Jump to content
Ани

1943_10_31 Ценни нѣща

Recommended Posts

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Ценни нѣща

 

III. Послание Йоаново.

 

Нѣщата въ природата сѫ ценни поради съдържанието, което иматъ. И човѣкъ е цененъ по сѫщата причина — по съдържанието, което му е дадено. Колкото и да е ценно съдържанието на нѣщата, ако не сте внимателни къмъ него, то може да изчезне. Напримѣръ, ценно е розовото масло, но ако не се държи въ добре затворено шишенце, лесно ще излети. Преди две години ходихъ въ Казанлъкъ. Подариха ми нѣколко шишенца съ гюлово масло. Като се върнахъ, закачихъ ги на стената. Тѣ бѣха добре запушени. Следъ време погледнахъ да видя, какво е станало съ розовото масло — оказа се, че шишенцата бѣха праздни. Подаръкътъ отиде въ въздуха. Всѣко ценно нѣщо трѣбва да се пази добре.

 

Мнозина говорятъ за любовьта, но не знаятъ, какъ да я запазятъ; не знаятъ, какъ да я приложатъ. Най-неразбраното нѣщо е любовьта. Отъ какво е неразбраната любовь: отъ картофи, отъ празъ, отъ лукъ? Значи, има любовь отъ различни нѣща. Има устойчива и неустойчива или преходна любовь. Нѣкой казва, че отъ любовь набилъ нѣкого, или го наскърбилъ. Да наскърбишъ човѣка, това не е любовь. Лесно се говори, но мѫчно се прилагатъ нѣщата. Не всичко, което се говори, може да се изпълни. Да мислишъ, че можешъ всичко да направишъ, това значи, да живѣешъ съ предвзети идеи, да се представяшъ повече отъ това, което си въ действителность. И скромниятъ иска да се представи повече отъ това, което е въ сѫщность, но като остане самъ, вижда, че не е така.

 

Единъ день бѣхъ въ едно Варненско село на разходка. Виждамъ на пѫтя едно малко кученце носи кость въ устата си. Вдигнало нагоре опашка, върви гордо, самонадѣяно. Отдалечъ се зададе едно голѣмо куче, затича се къмъ малкото, наежи се срещу него и го запита: Кой ти даде право да носишъ тая кость? Малкото кученце се уплаши, остави костьта и се опита да избѣга. Голѣмото куче не се задоволи съ това, натисна кученцето и започна да го дави. Малкото се бори, квичи, моли се да го пусне. Наблюдавахъ, какво ще стане по-нататъкъ. Голѣмото куче повече закачаше малкото, играеше си съ него, само да го стресне. Най-после то взе костьта отъ малкото и продължи пѫтя си. Като се видѣ свободно, малкото кученце почна да тича и настигна друго, по-малко отъ него. Хвърли се отгоре му, обърна го на гръбъ и започна да го дави. Съ това то искаше да му каже: Ще ти дамъ да разберешъ, какво значи възпитание. Така възпитаваха и мене.

 

Какво виждаме днесъ въ живота? Всѣки човѣкъ постѫпва съ по-слабия отъ себе си така, както по-силнитѣ сѫ постѫпвали съ него. Силниятъ, като срещне слабия, пита го: Кой ти даде право да постѫпвашъ така? Ако по-силенъ отъ него се изпрѣчи на пѫтя му, и той го запитва сѫщото. И слабиятъ, като намѣри по-слабъ отъ себе си, постѫпва като силния.

 

Като наблюдавамъ сегашнитѣ хора, не зная, какъвъ процентъ отъ тѣхъ ще бѫдатъ приети на небето. Ако нѣкой влѣзе въ небето, едва ли ще прекара една седмица. Въ скоро време ще го хване носталгия и ще каже: Тоя свѣтъ не е за мене. Всѣки обича такъвъ свѣтъ, който е нагласенъ споредъ изискванията на неговия умъ, на неговото сърдце и на неговата душа. Всички хора не разбиратъ еднакво живота. Голѣмо различие сѫществува между тѣхнитѣ разбирания. Всички области на земята различно се освѣтяватъ и отопляватъ отъ слънцето. Най-добре е освѣтенъ и отопленъ екваторътъ, а най-слабо — полюситѣ.

 

Казватъ за нѣкого, че билъ опъкъ, неразбранъ човѣкъ — Защо е такъвъ? — Защото не разбира живота. Който разбира живота отъ гледището на екватора и на полюситѣ, минава за новъ човѣкъ. И писатели има такива. Животътъ на екватора се отличава съ голѣма горещина, а тоя на полюситѣ — съ голѣмъ студъ. Поради голѣмия студъ, полюситѣ не сѫ населени. Тѣ представятъ само складъ на енергия. Както на земята има два полюса — северенъ и юженъ, така и въ човѣка има два полюса, които сѫ складъ на енергия; тамъ нѣма никакъвъ животъ. На полюситѣ деньтъ и нощьта траятъ по шесть месеца. Тамъ ставатъ голѣми бури. На мѣста ледътъ достига петь-шесть метра дебелина. Ще кажете, че при тия условия не може да има никаква култура. Изобщо, на земята още не може да сѫществува такава култура, каквато се изисква. Това се вижда отъ голѣмитѣ противоречия, презъ които хората минаватъ. Нѣкой се оплаква, че лесно забравя. Много естествено, той забравя, защото не е развилъ чувството на редъ и порядъкъ въ себе си. Той не туря нѣщата на мѣстата имъ и ги разбърква. Виждате, какво прави словослагательтъ. Всѣка буква, всѣки знакъ е туренъ на своето мѣсто. Щомъ си послужи съ една буква, веднага я туря на мѣстото ѝ. Не поставя ли буквитѣ на мѣстото имъ, нищо не може да направи. Виждате, какъ сѫ наредени клавишитѣ на пианото. Всѣки клавишъ означава опредѣленъ тонъ. Който знае да свири, взима точно опредѣленъ тонъ. Ако нѣкой не знае да свири, удря безразборно и създава голѣма дисхармония. Такава дисхармония сѫществува и въ домоветѣ. Влизате въ нѣкой домъ и още отъ вратата виждате голѣмъ безпорядъкъ: масата, столоветѣ не сѫ на мѣсто; повечето дрехи сѫ разхвърляни по креватитѣ, а нѣкои сѫ закачени едни върху други въ пъленъ безпорядъкъ. Възможно ли е при това положение да намѣришъ всичко, което търсишъ? Можешъ ли при това положение да помнишъ, кѫде си турилъ нѣщо?

 

Единъ познатъ ми разправяше, какъ търсилъ единъ день лулата си. Като пушилъ, турилъ я нѣкѫде и не помни, де я оставилъ. Пита жена си, дъщеря си, не сѫ ли я видѣли. Всички търсятъ, но не могатъ да я намѣрятъ. По едно време той се хваща за ухото и, какво да види? Лулата е на ухото му. Той самъ я закачилъ на ухото си и забравилъ, де я турилъ.

 

Това, което ви говоря, не е за развлѣчение, нито за обезсърдчаване. Не искамъ и да ви утешавамъ. Фактъ е, че мисъльта ви не е съсрѣдоточена. Като живѣете, трѣбва да бѫдете съсрѣдоточени. Дали сте на тоя, или на оня свѣтъ, едно и сѫщо се иска отъ васъ. Де е оня свѣтъ? Ако ви кажа, де е оня свѣтъ, и ако ви кажа, че азъ живѣя и на тоя, и на оня свѣтъ, нѣма да повѣрвате. Ако ви кажа, че съмъ отъ слънцето и живѣя тамъ, ще повѣрвате ли? Единъ день пѫтувахъ отъ София за Варна. Въ купето имаше нѣколко видни българи, които се разговаряха по политиката. По едно време единъ отъ тѣхъ се обърна къмъ мене и ме запита, отде съмъ. Казахъ му, че съмъ отъ слънцето. — Възможно ли е това? — Възможно е. И вие сте отъ слънцето, но сте забравили това, а азъ зная. — По какво се познава кой човѣкъ е отъ слънцето? — По-добрия му животъ. Хората отъ слънцето живѣятъ добре. Който не е отъ слънцето, не живѣе добре. Едно време земята е била въ слънцето, но по-кѫсно се отдѣлила отъ него. Казвамъ: Всички хора сѫ отъ слънцето, но сѫ забравили това. Всѣки трѣбва да се запита, кѫде е билъ преди да се е отдѣлила земята отъ слънцето. Ще кажете, че това внася противоречие въ човѣшкия умъ. Споредъ мене, противоречието се ражда, когато умътъ на човѣка е заетъ едновременно съ две различни идеи. Докато го занимава само една идея, той не може да изпадне въ противоречие. Който е заетъ само съ своя личенъ животъ, не се интересува отъ обществения животъ. Той е въ положението на мравката, която не се интересува отъ онова, което става вънъ отъ нея. Тя не подозира, че въ Европа има война. Другъ е въпросътъ, ако човѣкъ държи въ ума си идеята за Божествения животъ. Тая идея е широка. Тя обхваща цѣлокупния животъ — личния, семейния, обществения и общочовѣшкия.

 

Каква е идеята на сегашния човѣкъ за Бога, за природата, за реда и порядъка въ живота? Той гледа на тия нѣща по детински. И това не е лошо, но липсва нѣщо въ разбирането на човѣка. Това е все едно да нарисувашъ една карикатура и да мислишъ, че тя представя истинския образъ на човѣка. Защо трѣбва да рисувашъ човѣка карикатурно? И безъ това той е изопачилъ чъртитѣ си. Малко хора ще срещнете днесъ, които сѫ запазили оня образъ, който имъ билъ даденъ първоначално. Казано е за човѣка, че е създаденъ по образъ и подобие Божие, но днесъ тоя образъ е изгубенъ. Много художници сѫ рисували върху него, всѣки е турялъ нѣщо свое, поради което сѫ го окарикатурили. Ако човѣкъ е роденъ отъ сприхави родители и се движи между такива хора, носътъ му става дълъгъ и сухъ. За да изправи носа си, той се нуждае отъ вода. Въздухътъ, въ който живѣятъ сприхавитѣ хора, съдържа вѫглена киселина повече, отколкото трѣбва. Значи, сприхавиятъ страда отъ липса на вода и отъ изобилие на вѫглена киселина. Организъмътъ на човѣка се нуждае отъ известно количество вода. Не се ли набави това количество, той страда отъ сухота. Водата е необходима за организъма, но не и вѫглената киселина. Растенията, обаче, не могатъ безъ вѫглена киселина. Тя е необходимо условие за тѣхъ.

 

Кои условия сѫ необходими за човѣка? — Свѣтлината, въздухътъ, водата и храната. Всѣко нѣщо се развива при специфични условия. И единицата, като жива величина въ органичния свѣтъ, се нуждае отъ условия. Нулата, напримѣръ, е условие за нейното развитие. Ако туримъ една нула надѣсно отъ единицата, тя става десеть пѫти по-голѣма. Ако туримъ две нули, тя става сто пѫти по-голѣма. Да се увеличи единицата десеть пѫти, това значи, да претърпи десеть промѣни въ себе си, т. е. да обиколи крѫга десеть пѫти. Подъ „единица“ разбирамъ сѫществуването на единъ Богъ въ Битието, Който е единенъ въ себе си. Въ Бога нѣма никакво раздвояване. Двойката подразбира отражение на цѣлата природа, на цѣлото Битие. Единицата и двойката заедно даватъ тройката — първата фаза, въ която Битието се проявява, а именно, въ дома, дето единицата е бащата, двойката — майката, а тройката — детето. Казва се за Бога, че е троеличенъ, т. е. проявява се като баща, като майка и като, синъ. И човѣкъ трѣбва да има синовни отношения къмъ баща си. Като Баща, Богъ е едно нѣщо, като Майка — друго нѣщо и като Синъ — трето. Христосъ казва: „Азъ и Отецъ ми едно сме.“ Това значи, че бащата и синътъ сѫ едно. Сѫщевременно Христосъ казва: „Отецъ ми е по-голѣмъ отъ мене.“ Хората, изобщо, говорятъ за Бога, като приписватъ всичко на Него. Това значи, че тѣ не Го познаватъ. Понятието Богъ не трѣбва да се изопачава. Човѣкъ нѣма право да карикатури Божия образъ. Има нѣща, които Богъ е направилъ, но всички нѣща не сѫ Негово дѣло. Напримѣръ, сѣнкитѣ не сѫ Божие дѣло. Въ Божествения свѣтъ абсолютно никакви сѣнки не сѫществуватъ. Той е свѣтъ на вѣчна свѣтлина. — Може ли свѣтлина безъ сѣнки? — Въ Божествения свѣтъ по-слабата свѣтлина минава за сѣнка на по-силната. На физическия свѣтъ тъмнината е сѣнка на свѣтлината, а въ Божествения свѣтъ слабата свѣтлина е сѣнка на силната свѣтлина.

 

Като разглеждаме свѣтлината и тъмнината като полюси, естествено дохождаме до доброто и злото, сѫщо като полюси. Доброто е полюсъ на свѣтлината, а злото — полюсъ не тъмнината. Свѣтлината и доброто събуждатъ човѣшката активность, а злото и тъмнината правятъ човѣка пасивенъ. Той търси начинъ да си почине. Казватъ, че лошитѣ хора сѫ работливи — тора е заблуждение. Само добритѣ хора работятъ. Лошитѣ хора сѫ инертни. Тѣ не могатъ да работятъ. Който използува труда на хората, е лошъ човѣкъ. Добриятъ е свѣтлина, той работи съ разположение и любовь. Ако лошиятъ започне нѣкаква работа, той гледа повръхностно на всичко, не мисли, че трѣбва да свърши нѣщо. Стане ли въпросъ за плащане, той пръвъ се нарежда; мисли само за това, колко повече да му платятъ.

 

Нѣкои питатъ, защо трѣбва да се молятъ, и казватъ: Щомъ има добри хора, тѣ ще работятъ, а ние ще се ползуваме отъ тѣхния трудъ. Щомъ има религиозни хора, тѣ ще се молятъ и, като тръгнатъ за небето, ние ще се хванемъ за краката имъ. Добре е това, но когато праведниятъ тръгне за небето, краката му ставатъ кѫси. За кои крака ще се хванете тогава? Физическитѣ крака на човѣка оставатъ на земята, нѣма за какво да се хванете. И вашитѣ рѫце ще останатъ тукъ. Съ какво ще се хванете тогава? Така не се говори. Способниятъ ученикъ решава самъ задачитѣ си. Следва ли отъ това, слабиятъ ученикъ да преписва задачитѣ си отъ силния? Колкото и да е майсторъ въ преписването, учительтъ бди зорко и ще го хване. Има нѣща, които ученикътъ самъ трѣбва да знае, да не очаква всичко наготово. Учительтъ е условие за ученика, но ученикътъ трѣбва да учи, да развива дарбитѣ си. Добре и правилно се развива оня, който се вглежда въ онова, което е вложено въ него. Затова е казано, че човѣкъ не трѣбва да изневѣрява на себе си.

 

Какъ се изявяватъ дарбитѣ и способноститѣ? — Чрезъ ума, чрезъ сърдцето и чрезъ душата. Ако не познавашъ ума, сърдцето и душата си, какъ ще познаешъ живота? Животътъ е резултатъ. Въ тоя резултатъ имаме две положения: радость и скръбь. — Защо сѫществуватъ страданията? — Тѣ сѫ гърбъ на човѣка. Може ли да имашъ лице, а да нѣмашъ гърбъ? Щомъ имашъ лице, ще имашъ и гръбъ. И обратно: щомъ имашъ гръбъ, ще имашъ и лице. Ако нѣмашъ гръбъ, ще имашъ още едно лице. Това е човѣкъ съ две лица, т. е. двуличенъ. Човѣкъ съ две лица наричаме двуличенъ, т. е. изопаченъ. И гърбътъ представя изопаченото човѣшко лице. Когато единъ човѣкъ ти обръща гръбъ, казвашъ, че той не е отъ твоя свѣтъ. Щомъ се обърне съ лице къмъ тебе, той е отъ твоя свѣтъ. Когато хората си обръщатъ гръбъ, тѣ се сърдятъ единъ на другъ. Ако нѣкой ти обърне гърба си, ти се обиждашъ. Защо се обиждашъ? Той иска да те убеди въ истината, че не е отъ твоя свѣтъ. Тоя човѣкъ обича истината, казва ти, че не е отъ твоя свѣтъ. Ако и ти обичашъ истината, имашъ сѫщитѣ документи като него.

 

Единъ българинъ отишълъ въ странство съ паспортъ, издаденъ отъ България. Като го питали, какъвъ е по народность, той вадилъ паспорта и го показвалъ. Така удостовѣрявалъ той своята народность. Ако нѣмашъ паспортъ, не си българинъ. И природата те пита, българинъ ли си, или не. Ако имашъ паспортъ, българинъ си; нѣмашъ ли паспортъ, не си българинъ. Паспортъ се иска отъ всѣки човѣкъ, да докаже своята народность. Въ сѫщность, нѣма разлика между хората отъ различнитѣ народности, — Защо? — Всички дишатъ, пиятъ вода, хранятъ се по единъ и сѫщъ начинъ. Разликата между евреина и българина се заключава въ писането: евреинътъ пише отдѣсно — налѣво, а българинътъ - отлѣво — надѣсно. Китаецътъ пише отгоре — надолу. Ако разгледате черепа на французина и на гърка, ще видите, че много си приличатъ. Сѫщо така черепътъ на евреина и на славянина си приличатъ. Религиозното чувство и въ двамата е силно развито. Разликата между тѣхъ е само въ милосърдието. Въ славянина милосърдието е добре развито.

 

Въ една статия, писана на английски езикъ, се дава единъ интересенъ примѣръ отъ руския животъ, още отъ времето на царска Русия. Статията е озаглавена: „Бѫдещето е на славянитѣ.“ Обвинили една бедна вдовица, майка на три малки деца, че запалила къщата на единъ голѣмъ помещикъ. Осѫдили я на 15 годишенъ затворъ и я изпратили на заточение въ Сибиръ. Единъ младъ момъкъ, скиталецъ, безъ баща и безъ майка, чулъ за тая присъда и си казалъ: Азъ съмъ сиракъ на земята, на никого не съмъ нуженъ и полезенъ; отъ всички съмъ презрѣнъ и изоставенъ, ще се пожертвувамъ за бедната вдовица. На кого ще остави тя своитѣ малки дечица? Отишълъ той въ съда и казалъ: Виновникътъ за запалване къщата на помещика съмъ азъ, а не бедната вдовица. Като чули това признание, сѫдиитѣ отмѣнили присъдата и, вмѣсто вдовицата, изпратили младия момъкъ въ Сибиръ. Следъ десеть години се намѣрилъ истинскиятъ виновникъ. Заповѣдали да освободятъ младия човѣкъ отъ затвора, но се оказало, че той не билъ вече между живитѣ.

 

Като четете тоя примѣръ, ще се запитате, какъвъ ли е билъ тоя младежъ. Той не билъ нито евангелистъ, нито човѣкъ отъ новото учение. Какъвъ е билъ тогава? Човѣкъ, роденъ съ чувство на саможертва, на себеотричане. Такова чувство носи всѣки човѣкъ въ себе си, но трѣбва до бѫде готовъ да го прояви. Ако сега трѣбва човѣкъ да стане евангелистъ или последователь на новото учение, работата му е изгубена. Ако си роденъ съ новото, съ чувство на самоотричане, ти си човѣкъ на мѣстото. Никой нѣма право да се отказва отъ онова, което е вложено въ него. Нѣма по-голѣмо престѫпление за човѣка да се откаже отъ това, което Богъ е вложилъ въ него. Нѣкои искатъ да имъ се плаща за всичко, което правятъ. Ако за всичко ти се плаща още на земята, въ другия свѣтъ ще бѫдешъ последенъ беднякъ.

 

Единъ американски милиардеръ умрѣлъ. Понеже на земята заемалъ все първи мѣста, направо отишълъ при св. Петъръ, да му отвори райската врата, да влѣзе въ рая. — Почакай малко, трѣбва да се прегледа живота ти, да се види, какви добрини си направилъ. — Съградихъ една голѣма църква. — Благодариха ли ти за това? — Всички вестници писаха за мене. — Значи, платено ти е за това добро. — Друго добро направи ли? — Съ свои срѣдства построихъ единъ университетъ. — Какъ ти благодариха? — Пакъ писаха вестницитѣ за мене, приеха ме за почетенъ членъ въ университета. — И за това ти е платено. Спомни си, да си направилъ нѣкакво добро, за което да не ти е платено. Милиардерътъ напрегналъ ума си и започналъ да мисли. Най-после си спомнилъ, че единъ день, като отивалъ въ кантората си, настигнала го една бедна вдовица, която го молѣла за нѣкаква помощь. Понеже бързалъ много, нѣмалъ време да се спира, подхвърлилъ ѝ единъ доларъ. Бедната вдовица взела долара, и той се освободилъ отъ нея. — Ето едно добро дѣло, за което трѣбва да се обърнемъ къмъ Бога, Той да разреши въпроса. Отишли при Бога, разказали случая, и Той отговорилъ: Дайте на милиардера два долара и го върнете на земята.

 

Всѣки човѣкъ се нуждае отъ Божиитѣ блага. Следователно, каквото правишъ, за Бога го прави, не очаквай да ти благодарятъ. Ако си проповѣдвалъ Словото, не очаквай да получишъ нѣкакво благо, но се запитай, научиха ли тия хора нѣщо добро. Ако си музикантъ или пѣвецъ, преди да давашъ концерти предъ публика, вижъ, дали твоитѣ музиканти или пѣвци могатъ да подобрятъ времето. Ако е облачно или дъждовно, а земята не се нуждае отъ дъждъ, доброто пѣене трѣбва да поправи времето. Ако е голѣма суша, доброто пѣене или свирене трѣбва да донесе дъждъ. Ако пѣенето не може да внесе свѣтлина въ ума ни, топлина въ сърдцето ни и потикъ въ душата ни, какво пѣене е това? Ако хлѣбътъ не внася въ организма ни елементи, необходими за неговото подържане, защо ни е тоя хлѣбъ? Ако водата не може да утоли жаждата ни, защо ни е тя? Ако молитвата не ни свързва съ възвишения свѣтъ, защо ни е тя? Ще кажешъ, че се молишъ. Само ти не се молишъ — всички живи сѫщества се молятъ по различенъ начинъ. Молитвата не е привилегия само за едного. Важно е, като се молишъ, да изучавашъ Божествения езикъ. Който не се моли, не може да изучи тоя езикъ, не може да се свърже съ Божествения свѣтъ. Като се молишъ, ще влѣзешъ въ възвишения свѣтъ, ще се срещнешъ съ разумни сѫщества, ще знаешъ, какъ да се отнесешъ съ тѣхъ, да имъ кажешъ добъръ день, да ги поздравишъ.

 

Какъ ще влѣзете въ възвишения свѣтъ? Това всѣки самъ ще научи. Нѣкои сѫ ясновидци, знаятъ това. Въ България има доста ясновидци, малки и голѣми, доста пророци — малки и голѣми. Нѣкои пророци говорятъ все за миналото — перефразирано. Тоя казалъ това, оня казалъ онова. Всички казватъ, че трѣбва да се обичаме. Това не е ново. — Да бѫдемъ справедливи. — И това не е ново. Кое е новото въ свѣта? Преди години въ Америка бѣше обявена премия отъ хиляда долари на оня, който каже една нова мисъль, отъ никого не казана. И досега още премията е свободна, не се е намѣрилъ човѣкъ, който да каже една нова мисъль. Затова е казано въ Библията, че нѣма нищо ново подъ слънцето.

 

Днесъ на всички хора се проповѣдва съ цель да се обърнатъ къмъ Бога. Ти не можешъ да обърнешъ човѣка къмъ Бога, ако не го обичашъ. Безъ любовь никакво обръщане не става. Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ Това е истинското обръщане. Достатъчно е да любишъ човѣка, за да му помогнешъ да намѣри правия пѫть. Нѣма по-ценно нѣщо въ живота отъ любовьта. Тя води човѣка къмъ познаването на тоя и на оня свѣтъ. Ако разберешъ земния животъ, ще разберешъ и небесния. Между земния и небесния животъ има известно подобие. Земниятъ животъ крие въ себе си зародиша на небесния. Любовьта слиза отъ духовния свѣтъ и като сѣмка се посажда въ физическия. За да разберешъ правилно любовьта, трѣбва да я посадишъ въ добра почва, при благоприятни условия и да се грижишъ за нея, докато даде плодъ. Ако я посадишъ въ лоша почва и при лоши условия, тя ще се изопачи. На това се дължи изопачаването на любовьта. Всѣки се стреми къмъ любовьта, която той нѣкога познавалъ. Но, като дошълъ на земята, той я приложилъ по човѣшки и я изопачилъ.

 

Физическиятъ свѣтъ е опитно поле, дето се посаждатъ и обработватъ идеитѣ. Плодоветѣ имъ зависятъ отъ почвата и отъ начина на обработването на сѣмената. Казано е: „Отъ плодоветѣ имъ ще ги познаете.“ Въ невидимия свѣтъ нѣма погрѣшки, както на земята. Тамъ листата на дърветата не се попарватъ и не капятъ, както тия на земята. Често ме питатъ, ще се познавате ли на оня свѣтъ. Тамъ се познаватъ само ония, които се обичатъ. Въ невидимия свѣтъ не можешъ да срещнешъ нито единъ човѣкъ, когото не обичашъ. На земята хората се познаватъ, защото се различаватъ външно, физически. Въ духовния свѣтъ е точно обратно: тамъ сѫществата външно си приличатъ, вѫтрешно се различаватъ. Трѣбва да си нагоденъ да виждашъ вѫтрешно, за да различишъ единъ човѣкъ отъ другъ. На земята хората иматъ нѣкои общи идеи, интересуватъ се отъ общи въпроси, но различието между тѣхъ е въ начина на възприемането и обработването на тия идеи. Ще цитирате стиха, въ който е казано: „Вие сте храмъ Божи.“ Така е било първоначално, преди съгрѣшаването. Следъ съгрѣшаването си човѣкъ е внесълъ въ тѣлото си такива елементи, които не позволяватъ на Бога да живѣе въ него. Нѣкой яде свинско месо и внася свински клетки въ тѣлото си. Понеже свинята е крайно страхлива, и човѣкъ става страхливъ. Въ такова тѣло Богъ не живѣе. Нѣкой е грубъ, жестокъ. Въ такова тѣло Богъ не живѣе. Другъ е егоистъ, алченъ. И въ такова тѣло Богъ не живѣе. Можешъ ли тогава да мислишъ, че въ тебе живѣе Богъ?

 

Казвамъ: Ако хората продължаватъ да живѣятъ съ своитѣ стари възгледи, въ скоро време ще се задушатъ. Човѣшката мисъль, човѣшкитѣ възгледи се нуждаятъ отъ провѣтряване. Ако хората продължаватъ да живѣятъ съ човѣшката любовь, ще се задушатъ. Тѣ живѣятъ и дишатъ свободно, благодарение на Божия Духъ, Който влиза въ тѣхъ и се проявява чрезъ тѣхъ. Казано е, че живѣемъ и се движимъ въ Бога. Ние живѣемъ въ Бога, но Той не живѣе въ насъ. Да благодаримъ, че изпраща любовьта си чрезъ своя Духъ, Който ни изпълва и внася животъ въ насъ. Иначе, ние сме изгубени. Мнозина говорятъ за Бога, за молитвата, за любовьта, но не искатъ да работятъ. Идвали сѫ такива хора при мене, философствуватъ, отниматъ времето ми. Като ги накарамъ да работятъ, веднага си отиватъ. Азъ копая, и тѣ трѣбва да копаятъ. Не могли да копаятъ, щѣли да се изпотятъ. Ако се изпотятъ, ще се преоблѣкатъ. Ще си направятъ поне една потна баня. Това е лѣкуване. Свѣтътъ се нуждае отъ съзнателни, работливи хора.

 

Въ бѫдеще религиознитѣ хора ще се молятъ по другъ начинъ, а не както сега — съ колѣничене. Да колѣничишъ, това подразбира, че се намирашъ при лоши условия. Когото биятъ, той колѣничи и се моли. Въ бѫдеще, ще копаешъ и ще се молишъ. Божествениятъ свѣтъ изключва колѣниченето. Вѣрващитѣ се молятъ по различенъ начинъ. Евангелиститѣ колѣничатъ, т. е. тѣ се молятъ съ сърдцето си — най-деликатното мѣсто въ човѣка. Православнитѣ се молятъ прави, т. е. съ ума си. Който се моли седналъ, казваме, че се моли съ стомаха си. Ако се молишъ съ душата си, взиматъ участие свѣтлината, топлината и силата ти. Нѣма по-хубава поезия въ живота отъ тая, да се молишъ, т. е. да се разговаряшъ съ Бога. Ще се молишъ, безъ да се оплаквашъ. Трѣбва ли да казвашъ на Бога, че страдашъ? Кой не страда въ свѣта? При това, кой е страдалъ, колкото Бога или повече отъ Него? Нѣма другъ, който да е страдалъ като Бога и на никого нищо да не е казалъ. Той дава безброй блага на хората, но тѣ не ги използуватъ, както трѣбва. Той вижда всичко това и мълчи, нищо не казва. Каквото става, всичко вижда, всичко понася тихо и смирено. Не само това, но всѣки се сърди, роптае, че не му отнематъ страданията. Какво лошо има въ страданията? Само единъ човѣкъ не страда, всички страдатъ. Ако нѣкой се оплаква много отъ страданията си, това показва, че едва е започналъ да страда.

 

Преди години дойде при мене единъ беденъ човѣкъ, да иска хлѣбъ. Казва ми: Ще умра отъ гладъ, шесть часа гладувамъ, хапка не съмъ турилъ въ устата си. — Не се страхувай, нѣма да умрешъ отъ гладъ. Ние правимъ опити, постимъ по 24 часа, по два, по три и повече деня. Нѣкой постятъ по десеть и повече дни, нито вода пиятъ, а ти не си ялъ само шесть часа и казвашъ, че ще умрешъ. Чрезъ поста човѣкъ усилва волята си и се освобождава отъ страха, че ще умре отъ гладъ. Гладътъ лѣкува. Ако боледувашъ отъ ревматизъмъ или отъ друга болесть, можешъ да се лѣкувашъ съ гладъ. Трѣбва да ти е приятно, че гладувашъ. Гладътъ пречиства тѣлото, поритѣ се отварятъ, и дишането става по-дълбоко. Гладътъ внася повече свѣтлина въ ума. Още отъ старо време хората се лѣкували чрезъ гладъ. Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ дълъгъ постъ, затова препорѫчватъ повече да се яде. И яденето не е лошо, но приятно е да срещнешъ човѣкъ на 80—90 годишна възрасть, бодъръ, съ свѣтълъ умъ, съ любещо сърдце. Той е запазилъ своята бодрость, благодарение на умѣрено хранене, Приятно ли е да срещнешъ 45 годишенъ човѣкъ и да го слушашъ да говори, че е остарѣлъ вече, за нищо не го бива? Той се отчаялъ отъ живота, не харесва младитѣ, не харесва и старитѣ, нищо не го задоволява. Гледай съ радость на живота. Виждай доброто и въ младия, и въ възрастния, и въ стария. Срѣщамъ една баба, добре облѣчена, добре вчесана. Тя е запазила младежкото въ себе си. Казвамъ ѝ: Бабо, ти като бѣше млада мома, 19 годишна, увлѣче единъ младъ момъкъ, който умрѣ отъ скръбь за тебе. — Кой ти каза това? — Не е важно, кой ми е казалъ. Нали това е истина? — Истина е. Какво да направя сега? — Ще се молишъ да се подмладишъ. Ако те подмладя и станешъ на 19 години, ще потърсишъ тоя момъкъ, да изправишъ погрѣшката си.

 

Хората изпадатъ въ смѣшно положение, като говорятъ за любовьта, безъ да я разбиратъ. Това, което тѣ наричатъ любовь, никаква любовь не е. Казвате: Обичамъ тоя човѣкъ. Обичашъ, а роптаешъ. Любовь, която роптае, не е истинска. Това е търговска сдѣлка. Любовьта търпи. Казвашъ, че сърдцето ти гори отъ любовь, а си недоволенъ, че не те оценяватъ. Не искай да те оценяватъ, но люби. Така, именно, човѣкъ ще станешъ. Ако не любишъ, ще боледувашъ. Любовьта е творческа сила. Да любишъ и да те любятъ, това е благословение и за двамата. Нѣма случай въ живота, да сѫ се обичали двама души и да сѫ пострадали. Това е невъзможно. Ако не сѫ се обичали, могатъ да пострадатъ, но не и обратното. Любовьта изключва страданието. Нѣкой иска да ме убеди въ противното. Не, любовьта носи радость и щастие.

 

Ние не говоримъ за оная любовь, която почива на търговска основа. Ние говоримъ за Божествената любовь. Каква любовь е тая, която прави човѣка мързеливъ, да очаква всичко наготово отъ своя възлюбенъ или отъ възлюбената си? Както постѫпва човѣкъ съ своя възлюбенъ или съ възлюбената си, така постѫпва и съ Бога. Докато благословението и благата идатъ отгоре, той обича Бога. Щомъ спратъ благата, той се отказва отъ Него, подъ предлогъ, че Богъ го е забравилъ. Въ сѫщность, той е забравилъ Бога, затова благата спиратъ. Който люби истински, той е готовъ на всѣкакви жертви. Той е внимателенъ и къмъ камънитѣ, и къмъ малкитѣ растения. Като види, че нѣкое камъче не е на мѣсто, навежда се и го туря на мѣстото му. Ако види, че на корена на едно растение е падналъ камъкъ, вдига камъка и го туря настрана. Срещне ли въ гората буренясало изворче, спира се да го очисти. Любещиятъ е готовъ да помага на всички. Любовьта се проявява и въ малкитѣ, и въ голѣмитѣ нѣща. Тя се отнася еднакво и къмъ мравката, и къмъ човѣка. Ако те лае куче, не хвърляй камъкъ да го ударишъ, но му дай парче хлѣбъ. Като му дадешъ два-три пѫти, то ще ти стане приятель.

 

Нѣкой казва: Азъ съмъ евангелистъ. Другъ казва: Азъ съмъ православенъ. Трети: Азъ съмъ окултистъ. Добре е, че си евангелистъ, че си православенъ, че си окултистъ. Това не е ново, всѣкога е имало и евангелисти, и православни, и окултисти. Важно е да направишъ нѣщо и отъ направеното да имашъ плодъ. Че си Иванъ, добре е това. Че си Драганъ, добре е и това. Но Иванъ трѣбва да изоре нивата, а Драганъ да я посѣе. Ако двамата не свършатъ работата и не дадатъ плодъ, нито Иванъ е Иванъ, нито Драганъ е Драганъ. Името Драганъ означава зрѣлъ плодъ. Христосъ измѣни името на Кифа, нарече го Петъръ. — Какво означава името Петъръ? — Зрѣлъ плодъ. Мѫчно зрѣеше тоя плодъ, голѣмъ консерваторъ бѣше. Той се държеше здраво за старото. Въпрѣки това, той каза на Христа: „Всички да се отрекатъ отъ тебе, азъ, Петъръ, никога нѣма да се откажа.“ Христосъ му отговори: „Докле пѣтелътъ пропѣе, ти три пѫти ще се откажешъ отъ мене.“

 

Христосъ казва: „Не сѫдете, да не бѫдете сѫдени.“ И азъ не сѫдя, и вие не трѣбва да сѫдите. Да сѫдишъ, това е навикъ отъ миналото. Защо ще сѫдишъ нѣкого, че не говори добре, или не пише добре? Ти говоришъ или пишешъ, както сѫ те учили. Нѣкой говори добре френски или нѣмски — професорътъ му е билъ добъръ. Да знаешъ добре предмета, който си изучавалъ, това зависи и отъ учителя, и отъ тебе, като ученикъ. Благодари на това, което днесъ придобивашъ, но работи, да не останешъ само съ него. Ставашъ сутринь отъ сънь, оглеждашъ се въ огледалото — благодари за челото, за носа, за устата, за тѣлото си, които Богъ ти е далъ. Ти се погледнешъ, не си доволенъ и не благодаришъ. Какъвто и да си, благодари за всичко. Пожълтѣлъ си, пакъ благодари и търси причината, защо си пожълтѣлъ. Причината за тоя цвѣтъ се крие въ малкото свѣтлина въ ума. Жълтиятъ цвѣтъ на лицето показва известна болезненость. Тоя цвѣтъ трѣбва да влѣзе въ ума ти, да станешъ уменъ. Нѣкой почернѣлъ — и това е болезнено състояние. Черниятъ цвѣтъ означава почивка. Тоя цвѣтъ трѣбва да влѣзе въ стомаха, да помага при храносмилането.

 

Колкото и да се говори за цвѣтоветѣ и тѣхното значение, все ще остане нѣщо неразбрано. Трѣбва да се отвори специално школа, да се изучаватъ цвѣтоветѣ като методи за правилно живѣене. Да направимъ опитъ съ десеть сестри отъ 45—80 годишна възрасть, да видимъ, какъ ще се измѣнятъ лицата имъ подъ влиянието на известни цвѣтове. Въ продължение на една година може да стане промѣна, да се подмладятъ. Всѣки трѣбва да се откаже отъ старото си знание, да бѫде готовъ да учи, отъ нищо да не се смущава. Сега хората се смущаватъ отъ войната. На земята воюватъ — цѣлиятъ свѣтъ не воюва. На Слънцето нѣма война, на Юпитеръ нѣма война, на Марсъ има война. Отъ планетитѣ, които не воюватъ, сѫ изпратени делегации, да видятъ, какъ се биятъ хората, съ какви орѫдия си служатъ. Възвишенитѣ сѫщества могатъ съ единъ снарядъ да спратъ войната на земята. Достатъчно е да хвърлятъ луната върху земята, за да произведатъ такова сътресение, отъ което хората да хвърчатъ въ пространството съ километри нагоре. Тѣ казватъ на хората: Не се бийте. Едно време и ние се бихме като васъ, но сега вече никаква война не допущаме помежду си. Умътъ ви трѣбва да бѫде свѣтълъ, да мисли. Вие се биете за земя и право. И земя имате, и право имате. Едно ви трѣбва — любовь. Едно ви трѣбва — да изпълните Божията воля. Ако приемете любовьта и изпълните Божията воля, ще дойде мирътъ на земята.

 

Кога ще се оправи свѣтътъ? Какъ ще се оправи тоя свѣтъ? — По два начина. Първиятъ начинъ е да се приспятъ всички войници и да се обезорѫжатъ. Като се събудятъ, ще видятъ, че нѣматъ никакво орѫжие въ рѫката си. Какъ ще воюватъ безъ орѫжие? Вториятъ начинъ е да се запали въздуха, и всичко да се стопи и изгори. Казвамъ: Приспете злото въ себе си. Приспете своитѣ лоши мисли и желания. Че хората се биятъ, че народитѣ се биятъ — англичани, американци, руснаци, германци — това е тѣхна работа. Твоя работа е да оправишъ себе си. Всѣки да се заеме да приспи злото и да даде пѫть на доброто въ себе си. Всѣки да възприеме любовьта и да остави Богъ да царува въ него. Всѣки да отвори ума си за Божественото знание, сърдцето си — за Божията любовь, волята си — за Божествената свобода. Всѣки да живѣе, както Богъ го е научилъ, и да не чака отвънъ да го учатъ. Ако отсега нататъкъ очаква да го учатъ, какъ да живѣе, той е загубенъ. Какъ се изявява животътъ? — Въ възприемане на свѣтлина, необходима за ума; въ възприемане на топлина, необходима за сърдцето и въ възприемане на материална сила, необходима за градежъ на душата.

 

Хората не успѣватъ, понеже не мислятъ право. Казвашъ, че не те обичатъ. Отъ тебе зависи да те обичатъ. Ако конецътъ, който те свързва съ хората, е тънъкъ, потърси начинъ да го уякчишъ. Единъ конецъ лесно се кѫса, но дебелото вѫже не можешъ да скѫсашъ. Обикни единъ, двама, трима, четирма и повече души, да видишъ, какъ конецътъ ти постепенно ще става по-дебелъ и якъ, нишкитѣ ще се увеличаватъ, а съ това и разположението на хората къмъ тебе ще расте. Можемъ да направимъ опитъ съ едно малко момиче. Първото условие: да е здраво. Щомъ е здраво, и бедно да е, и грозно да е, въ една година ще се измѣни така, че всички хора — млади и стари ще го обикнатъ. Какъ ще стане това? — По сѫщия начинъ, както намразяватъ човѣка. Както става човѣкъ глупавъ, така може да стане уменъ; както става грозенъ, така може да стане красивъ; както го мразятъ, така могатъ да го обичатъ. Искашъ хората да те обичатъ, а ти самъ не обичашъ. Кажи си: Както Богъ обича тоя човѣкъ, така и азъ ще го обичамъ. -— Какъ ще позная, че Господъ го обича? — Вижъ, какво е положението на тоя човѣкъ въ дома му. Ако жена му и децата му го обичатъ, ако работитѣ му вървятъ добре, Богъ го обича. Ще кажете, че е писано, да не обичате нѣкого. — Оставете това настрана. Старото си отива, ново иде.

 

Нова Библия се пише сега. Ново Евангелие се пише. Не го пиша азъ, Богъ го пише. Горко на оня, който не приеме новото Евангелие! Евреитѣ и досега страдатъ, защото не приеха Христовото учение. Ще кажете, че малко е Евангелието, оставено отъ Христа. Онова, което сега се пише, е още по-малко. Единъ отъ кодекситѣ на новото Евангелие гласи: Зачитайте Божественото въ човѣка! Като слушашъ единъ музикантъ, радвай се, че има Божествена дарба. Като четешъ стихотворенията на единъ поетъ, радвай се, че дарбата му е дадена отъ Бога. Като се ползувашъ отъ съветитѣ на единъ мѫдрецъ, радвай се, че Богъ го изпратилъ между хората, да ги поучава. Ако срещнешъ красивъ човѣкъ, който не злоупотребява съ красотата си, знай, че Богъ го създалъ красивъ. Всичко хубаво и добро е отъ Бога. Каквото видишъ, запитай се, дали е отъ Бога, или отъ човѣка. Детинското въ човѣка отъ Бога ли е? Да бѫдешъ възрастенъ и да остарѣешъ отъ Бога ли е? Всѣко нѣщо, къмъ което човѣкъ се отнася съзнателно, е отъ Бога. Нѣкой се оженилъ и се оплаква, че жена му не била такава, каквато той искалъ. Тая женитба не е отъ Бога. Другъ се оплаква, че билъ беденъ. Неговата беднотия не е отъ Бога. Той е причина за беднотията си.

 

Ще ви приведа една легенда изъ живота на Ноя. Той ималъ само една дъщеря, но много красива и разумна. Трима млади момци се влюбили въ нея, и всѣки пожелалъ да вземе Ноевата дъщеря, за себе си. Първиятъ казалъ: Ако не се оженя за тая мома, нѣма животъ за мене. Вториятъ казалъ: Или Ноевата дъщеря ще взема, или смърть и за нея, и за мене. И третиятъ казалъ сѫщото. Бащата се видѣлъ въ чудо, не знаелъ, какво да прави. Най-после му дошла идеята, да превърне магарицата и котката си въ моми, по-красиви отъ дъщеря му, и да ги представи на тримата кандидати като свои дъщери. Явили се и тримата предъ Ноя, и той имъ казалъ: Имамъ три дъщери, всѣки да си избере, която му хареса. Първиятъ кандидатъ харесалъ момата, която произлѣзла отъ магарицата. Вториятъ харесалъ оная, която произлѣзла отъ котката. Третиятъ харесалъ истинската дъщеря на Ноя. И тримата кандидати останали доволни, всѣки си избралъ мома по вкуса. Следъ време бащата посетилъ първия си зетъ и го запиталъ: Доволенъ ли си отъ избора? — Доволенъ съмъ, добре си живѣемъ. Понѣкога възлюбената ми крѣска и поритва. — Такава е майка ѝ. Отишълъ при втория зетъ и го запиталъ, какъ живѣе съ жена си. — Добре живѣемъ, но понѣкога тя драще. — Такава е майка ѝ. Отишълъ и при третия зетъ. На въпроса, какъ живѣе съ жена си, зетътъ отговорилъ: Благодаря, много добра е жена ми, цѣлъ ангелъ, Ной си казалъ: Тя е истинската ми дъщеря, тя е отъ Бога.

 

Какво показва тая легенда? Че злото си е зло. Колкото и да го поливаме, то не може да се измѣни. Киселината, колкото и да се намалява силата ѝ, пакъ киселина си остава. Нѣкой се страхува да приеме нѣкаква идея, да не би да се измѣни. Нѣма защо да се страхувашъ. Ти се измѣняшъ, безъ да искашъ. Остарявашъ, безъ да искашъ, и не знаешъ, какъ си остарѣлъ. Билъ си младъ, енергиченъ, жизненъ, хвърчалъ си отъ радость, и единъ день гледашъ, навелъ си се, едва се движишъ и не знаешъ, какъ е станало това. Питамъ: Какъ остарѣ, безъ да знаешъ и безъ да искашъ? — Остарѣхъ, но какъ, не зная. Споредъ мене, остаряването е натрупване на излишни мисли и желания въ човѣшкото съзнание. Тоя излишъкъ оставя утайки, отъ които човѣкъ трѣбва да чисти ума, сърдцето и съзнанието си. На утайкитѣ, именно, се дължи преждевременното остаряване. Оня, който не допуща излишни мисли и желания въ съзнанието си, придобива знания, безъ да губи силата си. Той запазва, своята бодрость за дълги години и живѣе съ радость. Това значи, да запази човѣкъ младостьта си. Младиятъ прилага любовьта по-добре отъ стария. Той лесно се примирява съ мѫчнотиитѣ си. Затова Христосъ казва: „Станете като децата.“

 

Веднъжъ наблюдавахъ, какъ се сбиха две малки деца, едното тригодишно, а другото на две години. Тѣ бѣха въ колички, возѣха ги майкитѣ имъ. По едно време една отъ майкитѣ даде на по-малкото дете по-голѣма ябълка, а на по-голѣмото — по-малка ябълка. То пресегна съ рѫката си до количката на по-малкото, хвана го за косата и взе ябълката му, като подхвърли своята къмъ него. Малкото се огледа и започна да плаче. После сграбчи по-голѣмото за косата и започна да дърпа ябълката отъ устата му. Майкитѣ се намѣсиха и разрешиха спора. Следъ малко дветѣ деца се примириха и започнаха да се смѣятъ.

 

Питамъ: Кой научи децата да скубятъ коситѣ си? Изобщо, женитѣ се хващатъ за коситѣ, а мѫжетѣ се биятъ съ тояга. Прѫчката е изобретение на мѫжа. Казватъ, че тоягата е излѣзла отъ рая. Не е вѣрно. Въ рая не се позволявало да се рѣжатъ дървета. Следователно, нѣма отде да взематъ прѫчка. Ще кажете, че прѫчката може да е пренесена отъ земята. И това е невъзможно. Никаква мисъль, никакво чувство не може да се пренесе отъ земята въ рая. Земнитѣ мисли и чувства по трептение коренно се различаватъ отъ небеснитѣ. И обратното е невъзможно. Една мисъль може да слѣзе отъ небето само тогава, когато намѣри умъ, нагоденъ по нейнитѣ вибрации. Може ли пчелата да възприеме една разумна човѣшка мисъль? Колкото и да ѝ се говори, тя остава чужда за вашия разговоръ. И на васъ казвамъ: Стремете се къмъ ония мисли, които сѫ достѫпни за вашия умъ. Стремете се къмъ ония чувства, които сѫ достѫпни за вашето сърдце. Стремете се къмъ Божията любовь, която е достѫпна за всички. Приемете я, безъ да я изопачавате. Това е възможно, ако се откажете отъ вашия егоизъмъ. Не казвай, че тая любовь е само за тебе. Любовьта е достояние на всички. Изворътъ е достояние на всички. И ти ще пиешъ отъ него, както и другитѣ. И тѣ ще пиятъ, както и ти. Нѣкой пилъ две чаши, а ти само една — нищо отъ това. Всѣки ще пие споредъ жаждата си. По-жаденъ си, повече ще пиешъ. И мушицитѣ, и растенията, и животнитѣ иматъ право да пиятъ отъ сѫщия изворъ. Любовьта прониква въ всички живи сѫщества. Разликата между живитѣ сѫщества се вижда по степеньта на свѣтлината, по степеньта на свещения огънь въ тѣхъ и по степеньта на тѣхната сила. Колкото по-горе възлизаме по стълбата на живота, толкова по-голѣма е свѣтлината, толкова по-голѣмъ е свещениятъ огънь, толкова по-голѣма е силата. Това е различието между растението и животното, между животното и човѣка, между човѣка и ангела. Колкото повече свѣтлина приемаме, толкова по-близо сме до Бога. Колкото по-ярко се разгаря Божествениятъ огънь, толкова по-силна е любовьта ни. Колкото по-голѣма е Божествената сила въ насъ, толкова по-голѣма е увѣреностьта ни, че сме на правъ пѫть въ живота.

 

Помнете: Който иска да запази свѣтлината на ума си, топлината на сърдцето си и силата на душата си, трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ. Никакво раздвояване на ума не се позволява. Щомъ умътъ е съсрѣдоточенъ, човѣкъ помни всичко, каквото чете, учи или говори. Най-малкото раздвояване на ума причинява отслабване на паметьта. Нѣкой мисли, че никой не го обича. Тая мисъль раздвоява ума му. Ако никой не го обича, кракътъ му не би стѫпилъ на земята. Веднъжъ кракътъ му стѫпилъ на земята, има кой да го обича. И най-лошиятъ човѣкъ е обичанъ отъ нѣкого. Обичьта подразбира блага. Когото обичатъ повече, повече блага му се даватъ. Ако на лошия човѣкъ даватъ много блага, по-лошъ става. Ако на детето даватъ благата на баща му, ще стане ли като баща си? Детето ще яде като дете. Щомъ порасне и стане като баща си, ще яде, колкото баща му яде. Всѣки човѣкъ ще се ползува отъ благата на живота споредъ степеньта на развитието си. Искашъ да имашъ благата на светията. Можешъ ли да носишъ неговитѣ страдания? Апостолъ Павелъ казва: Ще се похваля съ страданията си. Можешъ ли и ти, като него, да носишъ страданията си съ радость?

 

Мнозина искатъ да иматъ благодатьта на Христа. Могатъ ли да понесатъ кръста на Христа? Христосъ мина презъ такива страдания, каквито обикновениятъ човѣкъ не може да си представи. Необикновенъ човѣкъ бѣше Христосъ, затова мина презъ голѣми страдания и напрежения. Отъ голѣмото напрежение кръвь излизаше отъ поритѣ Му, но Той издържа. При такова страдание сърдцето на обикновения човѣкъ би се пръснало. Цѣлъ легионъ отъ римски войници се гаврѣха съ Христа, подиграваха Го, ругаеха Го и най-после Му дадоха самъ да носи кръста си. Кой би издържалъ такива страдания? Той носи кръста си до едно мѣсто и после каза: Сега вие ще го носите. Който разбира, презъ какви страдания е миналъ Христосъ, не може да каже за себе си, че страда. Никой смъртенъ не е страдалъ като Христа. На кого е излѣзла кръвь отъ поритѣ? Шесть хиляди войници не сѫ се подигравали още съ васъ. На кръстъ не сте били приковани. Съ копие не сте били пробождани. Но не сте и възкръснали. Христосъ страда и възкръсна по единствената причина, че любовьта Му бѣше непреривна. Той каза: „Господи, да бѫде Твоята воля! Въ Твоитѣ рѫце предавамъ духа си.“ Това значи: Каквото и да се случи, Господи, любовьта ми е непреривна. Както Си ме възлюбилъ, така и азъ Те възлюбихъ. Сега и на васъ казвамъ: Който се опита самъ да скѫса връзката си съ Бога, той е подписалъ вече присѫдата си. Освенъ тебе, никой въ свѣта не е въ състояние да скѫса връзката ти съ Бога. Който се стреми къмъ новото, той е готовъ да скѫса връзкитѣ си съ старото, съ преходното въ живота. Той не съжалява, че е беденъ, че нѣма кѫщи и имоти, но се радва. Той се радва на живота съ всичкитѣ мѫчнотии и противоречия, на които се натъква.

 

Сегашнитѣ хора живѣятъ въ единъ свѣтъ, въ който ангелитѣ искатъ да надникнатъ, но не имъ позволяватъ. Интересенъ е свѣтътъ, въ който хората живѣятъ, но малцина съзнаватъ това. Вие сте недоволни отъ живота си, а много ангели сѫ готови да замѣстятъ своя животъ съ вашия, да видятъ, какво представя той. Радвайте се, че имате свободенъ билетъ да живѣете на земята. Всѣки иска повече отъ това, което има. Жената е недоволна отъ мѫжа си. Той ѝ купилъ рокля, но тя не я харесва, иска друга, по-хубава. Съ това тя иска да каже, че се оженила за него, да бѫде като царица, а не излѣзло така. Тя мислила, че се жени за царь, а той излѣзълъ обикновенъ човѣкъ. За да ѝ покаже, че не е обикновенъ, той взима пари на заемъ оттукъ - оттамъ, да я задоволи. Споредъ мене, царь е оня мѫжъ, който обича жена си. Царь е оня баща, който обича децата си. Нѣма ли любовь между мѫжъ и жена, между родитель и деца, нѣма и царство между тѣхъ. Царица е оная жена, която обича мѫжа си. Царица е оная майка, която обича децата си. Вънъ отъ любовьта нѣма никакво царство.

 

Казвате, че повече не искате да дохождате на земята. Земята не е толкова лоша, както си я представяте. Ако бѣше лоша, Богъ никога не би слѣзълъ на земята, не би се въплътилъ. Щомъ Богъ се въплъти и слѣзе на земята, това показва, че тя е добро мѣсто. Добра е земята. Ако Богъ я харесва, защо вие да не я харесватѣ?

 

„Това е животъ вѣченъ, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога и Христа, Когото си изпратилъ.“ Богъ е направилъ свѣта; търпеливо и снизходително, гледа Той къмъ всички свои деца. Той знае, че тѣ ще поумнѣятъ и ще изпълнятъ Неговата воля.

 

 

*

 

4. Беседа отъ Учителя, държана на 31 октомврий,

недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

 

 

 

 


 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×