Jump to content

1927_09_18 Зарадваха се ученицитѣ


Ани

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Зарадваха се ученицитѣ

 

И това като рече, показа имъ

рѫцетѣ и ребрата си. И зарадваха

се ученицитѣ, като видѣха Господа.“

 Йоана 20: 20.

 

    Въ прочетената глава има редъ важни положения, които сѫ свързани въ едно цѣло. Смисълътъ на живота седи въ цѣлото. Частитѣ на каква и да е величина сѫ изразъ на цѣлото. Следователно, животътъ на частитѣ зависи отъ живота на цѣлото. Това е важно положение, което трѣбва добре да се схване, за да се осмисли цѣлокупния животъ. Ако животътъ на съвременнитѣ хора се е обезсмислилъ, то е по единствената причина, че тѣ искатъ да живѣятъ извънъ цѣлото, което е невъзможно. Ако човѣкъ се откаже отъ цѣлото, което представя реалностьта или разумностьта въ живота, той неизбѣжно ще дойде до положението, въ което се намиратъ съвременнитѣ общества. Днесъ всички учени и философи, поети и музиканти, художници и артисти, всички считатъ обществото за идеалъ, за нѣкакво божество. Ето защо, всички искатъ да иматъ доброто мнение на обществото, а ние виждаме, че отъ каквито индивиди да е съставено това общество, то има свои дефекти, свои недостатъци. Кажете, напримѣръ, можете ли да прекарате съ единъ човѣкъ отъ това общество 20 години на едно мѣсто, безъ да се скарате, или да си кажете една лоша дума? Значи, хората, които съставятъ обществото, не сѫ светии, вследствие на което не трѣбва да се боготворятъ. Идеята, че обществото трѣбва да се зачита, е права. Обществото е изразъ на високо съзнание. Когато нѣкой човѣкъ излиза отъ името на известно общество, той мисли, чувствува и действува по-високо, отколкото, ако би се проявилъ отъ свое име. Запримѣръ, отъ името на нѣкое общество той може да постѫпи справедливо, безъ да обича правдата. Защо? Нѣщо го заставя да постѫпи така. Казвате: Какъ е възможно разуменъ човѣкъ да постѫпва подъ нѣчие давление? Ако дадете наклонъ на водата, и бистра, и мѫтна да е тя, и дветѣ води ще вървятъ въ едно направление, и каквото срещнатъ на пѫтя си, ще постѫпятъ по единъ начинъ. Ако запитате водата, защо тече въ тази посока, тя ще каже, че така желае. Не, това не става по нейното желание, но наклонътъ, който е даденъ на водата, опредѣля посоката на движението ѝ. Водата ще бѫде много мирна, ако тече по хоризонтална посока. Това е положение, което нѣма нищо общо съ самия животъ. Явленията въ живота и природата ставатъ ясни само тогава, когато сѫ въ връзка съ самитѣ насъ. Човѣкъ може да възприеме лесно всѣко нѣщо, което носи свѣтлина за ума, топлина за сърцето и свобода за волята.

 

            „Показа имъ рѫцетѣ и ребрата си.“ Какво нѣщо е рѫката? За онзи, който не се занимава съ устройството на рѫката, съ формата ѝ и съ нейнитѣ линии, тя нищо не представя. Обаче, за онзи, който се занимава съ науката за рѫката, по-красивъ, по-добре устроенъ удъ отъ нея нѣма. По красота и по изящество нѣма другъ удъ въ човѣшкия организъмъ, подобенъ на рѫката. Нѣкой може да намира дефекти въ устройството на рѫката, но тѣ се отнасятъ до деформиранитѣ рѫце, до рѫце, които сѫ се отклонили отъ правилната форма на рѫката, която природата първоначално е създала. Красотата на единъ удъ не седи само въ неговата съвършена форма, но и въ приложението на този удъ. Рѫката представя историята на човѣчеството. Всичко, което миналитѣ и сегашни култури сѫ създали, е отбелѣзано на рѫката. Като изучаватъ формата на рѫката и линиитѣ по нея, съвременнитѣ хиромантици и досега още не могатъ да се произнесатъ, кога е създадена линията на живота. Цѣла епоха, цѣла култура е взела участие въ създаване линията на живота, но хиромантицитѣ не знаятъ нищо по този въпросъ. Следъ това дойде нова култура, нова епоха, която създаде линията на сърцето. Най-после дойдоха нови хора, интелигентни, умни, които създадоха нова епоха, плодъ на която бѣше създаването линията на ума. Значи, три важни линии има на рѫката: линиитѣ на живота, на сърцето и на ума. Докато Христосъ бѣше на земята, Той внесе едно малко подобрение въ сѫдбата, въ щастието, или въ тъй наречената сатурнова линия. Мнозина запитватъ: Съ какво се занимаваше Христосъ на земята цѣли 33 години? — Той внесе корекция, подобрение въ линията на сѫдбата. Тази линия минава презъ срѣдата на рѫката, по направление на срѣдния пръстъ. Който иска да знае, какво е направилъ Христосъ, като е живѣлъ на земята, нека погледне линията на сѫдбата си и да чете — тамъ е написано всичко. У нѣкои хора тази линия липсва; у други; е добре начъртана, а у трети едва сега Христосъ я пише. Голѣмо нещастие за човѣка е да нѣма тази линия на рѫката си. Такъвъ човѣкъ е изложенъ на голѣми мѫчнотии и неприятности въ живота: той трѣбва да работи самъ, безъ приятели, да преодолява условията на гѫстата материя. Всичко това не говори добре за хора, които нѣматъ тази линия. Отъ изследванията, които съмъ правилъ върху рѫцетѣ на българитѣ, дойдохъ до заключение, че тѣ трѣбва да работятъ много върху сатурновата линия, която е доста кѫса. Другитѣ три линии сѫществуватъ у тѣхъ, но сѫ значително деформирани; и тѣ трѣбва да се изправятъ.

 

            „Показа имъ рѫцетѣ си“. Какво искалъ да каже Христосъ съ показването на рѫката си? Той искалъ да покаже, каква корекция е направилъ въ тритѣ линии, а главно въ сатурновата линия. Какъ мислите, коя рѫка е показалъ Христосъ, дѣсната или лѣвата? По този въпросъ и досега има споръ. Азъ мисля, че Той е показалъ лѣвата си рѫка. Лѣвата рѫка е царската рѫка. Тази рѫка дава разпореждания, като царица, а дѣсната служи, изпълнява, затова е по-развита. Мнозина казватъ: Какво може да направи лѣвата рѫка? — Много може да направи тя. Привидно дѣсната рѫка върши много работи, но по-важна е лѣвата, която издава заповѣдитѣ. Лѣвата рѫка стимулира, а дѣсната — изпълнява. Въ живота важни сѫ стимулитѣ.

 

    За изяснение на последната мисъль, ще приведа единъ примѣръ отъ живота. Срещате единъ младъ момъкъ, ходи изпокѫсанъ, невчесанъ, отъ нищо не се интересува. Съ майка си и баща си е грубъ, не имъ помага въ работата, ходи натукъ-натамъ безъ работа, не му се живѣе. Не се минава много време, срещате сѫщия момъкъ, но вече добре облѣченъ, спретнатъ, коситѣ гладко вчесани, интересува се отъ наука, учи, чете, доволенъ е отъ живота. Защо? Заинтересувалъ се е той отъ нѣкоя рѫка. Дето ходи, каквото прави, все за тази рѫка мисли. Красива е тази рѫка! Особено красива и интересна е лѣвата рѫка. Защо се е заинтересувалъ отъ тази рѫка? Защото отъ нея изтича нѣщо хубаво. Хората го гледатъ, смѣятъ му се. Не, не е за смѣхъ това. Когато пипнете рѫката на нѣкой човѣкъ, вие засѣгате цѣлъ свѣтъ. Казвате: Какво интересно има въ рѫката? Женска или мѫжка рѫка, все едно — рѫка е това. Не е достатъчно да се произнесете само, че това е рѫка, мѫжка или женска. Като се каже женска рѫка, предъ очитѣ на учения човѣкъ се разкрива цѣлъ свѣтъ — възвишенъ, Божественъ свѣтъ, на който лѣвата рѫка е изразителка. Този свѣтъ свързва човѣка съ любовьта. Като се каже мѫжка рѫка, предъ учения се разкрива друга страна на Божествения свѣтъ — свѣтътъ на мѫдростьта, чийто изразитель е дѣсната рѫка. Следователно, ако се докоснете до лѣвата рѫка на човѣка, вие се свързвате съ любовьта, отъ която соковетѣ на живота започватъ да текатъ и къмъ вашето сърце. Ако се докоснете до дѣсната рѫка на човѣка, вие се свързвате съ мѫдростьта, която внася нова свѣтлина, нови идеали въ вашия умъ.

 

    Казвате: Това сѫ младежки работи! — И младитѣ, и старитѣ еднакво горятъ. Когато искатъ да се посмѣятъ на старитѣ хора, българитѣ казватъ: „Старо бунище като се запали, мѫчно се гаси“. Какво означава това? Когато стари вѫглища се запалятъ, лесно горятъ, понеже процесътъ на овѫгляването въ тѣхъ се е извършилъ напълно. Младитѣ, новитѣ вѫглища не горятъ добре, защото не сѫ напълно овѫглени. Когато хората казватъ, че сухитѣ дърва, или сухитѣ вѫглища горятъ лесно, тукъ се крие друга идея. Не горятъ сухитѣ дърва, но животътъ гори. Дето има пълно горение, то е признакъ на нормаленъ, добре развитъ животъ; дето горението е непълно, то е признакъ на ненормаленъ животъ, и тогава казваме, че сухитѣ дърва горятъ. Щомъ сухитѣ дърва почнатъ да горятъ, работата на хората се е свършила вече. Ако съвременнитѣ хора разбираха смисъла на живота, тѣ нѣмаше да се нуждаятъ нито отъ дърва, нито отъ вѫглища. Който води добъръ, нормаленъ животъ, той ще може да се ползува отъ топлината, която се развива при храненето и нѣмаше да се нуждае отъ дърва и вѫглища за отопление. Сега, като не живѣятъ правилно, хората се чудятъ, какъ да си доставятъ повече дърва и вѫглища, за да се отопляватъ презъ зимата.

 

            „Христосъ имъ показа рѫцетѣ и ребрата си”. Велико нѣщо се крие и въ човѣшкитѣ ребра! Въ създаването на ребрата се чете цѣла история. Мнозина се запитватъ, защо е създаденъ така гръдниятъ кошъ. — Какъ трѣбва да е създаденъ? Който не разбира законитѣ на природата и пѫтищата, по които тя работи, той не вижда дълбокия замисълъ, по който тя твори и създава. Всичко, което природата е създала, е осмислено. За учения и камънитѣ, и долинитѣ, и върховетѣ, и растенията, и животнитѣ иматъ смисълъ. По тия нѣща той чете, учи, намира голѣма закономѣрность. Всѣки планински връхъ отговаря на известни центрове. Тѣ пъкъ отговарятъ на известни положения въ слънцето. Всички промѣни, които ставатъ на земята, зависятъ отъ промѣнитѣ въ слънцето. Като казвамъ, че и въ слънцето ставатъ промѣни, ще се заинтересувате, на какво се дължатъ тия промѣни. Нѣма да се спирамъ върху този въпросъ, но казвамъ, че причинитѣ за измѣненията, които ставатъ на слънцето, сѫ съвсемъ различни отъ тия за промѣнитѣ на земята. Едно е важно да знаете: материята е подложена на постоянни промѣни. Щомъ материята се измѣня, едновременно съ това се измѣня и разумниятъ животъ. Щомъ разумниятъ животъ се измѣня, и условията на живота се подобряватъ. Всичко въ живота се стреми къмъ вѫтрешенъ изразъ.

 

            „И зарадваха се ученицитѣ, като видѣха Господа.“ Защо Христосъ се яви на своитѣ ученици? Всѣки казва: Какво мога да направя азъ, като човѣкъ? Казвамъ: вънъ отъ цѣлото, частьта не може да се прояви. За да се прояви, човѣкъ се нуждае отъ общество; обществото се нуждае отъ народъ; народътъ пъкъ се нуждае отъ цѣлото човѣчество. Ако човѣчеството иска да се прояви, то се нуждае отъ свѣтъ, още по-високъ отъ своя. Значи, въ свѣта сѫществува зависимость, както между всички явления, така и между всички величини. Разумниятъ човѣкъ схваща тази връзка, тази зависимость, която сѫществува въ Първичната Причина. И въ този смисълъ, всѣки човѣкъ счита, че той представя последната нишка или последната халка отъ общата верига. Оттукъ изваждаме следния законъ: когато съедините двата края на една верига, образува се едно вѫтрешно течение на сили. Ако съвременнитѣ хора разбираха този законъ, тѣ лесно щѣха да изправятъ своя животъ. Едно се иска отъ човѣка: да държи връзката си съ цѣлата верига. Ако се обърка въ мисъльта, или въ чувствата си, той се откѫсва отъ тази верига, и трѣбва да мине дълго време, докато отново заеме първото си мѣсто. Когато човѣкъ умре, той отпуща рѫцетѣ си, откѫсва се отъ веригата на цѣлото и казва: Свърши се съ мене! Нѣма какво повече да се прави. Следъ това домашнитѣ му кръстосватъ рѫцетѣ, или ги спущатъ надолу, но каквото и да правятъ съ него, това е изкуствено положение. Който иска да започне нѣкаква деятелность, той трѣбва правилно да постави рѫцетѣ си, и то така, че презъ лѣвата рѫка да минаватъ теченията на сърцето, а презъ дѣсната — теченията на ума. Само по този начинъ може да се прояви мощното въ човѣка, което да му отвори пѫть къмъ свѣтли идеи, съ помощьта на които да работи и да се развива. Оттукъ вадимъ заключение: успѣхътъ на обществото зависи отъ неговитѣ индивиди. Ако индивидътъ е свързанъ съ цѣлото, той ще укаже влияние и върху човѣчеството, като цѣло. Когато слѣзе на земята, Христосъ бѣше свързанъ съ онова велико, мощно цѣло, което писа върху човѣшката рѫка. За насъ е интересна не само човѣшката рѫка, но и нейнитѣ пръсти. Въ това отношение, всѣки човѣкъ, всѣко общество и всѣки народъ иматъ много още да работятъ. Голѣмо изкуство е човѣкъ да си извае красива рѫка!

 

    Сега, азъ засѣгамъ мимоходомъ хиромантията. Тя е наука, която показва скрититѣ условия въ рѫката. Съ частитѣ на рѫката се занимава не само хиромантията, но и астрологията. Хиромантията се занимава главно съ физическата страна на рѫката, а астрологията — съ физиологическата. Значи, хиромантията и астрологията разглеждатъ физическата и физиологическата страна на процеситѣ, които работятъ въ цѣлия козмосъ. Често вие чувствувате, че животътъ ви се е обезсмислилъ. Защо? По единствената причина, че между вашитѣ и Божественитѣ мисли и желания нѣма връзка. И въ любовьта на съврѣменнитѣ хора нѣма връзка. Двама души се обичатъ, но защо се обичатъ, и тѣ не знаятъ, нѣматъ връзка помежду си. За да обичашъ нѣкого, ти трѣбва да имашъ опредѣлена цель. Всѣко нѣщо, което правите, трѣбва да бѫде съ точно опредѣлена цель. Вие трѣбва да знаете, защо го правите. Запримѣръ, когато Христосъ показа рѫката си на своитѣ ученици, Той имаше строго опредѣлена цель. Като имъ показа рѫката си, Той ги запита: Можете ли да четете по линията на сѫдбата? Какво нѣщо е сѫдбата? Сѫдбата е изразена чрезъ сатурновата линия. Тя представя Божията благодать, която иде отвънъ. Отъ две хиляди години насамъ се говори за тази благодать, за спасение чрезъ вѣрата. Съвременнитѣ християни не подозиратъ нищо за тази линия. Тѣ четатъ стихове следъ стихове, глави следъ глави, но никой отъ тѣхъ не се е заелъ да чете по рѫката си, да види, доколко е разбралъ Писанието. Разбирането на Писанието зависи отъ правилностьта на тази линия. У нѣкои хора линията на сѫдбата е добре очъртана на рѫката, а у нѣкои е скрита, дълбоко заровена въ земята, като нѣкое семе, покрито отгоре съ дебелъ пластъ торъ. За да могатъ свѣтлината и топлината да влияятъ върху това семе, да може да расте и да се развива, часть отъ този торъ трѣбва да се изхвърли настрана. При това ново положение, семето може да се развива правилно. Това показва, че семето не се нуждае отъ много торъ. Въ този смисълъ, нѣкои хора се стремятъ къмъ голѣми богатства, но тия богатства не сѫ нищо друго, освенъ излишенъ торъ, отъ който тѣ трѣбва да се освободятъ. Малко торъ е нужно на човѣка. Голѣмото количество торъ е онова богатство, отъ което човѣкъ страда. Голѣмото богатство е една крайность въ живота, а недоимъкътъ е друга крайность. Виждате друго семе, посадено въ пѣсъчлива почва, но не може да вирѣе, нѣма влага, нѣма топлина, необходими за неговото развитие. Какво трѣбва да направите? Ще вземете малко торъ и ще турите върху него. Значи, за да може първото семе да расте и да се развива правилно, трѣбва да се отнеме часть отъ неговото изобилие, отъ неговото богатство. За да може второто семе, което е поставено при бѣдни, оскѫдни условия, да се развива правилно, трѣбва да му се даде отъ изобилието на първото семе. Богатството и сиромашията, взети въ умствено и сърдечно отношение, сѫ две условия въ живота, които трѣбва разумно да се урегулиратъ. Когато умътъ на човѣка е богатъ, трѣбва да се вземе отъ неговото изобилие, отъ неговото богатство, за да се натори сърцето; когато сърцето на човѣка е богато, трѣбва да се вземе отъ неговото изобилие, за да се натори ума. Следователно, нито сърцето може да се развива безъ наторяване, нито умътъ може да се развива безъ наторяване.

 

    И тъй, когато се говори за любовьта, ние разбираме подобрение въ сѫдбата на човѣшкото сърце. Само любовьта е въ сила да подобри състоянието на сърцето. Не е достатъчно само човѣкъ да има опитности, но той трѣбва разумно да използува тия опитности. Съвременнитѣ хора сѫ така вкиснати, че богати и бѣдни, учени и прости — всички сѫ недоволни отъ живота. Въ себе си не вѣрватъ, въ ближнитѣ си не вѣрватъ, въ Бога не вѣрватъ — какво друго може да имъ се даде? Отъ кого могатъ да получатъ нѣщо? Истинската вѣра подразбира положение, при което човѣкъ да не се разколебава въ своитѣ убеждения, да не губи упованието си въ Бога. Какво виждаме въ живота? Докато е здравъ, човѣкъ вѣрва въ себе си, вѣрва въ ближнитѣ си, вѣрва и въ Бога; щомъ се разболѣе, той изгубва вѣрата си. Силенъ въ вѣрата си е онзи, който, като легне боленъ и умира, може да каже: Азъ нѣма да умра! Ще живѣя заради Бога, за Неговото велико име, да Му служа и да се радвамъ на всичко, което Той е създалъ! Не е достатъчно само да изговори тия думи, но като ги каже, да стане отъ леглото си. Този човѣкъ се намира въ положението на акробатъ, който минава по тънко вѫже. При тежки изпитания вѣрващиятъ минава по косъмъ, но той трѣбва да каже: Азъ ще мина по този косъмъ благополучно! Ще кажете: Ние искаме научни данни по това. — Животътъ не се подържа съ научни данни, но съ следната велика аксиома: Богъ живѣе въ свѣта, следователно, и азъ живѣя. Докато спазвамъ Божиитѣ закони, мога да се радвамъ на живота, който Богъ ми е далъ. Щомъ човѣкъ подържа тази аксиома въ себе си, той ще има Божието благоволение. Докато дава пѫть на Божественото въ себе си, човѣкъ всѣкога ще има Божията подкрепа. Въ който моментъ се откаже да работи, и плаче като малко дете, което иска да подчини майка си, да му даде, каквото то желае, той вече се е отклонилъ отъ правия пѫть на живота. Който иска да подчини Божественото на личното, на човѣшкото въ себе си, той се е индивидуализиралъ, а едновременно съ това е взелъ кривия пѫть въ живота.

 

    Следователно, новиятъ животъ изисква всички хора да се подчинятъ на великия законъ — на Любовьта. За да се проявява правилно, животътъ трѣбва да има за тилъ Любовьта. Ако животътъ не подразбира Любовьта, той е безсмисленъ; ако свѣтлината не подразбира знанието, Мѫдростьта, тя е безсмислена; ако свободата не подразбира Истината, тя е безсмислена. Съвременнитѣ хора искатъ да живѣятъ добре. Какъ могатъ да живѣятъ добре безъ любовьта? Тѣ искатъ да иматъ свѣтлина, знание. Какъ могатъ да иматъ свѣтлина, знание безъ мѫдростьта? Тѣ искатъ да бѫдатъ свободни. Какъ могатъ да бѫдатъ свободни безъ истината? Въ това седи смисълътъ на живота, въ това седи великиятъ стремежъ на човѣшката душа. Ние можемъ да бѫдемъ свободни само тогава, когато даваме свобода и на другитѣ. Ние можемъ да бѫдемъ обичани само тогава, когато обичаме всички хора, всички живи сѫщества. Който не люби всички, той не може да бѫде обичанъ, не може да има любовь въ себе си. Казвате: Може ли да се обича лошиятъ човѣкъ? И лошиятъ човѣкъ може да се обича. — Какъ? Ще се обича доброто въ него, а не лошото, не недѫзите му. Въ това отношение, всѣки човѣкъ, и най-лошиятъ, и най-престѫпниятъ, иматъ нѣщо добро, красиво въ себе си, което заслужава да се обича. Лошото не представя човѣка, нито пъкъ има нѣщо общо съ самия животъ. Де е човѣкътъ тогава? Ще отговоря съ следния примѣръ. Вие претегляте три хиляди килограма розовъ цвѣтъ и го туряте настрана; виждате, че той представя единъ голѣмъ купъ. Дали сте по-близо, или по-далечъ отъ този купъ, вие усѣщате неговата приятна миризма. Питамъ: цѣлиятъ купъ ли мирише? Не, само една малка часть отъ това количество роза е причина за миризмата. За да се извади онова вещество, което е причина за приятната миризма на розата, всички тия цвѣтове трѣбва да се варятъ съ вода, докато се извлѣче едва единъ килограмъ розово масло. Значи, тукъ е важенъ нектарътъ, който се е съдържалъ въ цвѣта. Всичко, което остава следъ отдѣлянето на маслото, се изхвърля навънъ, като непотрѣбно. Такова нѣщо представя човѣкътъ. Всички негови слабости, недѫзи, пороци не сѫ нищо друго, освенъ непотрѣбното отъ розата, което остава следъ отдѣляне маслото отъ нея.

 

    Казвамъ: многото, което човѣкъ има въ себе си и мисли, че може да разчита на него, е излишно. То се равнява на три хиляди килограма розовъ цвѣтъ. Достатъчно е той да подложи това голѣмо количество розовъ цвѣтъ на нагрѣване съ вода, за да види, колко ще изкара отъ него. Колко и какво ще извади отъ тия три хиляди килограма? Само единъ килограмъ, но чистъ нектаръ, финна материя. Значи, единиятъ килограмъ само е важенъ въ човѣка. Този, единъ килограмъ представя сѫщинския човѣкъ. Всичко останало ще се изхвърли навънъ, като непотрѣбно. На всѣки човѣкъ е дадена задача, да се освободи отъ излишния багажъ. Това се отнася и до богатството, и до знанието. Мнозина мислятъ, че много знаятъ, но тѣ трѣбва да поставятъ знанието си на нагрѣване съ вода, да го преварятъ и да видятъ, колко есенция, т. е. колко чисто знание ще изкаратъ отъ него. Ако запитате нѣкой съвремененъ човѣкъ, който мисли, че много знае, какво може да ви каже за произхода на живота, той ще свие рамене. Ако го запитате, отде е дошълъ, ще ви каже, че е дошълъ отъ нѣкоя планета. Отъ коя планета, именно, е дошълъ? — Отъ нѣкоя планета на слънчевата система. — И това още не се знае, дали е така. Другъ пъкъ ще отговори неопредѣлено: Животътъ е дошълъ отнѣкѫде, той е произлѣзълъ отъ Бога. Това показва, че много хора разглеждатъ този въпросъ отъ материалната му страна. Тѣ търсятъ живота извънъ тѣхъ. Тѣ търсятъ живота въ въздуха, въ водата, въ храната. Когато въздухътъ влѣзе въ дробоветѣ и въ мозъка, той имъ дава нѣщо, но сѫщевременно ги разваля; когато водата влѣзе въ стомаха, тя дава нѣщо, но сѫщевременно го разваля; когато храната влѣзе въ стомаха, тя дава нѣщо, но и взима нѣщо, вследствие на което го разваля. Питамъ: може ли да се нарече мисъль онази, която разваля мозъка? Може ли да се нарече вода онази, която разваля стомаха? Може ли да се нарече храна онази, която разваля стомаха? Тъй щото, който мисли, че такъвъ въздухъ, такава вода и храна могатъ да внесатъ нѣкакво подобрение въ живота на човѣка, той има криви разбирания. Докато хората иматъ криви разбирания за живота, тѣ ще живѣятъ по стария начинъ: ще се раждатъ и ще умиратъ; пакъ ще се раждатъ и ще умиратъ, но нищо ново нѣма да придобиятъ. Това не е животъ.

 

    Съвременнитѣ хора не вѣрватъ въ другъ животъ, освенъ въ този на земята, и казватъ: Човѣкъ се ражда, живѣе и умира. Защо трѣбва да се роди и да умре, тѣ не знаятъ. Животътъ изразява волята Божия. Богъ иска човѣкъ да живѣе, да учи, а той казва: Защо съмъ се родилъ, не зная; азъ искамъ да умра! Следователно, раждането показва добрата воля Божия, и затова ние искаме да живѣемъ. Смъртьта показва нашата зла воля, нежеланието ни да изпълнимъ волята Божия. Когато човѣкъ умира, причината затова е той самъ. Въ този смисълъ, смъртьта не е нищо друго, освенъ отказване на човѣка да върши волята Божия, съ което изгубва добритѣ условия за животъ. Споредъ мене, самиятъ актъ на смъртьта още не е смърть; обаче, когато човѣкъ изгуби добритѣ условия на живота, да мисли и да работи, той умира. Такъвъ човѣкъ изгубва смисъла на живота и се поставя въ ограничителни условия. Смърть, която освобождава човѣка отъ ограничителнитѣ условия и му дава възможность другаде да работи, не е смърть. Това е посещение отъ ангела на свободата, който иде да прерѣже връзкитѣ, веригитѣ на смъртьта, да постави човѣка въ условия, при които душата му може да се прояви.

 

            „И показа имъ рѫцетѣ си“. Съ това Христосъ искаше да покаже на ученицитѣ си корекцията, която е направилъ въ линията на сѫдбата. Тази линия показва, че всички хора трѣбва да живѣятъ въ общение помежду си. При този общъ животъ, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде толкова уменъ, да не изгуби благоприятнитѣ условия на живота, да прави добро и въ физическия, и въ сърдечния, и въ умствения свѣтъ. Всѣки културенъ човѣкъ може да направи поне най-малкото добро. Нѣкой казва: Азъ нѣмамъ пари. — Ти не си длъженъ да помагашъ непременно съ пари. Достатъчно е да изпратишъ своята добра мисъль и своето добро чувство къмъ онзи, който се нуждае. Добрата мисъль и доброто желание сѫ малъкъ притокъ вода къмъ общото течение. Колкото повече се усилва водата, толкова повече и положението на нуждаещия се подобрява. Грамадното количество вода, което пада на земята, е образувано отъ милиони и милиарди водни капчици, които сѫ дали съгласието си за общъ животъ. Ако не бѣха се съгласили да се съединятъ въ едно, тѣ щѣха да се индивидуализиратъ, вследствие на което нѣмаше да има тѣзи грамадни количества вода, събрани на едно мѣсто, каквито днесъ срещаме навсѣкѫде въ природата. Какво може една капка вода сама да направи? Въ центъра на всѣка капка се крие известна сила, която опредѣля нейния пѫть, както и мѣстото, дето ще падне. Опредѣлено е, де ще падне всѣка капка: дали на нѣкое растение, дали на земята, дали на нѣкое животно или върху нѣкой човѣкъ. Кой разуменъ човѣкъ може да повѣрва, че воднитѣ капки се направляватъ отъ съзнателни сили? Който чуе това, ще каже: Празна работа е тази! Питамъ: ако взема лѫка на цигулката си и го прекарамъ надъ струнитѣ, това движение разумно ли е? Разумно е, разбира се. Когато виждаме две успоредно поставени релси и надъ тѣхъ се движатъ вагони, можемъ да извадимъ заключение, че въ всѣка успоредность има разумность. Въ този смисълъ, всѣко благо, което търсимъ, е разумно.

 

    Следователно, щомъ човѣкъ счита, че отличителното му качество отъ другитѣ животни е мисъльта, той трѣбва да мисли право. Щомъ реши да мисли право, това решение се отразява и върху неговия духъ, и върху неговата душа. Като реши да върши волята Божия, той влиза въ връзка съ умоветѣ на всички хора, които сѫщо така вършатъ волята Божия. Тогава той казва: Азъ имамъ идея. Какво представя идеята? Идеята не е нищо друго, освенъ пробуждане на колективното съзнание въ човѣка, или създаване на вѫтрешна връзка между съзнанията на всички хора. Когато нѣкой дава, отъ него става изтичане. Въ онзи, който получава, става процесъ на втичане. Ако човѣкъ не позволява да става никакво изтичане отъ него, по никой начинъ не може да става втичане въ него.

 

            „Показа имъ рѫцетѣ си.“ За пръвъ пѫть ученицитѣ Христови пипнаха рѫката Му, посредствомъ което Той направи контактъ съ тѣхъ, като ги благослови и рече: „Отсега нататъкъ, благословенъ ще бѫде оня, върху когото простра рѫцетѣ си.“ Благословението седи въ прощение на грѣховетѣ. На мнозина това може да се вижда чудно, но фактъ е. Какво става съ бедния човѣкъ, който Рокфелеръ е приелъ при себе си? Положението на този беденъ се подобрява. Ако Рокфелеръ не приеме нѣкой беденъ въ дома си, положението му не само, че не се подобрява, но още повече се влошава. Отъ какво зависи единъ беденъ да бѫде приетъ отъ Рокфелера, а другъ да не бѫде приетъ? Отъ гаранцията, която носи съ себе си. Каква е гаранцията, която може да кредитира човѣка? Това е неговата рѫка. Ако дойде нѣкой при мене да иска пари, азъ нѣма да търся отъ него нѣкаква препорѫка, но ще му кажа: Дай да видя рѫката ти. Ако видя върху него повечко торъ, ще му кажа: Ти не само, че не се нуждаешъ отъ пари, но имашъ достатъчно имоти — ниви, лозя, кѫщи; следователно, ти не страдашъ отъ нѣмане, но отъ голѣмо изобилие; отъ голѣмо лакомство ти си заровилъ всичкитѣ си богатства дълбоко въ земята и не знаешъ, какъ да ги използувашъ. Едно ти остава: разрови тора, съ който си затрупанъ, изхвърли часть отъ него навънъ, и като ти олекне малко, започни да вадишъ отъ съкровищата си и да ги използувашъ.

 

    Единъ день германскиятъ императоръ посетилъ една отъ евангелскитѣ църкви, въ която служилъ единъ проповѣдникъ, забележителенъ по своето краснорѣчие. Като изслушалъ проповѣдьта му, императорътъ останалъ много доволенъ отъ краснорѣчието и вдълбочаването на проповѣдника, затова, на излизане отъ църквата, той казалъ на своя пръвъ министъръ, който го придружавалъ: Този проповѣдникъ говори много хубаво, но по всичко се вижда, че е беденъ човѣкъ. Трѣбва да се възнагради по-добре, да може спокойно да работи. Веднага материалното положение на проповѣдника се подобрило, но не се минали нѣколко месеца даже, и краснорѣчието му почнало да се намалява. Две години следъ това императорътъ посетилъ сѫщия проповѣдникъ, да чуе още веднъжъ неговата проповѣдь. Голѣма била изненадата му, когато чулъ проповѣдникътъ да говори. Отъ първото му краснорѣчие не останало почти нищо. На излизане отъ църквата, той пакъ сподѣлилъ впечатлението си съ своя министъръ: Днесъ не ми хареса проповѣдьта. Той вече не проповѣдва тъй хубаво. Министърътъ отговорилъ: Когато пѣтелътъ затлъстѣе, той престава да пѣе“.

 

    Въ съвременния християнски свѣтъ навсѣкѫде се носи следния зовъ: Ние се нуждаемъ отъ хлѣбъ, пари, кѫщи! Като свърши нѣкакво училище, човѣкъ веднага започва да мисли за прехраната си и казва: Какъ ще преживѣя? Казвамъ: нѣма идейни хора въ свѣта! Всички казватъ: Скѫпъ е животътъ; днесъ мѫчно се живѣе! Не, това е криво разбиране. Питамъ: Идвалъ ли е при васъ Христосъ да ви покаже рѫцетѣ и ребрата си? Той казва: „Както ме Отецъ проводи въ свѣта, така и азъ ви провождамъ, да носите Неговото благословение“. И наистина, ние не сме изпратени на земята да корегираме свѣта, но да внесемъ новото, да видимъ, дали всички дървета сѫ полѣти. Когато господарьтъ изпраща единъ отъ своитѣ слуги на нивата, какъ ще познае, дали слугата е добъръ, или не? Ако този слуга облѣче най-новитѣ си дрехи, тури на главата си новата си шапка, вземе бастонъ въ рѫка и напълни чантата си съ нѣколко научни книги, да чете, безъ да обърне погледа си къмъ неполѣтитѣ дръвчета, неокопанитѣ картофи и неподреденото лозе, може ли да мине за добъръ слуга? Господарьтъ ще бѫде ли доволенъ отъ него? Обаче, ако слугата облѣче старитѣ си дрехи и отиде на лозето да копае, да полѣе всички плодни дръвчета и зеленчуци, и следъ това отвори книгата да чете, той минава за добъръ слуга. Господарьтъ винаги остава доволенъ отъ такъвъ слуга. Казвате: Ние сме чули тия нѣща, знаемъ всичко това. — Като знаете тия нѣща, приложили ли сте ги? Като сте яли отъ най-хубавитѣ круши, разбрали ли сте тѣхния езикъ? Всѣка круша, всѣка ябълка или всѣки плодъ, изобщо, съдържа въ себе си една Божествена идея. Като изядете единъ отъ тия плодове, вие трѣбва да възприемете тази идея. На колцина отъ васъ се е запалило сърцето следъ прочитането на нѣкоя хубава книга, като Библията? Хиляди хора четатъ и препрочитатъ Библията, но на колко отъ тѣхъ сърцата сѫ се запалили отъ Божествения огънь? Въ Библията има много човѣшки работи, но има и много Божествени. На много хора сърцата сѫ запалени, но горятъ съ димъ. Почти на всички хора сърцата сѫ запалени, но навсѣкѫде въ свѣта виждаме само димъ и пушекъ.

 

    Казвате: Ние горимъ. Да, вие горите, но въ васъ става още непълно горение, придружено съ отдѣляне на много димъ. Горението, което става въ васъ, не е още онова пълно горение, безъ никакъвъ димъ и пепель, съ бѣла, ослѣпителна свѣтлина. Човѣшката мисъль е запаленъ огънь. Ако отъ мисъльта на човѣка постоянно се отдѣля димъ и пепель, тази мисъль не може да бѫде права. Ако отъ сърцето на човѣка, въ което любовьта е влѣзла, излиза само димъ и пушекъ, това още не е истинската любовь. Лесно е да живѣе човѣкъ съ нѣкой ангелъ на любовьта, защото ангелътъ е силенъ; въ сѫщность, ангелътъ ще живѣе съ човѣка, а не човѣкъ съ ангела. Лесно е да се живѣе съ Бога, но мѫчно е да живѣе човѣкъ съ човѣка. Обаче, само разумниятъ човѣкъ може да живѣе съ Бога. Ще кажете, че правите усилия въ това направление. Не е въпросътъ да правите усилия, но всѣки трѣбва да постави въ ума си мисъльта: Азъ трѣбва да живѣя, както ангелътъ живѣе! Че нѣкой хора не живѣятъ така, това не е важно за мене; щомъ искамъ да имамъ Божието благоволение и съдействие, азъ трѣбва да живѣя като ангелъ, да разбирамъ Божията воля, направо да възприемамъ Неговата мисъль и да я предавамъ на свѣта, преди още да е дошълъ слугата да ми каже, какво Богъ иска отъ мене да направя. Само такъвъ човѣкъ може да се нарече разуменъ.

 

    Сега, като ме слушате да говоря така, вие казвате: Голѣма привилегия е да дойде Христосъ на земята, да живѣе между насъ! Питамъ: нима досега Христосъ не е дохождалъ и не си е показвалъ рѫцетѣ на хората? Съвременното човѣчество се намира въ последната фаза на животъ, презъ която сѫ минали Христовитѣ ученици, когато Христосъ ги извелъ на планината и се е възнесълъ предъ тѣхъ. Казано е въ Писанието, че нѣкой отъ тогавашнитѣ вѣрващи се усъмнили. Хората и тогава се съмнявали, и днесъ още се съмняватъ — човѣшкото съмнение нѣма край. Вие можете да се усъмните даже при най-малката погрѣшка на вашия приятель. Запримѣръ, ако приятельтъ ви влѣзе въ вашия домъ и премѣсти паритѣ ви отъ едно мѣсто на друго, вие веднага ще се усъмните въ него и ще кажете: Той е премѣстилъ паритѣ ми съ нѣкакво намѣрение. Ако приятельтъ ви влѣзе въ вашия домъ и се усмихне весело на вашата млада и красива жена, вие пакъ ще се усъмните и ще бѫдете готови да направите въпросъ, какъ е посмѣлъ той да се прояви така? Животътъ на съвременнитѣ хора е крайно изопаченъ. Де остана светостьта на душата? Нѣма защо да се съмнявате. Днесъ и децата познаватъ измамата; и тѣ знаятъ, дали ги обича нѣкой, или не. Законътъ на Любовьта изисква съвършено чисти отношения между хората. Идеаленъ мѫжъ е онзи, който никога не се съмнява въ онази душа, която го люби. Защо? Защото неговото повдигане зависи отъ нея. Сѫщото се отнася и до жената. При това, нито жената трѣбва да казва на мѫжа си, че го обича, нито мѫжътъ трѣбва да казва на жена си. Ако изказватъ любовьта си, тѣхниятъ животъ на земята ще се съкрати. Ако мѫжътъ и жената искатъ да живѣятъ по-дълго време на земята, тѣ никога нищо не трѣбва да говорятъ за своята любовь. Какво правятъ съвременнитѣ хора? Като се влюбятъ единъ въ другъ, тѣ постоянно говорятъ за своята любовь. Единиятъ казва: Азъ те обичамъ много, безъ тебе не мога да живѣя. Готовъ съмъ да пожертвувамъ живота си заради тебе. По тази причина, именно, хората преждевременно заминаватъ за онзи свѣтъ. Любовьта никога не трѣбва да се изказва. Тя не трѣбва да слиза до кальта на живота, но да остане за винаги на небето, като небесна царица. Нашиятъ животъ пъкъ трѣбва да бѫде изразъ на любовьта. Казвате на нѣкого, че го обичате, но не се минаватъ три — четири деня, и вашата любовь изчезва. Истинската любовь е изразъ на Божествения животъ. Когато дойде на земята, Христосъ не каза на ученицитѣ си, че ги обича. Само веднъжъ имъ каза, че ги обича, следъ което дойде кръстътъ, краятъ на Неговия животъ. Той имъ каза: „Азъ ви възлюбихъ, и заради тази любовь отивамъ при Отца си“. И после, когато се яви втори пѫть при ученицитѣ си, Христосъ имъ каза: „Миръ вамъ!“

 

    Съвременнитѣ хора говорятъ за любовьта, но не я прилагатъ. Тѣ говорятъ за живота, но не живѣятъ, както трѣбва. Едно отъ качествата на истинския животъ е постоянното изтичане и втичане въ него. Който иска правилно да разреши своя животъ, той трѣбва да отиде при нѣкой изворъ, или при нѣкоя чешма, и отъ тѣхъ да научи разгадката на живота. Камънитѣ, отъ които е съградена една чешма, за винаги оставатъ едни и сѫщи, но водата, която изтича отъ чешмата, всѣки моментъ бива различна. Красотата и цената на даденъ изворъ зависи отъ водата, която постоянно изтича отъ него. Въ този смисълъ, и човѣкъ трѣбва да бѫде изворъ, който постоянно да тече, да извира. Това е необходимо за нашето съзнание. Ако човѣкъ заприлича на чешма, на която постоянно турятъ ключъ, да не тече, или на малко езеро, което често пресъхва, неговиятъ животъ е изпѣлъ вече своята пѣсень. Често софийската вода е мѫтна. Защо? Понеже тази вода минава дълъгъ пѫть, и докато стигне до насъ, тя се размѫтва. Значи, ключъ на чешмитѣ не трѣбва да се поставя, и пѫтьтъ, презъ който водата минава, не трѣбва да бѫде нечистъ. Мѫтната, нечистата вода опредѣля човѣшкия моралъ. Старитѣ българи не поставяли на чешмитѣ никакви кранове, вследствие на което водата постоянно е текла, и всѣкога е била свежа. Това изисква естествениятъ животъ. Подъ думата „естественъ животъ“ разбираме животъ, който постоянно тече. Сега, дето погледнете въ живота, навсѣкѫде кранове: въ науката кранове, въ религията кранове. Вследствие на това, всички казватъ: Трѣбва да отидемъ на небето, тамъ да завършимъ своята работа! Това сѫ особени разбирания. Много ангели имаше на небето, но тѣ не можаха да свършатъ работата си тамъ, и трѣбваше отново да слѣзатъ на земята, да завършатъ своята работа.

 

            „И показа имъ рѫцетѣ си“. Съ това Христосъ искаше да обърне внимание на ученицитѣ си върху великата наука на рѫката. Ето защо, всѣки съвремененъ човѣкъ трѣбва да разглежда рѫката си, да изучава главно линията на сѫдбата. По тази линия той ще прочете не само миналия си животъ, но и бѫдещия. Когато човѣкъ се научи да чете по тази линия, колкото пѫти и да дохожда на земята, той ще може да предскаже своето материално, сърдечно, умствено и обществено положение, до което най-много ще достигне. Той ще знае, дали ще бѫде ученъ или простъ, богатъ или беденъ. Ако бѫде ученъ, ще знае, дали ще се прояви като философъ, писатель, поетъ, музикантъ или художникъ. Всичко това е написано на линията на сѫдбата, но малко хиромантици могатъ да четатъ написаното по нея. Сегашнитѣ хиромантици, които, споредъ мене, минаватъ за ученици на хиромантията, взиматъ въ съображение главно линиитѣ на ума, на сърцето, на живота и други нѣколко знака, и отъ тѣхъ правятъ своитѣ заключения. Обаче, учительтъ на хиромантията, като погледне само линията на сѫдбата, веднага чете. Той чете по ѫглитѣ на отклонението, които вижда на тази линия, по редъ малки и голѣми знаци върху нея, и така прави своитѣ заключения. Въ тази линия той вижда цѣла геометрия. Ако линията на сѫдбата на нѣкой човѣкъ съвпада съ центъра на общото козмическо течение, този човѣкъ е въ общение съ Бога, той е щастливъ и добъръ. Значи, има случаи, когато линията на сѫдбата на нѣкой хора съвпада напълно съ общитѣ течения на козмоса. Въ такива хора линията на ума и на сърцето сѫ балансирани. Строежътъ на тѣхнитѣ пръсти, очи, вежди е отличенъ. Въ тия хора всичко е добре поставено. Когато Мойсей е казалъ „да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце, умъ, душа и сила“, той подразбиралъ да намѣришъ този, именно, центъръ — центъра на общото козмическо течение. Мнозина мислятъ, че като кажатъ „да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкото си сърце“, че сѫ Го възлюбили. Не е лесно да възлюбишъ Господа. Ти трѣбва да Го възлюбишъ съ всичкото си сърце, умъ, душа и сила. За да се постигне това, отъ човѣка се изисква вѫтрешно знание, да може той да направи опитъ, който да даде добри резултати. Въ какво седи този опитъ? Въ издържането. Ако при най-голѣмитѣ изпитания, които сполетяватъ човѣка, той издържа, безъ да накърни съ нѣщо своята любовь къмъ Бога, това показва, че неговиятъ опитъ е сполучливъ. Любовьта на човѣка къмъ Бога се познава при най-голѣмитѣ изпитания, страдания или нещастия, които го сполетяватъ. Запримѣръ, нѣкой човѣкъ става пръвъ министъръ, но наскоро следъ това започватъ да го гонятъ, да го преследватъ, турятъ го въ затворъ за нѣкакво престѫпление, лишаватъ го отъ богатства, отъ слава, отъ почести и т. н. Ако при това положение той може да издържи, и отъ позорния стълбъ, на който сѫ го поставили, повдигне очитѣ си къмъ Господа съ думитѣ: Господи, благослови тия хора! Благодаря Ти за привилегията, съ която си ме удостоилъ! — това значи любовь къмъ Бога. Когато поставиха Христа на кръста, Той каза: „Господи, въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си. Прости на тия хора, защото сѫ въ невежество. Благодаря Ти за привилегията, съ която Си ме удостоилъ!“ Въ този моментъ Христосъ написа на рѫката си линията на сѫдбата. Тя сѫществуваше до това време, но тогава Той я корегира. Съ това Христосъ показа на човѣчеството пѫтя къмъ спасението. Мнозина проповѣдватъ: „Повѣрвай въ Господа Исуса Христа, и ще бѫдешъ спасенъ“! Това сѫ буквално цитирани думи, въ които нѣма още животъ. Когато Христосъ показа сатурновата линия на своитѣ ученици, рѫцетѣ Му бѣха заковани, а ребрата прободени. Отъ коя страна прободоха Христа: отъ лѣвата, или отъ дѣсната? Едни подържатъ, че Христосъ билъ прободенъ въ лѣвата страна, а други — въ дѣсната. Римлянитѣ знаеха добре, какво трѣбва да се направи, за да настѫпи смъртьта по-рано. Затова тѣ прободоха Христа въ сърцето.

 

            „И показа имъ рѫката си“, т. е. Христосъ показа на ученицитѣ си линията на сѫдбата. Въ тази линия се крие вѫтрешния животъ на човѣка. Вѣрата на човѣка е въ рѫката на Христа. Материалистътъ, който не вѣрва въ Бога, нито въ своя ближенъ, непременно трѣбва да хване рѫката на човѣка, за да повѣрва. Онзи, у когото сърцето е добре развито, достатъчно е само да види, че нѣкой човѣкъ вдига рѫката си, за да му повѣрва. Ако пъкъ и сърцето, и умътъ въ човѣка сѫ добре развити, достатъчно е да види само леко мръдване на окото на нѣкой човѣкъ, за да го разбере и да му повѣрва. Жива вѣра се изисква отъ хората! Думитѣ, които излизатъ отъ устата на човѣка, сѫ като воднитѣ капки. Всѣка дума на живото слово, която е свързана съ центъра на живота, крие въ себе си нѣкое разумно сѫщество. Следователно, разумнитѣ сѫщества влизатъ въ думитѣ и ги обработватъ. Оттукъ се вижда, че ние живѣемъ въ свѣтъ, който на всѣка крачка е живъ. Отъ две хиляди години насамъ се проповѣдва, че Христосъ дошълъ на земята да спаси хората, за което пожертвувалъ живота си. Обаче, отъ сегашнитѣ последователи на Христа не се иска такова пожертвуване. Отъ тѣхъ се изисква съзнателна, вѫтрешна работа върху ума и сърцето, да ги доведе до пълно съгласие съ душата и духа. Тѣ трѣбва да разбератъ, че това сѫ свѣтове, които изискватъ проучване. Не е достатъчно човѣкъ да си служи съ думи само, да цитира мисли и стихове, но той трѣбва да знае, че всѣки стихъ е живъ; той е семенце, което трѣбва да се посади въ почва, благоприятна за неговото развитие, и да даде плодъ. Ако всѣко семенце се остави въ хамбаря и не се посади въ почвата, да даде плодъ, то остава ценность безъ съдържание.

 

    Казвамъ: всѣки трѣбва да прави опити въ това направление, да укрепи вѣрата си. Христосъ се яви на нѣкой отъ ученицитѣ си, безъ да Го очакватъ. И безъ да Го видятъ, тѣ повѣрваха въ Неговото възкресение. Обаче, единъ отъ тѣхъ, нареченъ Тома, не повѣрва и каза: „Докато самъ не видя Христа и не пипна раната Му, нѣма да повѣрвамъ въ Неговото възкресение“. И затова Христосъ каза: „Блажени, които повѣрваха безъ да ме видятъ”. Това значи: блажени сѫ онѣзи, които не ме заставиха насила да дойда. За невѣрващитѣ Христосъ бѣше заставенъ да се яви насила, а не по закона на любовьта. Като видѣ Христа, Тома пакъ не повѣрва, но Христосъ му каза: „Бръкни съ рѫка въ реброто ми, за да повѣрвашъ“. Невѣрието на Тома се дължи на обстоятелството, че той бѣше затрупанъ отгоре съ много торъ, и Христосъ трѣбваше да изхвърли голѣма часть отъ този торъ, за да могатъ свѣтлината и топлината да му подѣйствуватъ. Когато се освободи отъ излишния товаръ, той каза: „Господи, благодаря Ти, че ми помогна да видя свѣтлината, да излѣза на бѣлия свѣтъ“.

 

    Питамъ: ако Христосъ дойде днесъ, какъ ще постѫпи съ васъ? Когато дойде на земята, между хората, Христосъ ще вземе отъ онѣзи, които иматъ излишъкъ, и ще даде на други, които сѫ въ лишение. Когато Христосъ взима отъ едни, за да даде на други, това е благословение за всички. Има случаи, когато учительтъ отъ едного взима, на другиго дава, но съ това той изпитва и двамата. За всички е необходимо вѫтрешно знание, чрезъ което да познаватъ сърцата. Всички хора трѣбва да знаятъ миналото си, да знаятъ, де сѫ живѣли нѣкога, и съ какви линии на рѫката сѫ дошли на земята. На съвременнитѣ хора се проповѣдва, че трѣбва да изпълнятъ своитѣ задължения къмъ семейството си, къмъ обществото, къмъ отечеството и най-после къмъ цѣлото човѣчество. Не, най-великиятъ идеалъ, най-великото задължение на човѣка е да служи на Бога. Който служи на Бога, той може да служи и на цѣлото човѣчество. Да служишъ на Бога, това значи да служишъ на закона на любовьта. Служенето на Бога изключва всѣкакво подаяние. Който очаква на подаяние, той е извънъ закона на любовьта. Голѣма е скръбьта на любещия, на разумния човѣкъ, когато дойде при него нѣкой да проси. Защо? Защото и безъ да искатъ отъ него, той дава изобилно на всички. Той е изворъ, който блика непрестанно и подканя всички да пиятъ, колкото могатъ. Смѣшно е да дойде нѣкой съ своята чашка при този изворъ и да каже: Моля, дайте ми чаша вода! На кои хора се носи вода? На болнитѣ. Когато здравиятъ дойде до извора, той самъ, съ своята чаша, т. е. съ рѫката си, която Богъ му е далъ, ще черпи вода отъ извора, колкото иска. Ако е у дома си, той може да си послужи съ чаша, или съ стомна, но щомъ е при извора, никакви чаши, никакви стомни не му трѣбватъ. При какъвто изворъ и да се намирашъ, измий първо рѫката си добре, и пий отъ нея. Рѫката е носителка на енергия.

 

    Направете единъ опитъ, да пиете съ рѫката си направо, да видите, какви резултати ще имате. Измийте добре рѫцетѣ си и пийте единъ пѫть съ лѣвата рѫка и единъ пѫть съ дѣсната. Следъ това направете обратното: първо пийте съ дѣсната рѫка, а после — съ лѣвата. На нѣкои отъ васъ ще се види маловажно да правятъ такъвъ опитъ. Питамъ: не е ли маловажно, като отивате за пръвъ пѫть въ училище, учительтъ ви цѣла година да ви занимава съ кукички, съ чъртички? Ще кажете, че тия нѣща не сѫ маловажни, защото сѫ елементи на буквитѣ. Както кукичкитѣ и чъртичкитѣ сѫ важни, така сѫ важни и малкитѣ упражнения, които се даватъ въ живота на окултния ученикъ.

 

    Сега иде нова епоха, която носи велика наука за човѣчеството. Тази наука не търпи никакво невежество, затова трѣбва да започнете отъ малки, микроскопически опити и постепенно да вървите къмъ голѣмитѣ, къмъ великитѣ опити. Този методъ се спазва и въ науката, и въ лѣкуването: отъ малкитѣ къмъ голѣмитѣ резултати. Ако не върви по този пѫть, човѣкъ изпада въ съмнения, въ колебания. Ако върви по този пѫть, той казва: Това е опитано, провѣрено. Донасятъ ми една пита и казватъ: Прѣсна е тази пита! — Да, питата е прѣсна, но брашното е старо. Много пѫти съмъ провѣрявалъ това брашно, разлагане става въ него. Тъй щото, питата, която излиза отъ вашитѣ рѫце, е прѣсна, но брашното не е прѣсно. Който иска да поднесе нѣщо хубаво, чисто, той самъ трѣбва да отиде на воденицата, тамъ да смели малко жито, и съ това брашно да направи пита. Тогава той ще има право да каже: Ето една прѣсна пита, направена отъ чисто брашно! Тогава и азъ мога да кажа: Ето единъ ученикъ, който разбира закона! Какво правятъ сегашнитѣ хора? Взиматъ брашно отъ нѣкой дюкянъ, замѣсватъ го, направятъ хлѣбъ, или пита отъ него, опекатъ го, и следъ това носятъ последствията отъ този привидно прѣсенъ хлѣбъ.

 

            „И показа имъ рѫцетѣ си“. Този стихъ трѣбва да остане въ умоветѣ ви, понеже се намирате въ преходна стадия на развитие. Това положение създава редъ смущения въ сърцата и въ умоветѣ ви. Тия противорѣчия, обаче, сѫ необходими. Тѣ ще ви помогнатъ да намѣрите Христа. Де ще намѣрите Христа? Вие ще намѣрите Христа на всѣки кръстопѫть, при всички противорѣчия. И ако на вашитѣ рѫце е написана линията на сѫдбата, т. е., ако вие сте ученици на Христа, Той ще каже: „Миръ вамъ!“ — и ще ви покаже рѫцетѣ си. Тази е най-красивата опитность, която човѣкъ може да има на физическия свѣтъ — да види, че приятельтъ му, който е заминалъ, е живъ.

 

    Нѣма по-великъ, по-свѣтълъ моментъ за човѣка отъ този, да срещне Господа! Колцина отъ васъ иматъ смѣлостьта да Го срещнатъ? Когато младитѣ моми и момци трѣбва да срещнатъ онзи, когото обичатъ, тѣ изпитватъ страхъ. Защо? Две тълкувания има затова: едното тълкувание е, че тѣ, отъ свещенъ трепетъ къмъ своя възлюбенъ, се боятъ да го срещнатъ, да не сбъркатъ нѣщо, да не се откриятъ тѣхнитѣ недостатъци. Второто тълкувание: страхътъ се дължи на това, че се боятъ, да не би, като срещнатъ своя възлюбенъ, който е свѣтлина, да откриятъ безлюбието си, което се крие въ тѣхъ. На сѫщото основание, и хората се страхуватъ да срещнатъ Бога. Понеже Богъ е свѣтлина, тѣ се боятъ Той да не ги види такива, каквито сѫ въ действителность. Ако сърцата на хората бѣха чисти и възвишени, тѣ нѣмаше да се страхуватъ да срещнатъ Бога. Азъ бихъ желалъ да срещнете Христа и да изпитате не страхъ въ душата си, но свещенъ трепетъ! Бихъ желалъ да се проникнете отъ желанието да се занимавате главно съ сатурновата линия, добре да я проучите. Като ставате сутринь, спирайте погледа си върху тази линия. Който има тази линия, нека работи върху нея, да я корегира; който я нѣма, да работи за създаването ѝ. Всѣки може да създаде въ себе си линията на сѫдбата, или линията на щастието. Какъ може да се създаде тази линия? Ако си богатъ човѣкъ, започни да раздавашъ отъ богатството си. Ако си лошъ господарь, всѣки день прави опити да се отнасяшъ добре съ слугата си, да му давашъ повече свобода. Правишъ ли това, ще забележишъ, че тази линия постепенно почва да се явява.

 

    И тъй, знанието, което имаме, трѣбва да се заключава въ това, да приложимъ волята Божия къмъ окрѫжаващитѣ, понеже тѣ сѫ условия, въ които Богъ се проявява. Всѣко растение, всѣко животно, всѣки човѣкъ представятъ условия, къмъ които ние можемъ да изявимъ Бога. Всѣки, който ни обича, той е носитель на Божията Любовь. Който ни учи пъкъ, той е носитель на Божията Мѫдрость. Следователно, свѣтлината, която възприемаме, е Божественото, а тъмнината — човѣшкото. Въ това отношение, който иска да учи, да бѫде ученикъ на новото, той трѣбва да се занимава съ науката на сърцето. Той трѣбва да има такава любовь въ себе си, която да не се колебае отъ никакви спънки и противорѣчия въ живота. Умътъ на ученика трѣбва да бѫде толкова мощенъ, че никаква сила въ свѣта да не е въ състояние да замъгли неговата свѣтлина. Топлината на сърцето му трѣбва да бѫде по-силна отъ всѣкаква друга външна топлина. Ако поставите нѣкой металъ на действието на тази топлина, тя не ще може да го стопи изведнъжъ, но въ продължение на една година той ще претърпи коренна промѣна, ще се трансформира. Запримѣръ, топлината на човѣшкото сърце е толкова голѣма, че тя е въ сила да трансформира желѣзото въ неговата кръвь. Съ топлината на своето сърце, добриятъ човѣкъ е въ сила да трансформира не само желѣзото, но да превърне всички неблагородни метали, които се намиратъ въ кръвьта му, въ благородни. Да превърне неблагороднитѣ метали въ своята кръвь въ благородни, това е една отъ задачитѣ на всѣки човѣкъ, специално на ученика. Освенъ това, вие трѣбва да се учите, на всѣко нѣщо да давате такава цена, каквато природата е опредѣлила. Само по този начинъ, човѣкъ може да запази силитѣ на организъма си, които природата му е дала. Споредъ тази наука, човѣкъ може да запази и своя животъ. Хората се раждатъ, живѣятъ, остаряватъ, безъ да знаятъ, накѫде отиватъ. Тѣ казватъ, че отиватъ при Христа, но не знаятъ, какъ ще ги посрещне Христосъ. Когато нѣкой вѣрващи срещнатъ Христа, тѣ могатъ да се намѣрятъ въ сѫщото положение, въ каквото изпаднала една млада булка туркиня. Единъ младъ турчинъ решилъ да се ожени и споредъ тѣхния обичай, неговитѣ роднини трѣбвало да му намѣрятъ мома за женене. Той се надѣвалъ, че тѣ ще му избератъ красива мома. Въ деня на сватбата, лицето на момата било покрито съ було, тъй че и той не я видѣлъ. Вечерьта, като я въвелъ въ стаята си, едва тогава тя свалила булото си. Като я видѣлъ, той се изплашилъ отъ нейната грозота. Споредъ турския обичай, тя не трѣбвало да се явява безъ було предъ хората, затова запитала мѫжа си: На кого мога да се показвамъ? Той отговорилъ: Показвай се на когото искашъ, но само на мене не се показвай!

 

    Казвамъ: задъ красотата седи истината. Красивиятъ носи въ себе си образа на истината. Следователно, ако истината е въ васъ, и вие ще бѫдете красиви. Ако Богъ ви каже да се показвате на всички, това означава: ако истината е въ васъ, вие можете да се показвате на всички, т. е. на цѣлото. Който иска да знае, какво нѣщо е красотата, какво е животътъ, какво е свѣтлината и какво — любовьта, той трѣбва да има готовность да изпълнява волята Божия. Тази е задачата на ученицитѣ, които живѣятъ въ тази преходна стадия. Като изпълняватъ волята Божия, тѣ взиматъ участие въ съграждането на новото общество, на новия свѣтъ. Тѣ сѫ зидари, строители на новото. Въ това отношение, всѣки отъ васъ трѣбва да разполага съ новото знание, чрезъ което да послужи като мощенъ факторъ, като мощенъ центъръ за проявяването на Бога. Ако всички хора се съединятъ въ едно цѣло, тѣ ще бѫдатъ мощна сила, срещу която нищо не може да устои. За тази цель, отъ всички се изисква абсолютна вѣра, абсолютенъ вѫтрешенъ миръ, въ който всѣки да съзнава себе си като часть отъ Великото цѣло. При това съзнание, всѣки ще бѫде доволенъ отъ службата си, колкото малка и нищожна да е тя. Службитѣ, които човѣкъ заема на земята, се мѣнятъ. Споредъ дарбитѣ и способноститѣ си, ти днесъ ще заемашъ една служба, утре — друга, но всѣкога трѣбва да бѫдешъ доволенъ отъ повѣрената ти служба, и да гледашъ да я изпълнишъ съ любовь и съзнание. Бѫди доволенъ, че можешъ да свършишъ работата, която ти е дадена. Ако кажешъ, че тази работа не е за тебе и не отговаря на положението ти, съ това ти корегирашъ Божественото. Отъ васъ се изисква да вършите всичко съ благодарность. Колкото моловажна да е нѣкоя мисъль, приемете я въ себе си, дайте ѝ пѫть. Следниятъ моментъ ще дойде по-висока, по-свѣтла мисъль, и по този начинъ постепенно ще се качвате въ по-високъ свѣтъ, въ който ще видите, какъ работи мощниятъ Божи Духъ.

 

    И тъй, Христосъ и сега работи за повдигането на цѣлото човѣчество. Съ Него заедно трѣбва да работятъ всички хора. Казвате: Какъ ще се освободимъ отъ свѣта? Нѣма защо да се освобождавате отъ свѣта. Свѣтътъ трѣбва да извърши своята работа. Всички грѣшки, всички недостатъци на миналото, трѣбва да изгорятъ като сухи дървета. За въ бѫдеще, на земята нѣма да има паразити, нѣма да има тунеядци, нито грѣшници. Тѣ прекарватъ последнитѣ дни на своя животъ. Тѣ сѫ въ положението на стария човѣкъ, който е въ последнитѣ дни на живота си, и затова казва: Дайте ми да си хапна отъ това, отъ оново; дайте ми да си пийна, че да замина съ затворени очи за този свѣтъ. Той ще си отяде, ще си замине, и нѣма повече да дохожда на земята. Такова е решението на невидимия свѣтъ. Ония пъкъ, които отъ създаването си още, сѫ вършили волята Божия, тѣ сѫ носители на Божията Любовь и сега, и въ бѫдещитѣ дни. Следователно, който разбира волята Божия, нека я изпълни; който не я разбира, нека отвори свещената книга на живота, да се моли, да чете по нея, докато я разбере. Мнозина считатъ за унижение да се молятъ. Не, молитвата е разговоръ, единение съ Бога. Понеже човѣшката душа, отъ вѣковетѣ още, носи въ себе си наслоявания, тя не може да разбере волята Божия. Ето защо, човѣкъ трѣбва да се моли на Бога, Той да го очисти, да го освободи отъ този товаръ, да познае себе си, да познае ближния си, да познае и Бога. Дълго време трѣбва да се моли човѣкъ, докато молитвата му отиде до Бога. Първо тя минава презъ слугитѣ Му, а после достига при Бога. Отъ Божиитѣ слуги зависи, доде ще отидатъ вашитѣ молитви. По този случай, турцитѣ иматъ следната поговорка: „Господарьтъ дава, слугитѣ не даватъ“. Слугитѣ спъватъ хората. Затова, първо на тѣхъ трѣбва да се молите. Съ това се обяснява произхода на жертвоприношението, което се е правило въ старитѣ времена. Значи, жертви сѫ принасяли не на Бога, но на Неговитѣ служители — духоветѣ, които хората раздѣляли на добри и лоши. Когато отивате при нѣкой министъръ, първо слугата ви посреща и казва: Господарьтъ не е разположенъ, не може да ви приеме. Какво трѣбва да направите, за да ви приеме господарьтъ? Ще турите четири-петь звонкови монети въ рѫката на слугата; той веднага ще отвори вратата и ще каже: Заповѣдайте, господарьтъ е свободенъ!

 

    Казвате: Мѫчно се отива при Бога! Не, лесно се отива при Бога, при министъра, но първо трѣбва да се справите съ разсилнитѣ, на тѣхъ трѣбва да се молите. Днесъ всички хора се молятъ първо на разсилнитѣ въ себе си, а после на Бога. Щомъ дойдатъ до Бога, тѣ ще се разговарятъ съ Него, и Той ще ги изведе на правия пѫть. Тогава Христосъ ще каже: „Елате, вие, благословени отъ Отца Моего, да наследите Царството Божие“!

 

            „И показа имъ рѫцетѣ и ребрата си“. Сега и вие, всѣка сутринь, въ продължение на единъ месецъ, наблюдавайте лѣвата, т. е. царствената си рѫка, безъ да я критикувате. Пожелайте дълбоко въ душата си тя да се оформи. Ако това не може да стане въ кратко време, пожелайте да я видите поне на сънъ, да знаете, какъ да я корегирате. Средниятъ пръстъ на рѫката представя справедливостьта, съвѣстьта, или както нѣкои я наричатъ човѣщината въ хората. Който нѣма съвѣсть, т. е. човѣщина въ себе си, той не може да се нарече човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Ако линията на сѫдбата, т. е. на щастието е добре развита въ човѣка, това показва, че неговото сърце е широко отворено и щедро.

 

            „И показа имъ рѫцетѣ и ребрата си и каза имъ:Миръ вамъ!“

 

3. Беседа отъ Учителя, държана на 18 септември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...