Jump to content
Ани

1929_09_29 Духъ Господенъ

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Духъ Господенъ.

 

 Духъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.”

 Лука 4:18.

 

    Ученитѣ, както и проститѣ хора, често се запитватъ, какво може да имъ се говори и трѣбва ли да имъ се говори. Нѣкои хора казватъ, че трѣбва да имъ се говори, а други, че не трѣбва. За да докажатъ правотата на своя възгледъ, последнитѣ се спиратъ върху животнитѣ и казватъ: Ето, никой не говори на животнитѣ, но въпрѣки това тѣ живѣятъ, растатъ и се размножаватъ. На сѫщото основание и на хората може да не се говори, и тѣ пакъ да си живѣятъ, да растатъ и да се развиватъ. Да говори човѣкъ, това е тъй необходимо, както и да яде. Значи, между яденето и говоренето има известно съотношение. Презъ цѣлия си животъ, човѣкъ яде и говори. Ако само единъ или два пѫти яде човѣкъ, това още не разрешава въпроситѣ на живота. И като яде, и като не яде, въ края на краищата, човѣкъ все ще умре, но въ първия случай, смъртьта ще настѫпи скоро, въ продължение на нѣколко деня, а въ втория случай — въ продължение на десетки години. Бавната, продължителна смърть е подобна на опънатъ конецъ, който постепенно се изтънява, докато най-после се скѫса. Тъй щото, въпросътъ не седи въ яденето или въ неяденето, но въ правилното хранене. Човѣкъ трѣбва правилно да се храни, право да мисли и да чувствува, както и право да действува.

 

    Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да има вѣра. — Какво може да допринесе вѣрата на човѣка? Нѣкой вѣрва, че на планината нѣкѫде има чистъ изворъ. Той тръгва по направление на този изворъ и следъ нѣколко часа се намира предъ него. Какво е придобилъ отъ вѣрата си въ този изворъ? Другъ вѣрва въ хлѣба и си купува единъ хлѣбъ. Трети пъкъ, вѣрва въ паритѣ и се стреми къмъ придобиване на богатства. Какво може да придобие човѣкъ съ вѣрата си въ хлѣба, или въ паритѣ, ако стомахътъ му е разстроенъ и не може да яде? Какво ще се ползува той отъ вѣрата си въ извора, ако не може да пие отъ неговата чиста, кристална вода? Вѣрата на човѣка въ нѣщо, има смисълъ само тогава, когато това нѣщо може правилно да се използува и приложи въ живота. Възможноститѣ на човѣка сѫ два вида: външни и вѫтрешни. Външно богатиятъ, има възможность да си купи всичко, каквото пожелае, но нѣма вѫтрешна възможность да се ползува отъ това, което си е купилъ: стомахътъ му може да е разстроенъ, или пъкъ не знае правилно да се храни. Въ първия случай, той всѣкога ще бѫде гладенъ, а въ втория — всѣкога ще преяжда. Вѫтрешно, сиромахътъ има здравъ стомахъ, знае правилно да се храни, но нѣма пари, не може да задоволи желанията си, да си купи, каквото иска. Първиятъ казва: Да имахъ здравъ стомахъ! Вториятъ казва: Да имахъ пари! Какво трѣбва да направятъ тия двама души? Богатиятъ, който разполага съ много пари, трѣбва да даде часть отъ богатството си на сиромаха. Сиромахътъ пъкъ, който разполага съ вѫтрешно богатство, трѣбва да даде часть отъ своето знание и разбиране на първия. Така, именно, ще стане правилна обмѣна на енергиитѣ между двамата. Всѣки човѣкъ трѣбва да даде нѣщо отъ себе си. Като съзнава това, той никога нѣма да се осмѣли да простре рѫка за просия. Докато между хората става правилна обмѣна, бедни нѣма да има, а просеци — още повече. Въ такъвъ случай, просията съвършено ще изчезне. Днесъ, обаче, една часть отъ хората сѫ външно богати, а вѫтрешно сиромаси, лишени отъ възможности да приложатъ своето богатство. Втората категория хора сѫ външно сиромаси, а вѫтрешно богати, но и тѣ сѫ лишени отъ условия да приложатъ своето богатство.

 

    Религиознитѣ хора разчитатъ на своята вѣра въ Господа, въ Исуса Христа и мислятъ, че като умратъ, ангели ще слѣзатъ отъ небето и ще ги занесатъ при Господа. Тамъ ще ги посрещнатъ съ слава и почести. Въ това отношение, тѣ мязатъ на турцитѣ, които си въобразяватъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, ще се намѣрятъ предъ планини отъ сладъкъ пилафъ, отъ който ще ядатъ до насита. Въпросъ е, дали ще намѣрятъ на небето това, което си представятъ. Добре е понѣкога хората да си въобразяватъ, че ще станатъ богати, учени, силни. Това ще ги насърдчи, да могатъ да работятъ, да се стремятъ къмъ нѣщо. За човѣка е важно да гледа на настоящето, какво днесъ може да постигне. Какво е билъ въ миналото и какво ще стане въ бѫдеще, не е важно. Той трѣбва съзнателно да използува условията на настоящето, да си приготви свѣтло бѫдеще. Какво трѣбва да направи богатиятъ въ този си животъ? И какво трѣбва да направи сиромахътъ? Богатиятъ трѣбва да пренесе богатството си отъ едно мѣсто на друго. Всички клиенти на богатия човѣкъ сѫ сиромаси. Ето защо, той трѣбва да пренесе часть отъ богатството си при тѣхъ, въ натура — въ видъ на жито, царевица, дрехи, обуща и т. н. Сиромахътъ, пъкъ, като счетоводитель, приема нѣщата и записва, какво е получилъ. Той държи точна смѣтка, какво и колко даватъ богатитѣ. Богатитѣ ще бѫдатъ сѫдени по списъцитѣ на сиромаситѣ. Когато въ невидимия свѣтъ сѫдятъ нѣкой богатъ, сведения за неговитѣ добри и лоши дѣла, се взиматъ отъ сиромаситѣ. Ако наказанието му е по-голѣмо, отколкото трѣбва, богатиятъ има право да апелира, да се провѣри, дали сиромаситѣ не сѫ направили нѣкаква грѣшка въ изчисленията си. Богатитѣ пъкъ, ще даватъ сведения за сиромаситѣ. Тѣ ще се произнасятъ върху наказанието на сиромаситѣ. И богати, и сиромаси всички ще бѫдатъ сѫдени. Ако сиромаситѣ сѫ наложили по-голѣми наказания върху богатитѣ, и ако богатитѣ сѫ наложили по-голѣми наказания върху сиромаситѣ, дѣлата се прекратяватъ. Тогава и богатитѣ, и сиромаситѣ, се изпращатъ отново на земята, да изравнятъ смѣткитѣ си. Ако сиромахътъ е научилъ урока си като сиромахъ, той се отказва отъ счетоводителската си служба и заема друга нѣкоя. Той казва: Не искамъ вече сиромахъ да бѫда. Наситихъ се на затвори, на сѫдилища. Тукъ открадналъ 20 лв., тамъ открадналъ единъ хлѣбъ — хайде въ затвора. Като полежи въ затвора месецъ — два, той започва да се оправдава съ сиромашията си. Ами ако богатиятъ е въ затворъ, той съ какво може да се оправдава. Богатиятъ се оправдава съ това, че не занесълъ на време, часть отъ богатството си на сиромаситѣ. Като му дотегне затвора, той казва: Не искамъ повече богатъ да бѫда. По-добре да осиромашея, отколкото да се занимавамъ съ разнасяне на богатството си отъ едно мѣсто на друго. И богатиятъ, и сиромахътъ носятъ отговорности. Следователно, човѣкъ не трѣбва да бѣга отъ отговорности въ живота, но да ги изпълнява точно на време и правилно. Щомъ и богатиятъ, и сиромахътъ изпълняватъ отговорноститѣ си, и богатството, и сиромашията, сѫ на мѣсто. Чрезъ богатството човѣкъ може да развива такива добродетели, каквито чрезъ сиромашията не може. И обратно: чрезъ сиромашията може да развива такива добродетели, каквито чрезъ богатството не може.

 

    Съвременнитѣ хора не разбиратъ смисъла на богатството и сиромашията, и безъ да мислятъ много, нѣкои набързо се произнасятъ, че богатитѣ хора сѫ крадци и разбойници. Други пъкъ казватъ, че сиромаситѣ сѫ крадци и разбойници. — Не, не е така. Това е пристрастно заключение. Нито всички сиромаси, нито всички богати сѫ крадци. Има крадци въ свѣта, но тѣ не сѫ нито само сиромаси, нито само богати. Другаде слушате да се казва, че ученитѣ развалятъ свѣта. — И това не е вѣрно. Има невежи хора, които развалятъ свѣта така, както и нѣкои учени. Кой обръща колата: който знае пѫтя, или който не го знае? — Който знае пѫтя, той може да обърне нѣкѫде колата, но пакъ ще я оправи и ще продължи пѫтя си. Обаче, който не знае пѫтя, той може да попадне въ нѣкоя задънена улица и мѫчно може да се оправи. Който иска да бѫде господарь на положението, той трѣбва да върви пешъ, че нито да обръща колата срѣдъ пѫтя, нито да влиза въ задънени улици. Като не разбиратъ законитѣ на живота, мнозина казватъ: Да се оправи веднъжъ свѣтътъ, че и азъ да се оправя. — Отде знаятъ тѣ, че свѣтътъ не е оправенъ? И защо трѣбва да чакатъ свѣтътъ да се оправи, че следъ това тѣ да се оправятъ? Ако чакатъ свѣтътъ да се оправи, ще минатъ хиляди и милиони години. Това е криво разсѫждение. Трѣбва ли човѣкъ да чака всички хора да минатъ предъ него, че тогава той да поеме сѫщата пѫтека? Много пѫтища водятъ къмъ бащиния му домъ. Щомъ види, че много хора се блъскатъ по една и сѫща пѫтека, той трѣбва да вземе друга посока и по нея да се върне у дома си. Ако рече да чака всички хора да се извървятъ, той трѣбва да се въорѫжи съ търпение. Следъ хиляди години ще дойде неговиятъ редъ, но той ще бѫде много изостаналъ. Защо трѣбва да чака той хиляди години наредъ? Ще кажете, че тукъ работи законътъ на еволюцията. Хората не разбиратъ този законъ. Еволюция сѫществува само при чистъ и светъ животъ. Въ грѣшния животъ, обаче, има само инволюция. — Все ще придобиемъ нѣкаква опитность. — Каква опитность може да придобие човѣкъ, който день следъ день трупа дългове? Колкото повече дълговетѣ на човѣка се увеличаватъ, толкова повече расте и отчаянието му, докато единъ день си тегли куршумъ и свършва. — Каква еволюция има въ това? Така работитѣ не се оправятъ. Куршумътъ нито оправя работитѣ, нито разрешава задачитѣ на живота. Той представя край на една философия, въ която нѣма никаква логика, никакво оправдание.

 

    Христосъ казва: „Духътъ Господенъ ме прати да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Духътъ Господенъ представя разумното, възвишеното начало, което може да посети човѣка и да работи въ него. Дали ще Го приеме човѣкъ въ себе си, или не, това е другъ въпросъ. Важно е, че Духътъ прави човѣка истински човѣкъ. Когато Духътъ Господенъ влѣзе въ човѣка, той го праща да благоветствува на сиромаситѣ разумното Слово. Ако Духътъ не влѣзе да работи въ човѣка, неговата участь ще бѫде като тази на животнитѣ. Той не би се различавалъ отъ тѣхъ. Безъ Духа Господенъ човѣкъ не може да има никакво свѣтло бѫдеще. Това се отнася не само за отдѣлния ученикъ, но и за семействата, за обществата, за народитѣ, както и за цѣлото човѣчество. Всѣки индивидъ, всѣко семейство, всѣко общество, пъкъ и цѣлото човѣчество, иматъ своя специфична мисия, която трѣбва да изпълнятъ. Ако индивидътъ, семейството, обществото, народътъ и цѣлото човѣчество не изпълнятъ мисията, за която сѫ предназначени, очакватъ ги страдания, разочарования и смърть.

 

            Духътъ Господенъ е на мене и ме помаза да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Помазването е реална опитность, която човѣкъ изживява вѫтре въ себе си. Всички хора могатъ да минатъ презъ процеса на помазването, но по различенъ начинъ. Всѣки човѣкъ минава презъ специфични опитности. Невидимиятъ свѣтъ никога не дава еднакви опитности. Нѣма двама души въ свѣта, които да сѫ минали презъ еднакви опитности. Въ разнообразието, именно, седи красотата на живота. Всѣки човѣкъ има своя специфична основна идея, която го отличава отъ другитѣ хора, но тази идея го свързва съ Великото начало на живота. Тази идея представя центъръ на вселената. Значи, всички хора, като се движатъ по точкитѣ на окрѫжностьта, съ стремежа си къмъ своята основна идея, се срѣщатъ въ центъра на вселената, въ центъра на Битието. Като се движатъ по периферията, тѣ образуватъ окрѫжностьта, т. е. орбитата на Битието, на вселената. Това виждаме и въ геометрията. Когато една точка въ движението си образува крива линия, еднакво отдалечена отъ една вѫтрешна точка, наречена центъръ, получаваме окрѫжность — крива линия и крѫгъ — пространство, заградено отъ тази крива линия. Всички точки на окрѫжностьта сѫ еднакво отдалечени отъ центъра, но нѣматъ еднакви прояви. Ако това разнообразие не сѫществуваше, крѫгътъ не би могълъ да се образува.

 

    Сега, като се говори за душа, нѣкои отъ съвременнитѣ учени и философи си задаватъ въпроса: Какъ е възможно, душата, която е духовно начало, безпространствена, да живѣе въ физическото тѣло на човѣка, което заема мѣсто въ пространството? Какво представя безпространственостьта, тѣ не могатъ да обяснятъ. Донѣкѫде само геометрията разглежда въпроса за безпространственостьта. Тя казва, че точката не заема никакво пространство. Следователно, точката е безпространствена, безъ никакво измѣрение. Обаче, ако точката придобие нѣкакъвъ импулсъ и започне да се движи, тя ще образува права линия, която заема пространство и придобива едно измѣрение — дължина. И тукъ можемъ да зададемъ въпроса: Какъ е възможно нѣщо безпространствено, при движението си да образува нѣщо пространствено? Ние можемъ да отговоримъ на въпроса по следния начинъ: Всѣко безпространствено нѣщо, при движението си, образува нѣщо пространствено. Пространственото е резултатъ на безпространственото. Правата линия има само едно измѣрение — дължина. Отъ движението на правата линия, обаче, се образува плоскость, която има две измѣрения—дължина и широчина. Ако плоскостьта продължава да се движи подъ правъ ѫгълъ, тя образува тѣло, което има три измѣрения — дължина, широчина и височина или дълбочина. Тъй щото, правата линия, плоскостьта и тѣлото сѫ резултати, получени при движението на точката, на безпространственото, въ три различни посоки.

 

            Духътъ Господенъ е на мене“. Казвате: Какъ е възможно, Духътъ Господенъ, духовното начало, да присѫтствува въ физическия човѣкъ? — Много естествено. Сегашниятъ животъ на човѣка не е нищо друго, освенъ резултатъ отъ действията на Духа. Ще каже нѣкой, че не вѣрва въ това. Който не вѣрва въ това, той прилича на човѣкъ, който дължи на нѣкого десеть хиляди лева, но ги отрича, като казва, че нищо не му дължи. Какво печели той съ отричането си? Колкото и да се отказва отъ дълга си, това е външенъ процесъ. Дълбоко въ себе си, той знае, че дължи десеть хиляди лева, но ги отрича, казва, че нищо не дължи. Каквото и да прави човѣкъ, както и да се отказва отъ задълженията си, въ края на краищата, законътъ ще го улови. Има хитри хора, които си служатъ съ редъ незаконни начини, за да се освободятъ отъ задълженията си.

 

    Отива единъ длъжникъ при банкера, свой кредиторъ, и го пита: Колко ти дължа? Кога е срокътъ за изплащане на полицата ми? Моля ти се, покажи ми полицата да видя, кога трѣбва да я платя, забравилъ съмъ срока ѝ. Банкерътъ изважда полицата, подава му я въ рѫката, да си вземе бележка за сумата и срока на изплащането ѝ. Длъжникътъ сграбчва полицата, бързо я скѫсва и избѣгва. Какво ще прави банкерътъ? Погледне натукъ-натамъ, не вижда никакъвъ човѣкъ около себе си, който да се яви като свидетель. Обаче, сѫществува единъ законъ, споредъ който, никой не е въ състояние да скѫса полица, подписана отъ природата. Полицитѣ на природата сѫ написани на пергаментъ, който нито се разваля, нито се кѫса. Рече ли нѣкой да кѫса този пергаментъ, той се полепва върху него и следъ това никаква сила не може да го отлепи. Въ това отношение съвременнитѣ хора сѫ дошли до заключение, че нѣма дѣло, извършено отъ човѣка, добро или лошо, което да не се отпечата върху лицето му, или върху кой и да е отъ удоветѣ му. Престѫпленията на човѣка се отпечатватъ на едно мѣсто, а добродетелитѣ му — на друго. Кой каквото е вършилъ презъ живота си, добро или зло — всичко е отпечатано върху човѣка. Затова е казано въ Писанието; „Нѣма скрито-покрито въ природата. Нѣма тайна, която да се не узнае.“

 

    Въ бѫдеще, отъ дѣлата на хората, могатъ да се създадатъ интересни филми. Всѣки човѣкъ играе роля на първокласенъ киноартистъ. За такъвъ киноартистъ, днесъ плащатъ голѣми суми. За онзи, който не знае, каква роля играе въ живота, това сѫ празни думи. Обаче, въ живота на хората това сѫ истински положения. Безъ да подозира, човѣкъ непрекѫснато играе роли въ живота си, отъ които той самъ се учи, а покрай него и ближнитѣ му. Когато нѣкой се оплаква отъ себе си, че е нетърпеливъ, това не се дължи нито на майка му, нито на баща му, но на самия него. Чувството на време не е развито въ него. Този човѣкъ не знае, какво представя ритмусътъ на живота. Той започва една работа, постоянствува въ нея день, два, три, и като изгуби търпение, напуща я. Щомъ напусне работата си, спънката, която му е противодействувала, веднага се премахва. Неуспѣхитѣ на хората се дължатъ, именно, на отсѫтствие на търпение въ тѣхъ. Тѣ започватъ работитѣ си и не ги свършватъ.

 

        И тъй, причината за неуспѣхитѣ на съвременнитѣ християни се дължи на отсѫтствие на търпение и постоянство въ тѣхъ. Благодарение на това, тѣхнитѣ опити сѫ излизали несполучливи. Единъ християнинъ отива при единъ боленъ, иска да му помогне. Той започва да се моли за него да оздравѣе, но болниятъ не оздравява. Християнинътъ си казва: Втори пѫть не правя такъвъ опитъ, да се излагамъ. — Много скоро се обезсърдчава този християнинъ. Той трѣбваше да постоянствува, да приложи всичкото си търпение и тогава да очаква нѣкакъвъ резултатъ. Единъ руски баптистки проповѣдникъ попадналъ въ Русе, дето държалъ хубави проповѣди, придружени съ живи примѣри, въ които всѣкога ималъ успѣхъ. Единъ день проповѣдвалъ за слѣпия, на когото Христосъ отворилъ очитѣ. Като свършилъ проповѣдьта си, той чулъ единъ тихъ гласъ да му говори отвѫтре: Излѣзъ на улицата и предъ вратата на зданието ще видишъ единъ слѣпъ човѣкъ. Тури рѫката си на очитѣ му и кажи: Въ името на Господа Исуса Христа, ти трѣбва да прогледашъ! Проповѣдникътъ веднага напусналъ амвона и се отправилъ къмъ слѣпеца. Придруженъ отъ последователитѣ си, той се спрѣлъ предъ него, турилъ рѫката си върху очитѣ му, но въ момента, когато трѣбвало да произнесе думитѣ „Въ името на Господа Исуса Христа прогледай“, дошло съмнението. Той си казалъ: Ами ако не прогледа? Като видѣлъ, че може да се изложи предъ хората, той се спрѣлъ, започналъ да се колебае, да мисли, какво да прави и решилъ да се помоли у дома си за слѣпеца, да не би опитътъ му да излѣзе несполучливъ. Следъ този несполучливъ опитъ, той се върналъ въ Русия.

 

    Въ Стария Заветъ се разправя за тримата момци въ огнената пещь. Вавилонскиятъ царь по това време издалъ заповѣдь къмъ всички свои поданици, да отидатъ и се поклонятъ на тѣхнитѣ идоли. Всички негови поданици отишли да се поклонятъ на идолитѣ, но тримата момци се отказали да направятъ това. Завистници ги наклеветили на царя, че не искатъ да изпълнятъ заповѣдьта му. Царьтъ ги заплашилъ, че, ако не се поклонятъ на идолитѣ, ще ги хвърли въ огнена пещь. Тѣ му отговорили: Нашиятъ Богъ, на Когото служимъ, е въ състояние да ни избави отъ пламъцитѣ на огнената пещь, но и да не ни избави, ние нѣма да се поклонимъ на вашитѣ идоли. Това значи вѣра. Каква вѣра е тази, която може да се разколебае отъ една огнена пещь? Това е вѣра на жабитѣ, а не вѣра на човѣкъ, който познава Бога.

 

    Нѣкога заекътъ държалъ изпитъ за градоначалникъ. За тази цель, Богъ му далъ два револвера, да се брани срещу неприятелитѣ си. Като се въорѫжилъ добре, заекътъ си казалъ: Сега мога свободно да отида въ гората, дето ще държа изпита си. Като издържа изпита си, ще бѫда назначенъ за градоначалникъ въ единъ отъ Божиитѣ градове. Заекътъ закачилъ револверитѣ отъ дветѣ си страни и влѣзълъ въ гората, като си казалъ: Да смѣе само нѣкой да излѣзе срещу мене! Всѣки, който се осмѣли да ме нападне, ще опита силата ми. Въ това време нѣщо зашумѣло въ храститѣ. Заекътъ се вслушалъ, но толкова се уплашилъ, че хвърлилъ револверитѣ и хукналъ да бѣга. Като се убедилъ, че е вънъ отъ всѣкаква опасность, той се спрѣлъ и си казалъ: Господи, тази служба не е за мене. Дай ми друга нѣкаква служба.

 

    Следователно, който решава голѣми, трудни задачи въ живота, той не трѣбва да има заешко сърдце. Нѣма човѣкъ въ свѣта, който да не е минавалъ презъ мѫчнотии. Всички хора сѫ минавали и минаватъ презъ мѫчнотии, съ единствената разлика, че едни сѫ устояли на мѫчнотиитѣ; други пъкъ, още въ началото не сѫ устоявали. Онѣзи, които сѫ издържали на мѫчнотии, както тримата момци въ огнената пещь, и до днесъ още служатъ за образци. За да развие въ себе си нужната устойчивость, човѣкъ не трѣбва да се задоволява само съ единъ опитъ. Много опити, много усилия трѣбва да направи той, за да развие въ себе си мораленъ устой.

 

    Съвременнитѣ хора предприематъ редъ опити, но малцина успѣватъ, защото лесно изпадатъ въ съмнения и колебания. Нѣкой започва една работа и при първия неуспѣхъ още се отказва. Той мисли, че Богъ не го слуша и се обръща къмъ други, тѣ да се молятъ за него. — Всѣки може да се моли за васъ, но първо вие трѣбва да имате вѣра. Вѣрата подразбира връзка съ Първичното съзнание. Никой нѣма право да престѫпва Божиитѣ закони. Мнозина искатъ да отидатъ направо при Господа. — Това е физическо разбиране. Богъ работи вѫтре въ човѣка, а резултатътъ на Неговата работа, се вижда отвънъ. Търсете Бога въ себе си, а резултатътъ на неговата работа — вънъ отъ себе си. Мнозина запитватъ, кѫде е духовниятъ свѣтъ? Англичанинътъ Хиншънъ изучавалъ десеть години наредъ четвъртото измѣрение, но въпрѣки това, не могълъ да си обясни, кѫде се намира духовниятъ свѣтъ и кѫде — Божествениятъ. За да разбере донѣкѫде само духовния свѣтъ, човѣкъ трѣбва да се вглъби въ себе си, въ своето съзнание. По този начинъ той отива въ духовния свѣтъ. Щомъ разреши въпроса, той излиза отъ съзнанието си, т. е. отъ духовния свѣтъ. За да се разреши даденъ въпросъ, или за да се реализира известно желание, първо, то трѣбва да мине презъ съзнанието на човѣка, тамъ да узрѣе, и после да излѣзе навънъ. Запримѣръ, нѣкой иска да стане пѣвецъ. Той започва да мисли върху това свое желание. Той пренася желанието си въ мозъка, дето узрѣва. Кѫде, именно, въ мозъка става това узрѣване на желанието му, и той не знае. Обаче, не се минава много време, той започва да пѣе. Всички около него чуватъ гласа му и се възхищаватъ. Щомъ престане да пѣе, и гласътъ не се чува вече. Изгуби ли се гласътъ? — Не, той отново ще се чуе. Това, което е излѣзло отъ човѣка при пѣнието, ще пропѫтува пространството, но по-далечъ отъ слънцето, нѣма да отиде. Единъ день, това нѣщо пакъ ще се върне при човѣка, отъ когото е излѣзло, и ще повдигне неговия духъ. Докато гласътъ на човѣка се върне обратно при него, той ще бѫде нетърпеливъ, неспокоенъ, като че очаква нѣщо. Ако гласътъ на човѣка стигне до слънцето, той ще стане пѣвецъ на слънцето. До която планета стигне гласътъ на човѣка, такъвъ пѣвецъ може да стане той: ако гласътъ му стигне до марсъ, той ще стане пѣвецъ на марсъ; ако стигне до юпитеръ, той ще стане пѣвецъ на юпитеръ; ако стигне до меркури, до венера, или до сатурнъ, такъвъ пѣвецъ ще стане той. Пѣвецътъ на венера обича да пѣе вечерь, предъ прозореца на нѣкоя млада мома. Той взима китара въ рѫце, пѣе и свири на младата мома, докато се ожени за нея. Щомъ се ожени за нея, той захвърля китарата настрана и престава да пѣе. Други пѣвци се явяватъ на сцената: сопрани, алти и тенори. Бащата е главниятъ капелмайсторъ, майката — концертмайсторътъ. Тя свири първа цигулка. Децата пъкъ сѫ оркестрантитѣ. Така върви животътъ день следъ день.

 

    Тъй представенъ животътъ, това е една отъ неговитѣ красиви страни. Когато човѣкъ се стреми къмъ богатство, къмъ придобиване на слава и величие, това не е животъ. Ако е въпросъ за слава и почести, ако е въпросъ името ви да бѫде записано нѣкѫде, нека се напише тамъ, дето никой не е въ състояние да го заличи. Какъвъ смисълъ има да се напише името ви на дъска, отдето на другия день още може да се заличи? Като не могатъ да реализиратъ стремежитѣ си въ свѣта, хората казватъ: Трѣбва да вѣрваме въ Бога! — Не, човѣкъ трѣбва да отиде по-далечъ въ своята вѣра. Не е достатъчно само да вѣрва въ Бога, но вѣрата му трѣбва да бѫде такава, че да създаде отъ него истински човѣкъ. Ако вѣрата ви въ Бога не е въ сила да ви пресъздаде, да ви направи талантливи, гениални и свети хора, каква вѣра е тази? Мнозина мислятъ, че като отидатъ на онзи свѣтъ, тамъ всичко ще постигнатъ. — Много се лъжатъ. На онзи свѣтъ не приематъ бездарници и грѣшници. На онзи свѣтъ приематъ само съвършени хора. Затова е казано въ Писанието: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ, Който е на небето“. Човѣкъ не може да бѫде едновременно и музикантъ, и поетъ, и художникъ, и ученъ, и философъ, но какъвто клонъ отъ науката или изкуството избере, да го усъвършенствува.

 

    Често религиознитѣ и ученитѣ хора спорятъ, кое вѣрую е най-право. — Най-право учение е това, което може да направи хората талантливи, гениални, светии, учени, философи, музиканти, истинолюбиви, любещи, и т. н. Обаче, да бѫде вѣрващъ човѣкъ, това не значи, че трѣбва да принадлежи къмъ православната, къмъ евангелската, къмъ католическата, или къмъ каква и да е друга църква. Човѣкъ се е родилъ само съ животъ, безъ никакво външно вѣрую. Човѣкъ се ражда съ нѣщо красиво въ себе си, но за да може красивото да се развива, Духътъ Господенъ трѣбва да дойде върху него. Всѣки човѣкъ има свой опредѣленъ пѫть, по който трѣбва да върви, за да се развива правилно. Така и планетитѣ иматъ свой опредѣленъ пѫть на движение. Тѣ отдалечъ изпращатъ поздравитѣ си, не се доближаватъ. Най-малкото доближаване на планетитѣ една къмъ друга, води къмъ катастрофа. Така трѣбва да живѣятъ и хората помежду си. Всѣки човѣкъ трѣбва да се движи по своя пѫть, а на ближнитѣ си, да изпраща отъ своята свѣтлина. Когато завършатъ развитието си, планетитѣ ще се посещаватъ една друга. Слънцето, най-голѣмиятъ братъ между планетитѣ, ще покани всички планети на гости. За тази цель, то ще разполага съ грамаденъ салонъ за гости. Като имъ устрои голѣмъ пиръ, всички планети ще се сбогуватъ и ще отидатъ по мѣстата си. По този начинъ, ще се създаде новъ свѣтъ, съ нови закони и условия за новъ животъ.

 

    Съвременнитѣ хора иматъ човѣшки разбирания за небето, за онзи свѣтъ. Тѣ казватъ: Човѣкъ се ражда, живѣе, умира и отива на небето, отдето е дошълъ. Следъ 40 — 50 години, той отново се ражда на земята. Отъ живота, който днесъ прекарвате на земята, зависи вашиятъ бѫдещъ животъ. Отъ васъ зависи да бѫдете царь или просекъ.

 

    Единъ персийски шахъ, богатъ и ученъ човѣкъ, не знаелъ, какво нѣщо е нещастието. Единъ день, той излѣзълъ вънъ отъ града на размишление. На пѫтя го срещналъ единъ просекъ, който го спрѣлъ да му иска помощь. Шахътъ погледналъ просека и се почудилъ на смѣлостьта му. Той си казалъ: Какъ смѣе този човѣкъ да ме спира на пѫтя! Шахътъ не му обърналъ никакво внимание и си заминалъ. По-нататъкъ една бедна вдовица, съ дете на рѫка, срещнала шаха и го спрѣла, съ молба да ѝ помогне. Той погледналъ къмъ нея, почудилъ се сѫщо за смѣлостьта ѝ и продължилъ пѫтя си, безъ да ѝ обърне внимание. Най-после шахътъ видѣлъ на пѫтя единъ сакатъ човѣкъ, безъ рѫце и крака, който проговорилъ нѣщо. И той искалъ нѣкаква помощь. Ядосанъ отъ тѣзи срѣщи, шахътъ се върналъ у дома си. Той си казалъ: Отде се намѣриха тѣзи хора да ми развалятъ мира! Като се уединилъ, шахътъ започналъ да размишлява върху това, което видѣлъ, и сега едва разбралъ, какво нѣщо е нещастието. Той веднага извикалъ своя адютантъ, далъ му една торба съ злато и казалъ: Вземи тази торба и иди въ града да намѣришъ онѣзи трима души, които днесъ срещнахъ на пѫтя си. Като срещнешъ просека, ще му дадешъ една шепа злато. На бедната вдовица ще дадешъ две шепи злато, а на сакатия ще дадешъ останалото. Отъ този день, той редовно изпращалъ по единъ отъ слугитѣ си въ града, да раздаватъ пари на бедни и нещастни, че като излиза на разходка, да не го спиратъ и безпокоятъ съ молбитѣ си. Така той могълъ свободно да се отдава на своитѣ размишления. Като умрѣлъ, шахътъ се явилъ при Богъ Ормуздъ и му казалъ: Докато бѣхъ на земята, живѣхъ съобразно твоята воля. Не бѣхъ съвършенъ, но богатството си раздадохъ на бедни и нещастни. — Да, ти раздаде богатството си на бедни, но не отъ любовь, а отъ желание да не те безпокоятъ. За да се научишъ да служишъ на ближния си отъ любовь, ще те изпратя пакъ на земята, но не като царь, а като работникъ. И наистина, шахътъ се преродилъ на земята като синъ на беденъ работникъ. Бащата предалъ занаята на сина си. Единъ день, синътъ работилъ на едно високо здание, отдето падналъ и счупилъ краката си. Неспособенъ вече за работа, той се принудилъ да стане просекъ. Отъ време на време Ормуздъ го запитвалъ: Какъ ти се вижда това положение? При това, които минавали покрай него, хокали го, сѫдили го, че станалъ просекъ. Въ момента, когато положението му станало много тежко, една бедна вдовица го прибрала въ дома си, да го гледа, докато е живъ. Тя изпълнила това задължение отъ любовь. По този начинъ, той научилъ закона на великата жертва.

 

    Питамъ: каква полза имате отъ Христовото учение, ако не искате хората да ви смущаватъ? Това значи, да носите само името християни, безъ да сте приели Христа въ себе си. Единъ индусъ решилъ да изучи живота въ всички негови прояви. Като дошълъ до духовния животъ, той се натъкналъ на голѣми противоречия, на въпроси, които не могълъ да разбере, нито да приложи. Това го довело до отчаяние, заради което решилъ да се самоубие. Преди да изпълни решението си, той се обърналъ къмъ Бога съ следната молба: Господи, моля ти се, покажи ми правия пѫть. Дошълъ съмъ до отчаяние, и ако не мога да се справя съ положението си, ще се самоубия. Скоро следъ молитвата му, Христосъ се явилъ при него и му казалъ: Ти знаешъ, че азъ дойдохъ да спася свѣта, като се пожертвувахъ за него. Ако искашъ да ме следвашъ, започни да работишъ. Така животътъ ти ще се осмисли и ще научишъ и разберешъ всичко, което днесъ не разбирашъ. Индусътъ изпълнилъ съвета на Христа и започналъ съзнателно да работи. Отъ този день, животътъ му коренно се измѣнилъ. Той преживѣлъ такива нѣща, за които, като апостолъ Павелъ, смѣло могълъ да каже: „Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което преживѣхъ.“ — Защо този индусъ е дошълъ до такива опитности? — Защото е мислилъ право. Ако не бѣше мислилъ право, нищо не би постигналъ. Много хора, религиозни и свѣтски, мислятъ върху проявитѣ на живота, но не могатъ да дойдатъ до такива духовни постижения, защото не мислятъ право. Съвременнитѣ религиозни хора не се нуждаятъ само отъ вѣра въ Бога, или въ Христа. Тѣ се нуждаятъ отъ нѣщо сѫществено. Тѣхната вѣра може да се уподоби на хубава, доброкачествена свѣщь и кибритъ, съ които постоянно се хвалятъ. Тѣ трѣбва да запалятъ своята свѣщь и да четатъ на нея. Съ кибритенитѣ клечки, тѣ трѣбва да запалятъ своя огънь, на който зимно време да се грѣятъ и да си варятъ вода за пиене. Веднъжъ сте свързани съ Първата Причина на нѣщата, вие трѣбва да пазите тази връзка, и въ всички моменти на изпитания и мѫчнотии, да съзнавате, че въ нея е живота, въ нея е свободата.

 

    Днесъ, хората постоянно отлагатъ нѣщата за благоприятни времена и казватъ: Сега ще си поживѣемъ, а като остарѣемъ, тогава ще служимъ на Бога. — Не, това не е право разсѫждение. Човѣкъ трѣбва да служи на Бога, именно, като младъ. Остарѣе ли, той вече не е способенъ за тази работа. Докато е на земята, човѣкъ трѣбва да работи, да служи на Бога. Щомъ отиде въ другия свѣтъ, той трѣбва да учи закона на жертвата. Както животътъ има свое велико предназначение, така и смъртьта има свое предназначение. Докато е младъ, човѣкъ трѣбва да служи на Бога, за да не дойде до положение да се поквари и да носи последствията на грѣховетѣ си. Като служи на Бога, човѣкъ ще познае радостьта и щастието, ще разбере, че любовьта царува въ радостьта. — Защо се жени младата мома? — За да намѣри своя възлюбенъ — детето си, въ което да внесе своята вѣра, надежда и любовь. Който служи на ближния си съ любовь, той е изпълнилъ предназначението си, а съ това заедно, той е осмислилъ живота си. Щомъ изпълни волята Божия, човѣкъ изпитва радость. Тази радость осмисля неговия животъ, и той съзнава себе си като човѣкъ. Този човѣкъ е готовъ на всички страдания. Той понася страданията и изпитанията въ живота си съ радость и съзнание, че изпълнява волята Божия.

 

            Духътъ Господенъ е на мене и ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.“ Нѣма по-велико нѣщо отъ това, Духътъ Господенъ да е на човѣка. Това значи Богъ да е задна стража на човѣка, а човѣкъ да Му служи. Човѣкъ трѣбва да държи въ ума си мисъльта, че Богъ е съ него, заради което, трѣбва да изпълнява волята Му съ всичката си чистота и безкористие. Щомъ е съ Бога, човѣкъ всѣкога ще се ползува отъ Неговото благословение. И въ ада да се намира, Богъ ще смекчи страданията му. Всѣки трѣбва да дойде до тази опитность, да направи връзка съ Бога. Въ тази връзка, именно, се крие силата на отдѣлния човѣкъ, на семейството, на обществото, на народа, както и на цѣлото човѣчество. Чрезъ тази връзка, Богъ се проявява навсѣкѫде. Тази връзка е толкова необходима за човѣка, колкото му е необходимъ чистиятъ въздухъ. Ако човѣкъ попадне въ херметически затворенъ салонъ, той може да прекара въ него само известно време. Скоро следъ това, той ще почувствува нужда отъ чистъ въздухъ. Не проникне ли отнѣкѫде чистъ въздухъ, той е осѫденъ на задушване, на смърть. Следователно, ако човѣкъ приеме такова вѣрую, което прекѫсва връзката му съ външния свѣтъ, съ чистия въздухъ, той неизбѣжно ще се задуши. Всѣко вѣрую, което внася свѣтлина въ човѣшкия умъ, топлина — въ сърдцето му, а сѫщевременно увеличава неговата доброта и разумность, и го следва непреривно въ живота му, е вѣрую, което създава истинска връзка между човѣшката душа и Бога. Кой може да се съмнява въ такова вѣрую?

 

            Духътъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ“. Докато Духътъ Господенъ не е между хората, тѣ се дѣлятъ на близки и на далечни, на хора отъ различни народности и вѣри. Щомъ Духътъ Господенъ дойде между тѣхъ, всички народности, всички вѣри изчезватъ предъ лицето имъ, и тѣ се чувствуватъ като братя. Тогава, всички противоречия между хората изчезватъ. Всички хора не сѫ еднакво готови да възприематъ истината, обаче, нѣма защо да се чака всички едновременно да я възприематъ. Който е узрѣлъ, той трѣбва да се прояви. Когато единъ отъ плодоветѣ узрѣе, той пада отъ дървото, никого не чака. Не е достатъчно само да узрѣе плодътъ. Узрѣването на плода не разрешава всички въпроси. Узрѣването на плода е само една възможность за проява на любовьта. Нѣкой мисли, че като е узрѣлъ, като е станалъ Синъ Божий, всичко е разрешилъ, т. е. дошълъ е до разумното служене на Бога. Да станешъ Синъ Божий, това значи, да проникнешъ въ истинския животъ, безъ да си го придобилъ. Къмъ този животъ трѣбва всѣки да се стреми. Като Синъ Божий, човѣкъ има задача да въплъти Бога въ себе си, въ съзнанието си. Безъ постигане на тази задача, всички учения оставатъ безпредметни. Постигне ли това нѣщо, човѣкъ става господарь на условията. Той се радва на опитностьта, която е придобилъ. Той се радва, че е разбралъ смисъла на познаването.

 

    Представете си, че нѣкѫде на планината има единъ чистъ, дълбокъ изворъ. Вие харесвате този изворъ и пожелавате да прекарате водата му въ вашия домъ. За тази цель, започвате да копаете, за да пробиете пѫть отъ дома ви до извора. Голѣми усилия, продължителна работа се изисква, за да постигнете това желание. Вие копаете день, два, три, месеци, години, вѣкове, докато водата отъ извора потече въ вашия домъ. Единъ день поглеждате къмъ работата, която сте свършили, и виждате, че ви остава само единъ метъръ земя, която трѣбва да изкопаете, за да постигнете цельта си. Този метъръ земя не е нищо друго, освенъ сегашниятъ ви животъ, презъ който сѫщо така, трѣбва да направите известни усилия. Щомъ го разкопаете, водата ще бликне и въ вашия домъ. Тъй щото, когато казвате за нѣкой човѣкъ, че е щастливъ, че работитѣ му вървятъ добре, това се дължи на факта, че той е работилъ въ миналото си, а сега е разкопалъ останалия метъръ и се ползува отъ резултата на своитѣ усилия. Това значи да бѫде човѣкъ помазанъ. Когато казваме, че нѣкой човѣкъ е нещастенъ, причината за това се дължи на неговата леность. Той отива до извора, връща се, но не работи. Като се намѣри въ трудно положение, започва да копае, но вижда, че е закъснѣлъ. Човѣкъ трѣбва да работи непреривно. Отъ деня на слизането си отъ небето до днешния день, той трѣбва постоянно да работи, да не прекѫсва връзката си съ Бога. Щомъ му остане само единъ метъръ да разкопае, той е дошълъ вече до прага на Царството Божие. Ще разкопае и последния метъръ, и водата на извора ще бликне въ неговия домъ. Както човѣкъ може да пренесе водата отъ великия изворъ на живота въ своята душа, така и богатството на своята душа, трѣбва да занесе на небето.

 

    И тъй, каквото спечели на земята, човѣкъ трѣбва да го пренесе на небето. Не може ли да направи това, неговиятъ животъ остава безпредметенъ. Човѣкъ трѣбва да знае, че на земята не го чака щастие, удоволствия, но му предстои усилие, трудъ и работа. На земята ще печели, ще придобива богатства, които трѣбва да занесе на небето, и тамъ да разполага съ тѣхъ. Това значи Духътъ Господенъ да бѫде на васъ и да ви помаже, да благоветствувате на сиромаситѣ.

 

    Като се натъкватъ на въпроса за небето, за Вѣчния животъ, мнозина считатъ тия работи отвлѣчени. Какво означава на български езикъ думата „отвлѣчена“? Казватъ: Отвлѣчена идея, отвлѣчена мома. — Отвлѣчена идея подразбира нѣщо неразбрано. Отвлѣчена мома означава сѫщо нѣщо неразбрано. Въ отвличането на момата нѣма нищо лошо. Лошото, обаче, седи въ това, че тя е отвлѣчена тамъ, дето не трѣбва, т. е. не е занесена, дето трѣбва. Мислете върху идеята „Духътъ Господенъ е на мене и ме помаза.“ Разберете ли дълбокия смисълъ на тази идея, и вие, като слѣпия, който прогледалъ, ще кажете: „Слѣпъ бѣхъ едно време, но сега вече виждамъ.“ Много слѣпи хора има на земята: едни сѫ слѣпи за физическия свѣтъ, а други — за духовния. Човѣкъ трѣбва да има отворени очи и за двата свѣта. Само при това положение, той може да се нарече „човѣкъ съ отворени очи.“ Той работи и на земята, и на небето едновременно: коренитѣ му сѫ въ земята, а клонетѣ — на небето, въ духовния свѣтъ. Физическиятъ и духовниятъ свѣтъ взаимно се преплитатъ: духовниятъ свѣтъ съдържа възможноститѣ на физическия, а физическиятъ — съдържа възможноститѣ на духовния.

 

            Духъ Господенъ е на мене, защото ме проводи да благоветствувамъ на сиромаситѣ.“ Дето е Духътъ Господенъ, тамъ е творчеството. Той съдържа възможноститѣ на този и на онзи свѣтъ. Безъ Духътъ Господенъ тѣ оставатъ нереализирани. Духътъ Господенъ е разумното въ човѣка, което го води въ пѫтя на любовьта, мѫдростьта и истината.

 

5. Беседа отъ Учителя, държана на 29 септемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×