратъ въ развитието си. Стариятъ трѣбва да вѣрва, че може да се подмлади, да стане гениаленъ човѣкъ, да приеме Духа Христовъ въ себе си, да възкръсне. — Кога може да стане това? — Когато очитѣ ви виждатъ и ушитѣ ви слушатъ. Човѣкъ може да придобие всичко, което душата му желае, когато всѣки моментъ, той вижда свѣта предъ себе си такъвъ, какъвто първоначално Богъ го е създалъ, а не такъвъ, какъвто хората го описватъ въ книгитѣ си. Човѣкъ може да постигне желанията и копнежитѣ на своята душа, ако всѣки день вижда Онзи Богъ, Който живѣе въ цѣлата вселена, и навсѣкѫде чува Неговия гласъ.

 

            Блажени сѫ вашитѣ очи, защото виждатъ, и вашитѣ уши, защото чуватъ“. Блаженъ си ти, който виждашъ това, което великата природа разкрива предъ тебе! Блаженъ си ти, който чувашъ това, което великата природа ти говори!

 

9. Беседа отъ Учителя, държана на 27 октомврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt