Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1927_09_11 Деньтъ Господенъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 24 април 2016 - 09:03

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

Деньтъ Господенъ

 

А деньтъ Господенъ ще дойде

като крадецъ ноще“ . . .

II Петрово Послание 3:10.

 

    За съзнателния човѣкъ има две важни основни разбирания на живота, два важни момента. Първиятъ моментъ е подобенъ на онзи, който воюващата страна взима предъ видъ: да бѫде добре въорѫжена, за да отвори силенъ артилерийски огънь, съ който да разруши неприятелскитѣ окопи. Щомъ успѣе да разбие неприятеля, тя е постигнала вече своето тържество. Вториятъ моментъ е да настане миръ въ живота на човѣка, за да съгради нѣщо ново.

 

    Сега ще прочета трета глава отъ II Петрово Послание, да видите, какъ трѣбва неприятельтъ да се обстрелва. Това е бомбардировка. Казвате: Кога ще бѫде това? — Не е важно кога, но скоро ще бѫде. Военнитѣ сили на невидимия свѣтъ сѫ приготвили вече стрелитѣ си, и въ нѣколко години само ще видите всичко, което тѣ сѫ постигнали. Това се отнася само до ония, които сѫ въ окопитѣ, а не за мирнитѣ хора. Апостолъ Петъръ, който разбира отъ военното изкуство, говори за топоветѣ на невидимия свѣтъ.

 

            „А деньтъ Господенъ ще дойде като крадецъ ноще, въ който небесата ще прейдатъ съ бучение, а стихиитѣ разгорявани ще се стопятъ, и земята, и дѣлата по нея ще изгорятъ“. ( — 10 ст.).

 

    Когато учениятъ, окултистътъ или адептътъ чете тази глава, душата му се изпълва съ радость, но когато свѣтскиятъ човѣкъ чете тази глава, космитѣ му настръхватъ. Защо? — Отъ разбиранията на човѣка зависи. Това сѫ две различни разбирания. Когато затворътъ се руши, затворницитѣ се радватъ и веселятъ, а надзирателитѣ треперятъ за отговорностьта, която лежи върху тѣхъ. Когато градятъ затвори, богатитѣ се радватъ, че крадцитѣ и апашитѣ ще влизатъ тамъ; обаче, когато крадцитѣ и разбойницитѣ виждатъ, че градятъ нови затвори, тѣ се окайватъ, защото знаятъ, че за тѣхъ се отварятъ повече мѣста. Въ това отношение, свършването на свѣта представя нова, велика епоха, защото, ако старото не се разруши, новото нѣма да дойде, необходимъ за пречистването на земята, е водата, но засега тя не е въ сила да я пречисти. Тя отчасти само я пречиства, не може изцѣло; все остава известна поквара на земята, която водата не може да пречисти. Ето защо, отъ потопа насамъ, или отъ създаването на свѣта, грѣхътъ Земята трѣбва да се пречисти! Единъ отъ елементитѣ, постоянно се увеличава. Ние не говоримъ за грѣха въ отдѣлния човѣкъ, понеже грѣхътъ, пороцитѣ сѫ колективни. Ако въ сърцето на нѣкой човѣкъ има зависть, злоба, умраза, тя не е само негова; той самъ не я е родилъ, въ всички сѫщества има злоба. Тия отрицателни качества сѫществуватъ и въ растенията, както и въ най-малкитѣ животни.

 

    Нѣкой казва: Лошо е моето сърце. — Ако само твоето сърце е лошо, добре ще бѫде, но не е само то лошо; всички сърца сѫ лоши. Какво се разбира подъ думитѣ „лошо сърце“? — Това сѫ ония елементи въ дадена почва, отъ които се съгражда човѣшкото сърце. Значи, лошото, нечистото е въ самитѣ елементи. Азъ наричамъ тия нечисти нѣща психически утайки, останали отъ миналото. Пространството, презъ което нашата земя минава, е пълно съ остатъци отъ развалени свѣтове. Отъ преди милиони години още слънчевата система е попаднала въ такова поле на развалини, вследствие на което и цѣлата земя се е развалила. Защо е станало така, сега нѣма да обяснявамъ. Това знание се отнася само за свѣтлитѣ умове, които трѣбва да разбиратъ великитѣ Божии планове. То не се отнася до обикновенитѣ умове. За тѣхъ то е само даденъ фактъ. Съвременнитѣ учени ще кажатъ: Докажи това! Това не е за доказване, то е било въ нашето минало. За да го разберете, вие трѣбва да си представите единъ грамаденъ кинематографически апаратъ, съ много дълга лента, която да се върти день и нощь непрекѫснато цѣли сто години, за да видите пълната картина. Само по този начинъ можете да си представите земята въ пѫтя на своето движение. Въ Битието, първа глава, е казано: „Въ начало Богъ създаде небето и земята. И земята бѣше неустроена и пуста“. Понеже въ началото земята бѣше неустроена и пуста, т. е. слаба, като премина презъ тази область, тя пое въ себе си редъ нечистотии, отъ които и до днесъ още не може да се освободи. И впоследствие, колкото Господъ и да я преустройвалъ, въ нея все останало нѣщо отъ това зло. Сега невидимиятъ свѣтъ употрѣбява огъня като най-ефикасно срѣдство за пречистване на земята, и ние навлизаме вече въ нова зона, въ едно Божествено състояние на материята, дето всички тия нѣща ще се преустроятъ и пречистятъ. Какъ? Посредствомъ този Божественъ огънь. Значи, новиятъ животъ, който сега иде на земята, ще възпламени тази материя и ще я превърне въ нова, по-фина. Всичко онова, което е за полза, ще го въздигне, а всичко онова, което не е за полза, ще го изхвърли навънъ, чрезъ Божественитѣ токове. Въ пространството има пѫтища, чрезъ които всичко непотрѣбно ще бѫде изхвърлено навънъ, както вие изхвърляте остатъцитѣ отъ домоветѣ си. Казвамъ: ученитѣ, които се занимаватъ съ процеса на растенето, забелѣзватъ, че презъ пролѣтьта въ почвата се развива приятна топлина. Тази топлина се нарича животворенъ магнетизъмъ, или споредъ индуситѣ — жива прана. Тази топлина се усѣща не само презъ пролѣтьта, но и презъ месецъ августъ. Ако отидете на Витоша презъ тѣзи месеци, ще усѣтите, че отъ растенията лъха една мека, приятна топлина.

 

    И тъй, деньтъ Господенъ е день на нова епоха. Тази епоха иде, понеже на земята сѫ дошли много сѫщества, които сѫ се отклонили отъ Божия пѫть. Когато тѣзи сѫщества сѫ били въ ангелския свѣтъ, считали сѫ ги като гѫсеници на Божественото дърво. Като мислили дълго време, какъ да се освободятъ отъ тѣхъ, най-после ангелитѣ намѣрили способъ: тѣ ги изпратили на земята. Следователно, лошитѣ хора сѫ тия, които сѫ опетнили всичко въ свѣта. На земята нѣма нито една света, чиста идея, която хората да не сѫ опетнили. Ти имъ говоришъ за Господа, тѣ казватъ: Това е празна работа! Ти имъ говоришъ за чистъ и светъ животъ, тѣ казватъ: Това е празна работа! Ти имъ говоришъ за ядене и пиене, тѣ казватъ: Това е реалното въ свѣта! Тѣ считатъ яденето и пиенето за единствено реално нѣщо, което остава въ живота. Да се молятъ на Бога, това е празна работа. Да се обичатъ, това е празна работа, фантазия. Да отглеждатъ деца, това било мѫчение — и то е празна работа. Тѣ казватъ: Що ви трѣбва да си губите времето, да се мѫчите съ отглеждане на деца? Ние трѣбва да ядемъ и да пиемъ! Това ще ни остане. Вследствие на тази идея, земята е минала презъ тази нечиста область и се е опетнила. Хората сѫ влѣзли въ фазата на месоядството. Всички хора, които днесъ употрѣбяватъ месна храна, сѫ придобили нѣщо животинско въ характера си. Тѣ почти не мислятъ за Бога и казватъ: Всичко, което е създадено въ свѣта, трѣбва да се яде — нищо повече! Като изследвамъ месната храна, намирамъ, че на физическия свѣтъ тя представя голѣмо зло за човѣчеството. Ако нѣкой иска да изяде една кокошка, напримѣръ, която е готова да се жертвува за него отъ любовь, това е другъ въпросъ, той може свободно да я изяде. Тогава ние разбираме живота като цѣлокупность. Когато ядете месна храна, това подразбира, че животното, на което ядете месото, влиза въ цѣлокупния животъ. Ако днесъ заколите и изядете едно животно, което не се намира на еднакъвъ уровенъ на развитие съ васъ и не е готово доброволно да се пожертвува, то спъва вашето развитие. Месната храна сега не е хигиенична и не съставя благоприятно условие за човѣшкото развитие, защото вибрациитѣ на тази храна сѫ отъ другъ родъ, несъответенъ за хората. Понеже тѣзи сѫщества сѫ отъ по-низка еволюция, тѣ ставатъ причина за слизането на хората къмъ земята. Ето защо, който яде месна храна, съ това той си приготвя вече условия за своето разрушение. Има хора, които не могатъ да ядатъ даже и нѣкои растителни храни. Напримѣръ, стомахътъ на много хора не приема бобъ. Следователно, ние трѣбва да дойдемъ до онази храна, която подхожда на новия животъ. Азъ говоря това за онѣзи хора, които отъ научно гледище трѣбва да си избиратъ храна, която подхожда на тѣхното развитие. Другитѣ хора могатъ да употрѣбяватъ, каквато храна искатъ. Невидимиятъ свѣтъ допуща всичко, но сѫщевременно държи отговорни разумнитѣ сѫщества за всички нарушения на законитѣ.

 

            Питате: какво представя земята? Земята е Божествено училище. Тя не е училище за апаши, за престѫпници, нито за беззаконници и грѣшници. Това всички трѣбва да знаятъ! Ако на земята сѫ се наплодили грѣшници, затова има редъ причини. Онѣзи разумни сѫщества, които сѫ създали земята, иматъ планъ за хващане на тия разбойници. Тѣ сѫ записали имената имъ. Тѣ знаятъ, колко лъжци и крадци има въ Англия, въ Америка, въ Франция, въ Германия и другаде. Хиляди години сѫ употрѣбили, за да изучатъ характера имъ. Хитри, умни сѫ тия крадци. Като наближи да ги хванатъ, тѣ избѣгватъ. Сега нѣкои мислятъ, да не би и тѣхното име да е между записанитѣ. За да се напише името на нѣкой човѣкъ въ черния списъкъ, това не става произволно. Престѫплението, злото, което се е явило първоначално, се заключава въ това, именно, че онѣзи, които първи въ свѣта сѫ приели Божествения животъ, не сѫ го употрѣбили за общото благо, за славата Божия, но сѫ го употрѣбили за свои лични цели. Следователно, въ преминаването презъ тази зона, хората сѫ се самозаблудили и започнали да мислятъ, че животътъ, който иматъ, е тѣхенъ, вследствие на това тѣ казватъ: Ние можемъ да живѣемъ, както искаме. Да, вие можете да живѣете, както искате, ако сте божества, но ако човѣкъ мисли, че може да се ражда, да живѣе и да умира, както иска, това е неразбиране на великия законъ на Битието.

 

Значи, първото нѣщо, което се е случило на земята, е отдѣлянето на човѣка отъ Бога. Човѣкъ е погледналъ на Бога, като на материаленъ обектъ, съ който може да разполага, както иска. Той отрекълъ Бога, понеже Го счелъ за материално сѫщество. Въпреки това, нѣма сѫщество въ свѣта, което, като грѣши, да не усѣща гризене на съвестьта и да не страда. Страданията, които имате, сѫ зовъ на Божественото, което не удобрява вашитѣ постѫпки. Въ даденъ случай, страданията изразяватъ негативния Божественъ езикъ, който казва: Тази постѫпка не е права; има нѣщо право въ нея, но има и нѣщо криво, изправи го. Ти се радвашъ за нѣщо, но едновременно съ това и скърбишъ. Защо? Въ едно отношение си правъ, въ друго отношение си кривъ. Божествената Правда казва: Ти тукъ постѫпи право, но тамъ постѫпи криво. Ти казвашъ: Азъ имамъ желание да постѫпвамъ право, да служа на Бога. — Да, но ти имашъ желание да служишъ и на себе си, да служишъ и на ближнитѣ си. Нѣкои хора не съзнаватъ, че служатъ повече на ближнитѣ си, отколкото на Бога. Напримѣръ, има англичани, българи, германци и други, които надигатъ пушката си и казватъ: Азъ трѣбва да служа на отечеството си, трѣбва да се пожертвувамъ за него! Казвамъ: по-добре е да пожертвувашъ живота си за Бога. Той казва: Все едно, азъ не служа на себе си, служа на отечеството. Съ това той оставя Божественото на заденъ планъ. Всеки иска да живѣе за себе си, да забогатѣе, да уреди нѣкоя своя материална работа, и гледашъ, сънъ го не хваща: работи, труди се, за нищо друго не мисли. Дойде ли до Бога, казва: Не зная, какъ седи тази работа. Кой е ходилъ на другия свѣтъ, да каже, какво има тамъ? И по този начинъ, ние туряме на заденъ планъ единственото реално нѣщо въ свѣта — Бога. Но като дойде онзи важенъ елементъ, който ще изгори материята, ще видимъ, че отъ човѣка не е останало нищо, освенъ прахъ отъ коститѣ му. И отъ този прахъ нѣма да различишъ, коя материя е била на Ивана, коя на Петко, коя на българинъ, коя на англичанинъ — всичко се е стопило. Засега има англичани, има българи, има всѣкакви народи, но като дойде този огънь и стопи всичко, нѣма да познаете, кой какъвъ е билъ.

 

    И тъй, новата епоха ще дойде съ нова раса, следъ което ще настане особено дѣление на хората — всѣки ще заеме своето мѣсто. Пакъ ще има народи, пакъ ще има хора, но съ нови имена. Тогава българинътъ нѣма да се нарича Вълко, нито англичанинътъ — Блякстонъ, т. е. черниятъ свещенъ камъкъ. „Деньтъ Господенъ“, това е едно отъ най-великитѣ събития, които могатъ да се случатъ на земята. Ние не говоримъ само за външния, за физическия свѣтъ. Че въ природата ставатъ промѣни, въ това нѣма никакво съмнение. Астрономитѣ, които наблюдаватъ цѣлата природа, виждатъ, че всѣки день ставатъ промѣни, било въ атмосферата, било въ слънцето, било въ цѣлата вселена. Такива промѣни сѫ ставали и другъ пѫть, но сега се усѣща особена топлина, на която могатъ да издържатъ само праведнитѣ. При тази топлина човѣкъ минава особени състояния, презъ каквито болниятъ минава. Презъ време на болестьта си той толкова изнемощява, че едва се държи на краката си; всички мазнини въ тѣлото му се стопяватъ, но следъ това вече се чувствува обновенъ. Такова ще бѫде състоянието на праведнитѣ. Тѣ ще бѫдатъ като болни, но ще се освободятъ отъ всички излишни вещества въ организъма си, и щомъ оздравѣятъ, ще бѫдатъ леки, като че сѫ облѣчени въ тънка, копринена материя; тѣ ще тежатъ едва 10 грама, а нѣкои отъ тѣхъ даже единъ грамъ. Този грамъ ще бѫде тѣхниятъ активъ. Грѣшнитѣ пъкъ ще се стопятъ, отъ тѣхъ нищо нѣма да остане.

 

    Сега, ще се спра върху думитѣ „отецъ, майка, баща, братя и сестри“, които ще изтълкувамъ. Бащата, това е най-светото отношение, начатъкъ на живота. Майката означава условията, почвата, въ която нѣкога, въ миналото още, този животъ се е развивалъ. Братята и сестритѣ сѫ условията, които способствуватъ за развиване на съзнанието. Като говоримъ за Бога, ние разбираме онази Първична Причина, която е турила всичко въ действие, която и днесъ още работи, но не сама, а колективно. Господниятъ день иде на земята да освободи хората. Кой ще освободи хората, освенъ Богъ? Днесъ въ всички камари се събиратъ представители, разискватъ по въпроса за свободата на народитѣ, но нищо не може да се постигне. Защо? Нѣматъ начинъ, срѣдства, съ които да си послужатъ. Освобождението на народитѣ ще дойде отъ невидимия свѣтъ. По какъвъ начинъ? Чрезъ огънь. Азъ не говоря за видимия огънь, който може да се мѣри съ градуси. Огъньтъ, който ще освободи хората, не може да се мѣри съ никакви градуси, даже и на 35 милиона градуси не можемъ да го изчислимъ. Предполага се, че слънцето има топлина 35 милиона градуси, а този огънь, за който говоря, не може да се измѣри съ никакъвъ термометъръ. Само той е въ сила да пречисти сърцата и умоветѣ на хората. Когато дойде този огънь, той веднага ще пречисти сърцето ти, ще го освободи отъ всички безпокойствия и смущения, и то ще светне. Когато този огънь засегне ума ти, всички противорѣчия ще изчезнатъ, и ти ще се освободишъ отъ тежкитѣ и мрачни мисли. Когато дойде този огънь, праведнитѣ ще възкръснатъ, ще излѣзатъ отъ гробоветѣ си и ще влѣзатъ въ новия животъ. Питамъ: има ли нѣщо страшно въ деня Господенъ? Казано е въ Писанието: „Когато дойде деньтъ Господенъ, слънцето ще потъмнѣе“. Който чете по буква, той ще разбере нѣщата буквално; който чете и разбира по духъ, въ тѣзи думи той ще разбере друго нѣщо. „Слънцето ще потъмнѣе“, подразбира, че великитѣ държави, които сега управляватъ, ще изчезнатъ. Свѣтската власть ще потъмнѣе. Луната пъкъ означава всички видове религии, всички религиозни системи. И наистина, всички, религии в свѣта губятъ ума и дума, не знаятъ, какъ да напѫтватъ хората. Нѣма религия днесъ, която може да посочи на хората правия пѫть. Всѣка църква казва: Елате при насъ и ще се спасите. Тѣ разглеждатъ спасението като процесъ на бѫдещето. Спасението не е въпросъ нито на миналото, нито на бѫдещето; то не е извънъ времето и пространството. То е въпросъ на настоящето, въпросъ на времето и пространството. Пророкътъ казва: „Ако чуете гласа Му още днесъ, не отлагайте, защото така само ще се спасите“. Като се казва, че деньтъ Господенъ ще изгори земята, това подразбира, че той ще лиши хората отъ последнитѣ срѣдства за развитие. Кои хора? Онѣзи, които сѫ закъснѣли въ своята еволюция. Той ще ги доведе дотамъ, че нѣма да иматъ условия за развитие. Настава вече този день на земята, когато хората повече не ще могатъ да се лъжатъ. Днесъ и децата познаватъ, дали имъ се говори истината, или не. Днесъ мѫчно може да се каже на човѣка нѣкаква лъжа. Ти можешъ да излъжешъ единъ гостилничарь най-много три пѫти, но четвъртиятъ пѫть не можешъ да го излъжешъ. И държавитѣ не могатъ да се лъжатъ. Тѣ сѫ взели такива крути мѣрки срещу лъжата, че никой не може вече да ги лъже. Вземешъ ли паспортъ, не можешъ вече да лъжешъ.

 

    Въ време на война единъ шпионинъ се опиталъ да пренесе нѣкакво тайно писмо, което турилъ въ кухинитѣ на зѫбитѣ си, които отгоре запушилъ съ пломба. Идва началникътъ на тайната полиция отъ Германия и пита: Еди-какъвъ си господинъ дохожда ли тукъ? — Да. — Позволително дадохте ли му? — Дадохме му. — Защо? Началникътъ веднага заповѣдва да го проследятъ: спира го, бръква въ устата му и съ една кукичка изважда пломбата отъ зѫбитѣ. Въ кухината намира тайното писмо. Питамъ: какъ е могълъ този началникъ да се домогне до тази тайна и да извади писмото отъ зѫба на шпионина? Тъй че, каквото се върши въ Парижъ, въ Лондонъ, въ Берлинъ или другаде, на всички става известно. Англичанитѣ оставаха очудени, когато виждаха, че германцитѣ знаятъ, по какво направление ще вървятъ тѣхнитѣ параходи. Когато генералъ Киченеръ тръгна съ парахода си, германцитѣ знаеха вече това; тѣ туриха на пѫтя мини, и по този начинъ потопиха парахода му. Когато рускитѣ представители отиваха на гости въ Англия, тѣ се очудваха, защо английскитѣ параходи кривуличили натукъ, натамъ, а на три мѣста даже слизали отъ парахода. Всичко това тѣ правили, защото се съмнявали, да не би нѣкѫде да има устроена засада противъ тѣхъ.

 

    Казвамъ: ние сме дошли вече до положение, при което хората сѫ почти ясновидци. Когато двама души сѫ въ хармония, т. е. когато се обичатъ, тѣ могатъ да образуватъ две станции — на предаване и възприемане. Единиятъ отъ тѣхъ ще бѫде трансформаторъ, въ който идеитѣ ще се приематъ и предаватъ на другия, който чрезъ ума на първия ще чете. Тѣ сами се чудятъ, какъ става това, че каквото единиятъ е намислилъ, вториятъ го знае вече. Това става, защото между тѣхъ се образува единъ фокусъ, въ който идеитѣ се отразяватъ. Такъвъ случай имаме въ Америка. Единъ професоръ по музика преподавалъ уроци по пияно на една млада ученичка. Той се очудвалъ, когато забелязвалъ, че тя, както седѣла на пияното, могла да съобщава всичко, каквото ставало на улицата. Когато професорътъ не билъ на мѣстото си, тя не могла да съобщи нищо. Значи, тя се свързвала съ ума на своя професоръ и чрезъ него съобщавала всичко, каквото ставало на улицата. По сѫщия начинъ мнозина отъ васъ могатъ да виждатъ, какво се върши далечъ отъ тѣхъ, но въ присѫтствието на другъ нѣкой, който ще послужи като фокусъ, като срѣдоточие. Въ този смисълъ, хората представятъ срѣда единъ за другъ. Дойде нѣкой човѣкъ при васъ, и вие, безъ да подозирате, ставате ясновидци въ негово присѫтствие.

 

            „Деньтъ Господенъ иде!“ Радвайте се, че Богъ иде сега въ свѣта! Защо? Защото Той става за насъ фокусъ, презъ който можемъ да виждаме ясно. Той ще ни открие нѣщата. Като дойде на земята, Той ще ни покаже всичко. Нѣкой седи, мисли, не иска да се самоотрече и казва: Какъ мога да живѣя по другъ начинъ? Оставете една мома да гледа едно малко дете, и наблюдавайте, какво ще прави. Като поседи детето седмица при нея, тя ще каже: Това дете не е за мене, не мога да го гледамъ. Но ако тази мома се влюби въ нѣкой момъкъ и се ожени за него, ще видите, че следъ една година вече тя е готова да гледа не само едно дете, но и повече отъ едно. Защо? Защото влюбването представя фокусъ, презъ който тя вижда нѣщата въ друга свѣтлина. Азъ не говоря за обикновената любовь. Не е любовь това лъжливо, фалшиво понятия, което хората иматъ за любовьта; и семейството днесъ не е това, което хората търсятъ. Когато двама души иматъ единъ общъ центъръ помежду си, тѣ сѫ въ състояние да се жертвуватъ единъ за другъ. Следователно, ние считаме истинско вѣрую това, което се явява като резултатъ на връзка между Бога и човѣка. Когато образуваме общъ центъръ, общъ фокусъ съ Бога, ние ще бѫдемъ готови заради Него да жертвуваме всичко. Който не е готовъ да се жертвува за Бога, той нѣма никакво вѣрую; който е готовъ да се жертвува, той има опредѣлено вѣрую. Подъ думата „жертва“, азъ разбирамъ човѣкъ да е готовъ да жертвува и дома си, и жена си, и богатството си, и живота си — всичко да жертвува! А тъй, да седишъ, да четешъ молитви, това е предисловие само на жертвата. Жертвата подразбира абсолютна свобода, безъ никакви колебания. Който има общъ центъръ съ Бога, въ него не може да дойде никакво съмнение. Въ такъвъ човѣкъ страданията, мѫчнотиитѣ, неволитѣ сѫ само на повърхностьта. Тѣ иматъ такова значение за него, каквото прахътъ има за тѫпана. Барабанчикътъ взима своята прѫчица, удря съ нея тѫпана, и всѣкакъвъ прахъ изчезва. Следователно, всички страдания, всички нещастия и мѫчнотии за човѣка не сѫ нищо друго, освенъ прахъ върху тѫпана. Когато барабанчикътъ дойде съ своята прѫчица, т. е. съ своя умъ и започне да удря съ нея върху тѫпана, всички нечисти мисли и желания изчезватъ отъ човѣка; той постепенно се освобождава отъ тѣхъ. Казвате: Лесно се говори. Не, това сѫ думи, които могатъ да се схванатъ и приложатъ.

 

    Първото нѣщо: когато човѣкъ говори, той трѣбва да си служи съ думи, които самъ добре разбира. Казваме, напримѣръ: вода, хлѣбъ, огънь, день, нощь и т. н. Ние разбираме тия думи, тѣ предизвикватъ въ насъ цѣли картини. Като кажемъ „день“, разбираме изгрѣването на слънцето. Като кажемъ “нощь“, разбираме залѣзването на слънцето. Като кажемъ „пролѣть“, разбираме появяването на растенията. Като кажемъ „лѣто“, разбираме узрѣването на плодоветѣ. Като кажемъ „есень“, разбираме прибиране на хранитѣ и пълното узрѣване. Като кажемъ „зима“, разбираме снѣгъ. Като кажемъ младость, старость, това сѫ думи, които напълно разбираме. Казвате, напримѣръ, правда. Какво разбирате подъ думата „правда“? Разбирате ли значението на думата правда, както разбирате думитѣ хлѣбъ, огънь? Какво разбирате подъ думитѣ „концепция и перцепция“? Концепция означава зачатие на идеитѣ, т. е. мислено построяване на нѣщо. Какво означава думата „перцепция“, или думата „интуиция“? Това сѫ сложни думи, които трѣбва да се изяснятъ. Частичката „ин“ въ думата интуиция означава вѫтре; „тау“ пъкъ означава главното условие на живота — Богъ — Който се е проявилъ отвѫтре-навънъ. Богъ влияе на човѣка съ своя умъ, и той му се подчинява, като придобива общъ центъръ съ Него. Тогава казваме, че този човѣкъ има интуиция. Интуиция може да има само онзи човѣкъ, който има обща връзка съ Бога, съ Първичната Причина. И животнитѣ иматъ връзка съ Бога. Чрезъ ума на Бога тѣ се направляватъ, и по този начинъ избѣгватъ много нещастия. Ако и ние сме свързани съ ума на Бога, ще знаемъ, кога ще дойде Господниятъ день. Нѣкои тълкуватъ този стихъ по своему и казватъ: Свѣтътъ ще се свърши, затова бързайте да раздадете всичко, каквото имате. Мнозина раздаватъ богатството си, но свѣтътъ не се свършва. Това е користолюбие. Ако имашъ пари, не ги раздавай, но работи съ тѣхъ, че и другитѣ да се ползуватъ. Раздай богатството си въ Господния день!

 

    Други казватъ: Щомъ свѣтътъ ще се свърши, да ударимъ на ядене и пиене! — И това не е право. Ако е въпросъ да раздадешъ богатството си съ цель да се устройватъ училища, да се извадятъ беднитѣ хора отъ лошитѣ условия на живота, да имъ се дадатъ хигиенични жилища, да се погрижатъ за развитието на ума и на сърцето имъ, това раздаване има смисълъ. Обаче, ако се грижатъ само за тѣлата на беднитѣ и пакъ ги оставятъ при лоши условия за тѣхния умъ и за тѣхното сърце, това раздаване не е на мѣсто. По-добре е въ такъвъ случай да оставишъ бедния да си живѣе въ своята стара хижа, отколкото да го поставишъ въ хубава кѫща, безъ да се погрижишъ за неговия умъ и за неговото сърце. Преди всичко, ти трѣбва да го възлюбишъ! Ако само нахранишъ човѣка и го оставишъ на произвола на сѫдбата, по-добре не го нахранвай. Да направишъ физическо добро, значи да дадешъ на човѣка само половинъ кило хлѣбъ, и следъ това да го изоставишъ. Това е първото добро. Второто добро, до което хората сѫ дошли е, като нахранятъ човѣка, да му дадатъ легло за нощуване, и на другия день да кажатъ: Ти скоро ли ще заминавашъ? Това е духовното добро. Божественото добро пъкъ седи въ следното: следъ като си нахранилъ човѣка, следъ като си му далъ легло за нощуване, на другия день да му кажешъ: Тукъ има едно училище; ще се запишешъ въ него да учишъ! Ще живѣешъ по Бога и ще се молишъ. И тъй, ако кажешъ, че си далъ нѣкому половинъ кило хлѣбъ, значи, ти си достигналъ до физическото добро. Ако кажешъ, че си го нахранилъ и си му далъ легло за нощуване, това е духовното добро. И най-после, ако си го пратилъ на училище, това е Божественото добро. Нѣкой казва: Азъ не мога да търпя този човѣкъ. Питамъ: ами тебе какъ търпи Богъ? Ти имашъ вече единъ образъ на търпение. Азъ виждамъ, какъ Богъ търпи всички сѫщества.

 

    На една млада сестра, която страда отъ очеболие, отъ примрежване на очитѣ, казвамъ: ако искашъ да се излѣкувашъ, трѣбва да имашъ търпение и вѣра! Ти трѣбва да изхвърлишъ киселото, което се съдържа въ сърцето ти, да обикнешъ всички хора. Обаче, единъ день, както чела, дошла до единъ силенъ Божественъ моментъ, който проникналъ въ съзнанието ѝ; очитѣ ѝ веднага се прояснили, мъглата изчезнала, и у нея се явило ново съзнание.

 

    Казвамъ: не търсете великитѣ опити въ свѣта! Не търсете голѣмитѣ чудеса! Ако река да мръдна земята отъ нейния пѫть, за да направя нѣкакво голѣмо чудо, съ това ще причиня нещастие на човѣчеството, но пакъ нѣма да го преобразя. Ако спра земята въ нейния пѫть, или преместя Витоша отъ нейното мѣсто, какво добро ще допринеса съ това? Днесъ свѣтътъ не се поправя съ чудеса. Казвате: Могатъ ли да станатъ тия чудеса? — Могатъ, но кога? — Когато Витоша олекне изгуби отъ теглото си и остане само единъ грамъ. А сега, тъй както е тежка, това не може да бѫде. Първо вие трѣбва да знаете закона за превръщане на тѣлата, за преорганизирането имъ, какъ могатъ да ставатъ леки. Защо, напримѣръ, вие не можете да отидете при Бога? Той ви чака да се очистите, да олекнете. Човѣшката душа на повърхностьта си има много каль, събрана отъ миналото, затова хората трѣбва да минатъ презъ Божествения огънь, всичко да се стопи, да се пречисти. Всички хора трѣбва да минатъ презъ този огънь! Не мислете, че нѣкой ще се освободи отъ Божествения огънь! Дали ще бѫдете живи или умрѣли, въ гробищата или извънъ тѣхъ, вие неизбѣжно ще минете презъ него. Праведнитѣ ще се събудятъ, ще оживѣятъ отъ него, а грѣшнитѣ ще изгорятъ, ще изчезнатъ. Богъ е милостивъ и къмъ тѣхъ. Въ края на краищата, и тѣ ще придобиятъ нѣщо, ще се очистятъ отъ този огънь. Христосъ казва: „Жена, кога ражда, на скръбь е, но като роди, забравя скръбьта си, защото се е родилъ човѣкъ на свѣта“. По сѫщия начинъ, когато човѣкъ се роди изново, радва се, защото душата му се, освобождава. Той започва да обича всички хора по новъ, Божественъ начинъ. Когато хората искатъ да бѫдатъ обичани, тѣ търсятъ, именно, тази любовь. Защо трѣбва хората да се обичатъ? На този въпросъ вие сами ще отговорите. Въ Писанието е казано: „Обичай ближния си, като себе си!“ Значи, всѣки трѣбва да обича ближния си, понеже той представя едно стѫпало за неговото повдигане.

 

    Следователно, безъ стѫпалото на твоя ближенъ ти не можешъ да се повдигнешъ, да направишъ крачка напредъ. И когато казваме, че човѣкъ трѣбва да се жертвува, причината е пакъ сѫщата — да се повдигне. Задъ всички поети, писатели, музиканти, художници все седи нѣкой, който ги обича. Ако нѣмаше кой да ги обича, отъ тѣхъ нищо не можеше да се очаква. Тъй щото, ако нѣкой музикантъ е великъ, причината за това седи въ онази душа, която го обича и вдъхновява. Нѣкой казва: Мене никой не ме обича. — Ако никой не те обичаше, ти щѣше да останешъ като нѣкоя малка жаба въ блатото, по цѣлъ день да крѣкашъ. Ако се намѣри човѣкъ, който може да обикне една жаба, както трѣбва, и тя ще се повдигне. Обаче, опасно е човѣкъ да обича жабата, както човѣка. Той ще обича жабата по особенъ начинъ. Затова е казано: „Не обичайте свѣта!“ За кой свѣтъ се отнася това? — За разваления свѣтъ, който всѣки день се руши и изчезва. Днесъ повечето хора лежатъ въ този свѣтъ. Погледнете, какви сѫ тѣхнитѣ лица! Малко хора ще срещнете красиви. Лицата на много съвременни хора сѫ на израждане, понеже вървятъ надолу, въ низходеща степень. Това не е за упрекъ, но човѣкъ трѣбва да се пази отъ това деформиране. Ломброзо е изучавалъ престѫпнитѣ типове и търсилъ причината на това израждане, на това деформиране. Казвамъ: главната причина за израждането на съвременния човѣкъ се дължи на това, че той не обича Бога. Втората причина е, че той не обича своя ближенъ. Защо трѣбва да обичаме Бога? — За да се влѣе въ насъ новия животъ. Ако не Го обичаме, ние ще останемъ съ стария животъ въ себе си, а стариятъ животъ е носитель на злото, на страданията и нещастията на човѣка. Любовьта къмъ Бога подразбира вливане, прииждане на новия животъ въ човѣка. Съвременнитѣ хора стоятъ предъ своитѣ пресъхнали чешми. Казвамъ: не стойте предъ пресъхнали чешми! — Ама тѣ пакъ ще протекатъ. — Кога? — Когато завали дъждъ. Много хора стоятъ съ своитѣ торби предъ изсъхнали дървета и чакатъ оттамъ да имъ падне нѣкой плодъ. Други пъкъ стоятъ предъ своитѣ развалени храмове. Не стойте предъ разваленитѣ храмове! Пресъхналитѣ чешми, изсъхналитѣ дървета, разрушенитѣ храмове, старитѣ философи сѫ изпѣли своята пѣсень. Всички хора, въ които Божествената мисъль тече, трѣбва да съзнаятъ това! Тѣ трѣбва да разбератъ, коя мисъль преодолява въ тѣхъ — човѣшката, или Божествената. Когато дойдатъ изкушенията, хората иматъ условия да се познаятъ и да изправятъ характера си. Изкушенията, мѫчнотиитѣ сѫ на мѣсто. Тѣ даватъ възможность на човѣка да се бори, да работи върху себе си. Докато работи, докато се бори, той е на правъ пѫть. Неприятельтъ може да те мачка, да те събори десеть пѫти на земята, но ти не трѣбва да отстѫпвашъ. Ще се боришъ, ще падашъ, ще ставашъ, докато най-после застанешъ лице съ лице срещу него.

 

    За свое оправдание, мнозина цитиратъ стиха отъ Писанието: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми.“ — Че майка ти те е зачнала въ грѣхъ, това е нейна работа, а твоя работа е да живѣешъ по Бога, да учишъ Божественитѣ закони. Ще кажете, че много отъ грѣховетѣ ви се дължатъ на вашето невежество. Преди два деня въ стаята ми на „Изгрѣвъ“ влѣзла една малка мишка и яла безъ позволение, каквото намѣрила. Единъ день я виждамъ въ стаята си и я питамъ: ти защо яде безъ позволение? Нали си гостенка? Трѣбваше да чакашъ, азъ самъ щѣхъ да ти дамъ нѣщо да си хапнешъ. Следъ това потърсихъ една отъ голѣмитѣ котки, да хване мишката, но не намѣрихъ. Донесоха две малки котенца, които до това време не бѣха ловили мишка. Пуснахъ котенцата въ стаята. Едното отъ тѣхъ изведнъжъ помириса, де е мишката, приближи се леко къмъ нея, и веднага влѣзе въ ролята си, постави се като голѣма, опитна котка: подскочи, хвана мишката, започна да я мирише по муцуната, да играе съ нея, докато най-после я изяде, по всички правила. Питамъ: отде се яви това съзнание въ туй малко котенце? Значи, макаръ и малко, то знае, какъ да яде мишки. Следователно, когато човѣкъ върши нѣкакво престѫпление, той знае, какъ да го направи; въ случая, той не е невежа. Всѣко престѫпление се върши съ съзнание. То внася известна отрова въ човѣшкия организъмъ; има храни, които също така действуватъ отровно. Също тъй има нѣкои мисли и чувства, които се отразяватъ отровно върху човѣка. Запримѣръ, учениятъ не може да употрѣбява храна, каквато земледѣлецътъ употрѣбява. Той не може да употрѣбява и храната на търговеца. Споредъ занятието си, човѣкъ внася съответни елементи въ своя организъмъ. При сегашното положение на развитие, човѣкъ трѣбва да яде малко, или по-право, да яде умѣрено, безъ чувство на лакомство. Колкото му се даде, той трѣбва да е доволенъ, да е благодаренъ, да не казва, че малко съ му дали. Днесъ работникътъ получава известна надница и казва: Не ми е достатъчна тази надница, малко ми е. Чиновникътъ получава известна заплата, и той е недоволенъ. Всички съвременни хора страдатъ отъ вѫтрешна лакомия. Пращатъ нѣкого въ странство, даватъ му и дневни, и пѫтни, и пакъ е недоволенъ - малко били паритѣ му.

 

    Питамъ: какво ново внасятъ паритѣ въ човѣшката душа? Ако човѣкъ държи въ ума си златото, среброто, желѣзото, като мощни сили, отъ които може да черпи знания, това има смисълъ. Златото е устойчивъ елементъ; при стоене на въздуха не се окислява. То не мяза на мѫжъ, който продава съвестьта си, нито на жена, която продава честьта си. Следователно, да обичате златото, това подразбира, да внесете въ себе си свойствата на златото — благородство и устой, че при каквито условия и да попаднете, нито да се продадете, нито да се вкиснете, т. е. да се окислите. Какъ можете да внесете това алхимическо злато въ кръвьта си? Новото време изисква нови хора, въ кръвьта на които да има злато. Новото време иде, защото Господъ иде въ свѣта. Една ясновидка, американка, казва, че Господъ ще дойде въ 1932 г. За апостолъ Павелъ Господъ дойде. Той всѣка година иде за нѣкого. И презъ тази година, и презъ следнитѣ години, Господъ все ще дойде. Идването на Господа засѣга само тия хора, които ще влѣзатъ въ Божествената пещь. Обаче, идването на Господа представя велико събитие, отъ което цѣлата земя ще претърпи коренно преобразование. Могатъ ли съвременнитѣ учени да опредѣлятъ, какво е това събитие, и какъ ще се изрази? Следъ като се извърши, тѣ ще могатъ да го опишатъ, но до това време нищо не могатъ да кажатъ. Като мине този процесъ, ученитѣ ще започнатъ да го описватъ, какъ е станалъ, какъ се е явилъ този огънь, какви сѫ резултатитѣ му, какво е останало следъ него. Все ще остане нѣщо следъ този огънь. Все ще остане нѣщо отъ старата култура. Кое ще остане отъ нея? Здравото, устойчивото, което не се подава на никакъвъ огънь. На земята ще остане свещениятъ прахъ на праведнитѣ.

 

            „Деньтъ Господенъ ще дойде!“ Този день иде да освободи хората отъ робството на смъртьта. Този день иде да освободи хората отъ вѣчния страхъ, отъ вѣчното недоволство. Казва се: „Небесата ще бѫдатъ разгорени“. Значи, редътъ и порядъкътъ, който сега сѫществува въ живота на хората, както и въ тѣхнитѣ мозъци, ще претърпи известно преобразование. Тѣхнитѣ понятия за моралъ ще бѫдатъ несъвмѣстими съ новата култура. Днесъ нѣкой човѣкъ може да те обере, но тогава нѣма да може. Въ новата епоха сѫдии нѣма да има; тѣ ще бѫдатъ безпредметни. Какво ще правятъ адвокатитѣ тогава? И отъ тѣхъ нѣма да има нужда. Всѣки самъ ще си бѫде адвокатъ. Правникътъ ще бѫде само съветникъ. Нѣкой ще дойде при него и ще му каже: Азъ дължа на еди-кого си четири хиляди лева; обѣщалъ съмъ да му дамъ по четири на сто, но сега ще му дамъ по петь на сто. Само въ такъвъ случай трѣбватъ сѫдии; иначе, тѣ нѣматъ никакъвъ смисълъ.

 

            „Деньтъ Господенъ иде“! Мнозина говорятъ за свършването на свѣта. Нѣкои даже сѫ ме питали: Какъ ще се свърши свѣта? Какво ще стане съ насъ? — Нищо особено нѣма да стане. Вие ще се преобразите само, ще олекнете, ще тежите единъ грамъ, и този грамъ ще съдържа такава мощна сила, че споредъ волята си ще си създадете тѣло, каквото искате, тежко или леко, споредъ времето. То ще бѫде като зародишъ. Тогава Богъ ще ви даде всички условия за развитие. Праведнитѣ ще бѫдатъ благословени, ще се увеличаватъ и ще се смаляватъ, споредъ желанието си. Това е законътъ на смирението, презъ който трѣбва да минемъ, да се смиримъ. Като се говори за смирение, това подразбира човѣкъ да се откаже отъ грандоманията, отъ лакомството, защото смисълътъ на живота не е нито въ многото, нито въ малкото. Човѣкъ трѣбва да има само това, което му е нужно за даденъ случай. Тъй щото, трѣбва да се научите на закона на смаляването и на увеличаването. Като се смалявате, ще минете презъ най-малката дупка, презъ най-малкото отвърстие, презъ най-малката междина. Възлюбениятъ на една мома билъ окултистъ. За да я погали, той пъхналъ рѫката си презъ най-малкото отвърстие, презъ най-малката междина. Какви сѫ тия малки междини, презъ които може да се мине? По сѫщия начинъ и нашитѣ ближни, които сѫ минали въ задгробния животъ, ни галятъ съ рѫката си, но понеже не сѫ много префинени, ние казваме: Какво стана, че изтръпна нѣкакъ лицето ми? Васъ ви е страхъ отъ мъртвитѣ. Защо? Защото сте користолюбиви. Тѣ казватъ: За да дойдемъ въ този свѣтъ, между васъ, да се проявимъ, или да се въплътимъ, вие трѣбва да ни дадете отъ вашия материалъ. Единъ английски ученъ, като правилъ опити съ своя медиумъ, всѣкога го претеглялъ, преди сеанса и следъ сеанса, и намиралъ, че медиумътъ олеквалъ съ шесть килограма отъ първоначалната си тежесть. Значи, това тегло се изразходвало отъ духоветѣ, за да се проявятъ. Тѣ взимали часть отъ неговата материя. Понеже тази материя се разпръсвала въ пространството, следъ сеанса, медиумката отново я придобивала. Ето защо, хората не трѣбва да си играятъ съ сеанситѣ; тѣ трѣбва да се устройватъ много рѣдко, отъ учени хора, съ нѣкаква строго научна цѣль.

 

    Съвременнитѣ хора казватъ, че духове не сѫществуватъ. На сѫщото основание, и мравитѣ могатъ да кажатъ, че нѣма хора на земята. Тѣ казватъ, че нѣма хора, но въпреки това усѣщатъ стрелитѣ на хората. И вие казвате: Ангели нѣма! Да, но когато тѣхното рало минава презъ нашия свѣтъ, разбърква работитѣ ни. Питамъ: кой бѣше причината за всеобщата война? Духоветѣ. Ангелитѣ поставиха Европа на това мѣсто, за да видятъ, какво ще прави. Сега готвятъ още една война. Съ това тѣ искатъ да кажатъ: Или ще изпълните волята Божия, или нѣма да ви оставимъ на спокойствие. Казвате: Това е наша работа! Вънъ отъ това, че тѣ готвятъ война, но Господъ готви огънь. Христосъ казва: „Азъ дойдохъ да запаля огъня“. И наистина, огъньтъ се разгорява. Тази пещь се готви навсѣкѫде. Този огънь ще обхване цѣлата земя. По какъвъ начинъ? Чрезъ Божествения газъ, който ще се възпламени и ще пречисти всичко. Както златото минава презъ огъня на златаря, докато се напълно пречисти, така и хората ще минатъ презъ Божествения огънь, за да се пречистятъ. Щомъ земята се пречисти, Господъ ще създаде новъ рай и ще постави въ него третия Адамъ и третата Ева. Отъ тѣхъ ще се образува новия свѣтъ. Тогава Господъ ще каже: „Елате вие, благословени мои деца, и наследете земята, наследете всичко, което съмъ приготвилъ за васъ.“ Това е възкресението, което всички очакватъ.

 

    Сега азъ искамъ да ви оставя тази важна мисъль, но да не напуснете работата си; кой каквато работа има, ще я изпълнява до последния моментъ. Ще работите усърдно, нѣма да мислите само за ядене и пиене. Вие ще мислите, ще работите, ще се молите, докато дойде Господъ. Всѣки день ще увеличавате вѣрата си; ще бѫдете доволни, безъ да се тревожите отъ всичко. Тази американка ясновидка е дала петь години срокъ до свършването на свѣта. Въ схващанията си, тя е близо до истината, но споредъ моитѣ разбирания, ние се различаваме малко по въпроса. Човѣчеството се намира въ надвечерието на една нова епоха, но докато свѣтътъ не се пречисти, не мине презъ огънь, тази епоха нѣма да дойде. И докато Божествениятъ огънь не дойде въ човѣка, той не може да започне новия животъ. Този законъ е вѣренъ единично, индивидуално, и колективно.

 

    И тъй, като говоря върху тѣзи странични мисли, азъ искамъ да имате ясна представа за тѣхъ. Слънцето представя общия порядъкъ, който сега сѫществува въ свѣта. Луната представя сборъ отъ всички религиозни системи. Звездитѣ пъкъ сѫ великитѣ хора, които ще паднатъ и нѣма да свѣтятъ, ще потъмнѣятъ, ще изгубятъ свѣтлината си. Казано е: „Небето ще се поколебае, и знанието на Сина Человѣчески ще се яви“. Отде ще дойде? — Отвънъ ще го видите, отвѫтре ще го видите; единично ще го видите, и колективно ще го видите. Всички хора ще бѫдатъ едно съзнание — нѣщо колективно. Тогава цѣлиятъ свѣтъ ще се открие предъ васъ, и ще кажете: „Едно време бѣхме слѣпи, но сега всичко виждаме“. Това всѣки ясновидецъ вижда. Ясновидецътъ вижда, какво ще стане следъ 20 години. Де се вижда това? Разбира се, че не въ това пространство около васъ, но въ друго нѣкакво пространство. Има едно пространство близо до васъ, което не е освѣтено, но ако го освѣтите, всички можете да виждате. Свѣтлината разкрива и най-тъмнитѣ области въ свѣта. Свѣтътъ е широкъ, необятенъ, той обхваща цѣлото пространство. Мравитѣ не виждатъ това нѣщо. Било е време, когато човѣкъ е виждалъ звездитѣ само отъ първа, втора най-много до трета величина, а сега вижда и тия отъ пета, шеста и седма величина; и останалитѣ звезди, до 20 величина вижда, но вече съ телескопъ. Какъвъ ще бѫде онзи човѣкъ, който би видѣлъ направо съ очитѣ си звездитѣ отъ 20 величина?

 

    Въ свѣта сѫществува нова наука, достѫпна за малцина. И наистина, голѣмо изкуство е да виждашъ човѣка колективно, какъ се движи неговата мисъль, неговото чувство, какъ се проявява неговата воля, и следъ това да разбирашъ неговия Божественъ произходъ, какви влияния и сили се вливатъ въ неговата душа. Нѣма по-красива картина отъ тази, да виждашъ човѣшката душа, нѣкѫде далечъ въ пространството, съ бѣла, приятна свѣтлина! Красиво е човѣшкото лице, въ което и крака, и рѫце, и очи, и уши, и носъ, и чело - всичко говори. Това показва, че съзнанието на такъвъ човѣкъ прониква навсѣкѫде въ неговата форма. Сърцето на този човѣкъ трепти, защото нѣма мѣсто, дето Божествената мисъль да не прониква. Това подразбира, че Божественото съзнание работи въ този човѣкъ. Такива души можете да срещате навсѣкѫде. Усъмните ли се малко, всичко около васъ ще потъмнѣе. Ще кажете: Господи, дали това бѣше действителность, или сънъ? Повѣрвате ли отново, съзнанието ви пакъ ще се проясни.

 

    Казвамъ: Божествениятъ огънь нѣма да продължава само единъ день. Дълго време ще продължава това горение! Въ Америка нѣкѫде се запалила една рѣка, въ която имало нѣкакъвъ запалителенъ газъ, и години вече, какъ не могатъ да я изгасятъ. Питамъ: ако американцитѣ и досега още не могатъ да изгасятъ този газъ, какво остава за Божествения огънь? Нека ученитѣ изчислятъ, колко време ще гори земята следъ идването на Божествения огънь. За да се изчисти, земята ще гори най-малко сто години, и пакъ нѣма да изгори. Този огънь ще започне отъ повърхностьта, и постепенно ще минава все по-надолу. Следъ този огънь земята ще се отопли добре, и върху нея ще се създаде отлична култура. Отде ще дойде тази топлина? Отъ вѫтрешностьта на земята, отъ центъра. Новиятъ огънь ще завари стария, който и досега още гори; той е останалъ отъ атланската раса. На земята има още и лемурийски огънь, както и огънь отъ полярната епоха. Новиятъ, последниятъ огънь ще се яви като вълна. Полярниятъ огънь не е достигналъ още до центъра на земята. Когато и този огньове достигне центъра на земята, вълнитѣ отъ четиритѣ огъня ще се съединятъ въ този центъръ, и тогава нашата земя ще изпѣе своята пѣсень. Това означава, че тя е дошла вече до своята старческа възрасть, вследствие на което животътъ ѝ ще се пренесе другаде нѣкѫде. За сега този огънь не е достигналъ още до центъра на земята. Хиляди години има още, докато той стигне до този центъръ.

 

            „Деньтъ Господенъ иде!“ Туй, което е вѣрно за земята, вѣрно е и за вашето съзнание, и за вашия умъ. Много нѣща има въ умоветѣ на просвѣтенитѣ хора, вследствие на което тѣ се спъватъ. Една отъ спънкитѣ имъ е съмнението, напримѣръ. Ето, толкова години вече, какъ хората мислятъ, Библия четатъ, Евангелие четатъ, но истината още не се е разкрила предъ тѣхъ. Кое спъва хората? Две нѣща спъватъ хората. Първо тѣ не обичатъ Бога съ всичката си душа, съ всичкото си сърце, съ всичкия си умъ и съ всичката си сила. Второ, тѣ не обичатъ ближния си, като себе си. При това положение, каквото да четете, каквато наука и да имате, всичко ще се стопи предъ лицето ви. Нѣкои говорятъ за астрологията. Тѣзи учени знаятъ малко, или почти нищо за небесната астрология. Тѣ знаятъ нѣщо за зодиака, който е въ тѣхния мозъкъ. Наистина, всички науки сѫ вѫтре въ човѣшкия мозъкъ, но учениятъ астрологъ трѣбва да познава тия науки и вънъ отъ себе си. Хиромантията съществува въ ръката ни, но има хиромантия, която сѫществува и въ самата природа. Сѫщо тъй има астрология и въ природата, но тя е отвлѣчена наука. Между всѣка наука, външно и вѫтрешно, има известно съотношение. Запримѣръ, какво показватъ дългитѣ линии? Или, какво показватъ голѣмитѣ очи, голѣмитѣ устни, кѫсото тѣло, сухото тѣло, набитото тѣло и т. н.? Хора, които по темпераментъ сѫ сангвиници или жизнени, иматъ повече вода въ организъма си. Въ тѣхъ преобладава водниятъ елементъ. Такива хора обичатъ повече яденето и пиенето. Други хора иматъ повече въздухъ; тѣ съ сухи и енергични, работятъ много; въ тѣхъ има постоянна топлина. Като работятъ повече, тѣ произвеждатъ голѣмо количество топлина, необходима за стопляне на водата. Защо е топлината? — За да стопи леда, да го превърне въ вода, а водата въ пара. Въ духовния животъ на нѣкои хора водата е замръзнала. Животътъ представя вода; ако тази вода е замръзнала, трѣбва да дойде топлина, която да стопи леда. Следователно, Божественъ огънь трѣбва да дойде, да разтопи този ледъ, да го превърне въ вода, която да се влѣе въ живота на човѣка.

 

    Сѫществува още и умствено-нервенъ темпераментъ, който представя инсталация на умствения органъ. Тази инсталация свързва човѣшкия мозъкъ съ умствения свѣтъ, отъ който слизатъ енергиитѣ за физическия свѣтъ. Човѣкъ трѣбва да изучава темпераментитѣ, чрезъ тѣхъ да разбира и своето естество. Въ това отношение, човѣкъ трѣбва да има отворени прозорци къмъ всички висши свѣтове, за да могатъ презъ тѣхъ да минаватъ енергиитѣ къмъ физическия свѣтъ. Що се отнася до съмнението, оставете го настрана, то не води на добъръ край. Да се съмнявашъ, това не е наука. Да вѣрвашъ, това е наука; да учишъ, това е наука; да любишъ, това е наука. Да критикувашъ, това не е наука, това е чоплене. Кога се съмняватъ хората? Когато пътуватъ въ мрачна нощь и изгубятъ пътя си. Въ този моментъ, когато деньтъ Господенъ дойде, за едни ще създаде день, а за други - нощь. Деньтъ Господенъ, който носи Божествения животъ въ свѣта, ще разедини грѣшнитѣ отъ праведнитѣ. Грѣшнитѣ сѫ паразити на гърба на праведнитѣ; понеже тѣзи паразити не знаятъ да работятъ, като слѣзатъ отъ гърба на праведнитѣ, очаква ги смърть. И за това казвамъ на грѣшнитѣ да слѣзатъ отъ гърба на праведнитѣ и да се покаятъ. Казвате: Що е паразитизъмъ? Когато учениятъ използува труда на праведнитѣ, като ги заблуждава съ своята наука, това е паразитство; когато религиозниятъ използува труда на праведнитѣ, това е паразитство. Всѣки трѣбва да проповѣдва истината, не за пари, а отъ любовь къмъ нея! Ще учишъ хората, не за пари, а отъ любовь къмъ науката! Който учи и проповѣдва на хората, безъ пари, отъ любовь къмъ Бога, като влѣзе въ дома на праведния, последниятъ ще го приеме и нагости на драго сърце. Трѣбва ли тогава свещеникътъ да се осигурява? Ако свещеникътъ трѣбва да се осигурява, на сѫщото основание и богомолцитѣ трѣбва да се осигурятъ. Защо душата на свещеника да бѫде осигурена, а тази на вѣрващия да не бѫде осигурена? Защо министърътъ да бѫде осигуренъ, да има автомобили, а простиятъ гражданинъ да нѣма? Ако първото положение е справедливо, дайте право и на послѣдния гражданинъ да има автомобилъ. Азъ мисля, че министърътъ нѣма защо да бърза толкова; нѣма защо да тича цѣлъ день по улицитѣ. И владицитѣ могатъ безъ автомобилъ. Има единъ владика, който седи по-високо отъ всички други. Когато Богъ е изпратилъ човѣка на земята, Той предварително го е питалъ, готовъ ли е да ходи пешъ. Казватъ нѣкои, че владицитѣ трѣбвало да пѫтуватъ съ автомобили, понеже носятъ въ себе си Светия Духъ, та да не се изтощаватъ. Освенъ това, владицитѣ не трѣбвало да се занимаватъ съ физическа работа. Какъ е възможно това? Христосъ бѣше дърводѣлецъ, работѣше, а сегашниятъ владика не знае и ренде да кара. Това сѫ изопачени понятия. Всички, които искатъ да застанатъ на чело на нѣкаква работа, трѣбва да знаятъ поне единъ занаятъ. Тѣ трѣбва да знаятъ не само философия, но да бѫдатъ и поети, и писатели, и художници, и музиканти, да влизатъ въ положението на хората, да ги разбиратъ.

 

    Запримѣръ, при министъра на просвѣтата дохожда единъ поетъ за служба, но той грубо му казва: Не се занимавамъ съ поети! Ако самъ министърътъ бѣше поетъ, той щѣше да разбере положението на поета, който е дошълъ съ нѣкаква молба при него и щѣше да каже: Дайте мѣсто на този поетъ! Ако министърътъ бѣше художникъ, като дойде при него нѣкой художникъ, щѣше да влѣзе въ положението му и ще каже: Дайте мѣсто на този художникъ! Такива трѣбва да бѫдатъ министритѣ! Като ме слушате, ще кажете: Лесно се говори, но не се постѫпва така. Какво се върши въ сегашната култура? Навсѣкѫде подкупи. Каквато служба потърсишъ, все трѣбва да обещаешъ нѣщо. Ако нищо не можешъ да обещаешъ, тогава трѣбва да търсишъ силни хора на деня, тѣ да те наредятъ. Питамъ: какви държавници, какви управници сѫ тия, които могатъ да се подкупватъ? Всички хора днесъ се подкупватъ. Каква е тази култура, въ която паритѣ играятъ важна роль? Това не е никаква култура; това не е никаква религия. Срамъ, позоръ е това за бѫдещето човѣчество! Срамъ и позоръ е това и за васъ, като граждани на Царството Божие, които сте се отдалечили отъ Бога! Срамъ и позоръ е всичко това, което се върши предъ лицето на Бога, и то отъ братя и сестри!

 

            „Деньтъ Господенъ иде!“ Когато Божествениятъ огънь дойде въ свѣта, всичко криво ще изчезне. Сега, като говоря за владици, за министри, азъ нѣмамъ предъ видъ самитѣ тѣхъ. Всѣки е владика за себе си. Всѣки е министъръ за себе си. Неофициалнитѣ владици и министри сѫ по-опасни отъ официалнитѣ. Всички трѣбва да се освободите отъ старитѣ си навици. Господниятъ день, който иде, ще бѫде день на такава голѣма свѣтлина, предъ която нищо нѣма да се скрие. Казвате: дали е дошло времето? — Закъснѣли сте. Ако въ продължение на петь години още не изправите живота си, този день ще ви завари неподготвени. Искамъ да остане въ душата ви свѣтлата мисъль: Свѣтътъ вече влиза въ нова епоха, въ нова култура. Сегашната епоха заминава. Старото човѣчество е като стара баба съ своитѣ внучета, на които ще остави всичкото си наследство. Като дойде новиятъ Адамъ, и той ще остави наследството си на своитѣ внучета. Това ще бѫдатъ новитѣ хора. Отдето и да дойдатъ, тѣ ще бѫдатъ добре дошли. Много пѫти съмъ казвалъ: минаха онѣзи времена, когато грѣшнитѣ хора могатъ да се радватъ. Радость за тѣхъ нѣма да има. Каквото и да ядатъ, тѣ ще бѫдатъ пълни съ горчивини, съ съмнения, съ болести. Нѣма лошъ човѣкъ въ свѣта, който да не страда, и който да има миръ въ душата си! Казано е: „Грѣшнитѣ ще бѣгатъ, безъ да ги гони нѣкой.“

 

    И тъй, огъньтъ, който Господниятъ день носи, е огънь на Божествената Любовь, която ще озари свѣта. Ето защо, ние трѣбва да се молимъ, Господъ да дойде, колкото може по-скоро. Досега е било все отлагане. Повече не може да се отлага. Може да се отлага най-много още за петь или десеть години, но повече отлагане е невъзможно! Господниятъ день ще дойде, и като се срещнемъ, ще си поговоримъ. Следователно, ако следъ петь или десеть години не дойде, следъ две хиляди години непременно ще дойде. Ще кажете: има още да се живѣе! Та сега вие не живѣете; това не е животъ. Новиятъ животъ само може да се нарече животъ, въ пъленъ смисълъ на думата. Докато дойдатъ тия две хиляди години, гответе се за новия животъ. Гответе се за Божествения огънь, който влиза въ свѣта. Започнете да изучавате новото въ човѣшката мисъль, въ човѣшкитѣ желания и въ човѣшката воля, като динамически сили. По този начинъ само човѣчеството може да създаде своята нова мисъль.

 

    Казвате: Ние се намираме на кръстопѫть, на водовъртежъ. Водовъртежъ се образува само тогава, когато гори единъ свѣтъ, като сегашниятъ; обаче, когато се създава нова епоха, никакъвъ водовъртежъ не се образува. Тогава се образува новъ центъръ, какъвто се образува при покълването на семката. Въ този центъръ се съсрѣдоточаватъ силитѣ на разумнитѣ сѫщества. Значи, водовъртежътъ е у васъ. Ако искате да се освободите отъ него, повикайте по-скоро Господа да дойде у васъ. Като изгори вашиятъ свѣтъ, отъ душата ви ще почне да излиза новъ пламъкъ. Тогава вие ще кажете: Умрѣхъ, за да се родя отново. Това значи новораждане, възкресение. Нѣкои отъ васъ могатъ да иматъ тази опитность още сега, а други може вече да сѫ я имали. Само по този начинъ ще се освободите отъ недѫзи. Недѫзитѣ, които сѫществуватъ въ васъ, сѫ препятствия само за да се прояви вашиятъ характеръ. Постарайте се, да преодолѣете всички мѫчнотии въ живота си. Ставате сутринь духомъ неразположени. Знайте, че това неразположение се дължи на вѫтрешната дисхармония, предизвикана отъ мислитѣ на противоположни на васъ сѫщества. Ставате ли сутринь, душата ви трѣбва да е изпълнена съ свѣтли мисли, които идатъ отъ Бѣлото Братство. Нѣкога вървите изъ пѫтя, но мисъльта ви се губи, преплита. Какво трѣбва да направите? Ще се повдигнете на тази висота, на която живѣятъ Бѣлитѣ Братя. Условията, при които сега живѣете, сѫ трудни, и за да издържите на тѣхъ, трѣбва да имате броня, да се пазите. Вашето тѣло трѣбва да вибрира въ съгласие съ вашитѣ висши мисли. Това е една естествена броня. Като кажете, че Богъ царува въ свѣта, трѣбва да вѣрвате, че наистина Богъ царува. Като кажете, че трѣбва да обичате всички хора, трѣбва да ги обичате. Като кажете, че трѣбва да простите на всички хора, трѣбва да имъ простите. Като кажете, че трѣбва да изгорите всички полици, изгорете ги. Като кажете, че нѣма да давате повече пари съ лихва, не давайте. Щомъ кажете, че Богъ царува въ свѣта, трѣбва да сте готови на всички жертви заради Него. Тогава и да дадете пари нѣкому, той непременно ще ги върне. Съ кого трѣбва да постѫпвате така? Най-напредъ ще постѫпвате така съ вашитѣ братя, които обичате, а после ще разширявате крѫга. Защо трѣбва да постѫпвате така? Защото, когато зрението се развива, то започва да се диференцира къмъ центъра, а послѣ отива къмъ другитѣ посоки.

 

    И тъй, ние трѣбва да дадемъ любовьта си първо на онзи, който седи близо до Бога. Колкото по-далечъ стои човѣкъ отъ Бога, толкова по-малко ще бѫде обичанъ. Ако искате да ви обичатъ, трѣбва да седите близо до Бога; не седите ли близо до Него, по-малко ще ви обичатъ. Ако ви малко обичатъ, значи, вие седите далечъ отъ Бога. Питамъ: възможно ли е да не обичате чешма, която постоянно извира? Можете ли да не обичате дърво, увиснало отъ сладки, зрѣли плодове? Можете ли да не обичате каса, пълна съ злато? Можете ли да не обичате дюкянъ, пъленъ съ стоки, каквито пожелаете? Можете ли да не обичате хамбаръ, пъленъ съ жито? Невъзможно е да не се обичатъ тия нѣща. Казвамъ: ако сте течаща чешма, всички ще ви обичатъ; ако сте дърво, пълно съ плодове, всички ще ви обичатъ; ако сте каса, пълна съ злато, всички ще ви обичатъ; ако сте хамбаръ, пъленъ съ жито, всички ще ви обичатъ; ако сте дюкянъ, пъленъ съ стока, всички ще ви обичатъ. Защо казвате тогава, че нѣма кой да ви обича? Щомъ не ви обичатъ, вие сте суха чешма; щомъ не ви обичатъ, вие сте празна каса; щомъ не ви обичатъ, вие сте хамбаръ, въ който нѣма жито. И обратниятъ процесъ е вѣренъ. Въ такъвъ случай, вие казвате: Господи, напълни хамбара ни! Нѣма защо Богъ да пълни хамбара ви — трѣбва да се напълни вашето сърце, да сте близо до Бога, да бѫдете носители на Любовьта. Не само Богъ е носитель на Любовьта, но и ние можемъ да бѫдемъ носители на Божията Любовь. Христосъ казва: „Както Отецъ ми е далъ животъ, така и азъ давамъ животъ на другитѣ.“ Такъвъ е законътъ. Лошитѣ хора сѫ спрѣли Божия животъ, Божествената канализация. Божествениятъ огънь иде сега да разтопи този ледъ, да се отвори канализацията, да нѣма никакво спиране. Щомъ нѣма никакво съмнение, подозрение, и Божествениятъ животъ свободно ще протече. Богъ иде сега въ свѣта да разтопи този ледъ, да отвори запушенитѣ канали, да проникне въ тѣхъ Божията Любовь, Мѫдрость и Истина. По този начинъ, хората ще почувствуватъ велика радость въ душата си. Само така тѣ ще се домогнатъ до свободата, която отъ хиляди години насамъ очакватъ.

 

            „Господниятъ день иде!“ Колкото по-скоро дойде, толкова по-добре; ако закъснѣе, ще има малко страдания, сълзи, но все пакъ трѣбва да се примирите съ мисъльта, че ще дойде този день. Преди десетки години въ Америка очакваха Христа: вѣрващитѣ американци, облѣчени съ бѣли дрехи и съ цвѣтя въ рѫце, излѣзоха да Го посрещнатъ, но Той не дойде по начинъ, какъвто тѣ разбираха. Следъ това тѣ почнаха да видоизмѣнятъ своитѣ теории, да казватъ: Ние не можахме да изчислимъ точно времето, когато Христосъ ще дойде. Ние не можахме да опредѣлимъ, кога ще настѫпи Господниятъ день. Презъ 1914-15 г. пакъ очакваха Господа. Той дойде, но съ Неговото дохождане се обяви войната. И сега пакъ казватъ, че презъ 1932 г. Господъ ще дойде. Питамъ: ще Го познаятъ ли, като дойде? Христосъ казва: „Когато Синъ Человѣчески дойде, ще намѣри ли достатъчно вѣрващи? Ще познаятъ ли хората, че Божествениятъ огънь е дошълъ? Какво ще кажете за тѣзи вѣрващи, които и следъ изгарянето си пакъ не повѣрватъ? И като горятъ, грѣшнитѣ пакъ не вѣрватъ. Азъ превеждамъ Христовия стихъ: „Следъ като Божествениятъ огънь дойде, ще има ли достатъчно вѣрващи въ това учение, които да преустроятъ свѣта?“ Свѣтътъ може лесно да се пресъздаде. Всичката мѫчнотия седи въ изявяването на човѣшката душа. При сегашната епоха, главната мѫчнотия седи въ изправянето ума и сърцето на човѣка.

 

    Казвамъ: когато Божествениятъ огънь премине, ние ще имаме религия на Братство — религия, за която Писанието казва: „Когато дойде Богъ въ видъ на огънь, Той ще се засели между хората на земята и ще остане при тѣхъ съ хиляди години.“ Казано е: „Хората ще ми бѫдатъ народъ; азъ ще имъ бѫда Богъ, и нѣма да има отъ какво да се плашатъ. Всѣки ще седи подъ смоковницата си.“ Тогава ще има и музика, и пѣние, и култура. Хората ще се молятъ на Бога, безъ да се нуждаятъ отъ църкви. Всички ще бѫдатъ братя помежду си. Съ това ще се ознамени деньтъ Господенъ. Всички хора ще бѫдатъ носители на новата култура, която наричаме „култура на огъня“. Всички ще бѫдатъ знаменосци на огъня. Забележете, днесъ всички свѣтски хора казватъ: Вѣрвашъ ли въ това? — и веднага вадятъ револвера си. Щомъ извадятъ револвера си, тѣ отварятъ огънь, и заставятъ богаташа да даде пари. Чудно нѣщо! Свѣтскитѣ хора разбиратъ, че огъньтъ върши всичко, а религиознитѣ вървятъ безъ огънь. Огънь ще носимъ ние! Пълни съ електричество ще бѫдемъ! Като насочите рѫката си срещу неприятеля, отъ рѫката ви трѣбва да излѣзе ивица огънь, дълга 4-5 метра, отъ която той да избѣга.

 

    Единъ отъ нашитѣ приятели вървѣлъ самъ въ гората, но го срещналъ единъ апашъ и му казалъ: Горе рѫцетѣ! Той дигналъ рѫцетѣ си нагоре. Апашътъ съблѣкълъ горното му палто и заминалъ. Ако нашиятъ приятель бѣше човѣкъ отъ истински религиознитѣ хора, достатъчно бѣше само да дигне рѫката си нагоре, за да излѣзе отъ нея силна електрическа свѣтлина, отъ която апашътъ да се простре на земята. Ние чакаме сега Господъ да направи всичко заради насъ. Азъ се радвамъ, че Господъ ще направи всичко заради насъ, като изпрати Божествения огънь. Тогава хората ще си купуватъ револвери отъ Божествени фабрики. Всѣки човѣкъ ще ходи препасанъ съ револверъ.

 

            „Деньтъ Господенъ иде!“ Като ме слушате да говоря по този начинъ, казвате: Дали нѣма нѣкакъвъ заговоръ срещу насъ? — Има заговоръ, разбира се. Какъвъ по-голѣмъ заговоръ може да има отъ този, човѣкъ да живѣе чистъ и светъ животъ и да се съедини съ Господа — най-великата сила въ свѣта? И ако мъртвитѣ вѣрватъ въ Бога, тѣ ще станатъ отъ гробоветѣ си. И ако хората вѣрватъ, че Господъ управлява свѣта, че трѣбва да се подчиняватъ на Неговата мисъль, че чувствата имъ сѫ избликъ на Неговото сърце, тѣ ще бѫдатъ носители на Божия животъ. Какъ ще стане това, по кой начинъ, именно, то е другъ въпросъ. Всички хора сѫ носители на Божията Любовь! Не е достатъчно само да вѣрвате на думи, но да имате жива вѣра. При тази жива вѣра, като дойде въ ума на човѣка една красива мисъль, той ще благодари на Бога; като дойде въ сърцето му красиво, велико чувство, той пакъ ще благодари на Бога; най-после, като извърши едно велико дѣло, той пакъ ще благодари на Бога и ще каже: Господи, по-често се проявявай по този начинъ въ мене! И ако Господъ всѣки день така се проявява въ насъ, това ще бѫде благословение за нашитѣ души. За това нѣщо, именно, говори Псалмопѣвецътъ: „Ще се зарадвамъ, когато видя лицето Ти“.

 

2. Беседа отъ Учителя, държана на 11 септември, 1927 год.

София. — Изгрѣвъ.

 







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt