Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_09_22 Нито билзо, нито далече / Близо и далечъ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 04:50

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

НИТО БЛИЗО, НИТО ДАЛЕЧЕ

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

Евангелие отъ Матея гл.12, ст. отъ 1-10

Евангелие отъ Лука гл.12, ст.1-10

Евангелие отъ Марка гл.10, ст. отъ 1 до 10

Евангелие отъ Иоана гл.12, ст. отъ 10-20

“Духътъ Божи”

 

Едно малко сравнение ще направя. “Ако думитѣ ми не пребыдатъ въ васъ и вие не пребыдете въ мене”, тази мисълъ ще взема въ една нова форма. Ако свѣтлината пребыде въ насъ и ние пребыдемъ въ свѣтлината, свѣтътъ ще ни се изяви. Новото въ свѣта е следното: Всички сега мислятъ и казватъ: “Трѣбва да знаемъ, че тогава да правимъ работитѣ.” Пъкъ всичкитѣ нѣща започватъ съ знанието. Ти учишъ това, което знаешъ, но никога не учишъ това, което не знаешъ. То е невъзможно. Нима свѣтлината трѣбва да я изучишъ найпърво? Свѣтлината изведнажъ се явява, ти я знаешъ и отпосле я изучавашъ. Хлѣба, който ядешъ, сладкото, което ядешъ, ти го знаешъ непосрѣдствено и после го изучавашъ. Ние се заблуждаваме, казваме: “Чакай да науча това нѣщо, че после да го правя.” Всѣки единъ отъ насъ знае да прави нѣщата, но въ човѣка има една зла воля, въ която той не иска да прави това, което знае. То е голѣмото нещастие, че не иска да прави това, което знае.

 

Има едно състояние, въ което човѣкъ забравя нѣщата. Забравилъ ги, но човѣкъ самъ става причина да забрави нѣщо, което е знаелъ. Представете си единъ трезвенъ човѣкъ влѣзе въ кръчмата, всичко знае. Най-първо той мисли за баща си, за майка си, мисли за жена си, ако е жененъ, мисли за децата си, но пие ли една чашка вино, започва да мисли за чашата. Пие втора, започне да мисли за втората чаша, пие трета, четвърта, пета, шеста, следъ като пие десеть чаши, забравя ба304 ща си, майка си, жена си, всичко забравя и знае новото, което научилъ. Той забравя вече всичко, което знаеше и не познава другитѣ.

 

Сега да ви приведа туй въ една нова форма. Сега ти седишъ и нѣкои нѣща виждашъ ги ясни сы предъ тебе. Туришъ една тънка площъ, нѣщата ставатъ тъмни, туришъ още по-дебела, казвашъ: “Нищо не виждамъ.” Кой е причината сега? Ти не си слѣпъ. Сега да ви изнеса едно друго противоречие, което ние си създаваме. Ние какъ изучаваме свѣтлината? Възприемаме свѣтлината и знаемъ. Да допуснемъ, че на единъ човѣкъ очитѣ сы повредени, какъ ще изучава свѣтлината? Реалностьта може да се изучава по два начина; истината се изучава по два начина; знанието се изучава по два начина. Свѣтлината се изучава по два начина. Първиятъ начинъ е чрезъ самата свѣтлина. Туй, което присытствува и отваря свѣта предъ тебе, дава ти свобода. Вие считате свѣтлина това, което ти дава свобода, дава ти ходъ да вървишъ, да се не спъвашъ. Представете си, че единъ човѣкъ нѣма понятие, какво нѣщо е свѣтлината, не влиза въ него, по никой начинъ не я познава. Чрезъ отсытствие, той ще има понятие за свѣтлината, чрезъ тъмнината. Вие ще изучавате какво нѣщо е свѣтлината чрезъ закона на тъмнината.

 

Запримѣръ какъ ще познаешъ, че ти не си праведенъ човѣкъ? Не чрезъ правото, но чрезъ отсытствието на правото. Когато отсытствува едно право, то ще ти причини страдание. Що е страданието? Щомъ страдашъ, ти си кривъ. Вие ще цитирате нѣкои отъ пророцитѣ, които не бѣха криви, праведни хора бѣха, ще цитирате Христа и пакъ страдаха. Криви бѣха, защото носѣха грѣховетѣ на кривитѣ хора. Щомъ ти гарантирашъ за единъ неправеденъ човѣкъ, който ялъ и пилъ, че ти му ставашъ гарантинъ, хване те законътъ, ти нито си ялъ нито си пилъ, хване те законътъ, осыди те ти да плащашъ. Пари на заемъ не си взелъ, другъ ги взелъ, ти трѣбва да ги плащашъ. Ти си станалъ гарантинъ. Банката оставя него свободенъ, понеже той ни кыща има, нищо нѣма, ти, който си гарантиралъ за него - хване те закона, хване те закона ти да плащашъ. Казвашъ: “Азъ пари не съмъ взелъ.” -Ти не си взелъ, но ти си станалъ гарантинъ и на основание на твоето довѣрие, ние му дадохме пари. Ти ще плащашъ заради него.

 

Сега приложението на закона. Често вие ставате причина сами да си създадете едно нещастие. Забележете защо хората гонятъ мухитѣ. Една муха е много тщеславна, мухитѣ сы крайно тщеславни. Като дойде, нѣма да кацне на рамото, на главата, ами ще кацне на носа ти. Казва: “Знаешъ коя съмъ! Ти имашъ ли понятие, какво нѣщо е мухата?” Ще кацне после на веждата, на другата вежда, все на видни мѣста се качва. Понѣкой пыть туря си рыката на масата, мухата кацне на рыката ми. Казва: “Знаешъ ли коя съмъ азъ? Какво мислишъ за свѣта?” Азъ я хвана съ другата рыка. Казвамъ й: “Ами ти знаешъ ли кой съмъ?” Тя бръмчи въ рыката ми.

 

Ти, като влѣзешъ въ свѣта на закона, не кацвай на носа, не кацвай на веждата, но на рамото, последното мѣсто заеми нѣкыде, защото законътъ има рыка. Като кацнешъ, ще те хване и те държи. Туй държане е осыждането. Какво ще правишъ? Казвашъ: “Знаешъ каква муха съмъ.” - Хубаво, ако си видна муха, излѣзъ изъ рыката ми. Тогава тя взема второто положение, започва да се моли, започва да ми пѣе. “Ако си музикантъ, казва, быди малко милостивъ къмъ мене. Понеже ме хвана, едно малко сыщество съмъ, не ме стискай, защото ще ми счупишъ крилцата. Мислѣхъ, че съмъ била много голѣма, сега се научихъ, че не съмъ толкозъ голѣма.” Когава отварямъ рыката и тя изскача. Питамъ: Тази муха, като иде при другитѣ мухи, какво ще разправя?

 

Когато вие обичате единъ човѣкъ, имате една слабость, да се приближите, да быдете или отлѣво или отдѣсно до рамото му, да сте много близо. Нѣкой пыть имате отъ далечното минало придобито желание да сте близо до рамото. Въ всичкитѣ хора има едно желание, да дойдете близо до този, когото обичате. Вие искате все той да быде пръвъ предъ вашитѣ очи. Питамъ: ако си по-близо до очитѣ на единъ човѣкъ, какво ще придобиешъ? Трѣбва да быдешъ близо въ ума, въ широкия свѣтъ, въ неговия умъ, въ неговото сърдце, но избѣгвайте да быдете близо до хората физически. Всичкитѣ нещастия, недоразумения, стълкновения, произтичатъ отъ физическата близость на хората. Двама хора сы близки както клонищата, търкатъ се, търкатъ се, осакащатъ се.

 

Най-първо хората започватъ съ идеалната любовь. Вие имате единъ приятель, или младата мома и младиятъ момъкъ въ началото сы много срамежливи, благочестиви, иматъ нѣщо ангелско въ себе си. Като мине момъкътъ, хвърли единъ погледъ отдалече и цѣлиятъ день е доволенъ, че я видѣлъ, радва се. Най-първо иска да я зърне само веднажъ. Като хвърли единъ погледъ съ едното око, казва: “Стига ми толкозъ.” Целиятъ цень върви радостенъ. Втория пыть иска да я види, но увеличава погледа, обръща си повече главата. Третиятъ пыть увеличава още повече, но не се спира и тамъ. Той започне да се приближава. По-напредъ отдалече я гледаше на стотина метра. Казва: “Тя е, приятно ми е.” Второто положение е, че иска да чуе гласа й, какъ говори. Най-първо иска да чуе само една дума и е доволенъ. Втория пыть иде още по-близо. Сега не се задоволява какъ говори само да чуе, но иска на него да му каже една дума. Приятно му е най-първо да му каже една дума, после иска да му каже две, три. Щомъ започва да му казва повече отъ десеть думи, тѣ се скаратъ. Скарването отъ какво произтича? Влюбенитѣ хора иматъ едно ухо много развито, ставатъ много чувствителни. Двама души, които се обичатъ, ако повишатъ тона, ако вие погледнете въ духовния свѣтъ, ако на единъ възлюбленъ му проговоришъ силно, образува се цѣла рана. Казва: “Много лошо ми говори.” Тази дума е цѣлъ единъ ударъ въ духовния свѣтъ.

 

Рекохъ на онѣзи, когато влизатъ въ любовния […] трѣбва да быдатъ много внимателни. Казва нѣкой: “Ние се обичаме.” Но погледътъ не е любовенъ, нито думитѣ сы любовни. Така говори, че това е единъ дивашки жаргонъ на нѣкое предипотопно животно, на нѣкой мамонтъ, на нѣкой тигъръ, на нѣкоя мечка, която се разярила. Казва: “Азъ го обичамъ, знаешъ колко го обичамъ.” (Говори грубо.) То е законъ на тъмнота. Това не е любовь. Рекох, едно време ученицитѣ въ окултнитѣ школи сы имали външна обхода. Нѣкой казва: “Не ми гледай външната обхода, азъ нѣмамъ външна обхода, но вытрешна.” И външна обхода трѣбва и вытрешна обхода трѣбва.

 

Законътъ е следниятъ: Неизбежно е, помнете, всѣки единъ човѣкъ самъ начертава пытя, по който хората да го уважаватъ и какъ да го уважаватъ и да го почитатъ. Както се обхождашъ съ другитѣ хора, така ще се обхождатъ и съ тебе. Неизбѣжно е. Не само видимиятъ свѣтъ, но и невидимиятъ свѣтъ ще постыпи точно съ тебе, както ти постыпвашъ.

 

Тукъ има една сестра, която е въ събранието, ще ви приведа една нейна опитность. Вие не знаете името й, ако сте ясновидци, ще знаете. Тя знае. Тя ми разправяше, че всѣки день, когато каже нѣкоя лъжа, нѣма да се мине много и тя ще падне, ще си блъсне главата. “Наплашихъ се, казва, не искамъ да лъжа. Щомъ кажа една лъжа, ще падна нѣкыде.” Въ лъжата човѣкъ изгубва. Щомъ кажешъ една лъжа, много малка лъжа, бѣла лъжа, която съ микроскопъ трѣбва да я гледашъ да я познаешъ, че е лъжа, но лъжитѣ се размножаватъ като микробитѣ. Една малка микроба се размножава и тя ще остави своитѣ нечистотии въ ума ти, или въ сърдцето ти и ще причини вреда. Рекохъ, злото въ свѣта, отъ което ние страдаме, то не е дошло отвънъ, то сыществува отвънъ като една възможность. Една микроба може да сыществува, но ако ти не я приемешъ въ себе си, тя не е вредна за тебе. Но щомъ тази микроба влѣзе въ кръвьта ти, тя се размножава. Отъ нечистотиитѣ на всичкитѣ микроби, които се размножаватъ, човѣкъ умира.

 

Човѣкъ не трѣбва да мисли лошо въ 1939г. Никаква лоша мисъль! Понеже силата на нашия умъ, която Богъ ни е далъ, е само за добри мисли. Въ бюджета на невидимия свѣтъ е писано, че тебе ти се отпуска такава енергия за умствения свѣтъ, която е предназначена само за добро. Ти нѣмашъ право на най-малкото микроскопическо лошо желание да направишъ, понеже енергията, която Богъ ти дава въ сърдцето, тази енергия е само за добри чувства. Ти може да си позволишъ, но ти вече създавашъ карма. Тебе ти се дава сила въ живота да постыпвашъ, както искашъ, но въ всичкитѣ ти постыпки ти се дава тази енергия само за добри постыпки. И тогава като се върнете, вие ще давате отчетъ. Енергията, която ви даде Господь за ума, за какво я употрѣбихте. Казвате: “Азъ нали съмъ свободенъ да живѣя както искамъ.” Лъжете се. Никой въ свѣта не е свободенъ да живѣе както иска. Ти си свободенъ да живѣешъ, както Богъ изисква. Ако ти живѣешъ, както ти искашъ, ти ще быдешъ сыденъ. Ти, ако влѣзешъ въ една съвременна гимназия или университетъ, ще учишъ не онова, което ти искашъ, но онова, което програмата изисква. Ако влѣзешъ въ една художествена академия, ти нѣма да рисувашъ картинитѣ, които ти мислишъ, но образитѣ, които се изискватъ.

 

Та рекохъ, ние сме пратени въ единъ свѣтъ да учимъ онова, което Богъ е предначерталъ. Погрѣшката произтича само отъ това, че ние не искаме да учимъ онова, което Богъ е предначерталъ. Казва: “Азъ имамъ предначертанъ пыть.” Кой е предначерталъ пытя? Казва: “Азъ трѣбва да се оженя.” Да се женишъ, то не е твой пыть. То е пыть на Бога. Ако Богъ ти е предначерталъ да се женишъ, ще се женишъ; ако Богъ не ти е предначерталъ да се женишъ, нѣма да се женишъ. Но нѣкой пыть Богъ е предначерталъ да се женишъ, пъкъ ти не искашъ да се женишъ. Другъ пыть Богъ не ти е предначерталъ да се женишъ, пъкъ ти искашъ да се женишъ. Питамъ: въ тия два случая ти вършишъ ли волята Божия? И въ двата случая ако не извършишъ волята Божия, ти ще страдашъ.

 

Законътъ е следниятъ: Най-първо въ свѣта ако искашъ добре да ти върви, ще изпълнявашъ волята Божия. Или да преведа на вашъ езикъ: Ще изпълнявашъ най-първо волята на баща си, ще изпълнявашъ волята на майка си и на трето мѣсто ще изпълнявашъ своята воля. Следъ като изпълнишъ волята на баща си и той ти каже: “Много добре си направилъ.” Следъ като изпълнишъ волята на майка си и тя ти каже: “Много добре си направилъ”, тогава ще изпълнишъ и своята воля и Онзи, Който живѣе въ тебе ще ти каже, че добре си сторилъ. Ти вече си на правия пыть.

 

Сега вие страдате. Защо страдате? Човѣкъ страда отъ три причини. Страда или защото не мисли право, или защото не чувствува право, страда защото не постыпва право. Следователно всѣка една постыпка има три качества, всѣка постыпка трѣбва да е добре обмислена, трѣбва да е добре почувствувана и трѣбва да е добре направена. Всѣко нѣщо, което е право обмислено, добре почувствувано и което е добре направено, то е правото въ свѣта.

 

Сега, за да ви говоря право, азъ трѣбва да ви изнеса единъ законъ. Вие не мислете, че азъ искамъ да ви сыдя. Ако осыдя васъ, ще осыдя себе си. Съ самото мое желание да ви сыдя, азъ цапамъ себе си. Азъ не искамъ да сыдя другитѣ хора, понеже цапамъ себе си. Не искамъ да говоря лошо за другитѣ, че тѣ не сы добри, понеже себе си цапамъ. Ако цапамъ себе си, какво се ползувамъ? Нѣкой открадналъ единъ левъ. Дойде и ми казва: “Открадна ми единъ левъ.” Изваждамъ отъ джоба си и му давамъ единъ левъ. Азъ се радвамъ, че той ни открадналъ единъ левъ, другояче нѣмаше да дойдешъ при мене, вземи моето левче. Азъ открадвамъ себе си. Де е сега погрѣшката? Погрѣшката не е въ откраднатия левъ, погрѣшката е въ това, че този, който открадналъ, той се е заблудилъ, той мисли, че като открадне единъ левъ, ще се уреди работата. Ти, като говоришъ за откраднатия левъ, туряшъ го предъ съзнанието, запушвашъ си очитѣ. Оставете откраднатия левъ. Има една неправда въ свѣта, но ако ти речешъ да говоришъ за тази неправда, ти ще направишъ две по-голѣми.

 

Въ свѣта има единъ законъ, който трѣбва сега да учите. Защо страдате? Безъ страдания човѣкъ не може да се подигне на физическия свѣтъ. Ако се лишите отъ страдания, вие сте осыдени, никакъвъ прогресъ не може да имате въ никакво отношение. За всѣко страдание, което ви се даде, ако го издържите, има едно голѣмо възнаграждение. Всѣко страдание, добре издържано, се възнаграждава десеть пыти повече отколкото самото страдание. Ако нѣкой ви обиди, да кажемъ, каже ви една лоша дума и вие го претърпите, ще дойдатъ следъ него десеть души да ви кажатъ по една сладка дума. Една отъ тия думи, като заличи лошата дума, колко думи оставатъ печалба? Деветь оставатъ печалба. Вие казвате: “Защо да ме обиди?” - За да забогатѣешъ. Този човѣкъ трѣбва да дойде да те обиди, понеже знае, че като каже една лоша дума, за тебе ще кажатъ десеть добри. Той ви направи една услуга. Азъ ви виждамъ колко е умътъ ви. Казвате: “Какъ искашъ, Учителю, да ни подплъзнешъ да гонимъ Михаля.” Не, не, азъ ви говоря една истина. Ще ходите да гоните Михаля, ако ходите да търсите правото си. Нѣкой, като го обидятъ, казва: “Нѣма ли Господь въ този свѣтъ!” Щомъ предадешъ сыдбата на Бога, ти се лишавашъ отъ своето право. Щомъ те обиди нѣкой благослови Господа, да дойде благословението. Щомъ ти взематъ единъ левъ отъ джоба, благослови Господа, ще дойдатъ десеть.

 

Толкозъ години вие сте ученици, но и досега въ васъ има едно желание за успѣхъ. Понѣкой пыть ви слушамъ да казвате: “Толкозъ години не може да успѣваме. Защо по-напредъ се обичахме повече, сега по-малко се обичаме?” Не, че сега не се обичате и сега се обичате, но много близо сте дошли. Вие нѣкои хора сте ги приближили въ ума си, повече, отколкото трѣбва. Има въ духовния свѣтъ единъ законъ: Ти никога не приближавай единъ човѣкъ по-близо, отколкото Господь го турилъ при тебе. Защото ако азъ дойда да ви говоря или да ви пѣя на ухото, ще ви быде ли приятно. Неприятно е да ви духамъ, да ви крѣскамъ на ухото. Знаешъ какво ще быде. Ако азъ ви пѣя на онзи край на салона и вие ме слушате, ще ви быде приятенъ този гласъ, вие ще ме слушате. Колкото сме по-далечъ единъ отъ другъ, по-добре. Азъ говоря за действителния животъ. Ако искаме ние да се опознаемъ и ако искаме да се приближимъ, какво ще стане? Ако Слънцето Господь го тури на половината разстояние, отколкото е сега, ако стане 46 милиона мили, какво ще быде нашето положение? Колко ще быде по-голѣмо Слънцето? Представете си това Слънце да има сто метра въ диаметътъ на хоризонта, знаешъ какво ще быде нашето положение? Казвате: “Повече свѣтлина.” Повече свѣтлина, но такова бомбандиране ще быде отъ слънчевата свѣтлина, ще ни ослѣпи. Венера, която е по-близо до Слънцето, за да се запази отъ слънчевата енергия отъ голѣмата любовь на Слънцето, е увита съ пари, че като минава тази енергия презъ паритѣ да се намали силата й, за да быде малко по-удобно за живѣене. Този законъ е вѣренъ.

 

Нѣкой пыть нѣкои хора искатъ много да ги обичаме. Не искайте въ свѣта да ви обичатъ. Да ви обичатъ толкозъ, колкото Богъ турилъ. Не искайте децата да ви обичатъ повече, отколкото Богъ турилъ. Не искайте приятелитѣ да ви обичатъ повече отколкото Богъ иска, ни бащитѣ ви, ни майкитѣ ви искайте да ви обичатъ повече. Защото ако майкитѣ ви обичатъ повече, отколкото трѣбва, ще страдате. Ако бащитѣ ви обичатъ повече, отколкото трѣбва, ще страдате.

 

Ако пребыдемъ въ свѣтлината и свѣтлината пребыде въ насъ, свѣтътъ ще ни се изяви. Споредъ закона на любовьта, за да се опознаешъ трѣбва да се поставишъ на своето мѣсто. За да быдешъ обичанъ отъ хората, трѣбва да се поставишъ на една разумна точка, на една дистания, която е потрѣбна. Гледате единъ предметъ презъ единъ телескопъ, за да быде този предметъ ясенъ, трѣбва да го нагласишъ на тази точка да быде предмета, дето се вижда най-ясно. Нѣкои хора не може да ги виждаме, понеже не сы на тази точка. Тѣзи, които не обичашъ сы по-далечъ отколкото тѣзи, които обичашъ повече, които си поставилъ по-близо, отколкото трѣбва. Следователно, умниятъ ще се постави на тази точка на това мѣсто, дето трѣбва да обичашъ, колкото трѣбва. Ако обичашъ по-малко отколкото трѣбва, ти си по-близо отколкото трѣбва. Ти си виноватъ. Ти ще изменишъ реда на нещата. Ти ще се поставишъ на истинското мѣсто, дето ти ще обичашъ хората, както трѣбва и хората ще те обичатъ, както трѣбва.

 

Искамъ презъ 1939-та година да не правите погрѣшката на поляцитѣ, да не правите погрѣшката на германцитѣ, да не правите погрѣшката на англичанитѣ и да не правите погрѣшката на французитѣ, нищо повече. Поляцитѣ мислѣха: “Кой може да ни победи, само да ни бутне нѣкой.” Германцитѣ казваха: “Не сме ли ние силни?” Кой спечели? -Никой не спечели. Казвате: “Защо ставатъ тия работи?” Всѣки день вие по поляшки постыпвате. И тукъ виждамъ поляшка не312 разбория, и английска неразбория има, виждамъ и французка неразбория. Казватъ: “Ще се биемъ.” Хубаво. Отиватъ англичанитѣ съ Кърейджъсъ придружава го цѣлъ ескордъ, отиватъ да бомбардирватъ. Турятъ му нѣколко торпили и го потопяватъ. Следъ като се биятъ хората, какво придобиватъ? Кое е по-хубаво: да се биемъ ли или да вършимъ волята Божия? Да оставимъ външния свѣтъ.

 

Рекохъ, външниятъ свѣтъ да ни служи като примѣръ. Не отваряй война, безъ да питашъ Господа! Рече Христосъ: “Не сыдете, за да не быдете сыдени.” Казвате: “Нѣмамъ ли право да си дамъ мнението?” Имашъ право да кажешъ Божието мнение. Да кажешъ своето мнение въ живота нѣма нужда. Свѣтътъ нѣма нужда отъ моето мнение, нѣма нужда и отъ вашето мнение. Свѣтътъ има нужда отъ Божието мнение. Ако всѣки единъ отъ васъ изразява Божието мнение, той е на мѣсто. Ако всѣки единъ отъ васъ изразява своето мнение, нѣма нужда свѣтътъ отъ него. Религиознитѣ хора искатъ да си кажатъ мнението, искатъ да кажатъ какво казалъ Христосъ преди две хиляди години. Разглеждатъ Христа отъ две хиляди години. Значи той счита това, което детето говорило на петь години за по-умно, отколкото когато е на 12 или 21 година. Казва: “Онова дете на петь години какъ хубаво бърборѣше!” То най-първо не знаеше да говори граматически. Христосъ, който е най-добриятъ човѣкъ от всичкитѣ хора и Той излѣзе отъ търпение, като влѣзе въ храма и видѣ онѣзи, които се бѣха курдисали и се занимаваха само съ вземане и даване, той взе камшика и започна да ги гони. Казватъ Му: “Кой ти даде тази власть да ни биешъ?” Доста пыти азъ съмъ виждалъ Христа тукъ въ събранието съ камшикъ. Тогазъ съмъ се приближавалъ къмъ Него и съмъ казвалъ: “Прости имъ, тѣ не разбиратъ, тѣ нѣма да продаватъ.” И Той събори камшика си.

 

Питамъ: Искате ли вие единъ Христосъ съ камшикъ или безъ камшикъ. По-добре законътъ на Любовьта, по-добре е законътъ на Мыдростьта, по-добре е законътъ на Истината, отколкото всички други закони. По-хубаво е законътъ на Любовьта. Да прощаваме на себе си. Богъ, Който е всеоп313 рощаещъ, като направимъ погрѣшка, казва: “Поправи погрѣшката.” Богъ не ни сыди. Щомъ ние искаме да сыдимъ, сыдбата се повръща и на насъ.

 

Рекох, отъ тази година оставатъ още октомврий, ноемврий и декемврий, три месеца. Азъ давамъ една премия отъ десеть хиляди лева на онзи, който въ разстояние на тия три месеца не каже ни една лоша дума, да не обиди никого, да не почувствува лошо, да не помисли лошо. Десеть хиляди лева ще получи, честна дума. На разположение оставамъ десеть хиляди лева. Вие ще изпохарчите много повече. Онѣзи отъ васъ, които сы сиромаси, десеть хиляди лева може да получатъ, какво има ако три месеца търпишъ. Какво има три месеца да не говоришъ! Три месеца да гледашъ само хубавото. Двама души както и да си говорятъ, да кажешъ: “Братски си говорятъ.” Като ги видишъ като се каратъ, ти отдалече ще се поставишъ, да не чувашъ, какъ се каратъ, само сладкитѣ думи да чувашъ.

 

Туй, което Богъ изисква отъ насъ, е да живѣемъ по любовь. Невидимиятъ свѣтъ е ситъ на всичкитѣ безразборни мисли, безразборни чувствувания и безразборни постыпки. Нашитѣ мисли се отразяватъ въ онзи свѣтъ и произвеждатъ цѣли пертурбации и почти сы на мнение, тамъ законъ е издаденъ, че свѣтътъ ще го накажатъ. Не съ потопъ, но съ огънь ще се накаже. Кыде ще се скриете? По на 25 метра се криятъ отъ задушливитѣ газове и отъ бомбитѣ, ами земята ще се разтопи на 25 метра, кыде ще се криешъ? Огъньтъ ще дойде. Тогава какво ще стане? Криене нѣма, като дойде тази топлина какви трѣбва да быдете, какво ще остане отъ васъ, кажете ми. Туй ще го видите. Като го опитате, да ви дойде на ума. Но като го опитате, да ви дойде на ума да кажете: “Вѣрно е!” Всички трѣбва да быдемъ тъй готови, че като онѣзи трима младежи, нали знаете отъ еврейската история, като ги хвърлиха въ пещьта не горѣха. И вие като влѣзете въ огъня да не може да ви гори. Ние сме въ пещьта, има единъ огънь, на който горимъ. Нѣкои отъ васъ сы доста изгорѣли. Доста е нажежена пещьта. Всѣки, като излѣзе отъ пещьта, мирише. По-добре да быдемъ въ пещьта безъ да горимъ. Огъньтъ е започналъ. Туй разстройство на нервната система, то се дължи на този вытрешенъ огънь. Разстройството на нашитѣ мисли и на чувствата, то се дължи на този огънь, който иде и разстройва всичко. Онѣзи, които вървятъ по Божия пыть, за тѣхъ този огънь ще быде едно благословение. Онѣзи, които не вървятъ по Божия пыть, ще быде за тѣхъ страдание.

 

Рекохъ, ходете въ Любовьта! Не, че не ходите въ Любовьта, но имате криви разбирания. Искате да быдете много близо единъ до другъ, които се обичате, а пъкъ нѣкои искате да сы по-далече. Не ви съветвамъ, нито много близо, нито много далече. Да мислите онова, което Богъ е вложилъ, да чувствувате онова, което Богъ е вложилъ, да правите онова, което Богъ е вложилъ. Нито далече, нито много близо. Нито да се укорявате, нито да се хвалите. Какво трѣбва да правимъ тогава? Като се срещнатъ двама души, опредѣлено е колко трѣбва да се приближатъ. Единиятъ е жаденъ, другиятъ носи вода. Колко трѣбва да се приближатъ? Той си подава чашата, азъ наливамъ водата въ чашата, за да може той да вземе чашата. Тази е дистанцията. Ако на тази дистанция спремъ, отношенията ни ще быдатъ много добри. Той ще вземе чашата, ще я изпие. Богъ е опредѣлилъ мѣрката - рыката е мѣрката. Азъ се приближавамъ, давамъ си рыката и той като си подаде рыката, рыкуваме се, това е естественото отношение, останете на туй мѣсто. Той като си проточи рыката и ти като си проточишъ рыката, палецътъ да остане отгоре, не да е свитъ надолу, ще си подадешъ рыката право, нѣма да я свивашъ, нито прегъвашъ, рыкувате се и ти хванешъ горната часть на рыката насрѣдъ. То е хубавото рыкуване. Нѣкой идва, дига рыката.

 

Въ любовьта умътъ трѣбва да е добре поставенъ, въ любовьта сърдцето трѣбва да е добре поставено, въ любовьта волята трѣбва да е добре поставена. Или умътъ трѣбва да е на своето мѣсто, сърдцето трѣбва да е на своето мѣсто, волята трѣбва да е на своето мѣсто. Това е волята Божия, това Господь всѣки день изисква отъ насъ. И тъй като живѣемъ Нему Му е приятно, азъ зная. Защото всѣкога щомъ нап315 равимъ една погрѣшка, веднага въ насъ законътъ казва: “Това, което направи, не е право.” Както и да се разправяшъ, казва: “Туй, което направи, не е право.” Никой не е видѣлъ. Азъ понѣкой пыть, азъ, който съмъ толкозъ внимателенъ, понѣкой пыть забелязвамъ една погрѣшка, даже и доброто, че съмъ го казалъ съ единъ по-високъ тонъ, нѣщо отвытре казва: “Не е така, не е право.” Ще кажешъ доброто, правилно ще вземешъ тона. Азъ съмъ правилъ малко опити. Азъ ви проповѣдвамъ една наука, която е опитана. Азъ ви проповѣдвамъ една наука, която е вѣрна. Азъ наричамъ красиво “солъ”, когато съмъ изпѣвалъ “солъ” предъ грозна мома и като го изпѣя, момата стане красива, въ дадения моментъ лицето й е красиво, червеничко. Престана да пѣя, тя пакъ остане сыщата.

 

Рекохъ, ако мислите както ви казвамъ, вие ще быдете красиви. Като мислите, мисъльта има единъ тонъ, ако този тонъ не го вземешъ вѣрно, мисъльта ти не може да быде свѣтла. Като чувствувате, сърдцето има единъ тонъ, ако този тонъ не го вземете вѣрно, чувството ти не може да быде добро. Волята и тя си има свой тонъ и него трѣбва да вземешъ вѣрно, за да быдатъ постыпкитѣ ти благородни. Нали имате въ музиката “до”, “ми”, “солъ”. Човѣшката воля, човѣшкото сърдце и човѣшкиятъ умъ, тѣ си иматъ основни тонове.

 

Рекохъ, като мислишъ, тебе да ти е приятно и да се радваш, че добре мислишъ. Като чувствувашъ, да ти е приятно, че добре чувствувашъ. И като постыпвашъ, да ти е приятно, че добре постыпвашъ. Да слушашъ онзи Божественъ гласъ, който ти казва: Добри и вѣрни рабе! Да чувашъ гласа на Господа: Добри синко, добри синко! Сега на български какъ казвате: д¬бри или добрй? Де трѣбва да турите ударението?

 

Ако вземете числа 1, 2, 3, 4, 5, 9, числото 1 е първо, първото мѣсто заема въ реда, но то е най-малкото отъ всички. Две, което заема второто мѣсто, е два пыти по-голѣмо отъ първото. Три, което заема трето мѣсто, е три пыти поголѣмо отъ първото. Деветото заема девето мѣсто, но е деветь пыти по-голѣмо отъ първото. Казвашъ: “Защо да не туримъ деветтѣ на първото мѣсто.?” Хубаво, ако ти имашъ да давашъ единъ левъ, понижишъ едното, туришъ го на мѣстото на деветтѣ, а деветтѣ туришъ на първо мѣсто, но какъвъ ще быде халътъ ти, като имашъ да давашъ. Ако имашъ да вземашъ въ твой интересъ е деветтѣ да е на първото мѣсто, а пъкъ едното на последното. Но то е користолюбие. Обаче много хора има, които иматъ да даватъ, ако деветтѣ е на първото мѣсто, искатъ да го турятъ на последното мѣсто, а пъкъ едното на първото мѣсто, казватъ: “Правото въ свѣта.” Кой търси правото? Никой не търси кривото въ свѣта, всѣки търси правото.

 

Сега като ви гледамъ лицата, виждамъ, че не пѣете право. Ще ме извините. Защото човѣкъ нѣкога не може да гледа правилно, ако той не пѣе право. Подъ думата пѣене азъ разбирамъ човѣкъ трѣбва да мисли право. Не може да пѣешъ, ако не мислишъ. Не може пѣенето да быде изразително, ако не чувствувашъ добре. Не може да има мисъльта постижения, ако въ пѣенето нѣма сила, то е човѣшката воля. Ако въ пѣенето човѣшкиятъ умъ не взима участие, ако сърдцето не взима участие, ако въ пѣенето волята не взима участие, човѣкъ не може да пѣе. Пѣенето то е самовъзпитание. Умътъ, сърдцето и волята да взематъ участие въ пѣенето, то е правото пѣене.

 

Рекох, турете Любовьта на мѣсто, като пѣете. Турете Мыдростьта на мѣсто, като пѣете. Турете Истината на мѣсто, като пѣете. Ако вие бихте пѣли “Духътъ Божи” и тия тритѣ идеи ги турите, Любовъта да работи, Любовьта да пѣе, Мыдростьта да пѣе и Истината на пѣе, знаете какъвъ хоръ щѣше да быде! Рекохъ, тритѣ месеца, които оставатъ отъ тази година, да ги прекарате въ пѣене, да пѣе умътъ ви, да пѣе сърдцето ви, да пѣе душата ви. Тогава човѣкъ като ходи, да быде съ отворена душа. Да чувствува любовьта на цѣлия свѣтъ, да чувствува свѣтлината и мисъльта на цѣлия свѣтъ, на всички ония души, които обичатъ Бога. Да чувствуваме свободата на всички души, които се съединяватъ съ Него. Понеже като вършимъ доброто въ свѣта, всички напреднали души взематъ участие съ насъ. Когато направимъ добра постыпка, всички тѣ идатъ да ни поздравятъ, че ние сме постыпили, както Богъ изисква.

 

Желая сега всички да имате една опитность, като направите едно добро, да дойдатъ вашитѣ братя отъ онзи, възвишения свѣтъ, да ви поздравятъ, че сте имали смѣлостьта да обичате както Богъ изисква, че сте имали смѣлостьта да мислите както Богъ изисква, че сте направили нѣщо както Богъ изисква. Да мислишъ, да чувствувашъ, да постыпвашъ както Богъ изисква.

 

Пожелавамъ ви топлината на Любовьта да быде нашия съпытникъ, свѣтлината на Мыдростьта да быде нашия съпытникъ и силата на Истината да быде нашиятъ съпытникъ!

 

Отче нашъ

 

1-ва лекция на Младежкия Окултенъ Класъ,

22 септемврий 1939г., петъкъ, 5 ч.с.

Изгрѣвъ

 

 

 

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:34

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Близо и далечъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt