Jump to content

1927_10_30 Посрѣдъ тѣхъ


Ани

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Посрѣдъ тѣхъ

 

Защото, дето сѫ двама или трима,

събрани въ мое име,

тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“

Матея 18:20.

 

    Въ прочетената глава сѫ изказани велики Истини, нѣкои отъ които, сами по себе си, сѫ противорѣчиви. „Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име“ — този е най-слабиятъ, най-маловажниятъ на гледъ стихъ въ прочетената глава. Какво особено има въ това, че двама или трима били събрани на едно мѣсто? Това е общо изречение. Обаче, въ тия нѣща, именно, които понѣкога намъ се виждатъ маловажни, се крие ключътъ на онова знание, което може да ни даде права насока въ живота. Самъ по себе си, животътъ, т. е. проявяването на живота е изкуство, а изкуството представя външната страна на науката. Следователно, първо човѣкъ трѣбва да мисли, после да учи, да стане ученъ и най-после да се прояви въ изкуството, да може да направи нѣщо, да приложи знанието си. Подъ „изкуство“, азъ не разбирамъ да бѫде човѣкъ непременно художникъ, въ тѣсенъ смисълъ на думата. Най-великото изкуство въ живота е любовьта, да любишъ, да съчетавашъ цвѣтоветѣ и силитѣ въ живота, съ една дума - да изразявашъ възвишеното, благородното, което се крие въ човѣшката душа. Нѣма по-голѣмо изкуство отъ това, да разбирашъ себе си, да влизашъ въ дълбочината на своето естество, да разбирашъ своя произходъ: причинитѣ на твоето сѫществуване, както и предназначението ти като човѣкъ, дошълъ на земята.

 

    Казвате: Какъвъ е смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота се крие въ желанието на човѣка да живѣе. Но какъ трѣбва да живѣе? Ето единъ важенъ въпросъ, който всѣки трѣбва да си зададе. Животътъ е резултатъ на изкуството да се живѣе, вложено въ всѣки човѣкъ. Значи, животътъ ще се изрази по единъ или другъ начинъ, споредъ знанието, споредъ изкуството, вложено въ всѣки човѣкъ специфично. Ако си простъ човѣкъ, просто ще живѣешъ; ако си глупавъ човѣкъ, глупаво ще живѣешъ; ако си лошъ човѣкъ, лошо ще живѣешъ; ако си добъръ човѣкъ, добре ще живѣешъ; ако си уменъ човѣкъ, умно ще живѣешъ и т. н. Всѣко изкуство се нуждае отъ редъ елементи, за да се изяви навънъ. Запримѣръ, първиятъ необходимъ елементъ на художника е платното. То представя почвата, отъ която художникътъ трѣбва да изкара нѣщо. За тази цель той трѣбва да знае, де какво да тури. Художникътъ може да вземе четката и безразборно да нахвърля върху платното разни бои, но това не е изкуство, това е бояджийство, въ най-груба форма. Истинскиятъ художникъ, трѣбва да разбира отъ цвѣтоветѣ, да знае да ги съчетава правилно. Ако рисува човѣшки образъ, запримѣръ, той трѣбва да знае, де да тури червения цвѣтъ, де синия, черния или бѣлия цвѣтъ. Всѣки цвѣтъ трѣбва да се постави на своето мѣсто. За онзи, който не разбира отъ художество, чудно е, какъ може човѣкъ да познае, де какъвъ цвѣтъ да постави върху платното. За художника, обаче, платното представя звездно небе, по което той се ориентира де е изтокъ, западъ, северъ или югъ. Щомъ намѣри тѣзи главни точки на своето платно, той може по-нататъкъ да рисува. Ако не може да се ориентира по тѣзи точки, той ще разбърка мѣстата на краскитѣ, и отъ тази картина нищо нѣма да излѣзе. Който погледне такава картина, той казва: Нѣма художество въ тази работа!

 

    Следователно, животътъ, като изкуство, представя обширно, необятно платно, върху което всѣки човѣкъ трѣбва да се ориентира, да намѣри изтока на своя животъ, специално - точката на изгрѣващето за него слънце. Питамъ: де е изтокътъ на вашия животъ? Много хора не знаятъ, де е изтокътъ на тѣхния животъ. Хиляди години, какъ живѣятъ на земята, но изтокътъ на своя животъ, още не сѫ намѣрили. Защо? По единствената причина, че тѣхното небе е толкова облачно, че сами не могатъ да се ориентиратъ, не знаятъ, де е изтокътъ за тѣхъ, не знаятъ, какъвъ е смисълътъ на тѣхния животъ. Тѣ казватъ: Трѣбва да се живѣе — нищо повече! Обаче, това не е разрешаване на въпроса. Да живѣе човѣкъ, това е резултатъ на живота, но не и самиятъ животъ.

 

    Преди нѣколко деня, при мене дойде единъ ученолюбивъ българинъ, който се занимавалъ редъ години съ земледѣлието, не само теоретически, но и практически. Въ него се явила идеята да намѣри предцитѣ на българското жито. Той искалъ да издири най-старото жито, което за пръвъ пѫть се е появило на Балканския полуостровъ и да проследи пѫтя на неговото измѣнение, докато дойде въ днешната форма, каквото го срещаме въ България. Той започналъ да изучава произхода на всѣки житенъ класъ, докато най-после, следъ усилени издирвания и трудъ, намѣрилъ въ Хасково два класа, които съ увѣреность приелъ за предци, на сегашното жито въ България. Той описва точно стъблото, листата, класа, осилитѣ на това жито, като сѫщевременно изтъква разликата между предцитѣ на нашето жито и сегашното, съ което ние се хранимъ. Той казва, че прадѣдътъ на нашето жито е билъ въ диво състояние. Споредъ мене е точно обратно: прадѣдътъ на нашето жито е билъ въ питомно състояние, а сегашното е подивѣло. Защо? Защото сегашното е доста издребняло. А всѣко нѣщо, което подивява, постепенно издребнява. Когато крушата подивѣе, издребнява. Когато човѣкъ подивѣе, издребнява. Може да възразите, че слонътъ, който живѣе толкова години на земята, още не е издребнѣлъ. Да, засега слонътъ е философътъ между животнитѣ. Той минава за най-уменъ между тѣхъ. Ако нѣкога подивее, и той ще издребнѣе. Едно е важно, че прадѣдътъ на житото расте и при най-голѣма суша, когато всички сегашни жита изсъхватъ. Щомъ изсъхнатъ другитѣ жита, посаждатъ предцитѣ имъ въ сухата земя, и тѣ се развиватъ, завързватъ и даватъ плодъ два пѫти по-едъръ и повече отъ сегашното. На какво се дължи издържливостьта на това жито? Ако разрѣжемъ напречно зърното на сегашното жито, отвѫтре то е бѣло, съдържа повече нишесте, а прадѣдътъ му има отвѫтре рогова ципица, която е причина за издържливостьта му. Това жито не се изражда и съдържа хранителни вещества два пѫти повече отъ сегашното. Всички зрънца на старото жито сѫ едкакви по голѣмина. Този ученъ българинъ е намислилъ да създаде отъ него нова култура жито. Ако това жито се посади въ добра почва, то ще даде зърна, едри като дрѣнки. Изобщо, житото се отличава отъ ръжьта и отъ други нѣкои зърнени храни по това, че само се опрашва, когато за опрашването на другитѣ, се изискватъ външни условия. Запримѣръ, ако посадите едно зрънце ръжь, отъ него ще изникне стъбло, което ще израсне, ще цъвне, но плодъ нѣма да даде, ако наблизо до него нѣма и други стъбла ръжь. Сѫщото се отнася и до царевицата. Житото, обаче, може и само да расте, и да се развива, защото само се опложда.

 

    И тъй, следъ дългогодишенъ трудъ, най-после този ученъ българинъ, намѣрилъ предцитѣ на сегашното жито. Питамъ: вие намѣрихте ли прадѣдото на човѣка? Споредъ мене, добриятъ, разумниятъ човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е прадѣдътъ на човѣчеството. Дълго време и внимателно трѣбва да търсимъ добритѣ хора въ свѣта, защото тѣ сѫ рѣдкость. Сегашнитѣ хора, които минаватъ за културни, азъ ги уподобявамъ на сегашното жито, което е доста издребнѣло, въ сравнение съ своя прадѣдо. Тѣ сѫ изгубили неговитѣ качества. Следователно, когато нѣкой говори, проповѣдва за Бога, това подразбира, че той е готовъ да живѣе и при най-лошитѣ условия на живота. Този човѣкъ и въ дъното на ада да слѣзе, и тамъ ще превъзмогне лошитѣ условия. За да превъзмогне човѣкъ лошитѣ условия на живота, изискватъ се знания. Никой професоръ въ свѣта не може да даде тия знания. Докато човѣкъ не дойде до положителното знание въ себе си, той ще бѫде изложенъ на постоянни промѣни. Това знание трѣбва да стане плъть и кръвь въ него, за да създаде той въ себе си нѣщо стабилно, неизмѣнно. Значи, въ човѣка има нѣща, които трѣбва да се промѣнятъ — това е въ реда на нѣщата. Обаче, има нѣща въ човѣка, които не трѣбва да се измѣнятъ. Неизмѣнното въ човѣка наричатъ характеръ, опорна точка, основа, почва, идея и т. н.

 

    Казвамъ: въ проявитѣ на човѣка се забелѣзватъ четири състояния, които отговарятъ на четиритѣ състояния на материята — твърда, течна, въздухообразна и огнена. Когато три отъ тѣзи състояния на материята сѫ въ движение, четвъртото непременно трѣбва да бѫде въ покой. Когато става промѣна въ почвата, въ твърдата материя, тази промѣна носи нещастие на хората; когато става промѣна съ течната материя, тази промѣна носи благословение на хората; когато става промѣна съ въздухообразната материя, тази промѣна обновява хората; и най-после, когато става промѣна съ огнената материя, съ огъня, тази промѣна носи блага на хората. Това, което става съ природата, става и съ самия човѣкъ; следователно, и резултатитѣ сѫ еднакви. Представете си, че почвата, върху която живѣете, започне да се вълнува, както въздухътъ и водата се вълнуватъ отъ вѣтроветѣ, какво ще стане съ васъ? Ето защо, при всички условия въ живота, твърдата материя, почвата, винаги трѣбва да бѫде въ покой. Водата нека тече, въздухътъ нека се вълнува, огънътъ нека гори, но при всички тия промѣни, земята всѣкога трѣбва да кротува! И затова, когато се казва, че трѣбва да бѫдемъ кротки, ние разбираме, че основата на нашия животъ, като изкуство, трѣбва да бѫде устойчива. Твърдата почва, на която седи нашиятъ принципъ, нашето разбиране на живота, не трѣбва да почива върху свойствата на водата, нито върху свойствата на въздуха, нито пъкъ върху свойствата на огъня. На какво трѣбва да почива тогава? Нашето разбиране за живота, трѣбва да почива върху свойствата на твърдата почва. Защо? Защото житото въ водата не се сѣе, въ въздуха — сѫщо, а въ огъня — по никой начинъ не можешъ да го посѣешъ. Житото се сѣе само на земята, на твърдата почва, а водата, въздухътъ, огъньтъ, т. е. свѣтлината сѫ условия, които помагатъ на посѣтото, по-скоро да израсте.

 

    И тъй, когато се говори за живота, като наука, като изкуство, ние разбираме красивото, великото, което носи всички придобивки. Обаче, красотата, въ тѣсенъ смисълъ на думата, е само стремежъ на душата, но не и нейнъ идеалъ. Да бѫдешъ красивъ, това не е идеалъ, но резултатъ; да бѫдешъ ученъ, това не е идеалъ, но резултатъ. Всѣки може да бѫде красивъ, ученъ, това е въпросъ на времето. Красотата, ученостьта сѫ условия на живота, които човѣкъ трѣбва да знае, какъ да постигне. Който знае да съчетава краскитѣ, тоноветѣ въ себе си, той може да стане красивъ. Но понеже краскитѣ съставятъ елементи на свѣтлината, той трѣбва да разбира тия елементи. Значи, свѣтлината прави човѣка красивъ. Сѫщевременно, свѣтлината е храна за човѣка. Като мисли, той се храни съ свѣтлината. Ако растенията могатъ да приематъ вѫглената киселина отъ въздуха, въ видъ на вѫгледвуокисъ и вода, и да я преработватъ въ себе си, да я използуватъ като храна, защо човѣкъ, който стои по-високо отъ растенията, да не може да се храни съ свѣтлина? Значи, растенията не сѫ на такъвъ низъкъ уровенъ, както сѫ мислили нѣкога за тѣхъ. Съвременнитѣ учени признаватъ, че тѣ сѫ по-голѣми химици, отколкото мнозина химици въ нашитѣ времена. Както виждате, тѣ приематъ вѫгледвуокиса отъ въздуха, който представя отрова за хората, и го обработватъ въ себе си, използуватъ го за храна. Това нѣщо, човѣкъ не може да направи. Значи, лабораторията, съ която растенията разполагатъ въ себе си, е по-съвършена отъ тази, която човѣкъ има. Тогава де остава нашата наука? Азъ не говоря за външнитѣ лаборатории, не говоря за външната наука, но имамъ предъ видъ вѫтрешната лаборатория, вѫтрешната наука на човѣка, съ която той би могълъ да превръща, да преработва своитѣ отровни мисли и чувства, и да ги използува за храна. Всѣка отрицателна мисъль и всѣко отрицателно чувство въ човѣка сѫ отровни вещества, които той трѣбва да знае да обработва и да използува за храна. Истински учениятъ, знае това изкуство. Вземете, запримѣръ, когато домакинята иска да извади маслото отъ млѣкото, тя знае, какво трѣбва да направи. Тя ще извърши нѣколко предварителни процеси съ млѣкото, докато извади маслото отъ него. Днесъ всѣка домакиня може да направи това: първо ще издои млѣкото, после ще го свари, ще го остави малко да истине и най-после ще пристѫпи къмъ биенето. Важно е, какъ е дошла тази мисъль въ ума на човѣка, че може да издои млѣкото отъ овцата, или отъ кравата, да го вари, да го подквасва, или подсирва и т. н.. За съвременнитѣ хора, тѣзи процеси сѫ прости, но тѣ представятъ голѣмо изкуство. Гледаме, какъ малкото дете бозае отъ майка си, и намираме, че това е простъ процесъ, но въ сѫщность и той представя нѣкаква наука, нѣкакво изкуство.

 

    Учениятъ земледѣлецъ, за когото ви говорихъ, покрай житото, изучавалъ и кѫклицата, и дошълъ до заключение, че тя е егоистка, користолюбива. Оттамъ, той дѣли зърненитѣ храни на благородни и неблагородни. Житото, ръжьта и други нѣкои семена той счита благородни, защото лесно се подаватъ на покълване. Достатъчно е да поставите житото, ръжьта, ечемика въ малко вода и при известна топлина, за да видите, че следъ два-три деня, тѣ започватъ вече да покълватъ. Направите ли сѫщия опитъ съ кѫклицата, тя нѣма да покълне. Въ това отношение, тя се отличава съ голѣмо недовѣрие. Кѫклицата казва: „Не трѣбва да се вѣрва много на условията; днесъ ги гледашъ благоприятни, но не знаешъ, каква изненада ти готвятъ за утрешния день. Затова азъ ще чакамъ, да се осигуря добре, и тогава ще се проявя.“ Това показва, че кѫклицата е минала презъ голѣми изпитания, презъ голѣми страдания, вследствие на което, е изгубила довѣрие въ окрѫжаващата срѣда. Оттукъ вадя следното заключение: едни хора мязатъ на жито, на ечемикъ, на ръжь, а други — на кѫклица. Колкото и да говоришъ на последнитѣ, каквито истини и да имъ разкривашъ, тѣ казватъ: На насъ ли ще говоришъ тия нѣща? Ние не вѣрваме, ще чакаме благоприятни условия.— Можете да чакате, колкото искате, но и вие, като кѫклицата, нѣма да поникнете. Докато чакате благоприятно време за възприемане на истината, тя вече е заминала. Сега ще чакате да дойде другата година. Докато дойде другата година, ще ви посети друга идея, и вие пакъ ще изгубите благоприятнитѣ условия.

 

    Казвамъ: когато изучавате естественитѣ науки, вие трѣбва да се спирате върху известни положения, да вадите общи изводи, които да поставяте като основа на вашия животъ. Защо ви сѫ необходими тия изводи? Защото законитѣ въ живата природа сѫ едни и сѫщи за всички сѫщества: тѣ работятъ едновременно и въ растенията, и въ животнитѣ, и въ хората, както и въ висшитѣ сѫщества. Единъ законъ е добре изученъ, когато се разглежда неговото въздействие отъ най-малкитѣ до най-високостоещитѣ сѫщества. И обществениятъ животъ е резултатъ на минали животи, макаръ и той още да не е напълно разуменъ. Разуменъ животъ е животътъ въ своята първична проява, въ своя първиченъ произходъ, както е излѣзълъ отъ Първичната Причина, но при постепенното си слизане той е изгубилъ своята разумность, която отново трѣбва да придобие. Съвременнитѣ общества водятъ простъ, полусъзнателенъ животъ. Засега хората се обединяватъ въ общества, не толкова поради нѣкаква висша разумность, колкото по причина на нѣкакви външни условия. Щомъ дойдатъ до известно изобилие, до нѣкаква охолность, тѣ започватъ да водятъ споръ помежду си и се раздѣлятъ. Днесъ всички разумни, всички напреднали, високо просветени хора, работятъ за подобрение на обществения животъ, за поставянето му на здрава, солидна основа. Отъ хиляди години насамъ, човѣкъ е живѣлъ при неблагоприятни условия, които сѫ внесли въ него редъ наслоявания, редъ качества, неприсѫщи на неговото първично естество, отъ които той трѣбва да се освободи. Днесъ, всѣки разуменъ човѣкъ се запитва, какво трѣбва да прави, за да подобри, да видоизмѣни, или по-право да се освободи отъ примѣсенитѣ къмъ неговото естество, отрицателни качества. Срещате единъ човѣкъ и казвате: Отличенъ човѣкъ е той! Какъ познахте, какъвъ е този човѣкъ? Ако искате да познаете човѣка, идете въ кѫщата му. Ако отидете въ дома на този човѣкъ и видите на земята послани мечи кожи, на стенитѣ — закачени ножове, саби, пушки, въ мазитѣ — барутъ, динамитъ, а на полицитѣ въ стаята редъ отровни билки, какво заключение ще извадите за него? Можете ли да го наречете истински културенъ човѣкъ? Отивате въ дома на другъ човѣкъ и намирате въ шкафоветѣ книги, на масата — мастило, хартия за писане, моливи, писалки и т. н. Следъ това посещавате дома на трети човѣкъ и виждате на гвоздеи закачени царевици, въ хамбаря — жито, ечемикъ, ръжь и т. н. И за тримата ще извадите различни заключения. Следователно, всѣки човѣкъ се интересува отъ нѣщо специфично. Обаче, това още не представя неговиятъ животъ, нито пъкъ идеалътъ на неговата душа. Това е само времененъ стремежъ на неговата душа, който ще му послужи като срѣдство, като условие за постигане на нѣщо по-велико. Значи, всѣки трѣбва да намѣри въ себе си онази първична идея, онова вѫтрешно изкуство, което е въ състояние да го обнови.

 

    Сега, ще ви задамъ въпроса: Може ли всѣки отъ васъ да намѣри своя прадѣдо, отъ когото е произлѣзълъ? Казвате: Нали всички сме произлѣзли отъ Бога? — Да, това е твърдение само. Можете ли да докажете това твърдение? Всѣко твърдение е вѣрно, само когато може да се докаже, когато може напълно да се обоснове. Запримѣръ, ученикътъ пише на дъската числото едно и започва да брои: единъ конь, единъ човѣкъ и т. н. Питамъ: тази единица проста ли е? Единицата е сборъ отъ разумни сѫщества, които иматъ общъ идеалъ и работятъ въ едно направление. Въ този смисълъ, единицата е колективно сѫщество. Въ широкъ смисълъ, подъ думата единица се разбира Богъ. Значи, въ свѣта само Богъ е единица. Отличителното качество на тази единица е, че тя сама се опрашва, т. е. тя сама създава своя животъ, както и живота на всички сѫщества. Тази единица е вѣчна и безсмъртна. Безсмъртието произлиза отъ нея. Сега, като знаете нѣщо за единицата, можете ли да обясните математически, какъ се е образувало числото две? После, можете ли да обясните, какви сѫ били условията за създаването на първата единица въ свѣта, и какви сѫ били условията за създаването на втората единица? Трѣбва да знаете, обаче, че условията за създаването на първата, на втората, на третата и на десетата единица, сѫ били съвършено различни. Това показва, че различнитѣ условия даватъ различни резултати. Та сега вие твърдите, че сте произлѣзли отъ Бога, но не доказвате това твърдение. Да твърдите нѣщо, безъ да го доказвате, то нѣма сила. Въ това положение, вие мязате на онзи слуга, който се наелъ да пасе овцетѣ на единъ богатъ землевладѣлецъ. Той навсѣкѫде говорилъ за богатството на своя господарь, че ималъ нѣколко стотинъ овце, че ималъ хиляди декари земя, ниви, градини, лозя, че билъ добъръ човѣкъ, че ималъ голѣми знания, но не пасълъ добре овцетѣ му: всѣки день се губили по десетина овце; всѣки день заболѣвали по нѣколко; всѣки день вълци нападали стадото на господаря му и изяждали по нѣколко отъ най-хубавитѣ овце. Питамъ: какво се ползува господарьтъ отъ препорѫката на своя слуга, който всѣки день му причинява толкова щети? Какво се ползува и самиятъ слуга отъ това, че вѣрва въ богатството, въ знанието и въ добротата на своя господарь, щомъ не може да ги използува за свое добро? На сѫщото основание, питамъ: какво се ползувате отъ това, като говорите за Бога, че е всесиленъ, всемѫдъръ, всеблагъ? Каква полза отъ това, че Той е всесиленъ, когато ти си слабъ? Каква полза отъ това, че Той е всемѫдъръ, когато ти си глупавъ? Каква полза отъ това, че Той е всеблагъ, когато ти си лошъ? Какво ви ползува тази вѣра въ Бога, въ Неговитѣ качества, щомъ и вие не можете да бѫдете като Него? Какъвъ е този синъ, който не прилича на баща си? Следователно, когато говори добре за господаря си, слугата трѣбва да бѫде добъръ, разуменъ, да докаже, че той разбира господаря си и грижливо пасе стадото му. Като говори добре за слугата си, и господарьтъ трѣбва да покаже, че го разбира, познава неговитѣ нужди и ги задоволява. Започнатъ ли и господарьтъ, и слугата да говорятъ единъ за другъ лоши работи, това показва, че тѣ нѣматъ вѣра помежду си. А щомъ нѣма взаимно довѣрие между хората, тѣ не могатъ да работятъ заедно.

 

    И тъй, не е важно, каква е вашата вѣра въ Бога, но важно е, каква е Неговата вѣра въ васъ. Бихъ желалъ главно Богъ да има вѣра въ васъ, че можете да вършите Неговата работа. Убедите ли се въ вѣрата на Бога въ васъ, вие сте намѣрили вече своя приятель въ живота си и можете да считате, че имате една основна идея, на която да се крепите. Колко отъ съвременнитѣ хора иматъ тази основна идея? Повечето хора днесъ искатъ да иматъ доброто мнение на окрѫжаващитѣ. И тази идея е добра, но тя трѣбва да имъ предаде нѣщо. Любовьта, която храните къмъ нѣкой човѣкъ, трѣбва да ви предаде нѣщо. Не е истинска любовь онази, която нищо не предава на човѣка. Не е силна свѣтлина онази, която въ тъмна, въ мрачна нощь, не може да освѣтли пѫтя на човѣка. Не е желанно богатство онова, което не може да улесни, да подобри живота на човѣка. Не е осмисленъ животъ онзи, който не носи щастие на човѣка. Не е сила онази, която не освобождава човѣка. Тъй щото, колкото и каквото да говорите за вѣрата си въ Бога, тя не е истинска вѣра, докато всѣки день изпадате въ обезсърдчения, въ отчаяния, въ обезсмисляне на живота. Като вѣрвате въ Бога, кажете, какво ви е предала тази вѣра?

 

    Мнозина изпадатъ въ друго заблуждение, като очакватъ да придобиятъ вѣра, знания въ онзи свѣтъ. За кой онзи свѣтъ говорите? Онзи свѣтъ е забавление, което хората сами сѫ измислили. Да очаквате на онзи свѣтъ, то е все едно да сте въ положението на слуга, чийто господарь казва: Ти ми работи сега добре, че идната година азъ ще ти дамъ 30,000 лв. Слугата дочаква тази година, но като дойде време да му се плати, господарьтъ започва да потрива рѫцетѣ си, да се извинява и казва: Идната година ще ти платя. И слугата все очаква да дойде идната година, дано господарьтъ му изпълни обещанието си. Не е лошо човѣкъ да вѣрва въ идната година, но въ дадения случай сегашната година струва повече отъ идната. Една основна идея, добре разбрана и приложена въ живота, струва повече, отколкото много велики идеи, неразбрани и неприложени. Разбраната идея служи за основа, върху която можемъ да градимъ нашето щастие. Нѣкой се оплаква, че е боленъ. Казвамъ: повѣрвай и ще оздравѣешъ! Когато говоря на хората за Бога, тѣ казватъ: Ние сме болни, бедни, страдащи, помогни ни, нѣма какво да ни говоришъ за Господа. — И това може да стане, но при условие, вие първо да повѣрвате. Щомъ повѣрвате, то е все едно, че сте разбрали това, което ви говоря.

 

    Сега, ще прекѫсна мисъльта си, както правятъ авторитѣ на романитѣ, да приведа единъ примѣръ, който донѣкѫде илюстрира, какво нѣщо е човѣкъ безъ устой въ живота. Този примѣръ купихъ съ пари, но не съмъ извадилъ заключението си, той не е завършенъ още. Преди десеть години получихъ подаръкъ една електрическа тенджера, която не употрѣбявахъ, нѣмахъ нужда отъ нея. Тѣзи дни ми дойде на умъ да направя опитъ съ нея, да видя, може ли да ми служи. Турихъ я на контакта, обаче, стана нѣкакво вѫтрешно изгаряне, и тя не можа да се нагрѣе. Причината за изгарянето ѝ се дължи на това, че азъ я поставихъ на електрически токъ отъ 220 волта, а тенджерата била пригодена за 150 волта. Като изгорѣ, азъ прибрахъ тенджерата настрана, ако се укаже нѣкакъвъ случай, да се поправи. Два-три деня следъ това, пристига единъ младъ господинъ отъ Пловдивъ, иска да ме види и казалъ, че много бърза. Азъ бѣхъ заетъ, но си помислихъ: ще го приема, да видя, защо бърза толкова много. Той веднага влѣзе въ стаята ми и започна да разправя, че билъ електротехникъ, идвалъ отъ Пловдивъ, но като дошълъ въ София, да търси работа, изхарчилъ всичкитѣ си пари, изпокѫсалъ се, и ме моли да му услужа съ 200 лв., които ще върне, като отиде въ Пловдивъ. Като чухъ, че много бърза, азъ разбрахъ вече, въ какво седи работата, но не искахъ да правя прибързани заключения. Казахъ му: ето, азъ имамъ една развалена електрическа тенджера, която вие, като електротехникъ, ще можете да направите и да си изкарате пари за пѫть. — Не ще мога да я поправя, бързамъ да замина. — Защо бързате толкова много, щомъ нѣмате пари? Ако имате пари, разбирамъ да бързате, но при това положение, въ което се намирате, нѣма защо да бързате. Вие сте дошли за работа; ето, работа ви се отваря. Азъ имамъ особено мнение за хора, които бързатъ много. Както и да е, той прегледа тенджерата и намѣри, че цѣлата батерия въ нея е развалена. Казвамъ му: направете смѣтка, за колко лева материалъ трѣбва да се купи. Той направи смѣтка и ми каза, че трѣбватъ всичко 250 лв. за материалъ. Дадохъ му 270 лв., да купи материала. Той отиде въ града и следъ три часа се върна, като каза, че материалътъ сега билъ по-скѫпъ и сѫ нужни още 200 лв. Каквито материали е купилъ, оставилъ въ една позната фирма, да не ги носи съ себе си. Взе тенджерата, взе паритѣ, и пакъ отиде въ града. Азъ знаехъ, че повече нѣма да се върне, но оставихъ да се прояви до край, да видя, доколко ще издържи. Той дойде на другия день, но безъ тенджерата, и каза, че утре ще я донесе, като ме помоли да му дамъ 250 лв. да си купи обуща. — Като поправите тенджерата, тогава ще ви заплатя добре. Отиде си той, но не се върна повече, и тенджерата остана у него.

 

    Това бѣше опитъ съ единъ човѣкъ, да се види, доколко може да издържа, и каква е неговата честность. За мене е важно, дали ще направи тенджерата, а не това, че съмъ му далъ пари. Азъ искамъ той да прояви своята честность като човѣкъ. И невидимиятъ свѣтъ по този начинъ изпитва хората, доколко сѫ честни. Честностьта повдига човѣка. Честниятъ човѣкъ е благороденъ; той издържа при всички лоши условия на живота. Да постѫпишъ честно, значи да победишъ лошитѣ условия. И на смъртно легло да си, пакъ можешъ да бѫдешъ честенъ, да принесешъ красивъ плодъ въ живота си. Честностьта е онзи елементъ, който алхимицитѣ сѫ търсили — елексирътъ на живота, първичниятъ зародишъ на живота. Този зародишъ сѫществува въ човѣка. Когато изучава религиозния, духовния животъ, главната цель на човѣка е да придобие въ себе си безсмъртнитѣ форми. Въ човѣшкия организъмъ има една безсмъртна клетка — първичната, която всѣки трѣбва да намѣри. Всички усилия на науката, на религията сѫ насочени, именно, въ това направление, да намѣрятъ тази първична клетка. Тя е прадѣдътъ на всички клетки. Като се намѣри тази клетка, върху нея може да се гради бѫдещия животъ. Тя е подобна на прадѣда на житото. Тази първична, жива клетка се отличава отъ другитѣ по това, че съдържа въ себе си рогово вещество. Хранителнитѣ вещества въ нея сѫ повече, отколкото въ другитѣ клетки, а благодарение на роговото вещество тя се отличава съ голѣма устойчивость, издържа и при най-лошитѣ условия.

 

            Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Двама или трима, това сѫ необходимитѣ условия, за да дойде Христосъ. Идването на Христа между хората е основната идея, отъ която произтича безсмъртието; безсмъртието пъкъ носи щастието. Усилията на цѣлия животъ днесъ се свеждатъ къмъ постигане на това безсмъртие. Достатъчно е човѣкъ да добие сѣнката на безсмъртието само, за да бѫде отличенъ ученикъ, проповѣдникъ, държавникъ, отлични баща или майка. Ето защо, при каквото положение и да се намира, човѣкъ трѣбва да прави усилия, да постигне това безсмъртие. Ще прави, усилия човѣкъ, но и ще вѣрва въ онази жива клетка въ себе си, която расте и се развива непрекѫснато. Допусне ли въ себе си мисъльта, че всичко зависи отъ външнитѣ условия, той губи силата на тази първична клетка въ себе си, губи своя прадѣдо. Въ който моментъ повѣрва, че той е надъ външнитѣ условия и може да ги използува, ще намѣри своя прадѣдо. Външнитѣ условия сѫ толкова промѣнчиви, колкото и самитѣ хора. Срещате единъ човѣкъ, виждате, че днесъ мисли едно, утре — друго, после — трето и т. н. Всѣки трѣбва да намѣри въ живота си поне единъ човѣкъ, който носи въ себе си тази основна идея — безсмъртието, за да му покаже начина, по който той самъ е намѣрилъ въ себе си първичната клетка, или прадѣдото на сегашното жито. Който се храни съ това жито, той е разрешилъ за себе си въпроса за храненето. Той не се нуждае отъ никаква друга храна.

 

    Следователно, идеята, която може да задоволи човѣка, е той самъ да се опрашва. Ако заболѣе, той самъ да се лѣкува, да не търси хора, които да му помагатъ, и на които да разказва своитѣ нещастия и страдания. Нѣма по-лошо нѣщо отъ това, да разправяшъ страданията си на хората. Не е благородно да товаришъ хората съ страданията си. Че кой не страда въ свѣта? Какво ще постигнете, ако разказвате на хората своитѣ радости и страдания като романъ? Бащата ще започне да разказва на децата си, какъ се сражавалъ на бойното поле, или какъ го нападнали разбойници. Майката пъкъ, ще започне да имъ разправя, какви страдания имала отъ мѫжа си, отъ свекърва си и т. н. Тѣзи разкази могатъ да се разправятъ, но при други условия на живота. При сегашнитѣ условия, за възпитанието на хората, се изискватъ съвсемъ други методи. Ако търсите единъ приятель, или учитель, каква трѣбва да бѫде тѣхната основна чърта? Или, ако искате да се повдигнете, на коя чърта въ вашия характеръ трѣбва да разчитате? За да се повдигнете, вие трѣбва да имате поне една основна идея въ себе си, но да не е отвлѣчена. Ето, този българинъ ималъ една основна идея, да намѣри прадѣдото на сегашното жито. Тази идея е възникнала въ неговия умъ по вѫтрешенъ пѫть. И най-после, като намѣрилъ първичното жито, той ще дойде до други, по-дълбоки заключения. Засега той описва външно, какъвъ е класътъ на това жито. Той казва, че класътъ му билъ много дълъгъ, съдържалъ по 40 зрънца, два пѫти по-едри отъ сегашнитѣ, а сѫщевременно било и по-хранително.

 

    Казвамъ: за да бѫде добъръ, човѣкъ трѣбва да намѣри своя прадѣдо, или своя прародитель, т. е. онзи, отъ когото се е родилъ първоначално. Ще кажете, че сте родени отъ Бога. Родениятъ отъ Бога има въ себе си тази основна идея, той не я търси сега. Съ това азъ не искамъ да кажа, че вие нѣмате нищо хубаво въ себе си. Не, вие имате жито, но отъ сегашното; вие имате идеи и вѣрвания въ себе си, които сѫ на израждане вече. Има убеждения, има добродетели въ свѣта, които сѫщо така сѫ на израждане. Свѣтътъ се нуждае отъ нѣщо ново, което, като влѣзе въ хората, коренно да ги измѣни. Въ това отношение, алхимицитѣ отдавна сѫ разбрали тази истина, и на времето си още, сѫ търсили нѣщо ново, което да подмлади хората. Ако вложи въ себе си една Божествена идея, човѣкъ моментално ще се подмлади и ще намѣри начинъ за разрешаване на противорѣчията и мѫчнотиитѣ въ живота. Евангелието, напримѣръ, съдържа много такива идеи, които и до днесъ оставатъ неразкрити. Не е позволено още да се разкриватъ на хората тѣзи истини. Мнозина искатъ да имъ се каже нѣщо отъ тѣзи истини, но за да имъ се каже нѣщо, тѣ трѣбва да разбиратъ Божественото начало въ себе си, да вѣрватъ въ Първата Причина и да сѫ свързани съ Нея. После, тѣ трѣбва абсолютно да вѣрватъ въ себе си, както и въ своитѣ ближни. Никакво съмнение не трѣбва да сѫществува въ тѣхъ! Ние сме срѣда, проводници на Божественото. Въ тази срѣда работятъ много напреднали сѫщества. Всѣки човѣкъ отдѣлно е резултатъ и на работата на своитѣ предци. За да дойде въ връзка съ напредналитѣ, съ разумнитѣ сѫщества, той трѣбва да се върне къмъ своя първиченъ животъ, къмъ живота на своитѣ предци, които се отличавали съ голѣма устойчивость, съ високъ моралъ. Иначе, каквито закони и теории да се прокарватъ въ съвременнитѣ общества, тѣ не могатъ да подобрятъ живота.

 

    Като гледамъ картинитѣ на съвременнитѣ художници, много рѣдко виждамъ нѣщо високо идейно. Българитѣ, напримѣръ, обичатъ да рисуватъ картини отъ миналото, прозаични нѣща. Тѣ обичатъ да рисуватъ своитѣ царе, Крумъ, Симеонъ, забележителни съ голѣмитѣ си подвизи. Коя бѣше основната идея на Крума, на Симеона? Тѣ показаха ли предцитѣ на българитѣ? Това става не само въ България, но и въ цѣла Европа. Кой европеецъ се е заелъ да търси предцитѣ на тѣхното жито? Ако човѣкъ не устоява на мѫчнотиитѣ въ живота, това показва, че той не е намѣрилъ още своитѣ предци. Ако при най-малкитѣ мѫчнотии изсъхвате, де е вашата сила? Ако вашето вѣрую не може да устои на изпитания, каквито устройваха на мѫченицитѣ, какво вѣрую е това? Какво ще кажете за единъ теософъ, окултистъ, или пъкъ християнинъ, който, при най-малкитѣ изпитания, напуща своето общество, или черковата, къмъ която се числи? Човѣкъ може да напусне дадено общество или държава, но дето и да отиде, той все ще се натъкне на известни ограничения, на известни закони. Всѣки законъ изисква отъ човѣка зачитане или известно подчинение. A тъй, да се движи човѣкъ отъ едно мѣсто на друго, да бѣга отъ затрудненията, това не е никакво разрешаване на въпроситѣ. Да се движи, да се разлива човѣкъ въ своя животъ, това е качество, присѫщо на водата. Човѣкъ трѣбва да бѫде стабиленъ, като почвата, като твърдата материя. Щомъ дойде до Бога, до идейния животъ, никѫде не трѣбва да се мѣстимъ. Турцитѣ казватъ: „Камъкъ, който се търкаля, основа не хваща“. Ако камънитѣ на вашата кѫща се търкалятъ, каква кѫща е тази? Кръвьта трѣбва да тече; мисъльта трѣбва да се движи; чувствата трѣбва да се разширяватъ, но въ човѣка трѣбва да остане поне една основна идея въ покой, която да образува неговото тѣло. Най-важното нѣщо въ човѣка е неговото тѣло, а не мислитѣ и чувствата му. Мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ външни условия. Това, което всѣки день се тъче въ човѣка, сѫ неговитѣ клетки. Значи, при сегашнитѣ условия на живота, най-важното нѣщо за човѣка е неговото тѣло, защото то представя проявения човѣкъ. Ще кажете: Чудно нѣщо! Това хилаво човѣшко тѣло, било толкова важно! Да, съ това тѣло, именно, този българинъ пропѫтува цѣла България, за да намѣри само два класа отъ предцитѣ на българското жито. Съ вашата философия вие можахте ли да пропѫтувате тѣлото си, да намѣрите въ него онази първична, безсмъртна клетка? Можете ли да кажете, въ кой удъ на организъма се намира тази клетка? Нищо не можете да кажете, а при това тази клетка е въ васъ.

 

            Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. Съвременнитѣ хора вѣрватъ въ щастие и чакатъ, то да имъ дойде на крака, като казватъ: Добъръ е Господъ! — Азъ вѣрвамъ 200 на стотѣ, че Господъ е добъръ, великъ, благъ, но при все това хора умиратъ гладни. Богъ е животъ, но при все това хората умиратъ. Кой е причината за смъртьта на хората: Богъ, или тѣ сами? Казвамъ: Въ своето Царство, Богъ не търпи никакво безредие, затова всѣки моментъ възстановява реда въ живота. Като види нѣкой смъртенъ човѣкъ, Той казва: „Това гърне не струва, да се хвърли вънъ!“ Господъ постоянно чисти хората. Следователно, хората ще умиратъ дотогава, докато намѣрятъ своитѣ предци и се пресадятъ на тѣхъ. Апостолъ Павелъ казва: „Ще се присадимъ на дива маслина“. Това подразбира, че ще се присадимъ на нашитѣ предци. Значи, ако питомното се присади на своето собствено дърво, то ще вирѣе по-добре и по-добъръ плодъ ще дава.

 

    Сега, азъ обръщамъ вниманието ви върху следнитѣ положения: ако вѣрванията ви сѫ като на обикновенитѣ религиозни хора, нищо нѣма да направите съ тѣхъ; ако имате знанието на свѣта, нищо нѣма да направите съ него. Какво ви е нужно тогава? Да имате въ себе си поне една основна идея. Дето и да отидете, на този или на онзи свѣтъ, вие трѣбва да имате поне една основна идея. Нѣкои казватъ: Какво ще оставимъ на земята, като заминемъ за онзи свѣтъ? Казвамъ: две важни нѣща трѣбва да ви занимаватъ — какво ще оставите на земята следъ заминаването си и какво ще занесете съ себе си въ онзи свѣтъ. Първото е необходимо, за да намѣрите нѣщо, като дойдете втори пѫть на земята, а второто е необходимо, да има какво да работите на онзи свѣтъ. Какво искалъ да каже Христосъ съ стиха „събирайте си богатства, които молецъ не опасва, нито ръжда разяжда“? Знаете ли положително, колко и какво сте внесли въ Божествената банка? Що се отнася до земнитѣ банки, хората знаятъ, колко сѫ внесли, но дойде ли въпросъ до небесната банка, тѣ не знаятъ, колко сѫ внесли въ нея, и дали, изобщо, има внесено нѣщо. Това всѣки човѣкъ трѣбва да знае, защото физическиятъ животъ е свързанъ съ Божествения. Каквото вършите на земята, то има отражение въ Божествения свѣтъ. Който иска да придобие безсмъртието, той трѣбва да изучава живота, като велико изкуство. Не е достатъчно само да се цитиратъ стихове отъ Евангелието, но тѣ трѣбва да се живѣятъ. Какъвъ животъ е този, ако единъ день сте радостни, а на другия день скръбни, или единъ день вѣрвате, а на другия день се съмнявате? Всички трѣбва да знаете, че когато хората умиратъ, Богъ ги учи. Той насочва мисъльта имъ въ права посока.

 

    Казвамъ: вашиятъ животъ лесно може да се подобри. — Какъ? — Като внесете въ себе си една безсмъртна идея. Не мислете, че съ обикновената вѣра можете да подобрите живота си. Не, ще внесете въ себе си такава основна идея, която да ви даде вѣра, упование и сигурность въ живота. Който има такава идея, той мяза на човѣкъ, качилъ се на скала срѣдъ бурното море, и седи тамъ, тихъ и спокоенъ, незастрашаванъ отъ морскитѣ вълни. Основната идея дава на човѣка необходимитѣ елементи за работа. Който намѣри тази идея въ себе си, т. е. своя прадѣдо, той се подмладява, облагородява и престава да се занимава съ дребнавоститѣ на живота. Умътъ му се изпълва съ свѣтли и възвишени мисли, а сърцето — съ благородни чувства. Докато човѣкъ не е намѣрилъ тази основна идея, той мяза на малко дете, което цѣлъ день играе на улицата съ каль и пѣсъкъ, прави си кѫщички, цапа се съ кальта. Щомъ намѣри тази основна идея, човѣкъ е пакъ сѫщото дете, но вече баща му го завежда въ градина, пълна съ хубави, зрѣли плодове. Детето забравя вече кѫщичкитѣ отъ каль и пѣсъкъ, и мисли само за зрѣлитѣ, сладки плодове. То се изчиства външно и вѫтрешно, и започва да се храни само съ плодове, които внасятъ въ душата му нѣщо ново, което го повдига и облагородява.

 

            Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ“. Това е казалъ Христосъ на времето си, но то се отнася за вѣчни времена. Задайте си и вие въпроса, ще можете ли да живѣете, следъ като умрете? Ще можете ли да забогатѣете, следъ като осиромашеете? Азъ взимамъ думата забогатяване въ красивъ смисълъ. Да намѣришъ смисъла на живота, това значи да забогатѣешъ. Казано е: „Блажени нищитѣ духомъ“. Нищитѣ духомъ не подразбиратъ бедни хора. Да бѫдешъ нищъ, това подразбира известно състояние на духа. Нищиятъ духомъ представя долина, въ която всичко расте, цъвти и зрѣе. Нищиятъ духомъ е смиренъ, тихъ, кротъкъ човѣкъ, който е намѣрилъ основната идея и казва: Господи, досега съмъ се луталъ въ живота, но намѣрихъ вече основната идея и започвамъ да се чистя. Намѣрихъ вече житното зърно, върху което почива моето щастие. Казвамъ: Тази идея струва повече отъ всичкото богатство и знание на свѣта. Тази идея е магическата прѫчица въ живота на човѣка, която може да го направи ученъ, силенъ, музикантъ — съ тази идея той може да постигне всичко, каквото желае. Достатъчно е човѣкъ да насочи мисъльта си въ дадена посока, за да може, въ 20—30 г. най-много, да постигне това, което безъ тази идея, едва ли за цѣлъ животъ би постигналъ. Ако сте дошли до придобиване на тази идея, не отлагайте. Работете, молете се, да я постигнете. Съ нейното постигане ще дойде и възкресението. Само онзи ще дойде до възкресението, който е придобилъ основната идея, който е намѣрилъ своитѣ предци. Богъ ще се всели само въ ония житни зрънца, които сѫ въ състояние да възприематъ слънчевата свѣтлина по новия начинъ. Нашитѣ предци сѫ били въ състояние разумно да използуватъ богатствата въ природата, когато съвременнитѣ хора даже не подозиратъ за тия богатства. Днесъ българитѣ разработватъ земята едва на дълбочина 25 см.; ако я разработватъ на 50—60 см. дълбочина, тѣ ще откриятъ въ нея богатства за хиляди години. Има известна аналогия между разработването на земята и на човѣшкия мозъкъ. Колкото плитко разработватъ земята, толкова плитко разработватъ и мозъка. Често слушате съвременнитѣ хора да си говорятъ: Не ни трѣбва дълбока философия, на дълбоко да се оре; отгоре-отгоре само е достатъчно. Не, дълбока философия се изисква! Земята трѣбва да се обърне на дълбочина 60 см. Ако посадите семена въ така разработена земя, тя ще даде сто пѫти по-добри резултати. Въ това отношение, страданията сѫ необходими, тѣ представятъ ралото, което разорава земята. Страданията сѫ необходими за опрѣсняване, за усилване на елементитѣ. Който, страда, той се усилва, калява се. Който седи въ покои, той отслабва, крехъкъ става. Сѫщото може да се каже и за болеститѣ. Който е боледувалъ, той става по-издържливъ, по-силенъ. Ако нѣкой не е боледувалъ въ живота си, организъмътъ му е по-изнѣженъ, по-неиздържливъ. Калениятъ, издържливиятъ човѣкъ има запасъ отъ енергии, съ които се противопоставя на всѣка болесть. Този човѣкъ издържа не само на болести, на страдания и мѫчнотии, но и на всѣка отрицателна мисъль или отрицателно чувство, които минаватъ презъ него.

 

    Примѣрътъ съ моята тенджера, който ви разказахъ, е цененъ и за васъ, да знаете, какъ да постѫпвате. Когато нѣкой ви иска пари, не му давайте, докато не свърши нѣкаква работа. Иначе, човѣкъ се разваля. Въ дадения случай, азъ трѣбваше да отида заедно съ този електротехникъ, да купимъ материалъ за тенджерата, и по този начинъ, той щѣше да избегне изкушението. Това, че не издържа, показва отсѫтствие на прадѣдото въ него. Мнозина подържатъ мисъльта, че трѣбва да се помага на хората съ пари. Никѫде въ Евангелието не е казано, че трѣбва да се даватъ пари на хората. Азъ съмъ наблюдавалъ, че паритѣ развалятъ хората. Ако дойде при тебе нѣкой беденъ, босъ, съ окѫсани дрехи, първо го нахрани, дай му хлѣбъ да се наяде. И следъ това, ако имашъ възможность още да му помогнешъ, купи му нови дрехи и обуща, но старитѣ си не давай. Не давай тѣлото си на хората, т. е. не давай старитѣ си дрехи, които сѫ свързани съ тѣлото ти. Купи нови дрехи и му ги подари. Старата си кѫща никому не давай! Така постѫпва и Богъ по отношение на насъ. Сега, мнозина ще се хванатъ за думитѣ ми и ще възразятъ: Значи, не трѣбва да се прави добро на хората. Не, новъ, възвишенъ моралъ е нуженъ на съвременнитѣ хора! Задачата на нашия животъ не седи въ това да помагаме на беднитѣ. Ако дойде при мене нѣкой беденъ, азъ ще му кажа, коя е причината за неговата бедность, и ще му покажа начинъ за излизане отъ това положение; ако дойде нѣкой боленъ, ще му кажа, защо е боленъ и ще му посоча начинъ на лѣкуване.

 

            Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ азъ посрѣдъ тѣхъ“. Постарайте се да намѣрите тази основна идея въ себе си. Тя е въ васъ. Щомъ намѣрите нейнитѣ отличителни чърти, ще придобиете сила да издържате на всички страдания. Нѣма сила въ свѣта, която може да разклати тази идея въ васъ. И на кръста да сте, пакъ ще издържите, както издържа Христосъ. Той пострада заради тази основна идея, но издържа. Когато бѣше на кръста, Той извика: „Господи, защо си ме оставилъ?“ Но веднага следъ това Той каза: „Нека бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ Духа си.“ На друго мѣсто Христосъ казва: „Имамъ власть да положа душата си, имамъ власть и да я взема“. Това показва, че Той не очакваше да дойде нѣкой отвънъ да Му помогне. Казвамъ: когато се намѣрите на кръста, не очаквайте на хората да ви съжаляватъ. Достатъчно е вие сами да се съжалявате. Ако ви видя на кръста, азъ бихъ се радвалъ. Каква полза, ако плача за васъ и ви съжалявамъ? Вмѣсто да плача, по-добре ще бѫде да взема клещи и да извадя гвоздеитѣ отъ рѫцетѣ и краката ви, съ които сте заковани. Най-лесно е човѣкъ да пророни нѣколко сълзи за васъ, да ви каже, че волята Божия е такава и да си замине. Не, минешъ ли покрай нѣкой, който е разпнатъ на кръста, кажи му: Братко, бѫди спокоенъ, не се бой, пристори се на умрѣлъ, и щомъ те снематъ отъ кръста, ние ще те съживимъ. Казвате: Нали трѣбва да се говори истината на хората? — На кого трѣбва да се говори истината? Истината трѣбва да се говори само на разумнитѣ, на истинолюбивитѣ хора. На лъжцитѣ, на крадцитѣ, истината не трѣбва да се говори. И да имъ кажете истината, тѣ нѣма да вѣрватъ. Всѣки човѣкъ търси истината, но нѣкой отъ тѣхъ я търсятъ по кривъ пѫть. Истината съ лъжа, съ кражба не се намира. Нѣкой иска да отиде въ Америка, другъ — въ Германия, трети — въ Англия, тамъ да намѣрятъ истината. Казвамъ: ако можете тамъ да намѣрите истината, като основна идея въ вашия животъ, заслужава веднага да сторите това, да не губите време. Но ако и тамъ не я намѣрите, по-добре останете при условията, при които сте сега. Ако мислите, че на онзи свѣтъ ще намѣрите истината, можете и тамъ да отидете, но после да не съжалявате, да плачете, че сте гладни, да искате да ви раздаватъ жито на задушница; Задушницитѣ не сѫ нищо друго, освенъ условия да се задоволи отчасти глада на онѣзи, които сѫ заминали за онзи свѣтъ и оттамъ плачатъ, че сѫ гладни. Какъвъ е онзи свѣтъ, ако за душитѣ, които сѫ тамъ, трѣбва да се дава жито отъ нашия свѣтъ? Това не е истинскиятъ „онзи свѣтъ“, но единъ беденъ свѣтъ, пъленъ съ страдания. На душитѣ отъ онзи свѣтъ ние ще кажемъ: Да ви избави Господъ отъ това голѣмо страдание, въ което се намирате, да очаквате на нашитѣ подаяния!

 

    Сега, азъ говоря за ученицитѣ, а не за слушателитѣ. Първата задача на ученика е да дойде въ контактъ съ своя прадѣдо, да види, какви сѫ неговитѣ качества. Като влѣзе въ контактъ съ своя прадѣдо, той ще го научи, какво да прави. Ще кажете: „Духътъ на Истината ще ни научи, какво да правимъ“. За кой духъ говорите вие? Много духове ви говорятъ, но кой отъ тѣхъ трѣбва да слушате? Като говоря за духове, за ангели, мнозина се плашатъ. Защо се плашите отъ духоветѣ? Каква разлика има между духоветѣ и самитѣ васъ? Всички хора сѫ въплътени духове. Говорите за Ивана, за Драгана, но кой отъ васъ е видѣлъ Ивана или Драгана? Кой отъ васъ е видѣлъ човѣка? Иванъ или Драганъ се е качилъ на единъ бѣлъ конь, който временно е взелъ подъ наемъ, но коньтъ не е неговъ. Обаче, кой е този Иванъ? Де живѣе той? Кои сѫ отличителнитѣ му чърти? — Нищо не знаете. Но има нѣщо безсмъртно въ човѣка, което никога не се мѣни. Има моменти въ живота на човѣка, когато въ него настава тишина, спокойствие, и той чувствува, какво е въ сѫщность. Тѣзи моменти траятъ кратко време, следъ което, човѣкъ минава пакъ въ обикновения животъ на тревоги, докато най-после животътъ му се свърши, и той казва: Нищо, за въ бѫдеще ще постигна това, което сега не можахъ. — Ако живѣемъ по този начинъ и отлагаме нѣщата отъ единъ животъ за другъ, ние нищо нѣма да постигнемъ, нѣма да разрешимъ задачитѣ на своя животъ. Това е механически процесъ на живота, за който ние не говоримъ. Казвамъ: оживѣе ли веднъжъ човѣкъ, той трѣбва да използува това положение и да направи само още една крачка напредъ! — Ама ние правимъ усилия. — Азъ зачитамъ вашитѣ усилия, но трѣбва да направите само една крачка напредъ! Вѣрата, като понятие, е едно нѣщо, а като сила, приложена въ живота, е друго нѣщо. Всѣки день трѣбва да прилагате по една нишка къмъ вѣрата си, да я усилвате. Ако пъкъ всѣки день кѫсате по една нишка отъ вашата вѣра, тя отслабва, Вѣрата, като понятие е едно нѣщо, а като сила, която дава възможность на човѣка да постигне своитѣ стремежи, е друго нѣщо. Любовьта, като понятие, е едно нѣщо, а като сила за постижения, е друго нѣщо. Любовьта представя великъ свѣтъ. Ако знаехте, какво нѣщо представя една нишка отъ вѣрата, или отъ любовьта, вие щѣхте да работите за увеличаване на тѣхнитѣ нишки. Азъ засѣгамъ единъ отъ важнитѣ въпроси — въпросътъ за силата на ученика. Кога човѣкъ може да бѫде силенъ? Когато самъ се опрашва като житото. Докато търсишъ помощь отвънъ, като царевицата, ръжьта, ечемика, ябълката, крушата и др., ти си зависимъ човѣкъ. Значи, житото е емблемъ на човѣшкия животъ. Понеже житото днесъ е издребнѣло, това показва, че човѣшкиятъ животъ е издребнѣлъ. Когато житото на новия животъ се посади въ човѣка, едновременно съ това ще се подобри и неговиятъ животъ. Следователно, всѣка нова идея, която се внася въ ума на човѣка, подобрява живота му.

 

    Ще кажете: Ние вѣрваме въ Господа Исуса Христа.— Моитѣ почитания къмъ вашитѣ вѣрвания. — Ние се стремимъ да бѫдемъ добри. — Моитѣ почитания къмъ вашитѣ стремежи, но въ Писанието е казано: „Бѫдете съвършени, както е съвършенъ Отецъ вашъ Небесни!“ Кой отъ васъ е съвършенъ? Съвършенство, безъ придобиване на предцитѣ, е немислимо. Съвършенството подразбира единение съ Бога. Това единение е органическо, а не външно, механическо, наложено отъ хората. Който живѣе въ това единение, той живѣе въ Цѣлото и разбира идеитѣ, които се включватъ въ Него. Това значи да имашъ довѣрието на Бога и да разполагашъ съ всички сили и богатства, които се криятъ въ Него. Щомъ придобиете този прадѣдо въ себе си, природата ще ви даде довѣрието си, да разполагате съ нейнитѣ сили и богатства. Днесъ природата е заключила всичкитѣ си богатства. Защо? Защото хората пипатъ безъ позволение налѣво-надѣсно и ще отиде тенджерата. Тенджерата представя вашето тѣло, което трѣбва да пазите. Единъ день дяволътъ ще дойде при васъ подъ предлогъ, че иска да поправи тѣлото ви и ще го задигне. Не давайте тѣлото си на дявола! Не правете опита, който азъ направихъ. Азъ мога да правя такива опити, защото лесно ще намѣря този, който взе тенджерата. А вие, дадете ли веднъжъ тенджерата си на дявола, мѫчно можете да го намѣрите.

 

            Дето сѫ двама или трима, събрани въ мое име, тамъ съмъ и азъ посрѣдъ тѣхъ.“ Сега, желая ви да се събирате по двама или трима, да започнете съ алхимическата идея, да образувате общество отъ идейни хора, които да работятъ за своето добро, за повдигане на своя ближенъ и за въдворяване Царството Божие на земята. Щомъ постигнете това, всички хора ще живѣятъ споредъ великия законъ на Любовьта.

 

    Сега, азъ желая да се намѣри още единъ българинъ, който да издири предцитѣ на самитѣ българи. Съ намиране предцитѣ на житото, разрешава се и въпросътъ за стомаха, за храненето. Когато това жито се размножи, отъ него ще се прави най-хубавия хлѣбъ, какъвто досега не е могълъ да се приготви.

 

    Христосъ казва: „Азъ съмъ живиятъ хлѣбъ, слѣзълъ отъ небето.“ Не е далечъ времето, когато хората ще се хранятъ съ този живъ хлѣбъ. Щомъ дойде това време, и животътъ на земята ще се подобри.

 

    И тъй, дето сѫ двама или, трима отъ ученицитѣ, събрани въ името на Христа, тѣ ще могатъ да намѣрятъ предцитѣ на сегашното жито, въ себе си.

 

8. Беседа отъ Учителя, държана на 30 октомври, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...