Jump to content
Ани

1929_10_20 Отъ всичкитѣ най-много

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Отъ всичкитѣ най-много.

 

Истина ви казвамъ, че тази сирота вдовица тури отъ всичкитѣ най-много“.

 Лука 21:3.

 

    Великото въ живота се изразява не само чрезъ външнитѣ форми на нѣщата, но и чрезъ тѣхното съдържание. Въ природата всѣка външна форма отговаря на своето съдържание. Възъ основа на това, по външната форма, човѣкъ може да познае съдържанието на нѣщата. Ако между формата и съдържанието на нѣщата не сѫществуваше никакво съответствие, човѣкъ мѫчно би могълъ да се добере до онази положителна, вѫтрешна наука, къмъ която се стреми. По лицето на човѣка, по неговата външна форма, може да се познае характерътъ му. Това и животнитѣ разбиратъ. Отдалечъ още, кучето познава, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ. Като види, че въ двора на господаря му влиза лошъ човѣкъ, кучето веднага излиза срещу него и започва сърдито да лае, съ което съобщава на господаря си, да вземе мѣрки, да се предпази отъ този човѣкъ. Ако въ двора влѣзе добъръ човѣкъ, кучето започва да лае, но приятелски, съ което съобщава на господаря си, да излѣзе, да посрещне добрия гостъ. Ако кучето може да познае, дали даденъ човѣкъ е добъръ, или лошъ, колко повече човѣкъ, като разумно сѫщество, може и трѣбва да познава хората — по лицето имъ да чете тѣхния характеръ. Когато видите мечка, вълкъ или лисица, вие ги различавате. По какво? По външната имъ форма. Всѣка животинска форма говори за известно съдържание, по което се различаватъ като отживѣли култури на миналото. Било е време, когато паякътъ е владѣелъ едно ценно качество, което днесъ е изопачено вече. Съ това качество, паякътъ днесъ лови жертвитѣ си. Той майсторски тъче паяжината си и я използува само за прехрана. Като лови мушици съ паяжината си, той мисли, че върши нѣщо добро. Такива сѫ неговитѣ разбирания. Той счита, че мухитѣ сѫ негови неприятели, вследствие на което, има право да ги лови.

 

    Съвременната наука разглежда животнитѣ само като външни форми, безъ тѣхното вѫтрешно съдържание и смисълъ, вследствие на което, редъ още факти оставатъ неизвестни. Да изучавате минералитѣ, растенията и животнитѣ само като външни форми, безъ вѫтрешното имъ съдържание, това значи да познавате само една страна на живота. Животътъ, науката иматъ смисълъ, когато всички явления, всички факти се свързватъ помежду си. Запримѣръ, ако разглеждате буквата „Л“ като външна форма само, като нѣкакъвъ звукъ въ азбуката, тя нѣма особено значение и смисълъ, но ако разглеждате тази буква като белегъ, съ който започва думата „любовь“, тя придобива голѣмъ смисълъ. Отдѣлно разглеждани, буквитѣ представятъ нѣщо временно, но ако една буква само липсва въ дадена дума, последната губи нѣщо отъ своя смисълъ. Въ това отношение, човѣкъ не е нищо друго, освенъ Божествена книга, съставена отъ много листа, върху които той самъ съ вѣкове е писалъ своето съдържание. Въ този смисълъ, еволюцията на човѣка е книга, върху която той самъ е писалъ и продължава да пише своя животъ. Достатъчно е да знаете да четете, за да отворите тия книги и да проследите писаното въ тѣхъ. Тамъ ще срещнете не само описанието на живота на отдѣлния човѣкъ, но и описанието за създаване и развиване живота на земята и на небето. Всичко, което е станало и става на земята и на небето, е написано върху човѣка. Ще кажете, че това е невъзможно, понеже презъ всѣки седемь години, човѣкъ претърпява коренно видоизмѣнение. Не само презъ седемь години, но човѣкъ претърпява промѣна и презъ всѣки три месеца. Формата на човѣка се мѣни, но написаното върху него остава неизмѣнно. Това, което рѫката на живота пише, не се заличава. Всѣка промѣна, която формата претърпява, придава нѣщо къмъ нейното съдържание.

 

    И тъй, подъ думата „еволюция“, ние разбираме такава промѣна на формитѣ, при която съдържанието имъ се увеличава. Подъ думата „израждане“ разбираме такава промѣна на формитѣ, при която съдържанието имъ се намалява. Тъй щото, когато казваме, че нѣкой човѣкъ е лошъ, разбираме, че става намаляване на неговата форма. Щомъ формата му се намалява, едновременно съ това се намалява и нейното съдържание. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е добъръ, разбираме, че формата му се измѣня, а съдържанието ѝ се увеличава. Какво се разбира подъ думата „увеличаване“ въ философски смисълъ? Въ този смисълъ, подъ увеличаване на формата се разбира разширяване на човѣшкото съзнание. Действително, когато вѫтрешното съдържание на човѣка се увеличи, става разширяване на неговото съзнание. Това, именно, означаватъ думитѣ: на всѣка форма, отговаря съответно съдържание. Съ това, ние си обясняваме, защо човѣкъ, съ своя организъмъ, не може да живѣе между ангелитѣ. Той може да влѣзе между ангелитѣ, но нѣма да се ползува отъ тѣхния животъ. За да се ползува отъ живота на ангелитѣ, човѣкъ трѣбва да има органи, които да отговарятъ на по-високитѣ условия, на изискванията на ангелитѣ. Ние виждаме сѫщото и въ живота на животнитѣ. И тѣ живѣятъ между хората, но не могатъ да използуватъ тѣхния животъ. Тѣ нѣматъ такива органи, съ които да използуватъ по-високитѣ условия, каквито човѣшкиятъ животъ представя. Единъ паякъ може да живѣе дълго време въ стаята ви, но все пакъ ще си остане паякъ. Той нищо нѣма да разбере отъ вашитѣ молитви, отъ вашето свирене и четене. И ако го запитате, кое учение е най-вѣрно, той ще ви отговори, че правото учение се заключава въ изкуството да тъчешъ паяжина и да ловишъ - по възможность, повече мухи. Кучето, което живѣе въ дома ви, не се интересува отъ нищо друго, освенъ отъ това, колко и каква храна ще му дадете за ядене. Какво става въ вашия домъ, какви сѫ отношенията между членоветѣ на дома ви, това не представя интересъ за кучето. Културата, въ която кучето живѣе, нѣма никакви отношения къмъ човѣшката култура.

 

    По сѫщия начинъ, като говорите на съвременнитѣ хора за онзи свѣтъ, тѣ казватъ: Оставете настрана този свѣтъ, той не ни интересува. Щомъ сме дошли на земята, ние искаме да си хапнемъ и пийнемъ добре. Това ще ни остане. — Чудни сѫ хората! Какво ще имъ остане, като си хапнатъ и пийнатъ? Кѫде, въ коя банка ще вложатъ това, което имъ остане? Освенъ това, на коя банка могатъ да разчитатъ? Днесъ положението на всички банки, на всички търговци е разклатено. Голѣмъ вѣтъръ има около тѣхъ. Той разклаща положението имъ. Който нѣма работа, той постоянно се тревожи — разклатено е положението му. Като намѣри нѣкаква работа, човѣкъ престава да се тревожи. Бездѣлието е причина за тревогитѣ въ човѣшкия животъ. Да се тревожи човѣкъ, това значи да събира сламки, да ги нарежда на купчинки и да ги пренася отъ едно мѣсто на друго. Цѣлъ день ги мѣсти, а вечерьта ще брои, колко купчинки е направилъ и колко пѫти ги е премѣстилъ.

 

            Сиротата вдовица тури отъ всички най-много.“ Въ този стихъ, Христосъ обръща внимание върху факта, че сиротата вдовица, която даде последната си пара, тури отъ всички най-много. Съвременнитѣ хора, обаче, считатъ за щедъръ човѣкъ онзи, който дава много. Тѣ уважаватъ богатитѣ, защото много даватъ. За такива богати Христосъ казва, че тѣ турятъ отъ изобилието си, а не отъ последното, което иматъ. Тѣ не туриха всичкия си имотъ. А човѣкъ не може да разбере истината, не може да постигне нѣщо, ако не заложи цѣлия си животъ. Докато мисли, че може да намѣри смисъла на живота, ако не го заложи цѣлъ за Господа, той е застаналъ на крива основа, той има човѣшки разбирания. При това положение, човѣкъ е изложенъ на постоянни вѫтрешни разочарования. Който не е намѣрилъ истината, той ще се ражда и преражда, ще се жени и преженва, деца ще ражда и ще ги погребва, ще страда, ще боледува, ще изпита всички нещастия въ живота. Такава е заплатата на онзи, който не познава истината. — Защо е така? — Защото тѣзи хора не сѫ познали истината. Истината е тѣсно свързана съ цѣлокупния животъ. Щомъ разбере този животъ, едновременно съ това, човѣкъ ще разбере и истината. Тъй щото, когато говоримъ за истината, разбираме човѣкъ, който е стигналъ до най-високото положение — да работи за Бога. Истината е въ самия човѣкъ. Казано е въ Писанието: „Вложилъ си истината въ човѣка“. Истината не може да бѫде вложена въ животно или въ растение, защото тѣ сѫ низши форми на проявения животъ. Истината е вложена въ най-високата форма на земята — въ човѣка, билъ той мѫжъ, жена или дете, като носители на образъ и подобие Божие. Срещнемъ ли човѣкъ, въ когото гениалностьта, добродетелитѣ и силата сѫ изявени въ всичката си мощь, това е човѣкътъ на истината. Който не може да свърже истината съ себе си, който не може да я приеме, като основа на своя животъ, той трѣбва да се откаже отъ името „човѣкъ“. Въ какво вѣрва човѣкъ, ако не въ истината? Всички живи сѫщества иматъ свое вѣрую, но човѣкъ се отличава по това, че туря истината за основа на своя животъ. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“. Който е придобилъ тази свобода, само той може да помага на себе си, той може да помага и на ближнитѣ си. Не може ли да помогне на себе си, той не може да помогне и на ближнитѣ си.

 

    И тъй, човѣкътъ на истината не се занимава съ дребнавоститѣ на живота, не се занимава и съ смъртьта, нито съ спасението. Той не се занимава и съ въпроситѣ, въ кого да вѣрва, кой народъ има най-голѣмо право да процъвти и т. н. За него тѣзи въпроси сѫ строго опредѣлени: той вѣрва въ Единния Богъ, а що се отнася до щастието на народитѣ, той знае, че щастливъ е само онзи народъ, който държи въ ума си идеята да служи на Бога. Когато всички народи се проникнатъ отъ тази идея, щастието ще потече въ тѣхъ като рѣка. — Вѣрно ли е това, или не? — Има нѣща, които не могатъ да се доказватъ, докато не се видятъ и чуятъ. Колкото и да ви убеждаватъ въ гениалностьта на нѣкой музикантъ, вие трѣбва да го чуете, за да се увѣрите въ истинностьта на това твърдение. Когато ухото на човѣка е свързано съ неговото вѫтрешно съдържание, то най-добре опредѣля гениалната музика. — Какво нѣщо е човѣшката душа? — Иди, послушай, какъ тя пѣе и ще разберешъ, какво нѣщо е душата. Душата е велика пѣвица. Въ нейното пѣние има и музика, и говоръ, и мисъль. Въ свиренето има само музика. Когато слушате велика пѣвица да пѣе, вие разбирате вече, какво иска тя да каже. Ако слушате великъ цигуларь да свири, вие се наслаждавате отъ музиката му, но не разбирате, какво иска да ви каже. При свиренето е нужно гадание; при пѣние гаданието е излишно. Искате ли да чуете, какъ пѣе душата, вземете си билетъ, колкото и да е скѫпъ, и идете въ нѣкой отъ свѣтовнитѣ салони да я чуете. За да чуе пѣсеньта на душата, заслужава човѣкъ да работи цѣлъ животъ, да спечели пари за единъ билетъ. Скѫпо струватъ билетитѣ за влизане въ салонъ, дето пѣе царицата на свѣта — човѣшката душа.

 

    И тъй, ако човѣкъ не може да свърже истината съ своя животъ, да стане за него нѣщо конкретно и въ цѣлия му животъ да внася онова благо, което той очаква, тя ще остане суха наука, безъ всѣкакво отношение къмъ кого и да е, къмъ самия него. Истината е нѣщо абсолютно, а не относително. Ученитѣ подържатъ истината, че земята се върти около осьта си и около слънцето. — Това е наученъ фактъ, не е истина. Било е време, когато земята не се е въртѣла. Срѣщате единъ младъ момъкъ, и всички се произнасятъ за него, че е добъръ, по цѣли дни седи у дома си, все около майка си се върти. Чувате следъ време да се говори за този момъкъ, че е започналъ да се върти около една млада мома, не се свърта въ кѫщи. Върти се той около момата, иска да я привлѣче къмъ себе си. Така и земята се върти около слънцето, иска по нѣкакъвъ начинъ да го привлѣче къмъ себе си. Не се лъже слънцето! За да не я огорчи, слънцето постоянно изпраща свои хора при нея, да я поздравятъ отъ него, да видятъ, какво прави, но не се лъже то, не мърда отъ мѣстото си.

 

    Като слушате тѣзи работи, вие казвате, че сѫ неразбрани. — За нѣкои сѫ неразбрани, но за нѣкои — разбрани. Сѫщото може да се каже и за математиката. Нѣкои ученици добре разбиратъ действията съ числата, но щомъ дойдатъ до уравненията, нищо не разбиратъ. Сега нѣкои отъ васъ ще кажатъ, че не е възможно земята да се е влюбила въ слънцето. — За онѣзи, които вѣрватъ, това е възможно. Обаче, за онѣзи, които не вѣрватъ, е невъзможно. Въ далечното минало, земята е била малка като ябълка, но постепенно е расла, станала е голѣма мома, каквато днесъ я виждаме, и се е влюбила въ слънцето. Тя е вече мома за женене. Днесъ се правятъ голѣми приготовления за сватба. И ако сега ставатъ нѣкои неестествени работи по свѣта, всичко се дължи на голѣмитѣ приготовления за сватба. Значи, на тѣзи приготовления се дължатъ много отъ катастрофитѣ, отъ пертурбациитѣ, които ставатъ на земята.

 

            Сиротата вдовица тури най-много отъ всички“. Казвате: Какво отношение има между цитирания стихъ и любовьта на земята къмъ слънцето? — Това е уравнение, което сега трѣбва да съставимъ. Ако не бѣхъ ви говорилъ, нищо нѣмаше да знаете, но и следъ като ви говорихъ, пакъ ще знаете толкова, колкото и по рано. И сега, това уравнение ще остане толкова разбрано, колкото е разбранъ въпросътъ за душата, третиранъ отъ хиляди години насамъ, отъ различни философи. Различнитѣ философи сѫ обяснявали различни прояви на душата, но това още не е пълно изяснение на въпроса за душата. Наистина, душата е сборъ отъ прояви, но тия прояви не могатъ напълно да се изяснятъ. За да говори за душата, човѣкъ първо трѣбва да я чуе да пѣе. Щомъ я чуе да пѣе, той може вече да говори за нея.

 

            Тази сирота вдовица тури отъ всичкитѣ най-много“. — Защо? — Защото е турила последната си пара. Това показва, че най-малкитѣ нѣща, най-малкитѣ дарби, сѫ най-важни за човѣка. Тѣ носятъ истината въ себе си. Мнозина искатъ да бѫдатъ силни, но какво е допринесла силата въ свѣта? Какво се ползува човѣкъ, ако може да носи сто килограма злато на гърба си, безъ да може да го приложи въ живота си? Ако нѣкой не може да използува силата си, това не значи, че не трѣбва да бѫде силенъ. Силенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, но и разуменъ, да знае, какъ и кога да използува своята сила. Силенъ трѣбва да бѫде човѣкъ, но и безстрашенъ, да може да приложи силата си на време.

 

    Единъ български адвокатъ пѫтувалъ отъ Търново за Севлиево. Като навлѣзълъ въ една гѫста гора, насреща му излѣзли нѣколко разбойници и го нападнали, съ цель да го обератъ, да взематъ паритѣ му. Тѣ го обискирали, прегледали джобоветѣ му и намѣрили въ тѣхъ два голѣми револвера. — Защо носишъ тия револвери? — За зоръ-заманъ. — Ами по-голѣмъ зоръ-заманъ отъ този има ли? Ти трѣбваше да носишъ пари въ джобоветѣ си, а не револвери. Тѣ го набили и го пуснали да си върви. Следъ тази опитность, той казвалъ на приятелитѣ си: Другъ пѫть, когато тръгвамъ на пѫть, ще нося въ джобоветѣ си пари, а не револвери. Втори пѫть не искамъ да ме биятъ. — Да имамъ сила! — Ако имашъ сила и не знаешъ, какъ да я приложишъ, за да не те биятъ, пожелай да имашъ знание, лесно да се справишъ съ мѫчнотиитѣ въ своя животъ.

 

    Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ щастие. — Добре е да се стремятъ къмъ щастие, но какво ще ги ползува щастието, ако животътъ имъ не се подобри? Който не познава законитѣ на щастието, той не може да бѫде щастливъ. — Въпрѣки всичко, ние трѣбва да търсимъ щастието. — Какъ ще го търсите? Като се молите на Бога? — Не, щастието не се придобива лесно. Мисли ли момъкътъ, че само съ писма и съ цѣлувки може да спечели сърдцето на момата? — Не, цѣлувкитѣ и любовнитѣ писма не хранятъ човѣка. Тѣ не могатъ да задоволятъ сърдцето на младата мома.

 

    Единъ руски поетъ се влюбилъ въ една млада мома, отъ княжески произходъ. Като мислила, че той е богатъ тя се оженила за него. Преди да се оженятъ, той ѝ писалъ хубави, любовни писма, цѣлували се, радвали се единъ на другъ. Като се оженили, той продължавалъ да бѫде внимателенъ, нѣженъ съ нея и често ѝ казвалъ: Ну, поцѣлуемся! — Поцѣлуемся. Така се продължило день, два, три, докато най-после тя му казала: Поцѣлуемся, но кушать надо. Да се цѣлунемъ, но ядене, хлѣбъ трѣбва. Съ цѣлувки само не се живѣе.

 

    И съвременнитѣ хора казватъ сѫщото: Ну, поцѣлуемся! Братски да живѣемъ! — Добре е да живѣятъ хората братски, но не само на думи. Да се говори само за братски животъ, безъ да се живѣе, това значи цѣлуване. Животътъ не се нуждае само отъ цѣлувки. Животътъ се нуждае отъ съдържание. Когато Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ“, това подразбира вѫтрешното съдържание на живота, което хората съвсемъ не разбиратъ. Понеже тѣ не сѫ приложили Христовото учение, за тѣхъ, то нѣма още външенъ изразъ. Днесъ христианството е съвършено изопачено. То ще се оправи, само когато Христосъ дойде на земята. Той иде вече да сѫди всички ония, които сѫ съдействували за неговото изопачаване. Но да оставимъ настрана въпроса за сѫдбата на хората. Това не е наша работа. Има кой да се занимава съ този въпросъ. Ние се интересуваме отъ закона за щастието.

 

            Тази сирота вдовица тури най-много отъ всички.“ Тази сирота вдовица даде най-много отъ всички, защото заложи последната си пара. Следователно, човѣкъ не може да бѫде щастливъ, ако не заложи цѣлия си животъ. Само така, той може да намѣри истината. Щастието на човѣка е свързано съ придобиване на истината. Който може да придобие истината, той ще бѫде на безопасно мѣсто въ свѣта и ще се ползува отъ благата на живота. Човѣкътъ на истината, постига всички свои желания, защото въ тѣхъ има разумность. По сърдце, той е добъръ, любещъ. Въ него нѣма никаква лъжа, умраза, зависть. Той живѣе по закона на свободата, а не по закона на необходимостьта.

 

            Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много.“ Ако човѣкъ не е готовъ, като тази сирота вдовица, да пожертвува всичко, каквото има, той никога нѣма да разбере истината. Коя е подбудителната причина, задето тази вдовица тури всичкото си имане въ Божествената каса? Мислете върху подбудителната причина, сами да си отговорите. Ако тази вдовица не бѣше турила последната си пара въ Божествената каса, Христосъ не би говорилъ за нея, но и вие нищо не бихте знаели за нея. Тя даде последната си пара, защото носѣше истината въ себе си. Тя не се страхуваше отъ нищо, затова можа да пожертвува всичко, каквото имаше. Съвременниятъ свѣтъ се подържа благодарение на беднитѣ, на милостивитѣ хора, а не на богатитѣ. Свѣтътъ се оправя не отъ великитѣ, грандиозни замисли на човѣка, но отъ онѣзи малки, благородни импулси, които се криятъ въ човѣшката душа. Малкитѣ, но благородни и възвишени желания, съграждатъ човѣшкия животъ. Да ламти човѣкъ къмъ голѣми, велики работи, това значи, всѣки моментъ да се натъква на редъ опасности. Нѣкой иска въ единъ животъ да стане талантливъ, богатъ, любещъ, мѫдъръ, истинолюбивъ и т. н. Ако сега иска да придобие всичко това, той е закъснѣлъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че всичко това е вложено въ неговата душа, а днесъ трѣбва само да прояви вложеното въ себе си. Ако това не е вложено въ него, безпредметно е да говори той за нѣкакви добродетели, за дарбитѣ си.

 

    И тъй, всичко онова, което вие сега проявявате, е изразъ на разумна енергия, която е складирана въ душитѣ ви. Като слушате да говоря така, мнозина отъ васъ ще се запитатъ, плаща ли ми се за тия проповѣди и по колко ми се плаща. Щомъ се интересувате, ще ви кажа: Плаща ми се, но не по хиляда, две хиляди лева, а по десеть милиона лева за една беседа. Ще ми възразите, че е писано въ Евангелието: „Даромъ сте взели, даромъ давайте!“ Като казвамъ, че ми се плаща повече, отколкото струва една беседа, имамъ предъ видъ, че животътъ, сърдцето и умътъ, които ми сѫ дадени, струватъ повече отъ всички земни богатства. Щомъ ми е дадено толкова много, и азъ трѣбва да давамъ. Досега, обаче, азъ още не съмъ изплатилъ лихвитѣ на това, което ми е дадено. Ще се запитате сега, какво отношение има въпроса за плащането къмъ въпроса на днешната беседа. Този въпросъ има отношение къмъ дадената беседа дотолкова, доколкото вие имате право да третирате въпроса, сѫществува ли Господъ, или не. Нѣкои подържатъ сѫществуването на Господа, безъ да сѫ Го видѣли. Други пъкъ отричатъ сѫществуването Му. Веднага ще ме запитате: Ти, който проповѣдвашъ за Господа, виждалъ ли си Го? — Откакъ свѣтътъ сѫществува, досега не е миналъ моментъ, презъ който да не съмъ виждалъ Господа. — Възможно ли е това? — За мене е възможно, а за васъ какъ е, не зная. Всѣки може да види Господа, но трѣбва да знае, какъ да гледа. За да виждате Господа, очитѣ ви непременно трѣбва да бѫдатъ отворени. Съвременниятъ човѣкъ, може само съ една златна английска лира да затвори едното си око и да не вижда всичко. Съ две английски лири, той може да затвори и дветѣ си очи и нищо да не вижда. — Защо не виждате нищо? — Защото сте турили английскитѣ лири много близо до очитѣ си. Турете английскитѣ лири поне единъ километъръ на разстояние отъ васъ, за да не ви прѣчатъ да виждате. Английскитѣ лири трѣбва само да ви помагатъ въ живота, но по никой начинъ да не затварятъ крѫгозора на вашия погледъ.

 

            Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много“. Тази вдовица се намира въ душитѣ на всички хора, но е онеправдана. Когото срещнете днесъ, всѣки се оплаква, че е простъ човѣкъ, че нищо нѣма да излѣзе отъ него. Той започва да се сравнява съ този, съ онзи и намира, че не е достатъчно богатъ или ученъ. Всѣки оплаква живота си, счита се нещастенъ. — Това е сиротата вдовица въ човѣшката душа, която хората сѫ онеправдали съ своитѣ разбирания. Въ сѫщность, тя е най-богата отъ всички, защото тури най-много въ Божествената каса. Човѣкъ никога не трѣбва да се сравнява съ другитѣ нито по богатство, нито по знание, нито по положение. Какво отъ това, че ти си простъ работникъ, а другъ нѣкой е директоръ на полиция? Последниятъ седи по цѣли дни предъ телефона и постоянно му дрънкатъ: Allo, какво има тамъ? — Тукъ първи участъкъ, хванахме единъ апашъ. — Ударете му 25 тояги и го задръжте въ участъка да пренощува. Дрънъ! — Allo, какво е станало? — Снощи хванахме единъ крадецъ.— Намѣрихте ли въ него пари или нѣкакви вещи? — Нищо не намѣрихме. — Ударете му тогава 15 тояги и го пуснете да си върви. Какво прави тези директоръ? Той седи предъ телефона и дава заповѣди, на кого, колко тояги да се ударятъ. Злото не седи въ биенето на хората. Докато вълната не се разбие, тя не е добра за употрѣба. Нищо лошо нѣма въ биенето, но който бие, той трѣбва да бѫде мѫдрецъ, да знае, какъ и кѫде да удря. Природата не позволява на невежия, на глупавия да бие. Когато невежиятъ бие, неговиятъ бой нищо не допринася на човѣка. Затова, ако невежиятъ удари една плесница на нѣкого, последниятъ ще му удари две. Съ това, той иска да му каже, че е невежа и като такъвъ, нѣма право да бие. Когато невежиятъ научи изкуството да бие, тогава има право да приложи своята наука. И като удари една плесница на нѣкого, нѣма да получи две, но ще получи благодарность за нея.

 

    Сега, какъ постѫпвалъ нѣкой началникъ, или директоръ, това не е важно за насъ. Това е страниченъ въпросъ. Ние се интересуваме отъ хора високо културни, които носятъ истината въ себе си. Какъ щѣше да постѫпи този директоръ, ако бѣше облѣченъ въ истината? Като чуе, че телефонътъ дрънка, той щѣше да хване слушалката и ще каже: Allo, кой е тамъ? — Първи участъкъ. Хванахме единъ крадецъ. — Доведете го при мене, той е моятъ братъ, когото отдавна търся. Като го доведатъ при него, той ще го хване за ухото, ще го приближи къмъ себе си и ще му каже: Слушай, ти си ималъ да дължишъ на нѣкого. Колко му дължишъ? — Еди-колко си. Той ще излѣзе съ него заедно и ще отиде да плати дълговетѣ му. Следъ това ще му каже: Хайде, иди сега у дома си и работи честно, да не правишъ нови дългове. Мислите ли, че този човѣкъ ще се осмѣли втори пѫть да краде? Когато крадецътъ, апашътъ види, че има хора, които го обичатъ, които сѫ готови да понесатъ неговитѣ задължения, той ще се откаже отъ своя занаятъ и ще започне да живѣе съзнателно.

 

    Днесъ се вършатъ кражби, престѫпления, понеже безлюбието се е разпространило много. То е обхванало голѣми области. То е обхванало човѣшкото сърдце. Безлюбието е прекѫснало всички пѫтища и съобщения между хората. Безлюбието е прекѫснало жицитѣ на инсталацията, отдето иде свѣтлината на хората. Тѣ сѫ лишени отъ нужната свѣтлина, вследствие на което се учатъ на нѣща, които не имъ трѣбватъ. Вѫтрешното съдържание на хората трѣбва да се подобри! Това подобряване трѣбва да става всѣки день, за което се изискватъ специални училища. Не е мѫчно да стане човѣкъ добъръ. Не е мѫчно да нагласи човѣкъ цигулката си. Едно малко усилие е нужно, за да нагласи цигулката си. Щомъ нагласи цигулката си, той взима лѫка и започва да свири. Обаче, ако дадете добре нагласена цигулка въ рѫцетѣ на човѣкъ, който не знае да свири, той ще вземе цигулката въ рѫката си, ще я върти на една и на друга страна и ще каже, че или цигулката не е добра, или струнитѣ сѫ лоши — все ще намѣри нѣкаква погрѣшка. Въ сѫщность, погрѣшката е въ самия него. Човѣкъ е инструментъ, който всѣкога трѣбва да бѫде правилно нагласенъ. Въ съвременнитѣ хора има нѣщо разгласено, което трѣбва да се нагласи. Докато не се нагласи, тѣ всѣкога ще се намиратъ въ особени положения. Човѣшкиятъ умъ и човѣшкото сърдце трѣбва да се нагласятъ! Човѣшкитѣ дарби и способности трѣбва да се поставятъ на мѣстата си. Нѣкои мисли и чувства на човѣка сѫ обтегнати повече, отколкото трѣбва, а други сѫ разслабени. Първитѣ трѣбва да се отпуснатъ малко, за да не изгубятъ своята пластичность, а последнитѣ трѣбва да се стегнатъ, да звучатъ добре. Нагласяването на струнитѣ въ човѣка трѣбва да стане по онзи великъ камертонъ, по който първоначално той е билъ настроенъ.

 

    Сега, като говоря така, не мислете, че сте абсолютно разгласени. Има нѣщо въ васъ, което не е нагласено, и то трѣбва да се нагласи. Затова и Христосъ е казалъ: „Едно ти недостига“. Това значи, че една отъ струнитѣ на човѣшката цигулка е разгласена, и той трѣбва да я нагласи. Важно е да знаете, какво значение иматъ моитѣ беседи за васъ. За да разберете това, ще си послужа съ следното сравнение. Представете си, че вие сте едно чисто езеро, въ което отъ една страна се втичатъ води, а отъ друга — изтичатъ. Какво допринасятъ тия води на езерото? — Външно тѣ нищо не допринасятъ за езерото, но вѫтрешно постоянно го опрѣсняватъ, т. е. подържатъ неговото вѫтрешно съдържание. Сѫщото може да се каже и за въздействието на моитѣ беседи върху васъ. Всѣка моя беседа опрѣснява вашето вѫтрешно съдържание. Всѣка мисъль отъ беседитѣ, която достига до ухото ви и се възприема отъ вашия умъ, опрѣснява живота ви. Ако човѣкъ не може да гледа красивитѣ нѣща и не може да възприема хармоничнитѣ звукове, животътъ му се обезсмисля. Всичко, което човѣкъ вижда, чува, обонява, вкусва и осезава, указва възпитателно действие върху него.

 

            Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много.“ Тя тури последната си пара въ Божествената каса, за да се запише името ѝ горе. Христосъ казва, че името на тази вдовица е написано въ Божествената банка. Наистина, ето, две хиляди години вече сѫ се изминали, откакъ се говори за нея. Имало е богати хора, които турили въ касата повече отъ това, което тази вдовица турила, но имената имъ не сѫ написани въ книгата на живота, нито Христосъ ги е похвалилъ. Тя имала амбиция да се прослави, затова турила всичко, каквото имала. Въ сравнение съ това, което тя турила, никой не турилъ повече отъ нея. Когато дава за Бога, човѣкъ трѣбва да даде всичко. Нѣкой казва: Азъ обичамъ баща си и майка си. — Малко е това. — Обичамъ близкитѣ си. — Малко е това. — Обичамъ обществото, въ което живѣя. — Малко е това. — Обичамъ народа си. — Малко е това. — Обичамъ цѣлото човѣчество.— И това е малко. — Обичамъ всичко въ свѣта. Човѣкътъ на любовьта, на мѫдростьта, на истината обича всичко, като едно цѣло. Не обича ли всичко, той не е истински човѣкъ. Да обичашъ всички, това не е механически процесъ. Това е възможность, която всѣки човѣкъ притежава. Като обича всички, човѣкъ постепенно расте и се развива.

 

    Мнозина търсятъ слава отъ хората. Тѣ не знаятъ, че само онзи може да слави човѣка, който го обича. Докато не обичашъ, и докато не те обичатъ, никаква слава не можешъ да очаквашъ. Невъзможно е да те славятъ хората, безъ да ги обичашъ и безъ да те обичатъ. Невъзможно е да знаешъ, да си ученъ, безъ да си училъ. Всички разумни и възвишени сѫщества сѫ учили съ вѣкове, докато научатъ нѣщо и после, каквото сѫ научили, тѣ сѫ го проектирали навънъ. Така сѫ били създавани редъ системи, подобни на слънчевата. Тѣ сѫ изучавали законитѣ на небесната механика и техника. Каква по-голѣма наука можете да си представите отъ тази, която е открила и приложила въ действие онзи ключъ, съ който да не се измѣня равновесието на земята, нито нейния вѫтрешенъ строежъ? Най-малката промѣна въ силитѣ и законитѣ, които регулиратъ движението на земята, би създала такава катастрофа за живота на организмитѣ, каквато никога не сѫ очаквали. Оттукъ ние виждаме, каква велика разумность управлява земята, за да може тя да запази своето равновесие, да запази живота, който се развива върху нея. Скоростьта, съ която земята се движи, отговаря на степеньта на развитието, до което човѣшкото съзнание е достигнало. Всички планети, всички небесни тѣла се движатъ съ скорость, която отговаря на съзнанието на сѫществата, които живѣятъ на тѣхъ. При това, колкото по-голѣма е скоростьта на движението на тия тѣла, толкова по-голѣма е интелигентностьта на сѫществата, които ги населяватъ. Това не се отнася за кометитѣ, за опашатитѣ звезди, които иматъ относителна скорость, но за онѣзи звезди и планети, които сѫ поставени въ известна система. Колкото по-голѣма е скоростьта и разстоянието имъ отъ слънцето, толкова по-голѣма е и тѣхната разумность. Колкото по-малка е скоростьта и разстоянието имъ отъ слънцето, толкова по-малка е и тѣхната разумность. За тѣхъ може да се каже, че сѫ остарѣли вече.

 

    Мнозина ще запитатъ, какво отношение има между живота на хората и скоростьта на движението на планетитѣ. Между живота на хората и движението на планетитѣ има известно отношение. Хората не сѫ дошли още въ съгласие съ движението на земята, на слънцето и на всички планети въ слънчевата система, видими и невидими, далечни или близкостоящи до тѣхъ. А тѣ трѣбва да координиратъ своето движение, движението на съзнанието си съ това на всички планети въ системата, къмъ която принадлежатъ. — Какво ни интересуватъ тия далечни планети? Интересувайте се отъ тѣхъ, докато не сѫ дошли близо до васъ. Тѣ допринасятъ много нѣщо за човѣшкия животъ. Ако човѣкъ би могълъ да се свърже съ живитѣ сили на природата, скоростьта на движението на съзнанието му би се увеличило съ нѣколко градуса, животътъ му би се подобрилъ, и той би станалъ щастливъ, здравъ и самоувѣренъ.

 

            Тази сирота вдовица тури най-много отъ всички“. — Защо? — Тя бѣше разумна, имаше вѣра въ Христа. Ако нѣмаше тази вѣра, тя не би турила последната си пара. Тя схвана момента, прецени го и каза: Сега или никога! Всичко или нищо! Тя разбра, че предъ себе си има чувствителенъ човѣкъ, който всичко знае, всичко възприема. Така мислѣше и така излѣзе — тя не се излъга. Какъ позна Христосъ, че тази жена тури всичко, каквото имаше? — Сърдцето на тази вдовица вибрираше еднакво съ сърдцето на Христа. Затова Той каза: „Тази сирота вдовица тури отъ всички най-много“. Тя ще се възнагради, ще си отиде съ пълна торба, а другитѣ — съ празна.

 

    Какво значи да излѣзе човѣкъ отнѣкѫде съ празна торба? Единъ европейски князъ искалъ да изпита честностьта на слугитѣ си, затова поставилъ едного отъ тѣхъ за настойникъ на имането си и заминалъ инкогнито за нѣколко години въ странство. Следъ десеть години той се върналъ въ отечеството си, облѣченъ въ просяшки дрехи, съ дълга брада, съ тояга въ рѫка и влѣзълъ въ двореца. Като го видѣли, нѣкои отъ слугитѣ веднага съобщили на настойника, че единъ просякъ е дошълъ, и иска нѣщо. Настойникътъ погледналъ отъ прозореца и казалъ на слугитѣ: Пуснете този просякъ въ кухнята да се нахрани. Дайте му отъ яденето, което останало отъ обѣда и, като се нахрани, оставете го да си отиде. Просякътъ записалъ на една книжка часа, когато влѣзълъ въ двореца, думитѣ, които чулъ отъ устата на настойника и яденето, съ което го нахранили. Като излѣзълъ отъ двореца, той облѣкълъ княжескитѣ си дрехи и така преоблѣченъ, влѣзълъ въ двореца, дето заелъ своето мѣсто. Единъ день той далъ угощение на своитѣ хора, на слугитѣ си, като заповѣдалъ, въ чинията на бившия му настойникъ да турятъ точно такова ядене, съ каквото той го угостилъ. „Съ каквато мѣрка мѣришъ, съ такава ще ти се отмѣри“. Каквото ядене дадешъ на господаря си, когато той дегизиранъ дойде при тебе, съ сѫщото ядене и той ще те нагости. Човѣкъ трѣбва да познава господаря си.

 

    И тъй, всѣко външно поведение на човѣка, отговаря на неговото вѫтрешно съдържание. Човѣкъ не може да бѫде външно благороденъ, ако нѣма вѫтрешно благородство, ако нѣма благородни мисли и чувства. Нѣкой ходи изправенъ, съ глава дигната нагоре. Това е неестествено положение на главата. Човѣкътъ на истината е математикъ и геометрикъ. Той знае законитѣ, отношенията между центроветѣ на земята и на слънцето и знае, какъ да се поставя, въ какво положение да държи главата и гръбначния си стълбъ. Гръбначниятъ стълбъ на човѣка, трѣбва да заема точно перпендикулярно положение къмъ центроветѣ на земята и на слънцето. Това значи, да ходи човѣкъ правъ. Който не спазва това положение, той постоянно губи своето равновесие. Той пада, става, залита, не може да държи равновесие. За такъвъ човѣкъ се казва, че нѣма характеръ, нѣма мораленъ устой. Честниятъ, справедливиятъ човѣкъ има нѣщо устойчиво въ себе си. Движенията му сѫ гъвкави, пластични. Казва се въ Евангелието, че нѣма нищо скрито-покрито. Следователно, както и да крие човѣкъ мислитѣ, чувствата и желанията си, тѣ се отпечатватъ върху лицето му, върху цѣлия му организъмъ. Когато при нѣкой банкеръ се яви човѣкъ съ красиво лице, което вдъхва довѣрие, банкерътъ веднага ще отвори касата си и ще му услужи, съ каквато сума пожелае. Той се радва, че е видѣлъ толкова красивъ човѣкъ. Красивото лице носи истината въ себе си.

 

    Какъ познаваме истината? Истината говори сама за себе си. Тя не се нуждае отъ доказателства. Единъ день, прочутата пѣвица Аделина Пати отишла въ пощата въ Ню-Иоркъ да получи едно препорѫчано писмо, въ което имало чекъ за пари. Началникътъ на пощата я погледналъ и казалъ: Ще извините, не ви познавамъ. Трѣбва да намѣрите нѣкой познатъ, който да засвидетелствува вашата личность. Тя погледнала началника, изправила се и започнала да пѣе. Като я чулъ да пѣе, началникътъ веднага я позналъ и казалъ на чиновника: Дайте ѝ препорѫчаното писмо! Тя е Аделина Пати. Никой другъ не може да пѣе като нея. Освенъ Аделина Пати, никой не може да взима три и половина тона по-горе отъ цигулката. Следователно, ако не можете да изпѣете една пѣсень съ три и половина тона по-високо отъ цигулката, вие не можете да си получите препорѫчаното писмо отъ Божествената поща. Ако нѣмате моралъ съ три и половина тона по-високъ отъ сегашния, вие не можете да се наречете човѣкъ съ великъ моралъ. Какво вѣрую, какво разбиране е това, да мислите, че, ако единъ грѣшникъ, или престѫпникъ се убие или обеси, свѣтътъ ще се оправи? Между това вѣрую и между вѣруюто, което Христосъ е проповѣдвалъ, нѣма никакво съответствие. Христосъ казва: „Любете враговетѣ си!“ Така ли постѫпватъ съвременнитѣ хора? Всички говорятъ за любовь, а въпрѣки това, свѣтътъ и досега не е изправенъ. Каква любовь е тази, която не е въ състояние да изправи погрѣшкитѣ на хората? Любовьта е огънь, който може да разтопи всички труднотопими вещества. Щомъ огъньтъ на любовьта не може да разтопи труднотопимитѣ вещества, това не е никакъвъ огънь, никаква любовь. Грѣхътъ въ човѣка е твърдо, мѫчнотопимо вещество, съ което се вършатъ престѫпления. Какъ ще убиете или ще обесите човѣка, ако нѣмате никакъвъ твърдъ предметъ? За да не се подава на грѣха, т. е. за да не го убиятъ, да не го обесятъ, или да не го затворятъ, човѣкъ трѣбва да има способностьта да се превръща отъ твърдо тѣло въ течно, отъ течно — въ въздухообразно, въ пара, отъ пара — въ свѣтлина. Кой може тогава да го хване и да му причини нѣкаква пакость?

 

    Възможно ли е човѣкъ да промѣня материята си, да претърпява толкова видоизмѣнения? За онзи, който е придобилъ това изкуство, всичко е възможно. Има хора въ свѣта, които владѣятъ това изкуство. Тѣ се наричатъ водители на човѣчеството. Тѣ рѫководятъ неговитѣ сѫдбини. Това може да се провѣри. Ще дойде день, и то въ скоро бѫдеще, когато ще срѣщате такива хора. Който разбира математиката, той може да пресметне, кога ще дойде този день. Числото, което получите отъ извличане квадратенъ коренъ отъ 20,000,000 ще бѫде деньтъ, когато ще срещнете тѣзи велики хора. Следъ толкова време ще ги срещнете. Тѣ идватъ сутринь, следъ изгрѣването на слънцето, най-късно до обѣдъ, но не и вечерь. Както художникътъ трѣбва да има модели, по които да рисува, така и вие трѣбва да имате модели, отъ които да видите, какъ трѣбва да се живѣе. Тѣзи хора ще бѫдатъ вашитѣ модели. Безъ моделъ, човѣкъ не може да се развива. Казано е въ Битието: „И направи Богъ човѣка по образъ и подобие свое.“ На друго мѣсто въ Писанието се казва: „Вложилъ си истината въ човѣка“. Човѣкъ е кандидатъ, именно, за истината, която е вложена въ него. Тази истина трѣбва да прояви той. Хората, които сѫ проявили вече истината въ себе си, ще дойдатъ на земята, да послужатъ за моделъ на ония, които иматъ желание да бѫдатъ тѣхенъ образъ и подобие. Време е вече, човѣкъ да прояви истината и да живѣе по нейнитѣ изисквания. Който не иска да работи въ това направление, той отлага нѣщата за другъ животъ, или като отиде на онзи свѣтъ. — Не, тогава ще бѫде късно. И сега даже е късно. Знаете ли, колко е далечъ отъ този до онзи свѣтъ? При това, съобщенията за онзи свѣтъ сѫ прекѫснати. Отъ онзи свѣтъ, идатъ много тренове за земята, но отъ земята за онзи свѣтъ, нѣма никакви тренове. Когато всички сѫщества, които сѫ тръгнали отъ небето, слѣзатъ на земята, тогава ще се отворятъ пѫтищата за онзи свѣтъ. — Вѣрно ли е това? — За онзи, който вѣрва, е вѣрно; за онзи, който не вѣрва, не е вѣрно. За онзи, който разбира нѣщата по буква, не е вѣрно; за онзи, който разбира по духъ, е вѣрно. Казано е въ Писанието: „Голѣма е радостьта на небето, когато грѣшникътъ се обърне къмъ Бога и разкае за грѣховетѣ си“. Това показва, че невидимиятъ свѣтъ се интересува отъ хора, които правятъ усилия, и на които съзнанието постепенно се буди.

 

    Съвременнитѣ хора се намиратъ на кръстопѫть и не знаятъ, коя посока да взематъ. Тѣ мислятъ, че ако поематъ въ посоката на духовния животъ, ще се ограничатъ. Тѣ не подозиратъ, че сега, именно, сѫ ограничени. За да разбератъ, какво представя духовниятъ животъ, тѣ трѣбва да излѣзатъ отъ рамкитѣ на ограничението, въ което сега живѣятъ. Тѣ мислятъ, че духовниятъ животъ е лишенъ отъ любовь, отъ радости, отъ връзки, отъ спомени за живота на земята, отъ близки приятели.

 

    Единъ американски проповѣдникъ разправялъ една своя опитность, чрезъ която могълъ да се запознае съ духовния свѣтъ. Като челъ Библията и Новия заветъ, дето се говорѣло за небето, за ангелитѣ, за Бога, той не могълъ да си представи, какво нѣщо е небето, какво сѫ ангелитѣ, какво е Богъ. Случило се, че наскоро майка му умрѣла. Той започналъ вече усилено да мисли за небето, за ангелитѣ, за Бога и за майка си. Следъ това и баща му умрѣлъ. Той пакъ мислѣлъ за небето, за ангелитѣ, за Бога, за майка си, но и за баща си. Единъ следъ другъ започнали да умиратъ приятелитѣ му, и той непрестанно мислилъ за своитѣ близки, които заминали за онзи свѣтъ. Като мислилъ за тѣхъ, той забелязалъ, че разбиранията му за небето, за ангелитѣ, за Бога започнали да ставатъ по-ясни, по-близки до съзнанието му, а съ това заедно и понятието му за духовния свѣтъ се разширило. Той разбралъ, че човѣкъ може да живѣе тамъ, дето е неговата мисъль.

 

    И тъй, всѣки човѣкъ може да живѣе едновременно и на земята, и на небето. Въ това се крие вѫтрешния смисълъ на живота. Ако и на небето човѣкъ нѣма близки, любими сѫщества, какъвъ смисълъ има отиването му тамъ? Да създадете съзнателна, вѫтрешна връзка съ човѣка, това значи, да изпитвате такъвъ трепетъ, такова свещено чувство къмъ него, че никога да не го забравите. Щомъ помислите за него, кѫдето и да е той, на този или на онзи свѣтъ, да влѣзете въ връзка съ неговия духъ, съ неговата душа, съ неговия умъ и съ неговото сърдце. На такава връзка, човѣкъ всѣкога може да разчита. Това значи човѣкъ, който носи истината въ себе си. Човѣкътъ на истината е позналъ себе си. Той е позналъ своето вѫтрешно съдържание. Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да познава човѣкъ възможноститѣ, които се криятъ въ неговата душа. Днесъ никой не е доволенъ отъ себе си, нито отъ своята външность, нито отъ своитѣ вѫтрешни прояви. Ставате сутринь и започвате да се оглеждате въ огледалото и виждате, че въ устата, въ очитѣ или въ носа ви, има нѣщо криво, нѣкакъвъ дефектъ. Щомъ забележите това, веднага туряте огледалото настрана и въздишате. Като мине мѫката ви, взимате друго огледало и пакъ се оглеждате, дано въ него да сте по-красиви. Но пакъ същото виждате. Така минаватъ днитѣ, докато единъ день съвършено се обезсърдчите. Нѣма защо да се обезсърдчавате. Човѣкъ трѣбва да работи вѫтрешно върху себе си, да придобие такъвъ цвѣтъ и такива чърти на лицето си, които да отговарятъ на нормалното състояние на неговата душа. Такива чърти на лицето и такъвъ цвѣтъ се срѣщатъ само въ абсолютно здравъ човѣкъ, въ когото всичко е въ нормално състояние.

 

    Това се отнася до човѣка на земята, но не и до сѫществата на невидимия свѣтъ. Видите ли човѣкъ съ такъвъ цвѣтъ на лицето, вие познавате, че той е добъръ, интелигентенъ и работливъ. Отъ лицето и очитѣ му излиза особена свѣтлина, която ви разполага, и вие сте готови да направите за него всичко, каквото пожелае. Нѣкой човѣкъ обича да свива устата си и мисли, че съ това ще придобие много нѣщо. — Не само, че нищо нѣма да придобие, но ще изгуби и това, което има. Какво правятъ гарджетата? Когато съ гладни, тѣ отварятъ устата си и започватъ да пищатъ. Майка имъ разбира, че сѫ гладни и веднага тръгва да имъ търси храна. Ако тѣ държатъ устата си затворена и не пищатъ, майка имъ нѣма да имъ търси храна. Като срещнете нѣкоя мома, на която устнитѣ сѫ тънки, свити, вие казвате, че тя е красива. — Не, устнитѣ на момата не трѣбва да бѫдатъ нито много тънки, нито много свити. Човѣкъ трѣбва да държи устнитѣ си свободно, едва да се докосватъ, безъ никакво усилие. Тѣ трѣбва да представятъ цвѣтъ, готовъ да цъвне. Нѣкой съзнателно свива устнитѣ си, да покаже, че е сериозенъ човѣкъ. Другъ пъкъ постоянно се усмихва, да покаже, че е жизнерадостенъ, любвеобиленъ. Човѣкъ трѣбва да държи устнитѣ си въ такова положение, което да отговаря на неговото вѫтрешно състояние. Какъвто е отвѫтре, такъвъ трѣбва да бѫде и отвънъ. Иска ли да измѣни естеството си, да придобие нѣщо красиво въ себе си, човѣкъ трѣбва да обича. Безъ да обича нѣкого, човѣкъ не може да живѣе. Любовьта, обичьта подържа живота.

 

    Имало едно младо момиче, което постоянно плачело. Въ селото му, всички го наричали „плачливата мома“. Майката се чудѣла, какво да направи, да я задоволи. Единъ день младото момиче станало рано, започнало да мие, да чисти кѫщата отвънъ, отвѫтре. Работи, чисти, мете и все пѣе. Като изчистила и наредила кѫщата, тя се измила, вчесала, облѣкла и отишла на хорото. Майката се чудила, какво е станало съ момичето ѝ, на какво се дължи тази промѣна. Тя се намѣрила предъ единъ ребусъ, но не знаела, какъ да го разреши. — Много просто! Тази мома е намѣрила идеала си. Тя е вложила истината въ душата си. Когато истината проникне въ душата на човѣка, той е готовъ, като тази мома, да чисти и да нарежда. Само чрезъ истината, човѣкъ може да се домогне до онази велика наука на живота, която е въ сила да регулира неговия вѫтрешенъ животъ, неговото вѫтрешно съдържание.

 

    Коя е великата наука на живота? — Великата наука на живота, това е любовьта, това е учението на Христа. За да дойде до тази наука, човѣкъ трѣбва да стане истински последователь на Христа. Нѣкои мислятъ, че Христосъ е на небето и не могатъ да Го следватъ. Кѫде е Христосъ, на небето или на земята, това не е важно. За васъ е важно, можете ли да се съобщавате съ Христа. Ако вие можете да се съобщавате съ Христа, и ако Той може да се съобщава съ васъ, вие непременно ще бѫдете Негови последователи. За да бѫде последователь на слънцето, човѣкъ трѣбва да се съобщава съ него. Значи, както може да се съобщава съ слънцето, така сѫщо човѣкъ може да се съобщава и съ Христа. Както познава слънцето, така човѣкъ може да познава и Христа. Ще кажете, че по-лесно е да познаете обикновенитѣ хора, отколкото Христа. Не е лесно да познаете единъ обикновенъ човѣкъ. За да го познаете, той трѣбва да стане необикновенъ, т. е. да прояви своята любовь, мѫдрость и истина. Не прояви ли любовьта, мѫдростьта и истината си, ти не можешъ да го познаешъ. Какъ и по какво ще познаете Христа? Срещнете ли Христа, вие ще Го познаете по това, че скръбьта ви ще се превърне въ радость, сиромашията — въ богатство, невежеството — въ знание, недоволството — въ доволство. Въ който день срещнете Христа, всичкитѣ ви работи ще тръгнатъ напредъ. Да срещнете Христа, това значи, да срещнете човѣка на любовьта, на мѫдростьта и на истината. Човѣкътъ на истината, носи съ себе си щастие, благословение за всички сѫщества. Той е подобенъ на слънцето. Човѣкътъ на истината е лѫчъ на Божията Любовь, носитель на знание и свѣтлина, на свобода и просторъ за човѣшката душа.

 

            Тази сирота вдовица вложи отъ всички най-много“. Сега желая и на васъ да бѫдете като тази вдовица, да вложите въ Божествената каса всичко, каквото имате. Вложете всичкото си имане въ тази каса, но при условие, Христосъ да е тамъ. Ако Христосъ е тамъ, Той ще запише името ви въ великата книга на живота. Не е ли тамъ, не влагайте имането си. Чакайте, докато дойде Той. Така постѫпватъ всички съвременни хора съ паритѣ си. Като отидатъ въ нѣкоя банка да внасятъ пари, тѣ чакатъ предъ касиера, да получатъ разписка. Не получатъ ли разписка за паритѣ си, всичко е изгубено. Всичко, което човѣкъ влага, трѣбва да бѫде записано. За всѣка мисъль, за всѣко чувство и за всѣка постѫпка на човѣка, непременно трѣбва да има единъ свидетель отъ ония, които носятъ истината въ себе си. И тогава, каквото човѣкъ прави въ тайно, ще му се въздаде на яве.

 

            Тази сирота вдовица вложи отъ всички най-много“. Ако и вие, като сиротата вдовица, вложите всичкото си имане, името ви ще бѫде записано и ще се споменава най-малко за още две хиляди години. Това е една дълбока мисъль, която ще внесе истината въ свѣта.

 

8. Беседа отъ Учителя, държана на 20 октомврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×