Jump to content
Ани

1931_10_25 Прѣзъ онѣзи дни

Recommended Posts

От книгата "Новата Ева. Издигнете жената!",

3 неделни бесѣди отъ Учителя, 1931 г.,

Издание 1931 г., София
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

ПРѢЗЪ ОНѢЗИ ДНИ

 

„И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ.“

Марка 1:9

 

Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добрѣ да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли прѣди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души“ въ широкъ смисълъ“.

 

Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на врѣменно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава прѣзъ четири фази на съзнанието: прѣзъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫдѣ въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който врѣменно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-послѣ иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта.

 

Съврѣменниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, врѣменно свободенъ. Свободата на съврѣменнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но врѣменно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно врѣме съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дѣте. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го прѣнасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ дѣца, не могатъ да работятъ.

 

Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, двѣ важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. Послѣ трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съврѣменнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала прѣдъ видъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добрѣ, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫдѣ ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Слѣдъ това търси редъ причини да се извинява.

 

Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ прѣдъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ.

 

Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добрѣ, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добрѣ, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добрѣ. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добрѣ да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изслѣдванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добрѣ ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-злѣ за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ прѣстѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички прѣстѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спрѣмо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ прѣстѫпили законитѣ ѝ. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава.

 

И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добрѣ! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!“ Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, прѣдставя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрѣзъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Слѣдъ като се е кръстилъ въ Иорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгорѣ, и всичко се свършва. Слѣдъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрѣзъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото.

 

Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непрѣривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си.

 

Забѣлѣжете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщеврѣменно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съврѣменната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща.

 

Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Слѣдователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Дѣ е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ слѣдъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, слѣдъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата.

 

Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ прѣяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри врѣмена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ прѣстѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има прѣдъ видъ мисъльта да даде прѣзъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непрѣменно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи.

 

Слѣдователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съврѣменнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добрѣ! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добрѣ! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — двѣтѣ очи, прѣзъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. двѣтѣ уши, чрѣзъ които се съобщава съ външния свѣтъ.

 

Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковятъ. Когато ме приковятъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ.

 

Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съврѣменнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫдѣ има разправии само съ полици.

 

Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ прѣвратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вслѣдствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя прѣводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ“ е образувана отъ думитѣ „психо, психея“ — душа, и „патосъ“ — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ“ е човѣкъ, който душевно е добрѣ разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вслѣдствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той прѣувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрѣзмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прѣкѫсването, което става нѣкѫдѣ въ електрическата инсталация, вслѣдствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади слѣдното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво прѣстѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае прѣдъ хората, той не е психопатъ.

 

Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение прѣдъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ слѣдното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опрѣдѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Слѣдователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добрѣ, когато сте разположени добрѣ, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща.

 

Казвамъ: ако прослѣдите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непрѣривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ прѣдставятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Слѣдъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго врѣме при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-послѣ да дойде човѣкътъ, дълго врѣме да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Прѣстѫпленията, които съврѣменнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наслѣдство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили прѣдъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни блѣднѣятъ прѣдъ миналитѣ. Можеби бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫдѣ биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-послѣ, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрѣзъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, слѣдъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ.

 

Питамъ: дѣ се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси прѣдставятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажирва всички еднакво. Съврѣменнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съврѣменнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на врѣмето си, се отнасяше за сегашнитѣ врѣмена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ врѣмето, когато тази катастрофа ще дойде“. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е врѣме да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Прѣдставете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съврѣменната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това врѣме. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непрѣменно ще се запали, и тогава земята ще прѣчисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще прѣминатъ прѣзъ огъня, ще се прѣчистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противорѣчие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрѣлитѣ въ специални пещи, крематории.

 

Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противорѣчията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противорѣчията съврѣменнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спрѣмо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спрѣмо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се прѣдаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се прѣдаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото.

 

Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за прѣустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на дѣцата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи дѣца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ прѣстѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добрѣ не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опрѣдѣлила.

 

„Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.“ Назаретъ прѣдставя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дѣте? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость“ азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви.

 

И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съврѣменнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ прослѣдили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. Послѣ, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забѣлѣжи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забѣлѣжи едно малко свиване.

 

Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагорѣ, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прѣскача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; послѣ изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И слѣдъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го прѣслѣдва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ послѣдствията на твоитѣ дѣла. Прѣстани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.“ Кой седи по-горѣ? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ.

 

Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той прѣдставяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше прѣдъ видъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да прѣмахне страха у човѣка, или която не е въ сила да прѣмахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има прѣдъ видъ благото на всички сѫщества. Слѣдователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съврѣменнитѣ хора и досега още носятъ мислитѣ и разбиранията на хиляди поколѣния прѣди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съврѣменнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ.

 

 

 

Единъ мой познатъ, който е слѣдвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше слѣдния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови прѣстѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съврѣменниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много прѣстѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се прѣпорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ прѣстѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ прѣстѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете?

 

Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добрѣ въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрѣзъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за дѣца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота?

 

Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми прѣстѫпления. Какви ли прѣстѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога“. И съврѣменнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ прѣстѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрѣзъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Слѣдователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се прослѣди, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-послѣ рѫцѣтѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде врѣме, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда.

 

Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде врѣме, когато лошитѣ хора и прѣстѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това врѣме иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами послѣ какво ще стане? — Най-послѣ ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и дѣйствия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и отстава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, дѣца гладни, не може да понесе това положение. Най-послѣ му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрѣзъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който прѣди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това врѣме той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ послѣдната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дѣто прѣкаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това врѣме му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го прѣдъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: дѣца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успѣ да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съврѣменнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ.

 

Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгорѣ свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви прѣпятствия. Единственото прѣпятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били прѣдадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се пригръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора.

 

Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че дѣйствително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно врѣме то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, дѣ е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба ѝ. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си прѣзъ гората, да заведе дѣтето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на дѣтето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а дѣтето свободно седѣло на гърба ѝ. Слѣдъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба ѝ и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.“

 

За забѣлѣзване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ прѣдѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И слѣдъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь.

 

 

 

Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдѣто и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за врѣменната свобода. Ако е въпросъ за врѣменна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дѣто отидете, навсѣкѫдѣ хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45—50 хиляди души жени, дѣца и мѫже; дѣцата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непрѣменно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине прѣзъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, прѣзъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но послѣ ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дѣто е центърътъ на разрушението, съ по 45—50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали.

 

Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напрѣдъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата дѣйствува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть.

 

Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отдѣ сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противорѣчие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си.

 

Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи прѣдъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгорѣ на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората!

 

Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫдѣ? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-послѣ, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫдѣ ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; послѣ ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-послѣ ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И прѣзъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Иорданъ“.

 

Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно.

 

Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ.

 

Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии“. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дѣто смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дѣто минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания.

 

И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта!

 

 

 

*

 

5. Бесѣда отъ Учителя, държана на
25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ“.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Отъ "Изново". Сила и Живот. Петнадесета серия (1931–1932).

Том I. Бургас, 1992.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Бележка: Текстът за четене онлайн в стар правопис е подготвен от Георги Касапов с помощта на програма и е проверен с Пъленъ правописенъ речникъ на българския книжовенъ езикъ, второ подобрено издание според официалния правописъ отъ 1925 г., от който период е и съответната беседа.

 

 

ПРЕЗЪ ОНѢЗИ ДНИ

 

„И прeзъ онѣзи дни дойде Исусъ

отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се

отъ Иоана въ Йорданъ.” Марка 1:9

 

Иоанъ се нарича само онзи човѣкъ, който може да изважда разумнитѣ работи, скрити въ природата. Разуменъ човѣкъ пъкъ е онзи, който може да чете, да изнася и добре да разбира смисъла на написанитѣ книги отъ великитѣ души, живѣли преди него. Азъ взимамъ думитѣ „велики души” въ широкъ смисълъ.

 

Въ свѣта има два процеса. Единиятъ процесъ е процесъ на временно ограничение. Той е общъ за цѣлото животинско царство, като се започне отъ най-низкостоещитѣ и се стигне до най-високостоещитѣ сѫщества, до човѣка. Той е спомагателенъ процесъ. Другиятъ процесъ може да се нарече Божественъ. Специфичното въ него е, че той носи освобождение. Ако човѣкъ разбира този процесъ, ще види, че само той може да го освободи. Веднъжъ дошълъ на земята, цѣльта на човѣка е да придобие свобода. Той иска да се освободи отъ нѣщо, но отъ какво, самъ не знае. Човѣкъ не може да знае това, понеже духътъ му минава презъ четири фази на съзнанието: презъ фазата на подсъзнанието, на съзнанието, на самосъзнанието и на свръхсъзнанието. Той не разбира процеситѣ, които ставатъ въ неговото подсъзнание, понеже то обхваща обширното битие; затова, именно, човѣкъ не помни миналото си. Своето минало той схваща донѣкѫде въ съзнанието си, понеже то е процесъ, който временно се проявява. Това, което схваща въ съзнанието си е, че човѣкъ е сѫщество, което живѣе, което има извѣстни права, извѣстна свобода да се развива правилно. Съзнанието, като процесъ, сѫществува въ всички животни. Самосъзнанието пъкъ отличава човѣка отъ всички животни. Той казва: азъ съмъ човѣкъ! Значи, той се самосъзнава. Най-после иде свръхсъзнанието, за което се знае много малко. То е смисълътъ, цѣльта, къмъ която човѣкъ се стреми. Разбере ли човѣкъ законитѣ, които се криятъ въ неговото свръхсъзнание, той ще бѫде свободенъ. При това, той нѣма да бѫде изложенъ на всички ония промѣни, които ставатъ сега въ свѣта.

 

Съвременниятъ човѣкъ, обаче, не е свободенъ. Когато нѣкой казва, че е свободенъ, това подразбира относително свободенъ, временно свободенъ. Свободата на съвременнитѣ хора е относителна. Младиятъ е свободенъ отъ старостьта, но временно само. Най-първо младиятъ започва съ своята слабость, съ своята немощь, бори се извѣстно време съ нея, докато заякне и мисли вече, че е побѣдилъ. Като достигне върха на своята побѣда, той постепенно започва да остарява. И на стари години пакъ заприличва на малко дете. И ще видите този старъ човѣкъ, този мѫдрецъ, който мислилъ, че разбралъ смисъла на живота, сега има нужда други да го пренасятъ отъ едно мѣсто на друго. Старитѣ хора, като малкитѣ деца, не могатъ да работятъ.

 

Често хората прибързватъ въ заключенията си и казватъ: този човѣкъ е старъ, онзи е младъ. Обаче, тѣ трѣбва да разбиратъ, какво нѣщо е старъ и какво младъ човѣкъ въ пълния смисълъ на думата. Старость и младость сѫ два важни процеса, две важни състояния въ живота на човѣка. Нѣкой казва: азъ съмъ човѣкъ. — Вие трѣбва да разберете, какво нѣщо е човѣкътъ. — Азъ съмъ българинъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е българинътъ. После трѣбва да разберете, какво нѣщо е французинътъ, германецътъ и др. — Това е животно. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е животното. — Това е вълкъ. — Трѣбва да разберете, какво нѣщо е вълкътъ. Изобщо, съвременнитѣ хора сѫ дали извѣстни тълкувания на всички тия нѣща, но повечето отъ тѣхъ не сѫ правилни. Какво нѣщо е, напримѣръ, вълкътъ, това трѣбва правилно да се изтълкува. Щомъ природата го е създала, тя имала предвидъ нѣщо разумно. Въ икономията на природата вълкътъ изпълнява една почтена служба. Тъй щото, не трѣбва да се гледа само неговата външна форма. Ако, като чиновникъ, не изпълнява службата си добре, тогава той ще остане само съ прозвището вълкъ и навсѣкѫде ще го гонятъ. Той е поставенъ за касиеръ въ нѣкоя банка, но бърка въ касата, взима паритѣ и бѣга. Той е като нѣкой голѣмъ воененъ капацитетъ, като нѣкой генералъ, когото пращатъ на бойното поле да се бие, но този генералъ хуква да бѣга, а подиръ него и войницитѣ бѣгатъ. Следъ това търси редъ причини да се извинява.

 

Казвате: защо трѣбва да бѣга? — Не иска да мре човѣкътъ — нищо повече. — Защо не иска да мре? — Когато сме тукъ, лесно се говори, че трѣбва да се мре, но на бойното поле не е лесно да се говори за смърть. Често говорители, оратори излизатъ предъ народа, проповѣдватъ имъ за дългъ, за любовь къмъ отечеството, насърдчаватъ ги да се биятъ, като имъ казватъ: братя, трѣбва да отидете на бойното поле да се биете съ врага си, да се пожертвувате за отечеството си! Трѣбва да сте готови да умрете! Да, тѣзи хора ще се биятъ, ще умиратъ за отечеството си, а вие, които говорите, трѣбва да останете тукъ.

 

Сега, възъ основа на сѫщия моралъ, нѣкой казватъ: християнитѣ трѣбва да водятъ добъръ животъ. — Ако само християнитѣ живѣятъ добре, въпросътъ съ това не се разрѣшава. Вѣрно е, че християнитѣ трѣбва да живѣятъ добре, но и всички останали хора трѣбва да живѣятъ добре. Щомъ живѣемъ, всички трѣбва добре да живѣемъ! Животътъ е създаденъ за разумнитѣ хора. До тази мисъль сѫ се домогнали въ изследванията си всички капацитети на миналото и на настоящето. Може да се наброятъ, колкото капацитети искате, но ако и безъ тѣхъ вѣрвате, по-добре ще бѫде за васъ; ако не вѣрвате, толкова по-зле за васъ. Природата има крайно отвръщение къмъ страхливитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ престѫпницитѣ; природата има крайно отвръщение къмъ глупавитѣ хора, къмъ онѣзи, които одумватъ, които иждивяватъ силитѣ си напразно. Съ една дума, природата има крайно отвръщение къмъ всички престѫпления, които сегашнитѣ хора вършатъ; тя е толкова разгнѣвена спремо тѣхъ, че постоянно мисли, какво наказание да имъ наложи. Тя вече го е намислила и като го наложи, тѣ ще видятъ и патятъ. Казвате: какво мисли природата? Тя мисли, какъ да накаже всички хора, които сѫ престѫпили законитѣ й. Защо и за какво, тя никому отчетъ не дава.

 

И тъй, вие можете да вѣрвате, а можете и да не вѣрвате на думитѣ ми. Вѣрата е разуменъ процесъ, или процесъ на разумностьта. Хората трѣбва да живѣятъ добре! Нѣма смисълъ да се измѫчватъ едни-други. Въ Писанието се казва, че Исусъ отишълъ да се кръсти отъ Иоана. Христосъ, който седи по-високо отъ Иоана, отиде при него да се кръсти, съ което даде на хората добъръ примѣръ на смирение. Той каза на Иоана: „Ти трѣбва да ме кръстишъ съ вода!” Начинътъ, по който Иоанъ кръсти Христа, представя единъ символъ. Споредъ този символъ всѣки човѣкъ се е родилъ, за да се кръсти. Казва нѣкой: азъ искамъ да кръщавамъ! — И да не искашъ ти, все трѣбва нѣкой да кръсти човѣка. И да искате, и да не искате, все ще ви кръстятъ, но не само чрезъ вода, както вие разбирате. Всѣко страдание е кръщение; всѣко изпитание е кръщение. Следъ като се е кръстилъ въ Йорданъ, Христосъ говори за друго нѣкакво кръщение. Значи, Той още не бѣше се докръстилъ. Първото кръщение, съ вода, става лесно. Ще влѣзе човѣкъ въ водата, ще го измиятъ отгоре, и всичко се свършва. Следъ него, обаче, иде онова тежко кръщение, чрезъ изпитанията въ живота, когато човѣкъ трѣбва да се освободи отъ ограничителнитѣ условия, да разбере съотношенията, които сѫществуватъ между доброто и злото.

 

Понѣкога хората разглеждатъ злото така, като че то не се отнася до тѣхъ. Въ злото, както и въ доброто, се крие извѣстна философия, която трѣбва да се изучава. Нѣкой казва: какъвъ е смисълътъ на козмоса? Човѣкъ може да разбере смисъла на козмоса дотолкова, доколкото разбира смисъла на своя животъ. Доколкото животътъ на хората има отношение къмъ козмоса, дотолкова и козмосътъ има отношение къмъ тѣхния животъ. Често хората запитватъ: какъвъ е смисълътъ на живота? Не е важно да знаете, какъвъ е смисълътъ на живота споредъ философитѣ, или споредъ богословитѣ, или споредъ вѣрващитѣ, но въ даденъ случай е важенъ смисълътъ на вашия личенъ животъ. Ако азъ разрѣша този въпросъ, другитѣ въпроси сами по себе си се разрѣшаватъ. Между всички живи сѫщества има едно обединително звено, една непреривна връзка. Никой не живѣе за себе си. Ако нѣкой мисли, че живѣе за себе си, това е само привидно така. Въ сѫщность никой не живѣе за себе си.

 

Забележете, всѣки клонъ отъ едно дърво живѣе за себе си, но сѫщевременно той има отношение и къмъ дървото; той живѣе и за цѣлото, за самото дърво. Докато е свързанъ съ дървото, той расте, развива се, има и свой животъ. Когато помисли, че може да живѣе вънъ отъ дървото, вънъ отъ цѣлото, клонътъ изсъхва. Ако запитате мистика или окултиста за причината, поради която клонетѣ изсъхватъ, тѣ ще извадятъ общо заключение: клонетѣ по дърветата изсъхватъ, когато помислятъ, че могатъ да живѣятъ самостоятелно, независимо отъ живота на цѣлото. Защо се родиха толкова нещастия и страдания въ съвременната култура? — Понеже ученитѣ създадоха нѣщо неправилно въ науката. Тѣ прокараха мисъльта, че трѣбва да подчинятъ природата, да станатъ нейни господари. И днесъ между човѣка и природата има голѣма борба. Започнала се е голѣма война, но ще видимъ, като се завърши тази война, въ края на краищата, кой ще плаща обезщетение. Ако човѣкъ побѣди природата, тя ще плаща обезщетение; ако природата побѣди човѣка, той ще плаща.

 

Въ това отношение ученитѣ сѫ раздѣлени на два лагера: едни отъ тѣхъ казватъ, че природата трѣбва да се подчини на човѣка; другитѣ казватъ, че човѣкъ трѣбва да се подчини на природата. Следователно, когато запитватъ, какво нѣщо е злото, казвамъ: когато хората искатъ да подчинятъ природата на себе си, тѣ създаватъ злото. Който иска да побѣди природата, той носи нещастие, той носи зло въ свѣта. Който живѣе въ съгласие съ живата природа, той е въ царството на доброто. — Де е доброто? — Доброто е всѣкога около васъ. Когато слънцето изгрѣва, това е добро; когато звѣздитѣ изгрѣватъ, това е добро; когато вѣтърътъ духа, това е добро; когато водата тече, това е добро; когато земята ражда, това е добро; когато растенията растатъ и се развиватъ, това е добро. Всичко около насъ е добро, а ние питаме, какво нѣщо е доброто. Нима не е добро да седнешъ на трапезата, да си хапнешъ малко и да се почувствувашъ следъ това въ добро разположение на духа? Нима не е добро, следъ като си билъ три деня гладенъ, да дойде нѣкой при тебе и да ти донесе малко хлѣбецъ? Нѣкой казва: ако гладувамъ три деня, това показва, че волята Божия е такава. — Не, ако ти си гладувалъ три деня безъ нѣкаква важна причина и нищо не си придобилъ отъ този постъ, това вече е резултатъ на човѣшката воля, която иска да побѣди природата. Който яде по три пѫти на день, казва: азъ съмъ въ съгласие съ природата. Който не яде, той казва: азъ съмъ въ разрѣзъ съ природата.

 

Сега, между хората се проповѣдва постъ; въ църквитѣ сѫщо се проповѣдва постъ. И въ единия, и въ другия случай този постъ се разбира въ неядене хлѣбъ, въ лишение отъ храна. Споредъ мене, богатитѣ хора трѣбва да постятъ, а бѣднитѣ — да ядатъ. Защо? — Понеже богатитѣ сѫ яли толкова много, че дори сѫ преяли, необходимо е малко да попостятъ. Като постятъ, тѣ трѣбва да дадатъ на бѣдни храната, която биха употрѣбили за себе си. Днесъ се проповѣдва постъ, но бѣднитѣ, безъ да искатъ да постятъ, тѣ го изпълняватъ. И затова бѣднитѣ постоянно се оплакватъ, казватъ: дотегна ни този постъ! Нѣма ли да се свършатъ постнитѣ години, че да дойдатъ добри времена? Като се говори за постъ, трѣбва да се разбере неговия дълбокъ смисълъ. Днесъ значението на поста е изопачено. Постътъ подразбира въздържане отъ зло, отъ престѫпване на Божия законъ, а не отъ неядене на хлѣбъ. Когато човѣкъ пости, той трѣбва да има предвидъ мисъльта да даде презъ този день храната си на нѣкой, който е гладувалъ и е изгубилъ равновѣсието си. Който пости, той трѣбва да подкрѣпва своя гладенъ братъ, защото никой не живѣе за себе си. Слугата, който върши работа на господаря си, непременно трѣбва да бѫде нахраненъ; иначе, той нѣма да бѫде въ състояние да работи.

 

Следователно, единъ отъ важнитѣ въпроси въ живота е този за яденето, за храненето. Икономическиятъ въпросъ е построенъ върху процеса на яденето. И съвременнитѣ учени, биолози, финансисти и философи разрѣшаватъ този въпросъ, защото е отъ първостепенно значение за цѣлокупния животъ. Всѣка държава трѣбва да живѣе добре! И всѣки човѣкъ трѣбва да живѣе добре! Всѣки човѣкъ трѣбва да има не само храна, но той трѣбва да има и въздухъ, и вода, и свѣтлина, и жилище. И самата природа е създала човѣка по този начинъ. Човѣкъ има жилище — неговото тѣло; той има два прозореца — дветѣ очи, презъ които влиза свѣтлината; една вентилация — носътъ; главенъ входъ — устата, тази икономическа мрѣжа, въ която се поставятъ всички необходими провизии за подкрѣпа на организъма. Човѣкъ има и два телефона, т. е. дветѣ уши, чрезъ които се съобщава съ външния свѣтъ.

 

Сега, ако разискваме върху въпроса, защо Христосъ отиде при Иоана да се кръсти, какво ще кажете за това? Какво отношение има между Христа и Иоана? Отношението между тѣхъ е такова, каквото между слабия и силния. Силнитѣ трѣбва да отиватъ при слабитѣ, да имъ помагатъ. Значи, Исусъ отиде при Иоана да му помогне — нищо повече! Христосъ каза на Иоана: „Ти проповѣдвашъ едно учение на покаяние, което не се харесва на хората. Богатитѣ не искатъ да се разкайватъ, затова главата ти ще снематъ. Сега, като ме кръстишъ, съ този актъ ще направимъ единъ договоръ, че ти нѣма да бѫдешъ малодушенъ, нѣма да се страхувашъ. И главата ти да снематъ, ти ще докажешъ на хората, че това, което проповѣдвашъ, е вѣрно. При това, ще знаешъ, че не само ти ще пострадашъ, но и азъ ще пострадамъ. На тебе главата ще снематъ, а мене на кръстъ ще приковатъ. Когато ме приковатъ на кръста, ти ще дойдешъ да ми помагашъ.

 

Днесъ мнозина мислятъ, че като умратъ, всичко съ тѣхъ се свършва. Не, като умре човѣкъ, като замине за другия свѣтъ, той оттамъ ще помага на хората. Докато човѣкъ е въ тѣлото си, той е слабъ; излѣзе ли отъ него, той става силенъ, мощенъ, може да помага и на другитѣ. Докато е въ тѣлото си, човѣкъ мяза на длъжникъ, който има да дава най-малко на хиляда души. Щомъ излѣзе отъ дома си, който отъ кредиторитѣ го срѣща, казва му: ти си безчестенъ човѣкъ, не издържашъ на обѣщанията си! Ти си крадецъ, трѣбва да платишъ дълга си! Единъ го срѣща, другъ го срѣща, викатъ му, хулятъ го, и той се вижда въ чудо, не знае, какво да прави. Казвамъ на този човѣкъ: излѣзъ отъ тази държава на полицитѣ, разплати се съ всички кредитори, и ще бѫдешъ свободенъ гражданинъ. Тогава, който отъ твоитѣ кредитори те срещне, ще каже: радвамъ се, че те срѣщамъ. Ти си честенъ, добъръ платецъ. Сега можешъ свободно да се разхождашъ. Такова е състоянието на всѣки, който може свободно да излиза отъ тѣлото си. Съвременнитѣ хора иматъ работа само съ полици. Идете въ народното събрание, ще видите, че тамъ се разправятъ само съ полици; идете въ църквитѣ, и тамъ се разправятъ съ полици; идете въ обществената безопасность, и тамъ се разправятъ съ полици. Навсѣкѫде има разправии само съ полици.

 

Често хората сѫдятъ нѣкого, обвиняватъ го, че искалъ да внесе нѣкакъвъ превратъ, да внесе новъ държавенъ строй, вследствие на което объркалъ свѣта. Казвамъ: свѣтътъ е обърканъ отъ осемь хиляди години насамъ. Кой го е объркалъ? Споредъ васъ, еди-кой си човѣкъ обърква сегашния свѣтъ. Ами досега кой е объркалъ свѣта? Казватъ нѣкои, че религиознитѣ, духовнитѣ хора били психопати, умопобъркани, малко ненормални хора. Обаче, отъ направенитѣ досега статистически свѣдения, извѣстно е, че въ България има повече отъ 10,000 души умопобъркани, луди хора. Кой е причина за полудяването на тѣзи хора? Тия хора все духовни ли сѫ? Азъ правя преводъ на думата „психопатъ“ и намирамъ, че тя не е лоша дума. Думата „психопатъ” е образувана отъ думитѣ „психо, психея” — душа, и „патосъ” — увлѣчение, разположение. Значи, „психопатъ” е човѣкъ, който душевно е добре разположенъ. Хората не приематъ това тълкувание, но то си остава за тѣхъ. Психопатъ е човѣкъ, който не тълкува нѣщата, както хората ги разбиратъ, вследствие на което влиза въ извѣстно стълкновение съ тѣхъ. Понѣкога той преувеличава нѣщата, понеже нервната система у него се е развила повече, отколкото трѣбва. Той е станалъ чрезмѣрно чувствителенъ. Като казвате, че психопатътъ е анормаленъ човѣкъ, питамъ: коя е нормата за нормалния човѣкъ? Анормаленъ е този, на когото нервната система е пропукана, та голѣма часть отъ неговата енергия изтича навънъ. Неврастеникъ пъкъ е този човѣкъ, който по нѣщо се отличава отъ другитѣ, прогресиралъ е въ нѣкоя область. Не е лошо човѣкъ да има развита нервна система, но лошото е, когато ставатъ пропуквания въ нея. Това положение е подобно на прекѫсването, което става нѣкѫде въ електрическата инсталация, вследствие на което съобщенията не ставатъ правилно. Думата психопатъ днесъ я взиматъ въ извратенъ смисълъ; подъ психопатъ разбиратъ човѣкъ, на когото умътъ малко не достига. Оттукъ може да се извади следното заключение: ако умътъ на нѣкой човѣкъ стига, за да направи нѣкакво престѫпление, той не е психопатъ; ако умътъ на нѣкого стига, за да изопачи единъ законъ, да го заобиколи и да се оправдае предъ хората, той не е психопатъ.

 

Сега, въпросътъ не е за споръ, да се поставя едно учение предъ друго. Когато става дума, кое учение, или коя религия е права, азъ изхождамъ отъ следното гледище: въ природата има само една свѣтлина. Всички огньове, всички свѣтлини, които сѫществуватъ на земята, сѫ произлѣзли все отъ слънцето. Коя е нормата, която опредѣля силата на разнитѣ свѣтлини? — Слънцето. Ако слънцето би загаснало само за единъ моментъ, вие не бихте могли да запалите нито единъ огънь. Следователно, щомъ вашето кандило гори, щомъ вашата свѣщь гори, щомъ вашиятъ огънь гори, бѫдете увѣрени, че и слънцето е въ нормално състояние. На това основание, когато вие мислите добре, когато сте разположени добре, трѣбва да знаете, че въ дадения случай и много други сѫщества мислятъ като васъ. Не сте само вие, които мислите така. Разумната природа е норма за всички нѣща.

 

Казвамъ: ако проследите живота, ще видите, че между минералитѣ, растенията, животнитѣ, човѣка и сѫществата надъ човѣка има тѣсна, непреривна връзка. Споредъ менъ минералитѣ представятъ зачатъчно състояние на живота. Тѣ сѫ дълбоко заровени въ земята. Онѣзи минерали пъкъ, които сѫ поникнали, които сѫ подали нѣкои отъ своитѣ части надъ повърхностьта на земята, тѣ сѫ растенията. Тъй щото, когато минералътъ разрѣши единъ важенъ въпросъ въ своя животъ, той пониква и минава въ фазата на растение: Долната часть на растенията — коренитѣ, оставатъ въ земята. Растенията не сѫ още напълно свободни. Следъ като хиляди години наредъ сѫ мислили, какъ да освободятъ главитѣ си, коренитѣ, отъ гѫстата материя и да придобиятъ свободата си, тѣ се явили като животни; въ това състояние тѣ разрѣшили онзи въпросъ, който, като растения, не могли да разрѣшатъ. Животнитѣ, обаче, останали за дълго време при лоши, неблагоприятни условия за тѣхното развитие. Трѣбвало най-после да дойде човѣкътъ, дълго време да мисли върху тази задача, докато намѣри начинъ, какъ да се освободи. Въпросътъ, който животнитѣ не могли да разрѣшатъ, човѣкътъ го разрѣшилъ. У животнитѣ, благодарение на тѣхната неразумность, се създадоха редъ страсти, съ които се самоизтрѣбваха едни-други. Престѫпленията, които съвременнитѣ хора вършатъ, не сѫ нищо друго, освѣнъ далечно наследство на млѣкопитаещитѣ. Ако хората се върнатъ къмъ миналото, да разгледатъ живота на своитѣ прадѣди, тѣ биха се ужасили предъ вида на онова страшно разрушение, на онѣзи жестоки войни и състезания между хората. Сегашнитѣ войни бледнѣятъ предъ миналитѣ. Може би бѫдещитѣ войни, въ които ще пуснатъ въ ходъ задушливитѣ газове, донѣкѫде биха могли да наподобятъ разрушението и жестокостьта на миналитѣ. Страшно разрушение е сѫществувало нѣкога въ свѣта! И най-после, човѣкътъ, съ своята мисъль, се явилъ въ свѣта, да тури край на това разрушение, да тури редъ и порядъкъ на нѣщата. Когато човѣкътъ се е явилъ въ рая, чрезъ мисъльта си, той е внесълъ миръ и спокойствие по цѣлата земя. Затова, именно, е дошълъ човѣкъ въ свѣта. Обаче, следъ грѣхопадането, пакъ настава това разрушение между хората, както и между народитѣ.

 

Питамъ: де се крие разрѣшението на положението, въ което се намира сегашното човѣчество? И сега пакъ трѣбва да дойде човѣкътъ, съ своята нова, права мисъль, да разрѣши всички въпроси. Разрѣшението на тия въпроси не е достояние само на единъ човѣкъ, нито пъкъ е достояние само на единъ народъ. Единъ човѣкъ, единъ народъ може да разрѣши само единъ въпросъ, но разрѣшението на всички въпроси представятъ задача на цѣлокупното човѣчество. То трѣбва да вземе участие въ тази велика задача, която ангажира всички еднакво. Съвременнитѣ държави съзнаватъ това нѣщо и работятъ за реализиране на тази задача. Христосъ дойде на земята съ велика мисия. Той искаше да покаже на съвременнитѣ европейски народи, какъ трѣбва да постѫпватъ. Всичко, което проповѣдваше Христосъ на времето си, се отнасяше за сегашнитѣ времена. Той казваше на всички народи: вие ще дойдете до една голѣма криза. Ако искате да се освободите отъ тази криза, единственото разрѣшение седи въ приложението на това, което сега проповѣдвамъ. Ако приложите моето учение, вие ще се избавите отъ голѣма катастрофа; не приложите ли учението ми, катастрофата е неминуема. Единъ отъ старитѣ пророци е казалъ: „Не е далечъ времето, когато тази катастрофа ще дойде”. Какъ ще дойде тази катастрофа? Наближило е време да дойдатъ учени, които съ своето изкуство ще запалятъ въздуха. Представете си, че въздухътъ около цѣлата земя се запали! Какво ще стане тогава съ съвременната култура? Писанието казва, че цѣлата земя ще бѫде обхваната отъ огънь и всичко, което се намира по нея, ще изчезне. Наближило е това време. Ако хората не приложатъ закона на Любовьта, въздухътъ непременно ще се запали, и тогава земята ще пречисти добритѣ и лошитѣ. Обаче, добритѣ нѣма да изгорятъ; тѣ ще преминатъ презъ огъня, ще се пречистятъ, а лошитѣ, които сѫ въ противоречие съ природата, ще изгорятъ, ще се стопятъ, както изгарятъ труповетѣ на умрелитѣ въ специални пещи, крематории.

 

Казвамъ: само по този начинъ ще изчезнатъ противоречията въ свѣта, които сѫ причина за редъ болести. Благодарение на противоречията съвременнитѣ хора не сѫ разрѣшили въпроса, какво е отношението имъ къмъ природата, и постѫпватъ ли спремо нея право, или не. Тѣ казватъ: условията не ни помагатъ да постѫпваме право спремо природата. Не, условията не оправдаватъ хората. Ако съмъ човѣкъ, ако мисля за своето благо, азъ трѣбва да зная, че имамъ отношения, освѣнъ къмъ частитѣ, още и къмъ цѣлото. Щомъ съзнавамъ това, трѣбва ли да допущамъ нѣкакво нещастие въ своя животъ, което неминуемо ще се отрази и върху живота на другитѣ хора? Щомъ съзнавамъ това, щомъ съмъ разуменъ човѣкъ, азъ ще допусна въ живота си само онова благо, което по сѫщия законъ ще се предаде и върху милиони хора още. Законътъ и за нещастията и за щастията, и за злинитѣ и за добринитѣ, е единъ и сѫщъ. Тѣ еднакво се предаватъ отъ цѣлото къмъ частитѣ, и отъ частитѣ къмъ цѣлото.

 

Сега, хората отъ всички страни започватъ вече да съзнаватъ влиянието на чистата, Божествена мисъль върху човѣка. Всички добри хора трѣбва да се сплотятъ, да насочатъ мисъльта си въ една посока — за преустройване на свѣта. Ако всички майки кажатъ: не искаме вече войни! — тѣ биха имали успѣхъ. Ако всички майки кажатъ на децата си, докато сѫ още въ утробата имъ, че не искатъ да воюватъ, не искатъ да вършатъ убийства, тѣзи деца, като се родятъ, ще носятъ идеитѣ на своитѣ майки. Тѣ ще станатъ проводници на новитѣ мисли, ще работятъ за оправянето на свѣта. Ако синътъ иска да се жени, бащата трѣбва да му каже: ако се женишъ, за да раждашъ престѫпници, да се убиватъ едни-други, по-добре не се жени. Ако пъкъ се женишъ, за да родишъ добри синове и дъщери, които да помагатъ на своитѣ ближни, тогава можешъ да се женишъ. Сега се търсятъ добри хора въ свѣта! Ако се раждатъ добри хора, женитбата има смисълъ. Добритѣ хора трѣбва да работятъ братски за подигането на свѣта. Добритѣ хора трѣбва да заематъ служби, които живата природа е опредѣлила.

 

„Дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски.” Назаретъ представя низкото, бѣдното положение, отъ което ние произлизаме. Въ това отношение Назаретъ е прозвище. Галилей е хубавото, красивото въ живота. Галилей е область, въ която се намира Назаретъ. Съвременнитѣ хора трѣбва да подържатъ въ себе си хубавото, красивото. Тѣ трѣбва да подържатъ великата идея за човѣщина. Тази идея е потрѣбна за разумнитѣ хора толкова, колкото здравето е потрѣбно за болния. Болниятъ не се нуждае отъ богатство, но отъ здраве. Докато е боленъ, най-важното за него е здравето. Има ли здраве, и богатството ще дойде. Кое е най-важното за невѣжия, за малкото дете? — Да стане ученъ човѣкъ. Подъ думата „ученость” азъ разбирамъ това знание, което може да освободи човѣка отъ всички ограничителни условия на живота. Кое е най-важното за човѣка, който е попадналъ въ тъмнина? — Свѣтлината. Той иска да намѣри пѫтя, по който трѣбва да върви.

 

И тъй, при сегашнитѣ условия нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, да бѫде човѣкъ разуменъ, да разбира отношенията между хората, да познава законитѣ и да изучава езика на природата. Съвременнитѣ хора не разбиратъ природата. Запримѣръ, ученитѣ казватъ, че тѣлата отъ топлината се разширяватъ, а отъ студа се свиватъ. Тѣ не даватъ никакво обяснение, какво отношение има разширението и свиването къмъ човѣка. Хората не сѫ проследили да знаятъ, какви промѣни ставатъ у тѣхъ, когато иматъ нѣкакви приятни, или неприятни чувства. Когато човѣкъ има нѣкакво приятно чувство, нека измѣри рѫката си, или врата си и да види, каква промѣна става въ него. После, нека измѣри рѫката и врата си при неприятно чувство. Въ първия случай той ще забележи едно малко разширение на рѫката и на врата си. Въ втория случай, обаче, той ще забележи едно малко свиване.

 

Казвате: човѣкъ е разуменъ, той знае законитѣ, може да се справи съ всички трудности. Вѣрно е, че човѣкъ е разуменъ, но често този разуменъ човѣкъ, като се намѣри въ трудно положение, замисля се за бѫдещето, уплашва се и се самоубива. Въ това отношение заекътъ, който минава за най-страхливото животно, като се уплаши, не се самоубива, но даже запазва присѫтствие и може да мисли. Има примѣри отъ живота на заека, когато въ най-трудното положение на живота си, той мисли като философъ. Запримѣръ, когато го погне нѣкоя хрътка, която бѣга по-бързо отъ него, понеже заекътъ надолу бѣга по-мѫчно, отколкото нагоре, щомъ го настигне хрътката, той изведнъжъ се слегне, и хрътката, както се е засилила, прескача го. Въ тозъ моментъ заекътъ скача и удря на противоположна страна. Значи, като бѣга отъ хрътката, заекътъ мисли, какъ да се освободи отъ нея. Когато го гони копой, той има другъ начинъ на бѣгане. Тогава заекътъ започва да се върти, като че играе нѣкакво българско хоро; после изведнъжъ подскача на разстояние десеть крачки отъ центъра и избѣгва. По този начинъ заекътъ дава на копоя една геометрическа задача за разрѣшение. И следъ това ще кажете, че заекътъ билъ страхливъ, билъ глупавъ. Заекътъ не е глупавъ, но глупавъ е онзи съ пушката, който го гони. Заекътъ казва на онзи, който го преследва: ти си човѣкъ, но докато ме гонишъ съ пушката си, нещастията никога нѣма да избегнатъ отъ твоята глава. Както хръткитѣ и копоитѣ ме гонятъ, така ще те гонятъ твоитѣ лоши мисли, докато поумнѣешъ и видишъ последствията на твоитѣ дѣла. Престани да ме гонишъ! Дългитѣ уши на заека показватъ голѣма интелигентность. И ако хората, съобразно степеньта на своето развитие, бѣха толкова умни, колкото заека, свѣтътъ би се оправилъ досега. Вие, които ме слушате сега, ще кажете: това е много казано! Пророкъ Исайя казва: „Волътъ познава господаря си и се връща въ яслитѣ си. Израиль не познава Бога и не се връща дома си.” Кой седи по-горе? Волътъ познава господаря си, а човѣкъ, на когото Богъ е далъ разумность, той се отрича отъ тази разумность и казва: азъ самъ ще уредя живота си. Хиляди години вече, откакъ човѣкъ урежда живота си, но и досега още не го е уредилъ.

 

Казвамъ: има единъ обикновенъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ. Той е Иоановиятъ, т. е. начинътъ, по който днесъ хората се разплащатъ. Иоанъ бѣше старозавѣтникъ. Той представяше стария законъ: имашъ да давашъ, ще дадешъ, по задължение. Христосъ, обаче, показа на хората другъ начинъ за ликвидиране на смѣткитѣ: ликвидиране по закона на Любовьта — да дадешъ отъ любовь. Христосъ нѣмаше предвидъ онази любовь, която не носи свобода на човѣка, която не е въ състояние да премахне страха у човѣка, или която не е въ сила да премахне злобата, болеститѣ, страданията и всички лоши условия въ живота. Това не е любовь. Любовьта, за която Христосъ говори, носи красота, радость, щастие. Тази любовь има предвидъ благото на всички сѫщества. Следователно, ако нѣкои хора казватъ, че сѫ остарѣли, причината на това сѫ тѣхнитѣ стари разбирания. Стариятъ трѣбва да се освободи отъ своитѣ стари разбирания, ако иска да стане младъ. Съвременнитѣ хора и досега още носятъ мислите и разбиранията на хиляди поколѣния преди тѣхъ. Бащата казва на сина си: ти ще остарѣешъ, трѣбва да си направишъ кѫща, да се осигуришъ. И наистина, съвременнитѣ хора всичко знаятъ: и кѫщи могатъ да градятъ, и дрехи знаятъ да шиятъ, и университети свършватъ, и генерали, и министри, и князе, и царе ставатъ, но животътъ е все сѫщиятъ. Царьтъ живѣе като простия, и простиятъ живѣе като царя. Всѣки човѣкъ може да бѫде царь, но споредъ мене царь може да бѫде само онзи човѣкъ, който се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото. Който не се е освободилъ отъ смъртьта, отъ злото, той е робъ на условията. Той може само да носи името царь, безъ да е такъвъ.

 

Единъ мой познатъ, който е следвалъ въ Бостонъ по медицина, ми разправяше следния интересенъ случай за единъ царь. Вървя, казва той, изъ бостонскитѣ улици, и виждамъ срѣщу мене иде единъ високъ човѣкъ, около два метра, съ корона на глава, съ мантия и съ жезълъ въ рѫка. Всички хора минаватъ-заминаватъ покрай него, никой не му обръща внимание. Чудя се, какъ тия американци не му обръщатъ внимание. Мисля си: какъ е дошълъ този европейски царь въ Бостонъ? Като минахъ покрай него, обърнахъ се да го изгледамъ отзадъ, но какво бѣше очудването ми, когато на гърба му видѣхъ залѣпени реклами отъ една фабрика. Казвамъ: всѣки човѣкъ е царь, но ако на гърба му сѫ залѣпени рекламитѣ на всички негови престѫпления, какъвъ царь е той? Като се говори за царь, подразбирамъ истинския човѣкъ. Съвременниятъ човѣкъ носи на гърба си написани не едно, но много престѫпления. Питамъ: трѣбва ли да се препорѫчва съ тѣхъ? Днесъ хората гледатъ да се освободятъ отъ външнитѣ престѫпления, а за вѫтрѣшнитѣ не мислятъ. Обаче, и външнитѣ, и вѫтрѣшнитѣ престѫпления се пишатъ не само на книга, както днесъ, но тѣ се пишатъ и върху цѣлото тѣло на човѣка. Единъ день вие ще срещнете сѫщества, по-напреднали отъ васъ. Какъ ще ги погледнете? Единъ день ще срещнете сѫщества, които сѫ очаквали отъ васъ любовь, но вие не сте имъ дали; единъ день ще срещнете ваши братя, които сѫ очаквали помощь отъ васъ, но не сте имъ дали. Какъ ще ги погледнете?

 

Казвате: какъвъ смисълъ имаше въ това, да дойде Христосъ на земята и да пострада? Не можа ли Той да се спаси? — Христосъ разполагаше съ голѣми сили, Той можа да се спаси. Казано е въ Писанието, че Христосъ можа да извика на помощь 12 легиона ангели. Въ всѣки легионъ има по 6,000 ангели. Само единъ отъ тия ангели разполага съ такава мощна сила, че е въ състояние въ една нощь да изтрѣби 150 хилядна армия добре въорѫжена, нито единъ войникъ да не остане отъ нея. Тогава, колко такива ангели сѫ нужни за изтрѣбването на българитѣ отъ лицето на земята? Ако дойдатъ 30 ангели, нито единъ българинъ нѣма да остане на земята. Дойдатъ ли 6,000, тѣ ще унищожатъ цѣлото човѣчество. Обаче, въпросътъ не седи въ това, да се изтрѣби човѣчеството. Важно е, да се подигне човѣчеството чрезъ доброто. Доброто се отличава отъ злото по това, че всѣкога съгражда, твори, а злото разрушава. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е любовьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е мѫдростьта. Това, което всѣкога съгражда и освобождава човѣка, е истината. Тѣ сѫ вѣчни процеси. Желанието на всички хора да бѫдатъ свободни се дължи, именно, на любовьта въ тѣхъ, която е въ състояние да ги освободи. Нѣкой казва: това е празна работа, то е само за деца! Питамъ: кое е реалното, кое е сѫщественото въ живота?

 

Често ние произнасяме името Божие, но въ това хубаво име се вършатъ днесъ голѣми престѫпления. Какви ли престѫпления не сѫ се вършили и въ миналото все въ това свето име! Христосъ казва: „Иде часъ и сега е, когато всѣки, който ви убие, ще мисли, че служба принася на Бога”. И съвременнитѣ хора мислятъ, че като убиватъ престѫпницитѣ и лошитѣ хора, свѣтътъ ще се оправи. Ако, наистина, свѣтътъ можеше да се оправи чрезъ убийства, и безъ това всѣка година се гильотиниратъ около 35 милиона хора, при това свѣтътъ още не е оправенъ. Значи, въпросътъ не може да се разрѣши по този начинъ. Всѣка година се гильотиниратъ 35 милиона хора, а вмѣсто тѣхъ се раждатъ около 40 милиона. Следователно, петь милиона хора идатъ повече отъ тия, които заминаватъ за онзи свѣтъ. Злото избива 35 милиона, а любовьта изпраща 40 милиона. Интересно е да се проследи, въ края на краищата, кой ще има надмощие. Най-после рѫцетѣ на злото ще отслабнатъ, и то нѣма да може повече да коли. Злото ще рѣже, докато капитулира. Вратоветѣ на хората ще станатъ толкова жилави, че никакъвъ ножъ не ще може да ги лови. Ще дойде време, когато човѣшкитѣ вратове ще иматъ такова свойство, че щомъ се допре ножъ до тѣхъ, той ще отскочи, ще се счупи, но вратоветѣ ще останатъ непокѫтнати; ще дойде време, когато човѣшкитѣ тѣла ще бѫдатъ така устроени, че всѣка граната, хвърлена върху тѣхъ, ще се стопи, безъ да причини нѣкаква поврѣда.

 

Питамъ тогава: какъ ще се убиватъ хората? Ще дойде време, когато лошитѣ хора и престѫпницитѣ нѣма да се убиватъ, но ще ги приспиватъ, да си почиватъ, а добритѣ хора ще си вършатъ работата. Това време иде, не е далечъ; въпросътъ е, сега какво трѣбва да се прави. За далечното бѫдеще е лесно да се постигне всичко, но днесъ още лошитѣ хора не могатъ да се приспиватъ. Запитали едного: какъ вървятъ работитѣ ти? — Въ много трудно положение съмъ. — Ами после какво ще стане? — Най-после ще свикна. Обаче, азъ отивамъ по-далечъ. Въпросътъ не е въ това, да свикне човѣкъ съ злото, но има единъ естественъ начинъ, по който той може да се освободи отъ неговото влияние. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на своитѣ лоши мисли, чувства и действия. Има единъ естественъ начинъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ влиянието на всички болести. Това е наука! И въ тази наука се крие смисълътъ на живота. Бѫдещитѣ науки нѣма да се занимаватъ съ паталогическитѣ състояния на хората, но ще изучаватъ тѣхнитѣ здравословни състояния. Да допуснемъ, че нѣкой търговецъ изгубва сто хиляди лева и остава безъ петь пари въ джоба си, нѣма съ какво да си купи хлѣбъ. Той се чуди, какво да прави. Отива у дома си, гледа жена, деца гладни, не може да понесе това положение. Най-после му дохожда мисъльта, да се самоубие. Казвамъ: това е състояние на затѫпяване. Въ свѣта сѫществуватъ много ресурси, чрезъ които човѣкъ, и въ най-тежкото си положение, може да бѫде спасенъ. Вие още не сте дошли до тия ресурси. Ако знаете законитѣ на природата, вие ще се домогнете до тѣзи ресурси и ще бѫдете спасени.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ за потвърждение на тази мисъль. Той се отнася до единъ казанлъчанинъ, който преди войната билъ директоръ на една прогимназия. До това време той билъ голѣмъ безвѣрникъ и често проповѣдвалъ на ученицитѣ си, че Богъ не сѫществува, че човѣкъ самъ урежда живота си, самъ кове сѫдбата си. Въ последната война той взелъ участие въ сраженията съ гърцитѣ и при едно отстѫпление на нашитѣ войски едва успѣлъ да се скрие въ една пещера, дето прекаралъ цѣли три деня гладенъ, безъ хапка хлѣбъ. Гладътъ започналъ тъй силно да го мѫчи, че въ това време му дошло на умъ да се обърне къмъ Бога. Той казалъ: Господи, баща ми и майка ми сѫ говорили, че Ти сѫществувашъ, но азъ не вѣрвамъ въ това. Какво ме ползува въ този моментъ твоето сѫществуване, когато азъ умирамъ отъ гладъ? Ако можешъ да ме извадишь отъ това трудно положение, ще повѣрвамъ, че сѫществувашъ. Обѣщавамъ, че като се върна въ България, ще събера всички мои ученици, на които съмъ проповѣдвалъ, че нѣма Богъ, и ще ги убѣдя въ противното. Като произнесълъ тази молитва, засмѣлъ се и чистосърдечно си казалъ: като нѣма друга работа, човѣкъ си бръщолеви. Обаче, не се минало и половинъ часъ, той видѣлъ — една костена жаба влѣче половинъ килограмъ хлѣбъ, оставила го предъ пещерата и се върнала назадъ. Той взелъ хлѣба, изялъ го, добилъ сила и продължилъ пътя си. Като се върналъ дома си, той събралъ всички свои ученици и казалъ: деца, по-рано азъ ви проповѣдвахъ, че нѣма Богъ, но отъ единъ важенъ фактъ се убѣдихъ напълно въ сѫществуването на Бога. И разказалъ всичко на ученицитѣ. Досега нито Кантъ, нито други нѣкои философи можаха да ме убѣдятъ, че Богъ сѫществува, обаче, костената жаба успя да ме убѣди въ това. Този човѣкъ билъ силенъ въ проповѣдьта си, защото разправялъ своя жива питность. Казвамъ: великата Истина трѣбва да се опита, да придобиемъ опитность, върху която да градимъ нашето бъдеще вѣрую. Съвременнитѣ хора трѣбва да иматъ такова вѣрую, въ което абсолютно да не се съмняватъ.

 

Казвамъ: ако сегашнитѣ хора, които вѣрватъ въ нѣкакъвъ Висшъ принципъ, съсрѣдоточатъ мисъльта си къмъ Него, — да помогне Той за оправянето на свѣта, свѣтътъ ще се оправи. Даже само християнитѣ, ако желаятъ, ще могатъ да оправятъ свѣта. Въ петь години отгоре свѣтътъ може да се поправи. За това нѣма никакви препятствия. Единственото препятствие е личниятъ интересъ на хората. Двама братя, които били въ голѣма вражда помежду си, случайно попаднали плѣнници на едно и сѫщо мѣсто, и били предадени на единъ войникъ, да ги убие заедно съ другитѣ плѣнници. Като се видѣли, двамата братя се спуснали единъ къмъ другъ, цѣлунали се и казали: отсега нататъкъ нѣма защо да споримъ. И двамата ще отидемъ на онзи свѣтъ. Хайде, поне тукъ да се помиримъ! Войникътъ, който ги придружавалъ, запиталъ, защо се прегръщатъ и цѣлуватъ. Тѣ му казали, че сѫ родни братя и се примиряватъ, защото досега били скарани. Той имъ отговорилъ: щомъ е така, вървете по домоветѣ си, и азъ ви пущамъ на свобода, да живѣете по новия начинъ. Има единъ езикъ въ природата, който е еднакъвъ за всички растения, за всички животни и за всички хора.

 

Ще приведа единъ примѣръ изъ българския животъ, отъ който се вижда, че действително сѫществува общъ езикъ за всички сѫщества въ природата. Едно малко момиченце изгубило родителитѣ си и се забъркало изъ една гора. То започнало да плаче, да вика, да търси майка си. По едно време то видѣло една мечка въ гората, която веднага се сгушила, да не го изплаши. Момиченцето се приближило до нея и я запитало: кажи ми, де е мама? Мечката се снишила още повече, за да може момиченцето да се качи на гърба й. То се качило на нея, и тя продължила пѫтя си презъ гората, да заведе детето при майка му. Мечката е ясновидка, тя видѣла, че бащата и майката на детето се качили на една канара, понеже се уплашили отъ нея. Като видѣли момиченцето си на гърба на мечката, майката веднага извикала: слѣзъ, мама, отъ гърба на мечката! Тѣ се уплашили отъ нея, а детето свободно седѣло на гърба й. Следъ това мечката пакъ се снишила, момиченцето слѣзло отъ гърба й и радостно отишло при майка си. Мнозина ще кажатъ, че това е отъ приказкитѣ „Хиляда и една нощь.”

 

За забелязване е, че днесъ хората сѫ изгубили всѣкаква вѣра. Обезвѣряването е дошло вече до своя краенъ предѣлъ. Тѣ нѣматъ вѣра едни въ други. Мѫжътъ нѣма вѣра въ жена си, и жената нѣма вѣра въ мѫжа си; синътъ нѣма вѣра въ баща си, и бащата нѣма вѣра въ сина си; дъщерята нѣма вѣра въ майка си, и майката нѣма вѣра въ дъщеря си. Навредъ въ свѣта сѫществува крайно обезвѣряване. И всички хора, които сѫ се обезвѣрили, проповѣдватъ нѣкаква свобода. Всички трѣбва да се върнатъ къмъ истинската вѣра и да знаятъ, че ако тѣ не вѣрватъ въ баща си, въ майка си, въ брата си, въ сестра си, въ приятелитѣ си, никакъвъ редъ и порядъкъ не може да се въведе въ свѣта. Какво могатъ да проповѣдватъ тия хора? Ще проповѣдватъ за Христа, че страдалъ, че билъ разпнатъ на кръстъ. И следъ това ще плачатъ за Него. Казвамъ: вие не плачете за брата си, който страда, а за Христа ще плачете. Христосъ, за когото плачете привидно, е въ вашия братъ, който страда и вика за помощь.

 

Сега вие се запитвате: кое учение е право? Право е само онова учение, което носи свобода за всички сѫщества безъ изключение: за всички растения, за всички животни и за всички хора. Отдето и да дойде, щомъ носи свобода за всички живи сѫщества, това учение е право. Азъ не говоря за временната свобода. Ако е въпросъ за временна свобода, българитѣ, напримѣръ, придобиха такава свобода: Русия ги освободи, но и до днесъ още тѣ не сѫ свободни. Сега трѣбва да дойде нѣкой другъ, пакъ да ги освобождава. Кой ще ги освободи сега, не зная. Не само българитѣ нѣматъ свобода, но и въ Америка, и въ Англия, и въ Германия, дето отидете, навсѣкѫде хората тепърва трѣбва да се освобождаватъ. Ако отидете въ Лондонъ, напримѣръ, тамъ има квартали отъ 45 ÷ 50 хиляди души жени, деца и мѫже; децата отъ тия квартали не знаятъ баща си и майка си. Ако нѣкой чужденецъ попадне въ такъвъ кварталъ, непременно стражарь трѣбва да го придружава. Който мине презъ такъвъ кварталъ, той се излага на нѣкаква опасности. Това не е само въ Лондонъ, но и въ Ню-Йоркъ, и въ Парижъ, и въ Берлинъ — въ всички голѣми градове. Даже и въ малката България има такива квартали, презъ които човѣкъ не може свободно да върви. Щомъ човѣкъ се разгнѣви, той много не му мисли, готовъ е вече куршумъ да тегли. Ако пъкъ не тегли куршумъ, ще каже обидни думи на човѣка, но после ще съжалява: не трѣбваше така да постѫпвамъ. Всѣки човѣкъ има по единъ такъвъ кварталъ задъ ушитѣ си, дето е центърътъ на разрушението, съ по 45 ÷ 50 хиляди жители. Има единъ начинъ за спасение отъ жителитѣ на тия квартали.

 

Има единъ начинъ за придобиване на свобода. Като казвамъ, че има единъ начинъ за придобиване на свобода, азъ не отричамъ и другитѣ начини, не казвамъ, че всички усилия на човѣчеството за свобода не сѫ на мѣстото си; казвамъ, че човѣчеството днесъ се нуждае отъ особена запалка, която да даде потикъ, да даде силенъ тласъкъ напредъ. У всички хора има добро желание да придобиятъ тази запалка, за да разбератъ, че свободата действува по единъ начинъ и трѣбва да бѫде обща за всички хора. Докато човѣкъ иска свобода само за себе си, той е на кривъ пѫть. Иска ли свобода и за себе си, и за другитѣ, той е на правъ пѫть. Желаешъ ли добро и на себе си, и на другитѣ хора, ти си на правъ пѫть.

 

Сега, като ставате сутринь, запитвайте се, отде сте дошли, какъ сте дошли, какъ сте придобили всичко, което имате въ себе си. Безъ да мислите върху тия въпроси, вие казвате: родилъ съмъ се, но единъ день ще умра, ще свърша живота си. Казвамъ: лесно е да се умре, да се свърши всичко, но тъкмо, когато мислите, че сте свършили, вие ще се намѣрите въ противоречие. Вие ще се намѣрите въ положението на оногова, който ималъ да плаща една полица отъ сто хиляди лева, но като нѣмалъ възможность да я плати, рѣшилъ да се самоубие. Качилъ се на една скала и оттамъ се хвърлилъ. Обаче, той не успѣлъ да се самоубие, но счупилъ само двата си крака. Като се видѣлъ въ това положение, той още повече се отчаялъ и казалъ: ако краката ми бѣха останали здрави, щѣхъ да си платя полицата, а сега и краката ми счупени, и полицата неплатена. По сѫщия начинъ мислятъ мнозина. Тѣ се надѣватъ, като умратъ, да изплатятъ полицитѣ си. Не, като умратъ, тѣ нито полицитѣ си изплащатъ, нито животъ иматъ. Ето защо, при сегашното положение, по-изгодно за човѣка е да бѫде съ здрави крака и полека да изплаща полицата си.

 

Задъ всѣки кредиторъ се крие единъ ангелъ, който опитва хората. Когато повѣрвате, че вашиятъ кредиторъ е честенъ човѣкъ и въ него, както въ всички хора, има Божествено начало, той ще ви се усмихне. Ако се влюбите въ вашия кредиторъ, както момъкъ се влюбва въ мома и е готовъ да колѣничи предъ нея, този кожодеръ, както вие наричате кредитора си, ще се усмихне, ще ви потупа по рамото и ще каже: азъ съмъ готовъ не само да ти простя дълга отъ сто хиляди лева, но отгоре на това да ти дамъ още сто хиляди. Това сѫ правили хората, и пакъ го правятъ. Само по този начинъ тѣ могатъ да се побратимятъ. Спасението на човѣчеството е въ братството. Това трѣбва да се проповѣдва на хората!

 

Днесъ всички хора спорятъ, коя църква е права, кое учение е право, коя философия е права. Всички църкви трѣбва да проповѣдватъ учението на природата. Всички хора трѣбва да станатъ нейни съработници. Всички трѣбва да се кръщаватъ заедно съ нея! Кѫде? Всички трѣбва да се кръщаватъ въ онази рѣка, отъ която Любовьта изтича. Всички трѣбва да се кръщаватъ въ езерото на Мѫдростьта, въ което Любовьта се влива. И най-после, всички трѣбва да стѫпятъ здраво на онази почва, върху която се излива дъжда на Истината. Тъй щото, навсѣкѫде ще се потопите по три пѫти: ще се потопите три пѫти въ рѣката на Любовьта; после ще се потопите три пѫти въ езерото на Мѫдростьта и най-после ще се изложите три пѫти на душа на Истината. Само по този начинъ може да се влѣзе въ Царството Божие. Който не се е потопилъ по три пѫти въ Любовьта, въ Мѫдростьта и въ Истината, той не може да влѣзе въ Царството Божие, нито може да разрѣши нѣщо въ свѣта. Това не сѫ празни думи, но това е тълкуването на стиха: „И презъ онѣзи дни дойде Исусъ отъ Назаретъ Галилейски и кръсти се отъ Иоана въ Йорданъ”.

 

Сега, като говоря, азъ повишавамъ малко гласа си. Обаче, силата на думитѣ не седи въ високото изговаряне; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ истинни и приложими; тѣ сѫ силни дотолкова, доколкото сѫ въ съгласие съ Божественото у човѣка. Казвате; трѣбва да се говори истината! Така е, трѣбва да се говори истината, но има нѣща, които сѫ само външна опаковка. Да се говори истината на човѣка, подразбира да му се каже това, което може да го подмлади. Човѣкъ се подмладява, когато прилага нѣщата. Ако единъ народъ прилага законитѣ на Любовьта, Мѫдростьта и Истината, той ще се обнови напълно.

 

Казвате: какво могатъ да направятъ българитѣ? Ако приложатъ Христовото учение, тѣ биха запалили цѣлия свѣтъ и биха го освободили. Мнозина сѫ ме запитвали: каква е мисията на българския народъ? Ако българитѣ сѫ готови да изпълнятъ, каквото имъ казвамъ, ще знаятъ, каква е тѣхната мисия. Не изпълнятъ ли това, което имъ проповѣдвамъ, нѣма да кажа, каква е мисията имъ.

 

Апостолъ Петъръ е казалъ: „Вие сте Синове Божии”. Ако днесъ нѣкой каже, че е Синъ Божи, всички го осѫждатъ, дето смѣе да се нарича Синъ Божи. Така е казано въ Писанието не само за едного, но за всички. Въ този смисълъ азъ бихъ желалъ всички да бѫдете Синове Божии, т. е. Синове на Божията Любовь, на Божията Мѫдрость, на Божията Истина. Азъ бихъ желалъ всички да бѫдете носители на новото учение и, дето минете, да изтриете сълзитѣ на хората, да ги освободите отъ всѣкакви болести, отъ сиромашия, отъ недѫзи, отъ страдания.

 

И тъй, бѫдете Синове на Бога, Синове на Любовьта!

 

5. Недѣлна беседа, държана отъ Учителя на 25 октомври, 1931 г. София. „Изгрѣвъ”.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×