Jump to content

1939_08_15 На своето мѣсто


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

 

НА СВОЕТО МѢСТО

Тази сутринь ще ви дамъ една много малка закуска, за да може да работите добре. Ще ви изнеса единъ малъкъ примѣръ. Когато Богъ създаде свѣта, всичкитѣ хора били щастливи, но нѣмали какво да работятъ. Затова започнали да се молятъ да имъ изпрати Господь какво да правятъ. Затова Господь изпратилъ единъ ангелъ съ една много голѣма торба да даде наставления на хората, кой какво да работи. Хората не били тогава толкозъ много колкото сега. Тѣ били на брой около хиляда души. Като тръгналъ ангелътъ, понесълъ торбата, която била пълна съ пакети. Всичкитѣ подаръци седѣли въ тѣзи пакети. Когато тръгналъ, ангелътъ наближавалъ земята, разглеждалъ я, той видѣлъ една красива мома. Тя била царска дъщеря, която се кѫпела въ единъ хубавъ изворъ. Той се така захласналъ въ нейната красота, та забравилъ чувала си и изпопадали всичкитѣ пакети по земята. Хората се разтичали и всѣки взелъ каквото му попаднало, разграбили пакетитѣ, не както било предназначението, всѣки не отишълъ на своето мѣсто и затова се родило разногласие между хората. Върналъ се ангелътъ при Бога. Попиталъ го: “Раздаде ли пакетитѣ на хората?” Ангелътъ казалъ: “Господи, видѣхъ една красива девица, която Ти си създалъ, че забравихъ да ги раздамъ.” Господъ му казалъ, че ще го прати втори пѫть на земята, да се научи да не ги забравя. И досега този ангелъ въ всинца ви учи да не ги забравя. Този ангелъ все и той е недоволния въ васъ. Всички вие носите торбата, която Господь ви е далъ, като ви е изпратилъ отъ Небето да раздадете тия блага и тѣ сѫ изпопадали безъ да отидатъ на своето мѣсто.

Въ новата епоха този ангелъ ще се освободи, ще се върне въ своето отечество и за толкозъ хиляди години той ходи отъ човѣкъ на човѣкъ, за да провѣрява кой пакетъ е взелъ. Всичкитѣ пакети сѫ били надписани. Вие се захласвате всички въ тази красивата царска дъщеря. А, знаете ли коя е тя? То е свѣтътъ. Свѣтътъ, в всичкитѣ свои проявления, въ които ние се захласваме нѣкой пѫть, той е царската дъщеря. Не е лошо човѣкъ да се захласва. Човѣкъ има право да се захласва, само когато изпълни своята длъжность. Той трѣбваше да раздаде всичкитѣ подаръци и тогава да се захласва. Въ новата култура човѣкъ има да разучава четири нѣща: да оцени благата на своя духъ; да оцени благата на своята душа; да оцени благата на своя умъ и да оцени благата на своето сърдце и да послужи на Господа съ всичкото си сърдце, съ всичкия си умъ, съ всичката си душа, съ всичкия си духъ. Тѣ сѫ четиритѣ пръста. Силата на палеца, силата на показалеца като се събератъ, тогава може да работятъ всичкитѣ.

Първиятъ пръстъ, това е неговиятъ духъ, вториятъ пръстъ, това е неговата душа, третиятъ пръстъ е неговиятъ [умъ] и четвъртото, малкото пръстче е неговото сърдце. Палецътъ показва Божествениятъ духъ, Божествениятъ свѣтъ, това е Любовьта. Тѣ винаги трѣбва да се събератъ съ голѣмия пръстъ да събератъ сила чрезъ него. Ако не ги подкрепи, тѣ сѫ безсилни. Тогава, когато вие отслабнете, съберете пръститѣ, турете палеца и кажете: “Азъ ще работя съ моя духъ, съ моята душа, съ моя умъ, съ моето сърдце ще работя за Бога.” Нали сте видѣли хората какъ събиратъ пръститѣ си. Какво искатъ да кажатъ? - Знаете ли азъ какво имамъ? И азъ не го зная. За да се създаде първиятъ пръстъ, всички мощни духове сѫ работили за създаването въ фабрикитѣ. Той се нарича пръстъ на Юпитеръ - едно отъ великитѣ божества на миналото. За да се образува вториятъ пръстъ всички възвишени души сѫ работили да създадатъ този пръстъ. Този пръстъ е на Сатурнъ - на едно паднало божество. То е пръстътъ на човѣшката разумность, на човѣшката съвесть, на човѣшката справедливость. За третия пръстъ сѫ работили всички възвишени умове, той е пръстътъ на Слънцето. Той е пръстътъ на хубавото, красивото, възвишеното въ свѣта, пръстътъ на науката. За малкия пръстъ сѫ работили всички възвишени сърдца да направятъ малкия пръстъ. Той е пръстъ на Меркурий, тъй наречениятъ секретаръ на боговетѣ.

Та вие често трѣбва да попипвате малкия си пръстъ и да кажете: “Моля, кажи ни какво трѣбва да правимъ.” Този, малкиятъ пръстъ се занимава съ всичкитѣ материални работи въ свѣта. Голѣмиятъ пръстъ това е Божественото въ човѣка, Божественото сърдце, отъ което излизатъ всичкитѣ енергии и се подкрепятъ пръститѣ въ човѣка.

Вие не трѣбва да правите погрѣшката на единъ царь въ древностьта. Азъ ще ви кажа каква погрѣшка е направилъ. Погрѣшката, която царьтъ направилъ, е погрѣшката, която единъ отъ неговитѣ поданици направилъ. Той си посадилъ една градина и посадилъ три дръвчета отъ череши, най-хубавитѣ череши, които ималъ. Когато черешитѣ узрѣли, той напълнилъ една табла, турилъ я на главата си и тръгналъ да иде при царя да занесе тия плодове. Но по пѫтя вземалъ по една череша - дали сѫ сладки, дали ще ги хареса царьтъ. Докато иде до царя вземалъ и опитвалъ и останали само две череши. Като отишълъ при царя, царьтъ го попиталъ: “Какъ се яде това нѣщо?” Той взелъ и изялъ и дветѣ череши. Царьтъ видѣлъ какъ се яде, но сега сами ще си теглите заключението.

Отче нашъ

Вторникъ, 15 августь 1939г.

На билото надъ палатката на Учителя

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

На своето мѣсто

    Тази сутринь ще ви дамъ малка закуска, за да работите добре.

    Когато Богъ създалъ свѣта, хората населили земята и били щастливи, но не знаяли, какво да работятъ. Тогава хората били по-малко на брой, отколкото днесъ. За да опредѣли на всѣки човѣкъ съответна работа, Богъ изпратилъ на земята единъ ангелъ съ една голѣма торба, пълна съ наставления, всѣки да знае, какво да работи. Всѣко наставление било поставено въ специаленъ пакетъ. Когато наближавалъ къмъ земята, ангелътъ видѣлъ, че една млада, красива мома се кѫпѣла въ едно езеро. Той се загледалъ въ нея и изпусналъ торбата отъ рѫката си. Торбата се отворила, и пакетитѣ се пръснали по земята. Като видѣли това, хората се спуснали къмъ пакетитѣ и ги разграбили. Всѣки човѣкъ взелъ по единъ пакетъ, но кому какъвто попадналъ, а не споредъ както Богъ ги е опредѣлилъ. Благодарение на това между хората се явило голѣмо разногласие, което и до днесъ още продължава. Тъй щото, разногласието въ свѣта се дължи на грѣшката на ангела, който се увлѣкълъ въ красивата мома и не могълъ да изпълни задачата си.

    Ангелътъ се завърналъ при Бога, но съ незавършена задача. Богъ го запиталъ, какъ решилъ задачата си, а той казалъ, че видѣлъ красивата царска дъщеря, въ която се влюбилъ. За да научи урока си, Богъ го изпратилъ отново на земята, но и досега още той не се е върналъ на небето. Този ангелъ е въ всички хора, дето изучава задачата на послушанието. Той е недоволенъ отъ положението си, но търпи. Докато не събере всички пакети съ ценното съдържание и не ги постави на съответнитѣ имъ мѣста, той нѣма да се върне на небето. Значи, на всѣки човѣкъ е дадена задача, да постави всѣко нѣщо въ себе си на своето мѣсто. Ангелътъ трѣбва да ходи между хората, да търси пакетитѣ и да предаде всѣки пакетъ на притежателя му. Кога ще се върне ангелътъ въ своето отечество? Когато настѫпи новата епоха. Новата епоха ще го освободи.

    Днесъ всички хора се увличатъ въ царската дъщеря. Коя е царската дъщеря? Царската дъщеря, това е свѣтътъ въ всички свои прояви. Не е лошо да се увлича човѣкъ, но само когато изпълни задачата си. Ангелътъ трѣбваше първо да изпълни мисията си, за която бѣ слѣзълъ на земята. Следъ това можеше да се увлича, да се захласва, дето иска.

    Съвременниятъ човѣкъ се намира предъ нова епоха, за която трѣбва да бѫде готовъ. За да се приготви за новата култура, той трѣбва да развие въ себе си чувството да оценява нѣщата. Четири нѣща трѣбва да цени човѣкъ: благата на своя духъ, на своята душа, на своя умъ и на своето сърдце. Щомъ оценява тия нѣща, той може да служи на Бога съ всичкия си умъ, съ всичкото си сърдце, съ всичката си душа и съ всичката си сила. Иска ли да служи на Бога, човѣкъ трѣбва да тури въ действие всичкитѣ си пръсти. Показалецътъ представя човѣшкия духъ, срѣдниятъ — човѣшката душа, безименниятъ пръстъ — човѣшкия умъ, а малкиятъ — човѣшкото сърдце. Голѣмиятъ пръстъ, палецътъ на човѣка, представя Божествения свѣтъ — свѣтътъ на любовьта. Ако четиритѣ пръста на човѣка не се събератъ заедно съ палеца въ едно цѣло, тѣ не могатъ да използуватъ силата си. Духътъ, душата, умътъ и сърдцето на човѣка трѣбва да черпятъ сила отъ Божествения свѣтъ, отъ свѣта на любовьта. Ето защо, когато се почувствувате слаби, поставете палеца си срещу всѣки пръстъ по отдѣлно и си кажете: Ще работя съ духа, съ душата, съ ума и съ сърдцето си за Бога.

    Въ пръститѣ на човѣка се криятъ сили, които той не оценява. Голѣми богатства носи човѣкъ въ себе си, но като не може да ги използува, минава за сиромахъ. За да се създаде показалецътъ — пръстътъ на едно отъ великитѣ божества на миналото — Юпитеръ, сѫ работили хиляди мощни духове. За да се създаде срѣдниятъ пръстъ — пръстътъ на човѣшката съвѣсть, справедливость, сѫ работили хиляди възвишени сѫщества. Този пръстъ се нарича сатурновъ. За да се създаде безименниятъ пръстъ — пръстътъ на Слънцето, сѫ работили хиляди възвишени умове. Този пръстъ показва стремежа на човѣка къмъ възвишеното и красивото, къмъ музика, изкуство и наука. За малкия пръстъ сѫ работили хиляди възвишени сърдца. Той е нареченъ пръстъ на Меркурий, секретарь на боговетѣ. Искате ли да разрешите материалнитѣ си работи добре, обърнете се за съветъ къмъ малкия си пръстъ. Той се занимава съ материалнитѣ работи въ свѣта.

    Следователно, докато разполагате съ богатства, не очаквайте на хората, тѣ да ви учатъ, какъ да ги използувате, но впрегнете се сами на работа, да използувате всичко, което ви е дадено. Не работите ли сами, вие ще направите сѫщата погрѣшка, каквато направилъ единъ царь въ древностьта. Този царь ималъ три доброкачествени череши въ градината си. Когато черешитѣ дали изобиленъ плодъ, царьтъ пожелалъ да изпрати на своя съседъ — царь, една кошница отъ своитѣ череши и да го поздрави. Той заповѣдалъ на единъ отъ слугитѣ си да набере отъ най-едритѣ череши въ една кошница и да ги занесе на съседа му. Слугата изпълнилъ заповѣдьта на своя господарь и тръгналъ къмъ съседното царство. Като вървѣлъ по пѫтя, отъ време на време, слугата си хапвалъ по две-три череши, да се разхлади. Докато стигналъ до царя, въ кошницата останали само три череши. Той изялъ още две и за царя останала само една. Като предложилъ единствената череша на царя, последниятъ го запиталъ: Какъ се яде това нѣщо? Слугата показалъ на царя, какъ се яде череша и се върналъ назадъ при своя господарь. Какъ трѣбваше да постѫпи царьтъ, който пожелалъ да изпрати на съседа си да опита неговитѣ първи плодове отъ градината му?

*

15. августъ, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...