Jump to content
Ани

1927_09_04 Мнозина казваха

Recommended Posts

От книгата, "Мнозина казваха", Сила и Живот,  

Десета серия, т.1 (1927–1928)
Първо издание 1933 г., София

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

Мнозина казваха

 

И  мнозина отъ тѣхъ казваха:

Бѣсъ има и лудъ е, що го слушате?

 Иоана 10: 20.

 

    Два начина има за  разбиране на великата истина: външенъ и вѫтрешенъ. Външниятъ начинъ включва отношенията къмъ самия човѣкъ, къмъ ближнитѣ му и къмъ всички хора изобщо. Вѫтрешното разбиране опредѣля отношенията на човѣка къмъ Бога. Който нѣма правилни отношения къмъ Бога, той се намира на кривъ пѫть въ живота си. Външното разбиране на истината има отношение къмъ външната страна на живота, къмъ външната страна на науката, на музиката, на изкуството. Вѫтрешното разбиране на истината има отношение къмъ Божествения свѣтъ. Запримѣръ, съвременната математика, която има външно отношение къмъ числата, познава четири действия: събиране, изваждане, умножение и дѣление. Обаче, въ математиката на Божествения свѣтъ сѫществуватъ само две действия: събиране и умножение. Изваждане и дѣление въ Божествения свѣтъ не сѫществуватъ. Следователно, изваждането и дѣлението не сѫ нищо друго, освенъ отражение на реалностьта. Въ тѣхъ нѣма нищо положително. Когато нѣщата се дѣлятъ, тѣ не се увеличаватъ, но и когато се изваждатъ, тѣ не се намаляватъ. При дѣлението частицитѣ ставатъ повече на брой, но по-дребни на голѣмина. При изваждането пъкъ частицитѣ ставатъ по-малко на брой. Значи, при изваждането и дѣлението имаме процесъ на намаляване; при събирането и умножението имаме процесъ на увеличаване.

 

     Съвременнитѣ хора си служатъ повече съ процеситѣ изваждане и дѣление, които неправилно свеждатъ къмъ събиране и умножение. Запримѣръ, нѣкой апашъ открадне отъ единъ джобъ хиляда лева, отъ другъ — хиляда лева, отъ трети — часовникъ, отъ четвърти — друго нѣщо, и въ края на краищата събира тия нѣща, извършва действието събиране. Питамъ: естественъ ли е този процесъ на събиране? Срещате другъ човѣкъ, който дѣли нѣщата: оттукъ отдѣли нѣщо, оттамъ отдѣли нѣщо и казва, че умножава нѣщата. Естественъ ли е този процесъ на умножение? Не, въ този случай нито събирането е естественъ процесъ, нито умножението. Невъзможно е да се събиратъ и умножаватъ части отъ различни величини. Невъзможно е да съберете петь метра и петь килограма, нито пъкъ да ги умножите. Въ началото на тази глава Христосъ опредѣля, какви сѫ хората, които могатъ да изваждатъ и дѣлятъ и да наричатъ тия действия събиране и умножение. Който се занимава само съ изваждане и дѣление, той принадлежи къмъ физическия свѣтъ. Тѣзи действия представятъ външната, а не вѫтрешната страна на живота. Обаче, животътъ има и своя вѫтрешна страна, вѫтрешна проява. Въ този смисълъ, животътъ ни радва дотолкова, доколкото го разбираме и външно, и вѫтрешно. Ако дадете единъ скѫпоцененъ камъкъ на нѣкое дете, то нѣма да се зарадва; ако го дадете на нѣкой възрастенъ човѣкъ, той ще се зарадва. Ако дадете една ябълка на нѣкое дете, то ще се зарадва; дадете ли я на нѣкой възрастенъ човѣкъ, той нѣма да се зарадва. Следователно, това, което радва детето, не радва възрастния; и това, което радва възрастния, не радва детето. Кой е на правата страна: детето, което се радва на ябълката, или възрастниятъ, който се радва на скѫпоценния камъкъ? Това е неразрешенъ въпросъ, по който хората могатъ съ години да спорятъ, и пакъ да не дойдатъ до едно заключение. Защо? Това зависи отъ тѣхнитѣ разбирания.

 

     Мнозина отъ тѣхъ казваха: „ Бѣсъ има и лудъ е, що го слушате?“ Питамъ: кой човѣкъ е лудъ? На този въпросъ може да се отговори по следния начинъ: всѣки човѣкъ, който е отдѣленъ отъ Бога, той е лудъ. Тази е нормата по която опредѣляме лудия човѣкъ. Казватъ за нѣкого, че не мисли право, че се лута въ живота. Това показва, че този човѣкъ е отдѣленъ отъ Бога. Щомъ е отдѣленъ отъ Бога, той нѣма тилъ въ живота си, нѣма опорна точка, вследствие на което се лута натукъ-натамъ, безъ нѣкакви разбирания за нѣщата. Евреитѣ казваха за Христа: „Лудъ е Той, бѣсъ има, що Го слушате?“ Само лудиятъ може да бѫде обсебенъ отъ бѣсове. Бѣсоветѣ пъкъ сѫ непокорни духове, излѣзли отъ Бога, понеже искали да станатъ божества. Въ Писанието е казано, че тия духове, до известна степень, иматъ влияние върху земята. Запримѣръ, много отъ атмосфернитѣ промѣни се дължатъ на тѣхъ. Следователно, всѣки човѣкъ, който се отдѣли отъ Бога, може да попадне подъ тѣхното влияние. Тѣ сѫ доста разумни сѫщества, и затова могатъ да влияятъ на хората. Съвременната наука доказва, че и низши сѫщества даже могатъ да влияятъ на по-напреднали отъ тѣхъ. Запримѣръ, ако вълкъ, мечка, или лъвъ срещнатъ нѣкой човѣкъ, тѣ могатъ да му повлияятъ, да му внушатъ страхъ. Силна е мисъльта имъ, и за това хората бѣгатъ отъ тѣхъ. Обаче, ако лъвътъ, мечката или вълкътъ срещнатъ човѣкъ, на когото мисъльта е по-силна отъ тѣхната, тѣ отстѫпватъ, не могатъ да го нападнатъ. Въ нѣкой случаи лъвътъ може да внуши страхъ на човѣка, но ако срещне на пѫтя си кобра, той се изправя предъ нея вкамененъ. Кобрата, която е много по-малка отъ лъва и отъ тигъра, внушава такъвъ страхъ, че космитѣ имъ настръхватъ. Значи, силата на човѣка или на кое и да е животно, не зависи отъ неговата голѣмина. Кобрата, макаръ и много по-малка отъ лъва и тигъра, има нѣкаква сила, нѣкакво орѫжие въ себе си, съ което надвива и най-свирепитѣ животни. Кое е онова орѫжие, съ което човѣкъ може да запази живота си? Де се крие неговата сила? Силата на здравомислещия човѣкъ седи въ неговата мисъль, въ неговитѣ прави разбирания за живота. Обаче, ако човѣкъ не може да си обясни и най-обикновенитѣ прояви въ живота и се безпокои, той ще се намѣри предъ голѣми мѫчнотии, ще изгуби силата си. Често хората се безпокоятъ за прехраната, за здравето си, за взаимнитѣ си отношения и намиратъ, че всичко това прави живота труденъ, непоносимъ. Наистина, трудни сѫ тия въпроси, но ако човѣкъ знае законитѣ, които регулиратъ живота, лесно ще се справи съ тѣхъ. Докато си служи само съ изваждане и дѣление, човѣкъ никога нѣма да разрѣши задачитѣ си.

 

     И тъй, който иска да успѣва въ живота си, той трѣбва да започне съ процеситѣ на Божествения свѣтъ — съ събиране и съ умножение. Тѣзи процеси трѣбва да съставятъ идеалъ на човѣка, къмъ който да се стреми. Въ каквито условия да се намира, той трѣбва да се стреми къмъ реализиране на този идеалъ. Този идеалъ представя пробенъ камъкъ, съ който човѣкъ ще се изпитва. Безъ идеалъ, безъ идея въ живота си, човѣкъ не може да расте и да се развива. Да си служимъ съ процеситѣ на събиране и умножение, тази е основната идея, върху която трѣбва да лежи нашия животъ. Мѫчнотиитѣ, които идатъ въ живота ни, не сѫ нищо друго, освенъ условия да подобрятъ, да закрепятъ основата, върху която градимъ бѫдещия си животъ. Изпитанията въ живота не сѫ нищо друго, освенъ условия, чрезъ които се опитва, дали основата, на която сме поставили вече живота си, е трайна и устойчива. Какво виждаме въ съвременния свѣтъ? Че идеитѣ, възгледитѣ, знанията на съвременнитѣ хора постоянно се рушатъ. Срещаме хора, които сѫ живѣли едва 50 — 60 години, и вече се намиратъ предъ развалинитѣ на своя животъ. Вие още не сте завършили живота си, но следъ като го завършите, следъ като направите единъ цикълъ на движение, ще имате ли поне една основна идея, която ще занесете съ себе си? Какво ще запазите въ съзнанието си? Нека всѣки си даде отчетъ за това. Смисълътъ, сѫщностьта на живота седи въ това, човѣкъ да запази въ съзнанието си една основна идея, която да носи съ себе си въ вѣчностьта.

 

     Казвате: Ние учимъ цѣлъ животъ, придобиваме знания, трудимъ се, състезаваме се, караме се, натъкваме се на редъ противорѣчия, но какво ще занесемъ отъ всичко това съ себе си? — Всѣки самъ трѣбва да си отговори; всѣки самъ трѣбва да намѣри основната идея въ своя животъ, за която има смисълъ да работи, да се труди, да понася мѫчнотии и страдания. Всѣки казва, че трѣбва да живѣе, да мисли по Божественъ начинъ, но въпреки това нито живѣе по Бога, нито мисли като Него. Хората говорятъ едно, вършатъ друго. Запримѣръ, мнозина казватъ, че трѣбва да бѫдатъ щедри, но какъ ще изявятъ тази щедрость? Преди всичко, никой не може да бѫде щедъръ, въ пълния смисълъ на думата, освенъ Богъ. Всички живи сѫщества на земята сѫ осигурени. Всичко е предвидено за тѣхъ. Въ такъвъ смисълъ, щедростьта е законъ за разширение на човѣшкото съзнание. Затова човѣкъ трѣбва да бѫде щедъръ не за другитѣ, но за себе си. Да бѫдешъ щедъръ, това не подразбира да направишъ нѣкакво добро, но да вземешъ отъ пълнитѣ Божествени хамбари въ свѣта и да раздавашъ на ония, които иматъ по-малко отъ тебе. Ти си натоваренъ много — ще бѫдешъ щедъръ, ще дадешъ на другитѣ, да се освободишъ отъ ненужния товаръ. Имашъ много пари, ще раздавашъ; имашъ много знания, ще раздавашъ. Ще раздавашъ отъ изобилието, което имашъ, да ти олекне. Ако не си щедъръ, ще бѫдешъ смачканъ, затрупанъ отъ тежестьта на знанието, на богатството си. Възъ основа на това, казвамъ: нещастията въ свѣта не се дължатъ на недоимъкъ, на нѣмане, но на голѣмото добро, на голѣмото изобилие, съ което хората не знаятъ, какъ да се справятъ.

 

     Мнозина питатъ: Що е добро и що е зло? Отъ окултно гледище, азъ опредѣлямъ злото като животъ на миналитѣ вѣкове, който е изгубилъ благоприятнитѣ условия за своето развитие. Този животъ седи въ съзнанието на човѣка въ зародишно състояние и чака условия да се прояви и развие. Следователно, злото, което сега мѫчи хората, не е нищо друго, освенъ непроявено добро на миналото. Това зло, като заседне въ съзнанието на човѣка, живѣе паразитенъ животъ за смѣтка на новото, което иде. Ако злото успѣе да погълне соковетѣ на новия животъ, последниятъ нѣма да се прояви. Затова, именно, българитѣ казватъ: „Да спи зло подъ камъкъ!“ И наистина, злото въ човѣка трѣбва да спи! Въ човѣка има известни мисли, чувства и желания, които трѣбва да спятъ. Не ги събуждайте преждевременно, тѣ не сѫ нужни. Това положение може да се формулира съ следнитѣ думи: Не искай повече, отколкото ти е нужно! Използувай само ония условия, които моментътъ носи!

 

     Христосъ опредѣля истинския животъ съ думитѣ: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Значи, всѣки човѣкъ се нуждае отъ пѫть, отъ придобиване на истината и отъ осмисляне на живота. Който осмисли живота си, той ще разполага съ мощь, съ сила за постигане на своитѣ желания. Христосъ казва: „Който не влиза презъ вратата въ кошарата на овцетѣ, но прелазя отъ другаде, той е крадецъ и разбойникъ“. Следователно, има една врата въ живота, презъ която човѣкъ трѣбва да влиза. Тази врата е известна въ окултизъма подъ названието врата на любовьта. Тя е първата врата, презъ която животътъ влиза. Когато Христосъ казва „Азъ съмъ Пѫтьтъ“, Той подразбира онзи пѫть, който се открива за овцетѣ и носи благоприятни условия за тѣхното развитие. Вратата е началото на този пѫть. Който мине презъ тази врата, той ще се отзове на царския пѫть, пъленъ съ велики подвизи. Човѣкъ ще влѣзе и излѣзе отъ тази врата. Щомъ влѣзе и излѣзе отъ една и сѫща врата, той върви вече по Божествения пѫть. Ако човѣкъ влѣзе презъ вратата на любовьта, а не излѣзе, т. е. не се върне презъ нея, той е тръгналъ по човѣшкия пѫть. Презъ която врата влѣзешъ, презъ нея трѣбва да излѣзешъ. Иначе, ти си осѫденъ на страдания, на нещастия, които неизбѣжно водятъ въ пѫтя на злото, въ пѫтя на паразитизъма. Всички хора днесъ страдатъ отъ този паразитизъмъ. Нѣма по-страшно нѣщо отъ паразитизъма. Той си е пробилъ пѫть навсѣкѫде въ живота: въ семействата, въ религиозния, въ политическия животъ на хората. Всички хора пъшкатъ подъ неговото иго. Дето се обърнете, навсѣкѫде паразитство, което се прикрива подъ булото на лъжата.

 

     Първото нѣщо: човѣкъ трѣбва да се освободи отъ този паразитизъмъ. Той не е външенъ процесъ, но вѫтрешенъ, въ самия човѣкъ. Той намира почва въ мислитѣ и чувствата на човѣка. Много мисли въ човѣка изчезватъ, много негови чувства се покварятъ все за смѣтка на този паразитизъмъ. Като не знае гибелното влияние на този паразитизъмъ, човѣкъ самъ разрушава живота си. Той обръща внимание повече на живота на другитѣ хора, тѣхъ критикува, осѫжда, вследствие на което руши своя животъ. Колкото да се спира върху живота на хората, човѣкъ трѣбва да знае, че той не може да ги познава повече отъ себе си. Човѣкъ познава хората дотолкова, доколкото познава себе си; той може да помага на хората дотолкова, доколкото помага на себе си. Ако не може да помогне на себе си, какъ ще помага на другитѣ? Мислите ли, че ако дадете парче хлѣбъ на нѣкой човѣкъ, това е помощь? Мислите ли, че ако научите едно дете да чете и да смѣта, това е помощь? И животнитѣ знаятъ да смѣтатъ. Наблюдавайте котката, какъ напада жертвата си. Когато котката види мишка, на разстояние 20 м. отъ нея, тя точно пресмѣта това разстояние и съ единъ скокъ само се хвърля върху мишката. Тя никѫде не е учила смѣтане, но точно мѣри. Вижте малкото юрдече, какъ плава. Щомъ се излупи, то веднага влиза въ водата и започва да плава. Въ кое училище се е учило? Съвременнитѣ хора казватъ, че човѣкъ трѣбва да учи смѣтане. Така е, той трѣбва да учи смѣтането. Защо? Защото правата мисъль почива на смѣтането. Иначе, смѣтането нѣма смисълъ. Когато мисъльта на човѣка не почива на законитѣ на смѣтането, той е изложенъ на вѣчно колебание и съмнение. Такъвъ човѣкъ постоянно мѣни своето вѣрую, своето убеждение: ще го видите да минава отъ едно учение въ друго, отъ една църква въ друга. Човѣкъ може да се колебае, да се мѣни, но не въ принципа на своето вѣрую, а въ методитѣ, чрезъ които са прилага дадено вѣрую. Запримѣръ, всички хора търсятъ Бога, но важно е, какъ Го търсятъ. Казано е: Богъ е Любовь, Богъ е Мѫдрость, Богъ е Истина. Въ този смисълъ, всички хора търсятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, но се различаватъ по начина, по пѫтищата, по които ги търсятъ. Единъ отъ пророцитѣ е казалъ за Бога: „Търсете ме, докато съмъ близо до васъ!“ Какво означаватъ тия думи? Всѣки трѣбва да има ясна представа, какво означаватъ тия думи. Да търсишъ Бога, подразбира да търсишъ сѫщностьта, смисъла на нѣщата. Когато човѣкъ дойде въ съприкосновение съ Бога, той ще намѣри и смисъла, и сѫщностьта на нѣщата. Днесъ тази дума „Богъ“ е изгубила своето първоначално значение; тя е почти безъ съдържание, понеже мнозина я употрѣбяватъ за маскиране на дадени положения. Отъ мнозина тя се употрѣбява като уловка, да мамятъ хората. Между понятието Богъ и самата реалность трѣбва да има връзка. Когато човѣкъ вѣрва въ Бога, мисли за Него и Го люби, той знае Неговото име и Го произнася правилно. Значи, въ познаването сѫ необходими три процеса. Да знаешъ името на нѣщо, това подразбира да разполагашъ вече съ неговата сила. Ти не можешъ да говоришъ за силата на нѣщата, ако не знаешъ имената имъ. Всѣки предметъ, всѣка сила има свое специфично име. И когато произнесешъ името на дадена сила, тя може да ти услужи; ако не произнесешъ името ѝ, тя остава чужда за тебе. Всички закони въ природата иматъ свое специално име. Щомъ произнесешъ правилно името на единъ законъ, той действува вече въ тебе.

 

    Въ свѣта сѫществува една велика наука, която изучава сѫщностьта на нѣщата. Въ това отношение човѣшкиятъ животъ може да ни послужи за примѣръ. Щомъ знаете името на нѣкой човѣкъ и го произнесете, той веднага се обръща и ви отговаря. Ако го извикате съ чуждо име, той нѣма да се обърне. Какво е името на Бога? Това е задача, дадена на всѣки човѣкъ. Животътъ на човѣка се заключава въ това, именно, да научи името на Бога. Думата „Богъ“ не е Неговото истинско име, тя е преводъ. Много и различни имена има Той, но тѣ сѫ псевдоними само, не сѫ истински. Когато царетѣ отиватъ въ странство, тѣ минаватъ подъ чужди имена. Това става въ случаи, когато тѣ искатъ да минатъ инкогнито, незабелязано отъ хората. И въ Писанието сѫ дадени разни имена за Бога. Който знае сѫщинското Му име, той никога не го произнася напразно. Затова Мойсей казва: „Не произнасяй Божието име напразно!“ И наистина, който знае това име, той не Го произнася напразно. Ако Го произнесе напразно, ще произведе цѣла катастрофа. Щомъ призовете Бога съ собственото Му име, Той веднага ще ви се притече на помощь. Казано е въ Писанието: „Призови ме въ день скърбенъ!“ Ако нѣмате знание, свѣтлина и призовете Божието име, мѫдростьта веднага ще дойде при васъ; ако нѣмате любовь и призовете Божието име, любовьта веднага ще дойде при васъ. Днесъ хората произнасятъ думата любовь, но тя още не представя сѫщностьта на Великия. И тя е псевдонимъ на Любовьта. Името на всѣко нѣщо и неговата сѫщность сѫ свързани така, както човѣкъ е свързанъ съ своето име. Не можешъ да произнесешъ името на даденъ човѣкъ, и той да не се обърне къмъ тебе. Ето защо, искате ли и Богъ да се обърне къмъ васъ, когато Го призовете, вие трѣбва да измѣните, т. е. да изправите понятието си за Него. Неправилниятъ животъ на хората въ миналото до голѣма степень е покварилъ тѣхното съзнание, вследствие на което свѣтътъ, съ своитѣ изисквания, се е намѣстилъ въ умоветѣ и сърцата имъ и не е оставилъ мѣсто за Господа. Всичко има въ умоветѣ и сърцата на хората, но само Той не е тамъ. Тази е причината, задето днесъ хората сѫ обременени, измѫчени. Тѣ носятъ голѣмъ, непосиленъ товаръ. Съвременнитѣ хора работятъ, трудятъ се, учатъ, знания придобиватъ, богатство и сила придобиватъ, но едно нѣматъ — Любовьта, която ражда живота. И въ края на краищата, всичко, което сѫ придобили, изчезва, и тѣ заминаватъ за онзи свѣтъ, като казватъ: Нищо, пакъ ще се преродимъ! И наистина, пакъ дохождатъ на земята, пакъ сѫщата задача рѣшаватъ. Дойде смъртьта, отнесе ги на онзи свѣтъ, и задачата остава неразрешена. Хиляди години вече, откакъ хората се раждатъ и прераждатъ, но въпроситѣ на живота оставатъ все неизяснени. Прераждането изяснява въпроситѣ, но не ги разрешава. Следъ всичко това ще дойде единъ свѣтски човѣкъ при нѣкой духовенъ и ще го нарече лудъ. Питамъ: този човѣкъ знае ли сѫщностьта на нѣщата, за да нарича духовнитѣ хора луди? Преди всичко, коя е нормата, по която познавате, кой човѣкъ е здравомислещъ и кой не?

 

    Питамъ: кой човѣкъ е здравъ, нормаленъ? Отъ Божествено гледище, здравъ човѣкъ, въ пъленъ смисълъ на думата, е онзи, въ ума на когото не сѫществува абсолютно никаква отрицателна мисъль. Сълзитѣ въ очитѣ на човѣка сѫ признакъ, че той се е отклонилъ отъ правия пѫть. Бѣднотията, сиромашията не е нещастие, но тя показва, че човѣкъ се е отклонилъ отъ правия пѫть. Външното богатство, къмъ което хората се стремятъ, не е нещастие, но то показва отклонение отъ правия пѫть. Многото знания, невежеството, гордостьта не сѫ нещастия за хората, но тѣ говорятъ за отбиването имъ отъ правия пѫть. Въ този смисълъ, истинскиятъ мѫдрецъ не минава за ученъ човѣкъ. Той знае и разбира нѣщата отъ най-високото имъ положение — отъ Божествено гледище. Когато се говори за обикновеното знание, ние го схващаме като външенъ, механически процесъ, натрупване на редъ данни, безъ обща връзка помежду имъ. Запримѣръ, ако изучавате Писанието отъ външна страна само, вие ще четете стихъ следъ стихъ, глава следъ глава, много отъ тѣхъ ще знаете наизустъ, но въ края на краищата, пакъ ще си останете обикновенъ човѣкъ и ще водите обикновенъ животъ. Много хора иматъ отлична паметь, и като четатъ Писанието, лесно заучаватъ стихове, глави наизустъ, могатъ да ги тълкуватъ, но пакъ си оставатъ обикновени хора.

 

    Мнозина казваха: „Той е лудъ, не го слушайте!“ Защо казваха така? Защото съзнанието имъ бѣше изопачено, вследствие на което, каквото и да имъ се говори, тѣ едно могатъ да кажатъ: „Не го слушайте, той е лудъ!“ Такива хора сѫ въ постоянна борба съ себе си. Тѣ съветватъ другитѣ: Докато сте млади, яжте и пийте, поживѣйте си, че единъ день като остарѣете, да не съжалявате. Това е злото въ свѣта, което отклонява ученика отъ правия пѫть. Окултниятъ ученикъ не може и не трѣбва да върви въ пѫтя , въ който върви съвременниятъ религиозен човѣкъ. Религиозниятъ очаква спасението да дойде отвънъ, като нѣкакво чудо. Наистина, спасението на човека ще дойде, ще стане нѣкаква промѣна съ него, но въ съзнанието му. Богъ проповѣдва на съзнанието на човѣка. Слънцето всѣка сутринь изгрѣва и носи за него нѣщо ново. Ако той започне пакъ сѫщата работа, влѣзе въ дюкяна си като нѣкой старъ търговецъ, отвори тевтера си и започне да смѣта отъ кого, колко има да взима, и на кого, колко има да дава, какво е придобилъ този день? Сѫщо такъвъ търговецъ е и жената - домакиня. Тя става рано, отваря тевтера си и започва: Днесъ трѣбватъ толкова килограма хлѣбъ, толкова оризъ, домати, бамя, пиперъ, соль и т. н. Това сѫ нейнитѣ длъжници. Днесъ сготви нѣщо, изяде се и, на другия день пакъ сѫщиятъ процесъ. Ще кажете, че човѣкъ е разумно сѫщество, което се отличава отъ другитѣ по това, че знае да готви храната си. Действително, човѣкъ се отличава отъ другитѣ животни, но питамъ: нима човѣшкиятъ животъ, въ който храната се вари и пърже е най-естествениятъ? Ако сравните храната на гълѫба съ тази на човѣка, коя от дветѣ седи по-високо въ хигиенично отношение? Храната на човѣка опредѣля степеньта на неговото съзнание. Каквато храна употрѣбява човѣкъ, такова е неговото съзнание, такова е вѣруюто му, такъвъ е неговиятъ моралъ. Затова, именно, съвременнитѣ хора вѣрватъ въ много богове. Нѣкой говори за Бога, а подразбира паритѣ въ банката; другъ пъкъ подразбира нѣкой царь, нѣкой представитель на държава, или нѣкои виденъ човѣкъ. И следъ това казватъ: Добре е човѣкъ да има поне единъ Господъ на земята! Не, това не опредѣля човѣка. Въ прочетената глава Христосъ опредѣля своитѣ вѫтрешни отношения къмъ Бога и казва за себе си, по какво се отличава отъ другитѣ: „Азъ имъ давамъ животъ вѣченъ; и нѣма да загинатъ въ вѣки, и никой нѣма да ги грабне отъ рѫката ми“. Следователно, овчарь е онзи, който дава животъ, а не онзи, който взима. Не е овчарь онзи, който коли овцетѣ. Не е човѣкъ онзи, който гледа само на отрицателната страна на живота.

 

    Казвамъ: престанете да се занимавате съ другитѣ хора! Престанете и съ вашето недоволство! Недоволството се опредѣля отъ човѣшкото съзнание. Щомъ сте  недоволни отъ живота, който ви е даденъ, кажете тогава, какъвъ животъ искате. Религиозниятъ е недоволенъ отъ себе си, че не билъ такъвъ, какъвто трѣбва да бѫде. Това недоволство има отношение къмъ цѣлокупния животъ, но за дадения случай човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ това, което е и което може да бѫде. Бѫди благодаренъ за дадения моментъ, че толкова разбирашъ истината. Този моментъ е свързанъ съ следващия, в който съзнанието ти се разширява за великата истина. Следователно, всѣки моментъ човѣкъ трѣбва да бѫде доволенъ отъ това, което му е дадено. Въ туй се крие смисълътъ на живота. Запримѣръ, слушате нѣкаква беседа, но излизате недоволни, казвате: Този проповѣдникъ не можа да изясни единъ въпросъ; той остана за мене неразрешенъ. Четете нѣкаква философска книга, казвате: Този философъ не е обяснилъ най-важния въпросъ — за изгрѣването на слънцето. Казвамъ: този философъ е писалъ книгата си преди хиляда години. Неговитѣ данни за изгрѣването на слънцето преди хиляда години не се съгласяватъ съ даннитѣ за изгрѣването на слънцето днесъ. Вие срещате единъ 33 годишенъ човѣкъ, когото сте виждали на петгодишната му възрасть, като малко дете. Какво отношение сѫществува между даннитѣ, които сте имали за този човѣкъ по-рано, като дете, и сега? Голѣма разлика сѫществува между първитѣ и последнитѣ данни. Като 33 годишенъ, той е вече зрѣлъ човѣкъ, а като петгодишно дете, мисъльта му не е била оформена. Следователно, всѣки въпросъ има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Нѣкой казва: Едно време бѣхъ по-чистъ, отколкото съмъ сега. По-чистъ си билъ, но въ зависимость отъ развитието на съзнанието. Тогава стаята ти е била по-тъмна, влизала е по-малко свѣтлина; днесъ стаята ти е по-голѣма, прозорцитѣ по-широки, свѣтлината по-обилна, вследствие на което съзнанието ти е по-широко, и ти виждашъ, че си нечистъ. И тогава си билъ нечистъ, но не си виждалъ; и сега си нечистъ, но виждашъ тази нечистота и можешъ да се изчистишъ. Чудни сѫ хората, като казватъ, че нѣкога сѫ били чисти! Давидъ казва: „Въ грѣхъ ме зачна майка ми“. Значи, грѣховетѣ, престѫпленията, които хората вършатъ днесъ, сѫ последствия отъ миналъ животъ, който днесъ се изявява. Яйцата на грѣха и престѫплението се излупватъ днесъ, но като не разбира това, човѣкъ казва, че днесъ е съгрѣшилъ. Отъ това излиза, че нѣкога той е билъ праведенъ, а днесъ е съгрѣшилъ. Вие трѣбва да знаете, че грѣхътъ, престѫплението сѫществува въ всички хора, като зародишъ отъ миналото, и ако искатъ да не грѣшатъ, тѣ трѣбва да се освободятъ отъ грѣха, още докато е въ зародишъ.

 

    Като не знаятъ и не разбиратъ тия нѣща, хората се питатъ: Защо Богъ не ни даде богатство, сила, знание? — Ако имахте тия нѣща, тѣ щѣха да разрушатъ живота ви. Не ви трѣбватъ много знания, нито голѣми богатства, голѣма сила. — Защо? — Ако сте много ученъ човѣкъ, при сърцето и ума, съ които днесъ разполагате, вие ще станете единъ главорѣзъ. — Ама азъ искамъ да бѫда като Наполеона. Питамъ: Какво особено създаде Наполеонъ? Въ какво седи неговото величие? Може би за Франция да е великъ, но каква промѣна направи неговиятъ животъ въ природата? Тукъ иматъ думата естественицитѣ. Каква промѣна стана на земята и на небето съ идването на Наполеона? Нѣкой казватъ, че той създалъ епоха. Де е отбелязана тази епоха: на небето, или на земята? Каква промѣна е направилъ Наполеонъ, отъ която слънцето, или поне луната да се е повлияла? Ще кажете, че е билъ велико човѣкъ. Великъ, мощенъ човѣкъ е онзи, животътъ на когото има отражение върху цѣлия козмосъ. Ако мисъльта на човѣка се отразява върху козмоса, тя е Божествена. Не е достатъчно да знае човѣкъ това, но той трѣбва да го констатира. Който има Божествена мисъль, той самъ ще забележи, че за него слънцето има особенъ изразъ. За този човѣкъ лицата на всички хора свѣтятъ. Който нѣма Божественото въ себе си, той казва: „Човѣкъ за човѣка е вълкъ“. Въ който моментъ се прояви Божественото въ него, лицата на хората отново му ставатъ мили и започватъ да свѣтятъ. Изпитвали ли сте положението, хората да Ви бѫдатъ мили, близки за васъ и да сте готови да се жертвувате за тѣхъ, като за себе си?

 

    Казвамъ: разбиранията на хората трѣбва коренно да се измѣнятъ. Запримѣръ, нѣкой минава покрай единъ бостанъ, откѫсва си нѣколко дини и казва: Колко сѫ хубави тия дини! Минава покрай едно лозе, откѫсва си нѣколко грозда и казва: Колко е хубаво това грозде! Бръква въ касата на нѣкого, взима, колкото пари му трѣбватъ, и казва: Колко съмъ щастливъ днесъ! Минава покрай библиотеката на нѣкой ученъ, взима си една отъ най-хубавитѣ книги, занася я дома си и казва: Деца, елате да видите, какво спечелихъ. И всичко това вие считате за придобивка. Не, това не е никаква придобивка. Това сѫ чужди нѣща. Великиятъ законъ гласи: Не кѫсай безъ позволение чуждитѣ плодове! Не бъркай безъ позволение въ чуждитѣ каси! Въ това седи новото учение. Нарушишъ ли този законъ, самъ ще си причинишъ нещастие. Минешъ ли покрай единъ бостанъ, или покрай нѣкое лозе, извикай господаря, самъ да ти откѫсне една диня, или единъ гроздъ, и той да ти го подаде. Щомъ приемешъ отъ рѫката на този човѣкъ, ти получавашъ вече и Божието благословение. Това, което господарьтъ самъ ти подаде съ рѫката си, то се благославя. Когато Богъ ви изпраща своето благословение, спазвайте сѫщия законъ: Не бързайте сами да вземете благословението си, но почакайте Богъ да ви го даде съ рѫката си! Та когато минешъ покрай Божественото лозе, не бързай самъ да си откѫснешъ, никой да те не види, но почакай часъ, два, три, докато стопанинътъ дойде, самъ да ти откѫсне единъ грозъ и да ти го подаде съ рѫката си. Ако самъ си откѫснешъ, ще вземешъ само единъ гроздъ и ще бѣгашъ; ако дочакашъ стопанина, той може да ти набере и цѣла кошница и ще каже: Заповѣдай и другъ пѫть! Такива сѫ правилата на Божествения свѣтъ. Това не сѫ луди хора; това не сѫ хора, които иматъ бѣсъ.

 

    И тъй, всички хора, които сами кѫсатъ дини отъ чуждитѣ бостани, сѫ луди; всички хора, които сами кѫсатъ грозде отъ чуждитѣ лозя, сѫ луди; всички хора, които бъркатъ въ чуждитѣ каси, сѫ луди, бѣсъ има въ тѣхъ. Щомъ влѣзешъ въ чуждъ домъ, ще бѫдешъ внимателенъ къмъ душитѣ на хората въ този домъ, като къмъ нѣщо свещено; ще бѫдешъ внимателенъ къмъ тѣхнитѣ мисли и чувства, ще ги пазишъ като зеницата на очитѣ си. Всички хора искатъ да бѫдатъ обичани. Споредъ мене, обичьта е бостанъ, или лозе, насадено съ най-хубави дини и грозде. Какъ ще бѫдешъ обичанъ, ако безъ позволение кѫсашъ отъ динитѣ и гроздето? Ти трѣбва да бѫдешъ внимателенъ къмъ господаря на този бостанъ, или на това лозе. Ще минешъ покрай него, ще го поздравишъ, и ако той пожелае, ще те спре и ще ти предложи отъ своитѣ плодове, т. е. отъ своята обичь. Въ това седи реалностьта на нѣщата. Любовьта не е празно нѣщо. Тя носи животъ. Следователно, когато нѣкой те обича, той ще ти предложи най-хубавата диня, най-хубавия гроздъ, ще те тури да легнешъ на най-хубавото легло въ кѫщата си. Ако не те обича, той ще има съвсемъ други отношения къмъ тебе.

 

    Мнозина говорятъ за идеалната любовь. Идеалната любовь е реално нѣщо въ живота. Тя включва най-хубавото, най-красивото в човѣка. Идеалната любовь е вѫтрешно нѣщо. Тя има отношение къмъ съзнанието на човѣка. Когато обичашъ нѣкого идеално, трѣбва да го туришъ близо до сърцето си, на уровенъ, на който седишъ и ти самъ. Христосъ казва: „ Дето съмъ азъ, тамъ ще бѫдете и вие. Сега отивамъ да ви приготвя жилища“. Нѣкой отъ васъ, отъ ученицитѣ, казватъ: Ние искаме да ни се каже нѣщо ново, да разберемъ природата. — Само онзи може да разбере природата, на когото съзнанието е пробудено и който знае името на Бога. Съвременнитѣ хора не знаятъ още имената на своитѣ синове и дъщери, както и тия на своитѣ приятели. Имената, които тѣ носятъ, не сѫ още тѣхнитѣ истински имена. Христосъ казва: „Не се радвайте, когато духоветѣ ви се подчиняватъ; радвайте се, когато името ви е написано на небето.” За кое име говори Христосъ? Той говори за това име, което гарантира твоето бѫдеще. Ако това име е записано горе, всичко е на твое разположение. Ако името на нѣкой човѣкъ е написано въ английската банка, ще бѫде ли той въ лишение? Достатъчно е само да подаде картата си, и чиновникътъ на касата ще му каже: На ваше разположение сме. Какво обичате? Чудни сѫ хората, когато, безъ да съ записани имената имъ горе, отиватъ средъ природата, искатъ тя да ги познава. Тѣ отиватъ при Бога, искатъ Той да ги познава. И ако не стане по тѣхному, тѣ се огорчаватъ, че природата не ги познава, че Богъ не ги познава, не отговаря на молитвитѣ имъ. Нѣкои дохождатъ при мене, искатъ да имъ кажа истината. За да кажа истината нѣкому, той трѣбва да знае моето име, и азъ трѣбва да зная неговото. Иначе, той не може да разбере истината. Само на онзи човѣкъ може да се каже истината, който е свързанъ съ Божествения свѣтъ, който познава Бога.

 

    Съвременнитѣ хора не могатъ да възприематъ истината, понеже съзнанието имъ е обременено. Казано е: „Въ последния день съзнанието на хората ще се обремени.“ За какво мислятъ хората днесъ? — За ядене и пиене. За какво мислятъ пенсионеритѣ? — За своитѣ пенсии. — Чиновницитѣ? — За своитѣ заплати. — Ученицитѣ? — За своитѣ уроци. — Лѣкаритѣ? — За своята клиентела. Щомъ се заговори за нѣщо духовно, всички казватъ: Това е празна работа! Реалностьта на живота седи въ касата. — Ако реалностьта на живота се заключава въ касата, въ паритѣ, питамъ: когато заболѣете, и смъртьта дойде при васъ, можете ли да се откупите съ пари? Не, смъртьта съ пари не се подкупва; веднъжъ смъртьта е рѣшила да вземе нѣкого, никакви пари не съ въ състояние да отмѣнятъ рѣшението ѝ. Смъртьта отстъпва само при единъ случай. Кога? — Когато чуе да се произнесе името Божие. Ако болниятъ, при когото смъртьта е дошла, чуе отъ неговата уста това име, тя отстѫпва настрана съ голѣмо уважение и казва: Нѣмамъ право да бутамъ този човѣкъ! Тогава болниятъ вижда при себе си единъ свѣтълъ, красивъ ангелъ — другото лице на смъртьта. Които не знаятъ името Божие, тѣ ще видятъ страшното лице на смъртьта, тѣ ще видятъ нейнитѣ остри ножове. Смъртьта не постъпва еднакво съ всички хора. Страшно е да видите човѣкъ, надупченъ отъ ножоветѣ на смъртьта! Тя вземе ножоветѣ си, седне при умиращия, започва да боде и говори: Помнишъ ли, преди еди-колко си години ти, обра една бедна вдовица? Помнишъ ли, преди еди-колко си години изнасили една мома? Помнишъ ли, когато уби майка си? Дупчи този ангелъ и припомня на човѣка всички грѣхове и престѫпления на миналото му. Не мислете, че като заминавате за онзи свѣтъ, Духътъ ще ви посрещне. Не, първо ще минете презъ ножоветѣ на смъртьта. Казвате. Ще се молимъ! Съ молене работа не става. Ще се обърнете къмъ Бога съ всичкото си смирение и ще се разкаете за всичко сторено досега. Колкото и да не искате, ножоветѣ ще ви заставятъ да се покаете. При последния ножъ, при последното дупчене, ангелътъ на смъртьта ще ти каже: Помни, че преди три хиляди години Господъ ти даде последнитѣ условия за изправяне, но ти не ги използува. Ако желаешъ, и сега можешъ да се изправишъ. Тогава ти започвашъ да плачешъ, да се молишъ, да се разкайвашъ за грѣховетѣ си. Молитвата не спасява, но помага за пречистването на човѣка. Докато човѣкъ не върне всичко, което несправедливо е взелъ, той не може да се изправи. Това очаква всички хора. Тѣ търсятъ лесния пѫть, но трѣбва да знаятъ, че ангелътъ на смъртьта иде вече! Голѣмо дупчене предстои. Можете да се молите по десеть пѫти на день, това нищо не значи, дупчене ще има. Едно може да ви спаси — да произнесете името Божие. Само при това положение смъртьта ще покаже свѣтлото си лице. Не знаете ли това име, дупчене ще има. Който се освободи веднъжъ отъ ножа на смъртьта и види бѣлия свѣтъ, той повече не грѣши. Кой каквото да му обещава, той казва: „Ти билъ ли си дупченъ отъ ангела на смъртьта? Слушалъ ли си думитѣ, които той говори? Азъ съмъ опиталъ всичко това и съмъ решилъ вече да не нарушавамъ Божия Законъ.“ Който още не е видѣлъ страшното лице на смъртьта, за него е казано, че той е крадецъ и разбойникъ.

 

    Казвамъ: време е вече всички хора да изчистятъ съзнанието си, да бѫдатъ готови да потърсятъ Бога съ всичкото си сърце, да научатъ името Му. Щомъ намѣрите Господа, Той ще ви се изяви въ всичката пълнота. Щомъ Го намѣрите, Истината ще ви се разкрие, и вие ще изпитате небивала радость въ душитѣ си. Псалмопѣвецътъ казва: „Като видя лицето Ти, душата ми ще се зарадва и развесели, ще живѣя въ Господа“. Следователно, отъ днесъ поставете ново начало въ живота си: Да търсите името Божие, да търсите своето име, да търсите името на своя ближенъ! Щомъ намѣрите тѣзи три имена, вие сте вече на правия пѫть, и каквото поискате отъ Бога, ще ви се даде. Тогава и бѫдещето ще е въ рѫцетѣ ви. Така е съ праведния: каквото пожелае, Богъ му дава. За онзи, който не познава Истината, който не знае името Божие, другъ законъ има: ангелътъ на смъртьта ще дойде при него, ще му покаже страшното си лице и ще почне да дупчи.

 

    Засега ви оставамъ съ важната мисъль: да научите името Божие. Дето и да ходите, каквато работа и да имате, мислете по този въпросъ! Нѣма сила въ свѣта, която може да препятствува на вашето силно желание, да научите името Божие. — Ама грѣшни сме. — Нищо отъ това, пакъ мислете за името Божие. Само това име е въ сила да ви освободи отъ всички грѣхове, да ви пречисти и подмлади. Иначе, при грѣховното си състояние, каквито и колкото хубави работи да получите, всичко ще разрушите и изгубите. Колко хубави цвѣтове съмъ виждалъ по цвѣтята и дърветата, но де сѫ тѣ? Щомъ дойдатъ вѣтрове, бури, тѣ окапватъ. Сѫщото става и съ васъ. Хубави цвѣтове цъвтятъ въ вашитѣ души, но вѣтроветѣ ги събарятъ. Хубави плодове завързватъ, но буритѣ ги събарятъ, не могатъ да узрѣятъ. Какво хубаво грозде виждамъ по лозята, но филоксерата го унищожава. Трѣбва да се търси цѣрь противъ филоксерата! Трѣбва да се търси цѣрь противъ гѫсеницитѣ, които изяждатъ листата на дърветата! Най-после, трѣбва да се търси цѣрь и противъ вѣтроветѣ! Срещамъ една млада, красива мома, облѣчена съ бѣла рокля, съ вѣнецъ на глава, чака възлюбения си, де се вѣнчеятъ, но той изчезналъ нѣкѫде. Де отишълъ? — Повѣли го вѣтроветѣ. Друга мома чака възлюбения си, и него нѣма. Де отишълъ? — Явилъ се нѣкакъвъ ударъ въ сърцето му, той падналъ на улицата и умрѣлъ. Коя е причината за тия нещастия? Причината се дължи на това, че хората неправилно разрешаватъ въпроситѣ на живота. Майката и бащата живѣятъ безъ Бога, раждатъ дете безъ Него и погледнешъ, още при кръщаването, детето умира. Нѣкой човѣкъ роди една идея, но и тя скоро умира. Защо? — Този човѣкъ не може да я отгледа, нѣма съответна храна за нея.

 

    Като ме слушатъ да говоря така, нѣкой казватъ: Дали е вѣрно всичко това, или не? Ние искаме нѣщо реално. Питамъ: кое е реално за васъ? Ако дамъ на всички по единъ чекъ отъ стотина хиляди лева, това реално ли е? Вие ще вземете чека, ще благодарите и ще кажете: Този човѣкъ ни поговори малко, даде ни пари, съ които да поправимъ живота си, да си уредимъ нѣкой работи. Азъ пъкъ мисля, че ако бихъ ви далъ по единъ такъвъ чекъ, съ него, именно, ще разваля живота ви. Има случаи, когато и богатството, и сиромашията подобряватъ живота на хората; има случаи, при които, ако се отнеме богатството и сиромашията на хората, животътъ имъ ще се подобри. Богатството, въ рѫцетѣ на добрия човѣкъ, е благословение; и сиромашията, въ рѫцетѣ на добрия човѣкъ, е пакъ благословение. Когато богатиятъ стане сиромахъ, той има възможность да отива при беднитѣ, и съ своята опитность и доброта, да имъ помага. Ето защо, богатиятъ трѣбва да осиромашее, за да посещава беднитѣ, да се приравни съ тѣхъ. Азъ не говоря за външно приравняване, но за вѫтрешно, разумно приравняване, да дойдатъ хората до положение да се чувствуватъ братя. Въ химията, напримѣръ, два елемента могатъ да влѣзатъ въ съединение съ огледъ на тѣхнитѣ тегловни и обемни отношения. Отъ единия елементъ се взима повече, отъ другия по-малко, но винаги при строго опредѣлени тегловни количества. Това наричаме пакъ изравняване. Следователно, ако идеитѣ на двама души сѫ различни по тегло и не могатъ взаимно да се уравновесятъ, тия двама души не могатъ да се споразумѣятъ, не могатъ да влѣзатъ въ отношения. Тежестьта на идеитѣ опредѣля посоката на тѣхнитѣ сили, дали сѫ въ възходеща, или въ низходеща степень. Тѣзи сили пъкъ опредѣлятъ посоката, направлението, въ което даденъ човѣкъ се движи. Двама съдружници предприематъ една работа. Единиятъ отъ тѣхъ служи на Бога, помага на хората, а другиятъ служи на себе си, на своя домъ. Нѣма да мине дълго време, и тѣ ще се раздѣлятъ. Вториятъ ще изиграе първия и ще вземе всичкитѣ печалби за себе си.

 

    Христосъ казва: „Синоветѣ на този свѣтъ сѫ по-умни отъ чадата Божии“. Азъ не съмъ срещналъ досега случай, дето религиозенъ или духовенъ човѣкъ, като е търгувалъ съ свѣтски човѣкъ, да не е билъ изигранъ. Въ края на краищата, духовниятъ човѣкъ плаща, а свѣтскиятъ излиза съ чисти рѫцѣ. Свѣтскитѣ хора, това е свѣтътъ, съ който днесъ всѣки трѣбва да уреди сметкитѣ си, да ликвидира. Хиляди години хората сѫ търгували съ свѣта, и до днесъ още продължаватъ да търгуватъ, вследствие на което сѫ създали своята карма. Кармата не е нищо друго, освенъ натрупани дългове, които трѣбва да се изплащатъ. Хората сѫ се занимавали съ своитѣ дългове и длъжници, а за Бога не сѫ помисляли. И днесъ е сѫщото. Момата казва: Като се оженя, по-добре ще служа на Бога. Ожени се, но после казва: Сега имамъ мѫжъ, деца, трѣбва тѣхъ да наредя. Като ги наредя, ще бѫда по-свободна, тогава ще служа. Тя ожени децата си, нареди ги, но внучета идатъ; сега пъкъ казва: Веднъжъ внучетата да наредя, ще бѫда свободна да служа на Бога. Така се нареждатъ внучета, правнучета, но за Бога все още редъ не остава. Казвамъ: По този начинъ никой досега не е могълъ да служи, както трѣбва. Това е забавление, не истинско служене. Въ сѫщото положение се намиратъ и хората на науката. Нѣкой казва: Нека изуча химията, тогава ще служа на Бога. Слѣдъ това иска да изучи математика, физика, астрономия, астрология и казва: Добре е да стана ученъ човѣкъ, и като ученъ да изпълня своя дългъ. Да, но после се родятъ внучета на всички тия науки и го викатъ да ги отглежда. Той отглежда едни внучета, втори, трети, докато единъ день се огледа предъ свършения фактъ — трѣбва да замине за онзи свѣтъ, и казва: Отиде животътъ ми, нищо не направихъ! Хайде, като дойда втори пѫть, тогава ще служа на Бога. — И втори пѫть да дойдешъ, пакъ ще имашъ внучета, които ще развалятъ живота ти. Не, така не се разрешаватъ въпроситѣ. Това е забавление. Веднъжъ си дошълъ на земята, при каквото положение да се намирашъ, жененъ или нежененъ, простъ или ученъ, ти трѣбва да изпълнишъ волята Божия безъ никакво отлагане! Който е разбралъ Истината, той правилно разрешава въпроситѣ. Окултниятъ ученикъ се познава по своята ясна, свѣтла мисъль, въ която не прониква никаква ръжда, никаква самоизмама. Всѣка мисъль той поставя на своето мѣсто. Затова Христосъ казва: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“.

 

 

 

    Мнозина казваха: „Лудъ е, бѣсъ има, що го слушате?“ Първо, човѣкъ трѣбва да се освободи отъ бѣсоветѣ въ себе си, т. е. отъ свѣта. Бѣсътъ, това е гласътъ на свѣта. Следъ това той трѣбва да си каже: „Азъ съмъ Пѫтьтъ, Истината и Животътъ“. Когато човѣкъ произнесе тия думи съ дълбочина, съ смисълъ, той ще чуе гласа на Бога, Който ще му каже: „Твоятъ пѫть — това съмъ азъ. Твоята истина — това съмъ азъ. Твоятъ животъ — това съмъ азъ. Ти ще ходишъ по този пѫть. Ти ще живѣешъ съ истината, която си намѣрилъ. Тогава моятъ животъ ще се прояви въ тебе!“

 

    Желая на всички да чуете този гласъ! Щомъ Го чуете, Душата ви ще се  изпълни съ животъ, съ радость и веселие. Тогава ще разберете, че сте човѣкъ, въ пълния смисълъ на думата. Това значи да чуете гласа на Бога, Който отъ хиляди години сте очаквали! Това значи Богъ да ви проговори!

 

 1. Беседа отъ Учителя, държана на 4 септември, 1927 г.

София. — Изгрѣвъ.

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×