Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1920_01_22 Електричеството и магнетизъмътъ

Извънредни Беседи Общ Окултен Клас

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Della

Della

    Member

  • Moderators
  • 19 Мнения:

Публикувано 29 октомври 2014 - 06:31

БЕСѢДИ

отъ УЧИТЕЛЯ

ДЪРЖАНИ ВЪ ОКУЛТНАТА ШКОЛА

НА ВСЕМИРНОТО БѢЛО БРАТСТВО.

22. януарий и 5. февруарий 1920 г.

четвъртъкъ.

 

I. Кротостьта и смирението.

II. Електричеството и магнетизъмътъ.

III. Мѫчението.

 

 

(стенографски бѢлѣжки)

 

 

 

II.

ЕЛЕКТРИЧЕСТВОТО И МАГНЕТИЗЪМЪТЪ.

 

 

Въ съврѣменното общество има общъ стремежъ къмъ организиране. Организирането нѣкои наричатъ мобилизиране. Мобилизирането може да се използува и за добро и за зло. Организирането е потрѣбно въ духовния животъ. Трѣбва да си зададемъ въпроса: по кой начинъ трѣбва ние да се организираме? Нека направимъ малко наблюдение въ природата, какво правятъ малкитѣ сѣменца, какъ се организиратъ. Когато се посѣе житно зърно, то вед­нага се поляризира и почне да се организира: да пуща корени надолу въ почвата и други, клонища, нагорѣ въ въздуха. При организира­нето си туй сѣме иска да се залови за почвата — защо ? — защото отъ тамъ може да черпи сокове. Изкуството е какъ да се изваждатъ со­кове отъ земята. Сега, въпросътъ е за другитѣ коренчета, клончетата, които възлизатъ нагорѣ; и тѣ се организиратъ, и тѣ искатъ да поематъ отъ въздуха това, що имъ е необходимо. Сѫщо и ние всички едноврѣменно сме на два свѣта— материяленъ и духовенъ: черпимъ сокове отъ материялния свѣтъ — обществото. Нашитѣ корени сѫ въ него, а пъкъ клонетѣ ни сѫ въ ду­ховния свѣтъ. Можемъ ли, като съзнателни сѫщества, да приложимъ този великъ законъ на растенето, сир. да разберемъ процеса на растенето разумно? Религията е пѫть за разви­ване въ физическия свѣтъ, за организиране на обществото, и тя е започнала най-първо съ музика, разни игри, хорà, българското хоро е сè отъ ония врѣмена на първично организиране. То е физическата страна, подготовка къмъ ре­лигиозно настроение на ума и за пробуждане на съзнанието. Въ продължение на тази епоха, която започва 700 години прѣди Христа, съзна­нието и чувствителностьта сѫ се развили, и затова хората усѣщатъ сега по голѣми стра­дания отколкото тогава. И тия болѣзнени съ­стояния ще се усилятъ още повече. То е признакъ за разширение на човѣшкото съзнание. Когато наблюдавате природата, особено когато женитѣ сѫ трудни, два-три-четири мѣсеца нѣкои, жени минаватъ такова едно състояние: онѣзи, у които съзнанието не се е развило, прѣкарватъ леко, но високо развититѣ, интелигентнитѣ минаватъ много голѣма криза, и тази криза зависи отъ онова състояние на душата на дѣтето, която влиза вѫтрѣ въ свѣта на майката, заражда въ нея врѣменна дисхармония, докато майката сполучи да регулира наклонноститѣ и желанията на дѣтето; тогава то изгубва своето съзнание и се подчинява на во­лята на майката, защото майката взема надмо­щие, властъ надъ дѣтето. Дѣте, което до раж­дането безпокои много майка си, не е за прѣпорѫчване. Навеждамъ този фактъ, за да ви покажа, че много отъ религиознитѣ идеи сѫ като тия дѣца: тѣ ще влѣзатъ въ васъ — ще заченете, и нѣкои отъ тѣхъ може да ви причинятъ голѣми болки. Избавлението не седи въ помѣтането. Лѣкаритѣ казватъ, когато една майка е въ такова състояние, че е слаба и нѣма да износи дѣтето и й даватъ цѣръ за помѣтане. Помѣтането е десеть пѫти по-опасно, отколкото раждането; защото природата, която е разумна, компенсира всѣка жена; тя съ всѣко раждане се обновява, става по-умна и се развива характерътъ й, а онази, която помѣта, губи сърдечни и органически сили. Това е вѣрно и по отно­шение на идеитѣ. Ако въ вашия умъ или въ вашето сърце проникне извѣстна идея, каква да е, Божествена или друга, служите й нѣколко години и я напуснете, ще изгубите вашата умствена способность и привлѣкателностьта на вашето сърце. Затова Писанието казва: „По- добрѣ една дѣвица да не се жени", ако не се наема да стане майка, да ражда. И вие трѣбва да спазвате този законъ. Мнозина възприематъ всѣко ново учение — значи, искатъ да станатъ брѣменни. Ако не възприемете туй учение, ще възприемете разнитѣ учения на обществото — не можете да избѣгнете отъ това: обществото ще ви застави да излѣзете отъ вашето пасивно по­ложение. То постѫпва като майкитѣ и бащитѣ съ дъщеритѣ си: „Ожени се! Докога ще чакашъ?"; днесъ-утрѣ й казватъ това, и най-послѣ дотегва на момата, и тя направя прѣбързанъ изборъ.

 

Религиознитѣ,духовнитѣ и общественитѣ идеи, които сме възприели, би трѣбвало да внесатъ въ нашия животъ елементи, които могатъ да разширятъ съзнанието ни, да усилятъ во­лята ни, да очистятъ сърцето ни и да просвѣтятъ ума ни. Всѣки трѣбва да носи въ себе си тѣзи качества. А при развиване на тѣзи съврѣменни идеи два фактора иматъ важно зна­чение, тѣ сѫ нашата мозъчна система и нашата симпатична система; мозъчната система е едно динамо, акумулаторъ на електричеството, симпа­тичната нервна система регулира, акумулира магнетизма. Ония, които сѫ високо интелигентни и станатъ неврастеници, често усѣщатъ лазене по краката, по гръбнака, това сѫ молекули отъ електричество. У нѣкои туй движение на елек­тричеството се изразява въ щипения; то сѫ малки експлозии на тази електрическа енергия. Когато електричеството прѣобладава и има надмощие въ организма, човѣкъ се изтощава, става сухъ, неговитѣ мисли и желания образуватъ чрѣзъ елек­тричеството онази вѫтрѣшна сухота, която по­степенно почва да руши вѫтрѣшното единство на организма. Този обратенъ процесъ се измѣня и прѣвръща въ полезенъ чрѣзъ магнетизма. За тази цѣль симпатичната нервна система служи като акумулаторъ на живата магнетична сила, която иде отъ живото слънце. Щомъ почне да се възстановява надмощието на магнетичната сила, у заболѣлитѣ неврастеници става слѣдното: тѣ почватъ да усѣщатъ, че ги облива от­долу приятна топлина. И тъй, за да бѫде чо­вѣкъ готовъ да възприеме онова, което е по­лезно и добро въ живота, непрѣмѣнно тия двѣ течения трѣбва да сѫ въ хармония. Тѣ сѫ тъй сѫщо необходими за възприемането на новитѣ идеи, които идатъ отъ небесния свѣтъ. Въ нор­малния организъмъ електричеството и магнетизъмътъ, като се съединяватъ, образуватъ приятна топлина, и тогава се забѣлѣзва процесъ на истински животь. Нѣма ли хармония въ нашия мозъкъ горѣ и въ стомашния долу, въ така на­речения слънчевъ вѫзель, не може да бѫдемь носители на новитѣ идеи.

 

Имайте прѣдъ видъ, че, като говоря за електричество и магнетизъмъ, не го разбирамъ така, както физицитѣ сега го познаватъ. Елек­тричеството и магнетизъмътъ иматъ три състоя­ния : магнетизъмътъ има лѫчисто състояние и въ това лѫчисто състояние той е носитель на то­плина; щомъ мине въ друго, водно, състояние, топлината се поглъща, сир. въ самия магнети­зъмъ става извѣстна реакция, съединение на сили; трето състояние на магнетизма е онова, което сгѫстява материята. За сгѫстяване на ма­терията служи вѫтрѣшното привличане на маг­нетизма — втвърдяването. Какво ни сочи мате­рията ? Вие имате житно зърно, неговата външна обвивка е магнетизъмъ въ твърдо състояние; трѣбва да му доставите влага и, като влѣзе въ стомаха, да го прѣвърнете въ жидко състояние; и отъ стомаха го поглъща симпатичната нервна система и го прѣпраща въ мозъка, дѣто то се прѣвръща на лѫчи и се проявява въ право мислене. Когато човѣкъ има магнетизъмъ, той е прѣдразположенъ къмъ приятно и здраво мислене.

 

Туй, което ви казвамъ, е още много общо. Процесътъ, който става въ организма, сир. въ симпатичната нервна система, става въ нашето подсъзнание, несъзнателно. Когато процесътъ е правиленъ, ние усѣщаме приятностъ. Тъй усѣщатъ младитѣ — усѣщатъ развитие въ живота. Старитѣ, у които има надмощие мозъчната система, усѣщатъ недоимъкъ отъ магнетизъмъ. Имайте прѣдъ видъ слѣдующето: прѣодоляващето влияние на електричеството се обуславя отъ нашитѣ лични чувства. Послѣднитѣ често задържатъ електричеството и го правятъ взривно — личнитѣ чувства правятъ гранатитѣ и бомбитѣ. Малкитѣ избухвания сѫ хвърляния бомби и всичко друго, което е приготвено въ човѣшката лабо­ратория, напълнена съ електричество, и тѣзи изхвърляния може да умъртвятъ човѣка — ако тѣзи бомби паднатъ по всички правила на из­куството, човѣкъ ще свърши. Но ние духовнитѣ хора сме повикани да научимъ другитѣ да не се биятъ. Сè пакъ, да не мислите, че, като проповѣдваме това учение — да нѣма топове, гра­нати и бомби, ние сме изкоренили отъ свѣта всичкото зло; не, то стои на друго мѣсто. За­това именно окултната наука идва да прѣобрази човѣшкия мозъкъ и цѣлата симпатична нервна система, сир. всички нейни клѣтки да станатъ миролюбиви и да разбератъ, че може и безъ война.

 

Азъ ви говоря върху този прѣдметъ, по­неже забѣлѣзвамъ, че хората на новото течение туй, което градятъ отъ една страна, отъ друга го съсипватъ. За примѣръ азъ мога да подко­пая вѣрата на нѣкого, ако му кажа: „Нема мислишъ, че това, което вѣрвашъ, е право ?" Доста е да му туря това въ ума, или да кажа: „Ти на тѣзи глупости вѣрвашъ ли? Какви сѫ твоитѣ доказателства?", и той ще си каже: "Дѣйствително, азъ, културенъ човѣкъ, не трѣбва да вѣрвамъ на това". Най-първо въ какво седи културата? Като кажете култура, трѣбва да имате опрѣдѣлена идея въ какво се състои тя, кое е положителното въ нея. Ама ще кажете: „Имаме вѣра". Въ какво имате вѣра? Когато едно врѣме Моисей проповѣдваше на еврей­ския народъ, имаше реална опитностъ, той имъ каза: „Тъй рече Господъ"; прави-струва, и всичко това, което прави, не бѣ теория, а опитностъ. И Иисусъ, когато дойде, сѫщо имаше опитностъ, защото той рече: „Отецъ тъй ме е научилъ, съ него азъ живѣя". Ние ще излѣземъ да проповѣдваме новото учение, но въ какво стои това ново учение? Въ това, че Богъ казва, какво войната трѣбва да бѫде изключена изъ човѣшкия животъ, че тя е най-голѣмото прѣстѫпление въ свѣта. Никакво воюване! Нито на физиче­ското, нито на астралното, нито на менталното поле. А какво иска Господъ отъ васъ ? Работа, работа, а не воюване. Положително, работа иска той днесъ. А въ какво се състои тази ра­бота? Да бѫдете носители на неговата любовь; но не тъй, както досега сте я разбирали. Тъй, както сега я разбирате, тя е сила, която ще ви направи на пастърма.

 

Сега ще ви обясня моята мисълъ, въ какво именно ще ви направи тя на пастърма? Нека направимъ една аналогия чрѣзъ наблюдаване природата. Прѣвеждамъ „любовъ" въ „топлина". Топлината сама не спомага за поддържане вла­гата въ земята, и всички растения при нея изсъхватъ; значи, когато има топлина, трѣбва да има и други елементи, които да задържатъ извѣстна влага, а топлината отъ своя страна да прѣвърне тази влага въ дъждъ; ще рече, да носи едноврѣменно и влага въ себе си. Ако топлината идва безъ влага, тя е опасна, любовьта идва като енергия отъ духовния свѣтъ. Тя кой елементъ трѣбва да донесе съ себе си? Кротостьта и смирението. Не може да проявите любовъ въ живота, ако нѣмате кротостъ и сми­рение. Христосъ какво казва? „Елате при менъ, понеже съмъ кротъкъ и смиренъ". Защо „при менъ" ? Защото Той е кротъкъ и смиренъ. Като говоря да сте кротки и смирени, имайте прѣдъ видъ, че не казвамъ да бѫдете слаби: споредъ менъ, кроткиятъ е най-силенъ, най- уменъ и най-добъръ човѣкъ. Туй разбирамъ азъ подъ думата кротостъ. Тя е крѣпостъ, въ която човѣкъ е въ такава безопасностъ, че неприятельтъ може да изхвърли всичкитѣ си бомби и шрапнели и пакъ да не му направи нищо; тя е броня. Онзи, който има истинска кротость, може да го бомбардира отдалечъ неговиятъ неприятель, колкото ще. Дори ако успѣе да при­ближи до него, кроткиятъ ще натисне своя бутонъ на кротостъ, и тогава яростьта на неприя­теля ще прѣмине, и той ще рече: „Ти си кротъкъ човѣкъ". Вие да се не самоизмамвате, че сте кротки: щомъ още се карате, не сте кротки. Ако отъ сто души само десетъ правѣха изклю­чение по отношение на кротостьта, имаме пра­вилна наука; но сегашното положение е обрат­ното: отъ 100 души едва има само 10 кротки. Кротостьта и смирението сѫ два фактора, двѣ условия, при които любовьта се проявява, тѣ сѫ подобни на въздуха и влагата, които спомагатъ на земята да вѫзрасти всички зародиши.

 

Като ви говоря върху този прѣдметъ, азъ искамъ да започнемъ съ опитъ, да туримъ въ дѣйствие кротостьта и смирението, да образу­ваме отъ тѣхъ една вълна и така да прѣмахнемъ по възможностъ дисхармонията, която сѫществува въ свѣта. Може да се молите 10 пѫти на денъ, може да се разкайвате 100 пѫти, то нѣма да ви спаси, ако у васъ сѫществува тази дисхармония. Когато шишето е пукнато, може да го пълните, колкото искате, водата нѣма да се задържи въ него. Здраво трѣбва да бѫде шишето, въ което се налива вода. Българитѣ, когато се пукне стомна, взематъ че я замазватъ съ восъкъ; но това замазване не е трайно: водата може пакъ да изтече. А отѣ какво се зараждатъ тѣзи пукнатини? Отъ противоположнитѣ дѣйствия на поменатитѣ сили въ даденъ моментъ. Когато стане извѣстенъ взривъ, въз- пламенението става не по обикновенъ пѫть; съ­бира се енергия и, като не може да стане пра­вилно съединение, става взривъ. Напр., ако въ задната частъ на главата ви е събрана енергия отъ електричество и магнетизъмъ, която ви потиква да се проявите, и ако почнатъ хората отвсѣкѫдѣ да ви заграждатъ и да ви прѣчатъ да я използувате, непрѣмѣнно ще има експлозия. Спратъ ли ви хората въ извѣстно дѣйствие, почвате да се разгнѣвявате и да викате. Не е този начинътъ, по който може да се работи. Азъ и другъ пѫть съмъ ви казвалъ, че вие трѣбва да пазите своята енергия. Вижте военнитѣ — тѣ обикновено гледатъ да запазятъ своя­та сила; дирятъ да намѣрятъ противника и чрѣзъ измѣрване нагаждатъ топоветѣ така, що­то шрапнелитѣ да падатъ точно на цѣльта. Енергията, която сега притежавате, е създадена въ разстояние на много хиляди години; не ми­слете, че този организъмъ и тази енергия, които имате, сѫ създадени веднага; да се сътворятъ най-малко е взело 100—200 хиляди години. Въ природата нѣма никѫдѣ банки, откѫдѣто да заемате — духовниятъ свѣтъ на заемъ не дава. Може да ви даде едно сомунче, колкото да поддържате живота си, но да живѣете за смѣтка на природата, безъ да работите, такова нѣщо нѣма. Всичко въ нея е точно отмѣрено, чрѣзмѣрность или излишъкъ нѣма, защото всѣки излишъкъ, ако е чрѣзмѣренъ, носи извѣстни влияния; ако имате повече материя въ васъ, отколкото ви е потрѣбна, ще заболѣете; ако мускулитѣ ви станатъ по-силни, отколкото е не­обходимо, ако вашата нервна система се раз­вие повече, отколкото трѣбва, непрѣмѣнно идва болѣзнено състояние. Природата дава и взема, прави обмѣна, но всѣки день прави и точна равносмѣтка. Трѣбва ò това правило да се дър­жите и вие. Заражда се у васъ добра идея, и почвате да служите на Бога, но вечерьта се прибирате и си казвате: „Не си струва трудътъ" — съ това вие се съсипвате. При всѣко поколѣ- баване вие помѣтате, завършвате деня съ пасивъ — вашата каса има недоимъкъ. Трѣбва отсега нататъкъ да започнете да изучавате усло­вията, при които се развива вашата мозъчна система и вашата симпатична нервна система, и всѣка вечерь да си давате отчетъ. Имате извѣстно неразположение спрѣмо нѣкого — обидилъ ви или ви направилъ нѣкакво зло — каз­вате: „Азъ на този човѣкъ ще му дамъ да разбере!" Да допуснемъ, че можете да му дадете да разбере — да му вземете богатството, да осиромашее, или да го унищожите — какво лично ще спечелите отъ това? Утрѣ другъ ще има нѣщо противъ васъ, той пъкъ ще ви ограби или унищожи - ето ви взаимно самоунищоже­ние. Дръжте въ себе си винаги мисъльта, че Божественъ Духъ живѣе въ всѣки човѣкъ; са­мо че у нѣкои хора живѣе въ подсъзнанието, у други въ съзнанието, у трети въ свърхсъзнанието. Онѣзи, у които Духътъ живѣе въ подсъ­знанието, чувствуватъ го като импулсъ да сторятъ нѣщо добро; ония, у които живѣе въ съ­знанието, казватъ си: „Азъ мисля, че това е добро и трѣбва да го направя" и направятъ го; онѣзи, у които Духътъ живѣе въ свърхсъзнанието, казватъ: „Това е Божествено и моето прѣдназначение е да си жертвувамъ дори и жи­вота за него“; слѣдователно, онѣзи, у които живѣе Духътъ въ свърхсъзнанието, се самопожертвуватъ; онѣзи, у които живѣе въ съ знанието, се подвизаватъ. Та, Духътъ може да е като потикъ въ подсъзнанието, като мислене въ съ­знанието и като опрѣдѣленъ вече стремежъ за самопожертвуване въ свърхсъзнанието. Употрѣбявамъ съврѣменни научни термини, а вие ще си ги прѣведете, както искате.

 

Азъ не говоря за отвлѣчени идеи, затова искамъ да бѫдатъ тѣ добрѣ възприети и при­ложени отъ васъ. И ще ги поставимъ на съотвѣтенъ опитъ — опитъ на свърхсъзнанието, опитъ на съзнанието, опитъ на подсъзнанието. Ако нѣкой би ви попиталъ: „Каква е вашата опитность? Какво знаете за Бога или за Хри­ста", ще кажете: „Азъ чувствувамъ" — то е вашето подсъзнание, или най много може да ка­жете : „Азъ мисля" — то е вашето съзнание. Обаче, когато дойде до самопожертвуване, ще кажете: „Дотамъ не съмъ дорасълъ още". Но смисълътъ на живота е само въ завързването и узрѣването на плода — когато една идея завърже плодъ въ свърхсъзнанието. Условията, при които живѣемъ, не сѫ изключителни - това сѫ нови фази въ човѣшкото развитие. Нѣкои отъ сегашната раса ще минатъ отъ подсъзнанието въ съзнанието, други отъ съзна­нието въ самосъзнанието, а трети отъ съзна­нието въ свърхсъзнанието. Бѣдата стои именно въ това, че вие се страхувате да напра­вите опитъ. И азъ мога да опрѣдѣля, какъвъ страхъ по нѣкой пѫть ви обзема, какви съмнѣния проникватъ въ душата ви. Учението, по което вървите, е строго математически опрѣдѣлено — въ него нѣма никакви изключения, и въ васъ не трѣбва да има никакви съмнѣния. Усъмните ли се въ Бога за една минута, веднага ще ви се изпрѣчи вашето минало, всичкиятъ вашъ животъ въ картини — цѣлъ адъ, ще из­питате голѣми страдания; повѣрвате ли въ Бога, ще дойде бѫдащиятъ ви свѣтълъ животъ. Ще кажете : „Азъ ще си остана на особено мнѣние“ ; въ тази школа и въ този пѫть нѣма особени мнѣния — ще трѣбва да отидете или налѣво, или надѣсно: не може да бѫдете неутрални.

 

Именно, за да можете да се запознаете съ духовния свѣтъ — ще опрѣдѣля сега това — вамъ сѫ потрѣбни електричеството и магнети­зъмътъ на свърхсъзнанието, а ако искате да развиете вашето самосъзнание, потрѣбно ви е електричеството и магнетизъмътъ на съзнанието. А по какъвъ начинъ ще познаете, че ги имате ? Когато въ природата лѣтно врѣме падне роса, всичкиятъ прахъ и сажди, които сѫ се вдиг­нали и хвърчатъ по въздуха, падатъ на земята, и атмосферата се прѣчиства; сѫщо и ние, ко­гато сме пълни съ този магнетизъмъ и това електричество, за които ви говорихъ, скоро про­щаваме. На оногова, който не може да прощава, казвамъ му: „Ти имашъ много малко магнетизъмъ и електричество". И думитѣ на Христа: „ Докато не се родите отъ духъ и вода" азъ прѣвеждамъ така: думата „вода" съ думата „магнети­зъмъ", а „духътъ" — това е движение, елек­тричество на свърхсъзнанието. Именно тѣзи два елемента, иска да каже Христосъ, ако не влѣзатъ въ васъ, не може да имате животъ, по­неже тѣ сѫ най-важнитѣ елементи.

 

Сега ще минемъ да прѣведемъ думитѣ „кротость" и „смирение". Вие имате този ма­гнетизъмъ въ себе си, но ще трѣбва да научите метода да прѣвръщате тази сила отъ едно съ­стояние въ друго. Стомахътъ прѣвръща твърдата храна въ жидка, бѣлитѣ дробове я прѣпращатъ въ мозъка, а мозъкътъ, който е органъ на динамическата енергия, прѣвръща тази материя въ електричество и наново я разпраща изъ цѣлия организъмъ. Правилното мислене и чувствуване седи въ това, да знаете, нѣщата, които сѫ вѫтрѣ, въ васъ, да ги прѣвръщате въ електричество. Ето една велика и дълбока наука. И ако знаете това прѣвръщане, вашитѣ думи ще иматъ сила и тежесть. А не може да направите това, ако нѣмате електричество и магнетизъмъ. Трѣбва да бѫдете изпълнени съ жива електрическа и магне­тична енергия, и тогава, като говорите на нѣкого, ще намѣрите у него годна почва за сѣене. По такъвъ начинъ и вашиятъ животъ ще стане по-сносенъ и по-приятенъ. Не си туряйте мисъль, че трѣбва да измѣните живота си въ друга по­сока; не, само ще отдѣлите отъ себе си всички лоши утайки, и тогава домашниятъ ви и личниятъ ви животъ ще взематъ права насока. Напр., ако можехте да вдъхнете на съврѣменното общество да изключи лъжата изъ срѣдата си или, ако хората лъжатъ, да лъжатъ поне 10%, това ще бѫде голѣмъ прогресъ, а сега 90% лъжатъ. Ще приведа примѣръ съ единъ религиозенъ човѣкь. Прѣди 18 години попитахъ единъ обущарь, евангелистъ, който често ходи въ църква: „Можешъ ли ми направи обуща?“ Отговори ми: „За тебе имамъ много здрави обуща“. Слѣдъ като ги взехъ и ги носихъ единъ мѣсецъ, тѣ се напукаха и се скѫсаха. Когато му съобщихъ това, той ми рече: „Отдѣ да зная!“. Гледалъ човѣкътъ просто да продаде стоката си. Но съ тия обуща, които продаде на менъ и на други, разбира се, той съсипа всич­кото свое реноме. Когато речете да дадете обѣщание, спрете се и помислете прѣдварително, ще можете ли да го изпълните, и не обѣщавайте много, ала, когато обѣщаете, стойте твърдо на думата си, макаръ земята да се обър­не съ главата надолу. Речете да слѣдвате нѣкое учение, слѣдвайте го докрай. А сега, по този начинъ, по който дѣйствувате, новото уче­ние не може да хване коренъ въ свѣта.

 

Но да се повърнемъ къмъ този магнетизъмъ, който е необходимъ и който се чудите какъ да добиете. Азъ ще ви приведа слѣдния примѣръ. Ако нѣкое желѣзо ви попита: „Какво да направя, за да добия топлина и свѣтлина", какво ще отговорите? — „Има методъ", — „Какъвъ е?" — Желѣзарьтъ ще те турне ей-тамъ на онова огнище, ще духа съ духалото, ще се разпали огънь, и ти ще добиешъ топлината и свѣтлината, които желаешъ". Прѣдчуствувамъ вашата мисъль и вашия въпросъ: „Отдѣ и какъ да добиемъ топлината и свѣтлината ние, които искаме да свѣтнемъ като желѣзото?" — Като минава енергията по онази жица, виждате какъ лампата свѣти; сѫщо така прѣзъ васъ трѣбва да мине Божествениятъ токъ. И въ електрическитѣ искри има съзнание; тѣ се радватъ на това, което вършать, и казватъ: „Доволни сме, че ви свѣтимъ". А огнището е вашето сърце. Всѣка идея, която искате да прокарате въ свѣта, ще трѣбва първо да я поставите на огнището на вашето сърце и да турнете въ дѣйствие духалото, да разпали вѫглищата. Кои сѫ вѫ­глищата, които трѣбва да турнете на огнището ? Въздухътъ, който е потрѣбенъ за горѣнието, сѫ вашитѣ мисли; тѣ образуватъ процеса на горѣнието, а вѫглищата? (Обаждатъ се: Чувствата). На огнището ще турите своитѣ ми­сли и чувства и, като разумния ковачъ, ще из­вадите съ своитѣ клѣщи желѣзото отъ жарьта, ще го погледате дали се е зачервило, ако не, ще го пъхнете пакъ въ жарьта, ще направите това нѣколко пѫти, докато желѣзото се на- свѣтли. Така, когато искате да прокарате нѣкоя идея въ свѣта, ще трѣбва да я нагорещите въ вашето огнище — сърцето. Като нагорещявате една идея съ Божествена енергия, тя не изгубва, а печели: придобива свойствата на радия. Излѣзе ли веднъжъ изъ вашето сърце, тя за 30 хиляди години постоянно ще освѣтлява. А не е малко нѣщо да пратимъ една идея въ свѣта, да живѣе 30 хиляди години — то е доста дълъгъ животъ. Вашитѣ сегашни идеи колко врѣме живѣятъ? Тѣ иматъ много кратковрѣмененъ животъ. Израждането на свѣта се дължи на факта, че въ въздуха и въ васъ има много идеи, мисли и желания, отъ които трѣбва да се очистите. Когато Христосъ е казалъ: „Вие сте гробища варосани", не е билъ далечъ отъ истината. Дойде ви една мисъль, веднага слѣдъ това друга, дойдатъ ви же­лания слѣдъ желания, и вие се прѣтрупвате и прѣвръщате на гробища само отъ мъртви мисли и желания, между които тукъ-тамъ ще намѣрите, и то твърдѣ рѣдко, нѣкой дѣйствително живъ човѣкъ. Христосъ, който идва сега на земята, иска да възкръси всички възвишени мисли и желания. Тѣ сѫществуватъ—само чакатъ момента на възкресението. И казва Писанието: „И дѣлата имъ щеходятъ слѣдъ тѣхъ". Трѣбва да сторите мѣсто на тази велика Боже­ствена вълна на оживѣване, която идва; трѣбва да се отворите, да мине тя прѣзъ васъ; ако не се отворите сега, послѣ може да се разтва­ряте колкото искате, ще бѫде късно и безпо­лезно. Трѣбва да се готвите, защото е настаналъ важенъ и удобенъ моментъ въ живота ви, какъвто никога не сте имали, за да може тази Божествена вълна, която идва отъ горѣ и е на­ближила, да мине прѣзъ васъ. Яко вашиятъ умъ и вашето сърце сѫ готови, ако имате електричество и магнетизъмъ, сир. материялитѣ, съ които да работите, тази вълна ще ви подеме съ туй движение въ свѣта и ще намѣрите сми­съла въ живота. Тогава ония мисли и желания отъ хиляди години, които сѫ изчезнали отъ паметьта ви, веднага ще се възстановятъ. При въз­становяването имъ вие ще бѫдете като въ по­ложението на онзи американецъ, който заедно съ своята възлюблена тръгналъ да прѣкара нѣ- кѫдѣ медения си мѣсецъ, и, като се сблъскалъ тренътъ, въ който пѫтувалъ, съ другъ насрѣща идващъ, младоженецьтъ полудѣлъ, турватъ го въ лудница, дѣто прѣстоява 16 години; по едно врѣме избѣгва оть тамъ, качва се на другъ тренъ, става ново сблъсване съ този тренъ и умътъ му се намѣства; и съ васъ ще стане та­кова второ сблъсване, което ще намѣсти ума ви. Но ще бѫде щастливъ само онзи отъ васъ, който успѣе да се качи на втория тренъ. Не се страхувайте отъ катастрофи — какво по-хубаво отъ това: ще се намѣсти умътъ ви, и вие ще разберете смисъла на живота.

 

*

 

Искамъ да се раздѣлите двама по двама, между които има хармония. Може да направите опитъ най-малко по двама. Но ако единиятъ е сухъ, другиятъ трѣбва да бѫде тлъстичъкъ — двама сухи на едно мѣсто да не се събиратъ. Търговецъ, който има капиталъ, е мазенъ — тлъ­стичъкъ, а онзи, който е безъ пари, е сухъ и уменъ; но търговецътъ, за да успѣе, казва на сухия: „Азъ съмъ мазенъ — богатъ, ти си сухъ — уменъ, ще дойдешъ да работишъ съ моя капиталъ“. И съ почвата е така: тя трѣбва да бѫде тлъста, защото инакъ хората не садятъ. Ще рече, ще се изберете: онзи, който има капиталъ, тлъстиятъ, ще се събере съ оня, който има умъ; онзи, който има повече електричество, — съ другъ, който има повече магнетизъмъ. Ще образувате така една разумна верига, за да видимъ какво ще излѣзе отъ нея. Тогава ще пристѫпимъ къмъ ония малки опити, за които ви говорихъ. Най-първо, ще трѣбва да измѣните извѣстно ваше състояние: при голѣма тревога, не да спрете и да стане сътресение, но да умѣете така да прѣвърнете чувствата и мислитѣ си, щото всичката енергия да използувате за добро. Ще срѣщнете нервни хора, трѣбва да знаете да прѣработите и използувате тѣхната енергия за полезна работа. Разбира се, като вземете из­лишното, непотрѣбното тѣмъ — не да ги обе­рете. Всѣки търси добри хора, добро общество, добри учители, добри свещеници; но много малко сѫ такива. Хората отъ новото общество трѣбва да разбиратъ законитѣ, които учатъ да прѣработватъ старитѣ и лоши материяли, както природата ги прѣработва. Така ще дадете новъ потикъ на съврѣменното общество. И въ този  потикъ ще се прояви Христосъ.

 

Азъ ще спра тукъ и при втора бесѣда ще продължа върху това.

 

(Бесѣда, държана на ученицитѣ отъ окултната школа

на Всемирното бѣло братство, на 22. януарий 1920 г., четвъртъкъ).







Теми съдържащи: Извънредни Беседи, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt