Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_27 Запалката на Свещения огънь

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 04:39

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЗАПАЛКАТА НА СВЕЩЕНИЯ ОГЪНЬ

 

Времето тихо и меко.Небето прошарено съ

леки облаци тукъ-таме. 5.30 часа сутринта.

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

“Богъ е Любовъ”

 

Ще ви прочета първитѣ 10 стиха отъ 12 глава отъ Евангелието на Лука.

 

Размишление

 

Има едно начало въ свѣта. Това начало го наричатъ Любовь. Има едно изявление въ свѣта. Това хората наричатъ Мыдрость. Има едно освобождение въ свѣта, спасение. Това наричатъ Истина. Това сы думи. Човѣкъ трѣбва дълго време да е училъ, за да разбере тѣхния вытрешенъ смисълъ. Любовьта безъ свещения огънь не може да се разбере. Въ древнитѣ времена е имало училище, дето се е учило за свещения огънь. Огънь, който постоянно е горѣлъ. То е външната страна. И всички хора сы искали да знаятъ какво нѣщо е свещения огънь. Тѣ сы го търсили въ светилището на храма - отвънъ. А пъкъ свещения огънь всѣкога го има въ вашето сърдце. И онѣзи, които не сы изучили закона на свещения огънь, много страдания сы преминали. А пъкъ онѣзи, които сы изучили закона на свещения огънь, на тѣхъ сы дошли много радости. Ще ви прочета отъ книгата “Учителятъ говори” за свещения огънь. (Прочете се отъ тая книга стр.138 отъ начало до новия редъ: “И всички…”)

 

Този огънь е билъ отъ най-силнитѣ орыжия на тези, които идатъ отъ Бога. (Продължи се четенето до последния новъ редъ на сыщата страница.) Той изпълва цѣлото пространство. И то равномѣрно. Той е скритъ. Не нѣкыде да е по-силенъ, а нѣкыде по-слабъ. (Учительтъ продължи четенето до края на тая глава.) Човѣкъ може да знае всички теории, които днесъ сыществуватъ въ музиката. Може да знае, какъ сы построени извѣстни ноти, какви отношения има между тоноветѣ. Това е само теория. Накарайте този, който говори тази теория да пѣе. Хубави сы хипотезитѣ, хубави сы теориитѣ, хубава е науката, хубаво е приложението, хубава е работата. Всички тѣзи работи сы хубави, но да знае човѣкъ да пѣе безъ погрѣшка, това е най-хубаво.

 

Сега мнозина сте отскачали отъ огъня, когато се приближите до него. Като се запали една свещь, детето най-първо иска да побутне този пламъкъ. У българитѣ майката ще му каже: “Гш!” Детето не разбира тази, първата дума - ”гш”. Тая дума е ватанска. Тя значи на ватански нѣщо, което не разбиратъ. Това значи: Проучи нѣщата добре и тогазъ ги пипай. Не ги пипай, за да се научишъ. Защото ако ги пипнешъ, ще се случи това, което никога не си усѣщалъ и не си чувалъ. Майката казва: “Гш”, а пъкъ детето мисли, че му казватъ: “Дръжъ!” Три пыти като бутне детето, често “Гш”, то почва да разбира и не бута. И на васъ на ватански езикъ ви казватъ често “Гш”. И ако вие не послушате този гласъ на “Гш”, веднага ще имате опитностьта, която всички имате като деца. Всѣко страдание не е нищо друго освенъ, че сте бутнали една запалена свѣщь. Една свѣщь като гори, тя говори. Но мнозина не разбиратъ езика на пламъка. Нѣма подобъръ езикъ отъ езика на свѣтлината. Когато идва свѣтлината, това е една горяща свѣщь, свещенъ пламъкъ е това. Това, което се излычва отъ пламъка, идва въ вашитѣ очи. Вие нѣкой пыть искате да хванете пламъка, нѣкой пыть искате да хванете нѣкоя дума. Тукъ е туренъ единъ микрофонъ и всичко каквото правитѣ се филмува. Всичко се записва и съ музиката и съ движенията и съ всичкитѣ му украшения на този апаратъ. Вие казвате: “Какво ли нѣщо е животътъ?” Единъ день ще отворятъ тази лента и колелото ще почне да се върти и ще видите, че всичко тайно, което е било въ васъ, ще се яви тамъ. Нѣкои нѣща ще се харесатъ на васъ, а нѣкои - не.

 

Та рекохъ, силата на човѣка седи въ онова знание на онзи, свещения огънь. Човѣшката мисъль е една форма, чрезъ която се познава свещения огънь. Човѣшкитѣ чувства сы друга форма, чрезъ която се познава свещения огънь. Човешкитѣ постыпки, това е една форма, чрезъ която да знаешъ какъ да употрѣбишъ свещения огънь. Това, което вие наричате Любовь, чувства въ свѣта, това се дължи на свещения огънь. Ако вашитѣ чувства нѣматъ свещенъ огънь, тѣ сы неустойчиви. Често казватъ: “Моятъ възлюбленъ нѣма сега ония чувства, които имаше къмъ мене.” -“Нѣма я оная първоначална топлина, която чувствувахъ въ сърдцето си.” Чувствувашъ, че отъ твоята възлюблена, която те е стопляла, лъха нѣщо студено, подобно на севѣрния полюсъ. И всичко тамъ е замръзнало. Всичко тамъ е бѣло. Отвънъ е бѣло, а пъкъ отвытре е черно. Въ тебе огъньтъ е започналъ да изгасва, а пъкъ отвънъ остава това, което е било едно време. Сега бѣлиятъ цвѣтъ и черниятъ цвѣтъ, тѣ сы две състояния. При свещения огънь тѣ сы на мѣстото си. При свещения огънь черниятъ цвѣтъ означава, че трѣбва хармонично да възприемашъ нѣщата въ живота. И да благодаришъ за онова, което си приелъ. А пъкъ бѣлиятъ цвѣтъ показва, че хармонично трѣбва да предавашъ това, което си приелъ и после отивашъ да учишъ. Нѣкой пыть ти роптаешъ и казвашъ: “Защо да ходя да уча, да си губя времето, когато моитѣ другарчета играятъ, а пъкъ азъ да се ограничавамъ съ единъ букваръ, съ една книга!” И често децата, като излѣзатъ отъ дома за училище, отиватъ съ два реда сълзи. И младата невѣста си бърше очитѣ нѣкой пыть. И нѣма нито единъ отъ васъ, който да не си е бърсалъ очитѣ. Какво означава бърсането? Свещеникътъ, който едно време е отивалъ при свещения огънь, е намокрялъ лицето съ вода. Той си е носилъ една кърпа, понеже водата, която е турялъ на лицето си, била свещена, да не капне нито една капка на земята. И вие всички сте свещеници, като се миете сутринта, вие се бършете съ кърпа, но капки падатъ на земята. Значи водата не е свещена.

 

Вие всички сте били свещеници, жреци. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да не е билъ жрецъ. Нѣма нито единъ отъ васъ, който не е клалъ този свещения огънь. Едно време сте туряли дървата, выглищата и тѣ сы изгаряли. Ти казвашъ: “Това е празна работа.” Това е външната страна на живота. Вие обичате нѣкого и следъ това го разлюбите. Това какво показва? Той е изгорѣлъ. Вие сте го изгорили. И изгорениятъ казва: “Изгори ме.” Младата мома, която е изгорѣла, казва: “Изгори ме!” И младиятъ момъкъ и той казва: “Изгори ме!” И майката казва: “Изгори ме!” И синътъ казва така. И бащата казва: “Изгори ме!” Свещеникътъ, господарьтъ, слугата, всички казватъ така. Всички се оплакватъ въ свѣта. Нѣма нито единъ отъ васъ, който да не е изгорѣлъ.

 

Сега азъ говоря за вашата минала опитность. Изгорениятъ човѣкъ въ миналото трѣбва пакъ наново да влѣзе въ огъня. Писанието казва: “Онѣзи, които спатъ въ гробоветѣ.” Тѣ сы изгорѣлитѣ, тѣзи, които сы паднали. Свещениятъ огънь иска пакъ наново да ги възкреси. Човѣкъ като е страдалъ дълго време, то е хубаво, защото въ него идва съзнание. Защото той най-първо мисли, че животътъ нѣма смисълъ. Той не знае какво нѣщо е основата на живота. Цѣлиятъ свѣтъ, това сы възможности, които сы създадени отъ свещения огънь, за да се повдигнатъ човѣшкиятъ духъ, душа, умъ и сърдце и за да се изгради красотата на човѣшкото тѣло, за да може човѣкъ да види хубостьта на Божествения свѣтъ около него, който се изявява чрезъ ушитѣ му, очитѣ му, устата му, рыцетѣ му, краката му, чрезъ всѣка клѣтка, която сыществува, той се изявява.

 

Та рекохъ, та чрезъ свѣщения огънь най-неприятнитѣ работи, които се случватъ във вашия свѣтъ, добиватъ дълбокъ смисълъ. Нѣкой пыть се чудите и казвате: “Защо ми дойде това на главата?” Сыщиятъ въпросъ може да го зададе и закланата кокошка. Тя може да каже: “Защо ли трѣбваше да ме колятъ?” Това е едно престыпление, отъ гледището [й] е едно престыпление, а пъкъ отъ гледището на онѣзи, които я изяждатъ - една кокошка, за да живѣятъ, това е едно благо. Следователно страданието, което изпитвате въ живота си, то е сыщевремено едно благо за други сыщества, които се въздигатъ. И ако една кокошка е изядена, за да се повдигне единъ човѣкъ, тогава смъртьта е на мѣстото си.

 

Разправя Буда единъ примеръ отъ своя животъ. Ученицитѣ му намѣрили, че той не постыпва справедливо. При него идвали князе, брамини, високостоящи и той не ги приемалъ. Той не обръщалъ внимание, макаръ и да били богати. Но дошълъ единъ голѣмъ беднякъ при него и той обърналъ голѣмо внимание на него като на единъ възлюбленъ ученикъ. Ученицитѣ му казали: “Защо сте така пристрастенъ? И онѣзи хора търсятъ истината.” Буда казалъ: “Тѣ търсиха истината за себе си. Тѣ никога добро не сы правили. А пъкъ този преди 400 прераждания ми направи едно добро. Преди толкозъ прераждания азъ бѣхъ единъ браминъ и като си четѣхъ молитвитѣ, бѣхъ изгладнѣлъ до такава степень, че не можахъ да си кажа молитвата. А пъкъ този беденъ човѣкъ тогава бѣше единъ заякъ, той се хвърли въ огъня, опече се и азъ го изядохъ. И си свършихъ молитвата, която трѣбваше да кажа предъ Бога. И затова сега се отплащамъ за голѣмата услуга, която ми направи. Азъ съмъ се повдигналъ и той се повдигна.

 

И вие като този заякъ, ако не можете да се хвърлите въ този свещения огънь, за да ви изядатъ другитѣ, не можете да се повдигнете. Вие ще кажете: “Какъ да ме изяде?” Вниманието, съ което Буда посрѣщна този човѣкъ, се дължало на това, че той се жертвалъ въ огъня. Азъ съмъ представилъ единъ малъкъ примѣръ, нѣкои високопоставени личности - князе, графове, барони и прочее намислили да направятъ зимно време една екскурзия. Тѣ били млади мыже и жени. Тѣ носили всичко: и за ядене, и за пиене, и дрехи, били хубаво облѣчени. Дрехитѣ имъ били дебели, но забравили да си взематъ запалка, кибритъ. Станало голѣма буря въ планината и тѣ се прибрали въ единъ спасителенъ домъ. На всички измръзнали рыцетѣ. И винце имали за пиене, и хлѣбъ има и всичко има, но огънь нѣма. Идва единъ господинъ, който нищо не носи. Тѣ го виждатъ, че е беденъ човѣкъ. Тѣ го питатъ: “Отъ кыде идешъ?” Той казва: “Идвамъ и азъ въ спасителния домъ.” Онѣзъ му казали: “Ние всичко имаме, но едно ни липсва - запалка.” Той казалъ: “Азъ нося запалка, кибритена кутия.” Тѣ му казали: “Дайте ни отъ вашия огънь, а пъкъ ние ще дадемъ другото - и храна и дрехи и всичко друго.”

 

Въ свѣта всичко има, но съвременния свѣтъ едно нѣма: запалкитѣ на Свещения огънь. И на васъ ви препорычвамъ това, нищо друго не ви трѣбва, носете вие само запалкитѣ на Свещения огънь. Сега нѣкои отъ васъ може да попитатъ: “Кыде са тия запалки? Огъньтъ не обича ли всички работи? ”Каквото и да туришъ, той не го изхвърля. Едни нѣща ще стопи, а други ще изгори. Когато вие обичате нѣкого, вие извършвате едно свещено дѣло. Не е ли хубаво да запалишъ неговото сърдце, да го запалишъ безъ да изгаря? Не е ли хубаво да запалишъ Свещения огънь въ него и той да свети безъ да изгори? Не е ли хубаво да запалишъ човѣшката душа, но не да я опетнишъ, да стане тя чиста облѣчена съ онзи, бѣлия цвѣтъ.

 

Бѣлиятъ цвѣтъ е емблема. Всички Божии блага се събиратъ въ бѣлия цвѣтъ. Когато разложите вие бѣлия цвѣтъ, ще намѣрите въ него всички други цвѣтове, цѣлиятъ спектъръ на слънчевата свѣтлина. Ученитѣ хора още не знаятъ какво е приложението на червения цвѣтъ. То е външната страна. Тѣ не знаятъ какво е приложението на портокаления цвѣтъ, на жълтия, зеления, синия, тъмно синия и виолетовия. Тѣ знаятъ отъ колко билиона трептения е съставенъ този или онзи цвѣтъ, но какво е употрѣблението не знаятъ. Само посветенитѣ, само истинскитѣ учени, само гениитѣ знаятъ донѣкыде какъ да употрѣбятъ свещения огънь, а пъкъ талантливитѣ едвамъ сега сы почнали да го изследватъ. А обикновенитѣ хора едвамъ сега го сънуватъ. Когато вие казвате, че тѣзи нѣща сы непонятни, вие сте обикновени хора. А пъкъ когато сте заинтересувани, вие сте талантливи. Когато почнете да правите първитѣ опити, вие сте гениални. Когато направите първия опитъ, вие сте вече светия. А пъкъ когато манипулирате съ свещения огънь, вие може да быдете Учитель.

 

Единъ човѣкъ, който не е билъ обикновенъ, не може да быде талантливъ и единъ, който не е билъ талантливъ, не може да быде гениаленъ; и който не е билъ гениаленъ, не може да быде светия. И който не е билъ светия, не може да быде Учитель. Не е само да учителствува човѣкъ, това е външната страна. За да быдешъ братъ, какво ти трѣбва? За да быдешъ сестра, какво ти трѣбва? За да быдешъ слуга, какво ти трѣбва? За да быдешъ баща, какво ти трѣбва? Всички сегашни хора иматъ голѣмо желание да быдатъ бащи, то е една почетна длъжность да быдешъ баща или майка. Но, за да быдешъ баща, трѣбва да носишъ образа на Бога и въ Духа си, и въ душата си, и въ ума си, и въ сърдцето си. И за да быдешъ майка трѣбва сыщо да носишъ образа на Бога. И ако ти не носишъ образа на Бога въ душата си, ти ще си създадешъ голѣмо нещастие: ще родишъ единъ грѣшникъ. Какво нѣщо е грѣшникъ? Грѣшенъ е човѣкъ, въ когото свещениятъ огънь е загасенъ, а пъкъ има той обикновенъ огънь, въ който всичко гори и изгаря. А пъкъ праведенъ е онзи, въ когото гори свещения огънь и всичко ти е приятно. Безъ Любовьта всичко ти е противно въ живота, всичко виждашъ мрачно, тъмно, нечисто и когато изгасне свещениятъ огънь, тогава наставатъ всички катаклизми въ свѣта, въ живота.

 

Та, свещениятъ огънь не да го палите, но трѣбва да го поддържате. Вие нѣкой пыть оставяте вашитѣ слуги да отиватъ да поддържатъ свещения огънь. Това е погрѣшно. Никого не пращай при свещения огънь. Ти си жрецъ, ти си свещеникъ, ти си ангелъ, ти си серафимъ, ако служишъ при този Свещения огънь. Но ако пъкъ занемаришъ и се отдалечишъ самъ отъ него, ти си последенъ. Вие сте чудни нѣкой пыть. Казвате: “Не ме обичатъ хората.” Азъ съзнавамъ, че е хубаво да те обичатъ. Ти казвашъ: “Никой не ме обича.” Не е вѣрно, че никой не те обича. Най-първо тебе, който мислишъ, че никой не те обича, Богъ те обича. Защото ако Той не те обича, ти не би се явилъ на свѣта. И като казвашъ: “Никой не ме обича”, ти говоришъ първата лъжа. Та и ти си първиятъ, който никого не обичашъ, защото ако ти си обичалъ като този заякъ и ако бѣше се хвърлилъ въ огъня, както този заякъ се хвърли, за да може Буда да си свърши молитвата, Богъ щѣше да ти даде почтено мѣсто. Ти си живѣлъ и хората сы живѣли презъ хиляди години само за себе си. Добродетелитѣ на всички хора сы наши добродетели. И престыпленията на всички хора сы наши престыпления. И добринитѣ на всички хора сы и наши добрини. И тѣхнитѣ лоши дела сы наши. Та, като видите нѣкого, че върши престыпление, кажете на себе си: “Трѣбваше да го завзема азъ, да изправя тая моя погрѣшка. Въ погрѣшката на брата си трѣбва да видишъ, че трѣбва да се поправишъ. Като видишъ една ябълка, да кажешъ: “Колко е благородно това ябълково дърво, че е създало този плодъ и го дава безъ пари!” И нѣкоя свиня да дойде и нѣкоя гарга да дойде и нѣкоя сврака или мечка, тя се радва на всички. Не прави никакво различие. Разбира се, ако единъ човѣкъ я изяде, ще быде по-добре. Ти отивашъ при единъ изворъ. Ако не извираше извора, ти щѣше да умрешъ отъ жажда. Той ти казва: “Ела, братко, Господь ме създаде, понеже знае, че ти си жаденъ. Азъ се много радвамъ, че си дошълъ. Пийни отъ тази водица, която нося, и която съмъ взѣлъ отгоре, отъ невидимия свѣтъ.”

 

Та, сърдцата ви да быдатъ мѣста на добритѣ извори. Умоветѣ ви да быдатъ прекрасни градини съ всички плодове. А пъкъ душитѣ ви да быдатъ едно хубаво училище, дето всичко добре се учи. А пъкъ духоветѣ ви да быдатъ мѣста дето всичко се прилага за слава на Бога, за доброто на ближния и за благото на насъ, които живѣемъ.

 

Сега ви пожелавамъ на васъ да поддържате вашия Свещенъ огънь. Само по този начинъ може да поддържате Любовьта. Трудна наука е това, азъ съзнавамъ. Азъ съмъ миналъ по този пыть. Докато не знаешъ, е мычна работа. Че я вижте онази младата мома най-първо. Азъ намирамъ следующето противоречие въ нейния животъ. Тя, най-първо като вземе иглата, веднага вдѣва конеца през ухото й. Като нѣкой стрелецъ удря точно на цѣльта. Но като стане на 85 години старица, баба, приближава конеца при иглата, обаче конецътъ все настрани отива. Българската дума “баба” на стария свещенъ езикъ значи “голѣмъ” - “ба”. Бабата казва: “Каква е тази игла. Дайте друга игла, съ по-голѣмо ухо.” И съ нея не може. Тя казва: “Дайте една губерка!” Пакъ не може. Азъ да ви кажа коя е причината. Тази баба много се е занимавала съ младитѣ момци. И затова сы отслабнали очитѣ й. И не може да вдѣне конеца въ иглата. А ако е дѣдо, той се е занимавалъ съ момитѣ.

 

И ако вие не можете да направите едно добро, много сте се занимавали съ свѣта и този свѣтъ ви е отвлѣкълъ вниманието. Не е лошо, да се занимава човѣкъ съ свѣта. Не е лошо човѣкъ да се занимава съ младитѣ моми. Тѣ сы професори. И толкозъ чувствителни, че ако не направишъ това, което професорътъ казва, веднага се обижда. Младата мома е толкозъ чувствителна, че ако момъкътъ не знае да я погледне геометрически, по диагоналъ, тя казва: “Ти защо ме погледна?” И ако той не разбира математика, тя веднага ще му забелѣжи. И ако той не знае да си тури връзкитѣ както трѣбва, тази младата мома ще види. Тя ще види, че не е свързанъ чорапътъ както трѣбва, че палтото му не е ушито както трѣбва, но грубо. И азъ уважамъ тази млада мома.

 

Когато нѣкой възвишенъ духъ дойде до васъ, ще ви погледне отъ главата до петитѣ и ще каже: “Обичайте хората!” Той ще ви говори деликатно. Той е най-деликатенъ. Щомъ нѣкой ми каже: “Обичайте хората”, това е вече единъ малъкъ упрекъ. Значи хора […]. Нѣкой може да ви каже: “Вие постыпвате много добре, но нѣкыде сте пропуснали. Това е единъ малъкъ упрекъ пакъ. Нѣкой може да ви каже: “Много добре сте облечени, но има нѣщо въ дрехитѣ ви.” Това е пакъ единъ упрѣкъ. Нѣкой казва: “Много добре се наядохме.” Това е пакъ единъ упрекъ. Човѣкъ, който добре се е наялъ, трѣбва да направи едно угощение на бѣднитѣ. Учениятъ да събере и той да даде едно угощение. Но угощавайте хора, които се нуждаятъ.

 

Нѣкой пыть мнозина сы ме питали: “Какво да правя?” Какъ да обръщатъ хората? Най-първо научи се да обръщашъ кесията си. Ако искашъ да обръщашъ хората, научи се да обръщашъ кесията си. Ако искашъ да отворишъ сърдцата на хората, научи се да отворишъ сърдцето на кесията си. И като бръкнешъ въ кесията си, каквото хванешъ, не го връщай, но го дай. А пъкъ ти, като бръкнешъ и извадишъ, пакъ го туришъ обратно. И въ кесията ти има три отделения: За десетачета, за левчета и за петолевки. Нѣкой пыть имашъ и златни монети, но колцина биха бръкнали и дали отъ четвъртото подразделение на златнитѣ монети. Като дойде просякъ, започватъ съ първото подразделение на кесията, на левчетата или на половинъ левчетата. А пъкъ златнитѣ монети ги изваждатъ при особени случаи. Когато отиватъ да купуватъ дрехи за себе си. Тогава отварятъ четвъртото подразделение на кесията. И другитѣ иматъ за тѣхъ високо мнение. Въ Божествения свѣтъ започватъ с обратния пыть: Като срещнешъ единъ грѣшникъ, ще бръкнешъ въ четвъртото подразделение на кесията си. А пъкъ като срѣщнешъ праведния, ще бръкнешъ въ първото. Като срѣщнешъ праведния, малко ще му дадешъ. Праведния, който иска много, той не е праведникъ.

 

Хубостьта на живота седи само въ онази, първата клечка. Всички клечки въ една кибритена кутия не сы за тебе. Едната клечка - отъ нея може да се ползува цѣлиятъ свѣтъ. И ако вие въ цѣлия си животъ направите само едно добро, вложете всичката си Любовь, вложете всичкото си знание и всичката си свобода. Само една клечка запалете. И тя ще ви придружава презъ цѣлата вѣчность. Та рекохъ, всичко каквото вършите, трѣбва да быде цѣнно. Въ него трѣбва да присытствуватъ сърдцето ви, умътъ ви, душата ви и Духътъ ви. И когато правите едно добро дѣло и ангели, и серафими, и херувими да надникнатъ и да присытствуватъ. И Богъ да види и да присытствува. Този подвигъ азъ го наричамъ възкресение на човѣка! И когато човѣкъ направи този подвигъ, той възкръсва и Богъ тогава Го приема въ дома си. Като добре дошълъ, че е направилъ едно добро дѣло въ името на Любовьта, на Мыдростьта и на Истината. Че е внесълъ животъ, свѣтлина и знание и свобода въ свѣта за Славата на Бога, за славата на ближнитѣ си, за своя слава.

 

Отче нашъ

 

Когато обичате, да привлечете погледа на Бога. Когато учите, да привлечете погледа Му. И когато обичате Истината, да привлечете погледа Му!

 

6.32 часа сутринта

 

Втори съборенъ день - 27 августь 1939г.,

недѣля 5.30 часа сутринта



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:31

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Запалката на Свещения огънь







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt