Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1943_10_10 Вѣчно подмладяване

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 26 март 2016 - 12:41

От книгата "Вѣчно подмладяване", Последни неделни беседи от Учителя,

изнесени през 1943 г. Първо издание - София, 1944 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание

 

 

 

Вѣчно подмладяване

 

*) Лука 12:4—8.

 

Нещастието на съвременнитѣ хора произлиза отъ това, че тѣ не оценяватъ малкитѣ работи. Всички се стремятъ къмъ голѣми работи; всички искатъ голѣми кѫщи, голѣми заплати, много пари — не се задоволяватъ съ нѣколко лева, милиони искатъ. Чувате нѣкой да казва, че иска да има автомобилъ, аеропланъ, параходъ. Питамъ: Защо детето иска да носи панталонитѣ на баща си? То не може да ги носи. На него сѫ нуждни малки панталонки, да може свободно да се движи. Защо е нуждна на малкото момиченце майчината рокля? И да се облѣче въ нея, то не може да я носи. За малкото момиченце малка рокличка, за майката — голѣма рокля. Често и духовнитѣ хора искатъ голѣми рокли, дълги панталони, голѣми шапки. Казватъ за нѣкого, че главата му е малка. Ако главата му е малка и не може да използува капитала, който му е даденъ, защо му е по-голѣма глава? На по-голѣмата глава се дава по-голѣмъ капиталъ. Сила е нуждна на човѣка да носи тежеститѣ на живота. Мнозина се давятъ, защото главата имъ е тежка. Ако бѣха по-леки, и да паднатъ въ водата, ще изплуватъ на повръхностьта.

 

Като се натъкватъ на мѫчнотии, хората казватъ: Какви бѣха старитѣ времена! Какви сѫ били старитѣ времена? Каква е разликата между вола и теленцето? Какво предпочитате да ядете: пастърма отъ старъ волъ, или месо отъ теленце; месо отъ стара свиня, или отъ прасенце? Това сѫ сравнения, върху които трѣбва да се мисли. Повечето хора сѫ повръхностни, не мислятъ много. Какви ли теории не развиватъ! Тѣ разискватъ върху въпроса за създаването на свѣта, за голѣмината на земята — за всичко правятъ изчисления. Единъ ученъ правѣлъ изчисления: ако е възможно пренасянето на земята отъ едно мѣсто на друго, колко години ще бѫдатъ нуждни, съ колко тренове и съ колко вагони ще стане това. Той направилъ следнитѣ изчисления: за пренасянето на земята сѫ нуждни 300 милиарда години, съ 30—40 милиарда тренове, всѣки тренъ съ по 50 вагона, всѣки вагонъ 160,000 пѫти по-голѣмъ отъ сегашнитѣ; всичко това ще заема едно пространство отъ два квадралиона километра, за извървяването на които ще сѫ нуждни 500 милиона години, ако бързината е еднаква съ тая на свѣтлината. Това сѫ въображаеми нѣща. Може ли да се пренесе земята на друго мѣсто? — Не може. Тогава, защо ученитѣ правятъ такива изчисления? За да се събере материята на земята атомъ по атомъ и молекула по молекула, нуждни сѫ квадралиони години. Не е лесно, следователно, да се мѣсти земята.

 

Какво е предназначението на човѣка, който живѣе на земята? Човѣкъ има глава да мисли, сърдце — да чувствува и да подържа топлината на организма, стомахъ — да приема храна, да я обработва и да подържа тѣлото. Човѣкъ трѣбва да яде по три пѫти на день, да образува кръвь; по 10—15 пѫти на минута да поема и да издиша въздухъ. И умътъ му трѣбва да бѫде постоянно заетъ съ работа. Какво е предназначението на човѣшкия умъ? Нѣкой казва: Цѣлъ животъ мислихъ, но нищо не придобихъ. Това е неразбиране на нѣщата. Все едно да кажешъ, че нищо не си придобилъ отъ храната. Ялъ си най-хубави яденета и казвашъ, че нищо не си придобилъ. Чрезъ мисъльта си човѣкъ събира три, вида енергия, отъ която съгражда своето умствено тѣло, което занася съ себе си въ другия свѣтъ. Безсмъртно е умственото тѣло на човѣка. Нѣкой пита: Защо трѣбва да мисля? — За да не бѫдешъ робъ на условията. — Защо трѣбва да бѫда добъръ? — За да не бѫдешъ робъ на условията. — Защо трѣбва да работя за душата си? — За да не бѫдешъ робъ на условията.

 

Мнозина се запитватъ, обича ли ги Богъ, или не. Това не е важно. Важно е, дали вие любите Бога. Спасението на човѣка се заключава въ любовьта му къмъ Бога, а не въ любовьта на Бога къмъ него. Ако майката обича детето си, а то не я обича, тя ще го пометне. Когато майката помѣта детето си, това показва, че то не я обича. Ако детето обича майка си, тя никога нѣма да го пометне. Сега въпросътъ не е за помѣтането. Майката трѣбва да накара детето си да я обича.

 

Една българка отъ Варна разправяше една своя опитность съ своето момиченце, ученичка въ отдѣленията. Това било преди 40 години. Момиченцето се казвало Юрданка. Тя слушала майка си, но била доста своенравна. Единъ день майката накарала Юрданка да чете „Отче нашъ“. — Нѣма да чета! — казала Юрданка.  Чети молитвата! — настоявала майката. — Нѣма да чета! — Ще те накажа, ще те изпѫдя вънъ. — Нѣма да чета! Нито доброто помагало, нито заплашванията. Майката изгубила търпението си, хванала Юрданка, вдигнала я въ въздуха, тръшнала я на земята и казала: Отъ тебе човѣкъ нѣма да излѣзе! Юрданка се опомнила и извикала: Мамо, прости ме, ще чета „Отче нашъ“. Едва сега разбрала тя, какво искала майка ѝ отъ нея. — Защо не искала да изпълни желанието на майка си? — Не разбирала, какво се иска отъ нея, не разбирала идеята. Сѫщиятъ законъ се отнася и до насъ. Когато не искаме да свършимъ една работа, причината за това е, че не я разбираме. Много нѣща върши човѣкъ, безъ да ги разбира. Нѣкой мисли, че е религиозенъ, безъ да разбира, какво значи религиозенъ човѣкъ и какво се иска отъ него. Думата „духовенъ“ е по-близка до разбирането ни, тя е по-стара дума, въ сравнение съ думата „религиозенъ.“

 

Често слушате да казватъ: Какви бѣхме едно време! Така говорятъ и свѣтскитѣ, и религиознитѣ. Едно време всички бѣхте млади, красиви, малки дечица, съ весели, усмихнати лица. Де отиде нашата младость, и веселость? Майката се радва на детето си и казва: Моето детенце! —Де отиде това детенце? Де отиде красивото, послушното и благонадеждно ангелче? Изгубва се детското въ човѣка. Още отъ малко детето слуша да му се говори: Ще пораснешъ, ще станешъ, като баща си и дѣдо си, и то преждевременно остарява. То си мисли, че ако стане като баща си и дѣдо си, всичко ще постигне, всичкитѣ му работи ще се наредятъ. Станешъ ли като дѣдо си, краката ти ще отслабнатъ, стомахътъ ти нѣма да работи, само мозъкътъ ти ще мисли и философствува. Ще седишъ на едно мѣсто съ часове и ще казвашъ: Какво направихъ на тоя свѣтъ? Какво придобихъ? И, като се убедишъ, че нищо не си придобилъ, ще започнешъ да мислишъ за другия свѣтъ. Въ сѫщность, дѣдото мисли за оня свѣтъ, но не го разбира, нищо не знае за него.

 

Младиятъ, възрастниятъ мислятъ, предприематъ нѣщо, работятъ, а стариятъ е въ тъмнина. Защо ви е дѣдото, който живѣе въ тъмнина? Той носи стари идеи въ ума си. Може ли той да ви бѫде идеалъ? Старата идея е праздна стомна, безъ никакво съдържание. Ако можешъ да напълнишъ стомната, придобилъ си нѣщо. Ако не можешъ да я напълнишъ, нищо не си придобилъ. Да говоришъ само за миналото си, това значи, да говоришъ за праздната стомна. Какво бѣше едно време ! — Какво бѣше? Носѣше една праздна стомна. Ако си я напълнилъ, използувалъ си живота; ако не си я напълнилъ, нищо не си разбралъ отъ живота. Всички говорятъ все за миналото, какво е било едно време. Важно е новото време, а не старото. Ако старото време не е дало нѣщо ценно, безсмислено е да се говори за него. Богъ е създалъ свѣта за хората, а не за овцетѣ. Той постоянно създава нови вселени. Тая мисъль англичанитѣ изразяватъ съ думитѣ „eternel generation“, които означаватъ вѣчно творчество, вѣчно подмладяване, вѣчно прераждане. Въ тия думи се крие смисълътъ на живота. Човѣкъ трѣбва да се подмладява вѣчно, постоянно. Това подразбира вѣченъ интересъ къмъ новото. Нѣкой казва: Не ме интересува новата музика; не ме интересува новото изкуство; не ме интересува ядене и пиене. Какво те интересува тогава? Щомъ нищо ново не те интересува, ти самъ се осѫждашъ на смърть.

 

Защо умиратъ хората? Това е велика тайна. Единъ поетъ казва, че хората умиратъ, защото се влюбватъ въ другия свѣтъ и предпочитатъ да живѣятъ тамъ, отколкото на земята. Въ сѫщность, вѣрно ли е това? То е толкова вѣрно, колкото твърдението на младата мома, че не иска да се жени. Следъ една-две години тя се оженва. Като се отегчатъ отъ земния животъ, хората искатъ да умратъ, да отидатъ въ другия свѣтъ, да благуватъ. Тѣ мислятъ, че тамъ ще намѣрятъ всичко, каквото пожелаятъ. И тамъ има блага, но зависи, кой е готовъ да се ползува отъ тѣхъ.

 

Една позната отъ Варна разправяше единъ свой сънь. Сънувала мѫжа си, покойникъ, че се явилъ при нея и започнали да се разговарятъ. Тя го запитала, какво има на оня свѣтъ, какъ живѣятъ тамъ. Той ѝ казалъ: Като дойдешъ, сама ще видишъ. Сега имамъ нужда отъ юрганъ. Като тръгнешъ за другия свѣтъ, донеси ми единъ юрганъ. Както се разговаряли, дошла една млада, красива жена, хванала за рѫка възлюбения на моята позната и го повела съ себе си. Тя казала: Остави мѫжа ми, той е мой. — Сега е мой. Това, което е било на земята, не е валидно за свѣта, въ който сега живѣемъ. Връзкитѣ на земята не сѫ връзки и въ другия свѣтъ. Тамъ отношенията между душитѣ сѫ други. Като отидешъ на другия свѣтъ, мѫчно ще намѣришъ оня, съ когото си билъ свързанъ. Благодарете, че бракътъ, който свързва хората на земята, не сѫществува на оня свѣтъ. Иначе, страшно ще бѫде положението на хората.

 

Какво означава думата „бракъ“ въ широкъ смисълъ? Въ духовно отношение, бракътъ подразбира връзка между две души. Душитѣ се свързватъ въ името на любовьта. Само тая връзка е вѣчна и неразривна. Това значи истински бракъ. Тъй, както сега хората се свързватъ, това не е никакъвъ бракъ. Това е временна, човѣшка връзка, която се разкѫсва така лесно, както е направена. Връзката между сроднитѣ души е вѣчна. Тѣ сѫ излѣзли отъ Бога съ любовь и се връщатъ при Него съ любовь.

 

Какъвъ е животътъ на оня свѣтъ? -— Добъръ е, но никой не може да отиде тамъ, докато не свърши училището на земята. Като се върне въ невидимия свѣтъ, самъ ще види, какво е научилъ. Знанието, което човѣкъ придобива на земята, важи и за другия свѣтъ. Нѣкои мислятъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, ще научатъ нѣщо повече отъ това, което сѫ научили на земята. Ако на земята не си училъ, и тамъ не можешъ да учишъ. Ако на земята не си билъ способенъ, и тамъ нѣма да бѫдешъ способенъ. Ако на земята си билъ изключванъ, и въ оня свѣтъ ще те изключватъ. Учительтъ обича оня ученикъ, който учи. Ако не учи, колкото и да е добъръ, учительтъ му не го обича. Онова, което препорѫчва ученика и на земята, и на оня свѣтъ, е желанието му да учи. Добриятъ пѣвецъ се познава по желанието си да пѣе. Трѣбва ли да му се казва, при кого да учи и по колко пѫти на день да пѣе? Добриятъ пѣвецъ, съ пѣенето си, оправя времето, а лошиятъ пѣвецъ го разваля. Като слушамъ и единия, и другия, записвамъ имената имъ на особена книга. Когато е суша, добриятъ пѣвецъ, съ пѣенето си, докарва дъждъ. Кое е по-добре: дъждъ ли да вали, или слънце да грѣе? Кое е по-добре: да пѣешъ и да лѣкувашъ болни и съживявашъ умрѣли, или здравитѣ да се разболяватъ и живитѣ да умиратъ? На земята е по-добре да пѣешъ, и хората да оживяватъ, отколкото да пѣешъ, и хората да умиратъ.

 

Сѫщиятъ законъ се отнася и до мисъльта. За предпочитане е да приемешъ една мисъль, която носи животъ, отколкото мисъль, която носи обезсърдчаване и мракъ. Мисъль, чувство и постѫпка, които обезсърдчаватъ човѣка, не сѫ нормални. Всѣка мисъль, която разширява съзнанието и носи свѣтлина, е права. Всѣко чувство, което разширява съзнанието, е право. Всѣка постѫпка, която разширява съзнанието, е права. За всѣко нѣщо е нуждна права мѣрка. Съвременнитѣ хора трѣбва да работятъ съзнателно върху себе си, да преустроятъ главитѣ си. Ако не внесатъ нѣщо ново въ мислитѣ и чувствата си, бѫдещата култура ще прилича на сегашната. Старото трѣбва да отстѫпи на новото. Не само съзнанието на хората трѣбва да се измѣни, но и материята, отъ която сѫ направени тѣлата имъ. Ново съзнание, ново тѣло е нуждно на човѣка. Първобитниятъ човѣкъ е билъ като животното, обрасълъ съ косми. Богъ прострѣ рѫката си върху него, космитѣ му паднаха, и той стана човѣкъ. И нарече Богъ първия човѣкъ Адамъ. За него се казва, че е направенъ по образъ и подобие на Бога. Казано е въ Писанието, че Богъ се разкая, задето направи човѣка. — Защо се разкая? — Имаше въ човѣка нѣщо животинско. Оня, който не мисли, не чувствува и не постѫпва право, не е истински човѣкъ.

 

Какво се иска отъ сегашнитѣ хора? — Да дадатъ пѫть на Божественото начало въ себе си. Казватъ за нѣкого, че е истински човѣкъ. Какъвъ човѣкъ е той, щомъ се проявява животинското въ него? Той носи човѣшка форма, но се проявява като тигъръ, като вълкъ, като паякъ или друго нѣкое животно. Нѣкой се разгнѣви, недоволенъ е отъ нѣкого и казва: Ще ми се да го одуша, или да изпия кръвчицата му. Да изпиешъ кръвьта на нѣкого, това прави и мечката стръвница, но не и човѣкътъ. Така постъпва тигърътъ, паякътъ. Турете Божественото за основа на своя животъ. Турете любовьта за основа на живота си. Днесъ всички говорятъ за любовьта — и бащата, и майката, и децата, но постоянно се каратъ помежду си. Любовьта изключва недоразумението и караницата. — Мога ли да не се гнѣвя? — Ще се гнѣвишъ, но ще употрѣбишъ енергията на гнѣва за сваряване на яденето. Ще готвишъ на огъня на гнѣва. Щомъ сготвишъ яденето си, ще затворишъ крана, да не тече енергията напраздно. И гнѣвътъ е на мѣсто понѣкога, но разумно трѣбва да се използува неговата енергия. И лошата мисъль, лошото чувство, лошата постѫпка сѫ на мѣстото си, но само за земята, като торъ. Потъпквайте ги, да не излизатъ на повръхностьта, да развалятъ живота ви. Да потъпквашъ лошото, това значи, да го контролирашъ.

 

И тъй, дайте ходъ на Божественото въ себе си, да станете красиви. Само така хората ще ви обичатъ. — Защо обичатъ нѣкого? — Защото е красивъ, защото е уменъ, защото е добъръ, защото е силенъ, защото е талантливъ. Въ всѣки човѣкъ има нѣщо, за което можешъ да го обичашъ. Обичашъ човѣка, защото тѣлото му отдалечъ ухае. Какво ухание излиза отъ тѣлата на съвременнитѣ хора? Тѣ се пръскатъ съ гюлова есенция, съ теменужна, но това е уханието на розата, на теменугата — тя не излиза отъ човѣка. Отъ кой човѣкъ излиза ухание? — Отъ оня, който мисли право. Свѣтлина излиза отъ неговия умъ. Отъ свѣтлината излиза приятно ухание. Който усѣти това ухание, чувствува се въ рай. Това ухание премахва всѣкакво неразположение въ човѣка. Отъ мѫжа трѣбва да излиза уханието на свѣтлината, а отъ жената — уханието на топлината, на Божествения пламъкъ. Приятно е да усѣтишъ уханието на топлото сърдце, на Божествения пламъкъ. И ангелътъ се интересува отъ това ухание. И той иска да надникне, да усѣти това ухание, да се потопи въ него.

 

Интересувайте се и вие отъ хубавото въ живота. То носи нѣщо ценно въ себе си. Религиозниятъ иска да знае, може ли да види Христа, или нѣкой светия. Може да Го види, ако носи нѣщо ценно въ себе си. На кой ученикъ се радва учительтъ? На добрия и способенъ ученикъ. Той дава нѣщо на учителя си. Следователно, когато казвате, че ще отидете на оня свѣтъ, при Христа и при светиитѣ, първо трѣбва да се запитате, какво ще занесете съ себе си. Не е въпросъ да отидешъ на оня свѣтъ и да занесешъ човѣшкия свѣтъ тамъ. Ти и сега си въ оня свѣтъ, но той не е въ тебе. Всички хора живѣятъ въ Божествения свѣтъ, но не сѫ допуснали Божествения свѣтъ въ себе си. Като знаете това, не търсете оня свѣтъ вънъ отъ себе си, но отворете се за него. Отворете се за Божествения свѣтъ, да разберете, какво означава раятъ. Всѣки е билъ въ рая, но е забравилъ това време и до днесъ още продължава да го търси. Човѣкъ мисли, че като умре, ще влѣле въ рая, въ оня свѣтъ. Той се заблуждава. И като умре, пакъ ще бѫде на земята. Раятъ е на земята, и адътъ е на земята.

 

Единъ английски лордъ тръгналъ съ слугата си на екскурзия за Швейцарскитѣ алпи. Слугата му носѣлъ голѣма чанта, пътна съ провизии за пѫть. Като голѣмъ месоядецъ, лордътъ се запасилъ съ достатъчно провизии — печена кокошка, саламъ, бутилка вино. Искалъ да се качи на в. Монъ-Бланъ, тамъ да си хапне — на чистъ въздухъ. Понеже се пресилилъ при изкачването, той изгубилъ съзнание и се прострѣлъ на земята. Слугата се опиталъ да му помогне да се съвземе, но не успѣлъ. Като минало известно време, и господарьтъ му не се съвзелъ, той си помислилъ, че е умрѣлъ, и си казалъ: Сега поне мога свободно да си хапна печена кокошка и да си пийна студено винце. Нахранилъ се добре, пийналъ си, развеселилъ се и, като видѣлъ, че господарьтъ му още лежи въ безсъзнание, започналъ да го разтрива, да го обръща на една и на друга страна, докато най-после успѣлъ да го пробуди. Едва отворилъ очитѣ си, господарьтъ му извикалъ: Кой ти даде право да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното? Слугата се уплашилъ отъ думитѣ на господаря си, стресналъ се и падналъ мъртавъ на земята. Казвамъ: Всѣки, който яде безъ позволение, умира. Да ядешъ безъ позволение, това значи, да изядешъ кокошката и да изпиешъ виното на господаря си, когато той лежи въ безсъзнание.

 

Въ прочетената глава отъ Евангелието се вижда мисъльта на Бога къмъ насъ, къмъ всичко, което Той е предвидилъ. Казано е, че космитѣ на главата ни сѫ прочетени. Ако Богъ се грижи за малкитѣ сѫщества, колко повече се грижи за човѣка. Съ какво трѣбва да Му се отплатимъ? Съ нищо друго, освенъ съ желанието си да учимъ предмета, който ни се преподава. Ако не учишъ добре предмета, който професорътъ ти преподава, не можешъ да бѫдешъ обичанъ. Ако не решавашъ добре задачитѣ си, учительтъ не може да те обича. Ако не учишъ добре уроцитѣ си по музика, учительтъ ти сѫщо не може да те обича. Тогава за какво ще ни обича Богъ? Любовьта може да се увеличи и намали. Пръвъ Богъ ни е възлюбилъ. Какъ ще запазимъ и увеличимъ Неговата любовь? Ако не изучаваме законитѣ на своя умъ, на своето сърдце, на своята душа и на своя духъ, какъ ще се запознаемъ съ Божествения свѣтъ? Ще кажете, че искате да видите ангелитѣ. Това не е достатъчно. Трѣбва да говорите съ тѣхъ, а не само да ги видите. Вие може да отидете въ Англия, въ Франция, въ Германия или въ Русия, но това не е достатъчно. Трѣбва да знаете езика на ония, въ чиято държава сте отишли. Какъвъ смисълъ има да срещнешъ единъ ученъ и да не можешъ да говоришъ съ него? Какъвъ смисълъ има да срещнешъ Христа и да не знаешъ, какво да Му кажешъ? Знаете ли, какво е говорилъ Христосъ преди две хиляди години? Приложихте ли Неговото учение? Вижте, какво прави младата мома, когато хареса нѣкой момъкъ. Тя започва да се интересува, де живѣе той, коя е майка му и кой е баща му, отъ какъвъ родъ сѫ, какво е материалното му състояние. Тя изучава историята на неговия родъ, на неговитѣ дѣди и прадѣди и тогава дава сърдцето си. Какво знаете вие за Христа? Даже и малкото Евангелие, останало отъ Него, не знаете.

 

Нѣкой казватъ, че като отидатъ на оня свѣтъ, всичко ще имъ се разкрие. Блажени вѣрващитѣ! Не искамъ да ви обезсърдчавамъ, нито искамъ да ви обезвѣрявамъ. Вѣрвайте, въ каквото искате. Понѣкога и заблужденията сѫ потрѣбни. Азъ не искамъ първо да се насърдчите, а после да се обезсърдчите. Сега сте насърдчени повече, отколкото трѣбва, но на края ще се обезсърдчите.

 

Единъ знаменитъ американски проповѣдникъ работилъ цѣли 20 години между своето паство. Той билъ забележителенъ съ своитѣ красноречиви, съдържателни беседи, но не могълъ да обърне нито единъ отъ слушателитѣ си къмъ Бога. Често се обезсърдчавалъ отъ работата си. Една вечеръ държалъ проповѣдьта си, но не билъ доволенъ отъ нея. Видѣла му се глупава, безсъдържателна. Като свършилъ беседата си, побързалъ да се прибере въ дома си, никого да не срѣща, съ никого да не разговаря. Изъ пѫтя си мислѣлъ, че най-добре ще бѫде да се откаже отъ тая работа, да започне друго нѣщо. На сутриньта, като отивалъ на събранието, срещнала го една стара жена, спрѣла го и му казала: Много ти благодаря за вчерашната проповѣдъ. Какво стана, не зная, но сърдцето ми се отвори, решихъ вече да служа на Бога. Той си казалъ: Чудно нѣщо, толкова хубави проповѣди държахъ, но не можахъ да обърна нито единъ човѣкъ къмъ Бога. Една глупава проповѣдь държахъ и съ нея можахъ да отворя едно човѣшко сърдце.

 

Казвамъ: За предпочитане е една по-малко красноречива проповѣдь, която може да обърне една душа къмъ Бога, отколкото красноречиви проповѣди, които не могатъ да отправятъ нито една душа къмъ Бога. Каква проповѣдь е тая, която събужда въ човѣка желание само да яде и пие? Ще чуешъ една хубава проповѣдь и следъ това ще идешъ на угощение съ приятели да си хапнешъ и пийнешъ. Питате, коя храна е по-добра: месната или растителната? Азъ не препорѫчвамъ месната храна по единствената причина, че съдържа недостатъчно количество свѣтлина и топлина. Растителната, плодната храна съдържа повече свѣтлина и топлина. Като ядешъ месна храна, въ първо време тя е приятна. На края идатъ последствията. Растителната храна въ първо време не е много приятна, но на края се отразява добре. Споредъ мнението на нѣкои учени, месояднитѣ животни били по-умни отъ тревопаснитѣ. Споредъ други учени, тревопаснитѣ и плодоядни животни сѫ по-умни и по-добри отъ месояднитѣ. Ето, слонътъ не яде месо, но има ли по-умно животно отъ него? Лъвътъ, тигърътъ, змията не могатъ да се сравнятъ по интелектъ съ слона.

 

Новото учение изисква умни, добри и силни хора. То носи идеи, които подмладяватъ и обновяватъ човѣка. Всѣки трѣбва да има желание да се подмлади. И старата баба трѣбва да има желание да учи. И на 120 години да е човѣкъ, пакъ трѣбва да има желание за работа и учене. Защо 120 годишната баба да не вземе четката да рисува? Защо да нѣма желание да се облѣче хубаво? Ще кажете, че обличането въ нова, чиста премѣна е само за младитѣ. Не е така. Новото учение не прави разлика между млади и стари. — Минаха нашитѣ години. — Да мислишъ, че си старъ, това значи, да живѣешъ въ грѣха. Само въ грѣха има старость. Който грѣши и върши престѫпления, остарява преждевременно. Новото учение не говори за старостьта на грѣха. Старостьта на любовьта подразбира подмладяване. Старостьта на грѣха подразбира смърть. Казано е: „Въ грѣхъ ме зачена майка ми.“ Който е заченатъ въ любовь, вѣчно ще се подмладява. Новото учение, т. е. учението на Христа казва: „Които чуятъ гласа ми, ще се подмладятъ.“ Който не може да се подмлади, не е отъ новото учение. Каже ли нѣкой, че е остарѣлъ, това показва, че е живѣлъ по старъ начинъ. — Краката ми не държатъ вече. — Защо не държатъ краката ти? Повѣрвалъ си, че не държатъ. Това е илюзия. Срѣщате се съ тоя, оня и на всички казвате, че сте остарѣли. Достатъчно е по нѣколко пѫти на день да казвашъ и да мислишъ, че си остарѣлъ, за да се свържатъ краката ти.

 

Единъ дѣдо задрѣмалъ подъ една круша. Внучето му взело едно кълбо и започнало да обикаля съ конеца, да завърже дѣдото за крушата. Дѣдото погледналъ, какво прави детето, усмихналъ се и продължилъ да дреме. Детето постоянствувало въ играта си. Обиколило нѣколко пѫти дѣдото съ конеца, докато се образувало тънко вѫже. Така то завързало дѣдо си за крушата. Иска дѣдото да стане, не може, здраво е завързанъ за крушата. Като видѣлъ това, той казалъ на внучето си: Хайде сега, дѣдовото, започни да се въртишъ на другата страна, ще ти дамъ едно орѣхче. Детето започнало да се върти въ обратна посока на първата и освободило дѣдо си. Мѫчно се кѫсатъ вѫжетата, съ които ти самъ, или другъ нѣкой те обвързалъ.

 

Казвамъ: Не допущайте отрицателни мисли въ ума си. Каже ли нѣкой, че не си добъръ, помисли и кажи въ себе си: Богъ ме е създалъ добъръ. Дали проявявамъ доброто, това е другъ въпросъ. — Глупавъ човѣкъ си. — Богъ ме е създалъ уменъ. На всѣка отрицателна мисъль постави положителна. Нѣкой вестникъ писалъ нѣщо отрицателно за тебе — не се занимавай съ него. — Трѣбва ли да мълчимъ предъ отрицателното? — Не е въпросъ да се мълчи, но всѣки да каже истината въ себе си и да се държи за нея. Кажи си: Богъ ме създаде по образъ и подобие свое, вложи въ мене всички възможности, да проявя доброто и разумностьта, да уча и да се развивамъ. Ако вървя по тоя пѫть, ангелъ ще стана. — Какво е ангелътъ? Слуга, който изпълнява Божията воля. Кой е добъръ цигуларь? Който спазва правилата на музиката и свири, както се е училъ при своя добъръ учитель. Може ли да бѫде беденъ оня цигуларь, който има дарбата на Паганини?

 

Единъ день Паганини миналъ покрай единъ старецъ, който седѣлъ на пѫтя и свирѣлъ съ цигулката си. Който минавалъ, хвърлялъ нѣкаква дребна монета въ чинийката. Паганини погледналъ къмъ стареца, харесалъ цигулката му, взелъ я и започналъ да свири. Веднага около Паганини се събрали множество хора да слушатъ великия цигуларь. Всѣки турялъ по нѣщо въ чинийката на стареца. Въ нѣколко минути чинийката била пълна съ пари. Следъ това Паганини далъ цигулката на стареца и се отдалечилъ. Старецътъ му казалъ: Синко, защо не дойде по-рано, да се науча и азъ да свиря като тебе? Благодаря ти, че ми посвири. Хубава била цигулката на стареца, но чинийката му оставала праздна. Какво струва хубавата цигулка, когато чинийката е праздна?

 

Религиознитѣ и духовнитѣ хора очакватъ да дойде Духътъ и тогава да се проявятъ. Духътъ ще дойде, но трѣбва да учите. Духътъ ще дойде, но трѣбва да впрегнете ума, сърдцето, душата и духа си на работа. Като дойде Духътъ, ще работишъ и приятно ще ти бѫде. Казвате, че човѣкъ трѣбва да се занимава съ важни работи. Човѣкъ трѣбва да говори така, че никого да не обижда. Право е, че не трѣбва да се обиждате, но какво разбирате подъ „обида“? Думата „обида“ е съставена отъ сричкитѣ „о-би-да“. Тя крие въ себе си условия за развитие. Ако напишете „убида“ вмѣсто „обида“, „у“ означава движение. Нѣкой казва, че го обидили. Какъ го обидили? Казали му, че останалъ много назадъ. Ако, наистина, е останалъ назадъ, трѣбва да се впрегне на работа, да набави изгубеното време. Не отлагай нѣщата за далечното бъдеще. Нѣкой казва, че каквото не е могълъ да постигне въ тоя животъ, ще го постигне въ бъдеще, въ друго прераждане. Защо да не се преродишъ още днесъ? Всѣко желание за постигането на нѣщо добро показва, че ти си се преродилъ вече. Започни да работишъ. Ако нѣмашъ желание за работа, никакво прераждане не очаквай.

 

Христосъ казва: „Ако се не родите отъ вода и Духъ, не можете да влѣзете въ Царството Божие.“ Христосъ говори за раждането като непреривенъ процесъ. Човѣкъ може по нѣколко пъти презъ деня да се ражда. Хората мислятъ, че човѣкъ се преражда, но следъ смъртьта си. Да се преродишъ 45 или 50 години следъ смъртьта си, това е статически процесъ. Ако поне три пъти на день — сутринь, на обѣдъ и вечерь, не се прераждашъ, ти преждевременно си остарѣлъ. Сутринь ще се преродишъ за ума, на обѣдъ — за сърдцето и вечерь — за душата. На другия день пакъ ще се прераждашъ. Това е вѣчното подмладяване. Прераждането подразбира непреривно подмладяване или постоянно увеличаване свѣтлината на ума, постоянно усилване пламъка на сърдцето и постоянно разширяване полето на силитѣ, които действуватъ въ насъ.

 

Мнозина се намиратъ подъ отрицателното внушение на мисъльта, че всичко е свършено съ тѣхъ. Така не трѣбва да се мисли. Започнете съ обратния процесъ, да мислите положително. Какво разбирате, ако престъпникътъ каже, че неговата работа е свършена? Това значи, че се е пробудило съзнанието му. Щомъ се пробуди съзнанието на престъпника, той престава да върши престъпления. Единъ краенъ алкохоликъ, следъ като пропилъ цѣлото си състояние, срещналъ на пътя си единъ евангелистъ, който продавалъ евангелия. Той бръкналъ въ джоба си, да види, останала ли е нѣкаква пара, и намѣрилъ само петь лева. Купилъ си съ тѣхъ едно Евангелие и започналъ да чете. Вниманието му се спрѣло върху стиха: „Който не се отрече отъ баща си и майка си, отъ своя животъ, не може да бъде мой ученикъ“. Замислилъ се върху стиха и си казалъ: Цѣли 20 години служехъ на едно желание, което разруши живота ми и ме опропасти. Не мога ли да се откажа отъ него? Докога ще бъда робъ? Ще докажа, че съмъ човѣкъ, че имамъ воля! Той отишълъ въ една кръчма и казалъ на кръчмаря: Дой ми една чаша вино и една чаша вода. Турилъ чашата съ вино предъ себе си и си казалъ: Слушай, 20 години ти бѣхъ робъ. Вършехъ, каквото ми заповѣдваше. Сега ти ще. ми бѫдешъ слуга, азъ ще ти бѫда господарь. Турилъ чашата съ виното настрана и, вмѣсто нея, поставилъ предъ себе си чашата съ вода и си казалъ: Отсега нататъкъ ще пиешъ само вода, ще забравишъ виното. Така премѣствалъ чашитѣ нѣколко пѫти, вдигалъ чашата съ виното до устата си и пакъ я турялъ настрана. Кръчмарьтъ го гледалъ, какво прави, и се чудѣлъ. Най-после, той извикалъ кръчмаря, платилъ за виното, оставилъ го на масата и отишълъ въ дома си доволенъ, че проявилъ воля.

 

Казвамъ: Турете и вие праздната чаша предъ вашитѣ недѫзи, напълнете я съ вино и си кажете: Отсега нататъкъ вие ще ме слушате. Каквото азъ кажа, това ще бѫде. Азъ ви слугувахъ 20 години, сега вие ще ми слугувате. Осемь хиляди години вече, какъ хората служатъ на безлюбието. Настаналъ е деньтъ, когато трѣбва да служимъ на любовьта. Идатъ нови осемь хиляди години, презъ които трѣбва да служимъ на любовьта. Не е въпросъ да се забавляваме съ човѣшката любовь. Оставете тая любовь настрана. Една любовь носи въ ума си — Божията любовь, съ която Богъ създаде свѣта и всички живи сѫщества. Азъ говоря за оная любовь, която създаде свѣта, вселената и която днесъ преустройва всичко. Една е любовьта, тя обгръща въ себе си всичко. Вънъ отъ нея, любовь ли е, или не, всичко иде като спомагателно срѣдство. Всичко работи за Единната, велика Божия любовь. Не говоря за спомагателнитѣ срѣдства, не говоря и за листа, нѣмамъ нищо противъ тѣхъ. Казвамъ: Единъ листъ не прави цѣлото дърво. Всичкитѣ листа заедно помагатъ за дишането на дървото.

 

Христосъ казва: „Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.“ И ние трѣбва да любимъ, както Богъ ни е възлюбилъ. Да проявимъ любовьта заради Бога. Ще пиешъ вода, а не вино. Ще вдигнешъ чашата на безлюбието и ще я оставишъ настрана — ще вземешъ чашата на любовьта. Ще накарашъ своята слабость, своя недостатъкъ насила да пие вода. Осемь хиляди години сте насилвали любовьта. Днесъ, по сѫщия законъ, ще насилвате безлюбието. Досега сте насилвали любовьта, а не искате да насилвате безлюбието. Азъ не виждамъ никаква философия въ това. Мушкалъ си хората, убивалъ си ги, а сега те е срамъ да помилвашъ единъ човѣкъ, или да го нахранишъ. Унижение ли е това? Да мушкашъ човѣка, да го измѫчвашъ, считашъ, че това е въ реда на нѣщата. Защо се срамувашъ да го помилвашъ, да му кажешъ една сладка дума? Това сѫ крайности, които носятъ два различни резултата.

 

Нѣкои се страхуватъ, какво ще стане съ тѣхъ, ако хванатъ правия пѫть на живота. Какво стана съ хората, които отъ осемь хиляди години следватъ пѫтя на безлюбието? Тоя пѫть даде своя резултатъ: най-културнитѣ народи се биятъ, повече отъ 30—40 милиона хора се избиха. Това не е резултатъ на християнското учение, но на учението на безлюбието. Ако тръгнемъ по пѫтя на любовьта, по пѫтя на новото учение, ще се явятъ милиони гениални хора, които ще пресъздадатъ свѣта. Родителитѣ ще проявятъ любовьта къмъ децата си; децата ще проявятъ любовьта къмъ родителитѣ си, и свѣтътъ ще се преобрази. Хората нѣма да се избиватъ, както сега. — Какво ще стане съ насъ? — Ако хванете новия пѫть, свѣтътъ ще се преобрази. Това трѣбва да се проповѣдва днесъ на всички, на цѣлия свѣтъ. — Ще му дойде времето. — Днесъ е времето на любовьта. Времето на безлюбието се е свършило вече. Въ касата на човѣшкото сърдце нищо не е останало за безлюбието. Какво ще вземе крадецътъ отъ касата на банката, въ която нѣма нищо? Безлюбието не може повече да краде. То не може вече да прави престѫпления, защото нѣма материалъ. Безлюбието нѣма сили, съ които да действува. И злото нѣма условия за проявяване. Лошиятъ човѣкъ нѣма вече отде да взима. Той трѣбва да отиде при нѣкой добъръ човѣкъ, да вземе отъ него на заемъ. Свѣтътъ не може да върви по стария пѫть. Самъ азотътъ не е опасенъ, но въ азотната киселина той става опасенъ. Извади азота отъ азотната киселина, отъ динамита, за да получишъ безвредни вещества. Динамитътъ, безъ азота, не е нищо друго, освенъ глицеринъ — вещество, което се употрѣбява за намазване на кожата, да я направи мека.

 

Коя е причината за грѣха? — Неразбраната полова дейность, крайното користолюбие и алчностьта къмъ ядене. Грѣхътъ води къмъ смъртьта. Той е подобенъ на микробитѣ. Достатъчно е да влѣзе една микроба на холерата въ човѣка, за да се размножи въ 24 часа толкова много, че да предизвика неговата смърть. Човѣкъ умира отъ нечистотиитѣ на микробитѣ. Микробитѣ на безлюбието умъртвяватъ човѣка. — Що е охтиката? — Микроби, които изяждатъ дробоветѣ. — Що е ревматизъмътъ? — Микроби, които изяждатъ мускулитѣ. — Що е неврастенията? — Микроби, които изяждатъ нервната система. Главоболието, коремоболието се дължатъ на микроби, които рушатъ човѣшкия организъмъ. — Защо го разрушаватъ? — Защото мислитѣ, чувствата, постѫпкитѣ на човѣка не сѫ чисти. Тая нечистота прави и кръвьта нечиста. Когато мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ на човѣка сѫ чисти, никакви болести не го нападатъ. Въ чистотата се крие хигиената на живота. — Можемъ ли да живѣемъ въ чистота? — Може, воля се иска за това.

 

Две сестри, една млада и една стара, се разболѣха. Дойдоха да ме викатъ, да отида да ги видя, да имъ дамъ нѣкакъвъ съветъ. Азъ казахъ на младата сестра да се движи повечко. Макаръ и да лази, по-добре да се движи, отколкото да лежи. Тя изпълни съвета ми. Стана отъ леглото си, започна да ходи и оздравѣ. На старата сестра казахъ да ходи за вода съ две малки стомнички. Всѣки день да се движи по малко. И тя изпълни съвета ми, и оздравѣ. Казахъ на старата сестра, че ако иска да се подмлади, трѣбва да носи вода по три пѫти на день. Тя ще се свърже съ водата, която ще ѝ каже, че ще оздравѣе. Приятно е да слушашъ, какъ клокочи изворътъ. Музика има въ клокоченето на водата.

 

Казвамъ: Носете вода, ако искате да се подмладите. Като срещнете нѣкой да носи вода, потупайте го по гърба и му кажете; Ще се подмладишъ. Привилегия е за човѣка да се подмлади. Ще кажете, че и чрезъ прераждане може да се подмлади човѣкъ. И това е възможно, но трѣбва да прекарашъ 45 години въ невидимия свѣтъ, докато намѣришъ баща, чрезъ когото да се родишъ. Докато си още въ тѣлото, можешъ да се подмладишъ по Божественъ начинъ. Така ще се избѣгне прераждането, нѣма да търсишъ баща и майка. Самъ ще си станешъ баща и майка и ще се подмладишъ.

 

Вложете надеждата си въ любовьта, за да се подмладите. Като ставате отъ сънь, кажете си: Ще се подмладя. Казвате: Да мислишъ, че ще се подмладишъ, значи, самъ да се заблуждавашъ. Всѣко разумно движение е свързано съ природата. Въ него се крие методъ за подмладяване. Свѣтлината носи младость; движението на въздуха носи младость; растенето носи младость; скѫпоценниятъ камъкъ носи младость. Всичко въ природата говори за младостьта. Малко нѣща въ природата говорятъ за старостьта. Използувайте всичко онова, което носи младостьта. Необходимо е да се подмладите. Кажешъ ли, че ще се подмладишъ, желанията ти ще се измѣнятъ.

 

Едно нѣщо желая и съмъ увѣренъ въ него. Вѣрвамъ, че още днесъ ще ликвидирате съ старитѣ учения, на които сте служили осемь хиляди години. Ще се откажете отъ баща си и майка си и ще започнете съ любовьта, която носи всички блага. Не хвърляйте старото, но оставете го настрана. Накарайте стария си баща и старата си майка да носятъ вода. Така тѣ ще се подмладятъ и ще започнатъ да работятъ. Досега злото е било вѫтре, а доброто отвънъ. Направете обратното: турете доброто вѫтре, а злото вънъ. Турете вашитѣ неестествени желания отвънъ, а естественитѣ желания — отвѫтре.

 

Повдигнете съзнанието си къмъ Бога и кажете: Господи, благодаримъ Ти за ума, за сърдцето, за душата и за духа, които си ни далъ. Отсега нататъкъ ще работимъ така, че да Те познаемъ, да влѣземъ въ вѣчния животъ.

 

Какво трѣбва да прави човѣкъ? — Да се движи, да не стои на едно мѣсто. Слънцето не стои на едно мѣсто. Земята не стои на едно мѣсто. Луната не стои на едно мѣсто. И ние не трѣбва да стоимъ на едно мѣсто. Умътъ, сърдцето, душата и духътъ ни трѣбва да бѫдатъ въ постоянно движение. Въ разумното движение е любовьта.

 

*

1. Беседа отъ Учителя, държана на 10 октомврий,

    недѣля, 10 ч. с. 1943 г. София. — Изгрѣвъ.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt