Jump to content

1929_09_22 Духовното въ човѣка


Ани

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

"По Бога направени", съборни беседи - 1929 г.
Първо издание: София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

ДУХОВНОТО У ЧОВѢКА.

( текстът е обработен за сайта от Grozyu Delchev )

„И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прѣлюбодѣйство“.

(Иоана 8:3)

Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, човѣкъ, който има нѣкаква рана, или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ пъкъ отговаря: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея.“ Съ други думи казано: само на майстора се позволява да прави операции, а невѣжиятъ да мълчи и да не се проявява.

Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: много нѣщо прочетохме. Казвамъ: въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомня и прилага; смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Често нѣкои хора, като слушатъ да имъ се проповѣдва едно учение, казватъ: ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ, да се направи единъ палатъ. Отъ това знание, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка отъ една стая, безъ кухня даже. При това, тази стая ще има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ тази стая ви дойдатъ двама души на гости, нѣма дѣ да ги поканите. Само вие заемате едно пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Дѣ ще се помѣстятъ гоститѣ ви? Значи, колко квадратни метра ще има тази стая? — Шесть квадратни метра. Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ набутани, като сардели. Кой е виновенъ за това? — Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ неговитѣ знания, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вслѣдствие на тази тѣснота, у човѣка се ражда извѣстно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта, се дължи на вѫтрѣшно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, споредъ степеньта на своето развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прѣхранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече.

Обаче, сѫществува едно общо човѣшко разбиране, което почива на извѣстно вѫтрѣшно суевѣрие, на извѣстно невѣжество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: объркалъ съмъ се много, но нищо, ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това врѣме? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ: пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато тя дойде? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага пролѣтьта да дойде по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Дѣйствително, когато пролѣтьта дойде, работата ти ще се уреди, но сега е мѫчно, докато още пролѣтьта не е дошла. Казвашъ: не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, не за сега. — Но азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, а тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ ти не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина.

Днесъ съзнанието на човѣка е дошло до положение да изказва и разбира Истината по три начина. Напримѣръ, дойде при тебе нѣкой и ти казва: миналата година азъ ти дадохъ 1,000 лева. Този е първиятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото ти е далъ 1,000 лева? Ти още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Слѣдъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: за въ бѫдеще, когато дойде пролѣтьта, азъ ще ти дамъ 1,000 лева. Този е вториятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде за въ бѫдеще 1,000 лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? И най-послѣ, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: заповѣдай, давамъ ти още сега 1,000 лева! Този е третиятъ начинъ за изказване на Истината. Питамъ: кой моментъ е най-важенъ? — Послѣдниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкътъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, настоящиятъ моментъ, въ който се постигатъ нѣщата, е най-важенъ въ живота на човѣка.

Сѫщитѣ три положения, три момента ние виждаме и въ процеса на разбирането. Напримѣръ, нѣкой казва: азъ разбрахъ тази работа. Дѣйствието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо разбралъ? Другъ казва: азъ ще разбера тази работа. Дѣйствието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утѣшителенъ. И най-послѣ трети казва: разбирамъ тази работа. Дѣйствието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, сега, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ усилия се надѣвай, отъ тѣхъ очаквай плодове! Извѣстно е на всички, че глаголътъ има три основни врѣмена: сегашно, минало и бѫдеще, които характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три врѣмена, тѣзи три епохи иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота седи въ настоящата епоха. Казвамъ: нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: добъръ ще стана. — Да, ще станешъ за въ бѫдеще добъръ човѣкъ. Питамъ: Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ.

Сега, щомъ се говори за Истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, съ който да обясня причинитѣ на извѣстни страдания и мѫчнотии, които ви сполетяватъ. Прѣдстави си, че си гладувалъ цѣли три деня, и никой не се сѣща за тебе, отъ никѫдѣ помощь не иде. Най-послѣ, какво правишъ ти? — Заключвашъ се въ стаята, за да не те смущава никой и започвашъ да се молишъ на Бога, да ти помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ти и въ резултатъ на нея казва на хлѣба: иди на гости у еди-кой си човѣкъ, той те вика! Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворишъ, да влѣзе въ стаята. Обаче, ти не прѣкѫсвашъ молитвата си, продължавашъ да се молишъ и питашъ: кой е тамъ? Нѣма защо да питашъ, кой е тамъ, но стани, отвори на хлѣба и го покани вѫтрѣ. Хлѣбътъ ще потропа три пѫти на вратата ти, и ако не му отворишъ, той ще се върне назадъ. Ти още продължавашъ да се молишъ и казвашъ: чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставашъ да отворишъ на хлѣба, който чака вънъ. Ти казвашъ: много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли този човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, колко уменъ е той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много врѣме. Като се помоли искрено, да прѣкрати молитвата си и да чака вече отговоръ. Трѣбва да настане въ него тишина, за да чуе хлопането на хлѣба отвънъ. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станешъ ли слуга на хлѣба, и той, отъ своя страна, ще се чуди, съ какво още да ти помогне. А ти седишъ на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуешъ, че се хлопа отвънъ, казвашъ: влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като си заключилъ стаята отвѫтрѣ съ ключъ? Не, стани, отключи вратата на стаята си, отвори я и покани хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ти, ще каже: изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, понеже въ стомаха ти е имало нѣкакво смущение, та, като специалистъ, да уредя този вѫтрѣшенъ безпорядъкъ.

Слѣдователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, ти ще станешъ, ще отворишъ вратата на стаята и ще ги поканишъ да влѣзатъ вѫтрѣ. Всѣки човѣкъ има три врати, прѣзъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости, отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гоститѣ отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, и третата врата е за гоститѣ отъ Божествения свѣтъ — за най-възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: азъ много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, отъ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Казвашъ: не мога да отворя, работа имамъ, моля се сега. Питамъ: молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е? Да мислишъ, работа ли е? Да чувствувашъ, работа ли е? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрѣшенъ анализъ на всички идеи, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ въ себе си, той нѣма да има правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога ще оставатъ неуредени.

Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Ще срещнете хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарнитѣ работи въ живота. Често тѣ се натъкватъ на нѣкоя истина, която и дѣцата разбиратъ, а тѣ не могатъ да я разбератъ. Напримѣръ, нѣкои учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ единъ особенъ свѣтъ, а понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсѣмъ другъ свѣтъ, трѣбва да имъ се прави прѣводъ, що е молитва, и тогава тѣ ще я разбератъ. Учениятъ казва: да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Тогава, защо трѣбва да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ слѣдния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на никого да му направятъ кѫща. Той ще извади отъ джоба си пари, ще даде на единъ работникъ, на втори, на трети, и кѫщата му ще се направи. Само бѣдниятъ се моли, защото нѣма пари; само невѣжиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Въ молитвата има едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли.

Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ не трѣбва да се моли за нѣща, които утрѣ ще донесатъ разочарования и нещастия. И тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забѣлѣзва, че тя върши нѣкаква работа? Каква работа е свършила тя? Рѣката казва: много вода влѣхъ въ океана. — Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ на своитѣ търговски смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бѣдниятъ човѣкъ казва: азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ, като му обѣщахъ, че въ най-скоро врѣме ще ги върна. Той се моли и взима пари. Слѣдъ това не отива повече при банкера, да му се моли. Сега банкерътъ отива при него да се моли. Чака мѣсецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бѣлѣжка на бѣдния човѣкъ: господине, на еди— коя си дата Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Умолявамъ Ви въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задълженията си.

Значи, молитвата има двѣ страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Най-първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталътъ, който ѝ се дава на заемъ. Слѣдъ нѣколко години се раждатъ дѣца. Тѣ прѣдставляватъ лихвитѣ на този капиталъ. Не се минава много врѣме, и едно отъ дѣцата заболява. Майката пакъ започва да се моли, но вече за друго нѣщо: тя не иска вторъ мѫжъ, но се моли за дѣтето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ една млада мома, като ѝ дава на разположение такъвъ голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се прѣдставятъ външно, но това сѫ отношения между двѣ души.

И тъй, който не разбира вѫтрѣшнитѣ връзки, вѫтрѣшнитѣ отношения въ живота, ще каже: взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като извѣстни дѣйствия, безъ да разбира тѣхния вѫтрѣшенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ.“ Ако човѣкъ върви по пѫтя на съврѣменната философия, той ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и дѣйствия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава, усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, тогава ще се родятъ редъ противорѣчия вѫтрѣ и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Казвамъ: всички тия хора сѫ прави. Който е далъ пари, нека отиде да си ги вземе. Слѣдъ това иде нѣкой при васъ, да ви иска пари на заемъ, и вие му давате. Послѣ пъкъ вие ще отидете при него да му се молите, да ви даде паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали той ще ви слуша, както вие едно врѣме го слушахте. Който казва „давамъ“, той трѣбва да намѣри човѣкъ, комуто да даде тия пари.

Всѣки, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, трѣбва да знае, какъ да се моли и кому да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. Защо? — Защото не познава характера на онзи, комуто се моли. Ето защо човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който ще иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ и го питамъ: какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го ти? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, този човѣкъ прѣдварително е събралъ сведѣния за банкера, и сега вече смѣло може да пристѫпи къмъ него за услуга. Защо? — Има данни, на които разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: азъ влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко златни звонкови и ги наброява. Слѣдъ това изважда една полица, написва я, опрѣдѣля срока на изплащането и ти я дава да се подпишешъ. Такъвъ човѣкъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на банкера. Той взима паритѣ и си отива.

Сега има и друго положение. Гледамъ, единъ човѣкъ се изправилъ и се моли на Господа. Питамъ го: дѣ е Господъ? — Не зная. — Виждалъ ли си Го? — Не съмъ Го виждалъ. — Тогава, какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ, дѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а дѣ е Господъ, това не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли; човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день прѣдъ празната каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки бѣднякъ, който иска пари отъ нѣкой банкеръ, когото никакъ не познава. Слѣдъ това бѣднякътъ казва: не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ и съ това. Прѣстанете да се молите прѣдъ празнитѣ каси! Молете се прѣдъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите. Нѣкой казва: унизително е за човѣка да се моли за пари на този — на онзи. Съ това той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но питамъ: не е ли унизително за него да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чекове? Това не ограничава ли сѫщо свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това отгорѣ? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче?

Казвамъ: всички хора трѣбва да дойдатъ до едно вѫтрѣшно просвѣтление, до едно вѫтрѣшно разбиране. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ прѣдъ празната каса и се моли, като казва: колко ли ще ми даде тази каса? — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана тия молитви прѣдъ празната каса! Молете се прѣдъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: азъ мога да се моля и въ кѫщи, а мога да се моля и въ църква. Казвамъ: ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: ние можемъ да учимъ дѣцата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросътъ дѣ се учатъ дѣцата, но какъ се учатъ. Ако дѣтето прѣкара седемь-осемь години въ училище, но нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. Възможно е и това. Има случаи, когато нѣкои хора никѫдѣ не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, така придобито знанието прѣдизвиква вѫтрѣшно страдание у човѣка. Защо? — Защото тѣзи знания не сѫ поставени на своето мѣсто. Вслѣдствие на това, много отъ страданията и противорѣчията на съврѣменнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че всѣко нѣщо въ живота не е поставено тамъ, дѣто трѣбва. Щомъ е така, ние трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противорѣчия въ живота сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти ги туряшъ набързо нѣкѫдѣ и не помнишъ, дѣ ги туряшъ. На другия день ги търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, дѣ си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, та като ги потърси, ще знае дѣ сѫ и нѣма да се смущава.

И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дѣто и да сѫ, иматъ слѣдното свойство: тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ; далечъ за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ отъ 1001 нощь. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако биха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, работите сега съзнателно, ще сте годни за въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда приказно и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дѣто иска и както желае, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската дълбока молитва подразбира само единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго врѣме. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава - заминава, но оставя своитѣ послѣдствия за дни и години, за вѣкове и хилядилѣтия.

Казвамъ: отъ Божествено гледище молитвата прѣдставлява велико нѣщо. Тя е Божествениятъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непрѣменно трѣбва да мине прѣзъ душитѣ на всички хора, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, които живѣятъ по лицето на земята. Слѣдъ като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ ще се върне при този човѣкъ, отъ когото е излѣзълъ. Това врѣме може да трае минута, може и единъ часъ, или единъ день, а може би и месѣци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това врѣме човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да може той да направи своята обиколка. Нѣкои хора мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине прѣзъ душитѣ, умоветѣ и сърцата на всички хора и слѣдъ това пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: нѣма да се моля повече. Обаче, помолилъ ли се веднъжъ, природата вече го заставя да продължава молитвата си. Той вече носи послѣдствията на своята молитва. Тя е тръгнала вече изъ пространството и пѫтува. Ти седишъ спокойно, забравилъ си, че нѣкога си се молилъ, и току изведнъжъ чувашъ нѣкой да дрънка на твоя телефонъ: моля, изкажи се по-ясно, не те разбрахъ, какво искаше. Едва се справишъ съ него, другъ нѣкой те вика по телефона: моля ти се, господине, не се чува добрѣ, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Слѣдъ него дрънка на телефона ти трети, четвърти и т. н. Ти си длъженъ да обяснявашъ на всички, които ти искатъ освѣтление, защото иначе или молитвата ти ще се прѣдаде криво, или ще спрешъ прѣдаването ѝ. Понеже всички хора подематъ твоята молитва, ти не можешъ да се освободишъ отъ нея, докато тя отново не се върне при тебе съ извѣстенъ отговоръ. Ти трѣбва да чакашъ да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободишъ. И затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, казва: повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Това сѫ безвѣрницитѣ въ свѣта. Туй, обаче, е едната страна на молитвата.

Значи, молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилното прѣдаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрѣшния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрѣшната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: знаете ли тогава, кога, напримѣръ, се е родила мисъльта, която минава този моментъ прѣзъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ този моментъ. Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че и всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ прѣзъ васъ, се е родила прѣди васъ. Както вашитѣ мисли минаватъ прѣзъ ума на всички хора, така и мислитѣ на тия хора ще минатъ прѣзъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минаватъ прѣзъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ прѣзъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата и хубостьта въ свѣта. По този начинъ ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога прѣзъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но това е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ.

Нѣкой казва: това може да сѫ само прѣдположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. Не, ние не говоримъ по прѣдположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изслѣдвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ прѣдъ васъ, като казвамъ: азъ бѣхъ на извора и нося тази вода оттамъ. Много отъ съврѣменнитѣ хора сега седатъ, чакатъ на готово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ на готово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода.

Казвате: като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Казвамъ: ако вие не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, прѣзъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ слѣдъ врѣме ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на този изворъ. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на този изворъ, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, ще каже: много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: споредъ мене скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора.

Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забѣлѣзвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората прѣстанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: азъ много се молихъ на стари години. — Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава, и ти не си се молилъ. Слѣдъ усърдната молитва на стария, ако не му изпратятъ малко черна боя, съ която да боядиса коситѣ си, каква е била неговата молитва? Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни.

Всички хора трѣбва да дойдатъ до едно дълбоко, вѫтрѣшно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ къмъ възвишено и благородно дѣйствие.

Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едноврѣменно, тази молитва е реализирана вече, тя е изминала цѣлия крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира да донесе на човѣка онзи капиталъ, който той очаква. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още прѣзъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се прѣпраща въ пространството, тя минава прѣзъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се прѣдоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той, или не трѣбва. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добрѣ, тя и въ стомаха не може да се смели правилно; ако въ стомаха не може да се смели добрѣ, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и прѣработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ храносмилането е важенъ вѫтрѣшенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И слѣдъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрѣшенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне прѣдъ трапезата да се храни, и ще каже: ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ ще може да изчисли, слѣдъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организма му. Ето защо, съврѣменнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането.

При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира прѣдъ опасностьта да изгуби присѫтствието на духа си. Който губи присѫтствието на духа си, се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напрѣдъ единъ килограмъ, и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Започне ли товарътъ да надминава стотѣ килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се прѣтоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прѣлива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ прѣдставлява една естествена мѣрка. Нѣкой казва: какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Дѣ трѣбва да се вливамъ? Въ най-голѣмото море. — Отдѣ трѣбва да мина? — Отдѣто искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И на право, и на криво върви, навсѣкѫдѣ лѫкатуши, но гледай на врѣме да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрѣшенъ резултатъ.

Днесъ ние се намираме прѣдъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието и съ какво се придружава то? Ще обясня съ единъ примѣръ, съ какво се придружава пробуждането на съзнанието. Прѣдставете си, че вие имате нѣколко дѣца, които спятъ. Докато дѣцата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ прѣдставляватъ човѣкъ съ заспало, съ непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, дѣцата веднага се обръщатъ къмъ майка си и започватъ да викатъ: мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ тѣ? По-добрѣ нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: врѣме е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ги поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ.

И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си е слѣдното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прѣкратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате въ постѫпкитѣ си е слѣдното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: ние, Бѣлитѣ Братя... Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много врѣме има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Прѣдставете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫдѣ хубава, добрѣ приготвена баница съ орѣхи, масло, съ захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-послѣ вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго врѣме, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, прѣобръщане вѫтрѣ и, докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие не настава у васъ. Казвамъ: каквото разстройство прѣдизвиква орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация прѣдставлява срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие.

Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че, наистина, неподготвениятъ човѣкъ не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дѣте, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дѣте“. Каквото пожелавало това дѣте, всичко му се доставяло. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното дѣтенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наслѣдство, пари и нѣколко магически прѣдмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. Като завѣщание, при смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ прѣдмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато дѣтето било малко, то седѣло при майка си, но щомъ пораснало, станалъ голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала една голѣма торба съ пари, да не прѣкарва труденъ животъ.

Синътъ отишълъ въ съсѣдното царство и спрѣлъ да прѣнощува въ една странноприемница, дѣто чулъ въ една отъ близкитѣ стаи да се говори, че царьтъ на това царство ималъ много красива дъщеря, и, който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Иска ли нѣкой да я види цѣла и отблизо, да се поразговори съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това нѣщо, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: още утрѣ ще отида да видя тази красива царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си кесия пълна съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца на царя. Влѣзълъ вѫтрѣ и казалъ на слугитѣ: искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдѣто прѣзъ една малка дупчица трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той прѣдъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на това свое желание, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, отъ нея да иска пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско прѣдприятие, за което му трѣбвало много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всѣкакви пари. Тя има слѣдното свойство, че като я натискашъ, започва да пуща пари.

Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ една странноприемница и започналъ да натиска кесията: той я натискалъ, тя пущала златни пари, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато и тръгналъ къмъ двореца, да види добрѣ царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолѣпие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отдѣ може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ. — Тогава, отдѣ имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, да я разгледа само, но тя я задържала за себе си, а него изпѫдила вънъ. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия.

Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически прѣдмети, но като не билъ разуменъ, той всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ майката прѣдставлява единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Царската дъщеря сѫщо така прѣдставлява единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ прѣдставляватъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ Истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добрѣ е да не знаятъ Истината. Знаятъ ли я, тя ще имъ създаде голѣми страдания.

Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ Истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси Истината по начинъ, който намира за най добъръ. Единъ день той все ще се добере до Истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вслѣдствие на което все ще иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате като наука. Нашитѣ изпитания сѫ прѣдметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Започването на една работа отъ насъ, за други е свършване на този процесъ.

Такива връзки, такива отношения сѫществуватъ между сѫществата и явленията въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива прѣдстава, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той дѣйствува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога ще се отрази врѣдно върху васъ. Причината за това не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли по отношение на Него. Тѣзи неправилни мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши послѣдствия. Нищо лошо, нищо нечисто не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ добритѣ и чиститѣ мисли, които отправяте къмъ Бога, пакъ ще се върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно дѣйствие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли.

Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли и чувства, това не подразбира да се върши всичко подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Пакъ любовь. Съ страхъ или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ прѣдметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ, иматъ свое прѣдназначение. На всички хора сега прѣдстои да извършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идване Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ; друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ.

Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: ти като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгорѣ му и да го затрупа? Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Може ли човѣкъ да съгради добрѣ кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добрѣ и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добрѣ кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добрѣ и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ сѫществуватъ извѣстни отношения.

Мнозина казватъ: не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, ти самъ живѣй въ нея, не я давай подъ наемъ! Смѣшно е, азъ да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ ще нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, на онзи господинъ. Ще кажа: вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ.

Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съврѣменнитѣ художници никѫдѣ не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която прѣдставлява възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до Истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които още никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата прѣдставя Христа въ различни дрехи, но никои отъ тѣхъ не Му прилѣгатъ. Тъй, както днесъ църквата облича Христа, работитѣ ѝ никакъ не вървятъ напрѣдъ. Тъй щото не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си прѣдстави въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето дѣйствие. Тази дреха никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществената дреха на човѣка.

Нѣкой казва: да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. Какво бихте направили съ тази кесия? — Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Прѣдставете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Слѣдъ това пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията ви, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате срѣдъ пѫтя самъ, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което и галениятъ синъ направилъ. Той се принудилъ да отиде въ единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, каквото тя имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, да ги опита, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога. Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рогата. Послѣ хапналъ отъ смокинитѣ, и забѣлѣзалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни двѣ голѣми кошници отъ плодоветѣ, които намѣрилъ на острова: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря.

Качилъ се той на единъ параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дѣто живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дѣто оставилъ кошницата съ смокинитѣ и излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки, да ги продава. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, подобни на които никѫдѣ изъ царството не могли да намѣрятъ. Царскитѣ слуги видѣли този човѣкъ и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата прѣдъ царя и всички ги опитали: и царьтъ, и жена му, и дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага слѣдъ това израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫдѣ не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ слѣдъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ, но не се намѣрилъ такъвъ лѣкарь. Дошълъ единъ лѣкарь да лѣкува царя, но не успѣлъ. Дошълъ втори, и той не могълъ да го излѣкува. Една слѣдъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, които не могли да излѣкуватъ болнитѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-послѣ царьтъ обѣщалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата.

Прѣзъ това врѣме галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дѣто се прѣдставилъ на царя, като ученъ човѣкъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли да влиза при царя съ такава сериозна задача, спогледвали се помежду си и казали: горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде, като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството, да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цѣльта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-послѣ царьтъ отишълъ при дъщеря си, и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата я взелъ и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още единъ пръстенъ, една чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че всички тия прѣдмети ще задържи за себе си, нѣма да ги връща назадъ, защото само по този начинъ лѣкарството ще може да дѣйствува. Като получилъ исканитѣ прѣдмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали, Като дошло редъ до красивата царска дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: вашата дъщеря има много грѣхове и, за да ѝ подѣйствува лѣкарството, тя трѣбва прѣдварително да се изповѣда. Слѣдъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ.

Сега остава още малко врѣме, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете прѣзъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете хубаво, вѫтрѣшно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне хубавото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху другитѣ. Животътъ на земята трѣбва коренно да се прѣобрази, и ще се прѣобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдещето, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ то ще създаде условия за бѫдещата наука.

И тъй, желанието на вашитѣ напреднали, братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дѣто и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитайте единъ банкеръ, какво бѣше врѣмето днесъ, той нищо не може да ви каже. Защо? — Защото прѣзъ цѣлия день той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си и правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ слѣдъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изслѣдването на чумния бацилъ? — Нищо друго, освѣнъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има единъ день този бацилъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста и здрава кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото.

Казвамъ: молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да задава човѣкъ такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Тогава запитай се и обратното: защо не трѣбва да пия вода? Или: защо трѣбва да бѫда богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫда богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫда сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫда сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невѣжеството; приеме ли невѣжеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ.

Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието — не знаемъ, обаче, този вѫтрѣшенъ паралелизъмъ сѫществува навсѣкѫдѣ въ свѣта. Човѣкъ не може да разрѣши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разрѣши и само съ изваждане; той не може да ги разрѣши само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При рѣшението на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ дѣйствия, за да се добере човѣкъ до вѫтрѣшния смисълъ на живота. Всѣко дѣйствие има своя положителна и отрицателна страна: ако човѣкъ събира лоши слухове, каква се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи дѣца. Може ли учительтъ да направи такова събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ.

Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието започва съ молитва. Слѣдъ пробуждане на съзнанието се проявява мисъльта, послѣ — чувството и най-послѣ — дѣйствието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрѣшенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни дѣйствия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, Любовьта — въ чувствата, а Истината — въ дѣйствията. Не се ли молимъ правилно, нищо не може да се постигне. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и дѣйствува чрѣзъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрѣзъ него Божиитѣ мисли, чувства и дѣйствия.

Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви дѣйствия. Дойде ли това въ човѣка, той се наема съ хубава и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. За да намѣримъ този Пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ Мѫдрость. За да дойдемъ до Истината, ние се нуждаемъ отъ красиви дѣйствия. И най-послѣ, за да дойдемъ до Живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ.

Бесѣда отъ Учителя,

държана на 22 септември, 1929 г. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

"По Бога направени", съборни беседи - 1929 г.
Първо издание: София, 1929 г.
Книгата за теглене на PDF
Съдържание

Духовното въ човѣка.

И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Него една жена, хваната въ прелюбодейство“.

 Иоана 8:3

    Човѣкъ вижда своитѣ грѣшки, както и тия на другитѣ, само когато има свѣтлина. Докато нѣма свѣтлина, той не може да вижда никакви грѣшки. И доведоха книжницитѣ и фарисеитѣ при Христа една блудница, и Го запитаха, какво да правятъ съ нея. Тѣ казваха: „Мойсей повелѣ намъ таквизъ съ камъни да ги убиваме. Ти що казвашъ?“ Значи, когато човѣкъ има нѣкаква рана или нѣкакъвъ туморъ, веднага трѣбва да му се направи операция, да се изхвърли болната часть навънъ. Христосъ имъ отговори: „Който е безгрѣшенъ, той пръвъ нека хвърли камъкъ върху нея“. Съ други думи казано: Само на майстора се позволява да прави операции, а невежиятъ да мълчи и да не се проявява.

    Сега, като четете Библията и Евангелието, нѣкои отъ васъ ще кажатъ: Много нѣща прочетохме.— Въпросътъ не седи въ многото четене, но въ това, което човѣкъ запомни и приложи. Смисълътъ на яденето не седи въ многото ядене, но въ това, което човѣкъ асимилира и задържа въ себе си; смисълътъ на ученето не седи въ многото учене, но въ това, което човѣкъ задържа въ ума си и прилага въ живота си. Като слушатъ да се проповѣдва едно учение, нѣкои казватъ: Ние знаемъ тия работи, повече знания не ни сѫ нужни. — Не е така. Материалътъ, отъ който може да се направи една колиба, не е достатъченъ за направата на единъ палатъ. Отъ знанието, което сте придобили досега, може да се направи само една малка колибка. При това, тази колибка може да има само два метра широчина и три метра дължина. Ако въ нея влѣзатъ двама души, тѣ нѣма кѫде да се обърнатъ. Само единиятъ, ще заеме пространство отъ два метра дължина и единъ метъръ широчина. Кѫде ще се помѣсти вториятъ? Колко квадратни метра има тази колибка?— Всичко шесть квадратни метра. — Колко души могатъ да се помѣстятъ въ нея? — Двама души, а въ краенъ случай и трима, но тѣ ще бѫдатъ много притѣснени. Кой е виновенъ за това? Всѣки самъ си е виновенъ. Колкото сѫ знанията му, толкова голѣма ще бѫде и стаята му. Вследствие на тази тѣснота, въ човѣка се ражда известно недоволство. Лишението на човѣка отъ външенъ просторъ, отъ широта се дължи на вѫтрешно тѣсногрѫдие. Човѣкъ може да има широки, обширни идеи, а може да има и ограничени идеи — това зависи отъ степеньта на неговото развитие. Причината за богатството на хората се дължи на грамаднитѣ пространства земи, съ които тѣ разполагатъ. Тия грамадни пространства сѫ добри условия за тѣхното развитие. Сиромахътъ може да си купи само 200—300 кв. м. земя. Какво ще направи той съ толкова малко мѣсто? Ще направи кѫща на 100 метра и ще му остане 200 метра свободно мѣсто. Какво ще сѣе на 200 метра и какъ ще се прехранва? По нѣмане на собствена земя, той започва постепенно да разчита на хората и казва: Наистина, азъ нѣмамъ достатъчно земя, но еди-кой си има, отъ него ще взема на заемъ. Дойде ли човѣкъ до положение да взима земя, пари и други нѣща на заемъ, той е загазилъ вече.

    Обаче, сѫществува едно общочовѣшко разбиране, което почива на известно вѫтрешно суевѣрие, на известно невежество. Споредъ това разбиране, нѣкой казва: Объркалъ съмъ се много, но ще се оправятъ работитѣ ми. Този човѣкъ мисли, че работитѣ сами по себе си ще се оправятъ. Вѣрно е, че работитѣ всѣкога се оправятъ сами по себе си, но кога ще стане това? Какво ще правишъ, докато дойде това време? То е все едно да кажешъ, както мнозина казватъ, че пролѣтьта ще дойде! — Да, пролѣтьта ще дойде, но какво ще правишъ, докато дойде тя? Че ще дойде пролѣтьта, това е истина, но тази истина ни най-малко не помага да дойде пролѣтьта по-скоро. Като кажешъ една истина, съ това положението ти не се подобрява. Действително, когато пролѣтьта дойде, работитѣ на човѣка се уреждатъ, но мѫчно е, докато дойде тя. Казвашъ: Не говоря ли истината? — Ти говоришъ истината, но тя се отнася за бѫдещето, а не за настоящето. — Азъ сега я казвамъ. — Ти сега я казвашъ, но тя ще се реализира въ бѫдеще. Днесъ не можешъ да се ползувашъ отъ тази истина.

    Съзнанието на съвременния човѣкъ е дошло до положение, да изисква и разбира истината по три начина. Запримѣръ, дойде нѣкой при тебе и казва: Миналата година ти дадохъ хиляда лева. — Това е първиятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си въ миналото, ти е далъ хиляда лева? Ти, още тогава си изхарчилъ тия пари и си ги забравилъ вече. Следъ това дойде другъ човѣкъ при тебе и казва: Въ бѫдеще, когато пролѣтьта дойде, азъ ще ти дамъ хиляда лева. — Това е вториятъ начинъ за изказване на истината. Какво те ползува обстоятелството, че нѣкой-си ще ти даде въ бѫдеще хиляда лева, когато ти днесъ, именно, се нуждаешъ отъ тѣзи пари? Най-после, дойде при тебе трети, изважда отъ джоба си пари и казва: Заповѣдай, давамъ ти хиляда лева! — Този е третиятъ начинъ за изказване на истината. Питамъ: Кой моментъ е най-важенъ? — Последниятъ моментъ е най-важенъ, защото човѣкъ иде при тебе, изважда паритѣ и ги дава. Значи, най-важенъ моментъ въ живота на човѣка е настоящиятъ, защото въ него се постигатъ нѣщата.

    Сѫщитѣ три положения, три момента, ние виждаме и въ процеса на разбирането. Запримѣръ, нѣкой казва: Азъ разбрахъ тази работа. Действието е станало въ миналото. Какво се ползува човѣкъ отъ това, че нѣкога нѣщо е разбралъ? Другъ казва: Азъ ще разбера тази работа. Действието се отнася за бѫдещето. И този моментъ не е много утешителенъ. Най-после трети казва: Разбирамъ тази работа. Действието става сега. Значи, настоящиятъ моментъ въ разбирането, въ даването, въ ученето, въ яденето и въ редъ още процеси, е най-важенъ. Важенъ е сегашниятъ день; важно е усилието, което днесъ, въ този моментъ правишъ. Че нѣкога си правилъ усилия, че ще правишъ усилия въ бѫдеще, това не е толкова важно. На днешнитѣ условия се надявай, отъ тѣхъ очаквай плодове! На всички е известно, че глаголътъ има три основни времена: сегашно, минало и бѫдеще. Тѣ характеризиратъ три епохи на човѣчеството — настоящата епоха, миналата и бѫдещата. Тѣзи три времена, т. е. три епохи, иматъ връзка една съ друга, но реалностьта на живота, седи въ настоящата епоха. Казвамъ: Нѣкой човѣкъ живѣе само съ миналото, другъ — съ бѫдещето, а трети — съ настоящето. Човѣкътъ на миналото казва: Добъръ човѣкъ съмъ билъ. — Да, въ миналото си билъ добъръ. Човѣкътъ на бѫдещето казва: Добъръ ще стана. — Да, въ бѫдеще ще станешъ добъръ човѣкъ. Какво трѣбва да каже човѣкътъ на настоящето? — Добъръ човѣкъ съмъ.

    Сега, като говоримъ за истината, ще ви дамъ единъ примѣръ, който обяснява причинитѣ на известни страдания и мѫчнотии, които сполетяватъ хората. Представете си, че сте гладували три деня и никой не се е сѣтилъ за васъ; отникѫде не сте получили помощь. Какво ще направите? — Заключвате се въ стаята си, да не ви смущава никой, и започвате да се молите на Бога, да ви помогне. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ви и казва на хлѣба: Иди на гости у еди-кой си човѣкъ! Той те вика. Тръгва хлѣбътъ на пѫть, крачи ли крачи. Като дойде до вратата, той похлопва, иска да му отворите, да влѣзе въ стаята ви. Обаче, вие не прекѫсвате молитвата си, продължавате да се молите и питате: Кой е тамъ? Нѣма защо да питате, кой е тамъ, но станете, отворете на хлѣба и го поканете вѫтре. Хлѣбътъ ще похлопа три пѫти на вратата ви, и ако не му отворите, ще се върне назадъ. Вие още продължавате да се молите и казвате: Чудно нѣщо, защо не дойде никакъвъ отговоръ на молитвата ми! — Защото не ставате да отворите на хлѣба, който чака вънъ. Казвате: Много дълго се молихъ, но отговоръ не получихъ. Каже ли човѣкъ така, азъ разбирамъ вече, доколко уменъ е билъ той. Нѣма защо да се моли човѣкъ толкова много време. Като се помоли искрено, нека прекрати молитвата си и да чака отговоръ. Въ него трѣбва да настане дълбока тишина, да чуе хлопането на хлѣба. Той трѣбва да бѫде на щрекъ, та още при първото похлопване, да стане, да отвори вратата, и веднага да покани хлѣба въ стаята си. Щомъ го покани, ще му стане слуга. Станете ли слуга на хлѣба, той ще помисли, съ какво още да ви помогне. А вие седите на стола, като нѣкой аристократъ, и като чуете, че се хлопа, казвате: Влѣзъ! Какъ ще влѣзе хлѣбътъ, като сте заключили стаята си отвѫтре съ ключъ? — Не, станете, отключете вратата на стаята си, отворете и поканете хлѣба на гости. Щомъ хлѣбътъ влѣзе въ стаята ви, ще каже: Изпратиха ме отъ невидимия свѣтъ, като специалистъ, да уредя вѫтрешния безпорядъкъ въ стомаха ви.

    Следователно, когато Божиитѣ благословения идатъ въ свѣта, вие трѣбва да отворите вратата на стаята си и да ги поканите да влѣзатъ вѫтре. Всѣки човѣкъ има три врати, презъ които посрѣща своитѣ гости: едната врата е за обикновени гости — отъ материалния свѣтъ; втората врата е за гости отъ духовния свѣтъ — за ангелитѣ, а третата врата е за гости отъ Божествения свѣтъ — за възвишенитѣ сѫщества. Нѣкой казва: Много мислихъ по тази работа, но нищо не излѣзе. — Който много мисли, той прилича на онзи, който много се моли. Нѣма защо да се молишъ много, нито да мислишъ много. Чуешъ ли, че нѣкой хлопа на вратата ти, стани, отвори вратата и покани този, който иде. Той е изпратенъ отъ невидимия свѣтъ, да ти донесе нѣкакъвъ отговоръ, съ който да оправишъ работата си. Ако се молишъ много, ако мислишъ много и ако чувствувашъ много, а не отворишъ вратата си на този, който хлопа отвънъ, никой нѣма да влѣзе при тебе, и работитѣ ти ще останатъ неуредени. Не мога да отворя, работа имамъ, моля се. Молитвата работа ли е? Да взимашъ пари на заемъ, работа ли е това? Да мислишъ, работа ли е това? Да чувствувашъ, работа ли е това? Човѣкъ всѣкога трѣбва да прави вѫтрешенъ анализъ на идеитѣ, които функциониратъ въ съзнанието му, за да се ползува отъ тѣхъ. Не прави ли такъвъ анализъ, това показва, че той нѣма правилни разбирания, и работитѣ му всѣкога оставатъ неуредени.

    Днесъ хората мѫчно разбиратъ нѣщата. Срѣщате хора, които сѫ свършили нѣколко факултета и разбиратъ много сложни въпроси, а не разбиратъ най-елементарни работи въ живота. Тѣ се натъкватъ на истини, които и децата разбиратъ, но тѣ не могатъ да ги разбератъ. Запримѣръ, нѣкой учени не могатъ да разбератъ, защо човѣкъ трѣбва да се моли. Молитвата е актъ на сърдцето, а не на ума. Тя принадлежи къмъ особенъ свѣтъ. Понеже ученитѣ живѣятъ въ съвсемъ другъ свѣтъ, тѣ трѣбва да правятъ преводъ, да разбератъ, какво представя истинската молитва. Учениятъ казва: Да се моля на Бога, това подразбира да искамъ нѣщо отъ Него. Трѣбва ли да занимавамъ Бога съ себе си? Учениятъ е правъ само въ едно отношение, което ще изразя съ следния въпросъ: трѣбва ли богатиятъ човѣкъ да се моли на фурнаджията за хлѣбъ? — Не, той ще даде пари на слугата си и ще го прати на фурната, да вземе хлѣбъ, колкото му трѣбва. Богатиятъ нѣма да се моли на хората да му направятъ кѫща. Той ще извади пари отъ джоба си, ще извика нѣколко работника, и кѫщата му ще се направи. Обаче, бедниятъ трѣбва да се моли, защото нѣма пари; невежиятъ се моли, защото не знае и не разбира нѣщата. Молитвата подразбира едно естествено, непринудено, Божествено състояние. Дойде ли човѣкъ до това състояние, той трѣбва да се моли.

    Понѣкога човѣкъ не трѣбва да се моли, не трѣбва да смущава Божественото съзнание. — Защо? — Защото, или Богъ е занятъ съ нѣщо, и молитвитѣ нѣма да стигнатъ до Него, или пъкъ, не трѣбва да се моли за нѣща, които утре ще му донесатъ разочарования и нещастия. Тогава Богъ не обръща внимание на никакъвъ плачъ, на никакви сълзи и викове. Трѣбва ли рѣката, която се втича въ океана, да се интересува отъ това, дали Господъ забелязва, че тя върши нѣкаква работа? Рѣката казва: Много вода влѣхъ въ океана.— Права е рѣката, много вода е дала на океана, но защо не казва, колко е взела отъ него? Ако направи единъ балансъ въ търговскитѣ си смѣтки, тя ще види, колко е дала и колко е взела. Сѫщитѣ отношения на взимания и давания сѫществуватъ и между хората. Бедниятъ казва: Азъ се молихъ. — На кого? — На банкера. — За какво? — Да ми даде нѣколко хиляди лева на заемъ. Какво му обѣща? — Че въ най-скоро време ще ги върна. Той се моли и взима пари. Следъ това, не отива вече при банкера да му се моли. Сега банкерътъ отива при него. — Защо? — Чака месецъ, два, три — не получава паритѣ си. Тогава той пише една бележка на бедния човѣкъ: Господине, на еди-коя си дата, Вие взехте отъ мене толкова и толкова лева на заемъ. Моля Ви, въ най-кратъкъ срокъ да изплатите задължението си.

    Значи, молитвата има две страни: нѣкога ние се молимъ да придобиемъ нѣщо, а нѣкога се моли този, който ни е далъ нѣщо, иска да му го върнемъ назадъ. И момата, и момъкътъ се молятъ. Първо момата се моли да се ожени, да намѣри добъръ момъкъ. Тази молитва подразбира взимане пари на заемъ. Невидимиятъ свѣтъ чува молитвата ѝ и изпраща единъ момъкъ да я вземе за жена. Момъкътъ е капиталъ, който се дава на момата въ заемъ. Следъ нѣколко години се раждатъ деца. Тѣ представятъ лихвитѣ на взетия капиталъ. Не се минава много време, и едно отъ децата заболява. Майката пакъ започва да се моли. Тя не иска вече другъ мѫжъ, но се моли за детето, да оздравѣе, т. е. да се подобри капиталътъ ѝ. Както виждате, невидимиятъ свѣтъ има голѣмо довѣрие къмъ младата мома, защото ѝ дава на разположение голѣмъ капиталъ, който тя пуща въ обръщение. Сѫщото се отнася и за момъка. Това не сѫ само отношения между мѫжъ и жена, или между дъщеря и синъ, както се представятъ външно, но това сѫ отношения между две души.

    И тъй, който не разбира вѫтрешнитѣ връзки, вѫтрешнитѣ отношения въ живота, той казва: Взелъ съмъ, ще взема, взимамъ; или: далъ съмъ, ще дамъ, давамъ; живѣлъ съмъ, ще живѣя, живѣя. Да говори човѣкъ за тия форми, само като за известни действия, безъ да разбира тѣхния вѫтрешенъ смисълъ, това значи, да се намѣри въ положението на поговорката: „Теле дойдохъ, волъ си отивамъ“. Ако върви по пѫтя на съвременната философия, човѣкъ ще се намѣри въ безизходно положение. За да се реализиратъ нашитѣ мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбиране на живота и на природата. И тогава усилията, които правимъ въ живота си, ще иматъ добри резултати. Работимъ ли съгласно законитѣ на разумната природа, ще можемъ правилно да градимъ; не работимъ ли съгласно тия закони, ще се родятъ редъ противоречия вѫтре и вънъ отъ насъ: единъ ще каже, че е далъ пари; другъ ще каже, че нѣкога ще даде; трети ще каже, че сега дава. Прави сѫ тия хора. Който е далъ пари на заемъ, той трѣбва да си ги вземе. Следъ това ще дойде нѣкой при васъ да иска пари на заемъ, и вие ще му дадете. После пъкъ, вие ще отидите при него да му се молите, да ви върне паритѣ назадъ. Сега ще видите, дали този човѣкъ ще ви слуша, както вие го слушахте. Който казва „давамъ”, той трѣбва да бѫде готовъ да даде тия пари.

    И тъй, който се е молилъ нѣкога, или който сега се моли, той трѣбва да знае, какъ и на кого да се моли. Нѣкой се моли, но самъ не вѣрва, дали молитвата му ще бѫде чута. — Защо? — Защото не познава характера на онзи, на когото се моли. Ето защо, човѣкъ първо трѣбва да проучи характера на онзи, отъ когото ще иска пари. Срѣщамъ едного, който иска пари на заемъ отъ единъ банкеръ, и го питамъ: Какъвъ човѣкъ е този банкеръ? Познавашъ ли го? — Познавамъ го. Той е добъръ, справедливъ, честенъ човѣкъ. Значи, ти предварително си събралъ сведения за банкера, и сега вече смѣло пристѫпвашъ къмъ него за услуга. — Защо? — Има данни, на които той разчита. Това подразбира, че касата на този банкеръ е пълна. Молишъ ли се на банкеръ, когото познавашъ, той казва: Влизамъ въ положението ти, готовъ съмъ да ти услужа. Бръква въ касата си, изважда нѣколко звонкови и ти наброява. Следъ това, взима една полица, написва я, опредѣля срока на изплащането ѝ и дава да се подпишешъ. Банкерътъ постѫпва умно, понеже е научилъ характера на своитѣ длъжници.

    Съвременнитѣ религиозни хора изпадатъ и въ друго положение. Тѣ се молятъ на Господа, безъ да Го познаватъ, безъ да знаятъ, кѫде е Той. Питамъ едного: Какъ се молишъ на Бога, Когото нито си виждалъ, нито знаешъ кѫдѣ е? — Азъ зная, че трѣбва да се моля, а кѫде е Господъ, не зная. — Съгласенъ съмъ, човѣкъ трѣбва да се моли. Човѣкъ трѣбва да иска пари. Обаче, какъвъ смисълъ има да се молимъ по нѣколко пѫти на день предъ празна каса и нищо да не получаваме? Такава е молитвата на всѣки беднякъ, който иска пари отъ банкеръ, когото никакъ не познава. Като не получи нищо отъ банкера, бедниятъ казва: Не струва да се моли човѣкъ! — Съгласенъ съмъ съ това. Престанете да се молите предъ празнитѣ каси! Молете се предъ пълнитѣ каси на банкеритѣ, и то по всички правила на учтивостьта. Молите ли се по този начинъ, ще получите, каквото искате. Нѣкой казва: Унизително е за човѣка, да се моли за пари на този — на онзи. Съ това, той ограничава свободата си. — Вѣрно, унизително е човѣкъ да иска пари на заемъ, но не е ли унизително да взима всѣки день отъ природата по нѣколко чека? Това не ограничава ли свободата му? Свободенъ човѣкъ е само този, който може да дъвче въздуха, а не да го смучи. Какво ще кажете на това? Има сѫщества, които дъвчатъ въздуха сѫщо така, както ние дъвчемъ хлѣба. Трѣбва ли да се доказва, че въздухътъ може да се дъвче?

    Съвременнитѣ хора трѣбва да дойдатъ до вѫтрешно просвѣтление, до вѫтрешно разбиране на нѣщата. За да се постигне това, тѣ трѣбва да работятъ върху себе си и да се молятъ. Нѣкой се изправилъ предъ празна каса и се моли, прави изчисления, колко може да му даде тази каса. — Нищо нѣма да ти даде. Оставете настрана молитвитѣ предъ празната каса! Молете се предъ пълната каса, съ будно съзнание и разбиране на това, което искате. Другъ нѣкой казва: Азъ мога да се моля и въ кѫщи, мога да се моля и въ църква. — Ако се молишъ само по форма, нито въ кѫщи е приета молитвата ти, нито въ църквата. На сѫщото основание богатитѣ родители казватъ: Ние можемъ да учимъ децата си и въ училище, можемъ да ги учимъ и въ кѫщи. — Не е въпросъ, кѫде ще учатъ децата, но какъ ще учатъ. Ако детето прекара седемь-осемь години въ училище, а нищо не учи, какво е придобило? Мнозина казватъ, че знанието ще изникне само по себе си, животътъ ще го донесе. — И това е възможно. Има случаи, когато нѣкой хора никѫде не сѫ учили, но знаятъ много нѣща отъ живота. Обаче, знание, така придобито, предизвиква вѫтрешно страдание въ човѣка. — Защо? — Защото това знание не е поставено на своето мѣсто. Вследствие на това, много отъ страданията и противоречията на съвременнитѣ хора се дължатъ на обстоятелството, че нѣщата въ живота, не сѫ поставени тамъ, дето трѣбва. Щомъ е така, трѣбва да приемемъ, че причината за всички страдания и противоречия въ живота, сме ние сами. Дойде нѣкой човѣкъ и ти даде нѣкаква книга или пари. Ти набързо ги туришъ нѣкѫде и не помнишъ, кѫде сѫ паритѣ. На другия день търсишъ, не можешъ да ги намѣришъ, не помнишъ, кѫде си ги турилъ. Не ги ли намѣришъ, започвашъ да се смущавашъ. Това показва, че ти нѣмашъ заведенъ редъ, или система, да поставяшъ всѣко нѣщо на своето мѣсто. Разумниятъ човѣкъ ще постави и книгата, и паритѣ на такова мѣсто, че като ги потърси, да знае, кѫде сѫ.

    И тъй, ще знаете, че добритѣ хора, дето и да сѫ, иматъ следното свойство: Тѣ всѣкога сѫ и близо, и далечъ. Това значи: тѣ сѫ близо за себе си, далечъ — за хората; близо за тѣзи, които ги обичатъ, далечъ — за онѣзи, които не сѫ разположени къмъ тѣхъ. Като слушате тия нѣща, вие попадате въ свѣта на приказкитѣ „отъ хиляда и една нощь“. Това е така за онѣзи, които не сѫ работили въ миналото съзнателно върху себе си. Ако бѣха работили, тѣ щѣха да прилагатъ тия нѣща и да ги разбиратъ. Ако, обаче, сега работите съзнателно, ще сте годни въ бѫдеще да прилагате всичко онова, което днесъ ви се вижда като приказка и невъзможно. И тогава човѣкъ ще може да се моли, дето иска и както иска, безъ да се смущава отъ нѣщо. Истинската, дълбока молитва подразбира единъ кратъкъ моментъ. Този моментъ, обаче, продължава дълго време. Той е като Божествениятъ лѫчъ, който минава-заминава, но остава последствията си за дни и години, за вѣкове и хилядолѣтия.

    Следователно, отъ Божествено гледище, молитвата представя велико нѣщо. Тя е Божественъ лѫчъ, който излиза отъ душата на всѣки човѣкъ. Щомъ е така, този лѫчъ непременно трѣбва да мине презъ душитѣ на всички хора, отъ най-малки до най-голѣми, които живѣятъ по лицето на земята. Като направи този крѫгъ, лѫчътъ пакъ се връща при човѣка, отъ когото е излѣзълъ. Това време може да трае минута, часъ, день, а може и месеци, и години — зависи отъ интенсивностьта, съ която молитвата е изпратена въ пространството. До това време, човѣкъ постоянно трѣбва да се моли, да подържа силата на този лѫчъ, за да направи той своята обиколка. Нѣкои мислятъ, че като се помолятъ веднъжъ за нѣщо, това е достатъчно. — Не, хванешъ ли се веднъжъ на хорото, и да искашъ вече да се пуснешъ, не можешъ. — Защо? — Законътъ е такъвъ. Помолишъ ли се веднъжъ, твоята молитва трѣбва да мине презъ душитѣ, умоветѣ и сърдцата на всички хора, и следъ това, пакъ да се върне при тебе. Щомъ се върне при тебе, ти вече си свободенъ. Нѣкой човѣкъ, като се помоли веднъжъ и получи веднага отговоръ, казва: Нѣма да се моля вече. Обаче, помолилъ ли се е веднъжъ, природата го заставя да продължи молитвата си. Той носи вече последствията на своята молитва. Тя е тръгнала изъ пространството и пѫтува. Той седи спокойно, забравилъ е, че нѣкога се е молилъ, и току изведнъжъ чува нѣкой да дрънка на телефона му: Моля, изкажи се по-ясно, не разбрахъ, какво искашъ. Едва се справи съ него, другъ нѣкой го вика по телефона: Моля, не се чува добре, по-ясно говори, искамъ да разбера, какво е твоето желание. Следъ него, на телефона дрънка трети, четвърти и т. н. Той е длъженъ да обяснява на всички, които искатъ освѣтление; иначе, или молитвата му ще се предаде криво, или той самъ ще спре предаването ѝ. Понеже всички хора подематъ неговата молитва, той не може да се освободи отъ нея, докато тя отново не се върне при него, съ известенъ отговоръ. Той трѣбва да чака да се изредятъ два милиарда хора, и тогава да се освободи. Затова, ако човѣкъ иска по-скоро да получи отговоръ, молитвата му трѣбва да бѫде кратка, ясна, чиста и интенсивна. Който е отправялъ неправилно молитвата си, той казва: Повече не се моля! Тази работа нѣма край. — Така казватъ безвѣрницитѣ. Обаче, това е едната страна на молитвата.

    Молитвата има и друга, положителна страна. Тя се заключава въ правилно предаване на мислитѣ, желанията и чувствата. Който се моли по този начинъ, той е разбралъ вѫтрешния смисълъ на живота; той е разбралъ вѫтрешната връзка, която сѫществува между всички хора на земята. Питамъ: Знаете ли, кога, запримѣръ, се е родила мисъльта, която въ даденъ моментъ минава презъ ума ви? Ще кажете, че тази мисъль се е родила сега, въ настоящия моментъ. — Не, като знаете, какво нѣщо е молитвата, въ нейния дълбокъ смисълъ, ще знаете, че всѣка мисъль, която минава въ даденъ моментъ презъ ума на човѣка, се е родила преди него. Както вашитѣ мисли минаватъ презъ ума на всички хора, така и тѣхнитѣ мисли, минаватъ презъ вашия умъ. Значи, както твоитѣ мисли иматъ свободенъ пѫть да минатъ презъ умоветѣ на другитѣ хора, така и тѣхнитѣ мисли ще минатъ презъ твоя умъ. Въ това, именно, седи красотата на живота. По този начинъ, ти изучавашъ мислитѣ на другитѣ хора, а тѣ изучаватъ твоитѣ. Понѣкога презъ вашия умъ минаватъ велики, възвишени мисли, които сѫ изпратени отъ разумни, велики сѫщества отъ невидимия свѣтъ. Дали съзнавате това, или не, безразлично е, но то е дълбока философия и наука, която всички хора трѣбва да опитатъ и провѣрятъ.

    Нѣкой казва: Това може да сѫ само предположения, които подлежатъ на щателно проучване и доказване. — Не, ние не говоримъ по предположения. Когато говоря за единъ изворъ, азъ съмъ билъ при него, пилъ съмъ отъ водата му, изследвалъ съмъ я и я познавамъ. На връщане азъ напълвамъ шишето си отъ водата на извора и я донасямъ предъ васъ, като казвамъ: Азъ бѣхъ на извора и нося този вода оттамъ. Много отъ съвременнитѣ хора седатъ, чакатъ наготово да имъ дойде нѣщо. — Нѣщата не могатъ да дойдатъ наготово. Станете, вземете шишето си и сами идете на извора, да си налѣете отъ него чиста, кристална вода.

    Казвате: Като се молимъ, все ще се наредятъ нѣкакъ работитѣ ни. Ако не знаете правилно да се молите, работитѣ ви нѣма да се наредятъ. Молитвата не седи въ механическо произнасяне на думи. Когато човѣкъ се моли, или когато мисли, въ ума му все трѣбва да остане нѣщо отъ тази молитва, или отъ тази мисъль. Ако човѣкъ е кюнецъ, презъ който водата само минава, безъ да остави нѣщо, този кюнецъ следъ време ще се изтрие. Въ съзнанието на човѣка всѣкога трѣбва да остава нѣщо, и то най-хубавото, и най-красивото. Такъвъ трѣбва да бѫде неговиятъ идеалъ. Когато отива при нѣкой изворъ, той трѣбва да напълни шишето си отъ главата на извора. Той трѣбва пръвъ да напълни своето шише. Напълни ли го по този начинъ, той става изворъ и за другитѣ хора. Напълни ли шишето си отъ опашката на извора, той става чешма за другитѣ хора. Въ първия случай човѣкъ ще разбере едно нѣщо, въ втория случай — друго. Който не разбира този законъ, той ще каже: Много скѫпо ми излѣзе това шише, да ходя на извора да го пълня! Казвамъ: Споредъ мене, скѫпо излиза шишето, което е напълнено отъ опашката на извора.

    Сега вие се молите на Бога, пѣсни Му пѣете, но какви сѫ резултатитѣ отъ вашитѣ усилия? Ставате, лѣгате, пакъ ставате и всѣка сутринь забелязвате по единъ новъ бѣлъ косъмъ на главата си. Искате да се движите, да работите и виждате, че краката ви, намѣсто да заякватъ, започватъ да отслабватъ, да треперятъ. Намѣсто да ставате по-здрави, вие губите силитѣ си и заболѣвате. Казвате: Защо става така? Отъ толкова години вѣрвамъ въ Бога, постоянно се моля, а получавамъ обратни резултати. Побѣлѣхъ, остарѣхъ, хората престанаха да ме зачитатъ. — Ако живѣете съ старитѣ възгледи, никакви молитви нѣма да ви помогнатъ. Истинска молитва е тази, отъ която почерняватъ коситѣ на стария човѣкъ. Когато пъкъ младиятъ се моли, коситѣ му трѣбва да побѣлѣятъ. Ако стариятъ се моли, и коситѣ му не почерняватъ, той не се е молилъ, както трѣбва. И ако младиятъ се моли, а коситѣ му не побѣляватъ, и той не се е молилъ, както трѣбва. Нѣкой казва: Азъ много се молихъ на младини. — Побѣлѣ ли косата ти? — Не. — Тогава не си се молилъ. Другъ нѣкой казва: Азъ много се молихъ на стари години.— Почернѣ ли косата ти? — Не. — Тогава и ти не си се молилъ, както трѣбва. Това се вижда малко смѣшно на хората, но смѣшнитѣ нѣща сѫ вѣрни.

    Всички хора трѣбва да дойдатъ до дълбоко, вѫтрешно разбиране на молитвата, да разбератъ, че тя съдържа три качества въ себе си. Истинската молитва трѣбва да остави въ ума на човѣка поне една положителна мисъль, въ сърдцето му — поне едно положително чувство и въ душата му — поне единъ малъкъ потикъ, къмъ възвишено и благородно действие. Ако молитвата остави въ човѣка тия три нѣща едновременно, тя е реализирана вече, изминала е цѣлиятъ крѫгъ. Да се реализира една молитва, това подразбира, да донесе на човѣка онзи капиталъ, който очаква той. И когато Господъ не отговаря веднага на вашитѣ молитви, причината за това е, че тѣ не сѫ минали още презъ умоветѣ на всички хора, не сѫ направили пълния крѫгъ на движение. Когато молитвата на нѣкого се препраща въ пространството, тя минава презъ умоветѣ на всички хора, и на тѣхъ се предоставя правото да се произнесатъ, дали трѣбва да се даде това, за което се моли той. Значи, произвежда се единъ видъ референдумъ. Всички хора гласуватъ: едни за васъ, други противъ васъ, и отъ болшинството на гласоветѣ зависи, какъвъ ще бѫде отговорътъ на вашата молитва. Ако повечето не сѫ гласували въ ваша полза, вие пакъ ще работите върху себе си, пакъ ще се молите, докато единъ день получите положителенъ отговоръ. Значи, вашата молитва е реализирана вече.

    Природата си служи съ сѫщия законъ и въ процеса на храносмилането. Ако храната, която влиза въ устата, не се сдъвче добре, тя и въ стомаха не може да се смели добре, и не може да се използува правилно; ако въ стомаха не може да се смели добре, тя не може да се използува правилно и отъ бѣлитѣ дробове; ако и бѣлитѣ дробове не я използуватъ правилно, и мозъкътъ не може да я възприеме и преработи, както трѣбва. По този начинъ възприета, храната не може да ползува човѣка. Въ този смисълъ, храносмилането е важенъ вѫтрешенъ процесъ. Не е достатъчно само да се нахрани човѣкъ и да мисли, че процесътъ е завършенъ. Той трѣбва да държи съзнанието си будно, докато цѣлиятъ процесъ въ него се завърши. И следъ това, ако е ялъ правилно, той ще почувствува въ себе си вѫтрешенъ гладъ, едно приятно разположение къмъ яденето. Не е ли извършенъ процесътъ правилно, той ще седне предъ трапезата да се храни и ще каже: Ще ямъ, защото трѣбва да се яде, но не съмъ разположенъ нѣщо, не ми се яде. Не се ли храни правилно, човѣкъ може да изчисли, следъ колко години ще се яви нѣкакво разстройство, нѣкаква дисхармония въ организъма му. Ето защо, съвременнитѣ хора трѣбва да проучаватъ новитѣ разбирания за храносмилането.

    При изнасяне на тия истини, човѣкъ понѣкога се намира предъ опасность да изгуби присѫтствие на духа. Който губи присѫтствие на духа си, той се намира въ положението на онзи юнакъ, когото товарятъ прѣко силитѣ. Турятъ на гърба му най-напредъ единъ килограмъ и постепенно увеличаватъ до сто и повече килограма. До колко килограма може да носи единъ юнакъ на гърба си? Надмине ли товарътъ сто килограма, юнакътъ чувствува вече тежестьта му. Всѣки трѣбва да знае, колко килограма може да носи на гърба си. Умниятъ човѣкъ познава своята сила. Въ това отношение, той прилича на изворъ, който постоянно се излива. Защо се излива изворътъ? — За да не се претоваря. Дойде ли неестествено увеличение на водата въ него, той започва да прелива. Както се товари единъ изворъ съ вода, така и човѣкъ трѣбва да се товари. Той не трѣбва да взима товаръ повече, отколкото може да носи. Изворътъ представя една естествена мѣрка. Нѣкой казва: Какъ трѣбва да върша работата си? — Както изворътъ. — Колко трѣбва да се товаря?— Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да давамъ? — Колкото изворътъ. — Колко трѣбва да взимамъ? — Колкото изворътъ. — Кѫде трѣбва да се вливамъ? — Въ най-голѣмото море. — Отде трѣбва да мина? — Отдето искашъ, но въ най-голѣмото море се влѣй. — Все направо ли трѣбва да вървя? — И направо, и накриво върви, навсѣкѫде можешъ да лѫкатушишъ, но гледай на време да се върнешъ и въ морето да се влѣешъ. Човѣкъ може да постигне всичко, което желае, но усилията, които прави, трѣбва да иматъ не само външенъ, но и вѫтрешенъ резултатъ.

    Днесъ, ние се намираме предъ една нова епоха, която изисква хора съ пробудено съзнание. Какво означава пробуждане на съзнанието? Представете си, че вие имате нѣколко деца, които спятъ. Докато децата спятъ, тѣ нищо не искатъ, защото нищо не ги смущава. Тѣ представятъ човѣкъ съ заспало, непробудено още съзнание. Щомъ се събудятъ, децата веднага започватъ да викатъ: Мамо, дай хлѣбъ! Ако хлѣбътъ не е готовъ, трѣбва ли да се събуждатъ? По-добре, нека поспятъ още малко, до обѣдъ, докато хлѣбътъ се приготви. Като се приготви хлѣбътъ, тогава ги събудете. Иначе, ще ви безпокоятъ. Нѣкой казва: Време е вече и моето съзнание да се пробуди. Питамъ: като се пробуди съзнанието ти, хлѣбъ ще искашъ ли? — Ще искамъ. — Имашъ ли? — Нѣмамъ. Тогава, нека съзнанието ти поспи още малко, докато приготвишъ хлѣба. Това значи: когато нашето съзнание се пробуди, ние трѣбва да имаме необходимата за него храна. Нѣмаме ли нужната храна, страдания ни очакватъ.

    И тъй, първото положение, което трѣбва да спазвате въ живота си, е следното: похлопа ли хлѣбътъ на вратата ви, прекратете молитвата си, станете, отворете му, поканете го най-учтиво въ стаята си и започнете да му слугувате. Второто положение, което трѣбва да спазвате, е следното: вглеждайте се въ живота на извора и всѣкога постѫпвайте като него. Това е учението на Всемирното Братство. Отъ хиляди години насамъ Бѣлитѣ Братя сѫ такива, каквито днесъ ги знаемъ. Тѣ се раждатъ готови души, а не ставатъ такива на земята. Мнозина казватъ: Ние, Бѣлитѣ Братя... — Вие още не сте Бѣли Братя, а сте само оглашени. Много време има още, докато станете Бѣли Братя. Сега сте само сѣнки на Бѣлитѣ Братя. Нѣкой казва: Азъ искамъ да видя единъ Бѣлъ Братъ. Знаете ли, какво ще произведе въ васъ срѣщата ви съ единъ такъвъ братъ? Представете си, че вашиятъ стомахъ е малко слабъ, нѣженъ, не е пригоденъ за силна храна. Обаче, вие виждате нѣкѫде хубава, добре приготвена баница съ орѣхи, масло, захарь и силно желаете да си хапнете отъ нея. Най-после, вие не можете да откажете на това силно желание и хапвате отъ тази баница. Не се минава дълго време, и стомахътъ ви се разстройва силно: явява се хлопане, чукане, преобръщане вѫтре, и докато не изхвърлите баницата навънъ, никакво спокойствие нѣмате. Казвамъ: Каквото разстройство причинява орѣховата баница на слабия стомахъ, сѫщо такава дезорганизация представя срѣщата на обикновения човѣкъ съ единъ Бѣлъ Братъ. Бѣлитѣ Братя не искатъ да причиняватъ никому страдания, но често пѫти, въ желанието си да направятъ нѣкакво добро, получаватъ се обратни резултати. Това се дължи на обстоятелството, че хората още не сѫ готови за такива срѣщи. За готовитѣ хора срѣщата съ единъ Бѣлъ Братъ е голѣмо щастие.

    Ще приведа единъ примѣръ отъ стария български животъ, да се увѣрите, че неподготвениятъ човѣкъ, не може разумно да се ползува отъ великитѣ Божии блага. Едни богати и почтени родители имали единствено дете, момченце, което много обичали. Всички го наричали „галеното дете“. Всички желания на това дете се изпълнявали. На училище не го пращали; между чужди и непознати хора не го пущали, и то си останало „галеното детенце“. Бащата билъ ученъ човѣкъ, философъ и много богатъ. Между хората той минавалъ за виденъ магъ. Когато умрѣлъ, той оставилъ на жена си голѣмо наследство — пари и нѣколко магически предмети: пръстенъ, тояжка, чаша и кесия. При смъртьта си, той ѝ казалъ да се ползува отъ паритѣ всѣкога, когато ѝ се яви нужда, а магическитѣ предмети да задържи за тежки дни въ живота си. Докато детето било малко, то седѣло при майка си. Щомъ пораснало, станало голѣмъ момъкъ и пожелалъ да отиде въ свѣта, тамъ да поживѣе малко. Майка му се съгласила, приготвила го за пѫть, като му дала голѣма торба съ пари, да не прекарва труденъ животъ.

    Синътъ отишълъ въ съседното царство и спрѣлъ да пренощува въ една странноприемница. Въ една отъ съседнитѣ стаи той чулъ да се говори, че царьтъ на това царство, ималъ много красива дъщеря, и който искалъ само да я зърне отдалечъ, трѣбвало да даде една голѣма кесия, пълна съ злато. Който искалъ да я види отблизо и да се разговаря съ нея, трѣбвало да даде единъ чувалъ съ злато. Като чулъ това, младиятъ момъкъ пожелалъ да види царската дъщеря и си казалъ: Още утре ще отида да видя красивата царска дъщеря. Станалъ той рано сутриньта, приготвилъ се, взелъ съ себе си пълна кесия съ злато и се запѫтилъ къмъ двореца. Влѣзълъ вѫтре и казалъ на слугитѣ: Искамъ да видя царската дъщеря. Далъ кесията съ златото на единъ отъ дворцовитѣ слуги, който го завелъ въ една стая, отдето презъ една малка дупчица, трѣбвало да види царската дъщеря. Навелъ се той предъ дупчицата и успѣлъ да види само очитѣ и устата ѝ. Върналъ се въ странноприемницата, но въ него вече силно растѣло желанието да види изцѣло царската дъщеря и да се поразговори съ нея. Обаче, за реализирането на желанието си, той нѣмалъ достатъчно пари, затова се върналъ при майка си, да иска отъ нея пари. Започналъ да разправя на майка си, че се заелъ съ нѣкакво голѣмо търговско предприятие, за което му сѫ нужни много пари. Майка му казала: Синко, пари нѣмамъ, но баща ти ми остави една кесия, която струва повече отъ всички пари. Тя има свойството, като я натискашъ, започва да пуща пари.

    Синътъ взелъ кесията и отишълъ пакъ въ царството на красивата царска дъщеря. Започналъ той да натиска кесията, докато напълнилъ единъ вагонъ съ злато. Следъ това, тръгналъ къмъ двореца, да види добре царската дъщеря. Отишълъ въ двореца и казалъ на сѫщия слуга: Искамъ да видя царската дъщеря! Въвели го при нея — цѣла потънала въ великолепие и красота. Като го видѣла, тя се зачудила, отде може този младъ човѣкъ да разполага съ толкова много злато, затова го попитала: Ти да не си нѣкой царски синъ? — Не съмъ.— Тогава, отде имашъ толкова много злато? — Имамъ една особена кесия, съ такова свойство, че като я натискашъ, тя все пуща злато. — Донеси, да видя кесията! Той далъ кесията на царската дъщеря, само да я разгледа, но тя я задържала за себе си, а него - изпѫдила. Значи, младиятъ момъкъ видѣлъ красивата царска дъщеря, но загубилъ чудната кесия.

    Питамъ: какво ще придобиете, ако видите красивата царска дъщеря, а изгубите чудната кесия? Галениятъ синъ взелъ отъ майка си и другитѣ магически предмети, но като не билъ разуменъ, всичко изгубилъ. Докато човѣкъ върши глупости въ живота си, той всѣкога ще губи кесията си. Пѫтьтъ, по който сега вървите, иска хора съ будни умове, които да познаватъ Бѣлитѣ Братя. Ако единъ отъ тѣзи Братя дойде при васъ, той ще ви даде магическата кесия, но вие ще отидете да видите царската дъщеря, която ще вземе кесията, а васъ ще изпѫди навънъ. Въ този разказъ, майката представя единъ отъ Бѣлитѣ Братя. Паритѣ пъкъ, представятъ разумностьта въ човѣка. Това значи: за да видишъ единъ Бѣлъ Братъ, ти трѣбва да имашъ правилни мисли, желания и постѫпки. Имате ли тѣзи три качества въ себе си, Бѣлиятъ Братъ ще остави въ душата ви нѣщо възвишено и красиво. Нѣмате ли тѣзи качества, той ще произведе въ васъ обратни резултати, ще вземе кесията ви, а васъ ще изгони навънъ. По тази причина, именно, нѣкои хора не могатъ да намѣрятъ истината. За такива хора, при съзнанието, въ което се намиратъ, по-добре е да не знаятъ истината, защото тя ще имъ създаде голѣми страдания.

    Като привеждамъ този разказъ, това не значи, че човѣкъ не трѣбва да се стреми къмъ истината. Напротивъ, той трѣбва да работи, да се занимава съ нѣщо, да търси истината по начинъ, който намира за най-добъръ. Единъ день той все ще се добере до истината, която ще го направи свободенъ. Засега хората още не сѫ свободни, вследствие на което иматъ изпитания. Физическиятъ животъ не може безъ изпитания. Обаче, дойдатъ ли изпитанията въ вашия животъ, вие трѣбва да ги разглеждате научно. Нашитѣ изпитания сѫ предметно обучение за други сѫщества. Когато ние страдаме, други се радватъ. И обратно: когато ние се радваме, други страдатъ. Когато ние започваме една работа, други сѫщества я свършватъ.

    Такива връзки и отношения сѫществуватъ между разумнитѣ сѫщества и явления въ природата. Не схващате ли така нѣщата, вие ще имате крива представа, както за Бога, така и за онзи редъ и порядъкъ, въ който Той действува. И тогава, всѣка неправилна мисъль за Бога, ще се отрази вредно върху васъ. Причината за това, не се крие въ Бога, но въ вашитѣ неправилни мисли за Него. Неправилнитѣ мисли се връщатъ пакъ къмъ васъ, и вие изпитвате тѣхнитѣ лоши последствия. Лошото, нечистото, не може да отиде до Бога. По сѫщия начинъ, добритѣ и чиститѣ мисли, отправени къмъ Бога, пакъ ще съ върнатъ къмъ васъ, и вие ще изпитате тѣхното благотворно действие. Каквито мисли хранимъ къмъ Бога, такива ставаме и ние. Ако ние мислимъ, че Богъ е всемѫдъръ, съвършенъ и справедливъ, такива ще станемъ и ние. Тъй щото, свободни сте да мислите и добро, и лошо, но нѣма да се избавите отъ последствията на вашитѣ мисли.

    Сега, като знаете, че всѣки носи отговорность за своитѣ добри и лоши мисли, и чувства, това не подразбира всичко да се върши подъ страхъ. Какво ще роди страхътъ? — Пакъ страхъ. — Какво произвежда любовьта? — Любовь. Съ страхъ, или безъ страхъ, всѣки трѣбва да работи върху себе си. Ако ти самъ не работишъ върху себе си, други ще работятъ върху тебе; ако ти самъ не се присадишъ, други ще те присадятъ; ако ти самъ не ядешъ, други ще ядатъ заради тебе; ако ти самъ не учишъ, ще станешъ предметно обучение за други. Всички сѫщества въ свѣта, отъ най-малки до най-голѣми, иматъ свое предназначение. На всички хора предстои сега, да свършатъ по една работа за Бѣлото Братство, т. е. за идването на Царството Божие на земята. Апостолъ Павелъ казва: „Горко ми, ако не проповѣдвамъ!“ Това подразбира: ако човѣкъ не оре и не сѣе, гладенъ ще ходи; ако не си шие дрехи и обуща, голъ и босъ ще ходи; ако не си съгради кѫща, ще бѫде изложенъ на всички природни стихии. Човѣкъ трѣбва да си съгради една кѫща за физическия свѣтъ, друга — за умствения и трета — за духовния свѣтъ. Щомъ си е съградилъ жилище за всички свѣтове, той ще се избави отъ страданията, които могатъ да го сполетятъ.

    Нѣкой казва: Господъ ще ни уреди работитѣ. Питамъ: Като си съграждашъ кѫща, съ това не уреждашъ ли работитѣ си? Не е достатъчно само да има човѣкъ кѫща, но тя трѣбва да бѫде съградена по всички правила на хигиената. Какво ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя не бѫде съградена споредъ хигиената? Каква полза ще му принесе неговата кѫща, ако тя бѫде слаба и всѣки моментъ може да се събори отгоре му, и да го затрупа? Какъ ще се ползува той отъ своята кѫща, ако тя бѫде тѣсна, тъмна и влажна? — Това не е кѫща, но затворъ. Ако човѣкъ съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той ще я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. И обратното е вѣрно: не може ли човѣкъ да съгради добре кѫщата си въ физическия свѣтъ, той не ще може да я съгради добре и въ умствения, и въ духовния свѣтъ. Това показва, че между физическия, умствения и духовния свѣтъ, сѫществуватъ известни отношения.

    Мнозина казватъ: Не струва да си гради човѣкъ кѫща. Това подразбира: не струва да градите кѫща, която да давате подъ наемъ. Съградишъ ли си кѫща, живѣй самъ въ нея, не я давай подъ наемъ. Смѣшно е, да съмъ шивачъ, да шия на хората дрехи, а самъ да нѣмамъ хубави дрехи. Ако съмъ шивачъ, азъ трѣбва да нося най-хубавия костюмъ. Азъ ще съмъ реклама за себе си. Нѣма защо да казвамъ: Вижте, какъвъ костюмъ ушихъ на този, или на онзи господинъ. Ще кажа: Вижте моя костюмъ! Харесва ли ви? Ако ви харесва, ще знаете, че азъ съмъ майсторътъ на тия дрехи. Майсторъ-шивачъ е само този, който може да ушие за себе си хубави дрехи. Какво виждаме въ свѣта? — Обущаритѣ шиятъ хубави обуща на хората, а за себе си не могатъ; шивачитѣ шиятъ хубави дрехи на хората, а за себе си не могатъ. Законътъ, обаче, изисква, човѣкъ да шие най-хубави обуща и най-хубави дрехи за себе си. Може ли да направи за себе си това, той и за другитѣ ще бѫде еднакво добъръ майсторъ.

    Казано е въ единъ отъ стиховетѣ на Писанието: „Дадоха имъ бѣли дрехи да се облѣкатъ“. Това се отнася за ония сѫщества, които не знаятъ да шиятъ. Обаче, всѣки, който се стреми къмъ Божествения свѣтъ, той трѣбва да научи изкуството да шие. Ангелитѣ сами си шиятъ дрехитѣ. Съвременнитѣ художници, никѫде не рисуватъ Христа облѣченъ съ дрехи. Вземете картината, която представя възкресение Христово, и ще видите, че и тамъ Христосъ не е облѣченъ. Това показва, че художницитѣ сѫ дошли до истината, какво Христосъ самъ шие своитѣ дрехи, които никой не е видѣлъ. Христосъ още не е далъ моделъ, какви трѣбва да бѫдатъ дрехитѣ на хората. Църквата представя Христа въ различни дрехи, но никоя отъ тѣхъ не му прилѣга. Както днесъ църквата облича Христа, така успѣшно вървятъ работитѣ ѝ. Тъй щото, не сѫ важни дрехитѣ, които човѣкъ може да си представи въ въображението, но важни сѫ онѣзи дрехи, които той изработва съ своята мисъль, съ своето чувство и съ своето действие. Тази дреха, никой не може да ви отнеме. Тя е реалната, сѫществена дреха на човѣка.

    Нѣкой казва: Да имамъ и азъ една такава чудна кесия, много нѣщо бихъ направилъ. — Какво бихте направили съ тази кесия? Ще отидете съ нея при царската дъщеря, която ще вземе кесията ви, а васъ ще изпѫди навънъ. Голѣмо изкуство е да знае човѣкъ, какъ да задържа въ себе си хубавото, което придобива. Представете си, че нѣкой ви даде тази чудна кесия, да разполагате съ нея, както разбирате. Първо, вие се чувствувате силенъ, мощенъ, мислите, че всичко можете да направите. Казвате: Имамъ ли тази кесия въ рѫката си, цѣлиятъ свѣтъ е мой! Следъ това, пожелавате да видите царската дъщеря. Отивате при нея, и тя взима не само кесията, но и пръстена, и чашата, и тояжката ви, и вие оставате самъ срѣдъ пѫтя, въ лишения и мѫчнотии. Какво ще правите? — Това, което галениятъ синъ е направилъ. Той се принудилъ да отиде на единъ самотенъ островъ, далечъ отъ хората, далечъ и отъ майка си, отъ която взелъ всичко, което имала. Въ този островъ растѣли ябълки и смокини. Хапналъ той една отъ ябълкитѣ, но какво било очудването му, когато се видѣлъ съ рога? Значи, отъ ябълкитѣ му израснали рога. После хапналъ отъ смокинитѣ, и забелязалъ, че рогата му паднали. Това го навело на една хубава идея, да напълни две голѣми кошници отъ тия плодове: едната кошница да напълни съ ябълки, а другата — съ смокини. Сега вече той намѣрилъ начинъ, какъ да си отмъсти на царската дъщеря.

    Единъ день, той се качилъ на параходъ и отпѫтувалъ съ него за царството, дето живѣла красивата царска дъщеря. Влѣзълъ въ столицата на царството и отишълъ въ дома на една стара баба, дето оставилъ кошницата съ смокинитѣ, и следъ това излѣзълъ изъ града съ кошницата, въ която имало ябълки. Обикалялъ той около двореца и продавалъ ябълкитѣ си, хубави, едри, червени, каквито нѣмало никѫде въ царството. Царскитѣ слуги видѣли продавача и го извикали въ двора, да купятъ и тѣ отъ тѣзи хубави ябълки. Сложили отъ тѣхъ на масата предъ царя, и всички ги опитали: царьтъ, жена му, дъщеря му, както и много отъ неговитѣ придворни. Веднага следъ това, израсли рога на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Царьтъ издалъ заповѣдь да намѣрятъ продавача на ябълкитѣ, но всички усилия отишли напразно — никѫде не могли да го намѣрятъ. Царьтъ се видѣлъ въ чудо и започналъ да вика единъ следъ другъ лѣкари да махнатъ рогата на всички, които яли отъ ябълкитѣ. Никой отъ лѣкаритѣ, не могълъ да направи това. Една следъ друга падали главитѣ на лѣкаритѣ, но рогата още седѣли върху царскитѣ глави. Най-после, царьтъ обещалъ да даде дъщеря си и половината царство на онзи лѣкарь или ученъ, който може да имъ снеме рогата.

    Презъ това време галениятъ синъ си пусналъ дълга брада, да не го познае никой, и отишълъ въ двореца, дето се представилъ на царя, като ученъ, като великъ магъ. Той казалъ на царя: Чухъ, че вие, и много хора около васъ, страдате отъ нѣкаква особена болесть. Азъ съмъ ученъ човѣкъ и се наемамъ да ви излѣкувамъ. Които го видѣли, че влиза при царя съ такава сериозна задача, поглеждали се и казвали: Горкиятъ човѣкъ! И неговата глава ще отиде като на другитѣ. Навѣрно нѣщо му е дотегналъ животътъ. Учениятъ човѣкъ продължилъ: Азъ видѣхъ много хора въ вашето царство съ рога, както и тукъ, въ двореца, но владѣя изкуството да снемамъ рога. Мѫчно е това изкуство, цѣла наука е, но разбирамъ отъ нея. За цельта, обаче, ми сѫ нужни нѣколко пособия: първо, имамъ нужда отъ една кесия. Царьтъ заповѣдалъ да му донесатъ нѣкоя хубава кожена кесия. Донесли му една кожена кесия. — Не такава. Донесли му втора, отъ нѣкаква особена материя, цѣла обсипана съ диаманти. — И тази не може да се употрѣби. Най-после, царьтъ отишълъ при дъщеря си и намѣрилъ чудната кесия, но дъщерята не я давала. Бащата взелъ кесията и я далъ на учения лѣкарь. Той поискалъ още нѣща: пръстенъ, чаша и една тояжка, и то тѣзи, именно, които царската дъщеря взела отъ него. При това, той казалъ на царя, че ще задържи всички тия предмети за себе си, защото само по този начинъ, лѣкарството ще може да действува. Като получилъ исканитѣ предмети, той далъ отъ смокинитѣ на царя и на царицата. Тѣ изяли по една смокиня, и рогата имъ паднали. Като дошло редъ до царската дъщеря, лѣкарьтъ казалъ на царя: Вашата дъщеря има много грѣхове и за да ѝ подействува лѣкарството, тя трѣбва предварително да се изповѣда. Следъ като се изповѣдала царската дъщеря, той снелъ и отъ нея рогата. Значи, галениятъ синъ трѣбвало да изгуби всичко, за да стане уменъ, ученъ човѣкъ.

    Сега остава още малко време, докато изтече 1929 година. Вие трѣбва да използувате тази година разумно, за да можете презъ 30-та година, която иде, да си вземете изгубенитѣ нѣща. За това се изисква правилно разбиране, правилна връзка. Азъ ви желая да придобиете вѫтрешно състояние на миръ; ако не може да придобиете този миръ въ себе си, пазете поне красивото, което придобивате. Не мислете, че лесно се влиза въ Царството Божие. Това е сериозна задача. Ако човѣкъ влѣзе неподготвенъ въ Царството Божие, той пакъ ще излѣзе. Всички трѣбва да работятъ и върху себе си, и върху ближнитѣ си. Животътъ на земята трѣбва коренно да се преобрази. Затова, обаче, се изискватъ разумни работници. Всички, които искатъ да бѫдатъ работници, трѣбва да използуватъ днешния моментъ — той е най-важенъ. Какво сте работили въ миналото, това е свършенъ фактъ; какво ще работите въ бѫдеще, и то е хубаво, но днешниятъ моментъ е най-важенъ. Каквото свършите днесъ, то представя условия за бѫдещата наука.

    И тъй, желанието на вашитѣ напреднали братя е да имате правилно разбиране за живата природа, за да влѣзете въ връзка съ нея. Придобиете ли това разбиране, вие ще схващате дълбокия смисълъ на всички явления въ цѣлата природа. И тогава, дето и да минете, всѣко мѣсто ще бѫде живо за васъ. Не сте ли въ връзка съ живата природа, ще бѫдете слѣпи и за най-хубавитѣ мѣста въ природата. Запитате ли единъ банкеръ, какво е било времето днесъ, той нищо не би могълъ да ви каже.— Защо? — Защото презъ цѣлия день, той е билъ наведенъ надъ тевтеритѣ си, правилъ смѣтки и изчисления. Какво особено е придобилъ отъ тия смѣтки? Запитайте нѣкой виденъ бактериологъ, какво особено е придобилъ, следъ като цѣли 20 години е посветилъ изключително върху изследването на бацила на чумата? — Нищо друго, освенъ славата на ученъ човѣкъ. Какво значение ще има този бацилъ единъ денъ, когато хората ще бѫдатъ съ съвършено чиста кръвь? Бацилитѣ живѣятъ само въ хора съ нечиста кръвь. Докато хората водятъ нередовенъ, неразуменъ животъ, бактериологията има смисълъ, но щомъ заживѣятъ разумно, и бактериологията изгубва своето значение като наука. Обаче, човѣкъ трѣбва смѣло да изучава пѫтищата на злото.

    Казвамъ: Молитвата е необходимъ актъ за духовния човѣкъ. Докато човѣкъ се срамува да се моли, той не познава смисъла на молитвата. Докато се запитва, защо трѣбва да се моли, той не е на правъ пѫть. Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно да се запитва: защо трѣбва да пия вода? Или, защо трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо не трѣбва да бѫде богатъ човѣкъ? Защо трѣбва да бѫде сиромахъ? Защо не трѣбва да бѫде сиромахъ? Всѣки, който не може да носи и богатството, и сиромашията на гърба си, той не е силенъ човѣкъ. Приеме ли човѣкъ богатството, той трѣбва да приеме и сиромашията; приеме ли сиромашията, той трѣбва да приеме и богатството. Приеме ли знанието, ще приеме и невежеството; приеме ли невежеството, ще приеме и знанието. Приеме ли доброто, ще приеме и злото; приеме ли злото, ще приеме и доброто. Тия нѣща вървятъ паралелно. Такъвъ е законътъ.

    Кои сѫ дълбокитѣ причини за сѫществуването на този законъ въ Битието, не зная, обаче, този вѫтрешенъ паралелизъмъ, сѫществува навсѣкѫде въ свѣта. Човѣкъ не може да разреши задачитѣ въ живота си само съ събиране; той не може да ги разреши и само съ изваждане; той не може да ги разреши и само съ умножение, нито пъкъ само съ дѣление. При решаване на житейскитѣ задачи, трѣбва да се прилагатъ и четиритѣ действия. Така, човѣкъ ще се добере до вѫтрешния смисълъ на живота. Всѣко действие има своя положителна и отрицателна страна. Ако човѣкъ събира лоши слухове, какво се говори за този, за онзи, или пъкъ събира болни хора около себе си, той ще има единъ резултатъ. Обаче, ако събира около себе си все учени, способни хора, той ще има другъ резултатъ. Най-доброто събиране е, когато учительтъ учи само способни, талантливи деца. Може ли учительтъ да направи това събиране, той вече излиза отъ закона на пертурбациитѣ.

    Когато се говори за молитвата, подразбираме будность на съзнанието. И тогава, всѣки човѣкъ ще съзнае, че той живѣе за всички, и всички живѣятъ за него. Първиятъ моментъ на истинския, на съзнателния животъ, започва съ молитва. Пробуждането на съзнанието, започва съ молитва. Следъ пробуждане на съзнанието, се проявява мисъльта, после — чувството и най-после действието. Молитвата е личенъ актъ. Човѣкъ се моли за себе си по свой вѫтрешенъ потикъ, а не за това, че хората го принуждаватъ. Само човѣкъ може да се моли. Това значи: молитвата е достояние само на сѫщества съ будно съзнание. Мнозина мислятъ, че ученитѣ хора не се молятъ. — Самъ Христосъ се молѣше. Той отиваше на планината да се моли. Питамъ: Ако е вѣрно твърдението, че ученитѣ не се молятъ, защо Христосъ се молѣше? Ние знаемъ, че всички учени, всички велики хора се молятъ. Нѣма по-красиво нѣщо отъ молитвата на човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено. Този човѣкъ има вече правилна мисъль, правилни чувства и правилни действия. Това сѫ три области, отъ които човѣкъ черпи своитѣ богатства. Мѫдростьта се проявява въ мисъльта, любовьта — въ чувствата, а истината — въ действията. Не се ли молимъ правилно, нищо не можемъ да постигнемъ. Щомъ разберемъ дълбокия смисълъ на молитвата, ще знаемъ, че Богъ мисли, чувствува и действува чрезъ насъ. Това наричаме ние вдъхновение. Значи, човѣкъ трѣбва да се моли, за да се проявятъ и заработятъ чрезъ него, Божиитѣ мисли, чувства и действия.

    Сега иде вече новото въ свѣта, което наричаме пробуждане на съзнанието. Щомъ дойде пробуждането, иде и молитвата, която носи съ себе си прави мисли, възвишени чувства и красиви действия. Дойде ли това пробуждане въ човѣка, той се наема съ красива и сериозна работа. Затова и Христосъ казва: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ“. За да намѣримъ този пѫть, ние се нуждаемъ отъ свѣтлина, отъ мѫдрость. За да дойдем до истината, ние се нуждаемъ отъ красиви действия. И най-после, за да дойдемъ до живота, ние се нуждаемъ отъ чисти и възвишени чувства и желания. Придобиемъ ли всичко това, ние ще имаме положителна, Божествена наука, съ която ще можемъ да работимъ.

4. Беседа отъ Учителя, държана на 22 септемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...