Jump to content

1943_10_24 Да оздравѣешъ


Ани

Recommended Posts

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

Да оздравѣешъ

 

*) Иоана 5:1—10.

 

Обикновено хората се спиратъ предъ дребнитѣ работи. Обаче, като видятъ нѣщо голѣмо, дребнитѣ, малкитѣ нѣща минаватъ незабелязано. Когато отиватъ на планина, тѣ се стремятъ къмъ високитѣ върхове, къмъ голѣмитѣ езера. Видятъ ли нѣкое малко изворче, не му обръщатъ внимание.

 

Христосъ запита болния отъ 38 години: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“ — Искамъ, Господи!

 

Запитайте болния, какво иска, той ще отговори: Да оздравѣя. — Следъ това? — Нищо друго не искамъ. — Не искашъ ли да учишъ, да станешъ богатъ, силенъ, уменъ, добъръ? — Нищо не искамъ. Болниятъ е на кривъ пѫть. Правъ е да иска здраве, но това е само за дадения моментъ, когато е боленъ. И въ това състояние той трѣбва да има желание да учи, да работи, да стане силенъ и добъръ. Така казва и младиятъ. До едно време учи, но като си въобрази, че всичко е научилъ, престава да работи. Когато престане да учи, водата въ неговото езеро се отбива, не приема нови притоци и отъ езеро се превръща въ локва. Нещастието на много хора се дължи на факта, че е престанало да се втича нѣщо ново въ тѣхъ. Такъвъ човѣкъ казва: Нищо не ме интересува вече. Щомъ нищо не го интересува, той самъ отбива водата на своето езеро. Нѣма да мине много време, и тая вода ще почне да мирише. Каквото попадне въ нея, ще започне да се разлага и гние.

 

Христосъ казва: „Ако се не родите изново, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Всѣка сутринь, като стане отъ сънь, човѣкъ трѣбва да мисли, че е новороденъ, че не е вчерашниятъ. Всѣки день да вижда нѣщо ново въ себе си, както малкото дете, което се стреми да научи нѣщо ново. Детето е любознателно, иска всичко да види, да разбере, какъ е направено. Започне ли човѣкъ да живѣе само съ миналото, съ вчерашния день, ще спре на едно мѣсто. И това не е лошо, но дѣдо ти е билъ само единъ день щастливъ. — Кога? — Когато е срещналъ баба ти. И баща ти е билъ само единъ день щастливъ — когато е срещналъ майка ти. Въ сѫщность, истински щастливъ день е деньтъ на раждането. Тоя день е съставенъ отъ много дни и часове. Той е день безъ начало и безъ край. Всѣкога можешъ да се родишъ. Ние наричаме тоя день новораждане. Най-нещастенъ е деньтъ на смъртьта. Ние не искаме да мислимъ за тоя день, защото той носи нещастието, лишава ни отъ благата на живота. Една опасность има за щастливия човѣкъ — да престане да се учи. Ето защо, нѣкога човѣкъ трѣбва да стане нещастенъ, за да се пробуди въ него желанието да учи.

 

Много учени сѫ писали върху закона за наследственостьта. Тѣ сѫ спрѣли вниманието си върху важни въпроси, важни факти, но не сѫ отбелязали нѣщо практично, отъ което хората да се ползуватъ. Младата мома, напримѣръ, има желание да се ожени. — Защо? — За да стане помощница на Бога, да свърши една работа. Въ това отношение, желанието ѝ е добро, но тя не знае, какъ да приеме това сѫщество, което иде въ дома ѝ. Тя трѣбва да знае езика му, да знае, какъ да му готви, какъ да го учи. Не е достатъчно само да се каже, че двама се любятъ. Влюбването подразбира изучаване на небесния езикъ. Ще кажете, че това не е нѣщо особено. Особено е, не е нѣщо обикновено. Да знаешъ, какъ да готвишъ на новороденото, какъ да го хранишъ, какъ да му говоришъ, да знаешъ, отде иде и какво носи въ себе си, това е велика наука. Каква любовь имашъ, ако рѫцетѣ ти сѫ студени, а устата, ушитѣ, очитѣ затворени? Оставете очитѣ, ушитѣ, устата си отворени, да се втичатъ въ тѣхъ Божественитѣ енергии. Казвашъ, че хората не те интересуватъ. Какво тогава те интересува? Оня свѣтъ интересува ли те? — И той не ме интересува. Все трѣбва да те интересува нѣщо. Първо трѣбва да се интересувашъ отъ себе си. Всичко, което имашъ, е важно, интересно. Ти трѣбва да се интересувашъ отъ своя умъ отъ главата си, отъ своето сърдце, отъ своя стомахъ. Ще кажешъ, че отъ стомаха си се интересувашъ. Наистина, стомахътъ е голѣма фабрика, съ много отдѣления — съ много учреждения. Както се интересувашъ отъ стомаха, така трѣбва да се интересувашъ и отъ дробоветѣ си. Ако това голѣмо учреждение не работи, ти ще страдашъ. Ще се интересувашъ отъ ушитѣ, какъ чуватъ; отъ очитѣ, какъ виждатъ. Имашъ очи, какъ да не те интересува свѣтлината? Имашъ уши, какъ да не те интересува звука? Щастието и нещастието на човѣка се опредѣля отъ това, какъ вижда и какъ чува. Може ли тогава нищо да не те интересува?

 

Единъ милионеръ се разхождалъ всѣка сутринь на края на града и често срѣщалъ единъ беденъ работникъ, който постоянно си мърморѣлъ, окайвалъ положението си. Богатиятъ се вслушвалъ въ думитѣ му и чувалъ, че той роптае противъ Провидението. Решилъ да му помогне, но искалъ така да направи доброто, че никой да не го види. Отъ една страна, не му било приятно да трѫби навсѣкѫде, че прави добро; отъ друга страна, се криелъ отъ беднитѣ, да не се трупатъ около него, да помага на всички. На бедния работникъ, обаче, самъ пожелалъ да помогне, да види, де се крие причината за лошото му материално положение. Една сутринь той напълнилъ торбичка съ злато и я турилъ на единъ камъкъ, на пѫтя, отдето минавалъ работникътъ. Следъ това се скрилъ, да наблюдава, какво ще стане съ паритѣ. Бедниятъ човѣкъ, като стигналъ до камъка, казалъ: Толкова години минавамъ по тоя пѫть съ отворени очи. Сега ще се опитамъ да мина съ затворени очи. Затворилъ очитѣ си и миналъ покрай торбата, безъ да я види.

 

Казвамъ: И вие много пѫти сте минавали по вашия пѫть съ отворени очи, но единъ день решавате да минете съ затворени очи — тъкмо тоя день, когато Богъ е поставилъ на камъка една торбичка съ злато за васъ. Значи, когато Богъ поставя благото на пѫтя ти, тогава, именно, ти затваряшъ очитѣ си и не го виждашъ. Казвашъ: Толкова пѫти съмъ билъ съ отворени очи, сега ще ги затворя. — Бѫди всѣкога съ отворени очи. Докато си живъ, минавай моста съ отворени очи. Никога не затваряй очитѣ си. — Защо? — Защото на камъка може да е оставено нѣкакво благо за тебе. Ти не знаешъ, кога ще дойде благото, което е опредѣлено за тебе. Всичкитѣ дни носятъ Божиитѣ блага. Въ природата така е наредено, че всѣка секунда, всѣка минута, всѣки часъ, всѣки день, всѣки месецъ, всѣка година, всѣко столѣтие носи Божието благословение. Ти ще чакашъ да схванешъ момента, който носи благото за тебе. Ако очаквашъ щастието, ще внимавашъ да не изпуснешъ нито терцата, нито секундата, презъ които то иде.

 

Христосъ запита болния: „Искашъ ли да оздравѣешъ?“ Сега азъ ще ви запитамъ: Искате ли да бѫдете щастливи? Ония отъ васъ, които имате дъщери, искате да ги ожените. Какъ ще ги ожените, сега ще научите. Ония, които не сѫ раждали, сега ще се учатъ. Ония, които постѫпватъ въ училище, сега ще разбератъ, въ кое училище трѣбва да постѫпятъ. Нѣкога човѣкъ самъ трѣбва да си избере училището. Има начини, по които човѣкъ може да научи много нѣща. Често азъ гадая смисъла на нѣщата по външни прояви. Срѣщамъ, напримѣръ, единъ беденъ човѣкъ; следъ него върви куче, което или маха опашката си, или не я маха. По махането на опашката познавамъ, какво е състоянието на бедния човѣкъ. Ако кучето маха опашката си налѣво-надѣсно, съ това то иска да каже на бедния: Когато се намѣришъ предъ нѣкаква мѫчнотия, не търси правия пѫть, можешъ да вървишъ и надѣсно, и налѣво. Щомъ трѣбва да се спасишъ, и презъ кривъ пѫть можешъ да минешъ. Ако кучето не маха опашката си и върви съ наведена глава, то иска да каже, че бедниятъ човѣкъ не е работилъ и не иска да работи, очаква наготово, като при лотариенъ билетъ. Нѣкой философъ казва: Правъ трѣбва да бѫде пѫтьтъ на ученика! Правиятъ пѫть е най-кѫсото разстояние между две точки. Обаче, това е невъзможно за човѣшкия животъ. Правъ пѫть има само въ умствения животъ, но не и въ материалния. Докато си на земята, прави линии не търси. На земята ще ходишъ по криви линии.

 

Мнозина искатъ да избѣгнатъ страданията. Възможно е това, но трѣбва да знаете, че вие сами си създавате страдания. Напримѣръ, млада, красива мома иска да се жени. За да се хареса на нѣкой момъкъ, тя търси модерни обувки, да стегнатъ краката ѝ, да изглеждатъ красиви. Тя не мисли, че краката ѝ ще се стегнатъ и ще имъ излѣзатъ мазоли. Ако момъкътъ харесва момата за тѣснитѣ обувки и за мазолитѣ на пръститѣ ѝ, той не е уменъ. Момъкъ, който иска да се жени само за красивитѣ обувки на момата, той е на кривъ пѫть, не мисли право. Сѫщото се отнася и за момата. Ако си мома за женене, предпочитай да ходишъ боса, отколкото съ обувки, които стягатъ краката. Така тя ще изпита момцитѣ. Ако нѣкой момъкъ я хареса боса, той се жени за нея, а не за положението ѝ. Мома или момъкъ, които, като се женили, били съ кожени обувки, сѫ минали презъ голѣми страдания. — Защо? — Защото носили на краката си одраната кожа на нѣкое животно. Невъзможно е да вземешъ насила кожата на нѣкое животно, или вълната на овцата и да не страдашъ. Обувкитѣ, дрехитѣ, които носимъ, сѫ придобити чрезъ насилие. При това положение, ние не можемъ да бѫдемъ щастливи. Докато не престанемъ да насилваме по-слабитѣ сѫщества отъ насъ, ние всѣкога ще страдаме. Богъ даде власть на човѣка да владѣе рибитѣ, птицитѣ, но не и земята.

 

Не е позволено на хората да завладяватъ земята и да я дѣлятъ помежду си. Всѣки човѣкъ, всѣки народъ, който се е опиталъ да владѣе и дѣли земята, самъ се е осѫдилъ на страдания. Казвашъ: Тая нива е моя. — Кой ти даде правото на собственость? Тя принадлежи на Бога. И кѫщата принадлежи на Бога. Ние трѣбва да признаемъ, че всичко принадлежи на Бога. Той е нашъ Господарь, а ние — Негови слуги. Това е първото положение. Второто положение: Богъ е нашъ Баща, а ние — Негови синове. Ще Му работимъ безъ пари и, каквото ни даде, ще благодаримъ. Земята е Негова. Той казва: Синко, каквото можешъ да обработишъ, е на твое разположение.

 

Единъ день дойде при мене единъ човѣкъ, да ме пита, кой номеръ билетъ да вземе, да спечели. Казахъ му, че не мога да направя това. Ако му кажа и спечели, неприятелитѣ му ще го убиятъ. Отговорностьта за живота му ще лежи върху съвѣстьта ми — не искамъ да нося никаква отговорность. По-добре бѫди сиромахъ, но здравъ и живъ, отколкото да забогатѣешъ и да загубишъ живота си. — Залъгвашъ ли ме, или не можешъ да ми помогнешъ? — Не те залъгвамъ, но те карамъ да мислишъ.

 

Помнете: дойдете ли до съзнанието, тамъ се желаятъ само възможни нѣща. Има възможни и невъзможни нѣща. Има голѣми и малки постижения и желания. Желай най-малкитѣ нѣща. Като станешъ сутринь, пожелай слънцето да изгрѣе добре, да нѣма буря, да нѣма земетресения, или голѣмъ, проливенъ дъждъ. Желай доброто на народа, за да бѫде добре и на тебе. Минавашъ покрай единъ стражарь, който е строгъ, прави бележки на всички. Помоли се въ себе си, да не го предизвикашъ съ нѣщо. Отивашъ въ нѣкой магазинъ, помоли се да не бѫдешъ излъганъ, да се отвори сърдцето на търговеца, да направишъ добра покупка. Като се молишъ за себе си, ти помагашъ и на търговеца. Като мислишъ за себе си, ти мислишъ и за другитѣ. Това е законъ. Мисли за малки работи, за да се домогнешъ до голѣмитѣ. Нѣкой иска да стане министъръ, или владика, да го уважаватъ и почитатъ. Какво ще придобиешъ, като владика? Ще ти цѣлуватъ рѫката, ще ти се кланятъ, но единъ день и ти, като всички хора, ще умрешъ. Ще ти турятъ надгробна плоча, че тукъ е погребанъ еди - кой си човѣкъ. Има смисълъ да те заровятъ въ земята, но да можешъ и отъ гроба да помагашъ на хората.

 

Единъ дервишъ ималъ едно магаре и една магарица, но, каквото предприемалъ, все нещастия го сполетявали. Единъ день тръгналъ за града. По пѫтя магарицата му паднала на земята и умрѣла. Като видѣлъ, че и безъ нея останалъ, той спрѣлъ на мѣстото, дето паднала магарицата, изкопалъ дупка и я заровилъ. Поплакалъ си малко и, отъ скръбь за нея, турилъ надъ гроба ѝ една плоча. Кой какъ минавалъ презъ това мѣсто, спиралъ да се помоли. Всички мислѣли, че нѣкой светия е погребанъ на това мѣсто, и започнали да го посещаватъ. Болни отъ далечни краища идвали да се лѣкуватъ и се връщали здрави. Дервишътъ се възползувалъ отъ това, и въ скоро време обърканитѣ му работи започнали да се оправятъ. Единъ неговъ приятель, на когото работитѣ били сѫщо объркани, го попиталъ: Кажи ми, какво стана, че положението ти се подобри? — Не мога да ти кажа, тайна е това. Ако знаешъ, ще ме изложишъ предъ хората. — Обещавамъ ти, нѣма да те издамъ; ще задържа тайната въ себе си. — Добре, само ти ще знаешъ. На това мѣсто е заровена магарицата ми, Вѣрата лѣкува болнитѣ, а не моята магарица. — Какво да направя, и азъ да подобря положението си? — Ето, давамъ ти моето магаре. Като умре, зарови го, тури му надгробна плоча и ще видишъ, какъвъ ще бѫде резултатътъ. И вториятъ дервишъ направилъ сѫщото. Държалъ магарето нѣколко деня гладно и, като умрѣло, заровилъ го въ земята. И тукъ започнали да се стичатъ болни да се лѣкуватъ. Така и неговитѣ работи се оправили.

 

Какво се крие въ тоя анекдотъ? Има нѣщо скрито въ него. Питате: Магарето ли трѣбваше да се вземе за обектъ въ анекдота? Магарето не е толкова глупаво, както изглежда и както се мисли за него. Казватъ за нѣкого, че се напилъ като магаре, Това не е вѣрно. Магарето пие само чиста вода. Ако искате да намѣрите най-чистата вода въ планината, вървете следъ магарето. Въ това отношение, магарето е по-умно отъ човѣка. То никога не пие вино, никога не се напива. Въ природата всички нѣща сѫ еднакво ценни. Следователно, и магарето има своята цена. Човѣкъ може да вземе примѣръ и отъ него. И въ малкитѣ нѣща се крие нѣщо добро. И въ голѣмитѣ нѣща има нѣщо лошо. Срѣща ви нѣкой човѣкъ, говори ви сладко, приятно, но следъ това изпитвате голѣмо неразположение. — Защо? — Предалъ ви е нѣщо лошо. Срѣщате единъ простъ, обикновенъ човѣкъ, който само ви погледне, но ви предаде нѣщо хубаво, ставате разположенъ и веселъ. Казвате: Никога нѣма да забравя тоя погледъ. Доброто се предава и чрезъ думи, и чрезъ движения, и чрезъ мисъль. Достатъчно е да видишъ, какъ ходи добриятъ човѣкъ, за да се повдигне духа ти.

 

Каква е задачата на човѣка? — Да се подмлади. Стремете се къмъ вѣчното подмладяване. Който мисли, че е остарѣлъ, че не може да се подмлади, той не разбира закона за подмладяването. Той е преждевременно остарѣлъ. Подъ „старъ“ въ правъ смисълъ на думата, разбираме само това сѫщество, което всѣкога помага. Старъ е ангелътъ, който пѫтува отъ една слънчева система въ друга, обикаля планетитѣ и на всички помага. Старъ е ангелътъ — милиони години живѣе, но вѣчно се подмладява. Ангелитѣ вървятъ по пѫтя на мѫдростьта, дето е истинското подмладяване. — Защо остарява човѣкъ? — Защото проповѣдва невѣрни нѣща. Той казва: Богъ е Любовь, но самъ не вѣрва на думитѣ си. Казва, че Богъ е Мѫдрость, Истина, но не вѣрва въ мѫдростьта и въ истината. Казва, че Богъ е всесиленъ, но не вѣрва въ силата Му. Като се случи нѣщо лошо на човѣка, той веднага се запитва, отде дойде дяволътъ да му създаде тая неприятность. Той не подозира, че Богъ си е послужилъ съ дявола, да изпита човѣка. Ако му дойде нѣкаква болесть, нека я приеме добре, като гостъ, да си поговори съ нея, да види, какво носи тя. И болестьта носи нѣкакво благо. Толстой казва, че боледувалъ три - четири пѫти сериозно въ живота си и, следъ всѣко боледуване, придобивалъ ново просвѣтление. Макаръ и материалистъ, което се вижда по дебелитѣ вежди, Толстой ималъ духовенъ погледъ върху много въпроси.

 

Като изучавате Толстоя и Сократа, ще намѣрите нѣщо общо между тѣхъ. Интересенъ е животътъ на Толстоя. Той пише много искрено за себе си, писалъ е своята изповѣдь. Той описва една своя опитность отъ времето, когато е живѣлъ свѣтски. Единъ день, когато игралъ на комаръ, изгубилъ 12 хиляди рубли. Той започналъ да се моли на Бога, да му помогне да излѣзе отъ това положение. Единъ неговъ приятель му далъ една рубла, съ която той започналъ нова игра, като обещалъ въ себе си, че ако спечели, ще изплати дълга си и никога повече нѣма да играе хазартни игри. Тоя пѫть той спечелилъ на играта, платилъ дълга си и изпълнилъ обещанието си. Въ процеса на обръщането си къмъ Бога, Толстой миналъ тежки състояния, често пожелавалъ да тури край на живота си, но на всичко издържалъ. Той се освободилъ отъ своитѣ слабости и живѣлъ като светия. Като жененъ, миналъ презъ голѣми изпитания, за да се справи и съ ревностьта. Тоя въпросъ билъ единъ отъ най-мѫчнитѣ, затова се принудилъ да напусне жена си. Той искалъ отъ жена си да се откаже отъ всѣкакви връзки, да не приема никакви приятели въ дома му, но тя не могла да направи това.

 

Сегашнитѣ хора изпитватъ стѣснение, срамъ, когато се говори лошо за тѣхъ. Прави сѫ тѣ, но нека всѣки се запита въ себе си, вѣрно ли е това, което се говори. Ако е вѣрно, да се заеме да изправи погрѣшката си. Ако не е вѣрно, да следва своя пѫть, както слънцето следва неотклонно пѫтя на своето движение. Слънцето непрестанно свѣти. — Защо? — Богъ е вложилъ известна енергия въ него, чрезъ която то изявява Божията любовь къмъ всички живи сѫщества. Богъ държи слънцето въ рѫката си и чрезъ него наблюдава своитѣ деца, гледа, какво правятъ.

 

Като изучавамъ човѣка, виждамъ, какъ се проявява животинското въ него. Единъ день срѣщамъ една млада, красива жена, която ми направи впечатление съ своята красота. Както вървѣше, тя спрѣ предъ една колбасница. Изведнъжъ очитѣ ѝ се разтвориха, и тя започна да поглежда жадно къмъ колбаситѣ. Лицето ѝ се измѣни, изгуби красотата си, яви се нѣщо животинско. Тя влѣзе въ колбасницата, взе нѣщо и излѣзе. На излизане лицето ѝ бѣше спокойно, пакъ така мило и красиво, както по-рано. Казахъ си: Ето една маска. Щомъ тая жена се настървява предъ колбаситѣ, тя може да изяде и човѣка. Мислите ли, че лъвътъ, който по необходимость яде само хлѣбъ, ще ви остави живъ, ако му се даде случай да лизне малко отъ вашата кръвь? Азъ вѣрвамъ само 50% въ присадкитѣ. Ако присадката е отъ благородно дърво и се счупи, отдолу остава дивачката. И обратно: ако присадката е дива, като се счупи, отдолу остава благородното. Благодарете, ако присадката ви е дивачка, защото е временна. Тя лесно може да се счупи и да остане вѣчното, т. е. доброто, което Богъ е вложилъ въ васъ. По естество хората не сѫ лоши, но присадката имъ е лоша. Тая присадка трѣбва да се счупи, да остане доброто въ тѣхъ. Напримѣръ, омразата въ човѣка е присадка. Счупѝ тая присадка въ себе си, да дойде любовьта. Лъжата е присадка. Счупи тая присадка, да дойде истината. Грубостьте е присадка. Счупи тая присадка, да дойде нѣжностьта. Изведнъжъ не можешъ да счупишъ тия присадки. Години сѫ нуждни за тѣхното счупване, или изкореняване. За предпочитане е да я счупишъ, а не да я изкоренишъ. Дървото трѣбва да расте естествено, да не се спиратъ соковетѣ, които идатъ отдолу.

 

Сѫществуватъ два вида хора: еднитѣ сѫ лоши, но присадени съ доброто; другитѣ сѫ добри, присадени съ лошото. Като се счупи присадката, тогава виждаме истинското естество на човѣка. Добриятъ по естество, и съ лоша присадка да е, пакъ си е добъръ. Лошиятъ, и съ добра присадка, пакъ си е лошъ. Това се провѣрява по закона на наследственостьта. Дѣлението на хората на добри и на лоши създаде дветѣ ложи: Бѣлата и черната. Черната ложа подържа възгледа, че истината и свѣтлината сѫ за малцина, а лъжата и тъмнината — за всички. Бѣлата ложа подържа точно обратния възгледъ: истината и свѣтлината сѫ за всички, а лъжата и тъмнината за малцина. Ония, които търсятъ свѣтлината, истината и свободата само за себе си, сѫ черни братя. Ще кажете, че любовьта е за всички. Така е, но днесъ всички хора не могатъ да бѫдатъ добри и любещи. На земята това е невъзможно. Защо е така? Можешъ ли, като правишъ кѫща, да си доставишъ всичко изведнъжъ? Ако отвънъ всичко наредишъ, отвѫтре не можешъ да си доставишъ всичко необходимо. Всичко предвиждашъ, а не предвиждашъ, какъ ще се справишъ съ нечистотиитѣ. Имашъ клозетъ, но трѣбва отвреме - навреме да го дезинфекцирашъ. Не е ли сѫщото и съ човѣшкия организъмъ? Ядешъ по нѣколко пѫти на день. Една часть отъ храната се смила и обработва, а друга часть остава като непотрѣбна и се изхвърля вънъ. Не се ли изхвърля редовно, явява се зараза. Следователно, както чистишъ кѫщата си отвънъ и отвѫтре, така трѣбва да чистишъ и тѣлото си.

 

Религиознитѣ и духовнитѣ хора искатъ да постигнатъ чистота и светость, изведнъжъ да станатъ светни, но правятъ една сѫществена погрѣшка — пренебрегватъ физическия животъ. Какви опити не сѫ правили, но резултатитѣ имъ сѫ били малки, а понѣкога опититѣ имъ свършвали съ катастрофа. Ето, мѫдриятъ Соломонъ, надаренъ съ знание и свѣтлина, мислѣше, че може да постигне всичко, но се спъна. Той правѣше опити въ голѣмъ мащабъ. Въ желанието си да изучи жената, той се свърза съ 300 жени и 900 наложници. Той искаше да разбере, де се крие злото — търсѣше причината за грѣхопадането. Искаше да знае, защо Ева яде отъ забранения плодъ. Защо му бѣха 300 жени и 900 наложници? Само царь може да държи толкова жени около себе си. Числото 300 е число на Юпитера, царско число — на благородство. Числото 900 е на Марса. Значи, той държа тия жени съ сила и съ благородство. Соломонъ искаше да разреши една тайна, но не успѣ. Женитѣ го увлѣкоха и неусѣтно прие тѣхнитѣ богове. Той възприе всички езически учения и се предаде на ядене и пиене. Единъ день той видѣ една млада, красива овчарка, въ която се влюби. Той мислѣше, че и съ нея може да постѫпи, както съ всички жени, но тя му се противопостави. Съ отказването си, тя искаше да му докаже, че не обръща внимание на такъвъ царь, който има толкова много жени, който не служи на Бога, но се занимава съ ядене и пиене и съ удоволствията на живота. Тя му каза: Такъвъ царь не може да повдигне своя народъ. И ти не можешъ да повдигнешъ еврейския народъ. Ще дойде день, когато хората ще се чудятъ, какъ си могълъ да държишъ около себе си толкова жени, но нѣма да те похвалятъ. Книгата „Пѣсень на пѣснитѣ“ е посветена на тая овчарка. Въпрѣки многото жени, Соломонъ не можа да разреши въпроса за жената. Тя пакъ остана загадка за него. Овчарката предпочете да пасе овцетѣ, отколкото да стане жена на Соломона.

 

Какво постига човѣкъ, ако има 300 жени? Какво постига човѣкъ, ако има сто мисли въ ума си, сто желания въ сърдцето си и сто постѫпки въ волята си? Какво постига човѣкъ, ако има 300 наложници въ ума си, 300 наложници въ сърдцето си и 300 наложници въ душата си? Да имашъ 300 жени и 900 наложници, пакъ не можешъ да разрешишъ единъ отъ важнитѣ въпроси. Соломонъ показа това. — Защо не можа да го разреши? — Защото искаше изведнъжъ да постигне всичко. Най-после той каза: „Суета на суетитѣ, всичко е суета.“

 

Изучавайте закона за наследственостьта, за да си помагате съзнателно. Човѣкъ носи въ себе си и доброто, и лошото, както богатиятъ наследникъ поема и благата, и дълговетѣ на баща си. Бащата оставилъ дългъ стотици хиляди лева. Синътъ не е участвувалъ въ правенето на тоя дългъ, но понеже е наследникъ на благата на баща си, ще плаща и дълговетѣ му. Казано е въ Писанието: „Роденъ отъ Бога и роденъ отъ дявола“. Значи, човѣкъ има двама бащи: Единиятъ е Богъ, а другиятъ — дяволътъ. Ако си роденъ отъ дявола, не можешъ да правишъ добро. Ако си роденъ отъ Бога, ще правишъ това, което Богъ ти заповѣдва. Нѣкой казва: Азъ съмъ роденъ отъ Бога. — Роденъ си отъ Бога, но после се оправдавашъ за дѣлата си, че не си разбиралъ нѣщо, че не си знаялъ работитѣ. Ако проповѣдвашъ Евангелието, ще проповѣдвашъ, както е дадено, въ неговия дълбокъ смисълъ. Ще кажете, че Богъ направи дявола. Богъ създаде дявола, но той самъ се направи — отклони се отъ правия пѫть, и днесъ върши всичко, както той намира за добре. Когато дяволътъ грѣши, не мисли право; и когато човѣкъ грѣши, сѫщо не мисли право. Когато учительтъ дава мѫчна задача на ученика, той иска да опита ума му, неговитѣ способности. Ако ученикътъ реши задачата правилно, учительтъ му го признава за способенъ. Не може ли да реши задачата, учительтъ всѣки моментъ може да го скѫса. Никой учитель не желае да кѫса ученицитѣ си, но иска да знае, разбира ли ученикътъ предмета, или не; сѫщо така той иска да даде възможность на ученика самъ да измѣри силата си.

 

Човѣкъ е дошълъ на земята да учи. Той иска да получи дипломъ за завършенъ курсъ. Комисията има право да му даде най-мѫчната задача. Ако си християнинъ, ще кажешъ, че Христовата кръвь ще те спаси. — Тя ще ти даде условия да учишъ, да следвашъ въ университета, но нѣма да те спаси — ти самъ трѣбва да учишъ. Ако не учишъ, ще те изключатъ отъ университета. Така ти опозорявашъ Христовата кръвь. Който не учи, опозорява името си. Който не мисли право, опозорява ума си; който не чувствува правилно, опозорява сърдцето си; който не постѫпва добре, опозорява душата си. Истината е за душата, мѫдростьта е за ума, а любовьта — за сърдцето. Ако отъ душата ни не изтича истината и свободата, отъ ума ни не изтича мѫдростьта и знанието, а отъ сърдцето ни не изтича любовьта и живота, какво очакваме? Ще търсимъ нѣкой да ни освободи, да ни даде животъ и знание. Отвънъ никой не може да ни освободи; никой не може да ни даде животъ; наготово никой не може да ни даде знание. Свободата е Божественъ процесъ, който се изявява отвѫтре - навънъ. Тя е резултатъ на усилието на човѣшкия духъ, на човѣшката душа, на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Когато умътъ и сърдцето, душата и духътъ сѫ въ съгласие, човѣкъ е свободенъ.

 

Сега азъ не искамъ да се обезсърдчавате. Всѣки човѣкъ може да носи единъ малъкъ товаръ. За да носи по-голѣмъ товаръ, трѣбва да работи върху себе си, да се усили. Ученикътъ, който е свършилъ четиритѣ отдѣления, има знание, съ което може да влѣзе въ прогимназията. Като свърши прогимназия, може да влѣзе въ гимназия. Знанието, което е придобилъ въ гимназията, му позволява да влѣзе въ университета. Съ това знание той може да влѣзе въ обществото, т. е. въ живота. Вие трѣбва да се замислите върху това. Мома, която иска да се жени, да стане майка, трѣбва да е свършила 12 факултета. Откакъ е дошълъ на земята, човѣкъ е завършилъ 450 факултета. Всѣки факултетъ представя епоха отъ милиони години. Сегашниятъ човѣкъ напуща знанието на животнитѣ, постепенно се облагородява, влиза въ университета, който дѣли хората отъ ангелитѣ. Всичко, което е придобилъ досега, е полезно, като елементи на новото знание. Тия елементи ще се представятъ въ нова форма.

 

Като слушате, колко работа ви предстои, казвате, че умътъ ви се обърква. На кого умътъ не се е обърквалъ отъ мѫчни работи? Въпрѣки това, всѣки е пожелавалъ да учи, да проникне и въ най-труднитѣ въпроси. Ако те е страхъ, не отивай между змиитѣ, да наблюдавашъ, какъ живѣятъ. Ако искашъ да станешъ смѣлъ, хвани една змия, която прекарва зименъ сънь, поглади я отъ главата до края на тѣлото, и си кажи: Не ме е страхъ отъ змия. Ако си смѣлъ, трѣбва да знаешъ, колко си смѣлъ и какво можешъ да направишъ съ своята смѣлость. Ако имашъ любовь и говоришъ сладко, да знаешъ, какво можешъ да постигнешъ съ своята любовь. Младата мома се заблуждава, като мисли, че може да излъже момъка съ своитѣ сладки думи. Сладкитѣ думи не сѫ всѣкога истинни. Въ тѣхъ може да се крие нѣкаква лъжа, нѣщо фалшиво. Очитѣ, обаче, никога не лъжатъ. Достатъчно е да видишъ, какъ гледа момъкътъ, какъ слуша, какъ движи носа си, за да го оценишъ. Ако вдига носа си нагоре, това означава едно нѣщо; ако го движи надолу — друго нѣщо означава. Ако човѣкъ стиска устата си и я държи повече затворена, това означава едно нѣщо; ако я държи повече отворена, това означава друго нѣщо. Нѣкой държи рѫцетѣ си отзадъ, подразбира се вързанъ човѣкъ. Не е добре и отпредъ да се държатъ рѫцетѣ. И въ джобоветѣ да се държатъ, пакъ не е добре. Видишъ ли човѣкъ да върви замисленъ, съ пръстъ на челото, дето е центърътъ на математиката, ще знаешъ, че той решава трудна задача. После се почесва отзадъ по врата — не върви работата. Спирамъ тоя човѣкъ и му казвамъ: Когато туряшъ пръста си на челото, не се чеши по врата, но вдигни погледа си нагоре, къмъ Бога, и се помоли да ти даде повече свѣтлина, да решишъ задачата си. Ако се почесвашъ отзадъ, по врата, учительтъ може да те скѫса.

 

Наблюдавайте се, да видите, какъ заставате на молитва и какви движения правите. Нѣкой се моли и отвреме - навреме се почесва и казва: Голѣма скръбь имамъ. Който има голѣма скръбь, не му дохожда на умъ да се почесва. Щомъ се почесва, скръбьта му не е голѣма. Молитвата изисква съсрѣдоточена мисъль. Като се молишъ, ще мислишъ само за Бога. Всичко друго ще оставишъ вънъ отъ себе си. Казано е въ Писанието: „Когато се молишъ, влѣзъ въ тайната си стаичка. И Богъ, Който вижда въ тайно, ще ти въздаде на яве. Когато решавате трудни въпроси, решавайте ги въ тайно, само Богъ да знае. Единственъ Богъ разбира нашитѣ състояния и може да ни помогне. Хората, колкото и да искатъ да помогнатъ, не успѣватъ.

 

Сега ще ви запитамъ: Искате ли да придобиете любовьта? Искате ли да придобиете знанието? — Искаме. — За какво ще ги придобиете? Първо турете въ ума си мисъльта, да бѫдете искрени въ себе си, да бѫдете честни — каквото обещаете, да го изпълните. Ако решишъ да отидешъ на екскурзия въ името на Господа, иди. Каквото и да е времето — дъждъ, буря, не се спирай, върви. Ще се измокришъ — нищо отъ това. Щомъ си обещалъ, ще вървишъ. Дъждътъ иде да те изпита. Ако не искашъ да се мокришъ, не трѣбваше да обещавашъ. Ние имахме такава опитность. Единъ день тръгнахме за Мусала повече отъ триста души. Още съ пристигането ни на хижата, завалѣ дъждъ, който трая два деня. Въпрѣки бурята и дъжда, решихме да се качимъ на върха. Нѣкой отъ приятелитѣ не се решиха да дойдатъ горе. Тѣ останаха на хижата да ни чакатъ. Вървимъ нагоре, бурята ни придружава. Щомъ стигнахме на върха, дъждътъ и бурята престанаха, слънцето изгрѣ, и ние се изсушихме. Които останаха долу, мислѣха за насъ да не се простудимъ. Ония, които бѣха въ Чамъ Кория, сѫщо се безпокоеха, какво става съ насъ при тоя голѣмъ, продължителенъ дъждъ. Ние бѣхме безъ палатки, на открито, около огънь, който мѫчно се подържеше, прѣчеше му дъждътъ. Тѣ си казвали: — Какво ще стане съ тия хора? Ще умратъ отъ студъ. Важно е, че нито единъ отъ насъ не се простуди. Нѣкога човѣкъ стои вкѫщи, пази се отъ влага и дъждъ и, въпрѣки това, заболява отъ ревматизъмъ. Значи, дъждътъ носи благословение. Човѣкъ трѣбва да се нагоди къмъ него, да знае, какъ да приеме това благо. Не е голѣмъ подвигъ, да се качишъ на Мусала въ бурно и дъждовно време. Подвигътъ е малъкъ, но смѣлость се иска за това. Българката е смѣла.

 

Преди години пакъ ходихме на Мусала, но въ снѣжно време — пѫтьтъ бѣше покритъ съ снѣгъ, мѫчно се ходѣше, лесно можеша да се подхлъзне човѣкъ. Като започнахме да възлизаме нагоре, нѣкои казаха, че е много хлъзгаво, не може да се върви. — Да се върнемъ тогава. Обаче, сестритѣ поеха нагоре. Тѣ казаха: Нѣма да се върнемъ, ще вървимъ. Дадохъ имъ наставление, да бѫдатъ внимателни, да не събарятъ камънитѣ. Имаше опасность, като се търкалятъ камънитѣ, да не ударятъ нѣкого. Сестритѣ тръгнаха напредъ, а братята следъ тѣхъ. Тѣ казаха, че даватъ предимство на сестритѣ. Както и да е, важно е, че сестритѣ не искаха да се върнатъ — първи поеха пѫтя къмъ високия връхъ. Такава трѣбва да бѫде новата Ева. Старата Ева бѣше на върха и слѣзе въ долината. Новата Ева възлиза отъ долината къмъ върха.

 

Казвамъ: Въ бѫдеще, когато младата мома се ожени и стане бременна, не трѣбва да допуща никакво безпокойство въ ума или въ сърдцето си. Съ каквито мисли и чувства се храни, такова ще бѫде детето и. Какви деца се раждатъ днесъ, когато всички народи воюватъ? — Нервни, неспокойни. — Защо? — Защото родителитѣ имъ минаватъ презъ голѣми сътресения. За добрия животъ е нуждно спокойствие. За да се роди една свѣтла мисъль, трѣбва да имаме подкрепата на любовьта. Хубавитѣ мисли, чувства и постѫпки не могатъ да се родятъ безъ любовь. Хубавитѣ мисли, чувства и постѫпки не могатъ да се родятъ безъ мѫдрость и безъ истина.

 

Време е да направимъ съюзъ съ Бога, да не се отказваме отъ това, което Той иска отъ насъ. Богъ не иска отъ насъ калугерство. Да бѣгаме отъ живота, да бѣгаме отъ женитѣ, това е калугерство. Ако бѣгашъ отъ женитѣ, какво търсишъ при майка си? Какво търсишъ при сестра си? Ти стана причина майка ти и баща ти да се оженятъ, а сега бѣгашъ отъ жената. Нѣма защо да бѣгашъ отъ жената. Мѫжътъ представя мисъльта, а жената — живота. Нѣма защо да бѣгашъ отъ живота, — ще го приемешъ такъвъ, какъвто е. И отъ мисъльта нѣма защо да бѣгашъ, ще я приемешъ такава, каквато е. Животътъ е добъръ за оня, който го разбира и знае, какъ да постѫпва. Трѣбва да направимъ съюзъ съ Бога въ името на любовьта. Иначе, ще гледаме на Бога като на сѫщество, Което само наказва. Другъ наказва хората, а не Богъ. Другъ ги дава подъ сѫдъ, а не Богъ. Взелъ си нивата на нѣкого, който има крепостенъ актъ за нея — той те дава подъ сѫдъ. Обидилъ си нѣкого — той те дава подъ сѫдъ. Господъ му казва: Прости го, не го давай подъ сѫдъ. — Нѣма да му простя, нека се научи до не обижда. Ако е въпросъ за обиди и лъжи, тѣ нѣматъ край. Ако е за обещания, българитѣ сѫ дали много обещания. Ако обещанията бѣха злато, България цѣла щѣше да бѫде облѣчена въ злато.

 

Сега се явява въпросътъ: Каква отговорность носи човѣкъ? Една отговорность носи, за която го питатъ: Защо не изправишъ погрѣшкитѣ си? Ако трѣбва да кажешъ една дума, защо тя да не бѫде блага? Ако трѣбва да погледнешъ единъ човѣкъ, защо да не го погледнешъ мило? Ако му пожелаешъ нѣщо, пожелай му най-доброто. Момъкъ и мома се женятъ — пожелай имъ добъръ животъ. Ти не имъ пожелавашъ нѣщо добро, но казвашъ: Само глупавитѣ хора се женятъ. — Така не се говори. Радвайте се за всичко и на всички. Косата ти е побѣлѣла — радвай се. Косата ти е почернѣла — радвай се. — Побѣлѣлъ съмъ вече. — На почивка си. — Черна е още косата ми. — Ще работишъ. Ако е за работа, не търси човѣкъ съ побѣлѣла коса. Човѣкътъ съ бѣлата коса ще почива, а оня съ черната коса ще работи. Само така животътъ има смисълъ. Оня съ побѣлѣлата глава казва: Свърши се моятъ животъ. — Не се е свършилъ животътъ ти. Косата ти скоро ще почернѣе, и ти отново ще започнешъ да работишъ. Докато работи човѣкъ, косата му е черна. Щомъ престане да работи, косата му побѣлява. Тогава не му остава нищо друго, освенъ да почива. Хора, които иматъ черни коси, сѫ работили добре. Тия, които иматъ бѣли коси, сѫ почивали добре.

 

Мнозина казватъ: Искаме да ни обичатъ. Чудни сѫ хората! Искатъ да бѫдатъ обичани, а не съзнаватъ, че сѫ обичани. Фактътъ, че живѣятъ, показва, че сѫ обичани. Любовьта ражда живота. Не можешъ да живѣешъ, ако не си обичанъ. Ако никой не те обича, ти си въ грѣха, а грѣхътъ води къмъ смъртьта. Азъ не обичамъ хора, които умиратъ. Човѣкъ може да замине за другия свѣтъ, т. е. доброволно да напусне тѣлото си. Това, обаче, не е смърть. Кажатъ ли, че нѣкой умрѣлъ, отговарямъ: Добъръ му пѫть! Не може да има любовь между хора, които умиратъ. Любовьта е законъ за взаимно подпомагане. Като видишъ, че единъ човѣкъ е въ трудно положение, помогни му. Майката помага на децата си, децата — на майката. Господарьтъ помага на слугата си, слугата — на господаря си. Силнитѣ помагатъ на слабитѣ. Това сѫ прояви на Божията любовь. Днесъ хората се биятъ отъ любовь къмъ отечеството си — това е друга любовь. Всѣки иска да победи. Въ сѫщность, кой ще победи? Само оня може да победи, който е миналъ презъ положението на баща, майка, братъ и сестра. Братъ, който не обича сестра си, и сестра, която не обича брата си, не разбиратъ живота. Мѫжъ, който не обича жена си, и жена, която не обича мѫжа си, не разбиратъ живота. Майка, която не е раждала, не е разбрала живота. Всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде проводникъ на Божественото. Искашъ да отидешъ при нѣкой адвокатъ, но не знаешъ при кого. Ще намѣришъ единъ миситинъ; той да те заведе. Миситинътъ не може да бѫде адвокатъ, той е само посрѣдникъ, ще те заведе при адвоката. И жената, когато ражда, се нуждае отъ помощь. Ще дойде нѣкоя баба да ѝ помогне.

 

Казано е въ Писанието: „Жена, кога ражда, на скръбь е, но като роди, забравя скръбьта си и се радва, че се е родилъ човѣкъ на свѣта.“ Голѣма е радостьта на майката, защото при раждането взима участие цѣлото небе, всички ангели, всички хора, даже и Богъ взима участие. И въ женитбата взиматъ участие всички. Не мисли, че никой не знае за твоята женитба. Всичко, каквото човѣкъ прави, първо го знаятъ горе, а после на земята. Затова е казано, че нѣма нищо скрито-покрито въ свѣта. Нѣкой казва, че остарѣлъ, че никой не се интересува отъ него. Остарѣлъ е само оня, който не иска да плаща дълговетѣ си. Който е готовъ да плаща дълговетѣ си, той всѣкога се подмладява. Който изправя погрѣшкитѣ си, се подмладява; който не изправя погрѣшкитѣ си, остарява. Безсмъртенъ нѣма да станешъ, но ще продължишъ живота си поне съ 10—15 години. Не се спъвайте, но изправяйте лошитѣ си мисли, чувства и постѫпки. Колкото малко и да изправите живота си, ще се благословите. Казано е въ Стария заветъ: „Ако грѣшникътъ се върне отъ своя пѫть и изправи живота си, грѣховетѣ му нѣма да се поменатъ. И ако праведниятъ се върне отъ живота си и започне да грѣши, правдата му нѣма да се помене.“ Следователно, не разчитайте на миналото си, че било добро или лошо; важно е, какъ живѣете днесъ. Който напусне грѣшния животъ и започне да служи на Бога, доброто му се зачита; който напусне добрия животъ и започне да грѣши, не отива на добро. Не изопачавайте любовьта. Дойдете ли до нея, трѣбва да имате само едно мнение.

 

Вѣра е нуждна на хората, а не суевѣрие. Дойде нѣкой боленъ при мене, иска да го излѣкувамъ. Казвамъ му, че съмъ заетъ съ творческа работа. Той иска непремѣнно да го приема. Мисли, че като туря рѫката си върху главата му, веднага ще оздравѣе. И това може, но сега съмъ заетъ. И да туря рѫката си, нѣма да му помогна. Казвамъ му да дойде следъ единъ месецъ при мене, или да си отиде вкѫщи — следъ единъ месецъ ще оздравѣе. — Какъ ще стане това? — Не е твоя работа. Вечерь, когато спишъ, ще те посетя и ще те излѣкувамъ. — Какъ ще ме посетишъ? — Това не е твоя работа. Азъ ходя вечерь. Ще дойда при тебе, когато спишъ, и ще ти помогна. Ти нѣма да ме видишъ, но сутриньта ще бѫдешъ здравъ.

 

Ще кажете, че това ви съблазнява. Водата никого не съблазнява. Ако не знаешъ да плувашъ, стой вънъ. Искашъ ли да влѣзешъ, върви само по плитки мѣста. Измий краката си, безъ да влизашъ навѫтре. Ако знаешъ да плувашъ, влизай и въ най-голѣмитѣ дълбочини. Водата е опасна само за ония, които не знаятъ да плуватъ. Казвате: Трѣбва да се прави добро! — Така е, трѣбва да се прави добро, но да се знае, какъ да се прави доброто. Единъ човѣкъ изпитва голѣма жажда, влиза въ единъ кладенецъ, но оказва се, че нѣма вода въ него. Сега положението му се влошава: жаждата го мѫчи, а не може да излѣзе навънъ. Ти искашъ да му помогнешъ, а не знаешъ какъ. Ако му пуснешъ едно гърне съ вода, нито ще задоволишъ жаждата му, нито ще го извадишъ. Водата ще се разлѣе, и за него нищо нѣма да остане. Ако му сипешъ отгоре една бъчва вода, може да го удавишъ. Какъ ще му помогнешъ?

 

Трезва мисъль се иска отъ хората. Ще кажешъ, че никой не те обича. Не говоришъ истината. Баба ти и дѣдо ти сѫ те обичали; майка ти и баща ти сѫ те обичали. Колко плодове, колко кокошки си изялъ! Ако тѣ не те обичаха, не можеше да ги изядешъ. Водата, въздухътъ, свѣтлината влизатъ въ тебе — обичатъ те. Човѣкъ страда отъ много любовь, а не отъ липса на любовь. Никой нѣма право да се оплаква, че не го обичатъ. Всички хора сѫ обичани, но сами се заблуждаватъ, като приематъ позлатенитѣ нѣща за истинско злато. Не разчитайте на позлатенитѣ предмети. Каже ли нѣкой, че не иска да се моли, той държи въ рѫката си нѣщо позлатено. — Азъ не вѣрвамъ въ Бога. — Това е позлатена вещь. Ти не си се опиталъ още, да знаешъ, вѣрвашъ ли, или не вѣрвашъ. — Азъ трѣбва да се проявя. — Първо прояви любовьта си къмъ едно дърво. Посѣй една ябълчна сѣмка, грижи се за нея да израсте, да цъвне, да даде плодъ и тогава говори, имашъ ли любовь, и каква е тя. Избери единъ изворъ на планината и всѣки месецъ го чисти, да видишъ, ще се увеличи ли водата му. Отъ това ще познаешъ, колко любовь имашъ. Ако живѣешъ добре, водата ще се увеличи; ако не живѣешъ добре, водата ще пресъхне. Има различни начини, по които човѣкъ може да познае, колко е добъръ и каква любовь има. Достатъчно е да се облегнешъ нѣколко пѫти съ гърба си на нѣкое дърво, да видишъ, добъръ ли си, или лошъ. Ако листата на дървото постепенно съхнатъ, не си добъръ; ако се раззеленяватъ и освежаватъ, добъръ си,

 

Казвамъ: Външната природа има отношение къмъ човѣшкия животъ. Тя е отгласъ на нашитѣ мисли, на нашитѣ чувства и желания, на нашитѣ постѫпки. Безъ да съзнава, човѣкъ самъ противодействува на Божията любовь, поради което не могатъ да дойдатъ до него благата, които Богъ му е опредѣлилъ. Даватъ ти се блага, но стомахътъ ти е разстроенъ, не можешъ да ги приемешъ. Първо трѣбва да приемешъ едно горчиво лѣкарство, да се регулира стомахътъ ти. Обаче, горчивитѣ лѣкарства не лѣкуватъ. Най-мощното лѣкарство е свѣтлината. Най-мощното лѣкарство е въздухътъ — диханието на Бога. Най-мощното лѣкарство е хлѣбътъ — Божието Слово. Съ тия лѣкарства си служатъ и растенията. Лѣчебнитѣ свойства на растенията се дължатъ на свѣтлината, на въздуха, на водата и на храната, които тѣ възприематъ. Ако бѫдещитѣ лѣкари възприематъ моята система на лѣкуване, ще иматъ добри резултати. Единъ лѣкарь ще бѫде проводникъ на свѣтлината, другъ — на въздуха, трети — на водата, а четвърти — на храната. Ако човѣкъ не е сладъкъ като плодоветѣ, мекъ като водата, подвиженъ като въздуха и свѣтлината, нищо не може да придобие. Богъ е влѣзълъ въ хлѣба, въ плодоветѣ, въ водата, въ въздуха и въ свѣтлината — пожертвувалъ се е. Който обича Бога, възприема Го като часть отъ себе си. Така човѣкъ се лѣкува. Затова, яжте съ любовь, пийте съ любовь, дишайте съ любовь, приемайте свѣтлината съ любовь.

 

Това, което ви говоря, е подобно на математиката. Това сѫ задачи, които решаватъ математицитѣ. Въ геометрията се говори за перпендикуляръ. Какво представя перпендикулярътъ? — Отношение на човѣшката душа къмъ Бога. Който има перпендикуляръ, т. е. отношение къмъ Бога, той е на правата страна. Който нѣма перпендикуляръ, е на кривата страна. — На какво може да се уподоби кривата линия? — На човѣкъ съ добра обхода. Той не се сблъсква съ никого. Ако вървишъ само по права линия, все ще се сблъскашъ съ нѣкого. Правата линия е неразложима. Това значи: Никой не може да разкѫса връзката между силитѣ на умствения свѣтъ. Който се опита да разкѫса тая връзка, самъ ще се разруши. Ангелитѣ паднаха, именно, по тая причина. Тѣ се опитаха да разкѫсатъ тая връзка. Сегашнитѣ учени правятъ опити да разложатъ атома. Това е възможно. Обаче, докато не го постигнатъ, не може да се вѣрва. Човѣкъ вѣрва въ това, което самъ е опиталъ. Духовнитѣ хора говорятъ за вѫтрешното радио на човѣка, за връзката му съ Бога. Ако знае, какъ да нагласява радиото си, ще се съобщава съ невидимия свѣтъ. Ако не знае, какъ да го нагласява, ще търси чуждо радио. Отъ оня свѣтъ му казватъ: Поправи радиото си и слушай съ него.

 

Много отъ сегашнитѣ хора умиратъ отъ изобилие на блага, както пчелитѣ, когато попадатъ въ собствения си медъ. Тѣ ставатъ жертва на лакомството си. Не кацватъ накрая и оттамъ да смучатъ, но влизатъ въ срѣдата, въ голѣмото изобилие. Мнозина, като пчелитѣ, отиватъ при голѣмото благо и тамъ умиратъ за нищо и за никакво.

 

Не влизай въ срѣдата на извора, дето е голѣмото благо. Спри накрая и оттамъ гребни съ малка чаша. Вземи отъ малкото благо и бѫди благодаренъ и на него. Не влизай до дъното. Не искай всички блага изведнъжъ. Всичката вода не е за тебе.

 

Искашъ да бѫдешъ красивъ, уменъ, силенъ, здравъ; да имашъ кѫща, автомобилъ или аеропланъ. Много искашъ въ единъ моментъ. Богъ даде аеропланъ първо на мухитѣ, на птицитѣ, а следъ това на човѣка. Първо рибитѣ плуваха въ водата, а после хората, докато създадоха корабитѣ и параходитѣ. Изучавайте пеперудитѣ, птицитѣ, животнитѣ, да видите, каква обхода иматъ тѣ. Въ това отношение, пеперудитѣ сѫ за подражание. Пеперудата кацне на главата ти, на едното и на другото ти рамо, на гърба ти и постоянно казва: Богъ да те благослови! Кой не обича пеперуда, която благославя? Затова, като кацне пеперуда върху васъ, не я пѫдете. Тя носи щастие.

 

Работете върху себе си, да се самовъзпитате. Вслушвайте се въ всичко, което ви обикаля. Минавашъ край едно дърво, тихъ вѣтрецъ повѣва листата му и чувашъ нѣжна музика, чрезъ която дървото ти говори: Божието благословение е съ тебе. Другъ день минавашъ край едно плодно дърво. Гладенъ си, нѣмашъ хлѣбъ. Въ тоя моментъ единъ плодъ пада отъ дървото. Погледнешъ — здравъ, хубавъ плодъ. Хапнешъ си и благодаришъ.

 

Тури надеждата въ душата си, вѣрата въ ума си и любовьта въ сърдцето си, за да видишъ красотата и свѣтлината на живота. Това значи, цѣлото небе да ти проговори. Това значи, да си въ общение съ невидимия свѣтъ, да проработи твоето радио. И да не си на небето, добре е да възприемашъ симфонията на небеснитѣ жители.

 

Помнете: Въ живота остава само онова, което излиза отъ името на любовьта, отъ името на мѫдростьта, отъ името на истината, отъ името на Великия Божи Духъ.

 

*

3. Беседа отъ Учителя, държана на 24 октомврий,

недѣля, 10 ч. с., 1943 г. София. — Изгрѣвъ.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...