Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1922_06_25 Гладуватъ и жадуватъ

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 07 февруари 2016 - 08:38

От книгата "Защо твоитѣ ученици ядатъ и пиятъ"
Сила и Животъ. Пета серия. София, 1922г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

 

Гладуватъ и жадуватъ

 

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ.“[*])

 

Силни думи въ стиха сѫ: „които жадуватъ и гладуватъ“. Това сѫ силни думи, които изразяватъ силно желание. Защото само оня, който е гладенъ или жаденъ, разбира какво нѣщо е гладъ и жажда. Слѣдователно, Христосъ употрѣбява тия двѣ думи, които иматъ смисълъ, а не сѫ двусмислени. Значи, за да разбере човѣкъ правдата, трѣбва да гладува и жадува, трѣбва да е гладенъ и жаденъ, тъй като хлѣбътъ може да се оцѣни само отъ гладния и водата отъ жадния. Да се оцѣни, т. е да се използува. Сега може да се направятъ много разсѫждения, да се отвличаме какво нѣщо е правда, какво нѣщо е гладъ, обаче, ние ще вземемъ въ прѣмъ смисълъ, тъй като гладътъ го чувствуваме всѣки день.

 

„Блажени, казва Христосъ, които гладуватъ и жадуватъ“, за какво? — за правдата. Виждали ли сте вие тия лястовички, които цѣлъ день слизатъ и се качватъ, какво хубаво упражнение правятъ изъ въздуха? И всичко туй е обосновано на онзи вѫтрѣшенъ гладъ. Този гладъ прави всички тия извивания. Кажете: какво кара онази птичка да се разхожда? То е гладътъ, който я заставя да се разхожда, това е една необходимость. Мнозина културни хора иматъ едно криво понятие за развиването на човѣшката душа. Всички хора търсятъ лесния пѫть. Даже прѣди войната бѣха дошли до мисъльта, че единъ день химията ще измисли такива малки пилюлчета, та безъ много работа, безъ оране, да се хранятъ хората. Такива пилюлчета нѣма и не може да има. Може, но кога? Когато хората достигнатъ състоянието на ангелитѣ. Изисква се за това една възвишена култура, а не при сегашната култура.

 

Сега Христосъ засѣга единъ основенъ въпросъ — за правдата. Той е въпросъ на човѣшката интелигентность. Правда може да сѫществува само тамъ, дѣто има възвишена интелигентность, като вземемъ думата „интелигентность“ въ много широкъ смисълъ — дѣто има мѫдрость и истинско знание. Ние не трѣбва да се заблуждаваме, че имаме знания. Ще оставимъ и ония афекции, които се зараждатъ въ ума ни, че защо трѣбвало да бѫдемъ интелигентни въ даденъ случай сме много интелигентни, а въ другъ случай не. Азъ говоря за онази интелигентность, която владѣе всичкитѣ човѣшки емоции, и при каквито условия и да е човѣкъ, той всѣкога пази равновѣсие. Туй е по отношение на цѣлокупния животъ, както се проявява. „Блажени“, кои? Блаженъ е само онзи, който е уменъ. Само умниятъ човѣкъ може да бѫде блаженъ, който може да се наслаждава отъ музика, който има музикаленъ духъ; който може да се наслаждава отъ художество, отъ изкуство — онзи, които има тия чувства. Сега твърдятъ, че всички хора иматъ еднакви дарби, но нѣматъ еднакво обработени дарби. И когато говоримъ за любовьта, вие еднакво не схващате любовьта, понеже чувствата на любовьта у всинца ви не сѫ еднакво развити.

 

Едно врѣме огъньтъ се влюбилъ въ леда и казалъ: „понеже много ми е жежко, искамъ по нѣкой пѫть да ме разхлаждашъ“. Обаче, единъ день когато огъньтъ стопилъ леда, той изгасналъ. И казалъ: „азъ искамъ да ме разхлаждашъ, а ти ме изгаси“. Сега по нѣкой пѫть и вие искате, като огъня, разтуха и разхлада въ живота, но като се стопи вашия ледъ и загаси огъня, какво ще стане? Прѣдставете си, че душата е реално сѫщество. Вие сте интелигентенъ, уменъ човѣкъ, основавате живота си върху ледъ, и съграждате една кѫща на леда. Ето колко здравъ, якъ е този ледъ. Вие съграждате единъ отличенъ палатъ. Обаче, иде слънцето, разтопява леда, разрушава вашата основа и цѣлиятъ палатъ се прѣвръща на вода. И вие виждате, че иде цѣлъ катаклизъмъ, но какъ да се избавите отъ нещастието? Направяте си лодка и казвате: „слава Богу“, избавихме се отъ катастрофата на леда, въ водата може да живѣемъ. Но прѣдставете си, че водата се изпарява и вие оставате пакъ безъ основа. Питате: „какво трѣбва да правимъ?“ Но щомъ стане тази вода на пара, трѣбва да си направите крила. Слѣдователно, всѣки единъ отъ васъ трѣбва да се научи да минава отъ едно състояние въ друго: отъ състоянието на леда въ онова на водата и да влѣзе въ състоянието на парата, за да може и въ нея еднакво да функционира. А туй е, което съврѣменнитѣ хора наричатъ: „да се приспособишъ къмъ условията на живота“.

 

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ.“ Ние гладътъ и жаждата не можемъ да унищожимъ: тѣ сѫ една необходимость, единъ потикъ вѫтрѣшенъ, абсолютно правиленъ. Човѣкъ, който иска да знае, дали е здравъ или не, ще познае отъ това: докато чувствува гладъ и жажда въ себе си, той всѣкога е здравъ. Изгуби ли глада и жажда та, туй състояние е болезнено. Докато въ човѣка има гладъ и жажда за правда, това е едно нормално състояние на душата, това показва, че е здравъ. Стане ли човѣкъ индиферентенъ, каже ли: „безразлично е за мене“, това е едно болезнено състояние. Другото положение: дотогава, докато сѫществува тази жажда, да се интересувате за душитѣ на хората, да се запознаете съ тѣхъ, въ васъ има истинско разбиране на живота, има животъ. А когато кажете; „менъ много малко ме интересуватъ хората“, питамъ тогава: щомъ много малко ви интересуватъ хората, тогава за какво ще се интересувате?

 

Сѫщото е и въ окултизма. Ако кажете: „мене много малко ме интересува цѣлия човѣкъ, щомъ прѣстанатъ да живѣятъ всичкитѣ отдѣлни части на тѣлото му“? Е, хубаво, ако всичкитѣ отдѣлни части прѣстанатъ да живѣятъ, кѫдѣ е тогава животътъ. Помислете, че малкото пръстче каже: „менъ не ме интересуватъ другитѣ нѣща“. Не, не, ще го интересуватъ. Философията на живота е да знаете да се интересувате отъ хората, да знаете тѣхнитѣ отношения къмъ васъ какви сѫ, и вашитѣ отношения къмъ тѣхъ какви сѫ.

 

Сега казва Христосъ: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата.“ Върху тия стихове има написани цѣли томове, томове съ богословски тълкувания, и азъ ублажавамъ ония хора, които сѫ писали, защото има какво да четатъ хората за блаженствата на гладуващитѣ и жадуващитѣ за правдата. И всѣки единъ вѣстникъ все за правда пише: „правда“! „правда“! — но въ съврѣменнитѣ хора още нѣма гладъ и жадъ за тази правда. Да гладувашъ и жадувашъ за нея, това значи, да я приложишъ въ себе си. Сѣдали ли сте вие нѣкой пѫть да си дадете единъ отчетъ да помислите какво прѣдставлявате вие като човѣкъ? Вие се оглеждате въ огледалото, очитѣ ви сѫ сини, казвате: „ясни ми сѫ очитѣ, сини.“ Хубаво, вѣждитѣ черни, косата, до като сте младъ, черна, ще мислите, че сте нѣщо, нали? Туй като младъ, но на 45 години, на зрѣла възрасть, имате една промѣна, а на 90 год. имате друга промѣна. Тогава вече тѣлото ви не е онова стройно тѣло, но е станало като една въпросителна, и се чудите защо гръбнакътъ на човѣка се измѣня. Но вънка вие, като една интелигентность, като една душа, какво прѣдставяте самъ по себе си? Може ли вие да си съставите една ясна прѣдстава, можете ли да живѣете вънка отъ тѣлото. Прѣдставете си, че сте излѣзли отъ тѣлото си. Имали ли сте туй положение? Говорите сега, че има единъ невидимъ свѣтъ, това-онова, не да оставимъ далечнитѣ работи. Кой отъ васъ е ималъ тази малка опитность, да излѣзе изъ тѣлото си? Ние, като излѣзе единъ човѣкъ отъ тѣлото, казваме, че е умрѣлъ, а като влѣзе нѣкой въ тѣлото, казваме, че е оживѣлъ. Това е изопачение: излизането наричаме смърть, а влизането — животъ. Но ще ви се види чудно ако кажа, че излизането е животъ, а влизането е смърть. Защото като излѣзешъ отъ кѫщата, отивашъ да работишъ, да припечелишъ нѣщо, а като влѣзешъ въ нея, отивашъ да ядешъ. И съврѣменнитѣ хора казватъ, щомъ влѣзе човѣкъ въ кѫщи: „дайте кокошка, хлѣбъ“. Той всичко унищожава, причинява навсѣкѫдѣ смърть. Неправилното излизане отъ тѣлото причинява смърть, и неправилното влизане въ тѣлото пакъ причинява смърть. Правилното излизане отъ тѣлото причинява животъ и правилното влизане въ тѣлото причинява животъ. Тъй седи въпросътъ. Ако сега вие, съврѣменнитѣ хора, тъй както сте, бихме ви извадили душитѣ, да влѣзете въ духовния свѣтъ, т. е. да извадимъ вашата душа или астралното тѣло или духовното тѣло, за да влѣзете въ духовния свѣтъ, вие щѣхте да забѣлѣжите отъ цѣлото пространство проточени нижки. Това сѫ милиони нижки. И ще видите, че цѣлото пространство е прѣкръстосано само съ тия нижки, ще намѣрите една обвита мрѣжа и всичкото изкуство на науката седи да знаешъ, какъ да функционирашъ изъ тия нижки, да се отплетешъ отъ тѣхъ. И ако не си уменъ, тия нижки се заплитатъ една съ друга и нѣкой пѫть трѣбватъ 10—20 год., докато се оправятъ. И хората казватъ: „оплели му се работитѣ“. А ние казваме: заплели му се нижкитѣ. Нѣкоя вечерь излѣзе, заплете му се нѣкоя нижка и щомъ се завърне, на втория день търси този г-нъ да се разправи съ него, нѣкой пѫть по приятелски начинъ, а нѣкой пѫть да се кара. Все дири какъ да се отплете, било по добъръ, било по лошъ начинъ. И въ сегашния животъ хората трѣбва да заспятъ, за да се поправятъ. И, дѣйствително, трѣбва да дойде Христосъ на земята, да приспи хората, да каже тъй: „всички да заспятъ“, както при една хирургическа операция. Той иде сега да разплете всичкитѣ нижки, въ които сѫ се заплели и ученици, и свещеници, и владици, сѫдии, учители, бащи и майки, на всичкитѣ нижкитѣ имъ сѫ така заплетени, че ние не знаемъ кой пѫть да хванемъ.

 

И казва Христосъ: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ за тази божествена правда“, която трѣбва да дойде, да разпетлае тия нижки. Сега какъ сѫ заплетени нижкитѣ? Онѣзи отъ ученицитѣ, които започватъ да учатъ по музика, учительтъ казва да турятъ само кордитѣ. А ученикътъ, който не разбира кордитѣ, вземе, че ги размѣсти, тънката корда турне на мѣстото на басовата корда, размѣсти ги и не върви. И той ги гласи, но не може. Казвамъ всѣка корда трѣбва да се постави на нейното мѣсто. А за да се намѣсти тамъ, ще повикашъ единъ учитель да ти каже, коя корда на кое мѣсто трѣбва да се тури. И тия цигулки си иматъ мѣрки, единъ инструментъ, дѣто всѣка една жица се туря споредъ мѣрката. И споредъ мѣрката, постепенно ще бѫдатъ наредени по дебелината имъ. Щомъ се нагласи цигулката, тя може да свири правилно.

 

Сега, за да разберете тия Христови думи, вие трѣбва да нагласите своя мозъкъ, т. е. най първо, своята глава, и на всичко, каквото има въ главата, трѣбва да направимъ единъ силенъ ремонтъ. На всички съврѣменни хора трѣбва ремонтъ отъ първа степенъ. Нѣкой казва: да си ремонтирамъ кѫщата. Казвамъ: най-напрѣдъ главата си трѣбва да ремонтирашъ. Второ, ще ремонтирашъ сърцето. Защо? Понеже грѣхътъ е достигналъ и до човѣшкото сърце. Грѣхътъ е проникналъ и въ човѣшкия умъ, и въ човѣшкото сърце. Въ душата още не е проникналъ, и въ духътъ не е проникналъ. Всичката поквара сѫществува само въ сърцата и умоветѣ. Има нѣщо чуждо, което е проникнало въ сърцето, има нѣщо чуждо, което е проникнало и въ умоветѣ ни. И, слѣдователно, тия чужди елементи сѫ, които развращаватъ умоветѣ ни и сърцата ни. И какъ ще си обясните едно положение, единъ фактъ: обикналъ си нѣкого — това е единъ простъ психологически фактъ — а слѣдъ малко го намразявашъ. Защо? Защо си го обикналъ и защо ще го мразишъ? Ще кажешъ: „той ми направи едно добро, обикнахъ го; направи ми едно зло, намразихъ го“. Но ти увѣренъ ли си, че той ти е направилъ едно добро, и затова го обикна? Имашъ ли единъ фактъ, че ти е направилъ добро? И послѣ, ти увѣренъ ли си, че той ти е направилъ едно зло, фактъ имашъ ли? Да констатираме факта, а не само привидно нѣщата да бѫдатъ добри или лоши. Туй, което той е направилъ, добро ли е и въ какво седи доброто? Сега поне ние трѣбва философски, разумно да разпрѣдѣлимъ. Има радость физическа, има радость духовна; има скръбь физическа, има скръбь духовна. Стимулитѣ, причинитѣ не сѫ едни и сѫщи. Подаряватъ ти една кѫща, ти се радвашъ, скачашъ, имашъ единъ физически стимулъ, гледашъ кѫщата. Но утрѣ нѣкой ти запали кѫщата, дойде ти скръбь. Ти казвашъ: „голѣма е скръбьта ми!“ Скръбьта ти не е много голѣма: щомъ ти направятъ нова кѫща, — скръбь нѣма. Обаче, има радость, която е причинена отъ съвсѣмъ другъ стимулъ. Затварятъ те въ затвора, скърбишъ, пущалъ те вънъ, радвашъ се. Но допуснете сега слѣдното: човѣкъ иска да бѫде въ полза на своитѣ ближни, но единъ день хващатъ го, обвиняватъ го, турятъ го въ затвора, обаче, той се радва, вижда условия, че може да работи за Бога, да проповѣдва въ затвора — той изгубва честьта си, но той се радва — и може въ 2—3 години да реформира цѣлия затворъ. Пускатъ го отъ затвора, той върви и скърби. Какъ ще си обясните тия противоположности! Едни хора, когато влизатъ въ живота, се радватъ, а когато излизатъ отъ живота, отъ затвора, скърбятъ. „Блажени, които гладуватъ и жадуватъ, казва Христосъ, за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. Ще се наситятъ, на какво? Само правдата ще отвори онзи пѫть, да се наситятъ, отъ какво? — Отъ Божествената Любовь. Насита може да донесе само Любовьта, да ви задоволи, но не както ние се задоволяваме, а да създаде онова ново състояние, при което ние можемъ да работимъ. Сега, най-първото нѣщо, трѣбва да се създаде този гладъ, истински гладъ и жажда трѣбва да се създадатъ вѫтрѣ въ душата. Онѣзи, които искатъ да минатъ въ пѫтя, трѣбва да разбиратъ живота малко по-дълбоко, тѣ трѣбва да пристѫпятъ къмъ първия опитъ. Сега азъ говоря послѣдователно, а нѣкои ще кажатъ: „имаме опитъ“. Разбирайте ме, опитъ въ слѣдното: когато онзи ученикъ е почналъ да взема уроци по музика, той взима първия урокъ, втори, трети, пети, шести, послѣ почва да изучва позициитѣ — първа втора, трета, четвърта, пета, шеста, седма, осма, девета позиция, той не трѣбва да се спре на първия опитъ или на половина, а да довърши всичкитѣ опити, които сѫ необходими, и слѣдъ като стане виртуозъ, той ще има друго управление, той ще приложи съдържанието на своята техника. Сега съврѣменнитѣ вѣрващи, слѣдъ като направятъ единъ малъкъ опитъ, прѣставатъ. Нѣкой казва: азъ искамъ да ида въ онзи свѣтъ, да видя“. Е, хубаво, допуснете, че азъ ви завеждамъ въ онзи свѣтъ. Ето да ви разправя онзи свѣтъ какъвъ е: ще влѣзете въ единъ градъ добрѣ устроенъ, на който всичкитѣ улици сѫ послани съ диаманти, вмѣсто съ блокове. Кѫщитѣ на тия сѫщества сѫ отъ най-прозрачно стъкло. Маситѣ имъ сѫ направени отъ злато, чашитѣ имъ, всичкитѣ съсѫци сѫ отъ най-фино злато. Водата е отъ най-чистъ нектаръ, тя е като нашата, но като пиешъ, ще кажешъ: „нима туй е вода?“ Въздухътъ е толкова чистъ и приятенъ, а пъкъ птичкитѣ съ по-пъстри отъ нашитѣ и толкова приятно пѣятъ! Славеитѣ, гургулицитѣ, гълѫбчетата сѫ по-красиви отъ нашитѣ. Тамъ си иматъ особени начини за съобщение. Желѣзници нѣматъ и димъ нѣматъ като насъ, и фабрики нѣматъ. Като влѣзешъ въ духовния свѣтъ индустрия нѣма. Ще кажете: „какъ да нѣма индустрия?“ — Индустрия има безъ кадежъ. Тамъ ще намѣрите училища отлични, музики, изкуства до висша степенъ развити. И мѫже и жени има тамъ, и дѣца има, но съ красота, каквато вие не сте виждали. Тамъ ще ви приематъ, ще ви нагостятъ, а като ви върнатъ въ този свѣтъ, ще ви потопятъ въ една такъва течность, че да забравите всичко отъ тѣхния свѣтъ. И като отива нѣкой отъ този свѣтъ тамъ, тѣ пакъ ще го потопятъ, за да забрави всичко и да не внесе нѣкоя развратна мисъль, съ която да опетни онзи свѣтъ. Тъй щото и когато отивашъ и когато се връщашъ, тѣ сѫ толкова умни, че ще тѣ потопятъ, та нищо нѣма да помнишъ и отъ онзи и отъ този свѣтъ. Не ще знаешъ нищо нито за тоя, нито за оня свѣтъ. Нито ще занесешъ, нито ще донесешъ нѣщо. Тази е причината, дѣто мнозина отъ васъ всѣка вечеръ ходите все въ другия свѣтъ, но все ви приспиватъ. Сега нѣкой отъ васъ ще кажете: „това мяза на 1001 нощь“. Въ сѫщность не е тъй както азъ ви го описвамъ. То е нѣщо много по-хубаво, азъ ви начертахъ само едно скица, то е хиляди пѫти по хубаво, отколкото азъ мога да го опиша.

 

Та трѣбва да се създаде въ насъ този гладъ и тази жажда за онзи възвишенъ животъ, дѣто правдата сѫществува. Само въ единъ възвишенъ животъ проникнатъ отъ онази божествена интелигентность, само тамъ можемъ да разберемъ красивото и хубавото въ живота, само тамъ е мѣстото на любовьта. Сега, за примѣръ, като ви говоря, ако вие можете да забравите вашия животъ, щѣхте да ме разберете друго-яче, а сега нѣкои отъ васъ си имате грижи и казвате, дали туй, което говоря е вѣрно, „дали не ще ни измами“ и т. н. Но прѣдставете си, че вие имате очи като мене, вземамъ едно цвѣте и двамата го гледаме еднакво, тогава въ какво можете да се съмнявате? Казвамъ, това е едно цвѣте, червено, вие какво казвате? — Червено цвѣте. И двама виждаме червено. Какво има да се споримъ? Или синйо, жълто, оттѣнъцитѣ еднакво виждаме. Обаче, щомъ дойдемъ да съпоставимъ, може ти да си видѣлъ синйо, а азъ червено. И се споримъ, ти казвашъ: цвѣтето е синйо, а азъ казвамъ: цвѣтето е червено. Но ние гледаме двѣ различни цвѣтя: моето цвѣте е червено, а твоето — синйо. И ти си правъ, и азъ съмъ правъ. Прѣдставете си, че ние двама сме на една сфера и тази сфера е праздна. Азъ съмъ отгорѣ, ти си вѫтрѣ. Казвамъ: тази сфера е корубеста, а ти казвашъ: „не, тя е вглѫбната“. Какъ може да е вглѫбната, не виждашъ ли? „Ами че азъ не виждамъ ли?“ И започваме да се споримъ. Математически мога да ти докажа. — „И азъ математически мога да ти докажа“. И двамата математически имаме право. Това сѫ двѣ състояния на битието. Отъ една страна битието е корубесто, а отъ другата страна е валчесто. Питамъ сега: ако вѫтрѣшното съдържание на тази сфера се напълни и този господинъ не може да живѣе въ сферата и излѣзе навънъ, какво ще каже? Че животътъ е само корубестъ отвънъ. Е, допуснете друго състояние: всичко отъ вънъ се заглади и остане само вглѫбнатата страна. Тия противорѣчия постоянно изпѫкватъ въ живота, дали се намираме отвънъ или отвѫтрѣ. Сега какво е физическиятъ животъ и какво е духовниятъ? Физическиятъ животъ е външниятъ животъ, а духовниятъ — вѫтрѣшниятъ. Но тия два живота съставляватъ двѣ положения на човѣшката душа или двѣ положения на човѣшкото съзнание.

 

„Блажени, които гладуватъ“... Гладува, кой? — стомахътъ. Жадува, кой? — пакъ стомахътъ. Но въ сѫщность не жадува стомахътъ, а тукъ въ слѣпоочнитѣ кости има единъ центъръ, въ който се заражда и гладътъ, и жаждата. Слѣдователно, отъ мозъка се прѣдава туй състояние на стомаха и стомахътъ изисква. Онзи, който не разбира, казва: „коремътъ иска“. Но ако унищожимъ този центъръ, никакъвъ гладъ нѣма да има, а хората щѣха да ядатъ автоматически. Прѣдставете си друго положение: ние можемъ да ядемъ, безъ да усѣщаме нѣкаква приятность, какво щѣхме да научимъ? Сега ние правимъ разлика между месце, кебапчета съ солчица и черенъ пиперъ, като ви замирише на носа, казвате: „това струва“. Прѣдставете си сега, че нѣмате никакъвъ вкусъ, тогава, ако ядешъ, каква полза ще ти принесе яденето? Слѣдователно, яденето е единъ начинъ за придобиване на знание. Чрѣзъ яденето влиза живота въ насъ. Сега да обясня моята мисъль. Прѣдставете си, че влизате въ една текстилна фабрика, дѣто се приготовляватъ бои: червени, сини, жълти и т. н., опаковатъ ги, могатъ да ги турятъ въ шишета, или могатъ да ги опаковатъ въ видъ на прахъ, въ пакетъ като ги стриватъ. Да кажемъ, вие изучавате тия бои какъ се образуватъ въ фабриката, знаете тѣхния съставъ, какъ се опаковатъ и спирате тамъ вашето знание. Питамъ: какво сте научили отъ тѣзи бои? Но нѣкой художникъ като знае тия бои, ще създаде единъ отличенъ образъ, или нѣкой пейзажъ отъ природата. Той е почналъ чрѣзъ тия бои да използува идеитѣ на своето платно. Сега, и стомахътъ е една фабрика, дѣто се приготовляватъ онѣзи материали, въ които духътъ може да прояви своята интелигентность и да вложи нѣщо разумно въ хората. То има смисълъ само така. Отъ тия материали духътъ може да създаде нѣщо възвишено. И какво трѣбва да създаде духътъ? Духътъ трѣбва да създаде, на първо мѣсто, формитѣ на любовьта. Е какъ ще изразите една форма на любовьта? Азъ сега бихъ ви попиталъ: каква е първата форма на любовьта? Не ви искамъ отговоръ, но като се върнете въ дома си, помислете, коя е първата форма на любовьта, съ която вие сте започнали. Помните ли въ дѣтинството си първата дума, когато се появи у васъ съзнанието, когато вие сте почувствували, че обичате? Помните ли — на първата, втората, третата, четвъртата година? Азъ слушахъ единъ американски професоръ, четохъ единъ философъ, когато е ставалъ на 21 година. Единъ день за пръвъ пѫть той е съзналъ, че има умъ. И то е било единъ славенъ моментъ. И като е съзналъ, че има умъ, може да го употрѣби, то е било за него единъ день на радость. Значи, туй съзнание има извѣстна форма, която може да се употрѣби. Вие, навѣрно, всички имате такъва опитность. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да нѣма такъва опитность. Нѣкой може да е ималъ на 5 години, на 6, 7, 8, нѣкои къмъ 14 година, но въ всѣкиго отъ васъ, и мѫже и жени, ще се явятъ тия форми. Мнозина не сѫ се спирали, коя е първата форма, и вие не сте я запазили. Първата форма —това е първиятъ слънчевъ лѫчъ, които е излѣзълъ отъ слънцето и е влѣзълъ въ вашитѣ очи. Този лѫчъ може да влѣзе въ очитѣ ви по отражение на нѣкое огледало, но тогава той не иде направо отъ слънцето. Слѣдователно, първата форма подразбирамъ онази, която иде направо отъ Духа. А формата може да е минала въ другъ нѣкой умъ и, по отражение отъ него, да е влѣзла въ вашия умъ. Нѣкой човѣкъ люби и вие се заразявате, и вие любите, то е чрѣзъ отражение. Тази свѣтлина, тази любовь, ако изгасне въ онзи, и въ васъ ще изгасне. Така има цѣли общества, които любятъ, защото единъ люби, но когато любовьта угасне въ този единия, въ всички любовьта угасва по сѫщия начинъ. Има сѣмейства въ свѣта, създадени по сѫщия начинъ: когато умре нѣкой отъ това сѣмейство, цѣлото сѣмейство измира, и единъ като се роди, всички живѣятъ. Споредъ този законъ, ето какъ не трѣбва да обичашъ: на земята, въ физическия свѣтъ не трѣбва да обичашъ никое сѫщество или прѣдмеръ съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърце, съ всичката си душа и съ всичката си сила, защото този, когото обичашъ така, ако умре, и ти ще умрешъ. И затуй на физическото поле трѣбва да има постоянна дисхармония, за да живѣятъ хората. И дѣто физическиятъ свѣтъ може да сѫществува, то е именно затова. Благодарение, че има дисхармония, та вие живѣете. При сегашнитѣ условия, ако вие турите хармония на физическото поле, всички хора ще измратъ. Е, какъ ще си обясните това противорѣчие? Всички вие искате да турите въ физическия свѣтъ хармония. Но въ тази хармония вие ще се задушите. Казва Писанието: „плъть и кръвь не могатъ да наслѣдятъ Царството Божие“.

 

Значи, Христосъ казва: „блажени, които гладуватъ и жадуватъ“... — не на физическото поле, не за кѫщи, не за ниви и не за пари, но онѣзи, които гладуватъ за великия принципъ на правдата, ще се наситятъ. Искатъ да се наситятъ, гладни сѫ всички ония хора, които сѫ недоволни, ония, на които животътъ е станалъ безсмисленъ.

 

Христосъ дава едно правило: само който гладува и жадува за правдата, той ще се насити, той ще бѫде доволенъ. Ако сте жена и сте недоволна, намѣрете правдата, за да се наситите. Ако сте мѫжъ, свещеникъ, учитель, законътъ е вѣренъ, въ каквото и положение и да сте: намѣрете тая правда, приложете я чрѣзъ глада и жаждата, и вие ще се наситите. И тогава вие нѣма да се спрете при туй блаженство, а всички блаженства ще се изредятъ. Христосъ е далъ форми и начини, за да може човѣкъ да изправи живота си. Сега четатъ този стихъ: „блажени нищитѣ духомъ, защото е тѣхно царството небесно“; „блажени нажаленитѣ, защото тѣ ще се утѣшатъ“; „блажени кроткитѣ, защото тѣ ще наслѣдятъ земята“; „блажени, които гладуватъ и жадуватъ...“ Хубаво, но Христосъ е далъ начини, чрѣзъ които ние можемъ да изправимъ живота си. Срѣщнали ли сте досега нѣкой богословъ, който да е разтълкувалъ, да е далъ нѣщо? Не че богословцитѣ не искатъ да намѣрятъ смисълътъ, но иска се учение, учение, интелигентность се иска. Дотогава, докогато насъ ни сломява най-малкото прѣпятствие въ живота, докато ни измѫчватъ загубенитѣ 1,000 лева, докато ни смущава една изгорѣла кѫща; докато ни смущава единъ умрѣлъ нашъ приятель; докато ни смущава една опечена кокошка, едно 6 годишно вино, и какви ли не други нѣща, съ които ние се смущаваме, — казваме: „блажени, блажени, блажени“. И седатъ нѣкои, че описватъ блаженството на светиитѣ. Какъ ще опишатъ туй блаженство на светиитѣ? Какъ може да описвашъ туй, което не си опиталъ? Седи нѣкой, че описва любовьта. Ама какъ ще я опишешъ, когато ти още не си я опиталъ? Опитътъ трѣбва да продължава. Ние трѣбва да вървимъ по сѫщия естественъ начинъ. Не мислете, че азъ отричамъ вашата опитность, не, но ви казвамъ: не се спирайте, тамъ, дѣто сте достигнали, вие сте още въ началото. Допуснете, че ако посѣете въ природата едно сѣменце, вие трѣбва да го присадите 5—6 пѫти. Такива присаждания има въ природата. И въ психическо отношение има не само едно присаждане, а 5—6 пѫти трѣбва да се присади едно дръвче, за да имашъ резултатъ. Да допуснемъ, че вие правите една присадка, оставатъ още 5, слѣдъ една година ще направите втора, трета, четвърта и само на петата присадка ще имате плодъ. Ами знаете ли колко присадки трѣбва да направите отъ любовьта, за да имате плодъ? Присадете любовьта най-напрѣдъ на физическото поле, въ тѣлото си, слѣдъ туй въ сърцето трѣбва да я посадите, послѣ трѣбва да я посадите въ ума си — той е разсадникъ — слѣдъ туй да я внесете въ душата си и въ духа, за да имате плодъ. Сега каква ще бѫде любовьта, проявена въ вашето сърце? Вие ще хванете човѣка, ще го стискате отъ едната страна, отъ лѣво, отъ дѣсно, ще го цѣлувате насамъ, натамъ, ще кажете „обичамъ ви“. И ще замязате на онзи руски князъ, който се оженилъ за една бѣдна, но красива рускиня и постоянно ѝ казвалъ: „Ну, поцѣлуемъ ся“. Първиятъ день ѝ далъ 1000 цѣлувки. Но тя огладнѣла и трѣбвало малко хлѣбъ да се яде. „Ну, поцѣлуемъ ся“. Обаче, любовьта на земята не може да устои срѣщу глада. И на земята гладътъ и жаждата сѫ по-силни отъ любовьта. Ако вие имате една жена, която казва, че ви обича, и че е готова да умре заради васъ, дръжте я три деня гладна, и любовьта въ нея ще изчезне, и ще каже тъй: „азъ се оженихъ за единъ мѫжъ да ме храни, а не да ме държи гладна“. Казватъ: „нѣма нищо въ свѣта като любовьта“. А пъкъ азъ казвамъ: гладътъ е по-силенъ отъ любовьта. Какво ще кажете на туй? Сетнѣ казвамъ: жаждата е по-силна отъ любовьта. Слѣдователно, ние трѣбва да опитаме любовьта, докато тя дойде въ тази форма, да наддѣлѣе на глада и жаждата — значи, да намѣримъ тоя законъ. Може ли тя ги замѣни, тогава ние имаме истинската любовь. Може ли любовьта да ги замѣсти, т. е. да намѣримъ този законъ на глада и жаждата, ние сме дошли до основитѣ на духовната любовь. Но ако сѫ по-силни гладътъ и жаждата отъ любовьта, да си не правимъ илюзии, че можемъ да любимъ и да основемъ домъ или да управляваме държава. Ако любовьта е по-слаба, този общественъ строй ще се управлява само отъ гладъ и жажда. И всичката съврѣменна култура е обоснована само на гладъ и жажда. И право казватъ комуниститѣ: „папо, папо, папо“. И прави сѫ духовницѣ, защото и тѣ казватъ: само съ хлѣбъ човѣкъ живѣе. Тѣ сѫ прави, отъ горѣ сѫ тѣ, на тази коруба тѣ сѫ прави и ние сме прави, които сме отъ вѫтрѣ, на другата страна.

 

„Блажени сте, които гладувате и жадувате“. Сега, схващайте правилно, не отричамъ вашата опитность, но продължавайте съ присадкитѣ на вашитѣ чувства. Ако едно ваше чувство или една ваша мисъль не може да издържи на глада и жаждата, тази мисъль или това чувство сѫ слаби. Може да ви обича този човѣкъ, който е гладувалъ три деня и дойде на трапезата ви и въ любовьта си забрави и глада и жаждата си и почне да ви служи, той ви обича, а щомъ като този, който ви обича, иска да се понаяде и тогава да прояви своята любовь къмъ васъ — любовь не може да има, то е едно физическо състояние. Не трѣбва да се лъжемъ съ такива думи, че ние имаме любовь. Не! И казватъ, че любовьта заглажда много погрѣшки. Ако нашата любовь въ даденъ случай не може да заличи погрѣшкитѣ ни, тази любовь е чисто физическа. Сега нали азъ говоря принципално? Вие искате да поправите живота си. Нѣкой ще каже: да подобримъ живота си. Ако имате гладъ, трѣбва да знаете какъ да го употрѣбите. Не отричамъ хлѣба, не отричамъ и водата, но стомахътъ ви, най-първо, трѣбва да бѫде здравъ — не само стомахътъ ви трѣбва да бѫде здравъ, но и вашиятъ мозъкъ трѣбва да бѫде здравъ, за да използува тази енергия на ума, защото въ туй тѣло ще живѣе духътъ. Трѣбва да знаете какъ да градите. Не да казвате: „то ще се нареди“. Нѣма да се нареди, а ние ще го наредимъ. Ние трѣбва да градимъ както зидаритѣ. Тѣ казватъ ли: „Господь ще нареди тухлитѣ“? Не, онзи майсторъ пусне своя правомѣръ, и по него гради, а ние, духовнитѣ хора, казваме: „Господь ще оправи тази работа“. Ще опънешъ своя конецъ отъ единия край, ще спуснешъ своя перпендикуляръ, ще размѣрвашъ точно и ще туряшъ правилно по една тухла на мѣстото. И когато говоришъ, кажи една дума, но да е казана на мѣсто. А сега ние бъбримъ, тъй туряме тукъ-тамѣ тухлитѣ, на лѣво, на дѣсно, и слѣдъ туй като дойде комисията и каже: „направилъ си погрѣшка“. — Защо съмъ направилъ погрѣшка? — „не градишъ добрѣ“. Правото говорене е градежъ въ живота, туй е изкуството. Ти говори право и малко. Всѣка дума да поставяме на нейното мѣсто.

 

„Блажени, които гладуватъ“. Ние още гладъ и жажда за правда нѣмаме. Като казвамъ нѣмаме, азъ сѫдя отъ резултатитѣ. Азъ измѣрвамъ, а вие казвате, че нѣкои отъ васъ нѣмате инструментъ. Дойда при него много обикновено, казва ми: „колко голѣмъ огънь имамъ“. Прѣмѣрвамъ: 100 градуса. Казвамъ: това е огъньтъ, на който едва олово може да се стопи. Голѣмъ е огъньтъ, който има 10,000, 15,000 до 20,000 градуса. Това разбирамъ огънь. И каквото туришъ върху него, всичко се топи. Послѣ ние казваме: „нашитѣ скърби сѫ много голѣми“. Но измѣрвамъ градуситѣ, и намирамъ, че това даже не е скърбъ. На нѣкой му влѣзе едно малко трънче, „болка ималъ“, но гледамъ, извадишъ малкото трънче, минава болката. А на другиго влѣзло едно голѣмо желѣзо въ крака, той даже не чувствува голѣма болка.

 

И тъй, „блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Слѣдователно, гладътъ и жаждата сѫ стимулъ само на висока интелигентность. Само човѣкъ, който е високо интелигентенъ, той може да усѣща гладъ и жажда. И степеньта на вашия гладъ и жажда показва какъ се развива и расте умътъ ви. И за туй, въ природата всѣки день ние трѣбва да се молимъ. И всѣка сутринь трѣбва да усѣщаме гладъ, и на обѣдъ и вечерь, за да се подбужда нашия умъ. Нѣкой казва: защо трѣбва да ядемъ. Този гладъ трѣбва да бѫде единъ стимулъ, да расте умътъ. Сега, обаче, умътъ не расте, а стомахътъ расте. Намѣсто главата да се сформирува, ние виждаме хора, на които изпѫкватъ такива благоутробия. И българитѣ сѫ забѣлѣжителни по слѣдното: нѣкой българинъ сухъ като кука, стомахътъ му хлътналъ, направятъ го кметъ и той стане чорбаджия въ селото, не се минатъ двѣ години и той пусне благоутробието, че едва да се движи. Казватъ за него „чорбаджията“. Да, но неговата умствена дѣйность е спрѣла. Слѣдователно, дѣйностьта трѣбва да върви на горѣ, а не надолу. Главата ни трѣбва да се развива. И тогава ние ще замязаме на онѣзи двама германци, двама приятели, — азъ съмъ привеждалъ този примѣръ и другъ пѫть, станали богати, пъкъ имъ се развили голѣми шкембета, около половинъ метъръ, дали си рандеву, бѣдни били, студенти, и сега въ охолностьта си искали да изкажатъ какъ сѫ прѣкарали своето студенчество, и като се срѣщнали, искали па се цѣлунатъ, но немогли и казватъ: — „нещастие“! И сега ние, съврѣменнитѣ хора, сме изопачили живота си съ своя стомахъ.

 

„Блажени...“ Значи, този гладъ и тази жажда не трѣбва да бѫдатъ въ стомаха, а трѣбва да бѫдатъ въ нашата глава. Да имаме жажда, за какво? За божествената правда. Ако единъ народъ, едно общество, единъ домъ, единъ човѣкъ усѣща този гладъ и тази жажда за правдата Божия, ето кѫдѣ е спасението. Трѣбва да усѣщаме този гладъ и тази жажда за тази правда и тогава ще можемъ да се справимъ. И сега ние усѣщаме гладъ и жажда, ама мислимъ съ стомаха си.

 

„Блажени“, казва Христосъ. Блаженъ е умниятъ човѣкъ. Блаженъ може да бѫде само интелигентниятъ човѣкъ. Блаженъ може да бѫде човѣкътъ, на когото всичкитѣ чувства и мисли сѫ хармонизирани и той може да работи. И за туй именно Богъ е създалъ цѣлиятъ свѣтъ само за умнитѣ хора — за умнитѣ хора, въ широкъ смисълъ И ние трѣбва да проучимъ природата отъ гледището на глада и жаждата, всѣка една течеща вода трѣбва да ни напомня за жаждата. Този стимулъ е на ума, т. е. че ние трѣбва да се развиваме. И всѣки единъ плодъ на дървото трѣбва да ни напомня за глада. Тия, красивитѣ форми трѣбва да ни припомнятъ всичко. И Богъ казва: „нашитѣ умове трѣбва да се развиватъ“. И по-вече интелигентность се изисква, повече интелигентность! Нѣкои казватъ: „не трѣбва много умъ, по-малко умъ, по-вече пари“. Не! Интелигентность трѣбва, а въ тази интелигентность ние ще можемъ да внесемъ тази божествена правда. Ако ние я внесемъ, тя ще оправи живота ни. И сега, ако Христосъ е малко закъснѣлъ да дойде на земята, то е, защото правдата още не е турила своитѣ основи. И Христосъ иде на земята само за интелигентнитѣ хора, за хората на правдата. На тѣхъ той ще се изяви, на тѣхъ ще говори, тѣхъ ще учи. Когато дойде въ нѣкой градъ единъ музикантъ, на кого иде да свири, на глухитѣ ли? Не, а на онѣзи, които чуватъ. Когато нѣкой художникъ рисува, за слѣпитѣ ли рисува? Не, а за хора, които иматъ очи, и чрѣзъ тия очи прозира тѣхната интелигентность. И когато музикантътъ свири, той свири за хора, които иматъ уши и които иматъ интелигентни уши да слушатъ, т. е. да разбиратъ. А хората казватъ: „Христосъ ще дойде за всички“. „Всички“, подразбира, онѣзи, у които тази интелигентность е развита.

 

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Сега пакъ ще ви попитамъ азъ: вие имате ли истински гладъ и истинска жажда? Трѣбва да сте имали тази опитность. Като се връщате отъ нѣкоя екскурзия и срѣщнете нѣкой, даде ви сухи корици, безъ вода, и като ядете малко, ще разправяте съ години за тѣхъ: „едно овчарче ми даде, но много сладко ядохъ, нѣма да го забравя“. Само гладътъ и жаждата могатъ да ни дадатъ истинско понятие за великитѣ нѣща въ свѣта. Сега допуснете, че Христосъ дойде като единъ великъ Учитель въ свѣта, какъ ще го познаете? Ще кажете: „какъ нѣма да го познаемъ, той ще носи цигулка и по нея ще го познаемъ“. Всѣки може да носи цигулка, но тя не е още доказателство. Важното е, че ще свири тъй, както никой другъ не може да свири. Неговото свирене се отличава по това, че никой не може да го подражава. Той ще носи любовьта и по нея ще се отличава. Всички ще бѫдатъ подобни на Христа, но по сѫщество никой нѣма да бѫде подобенъ на него. Значи, ако Христосъ дойде сега и проповѣдва съ символи, тогава учени и попове какъ ще разбератъ тия негови символи? Ако ви кажа така: обърни водата въ ледъ, за да се спасите, обърнете парата въ вода, за да оправите работитѣ си, какъ ще ме разберете? Ако вие имате огънь, на който скоро ще дойдатъ разбойници да опекатъ нѣкой човѣкъ, прѣвърнете този огънь въ ледъ. Ако имате тамъ едно езеро съ вода, въ което слѣдъ нѣколко часа ще дойдатъ да удавятъ нѣколко души хора, прѣвърнете туй езеро въ ледъ. Ако вашиятъ котелъ е толкова пъленъ съ пара, че ще се пукне и ще избие стотина души, казвамъ: прѣвърнете тази пара въ вода. Това сѫ символи.

 

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. И ние трѣбва да прѣвърнемъ съврѣменното знание, за да спасимъ човѣчеството. Ние изучаваме вълцитѣ въ зоологията. Защо ги изучаваме? Ако бихъ попиталъ единъ съврѣмененъ зоологъ и той ще ми опише формата му, козината му. Но защо ни е този вълкъ да го изучаваме? Трѣбва да има една поука. Или изучаваме единъ паякъ. Защо трѣбва да изучаваме паяцитѣ, защо трѣбва да изучаваме вълцитѣ? Въ съврѣменната зоология можемъ да използуваме моментитѣ, има такива моменти: има пороци, които не могатъ да се лѣкуватъ, освѣнъ чрѣзъ закона на втръсването, да туришъ прѣсита. Такъвъ случай е пиянството, у което ще се яви обратно дѣйствие. Слѣдователно, имашъ едни дѣца, които сѫ толкова лоши, че никой методъ не може да имъ подѣйствува. Ако туй дѣте изучава вълка, въ него ще се яви едно прѣсищане, и туй дѣте ще се прѣвърне на овца. Психологически разбирамъ, така да изучаваме зоологията. А сега обратното: когато учительтъ описва вълка, дѣтето намѣсто да стане овца, става вълкъ. Питамъ: знанието на мѣсто ли е? Затуй казвамъ, съврѣменнитѣ учени не сѫ прави въ своитѣ методи. За химията важатъ сѫщитѣ закони. Тѣ казватъ: „какъ? Ние трѣбва да изучаваме елементитѣ на врѣмето“. Но защо трѣбва да изучаваме химията? Трѣбва да я обосновемъ разумно. Не че тия нѣща не сѫ прави, но за всѣко нѣщо въ свѣта си има опрѣдѣлено врѣме. И ние трѣбва да знаемъ това врѣме, кога и какво трѣбва да учимъ. А сега ние учимъ всичко безразборно, и вслѣдствие на това всички резултати сѫ не вѣрни. Ние говоримъ за спасение, за правда, за любовь, но не на врѣме. Азъ съмъ дошълъ при васъ, говоря ви за любовь, вие сте се наяли съ едно печено прасе, искате да спите, а пъкъ азъ ви говоря за любовь, питамъ: на врѣме ли говоря? — не е на врѣме. Дойде нѣкой, заразенъ съ сифилисъ, азъ отида да му говоря за Христовата любовь и искамъ да го цѣлуна. Питамъ: тази цѣлувка на врѣме ли е? Това не е цѣлувка, това е извращение. „Ама това казва свещената Библия“. Но тази „свещена Библия“ — това сѫ прѣживѣванията на милиони хора. Тия прѣживявания — това сѫ сѣменца. Ти имашъ ли тия прѣживявания на Давида? Ти ще четешъ 51-я псаломъ и като го започнешъ, отъ едина край до другия, ти мислишъ, че си прѣживѣлъ положението на Давида, който е взелъ жената на Урия и слѣдъ туй се изобличава. Казва: „Блажени.“ Но това не е четене на 51-ия псаломъ. Ще го четешъ, когато направишъ като Давида нѣкое голѣмо прѣстѫпление, въ която те обвиняватъ, тогава ще го четешъ и, като го четешъ. ще го разберешъ. А сега свещеникътъ тури си одеждитѣ и започва да чете този псаломъ. Така, този псаломъ има обратно дѣйствие вече. Гладуване и жадуване трѣбва да има въ нашитѣ души. Гладуване и жадуване трѣбва да има и въ науката. Учительтъ, като влѣзе въ класъ, трѣбва да знае, ученицитѣ иматъ ли гладъ и жажда за знание или нѣматъ. Ако нѣматъ, да не прѣдава, а да излѣзатъ вънъ и да се упражняватъ съ физическа работа. Ако забѣлѣжи въ душитѣ имъ гладъ, да започне прѣдмета си, и тогава и ученици и учители ще се разбиратъ. Нѣкой пѫть учительтъ говори, а ученицитѣ се прозяватъ. Учительтъ казва: „какво се прозявате, ха на вънъ!“ Проповѣдникътъ проповѣдва на своитѣ слушатели, а тѣ заспиватъ, значи, той проповѣдва не на врѣме.

 

Гладъ на всинца ви! И ако има нѣкои гладни сега, ще ме разбератъ, а който не е гладенъ и жаденъ, нѣма да ме разбере. И азъ бихъ желалъ да огладнѣете и ожаднѣете. Нашиятъ методъ е: ние ще държимъ болния човѣкъ 3 деня гладенъ и жаденъ. Казвамъ: първото нѣщо е, да се стараете да създадете въ васъ гладъ и жажда за истината, за знание. Знаете ли вие какво значи, да имате едно прѣживяване, да почувствувашъ Бога въ тежината на живота си, когато си оскърбенъ, да почувствувашъ туй велико сѫщество, което е създало цѣлото битие? Знаете ли какъвъ свещенъ трепетъ ще обхване душата ви, само когато той се докосне? Имали ли сте вие такъво прѣживяване? То е едно велико прѣживяване! И тогава, въ такъвъ моментъ, ако сте го изпитвали, да си гладенъ и жаденъ, знаете ли съ каква красота ще се изпълни душата ви? Туй сѫ изпитвали нѣкои светии и нѣкои велики хора, нѣкои мѫченици, тѣ изведнажъ разбиратъ смисъла на цѣлото битие и. казватъ: „разбираме какъвъ е смисълътъ на живота“. Такъво прѣживяване могатъ да иматъ и стари и млади. Нѣкои казватъ: „само старитѣ могатъ да го иматъ“. Не, и младитѣ могатъ. Защо да го нѣма младиятъ? Я онази мома, която е оставена отъ нейния възлюбленъ, отчаяна е и иска да се самоубие, но моли се, моли се, утѣши се, почувствува едно облекчение и каже: „азъ ще посветя живота си на Бога“. Този възлюбленъ е Христосъ, а не онзи. Това е велико прѣживѣване на човѣшката душа, и то толкова реално, че хиляди години могатъ да минатъ и хиляди катаклизми могатъ да станать, но нѣма да се отмахне вашата опитность. И ние се нуждаемъ отъ едно силно прѣживяване на реалностьта — отъ допирането на този божественъ пръстъ на любовьта. А сега ще идешъ въ църква, ще запалишъ една свѣщь или кандилото, но едно такъво живо прѣживяване, едно такъво допиране на този божественъ пръстъ на любовьта, отъ хиляди проповѣди струва по-вече. Азъ бихъ желалъ да слушате всички велики проповѣдници, но слѣдъ като ги слушате, най-послѣ искамъ Господь да допрѣ съ своя пръстъ ума и душата имъ, та и тѣхнитѣ мисли да станатъ по-ясни. Та казвамъ, азъ желая на васъ едно добро, единъ лѫчъ, и то живъ лѫчъ, да докосне вашата душа, че всичко туй, което е заложено въ душата ви, да се оживотвори, да се прѣвърне, животътъ ви да мине отъ едно състояние въ друго или, както Христосъ казва, „ще минатъ отъ смърть въ животъ“.

 

„Блажени, които гладуватъ“. И желая вие да гладувате и жадувате всички, и такъвъ гладъ да имате неутолимъ и неутолима жажда, и като дойде великата Божия Правда, да внесе тази опитность, всички да бѫдете наситени съ Божествена Любовь. И да кажете: знаемъ сега смисъла на глада и жаждата. Създайте въ себе си тия двѣ състояния, тѣ ги има, дайте имъ мѣсто. Прѣживѣйте една малка опитность на великото въ свѣта. И тогава ще ви кажа: не сте далечъ отъ Царството Божие, вие ще бѫдете до вратата на Царството Божие. И като дойде Христосъ и отвори тази врата, тогава въ ума ви знанието отъ хиляди години ще ви се обясни, много нѣщо, и така моментално, ще ви стане прѣсно всичко, и ще започне новия, разумния животъ. Приложете правилата за всѣко нѣщо на врѣме. За великото не четете всѣкога, за доброто не говорете всѣкога, а на врѣме. Ще ни цитиратъ насъ: „на врѣме и безъ врѣме“. За доброто ще говоришъ на врѣме и за злото ще говоришъ на врѣме, тъй казвамъ азъ. Павелъ казва: „на врѣме и безъ врѣме“. Азъ казвамъ обратното: говори на врѣме за доброто и говори безъ врѣме за злото. Ама чудни сѫ нѣкои хора като казватъ: „безъ врѣме“. Прѣдставете си, азъ съмъ чиновникъ, не ми оставатъ нито 5 минути, ако не ида на работа ще ме уволнятъ. Обаче, запалва ми се кѫщата, безъ врѣме. Нѣмамъ врѣме, но азъ си създавамъ врѣме да гася кѫщата. Туй, значи, „безъ врѣме“ — като ми се запали кѫщата, безъ врѣме ще я гася. Пъкъ ако вършишъ една благородна работа, на врѣме ще я вършишъ. Злото е единъ инцидентъ непрѣдвидѣнъ, безъ врѣме. И Павелъ казва много умно: „на врѣме и безъ врѣме“.

 

„Блажени, които гладуватъ и жадуватъ“. Тия два процеса трѣбва да бѫдатъ единъ вѫтрѣшенъ стимулъ. Всѣкога този законъ може да се приложи. И народъ който има тази жажда да се повдигне, всѣкога Провидението му съдѣйствува. И въ глада, и въ жаждата Господь говори. И Арабишапка, като сѫ го затворили въ Русия, 3 деня гладувалъ и като огладнѣлъ, единъ день казалъ: „Господи, хлѣбъ, хлѣбъ!“ Десеть минути не се минаватъ и единъ неговъ приятель носи единъ голѣмъ хлѣбъ и, като го взелъ, усѣтилъ хубостьта на този сомунъ. Гладъ — нищо по-вече! И когато въ насъ дойде туй знание, този вѫтрѣшенъ гладъ не можете всички да го използувате. Понѣкога азъ като говоря, вие казвате: „какво искаше да каже нашиятъ Учитель, тамъ въ бесѣдата?“ Казвамъ: вие не сте били гладни. „Ама азъ не мога да го разбера“. — Не сте били жадни. „Ама това е тъмно“ — гладенъ и жаденъ не сте били. Ако имате гладъ и жажда, какъ хубаво ще ме разберете! И тъй, азъ опрѣдѣлямъ: когато нѣкой човѣкъ казва, — „какво искашъ да кажешъ“, азъ зная, че този човѣкъ не е гладенъ. Като дойде врѣме да огладнѣятъ и ожаднѣятъ, тѣ ще разбератъ.

 

И тъй, гладъ и жажда ви трѣбватъ на всинца ви. Нѣкои сте гладни, не казвамъ, че не сте гладни.

 

Блажени, които гладуватъ и жадуватъ за правдата, защото тѣ ще се наситятъ“. И желая на всинца ви, слѣдъ като гладувате и жадувате заради правдата, най-послѣ да се наситите.

 

*

Бесѣда, държана

на 25. VI. 1922 год.

въ гр. София.

 

 

----------------------------

[*] Ев. Матея — 5:6







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt