Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_14 Разнообразието въ живота

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 03:22

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

РАЗНООБРАЗИЕТО ВЪ ЖИВОТА

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

“В начало бѣ Словото”

 

Размишление

 

Ще прочета нѣщо, което е казано преди нѣколко хиляди години, въ началото на християнската епоха. Ще прочета десета глава отъ Евангелието на Йоана. Йоанъ минава за апостолъ, за носитель на Любовьта. Първия пѫть, когато Любовьта се яви въ него и го посрещна, той остави дрехата си и избѣга. Като му взеха дрехата, той остана голъ. Затова той остана дълго време на земята, да си направи нова дреха. Той е единъ отъ апостолитѣ, който е живѣлъ най-дълго време на земята, повече отъ 80 години. Тази глава е писана отъ него. Той е писалъ, какво е говорилъ неговиятъ Учитель. Йоанъ дълго време се е занимавалъ съ богинята Венера. Сега и вие сами можете да си прочетете тази глава. “Истина, истина ви казвамъ…”

 

Христосъ казва, че всички ония, които сѫ дошли въ свѣта безъ Любовь, тѣ сѫ крадци и разбойници. А всички ония, които сѫ дошли чрезъ закона на Любовьта, тѣ сѫ пастири на овце. “Крадецътъ не иде, освенъ да открадне, да заколи и да погуби”. Всѣки, който носи Любовьта, той носи животъ въ себе си. Той иде да раздава животъ, а не да взима животъ. Ще взема само думитѣ: “Истина, истина ви казвамъ.” Ако се спра да говоря само върху миналото, отъ него можете само да се ползувате, но никакъвъ новъ животъ не можете да възпримете. Миналото мяза на умрѣлъ човѣкъ, когото погребватъ. Той е добре облѣченъ, всички се грижатъ за него, отъ любовь къмъ него плачатъ. Той лежи съ затворени очи и не обръща никакво внимание на всички плачове, на всички болки на ближнитѣ си. Той мълчи, за да види, дали могатъ да го съживятъ. Най-после, като видятъ, че не могатъ да го съживятъ, решаватъ се да го пожертвуватъ. Тѣ го заравятъ въ земята и казватъ: “Ако си юнакъ, стани?” И следъ това, като му изпѣятъ нѣколко пѣсни и прочетатъ нѣколко молитви, оставатъ го и си заминаватъ. Всички, които живѣятъ безъ любовь, това ще ги постигне. Човѣкъ, който е разбралъ истината, не може вече да се занимава съ сухитѣ корици на живота. Човѣкъ, който е разбралъ истината, не може да се занимава съ корицата на плода. Този човѣкъ не се занимава съ коритѣ на плода, но се занимава съ сока на плодоветѣ.

 

Сега азъ искамъ да ви говоря за работи, които да ви бѫдатъ понятни, защото азъ мога да ви говоря за нѣща, които да не ви ползуватъ. Азъ мога да ви говоря за работи, които да ви поставятъ въ затруднение. Запримѣръ ако ви говоря за Слънцето, че тамъ живѣятъ сѫщества, хора, вие ще се намѣрите въ противоречие, какъ е възможно да живѣятъ тамъ сѫщества, когато се казва, че на повърхностьта на Слънцето има повече отъ десеть хиляди градуса топлина? Има видни астрономи, които даватъ различни теории за слънцето. Споредъ едни въ центъра на слънцето има топлина около сто хиляди градуса, споредъ други - около 25 милиона, а споредъ трети - около 42 милиона градуса. Когато се превежда отъ единъ езикъ въ другъ, това е мѫчно, понеже всички езици нѣматъ съответни думи, съ които да се предадатъ известни мисли. Когато се предава една истина отъ Духовния или отъ Божествения свѣтъ, това е много мѫчно. Мѫчно е да се предаде сѫщата мисъль на човѣшки езикъ. Човѣкъ не може да разбере истината безъ любовь. Безъ любовь той спи. Съ любовь той се събужда. Безъ любовь той е неподвиженъ. Съ любовь той е подвиженъ.

 

Въ движението има четири форми: Първото движение е наречено механическо. Второто е органическо. Третото е психическо, а четвъртото движение е на Духа. Следователно в света има една механическа любовь, която хората доста добре разбиратъ. Тази любовь е толкова твърда, че много хора сѫ осакатени отъ нея. И думитѣ на тази любовь сѫ много твърди Всички имате опитностьта на тази любовь. Всѣки е опиталъ тежкитѣ думи на онзи, който го е обичалъ. Тази любовь трѣбва да се превърне въ органическа. Органическата любовь трѣбва да се превърне въ психическа. А психическата любовь трѣбва да се превърне въ любовь на Духа. Първиятъ день - сѫботата представяше механическата любовь. Вториятъ день - недѣлята представяше органическата любовь. Днешниятъ день - понедѣлникътъ представя психическата любовь. Днешниятъ день е день на новата любовь, която влиза въ свѣта. Както виждате, нѣма никакви облаци на небето. Всичко е тихо и ясно. Разгледайте небето и го запомнете. Запомнете какъ изгрѣ Слънцето. Слънцето на всички, които сѫ подъ насъ и надъ насъ говори на единъ езикъ. Понеже въ вѫтрешното разбиране нѣма никакво различие. Всички схващатъ нѣщата еднакво, на всички сега е приятно. Сега, както и да превеждате нѣщата, вѫтрешнитѣ преводчици ще ви ги преведатъ най-добре.

 

Въ време на севастополската война, когато французитѣ заедно съ англичанитѣ се биха противъ Русия, като минавали французкитѣ войници презъ едно варненско село, единъ войникъ се отбилъ въ една българска кѫща и започналъ да разправя на селянина, че е гладенъ, че иска да пие млѣко. Той разправялъ, разправялъ, но селянинътъ не го разбралъ. Той му казалъ: “Синко, какъ баща ти не те е пращалъ въ такова училище, че да говоришъ на единъ разбранъ езикъ? Искамъ да ти услужа, но не те разбирамъ.” Най-после французинътъ направилъ една дупка на земята, като чиния, като сѫдъ и съ пръста си започналъ да прави движение, като че дои. “А, така ми кажи, че искашъ млѣко да пиешъ.” Селянинътъ го потупалъ по гърба и му казалъ: “Бащитѣ ни направиха една погрѣшка, че мене изпратиха въ едно училище да науча единъ езикъ, а тебе въ друго училище, да научишъ другъ езикъ, че днесъ не си знаемъ езицитѣ и не можемъ да се разберемъ.” Рекохъ, всичко онова, което е станало досега въ свѣта и което сега става, и което има да стане, е добро. Въ новата епоха хората не само че трѣбва да влѣзатъ презъ вратата на любовьта, но тѣ трѣбва да знаятъ какъ да излѣзатъ. Човѣкъ не само, че трѣбва да възприеме любовьта, но той трѣбва да я оцени и приложи. Това сѫ три важни положения.

 

Често въ живота, между малкитѣ деца се [случва] следното: първото дете, което се ражда въ единъ домъ, е много добре прието отъ родителитѣ си. Следъ нѣколко години, като израстне първото дете, се ражда второ дете, което е пакъ на особено внимание предъ родителитѣ си. Но първото дете не е доволно отъ второто и не го милва, не му се радва, но го бие, недоволно е отъ него. Първото дете се сърди на родителитѣ си, на второто дете. И между възрастнитѣ хора понѣкога се заражда сѫщото чувство. Обаче въ психическата епоха, въ която влизате, това чувство трѣбва да се избѣгва. Въ новата епоха, всѣки човѣкъ, когото срещнете, е едно ново откровение на Божествената Любовь. Въпросътъ вече се поставя другояче. Не е важно, какви сме били въ миналото, но какви трѣбва да бѫдемъ сега и какви трѣбва да бѫдемъ въ бѫдеще.

 

Ако въ всѣка дума, която човѣкъ изказва, не вложи известно съдържание, известни трептения, тази дума не може да има никакъвъ смисълъ. Запримѣръ какъ ще предадете мисъльта за червения цвѣтъ на единъ слѣпъ човѣкъ? Вие можете да предадете този цвѣтъ на слѣпия само чрезъ известно размърдване, като му покажете, че той размърдва нѣщата. Тогава той ще мисли, че дето има размърдване, има червенъ цвѣтъ. Досега ние сме разбирали любовьта по особенъ начинъ. Вие сте мислили, че онзи, който ви обича, ще ви приеме добре у дома си, ще ви нагости, ще ви даде вода, ще ви даде легло да спите, ще ви изведе изъ града, ще се разговори съ васъ и ще ви изпрати да си отидете.

 

Представете си сега, какво нѣщо е езикътъ. Дойдете ли до единъ езикъ, той си има своя азбука и то различна, споредъ езика. Въ френски езикъ, запримѣръ, има 26 букви, въ български езикъ - 32, а въ еврейски езикъ - 22 и то всички сѫ съгласни, нѣма гласни букви въ азбуката. Сега, ако азъ произнеса всички френски букви, това показва ли, че зная френски езикъ? Мога да произнеса и нѣкои френски думи, но това показва ли, че зная френски езикъ? Значи когато почна да съединявамъ известни букви и да изучавамъ тѣхнитѣ механически, органически и пиихически свойства, това показва вече, че азъ зная единъ езикъ и мога да говоря. Запримѣръ въ френски езикъ има една буква “е мюе”*, което показва известно свиване. Буквата и въ френски езикъ показва готовъ ли си да възприемешъ това, което ще ти кажа? Буквата “а”, която е отворена, показва, че ти всѣкога трѣбва да носишъ известенъ товаръ, да бѫдешъ натоваренъ съ нѣщо. Много пѣвци искатъ да пѣятъ добре. Тѣ не могатъ да пѣятъ добре, докато не могатъ да произнасятъ звука “а”, както трѣбва. Тѣ не могатъ да внесатъ това съдържание, което е необходимо. Като пѣятъ, тѣ не могатъ да дадатъ форма на тона. Защо? Защото не могатъ да произнесатъ правилно звука “о”. Нѣкои пѣвци не могатъ да придадатъ интенсивность на тона по единствената причина, че не могатъ да произнесатъ правилно звука “е”. Нѣкои хора не могатъ да дадатъ сила на тона “си”, понеже не могатъ да произнасятъ тона “и” добре. Запримѣръ ако пѣете думата “Махаръ” силно и тихо, има известна разлика въ това пѣние. При силното пѣние ти казвашъ на онзи, който е падналъ въ кладенецъ: “Защо не си отваряшъ очитѣ, но си допусналъ да паднешъ вѫтре?” Като пѣешъ тихо, съ това искашъ да му кажешъ: “Не бой се, азъ ще ти пусна вѫже да излѣзешъ.” Сама по себе си Любовьта носи Божествена мекота въ всички произношения.

 

Сега, за да изясня сѫщинската мисъль, ще ви дамъ едно сравнение. Представете си, че имамъ едно дете на петь години, друго - на десеть години, на 15, на 20 и най-после имамъ единъ възрастенъ човѣкъ на 85 години. На всички давамъ по едно златно перо да пишатъ. Представете си, че това перо е Любовьта. Ако дамъ значи това перо въ рѫката на тия хора отъ различни възрасти, какъ мислите, кой по какъвъ начинъ ще изрази Любовьта? Ако перото е въ рѫката на единъ религиозенъ човѣкъ, той ще напише: “Богъ е Любовь.” Ако перото е въ рѫката на единъ ученъ, той ще напише: “Слънцето свѣти.” Ако е въ рѫката на единъ мѫжъ, когото жена му не го обича, той ще напише: “Жена ми не ме обича.” Ако е въ рѫцетѣ на единъ обущарь, той ще напише: “Не ми платиха за обущата.” Ако е въ рѫцетѣ на единъ ученикъ, той ще напише: “Учительтъ се обхожда зле съ мене.” Ако е нѣкой философъ, той ще напише: “Любовьта е начало на живота.” Любовьта не се предава, любовьта се живѣе. Никой човѣкъ не може да обича човѣка. Нѣкой пѫть искате нѣкой човѣкъ да ви обича. Това е невъзможно. Любовьта е качество само на Бога. Само Богъ може да обича. Нашата любовь е само отражение на Божията Любовь. Следователно казвате ли, че нѣкой не ви обича, вие се самозаблуждавате.

 

Той и да иска, не може да ви даде. Може ли месечината да ви даде сѫщата свѣтлина, каквато Слънцето ви дава? Могатъ ли плодоветѣ да зрѣятъ на свѣтлината на месечината? Каква е службата на месечината въ човѣшкия животъ? Тя изтегля всички отрови отъ човѣшкия организъмъ. Тя изтегля лошото отъ човѣка, но нищо не може да му даде. При сегашнитѣ условия човѣкъ безъ месечината би се намѣрилъ при много трудни условия. Затова младитѣ моми излизатъ на месечината да се лѣкуватъ. Когато искатъ да живѣятъ, тѣ излизатъ на слънчевата свѣтлина, но се пазятъ да не ги изгори. Всички религиозни вѣрвания, [които] сегашнитѣ религиозни хора иматъ, се дължатъ на месечината, на свѣтлината на месечината. Всички мисли и чувства, които иматъ за живота, се дължатъ на свѣтлината на Слънцето. Всички любовни форми, които иматъ за любовьта се дължатъ на Венера. Венера е модистката на любовьта. Основното нѣщо е, че трѣбва да се изучава свѣтлината на онова духовно слънце, което сега изгрѣва въ свѣта. Когато говоримъ за любовьта, ние разбираме, че въ съзнанието на хората се явява едно ново слънце, което внася нова свѣтлина, отъ което свѣтът се разбира другояче, отколкото ние сме го разбирали въ миналото.

 

Миналата вечерь единъ братъ отъ французитѣ чете своята речь на български и доста добре я чете. Българитѣ, които го слушаха, разбраха всичко. Ония пъкъ братя французи, не го разбраха. Другъ единъ братъ французинъ чете своята речь на френски, но я преведоха на български. Въ този случай българитѣ взеха два дѣла, а французитѣ само единъ. Сега ние се радваме на всички приятели, които сѫ дошли отъ далечни страни, че сѫ се отзовали на поката на Божествения свѣтъ, че ставатъ проводници на новата любовь, която иде въ свѣта. Ние считаме, че чрезъ тѣхъ присѫтстватъ всички французи. Ние считаме, че чрезъ латвийцитѣ присѫтствуватъ всички латвийци. Ние считаме, че и всички италианци присѫтствуватъ тукъ, че и всички англичани присѫтствуватъ тукъ, ние считаме, че и всички руснаци присѫтствуватъ тукъ, ние считаме, че и всички финландци и всички холандци присѫтствуватъ тукъ. Ние считаме, че и всички гърци присѫтствуватъ тук. На тѣзи, на които не сме споменали имената и на тѣхъ въ бѫдеще ще пишемъ по едно любовно писмо. Сѫщественото, което е между всички народи на земята, това е голѣмото разнообразие, което сѫществува въ Божествения свѣтъ. То е изразено чрезъ голѣмото разнообразие.

 

Сега ще ви приведа единъ малъкъ анекдотъ. Събиратъ се въ единъ ресторантъ четирима души отъ различни нации: единъ французинъ, единъ англичанинъ, единъ германецъ и единъ руснакъ. Като обѣдвали, тѣ видѣли, че нѣщо се виело изъ въздуха - два орли. Като видѣлъ това нѣщо французинътъ веднага отишълъ да види какво се пише въ вестницитѣ по това. Германецътъ веднага отишълъ въ библиотеката да види, какво се пише въ книгитѣ по този въпросъ. Англичанинътъ веднага си взелъ чантата съ бинокла и отишълъ да види какво се вие изъ въздуха. Но руснакътъ спокойно се излегналъ на гърба си и казалъ: “Орли сѫ това.”

 

Сега ние ви поздравяваме съ новия день на Любовьта. Желая ви сърдцата ви да бѫдатъ свободни отъ всички тревоги. Не изпѫждайте тревогитѣ си, но ги оставете отвънъ, а въ сърдцата си да имате радость. Вземете думитѣ на единъ отъ великитѣ Учители, Който е казалъ: “Както ме Отецъ възлюби, така и азъ ви възлюбихъ.” Помнете сѫщо така думитѣ, които Той е казалъ: “Синъ человѣчески е дошълъ да даде животъ на хората.” И този сѫщиятъ, Който е говорилъ преди хиляди години, пакъ ви говори, че иде да даде любовь въ сърдцата на всички хора. И всички, които вѣрвате, това е вашето бѫдеще. Днешниятъ день показва вашето бѫдеще, нѣма защо да се обезсърдчавате. Деньтъ е хубавъ, слънчевъ, тихо, приятно време. Въ бѫдеще вие ще вкусите всички Божии блага, така както никога не сте ги вкусвали. Предъ васъ седи едно велико бѫдеще - бѫдеще, въ което Любовьта иде да се изяви въ всички народи. Всички хора ще си подадатъ рѫка като братя и ще се поздравятъ съ Божията Любовь. Тѣ ще се поздравятъ като братя и сестри и ще бѫдатъ близки единъ къмъ другъ. Това е Божието благословение, […] поздравътъ на всички братя, които ви поздравяватъ отгоре.

 

Отче нашъ

 

Богъ е Любовь. Богъ е животъ. Богъ е Мѫдрость. Богъ е свѣтлина. Богъ е Истина. Богъ е Свобода.

 

Беседа отъ Учителя, държана на 14 августь 1939г.

5 ч.с. предъ изгрѣва надъ палатката на Учителя

 

----------

*e muet - (фр.) нямо “е”



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:19

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Разнообразието въ живота







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt