Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1943_10_17 Тритѣ пѫтя

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 26 март 2016 - 12:46

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 

Тритѣ пѫтя

 

*) Матея 4 : 1 — 12.

 

Има три пѫтя, чрезъ които човѣкъ се проявява въ живота: пѫтьтъ на волята, която е свързана съ физическия свѣтъ; пѫтьтъ на сърдцето и неговитѣ желания; пѫтьтъ на ума, който има отношение къмъ умствения свѣтъ.

 

Казано е въ Писанието, че сатана изкушавалъ Христа. Сатаната разбиралъ добре човѣка, затова се домогналъ до Христа чрезъ тритѣ пѫтя на прояви. Той изпитвалъ волята, сърдцето и ума Му, да види, каква устойчивость има въ Него. Сатаната каза на Христа: „Ако си Синъ Божи, превърни тия камъни на хлѣбъ.“ Христосъ му отговори: „Нѣма защо да измѣнямъ естеството на камънитѣ. Казано е, че не само съ хлѣбъ ще живѣе човѣкъ, но и съ всѣко слово, което излиза отъ устата на Бога.“ Разбра сатаната, че предъ него стои човѣкъ съ силна воля. После изпита сърдцето Му, като каза: „Хвърли се отъ тоя храмъ. Нали е казано, че ангели ще те носятъ на рѫце, нѣма да те оставятъ да се препънешъ въ камъкъ.“ Той мислѣше, че Христосъ е суевѣренъ човѣкъ. Отговори му се: „Махни се оттукъ, сатано! Казано е да не изкушаваме Господа.“ Най-после се изпита и ума Му. Сатаната Му каза: „Виждашъ ли всички тия царства? Ако ми се поклонишъ, твои ще бѫдатъ“. Христосъ му отговори: „Само на Господа можешъ да се поклонишъ и Нему да служишъ.“

 

Мнозина биха желали да превърнатъ камънитѣ на хлѣбъ. Защо искатъ това? Да забогатѣятъ. Приложи волята си, и ще бѫдешъ богатъ. Въ земята, въ моретата и океанитѣ има доста злато. Ако си ученъ човѣкъ, ще намѣришъ, де е златото, и ще забогатѣешъ. Отъ тебе зависи да бѫдешъ богатъ, да бѫдешъ обичанъ. Нѣкой иска да го обичатъ. Той не знае, че ако не е обичанъ, не би дошълъ на земята. Веднъжъ живѣе на земята, пръвъ Богъ го е обикналъ. Иначе, той не би сѫществувалъ. — За кого е създаденъ свѣтътъ? — За човѣка. Свѣтътъ е предметно учение, отъ което всѣки придобива нѣщо. Всѣко нѣщо, съ което въ даденъ моментъ можешъ да разполагашъ, е за тебе. Хубавата цигулка е за цигуларя, който свири; боитѣ и четкитѣ сѫ за художника; пианото е за пианиста. — Кой е пѣвецъ? — Който пѣе добре. —Кой е ораторъ? — Който говори красноречиво и туря всѣка дума на нейното мѣсто.

 

Сега, като се запитвате, какво представя животътъ, ще знаете, че той е велико благо и се проявява въ три области: въ областьта на волята, въ областьта на сърдцето и въ областьта на ума. Въ обикновения физически животъ волята има отношение къмъ обикновенитѣ работи — къмъ яденето и пиенето. Въ областьта на сърдцето, човѣкъ търси приятното, както котката, която гледа да се настани добре. Щомъ намѣри добро мѣсто, тя започва да преде самодоволно. Ако мине човѣкъ край нея, тя започва да се гали, да мяучи, иска нѣщо за ядене. Приятнитѣ и неприятни чувства иматъ отношение къмъ сърдцето. Искашъ ли да познаешъ човѣка, вижъ, какъ се проявява въ малкитѣ работи.

 

Изучавайте себе си, изучавайте и своитѣ близки. Ще познаете човѣка и по почерка. Нѣкой започва писмото си съ голѣми, едри букви. На края той свършва съ дребни, ситни букви. Това е човѣкъ, който много обещава, малко изпълнява. Обикновено младиятъ много обещава. Като остарѣе, той казва: Да бѣше на млади години, всичко можехъ да направя, но сега не е така. Той прилича на Настрадинъ Ходжа, който казвалъ: Когато бѣхъ въ Багдатъ, прескачахъ голѣми трапове, 20 м. широки и 20 м. дълбоки. Казали му: Прескочи такъвъ трапъ и тукъ. — Не мога, тукъ въздухътъ не ми помага. — Какво представя въздухътъ? — Условията. Значи, ако условията бѣха добри, отъ тебе човѣкъ щѣше да излѣзе.

 

Сегашнитѣ хора нѣма защо да се оплакватъ. Ако е за условия, днесъ има условия за всички. Ако е за дарби, никой не е лишенъ отъ нѣкаква дарба. Ако нѣкой е разпилѣлъ богатството, силитѣ си, дарбитѣ си, самъ е причина за това. Първоначално човѣкъ е билъ създаденъ добре, съ дарби и способности, физически добре п правилно развитъ. И, ако днесъ има недостатъци, физически или психически, причината се крие въ него. На едного очитѣ сѫ кривогледи, на другъ ушитѣ сѫ малки или голѣми, рѫцетѣ — кѫси или дълги, раменете неправилни. Първоначално и мѫжътъ, и жената сѫ имали еднакво дълги коси. Сега, обаче, мѫжътъ има кѫса коса; и жената подражава на мѫжа. Понеже мѫжътъ работи повече въ умствения свѣтъ, косата му е кѫса. Умственитѣ енергии препятствуватъ за растенето на косата. Въ жената работятъ повече чувствата, затова косата ѝ е дълга. Който има гѫста, черна коса, работи повече съ сърдцето си. Когато главата започне да оголява, умътъ взима надмощие надъ сърдцето. Правилно е и умътъ, и сърдцето да бѫдатъ еднакво развити. Американцитѣ сѫ повече гологлави, защото мозъкътъ въ тѣхъ е крайно активенъ. Тѣ сѫ бързи, подвижни хора. Дето ходятъ, все тичатъ, като че ги гони нѣкой.

 

Ако сравните човѣка съ животното, на пръвъ погледъ ще видите едно отличително качество — брадата, Животнитѣ нѣматъ брада, т. е. нѣматъ воля. Казватъ за лъва, че е смѣлъ. — Смѣлъ е, но воля нѣма. Той, макаръ и силенъ, е страхливъ. Достатъчно е да го погледнешъ въ очитѣ, за да се парализира неговата нападателна сила. Чернитѣ хора знаятъ това и лесно се справятъ съ лъва и тигъра. Ако единъ черенъ срещне на пѫтя си лъвъ, той не бѣга отъ него, но го фиксира съ погледа си, докато лъвътъ отстѫпи. Макаръ и невѣрващи, англичанитѣ използуватъ способноститѣ на индуситѣ да парализиратъ силитѣ на животнитѣ, да не ги нападатъ. Нѣкой индусъ седи на брѣга, но акулитѣ не го нападатъ. Ако на брѣга нѣма нѣкой индусъ, англичанитѣ не смѣятъ да минатъ край рѣката. Индусътъ ги управлява съ волята си. Той знае езика имъ и се разговаря съ тѣхъ. Това знание индуситѣ сѫ придобили съ усилена работа. Много поколѣния сѫ работили въ миналото и днесъ предаватъ знанието си на своитѣ деца.

 

Единъ англичанинъ описалъ опитностьта си съ единъ индуски адептъ. Той попадналъ въ една планина, дето се срещналъ съ тоя индусъ. Англичанинътъ забравилъ да си вземе хлѣбъ и, като усѣтилъ гладъ, обърналъ се къмъ индуса съ думитѣ: Гладенъ съмъ, може ли да ми услужите съ малко хлѣбъ? Индусътъ нѣмалъ хлѣбъ, но запиталъ англичанина: Какъвъ хлѣбъ искате и каква форма? Англичанинътъ казалъ, какъвъ хлѣбъ желае, и очаквалъ да получи поне парче хлѣбъ, да задоволи глада си. Индусътъ извадилъ нѣкакъвъ платъ, прострѣлъ го и следъ време на плата се явилъ хубавъ хлѣбъ, какъвто англичанитѣ ядатъ. Следъ малко англичанинътъ пожелалъ да си хапне нѣкакъвъ плодъ. — Какъвъ плодъ ядете? — запиталъ индусътъ. Не се минало много време, и англичанинътъ видѣлъ на плата плода, който пожелалъ. Англичанинътъ описалъ и двата случая — съ хлѣба и съ плода, но какъ е станало това, и той не знае. Само едно знае, че ялъ прѣсенъ, топълъ хлѣбъ, като че въ тоя моментъ го извадили отъ пещьта, и прѣсенъ плодъ, току що откѫснатъ отъ дървото. Ще кажете, че това е нѣкаква илюзия. Обаче, илюзията се отличава отъ реалностите. Когато хранишъ човѣка съ илюзия, той всѣки моментъ губи отъ теглото си. Колкото и да му внушавашъ, че яде, а го държишъ гладенъ, теглото му ще покаже истинското положение. Илюзията отнима отъ теглото, а реалностьта предава. Ако храните човѣшкия умъ съ илюзии, той отслабва; ако храните сърдцето съ илюзии, то отслабва; ако храните волята съ илюзии, и тя отслабва. Реалностьта винаги предава. И микроскопично да е предаването, въ края на краищата, малкото ще се увеличи, ще стане голѣмо. Малкото сѣменце, посадено въ земята, едва дава признакъ на животъ, но животътъ постепенно се проявява, и следъ време отъ него излиза голѣмо, добре развито дърво.

 

Казвамъ: Всичко зависи отъ волята, резултатъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърдце. Когато се говори за волевъ човѣкъ, разбираме човѣкъ съ добре развитъ умъ и добре развито сърдце. Лъвътъ е силенъ, но не е волевъ. Даже слонътъ, който е най-уменъ между животнитѣ, не е волевъ. Ако обърнемъ слона нѣколко пѫти на гърба, той е готовъ вече да слугува — подчинява се на човѣка. Докато не го обърнатъ на гърба, мѫчно могатъ да го подчинятъ. По какво се отличава светията? По своята устойчивость и воля. Едно време светиитѣ сѫ били подлагани на мѫчения: ушитѣ имъ рѣзали, краката и рѫцетѣ имъ рѣзали, но тѣ устоявали на всичко. Първитѣ християни били подлагани на огънь, но тѣ съ пѣсни отивали на кладата — издържали на всичко. Воля имали тия хора. Наблюдавамъ, какъ носятъ страданията нѣкои отъ сегашнитѣ герои. Едва ги понагрѣятъ малко, и тѣ отстъпватъ — не издържатъ на мѫчнотиитѣ. Какво трѣбва да правишъ, като дойдатъ изпитанията? — Да пѣешъ. Дойде беднотията при тебе, пѣй; дойде болестьта, пѣй. Трѣбва ли да вѣрвашъ на болестьта? Въ Божествения свѣтъ болесть не сѫществува. Човѣкъ създава болеститѣ, а не Богъ. Първоначално човѣкъ е билъ надаренъ съ воля, съ добъръ умъ и добро сърдце, но отпосле той станалъ безволенъ и далъ мѣсто на глупостьта и на злото въ себе си.

 

Какъ разбиратъ днесъ, кой човѣкъ е уменъ и кой — глупавъ? Казватъ за нѣкого, че е уменъ, че наредилъ работитѣ си добре, създалъ си добро материално положение. Оправилъ работитѣ си, но го осѫдили на 20 годишенъ затворъ. Намѣсто да краде и да губи свободата си, по добре да развие обонянието си, да намѣри скритото злато въ земята. Златото и останалитѣ благородни метали иматъ специфично ухание, по което може да се откриятъ въ земята. Който е развилъ обонянието си, лесно ще намѣри, де е златото, и тамъ ще копае. Ще си вземе, колкото му е нуждно, и пакъ ще закрие следитѣ му. Никой нѣма право да вземе всичкото злато. Ще вземе най-много две-три парчета. Ще кажете, че мѫчно се развива обонянието. Ако това е мѫчно, пѣй! Съ пѣене ще изкарашъ прехраната си. Важно е да имашъ хубавъ гласъ, да пѣешъ, а не да крѣскашъ. Ако не можешъ да пѣешъ, свири — роденъ си за музикантъ. Каквато дарба имашъ, приложи я. Дали си художникъ, скулпторъ или поетъ, приложи знанието си. Ако разбирашъ отъ земедѣлие, посади нѣколко плодни дръвчета или лозови пръчки, да видишъ резултата на своята работа.

 

Преди нѣколко години дойде при мене единъ малджия отъ Нова-Загора и ми каза: Слушалъ съмъ за тебе, че познавашъ, де има заровено злато. Искамъ да ми кажешъ точно мѣстото, защото азъ копая отъ петь-шесть години, изкопалъ съмъ едва единъ километъръ на дължина и намѣрихъ малко злато — трудътъ ми не се плаща. Преди петъ месеца сънувахъ, че единъ ходжа дойде при мене и ми каза: Толкова години се молишъ на Господа да ти открие, де има злато въ земята, но нѣмашъ отговоръ на молитвата. Върви следъ мене, азъ ще ти покажа, де е заровено златото. Тръгнахъ следъ него, но въ това време моятъ съседъ ме хвана за дрехата и ми каза: Върни ми хилядата лева, които ми дължишъ. Азъ го помолихъ да ме пусне, защото ходжата нѣма да ме чака. Като ми покаже, де е златото, веднага ще си платя дълга. Съседътъ не искаше да ме чуе, държи ме за дрехата. Сбихме се, сборичкахме се и се събудихъ. Така изгубихъ ходжата, изгубихъ и паритѣ. Сега ще те моля, ти да ми кажешъ, де е това мѣсто. Азъ му отговорихъ: Питай ходжата, той ще ти каже.

 

Какво представя волята? — Наука. Следователно, всѣки има право да работи върху себе си, да развива своята воля въ правъ смисълъ. Богъ благославя всѣки човѣкъ, който има воля. Всѣки, който познава законитѣ на природата и се вслушва въ тѣхъ, има воля. Волевиятъ човѣкъ е съработникъ съ природата. Той има предъ видъ своето сърдце, затова избѣгва тревогитѣ. За нищо и никакво не се безпокои. Повечето хора се безпокоятъ за нѣща, на които не трѣбва да обръщатъ внимание. Тѣ се оплакватъ, че нѣматъ вѫглища, нѣматъ обувки, дрехи. Това сѫ временни нѣща — всичко ще се оправи. Сега ще носятъ дървени обувки. Ама били груби, тежки, тропали много. Други се безпокоятъ, че нѣмало достатъчно хлѣбъ, гладни щѣли да умратъ. Ако е опредѣлено да умрешъ, и да имашъ хлѣбъ, пакъ ще умрешъ — нищо не може да те спаси. И богатъ да си, пакъ ще умрешъ. Съ пари не можешъ да се откупишъ. Страшно е да не изгуби човѣкъ живота си.

 

Казвамъ: Коренитѣ на живота сѫ въ сърдцето. Ако сърдцето се развали, и животътъ се разваля. Човѣкъ умира отъ дисхармонията, която настѫпва между сърдцето и ума. Тя показва, че човѣкъ е влѣзълъ въ разрѣзъ съ Първата Причина на нѣщата. Сърдцето има отношение къмъ храненето. Каквато храна употрѣбявашъ, такъвъ ще бѫде животътъ ти. Отровната и нечиста храна разрушава организъма. Първа Ева внесе отрова въ човѣшкия организъмъ. Така дойде смъртьта между хората. И днесъ още хората употрѣбяватъ нечиста храна и все Ева обвиняватъ. И до днесъ още тѣ ядатъ отъ забраненото дърво и все Ева обвиняватъ. Тѣ не виждатъ дявола, който имъ нашепва да намразятъ тоя оня, да направятъ зло на нѣкого, а обвиняватъ Ева за нещастията си. Не търси вината въ Ева, но вглъби се въ себе си и чуй тихия гласъ, който ти нашепва: Направи добро на тоя човѣкъ, помогни му да се повдигне.

 

И тъй, задачата на човѣка е не само да развива волята си, да усилва топлината на сърдцето си, но и да усилва свѣтлината на своя умъ. Умътъ на сегашния човѣкъ е отвънъ свѣтълъ, отвѫтре тъменъ. И нашиятъ салонъ е свѣтълъ. Едва ли ще се намѣри другаде толкова свѣтълъ салонъ. Трѣбваше да отворимъ и горе прозорецъ, да бѫде още по-свѣтълъ. Колкото по-голѣма е свѣтлината на ума, толкова по-добре. Нѣма по-приятно нѣщо отъ свѣтлината. Тя открива красивитѣ нѣща въ живота. На нея зрѣятъ всички плодове. Красотата въ свѣта се дължи на свѣтлината. Тя е разуменъ актъ на Божествения свѣтъ. — Защо нѣкои нѣща не сѫ ясни? — Защото не сѫ на фокусъ. Като попаднешъ на фокуса, тамъ всичко е свѣтло и ясно. Ако си изгубилъ фокуса на нѣщата, това показва, че мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ ти не сѫ прави. Тогава ще повикашъ нѣкой добъръ и разуменъ човѣкъ, да ти помогне да вземешъ точно това мѣсто, което води къмъ фокуса.

 

Много хора се срамуватъ, да не се изложатъ предъ другитѣ като невежи. Нѣма защо да се срамувате — всичко е написано на черепа. Достатъчно е да погледнете черепа на човѣка, за да разберете, какъвъ е и какъ е живѣлъ. Преди години, когато правѣхъ своитѣ научни изследвания, посетихъ Рилския монастиръ. Въ една отъ стаитѣ имаше много черепи на калугери. Взехъ единъ черепъ, разгледахъ го внимателно и казахъ, че тоя човѣкъ не е билъ за калугеръ. Запитаха ме, какъ познахъ. Взехъ една свѣщь, запалихъ я и я турихъ въ черепа, точно подъ оня центъръ, дето е религиозното чувство на човѣка. Оказа се, че черепътъ на това мѣсто е много дебелъ, никаква свѣтлина не минава презъ него. На това мѣсто е и центърътъ любовь къмъ Бога. Като мѣстихъ свѣщьта, свѣтлината проникна презъ оня центъръ, дето е алчностьта на човѣка. Наистина, оказа се, че тоя човѣкъ обичалъ да пие, да пооткрадва, да се удоволствува. Които ме слушаха, съгласиха се съ мене. Следъ това поставихъ свѣщьта въ другъ черепъ, въ който свѣтлината проникваше презъ нѣколко мѣста. Казахъ: Тоя човѣкъ е билъ религиозенъ, ималъ любовь къмъ Бога и къмъ своя ближенъ. Той е билъ добъръ калугеръ. Другитѣ калугери потвърдиха сѫщото. Тѣ казаха, че за всички калугери е писано, какъ сѫ живѣли и какви характери имали. Човѣкъ не може да се скрие — всичко е писано на черепа му.

 

Казано е въ Писанието: „Нѣма скрито - покрито въ свѣта.“ Въ бѫдеще по черепа на човѣка, още приживе, ще се опредѣли, какъвъ е той. И по космитѣ се познава човѣшкиятъ характеръ. Погрѣшкитѣ не трѣбва да ни плашатъ. Вие се плашите отъ нѣща, отъ които не трѣбва да се плашите. Погрѣшкитѣ сѫ богатство, което трѣбва да се обработва. Тѣ представятъ суровъ материалъ за работа. Ако погрѣшкитѣ и слабоститѣ на хората не могатъ да се използуватъ като благо, Провидението не би ги допуснало. Подъ „слабости“ разбираме всѣки суровъ, необработенъ материалъ. Напримѣръ, алчностьта е слабость, която се проявява различно въ различнитѣ хора. Нѣкой има слабости къмъ марки, събира ги съ цели да забогатѣе. Нѣкога може да ги продаде, нѣкога не успѣва. Другъ събира гвоздеи, петала, желѣза, безъ да ги използува. Той мисли, че като ги държи въ дома си, ще му донесатъ нѣкакво щастие. Какво прави съ петалото, което е намѣрилъ? Той го закове предъ прага на кѫщата си: въ единъ случай съ отвора навънъ, а въ другъ — съ отвора навѫтре. Не е лошо да туришъ петало предъ прага на кѫщата си, но по-добре е, ако петалото е златно. Ако намѣришъ четири златни петала, ще се осигуришъ за цѣлъ животъ. Нѣкой се пристрастяватъ къмъ растенията. Не е лошо това, но тѣ трѣбва да се изучаватъ като лѣчебни срѣдства. Има растения, които лѣкуватъ и най-опаснитѣ и мѫчнолѣчими болести. Който не ги познава, страда. Затова казваме, че хората страдатъ поради своето невежество. Изучавайте растенията и тѣхнитѣ лѣчебни свойства.

 

Има хора, които разбиратъ езика на животнитѣ. Тѣ знаятъ, какво внасятъ различнитѣ животни въ човѣка. Напримѣръ, коньтъ предава особена енергия, отъ която неразположението се превръща въ разположение. Ако си неразположенъ, качи се на конь, да видишъ, какъ ще се смѣни състоянието ти. Ако си нетърпеливъ, купи си два вола и работи съ тѣхъ. Ако искашъ да придобиешъ благородство, купи си два гълѫба. Ако искашъ да станешъ пѣвецъ, купи си една пойна птичка. Голѣми артисти сѫ птицитѣ. Единъ познатъ ме запита, какво ще прави, като отиде въ другия свѣтъ. Казахъ му, че никой не може да отиде въ другия свѣтъ, докато не изучи добре растенията, пеперудитѣ, рибитѣ, птицитѣ, животнитѣ. За всѣко нѣщо ще държи изпитъ. Пеперудитѣ представятъ картинна изложба на ангелитѣ. Като посетите тѣхната изложба, ще разберете, какъвъ смисълъ крие тя. Художникътъ трѣбва да изучава пеперудитѣ, да види, въ какво малко пространство сѫ поставени толкова много краски. Учете изкуството отъ пеперудитѣ и цвѣтята.

 

Ще кажете, че се стремите къмъ опростенъ и скроменъ животъ. Какъ мислите, човѣшкиятъ животъ опростенъ ли е? Не само, че не е опростенъ, но за нисшитѣ сѫщества, той е подобенъ на рая. Какво разбира мухата отъ човѣшкия животъ? Тя нѣма представа за живота на хората, нито за онова, което ги обикаля. Какво представя слънцето, какво звездитѣ, какво цвѣтята, пеперудитѣ, тя не знае. Тя нищо не разбира отъ красотата. Както мухата нѣма представа за човѣшкия свѣтъ, така и човѣкъ нѣма представа за рая, за възвишения свѣтъ. Въ тоя свѣтъ живѣятъ разумни, съвършени сѫщества, безъ никакви слабости. Срещнешъ ли единъ житель отъ възвишения свѣтъ, той е готовъ да ти услужи, да се жертвува за тебе, безъ никакво възнаграждение. Възвишенитѣ сѫщества сѫ абсолютно безкористни. Тѣ сѫ богати, отъ нищо не се нуждаятъ Какво можешъ да дадешъ на царския синъ? Какво може да ти вземе той? Другъ е въпросътъ, ако въ тебе не тече царска кръвь.

 

Единъ царски синъ се оженилъ за една млада, красива циганка. Какъвто хлѣбъ да ѝ слагали, все не я задоволявалъ. Тя искала да си хапне хлѣбъ, направенъ отъ изпросено брашно. Единъ день тя взела брашно и го сипала на десетина стола. Следъ това турила дисагитѣ на гърба си и тръгнала отъ единъ столъ на другъ да проси брашно. Като напълнила дисагитѣ си, прибрала се въ стаята си, омѣсила хлѣбъ, опекла го и си хапнала до насита. Тоя хлѣбъ ѝ билъ вкусенъ.

 

Питате: Какво трѣбва да правимъ ние? Започнете да живѣете, както жителитѣ на рая. Не се съблазнявайте отъ паритѣ на банкера. Не се съблазнявайте отъ красотата на кого и да е. Ако си мѫжъ, не се съблазнявай отъ красотата на жената; ако си жена, не се съблазнявай отъ красотата на мѫжа. Не се съблазнявай отъ силата на човѣка. Силенъ е само Богъ. Всеблагъ, всемѫдъръ е само Богъ. Всички разумни сѫщества вървятъ отъ съвършенство къмъ съвършенство; обикновенитѣ хора вървятъ отъ несъвършенство къмъ съвършенство. Обикновениятъ човѣкъ не може още да върви отъ съвършенство къмъ съвършенство.

 

Какво виждаме днесъ въ човѣшкия животъ? Отвличане на вниманието. — Кой отвлича вниманието му? — Животътъ. За да не се отклонява, човѣкъ трѣбва да постави дарбитѣ си за основа на своя животъ и да работи върху тѣхъ. Развивай свѣтлината на своя умъ, да придобиешъ повече свѣтлина. Развивай топлината на сърдцето си, да придобиешъ повече топлина, да усилишъ пламъка на свещения огънь, който разрешава всички мѫчнотии. Когато мѫчнотиитѣ не се разрешаватъ лесно, това се дължи на недостатъчната топлина въ сърдцето. Нищо въ свѣта не е въ състояние да измѣни тая топлина. Кой може да противостои на 273° студъ? Такова нѣщо е топлината на сърдцето, която наричаме топлина на живота. Силата на човѣка се крие въ неговата воля.

 

И тъй, върху три Божествени нѣща гради човѣкъ живота си: върху свѣтлината на своя умъ, върху топлината на своето сърдце и върху силата на своята душа. Човѣкъ е дошълъ на земята да изяви доброто, което носи въ себе си. Ако е добъръ, уменъ и силенъ, ще има приятели; ако не е добъръ, не е уменъ и не е силенъ, нѣма да има никакви приятели. Въ приятелството става истинска обмѣна между душитѣ. Ако ядешъ плодъ, който обичашъ, между тебе и плода става правилна обмѣна. Любовьта къмъ даденъ плодъ е въ състояние да подобри неговото качество. Ако ядешъ единъ плодъ нѣколко години наредъ съ любовь, ще видишъ, че дървото се подобрява. Ако единъ глупавъ човѣкъ яде отъ единъ и сѫщъ плодъ нѣколко години наредъ, безъ любовь, състоянието на дървото се влошава. Това е законъ. Добритѣ и умни градинари изкарватъ добри плодове. Користолюбивитѣ градинари развалятъ плоднитѣ дървета въ своята градина. Въ дърветата се явяватъ различни животинки, които изяждатъ плодоветѣ.

 

Всички хора сѫ минали презъ училище. И вие сте свършили университетъ, гимназия, прогимназия или първоначално училище. Знаете, кои ученици обича учительтъ. Учительтъ обича прилежнитѣ, способни и даровити ученици. Даровитиятъ ученикъ е добъръ. Невъзможно е неспособниятъ, глупавиятъ ученикъ да бѫде добъръ. Даровитиятъ ученикъ има силна воля, може да решава труднитѣ задачи, които учительтъ дава. Колкото и да е мѫчна задачата, той не се отчайва, но работи върху нея, докато я реши. Като говори, той си служи съ думитѣ на справедливостьта. Има думи на справедливость, които излизатъ или отъ ума, или отъ сърдцето, или отъ душата на човѣка. Ако не може да си служи съ тия думи, той трѣбва да се учи, докато станатъ негова плъть и кръвь. Човѣкъ живѣе и се ползува отъ онова, което сѫ придобили всички хора колективно. Онова, което цѣлото човѣчество е придобило, то е станало живо дѣло. Всичко друго е само опити. Онова, което всички хора сѫ придобили, става общо достояние; отъ него ще се ползуватъ и бѫдещитѣ поколѣния. Всичко, което нашитѣ майки и бащи, дѣди и прадѣди сѫ изработили, се онаследява. Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Единъ день и най-голѣмиятъ невежа ще стане гениаленъ. — Какъ? — Чрезъ усилена работа. Който иска да постигне нѣщо, трѣбва да работи. Лекиятъ животъ и безработицата не даватъ добри резултати, Ако тоя животъ даваше нѣщо на човѣка, други щѣха да бѫдатъ резултатитѣ. Ако съ леснотия се постига нѣщо, пръвъ Христосъ щѣше да приложи тоя методъ. Какво по-лесно отъ това, да дойдѣше Христосъ като царь, да издаде единъ законъ и да застави всички хора да приематъ учението Му? Защо Богъ избра толкова тежъкъ пѫть за Христа? Защо Го изпрати като синъ на едно семейство съ незавидно положение, да нѣма кѫде глава да подслони?

 

Труденъ е пѫтьтъ на човѣшката душа. Още по-труденъ е пѫтьтъ на великитѣ души. Това, което душата желае, не се постига на земята. Тукъ тя прави опититѣ си, копае, разработва, а плодоветѣ жъне другаде. Земята не е мѣсто на щастие. Тя е велико училище, въ което човѣкъ развива своя умъ, своето сърдце и своята душа. Въ бѫдеще земята ще се преустрои, ще даде условия за правилното развитие на човѣка. Тогава хората ще бѫдатъ щастливи, но днесъ това е невъзможно. Имашъ богатство, щастливъ си; изгубишъ богатството си, ставашъ нещастенъ. Докато си здравъ, щастливъ си; щомъ изгубишъ здравето си, ставашъ нещастенъ. Ако не си уменъ, добъръ и силенъ, всичко ще ти взематъ; ако си уменъ, добъръ и силенъ, всичко ще си запазишъ. Кой може да бѫде най-уменъ, най-добъръ и най-силенъ? Това е човѣкътъ, който вижда ясно и въ миналото, и въ бѫдещето, както въ настоящето. Достатъчно е да насочи погледа си две хиляди години назадъ, въ миналото, за да знае, какво е било тогава; и като отправи погледа си две хиляди години напредъ, да вижда, какво носи бѫдещето. Сегашнитѣ астрономи, съ своитѣ далекогледи, проникватъ пространството и виждатъ това, което за обикновенитѣ хора не е достѫпно. Тѣ се радватъ на простора на необятната вселена. Чрезъ своитѣ телескопи, тѣ говорятъ на хората за сѫществуването на множество слънца и планети, като жилища на разумни сѫщества. Ще дойде день, когато жителитѣ на земята ще пѫтуватъ отъ една слънчева система въ друга. — Кога ще бѫде това? — Нѣкога. Ако едно време кажехте на хората, че човѣкъ ще хвърчи съ машина, щѣха да ви разглеждатъ като лудъ, но днесъ това е фактъ. Отъ най-далечни краища идатъ хора съ аероплани, извършватъ нѣкаква задача. Колко нощи ви посещаватъ тия хвърчащи машини и внасятъ страхъ и трепетъ между васъ!

 

Сегашнитѣ хора сѫ дошли до положение, дето обикновената разумность нищо не струва. Едно време паякътъ бѣше специалистъ по предачното изкуство, надминаваше човѣка, но днесъ човѣкъ го превишава. Паякътъ пропадна въ изкуството си, защото се предаде на ловене на мухи: хване една муха, изсмучи кръвьта ѝ и чака втора. Като влѣзе тоя предачъ въ кѫщата ви, вие взимате метлата и го изгонвате навънъ — не ви харесва. Човѣкъ трѣбва да се препорѫча съ нѣкакво изкуство или знание, съ което да помага на ближния си. Съ какво ще се препоръчате вие? Ако е вечерь, ще се препорѫчате съ свѣтлината на своя умъ. Ако вънъ е студено, ще се препорѫчате съ топлината на своето сърдце. Ако нѣкой се намира въ трудно положение, ще се препоръча съ силата на своята душа. Силниятъ всѣкога има бѫдеще. Той е полезенъ на всички живи сѫщества. Добриятъ и разумниятъ всѣкога иматъ бѫдеще. Човѣкъ не може да бѫде уменъ и силенъ, ако нѣма надежда. Не може да бѫде добъръ, ако нѣма любовь. Не може да бѫде силенъ, ако нѣма вѣра. Надеждата е свързана съ физическия свѣтъ. Отъ надеждата зависи здравето на човѣка. Отъ любовьта зависи състоянието на сърдцето. Отъ вѣрата зависи състоянието на ума. Безъ вѣра не можешъ да бѫдешъ уменъ. Безъ надежда здравето не е истинско. Здравето има отношение къмъ слънцето, носитель на живота. Понеже и златото е проводникъ на живота, затова здравето на човѣка се опредѣля отъ количеството на органическото злато въ неговата кръвь. Здравиятъ има достатъчно количество злато въ кръвьта си. Започне ли да боледува, златото се намалява въ организъма. Когато се лѣкувате, турете една златна монета въ вода, да стои известно време, и следъ това пийте отъ нея по една чайна лъжичка на день. Ще кажете, че това е суевѣрие. Да пиете лѣкарството на лѣкаря, не е суевѣрие, а да пиете вода, въ която има злато, това е суевѣрие. Помнете: Вѣрата лѣкува. Дайте на болния чиста вода, да пие по лъжичка, и вижте, какъвъ резултатъ ще има. Колкото по силна е вѣрата му, толкова по-скоро ще оздравѣе.

 

Въ миналата война дойде при мене единъ беденъ войникъ, който заболѣлъ отъ треска и, понеже нѣмалъ срѣдства да се лѣкува, искаше отъ мене съветъ. Казахъ му да отиде мислено въ една аптека и да поиска една доза хининъ. Следъ това да си представи, че взима хинина вѫтрешно. Като изпълни съвета ми и не оздравѣе, да дойде при мене, азъ ще му помогна. Войникътъ не се върна втори пѫть при мене, което показва, че е оздравѣлъ. Всѣки, който е приложилъ тоя съветъ съ вѣра, се е излѣкувалъ. Всичко въ живота зависи отъ вѣрата. Всѣки, който вѣрва въ богатството, богатъ става; който вѣрва въ силата, силенъ става.

 

Единъ американски студентъ отишълъ да гледа, какви упражнения прави единъ отъ виднитѣ американски борци. Като гледалъ, какъ играе, той казалъ нѣщо по неговъ адресъ. Борецътъ се засегналъ, ударилъ две плесници на студента и го повалилъ на земята. Студентътъ не казалъ нищо, станалъ, изтърсилъ праха отъ дрехитѣ си, върналъ се въ дома си и започналъ да мисли, какъ да отговори на бореца. Решилъ да изучи живота му, да види, какъ е постигналъ това изкуство. И следъ туй започналъ всѣки день да се упражнява, докато развилъ мускулитѣ си толкова, че съ едната си рѫка могълъ да вдига единъ конь съ кончето заедно. Единъ день, следъ шестгодишна усилена работа, студентътъ отишълъ при голѣмия борецъ, хваналъ го за краката и го вдигналъ съ една рѫка въ въздуха; после го сложилъ на земята, пакъ го вдигналъ, сложилъ го отново на земята и го запиталъ: Познавашъ ли ме? — Не те познавамъ. — Азъ съмъ оня студентъ, на когото преди шесть години ти удари две плесници. Благодарение на тия плесници, азъ станахъ такъвъ борецъ, какъвто си и ти. Вѣрата ми, че мога да постигна желанието си, се оправда.

 

Благодарете на оня, който ви е ударилъ две плесници. Благодарете и на дявола, който ви е ударилъ две плесници. Не се обезсърдчавайте отъ това, но изучавайте характера му. Той е добъръ педагогъ. Покрай лошитѣ методи, той си служи и съ добри методи. Много работи на земята сѫ все отъ него създадени: сѫдилищата сѫ отъ него създадени. Той внесе крамолата въ свѣта и раздѣли хората на прави и криви. На кого щѣха да проповѣдватъ свещеницитѣ, ако нѣмаше грѣшници? Той е причина да се раждатъ деца. Какъ щѣха хората да изправятъ погрѣшкитѣ си, ако не се раждаха и прераждаха? Дяволътъ казва на хората: Бѫдете внимателни къмъ мене. Азъ създадохъ професиитѣ, за да има съ какво да се занимавате и да учите. Богъ се отнася съ почитание къмъ мене. Какво остава тогава за васъ? Въ единъ отъ съборитѣ на боговетѣ, Богъ запиталъ сатаната: Обърна ли внимание на раба ми Йова, да видишъ, че нѣма подобенъ на него? Сатаната отговорилъ: Позволи ми да го изпитамъ; после ще се произнеса, дали е такъвъ, какъвто казвашъ. Уменъ е дяволътъ, не трѣбва да се мисли лошо за него, Какво правятъ хората? Ако се случи нѣщо лошо, все на дявола го приписватъ. Не е така. Често човѣкъ грѣши по свой починъ, безъ намѣсата на дявола.

 

Адвокатъ защищавалъ единъ обвиняемъ, когото сѫдѣли за кражба. Защитникътъ казалъ: Господа сѫдии, моятъ повѣреникъ нѣмалъ намѣрение да краде. Сѫдятъ го, че открадналъ сто лева. Той не е професионаленъ крадецъ. Тамъ, дето били стотѣ лева, имало още 60,000 лева. Ако бѣше крадецъ, щѣше да вземе голѣмата сума, а не само сто лева. Въ това време обвиняемиятъ започналъ да плаче. Сѫдията помислилъ, че той се разкайва за кражбата, която извършилъ, и го запиталъ: Защо плачешъ? — Плача за 60-тѣ хиляди лева, които не видѣхъ. И така ме сѫдите, поне да бѣхъ взелъ всичкитѣ пари, а не само сто лева.

 

Не говорете невѣрни нѣща. Тѣ носятъ следъ себе си голѣма отговорность. Не вѣрвайте на всичко, което се говори или пише за хората, за развиване на известни събития. Ако отъ всичко казано и писано има десеть на сто истина, благодарете и за това. Има една история, въ която сѫ писани само хубави работи. Но има една история, която хроникира нѣщата точно, както времето ги хроникира. Тамъ всичко е поставено на филмъ. Поставятъ филма, и вие гледате картини отъ най-ранното си детство до 120 годишна възрасть. Тамъ всичко е отбелязано: какво си говорилъ, какъ си постѫпвалъ. Сѫдиитѣ само гледатъ и се усмихватъ, безъ да кажатъ нѣщо. Всѣки, който вижда своя филмъ, казва: Искамъ да се върна на земята, да изправя погрѣшкитѣ си. Тоя филмъ продължава цѣли 45 години, следъ което човѣкъ отново се връща на земята, да изправи погрѣшкитѣ си и да продължи учението си.

 

Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ мисли, които носятъ свѣтлина за ума. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ чувства, които носятъ топлина за сърдцето. Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да се занимава съ Божественитѣ сили, които укрепватъ душата и духа.

 

Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашия умъ. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашето сърдце. Вѣрвайте въ онова, което Богъ е вложилъ въ вашата душа. На него разчитайте и за него работете. Това е правиятъ методъ на работа. Той води въ правия пѫть на живота.

 

*

2. Беседа отъ Учителя, държана на 17 октомврий,

недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt