Jump to content
Ани

1927_10_16 Призови Симона!

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Призови Симона!

 

И сега проводи человѣци въ Ио-

пия, и призови Симона, който се на-

рича Петъръ“.

 

Деяния на Апостолитѣ 10:5.

 

    Красивото въ живота се заключава въ това, което рѣдко се случава. Обикновеното пъкъ, представя прозаичния животъ. Недоволството на съвременнитѣ хора се дължи, именно, на този прозаиченъ животъ. Вследствие на тази проза, животътъ на хората представя верига отъ несбѫднати мечти и желания. Отъ единия до другия край, животътъ е пъленъ съ разочарования. При сегашнитѣ условия на живота, нѣма щастливъ човѣкъ на земята. Колкото съмъ наблюдавалъ, не съмъ срещналъ досега щастливъ човѣкъ на земята, нито между ученитѣ, нито между проститѣ. Нѣма ученъ, писатель, философъ, музикантъ или художникъ, който може да каже за себе си, че е останалъ доволенъ отъ живота на земята. Не само това, но и като четете онова, което сѫ писали поетитѣ и писателитѣ, никѫде не срещате да се говори за нѣкой щастливъ човѣкъ; никѫде не се говори за постигнато щастие, въ пълния смисълъ на думата. Интересно е, че при всички тия преходни, непостоянни възгледи на хората за живота, тѣ пакъ обичатъ живота. Кажете на кого и да е, че трѣбва да напусне земята, той ще се омѫчни. Защо? Защото не знае, де отива. Той казва: Зная, че тукъ не е добре, но неизвестното е още по-лошо. Колкото и да не е добре на земята, този животъ поне ми е познатъ, зная, какво ме очаква.

 

    Цѣлата глава отъ Деянията на Апостолитѣ, която прочетохъ сега, е интересна, но важна е основната идея въ нея, а именно, че животътъ на земята не е нѣкакво случайно проявление. Даже и животътъ на индивидуалния човѣкъ не е случаенъ. Въ живота, подъ думата „случайность“, разбиратъ отдѣлность на нѣщата. Когато единъ листъ падне отъ дървото, казваме, че това е случайность, т. е. съвпадение, обаче, тази случайность, това съвпадение, има отношение къмъ общия планъ на нѣщата. Значи, случайни нѣща сѫ ония, които се съвпадатъ съ общия планъ. Понѣкога случайностьта се взима като нѣщо дошло или извършило се само за себе си. Такъвъ законъ въ свѣта не сѫществува. Въ свѣта сѫществува едно обширно съзнание, което изпълва цѣлото пространство. Дали сте идеалистъ, или материалистъ, ще видите, че това съзнание се движи толкова бързо, че едновременно обхваща всички точки. Вследствие на тази бързина, животътъ на това съзнание, считатъ като животъ безъ движение. Това показва, че при днешното положение на човѣка, неговиятъ умъ, неговото съзнание не е въ състояние да разбере, да схване този животъ. Съвременниятъ човѣкъ живѣе днесъ за днесъ. Запримѣръ, вчерашното ядене не задоволява днешния гладъ; вчерашното благо, не може да послужи при днешното нещастие. Ако вчера си билъ здравъ, а днесъ си боленъ, ти не можешъ да се радвашъ на вчерашното си здраве. Обаче, сѫщиятъ законъ, по отношение на цѣлокупния животъ, има другъ смисълъ: тамъ вчерашната болесть се спогажда съ днешното здраве, и вчерашното здраве се спогажда съ днешната болесть. Ето защо, когато се говори за еволюция, ние разбираме днешното благо, което се проявява въ живота. Еволюцията не е само външенъ, но и вѫтрешенъ развой. Ако еволюцията се разглежда само като външно развитие, това е повърхностно схващане. Еволюцията разкрива сѫщината на живота. Въ този смисълъ, за насъ е важно само онова благо, което се разкрива всѣки день. Щомъ днесъ ни се дава известно благо, ние не трѣбва да мислимъ за благото на вчерашния день, нито за бѫдещето благо. Обаче, миналото трѣбва да служи за поука, а бѫдещето — като импулсъ за постигане на нашитѣ идеали. Радвайте се за благото, което днесъ ви се дава, колкото и да е малко то.

 

    Въ турско време, единъ беденъ човѣкъ отишълъ при единъ турчинъ да иска хлѣбъ. Турчинътъ му далъ половинъ хлѣбъ. Бедниятъ взелъ хлѣба, погледналъ го, но останалъ недоволенъ. Защо? Той считалъ за обида да му дадатъ половинъ хлѣбъ. Турчинътъ схваналъ неговото недоволство и решилъ да го проследи, да види, какво ще прави съ този хлѣбъ. Бедниятъ взелъ хлѣба и се запѫтилъ къмъ дюкяна на единъ богатъ търговецъ, комуто подхвърлилъ хлѣба, и казалъ: Вземи този хлѣбъ! Не съмъ куче, да ми даватъ половинъ хлѣбъ. Турчинътъ се приближилъ незабелязано до него, взелъ хлѣба и си отишълъ. Питамъ: какво разреши бедниятъ, като захвърли хлѣба? Той се обидилъ, че като на куче му дали половинъ хлѣбъ. По какво се отличава човѣкъ отъ кучето? Човѣкъ яде, и кучето яде; човѣкъ пие вода, и кучето пие вода; човѣкъ диша, и кучето диша. Обаче, има нѣщо, което отличава човѣка отъ кучето. Човѣкътъ е разумно сѫщество. Човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата, е онзи, който схваща великия планъ на живота и се задоволява съ малкото благо. Ако нѣкой човѣкъ отхвърля малкото благо и се обижда отъ него, той изпада въ положението на куче. Такъвъ човѣкъ е по-долу отъ кучето даже, защото кучето никога не отхвърля хлѣба, който му се дава. Когато направите най-малката услуга на едно куче, или на нѣкое животно, то остава крайно признателно. Често азъ наблюдавамъ вѫтрешнитѣ прояви на сѫществата и вадя свои заключения. Единъ день давамъ на една котка ситно нарѣзани парченца пражени картофи. Котката ги изяде и започна да обикаля около мене, да се умилква, съ което искаше да каже: Дай ми още нѣколко парченца отъ тия картофи! Който гледа отвънъ само, безъ да знае причината за това умилкване на котката, ще помисли, че тя е силно привързана къмъ мене. Наистина, тя е привързана, но такава любовь никога не е проявявала. Ако човѣкъ наблюдава външнитѣ прояви на нѣщата, безъ да знае причинитѣ за тѣхъ, той ще извади едни заключения. Обаче, ако следи явленията и външно, и вѫтрешно, като взима въ внимание и причинитѣ, които ги предизвикватъ, той ще извади други заключения, по-вѣрни отъ първитѣ. Учениятъ какъ трѣбва да вади своитѣ заключения?

 

    Ангелътъ каза на Корнилиа: „Призови Симона“! Защо ангелътъ трѣбваше да изпраща Корнилиа при Симона, нареченъ Петъръ? Защото ангелътъ е сѫщество отъ по-висока еволюция, отъ тази на хората и не може да се спре при Корнилиа да му разправя за духовния свѣтъ, за живота на сѫществата отъ този свѣтъ и т. н. Затова, ангелътъ му каза: „Твоитѣ молитви и милости възлѣзоха предъ Бога. И сега, проводи человѣци въ Иопия, и призови Симона, който се нарича Петъръ, той ще ти каже, що трѣбва да правишъ “. Обаче, това може да стане само съ човѣкъ, който има вѣра, а не суевѣрие. Суевѣрието седи по-долу отъ вѣрата. Надъ вѣрата пъкъ има нѣщо по-велико — то е истината. Истината пъкъ подразбира любовь къмъ знанието. Значи, да обичашъ знанието и да го търсишъ, това е по-високо отъ вѣрата. Защо? Защото въ вѣрата нѣщата не сѫ провѣрени, не сѫ опитани, когато въ знанието, всички нѣща сѫ провѣрени. Да обичашъ знанието, това подразбира силно желание да провѣрявашъ нѣщата. Запримѣръ, има хора, които отъ любовь къмъ знанието, развиватъ въ себе си способностьта да отиватъ отъ този въ онзи свѣтъ, да провѣрятъ нѣщата, и после пакъ се връщатъ на земята. Ще кажете, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь“. Не е така. Ето, четете вѣстницитѣ, ще видите, че и тѣ пишатъ по този въпросъ. Сега, по цѣлия свѣтъ учени хора правятъ спиритически сеанси, и чрезъ редъ опити дохождатъ до убеждението, че сѫществува свѣтъ, по-високъ отъ нашия. Тѣ сѫ приели тѣзи нѣща не на вѣра, но съ редъ научни опити. И каквото изнесатъ днесъ предъ свѣта, тѣ сѫ го опитали и провѣрили.

 

    Сега, азъ нѣма да обяснявамъ тия факти, но казвамъ, че сѫществува една права, истинска наука, до която единъ день, вие сами ще се доберете. Азъ не обичамъ да говоря за нѣща, които зная; не обичамъ да казвамъ, колко пари имамъ въ касата си; не обичамъ да казвамъ, колко книги имамъ въ библиотеката си; не обичамъ да казвамъ, колко костюма, колко чифта обуща имамъ и по колко пѫти на день се обличамъ и преобличамъ. Защо не обичамъ да говоря по тия нѣща? Защото тия работи сѫ обикновени и всѣки може да ги разправя, всѣки може да говори по тѣхъ. Ето защо, казвамъ: не говори на хората по това, което и тѣ знаятъ. Говори имъ по това, което тѣ не знаятъ. Пъкъ най-после, говори върху това, което и ти самъ не знаешъ. Ученитѣ хора се отличаватъ по това, че говорятъ и пишатъ върху нѣща, които и тѣ не знаятъ. Запримѣръ, кой ученъ знае, какво има на слънцето? Кой ученъ знае точно, колко е разстоянието отъ земята до слънцето? Много учени изчисляватъ това разстояние, но приблизително, тѣ не го знаятъ съ абсолютна точность. И всички останали говорятъ по тѣзи въпроси, вѣрватъ въ тия данни, само защото ученитѣ сѫ казали, че е така. Въ сѫщность, практически, никой ученъ не е могълъ да провѣри своитѣ изчисления. Обаче, тия учени разполагатъ съ известни опити, чрезъ които доказватъ донѣкѫде, вѣроятностьта на своитѣ твърдения. Що се отнася до законитѣ на вселената, знае се, че тѣ сѫ сложни, вследствие на което, мѫчно се провѣряватъ на практика. Нѣкой казва: Азъ искамъ да зная абсолютната истина. Ти не можешъ да знаешъ абсолютната истина, докато не излѣзешъ отъ Бога. Това е достѫпно само за онзи, който има любовь къмъ знанието. Който нѣма любовь къмъ знанието, по-добре да седи дома си, да не се обърква. Ако ангелътъ, който се яви на Корнилиа, би се явилъ на нѣкой отъ съвременнитѣ невѣрващи хора, той би тръгналъ по лѣкари, да констатиратъ неговата нормалность, докато най-после го убедятъ, че това, което е видѣлъ, е илюзия, на която не трѣбва да се подава. Следователно, за да дойде до абсолютната истина, човѣкъ трѣбва да бѫде готовъ, да има вѣра въ себе си, както и любовь къмъ знанието.

 

    Ще приведа единъ примѣръ на особено преживяване, отъ единъ виденъ български писатель. Единъ день този писатель дойде при мене и ми каза: Господине, ще Ви разправя една своя необикновена опитность, която можете да използувате като примѣръ, но съ условие, името ми да остане неизвестно. Азъ разчитамъ на Вашата честность, затова смѣя да сподѣля съ Васъ, тази моя опитность. Ето какво ми се случи снощи: Лѣгамъ да спя и заспивамъ. По едно време виждамъ на леглото си своето тѣло, простряно, съ затворени очи, както обикновено спи човѣкъ. Изведнъжъ чувамъ нѣкой задъ мене да ми шепне: Виждашъ ли това тѣло на леглото? — Виждамъ. — Това си ти. — Ако онзи който спи на леглото, съмъ азъ, ами този, който гледа сега и съзнава всичко около себе си, кой е? Щомъ зададохъ този въпросъ, въ мене настана едно смущение, и азъ почувствувахъ, като че се забърквамъ. Гласътъ, който ми говорѣше, продължи: Азъ ще ти покажа, кой си ти. Въ този моментъ, като че нѣкой ме дигна и ме постави съ очитѣ надолу върху онзи, който спѣше. Тогава почувствувахъ, че потъвамъ дълбоко нѣкѫдѣ и щомъ потънахъ съвършено, събудихъ се. Видѣхъ се въ леглото, но вече буденъ. Следъ това, не можахъ повече да заспя. Дълго време размишлявахъ върху преживяното и си казахъ: Дали не ми е мръднала дъската? Казвамъ му: никаква дъска не ти е мръднала, но ти си ималъ една опитность, отъ която да видишъ, че човѣкъ е двойно сѫщество: физически човѣкъ — неговото тѣло, съ всичкитѣ свои функции, и духовенъ човѣкъ — разумното, съзнателното сѫщество, което мисли и чувствува. При опитностьта, която имаше, физическиятъ човѣкъ бѣше онзи, който спѣше; онзи пъкъ, който говорѣше задъ тебе, бѣше духовниятъ, разумниятъ човѣкъ. Когато човѣкъ не разбира тия нѣща, той се плаши отъ своята двойственость. — Така е, азъ се страхувамъ да си легна, не зная, какво бихъ направилъ, ако ми се повтори сѫщата опитность. Страхувамъ се, че не ще мога повече да пиша. — Бѫди спокоенъ, и да искашъ, тази опитность нѣма да се повтори. Тази опитность ти се даде само, за да ти докажатъ, че сѫществува и другъ свѣтъ, сѫществуватъ и редъ други нѣща около насъ. Невидимиятъ свѣтъ иска да обърне погледа ти къмъ по-високи нѣща отъ обикновенитѣ, да се пробуди съзнанието ти. И наистина, следъ десеть години срещнахъ сѫщия този писатель и го попитахъ: Какво ще кажешъ сега? — Провѣрихъ сѫществуването на духовния свѣтъ и се напълно убедихъ въ него.

 

    „Призови Симона!“ Нѣма човѣкъ въ свѣта, на когото ангелътъ да не се е явилъ въ една, или въ друга форма, за да му посочи онзи пѫть, въ който той ще намѣри разрешаване на онѣзи въпроси, които го интересуватъ. Нѣкои хора съ постѫпили като Корнилиа, пратили съ да повикатъ Симона, нареченъ Петъръ, да имъ помогне при разрешаване на нѣкои въпроси. Други, обаче, сѫ казали: Не ни трѣбва Петъръ, ние сами можемъ да разрешимъ въпроситѣ си. — Какъ ги разрешаватъ? Въ края на краищата, тѣ отиватъ въ нѣкое психиатрическо отдѣление. Защо? Защото, като имъ се яви ангелътъ, тѣ се изплашватъ, разказватъ своята опитность на хората, които ги считатъ за ненормални и ги изпращатъ въ тия специални отдѣления за изправяне. Щомъ имате нѣкакви видения, нѣкакви преживявания, не ги разправяйте на другитѣ хора, защото тѣ съ опитности отъ единъ свѣтъ, по-високъ отъ физическия, който тѣ не разбиратъ. Прави сѫ тогава хората. Но важната мисъль, на която искамъ да обърна вниманието ви, е вѫтрешната връзка, която сѫществува между миналия, сегашния и бѫдещия животъ. Ангелътъ е говорилъ на Корнилиа за бѫдещия животъ, въ който хората ще влѣзатъ. Този ангелъ не бѣше отъ най-високо стоещитѣ, отъ онѣзи, които седятъ при Бога, но бѣше единъ отъ служебнитѣ ангели, които служатъ за връзка между Бога и хората. Тѣзи ангели иматъ повече знания отъ хората, по-правилни разбирания за живота, затова, именно, Богъ ги изпраща при нѣкои благочестиви хора, да имъ покажатъ правия пѫть. Следователно, идеалътъ, къмъ който се стреми човѣшкото съзнание, е да достигне положението на този ангелъ. Когато дойдете до това положение, когато влѣзете въ този животъ, и васъ ще изпращатъ при нѣкои благочестиви хора, да имъ кажете да извикатъ Петра, безъ да развивате предъ тѣхъ своитѣ теории, безъ да имъ говорите нѣщо за истината. Ангелътъ говори на Корнилиа много лаконически: Пратенъ съмъ да ти съобща да намѣришъ Симона, нареченъ Петъръ, и той да ти разправи всичко онова, което те интересува.

 

    Казвамъ: въ всѣки човѣкъ е вложена една идея, за развитието на която, непременно трѣбва да дойде ангелъ Господенъ, който да го напѫти, какво да прави. Този ангелъ представя Божественото въ човѣка, което му говори, напѫтва го, какъ да работи, какъ да се развива. Отъ Божествено гледище, явяването на ангелъ Господенъ при човѣка, означава пробуждане на висшето съзнание въ него, съ което се създава връзка между невидимия свѣтъ, който е извънъ човѣшкото съзнание, и физическия свѣтъ. Следователно, когато съзнанието на човѣка се пробуди, неговата душа може вече да пѫтува съ по-голѣма бързина изъ пространството. Казва се, че душата може да пѫтува, защото тя има форма. За духа, обаче, не може да се каже, че пѫтува, защото той нѣма форма. Щомъ е тъй, духътъ пъкъ, се движи. Душата може да стане толкова малка, че съ никакъвъ микроскопъ да се не вижда. Сѫщевременно, тя може да стане толкова голѣма, че нищо да не е въ състояние да я обгърне. Значи, въ своето развитие, душата се движи между тия два полюса, т. е. тя изучава законитѣ на крайното смаляване и крайното увеличаване. Ако питате, защо сте дошли на земята, ще ви кажа, че сте дошли тукъ да изучавате законитѣ на смаляването и увеличаването. Нѣкога вие сте били грамадни сѫщества, но сега, въ сравнение съ по-раншната си голѣмина, сте толкова малки, че можете да влѣзете въ орѣхова черупка.

 

    Сѫществува една теория, споредъ която, при преминаването отъ този за онзи свѣтъ, човѣкъ трѣбва да знае закона на смаляването, да се смали толкова много, че да мине съвършено незабелязано между сѫществата, които сѫ неприятно разположени къмъ него. Щомъ душата на човѣка дойде до тъмната зона на земята, тѣзи сѫщества започватъ да я преследватъ, както преследватъ апашитѣ на земята. Почти за всѣка душа, сѫ опредѣлени по два-три ангела, които я придружаватъ, за да може безопасно да мине тази зона. Има случаи, когато нѣкои души не се придружаватъ отъ тия ангели, и тѣ сѫ изложени на голѣми гонения отъ страна на лошитѣ духове. Да не ви се вижда чудно това нѣщо! Не става ли сѫщото и въ живота на земята? Срещате единъ царь, заобиколенъ съ цѣлъ ескадронъ войници, стражари, всички го пазятъ. Срещате министри и други видни лица, все има нѣкой съ тѣхъ, който ги придружава. Обикновенитѣ хора, обаче, никой не ги пази, тѣ ходятъ повече сами. Ако нѣкой обикновенъ човѣкъ попадне въ нѣкаква бездна въ невидимия свѣтъ, и тамъ го спиратъ, както правятъ съ нѣкой автомобилъ, който вози известенъ богаташъ, и му казватъ: Скоро дай паритѣ! Какъ може да се спаси душата, която е толкова много преследвана? Тя може да се спаси само, чрезъ закона на смаляването. Тѣ ще я преследватъ, тя ще се смалява, смалява, докато стане съвсемъ невидима; тогава тѣ казватъ: Свърши се съ нея! Нѣма защо повече да я преследваме. Значи, когато душата научи закона на смирението, тя дохожда на границата на възвишения свѣтъ, дето започва постепенно да се разширява и става свѣтла душа. И Корнилий бѣше смиренъ човѣкъ, съ вѣра и знания. Той разполагаше съ знанието, което сѫществуваше по това време, затова му се яви ангелъ и каза: „Призови Симона-Петра да ти каже истината“! Съ какво се отличаваше Симонъ-Петъръ? Той бѣше голѣмъ консерваторъ, не влизаше въ дома на своитѣ иноплеменници, като казваше: „На насъ не е позволено да се съобщаваме съ иноплеменницитѣ си, но Богъ ни показа, че всички хора, които иматъ любовь въ себе си, на които съзнанието е пробудено, сѫ чада Божии, и не могатъ да се считатъ за иноплеменници“. Казвамъ: човѣкъ трѣбва да има широки разбирания за нѣщата. Особено, това се изисква отъ духовнитѣ хора. Тѣ трѣбва да се отличаватъ съ широта, а не съ тѣсногрѫдие. Тѣ трѣбва да разглеждатъ явленията въ живота и въ природата не само по форма, буквално, но и по духъ, по смисълъ.

 

    Казвамъ: когато хората разглеждатъ нѣщата буквално, тѣ дохождатъ до заключението на месоядцитѣ, които оправдаватъ яденето на месо по съвсемъ кривъ начинъ. Тѣ казватъ, че Богъ е позволилъ да се яде месо, защото самъ Той е спусналъ на Петра отъ небето плащаница съ разни животни за ядене. Питамъ: ако е вѣрно, че трѣбва да се яде месо, защо хората ядатъ само кокошки и агънца, а не ядатъ всѣкакви видове животни и гадини? Ако месоядцитѣ тълкуватъ този въпросъ буквално, тогава нека ядатъ точно такива животни, каквито имало въ плащаницата. Следователно, ако хората взиматъ едната страна на въпроса за свое оправдание, нека взематъ и другата му страна, да бѫдатъ поне последователни. Въ сѫщность, самъ Петъръ не разбра този символъ буквално. Той се позамисли малко и разбра неговия вѫтрешенъ смисълъ. Тъй щото, когато хората ядатъ месо, тѣ трѣбва да го обосноватъ по другъ начинъ, да не си служатъ съ Писанието. Яденето на месо е временно положение. Ще дойде день, когато хората нѣма да ядатъ месо. Затова, именно, въпросътъ за месоядството не може да се обясни съ Писанието. Въ това отношение, хората трѣбва да знаятъ, че въпросътъ на храненето е времененъ. Ще дойде день, когато хората нѣма да се хранятъ и съ растителна храна. Тогава тѣ ще се хранятъ като ангелитѣ, съ чистия нектаръ на природата. Докато хората сѫ месоядци и вегетарианци, тѣ ще боледуватъ, ще страдатъ и ще умиратъ. Все има малка разлика между вегетарианцитѣ и месоядцитѣ: вегетарианцитѣ по-малко ще страдатъ и боледуватъ отъ месоядцитѣ. И между животнитѣ днесъ има месоядци и вегетарианци: това показва, че и растителната храна още не е толкова чиста, да внесе елементитѣ на безсмъртието въ живота. Ако човѣкъ мисли, че само чрезъ храната, която употрѣбява, може да внесе въ себе си възвишенъ моралъ и чистота, той се лъже. Има единъ законъ, на който се основава правилното хранене. И ако човѣкъ спазва този законъ, той ще може да се ползува отъ храната, която употрѣбява. Този законъ гласи: Човѣкъ може всичко да яде, но ако яде с любовь, съзнателно. Ако сложите предъ единъ адептъ кокошка, той може да я изяде, безъ да му повреди нѣщо, защото знае закона на превръщането на материята: той ще я превърне първо въ растителна материя, после въ плодна и въ този видъ ще я изпрати въ организъма си.

 

    Често хората си задаватъ въпроса: Какъ е възможно тримата ангели, които дошли при Аврама, сами да изядатъ едно теле? Ето какъ седи въпросътъ: преди да ядатъ телето, тѣ сѫ го превърнали въ растителна материя, после — въ плодна, и най-после — въ нектаръ. Значи, тѣ сѫ го приели вече преобразено въ нектаръ. Това подразбира, че тѣ сѫ пречистили материята на телето, изхвърлили сѫ нечистото отъ нея, а сѫ употрѣбили за себе си само нектара, най-чистата материя.

 

    И тъй, дойде ли човѣкъ до онзи възвишенъ, духовенъ животъ, той трѣбва да знае закона за превръщане на материята, за да пречиства своята храна. За тази цель, той трѣбва да има самообладание. Самообладанието е необходимо качество за човѣка, за да може да храни ума и сърцето си винаги съ чиста, здрава храна. Само при това положение, той може да бѫде здравъ, разуменъ човѣкъ. Отъ духовния човѣкъ се изисква пъленъ вѫтрешенъ миръ. Не е простено на духовния човѣкъ да казва, че не може да направи това или онова. Той не трѣбва да казва, запримѣръ, че не може да се откаже отъ месото, ако е месоядецъ. Впрочемъ, азъ не съмъ за това, да се отказва човѣкъ отъ месото, или отъ вегетарианската храна. Азъ подържамъ, че човѣкъ трѣбва да знае закона за превръщането на материята отъ по-низко въ по-високо състояние. Ако нѣкой е месоядецъ, той трѣбва да превръща материята на месото въ по-високо състояние; ако е вегетарианецъ, той трѣбва да превръща материята на растителната храна въ по-високо състояние. И вегетарианцитѣ още не сѫ разрешили въпроса за храненето. Колко години, запримѣръ, живѣятъ вегетарианцитѣ? Тѣ живѣятъ малко повече отъ месоядцитѣ, но не сѫ дошли още до безсмъртието. Тогава, какъ ще си обясните дългия животъ на шарана? Споредъ нѣкой данни, шаранътъ може да живѣе и до 400 години даже, безъ да е вегетарианецъ.

 

    Сега, като говоря за растителната храна, азъ имамъ предъ видъ онова възвишено състояние, което тази храна може да даде на човѣка. Следователно, подъ растителна храна се разбира онази, която може да даде на човѣка такова разположение на духа, че презъ цѣлия день той да бѫде доволенъ, както отъ храната, така и отъ всичко, което му се е случило. Тази храна трѣбва да развива въ човѣка такава мощь и сила, такива възвишени състояния, които да го каратъ да слави Бога и да Му благодари за силитѣ, за здравето, съ които разполага, за да бѫде добъръ работникъ на Божествената нива. Храната, която употрѣбяваме, трѣбва да бѫде връзка между Бога и насъ, както между разумнитѣ сѫщества и насъ. Важно е, когато човѣкъ се храни, винаги да благодари на Бога. Казвате: По колко пѫти на день трѣбва да се храни човѣкъ? — По колкото пѫти иска. Човѣкъ може да се храни и по три, и по петь, и по десеть пѫти на день, но винаги да отправя мисъльта си къмъ Бога и да благодари за храната, която Му е далъ. — Ами много работа ще се отвори около яденето. — Който се храни по този начинъ, той самъ трѣбва да си приготвя яденето, да не бѫде въ тежесть на другитѣ. Съвременнитѣ учени разискватъ върху въпроса, по колко пѫти да се яде на день: едни подържатъ, че трѣбва да се яде по единъ пѫть на день, други — по два пѫти, трети — по три пѫти и т. н. По този въпросъ азъ не се произнасямъ, но подържамъ мисъльта, че ако ядешъ много, но съ благодарность, ти увеличавашъ живота си; ако ядешъ малко, но безъ благодарность, намалявашъ живота си. И обратно: ако ядешъ много, но безъ благодарность, намалявашъ живота си; ако ядешъ малко, но съ благодарность, увеличавашъ живота си. Въ човѣшкия животъ много приемашъ, малко използувашъ. Въ Божествения животъ обратно: малко приемашъ, много използувашъ. Който разбира законитѣ на Божествения животъ, той малко ще приема, много ще използува. Такъвъ човѣкъ всѣкога ще може да служи на Бога.

 

    Питамъ: какво се изисква отъ човѣка, за да служи на Бога? Нѣкой казва: Достатъчно е човѣкъ да вѣрва въ Бога, за да Му служи. — Не, споредъ мене, такова служене е само на думи. Да служишъ на Бога, подразбира да спазвашъ Неговитѣ закони, да изпълнявашъ волята Му, и когато се намеришъ въ нѣкаква мѫчнотия, да се обърнешъ къмъ Него и да получишъ отговоръ на молитвата си. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се обърне съ молба къмъ Бога за нѣщо и да получи отговоръ. Какъ ще получи отговоръ? Богъ днесъ не се разговаря направо съ хората. Той ще изпрати единъ ангелъ, който ще му каже само една дума отъ Бога: „Повикай Симона!“ Ако искашъ да се разговаряшъ повече, ти ще отидешъ при Симона, и той ще ти каже много нѣща. Ако майката иска да се разговаря много съ Господа, Той ще ѝ изпрати едно дете, съ него да се разговаря. Ако учительтъ иска да се разговаря много съ Господа, Той ще му изпрати ученици, съ тѣхъ да се разговаря. На учени и на прости, на бедни и на богати, на добри и на лоши, Господъ е опредѣлилъ, съ кого да се разговарятъ.

 

    Ангелътъ каза на Корнилиа: „Призови Симона, нареченъ Петъръ!“ Какво знаеше Петъръ? Петъръ знаеше, че на земята дойде единъ Учитель, на Когото той, заедно съ още нѣколцина, бѣха Негови ученици. Този Учитель имъ предаде едно учение, което не е писано въ Евангелието. И когато нѣкой се обърне къмъ християнството, въ правия смисълъ на думата, той започва да изучава не това, което е написано въ Евангелието, но онова, което не е писано тамъ. Неписаното Христово учение въ Евангелието е писано на друго мѣсто. Който започне да изучава новото, неписано Евангелие, той влиза въ борба съ себе си, по което разбира, че постепенно навлиза въ новия животъ. Когато започне да се бори въ себе си, тогава, именно, човѣкъ навлиза въ истинския животъ. Дето нѣма такава борба, тамъ нѣма животъ. За тази борба е казано въ Писанието: „Който победи до край, той спасенъ ще бѫде.“ Това значи: който извоюва свободата си, той спасенъ ще бѫде. Тази борба ще продължава не година или две, но цѣлъ животъ, докато човѣкъ придобие своята свобода. Всѣки човѣкъ ще има опитностьта на Корнилиа, да разбере, че има Божествено начало въ себе си, което му диктува, какво да прави. Блаженъ е този, който има такава опитность. Обаче, съ тази опитность още всичко не е свършено. Това е само първата фаза на новия животъ. Следъ това ще призовете Симона — втората фаза; ще започнете да се подвизавате, да вършите всичко, което той заповѣдва. Най-после, ще дойдете до най-важната, последната фаза, когато ще вършите всичко, което ангелътъ ви заповѣда, всичко, което Петъръ ви заповѣда и всичко, което вие сами си заповѣдате. Всичко това не може да се постигне въ единъ день, нито въ два или повече. Цѣлъ животъ съзнателна работа е необходима, за да може човѣкъ да реализира копнежитѣ на своята душа. Затова не съжалявайте, когато не можете да постигнете всичко изведнъжъ. По малко, но всѣки день прибавяйте нѣщо ново къмъ вашия животъ. Нека малкитѣ придобивки ви радватъ. Тѣ сѫ сигурни.

 

    Нѣкой казва, че за каквото се помолилъ на Бога, все му се отговорило. Не, Богъ не дава всичко. Кой отъ васъ, като се е молилъ да придобие Вѣчния Животъ, го е получилъ? Това, което Богъ дава, е микроскопическо, въ сравнение съ онова, което вие искате. Въ Бога се криятъ голѣми богатства, знания, голѣма сила и мощь, но хората ще се домогнатъ до тѣхъ съ течение на вѣкове. Разправятъ за една особена способность, която владѣелъ единъ беденъ метачъ на лондонскитѣ улици. Той билъ благочестивъ, смиренъ човѣкъ. Единъ день той отишълъ при директора на една отъ голѣмитѣ английски банки и му казалъ: Господинъ директоре, искамъ да направя единъ опитъ съ васъ. Опитътъ ще се състои въ следното: турете силна охрана на касата на вашата банка, и при тази охрана утре сутриньта ще ме намѣрите предъ касата. Ако опитътъ излѣзе сполучливъ, ще ви помоля да ми опредѣлите една пожизнена пенсия, безъ, обаче, да изисквате да ви кажа нѣщо за начина, по който правя този опитъ. Ако не издържите обещанието си, азъ самъ ще задигна касата. И наистина, опитътъ излѣзълъ сполучливъ. Англичанитѣ, които сѫ голѣми критици, поставили силна стража въ стаята, дето била касата, но на сутриньта намѣрили бедния човѣкъ предъ касата. Тѣ не могли да разбератъ, какъ станалъ този опитъ. Споредъ обещанието си, тѣ дали опредѣлената пенсия на бедния човѣкъ. Той билъ простъ метачъ по улицитѣ, но ималъ голѣми знания, които държалъ въ тайна отъ хората.

 

    Казвамъ: ако този примѣръ се разкаже на турчинъ, той ще го отрече. За такива случаи турцитѣ казватъ: „И да видишъ това, пакъ не вѣрвай!“ Съвременнитѣ хора, изобщо, дохождатъ до голѣмо невѣрие по тѣзи въпроси. Обаче, невѣрието не е отричане на нѣщата. Когато нѣкой казва, че не вѣрва въ тѣзи нѣща, това подразбира, че той не иска да се занимава съ тѣхъ, не иска да обърква ума си. Въ сѫщность, той вѣрва. Единъ български офицеръ отъ Бургазъ челъ спиритическото списание „Свѣтлина“ на Д-ръ Мирковичъ и толкова се наплашилъ отъ духове, че вечерь винаги излизалъ въорѫженъ, а при това, придружаванъ и отъ жена си. Този офицеръ не билъ страхливъ по естество, но изпадналъ въ особено психическо състояние. Има случаи, когато човѣкъ мѫчно издържа известни състояния. За да могатъ да издържатъ на вибрациитѣ на духовния свѣтъ, съвременнитѣ хора трѣбва да калятъ своята нервна система. Днесъ бѣлата раса, както и цѣлото човѣчество, постепенно се приспособява къмъ проявитѣ на духовния свѣтъ. Голѣмитѣ страдания, които хората прекарватъ днесъ, говорятъ, именно, за това, че невидимиятъ свѣтъ ги подготвя по такъвъ начинъ, да влѣзатъ въ връзка съ сѫществата отъ духовния свѣтъ. Тъй щото, дойдатъ ли ви страдания, не се стремете да ги премахнете, но гледайте да ги осмислите. Не казвайте на гладния човѣкъ, че и безъ хлѣбъ може, но насърдчавайте го да издържа. Ако днесъ е гладенъ, утре ще се нахрани. Хлѣбътъ е необходимъ на хората, той трѣбва да имъ се даде! Разумното слово трѣбва да се даде на хората! И правото вѣрую трѣбва да се даде на хората! Не трѣбва да имъ се казва, че могатъ и безъ хлѣбъ, че трѣбва да постятъ. Ако е въпросъ за постъ, четири-петь деня тѣ могатъ да постятъ; ако е въпросъ за 40 деня, пакъ могатъ да постятъ. И сто деня даже, могатъ да постятъ, но какво ще кажете за повече отъ сто деня?

 

    Та не е само да се говори на хората, но право трѣбва да имъ се говори. Трѣбва ли да се проповѣдва на хората, че човѣкъ за човѣкъ е вълкъ? Ангелътъ отиде при Корнилиа и му каза: „Иди при Петра!“ Когато отива при беднитѣ, които нѣматъ хлѣбъ, ангелътъ ще имъ каже: „Идете при вашитѣ управници, които сме поставили на власть, да ви дадатъ хлѣбъ!“ Управницитѣ непременно трѣбва да се погрижатъ за беднитѣ, да имъ дадатъ хлѣбъ. Това значи да си управникъ, да имашъ власть въ себе си! Това значи да управлявашъ народа и да живѣешъ за него! Когато нѣкой човѣкъ се нуждае отъ необходимитѣ, сѫщественитѣ за неговото развитие нѣща, тѣ непременно трѣбва да се задоволятъ. Сѫщо така, трѣбва да се задоволятъ и сѫщественитѣ нужди на единъ народъ, необходими за неговото развитие. Богати и бедни, нека ядатъ, по колкото пѫти на день искатъ, но винаги да благодарятъ на Бога. Когато богатиятъ седне предъ своята трапеза, пълна съ блага, нека благодари на Бога за всичко, което Той му е далъ, и нека пожертвува часть отъ своето и за другитѣ. Какъ трѣбва да жертвува човѣкъ, нѣма да казвамъ; съзнателниятъ човѣкъ знае и разбира, какъ трѣбва да жертвува отъ великото благо, което му е дадено. Дали дава човѣкъ, или не дава, нѣма да го сѫдиме. Ако е за сѫдене, затова има сѫдилища, които решаватъ, кой е правъ и кой — кривъ. Ще дойдатъ да ми разправятъ, кой билъ правъ и кой — кривъ. Съ тѣзи нѣща азъ не се занимавамъ. Ако дойдете при мене, азъ ще ви науча, какъ да живѣете правилно, какъ да придобиете Вѣчния Животъ, но съ сѫдене на хората не се занимавамъ. Ако е да придобиете истинската наука, елате при мене, но ако е за сѫдба на хората, идете въ сѫдилищата: има мирови, окрѫжни, апелативни и касационни сѫдилища — тамъ разглеждатъ въпроситѣ, кой е правъ и кой — кривъ. Ако пъкъ искате да ме занимавате съ болести, какво ви боли, затова пъкъ има лѣкари, които познаватъ симптомитѣ на всички болести. Следователно, ние се занимаваме съ нормалния, съ Божествения животъ, а не съ анормалния животъ на хората. Ще кажете, че нѣкой искалъ да обърква умоветѣ на хората. Казвамъ: да обърквате умоветѣ на хората, да ги разболявате, да ги отдалечавате отъ Бога, това не е наука. Има една велика наука въ живота, която цели да научи хората, какъ да се свързватъ съ Бога. Щомъ се домогнатъ до тази наука, всички противорѣчия и страдания ще изчезнатъ отъ живота. Хората пакъ ще иматъ страдания, но ще ги носятъ съ радость.

 

    Ще приведа единъ разказъ изъ живота на великитѣ адепти въ древностьта. Единъ адептъ се заселилъ въ една пустиня, дето прекаралъ голѣма часть отъ живота си. Около жилището му израсли много тръне. Като нѣмалъ други цвѣтя около себе си, той често поливалъ трънетѣ, грижилъ се за тѣхъ. Единъ день му донесли единъ бѣлъ, хубавъ карамфилъ. Като видѣли карамфила, трънетѣ се зарадвали и казали: Ето, иде единъ новъ житель между насъ! Той ще бѫде нашето знаме. Трънетѣ започнали да се разговарятъ съ карамфила, а той имъ разправялъ своята история. Той казвалъ, че билъ отъ високо произхождение, и докато дойде при тѣхъ, живѣлъ въ хубавъ цвѣтарникъ, добре отопленъ и при хубава свѣтлина. Следъ разговора си съ трънетѣ, карамфилътъ се обърналъ къмъ адепта и казалъ: Азъ съмъ живѣлъ при добра почва, при хубава топлина и свѣтлина и на широко. Искамъ и тукъ да ми създадешъ сѫщитѣ условия. За да го задоволи, адептътъ започналъ да корени единъ следъ другъ трънетѣ, да направи мѣсто на карамфила, който билъ наученъ да живѣе на широко. Трънетѣ започнали да се оплакватъ отъ карамфила, че заради него, адептътъ ги изхвърлилъ навънъ. Казвамъ: има хора въ свѣта, които мязатъ на бѣлия карамфилъ, измѣстватъ другитѣ хора около себе си, обаче, тѣ не разрешаватъ въпроситѣ на живота. Трънетѣ си казвали: Този бѣлъ карамфилъ не трѣбва да се гордѣе толкова много, защото всички тия кошери съ медъ сѫ пълни все отъ насъ. Ако останеше на бѣлия карамфилъ само, той едва ли би могълъ да напълни една пита съ медъ. И наистина, отъ магарешкия трънъ може да се събере много медъ, когато отъ карамфила, може да се събере малко.

 

    И тъй, задачата на карамфила не е тази, която той си мислилъ. Карамфилътъ е отъ високо произхождение, наистина, но неговото предназначение е съвсемъ друго отъ това, което той си въобразявалъ. Ароматнитѣ вещества, които се съдържатъ въ карамфила, могатъ да се използуватъ като лѣчебно срѣдство, но въ опредѣлена доза. Взематъ ли се въ по-голѣмо количество, тѣ произвеждатъ обратни резултати. Много моми и момци се кичатъ съ рози и карамфили, миришатъ ги, но сѫ ги сполетявали редъ нещастия. Помиришете розата или карамфила само по единъ пѫть и ги турете въ чаша съ вода, тамъ да седатъ. Това не значи, че трѣбва да се страхувате да миришите розата и карамфила, но искамъ да обърна вниманието ви на това, какъ да се ползувате отъ тѣхнитѣ миризми. Разумниятъ човѣкъ трѣбва да мирише розата и карамфила отдалечъ. Има закони, които опредѣлятъ, на какво разстояние трѣбва да стои човѣкъ отъ цвѣтята, както и разстоянието, на което трѣбва да стои човѣкъ отъ човѣка. Хората не трѣбва да се приближаватъ много единъ до другъ. Физическата близость винаги произвежда известна дисхармония, известни недоразумения между хората. Близостьта е качество на човѣшкото сърце и на човѣшкия умъ. Тя е духовно качество. Хора, въ идеитѣ и чувствата на които има известна близость, на каквито разстояния и да се намиратъ, въ сѫщность, тѣ сѫ близо едни до други, защото помежду имъ има нѣкаква връзка. Човѣкъ съ човѣка може да живѣе добре, ако между тѣхъ нѣма никакво съмнение. Човѣкъ може да живѣе и съ Бога добре, ако никога не се съмнява въ Него. Усъмни ли се веднъжъ само въ Бога, и връзката му съ Него се прекѫсва.

 

    Казвамъ: всичко, което Богъ е направилъ, е добро. Раждатъ се хората и умиратъ, добро е. Текатъ рѣкитѣ и пресъхватъ, добро е. Съ една дума, всичко, което е отъ Бога, е добро. Обаче, азъ зная, че има нѣща, които не сѫ отъ Бога. Тамъ е въпросътъ, човѣкъ да различава, кои нѣща сѫ отъ Бога, и кои не сѫ. Когато видя единъ изсъхналъ листъ, азъ зная вече, че нѣкое сѫщество отъ по-низъкъ свѣтъ отъ нашия, е правило своето упражнение, вследствие на което този листъ е пострадалъ. Та когато листата на дърветата окапватъ, това показва, че ученицитѣ сѫ свършили вече съ тѣхъ своитѣ упражнения. Върху тия листа е написано много нѣщо. Който може да чете по листата на дърветата въ България, напримѣръ, той ще прочете всичко, което българскиятъ народъ е преживѣлъ презъ тази година. Когато листата на дърветата не капятъ, това показва, че върху тѣхъ сѫ правили упражненията си ученици отъ по-висока йерархия. Значи, ако до листата на дърветата се доближатъ сѫщества отъ низка еволюция, тѣ моментално окапватъ. Ако единъ престѫпникъ, който убилъ майка си, или баща си, се доближи до едно дърво, листата на това дърво веднага окапватъ; ако този престѫпникъ се доближи до единъ изворъ, последниятъ ще изсъхне, или най-малкото, теченията му ще се измѣнятъ. Това показва, че нѣкои престѫпления абсолютно не се търпятъ отъ Божествения свѣтъ.

 

    „Призови Симона!“ Когато Симонъ—Петъръ отиде при Корнилиа, той първо му заговори за Великата Божия Любовь, като му каза, че първиятъ законъ, който човѣкъ трѣбва да знае е любовьта къмъ Бога. Щомъ дойде до този законъ, човѣкъ трѣбва да е готовъ всичко да жертвува за Бога. Всѣки трѣбва да си каже: Господи, готовъ съмъ да жертвувамъ своя умъ, своето сърце, своята душа и своя духъ заради Тебе! Като кажете това, Богъ ще ви изпрати на работа, и както я свършите, Той ще я удобри, защото сте работили за Него и въ Негово име. Щомъ не се съмнявате въ Бога, и Той не се съмнява въ васъ. Щомъ Го любите, и Неговата Любовь е неизмѣнна къмъ васъ. Тогава и връзката ви съ Бога всѣки день ще се усилва, докато дойдете до основната, положителната наука въ живота. Това не значи, че съвременната наука не е добра, но резултатитѣ, които се получаватъ отъ нея, лесно изчезватъ отъ ума на хората. Забележете, докато е младъ, човѣкъ обича да чете, да учи, вдъхновява се отъ прочетеното, разказва го на този, на онзи, дълго време го помни. Щомъ стане на 60—70 г., той започва да забравя, каквото е челъ, каквото е училъ на младини, а това обезсмисля живота му. Мѫчно е, когато човѣкъ започва да забравя нѣщата. Едно е важно за него: и като младъ, и като старъ, да е доволенъ отъ мѣстото, презъ което минава. Така трѣбваше да бѫде доволенъ и бѣлиятъ карамфилъ, и да кажеше на адепта: Посѣй и мене нѣкѫде, макаръ и по-далечъ отъ другитѣ. Моитѣ братчета, трънетѣ, се нуждаятъ отъ твоята близость повече, отколкото азъ, затова посѣй ме, дето пожелаешъ. Азъ ще бѫда доволенъ, ако идвашъ отъ време на време само да ме поливашъ. Този карамфилъ не бѣше още достигналъ до това високо съзнание, и по този начинъ, си навлѣче неразположението на трънетѣ. Такова е съзнанието и на повечето отъ съвременнитѣ хора. Тѣ мислятъ, че като станатъ духовни хора, страданията имъ ще се намалятъ. Не, тогава страданията имъ не само че нѣма да се намалятъ, но ще станатъ още повече и по-голѣми, обаче, ще се осмислятъ. Който е осмислилъ страданията си, той все повече и повече се облагородява, и добива по-ценни опитности. Страданията сѫ богатство за човѣка и го водятъ къмъ пробуждане на Божественото съзнание. Следъ всѣко страдание иде радость; следъ всѣко смущение иде успокояване; след всѣко незнание се открива нова область на знание, което постепенно води къмъ знанието на мѫдреца.

 

    „Призови Симона!“ Защо трѣбваше Корнилий да призове Симона? За да му покаже, въ какво седи вѫтрешната връзка на живота, и какъ трѣбва да я пази. Той му каза: Вѫтрешната връзка на живота седи въ любовь къмъ Бога и изпълнение на Неговата воля. Второто положение: Любовь къмъ ближния. Не се съблазнявай въ брата си, който е тръгналъ вече въ правия пѫть. За погрѣшкитѣ му не го презирай, нито сѫди. Когато той пада и става, не го подозирай. Колко пѫти ще се подхлъзва онзи, който е тръгналъ за Монъ-Бланъ! Колко пѫти той ще пада и на гръбъ, и на лице, и настрани! Казвате: Еди-кой си падналъ. — Какво отъ това? Този човѣкъ е падналъ, защото върви по стръменъ пѫть. Ще пада, ще става, докато единъ день стигне върха. Гледай ти да разрешишъ правилно своята задача. Щомъ ти я разрешишъ, и той ще я разреши. Англичанитѣ направиха нѣколко опити да се качатъ на Монъ-Евересъ, но не успѣха. Обаче, тѣ не се обезсърдчиха, постоянно предприематъ нови опити. Ако англичанинътъ, който е човѣкъ съ голѣмо постоянство, не успѣ, какво остава за човѣкъ съ обикновено постоянство? Въпрѣки това, англичанитѣ не се отчаяха, тѣ се готвятъ за нови опити. Въ пѫтуването за духовния свѣтъ пъкъ, има повече препятствия и мѫчнотии, отколкото тия при изкачването на Монъ-Евересъ. Ето защо, ако влѣзете въ духовния свѣтъ и се съблазните, нѣма да се ползувате отъ благата, които се даватъ тамъ.

 

    Следователно, когато въ умоветѣ ви се яви свещената идея да вървите въ духовния пѫть, започнете да отхранвате тази идея въ себе си съ пълна надежда, безъ никакво съмнение и колебание. Тази идея ще ви свърже съ хора, които ви обичатъ. На всѣки човѣкъ е опредѣлено, кой да го обича. И всѣки трѣбва да намѣри онзи, който го обича. Забележете, на Корнилиа се каза да отиде при Петра. Значи, едни ще отиватъ при Петра, а други — при Павла. Казано бѣше на Павла: „Ще те пратя при езичницитѣ.“ Въ това отношение, и ние трѣбва да бѫдемъ готови да изпълнимъ волята Божия! Успѣхътъ на всѣка работа въ живота ни, зависи отъ вѫтрешната вѣра, както и отъ спокойствието на нашия умъ и на нашето сърце. Поетътъ може да пише само при пълно вѫтрешно спокойствие. Учениятъ може да работи само при пълно вѫтрешно спокойствие. Азъ не говоря за външно спокойствие. Външно, човѣкъ не може всѣкога да бѫде спокоенъ. Повърхностьта на човѣка може да се вълнува, но Божественото въ него, трѣбва да е въ миръ, въ тишина. Човѣкъ е двойно сѫщество: физическо и духовно. Когато се намира въ последнитѣ дни на своя животъ, той мисли само за ядене и пиене, като животно. Въ това време, Божественото начало го напуща, и той живѣе само физически. Ако ясновидецътъ погледне на умиращия, той вижда, че духовното отсѫтствува отъ него, напуснало го е, и този човѣкъ живѣе само за тѣлото си. Докато умиращиятъ се моли, и духовното начало взима участие въ тази молитва. То моли Бога да се намалятъ страданията на тази душа. Казано е въ Писанието: „Духътъ, Който живѣе въ насъ, се моли заради нас“. Щомъ Духътъ ни напусне, ние изгубваме своята красота, ставаме своенравни, груби, нищо хубаво не виждаме около себе си. Щомъ Духътъ дойде, ние отново придобиваме своята красота, и животътъ ни пакъ се осмисля.

 

    Казвамъ: ние трѣбва да се стремимъ да запазимъ Божественото въ себе си. Божественото не се губи, но се отдалечава отъ човѣка; колкото повече Божественото се отдалечава, толкова повече и страданията се увеличаватъ. Когато Божественото се приближава къмъ човѣка, и страданията му се намаляватъ. Следователно, възможно е да дойде день, когато страданията на човѣка напълно да изчезнатъ. Кога може да стане това? Когато Божественото вземе връхъ надъ човѣшкото. При това положение, и да дойде нѣкакво страдание на човѣка, то ще представя за него едно гимнастическо упражнение. Тогава човѣкъ ще бѫде мощенъ, силенъ, ще може да заповѣдва на страданието да излѣзе вънъ. Безъ Духа Божий, човѣкъ нищо не може да направи. Той ще мяза на ония седемь души, които ходили да изгонватъ духоветѣ въ името на Христа и на Павла. Единъ отъ человѣцитѣ, въ когото билъ лукавиятъ духъ, хваналъ едного отъ тия заклинатели, набилъ го и казалъ: „Павла познаваме, Христа познаваме, но ти кой си, не те познаваме“. Това показва, че трѣбва да имаме вѫтрешна връзка съ Бога, съ Христа. Говорите за Бога, за Христа, а нѣмате вѫтрешна връзка съ тѣхъ. Когато говорите за Бога, вие трѣбва да се считате като часть отъ Великото Божествено съзнание. Въ това отношение, всѣка душа ще знае, че е произлѣзла отъ Бога и като часть отъ Него, има възможность да стане ангелъ, т. е. да служи на Бога. Че днесъ още не сте ангели, не сте гениални, това е другъ въпросъ. Единъ день, ще ви се дадатъ условия да развиете своята гениалность, да разработите вложенитѣ въ васъ дарби и способности. Човѣкъ трѣбва да има абсолютна вѣра въ себе си, да знае, че ще му се даде възможность нѣкога да развие въ себе си онова, което отъ вѣкове е вложено въ него. За всѣка душа ще дойдатъ благоприятни условия. Подъ думата „благоприятни условия“ разбирамъ условия на безсмъртие, да може човѣкъ да се движи, споредъ както е опредѣлено въ великия планъ на живота. Всички добри и велики хора, всички светии сѫ имали тази опитность. Нѣкой се препорѫчва за християнинъ, но като му дойде известно страдание, казва: Азъ не вѣрвамъ вече въ Бога. Значи, докато ималъ Божието благословение, което се изливало въ блага и придобивки, той вѣрвалъ въ Бога. Щомъ го сполетѣло нѣкакво страдание, не вѣрва вече. Действително, страданията се носятъ мѫчно, но когато любовьта посети човѣка, той лесно носи. За този моментъ, именно, Павелъ казва: „Никакви страдания, ниви мѫчнотии не сѫ въ сила да ни отдалечатъ отъ Любовьта Христова.“ Любовь, която се губи предъ страдания и мѫчнотии, не е истинска любовь. Истинската любовь предъ нищо не отстѫпва.

 

    И тъй, вѣрвайте въ основната идея, която ангелътъ ви казва. Това значи: вѣрвайте въ Божественото, което говори отвѫтре, а не чрезъ нѣкакви външни внушения. Когато въ ума ви дойде нѣкаква свѣтлина, ангелътъ казва: „Призови Симона!“ Симонъ-Петъръ ще ви говори отвѫтре. Всѣки трѣбва да има това дълбоко разбиране за нѣщата, за да не влѣзе въ противорѣчие съ себе си. Нѣма по-страшно нѣщо за човѣка отъ това, следъ като е повѣрвалъ и тръгналъ веднъжъ въ пѫтя, да се върне назадъ. За такъвъ човѣкъ, Писанието препорѫчва по-добре да си е седѣлъ на мѣстото. Тръгнешъ ли веднъжъ въ правия пѫть, за нищо въ свѣта не се разколебавай да се върнешъ назадъ. Каквото и да се случи, знай, че спасението ти е въ този пѫть. Каквито страдания и изпитания да ви се даватъ въ този пѫть, тѣ ще бѫдатъ по силитѣ ви. Казвате: Могатъ ли праведнитѣ да иматъ изпитания? — Могатъ, разбира се. Христосъ не бѣше ли праведенъ? Праведенъ бѣше, но и Той имаше страдания. Апостолитѣ, пророцитѣ не бѣха ли праведни? Праведни бѣха, но и тѣ имаха страдания. Великитѣ хора иматъ и сѫ имали най-голѣми страдания, но тѣхнитѣ страдания бѣха осмислени, че и до днесъ още служатъ за поука на човѣчеството. Страданията на великитѣ хора сѫ необходими, за да ги доведатъ до пълна вѫтрешна връзка съ Любовьта, съ Бога.

 

    Съвременниятъ християнски свѣтъ минава презъ голѣми страдания, презъ голѣми кризи, за да се извърши онова велико пресѣване между тѣхъ, съ което ще се изпълнятъ думитѣ въ Писанието: „И ще разлѫча овцетѣ отъ козитѣ.“ Въ това пресѣване душитѣ ще се пробудятъ и ще се отдѣлятъ готовитѣ отъ неготовитѣ. Сегашнитѣ хора сѫ заети повече съ материални работи, вследствие на което едни други се излъгватъ, и по този начинъ губятъ вѣрата си. Тѣ сѫ изгубили вѣра даже и въ приятелитѣ си. Запримѣръ, отивате при нѣкой вашъ приятель и му искате хиляда лева на заемъ. Той обещава да ви даде, и вие веднага се зарадвате. Отивате на другия день да вземете паритѣ, но той отказва да ви даде, случило се нѣщо, което му попрѣчило да изпълни обещанието си. Вие се връщате дома си неразположенъ, наскърбенъ. Защо се зарадвахте, и защо се наскърбихте? И въ единия, и въ другия случай, нѣмахте никакъвъ обектъ, който да ви застави да се радвате, или да скърбите. Приятельтъ обещалъ да ви даде пари, но не ви даде. Защо трѣбваше да се радвате напразно? Значи, напразно се зарадвахте, и напразно се наскърбихте. Ако приятельтъ ви бѣше разуменъ и желаеше да ви услужи, но нѣмаше пари въ себе си, той трѣбваше да отвори касата си предъ васъ и да каже: Вземи отъ касата ми, колкото пари ти трѣбватъ. Като видите, че приятельтъ ви нѣма пари въ касата си, вие нито щѣхте да се наскърбите, нито щѣхте да се усъмните въ него. Приятельтъ ви, можа да постѫпи и по другъ начинъ. Той трѣбваше да ви каже: Имамъ да взимамъ отъ едного една сума, която обеща да донесе днесъ, въ 12 ч. на обѣдъ. Ако ми донесе тази сума, ще ти услужа; ако не я донесе, не мога да ти услужа. По този начинъ щѣше да се избегне и радостьта, и разочарованието.

 

    Днесъ всички хора очакватъ отъ живота много нѣщо, но като не получатъ, разочароватъ се. Запримѣръ, влиза нѣкой човѣкъ въ едно религиозно общество и си казва: Тѣзи хора сѫ цѣли ангели! — Да, ангели сѫ тѣ, но още крилца не сѫ имъ израсли. Тѣ седятъ въ полозитѣ на майкитѣ си, отварятъ уститѣ си „чикъ — чирикъ“ — и чакатъ на готово да имъ се даде храна. Тѣ не могатъ още да хвръкнатъ, да излѣзатъ вънъ отъ полозитѣ, сами да си търсятъ храна. — Ама азъ очаквахъ много отъ тѣхъ. — Какво си очаквалъ? Да те подържатъ ли? Ако си очаквалъ да те подържатъ, ти си билъ на кривъ пѫть. Който търси Божественото, преди всичко той разчита на себе си. Дойдешъ ли до Бога, първо ти трѣбва да дадешъ: ще дадешъ на Бога ума, сърцето, волята, душата, духа си, а после ще получишъ отъ Него. Само при това положение, ти можешъ да разчиташъ на любовьта на всички хора, били тѣ сдружени въ нѣкое религиозно общество, или вънъ отъ него. Ако нищо не жертвувашъ, а само очаквашъ отъ другитѣ, ти си на кривъ пѫть. Това изисква разумниятъ животъ отъ всички хора.

 

    Първото нѣщо: непреодолима вѣра въ Бога, въ Божественото въ човѣка! Време е вече да се простите съ религиозния фанатизъмъ. Днесъ въ България има много религиозни секти, и всѣка отъ тѣхъ казва за себе си: Спасението на човѣчеството ще дойде чрезъ насъ. — Не, спасението не може да дойде чрезъ никоя секта, чрезъ никоя черкова, чрезъ никое вѣрую, нито пъкъ чрезъ науката. Тѣзи нѣща сѫ само спомагала. Тогава, кое може да спаси човѣка? Само Божественото въ човѣка е въ сила да го спаси. Когато Божията Любовь дойде въ душата на всѣки човѣкъ, тя ще обедини всички хора. Значи, Божията Любовь ще спаси човѣчеството. Тъй щото, всѣки може да вѣрва, въ каквото иска, да изучава, каквато наука иска, но всички трѣбва да подържатъ единъ принципъ въ свѣта, че Богъ живѣе въ всички живи сѫщества и ги рѫководи. Сега православната черкова се солидаризирала съ държавата и решила да отнеме всички имоти на разнитѣ секти, на разнитѣ религиозни общества. Казвамъ: да правятъ, каквото искатъ. Ако е въпросъ за имоти, за здания, трѣбва да знаете, че новото учение не проповѣдва строежи на здания, не проповѣдва закупване на имоти, на земи. Това, което хората правятъ, то е резултатъ още на старата култура. Това сѫ човѣшки нѣща, и като такива, тѣ сѫ временни. Който служи на Бога, той не се нуждае нито отъ земи, нито отъ кѫщи, нито отъ дрехи и обуща. — Ами голъ ли ще ходи? Който служи на Бога, той владѣе магическата прѫчка: ще тропне съ нея, и предъ него ще се изнесатъ най-хубавитѣ дрехи и обуща, направени отъ най-възвишена материя. Съ какви дрехи ходѣше Христосъ? Той си направи една дреха само, и съ нея прекара цѣлъ животъ. За тази дреха, именно, се говори въ Писанието, че римскитѣ войници я раздѣлили помежду си. Ние сме хора на Божествения животъ! Ние не сме невежи, но разполагаме съ такова знание, за което съвременнитѣ хора даже не подозиратъ. Това знание може да се даде само на онѣзи, които признаватъ Божественитѣ закони и имъ се подчиняватъ. На онѣзи пъкъ, които не признаватъ тия закони, ще се говори за лукъ и чесънъ, т. е. за обикновени работи. За онѣзи, които признаватъ тия закони и ги изпълняватъ, има лаборатории, въ които тѣ ще влѣзатъ да работятъ, да видятъ резултатитѣ на това, което се говори.

 

    Сега, това, което говоря, не е за съблазънь, нито за примамка. Нѣкой казва: Азъ искамъ да опитамъ първо, че после да повѣрвамъ. — И така може, но по-малко ще спечелишъ. Който иска да придобие нѣщо повече, той първо трѣбва да повѣрва. Ако нѣкой иска първо да получи паритѣ и после да повѣрва въ мене, това не е никаква вѣра, никаква наука. Ако предварително дамъ пари нѣкому, той може да не признае, че съмъ му далъ. Обаче, едно е важно: да съзнаете, че всичко въ свѣта принадлежи на Бога. Въ този смисълъ, азъ казвамъ, че досега на никого не съмъ направилъ добро; досега никого не съмъ любилъ. Защо? Защото Единствениятъ, Който прави добро, Който люби, това е Богъ. Казано е, че Богъ е Любовь. Значи, като човѣкъ, азъ съмъ проявление на Бога. Следователно, нито съмъ давалъ нѣкому пари, нито съмъ взималъ отъ нѣкого; нито съмъ обичалъ нѣкого, нито ме е обичалъ нѣкой. Тогава, въ какво могатъ да ме обвинятъ хората? Ако нѣмамъ кѫща, която да давамъ подъ наемъ, кой ще се кара съ мене? Единъ отъ древнитѣ философи, Епиктетъ, казва: „Ако отидешъ на угощение въ нѣкой богатъ домъ, ти трѣбва да се съобразявашъ съ правилата на този домъ. Ако не искашъ да се подчинишъ на тѣхнитѣ правила, по-добре не ходи тамъ.“ Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде свободенъ, да се проявява споредъ своето естество.

 

    Сега, ако искаме да покажемъ на хората, какъ трѣбва да живѣятъ по новия начинъ, ние трѣбва да имъ дадемъ образци, да видятъ на практика този животъ, и тогава да го приематъ. Само по този начинъ, може да се мине отъ стария къмъ новия животъ. Мнозина подържатъ възгледа, че духовниятъ животъ не билъ съгласенъ съ физическия, вследствие на което, правилъ хората нещастни. Не е така. Всички велики хора на миналото, и сега, сѫ били истински духовни хора. Тѣхнитѣ умове, сърца и души сѫ били изпълнени съ възвишени мисли и благородни чувства. Тѣзи хора сѫ носили въ себе си великъ и възвишенъ идеалъ. Следователно, който иска да извърши нѣщо велико въ живота си, той непременно трѣбва да носи въ душата си великъ идеалъ. Такъвъ човѣкъ, може да има за тилъ цѣлото небе, всички ангели, светии, праведни хора, всички добри и разумни хора, всички вѣрващи и всички адепти. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да има задъ себе си такъвъ тилъ. Всички тия хора ще му изпращатъ добри мисли и чувства, и ще кажатъ: Пѫтьтъ, въ който вървишъ, е правъ. Върви напредъ, ние ще ти съдействуваме! Питамъ: ако всички тия сѫ съ тебе, кой ще бѫде противъ тебе? Казано е въ Писанието: „Ако, Богъ е съ насъ, кой ще бѫде противъ насъ?” Това значи: ако Любовьта е съ насъ, нито хората ще бѫдатъ противъ насъ, нито ние противъ тѣхъ. Който има Любовьта Божия въ себе си, той е изворъ, които постоянно блика навънъ, къмъ всички хора, къмъ всички живи сѫщества. Въ този смисълъ, ние нищо не очакваме отъ хората, но искаме само да възстановимъ Божия законъ, който ще донесе благото за всички хора на земята. Ние искаме свободата на всички хора. Свободенъ човѣкъ е онзи, който обича истината. Казано е: „Истината ще ви направи свободни“.

 

    „Призови Симона!“ Това значи: призови Божественото въ себе си, което ще донесе любовь въ сърцето ти, свѣтлина и знание въ ума ти и свобода въ волята ти. Дълго време се е молилъ Корнилий, да дойде ангелътъ при него и да му каже: „Твоята молитва е приета отъ Бога. Затова, иди въ Иопия и призови Симона, да ти каже, какво да правишъ“. Значи, следъ посещението на ангела, иде приложението.

 

    „Призови Симона!“ — Тази е първата задача на човѣка. Следъ това, той ще положи живота си за великата Божия Истина. Тя ще му разкрие славата и величието, които се включватъ въ послушанието и любовьта къмъ Бога.

 

 

6. Беседа отъ Учителя, държана на 16 октомври, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×