Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_04 Търпение

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 03 февруари 2016 - 02:42

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ТЪРПЕНИЕ

 

Добрата молитва,

Духътъ Божий.

 

Ще прочета 14 глава отъ Йоана.

 

“Всичко въ живота е постижимо”

 

Хората на новата култура трѣбва да се отличаватъ съ търпение. Единственото нѣщо, което хората сега нѣматъ, е търпението. Много рѣдко ще се срещне нѣкой, който да е търпеливъ. Сѣнката на търпението хората носятъ, това е неволята, мѫчението, страданието. Тѣхъ издържатъ и мислятъ, че сѫ търпеливи. Има едно вѫтрешно мърморене. Търпи нѣкой и недоволенъ въ себе си.

 

Питамъ: ако васъ ви дадатъ една програма да създадете свѣта, какъ ще го създадете? Вие сте недоволни, но ако вие създадете един свѣтъ, какъ ще го създадете? Ако вие създадете свѣта, ще турите себе си на първо мѣсто. Тогава другитѣ хора кѫде щѣха да бѫдатъ? Всѣки от васъ има създаденъ свой свѣтъ, въ който той е на първо мѣсто. Свѣтътъ страда все отъ първенци. Двама хора спорятъ, защото сѫ първенци. Сега туй, което става въ васъ, виждате не всичкитѣ несъобразности. Виждате, че нѣкой съ васъ не постѫпва, както вие разбирате. Какъ трѣбва да постѫпи човѣкъ? Ако въ една мрачна нощь, азъ ви оставя да ходите по земята и ви казвамъ: “Право ще ходите, нѣма да се спъвате”, ще може ли да не [се] спъвате? Питамъ: пусна ви въ една тъмна стая, дето има столове, маси, какъ ще минете? Ще направите доста бели. Ако има вази, чаши, всичко ще бутате на земята. Кой е причината? Не, че вие искате. Значи въ тъмната нощь не трѣбва да се движите. Когато е тъмно мѣстото, трѣбва да седите на едно мѣсто. Всѣкога, когато двама души се каратъ, тѣ сѫ въ тъмна мебелирана [стая]. Понеже нѣматъ свѣтлина, блъскатъ се. Сега ако живѣете въ единъ уреденъ свѣтъ, вие нѣмате никаква заслуга. Ако сте добъръ, тази добрина не произтича от васъ. Когато на една каменна статуя нѣкой великъ архитектъ или скулпторъ даде една хубава форма и всички я уважаватъ, почитатъ, достойнството не е на самата статуя, достойнството е на самия художникъ, който я направилъ такава красива. Тя е само едно обявление.

 

Веднажъ гледахъ един царь, който се разхождаше изъ града Бостонъ, величественъ царь. На бой имаше два метра височина, облѣченъ съ царска мантия корона на главата, разхожда се изъ улицитѣ и никой отъ американцитѣ не му обръща внимание. Чудя се, какъ американцитѣ, които сѫ толкова любопитни, не обръщатъ внимание на царя. Като гледамъ гърба му - цѣлиятъ гръбъ написанъ съ обявления, разбрахъ работата. Той е царска статуя. Американцитѣ казватъ: “Ние сме свикнали, доста ги имаме такива статуи.”

 

Та рекохъ, сѫщественото въ съвременниятъ свѣтъ представя хората, не статуи. Хубаво нѣщо сѫ статуитѣ, но въ тѣхъ животъ нѣма. Въ човѣка вѫтре, колкото и скроменъ да е, въ човѣка има една душа, има духъ, има умъ, има едно сърце, има една воля вѫтре, които човѣкъ трѣбва да ги обича.

 

Та, първото нещо на човѣка това е търпението, онова съзнание, че ти, при най-голѣмитѣ несгоди на живота, си уменъ, да може да минешъ тъй, че да не направишъ пакость. Като поставишъ нещо, да го поставишъ точно на мѣсто. Като обърнете вашата дреха наопаки и излѣзете съ нея между хората, какво ще кажатъ? Нѣкой пѫть хората носятъ нѣкоя добродетель наопаки обърната. Обърнатата добродетелъ това е нетърпението - една обърната добродетель. Нѣкои хора сѫ много нетърпеливи, търпението е обърнато наопаки. Защото законътъ на търпението, ти трѣбва да се спрешъ на едно мѣсто. Търпеливъ може да бѫдешъ до време, не всѣкога търпеливъ може да бѫдешъ. Докато се премахнатъ всичкитѣ препятствия, докато има тъмнина въ твоя умъ, ще бѫдешъ търпеливъ, ще чакашъ да се махне тъмнината, тогава ще вземешъ твоето движение. Нетърпеливитѣ хора се движатъ въ тъмнината. А въ тъмнината се зараждатъ всички съвременни недоволства, които имате. Да допуснемъ, че въ човѣка има желание да се храни - туй е единъ неестественъ животъ, желанието. Яденето е законъ на опознаване. Ти не може да опознаешъ единъ плодъ, ако не го изядешъ. Следователно като изядешъ плода, ще го опознаешъ, обича ли те плодътъ или не. Ако ти причини болка въ стомаха, този плодъ не те обича; ако ти донесе радость въ стомаха, този плодъ те обича, ти ще се запознаешъ съ него. Следъ като те обича, той ще отвори мѣсто, ще влѣзе въ мозъка вѫтре, ще го разведешъ въ онзи великъ свѣтъ. Този плодъ ще започне да се учи въ тебе.

 

Та рекохъ, всички онѣзи хора, които не сѫ търпеливи, причиняватъ голѣми смущения във невидимия свѣтъ. Затова всичкитѣ хора, които сѫ дошли тукъ на земята, които сѫ изпратени на земята, сѫ отъ нетърпеливитѣ. Отъ невидимия свѣтъ всѣки, който е нетърпеливъ, пращатъ го тукъ да се прероди, да се учи на земята. Тъй щото щомъ сте слѣзли на земята, вие не сте отъ търпеливитѣ. На земята сте дошли да научите закона на търпението. И всичкитѣ несгоди на живота сѫ училище, дето искатъ да ви покажатъ, да ви научатъ на търпение. Защото всичко въ свѣта, което е създадено, е на мѣстото си. Едно ваше страдание е благо за другитѣ. Нима мислите, когато изядамъ една ябълка, не е благо заради мене. Ако ябълката не разбира, ще страда. Какъ посрѣщате вие ябълката. Най-първо вие сте много мекъ. Като погледнете, поглаждате я. После я стискате, опитвате дали тя търпи и чувате единъ малъкъ звукъ. “Колко е хубава любовьта ти”казва тази ябълка. Зѫбитѣ представятъ човѣшкитѣ добродетели. Ти посрѣщаш ябълката съ зѫбитѣ. Казвашъ: “Добъръ день, добре дошла, радвамъ се, че Господь те изпратилъ при мене на гости.”

 

Аз може да ви приведа единъ примѣръ отъ живота на Епиктета. Той билъ робъ при единъ римски патриций. Но господарьтъ билъ много недоволенъ отъ своя робъ, че той никога не се оплаквалъ. Като биели, другитѣ роби охкали, викали, плакали, а този, когато господарьтъ го наказвалъ, той се усмихвалъ. Искалъ да му каже: “Макаръ да си патриций, внимавай, защото единъ день и ти може да се намѣришъ въ моето положение.” Чудилъ се на този упоритъ човѣкъ. Единъ день искалъ да го наказва, започналъ да му натиска крака, той му казалъ спокойно: “Господарю, ако така ми натискашъ крака, ще го счупишъ.” Следъ като му счупилъ крака, този патриций се обърналъ, освободилъ Епиктета отъ робство, далъ му голѣма сума и го изпратилъ да си отива въ Гърция. И написва много интересни работи. Туй е търпение. Оттамъ насетне този патриций и Епиктетъ станали приятели. Питамъ: вашиятъ кракъ когато натискатъ, какво трѣбва да кажете вие? Азъ съмъ виждалъ нѣкои, като се приближи при тѣхъ нѣкой, казватъ: “Какво ме натискашъ, не виждашъ ли?” Дрехата като докоснатъ, не може да търпи, че се приближилъ. Тия камъни, на които седимъ, тѣ сѫ единъ върху други, какво мислите учатъ - търпение. Каква тежесть седи отгоре имъ. Тѣ търпятъ спокойно. Камънитѣ сѫ много търпеливи. На Епиктета философията да имате.

 

Азъ считамъ единъ човѣкъ, който нѣма търпение, нему му липсвува едно качество - устойчивость, твърдость на характера. Човѣкъ безъ търпение, характерътъ му нѣма основа, нѣма на какво да се обосновава. Твърдостьта на човѣка представя едно отъ моралнитѣ качества. Твърдостьта е задна стража на Божествения свѣтъ. За Бога казваме, че Той е дълготърпеливъ. Богъ, който вижда всичкитѣ недостатъци на хората, Той взема само въ съображение отъ тия недостатъци да изкара нѣкаква добродетель. Ти си нетърпеливъ. Въ какво седи нетърпението ти? Само във една малка частица “не”. И в английски е “no”. Въ френски съ колко букви се различава? (-Въ две.)

 

Нетърпението има два елемента. Едното нетърпение отъ женитѣ, другото нетърпение иде отъ мѫжетѣ. Отъ “Н” е на женитѣ, от “Е” на български е на мѫжетѣ. Жената прави мостове - “Н” на български. Кѫдето и да е, жената прави мостове да мине. “Е” - това е мѫжътъ, който обича да заповѣдва. “Е” е законъ на разширение. Но мѫжътъ като се ожени, иска жена му да се подчинява. Жената за да направи едно примирие, трѣбва да направи единъ мостъ. Кой е този мостъ? То е човѣшкото благоразумие. Тамъ, дето има благоразумие, противоречията въ живота се уреждатъ лесно; дето нѣма благоразумие, противоречия има. Следователно жената се явила въ свѣта, за да направи единъ мостъ, да внесе благоразумието въ човѣка, да го научи какъ да бѫде търпеливъ. Жената създала най-голѣмото главоболие на мѫжа. Не на мѫжа, мѫжътъ и жената сега сѫ раздѣлени. Подъ думата “мѫжъ”, тя е една санскритска дума, ние разбираме едно сѫщество, което трѣбва да мисли. Но има единъ мѫжъ на нетърпението; има и една жена на нетърпението. Тия мѫжъ и жена се каратъ цѣлия день и се разправятъ. Единиятъ иска да гради мостове, нѣма материалъ, не може да прави мостове. Другиятъ иска да се разшири, но нѣма мѣсто, нѣма кому да заповѣдва. Жената нѣма материалъ да направи мостове. Единъ мостъ да направишъ, въ себе си да се примиришъ. Колко е мѫчно хората да се примирятъ! Рекохъ: “Примири се!” Не може. Той е нетърпеливъ. Рекохъ, примирете се. Трѣбва да примиришъ два брѣга на рѣката. Тия брѣгове нѣма какво да примиришъ, искашъ да се примиришъ, ще направишъ единъ мостъ отъ единия брѣгъ до другия. Понеже водата ги раздѣля, искатъ да се приближатъ. Казватъ: “Тѣ се скарали.” Какъ се скарали? Тѣ никога не сѫ се виждали, водата ги раздѣля. Двама братя се каратъ, понеже водата минала между тѣхъ.

 

Разправятъ за търпението на двама аскетически философи, които се състезавали за голѣмо търпение. Единиятъ се отличавалъ съ голѣмо търпение, другиятъ казвалъ, че и той може да търпи като него. Отишълъ единъ просякъ да ги опита, колко могатъ да търпятъ. Отивалъ при единия 19 пѫти да проси и той все го приемалъ любезно и му услужвалъ. При другия като отишълъ петь пѫти да го посети, той му казалъ: “Все съ тебе ли ще се занимавамъ?” Просякътъ му казалъ:“Не те бива тебе. Азъ 19 пѫти ходихъ при твоя приятель и той все ме посрѣщаше веселъ, петь пѫти при тебе дойдохъ и ти вече кипна.”

 

Та сега и вие се състезавате въ търпението. Азъ считамъ, че въ свѣта има само две сѫщества: единъ мѫжъ и една жена. Азъ считамъ всичкитѣ хора копие на тия, както въ единъ домъ децата сѫ копие на бащата и майката. Щомъ има баща и майка, има деца; щомъ нѣма баща и майка, нѣма деца. Щомъ има скулптури, ще има и статуи; щомъ нѣма скулптори, нѣма статуи. Ако има архитекти, ще има кѫщи; ако има земледѣлци, ще има ниви да се оратъ. Ако има списатели, има книги, ако нѣма философи, нѣма философия въ свѣта. Следователно търпението ли трѣбва да сѫществува по-напред или търпеливитѣ сѫществуватъ? Търпението това е едно отъ основнитѣ качества на Любовьта. Ти не може да обичашъ, ако не търпишъ. То е едно неразбиране. Вие всѣкога сте готови да приемете единъ богатъ човѣкъ. Съ четири очи ще гледате да дойде въ кѫщи, той носи провизии, всичкитѣ богатства. Ако дойде въ кѫщи единъ беденъ, не ви е приятно. Двама бедни хора на едно мѣсто не могатъ да живѣятъ. Вие сега, които сте нетърпеливи, събрани сте съ друго нетърпение. Нетърпението на мѫжа се е събрало съ нетърпението на жената и като се събрали, не могат да се търпятъ. Търпението на мѫжа се е събрало съ търпението на жената и като се събератъ, могатъ да се търпятъ. Азъ ви казвамъ произхода. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една жена. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една сестра. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ една майка. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ единъ баща. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, когато нѣмашъ единъ учитель. Ти не може да бѫдешъ търпеливъ, докато нѣмашъ единъ слуга.

 

И тогава Христосъ рече: “Азъ ще изпратя духа си.” Щомъ дойде Духътъ въ тебе, то е мощното, силното, което ще създаде търпението. Ние виждаме какъ Слънцето изрѣ тази сутринь, какъ се показа. Ученитѣ хора казватъ, че то е една топка, материалъ, нѣма съзнанието въ него. То е горещо вещество на бунтъ. Най-голѣмитѣ бунтовници сѫ въ Слънцето. Тамъ има такива избухвания на лава по на 200300 хиляди километра. Около стотина, 150, 180 избухвания. Ако сме на Слънцето, ще извъркнемъ нѣкѫде и нѣма да ни види никой. Има нѣщо въ Слънцето, което кипва, но то не е такова. Въ Слънцето има единъ стремежъ на любовь, да изпрати своята помощь къмъ онѣзи, които се нуждаятъ. Следствие на това има едно вѫтрешно състезание, кой да иде понапредъ да слугува. Ако вие можехте да виждате, щѣхте да видите, то сѫ хиляди и хиляди разумни сѫщества, които излизатъ като слънчеви лѫчи, облѣчени съ своитѣ мантии, тичатъ по вселената и разнасятъ свѣтлина. После пакъ се показватъ въ Слънцето. Има теория, че тия петна, които се явяватъ на Слънцето, сѫ ангелитѣ, които се връщатъ, отварятъ се слънчевитѣ врати и хората виждатъ само тъмнитѣ врати. Тѣ сѫ си свършили работата, затова тъмни стават, голѣми отвърстия има.

 

Та понѣкога, когато вие седите и нѣмате смисълъ въ живота, защо идатъ страданията? Тѣ идатъ да ви дадатъ работа. Радостьта това е една работа външна, страданието е една работа вѫтрешна. Следователно казватъ: “Защо сѫ страданията?” Една вѫтрешна работа сѫ. Страданието е една Божествена вѫтрешна работа. И ти още не разбирашъ Божиитѣ пѫтища. Нали учителитѣ ви даватъ домашни работи, дадатъ ви една мѫчна задача, ти решавашъ по единъ начинъ, по втори, не може да решишъ, лѣгашъ да спишъ, не може да спишъ, ставашъ, хванешъ си главата, пакъ седнешъ. Като решишъ задачата, стане ти радостно. Като идешъ въ училище, задачата е лесна. Страданията, това сѫ домашни упражнения. Отъ решаването на тия задачи зависи вашиятъ прогресъ.

 

Сега споредъ васъ, какво искате вие. Ако нѣма страдание, нѣма и радость. Щомъ има страдание, ще има и радость; щомъ има радость, ще има и страдание. Сега, който не разбира, ще счита, че страданието е зло. Страданието е найголѣмото благо на съвременнитѣ хора. Христосъ, като дойде отъ небето, съ какво го посрѣщнаха хората? Направиха ли го царь? Имаше ли нѣкой апартаментъ? Носѣше ли такава тога като римскитѣ патриции, нѣкой вѣнецъ, корона? Действително, Той имаше царска мантия, Той бѣше облѣченъ съ най-хубавата мантия на Любовьта. На земята като дойде много облѣченъ бѣше, изпродаде си всичкитѣ дрехи, за да помага на хората. Най-после даде и последната си мантия и си замина голъ отъ земята. Съблѣкоха Го, всичко му взеха и така си замина. По човѣшки говоря сега.

 

Рекохъ, понѣкой пѫть нѣкои проповѣдватъ, учатъ че Христосъ се отличаваше съ голѣмо търпение. Има единъ образъ, че една жена чула, че Христосъ лѣкувалъ и носила своя синъ при Христа да го излѣкува. Едва пристигнала, когато Той билъ закованъ на кръста и започнала да плаче на Христа. Христосъ се помолилъ да му отковатъ рѫката, турилъ рѫката на детето и то оздравѣло. После пакъ му заковали рѫката. Колцина отъ васъ сте готови да отковете рѫката и да направите едно добро и пакъ да ви заковатъ рѫката. Гледамъ тукъ за какви малки работи се безпокоите. Че не го погледнали хубаво, безпокои се. Отъ [де] знае, каква наука има? Казва: “Криво ме погледнаха.” Де намѣри този ѫгълъ. Казва: “Направо не ме погледна. Топлина нѣма въ погледа.” Какъ измѣри температурата, казва, че топлина нѣмало въ погледа. Съ какъвъ уредъ измѣрилъ, че топло не го погледналъ?

 

Да ви кажа самата истина какъ седи: Не може хората да ви обичатъ, ако не ги обичате. Който пръвъ оценява любовьта той е, който раздава любовьта. Който втори оценява любовьта, кой приема любовьта. Следователно въ единъ и сѫщъ моментъ не може да дадешъ твоята Божествена любовь отъ себе си. Ако не може да възприемешъ отъ другиго, ти не може да имашъ любовь. Два момента сѫ тѣ въ характера на човѣка. Защото Богъ е скритъ и въ добритѣ и въ лошитѣ хора. Но да ви кажа сега: Богъ е скритъ въ едно сѫщество, наречено мѫжъ. Той си мисли, че е мѫжъ. Богъ е скритъ въ едно сѫщество, което е наречено жена. Мѫжътъ е, който излѣзалъ отъ областьта на мисъльта. Жената е излѣзла изъ областьта на живота. Събрали се на едно мѣсто, за да бѫдатъ мисъль и животъ, въ съдружие влѣзли и завзели мѣстото. Мѫжътъ завзелъ ума, жената - сърдцето. Каратъ се, кой да има първото мѣсто. Питамъ сега: какъ ще примирите, имате два крака, ако дѣсниятъ е пръвъ въ единъ моментъ, втория моментъ какъ ще бѫде - лѣвиятъ ще бѫде пръвъ, а дѣсниятъ вторъ, понеже движение трѣбва да има. Лѣвиятъ кракъ е жената, дѣсниятъ е мѫжътъ - мѫжътъ ще иде назадъ, жената напредъ. Кой ще бѫде пръвъ? Мѫжътъ ще бѫде пръвъ, после жената ще бъде първа. Какво се разрешава въ този въпросъ. Съ дѣсния кракъ ще мислишъ, съ лѣвия кракъ ще чувствувашъ. Съ дѣсния кракъ ти ще говоришъ разумно, съ лѣвия кракъ какво ще правишъ? Съ лѣвия кракъ ти ще утешавашъ беднитѣ, страждущитѣ, ще ги прегърнешъ, ще ги цѣлунешъ, ще ги лѣкувашъ. Съ дѣсната рѫка се дава, съ лѣвата се радва. Съ дѣсния кракъ се туря общия капиталъ въ една банка, съ лѣвия кракъ този капиталъ се разпредѣля, кому какво трѣбва да се даде. Ако въ тебе сърдцето не е развито, капиталътъ, който имашъ, нѣма да знаешъ какъ да го раздадешъ.

 

Сега вие сте се събрали тукъ на планината и азъ искамъ да бѫдете както тази утрешното Слънце. Днесъ Слънцето казало на вѣтъра: “Ще търпишъ, ще дадешъ добъръ примѣръ.” Защото много сприхавъ е вѣтърътъ. Сега ще го разгнѣватъ нѣкѫде, ще започнете да чувате шепота му, тук-тамъ да се кара. Мине покрай нѣкое дърво, казва: “Какво търсишъ тука?” Мине покрай камъче, задигне праха. Ще мине покрай васъ и казва: “Какво сте дошли тукъ на планината!” Ще ви дигне дрехата, шапката. Той казва: “Ха, махайте се отъ тукъ вече.” Що е вѣтърътъ? То е човѣшката мисъль. Понѣкой пѫть човѣкъ трѣбва да спре своята мисъль.

 

Вие понѣкой пѫть имате единъ човѣкъ до васъ, когото не можете да търпите, казвате: “Нетърпимъ.” Или рѫцетѣ много твърди, или отъ него излиза нѣкое ухание, нѣма хубаво ухание, или въ очитѣ има нѣкѫде нѣкой дефектъ, има нещо, което васъ ви смущава. Помнете: този човѣкъ е недовършена картина. Ако идете при единъ художникъ, който рисува, ще видите, че има известни щрихи, грозна е картината. След време ще стане отлична картина, милиони ще струва. Вие имате единъ човѣкъ, Господь сега го направилъ. Вие сте влѣзли вѣ ателието на Бога преди да е довършилъ тази картина. Не е ваша работа да критикувате, че картината не е довършена. Не си давайте мнението за картини, които не сѫ довършени. Тамъ е вашата погрешка. Ти казвашъ сега, че не може да търпишъ нѣкого. Помисли, че ти си при Господа. Мислишъ ли, че всичко онова, което ти мислишъ и чувствувашъ Господь го удобрява? Ти виждашъ много дефекти. Не е довършенъ човѣкътъ. Мислите ли, че когато Господь правѣше Адама, когато Господь създаде Адама, вземаше онази пръсть и го прави веднажъ, дважъ, трижъ, много рѣдка бѣше тази пръсть. Единъ негъръ, като проповѣдвалъ какъ Господь създалъ човѣка, казалъ, че три дни на единъ плетъ, три дни го сушилъ. Другъ негъръ го питалъ: “Ами плета кой го направилъ?” Казва: “То не е ваша работа.” Едни казватъ, че първото същество, което е създадено, е човѣкътъ, плетътъ кой го е създалъ? Все таки този плетъ сѫществува. Всѣкога нетърпението се ражда при единъ плетъ. Понеже като се направи между двама съседи една преграда, единъ плетъ и започватъ да спорятъ. На плета се опознаватъ. Питатъ: “Защо поставили плета?” Или пита: “Защо влѣзълъ въ кѫщи?” Значи една врата трѣбва да има. Всѣкога, щомъ влизашъ въ единъ домъ безъ любовь, ще те питатъ: “Кой ти даде правото да влизашъ.” Щомъ влизашъ съ любовь, никой нѣма да те пита. Хората на любовьта сѫ добре дошли, но хората на безлюбието никой не ги иска. Много естествено. Ако ви дамъ единъ диамантъ, добре дошълъ е, нѣма да ви обидя. Ако ви дамъ единъ диамантъ като кокошо яйце, ще го считате за голѣма привилегия. Ако ви дамъ едно паче яйце или единъ простъ камъкъ, ще бѫде обида.

 

Рекохъ, сѫщиятъ законъ е: Ако ти отивашъ въ единъ домъ, трѣбва да носишъ подаръцитѣ на любовьта. Влизашъ въ който и домъ да е, ще носишъ скѫпоценноститѣ на любовьта. Тогава ще бѫдешъ добре дошълъ. Ако носишъ прости камъни, никой не ги иска. Ние сме богати съ човѣшки подаръци, ние нѣмаме нужда отъ тѣхъ. Трѣбва да се откажемъ. За бѫдеще подарявайте си скѫпоценнитѣ камъни, направени отъ любовьта. Първиятъ камъкъ да бѫде на вашето Божественото търпение.

 

Отче нашъ

 

Имайте търпението на майката, която по десеть пѫти става за онова кречатало и като го погледне, помилва го и казва: “Отъ тебе човѣкъ ще стане.” Рекохъ, слушайте когато вашата майка ви говори. Благодарете на Бога за онова, голѣмото търпение.

 

Беседа държана на 4 августъ 1939г.

Петъкъ 5 ч.с.

на Молитвения връхъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2277 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:09

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Търпение







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt