Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_11 Господарь и слуга / Служене

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 03:04

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ГОСПОДАРЬ И СЛУГА

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

 

Ще ви прочета глава на мъглявата любовь.

 

Азъ наричамъ мъглява любовь неразбраната любовь. Мъглявата любовь е както днесъ, времето е облачно. И да искаме да видимъ Слънцето, не може да го видимъ.

 

Ще прочета 13-а глава отъ посланието къмъ Коринтянитѣ.

 

Значи ако имаме всичкото знание, а Любовь нѣмаме, ще сме мечъ що звънти и кимвалъ, що дрънка. Любовьта дълготърпи. Търпението е на физическото поле. Любовьта е благосклонна. Любовьта не завижда, не се превъзнася. Когато нѣкой отпадне, мисли, че е загубилъ любовьта си. Любовьта никога не отпада, значи отпадне ли, не е имало тази Любовь. Има едно небе, което не се засѣнчва отъ облаци. То е Божественото. Никакви облаци нѣма тамъ.

 

Да имаме едно малко размишление.

 

Сега може да видите малко червена любовь. (На изтокъ подъ облацитѣ Слънцето е огрѣло полето съ червенъ цвѣтъ.)

 

Сега ще ви дамъ само нѣколко правила. Не трѣбва да правите погрѣшката на онзи виртуозъ, който отишълъ въ Парижъ. Единъ виртуозъ отива въ Парижъ да даде единъ концертъ. Събира се много голѣма публика да го слуша. Той така се захласналъ въ свиренето, свирилъ толкозъ дълго, че публиката се уморила да го слуша и напуснала залата. Найпосле останалъ само служительтъ въ театъра, който иде съ ключа и казва: “Господине, когато свършите, заключете салона.” Сега може да попитате, защо свирилъ толкозъ дълго време. Да покаже, че много знае да свири. Питамъ: ако вие сте на такъвъ дълъгъ концертъ отъ 5-6 часа, втори пѫть ще идете ли? Често сегашнитѣ вѣрващи току цитиратъ, така е казалъ апостолъ Павелъ, така е казалъ Христосъ, еди кой си светия. Всички много добре сѫ казали, но тия светии свириха много кратко. Говориха много кратко, говориха много малко и вършиха повече работа, пъкъ сегашнитѣ се отли[ ча]ватъ съ това, говорятъ повече, вършатъ по-малко. Едно време светиитѣ ядѣха много малко, постѣха. Светии имаше, които въ седмицата взимаха само по единъ обѣдъ. По единъ обѣдъ въ седмицата, значи въ месеца четири обѣда. Сега по три пѫти на денъ ядемъ и въ месеца взимаме 90 обѣда и при това имаме извънредни закуски. И по една закуска на день, значи 120 пѫти въ месеца ядемъ.

 

Питамъ въ материалистическо отношение каква е разликата? Светиитѣ взимаха за месецъ четири обѣда, а ние взимаме 120 обѣда. Кой харчи повече? Ние сме много разточителни. 120 обѣда по една английска лира, 120 английски лири разходъ, а светиитѣ - четири лири. Тогава светиитѣ работиха повече, взимаха по-малко. Онзи, който много яде, много разточава, малко работи, пъкъ 120 лири да му плащатъ на месецъ само за ядене. Питамъ сега: кой е по-уменъ светиитѣ ли или съвременнитѣ хора, които не сѫ светии? Казва: “Азъ не съмъ светия.” Именно свѣтътъ страда, защото хората не сѫ светии. Ако всички бѣха светии, свѣтътъ щѣше да се оправи. Влизашъ въ единъ домъ, каратъ се двама мѫжъ и жена. Защо се каратъ? - Защото не сѫ светии. Влизашъ въ една църква, двама свещеници се каратъ, защо? - Защото не сѫ светии. Двама вѣрващи се каратъ, защо? - Защото не сѫ светии.

 

Сега турили една теория, казватъ, че имало еволюция. Като се каратъ хората, съ караница се възпитаватъ, ставатъ по-добри. Турцитѣ казватъ : “Ола белиръ.”

 

Единъ отъ турскитѣ султани далъ едно обявление, че ще даде награда на онзи, който му каже една сѫщинска лъжа. Ще му плати за лъжата. Започнали да се изреждатъ, да го лъжатъ. Турцитѣ ги казватъ “масали”. Ще каже нѣкой нѣщо съ нѣкаква вѣроятность. Иде единъ и носи едно кокошо яйце и казва на султана: “Майка ми тури това яйце подъ квачката и като го измѫти, излѣзе цѣла камила.” Турчинътъ казва: “Може да стане, Божа работа.” Иде единъ и носи единъ косъмъ отъ брадата на баща си и казва: “Този косъмъ е отъ брадата на баща ми и когато султанътъ воюваше съ московеца, като го тури на Дунава, мостъ стана и московцитѣ минаха.” Казва: “Ола белиръ.” Нареждали се разни и му казватъ, но султанътъ не ги признава за лъжи. Най-после идатъ двама хамали и носятъ единъ голѣмъ кюпъ, който събиралъ 500-600 кила вода. Казва му турчинътъ: “Баща ми, въ време на войната съ московеца, зае пари на заемъ на твоя баща, султана - този кюпъ съ пари. Казва: “Това е една лъжа.” Ако каже, че може да бѫде, трѣбва да плати дълга на баща си. Питамъ, защо султанътъ искалъ да му кажатъ една лъжа, сѫщинска лъжа?

 

Ние всички страдаме. Въ лъжата се съдържа нѣщо, което не е вѣрно. Ти казвашъ: “Азъ съмъ господарь на себе си.” Вѣрно ли е това? Ако си господарь на себе си, ти трѣбва да бѫдешъ най-умния човѣкъ, здравъ - да не страдашъ, да бѫдешъ независимъ. Щомъ си зависимъ, ти не може да бѫдешъ господарь. Казвашъ: “Азъ съмъ слуга.” И това не е вѣрно. Понеже ако бѣше вѣрно, ти не трѣбваше да се нуждаешъ отъ другитѣ да ти слугуватъ. Ако си отъ онѣзи, които знаятъ да слугуватъ, ти нѣма да имашъ нужда отъ слугуването на другитѣ хора. Следователно нали когато единъ лѣкаръ отива да помага нѣкому, той става слуга на болния. Но болниятъ трѣбва да се разболѣе. За бѫдеще, когато ти отивашъ да слугувашъ нѣкому, ти трѣбва да слугувашъ отъ любовь. Отъ Невидимия свѣтъ слугуватъ нѣкому отъ любовь. Безъ любовь никой никому не слугува. Единствено слугуването въ свѣта става по закона на любовьта. То е заплатата.

 

Сега, когато хората слугуватъ съ заплата, даватъ ти повече пари - повече слугувашъ; даватъ ти по-малко пари по-малко слугувашъ. Даватъ ти по-малко пари - по-малко учишъ; даватъ ти повече пари - повече учишъ. Плащатъ ти по-малко - по-малко говоришъ; плащатъ ти повече - повече говоришъ. Този законъ е вѣренъ и въ духовния свѣтъ. Който много те обича, много му слугувашъ. Който малко те обича, малко му слугувашъ. После и господаруването е по закона на любовьта. Който много те обича, много му господарувашъ; който малко те обича, малко му господарувашъ. Който никакъ не те обича, никакъ не му господарувашъ. Който никакъ не те обича, никакъ не му слугувашъ. Това сѫ сега максими. Очаквате, какъ може да се поправи животът ти въ свѣта. Сѫщиятъ законъ е: Ти, ако не обичашъ Бога, Богъ на тебе не ти слугува. Нали казва Христосъ: “Синъ человѣчески не дойде да му слугуватъ, но да послужи.”

 

Всички вие, които се оплаквате въ свѣта, всички се оплаквате, че страдате отъ нѣщо. Защо идатъ вашитѣ страдания? Страданията идатъ отъ две нѣща: отъ господаритѣ и отъ слугитѣ. Господаритѣ и слугитѣ сѫ създали всичкитѣ страдания. Ти страдашъ, понеже нѣма кой да ти слугува. Боленъ си страдашъ, понеже нѣма кой да ти служи. Ти страдашъ, понеже имашъ господарь, който те ограничилъ, не те оставя свободно да мислишъ. Ти страдашъ, понеже си слуга и господарьтъ не те оставя свободно да постѫпвашъ, навсѣкѫде ще ти тури ограничение.

 

Сега да допуснемъ, че това става въ външния свѣтъ. Но, когато въ себе си човѣкъ се безпокои, кой е причината? Ако ти се смущавашъ, че нѣкои хора сѫ казали нѣщо лошо за тебе, ти страдашъ, понеже си чулъ. Ако бѣше глухъ, щѣше ли да се смущавашъ? Ти се смущавашъ, че си видѣлъ нѣщо, но ако бѣше слѣпъ, щѣше ли да се смущавашъ? Или страдашъ, защото си ялъ нѣщо, не си сдъвкалъ добре храната. Ако нѣмаше уста, щѣше ли да се смущавашъ? Сега кое е подобре, защо трѣбва да страдаме? Ти имашъ уста, но тази уста ти носи страдания, още не се е научила устата ти. Трѣбва да имашъ една учена уста, която дълготърпи, която е благосклонна, която не завижда. Устата много завижда. Като дадешъ ядене въ чинии на две деца, то гледа въ чинията на другото и се сърди, ако на другото дете е дадено повече ядене. То даже и половината отъ това ядене не може да изяде. Гледайте съвременния свѣтъ, той толкозъ провизии иматъ, цѣла година не могатъ да ги изядатъ, мислятъ, че нѣма да имъ стигнатъ. Други иматъ за сто години да ядатъ и пакъ мислятъ, че нѣма да имъ стигнатъ. Нѣкои иматъ единъ милионъ, два милиона, сто милиона и мислятъ, че пакъ нѣма да имъ стигнатъ.

 

Въ времето на коронацията на Кралица Виктория или Едуардъ единъ английски милионеръ отъ Австралия, който отивалъ за коронацията и който ималъ 350 милиона лири стерлинги, се хвърлилъ въ морето, понеже мислилъ, че паритѣ му нѣма да му стигнатъ. Всички вие, които ме слушате, сте толкозъ богати. Колко струва вашиятъ умъ? Знаете ли колко струва вашето сърце? Знаете ли колко струва вашето тѣло? Има известни нишки въ вашия организъмъ, които сѫ донесени отъ толкова далече отъ пространството, че даже една нишка струва единъ милиардъ да се направи на онѣзи сѫщества. Вие имате едно тѣло, което струва милиарди, вие гледате на себе си и мислите, че нищо нѣмате. Когато човѣкъ загуби тѣлото си, тогава вижда какво грамадно богатство изгубилъ. Ако се освободите отъ физическото тѣло, физическиятъ свѣтъ ще се затвори за васъ. Всичкитѣ нѣща въ физическия свѣтъ нѣма да струватъ нищо, благодарение на тѣлото, което ни е дадено, тѣ сѫ ценни.

 

Сега всички отъ васъ искате да бѫдете щастливи. Въ ума си имате нѣщо, търсите щастието нѣкѫде, дето го нѣма. Вие мислите, че като станете ученъ човѣкъ, вие ще бѫдете щастливи. Вие мислите, че като станете богатъ човѣкъ, ще бѫдете щастливи. Вие мислите, че ако сте силенъ, ако сте красивъ, ще бѫдете щастливи. Всички тия нѣща сѫ вѣроятни само външно. При това вие сте заблудени, вие сте богати и не съзнавате, че сте богати, търсите вашето богатство отвънъ. Всички знаете, че въ Бога живѣемъ и се движимъ и сѫществуваме. Проповѣдницитѣ досега цитиратъ стиха: “Въ Бога живѣемъ и се движимъ и сѫществуваме. Богъ е Любовь.” Богъ е Любовь и при това ние страдаме. Какъ е възможно човѣкъ да живѣе въ Бога и да страда, да бѫде недоволенъ? Казваме, че любимъ Бога. Какъ е възможно човѣкъ да люби Бога и да бѫде нещастенъ. Отъ недоимъка на Любовьта човѣкъ страда. Павелъ схваща, че човѣкъ всичко може да има, ако любовь нѣма, той ще бѫде като нѣкой неодушевенъ предметъ.

 

Едно правило ви трѣбва. Трѣбва да знаете, че онова богатство, което ви е далъ, да се върнете съ ума си, съ сърцето си, съ душата си, съ духа си, съ тѣлото си при Бога и да Му благодарите. Като погледнешъ рѫката си, да благодаришъ на Бога. Като пипнешъ ухото си, да благодаришъ на Бога. Като пипнешъ устата си, да благодаришъ на Бога, като пипнешъ носа си, веждитѣ си, за всичко да благодаришъ на Бога. Да благодаришъ на Бога за сърцето си, да благодаришъ на Бога за ума си, за душата си, за духа си, за всичко онова, което Богъ ти е далъ. Това е новото учение. Който може да повѣрва въ любовьта, той ще се освободи отъ всичко. Той ще се освободи, както змията се освобождава отъ своята стара кожа. Ще дойде до едно мѣсто, дето кожата ще се изхлузи, ще остане новата кожа. Стара кожа азъ наричамъ всички наши недоволства, недоразумения, караници. Човѣкъ и съ себе си се кара. Казва на себе си: “Колко невежа съмъ, колко простъ съмъ, това не можахъ да използувамъ.”

 

Кой е недоволенъ и кой е ученъ? Единиятъ е господарь и другиятъ е слуга. Господарьтъ се кара на слугата, че той това не направилъ. Слугата казва: “Ти не ми плати.” Господарьтъ и слугата се каратъ вѫтре. Сега виждали ли сте вашия слуга? Гледали ли сте вашия слуга? Може ли да нарисувашъ себе си като слуга и като господарь. Сега, когато си господарь, изпъчишъ се, вземешъ една поза, важенъ си. Станешъ слуга, свиешъ се. Азъ това наричамъ актьорство на сцената. Ти вече играешъ ролята като господарь. Нѣкой пѫть има роля на царь, написалъ нѣкой и ти се обличашъ като царь, съ корона, съ венецъ, съ мантия на сцената играешъ, мислишъ, че си царь. Ти се вълнувашъ. Колко ти плащатъ за една вечерь да играешъ на сцената. Доста голѣма сума плащатъ.

 

Да ви приведа единъ примѣръ. Нѣкой ангажиралъ Аделина Пате да пѣе въ една опера. Понеже тя знаела, че онзи директоръ не обичалъ да плаща, публиката дошла въ театъра, рѫкоплѣска, а тя си обула само едната обувка и седи съ единъ кракъ необутъ. Като й плаща 25 хиляди, тя обува и другия кракъ и излиза да пѣе. Пѣе защо? Защото й дали 25 хиляди лева да си обуе обувката. Рекохъ, всички ние, които пѣемъ, каквото и да правите въ свѣта, все ви плащатъ. То не е лошо, то е хубаво. Ако тя не бѣше направила тъй, азъ не щѣхъ да ви говоря. Азъ я похвалявамъ, че малко го попекла. Този директоръ да плати, понеже той иска да я използува. Тя казва: “Тогава и азъ ще те използувамъ.” Нѣкой казва сега: “Ти не ме обичашъ.” - Плати 25 хиляди лева, да видишъ какъ ще те обичамъ.

 

И втори примѣръ ще ви приведа за Аделина Пате. Доста примѣри има за нея. Отива веднъжъ въ Ню-Йоркъ, не познава никого, трѣбвало да изтегли една крупна сума, не я познаватъ, казва: “Дайте си свидетелството, че сте Аделина Пате.” Тя се спира въ пощата и започва да пѣе. Директорътъ казва: “Дайте й паритѣ!” Изпѣва една пѣсенъ и й даватъ паритѣ. Пакъ пѣе за 25 хиляди лева. Онзи не й дава паритѣ, защото нейнитѣ билети сѫ много скѫпи въ театъра, тя трѣбва да пѣе, за да й дадатъ паритѣ. Първиятъ пѫть, за да тури едната си обувка, директорътъ трѣбваше да й даде 25 хиляди. Втория примѣръ този директоръ въ пощата, той е сѫщиятъ директоръ, казва: “Не си Аделина Пате”, трѣбва да пѣе безъ 25 хиляди. Втория пѫть този директоръ въ пощата, той е сѫщия, казва: “Не си Аделина Пате, трѣбва да пѣешъ безъ 25 хиляди.” Рекохъ, когато пѣете преди да сте си обули обувката, на мѣсто е, защото пари ще вземете, второто когато пѣете, че ви даватъ паритѣ, кое по-хубаво? Хубаво пѣе, тя казва, че за да тури обувката си: “Енергията, която ще употрѣбя, струва 25 хиляди.” Директорътъ трѣбва да плати, за да дойде тази енергия, да си обуе обувката. Директорътъ на пощата казва: “Азъ, за да заповѣдамъ да ти платятъ, трѣбва да пѣешъ, да покажешъ, че може да пѣешъ, за да вземешъ 25 хиляди.” Тя пакъ пѣе.

 

Сега ще ви наведа на онзи Божественъ законъ: Всички хора, трѣбва да бѫдатъ съвършени. Съвършенството човѣкъ може да го придобие само въ Любовьта. Ние живѣемъ въ Любовьта и трѣбва да възприемемъ всичко онова, което Богъ е създалъ и да нѣмаме две мнения за живота. Сега ние за единъ човѣкъ пренебрѣгваме Божията Любовь. Вземете една дъщеря, за единъ свой възлюбленъ мисли, че ще бѫде щастлива, напуща бащиния си домъ. Отива съ единъ непознатъ, който й казва, че е нейнъ възлюбенъ. Може да е. По какво ще познаешъ единъ човѣкъ възлюбленъ ли е? По два начина може да го познаешъ. Ако може едновременно да ти стане слуга и да ти стане господарь, той е твой възлюбленъ. И едновременно, ако ти може да му станешъ слуга и да му бъдешъ господарь, вие сте единъ за другъ. Но щомъ той не може да ти стане слуга и господарь и щомъ ти не може да му станешъ слуга и господарь, вие не сте единъ за другъ.

 

Сега ще ми кажете: “Какъ да го разбираме?” Вечерно време нѣма да ходишъ да копаешъ на нивата. Въ мрачната нощь, когато има отвънъ 25 градуса студъ, нѣма да ходишъ да копаешъ на нивата. Когато нѣмашъ нито петь пари въ джоба на гостилница нѣма да ходишъ да ядешъ. Когато нѣмашъ петъ пари въ джоба, хубави дрехи нѣма да туряшъ на гърба. Когато нѣмашъ петь пари въ джоба, въ отлични апартаменти нѣма да живеешъ. Значи, когато деньтъ е свѣтълъ, ходи да работишъ. Когато деньтъ е топълъ, иди да работишъ. Когато имашъ всички благоприятни условия, иди да работишъ. Или казано въ новото разбиране - върши всѣка работа съ любовь, съ любовь и отъ любовь. Отъ Бога и за Бога, от себе си и за себе си, отъ ближния и за ближиния си.

 

Тази е много неразбрана работа. Запримѣръ има нѣща, които хората разбиратъ, има нѣща, които не разбиратъ. Вземете сега ще ви приведа единъ примѣръ. Запримѣръ въ козметика[ та] могатъ да направятъ лицето си много красиво, червеничко, бѣличко, бръчкитѣ да ги нѣма. Но това е външна козметика. Ако имъ кажешъ отъ вѫтре да се подмладятъ, не знаятъ. Отвънъ знаятъ да се подмладяватъ, отвѫтре не могатъ. Знание ли е това? Козметиката е само за единъ день. Сутриньта като туришъ, вечерь като се измиешъ, пакъ наново трѣбва. Тъй щото въ годината 360 пѫти трѣбва да се подмладявашъ, да туряшъ козметика. Не е лошо, хубаво е, но знаете колко трѣбва да платишъ, да ти турятъ козметика. Ходили ли сте въ Париж, да знаете колко взематъ, ако не знаешъ, ако трѣбва отвънъ да те гримиратъ. Азъ ги похвалявамъ.

 

Единъ младъ момъкъ се подигравалъ съ една стара баба, не българска, но парижка, французка подигравка, много деликатна, тъй фина, едва да я намеришъ. Тя решила да си отмъсти на този младъ момъкъ. Съ козметика поправила лицето си на една млада мома и започнала да му хвърля такива много любвеобилни очи, усмивки, това-онова и той се влюбилъ. Загорява сърцето му, пише писма, че не може да живѣе безъ нея и най-после тя се съгласява да се оженятъ. Оженватъ се. Вечерьта, като влиза вѫтре той мисли, че е щастливъ. Тя, за да му покаже, снема козметиката, снема зѫбитѣ, всичко изкуствено. Като видѣлъ това, излиза изъ стаята навънъ, да го нѣма.

 

Азъ ви привеждамъ единъ примеръ. Туй е съ насъ. Всички хора ще видятъ своитѣ заблуждения. Въ края на краищата ще видятъ, че за стара баба са оженени. Старата баба, това е живота на плътьта. Единъ день, като видятъ колко е грозна, ще избѣгатъ изъ стаята навънъ. Нѣма да ни има тамъ. Рекохъ, човѣкъ като не търпи, става нервенъ. Като не е благосклоненъ, той създава своето нещастие. Като завижда, създава положителното въ свѣта. Виждате, че изтокътъ е свободенъ отъ мъглитѣ. Около насъ е само тази мъгла. То сме ние. Ние сами на себе си препятствуваме да видимъ истината. Надалече Слънцето грѣе. Колко е хубаво и красиво. Който е художникъ една хубава картина е това. Азъ, ако имахъ време и ако знаехъ, щѣхъ да си взема четката. Пъкъ ще я нарисувамъ.

 

Сега ви казвамъ две нѣща: Благодарете на Бога за всичкитѣ страдания. Благодарете на Бога за всичкитѣ ваши радости. Благодарете на Бога за всичката ваша сиромашия, благодарете на Бога за всичкото ваше богатство. Благодарете на Бога за всичкото ваше невежество, което имате. Благодарете за знанието, за всичко Му благодарете. Вие считате, че сте невежи. Въ невежеството е скрито знанието. И въ знанието е скрито невежеството. Въ сиромашията е скрито богатството и въ богатството е скрита сиромашията. Сиромашията това е слугата, богатството това е господаря. И двамата, като се събератъ на едно мѣсто, отъ господаря - капитала, отъ слугата - работата, тогава работата върви. Настоящето е богатство, миналото е сиромашия. Настоящата сиромашия ще бѫде бѫдещето богатство, настоящето невежество ще бѫде бѫдещото знание. Сегашното знание е миналото невежество.

 

Понеже живѣете въ Бога, научете се на новото въ свѣта. Тази глава азъ я наричамъ главата на мъглявата любовь. Имате зазоряване, имате и мъглява любовь. Надъ васъ има нѣщо както тази мъгла. Въ всѣки едного отъ васъ е тази мъгла. Колко е тази мъгла нагоре? - На два километра, надъ три километра е ясно. Отдолу подъ три километра е, има мъгла. Сега туй е дълготърпението. Трѣбва да търпишъ, че се лишавашъ отъ слънчевата свѣтлина. Пъкъ трѣбва да бѫдешъ благосклоненъ. Мъглата казва: “Почакайте да се постоплимъ, ще бѫдете добри ние да се постоплимъ, после ние ще отсѫпимъ, пъкъ вие ще се топлите.” Може да се разсърди мъглата, ще започне да плаче. Снощи колко плакаха. Казватъ: “Позволете на нашитѣ ученици ни[е] днесъ да се погрѣемъ, вие отдолу да почакате.” Рекохъ, тъй да бѫде. Вие сега може да мислите, може ли човѣкъ да се разговаря с мъглата. Тѣ сѫ все сѫщества разумни, които сѫ дошли. Днесъ сѫ дошли на екскурзия, идатъ тѣ отъ невидимия свѣтъ на екскурзия на планината. Екскурзианти сѫ, искатъ да видятъ Слънцето какъ изгрѣва, другъ пѫть не сѫ го виждали. Казватъ: “Ще оставимъ една малка врата, безъ да видите слънцето, само свѣтлината ще видите.” Днесъ трѣбва да се радваме въ тѣхната радость.

 

На голѣма почитъ сте. Когато се даваше на Мойсея закона, планината бѣше обвита съ такава мъгла долу и Богъ даваше закона на Мойсея. Сега ви се дава единъ законъ безъ гърмотевици - законътъ на Любовьта. Законъ се дава. Безъ Любовь - подъ мъглитѣ, съ Любовь - надъ мъглитѣ. Безъ Любовь - въ сиромашията, съ Любовь - надъ сиромашията, въ богатството. Безъ Любовь - въ болестьта, съ Любовь - надъ болестьта, въ здравето отгоре.

 

Рекохъ, единствениятъ законъ, съ който трѣбва да служите на Бога, е Любовьта. Любовьта никога не отпада. Имайте тогава пълна вѣра, пълна надежда и Любовь въ Бога и всички ваши копнежи, които имате изведнъжъ нѣма да се постигнатъ, но имате велико бѫдеще. Ще видите онази велика благость, която Богъ приготвилъ заради васъ.

 

Гледайте добре да посрещнете сѫботата. Сѫботата е день на Любовьта.

 

Отче нашъ

 

Беседа държана на 11 августъ 1939 г.

Молитвения връхъ

Петъкъ, 5 ч.с.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:14

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Служене







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt