Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1943_11_14 Въ Негово име

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2273 Мнения:

Публикувано 26 март 2016 - 12:53

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Въ Негово име

 

Матея 2:7—21.

 

Сегашниятъ вѣкъ е вѣкъ на извънредно силни впечатления. Животътъ на земята се отличава съ голѣмо външно разнообразие. Въ който градъ или държава отидешъ, все ще видишъ нѣщо ново. Ако отидешъ въ Америка, виждашъ нѣщо особено: всички хора се движатъ бързо, като че тичатъ, като че пожаръ има нѣкѫде, или е станало нѣкакво нещастие. Спрешъ ли се за моментъ само, кой какъ мине, ще те блъсне, безъ да се извини. Време нѣматъ хората, бързатъ. Отъ трамвай ли слизатъ, или отъ тренъ, всички бързатъ, тичатъ и, безъ да искатъ, блъскат се едни други.

 

Човѣкъ е дошълъ на земята и мисли, че може да живѣе, както желае. Блъскане има днесъ. Темпото на живота е бързо. Нещастията на хората се дължатъ на факта, че всѣки живѣе, както иска. Съ тоя въпросъ се занимаватъ и невидимитѣ сѫщества. Тѣ искатъ да знаятъ, какви резултати има оня, който живѣе по свое лично разбиране.

 

Ние разглеждаме живота като разсадникъ. Сѫществуватъ три разсадника: първиятъ разсадникъ включва живота на елементитѣ — метали и неметали и на минералитѣ — неорганичниятъ свѣтъ; вториятъ разсадникъ включва живота на растенията и на животнитѣ. Третиятъ разсадникъ обхваща човѣка. Последнитѣ два разсадника съставятъ органичния свѣтъ. Споредъ разбирането на хората, животнитѣ и растенията представятъ нисшия свѣтъ. Така е, тѣ стоятъ по-долу отъ човѣка, заради което и отговорностьта имъ е по-малка. Ако овцата направи една погрѣшка, отговорностьта ѝ е по-малка отъ тая на човѣка. Който малко знае, малко го биятъ; който много знае, много го биятъ. Който малко знае, малко се възнаграждава; който много знае, много се възнаграждава. Между степеньта на свѣтлината, която човѣкъ има, и отговорностьта, която носи, сѫществува известно отношение. То опредѣля щастието и нещастието на хората.

 

Често ме питатъ, какъ ще се оправи свѣтътъ. Това зависи отъ ръководството. Съ други думи казано: Оправянето на свѣта зависи отъ това, кой народъ управлява. — Кой народъ ще има надмощие? — Най-силниятъ. — После? — Най-умниятъ. — После? — Най-добриятъ. — Кой народъ е най-силенъ? — Най-силенъ е оня народъ, който живѣе споредъ стиха: „Да възлюбишъ Господа Бога Твоего съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила,“ Въ тоя смисълъ, силата подразбира разумность. Силата е резултатъ отъ живота на разумнитѣ сѫщества. Ако не си уменъ, не можешъ да бѫдешъ силенъ. Нѣкой пита, ще бѫде ли щастливъ. Отговарямъ: Ако си силенъ, ще бѫдешъ щастливъ.— Слабъ съмъ. — Тамъ е нещастието ти. За да бѫдешъ щастливъ, трѣбва да ликвидирашъ съ слабостьта си. Да мислишъ, че си слабъ, това е заблуждение. — Защо? — Защото само страхливиятъ е слабъ, а човѣкъ не е страхливъ. Като символъ на страха взиматъ заека и жабата. Заекътъ живѣе на сушата, жабата — въ водата. Тѣ символизиратъ два свѣта — суша и вода. Жабата е по-страхлива отъ заека, затова го насърдчила.

 

Веднъжъ заекътъ тръгналъ да се дави, толкова му дотегналъ животътъ. Понеже кучетата го преследвали, хората го убивали, той решилъ да тури край на живота си. Като наближилъ езерото, всички жаби, които били на брѣга, бързо скочили въ водата — уплашили се много. Като видѣлъ това, заекътъ си казалъ: Имало по-страхливи сѫщества и отъ мене. Нѣма да се удавя. До това време ушитѣ на заека били малки, но отъ тоя моментъ се продължили. Той разчита на две нѣща: на слуха и на бѣгането си. При най-малкото шумолене той наостря уши и бѣга. Като види нѣкаква опасность, заекътъ казва: Азъ отстѫпвамъ предъ силния човѣкъ. Бѣгамъ и вървя напредъ. Ако не ме стигне, азъ печеля; ако ме стигне, той печели. Заекътъ се качва на висока канара и оттамъ се разговаря съ човѣка, като му казва: Азъ горе, ти долу; само така ще се разберемъ. Какво означаватъ думитѣ „горе и долу“? Който е горе, той се намира при добри условия; който е долу, намира се при лоши условия.

 

Кой създава добритѣ и лошитѣ условия? Самъ човѣкъ е причина да живѣе при добри, или при лоши условия. Старитѣ българи, като строели кѫща, предъ нея правѣли единъ малъкъ прустъ, вмѣсто коридоръ, както днесъ правятъ. Младата булка, като миела чиниитѣ и тенджеритѣ, вмѣсто да излѣзе вънъ и да хвърли водата въ специална за това яма, за по-бързо, хвърляла я предъ кѫщата презъ пруста. Днесъ хвърляла нечиста вода, утре хвърляла, докато се образували миазми и, единъ по единъ членоветѣ на семейството започвалъ да боледуватъ. Ако първа заболѣе булката, казватъ, че нѣкой я урочасалъ. Какъ нѣма да я урочаса? Нѣма по-опасно нѣщо за човѣка отъ нечистата вода. Нѣма по-опасно нѣщо за човѣшкото здраве отъ лошитѣ мисли, чувства и постѫпки. Тѣ оставятъ излишни утайки въ човѣшкия организъмъ. Това, което наричаме отлагане въ ставитѣ на тѣлото, се дължи, именно, на лошитѣ мисли и желания на човѣка. Въ тоя смисълъ, неврастенията не е нищо друго, освенъ утайки, които се натрупватъ по венитѣ и артериитѣ и атакуватъ нервната система така, че не даватъ възможность на електричеството и магнетизъма да функциониратъ правилно въ организъма. Така се явява сърдцебиене, кръвно налѣгане, артериосклероза и други болести. Това сѫ прости нѣща, които сегашнитѣ хора не знаятъ, но трѣбва да ги изучаватъ, за да се лѣкуватъ сами. Нѣкой се оплаква, че не може да диша свободно, или че сърдцето му бие неправилно. Той вика лѣкари, пие лѣкарства, но нищо не помага. Причината не е нито въ сърдцето, нито въ дробоветѣ, но въ диафрагмата. Тя се е повдигнала и натиска стомаха; стомахътъ натиска дробоветѣ и сърдцето, и така страда цѣлиятъ организъмъ. — Какво трѣбва да се прави тогава? — Дишай дълбоко, за да се изпълнятъ дробоветѣ съ въздухъ, да се намѣсти диафрагмата. Казвате, че диафрагмата ви се е надигнала. Значи, подгордѣла се е.

 

Пазете се отъ гордостьта. Подадете ли ѝ се, падане ви очаква. Затова казваме, че гордостьта предшествува падението. Който страда отъ сърдцебиене, е горделивъ човѣкъ. Който страда отъ коремоболие, сѫщо е горделивъ. Който страда отъ главоболие, е щеславенъ. Ето защо, като те хване сърдцебиене, дишай дълбоко и заповѣдай на диафрагмата да слѣзе долу, да заеме мѣстото си, да не натиска сърдцето. Който не иска самъ да си помогне, търси лѣкари. Дойде единъ лѣкарь, дойде втори, направятъ нѣколко инжекции, но положението се влошава. Тѣ започватъ да търсятъ причинитѣ въ това, което човѣкъ е унаследилъ отъ баща си и майка си и му внушаватъ, че мѫчно може да се излѣкува. Има унаследяване, но има причини за болестьта и въ самия човѣкъ. Младата мома се оплаква отъ сърдцебиене, защото се влюбила въ нѣкой момъкъ, който ѝ причинява мѫчнотии. И стариятъ се оплаква отъ сърдцебиене. — Защо? — И той може да се е влюбилъ. Българската поговорка казва: „Когато старо бунище се запали, много дими.“

 

Азъ говоря за любовьта, но разбирамъ оная любовь, която не причинява страдания и болести. Хората говорятъ за любовьта, прилагатъ я, но боледуватъ. Каква любовь е тая, която носи страдания и болести? Това не е истинска любовь. Това е любовь, която хората сѫ изопачили. Невъзможно е да любишъ и да дѣлишъ хората на повече и на по-малко обични. Това е любовьта на кръчмаря, която прави хората нещастни. Кръчмарьтъ дѣли хората на бедни и на богати. На първитѣ дава ограничено количество, а на вторитѣ щедро дава. Като влѣзе богатъ въ кръчмата, той му дава чаша, две, три и после започва да пише. Въ края на краищата, кръчмарьтъ печели, а богатиятъ губи. Отъ день на день, той губи здравето си, сърдцето му неправилно бие. — На какво се дължи това? — На дисхармония въ мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка. Изобщо, дисхармоничнитѣ мисли разстройватъ мозъчната нервна система; дисхармоничнитѣ чувства разстройватъ симпатичната нервна система, а дисхармоничнитѣ постѫпки разстройватъ мускулната и костна система. Физичниятъ и психичниятъ животъ на човѣка сѫ тѣсно свързани. Затова, като заболѣешъ, не търси лѣкарь да ти препорѫча нѣщо за пиене, но искай да ти даде добъръ съветъ, какъ да живѣешъ. Сърдцето ти се разстроило. Колко удара прави въ минута? Нормално е човѣшкото сърдце да бие 72 пѫти въ минута, а твоето бие 120 пѫти. Има случаи, когато сърдцето на -нѣкой старъ човѣкъ бие 40 пѫти въ минута. И това не е правилно.

 

Помнете: Добриятъ животъ на човѣка зависи отъ неговата мисъль. Права мисъль се иска отъ всички. Нѣкой се оправдава за погрѣшкитѣ си съ това, че хората му повлияли. Защо се оставя да му влияятъ, а той да не имъ влияе? Защо той да не е свободенъ, да направи нѣщо добро съ мисъльта си, съ което да повлияе на близкитѣ си? Човѣкъ е дошълъ на земята да бѫде проводникъ на Божественото Начало. Това значи, да бѫде проводникъ на свѣтли мисли, на свѣтли чувства и на свѣтли постѫпки. Една сестра харесва друга, която минава за напреднала, и казва, че прилича на нея. И апостолъ Павелъ, следъ като се отрече отъ себе си, заприлича на Христа, стана едно съ Него. — Кога постигна това? — Когато стана слуга на Христа. Той каза: „Не живѣя вече азъ, но Христосъ живѣе въ мене.“ И на сестрата казвамъ: Ако слугувашъ на по-умна сестра отъ тебе, ти приличашъ на нея. На какъвто служишъ, такъвъ ставашъ. Ако служишъ на уменъ, уменъ ставашъ; ако служишъ на глупавъ, глупавъ ставашъ. Ако се учишъ при добъръ учитель и го обичашъ, подъ негово влияние ти ще се повдигнешъ, и добъръ човѣкъ ще станешъ. Силното, разумното, доброто ще бѫдатъ главната фирма, а ти — съдружникъ на тая фирма. Казвашъ, че не искашъ да ти влияятъ. Ти искашъ ли да влияешъ на хората? — Искамъ. — Щомъ искашъ да влияешъ, ще бѫдешъ готовъ и да ти влияятъ. Като мислишъ за хората, и тѣ ще мислятъ за тебе. Като обичашъ хората, и тѣ ще те обичатъ. Като мислишъ добре за хората и имъ помагашъ, и тѣ ще мислятъ добре за тебе. Природата нѣма две мнения по тоя въпросъ.

 

Казватъ за нѣкого, че работитѣ му вървятъ добре, че е практиченъ човѣкъ. Не се заблуждавайте отъ временнитѣ успѣхи въ живота. Началото на една работа може да е добро, а краятъ да е лошъ. Азъ не вадя заключение отъ първата работа на пѣвеца. Началото може да е добро, всички да му рѫкоплѣскатъ и да го хвалятъ. Важенъ е краятъ на неговата работа. Предпочитамъ началото на една работа да е лошо, а краятъ добъръ, отколкото началото да е добро, а краятъ лошъ. Една красива мома обръща внимание на момцитѣ, обикалятъ я, биятъ се за нея; щомъ остарѣе, никой не я поглежда. Какъвъ смисълъ има тая красота? Красотата е качество на човѣшкия умъ и на човѣшката душа. Силата е качество на човѣшкия умъ и на човѣшкия духъ. Мекотата е качество на сърдцето. Безъ мекота човѣкъ нищо не може да постигне. Сърдцето подкрепва нѣщата. Казано е въ Писанието: „Сине мой, дай ми сърдцето си.“ — Защо Богъ иска сърдцето на човѣка? — Защото то е работило най-много и се окаляло. Богъ иска сърдцето на човѣка, за да го очисти. Той е дошълъ на земята не за ума на хората, а за тѣхнитѣ сърдца, които сѫ онеправдани. Следъ всичко това ще кажатъ, че сърдцето е лошо. Благодари на сърдцето си, каквото и да е то. Ако сърдцето не работи, ти нѣмаше да бѫдешъ живъ. Успѣхътъ въ живота ти се дължи на твоето сърдце. — Защо сега не успѣвамъ? — Защото умътъ ти не е обработилъ това, което сърдцето ти е дало. Ако умътъ се лени да обработи материалитѣ на сърдцето, той остава слабъ. Работи съ ума си, за да използувашъ богатството на твоето сърдце.

 

Освенъ за умъ и сърдце, хората говорятъ още за духъ и душа. Подъ „духъ“ разбирамъ силното, Божественото Начало въ човѣка. Подъ „душа“ разбирамъ доброто, благото въ човѣка. Душата е хранилище на всички блага въ свѣта. Отличителното ѝ качество е мекотата. Умътъ е служитель на душата, а сърдцето — на духа. Мнозина отричатъ сѫществуването на душата. Това е невежество. Това сѫ хора, които не разбиратъ живота. Законъ е: Не можешъ да отричашъ това, което не сѫществува; не можешъ да подържашъ това, което не сѫществува. Отричането и твърдението показватъ, че говоришъ за реални нѣща. Това, което не сѫществува, нито се отрича, нито се подържа. Следователно, отричането на душата показва нейното сѫществуване. Вѣрвай въ душата си, ако искашъ да разрешишъ всички въпроси, ако искашъ да се справишъ съ всички болести. Душата е майка на човѣка. Като отричашъ душата, ти отричашъ майка си. Духътъ е баща на човѣка. Какъ ще отречешъ баща си? Ако отричашъ майка си и баща си, кой те е родилъ? Ще кажешъ, че човѣкъ е произлѣзълъ отъ клетка, която постепенно се е дѣлила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.

 

Едно интересува човѣка: той иска да знае, какво ще стане съ тоя свѣтъ. Какво ще стане съ свѣта, това е работа на Оня, Който го е създалъ. Красивъ е свѣтътъ, по-красивъ отъ него нѣма. Всичко, каквото става, е за добро. Много нѣща, отъ които хората се оплакватъ, сѫ създадени за развлѣчение. Който не разбира смисъла на нѣщата и не вижда причинитѣ, които го създаватъ, само той страда и плаче. Бащата и майката се каратъ, децата не ги слушатъ; приятели се биятъ. Причината за това се крие въ дѣдитѣ и прадѣдитѣ на хората. Тѣ стоятъ задъ своитѣ близки и ги настройватъ едни срещу други. Жената е недоволна отъ мѫжа си, мѫжътъ отъ жена си, децата отъ родителитѣ си. Всички, възстанали едни срещу други, играятъ ролитѣ си, а дѣдитѣ и бабитѣ гледатъ и се смѣятъ. После се обръщатъ къмъ мене и ме питатъ: Добре ли играятъ ролитѣ си? — Добри артисти сѫ. Като се каратъ и биятъ, после се примиряватъ. — Вѣрно ли е това? — За мене е вѣрно, азъ го провѣрявамъ. Ако не вѣрвате, можете да го отхвърлите. Казвамъ ви, че вашитѣ прадѣди играятъ голѣма роля въ живота ви. За да не ви създаватъ неприятности, мислете всѣкога добре за тѣхъ. Така ще помагате и на тѣхъ, и на себе си. Докато не се примирите съ вашитѣ близки отъ оня свѣтъ, вие не можете да направите добра връзка съ тѣхъ. Тѣ обичатъ шегитѣ и си играятъ съ васъ така, както не подозирате. Колкото повече се дразните и гнѣвите, толкова повече се смѣятъ тѣ.

 

Казватъ, че понѣкога човѣкъ се намира подъ хипнотичното влияние на нѣкого. Това е външно състояние. Човѣкъ трѣбва да се отнася научно къмъ хипнотизъма, за да не изпада въ заблуждения. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания върху психологията на българина, дойде при мене единъ нашъ братъ, сега е въ невидимия свѣтъ, да ме покани да присѫтствувамъ на единъ отъ неговитѣ спиритични сеанси. Азъ отказахъ, понеже бѣхъ много заетъ. Той ме молѣше настоятелно да отида, за да се произнеса, дали научно рѫководи сеанситѣ. Най-после се съгласихъ. Отидохъ въ дома, дето се бѣха вече събрали учители, учителки — все учени хора, около 25 души. Интересно бѣше, че нито единъ отъ присѫтствуващитѣ не вѣрваше въ спиритизма. Между събранитѣ имаше една млада учителка съ брата си, които сѫщо не вѣрваха. По едно време тая учителка изпадна въ трансъ, обсебена отъ една нейна баба, която иска да учи. Всички се смѣятъ, не вѣрватъ, но бабата, чрезъ внучката си, удря на масата, вика, иска да се учи. Това състояние продължи нѣколко часа, почти до полунощь. Азъ бѣхъ въ друга стая, но всичко се чуваше отвънъ. Братътъ правилъ паси, духалъ, дано изпѫди тоя духъ отъ момата, но не можа. Най-после ме повикаха да имъ помогна. Казахъ имъ, че не съмъ дошълъ да пѫдя духоветѣ. Дадохъ имъ съветъ, да насѣдатъ всички на колѣне и да прочетатъ „Отче нашъ“. Всички започнаха да четатъ молитвата съ дълбочина, дано прогонятъ духа. Братътъ държеше рѫката на сестра си и се молѣше. Когато произнасяха последнитѣ думи на молитвата „Защото е Твое Царството, и силата, и славата, во вѣки вѣковъ, аминъ“, духътъ напусна момата. Следъ това братътъ на момата пръвъ се обади: Това не е хипнотизъмъ. Убедихъ се, че извънъ физическия свѣтъ сѫществува другъ, невидимъ свѣтъ. Вѣрвамъ вече въ тоя свѣтъ. Казвамъ: Има случаи въ живота ви, когато трѣбва да колѣничите и да четете „Отче нашъ.“ Тоя духъ е отъ упорититѣ духове и напуща човѣка сама при четене на „Отче нашъ.“

 

Питате: Защо сѫ толкова упорити духоветѣ? Каквито сѫ хората на земята, такива сѫ и въ невидимия свѣтъ. Нѣкой си направи нова кѫща и пуща кираджии. За да се осигурятъ, тѣ направятъ договоръ и, докато не изтече договора, не излизатъ. Ти не си доволенъ отъ тѣхъ, искашъ да напуснатъ кѫщата ти, но тѣ не излизатъ. Давашъ ги подъ сѫдъ, пакъ не излизатъ. Казватъ: Докато не се свърши войната, не излизаме. Какво ще правишъ? Ще търпишъ. — Защо Господъ допуща това? — Ако Господъ дава свобода на комара да забива жилото си и да смуче кръвь, защо да не даде свобода на една душа да влѣзе въ тебе и да прекара тамъ нѣколко часа? На всичко има граница. Това става, когато човѣкъ допусне въ сърдцето си неестествени чувства и желания.

 

Единъ богатъ американецъ се оженилъ за млада, красива американка. Следъ сватбата тѣ предприели сватбено пѫтешествие за едно отъ красивитѣ курортни мѣста въ Америка. Случило се, че тренътъ, въ който пѫтували, се сблъскалъ съ другъ тренъ и, отъ голѣмото сътресение, младоженикътъ полудѣлъ. Завели го въ болница, дето прекаралъ цѣли 16 години. Единъ день, като се разхождалъ въ двора на болницата, дошло му на умъ да избѣга. Хукналъ да бѣга, но следъ него се затичали слугитѣ, да го хванатъ. Той успѣлъ да избѣга и се скрилъ отъ погледа имъ. Отишълъ на гарата и се качилъ въ едно отъ купетата на трена. Тукъ се натъкналъ на сѫщата катастрофа, отъ която нѣкога пострадалъ. Тренътъ се сблъскалъ съ другъ. Отъ повторното сътресение, което преживѣлъ, мозъкътъ му се намѣстилъ, и той оздравѣлъ. Една и сѫща причина произвежда два различни резултата. Въ единия случай тая причина произведе мозъчно разстройство, а въ втория случай — възстановяване на хармонията въ неговия душевенъ миръ. Въ първия случай действуваха отрицателни сили въ природата, а въ втория случай — положителни.

 

Хората се страхуватъ да не попаднатъ подъ влиянието на отрицателнитѣ сили. Нѣма защо да се страхуватъ. Положителнитѣ и отрицателнитѣ сили се редуватъ. Нѣма случай въ живота, дето човѣкъ да бѫде само подъ влиянието на еднитѣ сили. Невъзможно е едновременно да те сполетятъ две злини или две добрини. Ако злото те сполети, следъ него ще дойде доброто; ако доброто те сполети, следъ него ще дойде злото. Злото и доброто се смѣнятъ, както деньтъ и нощьта. Казвашъ, че злото продължило много. Колкото е продължило злото, толкова ще продължи и доброто. Колкото по-голѣмо е страданието, толкова по-голѣма е и радостьта. Колкото по-малко е страданието, толкова по-малка е и радостьта. Това е законъ, отъ който никой не може да се освободи. Не мислете, че страданията и радоститѣ сѫ произволни. Който страда, ще се радва; който се радва, ще страда. Който се е родилъ, ще умре; който умира, ще се роди. Какво представя смъртьта? Лишаване на човѣка отъ благата на живота: изгубвашъ зрението си, слуха, обонянието си, не можешъ да се хранишъ и оставашъ само съ съзнанието си, че нѣкога си живѣлъ. Имашъ желание да направишъ нѣщо, нѣмашъ рѫце; искашъ да видишъ нѣщо, нѣмашъ очи; искашъ да чуешъ нѣщо, нѣмашъ уши; искашъ да помиришешъ нѣщо, нѣмашъ носъ; искашъ да кажешъ нѣщо, нѣмашъ уста. Това е истинска смърть. Другъ е въпросътъ, когато човѣкъ заминава отъ тоя свѣтъ въ другия съ ново тѣло — духовно, по-съвършено отъ физическото. Това тѣло е по-съвършено, по-гъвкаво, по-подвижно. То нѣма никакви излишъци, нищо чуждо въ себе си. Духовниятъ човѣкъ живѣе безъ никакви противоречия.

 

Като е дошълъ на земята, човѣкъ трѣбва да живѣе естествено, да изработи своето духовно тѣло. Ще кажете, че следъ смъртьта човѣкъ не се нуждае отъ тѣло. Не е така. Смъртьта е раждане въ духовния свѣтъ. Следователно, тамъ човѣкъ се нуждае отъ духовно тѣло. Както майката помѣта детето, така и въ духовния свѣтъ човѣшката душа може да се пометне. Смърть, при която душата се помѣта, е опасна. Смърть, при която душата се ражда отново, носи благословение. Ето защо, не плачете, когато умре нѣкой. Страхътъ отъ смъртьта е внесенъ отъ хора, които не разбиратъ законитѣ на духовния свѣтъ. Сега и азъ ви говоря за духовния свѣтъ толкова, колкото можете да ме разберете, безъ да ви насърдчавамъ много. Мнозина ме слушатъ и се съмняватъ въ думитѣ ми. Тѣ мислятъ, че имъ казвамъ невѣрни нѣща. Понеже не могатъ да провѣрятъ думитѣ ми, тѣ се съмняватъ. Ако можеха да ги провѣрятъ, щѣха да вѣрватъ. Не е тамъ въпросътъ, дали вѣрватъ, или не. Важно е, че азъ самъ не бихъ си позволилъ да кажа една невѣрна дума. На всички може да е позволено да говорятъ невѣрни нѣща, но на мене — никога. Азъ не зная даже, що е бѣла лъжа, съ която хората обикновено си служатъ. Всѣки може да говори, каквото иска, но азъ трѣбва да преценявамъ всѣка дума. Ако нѣкога кажа една дума повече, отколкото е трѣбвало, веднага взимамъ мѣрки, да сваля тоя товаръ отъ гърба на оня, върху когото е падналъ. Ако той не ме е разбралъ, започвамъ да му обяснявамъ всичко, да ме разбере, да не остане въ тъмнина. Не казвамъ, че по отношение на мене сѫ строги, защото азъ върша всичко по свобода, и самъ не си позволявамъ да кажа една излишна или невѣрна дума. Нѣма по-голѣмъ позоръ за човѣка отъ лъжата. На второ мѣсто иде грѣхътъ, а на трето мѣсто — смъртьта. Майката на отрицателнитѣ нѣща е лъжата, бащата е грѣхътъ, а детето — смъртьта.

 

И тъй, не лъжете, нито оставяйте да ви лъжатъ. Лъжата се изплъзва лесно отъ погледа и отъ рѫката на човѣка. Тя е отъ такава материя, че не можешъ да я хванешъ. Дойде нѣкой при васъ, иска десеть лева на заемъ, съ условие, че на другия день ще ги върне. Така става — на другия день ги връща. После взима сто лева, и тѣхъ връща навреме. Взима хиляда лева, и тѣхъ връща. Следъ това взима десеть хиляди, сто хиляди — пакъ ги връща навреме. Казватъ: Честенъ човѣкъ е той. Единъ день взима 500,000 лв. и не се явява предъ васъ. Де се скри, не знаете. Той прилага закона: вѣренъ въ малкото, невѣренъ въ голѣмото. Има и обратенъ законъ, вѣрниятъ въ голѣмото е вѣренъ и въ малкото. Ако нѣкой вземе първо 500,000 лв. и ги върне навреме, той може да бѫде точенъ къмъ по-малки суми, до единъ левъ даже. Тоя човѣкъ е абсолютно честенъ. Не постѫпи ли така, за тоя човѣкъ имамъ особено мнение. Богъ кредитира човѣка до единъ левъ, ангелитѣ — до сто лева, а хората — до хиляда лева. Ако го кредитирате повече отъ хиляда лева, вие вършите неправда. — Възможно ли е Богъ да работи съ най-малката величина — съ единицата? — Не само, че е възможно, но така е въ сѫщность. Богъ работи съ единъ левъ, съ едно житно зърно. Дойде нѣкой при мене да ми иска нѣкакъвъ съветъ, или да му дамъ хиляда лева на заемъ. Казвамъ му: Вземи това житно зърно и го посѣй. Следъ петь години ще имашъ на разположение не само хиляда лева, но 200 —300 хиляди лева. Той ме погледне, усмихне се и казва: Не се занимавамъ съ такива дребни работи. — Щомъ не се занимавашъ, сиромахъ ще останешъ.

 

Какво представя житното зърно? — Най-малката любовна дума, която крие въ себе си мощь и сила. Иди при единъ богатъ умираещъ човѣкъ и му кажи съ вѣра и любовь само две думи: Ще оздравѣешъ! Той ще чуе думитѣ ти и, ако оздравѣе, никога нѣма да те забрави. Знаешъ ли, какво значи, да те познава единъ богатъ човѣкъ? Кажи една насърдчителна дума на човѣка и не мисли по-нататъкъ. — Ще стане ли така, както казвамъ? — Това не е твоя работа. Ти си длъженъ да кажешъ доброто и да се отдалечишъ. Стане ли, или не стане, не е твоя работа. Какво отъ това, че не е станало, както си казалъ? Казвате, че еди-кой си човѣкъ ще умре, но не умира. Какво отъ това? Събератъ се десетина души около нѣкой боленъ и казватъ, че той ще умре следъ 24 часа. Както казватъ, така става. Ако кажете на болния, че ще оздравѣе, това не може ли да стане? — Може. Както злото може да дойде, така и доброто може да дойде.

 

Единъ американецъ се оженилъ за богата, красива американка, съ която живѣлъ много добре. Единъ день тя заболѣла отъ лоша инфекциозна болесть. Десетина лѣкари се събрали на съветъ и решили, че най-много следъ 24 ч. болната ще умре. Тѣ казали това на мѫжа ѝ и го посъветвали да предупреди жена си, да се приготви, понеже ще се яви предъ Бога. Такъвъ билъ обичаятъ на евангелиститѣ. Той се натѫжилъ много, но трѣбвало да каже истината на жена си. Като ѝ казалъ мнението на лѣкаритѣ, тя се обърнала къмъ мѫжа си съ думитѣ: Не съжалявамъ, че ще умра, за нищо не жаля, но едно обещание искамъ отъ тебе. Ще ми обещаешъ ли? — Кажи, какво искашъ. Не искамъ да ти обещая, преди да зная, какво е желанието ти. — Слушай, тогава. Искамъ, да ми обещаешъ, че като умра, нѣма да се оженишъ за друга. — Не мога да ти обещая. Може да срещна въ живота си друга жена, подобна на тебе, въ която да се влюбя. Защо да ти обещая и да не изпълня? — Щомъ е така, не искамъ да умра. Ще живѣя заради тебе! Още на часа тя станала отъ леглото и следъ една седмица била съвършено здрава.

 

Казвамъ: Човѣкъ, който има за основа любовьта, мѫдростьта и истината — тритѣ велики принципа, никога не умира. Нѣкой казва: Азъ трѣбва да умра. — Трѣбва да умре нѣщо въ тебе, но не ти. Всѣки моментъ трѣбва да умира нѣщо въ човѣка, и всѣки моментъ трѣбва да се ражда нѣщо въ него. Човѣкъ самъ си създава ненуждни страдания; той самъ трѣбва да си създава и радости. Заболи те рамото и се уплашишъ. Не се плаши. Тури рѫката си на рамото и благодари за болката, която имашъ. Страхувашъ се отъ ревматизъмъ въ колѣнетѣ. Не се оплаквай, но колѣничи и благодари за болката. Въ скоро време ревматизъмътъ ти ще мине. Ще кажете, че инжекциитѣ лѣкуватъ ревматизъма. Има смисълъ да ти направятъ инжекции, но ако оздравѣешъ напълно. Азъ съмъ за инжекциитѣ на любовьта. Тури една инжекция на любовьта въ ума си и една въ сърдцето си, за да се освободишъ отъ болестьта си. И азъ препорѫчвамъ инжекциитѣ, но съ гореща вода. Направи три инжекции съ врѣла вода: сутринь една чаша врѣла вода, на обѣдъ една чаша и вечерь една чаша. Тия инжекции влизатъ въ стомаха, оттамъ въ дробоветѣ и най-после въ главата. Въ петь минути ще дадатъ резултатъ. Външнитѣ инжекции даватъ резултатъ едва следъ 24 часа. Азъ лѣкувамъ холерата съ гореща вода. Дай на болния отъ холера четири - петь чаши врѣла вода, и на другия день той ще бѫде здравъ. Врѣлата вода разредява серума, въ който бацилитѣ на холерата се хранятъ, и въ 24 часа тѣ намаляватъ и умиратъ. Инжекциитѣ, които лѣкаритѣ турятъ, влошаватъ положението, вмѣсто да го подобрятъ. Старитѣ българи разказватъ, че едно време, когато холерата и чумата посещавали България, отъ страхъ хората бѣгали по горитѣ. Тамъ тѣ кладѣли голѣми огньове и пиели гореща вода. Който пиелъ гореща вода, оздравявалъ. Затова тѣ казватъ, че холерата и чумата се страхуватъ отъ гореща вода. Въ 917 година въ България върлуваше „испанската болесть“, която отнесе стотици хора на оня свѣтъ. Азъ съветвахъ познатитѣ си да пиятъ гореща вода. Колкото болни имаше отъ испанската болесть, пиха гореща вода и оздравѣха.

 

Хранете ума си съ свѣтлитѣ мисли на Божията мѫдрость и знание. Ние не сме създадени да умираме. Смъртьта е нѣщо инцидентно, създадена отъ невниманието на хората. Казано е въ Писанието: „Ще минемъ отъ смърть въ животъ.“ Това значи: Ще умрешъ за стария животъ и ще влѣзешъ въ новия, въ съзнателния животъ. Смъртьта има преходни фази.

 

Единъ богатъ англичанинъ, лордъ, тръгналъ на пѫть за Швейцарскитѣ алпи, заедно съ слугата си. Понеже обичалъ да си угажда въ яденето, лордътъ взелъ въ раницата си една печена кокошка и бутилка съ вино. Като се качвали на планината, прилошело му малко и той изгубилъ съзнание. Слугата помислилъ, че господарьтъ умрѣлъ, и си казалъ: Ще се нахраня първо, после ще видя, какво да правя. Отворилъ раницата на господаря, хапналъ си отъ печената кокошка, пийналъ си отъ винцето и благодарилъ, че могълъ да се нахрани добре. Следъ това си казалъ: Да видя, какво стана съ господаря. Започналъ да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, дано се върне съзнанието му. Най-после, господарьтъ му дошълъ въ съзнание и, понеже усѣтилъ голѣмъ гладъ, взелъ раницата да подкрепи силитѣ си. Като видѣлъ, че печената кокошка и виното липсватъ, той се обърналъ строго къмъ слугата си съ думитѣ: Кой ти позволи да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното? Слугата се стресналъ отъ строгия тонъ на господаря си, поради което получилъ сърдеченъ ударъ, и умрѣлъ. Не пийте вино и не яжте кокошка безъ позволението на господаря си. Престѫпите ли заповѣдьта му, смъртьта ще ви посети.

 

Всѣки човѣкъ трѣбва да мине отъ смърть въ животъ. Само така той ще разбере смисъла и на смъртьта, и на живота. Ние говоримъ за смъртьта, като естественъ процесъ, а не като резултатъ на неправиленъ животъ. Пазете се отъ тая смърть. Проявете доброто въ себе си, безъ никакво насилие. По естество човѣкъ е добъръ, но трѣбва да прояви доброто въ себе си. Каже ли нѣкой, че не е добъръ, това показва, че не е проявилъ доброто. — Въ какво се проявява доброто? — Въ прави и свѣтли мисли, въ възвишени чувства и въ благородни постѫпки.

 

Единъ богатъ господарь ималъ единъ слуга, който му служилъ добросъвѣстно десеть години. Обаче, господарьтъ не оценилъ това и не платилъ нищо на слугата си. Недоволенъ отъ господаря си, слугата често му се заканвалъ, че ще го набие нѣкога, да помни за цѣлъ животъ. Единъ день господарьтъ ялъ плодове и, като се закашлялъ, една костилка влѣзла въ дихателното му гърло, и той примрѣлъ. Понеже не се свѣстилъ, близкитѣ му помислили, че умрѣлъ, и решили да го погребатъ. Споредъ тогавашния обичай, тѣлото на покойника оставяли на гроба му, тамъ да престоява цѣлата нощь. На сутриньта го опѣвали и погребвали. Като знаелъ това, слугата отишълъ вечерьта на гроба на господаря си, отворилъ капака, стѫпилъ на корема му и започналъ да го бие, като си казвалъ: Сега поне мога да ти отмъстя, да видишъ, какъ се онеправдава човѣкъ, който ти е работилъ цѣли десеть години. Отъ ударитѣ, които нанесълъ на покойника, въздухътъ въ дробоветѣ му се раздвижилъ и тласналъ навънъ костилката, която го задушила. Боятъ станалъ причина, господарьтъ да се съживи. Той казалъ на слугата си: Моля ти се, не ме бий! — Знаешъ ли, кой съмъ? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ твоятъ слуга, който ти слугувахъ цѣли десеть години, но ти не ми даде петь пари за това. — Благодаря ти, че ме би; даде ми единъ добъръ урокъ и ми върна живота. Боятъ отпуши гърлото ми. Ти си мой спаситель. Ще ти платя всичко двойно и тройно, задето стѫпи на корема ми и стана причина да се възвърне животътъ ми.

 

Какво показва тоя примѣръ? Че всичко, което се случва на тия, които любятъ Бога, се превръща на добро. Отъ всичко трѣбва да се учимъ, да разберемъ, че нѣма безсмислени нѣща въ живота. Само ония нѣща сѫ безсмислени, отъ които не може да извлѣчете нѣкаква поука. — Защо се задавилъ господарьтъ? — Защото ялъ безъ любовь. За предпочитане е да гладувашъ, отколкото да ядешъ безъ любовь. Обикни хлѣба и тогава яжъ. Обикни водата и тогава пий. Обикни четенето и тогава чети книги. Не пий вода безъ любовь. Не чети безъ любовь. Не прави добро, безъ участието на любовьта, мѫдростьта и истината, безъ участието на живота, знанието и свободата. Не бързай. Първо повикай любовьта, мѫдростьта и истината за свидетели на това, което си намислилъ да правишъ, и после го направи. Това е хигиената на живота. Вѣрвай въ любовьта, въ мѫдростьта и въ истината. Вѣрвай въ живота, въ знанието и въ свободата. Вѣрвай въ движението, въ учението и въ работата. Приложете вѣрата въ живота си, за да видите нейнитѣ резултати. Вѣрата усилва здравето.

 

Като се говори за здравето, хората иматъ предъ видъ лѣкаритѣ, като условие за лѣкуване на болеститѣ и възстановяване на здравето. Сегашнитѣ лѣкари ще изиграятъ ролята си и ще се пенсиониратъ. Въ бѫдеще ще се търсятъ лѣкари за здравитѣ хора, а не за болнитѣ. Ще извикашъ единъ лѣкарь и ще му кажешъ: Здравъ съмъ, но искамъ ти да се произнесешъ. Лѣкарьтъ ще те прегледа и ще ти каже, че нервната ти система е добре, дихателната ти система е добре, стомашната, костната, отделителната системи сѫ сѫщо добре. Ще му платишъ отъ 300—500 лв., ще му благодаришъ и ще се раздѣлишъ съ него. Следъ това ще извикашъ лѣкарь да прегледа детето ти. Лѣкарьтъ е длъженъ да преглежда здравитѣ. Това се отнася до бѫдещитѣ лѣкари.

 

Иде новото време. То изисква хора, които носятъ новото, безъ да се страхуватъ отъ него. Ако новото е страшно, какво спечелиха евреитѣ, като подържаха и до днесъ още подържатъ старото? На времето си още тѣ се отказаха отъ новото учение, което Богъ имъ изпрати. Сега питамъ българитѣ: Какво ще спечелятъ и тѣ, ако не приематъ моето учение? Питате: Кой си ти, на когото трѣбва да приемемъ учението? Не е въпросътъ, кой съмъ азъ. Вие приемате ли, че въ свѣта сѫществува единъ Богъ на любовьта, на мѫдростьта и на истината? Признавате ли, че има единъ Богъ на живота, на знанието и на свободата? Тоя Богъ управлява всички народи. Той управлява и всички славяни. Казвамъ: Ако искате да оздравѣете, яжте тоя хлѣбъ. Ако оздравѣете, трѣбва ли да се съмнявате? Пийте тая вода и, ако оздравѣете, не се съмнявайте. Дишайте тоя въздухъ. Ако оздравѣете, трѣбва ли да се съмнявате въ него? Опитвайте нѣщата и вижте, какъвъ резултатъ ще имате. Приложете Божия законъ. Който не се подчинява на тоя законъ, носи отговорность. Евреитѣ трѣбваше да приематъ Христовото учение. И християнитѣ още не сѫ Го приели. Тѣ и досега още се чудятъ, какво учение е това, което изисква отъ тѣхъ себеотричане. Тѣ се чудятъ, какъ да се отрекатъ отъ майка си и отъ баща си, даже и отъ живота си. Какво правятъ днесъ на бойното поле? Милиони хора сѫ напуснали домоветѣ си, майка си и баща си и се отрекли отъ живота си, безъ да се замислятъ за причината на това себеотричане. Защо се отрекоха тѣ? Ако бѣха се отрекли за Христа, другъ резултатъ щѣха да иматъ. Но и сега иматъ резултатъ. Всички убити въ войната станаха проповѣдници на Христовото учение. Днесъ има повече отъ 30 милиона проповѣдници на Божията любовь, на Божията мѫдрость и на Божията истина. Всички хора трѣбва да живѣятъ въ името на любовьта.

 

Мнозина ме питатъ: Какво ни очаква въ бѫдеще? Казвамъ: По-славно бѫдеще отъ това, което иде, никога не е идвало. Новъ свѣтъ се гради. — Какво ще стане въ бѫдеще? — Всички ще видятъ, какво ще стане; и българитѣ ще видятъ това. Когато Царството Божие дойде на земята, българитѣ ще бѫдатъ на мѣстото си. Не само българитѣ, но всички народи — англичани, американци, руснаци, французи, германци, италианци, сърби, черногорци — всички ще бѫдатъ на мѣстата си. Богъ готви велико бѫдеще за ония, които искатъ да живѣятъ разумно. Не е въпросъ да се отречешъ отъ себе си, но ако си българинъ, да станешъ истински българинъ; ако си англичанинъ, руснакъ, французинъ, или отъ каква и да е народность, трѣбва да бѫдешъ истински човѣкъ.

 

Сегашнитѣ астрономи сѫ открили една звезда, петь хиляди пѫти по-голѣма отъ слънцето, съ топлина петь хиляди пѫти по-голѣма отъ слънчевата. Казватъ, че тая звезда е отъ първа величина. Като я наблюдаватъ съ телескопъ, свѣтлината ѝ е толкова голѣма, че отдалече даже изглежда като голѣмъ пожаръ. Тая звезда означава пристигането на новата епоха. Бѫдещата култура представя една отъ виднитѣ звезди на небето. Радвайте се, че и слънцето, и луната, и звездитѣ предсказватъ бѫдещето.

 

Бѫдете топли и свѣтли като слънцето. Въ това се заключава здравословното състояние на човѣка. Бѫдете чисти като луната. Радвайте се и на звездитѣ, които помагатъ за развиване на вашитѣ дарби. Радвайте се, че имате възможность да се ползувате отъ енергията на планетитѣ. Радвайте се, че всичко въ свѣта работи за васъ — малкитѣ деца въ вселената, които сѫ предметно учение на възвишенитѣ и разумни сѫщества.

 

Да работимъ за славата Божия на земята!

 

Да работимъ въ Негово име и да прилагаме Неговата любовь!

 

*

5 Беседа отъ Учителя, държана на 14 ноемврий,

недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt