Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_12 Вѣчниятъ животъ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 2243 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 03:13

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ВѢЧНИЯТЪ ЖИВОТЪ

 

Небето ясно, времето меко, приятно.

При Учителя на върха 5 ч.с.,

размишление преди изгрѣвъ на Слънцето.

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

“Въ начало бѣ Словото”

 

Ще прочета само часть отъ 12 гл. на Йоана.

 

Тази картина, която е предъ васъ сега, тя е подобна на онзи стихъ: “Истината ще ви направи свободни.” Тази картина това означава. Вие Словото трѣбва да го раздавате тъй, както като бѣха при Христа имаше голѣмо болшинство и имаше 5 хлѣба, че го раздаваха на ученицитѣ. Всѣки каквото е чулъ да го раздава на другитѣ. Всѣки, който пѣе, пѣвецъ става. Но който не пѣе, пѣвецъ никога не става. Всѣки, който говори, ораторъ става, но който не говори, нищо не става. Всѣки, който учи, ученъ става; който не учи, нищо не става. Всѣки, който обича, оживява, придобива животъ; който не обича, умира. Всѣки, който обича Истината, свободенъ става; който не обича Истината, робъ става. После всѣки отъ гоститѣ французи нека си прочете 12 глава отъ Йоана. (Учительтъ чете главата.)

 

Много малко трѣбва на човѣка. Само едно духане трѣбва: ху-у! Ще ви приведа единъ примеръ. Единъ младъ български момъкъ искалъ да изучи грънчарството. Отишълъ при единъ голѣмъ български майсторъ на грънци. Три години училъ какъ да се правятъ грънцитѣ. Следъ три години той почувствувалъ, че се е научилъ какъ да се правятъ грънцитѣ. И затова поискалъ отъ господаря си, от учителя си да го направи и него майсторъ, да го произведе и него майсторъ. Поискалъ да се извини, че по-дълго време не може да седи, понеже мислилъ вече да се ожени, тъй че да си спечели малко парици. И учительтъ му го произвѣлъ майсторъ. Зарадвалъ се той, че е свършилъ той училището и вече свободно може да прави грънци, както иска. Обаче какво било неговото очудване, когато направилъ всичкитѣ свои грънци и ги опекълъ, всичкитѣ се напукали до една. И видѣлъ, че работата не върви. Пукнати грънци хората не купуватъ. Отива той при учителя си и казва: “Голѣмо нещастие ме сполетя, грънцитѣ ми се напукаха!” Учительтъ му казалъ: “Ще дойдешъ при мене да служишъ още три години.” -“Какъ три години и 10 години ще служа, стига да не се пукатъ грънцитѣ.” Вториятъ пѫть билъ много внимателенъ, внимавалъ какъ учительтъ му събиралъ пръстьта, какъ я пресѣвалъ, какъ я замѣсва. Мислилъ, че вече не е пропусналъ нищо, навсѣкѫде очитѣ му били отворени. Той мислилъ, че учительтъ му ще му разкрие нѣкаква голѣма тайна, нѣкаква книга ще му отвори отъ вѫтре, ще му покаже нѣкаква формула. Следъ изминаването на три години, учительтъ му направилъ 300 грънци и ги турилъ въ пещьта, да се пекатъ. Когато се опекли грънцитѣ, той го повикалъ и му казва: “Ела самъ тукъ!” Хваналъ едно гърне и като го извадилъ отъ пещьта, духналъ тъй: “ху-у”! И го оставилъ настрана. Хваналъ второто гърне, духналъ и го турилъ настрана. Не се пука гърнето. Духа, 300 грънци не се пукатъ! - “Чудна работа, за едно “хуу” три години отидоха напразно.” Учительтъ му казалъ: “Ти, казва, не знаешъ езика на грънцитѣ. Гърнето, като го извадишъ, трѣбва да му кажешъ, че го обичашъ, това гърне да не се пука. Като се духа, въ духането значи, казвашъ: Обичамъ те гърне! И като му кажешъ, че го обичашъ, гърнето не се пука. Ако не му кажешъ, че го обичашъ, пука се. Иди, казва, и духай на всичкитѣ грънци, които правишъ. Казвай имъ, че ги обичашъ.” Всѣки домъ, дето грънцитѣ се духатъ, не се пукатъ. И всѣки домъ, дето грънцитѣ не се духатъ, се пукатъ. Всѣки животъ основанъ на Любовьта, успѣва. И всѣки животъ, дето нѣма основа любовьта, той пропада. Пука се.

 

Правилото е: Любовьта не търпи никаква отрицателна мисъль. Или другояче казано, вие ще разберете криво мисъльта, тъй както е поставена, криво ще я схванете. Любовьта никога не взима една отрицателна мисъль да я постави въ градежа на своето здание. Ако вие поставите какъвто и да е предметъ въ една здрава рѫка, този човѣкъ нѣма да почувствува никаква болка. Даже ще почувствува една приятность, че има единъ предметъ въ рѫката си. Ако поставите единъ предметъ въ една рѫка, която е обѣлена, на която кожата е обѣлена, има рана, той ще почувствува болка. Всѣки човѣкъ, който казва, че не може да обича, кожата му се охлузва. Всѣки, който казва че обича, неговата кожа се възстановява и животътъ му става приятенъ.

 

Да обясня малко, едно малко обяснение. Единъ младъ момъкъ отъ княжеска фамилия, нѣкѫде въ Европа се е случило. Може би въ Франция, може би въ Англия, може въ Германия, може би въ Америка, но се е случило. Влюбва се въ една красива мома пакъ отъ княжеска фамилия. Но единъ день той се усъмнилъ, че тя обича другиго. Но понеже билъ много благороденъ, за да не й създаде неприятность, казалъ: “Нека си обича другиго, но азъ нѣма защо да живѣя.” Намислилъ да се хвърли въ рѣката и да се удави. И тръгналъ по пѫтя да иде на екскурзия. Защото въ тази мѣстность имало една голѣма рѣка, въ която той можело да се удави, тъй както той мислилъ. Дошълъ до брѣга и гледа рѣката бистра, обръща се назадъ, гледа че тя идва. Тя идва и му пришепва нѣщо на ухото. Той се засмѣлъ и се върналъ, не се удавилъ. Какво му е казала тя? Питали го: “Какво ти каза момата?” “Каза ми, че ако влѣзна въ водата безъ да я обичамъ, ще ме изхвърли навънка. И рѣката ми каза, че тя обича да влиза, а не обича хората въ нея да влизатъ.” Азъ да ви кажа сега, какво му казала момата. -“Азъ ви обичамъ. Не съмъ обичала другиго освенъ васъ и за бѫдеще нѣма да обичамъ.” Какво е казалъ момъкътъ тогава? “Азъ, казва той, ще изправя своята погрѣшка, пъкъ азъ ще обичамъ отъ сега нататъкъ всички.”

 

И всички хора страдатъ отъ сѫщата болѣсть. Всички мислятъ, че Богъ не ги обича и отиватъ да се давятъ. Слънцето, тази сутринь изгрѣ и каза: “Богъ ви обича! Затова азъ дойдохъ да ви кажа, че Богъ ви обича, ако не ви обичаше, азъ не бихъ дошълъ.”

 

Сега нѣма да ви кажа, да се не съмнявате. Извадете сами съмнението вънка отъ себе си. Не се давете въ съмнението си. Защото всѣки човѣкъ, който не вѣрва, се дави въ съмнението. Богъ има три дъщери въ свѣта. Първата дъщеря е Надеждата на физическия свѣтъ. Всѣки, който иска да забогатее, той трѣбва да се запознае съ тази дъщеря - Надеждата на земята. Отъ нея зависи всичко. Втората дъщеря е Вѣрата. Всеки, който иска умътъ му да просвѣтне, да добие знание, трѣбва да се запознае съ дъщерята Вѣра. Третата дъщеря е Любовьта, която живѣе въ Божествения свѣтъ. Всѣки, които иска да добие живота, вѣчния животъ, той трѣбва да се запознае съ дъщерята Любовь.

 

Сега има единъ стихъ, който казва: “Това е животъ вѣченъ да познаятъ Тебе Единнаго Истинаго Бога.” И рекохъ, въ новия животъ запознайте се, надѣвайте се съ тази, която се надѣва; вѣрвайте съ тази, която вѣрва; любете съ тази, която люби. Това е Вѣчниятъ Животъ!

 

Отче нашъ

 

7 ч.с.

 

12 недѣлно утринно слово 13 августъ 1939 г., 5 ч.с.

Рила, Второто езеро на върха

при палатката на Учителя.

 

(На третото езеро упражненията! Отлично време, слънце и много гости отъ чужбина.)



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Administrators
  • 2243 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:17

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Вѣчниятъ животъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt