Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1929_09_01 Крадецътъ и пастирьтъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 17 май 2016 - 07:14

"Крадецът и пастирят", Сила и живот,

тринадесета серия, т.1 (1929), Издание 1938 г., София
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Крадецътъ и пастирьтъ

 

Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби; азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“.

 Иоана 10;10.

 

    Първата часть на стиха представя отрицателно, болезнено състояние на човѣшкия животъ. Обаче, втората часть на стиха „азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“, представя положителна, възходеща страна на човѣшкия животъ. Тъй щото, когато чете Евангелието, човѣкъ трѣбва да има слюнка въ устата си, да може да го смила, да го превръща въ кашица, удобна за възприемане и асимилиране. Както слюнката е необходима въ устата за омекване на храната, сѫщо така и въ духовно отношение е нужна слюнка за правилно разбиране, възприемане и прилагане на Словото Божие.

 

    Съвременнитѣ хора търсятъ положителна, духовна наука, но не знаятъ, че за постигането ѝ е нуженъ дълбокъ вѫтрешенъ копнежъ, който се дължи на Божествения потикъ въ него. Невъзможно е, човѣкъ да се добере до положителната наука безъ вѫтрешенъ, дълбокъ потикъ къмъ нея. Придобиването на тази наука е свързано съ малки опити. Всѣко знание, което има приложение въ живота, е положително. Знание, което нѣма никакво приложение, е знание на крадеца, който има за цель да открадне и да погуби. Истинското знание запазва живота. На това, именно, се дължи цената му. Защото нѣма по-ценно нѣщо за човѣка, отъ живота. Както и да го опредѣляте, животътъ е най-голѣмата скѫпоценность въ свѣта. Безъ животъ, човѣкъ не може да се прояви въ никоя область. Прекѫсне ли се връзката на неговия животъ, прекѫсватъ се всички негови отношения. Ако физическиятъ животъ на човѣка се прекѫсне, той се лишава отъ възможность, да разбира небесния. Затова Христосъ казва: „Ако земнитѣ работи не разберете, какъ ще разберете небеснитѣ? На земята човѣкъ разполага съ хиляди условия и възможности опредѣлена за другъ човѣкъ. Първиятъ живѣе въ излишъкъ, а вториятъ — въ недоимъкъ. Това нарушаване на равновесието е причина за отрицателнитѣ процеси въ живота: болести, страдания и др. Онѣзи сѫщества, които преяждатъ, се подаватъ на единъ родъ отрицателни състояния; тѣзи, които не си дояждатъ, се подаватъ на другъ родъ отрицателни състояния. Такова преяждане и недояждане сѫществува и въ духовния, и въ умствения свѣтъ.

 

    Мнозина разполагатъ съ голѣми знания и отиватъ дотамъ, че създаватъ различни теории за живота на слънцето, на луната. Нѣкои подържатъ, че има вода на луната, следователно, има животъ. Други - абсолютно отричатъ живота на луната. — На луната има животъ. Тамъ живѣятъ адепти, високо подигнати сѫщества, които могатъ да се справятъ съ условията. Тѣ не могатъ да живѣятъ на земята, но могатъ да живѣятъ на луната. Споредъ нѣкои учени, на луната имало нѣкакви свѣтли точки, които представяли особенъ родъ предпотопна пепель. Тази пепель отразявала свѣтлината. Споредъ тѣхъ, на луната нѣма нито вода, нито снѣгъ. Ние подържаме, че на луната има около сто хиляди души, съ висока култура и знания. Нѣкога на луната е имало много вода, но понеже нейнитѣ жители нѣмали нужда отъ тази вода, голѣма часть отъ нея изпратили на земята въ видъ на потопъ, а за себе си оставили малко вода. Тази е една отъ теориитѣ за потопа на земята, както и за живота на луната, въ която може да се вѣрва, може и да не се вѣрва.

 

    Като слушатъ тази теория, нѣкои ще се запитатъ, какъ е възможно да дойде вода отъ луната? Всичко е възможно въ свѣта. Единъ американски проповѣдникъ разправялъ на слушателитѣ си за пророкъ Иона, който билъ погълнатъ отъ единъ китъ и три деня лежалъ въ утробата му. Слушателитѣ му се чудѣли, какъ е възможно единъ китъ, на който гърлото е толкова малко, да глътне цѣлъ човѣкъ? Проповѣдникътъ се засмѣлъ на този въпросъ и казалъ: Отъ времето на Иона досега, всички учени хора подигатъ сѫщия въпросъ, какъ е възможно единъ китъ да глътне цѣлъ човѣкъ. Много просто! Ще приемемъ, че този китъ е по-голѣмъ отъ сегашния, съ широко гърло и затова е могълъ да глътне Иона. За да се увѣрите, дали днешниятъ китъ може да направи сѫщото, турете предъ него единъ човѣкъ и наблюдавайте, какво ще стане. Турете Иона предъ кита и вижте, какво ще направи. Достатъчно вече сте го измѫчвали съ този въпросъ. Отъ времето на Иона досега, последниятъ още виси въ въздуха. Направете опита и престанете да разисквате по този въпросъ. Въ това отношение религиозниятъ свѣтъ е раздѣленъ на две: едни подържатъ, че наистина Ионъ е пострадалъ отъ кита, а други казватъ, че това е нѣкакво иносказание. Споредъ насъ, този китъ е сѫществувалъ нѣкога. Следъ три деня, Ионъ излѣзълъ отъ утробата на кита и отишълъ въ Ниневия да проповѣдва. — Какво показва това? — Това показва, че утробата на кита е указала голѣмо въздействие върху Иона, и той веднага се е върналъ въ Ниневия, да изпълни волята Божия.

 

    Съвременнитѣ учени правятъ редъ опити въ областьта на животинското царство. Тѣ изучаватъ, запримѣръ, какво влияние указва музиката върху различнитѣ животни. За тази цель, тѣ отивали съ различни инструменти — цигулка, китара, трѫба — въ нѣкоя менажерия и свирѣли на животнитѣ, да провѣрятъ, доколко разнитѣ животни се подаватъ на влияние на музиката и на кои отъ тѣхъ, какъвъ инструментъ влияе. Сѫщото се забелязва и по отношение на хората. Нѣкои хора обичатъ повече цигулка, други — китара, трети — пиано и т. н. Има причини за това. Следователно, ако прекарате живота презъ формата на рибитѣ, само рибитѣ ще се интересуватъ отъ живота; ако го прекарате презъ формата на птицитѣ, само птицитѣ ще се интересуватъ отъ него; ако го прекарате презъ формата на хората, само хората ще се интересуватъ отъ него. Искате ли всички живи сѫщества да се интересуватъ отъ живота, прекарайте го презъ всички форми. Само така, тѣ могатъ да се развиватъ. Когато учениятъ се стреми къмъ положителната наука на живота, той има предъ видъ своето подигане. Животътъ съдържа въ себе си редъ условия и възможности за развитието на сѫществата. Не могатъ ли да използуватъ живота правилно, живитѣ сѫщества сѫ изложени на редъ страдания. Що се отнася до човѣка, тия страдания могатъ да бѫдатъ лични, семейни, обществени и общочовѣшки. Дали страданията сѫ индивидуални или колективни, важно е, че днесъ, както отдѣлниятъ човѣкъ, така и цѣлото човѣчество, сѫ изложени на голѣми страдания.

 

    Христосъ казва: „Азъ дойдохъ.“ — За кого дойде Христосъ? — За разумнитѣ хора, които сѫ готови да разбиратъ положителната наука. Христосъ донесе на хората ново учение. Той имъ показа, какъ трѣбва да живѣятъ, какви отношения трѣбва да иматъ къмъ своитѣ братя на земята, малки и голѣми, къмъ разумната природа и къмъ Бога. Докато не разбератъ тия отношения правилно, тѣ всѣкога ще живѣятъ въ заблуждения. Тѣ считатъ себе си за голѣми величини и изискватъ и отъ хората, и отъ Бога, специално внимание. И затова често слушате роптания, недоволство отъ нѣкои хора, които казватъ, че се молятъ на Бога и не получаватъ никакъвъ отговоръ. Чудни сѫ хората въ това отношение. Тѣ искатъ да се занимаватъ само съ тѣхъ. На земята сѫществуватъ много хора и много животни. Ако всички се отправятъ въ единъ и сѫщъ моментъ къмъ Бога, по колко време трѣбва да се даде на всѣко живо сѫщество? Казано е въ Писанието: „Постоянно се молете!“ Като се молите постоянно, все ще се опредѣли единъ моментъ и за васъ. Единъ моментъ, даденъ отъ Бога, се равнява на цѣла вѣчность. Като не се е добралъ до този моментъ, човѣкъ критикува своя Създателъ, че не се занимава само съ него. А Той го пита, защо не изучава Неговитѣ закони? Защо не се занимава съ това, което Той е създалъ? Ако се интересува отъ всичко онова, което Богъ е казалъ, по този начинъ човѣкъ ще се свърже съ всички напреднали сѫщества, които сѫ били Божии съработници. Щомъ се свърже съ тѣхъ, тѣ ще му помагатъ. Това означаватъ думитѣ, че Божието съзнание прониква въ цѣлото Битие, въ съзнанието на всички живи сѫщества.

 

    Следователно, когато човѣкъ се нуждае отъ храна, безразлично е, кой ще му я достави — възрастниятъ, или детето. Обаче, хората сѫ недоволни, защото искатъ, именно, Богъ да мисли и да се интересува за тѣхъ. Тѣ сѫ прави, но невъзможно е постоянно да се мисли само за единъ човѣкъ. Веднъжъ, Богъ е вложилъ часть отъ себе си въ всѣко живо сѫщество, невъзможно е да не мисли за него. Въпросътъ е само за степеньта и силата на връзката между Бога и сѫществата, които Той е създалъ. Докато Божественото пулсира у човѣка, дотогава и отношенията му къмъ Бога ще бѫдатъ правилни. Докато човѣкъ съставя часть отъ една система, дотогава, той има отношения къмъ нея. Запримѣръ, земята, която съставя часть отъ слънчевата система, има отношение, както къмъ слънцето, така и къмъ останалитѣ планети. Като часть отъ слънчевата система, човѣкъ има отношение къмъ нея, но трѣбва да намѣри центъра на тази система и да се отправи къмъ него. Като знае това, човѣкъ ще опредѣли, кога е излѣзълъ отъ небето, какъвъ пѫть е изминалъ и кога пакъ ще се върне тамъ, отдето е излѣзълъ. Ако запитате нѣкого, отде е дошълъ, той ще каже, че не знае. Ако го запитатъ, кѫде е небето, той ще покаже нагоре. —Кѫде е раятъ? — Горе. — Ами какво представятъ звездитѣ? — Свѣтове. Небето подразбира разуменъ свѣтъ, въ който смърть не сѫществува. Съ своето знание, съ своята сила, този свѣтъ прониква всички останали свѣтове.

 

    И тъй, щомъ сте дошли на земята, вие трѣбва да се изучавате, да различавате състоянията на душата отъ тия, на физическото си естество. Казвате за нѣкого, че се е огрѣшилъ. — Огрѣшава се онзи, който живѣе за тѣлото си, за своята воля. — Еди-кой си, се оцапалъ.— Оцапва се онзи, на когото чувствата не сѫ правилни.— Еди-кой си, се опорочилъ. — Опорочава се онзи, на когото мислитѣ не сѫ хармонични. Значи, огрѣшаването иде отъ волята; оцапването — отъ сърдцето, а опорочаването — отъ ума. Човѣкъ се огрѣшава, когато не знае, какъ да постѫпва къмъ себе си и къмъ своитѣ ближни. Отношенията на човѣка къмъ себе си и къмъ ближнитѣ му, опредѣлятъ неговия моралъ. За да дойде до високъ моралъ, той трѣбва да придобие нова, положителна наука. Тази наука се нуждае отъ редъ спомагателни науки. Такива сѫ, запримѣръ, физиогномия, френология, хиромантия, астрология и др. Като изучавате лицето на човѣка, вие ще познаете, отде е започналъ, какъвъ пѫть е изминалъ и накѫде отива. По рѫката му ще познаете, какво е извършилъ и какво му предстои да върши. Изобщо, по лицето, по главата, по рѫката на човѣка, можете да видите всичко, което той е проявилъ въ редица животи, презъ които е миналъ. Когато горната челюсть на човѣка е издадена навънъ, това показва активность. У животнитѣ, най-силно развито чувство е страхътъ. Нѣма животно, на което сърдцето да не трепва отъ най-малкия шумъ. Животнитѣ нѣматъ чело, нѣматъ брада, както у човѣка, което говори за отсѫтствие на умствени сили и съзнателна, активна воля. Когато нѣкое животно започва да се развива, челото му постепенно се изправя нагоре, брадата се издава напредъ, челюститѣ се огъватъ навѫтре, космитѣ падатъ и т. н. Колкото по-косматъ е човѣкъ, толкова при по-неблагоприятни условия е живѣлъ. Щомъ условията на живота се подобряватъ, съ това заедно и космитѣ на човѣка опадатъ. Добритѣ условия на живота, даватъ на лицето на човѣка красива и приятна форма. Щомъ започне да води лошъ животъ, отново лицето му се деформира, брадата постепенно се губи, челюститѣ се издаватъ напредъ. Сѫщо така се деформиратъ рѫцетѣ, краката и гръбнакътъ на човѣка. Това външно деформиране се отразява и въ сърдечния, и въ умствения животъ на човѣка.

 

    Следователно, когато се говори за здравословенъ, за нормаленъ животъ, това подразбира правилно изразходване на енергиитѣ въ даденъ организъмъ и правилно възприемане на енергиитѣ отъ външния свѣтъ, отъ разумната природа. У човѣка има нѣщо, което е наклонно да грѣши, вследствие на което, природата е вложила въ материята качеството да се видоизмѣня, т. е. постоянно да се преустройва. Ученитѣ казватъ, че човѣшкото тѣло се преустройва презъ седемь години. Значи, на всѣки седемь години костната, мускулната, нервната и мозъчната тъканъ въ човѣка, се обновяватъ. Нѣкои учени пъкъ казватъ, че всичко въ човѣка може да се обнови, да се прероди даже презъ три месеца. Това зависи отъ неговитѣ мисли и чувства. Достатъчно е човѣкъ да извърши едно престѫпление, за да се опетни материята на тѣлото му. Обаче, ако желае, човѣкъ лесно може да пречисти материята си, да я обнови. Това се постига съ чисти и възвишени мисли, и чувства. Тѣ преобразяватъ човѣка, внасятъ въ него нови сили и възможности. Ето защо, за да преустрои тѣлото си, на човѣка се препорѫчва чистъ животъ. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, който постоянно да блика и да чисти. Самиятъ животъ представя течение, което, дето мине, чисти и обновява. Онова, което не се измѣня, което остава всѣкога едно и сѫщо, това е човѣшкото съзнание. Съзнанието на човѣка може само да се разширява.

 

    Какво представя съзнанието? — То може да се уподоби на външната форма на чешма, направена отъ камъни или тухли, а водата, която постоянно тече презъ нея, това е самиятъ животъ. Животътъ, както и водата, не могатъ да се дѣлятъ на части, нито могатъ да се завладяватъ. Водата може само да се ограничи, но не и да се владѣе. Нѣкой може да налѣе вода въ едно шише и да каже, че тази вода е негова. Твърдата почва, земята, сѫщо може да се ограничи, но не и да се владѣе. Има нѣща, които човѣкъ по никой начинъ не може нито да ограничи, нито да владѣе. Кой може да ограничи или да владѣе свѣтлината? Ако затворите кепенцитѣ на прозорцитѣ си, да не влиза презъ тѣхъ свѣтлина, съ това вие не сте я ограничили. Преди още да турите кепенцитѣ, свѣтлината ще ви напустне. Кой може да ограничи живота? Значи, всѣко нѣщо, което нито се ограничава, нито се завладява, наричаме истина. Истината преви човѣка свободенъ. Истината може да пипне, да огради, да завладѣе човѣка, но той не може нито да я пипне, нито да я огради, нито да я завладѣе.

 

    Съвременнитѣ хора искатъ да хванатъ живота, да го впрегнатъ на работа. Тѣ не знаятъ, че животътъ е неуловимъ. Щомъ се опитатъ да го хванатъ, той излиза навънъ. Животътъ е подобенъ на свѣтлината. За да го придобиете, трѣбва да отворите прозорцитѣ си, да влѣзе въ кѫщата ви. Колкото повече животъ искате, толкова по-голѣми прозорци ще отворите. Обаче, всѣки трѣбва да вземе толкова животъ и толкова свѣтлина, колкото му сѫ потрѣбни. Мнозина искатъ да иматъ голѣми, силни тѣла, да иматъ повече удоволствия въ живота. Удоволствията не представятъ живота. Удоволствията, страститѣ, кривитѣ мисли и чувства, ограничаватъ живота. За да се прояви животътъ на човѣка въ своята пълнота, нужни му сѫ свѣтълъ умъ, благородно сърдце и възвишена душа. Безъ тѣзи елементи, животътъ не може да се прояви. Ако чрезъ ума, сърдцето и душата си човѣкъ не е въ състояние да разбере живота, какъ ще може да го използува? Нѣкой казва, че не му се живѣе, че животътъ нѣма смисълъ и затова е решилъ да се самоубие. — Какво се придобива съ самоубийството? — Поне човѣкъ се освобождава. — Не, да се самоубие човѣкъ, това не значи придобиване на свобода. Свободата се придобива чрезъ истината, чрезъ разумно прилагане на Божиитѣ закони. Кое е за предпочитане: трудолюбието или мързелътъ, ученостьта или невежеството? — Трудолюбието и учението идатъ въ помощь на живота, да освободятъ човѣка отъ ненужни страдания. Страданията биватъ отъ различенъ характеръ, но отъ какъвто характеръ и да сѫ тѣ, човѣкъ трѣбва да работи, да учи, докато дойде до онова разбиране на живота, което разрешава противоречията.

 

    И тъй, когато се говори за живота, трѣбва да имате предъ видъ, за кой животъ става въпросъ: за животинския, за човѣшкия или за Божествения. Ако говорите за животинския, ще знаете, че тамъ владѣе правото на силния. Въ човѣшкия свѣтъ, владѣе правото на слабия, а въ Божествения — тамъ правото е на страната на всички. Между животнитѣ се дава право на силния, между хората се дава право на слабия, а въ Божествения свѣтъ, се дава право на всички. По това, именно, ще познаете, съ каква мѣрка си служи човѣкъ: съ мѣрката на животнитѣ, на хората или на Бога. Божествениятъ принципъ, който гласи, че правото принадлежи на всички, представя равнодействуваща сила, която регулира всички нѣща въ живота. Ако влѣзете въ животинското царство и се натъкнете на конь, на волъ или на друго нѣкое животно, веднага ще разберете, кой е сѫдията тамъ и какъ той решава въпроситѣ. Копитото на коня е неговиятъ сѫдия; рогътъ на вола е неговиятъ сѫдия. Тѣ сѫ сила, предъ която вие веднага отстѫпвате. Животнитѣ проправятъ своя пѫть чрезъ силата.

 

    Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ знания, къмъ изкуства, но въпрѣки това, вѣрватъ и въ щастие. Ще срещнете и учени, и прости, които търсятъ нѣкой да имъ гледа на кафе, на карти, на бобъ, да имъ каже, дали ще иматъ успѣхъ въ работата, която сѫ предприели. Отъ краенъ материализъмъ, тѣ отиватъ въ крайно суевѣрие. Нѣкои вѣрватъ, че като срещнатъ попъ на пѫтя си, работата имъ нѣма да се нареди и вързватъ вѫзелъ на кърпата си, да се освободятъ отъ противодействуващитѣ сили. Други пъкъ се страхуватъ, като тръгватъ на работа, да не се върнатъ за нѣщо, да не имъ тръгне на лошо. Трети се оглеждатъ да не срещнатъ на пѫтя си жена съ празни котли, или празна кола и т. н. Ако срещнатъ пълна кола, особено съ жито, тѣ се радватъ, че работитѣ имъ ще вървятъ добре. И въ края на краищата, нѣщата ставатъ така, както ги мислятъ, както вѣрватъ. Има нѣщо вѣрно и въ тѣзи работи, но за да разбере законитѣ, които регулиратъ щастието, човѣкъ трѣбва да поставя нѣщата на научна основа. Наистина, работата ви нѣма да се нареди добре, ако срещнете на пѫтя си човѣкъ гнѣвенъ, злобенъ, зълъ, защото отъ него излизатъ противодействуващи сили. Отъ добрия човѣкъ лъха животъ, радость, свѣтлина, а отъ лошия — мракъ, неразположение. Както разбойникътъ може да убие човѣка съ пушката си, така и лошиятъ човѣкъ, съ своитѣ мисли и чувства, може да убие човѣка. Лошитѣ хора развалятъ добрия животъ. И въ Писанието е казано: „Лошитѣ общества развалятъ добритѣ нрави“. По това можете да различите добрия човѣкъ отъ лошия. Добриятъ човѣкъ усилва доброто въ живота, а лошиятъ го разваля.

 

    Христосъ казва: „Азъ дойдохъ въ свѣта да дамъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Щомъ е така, у всички хора трѣбва да се яви желание да работятъ, взаимно да си помагатъ, да увеличатъ доброто въ свѣта. Тѣ трѣбва да знаятъ, че щастието нѣма да дойде отвънъ. За сѫществата, които живѣятъ въ слънчевата система, щастието ще дойде отъ слънцето. Слънцето изпраща еднакво на всички сѫщества своята топлина и свѣтлина, обаче, отъ самото сѫщество зависи, колко слънчева свѣтлина и топлина може да възприеме, и какъ то ще я асимилира. Наистина, отъ значение е разстоянието на различнитѣ планети отъ слънцето, но това се компенсира съ голѣмината имъ: колкото по-голѣма е една планета, толкова по-далечъ се намира тя отъ слънцето. Нѣкои учени казватъ, че животътъ на слънцето е най-добъръ въ сравнение съ този, на другитѣ планети. Какъ можете да примирите това твърдение съ твърдението на други учени, които казватъ, че температурата на слънцето е толкова голѣма, че тамъ нѣма никакъвъ животъ. Кой е ходилъ на слънцето, да знае, какъвъ е животътъ тамъ? Ученитѣ не знаятъ, какво има на луната, а още повече тѣ не могатъ да кажатъ нѣщо положително и за слънцето. Ученитѣ забелязватъ петна на слънцето, но какво въ сѫщность представятъ тия петна, тѣ не знаятъ. Тѣ сѫ направили известна връзка между петната на слънцето и събитията, катастрофитѣ, които ставатъ на земята: гладъ, болести, земетресения, войни, страдания и т. н. Споредъ нѣкои учени слънчевитѣ петна представятъ голѣми тунели, отъ които се излѫчва грамадно количество енергия къмъ всички планети. Щомъ тази енергия се изразходва, и петната на слънцето изчезватъ. Тия петна носятъ не само злощастие, но и щастие. Изобщо, забелязано е, че слънчевитѣ петна носятъ изобилие — на щастия и на нещастия, на радости и на скърби.

 

    Астролозитѣ сѫ дошли до заключение, че между слънчевата система и човѣшкото око, има известна аналогия. И въ човѣшкото око понѣкога се явяватъ петна, както въ слънцето. Окото на човѣка може да се раздѣли на 12 крѫга, които представятъ 12-тѣ зодиака въ движение. Както слънчевитѣ петна сѫ причина за катастрофи и страдания на земята, така и петната въ окото на човѣка, сѫ причина за редъ болезнени състояния. Въ окото се явяватъ петна, мъглявости, които предсказватъ нѣкаква болесть, която може да настѫпи следъ десеть или двадесеть години. Който разбира науката за окото, той може да се предпази отъ това заболяване. Пресилена умствена деятелность, се отразява на окото. На специално мѣсто въ окото се явява петно, което предупреждава човѣка, че следъ известно време, той ще заболѣе умствено. Ако предварително вземе мѣрки за лѣкуване, той може да избегне катастрофата, която го очаква. Христосъ казва: „Ако окото ти е чисто, цѣлото ти тѣло чисто ще бѫде“. По окото се сѫди за състоянието на ума, на сърдцето и на волята на човѣка. Сърдцето, умътъ и волята, представятъ три течения въ живота. Като погледнете окото на човѣка, вие можете да познаете, кое отъ тѣзи течения взима надмощие въ неговия животъ. Красиво око е това, въ което има пълна хармония между тритѣ течения. Тази хармония се отразява върху цѣлото тѣло. Нѣкои казватъ: хилави очи, хилаво тѣло. По какво се познава здравиятъ човѣкъ? Когато здравиятъ човѣкъ погледне вечерь или денемъ къмъ небето, той веднага се чувствува веселъ, радостенъ, благодаренъ за всичко, което има. Който не може да се зарадва, като погледне къмъ небето, и не благодари за всичко, което му е дадено, той е боленъ човѣкъ. Болниятъ лѣга на леглото си и очаква помощь отъ лѣкаря. Дойде лѣкарьтъ, предпише му нѣкое лѣкарство, и ако лѣкарството не помогне, казватъ, че е станало нѣкакво усложнение. Каква наука е тази, която не може да помогне на човѣка? Като погледне въ окото на човѣка, учениятъ веднага трѣбва да му предскаже, не само, какво може да му се случи днесъ, но и онова, което го очаква следъ десеть години, най-малко. Въ странство има астролози, които, срещу известно възнаграждение, могатъ да предскажатъ на човѣка, какво има да се случи въ живота му, отъ каква болесть ще заболѣе, какви успѣхи и неуспѣхи ще претърпи въ всички свои предприятия, какви отрицателни и положителни чърти има въ характера си, и т. н. Това сѫ учени хора. Съ своето знание, тѣ изкарватъ прехраната си. Ако единъ цигуларь изкарва своята прехрана съ цигулката си, той е уменъ човѣкъ. Не може ли да изкарва прехраната си, този цигуларь не е много уменъ. Всѣко знание, което принася полза на човѣка, е истинско.

 

    Следъ всичко това, хората продължаватъ още да цитиратъ, какво е казалъ Христосъ, преди две хиляди години. Нѣма защо да се говори само за онова, което Христосъ е говорилъ преди две хиляди години. То трѣбва да се прилага, а ще се говори за онова, което Христосъ днесъ проповѣдва. Христосъ не е престаналъ да говори на човѣчеството. Той и днесъ говори, и въ бѫдеще ще говори. Аристотелъ, Платонъ и до днесъ още продължаватъ да говорятъ, но съобразно новитѣ условия, съобразно новитѣ времена. Днесъ свѣтътъ е измѣненъ. Той не е такъвъ, какъвто е билъ преди хиляди години. Полярната звезда, която сѫ изучавали преди хиляди години, днесъ не е сѫщата. Христосъ говори днесъ на хората другояче, а не както е говорилъ, преди две хиляди години. Христосъ е казвалъ на слушателитѣ си: „Ако окото ти те съблазнява, извади го и го хвърли вънъ. Ако рѫката ти те съблазнява, отсѣчи я и я хвърли вънъ.“ Какво искалъ да каже Христосъ съ думитѣ, „да извади човѣкъ окото си, което го съблазнява, и да отсѣче рѫката си, която го съблазнява?“ Съ това, Той искалъ да каже: Ако окото на човѣка е изкуствено и съ него не може правилно да вижда, и разбира нѣщата, по-добре да го извади, и на негово мѣсто, да тури здраво око. Ако човѣкъ има изкуствена рѫка, съ която нищо не може да прави, по-добре да я хвърли навънъ и да я замѣсти съ здрава, естествена рѫка. Днесъ, повечето хора иматъ по едно изкуствено око и по една изкуствена рѫка, вследствие на което, не виждатъ нѣщата правилно, не ги вършатъ, както трѣбва, и правятъ редъ грѣшки, и престѫпления.

 

    Двама млади, мома и момъкъ, се оженили, и десеть години наредъ живѣли добре. Жената имала едно изкуствено око, но не казала това на мѫжа си. Тя имала кафяви очи. По нѣкакво особено съвпадение, и мѫжътъ ималъ едно изкуствено око. Той ималъ сини очи. И жената не знаела недостатъка на мѫжа си. Тѣ старателно криели единъ отъ другъ своя недостатъкъ. Една вечерь били поканени на гости у свои приятели, дето пийнали малко повече, пѣли, веселили се. Като стигнали у дома си, мѫжътъ набързо извадилъ изкуственото си око и го турилъ на масата, но не на мѣстото, дето обикновено го турялъ. И жената турила изкуственото си око на масата, близо до окото на мѫжа си. На другия день, тя станала по-рано отъ мѫжа си, потърсила окото на мѣстото, дето обикновено го криела и като не го намѣрила, спомнила си, че го турила на масата нѣкѫде. Въ тъмнината пипала тукъ-тамъ по масата, намѣрила едно око и го турила на мѣсто. Мѫжътъ станалъ по-късно отъ жена си и първата му работа била, да намѣри окото си. Намѣрилъ го на масата и бързо го поставилъ на мѣсто. По едно време, като погледналъ къмъ жена си, видѣлъ, че едното ѝ око било синьо, а другото — кафяво. Той се почудилъ, какво е станало съ жена му, че въ 24 ч. само окото ѝ измѣнило цвѣта си. Следъ малко тя забелязала, че едното око на мѫжа ѝ е кафяво. Какво може да е станало съ него? Защо едното му око измѣнило цвѣта си? Скоро, обаче, и двамата разбрали причината за измѣнение цвѣта на очитѣ имъ и разбрали лъжата, съ която живѣли цѣли десеть години.

 

    Казвамъ: Извадете изкуственото око, което имате, хвърлете го навънъ и се освободете отъ лъжата, въ която живѣете. По-добре останете съ едно око, но здраво, отколкото съ две, отъ които едното е изкуствено и нищо не ви ползува. Ако можете да замѣстите изкуственото око съ естествено, това има смисълъ. Не можете ли, по-добре изхвърлете вънъ отъ себе си всичко непотрѣбно и фалшиво. Щомъ се освободите отъ непотрѣбното, отъ присадкитѣ на своя животъ, съ това заедно, ще се освободите и отъ лъжата.

 

    И тъй, ако искате да постигнете желанията на своята душа, вѣрвайте въ Великото, което работи у васъ. Вѣрвайте въ това, което Богъ е вложилъ у васъ. То е мощно, то е велико. Щомъ вѣрвате въ него, вие ще напредвате. То представя вашата душа. Душата не е нищо друго, освенъ истинскиятъ човѣкъ. Душата е неизмѣнното, възвишеното, Божественото въ човѣка. Въ нея се криятъ всички възможности за добро. Душата е началото и краятъ на човѣшкия животъ. Съ една дума, душата представя цѣлокупния човѣкъ. Що е начало на живота? — Началото на живота е отиване на работа. — Що е край на живота? — Краятъ подразбира връщане отъ работа. Значи, младиятъ отива на работа, затова излиза отъ дома си. Стариятъ се връща отъ работа, т. е. връща се у дома си. Младиятъ се срѣща съ хора, стариятъ се отдалечава отъ хората. Стариятъ не се отличава по своята бѣла коса и брада. Старъ човѣкъ е онзи, който е миналъ последователно презъ всички стадии на орѣха, докато даде плодъ, облѣченъ въ външна, зелена черупка, срѣдна — корава черупка и вѫтрешна — ядка, която е за ядене. Обаче, дойде ли до втората черупка, стариятъ отново се посажда въ земята, отдето, следъ време, пакъ се проявява като младъ, новъ човѣкъ. Това значи старъ човѣкъ да се подмлади. За да се подмлади, стариятъ трѣбва да намѣри нѣкой да го обича. Тогава той хвърля брадата си, започва постепенно да се отваря. Той е готовъ вече, да се пожертвува за младия човѣкъ, т. е. да го усинови.

 

            Азъ дойдохъ, за да иматъ животъ и да го иматъ преизобилно“. Природата обича онѣзи, които изпълняватъ нейнитѣ закони. Тя ги подига, дава имъ животъ преизобилно. Който не изпълнява законитѣ ѝ, тя го счита недостоенъ за нейнитѣ блага и го лишава отъ всички граждански права на своето царство. Такъвъ човѣкъ е изложенъ на редъ болести и нещастия. Той може да се освободи отъ тѣхъ при условие, да възстанови отношенията си къмъ природата. Ще кажете, че този човѣкъ не вѣрва въ Бога. Ако не вѣрва въ Бога, нека вѣрва въ добритѣ хора, които сѫ живѣли на земята, които сѫ имали противоречия, като него, но сѫ ги разрешили правилно. Като вѣрвате въ добритѣ хора, тѣ ще ви кажатъ, какъ сѫ живѣли, какъ сѫ разрешили мѫчнотиитѣ и противоречията въ своя животъ. Това, което хората наричатъ моралъ, не е нищо друго, освенъ очъртаниятъ пѫть, по който сѫ вървѣли добритѣ и великитѣ хора. Ще кажете, че има неприложими нѣща въ живота. Кое, запримѣръ, е неприложимо? Ще кажете, че неприложимъ е стихътъ, въ който Христосъ казва, че човѣкъ трѣбва да се отрече отъ всичко и да раздаде имането си на сиромаси. Питамъ: какво трѣбва да прави онзи човѣкъ, който заминава въ странство и не мисли повече да се връща въ родната си земя? Ако е богатъ, той трѣбва да раздаде на своитѣ ближни всичко, което има. И да иска да задържи богатството си и вещитѣ си, или да ги вземе съ себе си, не може. Не е ли по-добре тогава, да направи това нѣщо доброволно? Раздайте всичкото си имане на сиромаситѣ, за да приемете новия животъ.

 

    Новъ животъ, нова епоха иде въ свѣта. Всички трѣбва да бѫдете готови да възприемете този животъ. Който е готовъ, той ще приеме нова свѣтлина, ново знание, нова свобода и ще се радва на новитѣ придобивки. Който не е готовъ, той ще остане съ стария животъ, пъленъ съ скърби и страдания, съ недѫзи и горчивини. Новиятъ животъ ще освободи човѣка не само отъ економическото робство, но и отъ смъртьта — най-голѣмиятъ врагъ на сегашното човѣчество.

 

    Христосъ казва: „Азъ дойдохъ“. Значи, като дойде Божественото въ човѣка, то ще го освободи отъ старото и ще го въведе въ новия животъ, въ новата религия, въ новата наука. Новата религия не се заключава въ външни форми, но въ дълбокъ вѫтрешенъ животъ, който почива на закони и правила, писани отъ Бога. Подъ думата „религия“ въ широкъ смисълъ, се разбира цѣлокупния животъ. Вънъ отъ живота, всички нѣща сѫ условия. Науката е условие за придобиване на свобода. Изобщо, свѣтлина, топлина, свобода, знание, това сѫ условия, необходими елементи за придобиване на новия животъ и за правилното му развиване.

 

    Следователно, три елемента сѫ нужни за придобиване на новия животъ: любовь, която изключва страданията; мѫдрость, която изключва тъмнината и истина, която изключва всички ограничения. Новиятъ животъ носи безсмъртие. Казва се, че безсмъртниятъ е господарь на своята сѫдба. Той може да бѫде господарь на своята сѫдба, но не и господарь на хората. Когато човѣкъ съзнае това положение, той ще подаде рѫка на всички свои ближни. Единъ день, когато всички хора се обединятъ, тѣ ще изпълнятъ великата задача, за която сѫ дошли на земята.

 

1. Недѣлна беседа отъ Учителя, държана на 1 септемврий, 1929 г.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt