Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1914_09_28 Колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца!

Неделни беседи София

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 hristo

hristo

    Administrator

  • Administrators
  • 304 Мнения:

Публикувано 21 юни 2014 - 05:42

От книгата „Ето човѣкътъ!“. Сила и Животъ Първа серия. Бесѣди, държани от Дѫновъ, 
София, Царска Придворна Печатница, 1915, (фототипно издание)
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

 

Колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца!

 

„А колко е по-добъръ человѣкъ
отъ овца! Затова е дозволено да
прави н
ѣкой добро сѫботенъ день“.
Ев. Матея 12: 12.

Трѣбва да благодаримъ на еврейскитѣ фарисеи,че сѫ прѣдизвикали Христа да каже такава велика истина; другояче Той не би я казалъ. Хора, крайно формалисти, които комаря прѣцѣждатъ, а камилата поглъшатъ, хора специалисти, виртуози да откриватъ и изтъкватъ чуждитѣ грѣшки — фарисеитѣ не могли да си обяснятъ какъ тъй да може да се нарушава сѫботата. Споредъ тѣхното схващане, споредъ закона Мойсеевъ, сѫботата трѣбваше да се прѣкарва въ почивка и бездѣйствие. Евреитѣ разбираха почивката своеобразно, както именно и българитѣ разбиратъ недѣлята. Българинътъ ще вкара воловетѣ си въ хлѣва, ще остави ралото подъ хамбара, ще се облѣче добрѣ, ще си тури калпака и ще отиде въ кръчмата, дѣто още съ влизането си ще извика: „Дай самъ половинъ кило винце: днесъ е недѣля. Шесть дни трѣбва да работимъ, а седмия день ще пиемъ — ще се веселимъ“. Подобни схващания имаха и евреитѣ за сѫботата. И Христосъ ги изобличава, като прави едно сравнение: „Ако вашата овца, казва имъ Той, падне сѫботенъ день въ нѣкоя яма, на-ли ще я извадите; и не, разбира се, отъ обичь къмъ овцата, а за да не пострада вашиятъ интересъ. Но, щомъ трѣбва да направите добро на човѣкъ, който се нуждае отъ помощь, повдигате голѣмъ въпросъ, че въ сѫбота не трѣбвало да се възстанови неговата рѫка“. Христосъ прибавя и нѣщо повече — „а колко е по-добъръ човѣкъ отъ овца“, сир. колко по-високо стои разумното сѫщество отъ неразумното. Ако вие за вашия стомахъ готвите 4 — 5 часа на день, за да го нагостите, понеже постоянно блѣе, и казвате: „Да не го измѫчвамъ, да го понахраня“, защо, когато се касае до разумното сѫщество, до човѣка, да се повдигне именно неговата мисъль, неговото сърце, казвате: „Въ сѫбота това не става, има за него врѣме, нека чака“? Христосъ туря двѣ условия, като казва: „Както вие се грижите за вашата овца, по сѫщия законъ трѣбва и Азъ да се грижа за разумното. Както вие изваждате вашата овца изъ ямата, така и Азъ съмъ дошълъ на земята да освободя тия разумни сѫщества — да ги изведа изъ ямата“.

На онзи човѣкъ рѫката била схваната. Знаете ли що значи да е схваната рѫката? Неговата воля е била парализирана, и Христосъ казва: „Искамъ да възстановя неговата воля, да може той да дѣйствува свободно, да прилага своята мисъль, своето чувство, защото на земята той е пратенъ да работи. Да-ли това ще бѫде въ понедѣлникъ, вторникъ, срѣда или сѫбота, когато и да е, Азъ ще изпълня Своята мисия“. А такава работа, която не нарушава Божествения Законъ, може да извърши всѣки, защото почивката е прѣдназначена само за тѣлото, а не и за духа. На земята почиватъ само мързеливитѣ, и тѣ почиватъ всѣки день. А трудолюбивитѣ казватъ: „Когато се върне Христосъ при насъ, тогава ние ще си починемъ“. Тъй трѣбва да схваща работата истинскиятъ християнинъ.

Има единъ основенъ принципъ, който ние трѣбва да имаме прѣдъ видъ; има извѣстни закони, които трѣбва да разбираме. И не само да ги разбираме, но и да ги прилагаме въ живота си. Безъ това приложение, всѣко учение, всѣка религия, каквато и да бѫде, е безплодна. Едно растение не е достатъчно само да изникне, да израсте, да се развие, да цъвне, да завърже плодъ, но този плодъ трѣбва и да узрѣе. Само когато плодътъ узрѣе, постигната е цѣльта на това растение. Слѣдователно, по сѫщия законъ човѣкъ може да се роди, расте, развие и завърже, но, ако не узрѣе въ него плодътъ, неговиятъ животъ е безплоденъ. Христосъ развърза рѫката на човѣка — възстанови неговата воля.

Ако четете тази глава по-надолу, ще забѣлѣжите, че при Иисуса довели единъ бѣснуемъ, единъ слѣпъ и единъ нѣмъ и че Той и тѣхъ излѣкувалъ. Тия нѣща сѫ свързани. Кои сѫ: бѣснуемиятъ, слѣпиятъ и нѣмиятъ? Може да кажете, че тия работи сѫ били само въ врѣмето на Христа. Но има ги и въ наше врѣме. За малко ще се спра и приведа, единъ примѣръ и съ него ще обясня смисъла, който Христосъ е вложилъ въ тия думи. Има единъ разказъ за царь Соломона, въ който се говори, че Соломонъ повикалъ единъ вѣщъ принцъ на духоветѣ, за да му помага въ построяването на храма. Този принцъ, обаче, слѣдъ като го научилъ какъ да построи храма, поискалъ да се докопа и до неговия прѣстолъ. Когато Соломонъ узналъ това, хваналъ този духъ, затворилъ го въ една стомна, запечатилъ я съ своя печатъ и я хвърлилъ въ морето. Слѣдъ като поседѣлъ десетина години въ морето, този принцъ обѣщалъ на онзи, който отвори стомната, за да излѣзе, да му даде най-хубавата жена на свѣта. Никой не я отворилъ. Минали се сто години, той прави пакъ обѣщание: на онзи, който отвори стомната, ще му даде не само най-хубавата жена, но и най- добритѣ дѣца. Пакъ никой не се явява. Минаватъ други 100, 200, 300 години — пакъ обѣщание: на онзи, който го извади, не само ще му даде най-хубавата жена и най-добритѣ дѣца, но и ще го направи най-учения човѣкъ. И за този късметъ никой не се явява сега. Прави друго обѣщание: на онзи, който го избави, не само ще му даде всички обѣщани по-рано нѣща, но и ще го направи царь на земята. Пакъ не се явява никой. Слѣдъ 500 години рекълъ: „Който отсега нататъкъ ме избави, него ще убия“. Минава врѣме, единъ рибарь отива да лови риба, хвърля своята мрѣжа, хваща стомната и я изважда. Помислилъ си, че въ нея трѣбва да има богато съкровище. Почва да я разпечатва и когато я отпушилъ, взело да излиза изъ нея черенъ димъ и по едно врѣме се явява фигурата на принца, който рекълъ: „Азъ съмъ обѣщалъ да убия оногова, който ме извади изъ стомната. По-напрѣдъ бѣхъ обѣщалъ това и това, никой не се яви; кой ти е кривъ сега? такава ти е сѫдбата“. Рибарьтъ си помислилъ: „Що ми трѣбваше да отпечатвамъ тази стомна!“ но по едно врѣме рекълъ на принца: „Не вѣрвамъ, че ти си излѣзълъ изъ стомната. Ти трѣбва да ми докажешъ най-първо, че си излѣзълъ изъ стомната, и тогава ме убий“. 
— „Въ стомната бѣхъ“. — „Не си билъ въ стомната“.  „Въ стомната бѣхъ“. — „Не си билъ. — „Бѣхъ“.  „Докажи“. Духътъ започналъ да влиза отново въ стомната и, когато влѣзълъ цѣлъ, рибарьтъ веднага запушилъ стомната и рекълъ: „Ако обѣщаешъ първитѣ нѣща, ще те пусна“.

 

Такъвъ е животътъ. Дойдете на този свѣтъ; той е море, хвърлите своята мрѣжа, хванете риба и спечелвате. Когато имате тия благоприятни условия да наловите риба, васъ ви нѣма; когато додатъ условия на страдания, бѣдствия, вие тогава хвърляте вашата мрѣжа и изваждате стомната съ лошия духъ. Въ тази приказка ще забѣлѣжите една противоположность. Макаръ и приказка, тя показва, че всѣки животъ има благоприятни и неблагоприятни условия. Трѣбва да разбираме законитѣ, за да използуваме благоприятнитѣ условия. Ако попаднемъ, като рибаря, подъ неблагоприятни условия, ще пожънемъ смърть.

Да се повърна къмъ думитѣ на Христа, които Той е казалъ, когато довели при Него единъ бѣснуемъ, другъ слѣпъ и другъ нѣмъ. Бѣснуемиятъ, слѣпиятъ и нѣмиятъ — тѣ сѫ вѫтрѣ въ васъ. Тукъ всички мязате на ангели, колко сте красиви, набожни, но нѣкой бѣснуемъ влѣзе въ васъ и изъ день въ день почва плачъ и скърцане съ зѫби; мѫжътъ, дѣцата бѣгатъ — „майката побѣснѣла“. Вие разумнитѣ трѣбва да прострете рѫка, за да изцѣрите бѣснуемия, като кажете: „Миръ вамъ!“; както отъ една дума на Христа бѣснуемиятъ излѣзълъ изъ човѣка, тъй и вие можете да кажете тѣзи думи и да изцѣлите болния. Когато почнете да храните вашитѣ коне въ хлѣвоветѣ, тѣ почнатъ да ритатъ, безъ да мислятъ, че наоколо има дѣца; какво трѣбва да правите? Трѣбва да кажете, като българина „пш“! и да го дръпнете за юздата. Юздата 
 това е законъ. Всѣко неразумно сѫщество трѣбва да има юзда. На разумното му се дава рѣчь да говори. Слѣдователно, трѣбва да излѣкувате въ себе си този бѣснуемъ. Тази овца е станала въртоглава, тя е бѣсна; трѣбва да я излѣкувате. Слѣпа е. Хората казватъ: „Ама ние не сме слѣпи“. Вѣрвамъ, може-би, вие не сте: но има много, които сѫ. Попитали една жена, която не знаяла да чете, и тя рекла: „Синко, слѣпа съмъ, слѣпа!“ Не можете ли на тази жена да отворите очитѣ? Отворете ги. Учителитѣ сѫ хора, които отварятъ очитѣ на слѣпитѣ; тѣ сѫ чудотворци; пратите сина си при тѣхъ, слѣдъ 10 — 15 години го връщатъ съ отворени очи. И на глухия и нему трѣбва да пробиете ушитѣ, да чуе и схваща. За човѣкъ това е лесно, възможно, защото има разумъ. Затуй Христосъ казва: „Колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца!“. Въ какво състои животътъ на овцата? Да пасе трѣва, за да си покрие гърба съ малко вълна и да даде млѣко и по нѣкой пѫть да блѣе насрѣща ви. Ще кажете какво разумно нѣщо има въ това блѣение. Нѣкои съврѣменни хора сѫ като овцитѣ. Постоянно блѣятъ: братъ отъ брата се оплаква, слуги се оплакватъ отъ господари, и господари — отъ слуги; 365 дена прѣзъ годината сѐ една и сѫща пѣсень пѣятъ. Такъвъ животъ не е ли постоянно блѣене? Христосъ казва: „Колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца“, защото човѣкъ може да мисли. Неговата рѫка трѣбва да бѫде развързана; бѣсниятъ вѫтрѣ въ него трѣбва да бѫде излѣкуванъ; неговата слѣпота трѣбва да се отмахне, и слухътъ му да се възстанови. Туй иска да каже Христосъ съ тия думи. Той казва на фарисеитѣ: „Вие не разбирате основния Божественъ Законъ, и Азъ зная защо вие искате хора съ вързани рѫцѣ; вашитѣ интереси диктуватъ да имате недѫгави хора; вие казвате за слѣпия: „По-добрѣ да е слѣпъ, за да не вижда нашитѣ прѣстѫпления“; за глухия: „Въ нашъ интересъ е да бѫде невѣжа“. И ако има хора които не обичатъ просвѣщение, това става по извѣстни практически съображения. Христосъ, обаче, твърди обратното: Той казва, че на сакатитѣ трѣбва да бѫдатъ развързани рѫцѣтѣ; бѣснитѣ, слѣпитѣ и глухонѣмитѣ трѣбва да бѫдатъ излѣкувани. Той иска умни хора, които да разбиратъ и да вършатъ волята Божия. Българската дума „мѫжъ“ има дълбоко съдържание: тя произлиза отъ санскритската дума „манасъ“, която означава сѫщество, което мисли; затуй хората казватъ „бѫди мѫжъ“, сир. сѫщество, което мисли, разсѫждава, което има воля да върши това, което е добро. Това значи да бѫдешъ човѣкъ. И бѫдете увѣрени въ тоя законъ, че човѣкъ не може да има воля, ако не върши добро. Нѣкои казватъ: „Азъ имамъ воля“. Ако пусна едно колело отъ върхъ Витоша, ще се търкаля надолу, но то не може да върви нагорѣ къмъ върха. Отъ планинския върхъ рѣка съ устремъ слиза надолу, но тя не може да възлѣзе нагорѣ. По сѫщия начинъ повечето хора се търкалятъ и вървятъ надолу. А само човѣкъ, който може да се качи на планината, само такъвъ човѣкъ има воля; той може да прѣмахне и побѣди извѣстни спънки и съпротивления. И Христосъ се обръща къмъ евреитѣ и казва: „Вие не трѣбва да бѫдете овци, не трѣбва да бѫдете като сѫщества, които се търкалятъ само надолу, както рѣкитѣ и камънитѣ, но трѣбва да бѫдете хора, които се възкачватъ нагорѣ къмъ Бога, да изпълнявате, значи, Неговата воля“. Това е искалъ Той да имъ каже. Тѣ Го разбираха. И въ съврѣменния животъ хората постоянно слизатъ, търкалятъ се отъ Витоша надолу и се питатъ защо сѫ нещастни. Всѣки, който се търкаля надолу, е нещастенъ. Щастливъ е човѣкъ, когато почне да се възкачва. Докато човѣкъ не почне да мисли и разсѫждава, той е нещастенъ; почне ли да мисли и разсѫждава, става щастливъ, и невъзможнитѣ по-рано нѣща въ живота почватъ да ставатъ възможни.

 

Скритата мисъль, която Христосъ влага въ тия думи, има за насъ велико значение. Когато Богъ е казалъ въ първата глава на Битието, че е направилъ човѣка по Неговия образъ и подобие, Той е искалъ човѣкъ да мисли и дѣйствува, както Богъ мисли и твори, да има воля; а подобие значи да уподобяваме нѣщата, сир. да правимъ разлика между доброто и злото, да произвеждаме хармония. Да мислимъ и дѣйствуваме — това е Божественъ принципъ, който Господь е вложилъ въ насъ. И всѣки, който не мисли и дѣйствува, както Богъ му повелява, нѣма образа Божи, той е овца. Ние не казваме, че овцата е лоша, но казваме, че прѣдназначението на овцата е да пасе и да дава млѣко и вълна, когато пъкъ прѣдназначението на човѣка е съвсѣмъ друго; той е създаденъ, за да управлява всички сѫщества, да регулира атмосферата, да регулира всички други елементи, да уреди земята. Той трѣбва да стане единъ добъръ господарь, а може да стане такъвъ, само когато разбира туй, което Богъ е вложилъ въ него.

Сега, често запитватъ: „Ти християнинъ ли си? 
 Какво разбирашъ подъ тази дума? — Вѣрвашъ ли въ Христа? — Вѣрвамъ, че Христосъ е дошълъ. Тъй вѣрвамъ, както вѣрвамъ, че рускиятъ царь нѣкога е идвалъ въ България. — Що отъ това? Вѣрвате ли, че вашиятъ ученикъ днесъ е ходилъ на училище? — Вѣрвамъ“. Но тази вѣра трѣбва да отиде малко по-далечъ; азъ ще попитамъ ученика: „Ти слушалъ ли си днесъ учителя какво говори? — „Не съмъ“. Ще му кажа: „Азъ слушахъ неговата лекция и зная повече работи отъ тебе“. И тогава ще кажете: „Ти си схваналъ мисъльта“. Хората казватъ: „Вѣрваме, че Христосъ е дошълъ да спаси свѣта“. Хубаво, двѣ хиляди години сѐ това проповѣдвате; но какъ ще го спаси?  „Пролѣлъ кръвьта си, за да откупи хората“. Е добрѣ, когато единъ български земледѣлецъ купи отъ пазара единъ чифтъ волове, какво прави съ тѣхъ? Туря имъ по единъ оглавникъ, слага имъ хомота на врата, взема ралото, остена и ходи на нивата. Вѣрвашъ въ Христа, но, ако си въ положение на овца и не се впрегнешъ на работа, служишъ ли на Христа? Ти вѣрвашъ, че е дошълъ; много добрѣ, но слушашъ ли Го? Не. Азъ те съвѣтвамъ да отидешъ и да слушашъ Христа, като говори въ Своето училище, да разберешъ Неговото учение и да го приложишъ въ живота си. Отъ хората не искамъ ни най-малко да изхвърлятъ туй, което иматъ. Туй, което сега имате, то е, че вие сте още въ отдѣленията; но вие 30 — 40 години сѐ букваря учите, и този букварь е станалъ вече на парцали. Долу вашитѣ буквари, вземете читанкитѣ. Разбирамъ човѣкъ да държи букваря една, двѣ, три години, но 100 години да срича сѐ букваря, това не разбирамъ. „Читанкитѣ“, казва Христосъ, „вземете сега“. А на онѣзи, които сѫ свършили читанкитѣ, казва: „Долу читанкитѣ! вземете граматиката, аритметиката, физиката, химията, Законъ Божи и тръгнете напрѣдъ. Доста това блѣение“. — „Вѣрвашъ ли, че Христосъ е дошълъ“! Повече нѣщо се изисква отъ васъ. Слушайте какво говори Христосъ и научете туй, което Той е донесълъ. Тогава само ще научите дълбокия смисълъ на този животъ. И когато имате способностьта да мислите, да дѣйствувате и да създавате, вие имате прѣимушество скрито въ себе си, имате богатства, рудница, която трѣбва да разработите — вашия умъ, вашата воля. Питамъ ви сега: работили ли сте върху вашия умъ и вьрху вашата воля или досега само сте блѣели надъ вашия букварь? Ако Христосъ, Който иде, направи ревизия въ вашитѣ домове, ще провѣри напълно да-ли сте се занимавали. Азъ не подразбирамъ ония, обикновенитѣ кѫщи, които сте направили, а ония, въ които сега живѣете, съ които сега сте дошли тукъ. Христосъ ще види да-ли въ тия килийки, въ тия стаи има разумна човѣшка мисъль и дѣйствие или има овчи извержения. И този послѣденъ торъ е хубавъ, но грѣхота е единъ човѣкъ, когато баща му го е пратилъ на училище, на когото е далъ всичкитѣ условия да стане разумно сѫщество, да остане вънъ и да блѣе. И когато ангелитѣ слѣзатъ и пакъ се върнатъ на Небето да рапортиратъ за хората, какво ще кажатъ горѣ? — „Долу тѣ още блѣятъ“. Туй блѣене кога-да-е ще се прѣвърне въ говоръ. И сега Христосъ, като иска да направи тази овца да бѫде разумна, защото има условия да бѫде такава, турга тия два принципа единъ до другъ и казва, че тази вълна на овцата трѣбва да се изпреде и отъ нея да се направи платъ. Овца всѣки може да стриже; но вълната ѝ трѣбва да се изработи. Па и вълната, ако не се остриже наврѣме, ще опада, както листата на дърветата. Та трѣбва вълната да се прибере, да се прѣработи и да се изтъче отъ нея платъ — нашитѣ мисли и желания трѣбва да се прѣвърнатъ въ дѣйствия, и тогава ще могатъ да се облѣкатъ голитѣ хора. Кога именно човѣкъ оголѣ въ рая? Когато оглупѣ, когато стана овца и заблѣя; когато неговата рѫка осакатѣ, когато неговата жена се поддаде и напусна цѣломѫдрения животъ за външния блѣсъкъ на нѣщата, а той самиятъ послѣдва този примѣръ, та и двамта се отдадоха на разпуснатъ животъ. Тогава оглупѣха, изгубиха своето зрѣние, своето правилно сѫждение. Христосъ казва сега: „Азъ дойдохъ на земята именно за тоя човѣкъ, който е направенъ по образъ и подобие Божие; да развържа неговитѣ рѫцѣ, да може да изпълнява Божия Законъ. Вие, които досега сте пасли свинетѣ на тоя свѣтъ, като сѫ ви забранявали и рожковетѣ, какво очаквате още? — пѣсеньта на пѣвцитѣ ли: „Господи, упокой душу раба твоего?“ Да упокои Господь душата ви между свинетѣ ли, между рожковетѣ на тоя свѣтъ? Не, вземете тояжката си, вземете торбата си и хайде на пѫть къмъ бащиния си домъ, къмъ бащиното училище, което Господь е приготвилъ за васъ“. Христосъ ви съвѣтва да турите настрана букваря и читанката и да вземете граматиката; тя е полезна наука, тя учи какъ да говоримъ и четемъ правилно, кѫдѣ да поставимъ ѣ или е, я или а, ъ или ѫ. Отъ всички се иска правилна мисъль, правилно сѫждение, правилно чувствуване, правилно дѣйствуване. Да бѫде животътъ ни красивъ и добъръ и по форма и по съдържание и — както е казано прѣди двѣ хиляди години: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни“ — ето лозунгътъ за новия животъ, къмъ който трѣбва да се стремимъ — то е Божественъ Законъ, но въ това отношение отъ насъ се изисква малко по-голѣмо усилие. И азъ похвалявамъ свѣтскитѣ хора въ едно отношение. Една дама, която се приготвува да отиде на нѣкоя вечеринка или на балъ или въ театъръ, гледайте колко трудъ полага въ стаята, въ която се облича: цѣлъ часъ тя се обръща насамъ-нататъкъ, огледва си лицето, носа си, рѫцѣтѣ си — всичко да е въ изправность. Азъ я похвалявамъ. Но вие, христянитѣ, колко пѫти сте седѣли прѣдъ вашето огледало да огледате и изправите вашия характеръ? Казвате: „Безъ огледало мога“. Трѣбва ви огледало. Вземете примѣръ отъ тая свѣтска дама. Азъ подържамъ огледалото, но сърдечното и умствено огледало: като се огледате въ него, всичко да е въ изправность. Тогава само да се явите прѣдъ Господа. Да не мислите, че Господь ще ви приеме на Небето тъй, както сте, не. Свѣтскитѣ хора разбиратъ това много по-добрѣ. И затуй Христосъ казва: „Синоветѣ на този вѣкъ сѫ по-умни“. И освѣнъ че не бива да ги осѫждаме, но трѣбва да вземемъ отъ тѣхъ много добъръ урокъ. Въ всѣко отношение прѣпорѫчвамъ свѣтскитѣ хора, защото даватъ отлични примѣри и по схващане и по енергия и по приготовление. Ако бихме взели тѣхния примѣръ да го приложимъ въ духовния свѣтъ, щѣхме да стоимъ по-горѣ, отколкото сме сега. Казвате: „Тѣхнитѣ работи сѫ глупави, това намъ не трѣбва, онова не трѣбва“. Е, какво ви трѣбва  Небето ли? Но Небето не иска глупави хора. Ако не можете да съградите каменна кѫща, какъ можете да съградите единъ характеръ, който иска много голѣми усилия? Нѣмашъ хилядо лева да съградишъ кѫща, а искашъ да съградишъ великолѣпенъ характеръ! И когато казва Господь да не обръщате внимание на свѣтскитѣ работи, подразбира това: когато сте изградили една, двѣ, три кѫщи, казва: „Доста вече, ти си специалистъ, сега искамъ отъ тебе да съградишъ твоята сърдечна кѫща. И като се научишъ какъ да съградишъ своята сърдечна кѫща, съгради умствената си кѫща“. Сѫщиятъ законъ по аналогия трѣбва да върви отдолу нагорѣ. Затуй казва Христосъ: „Колко по-горѣ стои човѣкъ, който мисли, който може да развива своя характеръ, отъ една овца, която постоянно пасе и блѣе!“. Съврѣменниятъ свѣтъ иска: „Хлѣбъ, хлѣбъ!“ — този викъ се чува отъ всѣкѫдѣ. И овци ни трѣбватъ, защото ни даватъ вълна; но, ако цѣлата земя би била изпълнена само съ овци, нѣмаше да има никаква хармония. Подразбирамъ, че въ насъ разумниятъ елементъ трѣбва да вземе върхъ надъ неразумния, животинското трѣбва да се замѣни съ човѣшкото. Навсѣкѫдѣ се чува прѣрекание: „Той е животно“. Не е лошо да е човѣкъ животно; но има нѣщо по-високо отъ животнитѣ. За овцата да е животно е въ реда на нѣщата, но не и за човѣка. И въ Писанието е казано: „жива душа“ и „животворящъ Духъ“, Който иска да научи, да облагороди, да спаси човѣчеството и ученицитѣ му, призовани на туй поприще, да съдѣйствуватъ на Христа: Той иска да Му помагатъ умни хора — човѣци, които знаятъ добрѣ да градятъ споредъ всички правила на Божествената наука, хора, въ умоветѣ на които благото на „Царството Божие“ седи на пръвъ планъ. Сега трѣбватъ такива човѣци, които не се съблазняватъ, нито се заблуждаватъ отъ външната привидность на нѣщата. Допущамъ, че нѣкои свещеници не извръшватъ своята длъжность, както трѣбва, но азъ ги не осѫждамъ — това е тѣхното разбиране, а трѣбва да се завзема азъ да направя туй, което на мене се налага. Ако постоянно стоимъ на едно мѣсто и ги осѫждаме, а ние сами занемаримъ своитѣ длъжности, каква полза може да има отъ това? Никаква. То ще бѫде като онзи учитель, който не е прѣдалъ урока на ученицитѣ си, и затова иска да ги накаже. Нека прѣминемъ въ стадията на разумното живѣние, което има за цѣль подобрението на всичкитѣ народи, на цѣлото човѣчество. Трѣбва да имаме прѣдъ видъ човѣшката душа, дома, обществото, народа, човѣчеството — всички тия категории Христосъ ги включва; всичко туй съставя едно цѣло. Домътъ е по-голѣмъ индивидъ; обществото — по-голѣмо отъ дома; народътъ е още по-голѣмъ отъ обществото, а човѣчеството  още по-голѣмо отъ народа. Затова се стремимъ отъ малкитѣ нѣща къмъ по-голѣмитѣ, сир., отъ животинското къмъ разумното проявление. Христосъ, като туря тази мисъль прѣдъ васъ, „колко човѣкъ стои по-горѣ отъ овца“, смѣта, че човѣкъ е по-способенъ да гради и съгради своя животъ.

 

Първото нѣщо, като се върнете у дома, е да започнете да излѣкувате бѣснуемия; второто, което трѣбва да направите, е да отворите очитѣ на вашия слѣпъ; третото — да отпушите ушитѣ на вашия глухъ; четвъртото — да развържете рѫката на този, на когото е вързана — да турите вашия умъ въ дѣйствие. Тя е една сериозна задача; правила имате, ще направите рѣшението. Разбира се, може да минатъ день, два, три, но, ако постоянствувате, ще я рѣшите. И когато рѣшавате, резултатитѣ ще покажатъ какъ трѣбва да работите. Ако всѣкога учительтъ би рѣшавалъ задачата на ученика, послѣдниятъ никога не би се научилъ да смѣта. Учительтъ зададе една, двѣ, три, четири, петь задачи и каже: „Слѣдующия пѫть ще ми донесете тия задачи рѣшени“. И цѣлъ свѣтъ около насъ е сѐ задачи, които Господь е прѣдоставилъ на насъ да рѣшимъ. Въ главата, която прочетохъ, Христосъ е турилъ много задачи. Азъ се спрѣхъ върху една, другитѣ сѫ много по-тежки  по сложното тройно правило. Азъ сега ви давамъ задачата само съ четиритѣхъ прости дѣйствия — събиране, изваждане, умножение и дѣление. Щомъ влѣзете въ сложното тройно правило, тамъ работата е малко по-трудна, но съ четиритѣхъ прости дѣйствия може да я рѣшите много добрѣ. Нѣкои отъ васъ казватъ: „Не знаемъ да събираме“. Ще се научите. Двѣ ябълки и още двѣ правятъ четири. Не знаете съ какви да се събирате — мѫжътъ не знае съ каква жена да се събере. Послѣ иде изваждането: мѫжътъ се оженва за една жена, не я харесва, иска да я парясва — не знае какъ да изважда. Не е врѣме сега да се изважда. Намножатъ му се дѣца, иска да ги изпѫди, защото не били умни. Трѣбва да ги научи. Какъвъ великъ законъ се крие въ тия четири правила: да знаешъ какъ да събирашъ, какъ да изваждашъ, и така нататъкъ! То е дълбока наука, която съ хиляди години седи прѣдъ хората. Ние сме научили само механическата страна на смѣтането. Когато почнемъ да се събираме съ светиитѣ, съ ангелитѣ, когато се съберемъ съ Бога, тогава ще научимъ истинкото събиране. Единъ грошъ и още единъ грошъ правятъ два гроша; но, ако въ събирането има и минусъ и плюсъ? Нѣкои казва: „Мога да събирамъ“. Ама какъ — съ плюсъ или съ минусъ? „Имамъ“ казва, „минусъ двѣ хиляди лева“. Колко врѣме ти трѣбва да работишъ, за да ги изплатишъ? „Имамъ плюсъ двѣ хиляди лева“. А, ти си богатъ човѣкъ, може да располагашъ и да правишъ добро на други. Този е основниятъ законъ на Христа. Тази овца вие ще съберете и ще извадите; тя ще ви даде елементитѣ. Ако посѣтите единъ овчарь, той ще ви научи основния законъ на събирането и изваждането: като подсири млѣкото, една часть ще събере, друга ще извади вънъ. Ако знае какъ да извади непотрѣбното, той ще спечели, ако не знае, ще изгуби. И вие, ако знаете какъ да подсирите вашето млѣко, какъ да събирате едното и какъ да изваждате другото, когато доде да балансирате вашата смѣтка, ще кажете: „Сега имаме печалба“. Имате ли загуба, това показва, че не сте употрѣбили онзи разуменъ принципъ на Христа, а сте били овца, която е само пасла и блѣла прѣзъ всичкото врѣме. Овцата, като види вълка, тропа съ кракъ: иска да му каже: „Трѣбва да се махнешъ отъ тукъ; не знаешъ ли, че азъ паса?“ Но той се хвърля и я изядва. Толкозъ е тя умна! И вие, когато видите дявола, недѣйте му тропа съ кракъ: той не се плаши; той се плаши само отъ хора, които иматъ умъ и воля, рѫцѣтѣ на които сѫ развързани. Затуй Христосъ доде да развърже рѫката на човѣка и да му даде сила да се бори съ вълка  съ дявола. И вълцитѣ иматъ право да ходятъ по свѣта, да упражняватъ своитѣ зѫби, но и ние имаме право да употрѣбимъ срѣщу тѣхъ своя умъ и своята воля. Тѣ иматъ право да ядатъ, но и ние имаме право да имъ извадимъ зѫбитѣ; тѣ иматъ право да упражняватъ своитѣ нокте, но и ние имаме право да имъ ги изрѣжемъ. Изкоренете зѫбитѣ на този дяволъ и изтръгнете неговитѣ нокте. И, като направите дявола овца, да ви дава вълна и млѣко, не бойте се, може въ слѣдующата стѫпка да го направите волъ, да му турите оглавникъ и да го накарате да оре. И казва Христосъ въ друга една задача, че духътъ, като излизалъ отъ човѣка, билъ много неспокоенъ и, ако се върне назадъ, той е седемь пѫти по-лошъ отъ прѣди. Всички онѣзи глупави хора сѫщо ставатъ седемь пѫти по-лоши. И затуй Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да спаса разумния човѣкъ“, не за животнитѣ, а за човѣка. Та именно туй спасение на дълбокото християнско учение трѣбва да приложимъ въ нашия животъ, да бѫдемъ образецъ съ своя умъ и съ своето сърце, домътъ ни да бѫде идеална градина — това е задачата на нашия животъ.

 

Затуй почнете да работите, и нека всѣки да работи вѫтрѣ въ себе си. Когато на българина доде нѣкой приятель на гости, той го взема и му показва какво има въ своето стопанство, какъ той е нареденъ, и приятельтъ му го похвалява и се радва; единъ день ще доде Господь отъ Небето, кѫдѣ ще Го разведете вие? Плѣвнята ви, хамбарътъ ви сѫ съборени, черквата и училището сѫщо. Ако Той намѣри всѣко нѣщо тукъ въ редъ и порядъкъ, ще каже: „Ето човѣкъ, който е работилъ разумно“. Това е мисъльта, която Христосъ прѣдставя прѣдъ васъ тази сутринь — „колко по-горѣ стои човѣкъ отъ овца“.


 

(Бесѣда, държана на 28. септемврий 1914 г. въ София.)







Теми съдържащи: Неделни беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt