Jump to content

1929_09_08 Стотникътъ


Ани

Recommended Posts

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Стотникътъ.

 

 

  Отговори стотникътъ и рече му: „Господи, не съмъ достоенъ да влѣзешъ подъ стрехата ми; но речи само речь и ще оздравѣе момчето ми.”

 Матея 8:8.

 

    Въ обикновения животъ нѣщата ставатъ по обикновеному, въ простия животъ — по простому, а въ необикновения — по необикновенъ начинъ. Проститѣ хора говорятъ за прости, за обикновени работи; ученитѣ — за учени работи, а необикновенитѣ — за необикновени работи. Необикновенитѣ работи сѫ красиви нѣща; тѣ идатъ въ свѣта периодически. Необикновенитѣ нѣща не сѫ присѫщи на физическия свѣтъ. Обаче, обикновенитѣ сѫ присѫщи на свѣта, въ който живѣемъ, т. е. на физическия свѣтъ. Запримѣръ, човѣкъ всѣки день трѣбва да яде, да спи, да се движи, да диша, да говори и то все за обикновени работи. Обикновенитѣ, дребнитѣ работи сѫ причина за спорове, за недоразумения въ свѣта. Обикновенитѣ хора, прости или учени, съ години могатъ да спорятъ за една кѫща, или за нѣкакво имане. Чие е това имане? — На баща имъ. Този баща обралъ дърветата изъ горитѣ, камънитѣ отъ канаритѣ и отъ тѣхъ направилъ кѫща, която нарекълъ своя собственость. Следъ смъртьта му, за тази кѫща, именно, синоветѣ и дъщеритѣ му ще се каратъ, кой отъ тѣхъ да вземе по-голѣмъ дѣлъ. Въ това отношение, съвременнитѣ хора постѫпватъ като крадци и разбойници, които взиматъ отъ природата онова, което не е позволено. Следъ това ще дойде нѣкой да се оправдава, че ималъ право да рѣже дърветата и да чупи канаритѣ. Ако наистина човѣкъ има право да сѣче горитѣ и да кърти канаритѣ, въ резултатъ на това, между природата и човѣшкия животъ, би трѣбвало да сѫществува пълна хармония. Какво виждаме въ сѫщность? Тукъ-таме станало нѣкакво земетресение или наводнение, което отнася единъ или двама отъ членоветѣ на нѣкои семейства. Човѣкъ сѣче горитѣ, и природата сѣче хората отъ домоветѣ имъ; човѣкъ чупи камънитѣ въ природата, но и тя изнася хората отъ домоветѣ имъ.

 

    Като не разбиратъ законитѣ на разумния животъ, хората намиратъ, че тѣзи работи сѫ въ реда на нѣщата, че човѣкъ трѣбва да се ражда, да живѣе, да страда, да боледува и като умре, отново да се роди. — Това е цигански жаргонъ, който нищо не обяснява. Богъ, Който е създалъ свѣта толкова мѫдро, пита хората, защо трѣбва да умиратъ за глупави работи? Той не се нуждае отъ сиромашия, отъ болести и страдания, отъ глупостьта и невежеството на хората. Какво се ползува бащата отъ куклитѣ и кѫщичкитѣ, съ които детето играе? Единствената полза за бащата се заключава въ това, че като се занимава само, детето дава свобода на баща си, да гледа работата си. Ако детето нѣмаше кукли и кончета, съ които да се занимава, често би отивало при баща си да играе съ него: ще го дърпа за косата, за рѫцетѣ, за панталонитѣ и т. н. А тъй, и детето е доволно, и бащата — свободенъ. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Тѣ стоятъ сериозни, замислени, искатъ да минатъ за умни, за учени хора. Всички хора минаватъ за умни, за силни, но и тѣ търсятъ истината. И тѣ се намиратъ въ голѣми противоречия. Въ какво седи силата на човѣка? Силата на човѣка седи въ въздуха, въ водата, въ свѣтлината, въ топлината и въ храната. Извънъ тѣзи елементи, не може да се говори за сила. Човѣкъ говори за своята сила, за своето съзнание, но все трѣбва да има нѣщо, което да действува външно върху неговото съзнание. Вие казвате, че човѣкъ е мислещо сѫщество, че има мисъль, че има съзнание, но кой действува върху мисъльта и съзнанието му, не знаете.

 

    Какво значи човѣкъ да мисли? Да мисли човѣкъ, това подразбира да има непреривна връзка между неговото съзнание и съзнанията на всички мислещи сѫщества, да разбира срѣдата, въ която живѣе, и да бѫде господарь на своитѣ състояния. Докато при всѣки силенъ гръмъ, или при всѣка загуба на пари, човѣкъ се стрѣска и прекѫсва връзката на съзнанието си, той не е господарь на себе си. Ако нѣкой изгуби хиляда лева и благодари за тази загуба, той е човѣкъ съ будно съзнание. Трѣбва ли за всѣка загуба, била материална или духовна, да търсите утеха? Ще дойде нѣкой лѣкарь да ви привързва раната, или да ви дава лѣкарства, и вие ще се утешите. Ще се събератъ нѣколко лѣкари да се съветватъ, какъ да ви лѣкуватъ, или да търсятъ причината за вашето заболяване. Много просто! Този човѣкъ ималъ хубава, млада жена, която му изневѣрила и съ това наранила сърдцето му. Граната е паднала върху този човѣкъ и тежко го е ранила. Като оздравѣе, ще му турятъ кръстъ за храбрость и ще мине за голѣмъ герой. На друго мѣсто, момъкъ излъгалъ нѣкоя мома, ранилъ я въ сърдцето. Казвате, че животътъ е такъвъ и трѣбва да се носи. — Не, животътъ не е лошъ, нито мѫжетѣ и женитѣ сѫ лоши, но има нѣщо въ живота, въ отношенията на мѫжетѣ и женитѣ, както и на всички хора, изобщо, което остава неразбрано. Мѫжътъ или жената се гнѣвятъ, каратъ се, а после се примиряватъ. Защо се гнѣвятъ и защо се каратъ, и тѣ не знаятъ. Защо се примиряватъ, и това не знаятъ. Нѣкоя жена напуснала мѫжа си. — Защо? — Не е била негова жена. Тя е дошла при него временно, като гостенка, за нѣколко дни, седмици или месеци. Защо трѣбва мѫжътъ ѝ да се сърди и да страда за това? Казвате, че нѣкоя мома пристанала на единъ момъкъ. Какво особено има въ приставането? Всѣки човѣкъ, билъ той мѫжъ или жена, все пристава на нѣкого. Когато умира, човѣкъ пристава на нѣкое сѫщество отъ невидимия свѣтъ. Той напуща близкитѣ си на земята и отива на онзи свѣтъ, при своя възлюбенъ, или възлюбена. Въ народнитѣ пѣсни се казва, че нѣкоя мома пристанала на нѣкой змей. Този змей представя сѫщество отъ другия свѣтъ. Следъ всичко това хората разправятъ, че като умиралъ, човѣкъ отивалъ при Бога. Каква нужда има Богъ отъ хората? Защо трѣбва тѣ да умиратъ? Да се мисли така, това показва, че хората иматъ изопачени, ограничени разбирания за Бога. За да разбере правилно явленията въ живота и въ природата, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ криви възгледи за нѣщата. Щомъ се освободи отъ заблужденията си, той ще се домогне до вѫтрешната наука, до познаване на Бога.

 

    Познаването на Бога представя великъ, кардиналенъ въпросъ. Това, което съвременнитѣ хора знаятъ за Бога, е толкова вѣрно, колкото е вѣрно, че слънцето е малко, свѣтло тѣло. Простиятъ човѣкъ вижда, че слънцето е малко тѣло, и така го познава. Обаче, щомъ се срещне съ нѣкой ученъ човѣкъ, последниятъ ще му докаже, че слънцето е грамадно тѣло, а не както го вижда — малко, свѣтещо тѣло. Наистина, ученитѣ трѣбва съ години да доказватъ на хората известна истина, докато най-после я възприематъ. Значи, за да се домогне човѣкъ до реалностьта на нѣщата, до тѣхната сѫщина и да я приеме такава, каквато е, редъ умове трѣбва да му я доказватъ. И следъ като приеме известна истина, човѣкъ още не може да си я представи такава, каквато му се доказва. Той е убеденъ вече въ голѣмината на слънцето, на звездитѣ, но стане ли въпросъ да си ги представи, не може. За него тѣ оставатъ чужди, далечни тѣла. Следъ като хората повѣрватъ, че Богъ е всесиленъ безграниченъ, всеблагъ, вѣченъ, тѣ пакъ не могатъ да си представятъ, какво въ сѫщность е Той. Каква вѣра е тази, която нѣма приложение? Мнозина вѣрватъ въ Бога, въ безсмъртието на душата, а щомъ умре нѣкой отъ близкитѣ имъ, тѣ веднага се разколебаватъ и преставатъ да вѣрватъ. Истинската вѣра изключва смъртьта, страданията, нещастията. — Защо? — Защото въ Бога нѣма смърть, нѣма страдания, нѣма никакви противоречия. Който умира въ любовьта, той само се видоизмѣня, но не умира.

 

    Реалностьта на живота седи въ онова, което човѣкъ не вижда, а не въ това, което вижда. Вие казвате, че само физическиятъ животъ е реаленъ, а щомъ умре човѣкъ, казвате, че всичко съ него е свършено. — Защо? — Защото не го виждате. Ученитѣ хора сѫ правили опити да вадятъ двойника на човѣка, който обикновено е невидимъ, и наблюдавали, какви промѣни ставатъ презъ това време съ физическия човѣкъ. Докато трае опитътъ, физическиятъ човѣкъ прекарвалъ въ дълбокъ сънь. Като извадятъ двойника на човѣка, тѣ го изправяли до стената, близо до спещия, и започвали да му даватъ различни нѣща за ядене. На мѣстото, дето се намирала устата на двойника, приближавали парче захарь и забелязвали, че спещиятъ човѣкъ почвалъ да прави движения съ устата си, като че яде захарь. Това показва, че между двойника на човѣка и физическото му тѣло има връзка. Следъ това, предъ очитѣ на двойника поставяли книга за четене. Двойникътъ нѣма очи, уши, уста, като физическия човѣкъ, но по нѣкакъвъ начинъ, възприемалъ напечатаното въ книгата и го предавалъ на мозъка на спещия, при което забелязвали, че последниятъ, започвалъ да прави особени движения съ мускулитѣ на лицето, на устата, мѫчилъ се да говори. Това показва, че той е възприелъ онова, което иде отъ двойника. Значи, реалностьта на нѣщата се заключава извънъ тѣлото, а не въ самото тѣло. Какъ се вади двойникътъ на човѣка, това можете да изучавате отъ съчиненията на ученитѣ.

 

    Оттукъ можемъ да извадимъ следното заключение: Красивото, великото въ свѣта седи въ това, което не се вижда и не може да се опредѣли. Ако стоите предъ море или предъ океанъ и не виждате брѣговетѣ му, трѣбва ли да считате, че тѣ не сѫществуватъ, или че не сѫ реални? Вие изпитвате особени чувства предъ величието на океана и казвате, че той представя особенъ свѣтъ. Такова нѣщо представя невидимиятъ свѣтъ, който се открива на хората отчасти само, споредъ степеньта на тѣхното развитие. Който малко е проникналъ въ този свѣтъ, той не може да не изпитва благоговѣние предъ неговото величие и необятность. Такова нѣщо представя Богъ. Човѣкъ не може да Го види, не може да Го обхване, но може да влѣзе въ съприкосновение съ Него. И това, което възприеме отъ Него, представя реалность, къмъ която той се стреми. Много пѫтища има, чрезъ които човѣкъ може да се домогне до тази реалность. По който отъ тия пѫтища да тръгне, човѣкъ все ще научи нѣщо. Страданията, които съвременнитѣ хора преживяватъ, не сѫ нищо друго, освенъ методи на разумната природа, чрезъ които иска да застави хората да вървятъ въ пѫтя, който води къмъ реалностьта. Чрезъ страданията, разумната природа иска да научи хората на нейния езикъ. Тѣ се блъскатъ въ свѣта, падатъ, ставатъ, а не се обръщатъ къмъ природата, лесно да научатъ нейния езикъ. Езикътъ на природата е Божественъ езикъ.

 

    Съвременнитѣ хора изучаватъ Божествения езикъ, безъ да съзнаватъ това. Всѣко страдание, представя една отъ буквитѣ на Великата, Божествена азбука. Тъкмо научи човѣкъ една буква и следъ нѣколко деня я забравя. Днесъ умре нѣкой вашъ ближенъ — вие научите една буква. Утре се роди нѣкое дете — научите втора буква. Спечелите нѣщо — научите трета буква. Изгубите нѣщо — научите четвърта буква. День следъ день учите букви, едни забравяте, други оставатъ въ паметьта ви, за вѣчни времена. Много сѫ буквитѣ на Божествената азбука! Тѣ сѫ повече отъ 35 милиона. Представете си, какъвъ ще бѫде речникътъ на Божествения езикъ, който има 35 милиона букви! Оттукъ можете да разберете, какво е човѣшкото съзнание, сравнено съ съзнанието на възвишенитѣ сѫщества, които могатъ да си служатъ съ Божествената азбука. Оттукъ можете да разберете, какво богатство, какво разнообразие на звукове, сѫществува въ живата природа. Какво могатъ да постигнатъ сегашнитѣ хора, които отъ гледището на една азбука отъ 32 букви, като българската, или отъ 22 букви, като еврейската, искатъ да приведатъ нѣщата къмъ общъ знаменатель? Какъ е възможно, отъ гледището на коя и да е човѣшка азбука, да се разрешаватъ проблеми на азбука отъ 35 милиона букви? Малкото ли опредѣля голѣмото, или голѣмото опредѣля малкото? Детето ли учи философа, или философътъ — детето?

 

    Сегашнитѣ учени казватъ, че най-кѫсото разстояние между две точки, е правата линия. Тѣ казватъ още, че между две точки, може да се прекара само една права линия. Това е вѣрно при известно положение, обаче, новитѣ учени казватъ, че между две точки, могатъ да се прекаратъ безброй прави.— Защо? — Защото правата линия не е нищо друго, освенъ сборъ отъ много точки, които се движатъ въ една и сѫща посока, въ едно поле. Тия точки образуватъ все прави линии, обаче, едновременно само две точки могатъ да се движатъ и да образуватъ права линия. Възможностьта на правата линия е разширяването. Правата линия може да се разширява и да образува плоскость. И плоскостьта има свои граници и възможности, до които се простира. Крайниятъ предѣлъ, до който плоскостьта може да се развие, е тѣлото. Значи, плоскостьта е сборъ отъ много линии, които се движатъ въ две посоки: на дължина и широчина.

 

    Сега, това сѫ редъ разсѫждения, които трѣбва да приложите въ живота си. Представете си, че нѣкой човѣкъ пожелае да стане господарь, да има слуги на разположение. Въ дадения случай, господарьтъ и слугата представятъ две точки, между които се образува права линия. Като получава пари отъ господаря си, слугата иска да стане богатъ. А като използува труда на слугата си, господарьтъ иска да запази богатството си. Желанието и на двамата е едно и сѫщо, но начинътъ за реализиране на това желание, е различенъ. Пожелае ли слугата да стане богатъ по сѫщия начинъ, както господаря си, и той ще търси хора, които да му слугуватъ, да има слуги на разположение. Какво ще стане между господаря и слугата? — Сблъскване. Изобщо, когато се срещнатъ две еднакви желания, които иматъ единъ и сѫщъ начинъ на реализиране, тѣ всѣкога се сблъскватъ. Това се забелязва и въ психическия животъ на човѣка — въ неговитѣ мисли и чувства. Едни отъ мислитѣ и чувствата на човѣка сѫ господари, съ различни положения — царе, князе, графове, а други сѫ слуги. За да не ставатъ вѫтрешни конфликти и сблъсквания, между мислитѣ на човѣка отъ една страна, и чувствата му отъ друга, тѣ всѣкога трѣбва да запазватъ помежду си отношения на слуги и господари, и да образуватъ права линия.

 

    Ако не знаете да управлявате мислитѣ и чувствата си, вие всѣки день ще се натъквате на противоречия въ самитѣ васъ, както и на противоречия съ окрѫжаващитѣ. Това ще ви доведе до положение, да се възмущавате отъ себе си и отъ хората. Вие ще се възмущавате отъ хората, но и тѣ ще се възмущаватъ отъ васъ. Господарьтъ се възмущава отъ слугата си, че не изпълнява службата си, както трѣбва. Учительтъ се възмущава отъ ученика си, че не го слуша и не учи. Свещеникътъ се възмущава отъ своитѣ пасоми, че не изпълняватъ това, което слушатъ да имъ се проповѣдва. Навсѣкѫде въ живота виждате противоречия, недоволства, възмущения. Ако влѣзете въ православната църква, ще видите, какъ единъ другъ се осѫждатъ, че еди-кой си не запалилъ свѣщь, или не знае, какъ да я запали. Изкуство е, човѣкъ да може да запали свѣщь! Важно е, каква свѣщь трѣбва да запали. Восъчнитѣ свѣщи се палятъ лесно, но и се гасятъ лесно. Нѣкой говори за своята запалена свѣщь. Ако той иска да знае, запалена ли е свѣщьта му, както трѣбва, нека я изнесе вънъ, на открито. Ако вѣтърътъ не изгаси свѣщьта му, тя е запалена, както трѣбва; изгаси ли я, свѣщьта му не е запалена, както трѣбва. Всѣко нѣщо, което се запалва и изгасва, се отнася къмъ илюзиитѣ на живота. Когато нѣкой иска да разбере, дали молитвитѣ му отиватъ до Бога, нека се помоли за нѣкой боленъ. Ако болниятъ оздравѣе, молитвата му е приета; ако не оздравѣе, молитвата му не е приета. Така може да се провѣри богатството, ученостьта, силата на човѣка. Пратете богатия човѣкъ при нѣкой скърбенъ и вижте, какво влияние ще укаже богатството му, върху скръбьта на този човѣкъ. Ако скръбьта му се замѣни съ радость, богатството му е на мѣсто. Не може ли да направи това, богатството му е товаръ. Всѣко благо, което допринася нѣщо за човѣшката душа, е реално. Тъй щото, става ли въпросъ до реалностьта на нѣщата, човѣкъ трѣбва да прави опити. Така само, той ще разбере, какво представя физическиятъ свѣтъ и какво — духовниятъ.

 

    И тъй, разликата между духовния и физическия свѣтъ се заключава въ това, че сѫществата отъ духовния свѣтъ се стремятъ къмъ единъ общъ центъръ, при което, всѣко сѫщество по отдѣлно, образува специфиченъ центъръ за себе си. Каквото и да правятъ, погледътъ на тия сѫщества е обърнатъ всѣкога, къмъ общия центъръ. За сѫществата отъ физическия свѣтъ, може да се каже точно обратно: погледътъ имъ е обърнатъ само къмъ себе си. Тѣ мислятъ изключително за себе си, за своитѣ страдания, но не и за страданията на своитѣ ближни. Тази е причината, задето между хората не сѫществуватъ дълбоки вѫтрешни отношения. Какво отношение може да сѫществува между единъ лихварь и единъ беденъ човѣкъ? Лихварьтъ мисли да вземе, колкото може повече лихва отъ бедния. Той не иска да знае, какъ бедниятъ ще плаща тия пари. Колкото по-голѣма лихва може да вземе отъ бедния, толкова по-голѣма е радостьта на лихваря. Главниятъ процесъ въ духовния свѣтъ е процесътъ на разширяване, а въ физическия свѣтъ — процесътъ на сгѫстяване, вследствие на което, между сѫществата отъ този свѣтъ, се предизвиква голѣмо налѣгане. Сѫществата отъ духовния свѣтъ се стремятъ къмъ периферията, дето има единъ общъ центъръ. Тѣ насочватъ погледа си отвѫтре навънъ. Когато духовнитѣ хора казватъ, че искатъ да обърнатъ нѣкое общество къмъ Бога, това подразбира, че обществото е спечелило много пари, съ които купува ниви, лозя, кѫщи. Обаче, за да обработва тѣзи ниви и лозя, то има нужда отъ работници. Тази е причината, задето духовнитѣ хора обръщатъ погледа си навънъ. Да се обърне даденъ човѣкъ, или дадено общество къмъ Бога, това значи да насочи погледа си къмъ периферията, т. е. да се разшири. Обаче, въ това не се заключава реалностьта на живота. Значи, докато носятъ човѣка на рѫце, той е доволенъ. Тогава, той се намира на физическия свѣтъ. Щомъ го оставатъ на земята, той започва да страда, да скърби, защото му отнематъ удобствата. Духовниятъ свѣтъ пъкъ е този, който човѣкъ не вижда. Божествениятъ свѣтъ се заключава въ реалностьта, която прониква навсѣкѫде. Ако имате приятель отъ Божествения свѣтъ, той може да бѫде невидимъ, но съзнанието му всѣкога ви придружава, всѣкога върви съ васъ. При това положение, човѣкъ всѣкога е спокоенъ, за нищо не се тревожи. Той не се страхува, че може да изгуби онова, което обича. Щомъ обича нѣщо, то не се губи, независимо това, дали го вижда, или не.

 

    Следователно, физическиятъ, духовниятъ и Божествениятъ свѣтъ, сѫществуватъ едновременно. Тѣ сѫ три нераздѣлни свѣта, които ние сами сме отдѣлили единъ отъ другъ. За да влѣземъ въ реалностьта на живота, ние трѣбва да ги съединимъ въ съзнанието си и никога да не ги отдѣляме единъ отъ другъ. Физическиятъ свѣтъ е пълно отражение на Божествения, а духовниятъ е посрѣдникъ между двата свѣта. Сѫществата отъ духовния свѣтъ сѫ служители на онзи свѣтъ, който се намира между Божествения и физическия. Тѣ сѫ съединителна връзка, между тия два свѣта. Който разбира това, той нѣма да се сили да стане духовенъ, защото духовностьта е вѫтрешенъ процесъ. Безъ да се стреми къмъ духовность, човѣкъ може да бѫде духовенъ. Духовното начало у човѣка е съвършено независимо, както отъ физическото, така и отъ Божественото, между които расте и се развива. Запримѣръ, може ли човѣкъ да стане ангелъ? По служене, по работа той може да бѫде ангелъ, но не и по сѫщество, по форма. Човѣкъ не може да приеме ангелска форма.— Защо? — Защото ангелътъ не върви по пѫтя на човѣка. Ангелътъ, запримѣръ, не знае, какво нѣщо е грѣхъ, а човѣкъ знае. Съзнанието на ангела е абсолютно чисто. Ангелскиятъ свѣтъ се освѣтява отвсѣкѫде, а човѣшкиятъ — само отъ една страна. И въ ангелския свѣтъ има нѣщо, което не е напълно освѣтено. Неосвѣтеното, именно, имъ дава стремежъ да вървятъ нагоре, да се усъвършенствуватъ. Тѣхниятъ стремежъ е насоченъ къмъ придобиване на вѣчна, на абсолютна хармония. Въ това отношение, ангелътъ е подобенъ на виденъ музикантъ, който самъ създава хармонията и се радва на тази хармония. Човѣкъ пъкъ, се стреми да се освободи отъ дисхармонията, която самъ е създалъ. Значи, отъ една страна човѣкъ работи за създаване на хармония, а отъ друга — за освобождаване отъ дисхармонията. Тъй щото, смѣло може да се каже, че човѣкъ работи едновременно въ две посоки.

 

    Това сѫ мисли, които трѣбва да имате предъ видъ, за да се освободите отъ заблужденията. Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, да бѫдатъ вѣрващи, да живѣятъ въ пълно съгласие и хармония помежду си. Лесно е, да желае човѣкъ нѣщо, мѫчно е, обаче, да го придобие. За да живѣятъ въ хармония помежду си, хората трѣбва да се разбиратъ. За да иматъ вѣра въ нѣщо, тѣ трѣбва да разбиратъ това нѣщо. Вѣрата не е външенъ, механически процесъ. Тя почива на опитности, на знания. По отношение на вѣрата въ нѣщо, съвременнитѣ хора сѫ въ положението на идолопоклонци: създадатъ си нѣкаква идея, кланятъ ѝ се и вѣрватъ, че тя ще ги спаси. — Не, идеята не може да спаси човѣка. Колкото идолитѣ спасиха хората едно време, толкова и идеитѣ могатъ да ги спасятъ днесъ. Може ли чукътъ да спаси човѣка? Чукътъ е направенъ за услуга на човѣка, но не и за спасяването му. Това, което човѣкъ създава, по никой начинъ не може да го спаси. Има нѣщо, което е въ състояние да спаси човѣка, но то произхожда отъ другъ източникъ. Отнемете свѣтлината, топлината, въздуха и храната, и вижте тогава, какво представятъ човѣшкитѣ идеи. Идеитѣ на съвременнитѣ хора представятъ нѣщо подобно на виното, което тѣ употрѣбяватъ. Щомъ въ ума имъ дойде нѣкоя идея, тѣ взиматъ перото и започватъ да пишатъ. Поетътъ пише: „Заплакала е гората; гората и планината“. Или „ходила е Мара за вода студена“. Мара е еврейско име и означава „горчивъ“. Българитѣ казватъ Мара, но правилно е ударението да пада на втората сричка — Марà. Който пише нѣщо за Марà, той всѣкога се изцапва. Той е приелъ нѣщо горчиво, което не е могълъ да асимилира. Тъй щото, добре е човѣкъ да има идеи, но той трѣбва да знае, че човѣшкитѣ идеи, изобщо, не могатъ да спасятъ свѣта. Тѣхното влияние е день и половина, колкото и влиянието на виното. Щомъ влиянието на виното се прекрати, едновременно съ това изчезватъ и идеитѣ.

 

    Днесъ, всички хора разискватъ върху злото, искатъ да разбератъ, какво представя то, отде иде и т. н. Това не е тѣхна работа. Който се е занимавалъ съ злото, той всѣкога се е оцапвалъ. Не само обикновенитѣ хора, не трѣбва да се занимаватъ съ злото въ свѣта, но даже и ученитѣ, и адептитѣ, не трѣбва да се занимаватъ съ него. Тѣ знаятъ, че най-малкото докосване до злото е въ състояние да ги опорочи. За да обяснятъ произхода на злото, нѣкои философи го свързватъ съ слизането на Луцифера на земята. Това сѫ детински разбирания, детинска философия. Въ това твърдение нѣма никаква истина. Изворътъ на злото се крие въ самия човѣкъ — нищо повече! Запримѣръ, красивата мома е въ състояние да накара нѣкой момъкъ да направи престѫпление. Обаче, ангелътъ никога не може да застави момъка, да извърши нѣкакво престѫпление. Значи, отъ една страна, злото се крие у момата, която указва лошо влияние върху момъка; отъ друга страна, злото се крие у момъка, който веднага се подава на влиянието на момата и върши престѫпления. Всички желания у човѣка, които водятъ къмъ престѫпления, съ неестествени. Ще кажете, че тази красива мома е невинна. — Не, тя е въ състояние да завърти ума на сто момци и да ги продаде. Въ това отношение, красивата мома мяза на цѣлинà, която ще одере кожитѣ на много господари, докато я разработятъ. Единъ гръцки свещеникъ купилъ една такава нива и се обърналъ къмъ нея съ думитѣ: Да знаешъ, че свещеникъ ще те владѣе сега! Нивата му отговорила: На колко хора като тебе, съмъ одрала кожата! За красивата мома пъкъ, може да се каже: Колко млади момци е отбила отъ пътя имъ!

 

    Красотата не е нѣщо физическо. Тя е изразъ на идея, която не може да се осѫществи на земята. Красотата принадлежи на единъ далеченъ свѣтъ, но понѣкога човѣкъ мисли, че може да завладѣе красотата, а съ нея заедно и свѣта, къмъ който тя принадлежи. Като не разбиратъ това, хората се стремятъ къмъ богатство, къмъ знание, за да станатъ щастливи. Тѣ не подозиратъ даже, че като придобиятъ богатство, вмѣсто да станатъ щастливи, ще се натоварятъ съ излишенъ багажъ. Като придобиятъ знание, вмѣсто да станатъ учени, ще изгубятъ и това, което иматъ. Има едно богатство, едно знание, отъ които хората не само че не ставатъ щастливи, но всичко загубватъ. То е човѣшко, материално богатство и знание. Обаче, има и такова богатство и знание, отъ които човѣкъ става и щастливъ, и ученъ, и здравъ. То е Божествено богатство, Божествено знание. Други пъкъ мислятъ, че като остарѣятъ, ще станатъ по-умни, по-учени. — Ако тѣ сѫ служили на човѣшкото въ себе си, не само че нѣма да станатъ учени, но ще станатъ за посмѣшище на хората. Религиознитѣ пъкъ казватъ: Като отидемъ на онзи свѣтъ, тогава ще научимъ всичко. — Тѣ ходили ли сѫ на онзи свѣтъ, да знаятъ, какво има тамъ? — Пророцитѣ сѫ говорили за онзи свѣтъ. — Ти, самъ имашъ ли нѣкаква опитность за онзи свѣтъ? — Ималъ съмъ малки прозрения. — Това още нищо не значи. Да видишъ паритѣ отдалечъ, или да ги имашъ въ джоба си, това сѫ две различни нѣща. Следователно, само онзи може да отиде на онзи свѣтъ и да се ползува отъ условията му, който и на земята, е разполагалъ съ положителни знания. Той трѣбва да познава добре живота на земята, за да се ползува отъ живота, науката и културата на онзи свѣтъ. Само този човѣкъ, ще разбере законитѣ на онзи свѣтъ, ще ги използува добре и ще види, че въ всѣко отношение, онзи свѣтъ седи по-високо отъ физическия. Иначе, и да влѣзе въ онзи свѣтъ, нищо нѣма да разбере. Както е влѣзълъ, така ще излѣзе — безъ никакви опитности и знания.

 

    Когато говорятъ за онзи свѣтъ, съвременнитѣ хора си го представятъ като нѣщо въздухообразно, което се намира въ пространството нѣкѫде.— Не, онзи свѣтъ не е въздухообразенъ. Тъй щото, когато говори за нѣщо, човѣкъ трѣбва да има ясна, точна представа за нѣщата, а не само да си ги въобразява. Мнението на мнозина за онзи свѣтъ е такова, каквото е мнението на мравката за човѣшкия свѣтъ. Ако запитате мравката де е човѣшкиятъ свѣтъ, тя ще каже, че е нѣкѫде далечъ отъ нея, въ пространството. — Защо е така? — Защото човѣшкиятъ свѣтъ е отвлѣчено понятие за мравката. Въ сѫщность, мравката и човѣкътъ живѣятъ на едно и сѫщо мѣсто. Разликата е само въ съзнанието имъ. Следователно, този и онзи свѣтъ, сѫ на едно и сѫщо мѣсто. Дето човѣкъ живѣе, тамъ и ангелитѣ живѣятъ. Както мравката лази по човѣка, и той я хвърля долу, така и човѣкъ понѣкога се качва на врата, или на гърба на нѣкой ангелъ, който му казва: Слѣзъ долу, мѣстото ти не е тукъ. За небето, за онзи свѣтъ, може да се каже следното: „Нито око е видѣло, нито ухо е чуло това, което небето представя“. Както мравката нѣма представа за живота, науката и културата на човѣка, така и хората, нѣматъ представа за живота на небето, за науката и културата на сѫществата, които живѣятъ тамъ.

 

    Стотникътъ казва на Христа: „Кажи само речь, и момчето ми ще бѫде здраво!“ Не само момчето на стотника е било болно преди две хиляди години, но когото и да запитате днесъ за здравето му, всѣки ще каже, че не е напълно добре — все го боли нѣщо. Въ който домъ и да влѣзете, все ще намѣрите нѣкой боленъ: или момчето, или момичето, или майката, или бащата. „Кажи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Момчето представя човѣшкия умъ; момичето — човѣшкото сърдце. Заболѣе ли умътъ или сърдцето на човѣка, той трѣбва да се обърне къмъ Христа, да го излѣкува. Само Христосъ е въ състояние да излѣкува ума и сърдцето на човѣка. Човѣшката мисъль, т. е. момчето въ човѣка, трѣбва да вземе ралото и да започне да пише, и да рисува върху земята, за да оздравѣе. И ако човѣкъ съ ума си не може да разреши задачитѣ, които животътъ му представя, защо му е този умъ? Ако сърдцето у човѣка не може да реши задачитѣ, които животътъ му представя, защо му е това сърдце? Ние знаемъ, че сърдцето на човѣка, съ милиони и милиарди клетки въ него, изпраща кръвь по цѣлото тѣло. Сѫщото сърдце, трѣбва да се подхранва отъ велики и благородни чувства. Мнозина казватъ, че човѣкъ не трѣбва да бѫде много чувствителенъ, за да не страда. Щомъ е така, тогава и сърдцето на човѣка, не трѣбва да изпраща кръвь по тѣлото. — Не, както сърдцето храни тѣлото чрезъ кръвьта, така сѫщо чувствата, сѫ необходими за храна на сърдцето. Мисъльта на човѣка представя нервната система, която трѣбва да се храни съ артериална кръвь. Ако артериалната кръвь престане да функционира, съ нея заедно престава и нервната система. Значи, между кръвьта въ сърдцето и кръвьта въ мисъльта на човѣка, има тѣсна връзка. Ако човѣкъ осакати сърдцето си, ще осакати и мозъка си.

 

    Следователно, за да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да храни ума си съ велики мисли, сърдцето си — съ възвишени и благородни чувства и волята си — съ благородни постѫпки. Ако човѣкъ не се подхранва съ такива мисли, чувства и постѫпки, той не може да се нарече истински човѣкъ. Може ли да се нарече човѣкъ този, който цѣлъ животъ е давалъ пари съ лихва на хората, и следъ смъртьта си, остава сто хиляди лева за погребение, съ желание да го погребатъ на еди-кое си мѣсто, съ еди-колко си свещеници? Това не е човѣкъ, това е посмѣшище на свѣта. Като наближи смъртьта на човѣка, той трѣбва да каже на близкитѣ си никѫде да не го погребватъ и никой да не го опѣва. — Какъ е възможно това? — Възможно е, разбира се. Когато детето се роди, опѣватъ ли го? Защо тогава, като умре сѫщиятъ човѣкъ, викатъ свещеници да го опѣватъ и заравятъ въ земята? Какъвъ смисълъ има тогава животътъ? Какъвъ смисълъ има раждането, ако между него и смъртьта нѣма никаква връзка? Често хората казватъ: Какъвъ ще бѫде краятъ на нашия животъ? Подъ край на живота си, тѣ разбиратъ смъртьта. Споредъ насъ, нито раждането е начало на живота, нито смъртьта — край. Човѣкъ е сѫществувалъ и преди раждането си, ще сѫществува и следъ смъртьта си. Раждането и смъртьта сѫ само възможности за човѣка да научи, да придобие нѣщо, а сѫщевременно и да се освободи отъ известни ограничения. — Докажи това! — Нѣма какво да го доказвамъ. Преди още да се е родилъ нѣкой човѣкъ, азъ съмъ се разговарялъ съ него. Преди да дойде на земята, Христосъ се разговаряше съ ученицитѣ си. Следъ възкресението, Той пакъ се разговаряше съ тѣхъ. Преди да слѣзе на земята, Христосъ е билъ по-великъ. Обаче, като слѣзе на земята, Той се смири, прие рабски образъ. Не само Христосъ, но и обикновениятъ човѣкъ се ражда съ голѣми проекти за бѫдещето, съ голѣма програма за работа, за открития и постижения, но като умре, отпусне рѫцетѣ си и казва, че нищо не е постигналъ. Обаче, близкитѣ му ще го облѣкатъ, ще го турятъ въ хубавъ сандъкъ, ще му държатъ надгробни речи, докато най-после го пустнатъ въ гроба, затиснатъ го отгоре съ пръсть и кажатъ: Богъ да го прости! Какъ ще го прости Богъ, като го турятъ въ черната земя и го затиснатъ отгоре съ пръсть? Сама по себе си, тази мисъль е невѣрна, изопачена, вследствие на което, разваля човѣшкото съзнание. И за Христа се казва, че билъ погребанъ, но Той прекара въ гроба само два и половина деня. Следъ това, ангелъ Господенъ слѣзе отъ небето, свали камъка отъ гроба, и Христосъ възкръсна.

 

    Днесъ, всички хора разискватъ върху въпроса, наистина ли Христосъ е възкръсналъ. За да се убеди човѣкъ въ възкресението, трѣбва да се пишатъ цѣли трактати. Преди да се докаже възкресението, трѣбва да се запитате, възможно ли е човѣкъ да умре? Първо трѣбва да се докаже, дали наистина човѣкъ умира, а после — дали човѣкъ може да възкръсне. Споредъ мене, невъзможно е човѣкъ да умре. Щомъ не признавамъ смъртьта, като естествено последствие иде възкресението. Ще кажете, че човѣкъ умира, защото сърдцето му престава да работи. — Ами преди да се роди човѣкъ, сърдцето му пакъ не е работило. Това не значи, че той е билъ мъртавъ. Ако бѣше мъртавъ, той нѣмаше да се роди. Хората сѫ съгласни по-скоро да приематъ негативнитѣ, отрицателнитѣ величини въ живота, отколкото положителнитѣ. Тѣ по-скоро приематъ твърдението, че човѣкъ умира, отколкото това, че човѣкъ може да възкръсне. Първото твърдение приематъ като аксиома, а второто - отричатъ. Тѣ казватъ: Ще се мре — нищо повече. Въ това отношение, тѣ мязатъ на затворника, който казва: Нѣма какво да се прави, ще се лежи въ затворъ. И мързеливиятъ ученикъ, който е повтарялъ нѣколко класа, казва: Нѣма какво да се прави, ще ме изключатъ отъ гимназията. Тъй щото, когато нѣкой казва, че ще се мре, това значи, че той се признава за неспособенъ ученикъ, когото изключватъ отъ училище. Смъртьта не е нищо друго, освенъ изключване отъ училището. Вие знаете, че само неспособниятъ ученикъ изключватъ отъ училище, а способниятъ ученикъ минава отъ класъ въ класъ, отъ едно училище въ друго, докато се усъвършенствува. Въ народното събрание има квестори, които изпѫждатъ навънъ всѣки, който говори повече, отколкото трѣбва. Взиматъ думата му и го изпращатъ на мѣстото му. Въ това отношение, смъртьта е квесторъ, който задига съ себе си всѣки неспособенъ, мързеливъ ученикъ.

 

    И тъй, за да се справите съ проблемитѣ на живота, мислете като разумни, а не като обикновени хора. Мислите ли като обикновени хора, вие опетнявате Господа въ себе си. Който приема, че Богъ живѣе въ него, той не може да допусне, че Богъ въ него ще умре. Или, щомъ приема, че той живѣе въ Бога, и за себе си не може да допусне, че ще умре. Казано е въ Писанието: „Азъ съмъ пѫтьтъ, истината и животътъ.“ Докато живѣе на земята, човѣкъ може да грѣши, да се натъква на редъ противоречия, но никога не трѣбва да мисли, че ще умре. Да допусне човѣкъ, че ще умре, това е неразбиране на живота. Ако смъртьта разрешава въпроситѣ на живота, има смисълъ тя да се приеме. Но ако смъртьта нищо не разрешава, тя не може да се приеме. Кой човѣкъ е билъ щастливъ, когато нѣкой отъ близкитѣ му е заминалъ за онзи свѣтъ? Когато нѣкои сѫ загубвали близкитѣ си, идвали сѫ при мене да ме питатъ, има ли другъ свѣтъ, могатъ ли да видятъ своя близъкъ. Казвалъ съмъ имъ, че има другъ свѣтъ, и когато пожелаятъ, могатъ да видятъ своя близъкъ. Тѣ могатъ да го видятъ, но той не може да отиде при тѣхъ, защото вратата за този свѣтъ е много тѣсна. Който иска да отиде на онзи свѣтъ, той трѣбва да се смали, съвършено да се разтовари, да нѣма никакъвъ багажъ съ себе си. Мнозина питатъ, могатъ ли да се разговарятъ съ мъртвитѣ. Съ мъртвитѣ не могатъ да се разговарятъ, но съ живитѣ, а мъртвитѣ сѫ живи. Щомъ мъртвитѣ сѫ живи, вие можете да се разговаряте съ тѣхъ. Както човѣкъ може да излѣзе отъ кѫщата си, да се срѣща съ хора и да се разговаря съ тѣхъ, така и заминалиятъ за онзи свѣтъ, може да излѣзе отъ тѣлото си и пакъ да е живъ.

 

    По отношение на въпроситѣ за смъртьта и за живота, както и за редъ още въпроси, хората се намиратъ предъ противоречия или предъ голѣми заблуждения поради това, че не могатъ да се домогнатъ до истината. Отъ заинтересувани хора, тѣ чуватъ най-противоречиви нѣща за това, кое е право учение и кое — криво. Споредъ насъ, всѣко учение, което помага на човѣшкия умъ да добие своята първоначална свѣтлина, е право; всѣко учение, което помага на човѣшкото сърдце да добие своята първоначална чистота, е право; всѣко учение, което помага на човѣшката воля да добие своята първоначална сила, е право. Всѣко право учение пъкъ, е Божествено. Всѣко друго учение, което помрачава човѣшкия умъ, огрубява човѣшкото сърдце и обезсилва човѣшката воля, е криво. Кривото учение не може да бѫде Божествено. Божественото учение трѣбва да се отдѣли отъ човѣшкото. То носи животъ въ себе си. Човѣшкитѣ учения носятъ повече смърть, а по-малко животъ. Следователно, човѣкъ самъ си създава смъртьта. Докато човѣкъ разреши проблемата за живота и за смъртьта, главата му ще побѣлѣе. Какво по-красиво отъ това, да побѣлѣе главата на човѣка? Когато платното е небѣлено, то не е хубаво. Щомъ се избѣли, то става за работа. Сѫщото може да се каже и за човѣка: когато косата на човѣка побѣлѣе, той става вече за работа. Хората мислятъ тъкмо обратно. Тѣ казватъ: Човѣкъ мисли право, докато косата му не е побѣлѣла. Побѣлѣе ли веднъжъ, той вече извѣтрява. Споредъ насъ, човѣкъ, на когото коситѣ не сѫ побѣлѣли, минава за вѣтренъ човѣкъ, за човѣкъ на настроения. Когато мома или момъкъ види първия бѣлъ косъмъ на главата си, въздъхва дълбоко и казва: Започнахъ вече да остарявамъ. Щомъ види вторъ бѣлъ косъмъ, пакъ въздъхва и казва: Старѣя вече. Губя силитѣ си, губя красотата си. День следъ день, бѣлитѣ коси се явяватъ на главата му, и той все повече съжалява, че старостьта иде. Не съжалявайте за чернитѣ коси, но за всичко благодарете. Благодарете и за чернитѣ, и за бѣлитѣ коси, и ползувайте се отъ условията, които тѣ носятъ съ себе си.

 

    Какво носятъ бѣлитѣ коси? — Тѣ носятъ сѫщото благословение за човѣка, каквото и чернитѣ коси. Който иска да има черни коси, той не трѣбва да чака времето, коситѣ му да побѣлѣятъ, и тогава да ги черни, но още сега да пристѫпи къмъ опита: да направи коситѣ си черни и сѫщевременно да се подмлади. Въ продължение на петь години най-много, човѣкъ може да се подмлади. За да постигне това, той трѣбва да пристѫпи къмъ следния опитъ: Всѣка вечерь, като си лѣга, да си каже, че на сутриньта ще намѣри на главата си единъ черъ косъмъ. На другата вечерь да си каже пакъ сѫщото. И наистина, всѣка сутринь той ще намира по единъ почернѣлъ косъмъ. День следъ день, космитѣ му ще почерняватъ, докато една сутринь види, че цѣлата коса е станала черна. Това зависи отъ силата на мисъльта му и отъ неговата вѣра. Сила е човѣшката мисъль, но тя трѣбва да се тури въ действие. За това, обаче, се иска нова философия, новъ начинъ на мислене. Безъ новата философия на живота, безъ новата мисъль, никакви педагогически правила не сѫ въ състояние да измѣнятъ човѣка. Съвременнитѣ учени прилагатъ редъ педагогически правила за възпитание на младежьта, но въ края на краищата, хората умиратъ и съ педагогия, и безъ педагогия. Тѣ се изопачаватъ и съ педагогия, и безъ педагогия. — Какво трѣбва да се прави тогава? — Човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ вѫтрешната, положителна наука, която осмисля живота. За да се домогне до тази наука, човѣкъ се нуждае отъ вѣра. Вѣрата му трѣбва да бѫде толкова силна, че при най-голѣмитѣ изпитания, да не се разколебае. Колкото повече издържате на изпитанията, толкова повече вѣрата ви, ще се усилва. Колцина отъ васъ се наематъ съ опита да почернятъ косата си? Ще кажатъ нѣкои, че не е добре човѣкъ да прави косата си черна. — Ами добре ли е направилъ, като я побѣлилъ? Колкото добре е направилъ, като я побѣлилъ, толкова добре ще е, ако я почерни. Ако почерняването на единъ косъмъ е въ състояние да подигне съзнанието на човѣка и да увеличи вѣрата му въ Бога, заслужава да се направи този опитъ. По-добре е човѣкъ да почерни косата си съ силата на своята мисъль, отколкото да прибѣгва до различни козметически срѣдства.

 

            Речи само речь, и момчето ми ще оздравѣе.“ Привилегия е за човѣка да получи отговоръ на своята молитва отъ Христа, или отъ Бога. Всѣки човѣкъ има по единъ лотариенъ билетъ и чака времето на неговото теглене, да види, печели ли, или не. Докато върви по пѫтя на невежеството, човѣкъ не може да очаква никаква печалба. Ако спечели нѣщо, това ще бѫде нѣкаква случайность. Въ Англия има щастливи случаи на печалби, но тѣ почиватъ на знание. Нѣкой човѣкъ иска да спечели, но преди да купи лотариенъ билетъ, той отива при единъ знаменитъ астрологъ, дава му десеть хиляди лева и го моли да направи точно изчисление, кой номеръ отъ билетитѣ печели. Астрологътъ прави изчисление и намира единъ отъ номерата на печелившитѣ билети. Този господинъ намира посочения номеръ и въ деня на тегленето се указва, че печели 30,000 лв.. Значи, той е платилъ 10,000 лв., но е спечелилъ 20,000 лв.. Астрологътъ може да прави такива изчисления, но не за себе си. Той има право да услужва на хората, но що се отнася до него, това не му се позволява. Достатъчно е да вземе той отъ десетина души по десеть хиляди лева, за услугата, която имъ е направилъ. Ще питате, дали е позволено на човѣка да използува знанията на ученитѣ, за да спечели нѣкаква сума.— Позволено ли е да безпокоите Господа съ вашето недоволство? По-добре е човѣкъ да плати известна сума на единъ астрологъ и да си купи билетъ, който печели, отколкото всѣки день да безпокои Господа съ своето недоволство. Добре, че сѫществува законъ, чрезъ който човѣкъ може да провѣри известна закономѣрность въ природата. Той трѣбва да благодари, че по този начинъ се домогва до известно знание. Ако майката знае тази наука, чрезъ изчисления тя ще разбере, дали болното ѝ дете ще оздравѣе, или не. Ако нѣкое дете се разболѣе въ периода на празнене на луната, то непременно ще оздравѣе. Ако се разболѣе презъ времето, когато слънцето отива къмъ южното полушарие, отъ 22 септемврий нататъкъ, то непременно ще оздравѣе. Но и при тѣзи благоприятни условия за оздравяване на детето, съ своитѣ отрицателни мисли, майката може да усложни състоянието му и преждевременно да го изпрати на онзи свѣтъ. Тя ще се тревожи, ще вика единъ, втори лѣкарь, ще правятъ инжекции на детето, докато най-после вложи и въ своята глава, и въ главата на детето отрицателната мисъль, че ще умре. Както е мислила, така става — детето умира.

 

    Има нѣща въ свѣта, които сѫ възможни, но има и такива, които сѫ невъзможни. Тъй щото, човѣкъ трѣбва да знае, каква е вѣроятностьта да стане нѣщо, или да не стане. За всѣки даденъ случай, човѣкъ трѣбва да знае, каква е вѣроятностьта да умре, или да остане живъ. Дойде ли до смърть, небето всѣкога предупреждава човѣка, да я избегне по нѣкакъвъ начинъ. Страданията, изпитанията не сѫ нищо друго, освенъ предупреждения отъ невидимия свѣтъ, които иматъ за цель да предпазятъ човѣка отъ смърть. Безъ тѣхъ, човѣкъ би отивалъ къмъ смъртьта, както мухата — къмъ огъня. Като не подозира, колко много е изложенъ на изненади въ живота си, човѣкъ иска да бѫде щастливъ. Той не знае, че тъй, както живѣе, не само не може да бѫде щастливъ, но голѣми нещастия го чакатъ. Строго опредѣлено е, кога човѣкъ може да бѫде щастливъ. Не е голѣма наука да опредѣлите на човѣка, може ли да бѫде щастливъ, или не. Не е нужно да търсите специални гадатели да ви предсказватъ, ще бѫдете ли щастливи. Когато астрологътъ погледне въ хороскопа на нѣкой човѣкъ, той вижда нѣща, които другитѣ не виждатъ. Когато химикътъ анализира кръвьта на нѣкой човѣкъ, той веднага ще му каже, че кръвьта му е нечиста, и сѫщевременно ще му препорѫча методъ за пречистването ѝ: начинъ на хранене, на живѣене и т. н. Всѣка майка е въ състояние да помогне на своитѣ деца, да имъ покаже начинъ за правилно живѣене. За това, обаче, тя сама трѣбва да води чистъ, светъ животъ. Ако майката не води добъръ, чистъ животъ, тя сама ще умори децата си. Какъ? — Съ храната, съ начина, по който ги учи да живѣятъ.

 

    Единъ младъ българинъ, прекаралъ шесть години въ Франция, дето се научилъ да яде малко. Като се върналъ въ България, майка му започнала да готви най-различни ястия, да го задоволи, да го изхрани добре, защото ѝ се виждалъ слабъ. Синътъ винаги протестиралъ, защото се отвикналъ отъ много ядене и казвалъ на майка си, че докато билъ въ Франция, винаги ялъ малко, но сладко. Откакъ се е върналъ, не се чувствува добре.

 

    Сега и на васъ казвамъ: Малко ще ядете, но спокойно, съ благодарность, че сте яли сладко. Англичанитѣ ядатъ по три пѫти на день, а лордоветѣ по четири пѫти, но това не говори за нѣкаква висока култура. По отношение на храната, англичанитѣ водятъ много нехигиениченъ животъ. Запримѣръ, следъ като изпиятъ едно горещо кафе, тѣ изяждатъ най-малко 250 грама сладоледъ. Тази е причината, задето зѫбитѣ имъ лесно падатъ, а сѫщевременно и стомахътъ имъ се разстройва. Обикновено, рѣзката промѣна на температурата се отразява зле върху човѣшкия организъмъ По-разумнитѣ англичани, почватъ да избѣгватъ този начинъ на хранене, на живѣене. Следъ всичко това, хората обичатъ да подражаватъ на западно-европейскитѣ народи, като на високо културни. Споредъ мене, ако искате да подражавате на западната култура, приемете отъ нея само онова, което е хубаво и правилно.

 

    Какво правятъ нѣкои отъ съвременнитѣ хора? Като наблюдаватъ, какъ известни лица, общества или народи правятъ гимнастика сутринь рано, какъ посрѣщатъ изгрѣването на слънцето и се пекатъ на раннитѣ слънчеви лѫчи, като най-полезни, тѣ ги осѫждатъ. Въпрѣки това, въ който народъ отидете днесъ, навсѣкѫде ще намѣрите хора, които използуватъ раннитѣ слънчеви лѫчи, чистия въздухъ, гимнастикитѣ, пиене на гореща вода, за да подобрятъ здравето си и да усилятъ своя организъмъ. Въ България, мнозина се противопоставятъ на тия нѣща и всѣки, който излиза сутринь, преди изгрѣвъ слънце, на разходка, наричатъ го идолопоклонникъ. Като физическо сѫщество, човѣкъ трѣбва да прави упражнения — нищо повече. Той трѣбва да става рано сутринь, да излиза вънъ на чистъ въздухъ, да посрѣща първитѣ слънчеви лѫчи, които съдържатъ специфична енергия, полезна за всички живи организми. Който се лени да става рано, да посрѣща раннитѣ слънчеви лѫчи, колкото и да се грѣе на обѣднитѣ лѫчи на слънцето, той нищо нѣма да придобие.

 

    Съвременното човѣчество се нуждае отъ ново възпитание, нова наука, нова философия, които да съединятъ духовния животъ съ физическия. Физическиятъ животъ е изразъ на Божественото въ свѣта, а духовниятъ е срѣда, въ която Божествениятъ животъ се проявява и реализира. Безъ духовния животъ, физическиятъ не може да даде на човѣка нѣщо вѣчно и неизмѣнно. Духовниятъ животъ осмисля физическия. Безъ духовния животъ, физическиятъ огрубява човѣка. Възвишеното, красивото, чистото у човѣка, това е духовното начало въ него. То представя истинския човѣкъ. За да не губи духовното въ себе си, човѣкъ трѣбва да се пази отъ физическото, отъ животинското, което го прави грубъ, втвърдява мускулитѣ му, и той губи всѣкаква пъргавина и подвижность въ себе си. Огрубѣе ли, човѣкъ губи красотата си, губи своята пластичность. Щомъ стане грубъ, той е изложенъ на смърть. Животинското, физическото начало у човѣка се отличава отъ духовното по това, че първото е смъртно, а второто — безсмъртно.

 

    Сегашниятъ човѣкъ, трѣбва да работи усилено върху себе си, за създаване на ново тѣло, на новъ типъ. Новиятъ човѣкъ живѣе въ областьта на безсмъртието. По това, именно, се отличава новиятъ човѣкъ отъ стария. Като се взрете внимателно въ лицето на човѣка, вие веднага ще опредѣлите, колко години ще живѣе. Всичко е написано върху лицето на човѣка. Нѣкой иска да му се предскаже, каква сѫдба го чака. Всичко, което е опредѣлено на човѣка да мине, може да се предскаже, но той не е готовъ да го чуе — отъ страхъ ще умре.

 

    Единъ день, чумата отивала въ Багдатъ. Единъ човѣкъ я срещналъ и я запиталъ: Кѫде отивашъ? — Въ Багдатъ. — Колко души ще вземешъ? — Хиляда. На връщане отъ Багдатъ сѫщиятъ човѣкъ я срещналъ и я запиталъ: Свърши ли си работата? — Свършихъ. — Колко души взе? — Около 20,000. — Ами нали каза, че ще вземешъ само хиляда? — Да, азъ взехъ само хиляда души, но останалитѣ 19,000 умрѣха отъ страхъ. Наистина, ако проследите процента на смъртнитѣ случаи въ човѣшкия животъ, ще видите, че голѣма часть отъ хората, умиратъ отъ страхъ. Когото срещнете днесъ, все за смърть говори. Всѣки казва, че ще умре, ще го опѣватъ, ще го погребатъ въ черната земя и т. н. Малцина говорятъ за живота, като за нѣщо реално и вѣчно. Това сѫ само ония, които вѣрватъ въ Бога, вѣрватъ въ живота, въ любовьта и уповаватъ на великото и възвишеното.

 

    Единъ свещеникъ, добъръ и чистосърдеченъ човѣкъ, разправяше единъ день, какви мрачни мисли го занимавали. „Ето, 30 години вече служа на Бога, но виждамъ, че вѣрата ми е слаба. Често си мисля, какво ще стане съ мене, като умра“. — Нали вѣрвашъ въ Бога, въ онзи свѣтъ? Защо се смущавашъ? — Вѣрвамъ, но се безпокоя, какво ще бѫде състоянието ми, докато влѣза въ онзи свѣтъ. Какво ще правя въ гроба? Дано не прекарамъ много време тамъ.

 

    Новото поколѣние се нуждае отъ нова наука, отъ свѣтлината на Христовото учение, отъ положителната философия на живота. При тѣзи условия на живота, човѣкъ има по-голѣми възможности да живѣе, отколкото да умира; той има по-голѣми възможности да бѫде богатъ, отколкото сиромахъ; той има по-голѣми възможности да бѫде здравъ, отколкото боленъ; той има по-голѣми възможности да бѫде ученъ, да разполага съ положителни знания, отколкото да бѫде невежа, или човѣкъ, натоваренъ съ голѣмъ багажъ отъ знания, които не може да приложи въ живота си. Какво виждаме въ сѫщность? — Точно обратно: повече смъртни случаи, повече болни, отколкото здрави; повече сиромаси, отколкото богати; повече невежи, или привидно учени, отколкото истински учени. Запримѣръ, днесъ хората боравятъ съ числа, пишатъ ги, извършватъ съ тѣхъ различни действия, безъ да подозиратъ, че всѣко число крие въ себе си редъ положителни или отрицателни сили, които могатъ да се използуватъ въ живота на своето време и мѣсто. Ако хората могатъ да използуватъ съзнателно силитѣ, които сѫ вложени въ числата, тѣ коренно ще се преобразятъ. Понеже не могатъ да се справятъ съ силитѣ, вложени въ числото 13, хората се страхуватъ отъ него. Тази е причината, задето мнозина избѣгватъ да живѣятъ въ кѫща, която има номеръ 13, или въ стая на хотелъ съ номеръ 13, или да започнатъ работа на 13 число и т. н. Казвате, че 2 X 2 = 4, или 4 X 4 = 16. Какво означава числото 4, или числото 16? Нѣкой продалъ двата си пѣтела по два лева. Два пѣтела по два лева правятъ четири лева. Значи, той се лишилъ отъ пѣтлитѣ, които всѣка сутринь кукуригали и го събуждали, за да получи отъ тѣхъ четири лева. Такова смѣтане съ числата, обаче, не разрешава важнитѣ житейски въпроси.

 

    Какво представя пѣтелътъ? Пѣтелътъ може да се уподоби на човѣшкия умъ. Ако човѣкъ продаде пѣтела си, т. е. своя умъ за нѣколко лева, той ще кукурига ли? Или, ако човѣкъ направи нѣкакво престѫпление, пѣтелътъ, т. е. умътъ му, ще кукурига ли? — Нѣма да кукурига. Той ще престане да пѣе, ще се затвори въ себе си и ще млъкне. Всѣко престѫпление води следъ себе си отдалечаване, изгубване на пѣтлитѣ, преставане на кукуригането. Когато пѣтелътъ на човѣка престане да пѣе, непременно въ живота му, ще се случи нѣкакво нещастие. Докато пѣтлитѣ на хората кукуригатъ, тѣ могатъ да се радватъ на щастливъ, добъръ животъ. Каква по-красива музика искате отъ тази, да слушате, какъ пѣтлитѣ единъ следъ другъ се изреждатъ да пѣятъ своята пѣсень? Това е цѣла симфония. Всички пѣтли не пѣятъ еднакво: едни пѣятъ по-хубаво, други — по-лошо.

 

    Студентъ отива да следва въ странство. Пѣтелътъ се обръща къмъ него и започва да кукурига. Това не е случайно явление. Пѣтелътъ предсказва на този младежъ, че като отива въ странство да учи, ще свърши наукитѣ си добре и ще се върне у дома си съ голѣми придобивки. Ако студентътъ разбира езика на пѣтела, трѣбва да му благодари и като се върне отъ странство, да го възнагради добре. Съ кукуригането си, пѣтелътъ иска да каже на студента: Бѫди уменъ, смѣлъ, като мене, кукуригай и отъ нищо не се страхувай! Не мислете, че това сѫ празни думи. Не, въ кукуригането на пѣтела има строго опредѣлена мисъль. То не е случайно. Природата използува разумно всичко, което е създала. Тя си служи съ живитѣ сѫщества като съ символи. Тѣ представятъ нейния езикъ. Тя говори чрезъ тѣхъ. Въ всѣко нѣщо се крие една Божествена идея. Както и да разглеждате живота и явленията въ него, въ всичко се крие вѫтрешна разумность, която има правилни отношения къмъ хората, както и къмъ всички живи сѫщества. Който разбира тази разумность и ѝ се подчинява, той ще бѫде въ състояние да подобри живота си.

 

    И тъй, 2 X 2 = 4. Обаче, не казвайте, че трѣбва да продадете двата пѣтела, които имате, по два лева, за да получите отъ тѣхъ четири лева, но кажете си: Ще давамъ всѣка сутринь по малко житце на петлитѣ си, да пѣятъ добре. Въ продължение на една година ще изразходвамъ четири килограма жито, но ще ги възнаградя за хубавото кукуригане. Това е правилното разрешение на въпроса, а не да продаваме пѣтлитѣ, които кукуригатъ хубаво. Хранете пѣтела си съ жито! Това значи: хранете ума съ свѣтли и възвишени мисли! Четете хубави книги, въ които се говори за слънцето, за луната, за звездитѣ, за животнитѣ, растенията и минералитѣ — за всичко, което живата, разумна природа е създала. Така, само ангели ще слѣзатъ отгоре, ще ви благословятъ и ще кажатъ: „Идете у дома си! Момчето ви ще бѫде здраво“.

 

            И ще оздравѣе момчето ви въ този часъ“.

 

2. Беседа отъ Учителя, държана на 8 септемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...