Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_06 Постоянното въ живота

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 02:54

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ПОСТОЯННОТО ВЪ ЖИВОТА*

 

Сѫществуватъ два вида прояви въ живота: неизмѣнни или постоянни и измѣнни или непостоянни. Когато изучаватъ човѣшкия характеръ, ученитѣ намиратъ и двата вида прояви въ човѣка. Тѣ знаятъ причинитѣ за тѣзи прояви. Сѫщевременно тѣ знаятъ и мѣстата на центроветѣ, които сѫ свързани съ тия прояви. Запримѣръ, на вѫтрешната часть на пръститѣ въ човѣшката рѫка има особени гънки, особени линии, които мѫчно се измѣнятъ. У нѣкои хора тия линии се завиватъ въ видъ на спирала, на охлювъ и т.н. По тѣхъ се познава характера на човѣка. Криминалната психология използува тия линии за откриване на престѫпницитѣ. Тѣ взимат печатъ отъ палеца на престѫпника и така откриватъ престѫплението му. Вмѣсто подписъ, както правятъ сега, въ старо време хората сѫ се подписвали съ печатъ отъ своя палецъ. Този подписъ е по-постояненъ отъ сегашния. Сегашниятъ подписъ може да се фалшифицира, но печатътъ на палеца - никога.

 

Като говоримъ за постоянни и непостоянни нѣща въ живота, имаме предъ видъ устойчивостьта и неустойчивостьта на нѣщата. Устойчивостьта на нѣщата се дължи на постояннитѣ величини, а неустойчивостъта - на непостояннитѣ. Устойчивата, постоянна величина е единица, съ която мѣримъ нѣщата. Ние наричаме тази единица мѣрка - “право”. Всѣка човѣшка мисъль, всѣко човѣшко чувство и всѣка човѣшка постѫпка, които отговарятъ на тази единица, сѫ добри. Не отговарятъ ли на единицата мѣрка, тѣ не сѫ добри. Значи въ живота има единица мѣрка, съ която се измѣрватъ нѣщата. Тя опредѣля, кое е добро и кое - зло. Добро е онова, което дава условия на човѣка да расте; добро е онова, което дава просторъ на човѣшкия умъ да се развива. Доброто внася свѣтлина въ човѣшкия умъ. Добро е онова, което дава условия на човѣшкото сърдце да се прояви. Доброто внася топлина въ човѣшкото сърдце. Свѣтлината и топлината, които доброто внася въ ума и въ сърдцето на човѣка, се казватъ: “свѣтлина и топлина на доброто”. Тѣ представятъ обективната страна на живота. Когато Божествената свѣтлина отсѫтствува, човѣкъ винаги прави погрѣшки. Той не може правилно да разсѫждава. Когато Божествената топлина отсѫтствува, човѣкъ всѣкога боледува.

 

Мнозина искатъ да бѫдатъ здрави, богати и красиви. Здраве, богатство и красота сѫ синоними. Който е здравъ, той е едновременно богатъ и красивъ. Обаче, човѣкъ може да бѫде здравъ само при известни условия. Следователно човѣкъ може да бѫде здравъ и богатъ, само ако има чистъ въздухъ, чиста храна и хигиенично жилище. Нѣма ли тѣзи основни условия, той не може да бѫде здравъ. Истински здравиятъ човѣкъ е здравъ въ физическо, въ умствено и въ сърдечно отношение. За да бѫде умствено здравъ, човѣкъ трѣбва да има устойчиви и положителни мисли, да не се безпокои за дребни нѣща. Нѣкой се безпокои отъ мисъльта, че ще умре. Щомъ се безпокои отъ мисъльта за смъртьта, това показва, че той не знае какво нѣщо е смърть.

 

Въ единъ отъ анекдотитѣ за Настрадинъ Ходжа усмиватъ схващанията на нѣкои хора за смъртьта и за онзи свѣтъ. Единъ денъ Настрадинъ Ходжа отишълъ въ близката гора да сѣче дърва. Той се качилъ на едно дърво, стѫпилъ на единъ клонъ и започналъ да го сѣче. Въ това време единъ пѫтникъ видѣлъ Настрадинъ Ходжа на дървото и му казалъ: “Какво правишъ тукъ?” -“Дърва рѣжа.” - “Знаешъ ли, че като отрѣжешъ клона, на който си стѫпилъ, ще паднешъ на земята?” “Това не е твоя работа.” Настрадинъ Ходжа продължилъ работата си, но щомъ отсѣкълъ клона, заедно съ него и той падналъ на земята. “Чудно нѣщо! Точно така излѣзе, както каза пѫтникътъ. Щомъ знае, че ще падна отъ дървото, той ще знае, кога ще умра.” Настрадинъ Ходжа стигналъ пѫтника и му казалъ: “Като знаешъ толкова много, я ми кажи кога ще умра?” -“Следъ три деня.” Настрадинъ Ходжа отишълъ у дома си и казалъ на жена си: “Жена, знаешъ ли, че следъ три деня ще умра?” Жена му го изслушала, но нищо не отговорила. Той взелъ торбичката си въ рѫка, простилъ се съ жена си и съ децата си и излѣзълъ вънъ отъ града, въ подножието на близката планина. Тамъ, на една полянка, подъ една круша, той си изкопалъ гробъ и легналъ въ него. Отъ време на време отъ дървото падали круши, съ които той разхлаждалъ устата си и си мислѣлъ: “Ако това е смъртьта, не е страшна. Лежиш подъ крушата и ядешъ круши.” Така изминали два дни. На третия день той чулъ около себе си голѣмъ шумъ. Дигналъ главата си да види какво става. Той видѣлъ нѣколко камилари съ камили, натоварени съ грънци. Като видѣли, че човѣкъ подалъ главата си отъ земята, камилитѣ се уплашили и хукнали да бѣгатъ. Въ бѣгането си тѣ изпочупили много грънци. Недоволни отъ това, камиларитѣ хванали Настрадинъ Ходжа и го набили добре. Тогава той излѣзълъ отъ гроба и тръгналъ за дома си. Като видѣлъ жена си, той казалъ: “Жена, върнахъ се вече отъ онзи свѣтъ.” -“Какво има тамъ?” -“Докато крушитѣ падаха отъ дървото и се разхлаждахъ съ тѣхъ, добре бѣше. Ако така се умира, нищо лошо нѣма въ смъртьта. Но, когато дойдоха камиларитѣ и ме набиха, положението се влоши. Не струва съ бой да отидешъ на онзи свѣтъ.”

 

Смѣшни сѫ разсѫжденията на Настрадинъ Ходжа за онзи свѣтъ, но мнозина иматъ подобни схващания. Като се намѣрятъ предъ мѫчнотиитѣ въ живота, хората търсятъ начинъ да се освободятъ отъ тѣхъ. Ако не могатъ правилно да ги решатъ, тѣ търсятъ разрешение въ смъртьта. И тогава се създаватъ различни теории за смъртьта. Нѣкои казватъ, че смъртьта е илюзия, други казватъ, че смъртьта е сънь.

 

Какво представя съньтъ? Споредъ нѣкои съньтъ е илюзия, а споредъ други - предсказание. Сѫществуватъ разни теории за съня, но въпрѣки всички теории има случаи, когато човѣкъ сънува нѣщо, което се сбѫдва въ действителность. Единъ отъ египетскитѣ фараони сънувалъ, че отъ рѣката Нилъ излѣзли седемь тлъсти крави, а следъ тѣхъ други седемь мършави. Мършавитѣ крави изяли тлъститѣ. Фараонътъ извикалъ всички египетски мѫдреци и сънотълкуватели да изтълкуватъ съня му, но никой не могълъ. Тогава фараонътъ извадилъ Иосифа отъ тъмницата, да му разтълкува съня. Иосифъ казалъ: “Седемтѣ тлъсти крави представятъ седемь плодородни години, а седемтѣ мършави - седемь неплодородни, гладни години. Неплодороднитѣ години ще се ползуватъ отъ изобилието на плодороднитѣ.” Както изтълкувалъ съня, така се случило. Въ Египетъ настанали седемь плодородни години, а следъ тѣхъ - седемь неплодородни. Ако нѣкой сънува, че го гони змия, това показва, че въ скоро време ще срещне човѣкъ, който има характеръ на змия, и ще му причини нѣкаква неприятность. Чрезъ съня го предупреждаватъ, да знае, какъ да се справи съ този човѣкъ.

 

Преди години въ Америка се явилъ единъ професоръ, който се занимавалъ съ укротяването на звѣроветѣ. Той правилъ опити за обуздава лоши коне, които обичатъ да хапятъ. Има коне съ лошъ характеръ. Като се доближи човѣкъ до тѣхъ, тѣ хапятъ по носа, по ухото, ритатъ дето имъ падне. По едно време при професора довели единъ много лошъ конь - никой не се наемалъ да се приближи до него. Професорътъ успѣлъ да го укроти по оригиналенъ начинъ. Той заповѣдалъ да сварятъ цвекло. Следъ това хваналъ лошия конь за юздата. Въ момента, когато коньтъ се готвѣлъ да хапе, професорътъ извадилъ отъ врѣлата вода една голѣма глава варено цвекло и я пъхналъ въ устата на коня. Като направилъ това три - четири пѫти, коньтъ се отказалъ отъ обичая си да хапе.

 

Това е единъ отрицателенъ методъ за укротяване на животнитѣ, но той не е Божественъ. Често прилагатъ този методъ и къмъ човѣка. Има една разумна, Божествена страна въ живота. За да попадне въ тази область човѣкъ трѣбва да живѣе добре. Добриятъ животъ крие въ себе си условията на вѣчния животъ. Ако не искашъ скоро да умирашъ, ти трѣбва да живѣешъ добре. Ако искашъ по-скоро да умрешъ, можешъ да не живѣешъ добре. Защо трѣбва да живѣешъ добре? За да бѫдешъ силенъ по умъ, по сърдце и по воля. Съ други думи казано: Ти трѣбва да правишъ добро, за да имашъ свѣтли мисли, чувства и постѫпки. Силниятъ по умъ се отличава съ своята свѣтлина. Силниятъ по сърдце се отличава съ топлина и устойчивость на чувствата. Топлината и свѣтлината сѫ творчески сили. Човѣшкиятъ умъ не може да се просвѣти, ако нѣма свѣтлина въ себе си. Човѣшкото сърдце не може да се обработи и облагороди, ако нѣма топлина въ себе си.

 

Съвременнитѣ учени сѫ успѣли да разложатъ свѣтлината на седемь цвѣта, които съставятъ първата гама. Отъ тия седемь цвѣта нагоре има по-високи гами, съ сѫщитѣ цвѣтове, но по-фини. Ако човѣкъ концентрира ума си и се изолира отъ всички външни впечатления и се вглъби въ себе си, той ще усѣти, че потъва въ единъ гѫстъ, непроницаемъ мракъ. Следъ това въ него започва да изгрѣва, да се зазорява нѣщо, и той се намира въ свѣтлина, по-голѣма отъ физическата. Тази свѣтлина може да се разложи на сѫщитѣ седемь цвѣта, както и физическата, само че тоноветѣ й сѫ по-меки и приятни. Като излѣзете отъ концентрирането, вие пакъ ще минете през сѫщата тъмна зона. Всички хора, които умиратъ, минаватъ презъ тази тъмна зона. Безъ да е умрѣлъ човѣкъ може да се излѫчи, да отиде въ тъмната зона. Ако се излѫчва съзнателно, той пакъ може да се върне на физическия свѣтъ. Ако излѫчването става несъзнателно, човѣкъ мисли, че е умрѣлъ и не може да се върне назадъ.

 

Наскоро въ Америка се е случило нѣщо особено. Единъ индусъ правѣлъ опити да приспива хората чрезъ внушение и хипноза. Една госпожица отъ присѫтствуващитѣ на опита казала, че не вѣрва на тия работи. Индусътъ я поканилъ да направи опита съ нея, да се увѣри въ силата на внушението. Той й опредѣлилъ часъ да се яви въ хотела, дето се е установилъ. Въ уречения часъ тя се явила въ хотела. Индусътъ направилъ опита съ момата, приспалъ я, но забравилъ да й внуши времето за събуждането. Понеже му се явила нѣкаква работа, той излѣзълъ отъ хотела само за половинъ часъ. Обаче, случило се нещастие съ него: автомобилъ го прегазилъ. Тъй като индусътъ не се върналъ въ хотела, момата останала въ спящо състояние. Властьта опредѣлила голѣма сума на онзи, който може да я събуди.

 

Законъ е: Никой не може да освободи човѣка отъ онази мисъль, която той самъ си е внушилъ. Като знае това, той трѣбва да бѫде внимателенъ, да не допуща всѣкакви мисли въ ума си. Ако нѣкой допусне въ ума си мисъльта, че отъ него човѣкъ не може да стане, той започва да вѣрва въ тази мисъль и никой вече не може да му помогне. Защо трѣбва да допуща човѣкъ въ себе си мисъльта, че отъ него нищо не може да стане? Защо не допусне мисъльта, че отъ него може да стане човѣкъ? Колкото е вѣрно едното, толкова е вѣрно и другото. Защо тогава той не допуща положителната мисъль, че отъ него може да излѣзе нѣщо?

 

Помнете: много отъ мислитѣ, които минаватъ презъ вашия умъ, сѫ чужди. Мисъльта, че отъ тебе нищо не може да стане, е чужда. Богъ е създалъ човѣка, за да стане нѣщо отъ него. Всѣки човѣкъ е надаренъ съ известни дарби и сили, които трѣбва да развие. Това е негово гражданско право. Всѣки, който отнима това право на хората, той върши престѫпление. Всѣки, който отнима правото на хората да вършатъ добро, той самъ върши престѫпление. Следователно когато живѣе добре, човѣкъ върши волята Божия. Щомъ изпълнява волята Божия, той е здравъ, силенъ, богатъ.

 

Много отъ съвременнитѣ хора сѫ болни. Защо? Защото не знаятъ какъ да се ползуватъ отъ слънчевитѣ лѫчи. Слънцето съдържа всички медикаменти въ себе си. Нѣма болесть, която да не се подчинява на действието на слънчевитѣ лѫчи. За да се лѣкува човѣкъ трѣбва да прекарва слънчевитѣ лѫчи презъ известни призми. Тѣзи призми могатъ да бѫдатъ физически, а могатъ да бѫдатъ и умствени. За да може болниятъ да приеме свѣтлината отъ слънцето, тя трѣбва да мине през мозъка на нѣколко души, като презъ призма. Сѫщото става и съ свѣтлината, която приемаме отъ Слънцето. За да дойде слънчевата енергия до нашитѣ очи като свѣтлина, тя минава презъ нѣколко трансформатора. Тъй щото ние възприемаме пречупена, рефлектирана свѣтлина отъ Слънцето, а не права. По тази причина ние виждаме нѣщата относително, а не абсолютно. Ние не виждаме нѣщата такива каквито сѫ въ действителность.

 

Хората, които виждаме около себе си, не сѫ еднакви. И за тѣхъ ние имаме относителна представа. Запримѣръ срѣщате единъ човѣкъ, който има носъ дълъгъ 3 см., а широкъ - 2; другъ има носъ дълъгъ 4 см., а широкъ- 2.5; трети има носъ дълъгъ 5-6 см., а широкъ 3 см. Тѣзи хора иматъ различенъ характеръ. Характерътъ имъ се опредѣля отъ дължината и широчината на носа. Това не зависи отъ самия човѣкъ. Много поколѣния преди него сѫ работили за създаването на този носъ. Дължината на носа показва развитието на ума, а широчината - развитието на сърдцето. Значи, дължината на носа е барометъръ, който показва състоянието на ума; широчината на носа е хигрометъръ, който опредѣля състоянието на сърдцето.

 

Съвременнитѣ учени си служатъ съ барометъръ за опредѣляне на атмосферното налѣгане и хигрометъръ - за опредѣляне количеството на влагата въ въздуха. Когато налѣгането и въ барометъра, и въ хигрометъра се увеличава, непременно ще вали дъжд. Ако налѣгането въ хигрометъра не се увеличава, а въ барометъра се увеличава, ще има вѣтъръ. Като прави наблюдения надъ барометъра и хигрометъра, човѣкъ познава и най-малкитѣ промѣни на времето. Ако това е възможно да стане съ външни уреди, много по-лесно и точно може да стане съ човѣшкия носъ, който представя едновременно барометъръ и хигрометъръ. Скѫпо струва този инструментъ. Скѫпо струва носътъ, но човѣкъ не може да го оцени. Много барометри има въ човѣка. Запримѣръ колѣното е единъ добъръ барометъръ на човѣка. При най-малката промѣна на времето той чувствува въ колѣното си или въ ставитѣ нѣкѫде известна болка. Тази болка опредѣля, че ще вали дъждъ, снѣгъ, градъ. Щомъ времето започне да се подобрява и болката престава. Тъй щото дали ви боли гърло, кракъ, рѫка или друго нѣщо, ще знаете, че вашиятъ барометъръ се обажда. По този начинъ вие можете да станете пророкъ, да предсказвате времето. Ако ви боли гърлото, времето ще се развали по единъ начинъ; ако ви боли кракъ - по другъ начинъ и т.н.

 

Съвременнитѣ хора търсятъ начинъ да се освободятъ отъ своитѣ барометри. Каквото да правятъ, все ще иматъ нѣкакъвъ барометъръ въ себе си. Ако нѣматъ никаква болка, т.е. нѣматъ никакъвъ барометъръ, тогава мѣстото подъ лъжичката ще играе роля на барометъръ. Като болни или като здрави все ще имат нѣкакъвъ барометъръ. Запримѣръ забелязано е, че между промѣната на времето и човѣшкитѣ чувства има известно съотношение. Безъ нѣкаква външна причина човѣкъ изпитва известна приятность подъ лъжичката. Причината за това се крие въ подобряване на времето. Другъ пѫть човѣкъ става отъ сънь, вижда, че времето е ясно, свѣтло, а подъ лъжичката си чувствува нѣкаква тежесть. Той се пита защо му е мѫчно, търси причината за това, но нищо не разбира. Обаче, следъ нѣколко часа времето се разваля. Следъ това неразположението му изчезва. Отъ своитѣ вѫтрешни разположения и неразположения човѣкъ дохожда до правилни психологически заключения.

 

Едно семейство, състоящо се отъ шесть члена - майка, баща и четири деца, описватъ своитѣ наблюдения по отношение закона на влиянието. Тѣ сѫ забелязали следното: ако бащата е неразположенъ въ понедѣлникъ, майката е неразположена въ вторникъ, голѣмиятъ братъ - въ срѣда, голѣмата сестра - въ четвъртъкъ, малкиятъ братъ - въ петъкъ, малката сестра - въ сѫбота. Въ недѣля всички иматъ добро разположение. Цѣлото семейство е радостно. Дойде ли понедѣлникъ, дежурството започва отново. Бащата се чуди какво да прави, за да избѣгне дежурството. Казвамъ му, че щомъ забележи известно неразположение въ себе си, да вземе раницата си и да отиде на екскурзия. Изобщо почувствува ли човѣкъ нѣкакво неразположение, нека се заеме за работа, да впрегне енергията си. Законъ е: Когато се обичатъ, хората предаватъ настроенията и разположенията си единъ на други. Въ това отношение човѣкъ е предаватель и възприематель на енергии. Когато между двама души сѫществува известно подобие, тѣ взаимно си предаватъ своитѣ мисли и чувства: каквото единиятъ мисли, другиятъ ще го възприеме; каквото единиятъ чувствува - и другиятъ ще чувствува. Ако единиятъ има лошо разположение, ще предаде разположението си на другия; ако е добре разположенъ, ще предаде доброто си разположение на другия. Като знае това, човѣкъ трѣбва да търси причината на своето лошо разположение. Като намѣри причината на лошото разположение, той може да се освободи отъ него. По този начинъ човѣкъ лесно може да се справя съ своитѣ мѫчнотии.

 

Бѫдещата хигиена изисква хора съ развити чувства, по вѫтрешенъ пѫть да познаватъ каква храна да употрѣбяватъ и отде да я приематъ. Каже ли ви нѣщо отвѫтре да не ядете известна храна, или да не отивате въ известна гостилница, слушайте този гласъ. Не го ли послушате и влѣзете въ гостилницата, въ която ви се забранява да влизате, вие ще изпитате голѣмо неразположение. Вслушвайте се въ вѫтрешното си чувство, което всѣкога ви подсказва, какво да ядете, кѫде да отидете, съ кого да дружите и т.н. Има гостилничари, които не влагатъ добри енергии въ яденето. Ядете ли тѣхната храна, непременно ще се разстроите. Този законъ има приложение навсѣкѫде въ живота. Отивашъ ли въ магазинъ да купувашъ нѣщо, вслушай се въ своето вѫтрешно чувство, имашъ ли разположение къмъ човѣка, отъ когото купувашъ. Свързвашъ ли приятелство съ хората, прилагай сѫщия законъ. Свързвай приятелство съ хора, къмъ които имашъ добро разположение. Срещнешъ ли човѣкъ, който произвежда нѣкакво вѫтрешно противоречие въ тебе, не свързвай приятелство съ него. Не произвежда ли никакво противоречие въ тебе, имашъ ли разположение, свържи приятелство съ него и не се страхувай. Този човѣкъ ще остане вѣренъ презъ цѣлия ти животъ.

 

Следователно не свързвайте приятелство съ човѣкъ, който произвежда стѣгане на сърдцето и противоречие въ ума. Защо е така, не питайте и не правете опитъ да се пресилвате, да преодолявате това чувство. Ако посѣете жито на пѣсъка въ пустинята, какво ще получите? Колкото да разоравате пѣсъчната почва, житото не вирѣе въ нея. Искате ли житото да ви даде плодъ, посѣйте го въ черноземъ. Отъ хиляди години насамъ черноземътъ е обработванъ съ цель да се подобрятъ условията за добро жито.

 

Съвременнитѣ хора сѫ дошли до закона на хармонията въ живота и казватъ, че всичко трѣбва да почива на този законъ. Очаквате ли приятелство между двама души, вижте дали тѣ си хармониратъ. Искате ли да слушате музика, вижте дали хармонира съ вашето разположение. Когато твори, музикантът прилага закона на хармонията въ тоноветѣ. Ако два или повече тона не си хармониратъ, той не ги съчетава, не образува отъ тѣхъ никакви акорди. Пѣете ли, свирите ли, говорите ли, навсѣкѫде трѣбва да спазвате закона на хармонията. Безъ хармония животътъ се обезсмисля. Обаче, колкото да се стреми къмъ хармония, човѣкъ не може абсолютно да избѣгне дисхармонията. Лошитѣ хора не сѫ нищо друго, освенъ дисхармонични тонове. Ако не може абсолютно да избѣгнете дисхармоничнитѣ тонове, т.е. лошитѣ хора, вие трѣбва да знаете, кѫде да ги поставите. По отношение на добритѣ хора, тѣ сѫ тонове отъ други гами, които нѣматъ нищо общо съ тѣхъ. Дойдете ли до лошия човѣкъ, оставете го настрана, не свързвайте приятелство съ него. Нѣкой момъкъ се влюби въ една упорита мома и мисли, че ще я превъзпита, ще я настрои на гамата, въ която той пѣе и свири. Упорството е дисхармониченъ тонъ въ живота, за който се изисква особена гама. Опитвали ли сте се да превръщате дисхармоничната гама въ хармонична, да видите какъ става това превръщане?

 

Единъ българинъ страдалъ отъ жена си, понеже била много упорита. Каквото й казвалъ, тя всичко вършела наопаки. Единъ день, като вадѣла вода отъ кладенеца, той й казалъ: “Внимавай да не паднешъ вѫтре.” Тя нарочно се хвърлила въ кладенеца и не излѣзла вече оттамъ. Мѫжътъ започналъ да плаче за жена си, че го оставила самъ, съ нѣколко деца. Следъ половинъ часъ той видѣлъ да излиза отъ кладенеца единъ дяволъ, цѣлъ побѣлѣлъ. “Къде отивашъ? Защо бѣгашъ?” - “Остави се, преди единъ часъ падна въ кладенеца една жена, много нѣщо изпатихъ отъ нея - главата ми побѣлѣ.” Като чулъ, че и дяволътъ бѣга отъ жена му, мѫжътъ си казалъ: “Азъ ще се заема съ лѣкуването на хората. Щомъ дяволътъ бѣга отъ жена ми, и болеститѣ ще бѣгатъ отъ нея.” Той тръгналъ изъ града да лѣкува. Като влизалъ въ нѣкой домъ, дето имало боленъ, той сѣдалъ близо до болния, навеждалъ се до ухото му и тихо му пошепвалъ: “Жена ми иде!” Щомъ чувала тия думи, болестьта веднага напушала болния. Въ скоро време той забогатѣлъ и подобрилъ положението си.

 

Какво означава побѣляването? Бѣлиятъ цвѣтъ е здравословенъ, той е цвѣтъ на щедрость. Докато косата е черна, човѣкъ събира само въ себе си. Щомъ побѣлѣе косата му, той започва да раздава. Мнозина мислятъ, че като побѣлѣе, човѣкъ осиромашава. Не, хората съ бѣли коси сѫ много богати. Тѣ сега именно започватъ да раздаватъ. Хората съ черни коси почватъ да забогатяватъ, но докато коситѣ имъ не станатъ съвършено бѣли, не могатъ да се нарекатъ богати. Хората съ черни коси сѫ нетърпеливи, избухливи. Тѣ изразходватъ много енергия напразно. Хората съ бѣли коси сѫ кротки. Тѣ не изразходватъ енергията си напразно, защото знаятъ, че мѫчно се печели. Следователно за да поумнѣе човѣкъ, косата му трѣбва да побѣлѣе. Черниятъ цвѣтъ е цвѣтъ на възприемане и на почивка. Който иска да си почине, той трѣбва да има черенъ цвѣтъ. Затова е създадена нощьта. Нѣкой гледа на черния цвѣтъ като на зло, като носитель на нещастие. Черниятъ цвѣтъ има и добра страна. Когато иска да си почине, да приема по-малко впечатления, човѣкъ търси нощьта. Когато човѣкъ приема много впечатления, когато има много желания, косата му побѣлява. Нѣкои казватъ, че косата на човѣка побѣлява отъ много тревоги и безпокойства. Такъвъ човѣкъ побѣлява преждевременно. Значи, той е побѣлѣлъ преди на поумнѣе. Това показва, че не всички хора съ бѣли коси сѫ умни и не всички хора съ черни коси сѫ лоши.

 

И тъй, като ученици спазвайте следния законъ: Оценявайте Божественото въ себе си - своя умъ, своето сърдце, своята воля, своята душа и своя духъ. Щомъ оценява ума си, човѣкъ ще го прилага навсѣкѫде въ живота си. Чрезъ своя умъ той може да трансформира отрицателнитѣ мисли, чувства и постѫпки въ положителни. Който не може да превръща отрицателнитѣ прояви въ себе си въ положителни, той нищо не разбира отъ висша математика.

 

Въ единъ санаториумъ въ Южна Америка имало двама паралитици, болни цѣли 20 години. Като ги преглеждали, лѣкаритѣ се произнесли най-после, че сѫ неизлѣчими. Въ тази область, дето билъ санаториумътъ, се въдѣли много голѣми змии. Единъ день една отъ тия змии, голѣма боа, напуснала мѣстото, дето живѣла и тръгнала къмъ болницата, да покаже своето геройство. Хората хукнали да я гонятъ, но тя успѣла да се скрие въ стаята, дето лежали двамата паралитици. Като видѣли боата срещу тѣхъ, двамата паралитици скочили отъ леглата си и избѣгали вънъ отъ болницата. Като видѣли, че стѫпили на краката си, тѣ благодарили на боата, че влѣзла въ болницата да ги изплаши, за да разбератъ, че сѫ здрави.

 

Тъй щото, когато се намѣри предъ голѣми противоречия и неприятности, човѣкъ трѣбва да знае, че тѣ не сѫ нищо друго, освенъ благословения. Въ време на мѫчнотии и неприятности, човѣкъ се концентрира. Чрезъ страданията човѣкъ се учи и вижда, че всичко въ живота е целесъобразно. Нѣма нищо нецелесъобразно. Когато казвате, че нѣкой човѣкъ е глупавъ, а другъ уменъ, това сѫ относителни преценки. Въ природата и глупавиятъ върши важна служба. Нима сѫществуването на Ниагарския водопадъ не е целесъобразно? Като слиза отъ голѣма височина, водата на Ниагарския водопадъ пробива нѣкѫде земята, но сѫщевременно тя се използува за разумни цели. Запримѣръ, американцитѣ сѫ направили много канали, презъ които сѫ прекарали часть отъ водата на водопада. Днесъ тѣ се освѣтяватъ отъ енергията на тѣзи канали.

 

Мнозина сѫ посещавали Ниагарския водопадъ, около който се разказватъ различни истории. Двама млади американци посетили водопада и се установили въ единъ отъ близкитѣ хотели, дето хапнали и пийнали добре. Като се напили, дошла имъ идеята да се разходятъ съ лодка по единъ отъ каналитѣ. По едно време лодката се блъснала въ една канара и се разбила. Единиятъ отъ тѣхъ останалъ на счупената лодка и течението на водата го понесло надолу. Другиятъ скочилъ на канарата, дето останалъ известно време. Водата слизала отъ височината на водопада съ силенъ ревъ, а хората стояли на брѣга и не знаели, какъ да помогнатъ на младия човѣкъ. По едно време на едного отъ тѣхъ дошла идеята да хвърлятъ едно вѫже на канарата. Тѣ хвърлили на канарата едно металическо вѫже, по което младиятъ човѣкъ преминалъ водопада.

 

Другъ американецъ пожелалъ да опита мощната сила на Ниагарския водопадъ. За тази цель той купилъ една голѣма бъчва, която осмолилъ отвънъ и отвѫтре добре. Следъ това обвилъ бъчвата съ непромокаема материя, влѣзалъ въ нея и се спусналъ отъ горното течение на водата. Следъ дълго люшкане отъ водата на една и на друга страна, американецътъ стигналъ най-после на брѣга на канала и като излѣзълъ отъ бъчвата, казалъ: “Цѣлиятъ свѣтъ да ми даватъ, втори пѫть не влизамъ въ бъчва да измѣрвамъ мощьта на Ниагарския водопадъ.”

 

Съвременнитѣ хора, поради неразбиране на Божиитѣ закони сами се излагатъ на ненужни страдания, като тия американци. Има страдания, които сѫ полезни, но има ненужни, изкуствено създадени страдания, които не сѫ полезни. Дойде ли до тия страдания, човѣкъ трѣбва да ги избѣгва. За да избѣгне ненужнитѣ страдания човѣкъ трѣбва да има свѣтълъ умъ. Мнозина мислятъ, че по-разумни сѫщества отъ хората на земята нѣма. Разумни сѫщества има не само въ Слънчевата система, но и въ другитѣ системи. Сѫществата, които населяватъ другитѣ системи, сѫ по-разумни даже отъ тия на слънчевата система. Ще кажете: “Отде знаешъ това?” Представете си, че между стотина хора има единъ съ отворени очи, който вижда всичко. Той вижда чудни нѣща около себе си и говори за тѣхъ. Какъ вижда тия нѣща? Съ очитѣ си. Той има очи и вижда, а другитѣ нищо не виждатъ. И тѣ иматъ очи, но още не сѫ отворени. Единъ день, когато очитѣ имъ се отворятъ, и тѣ ще виждатъ. Всичко седи въ виждането. Било е време, когато хората сѫ виждали само три цвѣта, после - четири, петь, шесть, а днесъ виждатъ седемь цвѣта. Ще дойде день, когато тѣ ще виждатъ повече цвѣтове отъ тия, които днесъ виждатъ. Тѣ ще виждатъ цвѣтове подъ ултрачервената и надъ ултравиолетовата свѣтлина.

 

Известно е на всички, че освенъ съ физическа храна, човѣшкиятъ умъ се храни и съ особена свѣтлина, която едва сега хората изучаватъ. Безъ да познава това човѣкъ е изпитвалъ действието на тази свѣтлина. Запримѣръ нѣкой ученикъ решава една мѫчна задача, но тъмно е въ ума му, не може да я реши. Дълго време мисли върху задачата си, докато найпосле въ ума му проникне нѣкаква свѣтлина и той я реши. Значи има една свѣтлина въ свѣта, която разрешава всички мѫчнотии. Докато тази свѣтлина не проникне въ умоветѣ на хората, тѣ ще живѣятъ въ тъмнина и безъ да искатъ ще се сблъскватъ и ще се чудятъ, коя е причината за това сблъскване. Много просто. Причината за сблъскванията между хората е вѫтрешната тъмнина, която сѫществува въ тѣхнитѣ умове.

 

Сега азъ говоря за онази култура, която не носи свѣтлина на човѣчеството. Само любовьта и свѣтлината, която новата култура носи, сѫ въ състояние да направятъ нѣщата ясни. Когато влѣзе въ единъ домъ, тази свѣтлина учи хората какъ да живѣятъ братски. Домъ, въ който тази свѣтлина не влиза, е осѫденъ на голѣми раздори и недоразумения. Въ който домъ, въ което общество влѣзете днесъ, навсѣкѫде има раздори.

 

Съвременнитѣ хора се събиратъ въ общества, образуватъ градове и села, както и вие сте се събрали на планината. Защо се събиратъ хората? По две причини: или за добро или за зло. И вие сте се събрали тукъ или за добро, или за зло. Както виждате лесно се разрешава въпросътъ. Друго разрешение нѣма. Щомъ нѣщо е добро, въ всички случаи е добро; щомъ е зло, въ всички случаи е зло. Обаче, задачата на човѣка е да превърне злото въ добро. Всички хора сѫ длъжни да изучаватъ силитѣ на злото, да знаятъ какъ да ги превръщатъ, понеже и тѣ сѫ Божествени. Ето, съвременнитѣ лѣкари взиматъ една отрова въ хомеопатическа доза и съ нея лѣкуватъ известни болести. Въ дадения случай отровата представя злото. Човѣкъ трѣбва да знае, въ каква доза да употрѣби злото, за да се ползува отъ него. Вие трѣбва да разбирате злото като творческа сила въ свѣта, а не както днесъ го разбиратъ. Който не разбира законитѣ на злото, той става на пепель, т.е. разрушава се. Затова Христосъ казва: “Не се противи на злото.” Съ други думи казано: Не се бори съ злото. Който се е опиталъ да се бори съ злото, той самъ е подписалъ присѫдата си. Никой човѣкъ досега не е победилъ злото.

 

Единствената сила, която може да победи злото, е Божията Любовь. Помнете, че Богъ е между васъ, живѣе въ васъ, въ душата на всѣки човѣкъ. Като знаете това, благодарете на Бога за живота, за ума, за сърдцето, за духа и за душата, които ви е далъ. Ако искате да бѫдете щастливи, слушайте Неговия гласъ. Слънцето грѣе, вѣтърътъ вѣе, водитѣ текатъ, земята дава своитѣ плодове, майкитѣ раждатъ, бащитѣ отглеждатъ децата си, защото Богъ повелява това. Каквото Той казва, това става. Той е нареченъ Баща на всички. Всички трѣбва да изпълняватъ Неговитѣ закони и да Го обичатъ. Не казвамъ, какъ трѣбва да Го обичате. Обичайте Бога, както вие знаете да обичате; вѣрвайте въ Бога, както вие знаете да вѣрвате и нѣма да бѫдете далечъ отъ истината. Ако не обичате баща си, майка си, братъ си и сестра си и ако не вѣрвате въ тѣхъ, какъ ще обичате другитѣ и ще имъ вѣрвате? Ако не обичате близкитѣ си, вие не можете да обичате и чуждитѣ. Хранете свещени чувства първо къмъ баща си, майка си, брата си и сестра си, за да храните сѫщитѣ чувства и къмъ окрѫжаващитѣ. По този начинъ само ще дойдете до новата култура, която ще обедини всички хора.

 

Задачата на всѣки човѣкъ е да знае своето име, своето мѣсто въ цѣлото, както евреитѣ, които бѣха 12 племена, знаяха кой каква часть носи от скинията. Когато спираха на почивка, тѣ събираха частитѣ на цѣлата скиния, съединяваха ги въ едно цѣло, и тамъ се покланяха и благодарѣха на Бога. Днесъ всѣки човѣкъ казва: “Азъ нося Божественото въ себе си.” Ти носишъ часть отъ Божественото. Единъ день, когато всички хора се събератъ на едно мѣсто, и всѣки донесе своята часть, ще образуватъ новата скиния, въ която всички ще се покланятъ на Бога въ Духъ и Истина. Законътъ на Любовьта ще бѫде законъ на разбирателство. Този законъ трѣбва да се приложи още тази година. Не се ли приложи тази година, ще чакате 1999 година и ще започнете отново.

 

Помнете, че бѫдещето е за умнитѣ, за добритѣ и за силнитѣ хора. Ако не вѣрвате въ това, което сега ви казвамъ, единъ день ще повѣрвате и ще видите, че това, което ви говоря, е сто и едно на сто вѣрно. Всички хора, семейства, общества, народи, които сѫ умни, добри и силни, ще иматъ Божието благословение. Това започва отъ тази година. Дали думитѣ ми сѫ вѣрни, това ще видятъ онѣзи, които служатъ на Бога, но и онѣзи, които не Му служатъ. Въ продължение най-много на десеть години отъ днесъ всички ще провѣрятъ истинностьта на моитѣ думи. Богъ е турилъ вече закона на любовъта въ действие и които не се подчинятъ на този законъ, ще изпитатъ последствията на своето непослушание. Дойдете ли до този законъ, нѣма два пѫтя.

 

Съвременнитѣ хора се намиратъ предъ едно свѣтло бѫдеще. Всичко лошо ще изчезне. Земята коренно ще се промѣни, а заедно съ нея и луната. Богъ е приготвилъ новъ свѣтъ, нови условия за ония, които Го любятъ. Като наблюдавамъ сегашнитѣ хора, виждамъ, че тѣ едва изкарватъ прехраната си. Тѣ ходятъ отъ кѫща на кѫща да просятъ. Тѣ сѫ царски синове, но сѫ забравили това. Кой е царски синъ? Царски синъ е онзи, който служи на Любовьта, на Мѫдростьта и на Истината. Царски синъ е онзи, който служи на живота, на знанието и на свѣтлината. Царскиятъ синъ служи и на свободата.

 

Сега, желая ви да бѫдете царски синове, да бѫдете братя помежду си. Това изисква Богъ отъ всички хора. Братъ е онзи, който обича живота, знанието, свѣтлината и свободата, както за себе си, така и за другитѣ. Въ бѫдеще ще имате такава музика, отъ която умрѣлитѣ ще оживяватъ. Отъ картинитѣ на бѫдещитѣ художници мъртвитѣ ще оживяватъ. Статуитѣ на бѫдещитѣ скулптори ще възкръсяватъ хора. За да оздравѣе болниятъ, достатъчно е единъ отъ бѫдещитѣ лѣкари да мине край кѫщата му. Ако красивитѣ моми и момци на бѫдещето минатъ край хора, които се каратъ, тѣ веднага ще се примирятъ. Новитѣ хора - хората на бѫдещата култура, ще носятъ навсѣкѫде любовь, радость и веселие.

 

Хората на бѫдещето ще се отличаватъ съ голѣма сиромашия и голѣмо невежство. Тѣ ще бѫдатъ бедни отъ пороци, но богати на добродетели. Тѣ нѣма да знаятъ какво представя лъжата, кражбата, насилието. Земята ще се превърне на райска градина. Хората ще се срѣщатъ братски, съ любовь. Тѣ нѣма да говорят много. Кажатъ ли си една дума, ще се разбератъ. Коя дума е най-силна? Въ български езикъ най-силна и съдържателна е думата “благость”. Въ тази дума нѣма никакво раздвояване. Благостьта е Божествено качество.

 

Бихъ желалъ всички да бѫдете благи. Бихъ желалъ всички българи да бѫдатъ благи. Висока е топлината на думата “благость”. Тя има 35 милиона градуса топлина. Дето мине благостьта, всички противоречия се стопяватъ. Благостьта съдържа всичко въ себе си. Благостьта изключва всички слабости. Благиятъ е разуменъ, добъръ и силенъ. Той едновременно е и господарь, и слуга. Той е най-добриятъ, най-умниятъ и най-силниятъ господарь и слуга.

 

Желая ви да бѫдете благи слуги и благи господари.

 

6 августь 10 ч. пр. об.

 

------------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана от първото издание - София 1939г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt