Jump to content
Ани

1927_11_06 И рече Богъ

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

И рече Богъ

 

И рече Богъ:

Да направимъ человѣка

по образу нашему и

по подобию нашему.“

 

 Битие 1:26,

 

    Съвременниятъ животъ е изразъ на дълго минало. Животътъ не се създава сега. Това, което хората сега преживяватъ, е последствие на минали причини. Вследствие на това, въ живота се забелязва една необходимость. Понѣкога хората се чудятъ, защо нѣщата ставатъ така, както тѣ не желаятъ. Ако всички нѣща въ живота се създаваха сега, щѣше да има възможность да се измѣнятъ, но понеже тѣ сѫ създадени вече, сега не остава нищо друго, освенъ да се използуватъ по разуменъ начинъ, и ако се забележатъ нѣкакви погрѣшки, да се изправятъ. Който е запознатъ съ окултнитѣ науки, съ философията на живота, той може да чете редъ автори, които сѫ писали по тѣзи въпроси, за да си ги изясни още по-добре.

 

    Казвамъ: животътъ на всѣки човѣкъ представя вѫзелъ, въ който се прекръстосватъ неговото минало, настояще и бѫдеще. Следователно, миналото опредѣля настоящето, а настоящето ще опредѣли бѫдещето. Единъ великъ законъ е взелъ участие при създаването на човѣка, като го е извадилъ отъ първичнитѣ му условия и го е поставилъ на житейската сцена. Въ това отношение, човѣшката душа е връзка, съединителна нишка между физическия и Божествения свѣтъ. За напредналитѣ сѫщества, тя представя предметъ за изучаване. Ако искате да знаете, защо е създадена земята, ще ви кажа, че земята е Създадена за човѣка. Вънъ отъ човѣка, земята нѣма никакъвъ смисълъ. И наистина, преди човѣка земята не е сѫществувала. Тя е сѫществувала и тогава, но не въ това състояние, въ което я виждаме днесъ. Богъ рече: „Да направимъ человѣка, който да владѣе надъ рибитѣ, които живѣятъ въ водата, надъ птицитѣ, които живѣятъ въ въздуха и надъ животнитѣ, които живѣятъ на твърдата почва.“ Значи, Богъ опредѣли три елемента, които човѣкъ може да владѣе. При това създаване на човѣка не се казва, че той може да владѣе свѣтлината и огъня. Само първитѣ три елемента се дадоха на човѣка да ги владѣе. Рибитѣ представятъ първобитното състояние на човѣка, въ което не е сѫществувалъ почти никакъвъ моралъ. Отъ рибитѣ не е останала никаква книжнина, никаква култура. За тѣхъ може да се каже, че сѫ били нѣкакво разбойническо царство. Между тѣхъ сѫществува пълно разрушение. Рибитѣ се отличаватъ съ голѣма жестокость. Голѣмата имъ плодовитость се дължи, именно, на тази чърта. Тѣ снасятъ отъ 2000 — 3000 яйца, но всичко това се унищожава, гълта и, въ края на краищата, отъ тия яйца, едва ли ще излѣзатъ нѣколко рибки, които да продължатъ рода. Голѣмо изтрѣбление сѫществува между рибитѣ! Сѫщото може да се каже и за човѣка, когато е билъ въ диво състояние. Той е мислилъ, само когато се е намиралъ въ опасность. Това не е мисъль. Не може да се нарече философъ онзи, който мисли само въ усилни времена. Кой не мисли тогава?

 

    Въ една отъ миналитѣ си беседи казахъ: Права мисъль е онази, която се проявява при най-малкитѣ съпротивления. Когато богатитѣ, ученитѣ, духовнитѣ хора почнатъ да мислятъ, тогава ще имаме права мисъль. Казвате: Нима духовнитѣ хора не мислятъ? Да, и духовнитѣ хора още не мислятъ. Засега тѣ чувствуватъ, иматъ желания, действуватъ, но още не мислятъ. Хората смѣсватъ желанията съ мисъльта, но има грамадна разлика между правата мисъль и желанията. Наистина, желанието събужда мисъльта, но това още не е права мисъль. Такава мисъль е подобна на есенно цвѣте, което цъвти, но плодъ не вързва. Такива мисли сѫ еднодневки, които нѣматъ никакво развитие. Когато говоря за правата мисъль, азъ разбирамъ такава мисъль, която има благоприятни условия за развитие: да расте, да цъвне, да върже и да узрѣе. За да се предизвика една права, възвишена мисъль, човѣкъ трѣбва да има въ себе си най-добри условия, т. е. да бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие. Ако човѣкъ не е образъ и подобие Божие, за права мисъль въ него не може да се говори. Защо? Защото правата, възвишената, идейната мисъль, иде само отъ Бога. Нѣкои отъ съвременнитѣ философи казватъ, че въ първичния животъ не е сѫществувала никаква мисъль, но мисъльта сега се проявява. Тѣ казватъ още, че въ първичния животъ не е сѫществувала никаква свѣтлина, но свѣтлината сега се проявява. Споредъ мене, това е точно обратно: и мисъльта, и свѣтлината сѫ сѫществували въ първичния животъ. Свѣтлината, както и мисъльта сѫ сѫществували презъ цѣлата вѣчность, а тъмнината и безмислието, т. е. отсѫтствието на мисъльта, се проявили отпосле. Преди всичко, трѣбва да се прави разлика между първичния и първобитния животъ на човѣка. Въ Писанието е казано, че първо се е явила свѣтлината въ свѣта, а после тъмнината се е опитала да я обсеби. Кой обсебва въ свѣта? — Само простиятъ, невежиятъ, който не разбира законитѣ. Когато детето гледа луната, струва му се, че ако простре рѫцетѣ си, ще я хване. Въ сѫщность, детето не може да обхване луната съ рѫцетѣ си. Да мисли, че може да я хване съ рѫцетѣ си, това говори за неговото невежество. Сѫщо така нѣкой казва: Моята мисъль е толкова обширна, че съ нея мога да обгърна цѣлия свѣтъ. — Да, твоята мисъль може да обгърне свѣта толкова, колкото детето може съ рѫцетѣ си да хване луната. Другъ казва: Азъ съмъ много търпеливъ човѣкъ. — Не се минаватъ два-три деня, срещате този човѣкъ скърбенъ, разплаканъ. Защо? Явило му се нѣкакво препятствие, нѣкаква мѫчнотия въ живота, която не могълъ да преодолѣе. Тази мѫчнотия дойде, за да му покаже, че нѣма търпение. Търпението е единъ отъ великитѣ стълбове, на които се крепи правата мисъль.

 

    Сега, азъ говоря върху въпроси, които засѣгатъ вашия животъ. Запримѣръ, отъ незапомнени времена още е казано: Каквото човѣкъ мисли, това става. Ако човѣкъ мисли по Божествено, и работитѣ ставатъ по Божествено: ако мисли по човѣшки, и работитѣ ставатъ по човѣшки; ако мисли по животински, и работитѣ ставатъ по животински. Както мислишъ, такъвъ ставашъ. Това е единъ фаталенъ законъ въ свѣта. Казвате: Съ какъвто дружишъ, такъвъ ставашъ. Това не значи, че по форма и съдържание ще станешъ като него, но направлението на твоя умъ, на твоето сърце и на твоята воля ще приематъ другъ изразъ. Съ каквато мисъль човѣкъ се свърже, такова въздействие ще укаже тя върху неговия мозъкъ; съ каквото желание човѣкъ се свърже, такова въздействие ще укаже то върху неговото сърце. Запримѣръ, когато човѣкъ преживява нѣкакво тежко състояние и не знае, че причинитѣ за това се криятъ въ неговия миналъ животъ, той се гнѣви на сѫдбата си и роптае срещу нея. Всѣки трѣбва да знае, че той самъ е създалъ сѫдбата си. Днесъ човѣкъ носи последствията на това, което е създалъ въ миналото си. Значи, последствията сѫ допуснати отъ Бога, но причинитѣ не сѫ отъ Него. Причинитѣ се криятъ въ самия човѣкъ. Първоначално, Богъ е далъ добри условия на всички хора, да се развиватъ, но едни отъ тѣхъ сѫ използували тия условия правилно, а други не сѫ ги използували, както трѣбва. Когато единъ студентъ свърши университетъ съ отличие, по пристрастие ли неговитѣ професори сѫ му турили този вѣнецъ на главата? Не, този студентъ е работилъ усърдно, той е развилъ дарбитѣ и способноститѣ си, които Богъ е вложилъ въ него първоначално. Ще кажете, че майката и бащата на този студентъ били способни. Да, на чешми, отъ които тече чиста, хубава вода, поставятъ мраморни курни, а на чешми, отъ които тече твърда вода, поставятъ прости курни. Споредъ водата и курната. Следователно, добриятъ синъ опредѣля своята майка и своя баща. Хубавиятъ сандъкъ опредѣля, какви скѫпоценности да се турятъ въ него. Казвате, че бащата и майката създаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си. Това е вѣрно по отношение на Бога, но не и по отношение на хората. Бащата и майката не създаватъ синоветѣ и дъщеритѣ си, но тѣ представятъ само условия за тѣхното проявяване. Споредъ развитието си, синътъ и дъщерята сами ще избератъ своитѣ родители. Съгласно този законъ, развитието на човѣка опредѣля и неговото бѫдеще. Значи, бѫдещиятъ животъ на човѣка зависи отъ настоящия. Хората не подозиратъ даже великата цель, за която сѫ дошли на земята. Сега се приготовлява материалъ за тази велика цель. Мислитѣ и чувствата сѫ материалитѣ, отъ които ще се създаде бѫдещиятъ човѣкъ.

 

            Да направимъ човѣка по образу нашему и по подобию нашему.“ Този образъ и подобие се заключава въ Божията мисъль. Който може да бѫде проводникъ на Божиитѣ мисли, той е човѣкъ, създаденъ по образъ и подобие Божие. Въ това отношение, физическиятъ, т. е. проявениятъ свѣтъ, е създаденъ по образъ и подобие на Божествения. Погледнете на небето, на небеснитѣ свѣтила и ще разберете, съ каква точность е създаденъ този свѣтъ! При създаването на козмоса сѫ взели участие най-ученитѣ сѫщества. Ако се заемете съ изучаването на всички слънца и планети, ще видите, съ каква съвършена техника, съ каква висша механика сѫ си служили тия сѫщества. А всичко това говори за тѣхната висока култура.

 

    И рече Богъ: „Да направимъ человѣка по образу нашему и по подобию нашему.“ Отъ този стихъ се вижда, че до това време човѣкъ е сѫществувалъ нѣкѫде, но не е билъ направенъ по образъ и подобие Божие. Защо Богъ е извикалъ човѣка отнѣкѫде и отново го е създалъ, съвременната философия, както и окултната, не даватъ положителенъ отговоръ. И да се обясни по нѣкакъвъ начинъ този въпросъ, той все пакъ ще остане неразбранъ. Да бѫде човѣкъ създаденъ по образъ и подобие Божие, това подразбира да му сѫ дадени две качества: да мисли и да чувствува. Мѫдростьта създава условията за живота; тия условия пъкъ създаватъ науката. Ако науката не сѫществуваше, хората не биха могли да подържатъ своя организъмъ, да строятъ кѫщитѣ си, да уреждатъ помежду си срѣдства за съобщение. Що се отнася до външнитѣ условия на живота, тѣ могатъ да останатъ настрана, но първото необходимо условие за човѣка е да държи своя организъмъ въ пълна изправность. Това е отъ първа необходимость, защото човѣкъ е свързанъ съ всички живи сѫщества, които стоятъ по-долу и по-горе отъ него. Съвременнитѣ хора още не знаятъ за тази връзка и не разбиратъ нейното значение. Единъ день, когато хората дойдатъ до това пълно единение, когато съзнаятъ тази връзка, и животътъ имъ ще придобие смисълъ. Всички хора трѣбва да съзнаятъ, че сѫ едно тѣло и единъ духъ. Щомъ съзнаятъ това, тѣ ще бѫдатъ образецъ на Великия организъмъ, въ който всѣки ще намѣри своето опредѣлено мѣсто. Само при това положение човѣкъ може да бѫде свободенъ.

 

    Въ 24 гл. 46 ст. отъ Евангелието на Матея е казано: „Блаженъ този рабъ, когото, кога си дойде господарьтъ му, намѣри го да прави така!“ И азъ казвамъ: „Блаженъ този рабъ, когото, кога си дойде господарьтъ му, намѣри го да прави това, за което е поставенъ!“ Всѣки човѣкъ е поставенъ отъ Бога на опредѣлено мѣсто за нѣкаква велика цель, която той трѣбва да постигне. Нашитѣ желания не представятъ задачата, за която сме изпратени на земята. Ето защо, ние трѣбва да различаваме временнитѣ наши желания отъ желанията на Любовьта, отъ желанията на Бога. Любовьта е великъ свѣтъ, който има съвсемъ друго произхождение въ сравнение съ физическия. Безсмъртието на човѣка седи, именно, въ Любовьта. Когато хората се научатъ да изпълняватъ Божията воля, тѣ ще дойдатъ до закона на безсмъртието. Не е достатъчно само да чувствувате тази Любовь, но трѣбва да я изявявате. Казано е въ Писанието; „Любовьта на хората ще охладнѣе, споредъ условията на тѣхния животъ.“ Значи, споредъ лошитѣ условия на живота, любовьта на мнозина ще охладнѣе. Защо идватъ лошитѣ условия? Отъ неразбиране. Неразбирането пъкъ е присѫщо за онзи, който нѣма въ себе си развити органи за възприемане на истината. Запримѣръ, единъ отъ приятелитѣ ви седи при васъ и мисли нѣщо, но вие не знаете, какво мисли. Ако разбирахте законитѣ на свѣтлината, по нюанситѣ, които тя хвърля върху човѣшкото лице, вие щѣхте да разберете, какво мисли приятельтъ ви. Не само това, но и по отдѣлнитѣ части на лицето щѣхте да четете всичко, което мисъльта отразява: ще погледнете челото, носа, устата, странитѣ на вашия приятель и ще четете свободно мислитѣ му. Всичко, което човѣкъ мисли, е написано на лицето му. Както съвременнитѣ хора се съобщаватъ чрезъ радио, така единъ день ще се създаде апаратъ, съ помощьта на който ще се фотографиратъ, както мислитѣ, така и цѣлиятъ животъ на хората. Това ще се постигне само тогава, когато човѣкъ дойде до положение да владѣе рибитѣ, т. е. да завладѣе течната материя, понеже тя се отличава съ голѣма неустойчивость. Това ще се постигне само тогава, когато човѣкъ завладѣе птицитѣ, т. е. когато завладѣе въздухообразната материя и започне да разполага съ полета на своята мисъль. Понѣкога въображението на човѣка е толкова силно, че той започва да мисли, какво всичко може да направи. Често, млади и стари хора се осакатяватъ отъ своето въображение. Запримѣръ, нѣкоя бездетна жена осиновява едно дете и започва да си въобразява, какъ то ще порасне, ще я гледа на стари години, ще я утешава. Обаче, какво излиза? Това дете не само че не я гледа и утешава на стари години, но отгоре на това я измѫчва. Щомъ е намислила да осиновява дете, тази жена трѣбваше да се обърне за съветъ къмъ нѣкой опитенъ френологъ, физиономистъ и хиромантикъ и да разбере отъ него, дали детето, което мисли да осинови, е създадено по образъ и подобие Божие, или не. Ако не е създадено по образъ и подобие Божие, нека остане да си живѣе въ морето. Трѣбва ли човѣкъ да вземе при себе си една риба, или едно влѣчуго, или единъ волъ и да живѣе заедно съ него? Много хора държатъ въ домоветѣ си котки и кучета, но могатъ ли котката и кучето да влѣзатъ въ положението имъ, когато, напримѣръ, тѣ сѫ затруднени материално? Не, котката ще си мяуче, кучето ще си лае, безъ да влизатъ въ положението ви. Нѣкой казватъ, че котката се привързвала къмъ кѫщата. Вѣрно е това, котката е привързана и къмъ кѫщата, и къмъ мишкитѣ, но по никой начинъ, тя не може да влѣзе въ вашето материално затруднение.

 

    И тъй, въ разумния животъ човѣкъ самъ не може да живѣе. Съ кого ще живѣе тогава? Съ Бога. Ако той не обича Бога и не живѣе за Него, мислитѣ му никога нѣма да бѫдатъ прави. Какво трѣбва да мислите за Бога? За Бога ще мислите, че Той е правата мисъль, че Той е най-възвишеното, най-идеалното сѫщество. Щомъ помислите, че Богъ ви наказва, че не е еднакво разположенъ къмъ всички, вие сами се ограничавате. Това показва, че нѣмате идеалъ въ себе си, че не сте създадени по образъ и подобие Божие. Не, и цѣлиятъ свѣтъ да се обърне противъ васъ, вашиятъ идеалъ трѣбва да остане непоколебимъ и да кажете: Каквото и да става около мене, азъ зная, че въ Бога противорѣчия нѣма. Божията Любовь е неизмѣнна, а противорѣчията сѫществуватъ въ мене. Богъ разбира всички живи сѫщества, което се вижда отъ това, че имъ създава условия на земята, да се проявятъ. Той вижда тѣхния трудъ, вижда работата, която тѣ вършатъ, но въпрѣки това не може да имъ помогне, т. е. не може да ги направи щастливи. Богъ може да продължи нашия животъ, но докато не ни прекара презъ нещастието, не може да ни направи щастливи. Той казва: „Вие трѣбва да познаете доброто и злото, както Адамъ и Ева го познаха.“ Злото въ свѣта сѫществува като условие да се прояви доброто. Въ дъното на всѣко страдание се крие зло. Въ Любовьта нѣма зло, а въ съмнението пъкъ нѣма любовь. Злото се крие въ дъното на всички отрицателни прояви въ живота. Злото представя разумни сѫщества, които живѣятъ по закони, точно противоположни на доброто. Тѣхната задача е да вмъкнатъ цѣлото човѣчество въ кривъ пѫть. Щомъ намислите да направите едно добро, или да предприемете нѣкаква работа за своето развитие, тѣ веднага се противопоставятъ. Ако имате желание да учите музика, напримѣръ, тѣ казватъ: Не ви трѣбва сега музика. Вие имате по-важна работа, която трѣбва да свършите. После ще учите музика. Речете ли да се помолите, тѣ казватъ: Оставете сега молитвата! Вижте, че яденето ви ще загори! Или, погледнете, време е да посрещнете дъщеря ви, която иде отъ пѫть. — Това съ измислици отъ тия сѫщества, съ цель да отклонятъ ума ви отъ по-важни работи. Едно трѣбва да знаете: не е ваша дъщеря онази, която пристига съ тренъ или съ автомобилъ. Когато дъщеря ви дойде на този свѣтъ, съ какъвъ тренъ, или съ какъвъ автомобилъ пристигна? Кой бѣше номерътъ на нейния автомобилъ, не знаете. Значи, всѣко нѣщо, което пристига съ тренъ, или съ автомобилъ, не е реално; всѣко нѣщо, което пристига безъ автомобилъ, безъ тренъ, е реално. Реалното въ свѣта иде по сѫщия начинъ, както Христосъ се яви на ученицитѣ си следъ възкресението и каза: „Миръ вамъ!“ Христосъ не дойде съ никакъвъ автомобилъ. Той неочаквано се яви предъ ученицитѣ си и ги благослови. Като Го видѣха, ученицитѣ му се смутиха и се запитаха помежду си, какъ дойде Христосъ при тѣхъ при затворена врата? Тѣ останаха изненадани отъ това явяване на Христа, но не можаха да си отговорятъ.

 

    Казвамъ: сегашниятъ животъ на хората е изразъ на тѣхното минало. Ето защо, всѣки трѣбва да се справи съ миналото си. Сегашната епоха е къмъ края си вече, тя е на завършване. Тритѣ елемента въ свѣта — земя, вода и въздухъ — сѫ завладани вече. Земята е завладана, водата е завладана и въздухътъ е завладанъ. Днесъ хиляди лодки и параходи кръстосватъ водитѣ на цѣлия свѣтъ, ловятъ рибитѣ, консервиратъ ги и ги изпращатъ въ търговията. Рибитѣ не намиратъ покой отъ хората. И въздухътъ е сѫщо тъй завладанъ. Днесъ балони, цепелини, аероплани летятъ изъ въздуха, и оттамъ пущатъ бомби, стрелятъ срещу неприятеля. Следователно, и тритѣ елемента сѫ вече завладани, не остава нѣщо да се завладява. И сега, за да дойде благословението въ свѣта, хората трѣбва да минатъ презъ голѣми страдания. Това положение, именно, поставя хората предъ голѣми противорѣчия. Когато е създавалъ свѣта, Богъ е предвидѣлъ външнитѣ противорѣчия, но тѣ сѫ неизбѣжни, тѣ сѫ необходимъ законъ за развитието на човѣчеството. Когато вадите нѣкаква руда, не срещате ли противорѣчия? Голѣми противорѣчия срещате, но тѣ се оправдаватъ съ благата, които придобивате отъ тази руда. Вие поставяте рудата въ пещь, нагрѣвате я съ вѫглища, и непотрѣбното отъ нея, сгурията, излиза навънъ, а цѣнното, металътъ, остава въ пещьта и го използувате за разни цели.

 

    Значи, противорѣчията, страданията въ живота сѫ необходими, за да се извади непотрѣбното отъ човѣка и да се изхвърли навънъ, а потрѣбното, т. е. ценното, да остане въ него, като качество на човѣшката душа. Всѣко нѣщо, което не може да се използува за работа, е непотрѣбно. Грѣхътъ въ свѣта е сгурията, шлакътъ, който, при стопяването на рудата, се отдѣля настрана. Благородниятъ металъ, или скѫпоценниятъ камъкъ е доброто, което се употрѣбява за работа въ живота. Значи, онзи материалъ, който влиза въ работа при съграждането на нашия бѫдещъ животъ, е доброто. Онзи материалъ пъкъ, който не влиза при съграждането на нашия бѫдещъ животъ, е злото. Умразата, лъжата, съмнението, лицемѣрието не сѫ само състояния, презъ които човѣкъ минава, но сѫ известенъ родъ материя, съ която той си служи. За лъжата, напримѣръ, се изисква специфиченъ материалъ; за умразата пакъ се изисква специфиченъ материалъ. Нѣкой казва: Азъ не искамъ вече да лъжа. — Щомъ не искашъ повече да лъжешъ, трѣбва да те прекаратъ презъ огънь, както правятъ съ рудата, за да отдѣлятъ отъ тебе нечистата материя на лъжата и да я изхвърлятъ навънъ. Който си служи съ лъжата, той създава въ себе си известни форми, известни образи, които играятъ ролята на примамки. Запримѣръ, какъ ще може търговецътъ да излъже купувача, ако не му покаже нѣкаква форма? Ако нѣмате каква и да е външна форма за нѣщата, вие не можете да лъжете. Следователно, много хора сѫ натрупали богатства чрезъ лъжа. Лъжата е единъ отъ начинитѣ за обогатяване. Който лъже, той се освобождава отъ материята на лъжата въ себе си. Когато нѣкой човѣкъ ви излъже нѣколко пѫти, той се радва, защото по този начинъ неговиятъ умъ се развива. Въ лъжливитѣ хора умътъ е силно изостренъ, тѣ мислятъ много, но и разрушителнитѣ способности въ тѣхъ сѫ силно развити. Ако искашъ да разрушавашъ, ще вървишъ по пѫтя на злото; ако искашъ да съграждашъ, ще вървишъ по пѫтя на доброто. Злото и доброто сѫ два противоположни метода, които действуватъ въ живота. Богъ, както и невидимиятъ свѣтъ, си служи съ двата метода. Когато хората си служатъ съ злото, тѣ причиняватъ голѣми пакости, защото не знаятъ законитѣ, на които злото се подчинява. Обаче, когато Богъ си служи съ злото, понеже знае законитѣ, Той го употрѣбява точно на своето време и мѣсто, вследствие на което, никому не причинява пакость. Следователно, въ рѫцетѣ на Бога и злото, и доброто даватъ еднакви резултати. Затова е казано: „Всичко, което Богъ върши, е за добро.“

 

    И сега даже, като не разбиратъ законитѣ, щомъ се намѣрятъ въ трудно положение, хората прибѣгватъ къмъ лъжата. Тѣ мислятъ, че по този начинъ ще подобрятъ положението си. Наистина, положението имъ понѣкога се подобрява, но временно само, а следъ това се натъкватъ на по-голѣми страдания. За предпочитане е да пострадашъ малко, отколкото да излъжешъ; за предпочитане е да полежишъ малко въ затворъ, отколкото да излъжешъ. Онзи, който предпочита лъжата предъ истината, той мисли, че животътъ е само на земята. Малко хора има на земята, които могатъ да говорятъ истината. По този въпросъ азъ говоря принципално, нѣмамъ предъ видъ личностьта на човѣка. Злото седи въ личностьта, а личностьта е отживѣла своето време. Често, заради своята личность, човѣкъ е принуденъ да измѣня на Божественото въ себе си, вследствие на което се натъква на голѣми страдания. Питамъ: коя майка, следъ като е лъгала децата си съ различни караконджовци, съ самодиви, е допринесла нѣщо добро за тѣхъ? Коя майка, като е обещавала разни нѣща на децата си и не изпълнявала своитѣ обещания, е допринесла нѣщо добро за тѣхъ? Въ резултатъ на тия лъжи и неизпълнени обещания, децата сѫ изгубили уважението и почитьта къмъ родителитѣ си. Още докато е било въ утробата на майка си, малкото дете е изгубило уважението си къмъ нея. Защо? Защото презъ всичкото време на бременностьта си, майката се е съмнявала въ Бога, въ всичко велико и красиво въ живота. Всѣко съмнение въ Великото Начало на живота е въ сила да опорочи душата на човѣка. Ние не говоримъ за нѣкакъвъ Богъ, създаденъ отъ хората, принадлежащи къмъ разни черкови, но говоримъ за Единния Богъ, въ Когото живѣятъ всички хора и отъ Когото зависи благото на всички хора. Ние говоримъ за онова Първо Начало въ живота, което ражда въ насъ знанието, любовьта, което създава въ насъ вѫтрешенъ потикъ къмъ освобождаване отъ мѫчнотиитѣ, отъ злото въ свѣта. Хората мислятъ, че тъй както се проявяватъ, това е човѣкътъ въ тѣхъ. Тѣ не знаятъ истината по този въпросъ. Да, външното, което виждаме въ човѣка, това е той, външниятъ човѣкъ, но има друго едно сѫщество въ него, което работи; то представя вѫтрешния човѣкъ, или Божественото начало въ човѣка.

 

    Преди нѣколко деня, дойде при мене една госпожа, която преживѣла голѣми душевни кризи и страдания, вследствие на което изгубила смисъла на живота, изгубила вѣра въ сѫществуването на Бога, на задгробния животъ, и започнала да вѣрва само въ сѫществуването на този животъ. Казвамъ ѝ: права си, вѣрвай само въ този животъ, но наблюдавай се и ще видишъ, че ти, не само че вѣрвашъ въ много нѣща, но дори си суевѣрна. Тогава тя потвърди думитѣ ми, като каза: Наистина, когато ме осѫдиха на смърть чрезъ обесване, тя била обвинена въ нѣщо, вѫтре въ мене нѣщо ми подсказваше, че нѣма да ме обесятъ. И така излѣзе, впоследствие ме оправдаха. Азъ погледнахъ рѫката ѝ и казахъ: Докато линията на живота ти е така добре развита, и два пѫти да те турятъ на вѫже, пакъ нѣма да те обесятъ. Приятелитѣ ти отъ невидимия свѣтъ се застѫпиха за тебе и спасиха живота ти. Тогава тя продължи: Щомъ е така, наистина, азъ имамъ вѣра, но вѫтрешна. Външно често се разколебавамъ, но вѫтрешно се държа, уповавамъ на нѣщо. Казвамъ ѝ: ти ще знаешъ, че Богъ, за Когото говоря, живѣе въ всѣка душа. Той не е нито само въ черковитѣ, нито само въ известни духовни общества. Той не е и на небето само, но изобщо, Той живѣе навсѣкѫде въ цѣлокупния животъ и се проявява - де повече, де по-малко, споредъ това, доколко разнитѣ сѫщества сѫ Му дали достѫпъ да се прояви. Подъ думата „небе“ ние разбираме разумния животъ, въ който Богъ се проявява. Той се проявява и въ сърцата на праведнитѣ хора. Когато сърцата на хората се пречистятъ, тѣ ще усѣтятъ присѫтствието на Бога въ себе си. Нѣма по-велико, по-красиво сдружение въ свѣта отъ дружбата на хората съ Бога!

 

            Блаженъ този рабъ, когото, кога господарьтъ му дойде, намѣри го да върши, каквото му е заповѣдалъ!“ Какво му е заповѣдано? Заповѣдано му е да бѫде носитель на Божията Любовь и Мѫдрость. Следователно, всѣки човѣкъ може и трѣбва да бѫде носитель на Божествената Любовь и Мѫдрость! Съвременнитѣ хора сѫ крайно индивидуализирани, вследствие на което, любовьта имъ е толкова отслабнала, че всѣки мисли само за себе си. Днесъ почти всички хора си служатъ съ насилие, всѣки иска да се наложи на другия. Вие имате известна идея, известно вѣрую, и като срещнете нѣкой човѣкъ, искате той да възприеме вашето вѣрую, да мисли като васъ. Ако този човѣкъ е създаденъ по образъ и подобие Божие, той ще ви слуша, ще ви се радва, нѣма защо непременно да мисли и да вѣрва като васъ. Като ви говоря по този начинъ, азъ нѣмамъ за цель да ви карамъ да вѣрвате въ Бога, нито пъкъ да ви заставямъ да мислите като мене. Моята задача не седи въ това, но азъ искамъ да събудя възпоменанията ви за вашето минало, които да свържете съ настоящето си, за да имате възможность нѣкога да проникнете въ вашето бѫдеще. Бѫдещето е новиятъ свѣтъ, който сега се създава. Този свѣтъ опредѣля условията за новия човѣкъ, за новия Адамъ, който сѫщо така сега се създава. Съ това се преповтаря историята на миналото. Новиятъ Адамъ ще бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие. Той нѣма да убива, нѣма да лъже, нѣма да се съмнява. Неговата мисъль ще бѫде права мисъль; той ще има много по-голѣми знания отъ съвременния човѣкъ, но ще има много още да учи.

 

    Новиятъ човѣкъ, който сега се създава, азъ наричамъ човѣкъ на свѣтлината. Вие живѣете въ епоха, когато новиятъ Адамъ се създава, и всички ще го видите. Той иде вече въ свѣта! Казвате: Кога ще бѫде това? — Когато луната потъмнѣе, когато слънцето изгасне, когато звездитѣ се разрушатъ. Това е споредъ Писанието. На съвремененъ езикъ преведено, това означава: когато стариятъ строй се замѣни съ новъ, по-правиленъ, по-разуменъ, съгласенъ съ Божиитѣ закони, тогава ще дойде новиятъ човѣкъ, новиятъ Адамъ, Синъ Человѣчески. Тогава всички хора ще минатъ презъ него и ще станатъ като него. Това значи: Дошло е Царството Божие, Новото Царство на земята. Тогава хората пакъ ще живѣятъ на земята, но ще могатъ да посещаватъ и слънцето, и луната; ще ходятъ, дето пожелаятъ, ще иматъ свободенъ билетъ. Запомнете думитѣ ми и ще ги провѣрите. Тогава тѣлата на хората нѣма да бѫдатъ толкова тежки, както сегашнитѣ. Новитѣ хора ще могатъ да видоизмѣнятъ тѣлата си, споредъ желанието и нуждитѣ си: тѣ ще ставатъ видими и невидими, ще ги свиватъ и разширяватъ. Когато пожелаятъ, тѣ ще отиватъ на разходка до слънцето и ще се връщатъ обратно на земята, безъ да става нужда да разправятъ на другитѣ, какво има на слънцето, защото всѣки самъ ще може да провѣри това. Когато двама приятели се срещнатъ, тѣ ще сподѣлятъ впечатленията си отъ слънцето, ще се разговарятъ по научни въпроси, безъ да се съмняватъ единъ въ другъ. Могатъ ли при това положение хората да се каратъ помежду си? Когато жената има нѣкаква скръбь, понеже има свободенъ билетъ до слънцето, тя ще вземе билета си, ще отиде да се разходи и ще смѣни скръбьта си. Когато синътъ или дъщерята искатъ да се разходятъ, ще взематъ билета си и хайде на слънцето! Всички въ дома ще знаятъ, че дъщерята или синътъ сѫ отишли на разходка до слънцето. Тѣзи билети не сѫ гратисъ, както нашитѣ на земята, но сѫ привилегировани билети. Казвате: Защо трѣбва да се разхождаме съ тия билети? — За да трансформирате състоянията си. Застоятъ носи смърть, а движението — животъ. Вѣчниятъ животъ представя вѣчно движение, вѣченъ стремежъ. Това движение не подразбира лутане, но съзнателно движение. Като не знае, какво да прави, земята се движи около себе си и около слънцето. Когато хората не знаятъ, какво да правятъ, и тѣ трѣбва да се движатъ.

 

    Питамъ: какъ мислите, въ границитѣ на Божиитѣ възможности, само единъ начинъ ли сѫществува, по който свѣтътъ може да се създаде? Много начини има, по които свѣтътъ може да се създаде. Казано е въ Писанието, че първиятъ день Богъ създаде небето и земята. Съвременнитѣ учени пъкъ, като говорятъ за земята, тѣ разглеждатъ нейнитѣ пластове, какъ били нагънати, пречупени и оттукъ вадятъ своитѣ заключения. Промѣнитѣ, презъ които е минала земята, включватъ единъ дълъгъ периодъ отъ време, което не противорѣчи на Писанието. Тамъ е казано „въ първия день“, но трѣбва да се добави думата „Божественъ“. И тогава, като се каже „въ първия Божественъ день“, това подразбира вече онзи дълъгъ периодъ отъ време, презъ който нашата земя е минала редъ промѣни, докато дойде до положението, въ което я намираме днесъ. Едно трѣбва да знаятъ ученитѣ, а именно: каквито огъвания или пречупвания да сѫ ставали съ земнитѣ пластове, въ всичко това има голѣма разумность. Ако една мравя започне да лази по стенитѣ на вашата кѫща, тя нѣма да се запита, защо сѫ прави, а не перпендикулярни, обаче, всѣко разумно сѫщество ще разбере, че тукъ се крие нѣкаква разумность, нѣкакви закони. Ако сѫщата мравя попадне на тухлитѣ, на циглитѣ въ тази кѫща, тя нѣма да разбере, защо сѫ направени тия издадени и хлътнали мѣста между тѣхъ. Обаче, разумниятъ човѣкъ ще разбере значението на тѣзи нѣща, ще знае, че по този начинъ кѫщата се предпазва отъ дъждоветѣ. Та, споредъ условията на миналото, земята е била създадена по единъ начинъ, но сега тя ще претърпи такива промѣни, такова размърдване, че хората ще се принудятъ да напуснатъ кѫщитѣ си и да бѣгатъ вънъ. Тогава на всички хора ще се даде по единъ свободенъ билетъ и ще имъ се каже: Издаденъ е новъ законъ, споредъ който, за известно време, всѣки трѣбва да излѣзе отъ кѫщата си. Ако не искатъ доброволно, на сила ще ги заставятъ да излѣзатъ. Невидимиятъ свѣтъ разполага съ много срѣдства затова. Тъй както днесъ свѣтътъ се преустройва, на хората предстои велико бѫдеще. Предъ тѣхъ се разкрива велика наука за изучаване на законитѣ и явленията въ свѣта. Съвременната наука и религия представятъ само условие за възпитание на хората. Тѣ не могатъ коренно да видоизмѣнятъ, да преобразятъ човѣка. За бѫдещето развитие на човѣка се изисква нова наука, нова религия. За новия човѣкъ Христосъ е казалъ, че той ще служи на Бога въ Духъ и Истина. Съвременниятъ човѣкъ, обаче, не може още да се кланя на Бога въ Духъ и Истина. Защо? Защото той още не е приложилъ закона на любовьта. За въ бѫдеще всѣки християнинъ трѣбва да има въ дома си едно свободно легло за свой приятель, че като му дойде на гости, да може добре да го приеме. Днесъ всѣки мисли за себе си: нарежда си една, две и повече стаи, но не мисли да опредѣли едно специално легло за свой приятель. Това говори за користолюбието на съвременнитѣ хора. Въ противовесъ на користолюбието се създали хотелитѣ. Едно време тѣ сѫ били известни подъ името „странноприемници,“ но сега сѫ преименувани подъ названието „хотели“ и сѫ придобили съвършено материаленъ характеръ.

 

    Казвамъ: възгледитѣ, разбиранията на съвременнитѣ хора за онзи свѣтъ сѫ съвършено изопачени и стоятъ далечъ отъ истината. Запримѣръ, почти всички религии говорятъ за онзи свѣтъ и казватъ, че като умре, човѣкъ отива при Христа, при ангелитѣ. Може да е вѣрно и това, но важно е, като отиде човѣкъ тамъ, какво ще разбере. Когато нѣкой ученикъ заведе малкото си братче или сестриче на училище, да слуша, какъ учительтъ преподава, какво ще научи това малко дете? Нищо нѣма да научи, нито ще разбере нѣщо. Следователно, отиването въ училище има смисълъ само тогава, когато ученикътъ е готовъ да разбира, какво учительтъ преподава. Думата „разбиране“ означава, като влѣзе човѣкъ въ общение съ нѣкой свѣтъ, да може разумно да използува условията на този свѣтъ. Днесъ хората се готвятъ, именно, за тѣзи нови условия. Днесъ почти всички политически партии искатъ да внесатъ подобрение въ живота на хората, да ги засилятъ икономически и духовно, но нищо не постигатъ. Защо? Понеже нѣматъ правилни методи, не знаятъ, какъ да постигнатъ това. Събиратъ пари, дрехи, раздаватъ ги на бедни, но никакъвъ резултатъ не постигатъ. Често паритѣ, дрехитѣ, не отиватъ на своето местоназначение. Какво може да се постигне при такъвъ редъ на нѣщата? Мнозина подържатъ идеята, че трѣбва да се прави добро, но щомъ дойде до приложение на тази идея, нѣма хора, които да я реализиратъ. Впрочемъ, има такива хора, но тѣ съ малко на брой, а трѣбва да се увеличатъ. За да се постигне това увеличаване, всѣки трѣбва да се стреми къмъ реализиране на своитѣ вѫтрешни идеали. Ако се говори само, безъ да се прилагатъ идеитѣ въ живота, хората ще дойдатъ до положението да се оправдаватъ и да казватъ: Ако не днесъ, утре все ще се направи нѣщо повече. — Да, утре ще се постигне нѣщо повече отъ вчера, но който отлага отъ днесъ за утре, той закъснява. Затова, нека всѣки се научи по-малко да говори, а повече да прилага Божественитѣ идеи въ живота, за да ги провѣри. Не разказвайте на хората, какво мислите да правите, но прилагайте. За тази цель, човѣкъ ще живѣе едновременно два живота: той може да живѣе въ малка, проста къщичка, но сѫщевременно ще носи въ ума си мисъльта за нѣщо велико, грандиозно; той може да заема най-простата служба въ живота, но по мисъль, може да бѫде пръвъ министъръ въ България. При сѫщото положение, този човѣкъ може да има такова знание, съ което да разрешава всички трудни задачи въ живота си. Това знание не е ли подобно на елексира на живота? Съ този елексиръ човѣкъ може самъ да се лѣкува, да се подмладява. Обаче, това знание е достѫпно само за онѣзи, въ които висшето съзнание е пробудено. Който иска да познае, какво знание има, каква е неговата сила и любовь къмъ Бога, нека тури дѣсната или лѣвата си рѫка на нѣкое болно мѣсто въ организъма си и да следи, ще мине ли болката му и за колко време ще мине. Ако имате пълна вѣра и любовь къмъ Бога, безъ никакви колебания и съмнения, каквито болки, страдания и противорѣчия да имате въ живота си, тѣ моментално ще изчезнатъ. Велика сила се крие въ човѣка, който има любовь къмъ Бога! Този човѣкъ е въ сила самъ да се лѣкува съ поставяне на рѫката си върху болното или парализираното мѣсто. Нѣщо повече даже: ако такъвъ човѣкъ срещне нѣкой свой неприятель, който иска да го убие, достатъчно е първиятъ да вдигне рѫката си срещу неприятеля си, за да го обезсили.

 

    Казвате: Вѣрно ли е всичко това, или е нѣщо като приказкитѣ „Хиляда и една нощь“? Това всѣки самъ може да провѣри, а може да проследи и безброй такива примѣри въ живота. Има хора, които сѫ спирали апашитѣ въ пѫтя имъ и сѫ попрѣчвали на тѣхнитѣ замисли. Има случаи, когато апашитѣ пъкъ сѫ спирали хора и сѫ ги обирали. Азъ говоря за човѣка, който има Божията Любовь въ себе си. Такъвъ човѣкъ е въ сила да направи всичко. Защо? Защото доброто е по-силно отъ злото. Когато нѣкой човѣкъ е слабъ по отношение на злото, това показва, че той е слабъ по отношение на Божията Любовь. При живота, който хората прекарватъ на земята, пъленъ съ безброй примѣри за проява на Божията Любовь и за нейната сила, трѣбва ли още да имъ се проповѣдва тази любовь? И следъ всичко това, обаче, срещате хора въ свѣта, които и днесъ питатъ: Сѫществува ли, наистина, въ свѣта Божията Любовь? Защо се задава този въпросъ? Защото днесъ хората вѣрватъ само въ човѣшката личность. А какво е личностьта на човѣка? Тя е най-нереалното, най-промѣнчивото нѣщо въ свѣта. Каквото мнение и да има обществото за васъ, добро или лошо, достатъчно е да кажете на нѣкой вестникарь, че подарявате на България два милиона лева, за да започнатъ всички вестници да пишатъ най-добри работи за васъ. Вие още не сте дали паритѣ, но вестницитѣ сѫ пълни вече съ хвалби по вашъ адресъ. Обаче, ако единъ човѣкъ отиде въ редакцията на нѣкой вестникъ и съобщи, че обича Бога, тѣ ще му кажатъ: Това не се отнася до насъ; съ такива работи ние не се занимаваме. Вестницитѣ считатъ за по-важно събитие факта, че нѣкой подарилъ два милиона лева на България, отколкото това, че нѣкой обичалъ Бога. Споредъ мене, ако се намѣри нѣкой да пише въ вестницитѣ, че еди-кой си обича България, това съобщение ще допринесе на България много повече, отколкото факта, че еди-кой си ще ѝ подари даже и десеть милиона лева. Любовьта на единъ човѣкъ само, струва много повече, отколкото десетьтѣ милиона лева, подарени на нѣкого. Азъ бихъ желалъ да срещна въ България поне по десеть души между проповѣдницитѣ, управницитѣ, учителитѣ, ученитѣ, родителитѣ, които да любятъ Бога, както трѣбва. Съвременнитѣ хора не любятъ Бога, затова между тѣхъ често се раждатъ спорове и недоразумения. Между хора, които обичатъ Бога, споръ не сѫществува. Защо ще спорятъ двама братя за имането си? Щомъ седнатъ на бащината трапеза, и за двамата ще има ядене.

 

    Казвамъ: сега настѫпва епоха на колективното, а не на индивидуалното, на личното. Всѣка мисъль, която се явява въ ума на човѣка, трѣбва да бѫде достѫпна за Бога, за ангелитѣ, за светиитѣ, за добритѣ хора, за добритѣ риби, птици, животни и растения. Казвате: Нима има и риби добри? Нима има и птици добри? Има добри риби, добри птици, добри животни, както и добри хора. Запримѣръ, има нѣкои видове риби, които се хранятъ само съ водорасли. Тѣзи риби още не сѫ известни на съвременнитѣ учени. Следователно, права мисъль е онази, която е достѫпна за всички живи сѫщества. Когато такава мисъль проникне въ ума на човѣка, той ще почувствува въ себе си Божието присѫтствие. Присѫтствието на Бога въ човѣка пъкъ, му дава сила, мощь, да гради въ себе си. Правата мисъль е творческа. Който има тази мисъль въ себе си, той може болни да лѣкува, мъртви да възкръсява. Ако нѣкой каже, че има правата мисъль въ себе си, ще го заведа при единъ слѣпъ и ще му кажа: Постави сега рѫцетѣ си на очитѣ на този слѣпъ и се помоли да прогледа. Ако слѣпиятъ прогледа, ти имашъ правата, Божията мисъль. Ако слѣпиятъ не прогледа, ти нѣмашъ Божията мисъль въ себе си, нѣмашъ Божието благословение. Значи, всѣки опитъ освобождава човѣка отъ заблужденията. Тъй щото, не е достатъчно само на думи да се говорятъ нѣщата, но тѣ трѣбва да се провѣрятъ, да се подложатъ на опитъ. Ако имаме поне десеть души въ България, които носятъ въ себе си правата мисъль, съ едно полагане на рѫката си върху очитѣ на слѣпи, тѣ ще ги излѣкуватъ. И тогава слѣпи, хроми, клосни, болни, луди нѣма да има. Какво по-хубаво отъ това? Задачата на тия хора е да възстановятъ нормалния животъ, безъ пари, безъ материални възнаграждения. Тѣ ще направятъ това отъ любовь къмъ Бога. Когато такъвъ човѣкъ влѣзе въ дома на слѣпия, ще му каже: Вѣрвашъ ли, че азъ любя Бога? — Какъ да вѣрвамъ, когато съмъ слѣпъ? — Ако туря рѫцетѣ си върху очитѣ ти и повѣрвашъ, че азъ любя Бога, ти ще прогледашъ. Ако не повѣрвашъ, за винаги слѣпъ ще останешъ. Значи, проглеждането ти ще бѫде доказателство, че азъ любя Бога. Когато човѣкътъ на правата мисъль влѣзе въ единъ домъ, всѣкакъвъ споръ, всѣкакви недоразумения и противорѣчия ще изчезнатъ отъ този домъ. Този човѣкъ носи въ себе си миръ и свѣтлина, любовь и знание, радость и веселие. Какво виждаме днесъ? Всички хора изпитватъ вѫтрешенъ гладъ: гладъ въ ума, въ сърцето, въ душата и въ духа си — навсѣкѫде има гладъ. Всички съвременни хора гладуватъ.

 

            Блаженъ този рабъ, когото, кога дойде господарьтъ му, намѣри го, че върши онова, което е опредѣлилъ.“ Щомъ е така, нѣма какво да се спори въ сегашния животъ. Този животъ е изигралъ вече своята роль; той е причина за падане на човѣчеството. Сегашниятъ строй на живота има и добри потици, но той не може да послужи за основа на бѫдещия животъ. Следователно, бѫдещиятъ строй на живота ще представя съвсемъ новъ типъ. Който иска да има бѫдеще, той трѣбва да влѣзе въ новия животъ. Този животъ е реаленъ, не е нѣщо фантастично, нито е извънъ земята. Бѫдещиятъ животъ ще е по-реаленъ отъ настоящия. Едно отъ качествата на новия Адамъ е това, че той нѣма да умира. Той ще живѣе, колкото иска. Като живѣе 200 — 300 — 1000 години, той ще извика приятелитѣ си и ще имъ каже: Приятели, викатъ ме вече отъ онзи свѣтъ, и азъ решихъ да си замина. Отъ всѣка станция ще ви се обаждамъ, като по радио, да знаете, де съмъ. Това значи, че новиятъ човѣкъ нѣма да умира. Обаче, докато се създаде този новъ човѣкъ, тѣлата на съвременнитѣ хора трѣбва да претърпятъ коренно преобразование. Питамъ: този новъ животъ не е ли по-добъръ отъ сегашния, пъленъ съ страдания и нещастия? Новиятъ човѣкъ ще бѫде създаденъ по образъ и подобие Божие.

 

    И тъй, вложете Любовьта въ душата си! Въ всѣки човѣкъ е вложено Божествено начало, въ което той трѣбва да има пълно довѣрие, за да се освободи отъ всѣко съмнение, подозрение, терзание. Мнозина роптаятъ противъ Бога, че имъ изпратилъ страдания. Страданията сѫ привилегия за човѣшката душа. И Христосъ бѣше изложенъ на поругания, на страдания, но Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ Въпрѣки всички изпитания и страдания, Христосъ не се усъмни въ Бога. Това, именно, Богъ изисква отъ онѣзи, които Го любятъ. Тѣхната любовь трѣбва да бѫде тъй обширна, каквато е Божията. Засега Богъ ни изпитва на земята, но отъ насъ се изисква абсолютно довѣрие къмъ Него. Който всѣки день мисли за Бога, за него сиромашия, болести нѣма да има; той ще има свѣтлина и знание въ ума си, съ които ще може, като Мойсея, да удари канарата и отъ нея да потече вода. Ако вие ударите съ прѫчицата си нѣкоя канара, ще потече ли вода отъ нея? Когато Мойсей удари канарата съ прѫчицата си, отъ нея потече толкова много вода, че цѣлиятъ еврейски народъ уталожи жаждата си, но и при това положение тѣ пакъ не повѣрваха и казаха: Това е случайно явление. Каквото чудо да направи човѣкъ, съмнението неизбѣжно ще дойде. Съвременнитѣ хора могатъ да направятъ електрически човѣкъ, който да се движи, да свѣти подъ влиянието на електричеството, но все пакъ е изкуственъ. Обаче, истинскиятъ адептъ, самъ по себе си, свѣти безъ да изгаря. Отъ този човѣкъ не можете да запалите цигарата си, но той непрекѫснато свѣти. Не е истински огънь онзи, отъ който можешъ да запалишъ цигарата си. Истинскиятъ огънь цигари не запалва, мѣсто на съмнението, на умразата и на редъ още отрицателни качества не дава, но всичко това въ него изгаря. Когато се приближавате при човѣкъ, когото мразите и не можете да търпите, вие се намирате при фалшивъ огънь. Този огънь увеличава даже отрицателното въ човѣка. Ако пъкъ не сте разположени къмъ нѣкой човѣкъ, който носи въ себе си истинския огънь, всѣкакво неразположение, всѣка умраза изчезва. Истинскиятъ огънь дава животъ на човѣка. Въ този огънь, именно, е Господъ. Ако нѣкой намисли нѣщо лошо срещу човѣкъ, който има Божествения огънь въ себе си, той ще опита Божията тояжка.

 

    Единъ отъ старитѣ еврейски пророци билъ изпратенъ отъ Бога при израилския царь да му каже, че пѫтьтъ, по който върви, не е правъ. Недоволенъ отъ този упрѣкъ, царьтъ заповѣдалъ на войницитѣ си да хванатъ пророка. Спуснали се да го уловятъ, но рѫцетѣ имъ се схванали. И самиятъ царь останалъ на мѣстото си, като прикованъ. Тогава царьтъ се обърналъ къмъ пророка и му казалъ: „Слушай, научи ме, какъ да се моля на Бога! Съзнавамъ грѣшката си, искамъ да се изправя.“ Не може човѣкъ да се поругава съ Божественото! Когато Божественото говори, вие ще слушате и ще се изправяте. Пророкъ Натанъ се явилъ при царь Давида и му казалъ: „Царю, искамъ да ти кажа нѣщо.“ — На радо сърце ще те изслушамъ. — Ти разрешавашъ велики дѣла, и това дѣло ще разрешишъ: Въ единъ градъ живѣлъ единъ беденъ, но праведенъ човѣкъ. Той ималъ само една овца. Въ сѫщия градъ живѣлъ единъ богатъ човѣкъ, който ималъ на разположение много стада овце. Единъ день, обаче, богатиятъ човѣкъ пожелалъ една отъ хубавитѣ овце за себе си, но не взелъ отъ своитѣ, а пратилъ да му донесатъ единствената овца на бедния. — Смърть се пада на този човѣкъ! — извикалъ царьтъ. — Този човѣкъ си ти! — казалъ пророкътъ. Богъ те облѣче въ благословение, постави те на власть, да раздавашъ Правда, а ти престѫпи Неговия законъ. — Величието на царь Давида седѣше въ това, че той веднага съзна погрѣшката си, смири се и започна да плаче, да се разкайва. Смѣлъ бѣше пророкъ Натанъ, той говорѣше въ притчи. Той носѣше въ себе си Божествения огънь, и затова Богъ го изпрати при Давида да му каже, че не е постѫпилъ добре.

 

    Казвамъ: всички съвременни християни сѫ поставени на подобенъ изпитъ. Днесъ и на мене Господъ казва да обърна вниманието ви върху известни ваши постѫпки. Сега азъ нѣма да ви предамъ, какво ми е казалъ Господъ, ще ви оставя вие сами да разберете мисъльта ми. Ако можете да разберете мисъльта ми, това ще ме радва; ако не, вториятъ пѫть, като ви срещна, ще ви кажа, какво Богъ ми е заповѣдалъ.

 

    Сега, желая ви да бѫдете създадени по образъ и подобие Божие! Желая ви да владате рибитѣ, птицитѣ, всички животни по земята и да бѫдете готови за новия животъ, за новата свѣтлина и да работите съ новата наука! Само по този начинъ ще придобиете истинско щастие.

 

    И тъй, поздравлявамъ ви съ Новия Животъ, който сега иде въ свѣта!

 

            Блаженъ този рабъ, когото, кога господарьтъ му дойде, намѣри го, че върши онова, което му е заповѣдалъ!“

 

    Казвамъ: Блажени сте всички, които, кога господарьтъ ви дойде, намѣри, че вършите онова, което Той първоначално ви е заповѣдалъ!

 

9. Беседа отъ Учителя, държана на 6 ноември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×