Jump to content

1939_08_02 Уменъ, добъръ и силенъ


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

УМЕНЪ, ДОБЪРЪ И СИЛЕНЪ

Небето чисто, синьо.

Времето тихо и меко.

Слънцето изгрѣ въ 5ч.20 м.

Добрата Молитва

Молитвата на Царството

“Духътъ Божий”

Ще ви прочета пакъ 15 глава отъ Йоана.

Въ началото на пролѣтьта, когато отиватъ да обрѣзватъ лозята, ще видишъ какъ почватъ да плачатъ лозитѣ, понеже почватъ да режатъ пръчкитѣ. Ще гледашъ една особена картина. Ти можешъ да си мислишъ: “Защо режатъ тѣзи лозя. Не могатъ ли безъ да ги режатъ? Защо да ги разплакватъ?” Но ако отидешъ въ края на лѣтото, когато лозата вече е облечена съ своята хубава премѣна, а има и грозде, тогазъ ще имашъ съвсемъ друго схващане. Азъ сега чета въ тая глава: “Азъ съмъ лозата.” Азъ чета за лозата, но не вече какъ се обрѣзва, но какъ е облечена и е съ грозде.

(Учительтъ прочете главата.)

“Въ начало бѣ Словото”

Три нѣща сѫ потрѣбни на всѣки единъ ученикъ - да бѫде уменъ, да бѫде добъръ и да бѫде силенъ. Въ началото, когато обрѣзватъ лозята, нищо нѣма да научишъ. Ще видишъ, че лозата ще я окастрятъ, ще видишъ само единъ чуканъ изостаналъ съ нѣколко пръчки. Ще видишъ две - три пръчки изостанали съ по едно око или съ по две очи.* Тѣзи, които режатъ пръчкитѣ, казватъ така: “Ще ги оставимъ съ по едно или две очи.” Вий, като режете пръчкитѣ, какъ ги режете? Съ по едно око ли ги оставяте или съ по две очи? Нѣкой пѫть тъй нареченитѣ майстори не оставятъ ни едно око. Оставятъ пръчкитѣ безъ очи. Оставятъ съ едно око, за да даде пръчката малко плодъ. Ако оставятъ безъ очи, то оставятъ лозата за идущата година. Нѣкой пѫть се казва за нѣкого: “Може би тази година нѣма да даде плодъ, но идущата година може би да даде. Вий не вземайте една година като дълъгъ периодъ. Единъ день, после единъ часъ, една секунда и това може да е равно на една година. Питамъ: свѣтлината, която извървяла 300 000 километра въ една секунда, то човѣкъ за колко време би изходилъ това разстояние? Ако извървявате на день по 50 километра нормаленъ ходъ, то за колко време вий бихте изходили 300 000 километра? Понеже нѣмамъ време сега, то вие си смѣтнете и ще видите колко е дълга секундата. Тѣзи 300 000 километра сѫ резултатъ на една секунда.

Сега искамъ да обърна вниманието ви на това, понеже вие сте дошли на земята. И всѣки отъ васъ е единъ търсачъ. Вие търсите нѣщо. Вие сте все иманяри. Азъ взимамъ иманярството въ много добра смисъль. Нѣкои отъ васъ търсятъ заровено имане. Нѣкои отъ васъ търсятъ нѣкоя стара книга, на която сѫ написани голѣми, велики работи. Нѣкои търсятъ нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, останалъ отъ баща му нѣкѫде. Нѣкои отъ васъ сте като съгледатели, както израилския народъ обикаляте земята да видите дали има нѣкѫде мѣсто да се заселите. Но както и да е, всѣки единъ е дошълъ съ известна мисия. И никой не трѣбва нито да подценява, нито да надценява своята мисия, за която е пратенъ. Вие трѣбва да имате смѣлость. Вие трѣбва да имате тая смѣлость.

Отива едно младо момиче, 12 годишно, при единъ банкеръ. Тя е много добра, умна и смѣла. Баща й билъ бѣденъ. Той се билъ поминалъ и майка й се поминала. То останало сираче. Баща й й оставилъ една цигулка, а пъкъ майка й била хубава пѣвица и й оставила единъ хубавъ гласъ. Единъ день тя смѣло отива при единъ банкеринъ съ цигулката си и му казала: “Господине, искамъ отъ тебе една услуга. Ще ти посвиря и ще ти попѣя.” Той билъ младъ банкеринъ и нежененъ. Той ималъ голѣмъ оборотъ. Банкеринътъ се учудва. Тя му направила впечатление. Тя му посвирила и му попѣла и после му казала: “Може ли да ме кредитирашъ, искамъ да свърша по пѣене и музика и колкото дадешъ за мене, азъ ще ти ги върна.” Банкеринътъ казалъ: “Съгласенъ съмъ.” Тя му казала: “Ако устоишъ на думата си и азъ ще ти предскажа нѣщо.” Тя не само знаяла да свири и да пѣе, макаръ и начални работи. Банкеринътъ казалъ, че и дветѣ нѣща знае. Тя казала: “Ако ти устоишъ на думата си, ти ще се оженишъ за една много добра мома и ще имашъ едно добро дете и ще те благослови Господъ. Аз като свърша училището, тогазъ ще се сбѫдне това.”

Понѣкой пѫть ние се обезсърчаваме безпредметно. Ученицитѣ се обезсърчаватъ въ непостигането на нѣкои свои стремежи. Да кажемъ, че баща ти го нѣма, майка ти я нѣма и ти си казвашъ: “Тѣзи, на които уповавахъ, нѣма ги!” Че това е заблуждение. Баща ти и майка ти никога не умиратъ. Това момиче разсѫждава: “Баща ми и майка ми заминаха за своя работа и ме оставиха въ кѫщи. Азъ какво мога да свърша?” Трѣбва да постѫпите въ тоя случай умно и смѣло.

Ще ви преведа следующия примѣръ. Единъ голѣмъ чорбаджия ималъ голѣмо имане, той затворилъ кѫщата и отишълъ на нивата. Идва при неговата кѫща една спретната българка, намира ключа, отваря и влиза вътре; намира нощовитѣ, замѣсва и опича хлѣбъ, сготвя ядене, донася отъ чешмата вода и прочие. Връща се чорбаджията и вижда, че кѫщата е отворена и всичкото е сготвено. Тя не пита никого, когато прави всичко това. Той видѣлъ, че тя е много умно момиче и казалъ: “Добре си дошла у дома.” Че, ако вашата затворена кѫща не може да я отворите, да се разшетате въ нея и да направите всичко, което е необходимо, тогазъ не може да се повдигнете.

Сега може да мислите, дали е хубаво да отворите кѫщата и да шетате вътре. Направи доброто, не питайте никого. Отворете кѫщата, на когото и да е и направете доброто. Доброто всѣкога ще се хареса на човѣка. Та три нѣща трѣбватъ: умни бѫдете, добри бѫдете и силни бѫдете. То е за насъ. Пръчкитѣ - това е човѣкътъ. Той да бѫде уменъ. Лозата това е доброто. Христосъ казва: “Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ, а Отецъ ми земледѣлеца.” Силата е въ Отца, Онзи, който обрѣзва пръчкитѣ. Силниятъ е, който ще обрѣже пръчкитѣ. И когато силниятъ те обрѣзва и дойдатъ нѣкои изпитания въ живота ви, вий не се безпокойте, че това ще причини нѣкое голѣмо нещастие въ живота. Защото всѣко изпитание е едно обрѣзване и непотрѣбното се изхвърля, а това което е потрѣбно се оставя съ по едно око, съ по две очи, а понѣкога съ три очи. Подъ думата очи, азъ разбирамъ възможното въ живота за постижение.

Днесъ имаме хубавъ изгрѣвъ на Слънцето, единъ хубавъ день. Вие спирали ли сте нѣкой пѫть, дали сте се замислили, колко струва да сме на това мѣсто. Ако ние даваме концертъ въ зала България, за единъ и половина - два - три часа се плаща 10 000 лв., въобще за два часа - 10 000 лв. А ние тукъ колко дена сме вече? Всѣка сутринъ вие идвате тукъ. Голѣмъ е наемътъ на това мѣсто. Не мислете, че тукъ е безъ пари. Голѣмъ е наемътъ. Но тѣ даромъ ни го отпускатъ. Тукъ, ако дойдатъ другитѣ нѣма да мине така, 10 000 лв. ще имъ взематъ. Десеть дена по 10 000 лв. - тѣ сѫ 100 000 лв. само за наема. После имаме доста хубаво освѣтление. Освенъ това имаме и външна обстановка. Въ зала България какво ще ви привлече вниманието? Ако сравнимъ зала България съ този салонъ, колко е голѣма разликата. Единъ американски милиардеръ, ако дойде тукъ, би си съградилъ само за чудо единъ палатъ, да гледа природата. Той ще се наслаждава. Ще идва съ своя аеропланъ и ще си отива. Въ зала България, ако свири единъ обикновенъ музикантъ, посетителитѣ ще кажатъ: “Отидоха паритѣ напраздно и съжаляваме, че изгубихме и времето напраздно!” Но ако свири първокласенъ музикантъ, ще благодаришъ не само за външната обстановка, но и за музиката на този музикантъ. Та въ това мѣсто, въ което се намираме ние, не е важна само външната обстановка.

Въ живота си научете се да се молите. Молитвата е правиленъ пѫть да се научишъ какъ да говоришъ на Господа, че като те слуша Господь, да остане доволенъ отъ езика ти и да види, че знаешъ какъ да му говоришъ.

Единственото нѣщо въ свѣта, което правилно взема и правилно дава, това сѫ устата. После тамъ имате единъ инспекторъ. Той инспектира работитѣ. И инспекторътъ прави понѣкога погрѣшки. Има една слабость той, че нѣкой пѫть се подкупва. Като вземешъ нѣщо сладко, той подписва и казва: “Може!” Дава му свободенъ ходъ да се разхожда надолу. Но долу има единъ толкова взискателенъ инспекторъ, че ако влезе нѣщо, което не е подходящо, казва: “Вънъ такива нѣща, не искамъ да ги взема. Вънъ!”

Та нѣкой пѫть между езика и стомаха има разногласие. Езикътъ казва: “Бѫдете по-человѣколюбивъ!” А пъкъ стомахътъ казва: “Не, което влезе тукъ, трѣбва да бѫде достойно!”

Кой е достоенъ човѣкъ? Достоенъ е онзи, който е уменъ, добъръ и силенъ. Най-напредъ ще предшедствува въ тебе умътъ, който носи свѣтлина. Въ тебе ще се яви топлината. Хубавитѣ чувства сѫ, които носятъ топлината, която е необходима. И най-после, дѣто присѫтствува топлината и свѣтлината, трѣбва да дойде силата, понеже тя трѣбва да свърши нѣкаква работа. Та и днесъ ние имаме да свършимъ една работа. Днесъ имаме единъ добъръ день. Имаме да направимъ една малка разходка. Но като вървите, ще четете крачкитѣ си, ще вървите отмѣрено. И дѣто стѫпвате, очитѣ ви ще бѫдатъ четири, ще бѫдатъ отворени. И да оцените мѣстото, по което ще минете. Ще минете съ най-добритѣ си мисли. Когато малкото дете отива на училище, какво ще мисли? Трѣбва да мисли постоянно какво ще стане съ майка му и баща му и дали ще ги намѣри, като се върне. Не, това дете ще трѣбва да отиде съ васъ на училище. Майка й ще свърши добре работата си и то, като се върне у дома си, ще я намѣри.

Та трѣбва да благодарите, че сте пратени на курортъ тукъ на планината. И на този курортъ вижте слънцето днесъ колко хубаво изгрѣ. И кой царь би направилъ такъвъ хубавъ день? - Никой. И за този день служителитѣ Божии - ангелитѣ, сѫ приготвили всичко. Слънцето изгрѣ хубаво, много весело ни гледа, понеже то знае, че азъ ще ви говоря, че човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, добъръ и силенъ, че свѣтътъ е направенъ съ много голѣма мѫдрость, че свѣтътъ въ основата си е добъръ, че той има добра основа и че свѣтътъ се подържа съ Божествената сила. Това Слънце иска да покаже, че Богъ е Всемѫдъръ, Всеблагъ и Всесиленъ. Ние, които сме дошли на земята, нѣма какво да се обезсъдчаваме. Както Той е работилъ, ще работимъ и ние. Единъ човѣкъ не може да работи, ако не е уменъ. Ние сега вървимъ по единъ пѫть на отрицание. Човѣкъ е уменъ и трѣбва да приложи както това младото момиче. Той трѣбва да вѣрва въ онова, което Богъ е вложилъ въ него. И никога не се обезсърдчавайте отъ най-малкитѣ постижения, които имате. Защото голѣмитѣ постижения въ свѣта, които хората търсятъ, тѣ найпосле трѣбва да дойдатъ. Онова, малкото дете нѣма какво да се обезсърдчава. Малкитѣ деца, изобщо много се обезсърдчаватъ. Тѣ сѫ много взискателни. Тѣ приличатъ на генералъ, искатъ каквато заповѣдь дадатъ, да се изпълни. Майката и бащата въ първата година много зачитатъ думитѣ на генерала. Като заплаче детето, майката ще дойде и десеть пѫти да даде заповеди детето. Детето плаче, но плачътъ е заповѣдъ. Това дете протестира, защото майката и бащата може да сѫ писали повече отъ сто писма, за да имъ дойде това дете на гости и детето иска да изпълнятъ това, което е казало.

Земниятъ животъ никога не може да даде на човѣшката душа това, което тя изисква. Много взискателна е душата. Душата изисква като я погледнешъ, да я погледнешъ съ най-хубавата свѣтлина, съ много милъ погледъ; после, като й дадешъ цвѣте, да й дадешъ цвѣте съ най-хубавото ухание. Ако й дадешъ нѣщо, което й допада, тя всѣкога остава доволна. После душата изисква, когато говоришъ, да бѫдешъ много внимателенъ; тя иска ни най-малко да не бѫдешъ разсѣянъ; щомъ види, че си разсѣянъ, веднага се докача. Представете си, че вие говорите нѣкому, а той гледа долу на земята. Допуснете сега, че младиятъ момъкъ пита момата: “Ти обичашъ ли ме?” А пъкъ тя гледа долу на земята. Какво означава това? Той в себе си казва: “Не ми харесва тази мома.” Тя гледа надолу, за да покаже, че е много срамежлива. Тя иска да каже: “За такива работи, за любовь не може да става въпросъ!” И тя е права. Тя гледа долу на земята, тя иска да каже: “Ние сме долу тукъ на земята”. Тя е права. И той казва: “Тази работа нѣма да я бѫде.” Той иска нѣщо, което не може да му се даде.

Сега насъ ни питатъ: “Какво ще направите днесъ?” Мнозина отъ васъ държите очитѣ си все надолу. Когато човѣкъ мисли само за себе си, той гледа само на земята. Когато човѣкъ гледа на земята, какво означава? Когато тази мома я пита момъкътъ: “Ти обичашъ ли ме?” Тя какво трѣбва да каже? Че, ако азъ съмъ една мома, ето какво ще кажа: “Този момъкъ не е изпитателна комисия.” Той иска да знае дали тя го обича или не. Азъ бихъ му казалъ така: “Ти искашъ да знаешъ дали азъ те обичамъ или не. Всичко, каквото имашъ, дай ми го и тогазъ ще опиташъ дали те обичамъ или не.” Докато не ми дадешъ всичко, ти не можешъ да опиташъ това, понеже всѣкога може да дойде едно съмнение. И у хората има едно съмнение въ Бога. Хората не разбиратъ Бога, понеже ги е страхъ Богъ да имъ каже: “Ти готовъ ли си да пожертвувашъ всичко?” Тогава ти ще си туришъ очитѣ надолу.

Вие мислите, че човѣкъ ако служи на Бога, ще се лиши отъ всички земни блага. Не, точно обратното е вѣрно. Когато не служишъ, ще се лишишъ отъ всички земни блага. Служенето е едно постижение въ свѣта. Да служишъ, това значи да получишъ всички блага. А ние се плашимъ отъ служенето. Ти не можешъ да служишъ, докато не си уменъ, докато не си добъръ и докато не си силенъ. Само умниятъ, добриятъ и силниятъ човѣкъ могатъ да служатъ. Като служите, вие имате една свѣтлина, може да направите всичко. Това е като единъ художникъ, който като тегли една линия, като вземе четката и нарисува една картина, медъ да ти падне на сърцето. И добриятъ човѣкъ, като каже една дума, като я чуешъ, това е достатъчно, за да се повдигне твоето съзнание. Тая дума има мощно действие.

Вие казвате: “Какво означава добрата дума?” Единъ ученикъ питалъ своя учитель какво нѣщо е доброто. Учительтъ му казалъ: “Тръгни по пѫтя и ще научишъ какво нѣщо е доброто.” Веднага го хващатъ по подозрение и го осѫждатъ на смърть. Като го закачили на вѫжето, той казалъ: “Свърши се”, така си мислелъ ученикътъ. Той си казалъ: “Искамъ да зная какво нѣщо е доброто, но сега какво ще науча, като ми стегнаха врата.” Като му стегнали врата, царьтъ дошълъ на мѣстото и казалъ: “Освободете го!” Следъ като го освободили, ученикътъ разбралъ какво нѣщо е доброто. Царьтъ го потупалъ по гърба и казалъ: “Върни се при твоя учитель и му кажи какво нѣщо е доброто.” Той вече ималъ една вътрешна опитность, а не на думи. Царьтъ казалъ: “Снемете го отъ вѫжето, нека да се върне при своя учитель.” Това е доброто въ свѣта. Когато всичко изчезне въ свѣта, когато всичко за тебе е разрушено, казва се: “Да бѫде свѣтлина”, и се възстановява този свѣтъ. И всичкитѣ ти разрушени блѣнове се възстановяватъ. И Богъ те възстановява младъ и свѣжъ и силенъ. И ти казва: “Върни се при своитѣ!”

Досега много пѫти съмъ ви говорилъ. Азъ наричамъ най-добрия учитель въ свѣта Божествения духъ, който започва съ Любовьта. Има единъ учитель на любовьта, който учи съ любовь. Нѣма по-добъръ учитель отъ него. Вие сега сте ходили при много учители. Нѣкои започватъ съ свѣтлината, нѣкои съ силата, нѣкои съ богатството, нѣкои съ външни изражения. Тѣ не сѫ онези учители, които могатъ да внесатъ нѣщо въ васъ. Онзи Учитель, при който могатъ да отидатъ всички вѣрующи, това е Любовьта, при който Учитель всѣки може да отиде и съ който Божествениятъ Духъ се изявява. Сега, всички си решете да отидете при тоя Учитель. Вий много пѫти сте ходили при него, той е много взискателенъ. Който трѣбва да влезе въ това училище, той трѣбва да се отрече отъ всичко въ свѣта и отъ себе си и отъ своя си животъ.

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария завѣтъ. Отъ него ще видите защо трѣбва да се отрича човѣкъ. Въ време на Саула се явилъ единъ голѣмъ герой, нѣкой си Голиатъ, който съ своитѣ думи обезчестилъ израилското войнство. Давидъ отишелъ при Саула, искалъ да се бие. Най-първо царь Саулъ го облѣкълъ съ ризница, далъ му шлемъ, копие и прочие. Като се облѣкълъ съ тѣзи тежки дрѣхи и взелъ тѣзи тежки орѫжия, Давидъ казалъ: “Тѣзи работи сѫ много тежки. Не мога да си служа съ тѣхъ. Ако отида съ тѣзи нѣща на бойното поле нищо нѣма да свърша, ще ме претрепятъ и азъ ще се опозоря.” Оставилъ той ризницата и тежкитѣ орѫжия и шлема, взелъ си една малка торбичка, една прашка и три камъчета. Царьтъ казалъ: “Какво ще свършишъ съ тази прашка? Детинска работа!” Но Давидъ знаелъ да работи съ тая прашка. Той, като турилъ първия камъкъ въ тая прашка и замѣрилъ, камъкътъ ударилъ Голиата право въ челото. Тамъ има единъ центъръ. И тогазъ Давидъ отива, изважда неговия ножъ и му отсича главата. Нѣкои казватъ: “Може ли?” Питамъ: ти на злото въ себе си можешъ ли да му отрежешъ главата? Това е значението. Челото означава разумното, свѣтлината. Значи на злото ще трѣбва да отговоришъ съ свѣтлина - тази прашка, този камъкъ. Човѣкъ, който отива въ свѣта да воюва, той трѣбва да е въоръженъ съ свѣтлината на ума си, съ доброто и любовьта и съ силата.

Вие често се обезсърдчавате. Често при мене идватъ и ми се оплакватъ нѣкои, че не можели да пѣятъ. А на това кѫде е причината? Че какъ ще пѣешъ, когато вънъ има 35 градуса студъ. Разбирамъ единъ салонъ отопленъ, като салонъ България. Тамъ се пѣе. Има 15 - 20 градуса топлина, ти си разположенъ, добра е и обстановката. Та рекохъ, когато не можешъ да пѣешъ, салонътъ не е добре отопленъ. Щомъ влезешъ въ отопленъ салонъ, дарбитѣ въ васъ ще се проявятъ. И ако нѣкой пѫть дарбитѣ въ васъ не се проявяватъ, то ти си въ салонъ неотопленъ. Не се обезсърчавайте. Нѣкой пѫть мислите, че нищо не знаете, нѣкой пѫть пъкъ мислите, че много знаете. И двете нѣща сѫ невѣрни. Вечерно време, ако азъ завъртя електрическия ключъ и свѣтне салона, вие сте много учени, четете и много знаете. Но когато завъртя ключа въ обратна посока и стане тъмно въ салона, какво ще четете. Да кажемъ, че трѣбва да четете една книга - декламирате поезията на Омира, четете отъ тая книга. Като завъртя ключа, ще стане тѫмно и какъ ще четете Омира? Не, че сте невежи, но нѣмате условия - свѣтлина.

Любовьта се отличава съ следното: нѣкой иска да чуе дали го обичатъ или не. Какво ще питашъ Господа: “Господи, обичашъ ли ме или не?” Че въ самия този въпросъ имате едно съмнение. Вие трѣбва да носите това съзнание, че Богъ ви обича. Никакво съмнение да не влиза въ вашия умъ. Въ всичко друго можемъ да се съмняваме, но щомъ дойдемъ до Бога, ние трѣбва да имаме една мисъль. И да се съмняваме въ Бога или въ себе си, или въ ближнитѣ си, то е все равносилно. Има нѣщо въ свѣта, въ което човѣкъ не трѣбва да се съмнява и въ което седи силата му. Той не трѣбва да се съмнява въ Божията Любовь, въ Божествената Ммѫдрость. Той не трѣбва да се съмнява въ Божествената Любовь; той не трѣбва да се съмнява въ Божествената сила. Това сѫ три нѣща, до които като дойде, той да има само едно мнение. Той да гради всичко върху Божествената Мѫдрость върху Божествената доброта и Любовь и върху Божествената сила. Това да бѫде тилъ въ съзнанието ви. Като дойде до това да кажешъ: “Има нѣщо, за което азъ не питамъ!”

Сега следующето, второто положение е: ние трѣбва да докажемъ, че оценяваме, ценимъ разумностьта въ която живѣемъ. Ние оценяваме свѣта, както е направенъ. Ние оценяваме доброто, което Богъ ни е далъ. Оценяваме силата, която Богъ е далъ на наше разположение. Защото всички онѣзи хора, съ които ще дойдете въ стълкновение, тѣ носятъ въ себе си това, Божественото. И следователно, въ дадения случай или вий ще бѫдете образа за Него или той ще бѫде образъ за васъ. Ако нѣкой не ви обича, обичайте го вие. Ако нѣкой за васъ мисли добре и вий мислете за него добре. Защото този, който не мисли добре за васъ, той нѣма свѣтлина, той не ви вижда, той е въ тѫмно. И затова той нѣма мнение. Може ли жадниятъ човѣкъ да има лошо мнение за онзи хубавия балкански изворъ? Като дойде при него, като го погледне, трепне му сърцето. Като вземе капка по капка. Като вземе отъ тѣзи глътки, каква разтуха има въ него. Той не може да има лошо мнение за този изворъ. Може ли гладниятъ човѣкъ да има лошо мнение за онзи,с хубавия хлѣбъ, който му се дава, той още съ уханието му разбира какво нѣщо е този хлѣбъ. И като го яде, у него се заражда една вътрешна благодарность. Можешъ ли да имашъ лошо мнение за онзи човѣкъ, който те освобождава отъ вѫжетата. Или лошо мнение за единъ човѣкъ, който ти помага. Къмъ този човѣкъ никога не може да се зароди въ душата ти едно лошо чувство. Сега азъ не съмъ за самоосѫждането. Азъ съмъ за това да се изправи човѣкъ. Като видя единъ уменъ човѣкъ, азъ се зарадвамъ, защото имамъ единъ образецъ. Като видя единъ силенъ човѣкъ, азъ се зарадвамъ, това е за менъ образецъ. И като видя единъ добъръ човѣкъ, азъ се зарадвамъ. Въ умния човѣкъ, въ добрия и въ силния човѣкъ, Богъ се проявява. А пъкъ тамъ, гдѣто Богъ се проявява, злото не може да вземе надмощие.

И на васъ ще ви дамъ едно правило: вие сега всички искате да се борите съ злото. Тази война съ злото, оставете я настрани. Всѣкога, когато искашъ да се боришъ съ злото, турете доброто между себе си и злото. Ти да бѫдешъ на дѣсната страна, а злото на лѣвата, а по средата да бѫде доброто. Лошитѣ хора поставятъ себе си на лѣвата страна, а пъкъ турятъ доброто на дѣсната страна. А въ центъра турятъ злото. А пъкъ добритѣ хора трѣбва да турятъ доброто въ центъра, себе си въ дѣсната страна, а злото въ лѣвата. Когато дойде злото трѣбва да знаешъ, че между тебе и злото е доброто. И тогазъ можешъ да бѫдешъ спокоенъ. Всички онѣзи енергии, като излѣзатъ отъ злото, ще минатъ презъ доброто, а доброто знае какъ да се справи съ тѣхъ.

Това е закона на присаждането. Щомъ се присади една киселица съ една питомна ябълка, нѣкоя хубава ябълка, доброкачествена, то онѣзи недоброкачественитѣ сокове щомъ минатъ презъ новата присадка, веднага се измѣнятъ. Всичко онова, което мине отъ злото къмъ добротоq се измѣня. Сега нѣкой пѫть у васъ оставатъ старитѣ разбирания, вие казвате: “Какъ да направимъ това?” Много ученици са питали така: “Не зная какъ да угодя на моя учитель=” Този учитель преподава по математика. Ти учи математиката, нищо повече. Като я изкара[шъ], решавай добре задачи и ти постепенно ще имашъ доброто умение. Ако ти не учишъ, не можешъ да имашъ доброто мнение на учителя си. Това е много вѣрно. Да кажемъ, че учительтъ ти преподава по музика. И ако ти не разучавашъ добре уроците, той не може да има добро мнение за тебе. Ако заучавашъ добре уроцитѣ му, той всѣкога има добро мнение за тебе. Сѫщото е и при математиката. Много безкористни сѫ учителитѣ. Може да има нѣкои малки изключения, но изобщо сѫ безкористни.

Ако единъ ученикъ се страхува, че може да бѫде засѣнченъ отъ своя учитель, ученикътъ не разбира. И ако единъ учитель [се страхува], че може да го засѣнчи ученикътъ и той не разбира, той не е учитель. Учительтъ никога не може да бѫде засѣнченъ отъ своя ученикъ. И ученикътъ не може никога да бѫде засѣнченъ отъ своя учитель. Ако единъ учитель засѣнчи ученика, ако въ него влезе мисъльта да засѣнчи ученика, тогазъ той не е разбралъ своето предназначение. Свѣтътъ е толкозъ tирокъ. Учительтъ е далечъ отъ ученика. И учительтъ никаква сѣнка не иска да хвърли върху ученика. Учительтъ иска да учи ученика. Мисията на ученика, за която той е пратенъ на земята, е да свърши това училище и да бѫде полезенъ въ даденъ случай на всички свои другари.

Научете се да говорите. Научете се да говорите хубаво, понеже каквото говорите, ще се върне при васъ. Всичкитѣ ви речи се филмуватъ. Така както говоритѣ нѣкому, има киноартисти, които постоянно въртятъ и филмуватъ речьта ви. И нѣкой пѫть на кино ще видите какво сте говорили. Когато започнете да изучите този филмъ, веднага ще видите погрѣшкитѣ си, ще схванете, че не трѣбва да говорите така.

Кое е по-лесно да кажете сега: “Обичамъ ви” или “не ви обичамъ”? Кое е по-лесно на гладния да каже: че може да яде или че не може да яде? Ако може да яде, какъвъ е гладниятъ? Той е здравъ човѣкъ. Ако не може да яде, това показва, че е боленъ. Следователно ако вие кажете, че не можете да обичате, вие сте на сцена, нищо повече. Ако кажете, че обичате, вие сте здравъ човѣкъ. И тогазъ въпросътъ е: ще ядете въ даденъ случай толкозъ, колкото е потребно, за да се възобновятъ вашитѣ сили. Та първото нѣщо е: вие трѣбва да мислите. Свѣтлината е външенъ стимулъ за любовьта. Това е пробуждане на съзнанието. Любовьта не е дошла още. Като дойде свѣтлината, тя е предговоръ за Любовьта. И следъ това направо нѣма да дойде Любовьта. Любовьта идва найпосле отъ всичкитѣ нѣща. По-рано идва силата и това, което иде най-после е Любовьта. И понеже Любовьта идва последна въ свѣта, сега още Любовьта я нѣма, но се приготовлява. Чрезъ свѣтлината и чрезъ силата свѣта сега се освобождава, за да бѫдемъ готови, та като дойде Любовьта, да можемъ да я разберемъ и приемемъ. Съ Любовьта ще се изгради бѫдащата култура, бѫдащия животъ. Отъ всичко трѣбва да се отречемъ - отъ всички онѣзи слаби и стари разбирания. Върху старитѣ вѣяния, старитѣ разбирания Любовьта не може да се прояви.

Ти питашъ: “Какво ще стане съ менъ?” Ти ако имашъ съзнанието на една мравка, ти ще останешъ съ това съзнание, какво ще придобиешъ? Какво ограничение има въ съзнанието на мравката? Има единъ мравунякъ при мене. Давамъ имъ кашкавалъ - не го ядатъ. Давамъ имъ пъпешено семе. И него не ядатъ. Гледамъ, че тѣ ходятъ по дърветата, тамъ има нѣкои боровинки, зрънца и тѣхъ ядатъ. Вегетарианци сѫ. Такива работи, като кашкавалъ не ядатъ. Изхвърлятъ го навънъ. Но намиратъ зрънца и ги ядатъ. Тѣзи мравки сѫ доста миролюбиви. Ако мравкитѣ сѫ станали вегетарианци на планината, на 2000 метра височина, азъ разбирамъ. Тѣ казватъ: “Това, което давате, е единъ луксъ, който не може да се намѣри на планината, та ще бѫдете така добри да не ни давате кашкавалъ.”

Та най-естествената храна за човѣшката душа, това е храната, която иде отъ Любовьта. Трѣбва да започва съ свѣтлина. Свѣтлината и топлината, това сѫ храна за душата. Това сѫ храни, които идатъ отъ Любовьта. Свѣтлината е плодъ отъ Любовьта. И топлината е плодъ отъ Любовьта. Свѣтлитѣ мисли и свѣтлите чувства, това сѫ нѣща, които хранятъ човѣшката душа. И следъ като се е нахранила душата съ свѣтлина и топлина, следъ като се е хранила съ хубавитѣ мисли и чувства и добритѣ постѫпки, следъ това идва вече Любовьта. Тогазъ вече за човѣка се отваря едно ново поле. Единъ новъ свѣтъ се явява предъ него. И апостолъ Павелъ казва: “Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Та цѣлия свѣтъ, всичката природа - това сѫ възможности за проявение на Божията Любовь, която има да опитаме. Несмѣтни богатства, несмѣтни възможности има. И за пѣвци, и за музиканти, и за бащи, и за майки, и за слуги, и за художници, за всички хора има несмѣтни богатства, въ каквото и положение да сѫ.

Дръжте мисъльта, че Богъ дава всички възможности на тебе. Богъ е обмислилъ за тебе и ти не трѣбва да се обезсърдчавашъ. Всѣки единъ човѣкъ, какъвто и да е, да бѫде за тебе единъ стимулъ за единъ стремежъ. Та, всички хора, които срѣщате, сѫ едно благо за васъ, ако разбирате. А пъкъ всички хора, които срѣщате, ако не разбирате, сѫ една спѫнка за васъ. Та, ако разбирате, свѣтлината, доброто и силата сѫ едно благо за васъ. И въ добрия животъ, въ разумния животъ и въ силния животъ е Богъ. Въ тѣхъ Богъ се проявява. И всички хора, които носятъ въ себе си доброто, разумното и силата, тѣ сѫ едно благо за васъ, съ което Богъ всѣки день ви посреща.

Та рекохъ, като се срѣщаме сега на планината, имайте желание тази година да се възобновите съвсемъ. Нѣкои отъ васъ сте остарѣли и мислите, че сте стари. Не. Да остарѣе човѣкъ е много мѫчно. Най-мѫчната работа е да остарѣе човѣкъ. Откакъ е свѣтътъ създаденъ, въ небето има само 24 старци. Много мѫчно човѣкъ става старецъ. И сега се приготовлява онзи старецъ, за да станатъ 25. А пъкъ тукъ на земята ги е наспорилъ Господь, съ милиони старци има. Вие се откажете отъ тази идея. За подмладяването - може, а за остаряването - оставете това. Всички станете кандидати за младостьта, а пъкъ за старостьта, то е много за васъ, непостижимо е за васъ. Единственото нѣщо, което е непостижимо за васъ, то е старостьта. Ако искате да остарѣете, то невъзможно. Но ако искате да се подмладявате, то е възможно.

Затова, обновявайте се въ вашата мисъль, въ вашето чувство и въ вашата сила и бѫдете като децата. И да носите Божественото Знание, Божествената Любовь и Божествената Сила.

Отче нашъ

Сега, като тръгнете нагоре къмъ “Езерото на чистотата”, не бързайте. Нѣкои бързатъ да стигнатъ първи. Като се запъхтите нѣкѫде, спрете се и починете си малко. Защото има нѣкои сестри, които мислятъ, че сѫ стари. И мислятъ, че не могатъ да ходятъ. Като се запъхтите, кажете: “Младъ съмъ!”

6ч.30 мин.

(Веднага отъ Молитвения връхъ отидохме при “Езерото на чистотата”. На полянката надъ езерото се направиха паневритмичнитѣ упражнения и следъ това при езерото си умихме лицето, краката.)

Беседа от Учителя

държана на 2 августъ 1939 г., срѣда, 5 ч.с.

Молитвениятъ връхъ при Седемтѣхъ Рилски езера

__________________________________________________

*очи - пъпкитѣ, които лозаритѣ оставятъ на лозовата пръчка

 

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Уменъ, добъръ и силенъ

„Азъ съмъ истинната лоза, и Отецъ ми е земедѣлецътъ.“ *)

*) Иоана 15:1.

    Когато дойде пролѣтьта, всички лозари започватъ да рѣжатъ лозитѣ си. Жалка картина представя рѣзането на лозитѣ! Която лоза погледнете, ще видите, че плаче. Обаче, отидете ли на нѣкое лозе презъ лѣтото, ще видите, че всѣка прѫчка е облѣчена въ красива премѣна и на нея висятъ по нѣколко узрѣли грозда. Една картина представя лозето на пролѣть, а съвсемъ друга — въ края на лѣтото.

    Като ученици, вие трѣбва да изучавате нѣщата въ тѣхното развитие, отначало до край, да имате представа за всички процеси, които се извършватъ въ природата, а не само ония откѫслечни процеси, на които случайно сте били свидетели. Само при това положение ученикътъ може да придобие ония сили, които сѫ необходими за неговото развитие. Ако спре само върху обрѣзването на лозата, ученикътъ нѣма да придобие нищо. Какво има въ една обрѣзана лоза? Една гола прѫчка, съ едно, или съ две очи. Когато искатъ лозата да дава по-малко плодъ, но по-едъръ, лозаритѣ оставятъ на всѣка прѫчка по едно око; ако искатъ да получатъ повече плодъ, на всѣка прѫчка оставятъ по две очи. Обаче, има случаи, когато на лозената прѫчка не оставятъ нито едно око. Това правятъ лозаритѣ тогава, когато оставятъ прѫчката да си почине. Тази година тя не дава никакъвъ плодъ, но следната година дава изобилно. Това, което става съ лозата, става и съ човѣка. И въ живота на човѣка има безплодни години. Какво представятъ една, две, три или повече години по отношение на цѣлата вѣчность? По отношение на вѣчностьта годината е равна на една секунда. Свѣтлината се движи съ бързина 300,000 клм. въ секунда. За колко време човѣкъ би извървялъ този пѫть, ако всѣки день изминава по 50 клм.? Направете изчисление, да видите, какво е отношението между бързината на свѣтлината и тази на човѣка въ една секунда. Тъй щото, не се смущавайте отъ това, че не сте успѣли да направите онова, което другитѣ хора надъ васъ сѫ направили. Важно е да се развивате естествено, да минавате отъ единъ процесъ въ другъ и разумно да ги използувате. Последователность се иска отъ човѣка, да не спира вниманието си върху отдѣлни процеси, но да ги обобщава, да образува отъ тѣхъ нѣщо цѣло и тогава да се произнася. Уменъ трѣбва да бѫде ученикътъ, но сѫщевременно той трѣбва да бѫде добъръ и силенъ. Способниятъ ученикъ трѣбва да притежава следнитѣ качества: да бѫде уменъ, добъръ и силенъ.

    Като е дошълъ на земята, човѣкъ ималъ нѣкаква цель — да намѣри нѣщо, да придобие нѣкакво богатство. Въ това отношение човѣкъ е търсачъ, иманяръ. Азъ взимамъ думата „иманяръ“ въ широкъ смисълъ. Нѣкой търси заровено богатство; другъ — нѣкоя стара книга, въ която сѫ написани велики работи; трети — нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, останалъ отъ дѣди и прадѣди; четвърти, като нѣкой съгледатель, обикаля земята, да намѣри подходящо мѣсто да се засели. Каквото да търси човѣкъ, както да работи, той трѣбва да знае, че е дошълъ въ свѣта съ известна мисия, която нито трѣбва да надценява, нито да подценява. За да изпълни мисията си добре, човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, добъръ и смѣлъ.

    Едно 12 годишно момиче останало сираче, безъ баща и безъ майка. Бащата билъ цигуларь, а майката — добра пѣвица. Тѣ не могли да оставятъ никакво наследство на единственото си дете, освенъ цигулката отъ бащата и хубавия гласъ отъ майката. Като останало самичко, момичето започнало да мисли, какво да прави, за да развие дарбитѣ си, получени въ наследство отъ своитѣ родители. То знаяло, че близо до тѣхъ живѣе единъ банкеръ, голѣмъ милионеръ, и решило да го посети, да иска нѣкаква помощь отъ него. Единъ день то влѣзло въ кантората му и казало: Искате ли да ви посвиря и попѣя малко? — Съ удоволствие ще послушамъ. Момичето започнало да пѣе и да свири съ цигулката си своитѣ елементарни упражнения. Следъ това то казало на банкера: Можете ли да ми отпуснете една сума, съ която да следвамъ въ странство, да свърша по цигулка и пѣние? — Мога, съ удоволствие ще ти услужа. — Когато свърша образованието си, ще върна сумата, която сте дали за мене. При това, ако устоите на задължението си, още сега мога да ви предскажа, че следъ връщането ми отъ странство, вие ще се ожените за една добра мома, и Богъ ще ви благослови за направената услуга. Това момиче било малко, но се отличавало съ своята доброта, разумность и смѣлость.

    Мнозина се обезсърдчаватъ, че не сѫ могли да постигнатъ желанията си. Защо не сѫ постигнали желанията си? Защото останали сираци, безъ баща и безъ майка, нѣмало кой да се грижи за тѣхъ. Тѣ сѫ на кривъ пѫть въ своитѣ разсѫждения. Бащата и майката никога не умиратъ. Колкото малко да е било това момиче, то е знаяло, че баща му и майка му сѫ отишли на работа, а то е останало на земята да продължи тѣхната мисия. Смѣлъ и разуменъ трѣбва да бѫде човѣкъ, да знае, че не е самъ въ свѣта и, при каквото положение да се намѣри, има кой да се грижи за него.

    Единъ богатъ, имотенъ чорбаджия отишълъ на нивата си да работи. Понеже билъ самъ, той всѣкога заключвалъ кѫщата си и тогава отивалъ на работа. Въ негово отсѫтствие влизала въ дома му една отъ съседкитѣ, млада, добра мома, и нареждала кѫщата, измивала, изчиствала, приготвяла ядене и си излизала. Тя знаяла, кѫде крие ключа си чорбаджията и, като свършвала работата, пакъ го оставяла на мѣсто. Чорбаджията се чудилъ, кой върши това нѣщо, но не могълъ да открие виновника на добрата постѫпка. Единъ день той се върналъ по-рано отъ нивата и заварилъ комшийската мома у дома си. — Ти ли правишъ това нѣщо? Ако искашъ, можешъ да останешъ при мене. Ти всѣкога ще бѫдешъ „добре дошла“ въ моя домъ.

    Казвамъ: Ако човѣкъ не може да намѣри ключа на своята затворена кѫща и, като я отвори, да изчисти, да измие и да измете, той нищо не може да постигне. Може ли да направи това, той е добре дошълъ за всички, той ще получи Божието благословение и любовьта на окрѫжаващитѣ.

    Казвате: Правилно ли е да отвори човѣкъ заключената си кѫща и да започне да я чисти и мие? Да се задава такъвъ въпросъ, то е все едно, да се пита, правилно ли е човѣкъ да прави добро, или не е правилно? Става ли въпросъ за доброто, не питайте. Отворете кѫщата на кого да е и направете доброто. Доброто се харесва на всички хора. Само онзи човѣкъ може да направи добро, както трѣбва, който е уменъ, добъръ и силенъ. Христосъ казва: „Азъ съмъ лозата, вие — прѫчкитѣ, а Отецъ ми — земедѣлецътъ.“ лозата представя доброто въ свѣта, прѫчкитѣ — разумностьта, а Отецъ — силата. Силниятъ създава и обрѣзва прѫчкитѣ. Следователно, не се страхувайте отъ изпитанията, т. е. отъ обрѣзването. Силниятъ обрѣзва, т. е. изпраща изпитания на човѣка. Той знае, кога и какъ да обрѣзва. Като обрѣзва, той изхвърля непотрѣбното, а потрѣбното оставя на самата лоза — съ едно, съ две, съ три очи, а понѣкога безъ очи. Очитѣ представятъ възможноститѣ, дадени на човѣка. Колкото по-голѣми сѫ възможноститѣ, толкова по-голѣми сѫ и постиженията. За да постигне нѣщо, човѣкъ трѣбва да работи, да прави усилия, да се моли.

    Като ученици, вие трѣбва да се научите да се молите правилно. Молитвата е пѫть къмъ постижение. Да се моли човѣкъ правилно, това значи, да се научи да говори на Бога разумно. Научи ли се разумно да говори, човѣкъ знае вече, какъ да движи езика и устата си. Такава молитва е всѣкога приета. Устата трѣбва да се научи правилно да приема и правилно да дава. Езикътъ е инспекторъ, който преглежда нѣщата. Понѣкога и той се подкупва и прави погрѣшки. Достатъчно е да му дадете нѣщо сладко, за да даде своята резолюция на храната, свободно да върви надолу. Влѣзе ли храната вѫтре, тя се натъква на единъ строгъ инспекторъ — стомахътъ. Той е много взискателенъ. Щомъ разбере, че въ него е влѣзла храна, неподходяща за общия организъмъ, той казва: Тукъ не се приематъ подобни нѣща. Скоро вънъ! Понѣкога между езика и стомаха има разногласие, отъ което страда цѣлиятъ организъмъ. Езикътъ казва: Бѫдете по-человѣколюбиви. Нека влѣзе тази храна вѫтре. Стомахътъ казва: Не приемамъ. Това, което влѣзе вѫтре, трѣбва да бѫде достойно за мене.

    Днесъ всички хора говорятъ за достоинство и за недостоинство, или за достойни и недостойни хора. Кой човѣкъ е достоенъ? Само умниятъ, добриятъ и силниятъ човѣкъ може да се нарече достоенъ. За да бѫде уменъ, човѣкъ трѣбва да има свѣтлина въ ума. За да бѫде добъръ, той трѣбва да има топлина въ сърдцето си. Щомъ има свѣтлина и топлина, той ще бѫде и силенъ. Силата ще свърши работата. На всѣки човѣкъ е дадена работа, която трѣбва да свърши. Безъ свѣтлина, безъ топлина и безъ сила той не може да я свърши. Благодарете за работата, която ви е дадена днесъ да свършите. За да я свършите добре, вие разполагате съ всички благоприятни условия: чистъ въздухъ, слънце, сила. Деньтъ е много хубавъ. Слънцето ви гледа весело, съ което иска да каже, че човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, добъръ и силенъ, че свѣтътъ е създаденъ съ голѣма мѫдрость, че въ основата си е добъръ и се подържа отъ Божията сила. Съ една дума слънцето иска да каже, че Богъ е всемѫдъръ, всеблагъ и всесиленъ.

    Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Както Богъ е работилъ, така ще работите и вие. Човѣкъ е надаренъ съ разумность, съ доброта и съ сила, и трѣбва да прояви тия качества, както 12 годишното момиче. Той трѣбва да вѣрва въ онова, което Богъ е вложилъ въ него. Започнете съ малкитѣ постижения и вървете къмъ голѣмитѣ. Голѣмитѣ постижения идатъ най-после. Когато не могатъ да реализиратъ желанията си, децата плачатъ. Въ това отношение тѣ сѫ генерали, които постоянно заповѣдватъ. Докато децата сѫ малки, родителитѣ имъ веднага изпълняватъ тѣхнитѣ заповѣди. По десеть пѫти презъ нощьта майката се събужда, за да изпълни заповѣдьта на детето си. Сѫщото прави и бащата. Плачътъ на детето не е нищо друго, освенъ заповѣдь. За да дойде детето на земята, майката и бащата сѫ писали около сто писма, канили сѫ го, обещавали сѫ му различни нѣща. Види ли, че тѣ не изпълняватъ обещанията си, детето започва да плаче. Чрезъ плача то имъ се налага, иска да изпълнятъ обещанията си.

    Плачътъ е присѫщъ не само на децата, но и на всички хора. Човѣкъ плаче, защото не може да получи това, което желае. Докато е на земята, човѣкъ всѣкога плаче. Земниятъ животъ не може да задоволи човѣшката душа. Взискателна е човѣшката душа. Погледне ли я нѣкой, тя очаква милъ погледъ, съ приятна свѣтлина; даде ли ѝ нѣкой нѣщо, тя иска то да излиза отъ дълбочината на сърдцето, отъ което извиратъ топли, благоуханни чувства; каже ли ѝ нѣкой нѣщо, тя иска да чува мекъ, приятенъ говоръ. Говори ли съ нѣкого, тя иска да бѫде изслушана внимателно. Тя не търпи разсѣяни хора. Говори ли съ нѣкого, той трѣбва да гледа направо. Гледа ли къмъ земята, това показва, че на този човѣкъ не може да се разчита.

    Сега разумнитѣ сѫщества ви питатъ, какво ще правите днесъ. Ако гледате къмъ земята, това показва, че вие мислите само за себе си, не сте готови за никаква жертва. Ако момъкътъ пита момата, обича ли го, а тя гледа надолу, това значи, че не е готова да му отговори, а се представя за скромна. За да отговорите на нѣкого, дали го обичате, вие трѣбва да го изпитате, да видите, готовъ ли е той на всички жертви за васъ. Ако днесъ хората се страхуватъ отъ Бога, причината за това е, че тѣ не сѫ готови да се жертвуватъ за Него. Тѣ се страхуватъ да не ги пита Той, обичатъ ли Го. За да Го обичатъ, тѣ трѣбва да дадатъ за Него всичко, каквото иматъ. Тѣ мислятъ, че ако служатъ на Бога, ще се лишатъ отъ всички земни блага. Тѣ се заблуждаватъ. Който не служи на Бога, той, именно се лишава отъ всички блага. Който служи на Бога съ любовь, той всичко може да постигне. Служенето носи велики постижения. Кой може да служи на Бога? Само умниятъ, добриятъ и силниятъ човѣкъ може да служи. Като служи на Бога, човѣкъ прилага свѣтлината на своя умъ, както художникътъ — своитѣ четки и бои. Вземе ли четка и бои въ рѫка, художникътъ започва да рисува своята картина. Той тегли линия следъ линия, докато нарисува цѣлия образъ. Добриятъ човѣкъ прилага своята уста и сърдце. Отъ сърдцето му излизатъ добри чувства, които се предаватъ чрезъ сладкитѣ думи на неговата уста. Мощно нѣщо е сладката, добра дума.

    Единъ ученикъ запиталъ учителя си: Какво нѣщо е доброто? Учительтъ му замълчалъ, нищо не отговорилъ. Ученикътъ настоявалъ, искалъ да разбере, какво е доброто въ свѣта. Най-после учительтъ му казалъ: Тръгни по свѣта и ще научишъ, какво представя доброто. Ученикътъ започналъ да обикаля земята, да пѫтува отъ единъ градъ на другъ, докато на едно мѣсто го заподозрѣли въ нѣщо, затворили го и го осѫдили на смърть. Въ момента, когато трѣбвало да турятъ вѫжето на врата му, той си казалъ: Много нѣща видѣхъ, чухъ смъртната си присѫда, но доброто не разбрахъ. Всичко е свършено съ мене. Въ това време той чува тихъ, кротъкъ гласъ: Освободете го! Снемете го отъ вѫжето! Нека отиде при своя Учитель. Въ тѣзи нѣколко думи ученикътъ разбралъ, какво нѣщо е доброто.

    И тъй, човѣкъ може да разбере доброто, само когато всичко се свърши за него, когато всичко подъ нозетѣ му се разруши, когато свѣтътъ потъмнѣе предъ очитѣ му. Тогава само човѣкъ ще чуе Божия гласъ: „Да бѫде виделина!“ Чуе ли човѣкъ тия думи, свѣтътъ отново се възстановява, разрушенитѣ му блѣнове оживяватъ, и той става младъ, веселъ и силенъ. Той чува следнитѣ думи: Върни се при своя Учитель. Кой е този Учитель? Божествениятъ Духъ. Той започва съ любовьта. По-добъръ Учитель отъ Него нѣма. Докато дойде до Великия Учитель на любовьта, човѣкъ е миналъ презъ много учители: едни сѫ работили съ свѣтлината, други — съ силата, трети — съ богатството и т. н. Обаче, никой учитель не е могълъ да внесе въ човѣшката душа това, което тя желае. Душата желае и търси само любовьта. Нека днесъ всѣки отъ васъ пожелае да отиде при Божествения Духъ — Учительтъ на любовьта, и да се запише въ Неговото училище. Строгъ и взискателенъ е този Учитель. Който се запише за ученикъ въ Неговото училище, той трѣбва да се откаже отъ свѣта, отъ себе си и отъ своя животъ.

    Какво значи, да се отрече човѣкъ отъ себе си? Да се отрече човѣкъ отъ себе_ си, това значи, да се отрече отъ всичко онова, което му препятствува да върви напредъ. Когато Давидъ се би съ Голиата, Саулъ го извика да му даде пособия, съ които да победи противника си. Той му даде шлемъ на главата, копие въ рѫката и ризница на тѣлото, да се брани съ тѣхъ. Като облѣче тази премѣна, Давидъ се видѣ въ невъзможность да си служи съ нея и каза на царя: Хвърлямъ всичко това настрана, отказвамъ се отъ него и ще воювамъ съ моитѣ орѫжия. Той взе прашката си, три камъчета и една торбичка и излѣзе срещу Голиата. Още при първото замѣрване съ прашката си, Давидъ удари Голиата въ челото и го повали на земята. После взе ножа си и му отрѣза главата.

    Следователно, силенъ човѣкъ е онзи, който може да се отрече отъ онова, което го спъва. Като се отрече отъ себе си, той може да отрѣже главата на злото. Давидъ се отрече отъ себе си, вследствие на което можа да победи злото. Челото е мѣстото, отдето излиза свѣтлина. Давидъ победи Голиата съ свѣтлина. Който се бори съ злото, той трѣбва да има свѣтлина въ себе си. Изобщо, който отива въ свѣта да воюва, той трѣбва да бѫде въорѫженъ съ свѣтлина въ ума си, съ топлина и любовь въ сърдцето си и съ сила въ волята си. Той се намира при добри условия, които му помагатъ да постигне желанията си. Свѣтлината, топлината и силата сѫ благоприятни условия за развиване и проява на човѣшкитѣ дарби.

    Може ли пѣвецътъ да пѣе въ студенъ и тъменъ салонъ? Щомъ салонътъ се отопли и освѣти, пѣвецътъ придобива разположение да се прояви. Той започва да пѣе съ любовь и вдъхновение. Видите ли, че не можете да проявите дарбитѣ си, не се обезсърдчавайте. Знайте, че салонътъ, срѣдата, въ която сте попаднали, е лишена отъ свѣтлина и топлина. Щомъ свѣтлината и топлината дойдатъ, дарбитѣ ви ще се проявятъ. Докато е свѣтло и топло, човѣкъ мисли, че много знае. Щомъ свѣтлината и топлината изчезнатъ, той вижда, че нищо не знае. И едното, и другото положение сѫ невѣрни. Истинско знание е това, което не се влияе отъ външнитѣ условия. Истинска любовь е онази, която не се влияе отъ външнитѣ условия. Следователно, дойдете ли до Божията Любовь, Божията Мѫдрость и Божията Сила, всѣкакво съмнение е изключено. Въ всичко може да се съмнява човѣкъ, но не и въ тия три нѣща. Тѣ сѫ основа на човѣшкия животъ, върху които той гради.

    Друго нѣщо, което човѣкъ трѣбва да спазва въ живота си, е да цени разумностьта, въ която е потопенъ. Човѣкъ трѣбва да си каже: Азъ оценявамъ свѣта, както е създаденъ; оценявамъ доброто и любовьта, които Богъ ми е далъ; оценявамъ мѫдростьта и силата, които произлизатъ отъ Бога. Всички хора, съ които човѣкъ влиза въ общение, носятъ тѣзи качества въ себе си. Това е Божественото начало, което всѣки човѣкъ трѣбва да оценява. Следователно, всѣки човѣкъ трѣбва да бѫде образецъ за ближния си. Ако нѣкой не ви обича, обичайте го вие. Ако нѣкой ви мисли доброто, и вие мислете неговото добро. Който не мисли доброто на ближния си, той е лишенъ отъ свѣтлина. Щомъ нѣма свѣтлина, той не вижда нѣщата, той нѣма мнение за тѣхъ. Може ли жадниятъ да има лошо мнение за чистия планински изворъ? Отдалечъ още той предвкусва удоволствието, което ще получи отъ неговата вода. Капка по капка той ще пие и ще се успокоява. Може ли гладниятъ да има лошо мнение за топлия пшениченъ хлѣбъ? Преди да го е вкусилъ той разбира неговата цена и сила. Щомъ се нахрани, той изпитва вѫтрешна благодарность къмъ Онзи, Който го е далъ. Може ли затворникътъ да храни лоши чувства къмъ онзи, който го е освободилъ отъ веригитѣ на краката и на рѫцетѣ му? Не е въпросъ човѣкъ да се самоосѫжда, но той трѣбва да се изправя. Като види уменъ човѣкъ, да се зарадва; като види добъръ човѣкъ, да се зарадва и като види силенъ човѣкъ, пакъ да се зарадва. Защото Богъ се проявява и въ умния, и въ добрия, и въ силния човѣкъ. Дето Богъ се проявява, тамъ се изключватъ всички отрицателни прояви, тамъ никакво зло не сѫществува.

    Дръжте въ ума си следната мисъль: никога не се борете съ злото. Искате ли да се борите съ злото, турете доброто въ срѣдата: вие застанете на дѣсната страна, доброто — въ срѣдата, а злото — на лѣвата страна. Така постѫпватъ добритѣ хора. Лошитѣ и неразумни хора постѫпватъ точно обратно: тѣ заставатъ на лѣвата страна, злото турятъ въ срѣдата, а доброто — на дѣсната страна. Не, доброто трѣбва да стои всѣкога въ срѣдата между човѣка и злото. И тогава всички енергии, които излизатъ отъ злото, преди да дойдатъ до човѣка, ще минатъ презъ доброто, а доброто знае, какъ да се справя съ тѣхъ.

    Когато казваме, че доброто може да се справя съ енергиитѣ на злото, ние имаме предъ видъ закона на присаждането. Земедѣлцитѣ знаятъ този законъ и го прилагатъ на практика. Когато искатъ да опитомятъ, т. е. да облагородятъ нѣкое овощно дръвче, запримѣръ, ябълка, тѣ го присаждатъ съ доброкачествена ябълка. Какво става съ недоброкачествената ябълка? Енергиитѣ на тази ябълка минаватъ презъ присадката, и следъ една-две години тази ябълка започва да дава добри плодове. Значи, когато енергиитѣ на злото минаватъ презъ доброто, тѣ се измѣнятъ коренно. Като не могатъ да приложатъ този законъ, хората се запитватъ, какво да правятъ, за да избѣгнатъ злото въ свѣта. Много просто. Трѣбва ли ученикътъ да пита, какъ да задоволи учителя си? Ако учительтъ преподава математика, ученикътъ трѣбва да учи — нищо повече. Като учи, като решава редовно задачитѣ си, ученикътъ ще има доброто мнение на учителя си. Ако учительтъ преподава музика, ученикътъ трѣбва да свири, да пѣе, да изучава добре упражненията си. Щомъ учи добре, учительтъ ще бѫде доволенъ отъ нето. Въ това отношение учителитѣ сѫ безкористни. Тѣ се подкупватъ само отъ добритѣ и трудолюбиви ученици.

    Ако ученикътъ се страхува, че може да бѫде засѣнченъ отъ учителя си, той не е ученикъ на мѣсто. И ако учительтъ се страхува, че може да бѫде засѣнченъ отъ ученика си, и той не е учитель на мѣсто. Нито ученикътъ може да бѫде засѣнченъ отъ учителя си, нито учительтъ — отъ ученика. Учительтъ е далечъ отъ ученика си, вследствие на което не може да хвърля сѣнка върху него. И ученикътъ е далечъ отъ учителя си, и той не може да го засѣнчи. Задачата на учителя е да учи ученицитѣ си. Задачата на ученика е да се учи, да свърши училището съ успѣхъ и да бѫде полезенъ на своитѣ ближни.

    Като ученици, отъ васъ се иска да учите добре, но и да говорите добре. Всичко, каквото говорите, се филмува. Единъ день, когато се намѣрите предъ филма на своя животъ, вие ще го изучавате въ всички подробности. Тогава ще видите и най-малкитѣ си погрѣшки, които трѣбва да изправите. Като знаете това, мислете, какво говорите. Кое е по-лесно да кажете на човѣка: обичамъ те, или не те обичамъ? Кое е по-лесно да кажете на гладния: че може да яде, или че не може? Ако гладниятъ може да яде, той е здравъ човѣкъ. Ако не може да яде, той е боленъ. Ето защо, не забравяйте, че каквото говорите, ще го филмуватъ. Вие сте актьоръ на сцената, когото всѣки моментъ фотографиратъ. Ако сте на сцената и кажете, че не обичате нѣкого, ще знаятъ, че сте боленъ човѣкъ. На болния човѣкъ, обаче, не се позволява да яде. Кажете ли, че обичате нѣкого, вие сте здравъ човѣкъ. На здравия се позволява да яде, но само толкова, колкото да се възстановятъ силитѣ му.

    Следователно, първото нѣщо, което се изисква отъ човѣка, е да мисли върху това, което прави и говори. Това значи, да има свѣтлина въ ума си като стимулъ къмъ придобиване на любовьта. Това подразбира моментъ на пробуждане на съзнанието въ човѣка. Свѣтлината е предговоръ къмъ любовьта, но преди да дойде тя, силата иде. Последна иде любовьта. Понеже любовьта ще дойде последна въ свѣта, затова се правятъ приготовления за нейното посрещане. Днесъ хората се освобождаватъ чрезъ свѣтлината и чрезъ силата, за да могатъ, като дойде любовьта, да я приематъ съ радость и да я задържатъ въ себе си. Любовьта ще изгради бѫдещата култура, бѫдещия животъ. За да постигнатъ любовьта, хората трѣбва да се откажатъ отъ своитѣ стари разбирания. Любовьта не може да минава презъ срѣди, проникнати отъ стари разбирания за живота и за Бога. — Какво ще стане съ насъ? — Това зависи отъ съзнанието на човѣка. Споредъ съзнанието, което има днесъ, мравката за дълго време ще си остане мравка, но за човѣка не е така. Въпрѣки това, всички мравки не си приличатъ. Има мравки, тукъ на планината, които сѫ чисти вегетарианци. Тѣ се хранятъ изключително съ зрънца отъ нѣкои растения. Тѣ не ядатъ никакви други храни. Ако мравкитѣ издържатъ на строга вегетарианска храна, колко повече човѣкъ трѣбва да се отличава по начина на храненето си отъ всички, останали сѫщества. Най-естествени и здравословни храни за човѣшката душа сѫ тия, които произлизатъ отъ любовьта. Това сѫ свѣтлината и топлината. Тѣ сѫ плодове на любовьта. Докато се храни съ свѣтли мисли, съ свѣтли чувства и съ свѣтли постѫпки, човѣшката душа никога нѣма да огладнява. Само при това положение човѣкъ може да се домогне до любовьта. Придобие ли човѣкъ любовьта, за него се отваря новъ свѣтъ, ново поле за работа.

    Апостолъ Павелъ казва: „Око не е видѣло, и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.“ Цѣлиятъ свѣтъ, цѣлата природа представятъ възможности и условия за проява на Божията Любовь, която нѣкога хората ще опитатъ. За всички хора сѫ предвидени несмѣтни богатства, възможности и условия. За всѣки човѣкъ Богъ е предвидилъ безброй възможности. Трѣбва ли тогава той да се обезсърдчава? За да се развива правилно, човѣкъ трѣбва да гледа на всички хора като на условия, които да го стимулиратъ да върви напредъ. Не гледа ли така, той самъ ще се спъва. Който разбира живота, той гледа на свѣтлината, на доброто и на силата, като на условия, чрезъ които Богъ се проявява. Значи, всѣки човѣкъ, който носи въ себе си разумностьта, доброто и силата, е благо не само за ближния си, но и за всички живи сѫщества.

    Сега, като сте дошли на планината, хранете се съ плодоветѣ на любовьта, за да се обновите. Нѣкои, безъ да сѫ стари, мислятъ, че сѫ остарѣли. Най-мѫчното нѣщо за човѣка е да остарѣе. Откакъ свѣтътъ е създаденъ до сега има само 24 старци, които сѫ на небето. Сега се приготвя последниятъ старецъ, за да станатъ всичко 25. На земята, обаче, има старци, колкото искате. На всѣка стѫпка можете да срещнете старецъ. Това сѫ актьори на сцената, не сѫ старци. Тѣ трѣбва да се обявятъ като кандидати за подмладяване. Що се отнася до старостьта, до остаряването, това е идея, която днесъ е непостижима. Единственото непостижимо и невъзможно нѣщо за човѣка, това е остаряването. Единственото възможно и постижимо нѣщо за човѣка е подмладяването. Затова обновявайте мислитѣ, чувствата и силата си, за да бѫдете като разумнитѣ деца. Носете въ себе си Божественото знание, Божествената любовь и Божествената сила.

*

2 августъ, 5 ч. с.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...