Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_19 Новораждане

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 04:18

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

НОВОРАЖДАНЕ

 

Небето облачно. Времето тихо и меко.

 

Отче нашъ

“Духътъ Божий”

 

Ще прочета трета глава отъ Евангелие на Иоана.

 

Малко размишление

 

Сѫществува едно голѣмо противоречие въ човѣшката природа. Въ миналото и въ настоящето ученитѣ хора различно го обясняватъ. Когато се извади, гроздовиятъ сокъ найпърво е сладъкъ, но следъ 5-6 или 10 дена той се вкисва. Това вкисване не става отъ самия сокъ. Намѣрено е, че нѣкои малки квасни гѫбички оставятъ своитѣ дарования. Много сѫ щедри. Като турятъ своите дарования, своитѣ подаръци, последнитѣ вкисватъ сладкото вино. Тѣзи квасни гѫбички, като влѣзатъ въ сладкия сокъ, почватъ да се миятъ тамъ, иматъ си банята, кѫпалнята, иматъ си своитѣ клозети. И при такива блага какъ нѣма да се вкисне сладкиятъ сокъ.

 

Всѣка една човѣшка мисъль, каквато и да е тя, всѣко едно желание, оставя своитѣ утайки въ живота. Затова въ невидимия свѣтъ, разумнитѣ сѫщества сѫ приготвили филтри и тѣзи филтри се състоятъ въ това, че единъ човѣкъ, който живѣе въ материалния свѣтъ, въ тѣлото, трѣбва да се роди изново.

 

Ако гроздовиятъ сокъ, който е придобитъ отъ гроздето, се тури веднага въ нѣкое запушено шише, за да не могатъ да проникнатъ тѣзи малкитѣ сѫщества, той остава сладъкъ.

 

Най-голѣмото противоречие на човѣка произтича отъ неговото хранене. Всичкитѣ други противоречия сѫ външни, а пъкъ яденето е единъ процесъ, който произвежда едно вѫтрешно противоречие. Вземете напримеръ въ съвремения животъ месоядцитѣ, които ядатъ месо. Тѣ иматъ толкова нечистотии вѫтре въ себе си, толкова отрови, че тѣ развалятъ живота. Защото месото носи всичкитѣ качества на онова животно, отъ което произлиза. Месото носи всичкия мисловъ и сърдеченъ свѣтъ на животното, та каквото е животното, отъ което е месото, такъвъ става и човѣка. Ако единъ човѣкъ би се хранилъ цѣлия си животъ съ свинско месо, той щѣше да добие качествата на свинята. Да ви представя следното: Когато една свиня намѣри подъ едно дърво нѣкои плодове, веднага ги изяжда, такива каквито сѫ си - кални. И следъ това почва да рови около дървото и като рови почватъ да падатъ круши отгоре и тя мисли, че тя ги е изровила отъ земята. Въ нея нѣма желание да измие плодоветѣ. Тя мисли, че като рови изъ земята, всичко може да направи, че всичко става съ ровене.

 

Сега съвременнитѣ хора понѣкога мислятъ като свинята. Тѣ, като изоратъ земята и хвърлятъ житото, казватъ: “Ние накарахме житото да расте.” А пъкъ било е време, когато житото е расло, безъ да го садятъ хората, само си е расло. Първоначално зрънцата на житото сѫ били така едри както ябълкитѣ и както крушитѣ. И колкото хората ставали по-умни, толкова житото почнало да се смалява. Като станали по-умни отъ свинитѣ, житнитѣ зърна станали като сливитѣ. Като станали по-умни отъ слона, житнитѣ зърна станали като дрѣнки. То е най-якото дърво. Това дърво цъфти най-рано и зрѣе най-късно. Има единъ анекдотъ. Той е следниятъ: Дрѣнътъ цъфтялъ най-рано. Искалъ да си свърши работата. Дяволътъ, като видѣлъ, че той цъфти най-рано, казалъ: “Това дърво е мое.” Той си мислелъ, че дрѣнътъ като цъфти най-рано, ще узрѣе и най-рано и че той ще може да яде отъ дрѣнкитѣ. Обаче какво било учудването му когато узналъ, че най-послѣ узрѣва. Този е първи пѫть, когато дяволътъ се е излъгалъ въ своя изборъ. И като се разгнѣвилъ дяволътъ, направилъ дрѣнътъ много твърдъ, че който човѣкъ биятъ съ него, да знае, че късно зрѣе. И за това писалъ една теза: “Не вѣрвайте въ дърветата, които рано цъфтятъ.” Но дрѣнътъ, тези дрѣнки, иматъ едно лѣчебно свойство. Когато стомахътъ на единъ човѣкъ е разстроенъ, като яде дрѣнки се оправя стомахътъ му. Дрѣнкитѣ и тиквата иматъ едно свойство - че много се обичатъ. Дрѣнката е много пестелива, а пъкъ тиквата е щедра, въ нея има голѣмо тщеславие. А дрѣнката е много скромна. Попитали дрѣна защо не прави такива голѣми плодове. Той отговорилъ: “Голѣмитѣ работи само за шесть месеца издържатъ, а пъкъ дребнитѣ вѣкове.”

 

Да дойдемъ до филтритѣ: Никога не яжъ една храна, която не обичашъ.

 

Добрата молитва

 

Полянката надъ палатката на Учителя

Сѫбота, 19 августь 1939г.

5.30 часа сутриньта



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:25

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Новораждане







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt