Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_06 Свѣтлина, топлина и сила

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 02:48

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

СВѢТЛИНА, ТОПЛИНА И СИЛА

 

Небето чисто синьо.

Времето меко, слабъ вѣтъръ.

Слънцето изгрѣ в 5 и 31 часа сутринта

 

Нека всѣки тайно да прочете Отче нашъ.

Ще прочета 18 глава отъ Евангелието на Иоана.

 

“Духътъ Божи”

 

Въ свѣта има три важни работи. Всѣки, който иска да следва Божествения пѫть, или да бѫде ученикъ, да държи умътъ си, сърдцето си и волята си въ изправно положение. Щомъ маслото изтича изъ гърнето, гърнето не е здраво; щомъ водата изтича изъ шишето, шишето не е здраво. Има две опасности. През пукнатинитѣ водата изтича. И щомъ изъ шишето изтече водата, отвънъ ще се влѣе нѣщо, което е мътно. И цѣлиятъ животъ е създаденъ отъ противоречия. Вземете семейството. Майката съ любовь ражда децата, сѫщо и бащата съ любовь се отнася къмъ тѣхъ. Децата сѫ като ангелчета. Но следъ време се ражда едно недоразумение и между родителитѣ и дъщерята или сина. Може бащата или майката, или синътъ, или дъщерята да сѫ пукнати шишета. Може майката да е здрава, а бащата да е пукнатъ; или може би дъщерята да е здрава и синътъ да е пукнатъ. Но питамъ: ако допуснемъ, че всички шишета сѫ здрави и нѣма споразумение, какъ ще си го обясните? Няма споразумение между тѣхъ. Питамъ: когато двама хора се каратъ за имуществото на баща си, кѫде е причината? Причината е въ следующето. Причината седи въ това, че бащата умира. Бащата е виноватъ, че умира. Защото, ако бащата не бѣше умрѣлъ, синоветѣ не щѣха да се каратъ. Въ притчата на блудния синъ се разказва, че младиятъ синъ искалъ наследството си. И бащата го изпраща, за да не го обиди, да не мисли синътъ, че баща му е лошъ. Синъ му отива и похарчва всичко. Връща се и вижда, че баща му е правъ. И съзнава погрѣшката си. Най-първо той е мислилъ, че баща му не е толкова добъръ и че той трѣбва да бѫде свободенъ. Но щомъ се връща назадъ, бащата се примирява съ малкия синъ, а пъкъ се скарва съ голѣмия. Голѣмиятъ вижда, че бащата дава угощение на малкия си синъ и казва: “Какво има? Азъ толкова години работихъ и никакво угощение не ми даде, а сега, като дойде младиятъ, ти устрои угощение.” Баща му казва: “Защо се сърдишъ, всичко каквото имамъ е твое.”

 

Сега вие, които ме слушате, нѣкои сте отъ младитѣ синове, а нѣкои отъ старитѣ. Когато баща му даде паритѣ на младия синъ, младиятъ синъ каза, че баща му е много добъръ. И като се върна позна погрѣшката си. Голѣмиятъ синъ не призна, че баща му е правъ.

 

Сега вие искате да отидете въ свѣта да носите Новото учение. Въ какво седи Новото учение? То не е битпазарско учение. Ако отидете въ свѣта, да турите редъ и порядъкъ, да турите редъ и законность, тѣ си иматъ много по-добри закони. Тѣ си иматъ редъ. Определятъ автомобилитѣ отъ коя страна да се движатъ отъ лѣво или отъ дѣсно. После иматъ кѫщи построени, плащатъ определени данъци, иматъ си свещеници и училища, на какво ще ги учишъ? Или ако влѣзешъ въ нѣкой домъ, пакъ какво ще ги учишъ? Какъ да се обичатъ ли? Тѣ знаятъ какъ да се обичатъ. На какво ще ги учишъ? Не трѣбва да правите погрѣшката, която направи стариятъ ракъ. Стариятъ ракъ казалъ на сина си, като излѣзе изъ рѣката: “Синко, право ще вървишъ. Всички да видятъ, че право вървишъ.” Малкиятъ ракъ казалъ: “Я, ми покажи! Азъ подиръ, ти отпредъ.” Стариятъ тръгналъ и синътъ казалъ: “И азъ вървя като тебе.” На кѫде върви стариятъ ракъ: въ дѣсно или въ лѣво? Въ лѣво. Като отидешъ въ нѣкои държави, ще вървишъ въ лѣво. И като се връщаш - въ дѣсно.

 

Кое въ свѣта е криво? Погрѣшката е, когато едно благо го търсишъ за себе си, не искашъ това благо да го споде171 лятъ и другитѣ хора, ти считашъ, че ти си достойниятъ, а пъкъ другитѣ не сѫ достойни. Напримѣр вие може да спорите тази сутринь кой отъ васъ видѣлъ по-добре изгрѣва на Слънцето. Това зависи от вашитѣ очи. Художникътъ, като погледне Слънцето, другояче ще го види. Мнозина отъ васъ, които не сте художници, сте го видѣли малко по-другояче. Вие обичате Слънцето, но къмъ обѣдъ не може да го погледнете. Не е приятно да го гледашъ. И колцина може да гледате това Слънце 5 минути? Сега, отъ кѫде произтичатъ противоречията? Петъръ минаваше за единъ смѣлъ човѣкъ, който обичаше Христа. И казваше Петъръ: “Ако всички се отрекатъ отъ Тебе, азъ не!” Това казваше мощниятъ, знаменитиятъ Петъръ. И като дойдоха да го хванатъ, този смѣлчакъ извади ножъ и отсече ухото на Малха. Той не му блъсна главата, но му отсече ухото. Искаше да му каже: “Ти уменъ ли си, ти слушашъ ли, знаешъ ли кого хващашъ? Христосъ му каза: “Тури си ножа въ ножницата! Съ едно отсичане на ухото, не се оправя тази работа. Трѣбва да умре нѣкой.” Петъръ искаше съ много малко, съ едно ухо, да се уреди цѣлата война и враговетѣ да се побѣдятъ. Христосъ казва: “Не, единъ трѣбва да умре най-малко въ една война. И ако не умре, отъ тая работа нищо не става.”

 

Вие понѣкой пѫть искате да изправите себе си само съ едно ухо. А трѣбва да се мре. Знаете ли, какво значи умирането? Ако ти не можешъ да умрешъ за умразата, за безвѣрието, за всички противоречия въ свѣта, които смущаватъ душата ти, тази работа нѣма да се свърши. Съ едно ухо не се свършва. Умиране азъ вземамъ въ следниятъ смисълъ: да минешъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Умиране не значи да умрешъ и да изчезнешъ, а да минешъ отъ единъ свѣтъ въ другъ. Отъ едни разбирания въ други, отъ смърть къмъ животъ. Има едно умиране отъ животъ въ смърть, то е друго.

 

Та рекохъ, всичката мѫчнотия е въ следното: помнете едно - човѣкъ никой не може да го изправи, ако той самъ не иска да се изправи. Невъзможно е по никой начинъ да изправишъ нѣкого. По законъ не можешъ да го изправишъ. Даже и единъ синъ, който е роденъ отъ баща си, бащата не може да го изправи. Нѣкой пѫть ние искаме да изправимъ хората. И привидно се самозаблуждаваме, че можемъ да ги изправимъ. Нѣкой пѫть и въ себе си мислимъ, че сме се изправили. Но когато дойде изпитанието, виждаме колко е слабъ човѣкъ. Я, на онази майка вземете красивата дъщеря? Какво ще бѫде нейното положение? Казватъ, че човѣкъ трѣбва да бѫде философъ, хладнокръвно да посрѣща всичкитѣ работи. Но като вземете красивата дъщеря, и майката нѣма да бѫде хладнокръвна. Вземете синътъ на бащата, и бащата нѣма да бѫде хладнокръвенъ; вземете паритѣ на богатия човѣкъ и той нѣма да бѫде хладнокръвенъ. Вземете красотата на момата и тя нѣма да бѫде хладнокръвна; вземете здравето на човѣка и той нѣма да бѫде хладнокръвенъ; вземете орѫжието на войника и той нѣма да бѫде хладнокръвенъ.

 

И какво разбирате подъ хладнокръвенъ? Казватъ: “Хладнокръвенъ.” Тая дума не е толкоз умѣстна. Казватъ: “Трѣбва съ хладнокръвие да постѫпваме.” Нима рибитѣ не сѫ хладнокръвни? Казватъ, че нѣкой билъ хладнокръвенъ и търпеливъ. Че нѣма по-хладнокръвни отъ рибитѣ. Тѣ гълтатъ рибитѣ цѣли. Хладнокръвно ги гълта[тъ] цѣли. Единственото добро нѣщо въ хладнокръвието е следното: на човѣка, като му изстинатъ рѫцетѣ, не може да кради. Като му изстинатъ устата, не може да яде. И вълкътъ, като замръзне, светия става. Но като го размразишъ, вълкъ става. И овцата, като я замразишъ, светия става. Трева не пасе. Но като я размразишъ, пакъ е овца. Пакъ пасе. Какво трѣбва да яде вълкътъ? Ако тази овца имаше 500 градуса топлина, би ли я ялъ вълкътъ? Понеже овцата има температура близо до човѣшката, 37 градуса, вълкътъ я яде. Вълкътъ казва: “Погрѣшката на овцата е, че има малка топлина. А пъкъ азъ обичамъ студени работи, за разхлаждане.” Нали ако отидете въ Америка лѣтно време, когато е горещо, обичатъ да пиятъ студени напитки отъ портокали, отъ лимони, вишни, ябълки, круши. Като пиятъ студени питиета, на всички американци стомаситѣ сѫ все развалени отъ студеното. Права ли е философията на вълка? Не е права. Питам сега: ако седне човѣкъ и почне да възпитава вълка и му казва: Ти нѣма да ядешъ овцетѣ”, вълкътъ какво ще каже? Той ще каже: “Какъ нѣма да се ядатъ овцетѣ, я ми кажи!”

 

Тогазъ законътъ е този: Този вълкъ, който е изялъ хиляди овце, какво ще стане с него? Какъ ще оправдаете противоречията? Вълкътъ казва: “Ние ядемъ овци, за да станемъ овци, понеже сме много лоши.” Вълкътъ яде овци, за да стане овца. Тогава ако единъ вълкъ яде овци, за да стане овца, какво лошо има въ това? И ако всички овци сѫ били вълци и сѫ станали овци, тогазъ какво лошо има въ това, че сѫ яли овце? Отъ какво станаха вълцитѣ? Вълцитѣ казватъ: “Всички ние станахме вълци по единствената причина, че се отказахме да ядемъ овце. И понеже съзнаваме своята погрѣшка, започнахме да ядемъ овце.” Ако не ядешъ овце, вълкъ ще станешъ. Ако ядешъ овци, овца ще станешъ. Ако се откажешъ от Любовьта, вълкъ ще станешъ. Ако почнешъ да ядешъ Любовьта, овца ще станешъ. Въ живота противоречие нѣма. Не, че нѣма противоречие, но има нѣщо друго. Питамъ едного, на когото рѫцетѣ сѫ изстинали, той казва: “Не ми е студено.” После казва: “Не мога да свиря, защото рѫцетѣ ми сѫ премръзнали.” Той казва, че не му е студено, а не може да свири. Като е студено, не може да свири. Като дойде топлината, ще свиришъ. Въ самия човѣкъ, когато той пожертвува въ себе си най-хубавата своя мисъль за една лоша мисъль, какво постигашъ?

 

Азъ знамъ единъ примѣръ, който се е случилъ въ България, въ турско време. Единъ голѣмъ търговецъ въ Варна се е научилъ да играе на комаръ. Това е хазартна игра. Като залагалъ, залагалъ, заложилъ всичко и най-после заложилъ и жена си. И като заложилъ и жена си, тя тогава се развѣла съ него, нищо повече. Отказала се отъ него. И ако ти, като заложишъ всичко, заложишъ и най-хубавото въ себе си, тогава съ тебе ще стане това, което стана съ този гъркъ, че жена му се отделила отъ него. И тогава ще изгубишъ. Ти казвашъ: “Защо изгубихъ тази добродетель?” - Защото си я заложилъ. Че ако момата заложи своитѣ убеждения за чернитѣ очи на единъ момъкъ, ако тя заложи всичкитѣ си добродетели, какво ще й донесатъ тѣзи черни очи? Ще я почернатъ, нищо повече. И всѣка една мома, която е заложила своитѣ добродетели, за чернитѣ очи на момъка, той я почерня. И следъ като се ожени, той ще тури на гърба й всичкитѣ й престѫпления, които има въ нея, нѣма да остави престѫпление, което той да не й препише. Обходете цѣлия свѣтъ и ще видите, че младитѣ момци приписватъ на младитѣ моми всичкитѣ престѫпления. Нѣкоя мома пожертвува всичкитѣ добродетели за рѫцетѣ на единъ момъкъ. Казва тя: “Неговитѣ рѫце сѫ ангелски, колко сѫ красиви пръститѣ му. Първиятъ пръстъ, вториятъ, третиятъ, четвъртиятъ, палецътъ му! Пръсти на художникъ!” А пъкъ следъ като се ожени за него, този художникъ става като капелмайсторъ. И казва: “Разъ, два, три и прочие.” И тя почва да пѣе. Нѣкои казватъ, че тя плачела. Всѣки би плакалъ отъ такива “ангелски рѫце”.

 

Рекохъ, младиятъ момъкъ трѣбва да препише на своята възлюблена всичкитѣ добродетели. Това е възвишеното и благородното. Младиятъ момъкъ не трѣбва да става капелмайсторъ, но да стане художникъ. И художно да й каже: “Я, ми позирай.” И тя да позира, и той да направи хубави картини. Той ще ги продава и хубаво ще живѣятъ. И той ще казва: “Каква красавица е тя! Какъвъ ангелъ!” А пъкъ сега младиятъ момъкъ скрива четкитѣ и боитѣ, затваря всички врати и й казва: “Ти вече нѣма да отивашъ никѫде! Никой да не те вижда.” И тя остава затворница.

 

Сега азъ ще ви кажа следното, не зная какъ ще ме разберете: Отъ васъ по-хубави хора не съмъ виждалъ въ свѣта. И съмъ намислилъ да ви рисувамъ вече. Художникъ съмъ вече. Следъ като мислихъ, мислихъ, рекохъ си: Ще взема вече четката. Тѣзи хора трѣбва да се рисуватъ, че свѣтътъ да види какви хора има. Това сѫ красиви ангели, нищо повече. Че така е! Разбира се, така е. Нали казватъ, че всички хора сѫ отъ Бога направени. Че имали каль, това - онова, ще изчистимъ кальта и ще видимъ Божественото въ тѣхъ. Ще почнемъ съ хубавото, Божественото въ тѣхъ. Човѣкъ има единъ Божественъ Духъ, душа, умъ, сърдце и воля. Човѣкъ има едни Божествени уста, единъ Божественъ носъ, има едно Божествено тѣло. Всичко въ човѣка е Божествено. Въ единъ смисълъ азъ говоря вѣрно. Единъ човѣкъ и като е лошъ, да види[шъ] доброто въ него. Азъ гледахъ единъ момъкъ, неговата възлюблена мяза на арабкиня, черна е, а пъкъ той казва: “Каква красота е тя! Какъвъ ангелъ е тя!” Какво ще му кажешъ? Ако му кажешъ, че не е красива, той ще се нахвърли отгоре ти. Той казва: “Красива е! Колко е срѫчна!” А пъкъ азъ гледамъ срѫчностьта й, че най-първо кърпата на главата й не е завита както трѣбва. Виждамъ, че косата й не е вчесана както трѣбва. А пъкъ той казва, че е вчесана добре.

 

Защо на нѣкои хора коситѣ сѫ къдрави, а на други гладки. Защо на нѣкои хора коситѣ сѫ меки, а на други сѫ твѫрди и остри? Защо на нѣкои хора ноктитѣ сѫ широки, а пъкъ на други - тесни? Защо на нѣкои хора нокътъ е тесенъ, а на други е широкъ; на нѣкои - кѫсъ, а на другъ - дълъгъ. Има единъ анекдотъ: Единъ американецъ ималъ единъ изкуственъ носъ, направенъ. Той повикал единъ знаменитъ художникъ, който започналъ да го рисува. И като го рисувалъ, онзи човѣкъ въ кѫщи побутне носа си малко и на другия день художникътъ почва да поправя носа. Човѣкътъ у дома си пакъ побутне носа и на другия день художникътъ пакъ си го поправи. И следъ единъ мѣсецъ художникътъ му казва: “Ти си единствениятъ човекъ, чийто носъ не мога да нарисувамъ. Бамбашка носъ имашъ! Какъ ще го рисувашъ!”

 

Искамъ да река следното: Не рисувайте изкуствени носове! Не ще можешъ. Никога не примирявай това, което не може да се примири. Ти казвашъ: “Азъ имамъ да ти давамъ, но ми прости.” Не, не. Плати на човѣка, нищо повече. Никога въ свѣта ти не можешъ да се примиришъ съ Бога, докато не Го обичашъ, нищо повече. Можешъ да се разкайвашъ, можешъ да плачешъ. Любовьта е, която примирява нѣщата въ свѣта. При тая Любовь всичко може да стане. Двама души се каратъ само за сто лева. Двамата 20 години не се срѣщатъ за тия пари. Когато дойде Любовьта, тя ще ги примири. Какво е това да се карашъ за сто лева? Може ли да става въпросъ за сто лева? Казалъ ти нѣкой нѣкоя обидна дума. Че ако те бѣше обидилъ на френски или английски, щѣше ли да се обидишъ? -Не. Но щомъ ти говори на разбранъ български езикъ, ти се обиждашъ. И ако бѣше ти говорилъ хубави думи на френски езикъ, не щѣше да разберешъ.

 

Има единъ анекдотъ: Отива единъ богатъ американецъ въ небето и казва: “Много добрини направихъ въ свѣта.” Свети Петъръ го пита: “Какви добрини?” -“Направихъ църква.” Свети Петъръ му казалъ: “Но ти не я направи отъ Любовь, а за слава отъ хората. Не върви това тукъ.” Онзи казалъ: “Направихъ училище.” Апостолъ Петъръ му казалъ: “Училище си направилъ пакъ за слава отъ хората. Това пакъ не върви. Кажи нѣщо, което си направилъ, безъ да е за слава отъ хората.” Онзи мислилъ, мислилъ, той голѣми работи направилъ, но все за слава отъ хората. Най-сетне дошло му на умъ следната добрина, казалъ: “Единъ день отивахъ на работа и една вдовица вървѣ подире ми и азъ й дадохъ единъ доларъ, за да не ме смущава.” И апостолъ Петъръ казалъ: “Сега вече мога да те заведа при Господа и Той може да те приеме. За други добрини нѣма да те приеме Господь, но за този доларъ ще те приеме.” Петъръ го завѣлъ при Господа и разправилъ на Господа всичкитѣ му добрини. Господь казалъ: “Дайте му два долара и го пратете на земята.”

 

Рекохъ сега, азъ бихъ ви препорѫчалъ всички да станете сега художници! Доста художници има тукъ. Четири, петь, шесть художници има, но бихъ желалъ всички да станете художници и да рисувате най-хубави работи. Задайте си единъ въпросъ имате ли поне единъ човѣкъ въ свѣта, когото да обичате толкозъ, че сте готовъ отъ любовь къмъ него на всички жертви. Не двама, но единъ поне, но да го обичате така, че да сте готови да направите всички жертви за него. Този идеалъ за васъ може да бѫде или Богъ или вашия ближенъ или вие самитѣ. Но и себе си ако обичате, любовьта къмъ себе си да бѫде такава, че да пожертвувате всичко за нея. И себе си ако обичате, и Бога ако обичате, и ближния ако обичате, любовьта ви да бѫде такава, че да сте готови на всички жертви, за този когото обичате. От дето и да започнете е добре. Та започнЙте или съ себе си, или съ ближния си, или съ Бога. Но да обичате едного. И за любовьта да сте готови да направите всички жертви. Въ това е силата на човѣка. Когато човѣкъ съ своята воля може да пожертвува всичко, той е художникъ. Когато човѣкъ съ своето сърдце може да пожертвува всичко, той е художникъ; когато човѣкъ съ своя умъ може да пожертвува всичко, той е художникъ. Веднъжъ азъ гледахъ единъ американски художникъ, който даваше изложба. И въ време на изложбата той покани публиката да му начертаятъ каквато и да е линия и той, изхождайки отъ тая линия, туряше я така на мѣсто, всички линии така намѣстваше, че излизаше нѣщо красиво. Туриха му стотина линии, криви. И съ тѣхъ той изрисуваше нѣщо много хубаво. Ето единъ майсторъ!

 

На всѣка една погрѣшка, която е турена въ васъ, вие да й намѣрите мѣстото. Защото и погрѣшкитѣ сѫ части отъ нѣщо хубаво. Всичко, което е безобразно въ свѣта, е излѣзло от Любовьта. И ако е турено на мѣсто, то не е вече единъ недостатъкъ, но една добродетель. А всѣка една добродетель, която е излѣзла отъ цѣлото, минава вече за престѫпление. Следователно престѫпленията, които сѫществуватъ в свѣта, сѫ добродетели извадени отъ цѣлото. Престѫпление е ако прехранишъ единъ човѣкъ. Туришъ му повече отколкото той може да яде. Престѫпление е когато една майка храни детето си съ твърда храна. Въ дадения случай тя трѣбва да го храни съ млѣко. Ако го храни въ първия мѣсецъ съ твърда храна, може да го умори. Следователно всички лоши работи сѫ лоши по единствената причина, че не сѫ на своето време. Сегашното лошо, ще бѫде следъ време добродетель. Твърдата храна, която за едно малко дете не е на мѣсто, следъ време, когато заякнатъ зѫбитѣ му, тя ще бѫде на мѣсто.

 

Та рекохъ, нѣкой пѫть се случва да действува този законъ: Най-първо вие въ живота си може да не чувствувате никакви страдания, а все радости. Но колкото повече пораствате, идватъ и страданията. Сега идва твърдата храна, която трѣбва да се дъвче. Зѫбитѣ сѫ бѣли. Това е добродетельта. Ако вашата храна не можете да я дъвчете съ вашитѣ зѫби, вие сте слабъ човѣкъ. Ако можете да я дъвчете, вие сте силенъ човѣкъ. Вземете вѫгледвуокиса, който уморява хората, а дава животъ на растенията. Растенията отъ този вѫглед178 вуокисъ изкарватъ хубавата храна. Та трѣбва да дойдатъ гениални хора и сегашното зло да го превърнатъ въ добро. За въ бѫдеще ние ще бѫдемъ силни и мощни и ще можемъ сегашното зло да го превърнемъ въ добро и да дадемъ на хората тѣзи плодове. Както растенията превръщатъ вѫгледвуокиса въ сладки плодове, така правете и вие. И желая на всинца ви да бѫдете герои и да можете, подобно на растенията, да превръщате вѫгледвуокиса на сладки плодове.

 

Добрата молитва

 

Отъ тъмнината къмъ светлината!

Отъ студа къмъ топлината!

Отъ безсилието къмъ силата!

 

6 и 30 часа

 

(Упражненията при третото езеро.)

 

13 планинско слово отъ Учителя

недѣлно утринно слово

6 августъ 1939г. 5 часа сутринта

 

Рила, на Молитвения върхъ

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:10

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Свѣтлина, топлина и сила







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt