Jump to content
Ани

1929_09_15 Обикновени и необикновени процеси

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

Обикновени и необикновени процеси.

 

И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години.“

Иоана 5:5.

 

    Често хората говорятъ за хубави, за красиви работи и се произнасятъ, че тѣ сѫ необходимости въ живота. Дойде ли въпросъ до здраве, до богатство, хората разглеждатъ тия нѣща като обикновени, като естествени процеси въ живота, вследствие на което, не ги ценятъ. Що се отнася до сиромашията, тѣ я разглеждатъ, като необикновенъ, неестественъ процесъ. Въпрѣки това, богатиятъ може да стане сиромахъ, и сиромахътъ може да стане богатъ. Значи, въ живота и въ природата може да става преминаване отъ необикновенъ въ обикновенъ процесъ и отъ обикновенъ въ необикновенъ.

 

    Следователно, когато минаваме отъ единъ процесъ въ другъ, които не сѫ отъ еднаква степень, ние придобиваме ново познаване на нѣщата. Достатъчно е, природата да постави богатия при положение да изгуби богатството си и да стане сиромахъ, за да придобие той трезви идеи за живота. Само като сиромахъ, той може да има ясна представа за сиромашията и да се произнася за нея правилно. Ако богатиятъ не е позналъ сиромашията, той ще говори само за своето богатство: за имотитѣ, за кѫщитѣ, за говедата си и т. н. И ако сиромахътъ не е позналъ богатството, той ще говори само за своята сиромашия: за скѫсанитѣ си дрехи, обуща и т. н. Ако срещнешъ единъ здравъ човѣкъ, който никога не е боледувалъ, той ще ви разправя за своитѣ мускули, за това, какво може да направи съ тѣхъ. Ако посетите единъ човѣкъ, който е боледувалъ дълго време, той ще ви разправя изключително за болестьта си. Интересно е, че когато Христосъ бѣше на земята, не се срѣщаше съ царе, съ князе, съ патриарси, но се движеше повече между страдащи, болни, сакати и съ тѣхъ се разговаряше. Той посети кѫпалнята, въ която отиваха болни да се лѣкуватъ, и тамъ срещна единъ боленъ отъ 38 години, съ когото започна да се разговаря. Какво ще му каже този боленъ? — Ще Му разправя за своитѣ болки, за своитѣ нещастия. Христосъ го запита: Защо си дошълъ въ това училище? Какво те доведе тукъ? Болниятъ отговорилъ: Учителю, отъ 38 г. съмъ въ това училище и още не мога да свърша. Професоритѣ постоянно ме кѫсатъ. На всички изпити пропадамъ. Мнозина идватъ въ това училище, поседатъ година, две, три, свършватъ и излизатъ въ живота, а азъ всѣка година оставамъ, съ надежда, дано другата година да свърша, но пакъ оставамъ да повтарямъ. — Искашъ ли да свършишъ училището? — Искамъ, разбира се. Христосъ извади единъ дипломъ отъ джоба си, подписа го, подаде го въ рѫката му и каза: Хайде, вземи диплома и върви дома си! Този боленъ бѣше единствениятъ човѣкъ, на когото Христосъ подписа дипломъ за свършване на учението по всички правила и изисквания. Въ Евангелието не е писано, че Христосъ е далъ дипломъ на този боленъ, но това е скрита мисъль, изказана въ друга форма. Когато болниятъ излѣзълъ отъ училището, мнозина го запитваха: „Кой бѣше човѣкътъ, който те излѣкува?“ — Не зная. — Какъ да не знаешъ? Какъ се казва? — Исусъ е името Му.

 

    Какво представя болестьта? — Едно неестествено явление въ живота. Значи, по отношение на физическия свѣтъ, болестьта е неестествено явление, но по отношение на духовния свѣтъ, тя е естествено явление. Грѣхътъ пъкъ, е неестествено явление по отношение на духовния свѣтъ, а естествено — по отношение на физическия. Човѣкъ казва: Веднъжъ съмъ дошълъ на земята въ тази форма, не мога да не грѣша, не мога да не лъжа. Малко поне, но все ще поизлъжа нѣкога. Когато се разправя, какво направилъ нѣкой човѣкъ, какъ излъгалъ, какъ открадналъ, какъ се скаралъ или сбилъ съ нѣкого, всички хора наоколо слушатъ и се смѣятъ, като че се говори за нѣкакви велики подвизи. За духовния свѣтъ, обаче, грѣхътъ е неестествено явление и като такова, тамъ, той не е познатъ. Както влизането на нѣкоя опасна болесть въ единъ домъ внася страхъ и трепетъ, такъвъ страхъ и трепетъ произвежда грѣхътъ въ духовния свѣтъ. Мнозина искатъ да влѣзатъ въ духовния свѣтъ, но като неподготвени, тѣ ще видятъ много нѣща, които не ще могатъ да обяснятъ. Тамъ и доброто, и злото сѫ еднакво застѫпени. Ако надникнете въ духовния свѣтъ, ще видите грамадни, свѣтли здания, съ голѣми прозорци, които ще приемете за училища. Въ сѫщность тѣ сѫ затвори. Ако се спрете върху проявитѣ на доброто въ духовния свѣтъ и ги сравните съ тия на земята, ще видите, че въ последнитѣ, почти не се забелязва нѣкакъвъ прогресъ. На земята има по-голѣмъ прогресъ въ отрицателното, отколкото въ положителното. И на земята има добро, добри хора, но ако тия хора отидатъ въ духовния свѣтъ, тамъ ще минатъ за престѫпници. Днесъ хората прогресиратъ повече по отрицателенъ, отколкото по положителенъ пѫть. Най-голѣмиятъ светия на земята, сравненъ съ единъ отъ светиитѣ на небето, минава за затворникъ, за престѫпникъ. Ако пъкъ сравните земния престѫпникъ съ единъ отъ светиитѣ на духовния свѣтъ, земниятъ престѫпникъ изглежда като първокласенъ светия. Следователно, въ духовния свѣтъ и доброто, и злото сѫ силни, голѣми. Затова често нѣкой казва: Не струва човѣкъ да бѫде добъръ. Той не иска да бѫде добъръ, защото, ако съ тази доброта влѣзе въ духовния свѣтъ, ще мине за престѫпникъ. Ако пъкъ е лошъ и съ лошевината си влѣзе въ духовния свѣтъ, между лошитѣ хора, тамъ той ще изглежда като светия.

 

    Какво нѣщо е духовниятъ свѣтъ? — Той не може нито да се разбере, нито да се опише. Който и да се заеме да го описва, той ще опише единъ свѣтъ, подобенъ на физическия. Духовниятъ свѣтъ е много по-необятенъ въ своитѣ простори, много по-величественъ отъ физическия. Само онзи може донѣкѫде поне да опише духовния свѣтъ, у когото висшето съзнание е пробудено. Когато се говори за духовния животъ, наричатъ го „Вѣчния животъ“. Подъ „Вѣченъ животъ“ се разбира животъ, безъ никакви ограничавания, нито по обемъ, нито по прояви на доброта, любовь, разумность и т. н. Мнозина сѫ правили опити да опишатъ духовния свѣтъ, но не сѫ могли. За да се опише, той трѣбва да се види отъ човѣкъ съ висше съзнание, който да разбира, каквото види тамъ, за да може да го преведе въ образи, съответни на земнитѣ. Само така, той може донѣкѫде да стане понятенъ и разбранъ за хората. Който е ходилъ въ духовния свѣтъ, може да каже само, че той е много красивъ, но по никой начинъ, не може да го опише. Никое човѣшко перо не е въ състояние да опише красотата на духовния свѣтъ. Никой не може да разбере, кѫде се крие красотата на добрия, на любещия човѣкъ. Ще каже нѣкой, че красотата на човѣка седи въ неговия носъ. — Не, красотата на човѣка не е нито въ носа, нито въ очитѣ, нито въ устата му. Красотата е нѣщо вѫтрешно, което се проявява и въ очитѣ, и въ носа, и въ устата, но кѫде именно, на кое мѣсто — не може да се каже. Ако кажете, че красотата на човѣка е нѣкѫде въ устата, въ носа или въ очитѣ му, все ще сгрѣшите. — Защо? — Защото устата, очитѣ, носътъ, ушитѣ, езикътъ сѫ органи, предназначени за нѣкаква служба, но не и за изразъ на красота. Очитѣ сѫ органъ за възприемане на свѣтлината; ушитѣ — за възприемане на звука; устата — за хранене и за говорене; езикътъ — за вкусване и за говорене; носътъ — за обоняние.

 

    Тъй щото, щомъ се говори за красота, ние разбираме нѣщо вѫтрешно, нѣщо неуловимо. Който има любовь, той е красивъ. Вънъ отъ любовьта, никаква красота не сѫществува. Много хора иматъ красиви очи, правилни носове, красива уста, правилни чърти на лицето, но въпрѣки това не сѫ красиви. — Защо? — Любовь нѣматъ. Дето е любовьта, тамъ е красотата, тамъ е изобилието.

 

            Боленъ отъ 38 години.“ Да бѫде човѣкъ цѣли 38 години боленъ, това е изключително явление въ живота. Мнозина се оплакватъ, че страдатъ, че боледуватъ, че ги мѫчи нѣщо. — Това е естествено положение за съвременния човѣкъ. Повече или по-малко, човѣкъ все ще страда. Защо и за какво страда, не е важно — все има нѣкаква причина. Нѣкой младъ човѣкъ свършилъ университетъ, иска да стане професоръ. Ходи натукъ-натамъ, срѣща се съ учени, съ видни хора, всички му обещаватъ да го направятъ професоръ, но въ края на краищата, не успѣва. И той боледува цѣли 38 години, че не е могълъ да стане професоръ. Другъ младъ човѣкъ срещналъ една красива мома, влюбилъ се въ нея, иска да я вземе за жена. Обикаля натукъ-натамъ, не смѣе да ѝ предложи. Докато се реши да ѝ предложи, тя се оженила за другъ. И следъ това, този младъ човѣкъ боледувалъ цѣли 38 години, че не е могълъ да се ожени за красивата мома, която обичалъ. Другъ нѣкой, иска да стане милионеръ, но не може да успѣе. Нѣкой пъкъ е роденъ слабъ, хилавъ, иска да придобие здраве, но не може. И най-после, като не могатъ да постигнатъ желанията си и като не разбиратъ причинитѣ за своя неуспѣхъ, казватъ: Божия работа е тази. Това значи: Само Божиятъ умъ е въ състояние да разбере онова, което за човѣка е неразбрано. И следъ като човѣкъ боледува 38 години, ще дойдатъ единъ, втори, трети да го утешаватъ по единъ или другъ начинъ. — Това сѫ празни работи. За да не става нужда да утешаватъ човѣка, по-добре нека той бѫде доволенъ отъ това, което има. Нѣма защо да търси красива жена. И неговата жена не е грозна. Тръгне ли да търси друга, по-красива, той ще се натъкне на противоречия, съ които не може да се справи. Щомъ ви даватъ говеждо месо, бѫдете благодарни и на него. Нѣма защо да търсите кокоше месо. Ще кажете, че сте вегетарианци, не търсите нито говеждо, нито кокоше месо. — Въ едно отношение сте вегетарианци, но въ друго сте още месоядци, мязате на културнитѣ хора, които обичатъ да ядатъ месо.

 

    Ако на месоядеца предложатъ печена кокошка или парче пастърма, той ще предпочете кокошката. Тъй щото, дойде ли нѣкой да ви убеждава, че можете и безъ красива жена, че и безъ професорска катедра можете да живѣете, той е човѣкътъ, който иска да ви застави да предпочетете пастърма предъ кокошка. Видите ли, че нѣкой човѣкъ страда за непостигнатитѣ си желания, не му казвайте, че не трѣбва да скърби, но запитайте го, колко време чака, за да постигне желанията си. И, ако ви каже, че 38 години вече сѫ се изминали, откакъ очаква да постигне едно свое желание, кажете му, че заслужава не само 38 години да чака, но и 60 години има смисълъ да чака. Когато видите, че учениятъ работи, прави усилия, за да стане професоръ, кажете му, че не само единъ животъ трѣбва да се стреми къмъ професорство, но има смисълъ и десеть животи наредъ да работи въ това направление, само да постигне желанието си. На младия момъкъ, който търси красива мома, кажете да не се обезсърдчава. Десеть животи наредъ нека търси, докато най-после я намѣри. Човѣкъ трѣбва да прави усилия въ живота си, да работи, докато постигне своя идеалъ. Насърдчавайте се едни други въ постигане на своя идеалъ, на своитѣ възвишени желания.

 

            Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Когато видѣ този боленъ, Христосъ го запита: Защо седишъ тука? — Скѫсаха ме професоритѣ ми. Пропаднахъ на изпита, а сега чакамъ реда си, да бѫда отново изпитанъ. Христосъ го подложи на изпитъ. Той замѣсти изпитната комисия. Болниятъ издържа изпита си. Тогава Христосъ му каза: Бѫди здравъ! Влѣзъ въ живота да работишъ. Въ този часъ, болниятъ оздравѣ и напусна кѫпалнята. Като влѣзе въ живота, между хората, той започна да разказва, какъ е оздравѣлъ, какво е научилъ презъ тѣзи 38 години. Научихъ се да чакамъ, придобихъ търпение. Следъ това, трѣбваше да дойде най-главниятъ професоръ да ме изпита и да ми даде дипломъ за завършено образование. Човѣкъ трѣбва да има високъ идеалъ, да желае да бѫде изпитанъ отъ най-видния професоръ въ свѣта и отъ него да получи дипломъ. Красивиятъ момъкъ трѣбва да се ожени за красива мома. Съ години ще я чака, но красивата мома трѣбва да бѫде идеалъ на неговата душа. Дотегне ли му да чака и намѣри друга мома, пакъ красива, той нѣма високъ идеалъ. Красивиятъ момъкъ може да се ожени само за красива мома. — Ама дошла нѣкаква болесть. — Нищо отъ това. И като боленъ, и като здравъ, ще чакашъ красивата мома, ще чакашъ най-видния професоръ въ свѣта. Измѣнишъ ли на своя идеалъ, съ тебе всичко е свършено.

 

    Какво нѣщо е болестьта? Да боледува човѣкъ, това значи всички частици на тѣлото му да бѫдатъ засегнати: да го боли мозъка, сърдцето, дробоветѣ, стомаха — да нѣма частица отъ тѣлото му незасегната. Да боледува човѣкъ, това значи, така да бѫде засегнато тѣлото му, че да нѣма миръ нито въ физическия, нито въ духовния, нито въ умствения свѣтъ. Нѣкой казва, че е боленъ, но все още има надежда за оздравяване. — Това не е страшна болесть. Истински човѣкъ е онзи, вѣрата на когото, не се разколебава при никакви условия. Когато дойде въ положение да изгуби подкрепа отвсѣкѫде, той пакъ трѣбва да остане непоколебимъ и твърдъ въ убежденията си. Има нѣщо у човѣка, което никога не отпада. При каквито условия и да попадне, той все вѣрва, че ще изплува по нѣкакъвъ начинъ. Това е Божественото у човѣка, което никога не отпада. Изгуби ли вѣра и въ него, човѣкъ тръгва по врачки, по гадатели, дано му кажатъ, какво да прави, какво му предстои да преживѣе и т. н. Споредъ мене, всѣки човѣкъ може да бѫде гадатель на себе си. По-добъръ гадатель отъ самия него нѣма. Ако човѣкъ самъ не знае, какво ще му се случи, какъ ще могатъ да му гадаятъ външни хора? Нѣкой има да плаща нѣколко полици, които постоянно отлага. Не знае ли той, че ще дойде день, когато изплащането на тия полици ще му се наложи? Трѣбва ли това нѣщо да му предсказватъ различни гадатели? Като не плащашъ задълженията си, ще те биятъ, ще те затварятъ, ще ти налагатъ глоба и т. н. Трѣбва ли при това положение да търсите нѣкой да ви гледа на восъкъ, на бобъ или на карти? Трѣбва ли да търсите астрологъ да ви предсказва бѫдещето? Какъ познава астрологътъ бѫдещето ви? Той взима датата на рождението ви и по дадена таблица изчислява, какво е било съчетанието на планетитѣ въ момента на раждането ви. Следъ това той ще каже, че известни планети влияятъ благоприятно, а други, — неблагоприятно върху васъ и оттамъ опредѣлятъ вашето щастие или нещастие.

 

            И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Какви бѣха планетнитѣ влияния върху този боленъ? Въ момента на неговото раждане, слънцето, марсъ, венера и юпитеръ били въ своя залѣзъ, а не въ изгрѣви. Това бѣха все лоши съчетания, лоши влияния на тия планети. Земята само, се е намирала въ своя изгрѣвъ. Цѣлото небе е било затворено за него. Единствената му надежда е била въ земята — на нея само той разчиталъ. Цѣли 38 години този боленъ се е намиралъ при неблагоприятното влияние на тия планети, докато е дошълъ най-после Христосъ, единъ великъ човѣкъ, който му помогналъ. Той станалъ причина за обръщането на тия планети въ друга посока, благоприятна за дадения боленъ. До срѣщата си съ Христа, неговата земя бѣше спрѣла движението си. Щомъ видѣ Христа, земята на болния се раздвижи, съзнанието му се подигна нагоре, и всички планети, които не му благоприятствуваха, влѣзоха въ зоната на своя изгрѣвъ. Думитѣ на Христа, „Дигни одъра си и ходи“, отправени къмъ този боленъ, означаватъ: Напусни старитѣ идеи, откажи се отъ живота, който досега си живѣлъ и върви напредъ!

 

    Следователно, ако искате и вие да се освободите отъ старото, което ви е измѫчвало досега, напуснете леглото си, дигнете одъра си и вървете напредъ. Никога не дръжте въ ума си спомена за нѣкоя своя болесть, или за нѣкакво минало нещастие. Запазете въ съзнанието си опитноститѣ отъ всичко преживѣно, но не и тѣхнитѣ горчивини. Казвате: Какъ да забравимъ загубитѣ, които сме преживѣли? Какъ да забравимъ деня, когато разбойници влѣзоха въ дома ми и обраха всичкото ми злато? — Считайте, че тия разбойници сѫ ви направили едно голѣмо добро. Представете си, че трѣбваше да носите това злато на гърба си. Какво щѣше да стане съ васъ, ако сърдцето ви бѣше слабо? Всрѣдъ пѫтя щѣхте да капитулирате. Сърдцето ви щѣше да се пръсне, а вие щѣхте да паднете мъртавъ на земята. Какво ще ви ползуватъ паритѣ, ако изгубите живота си? Радвайте се, че разбойницитѣ сѫ ви освободили отъ единъ голѣмъ товаръ. Обаче, кой отъ днешнитѣ богати хора би счелъ това за привилегия? Той ще се оплаква, че дошли разбойници и го обрали. Едно трѣбва да знаете: Единъ день смъртьта ще дойде, по-страшна отъ всички разбойници на земята и ще вземе не само паритѣ ви, но ще оголи коститѣ ви, ще изпразни главата ви и тогава ще си отиде. Отъ васъ ще остане само единъ празенъ черепъ, по който ученитѣ ще изучаватъ вашия миналъ животъ. Питамъ: Кѫде остана богатиятъ човѣкъ, който разполагаше съ злато, съ кѫщи, съ имоти?

 

    Ще кажете, че това е философия. — Философия е, наистина, но такава философия, която изключва всички залъгвания, всички заблуждения. Философията на съвременнитѣ хора е преходна. Тя залъгва хората по сѫщия начинъ, както се залъгватъ свинетѣ въ кочината. По три-четири пѫти на день, господарьтъ имъ ги храни, наглежда ги, съ искрено желание въ себе си, да ги угои. Като не разбиратъ неговата интимна мисъль, тѣ се радватъ на господаря си и се произнасятъ за него, че е добъръ човѣкъ. Дойде ли Коледа, господарьтъ имъ взима ножъ и влиза въ кочината. Като изяде месцето и остави само коститѣ имъ, той е доволенъ, счита, че трудътъ му е възнаграденъ. Неговиятъ трудъ е възнаграденъ, но свинетѣ сѫ отишли вече на онзи свѣтъ. Каква е тази философия? — Философия на смъртьта. Обаче, смъртьта е врагъ не само на животнитѣ, но и на хората. Последниятъ врагъ, срещу който духовниятъ свѣтъ се бори, това е смъртьта. Той иска да освободи човѣчеството отъ този врагъ, който безпощадно го съблича. Тя е оголвала и оголва и грѣшни, и праведни хора.

 

    Сега, всички хора искатъ да станатъ щастливи, и то при най-неблагоприятни условия на живота. Само онзи може да бѫде щастливъ, който служи на Бога. А само онзи може правилно да служи на Бога, който се е освободилъ отъ смъртьта. Тъй щото, когато нѣкой пита, какъ трѣбва да служи на Бога, казвамъ: За да служишъ на Бога, ти трѣбва да се освободишъ отъ смъртьта. Докато не се освободишъ отъ смъртьта, ти не можешъ да служишъ на Бога. Нѣкой иска да се ожени. Казвамъ: Докато не се освободи отъ смъртьта, въпросъ за женитба, не може да става. Щомъ живѣе въ закона на смъртьта, и той, и жена му, и децата му, ще станатъ нейни жертви. — Ама азъ съмъ силенъ човѣкъ, ще запазя и себе си, и жена си, и децата си. — Ти ще ги запазишъ толкова, колкото жабата могла да запази квачката и пиленцата ѝ отъ ноктитѣ на орела.

 

    Нѣкога, въ миналото, жабата била поставена на служба, да пази една квачка съ пиленца. Жабата се облѣкла въ униформа — въ мундиръ, съ еполети на рамене, съ златни копчета — и встѫпила въ длъжностьта си. Тя взела една дълга връвь и за единия ѝ край вързала квачката съ пиленцата, а другиятъ край на връвьта закачила на себе си. Като се убедила, че ще упази кокошката и пиленцата ѝ по новъ начинъ, тя се успокоила и дълбоко заспала. Единъ орелъ съзрѣлъ кокошката и бързо се спусналъ отъ височината, грабналъ я и бързо се издигналъ нагоре. Заедно съ кокошката, орелътъ задигналъ и пиленцата, и жабата, която ги пазѣла. Така сѫ вързани за крака на жабата всички съвременни хора и мислятъ, че сѫ осигурени въ живота си, защото жабата ги пази. Обаче, отъ невиделица нѣкѫде, орелътъ ги вижда, спуща се отъ височината и ги задига съ себе си.

 

    Като не разбиратъ дълбокия смисълъ на живота, хората се стремятъ къмъ велики работи, искатъ да направятъ нѣщо, за да увѣковѣчатъ паметьта на великитѣ, на заслужилитѣ хора въ свѣта. — Кѫде сѫ тия велики хора? Паметницитѣ имъ седатъ, но кѫде сѫ тѣ? Ще кажете, че има велики хора, има светии, гении, таланти въ свѣта. — Да, цѣлиятъ свѣтъ е пъленъ съ велики хора, съ светии, съ гении и таланти. Ако е въпросъ за светии, тѣ се срѣщатъ навсѣкѫде, но светията трѣбва да се отличава отъ обикновенитѣ хора. — По какво? — По степеньта на своята свѣтлина. Дето ходи, той свѣти. Не само неговиятъ пѫть е освѣтенъ, но и пѫтя на всички, които сѫ въ контактъ съ него. За да запази свѣтлината си, светията никога не трѣбва да грѣши. Щомъ грѣши, той не може да се нарече светия. Той може да е светия, но мъртавъ, а не живъ. Природата се нуждае само отъ живи светии. Най-голѣмиятъ грѣшникъ въ свѣта струва повече отъ бюста на единъ светия. Живъ е грѣшникътъ. Той има условия да расте и да се развива. Щомъ расте, той ще се очисти, и единъ день ще почне да свѣти, като истински светия. Въ душата и на най-голѣмия престѫпникъ, се крие нѣщо добро. Кой човѣкъ е престѫпникъ, това още не може да се каже. Предъ хората, нѣкой човѣкъ минава за престѫпникъ, обаче, за невидимия свѣтъ, не е престѫпникъ. И Христосъ умрѣ като престѫпникъ. И светиитѣ минаваха за престѫпници. Въпрѣки това, Христосъ бѣше Синъ Божий и възкръсна. Светиитѣ и до днесъ се ползуватъ съ почитание. Въ времето на Римската империя, светиитѣ минаваха за престѫпници, а следъ това ги признаваха за светии. Значи, има разумни закони въ свѣта, които измѣнятъ възгледитѣ и отношенията на хората. Следователно, който разбира законитѣ въ живата геометрия и математика, той поставя нѣщата на мѣстата имъ. Който не разбира тия разумни закони, размѣства нѣщата и създава вънъ и вѫтре въ себе си дисхармония.

 

            И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години.“ Най-после Христосъ дойде при него и го излѣкува. — Защо идатъ страданията въ свѣта? — За да дойде Христосъ. Ако вие не сте болни, ако не страдате, Христосъ никога нѣма да ви посети. Кого носятъ майкитѣ на рѫцетѣ си: малкитѣ деца, или старитѣ баби и дѣдовци? Всички майки, прости и учени, носятъ на рѫцетѣ си само малкитѣ си деца. Щомъ пораснатъ, тѣ ги оставятъ сами да вървятъ. Дѣдото и бабата се оплакватъ отъ живота си и казватъ: Никой не ни обича. — За да ви обичатъ хората, вие трѣбва да станете като малкитѣ деца. Съвременнитѣ хора иматъ крива представа за живота. Като дойдатъ до една по-голѣма възрасть, тѣ казватъ: Ние не сме деца вече. Ние сме голѣми, всичко разбираме, нѣма какво повече да учимъ. — Не, докато живѣе, човѣкъ трѣбва всѣкога да се чувствува дете. Той трѣбва да бѫде разумно дете, готово всѣкога да възприема, да учи. Има три вида деца въ природата: първата категория наричатъ „деца на забавленията,“ които природата забавлява само, а не ги учи. Тѣ се наричатъ „галени деца на природата,“ защото само играятъ вънъ и се забавляватъ. Втората категория се наричатъ „разумни деца на природата,“ които непрекѫснато учатъ. Третата категория се наричатъ „деца мѫдреци“, които прилагатъ това, което сѫ научили.

 

    Отъ най-ранното си детство до най-късната си старость, човѣкъ трѣбва да запази въ себе си детинския духъ. Рече ли човѣкъ да мисли, че е възрастенъ, че е старъ, той преждевременно е остарѣлъ. Защо трѣбва, като воденица, да повтаря едни и сѫщи нѣща? Защо трѣбва да съжалява за онова, което нѣкога е било, или за това, което сега става? Ако искате да станете гениални, никога не повтаряйте едно и сѫщо нѣщо по два еднакви начина. Пазете се отъ повтаряне на нѣщата! Не повтаряйте историята на живота си по два еднакви начина. — Едно време, като бѣхъ младъ, всичко можехъ да направя, но сега — за нищо не съмъ способенъ. Питамъ: Защо туряте хубавитѣ нѣща въ своята млада възрасть, а лошитѣ — въ старата си възрасть? Единъ младъ разправя, че наскоро се запозналъ съ една благородна, красива мома. Питамъ: Защо като остарѣе този човѣкъ не разправя, че въ младинитѣ си нѣкога излъгалъ дъщерята на една бедна вдовица и я изоставилъ?

 

    Човѣкъ може да говори за своята младость само тогава, когато е влѣзълъ само въ единъ домъ, въ който е живѣела млада, красива мома. Влизалъ ли е въ два такива дома, той нищо не трѣбва да говори за своята младость. Колкото и да го заставятъ да каже нѣщо изъ своята младость, той трѣбва да отговори: Нищо не мога да ви кажа, защото животътъ ми не е билъ красивъ. Не само животътъ на обикновения човѣкъ не е красивъ, но даже и животътъ на светиитѣ не може да се изнесе още като красивъ. Не е време да се изнася живота на хората. Въ живота на всѣки човѣкъ, покрай доброто има и нѣщо лошо. Ако човѣкъ преждевременно иска да стане светия, той трѣбва да знае, че наредъ съ светийството му, ще вървятъ и неговитѣ престѫпления. Задъ мантията на вашето величие, на вашето светийство, се криятъ множество бръмбари — символи на вашитѣ грѣхове и престѫпления. Въ гѫститѣ гори се въдятъ най-свирепитѣ животни, които вършатъ най-голѣми престѫпления.

 

            Тамъ имаше нѣкой си человѣкъ боленъ отъ 38 години“. Той чакаше да дойде времето, часа на неговото спасение, да излѣзе отъ болницата. Когато излѣзе отъ болницата, човѣкъ може вече да разправя историята на своя животъ. До този моментъ, той нѣма право да разказва нѣщо отъ своя животъ. Значи, има една страница въ живота на човѣка, която той трѣбва да заличи, да не я споменава. Тя е онази страница, въ която е описанъ грѣха, престѫплението на човѣка, което го е отклонило отъ Бога. За тази страница, именно, е казано въ Писанието: „Ще залича грѣховетѣ имъ“. Какво може да разправя човѣкъ за себе си, докато е въ болницата? Ако рече да изнесе една своя добродетель, ще види, че въ друго отношение, тази добродетель е престѫпление. Какво ще се хвали банкерътъ съ своята пестеливость, ако чрезъ нея той е станалъ причина да се отнеме хлѣбътъ на стотици хора? Какъ ще се хвали момата съ своята красота, ако за тази красота сѫ се сбили десетина момци? Божествената красота вдъхновява човѣка, събужда въ него високи идеи и потици. Който срещне тази красота, той казва: Радвамъ се, че видѣхъ единъ красивъ човѣкъ, който осмисли моя животъ и внесе въ мене радость и веселие. Ако красотата и богатството на човѣка служатъ за съблазънь на другитѣ, по-добре да останатъ скрити отъ тѣхния погледъ, да не се изнасятъ навънъ. По-добре е нѣкога човѣкъ да облѣче дрехата на болестьта, отколкото чрезъ една отъ своитѣ добродетели да съблазни своя братъ. Красива е дрехата на здравето, но красива е и дрехата на болестьта. Това не значи, че здравиятъ трѣбва да сгрѣши, да престѫпи нѣкой законъ, за да се разболѣе. Ако той несъзнателно сгрѣши и заболѣе, нека се радва на болестьта. — Защо? — Болестьта ще го доведе до разкаяние, да съзнае грѣшката си и да я изправи. Не е боленъ онзи, който постоянно се оплаква и роптае противъ сѫдбата си. Истински боленъ е онзи, който непрестанно се моли, който съзнава грѣшката си и я изправя. Такъвъ боленъ бѣше онзи, който е боледувалъ цѣли 38 години. Като го видѣ Христосъ, запита го: Искашъ ли да придобиешъ това, което си загубилъ? — Искамъ, Господи, но нѣма кой да ми го даде. Христосъ му върна загубеното, и въ единъ моментъ, той оздравѣ.

 

    Съвременнитѣ християни следватъ Христа, подвизаватъ се въ Неговия пѫть, но въ края на краищата се разочароватъ, че нищо не сѫ постигнали. — Да, тѣ сѫ родени християни, записани сѫ такива, но какво сѫ приложили, докѫде сѫ стигнали, тѣ сами ще си отговорятъ. Коя красива мома, родена християнка, би се отказала заради своитѣ идеи, отъ предложението на нѣкой князъ да му бѫде жена? Кой красивъ момъкъ би се отказалъ отъ зестрата на нѣкоя млада, красива мома? Щомъ му се предложатъ 15,000 долари, той всичко ще остави настрана: и убеждения, и идеали. Щомъ красивата мома види княжеския синъ, тя ще закачи на стената своитѣ убеждения, своето вѣрую. Питамъ: какви сѫ тия убеждения, които така лесно се закачватъ на стената? Какво могатъ да ви допринесатъ вашитѣ убеждения, щомъ така лесно се продаватъ? Следователно, ако не сте родени съ добродетели, никой не може изкуствено да ви ги присади; ако сте родени съ добродетели, никой не може да ви ги отнеме. Сѫщото може да се каже и за здравето, за знанието, за дарбитѣ на човѣка. Тѣ нито се предаватъ, нито се отнематъ. Здравето може само да се закрепва, но не и да се предава. Отъ човѣка зависи да задържи и разработи въ себе си онова, което природата е вложила въ него, но не и да го придобие отвънъ. Какъвто учитель и да ви поеме, той не може да направи отъ васъ повече отъ това, което природата е вложила въ васъ. Това не е за обезсърдчаване, но за насърдчаване. — Защо? — Защото природата е вложила въ човѣка повече възможности, отколкото той предполага. Отъ него се иска работа, постоянство, да развие дарбитѣ и способноститѣ си. За да постигне това, той трѣбва да се свърже съ живата природа. Съ други думи казано: Той трѣбва да се свърже съ живия Господъ, да Му служи съ любовь. — Де е Господъ? — Навсѣкѫде. Хората сами се заблуждаватъ, като търсятъ Бога нѣкѫде на небето.

 

    Какво нѣщо е небето? Това, което хората наричатъ „небе“, ни най-малко не е небето, което виждаме. Подъ думата „небе“ тѣ разбиратъ посока, направление. Затова, когато се говори за Бога, тѣ отправятъ погледа си нагоре, къмъ небето. Следователно, идеята, която хората влагатъ въ понятието „небе“ е съвършено различна отъ понятието небе, като мѣсто, като пространство. Тогава, като престане да мисли за земята, човѣкъ е вече на небето. Щомъ престане да мисли за небето, той слиза на земята, въ ада. Щомъ слѣзе въ ада, човѣкъ започва да грѣши. Щомъ грѣши, това показва, че той е свободенъ. Значи, човѣкъ има свобода само въ едно отношение — когато грѣши. Дойде ли въпросъ до правене на добро, тамъ човѣкъ не е свободенъ. Да прави добро, това е длъжность на човѣка. Въ правене на грѣхове, обаче, той е свободенъ. Всѣки човѣкъ е свободенъ да грѣши. Нѣкой пита: Защо грѣша? — Защото си свободенъ. — Ама азъ не искамъ да грѣша.— Щомъ не искашъ да грѣшишъ, ти трѣбва да се ограничишъ. Лесно е човѣкъ да се ограничи, но мѫчно е да придобие свобода. Лесно е да се ограничишъ въ разпиляване на богатството си, но мѫчно е да го придобиешъ. Да имашъ голѣмо богатство, това не зависи отъ тебе. Много условия, външни и вѫтрешни, сѫ нужни, за да стане човѣкъ богатъ.

 

    Противоречията, на които човѣкъ се натъква, иматъ за цель да го заставятъ да мисли, да реши въпроса, защо е дошълъ на земята. Вие искате да бѫдете щастливи, но за да придобиете щастието, трѣбва да познавате условията и законитѣ, върху които почива то. Не е истинско щастие онова, което трае само единъ день. Истинско щастие е онова, което, веднъжъ придобито, никога не изчезва. Никой не е въ сила да отнеме това щастие на човѣка. Какво по-голѣмо щастие отъ това, да има човѣкъ приятель, на когото да разчита напълно? Какво по-голѣмо щастие отъ това, да има човѣкъ такова знание, което отъ нищо да не се разклаща? Какво знание е това, ако всѣки философъ може да го разколебае? Каква вѣра е тази, която отъ най-малкото изпитание се разколебава, и човѣкъ започва да се съмнява, сѫществува ли Богъ или не, има ли душа или не, има ли духъ, или не? Ако човѣкъ се разколебава въ сѫществуването на тия нѣща, кѫде оставатъ убежденията му? Има четири нѣща, въ сѫществуването на които, човѣкъ никога не може да се усъмни: въ сѫществуването на неговия духъ, на неговата душа, на неговия умъ и на неговото сърдце. Убеденъ ли е въ сѫществуването на тия четири нѣща, човѣкъ ще дойде до великото знание — до познаване на Бога. Който не вѣрва въ сѫществуването на душата си, той не може да вѣрва и въ сѫществуването на Бога. Познаването на Бога, започва отъ познаване на душата. Докато не познаете душата си, за Бога можете да имате само една абстрактна идея. Каква идея има слѣпиятъ за свѣтлината? — Абстрактна идея. Каквото е понятието на слѣпия за свѣтлината, такова е понятието на човѣка за Бога.

 

    Какво представя душата? — Душата е това, съ което човѣкъ преживява най-красивото, най-мощното, най-възвишеното, най-благородното. Никой не може да се отдѣли отъ душата си. Тя е нераздѣлна отъ човѣка. Рече ли да се отдѣли отъ душата си, човѣкъ или ще умре, или ще заспи. Както човѣкъ не може да отдѣли живота отъ съзнанието си, така също, не може да отдѣли душата си, отъ самия себе. По-лесно човѣкъ може да отдѣли съзнанието отъ себе си, отколкото самия животъ. По-лесно може да отдѣли идеята за смъртьта отъ себе си, отколкото идеята за живота. Дали вѣрвате въ това, то е другъ въпросъ. Важно е, че безвѣрието внася всички нещастия и страдания въ човѣшкия животъ. Причината за безвѣрието на хората се дължи на това, че тѣ искатъ да отдѣлятъ душата си отъ своето съзнание. Хората не подозиратъ даже, че нещастията и страданията имъ се дължатъ, именно, на отричане на душата, или отричане на самия животъ. Подъ думата „животъ“, разбираме общата, цѣлокупната душа, която функционира въ живата природа. На математически езикъ казано: Нашитѣ души представятъ удове или части отъ великата душа, т. е. тѣ сѫ нейното дихание. Казано е въ Писанието: „И вдъхна въ ноздритѣ му дихание на живота, и человѣкъ стана жива душа“.

 

    Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да държи въ себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трѣбва да вѣрва, че душата не може да се опетни, не може грѣхъ да я засегне, не може да умре. Отъ човѣка зависи да умре, или не. Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Това значи: имамъ власть доброволно да умра, имамъ власть и доброволно да живѣя. Христосъ е човѣкътъ, Който знае, кога какъ да постѫпи. Въ широкъ смисълъ, думата „смърть“ означава ограничаване, а не изчезване. Смъртьта е крайниятъ предѣлъ на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайниятъ предѣлъ, до който животътъ може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза отъ самия човѣкъ, той е господарь на живота си; ако ограничаването произлиза отъ други хора, отъ външни причини, той е робъ, слуга на условията. Безъ душа не могатъ да функциониратъ нито духътъ, нито умътъ, нито сърдцето на човѣка. Душата е велико звено въ природата. Тя крие въ себе си велики тайни. Дойдете ли до душата, за нея ще имате такова понятие, както за Бога. Единственото ценно нѣщо въ човѣка, това е неговата душа. Христосъ посети болния отъ 38 години главно за това, че той вѣрваше въ душата си. Той бѣше първиятъ, който повѣрва въ думитѣ на Христа, че има душа. Той има вѣра да чака цѣли 38 години предъ кѫпалнята, да влѣзе въ водата, следъ размѫтването ѝ отъ ангелъ Господенъ. Докато дойде неговиятъ редъ, други го изпреварваха, и той трѣбваше да чака следната година, да слѣзе ангелътъ и отново да размѫти водата. Но все не можеше да се вреди. — Защо? — Защото ангелътъ слизаше за другитѣ болни, а не за него. Христосъ бѣше изпратенъ специално за него. Христосъ, най-великиятъ човѣкъ въ духовния свѣтъ, дойде при този боленъ и му каза нѣколко утешителни думи, даде му дипломъ за свършенъ курсъ на наукитѣ и следъ това каза: Хиляди години ще се проповѣдва това, което се случи днесъ.

 

    Кой отъ васъ не би желалъ да бѫде на положението на този боленъ, да лежи цѣли 38 години, за да дойде Христосъ при него и да го излѣкува? Днесъ, колко години най-много може да бѫде човѣкъ боленъ? — Най-много 10 — 15 години. Следъ това, отъ невидимия свѣтъ, ще изпратятъ за него специаленъ човѣкъ, който да го излѣкува. Като го излѣкува, всички хора ще говорятъ за него, по какъвъ чуденъ начинъ е билъ излѣкуванъ.

 

    И тъй, който иска да бѫде почитанъ и уважаванъ, той трѣбва добре да разбира идеята за душата, да знае, че душата е свободна, независима. Отъ човѣка зависи да бѫде свободенъ, или да се ограничи. Съзнателниятъ човѣкъ и като умира, и като живѣе, превръща всичко въ добро. Съзнавате ли това, можете ли доброволно да го приемете, вие сте въ положението на човѣкъ, когото Христосъ може да посети. Човѣкътъ, който лежа 38 години боленъ, бѣше съзнателенъ, разбираше смисъла и на смъртьта, и на живота, затова Христосъ, т. е. Божественото, Великото въ свѣта го посети и излѣкува. Който е боленъ, който има недоразумения, той трѣбва да има характера на онзи човѣкъ, който е боледувалъ 38 години. Този характеръ ще му помогне да се излѣкува, да се справи съ всички изпитания и мѫчнотии въ живота си. Когато знае причината на своята болесть, човѣкъ лесно може да се лѣкува.

 

    Коя е причината за болеститѣ? Главната причина за болеститѣ се дължи на дисхармония между двойника и физическото тѣло на човѣка. Въ предната часть на мозъка се намиратъ особенъ видъ бѣли мозъчни влакна или нишки, чрезъ които се проявява деятелностьта на човѣшкото съзнание. Съзнанието е свързано съ двойника, тъй нареченото второ тѣло на човѣка, или посрѣдникъ на силитѣ въ природата. Значи, двойникътъ е апаратъ, чрезъ който се проявяватъ силитѣ, енергиитѣ на природата. Физическото тѣло на човѣка живѣе благодарение на своя двойникъ. Следователно, ако отношенията между двойника и физическото тѣло сѫ правилни, хармонични, човѣкъ всѣкога ще бѫде здравъ. Ако тия отношения не сѫ хармонични, въ човѣка се зараждатъ редъ болезнени състояния. И обратно: когато нѣкой отъ органитѣ на физическото тѣло заболѣе, хармонията между двойника и физическото тѣло се нарушава. Ето защо, за да се излѣкувате отъ болестьта си, първата ви работа трѣбва да бѫде насочена къмъ възстановяване правилни отношения между духовното и физическото тѣло на човѣка.

 

    Единъ младъ докторъ разправяше една своя опитность, въ връзка съ своето духовно тѣло. Една вечеръ, жена му се върнала по-късно отъ обикновеното време, вследствие на което малкото имъ детенце било оставено на него. По едно време детето започнало да плаче. Докторътъ го взелъ на рѫце, носилъ го, люлялъ го, но вмѣсто да престане, то все повече усилвало плача си. Той започналъ да му дава млѣко, кашичка, дано го залъже по нѣкакъвъ начинъ, но всичко било напразно. Плачътъ се усилвалъ, а докторътъ се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какъ да се справи съ това положение. Най-после му дошло на умъ да се моли. Започналъ да се моли ту на единъ, ту на другъ светия, да му помогнатъ, но никаква помощь не му дошла. Като се молѣлъ известно време, той изпадналъ въ особено духовно разположение, успокоилъ се малко и се обърналъ съ молба къмъ Христа, Той да му помогне. Наистина, следъ малко детето престанало да плаче и заспало. Когато майката се върнала, намѣрила детето заспало. Докторътъ ѝ разправилъ цѣлата история и се зарекълъ другъ пѫть, да не остава самъ съ детето. Причината за плача на детето се дължи на нѣкаква дисхармония между двойника и физическото тѣло на детето. Молитвата на бащата е помогнала да се възстанови хармонията между двойника и физическото тѣло на детето. Щомъ хармонията се възстановила, детето моментално заспало.

 

    Следователно, ако една болесть е въ състояние да застави човѣка да потърси Бога, тя е на мѣстото си. Философитѣ и ученитѣ ще кажатъ, че не молитвата на доктора е помогнала за заспиването на детето, но случило се е така, че заспало. Тѣ ще отдадатъ това на случайностьта, или на нѣкакво съвпадение. Какво мислятъ ученитѣ, не е важно. Питамъ, обаче: Каква случайность, какво съвпадение е това, което се извършва постоянно, по единъ и сѫщъ начинъ? Какво ще кажете, ако при сто такива случаи, нѣма нито едно изключение? Значи, детето не е заспало, защото времето му дошло, но за да се убедите, че въ свѣта сѫществува великъ законъ, който регулира всички явления. Ако искате да разберете, какъ действува този законъ, вие трѣбва да се свържете съ него.

 

    Като изучавате живота съзнателно, ще видите, че и обикновенитѣ, и необикновенитѣ явления се регулиратъ отъ единъ и сѫщъ законъ — законътъ на любовьта. Запримѣръ, болниятъ, който лежалъ 38 години, се срещналъ съ Христа и оздравѣлъ. Както виждате, станала е една обикновена срѣща. Привидно срѣщата е била обикновена, но резултатитѣ ѝ сѫ били необикновени. Какво по-необикновено нѣщо можете да видите отъ моменталното излѣкуване на човѣкъ, който е боледувалъ цѣли 38 години? Отъ този моментъ, животътъ на този боленъ коренно се е измѣнилъ. Това, именно, показва, какъ действува законътъ на любовьта. Кѫде е този боленъ днесъ? Споредъ закона за прераждането, навѣрно той е пакъ на земята, и като виденъ професоръ, държи лекции въ нѣкой университетъ, и разправя на слушателитѣ си, какъ преди две хиляди години, Христосъ дойде при кѫпалнята и излѣкува болния, който лежалъ 38 години. Ако този човѣкъ дойде при васъ и ви каже, че той е сѫщиятъ, когото Христосъ е излѣкувалъ преди две хиляди години, ще му повѣрвате ли? Ще кажете, че дъската на този човѣкъ е мръднала, или живѣе съ въображение. Обаче, има начини, посрѣдствомъ които може да се провѣри, дали известенъ фактъ е вѣренъ, или не. Необикновенитѣ явления, които ставатъ въ живота и въ природата, иматъ за цель да събудятъ въ човѣка духовното, да го насочатъ къмъ нѣщо по-велико и красиво. Въ истинския животъ нѣма измама, нѣма заблуждения. Въ него е реалностьта. Можемъ ли да схванемъ и приложимъ тази реалность, ние сме разбрали дълбокия смисълъ на живота.

 

    Сега ще представя живота въ три различни форми: първата форма се отнася до външния, до физическия свѣтъ; втората форма — до духовния свѣтъ, а третата— до Божествения. Първата форма може да се представи като човѣкъ, облѣченъ съ хубави, изящни дрехи. Като го погледнете, той ви внушава довѣрие, и у васъ се събужда желание да се запознаете съ него. Той може да се уподоби на едно красиво шише, съ хубава форма, отъ чисто, доброкачествено стъкло, съ красиви надписи, обаче, нищо не знаете за съдържанието му. Съдържанието му може да бѫде хубаво, а може да бѫде и лошо. За да се произнесете за съдържанието на шишето, вие трѣбва да го опитате. Такова нѣщо представя физическиятъ човѣкъ. Външно може да е красивъ, добре облѣченъ, но за да се произнесете за вѫтрешното му съдържание, вие трѣбва да го опитате. Втората форма на живота може да се уподоби на яденето, което добриятъ гостилничарь е наготвилъ. Щомъ вкусите отъ това ядене, вие веднага се задоволявате. Веднага познавате, че е добро. Яденето на добрия гостилничарь представя духовния свѣтъ. Третата форма на живота се изразява въ хубавитѣ книги, които подигатъ човѣшката мисъль въ възвишения свѣтъ. Който може да ви донесе такива книги, той е Божествениятъ човѣкъ — изразитель на Божествения свѣтъ. Следователно, за да има представа за цѣлокупния животъ, човѣкъ трѣбва да съедини физическия, духовния и Божествения свѣтъ, въ едно цѣло. Тѣзи три форми сѫ неразривно свързани помежду си.

 

    Ще кажете, че облѣклото не е важно за човѣка. — Облѣклото не е важно за болния човѣкъ, покритъ съ циреи и струпи, но за здравия човѣкъ, то е отъ особено значение. Какъвъ смисълъ иматъ коприненитѣ дрехи за болния? Каква любовь може да прояви болниятъ? Каква воля може да прояви той? Изобщо, болниятъ става слабоволенъ и лековѣренъ. Кой каквото лѣкарство му препорѫча, той ще го достави. Ще събере около себе си 10 — 20 различни лѣкарства и мисли, че като ги употрѣби, ще се излѣкува. Докато вѣрва въ методитѣ и лѣкарствата на десеть лѣкари, болниятъ никога нѣма да оздравѣе. За да оздравѣе, той трѣбва да се предаде въ рѫцетѣ само на единъ лѣкарь и напълно да му вѣрва. Само онзи лѣкарь може да лѣкува, въ когото болниятъ вѣрва напълно. Лѣчебнитѣ сили се криятъ въ елементитѣ на природата: въ водата, въ въздуха, въ свѣтлината и въ храната. Лѣкарьтъ е проводникъ между природата и болния. Следователно, щомъ болниятъ вѣрва въ своя лѣкарь, последниятъ може да извади жизнената сила отъ тия елементи на природата и да си послужи съ тѣхъ. Ако болниятъ не вѣрва въ лѣкаря си, той не би могълъ да се ползува отъ жизненитѣ сили на природата. Всѣки човѣкъ е проводникъ между природата и себе си, поради което, той самъ може да се лѣкува. Не вѣрва ли въ душата си, той се нуждае отъ външно лице, отъ човѣкъ, който ще послужи като проводникъ между природата и него. Този законъ работи и въ духовния, и въ умствения свѣтъ.

 

    Тъй щото, достатъчно е да влѣзете въ връзка съ единъ разуменъ, интелигентенъ човѣкъ, за да просвѣтне вашиятъ умъ, да започнете да работите, да учите. Свържете ли се съ нѣкой невежа, и вашиятъ умъ потъмнява. Затова е казано: „Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ“. Свързвайте се съ добри хора, за да станете и вие добри. — Какъ можемъ да познаемъ, кой човѣкъ е добъръ, и кой не? — Съ термометъръ. Когато човѣкъ заболѣе, веднага турятъ термометъръ и опредѣлятъ температурата му. Видятъ ли, че температурата се качва отъ 37° и стигне до 41°, всички започватъ да се страхуватъ и казватъ, че болниятъ свършва. Следъ това температурата постепенно спада, и болниятъ започва да оздравява. Добриятъ човѣкъ се познава по това, че ако влѣзете въ общение съ него, вие се разширявате, искате да учите, да работите, да правите добрини. Добриятъ човѣкъ се познава по нѣкой чърти на лицето си, но за това познаване се изисква голѣма наука.

 

    Като изучаватъ физиогномията, мнозина казватъ, че еди-кой си човѣкъ е ученъ, уменъ, защото има високо, широко чело. — Има и крадци съ широки, съ голѣми чела.— Ушитѣ имъ поне, не сѫ голѣми.— И ушитѣ имъ сѫ голѣми.— Носоветѣ имъ не сѫ правилни.— Има крадци съ правилни носове. — Ами какви бради иматъ? — Не, добротата, разумностьта не се заключава само въ голѣмината на челото, на носа, на ушитѣ, но въ особенитѣ линии, които тѣ иматъ. Само гениалниятъ човѣкъ може да чете по тѣзи линии. Тѣзи линии сѫ едва уловими. Тѣ постоянно се движатъ. Дали човѣкъ е веселъ, или сериозенъ, тѣзи линии постоянно се мѣнятъ. Само опитното око може да ги схваща. Човѣкъ, на лицето на когото сѫществуватъ тѣзи линии, е всѣкога красивъ — и като веселъ, и като сериозенъ, замисленъ. Той никога не губи своята красота. Тѣзи линии не сѫ нито на носа, нито на ушитѣ, нито на челото или на брадата на човѣка. Тѣ се криятъ въ неговия двойникъ. Външно носътъ на човѣка може да не е много красивъ, но вѫтрешно погледнатъ, въ двойника му има една особено красива линия, която прави носа му красивъ. Има хора, които, като се засмѣятъ, ставатъ грозни, а като сѫ сериозни, ставатъ красиви. Грозотата и красотата на човѣка, зависятъ отъ неговия вѫтрешенъ духовенъ животъ. Нѣкои хора съзнаватъ това въ себе си и се стараятъ по външенъ начинъ да се прикриятъ. За да не издадатъ своята вѫтрешна дисхармония, тѣ или се засмиватъ, или ставатъ сериозни. Колкото и да се криятъ, не могатъ да излъжатъ нито себе си, нито другитѣ. Предъ невидимия свѣтъ, всичко е открито. Тамъ нѣма нищо скрито-покрито.

 

    За да се върне човѣкъ къмъ своята първична красота, той трѣбва да работи върху себе си, да се пробуди неговото висше съзнание. Като се пробуди съзнанието му, той постепенно ще се освобождава отъ всички стари навици, стари разбирания, които не отговарятъ на неговия животъ. Тъй, както сте сега, съ своитѣ стари разбирания, съ своето тѣло, не можете да влѣзете въ духовния свѣтъ. Вие не сте готови още за новитѣ условия. Една година само да поживѣете тамъ, вие веднага ще се затѫжите за земята и ще искате да се върнете назадъ. Тамъ ще ви бѫде или много топло, или много студено. Сѫществата отъ духовния свѣтъ ще минаватъ и заминаватъ покрай васъ, безъ да ви кажатъ една дума. Тѣ не сѫ горди, но не могатъ да влѣзатъ въ връзка съ сѫщества, които не сѫ отворени още за тѣхъ. Подобното подобно привлича. Щомъ срещнатъ нѣкой разуменъ, интелигентенъ, добродетеленъ човѣкъ, тѣ веднага влизатъ въ връзка съ него. Както човѣкъ не може да влѣзе въ връзка съ мечка или съ боа, така и тия сѫщества стоятъ далечъ отъ лошитѣ хора. Лошиятъ човѣкъ и на земята, и на небето е все лошъ. Когато ангелъ срещне нѣкой грѣшникъ, той изважда меча си срещу него, завърти го нѣколко пѫти, докато грѣшникътъ се простре на земята отъ страхъ. Голѣма е силата и свѣтлината на ангела. Той му казва: Въ този свѣтъ царува чистота и светость. Който иска да влѣзе вѫтре, той трѣбва да бѫде чистъ и светъ. Ако иска само отдалечъ да гледа, това е другъ въпросъ.

 

    Ангелитѣ слизатъ на земята за онѣзи души, които се разкайватъ, които искатъ да се освободятъ отъ грѣха, да придобиятъ своята чистота. Колкото и да се изчистятъ, все ще имъ остане едно малко петно, една малка дупчица. Срѣщате едного, облѣченъ съ нови, хубави дрехи, обутъ съ здрави обуща и чорапи, но като се вгледате внимателно въ него, все ще намѣрите една малка дупчица, било на дрехитѣ, на обувкитѣ, или на чорапитѣ. — Не, никакви дупчици не се позволяватъ. Човѣкъ трѣбва да носи здрави дрехи, здрави обуща. Той трѣбва да бѫде облѣченъ въ нови дрехи, нови обуща — всичко ново. Щомъ износите дрехитѣ си, залѣйте ги съ газь, турете имъ една клечка кибритъ и не мислете повече за тѣхъ. Старото трѣбва да изгори! Не давай старитѣ си дрехи на бедни. Както ти искашъ да се облѣчешъ съ ново, така и бедниятъ се стреми къмъ ново. Това е идеалътъ на човѣшката душа. Изгори дрехитѣ, съ които си боледувалъ, и си купи нови. Изгори книгата, която си писалъ въ отчаянието и въ обезсърдчението си, и напиши нова. Зачеркни стария животъ, и започни новъ.

 

    Сега, желая всѣки отъ васъ да напише една нова книга, да нарисува нова картина и да започне новъ животъ. Нѣкой казва, че живѣе. — Радвамъ се, че живѣешъ, но като живѣешъ, опиши най-новото, най-хубавото отъ своя животъ. Работете съзнателно, че когато Христосъ дойде при васъ да ви лѣкува, веднага да станете отъ леглото, на което сте лежали 38 години, и да издържите изпита си. Не е въпросъ да се апелира къмъ Божията милость, но да учимъ, да работимъ, да издържимъ изпита си предъ Него. Като ученици, вие трѣбва да учите уроцитѣ си, безъ никакви отклонения, безъ никаква лъжа. Отидете ли при Бога, едно желайте — да учите.

 

            И тамъ имаше нѣкой си человѣкъ, боленъ отъ 38 години“. Като цитирамъ този стихъ, не ви желая сѫщата опитность, но ви изнасямъ единъ герой, живѣлъ преди две хиляди години. Азъ бихъ желалъ и въ сегашния вѣкъ да има такива герои като образци. Човѣкъ трѣбва да бѫде герой, че и 38 години да лежи, да бѫде готовъ да посрещне онзи великъ човѣкъ, когото Богъ изпраща при него, да го познае и разбере, и да каже: Видѣхъ Го и познахъ Го! Че Го видѣхъ и познахъ, доказателството е на лице: Боледувахъ цѣли 38 години, лѣкуваха ме много лѣкари, но тѣ лѣкуваха само тѣлото ми, а не и сърдцето, и ума ми. Лѣкуваха ме, безъ да ме излѣкуватъ. Единъ день, дойде при мене человѣкъ, каза ми да дигна одъра си, и азъ го дигнахъ. Сега съмъ вече здравъ по тѣло, по умъ и по сърдце.

 

    Този е смисълътъ на разказа за болния, който лежалъ 38 години. Ако изтълкувате разказа правилно и можете да го използувате, вие ще се свържете вѫтрешно съ живата природа и ще придобиете отъ нея онова, което ви липсва.

 

3. Беседа отъ Учителя, държана на 15 септемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×