Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_08_02 Уменъ, добъръ и силенъ

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 02 февруари 2016 - 06:15

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

УМЕНЪ, ДОБЪРЪ И СИЛЕНЪ

 

Небето чисто, синьо.

Времето тихо и меко.

Слънцето изгрѣ въ 5ч.20 м.

 

Добрата Молитва

Молитвата на Царството

“Духътъ Божий”

 

Ще ви прочета пакъ 15 глава отъ Йоана.

 

Въ началото на пролѣтьта, когато отиватъ да обрѣзватъ лозята, ще видишъ какъ почватъ да плачатъ лозитѣ, понеже почватъ да режатъ пръчкитѣ. Ще гледашъ една особена картина. Ти можешъ да си мислишъ: “Защо режатъ тѣзи лозя. Не могатъ ли безъ да ги режатъ? Защо да ги разплакватъ?” Но ако отидешъ въ края на лѣтото, когато лозата вече е облечена съ своята хубава премѣна, а има и грозде, тогазъ ще имашъ съвсемъ друго схващане. Азъ сега чета въ тая глава: “Азъ съмъ лозата.” Азъ чета за лозата, но не вече какъ се обрѣзва, но какъ е облечена и е съ грозде.

 

(Учительтъ прочете главата.)

 

“Въ начало бѣ Словото”

 

Три нѣща сѫ потрѣбни на всѣки единъ ученикъ - да бѫде уменъ, да бѫде добъръ и да бѫде силенъ. Въ началото, когато обрѣзватъ лозята, нищо нѣма да научишъ. Ще видишъ, че лозата ще я окастрятъ, ще видишъ само единъ чуканъ изостаналъ съ нѣколко пръчки. Ще видишъ две - три пръчки изостанали съ по едно око или съ по две очи.* Тѣзи, които режатъ пръчкитѣ, казватъ така: “Ще ги оставимъ съ по едно или две очи.” Вий, като режете пръчкитѣ, какъ ги режете? Съ по едно око ли ги оставяте или съ по две очи? Нѣкой пѫть тъй нареченитѣ майстори не оставятъ ни едно око. Оставятъ пръчкитѣ безъ очи. Оставятъ съ едно око, за да даде пръчката малко плодъ. Ако оставятъ безъ очи, то оставятъ лозата за идущата година. Нѣкой пѫть се казва за нѣкого: “Може би тази година нѣма да даде плодъ, но идущата година може би да даде. Вий не вземайте една година като дълъгъ периодъ. Единъ день, после единъ часъ, една секунда и това може да е равно на една година. Питамъ: свѣтлината, която извървяла 300 000 километра въ една секунда, то човѣкъ за колко време би изходилъ това разстояние? Ако извървявате на день по 50 километра нормаленъ ходъ, то за колко време вий бихте изходили 300 000 километра? Понеже нѣмамъ време сега, то вие си смѣтнете и ще видите колко е дълга секундата. Тѣзи 300 000 километра сѫ резултатъ на една секунда.

 

Сега искамъ да обърна вниманието ви на това, понеже вие сте дошли на земята. И всѣки отъ васъ е единъ търсачъ. Вие търсите нѣщо. Вие сте все иманяри. Азъ взимамъ иманярството въ много добра смисъль. Нѣкои отъ васъ търсятъ заровено имане. Нѣкои отъ васъ търсятъ нѣкоя стара книга, на която сѫ написани голѣми, велики работи. Нѣкои търсятъ нѣкой скѫпоцененъ камъкъ, останалъ отъ баща му нѣкѫде. Нѣкои отъ васъ сте като съгледатели, както израилския народъ обикаляте земята да видите дали има нѣкѫде мѣсто да се заселите. Но както и да е, всѣки единъ е дошълъ съ известна мисия. И никой не трѣбва нито да подценява, нито да надценява своята мисия, за която е пратенъ. Вие трѣбва да имате смѣлость. Вие трѣбва да имате тая смѣлость.

 

Отива едно младо момиче, 12 годишно, при единъ банкеръ. Тя е много добра, умна и смѣла. Баща й билъ бѣденъ. Той се билъ поминалъ и майка й се поминала. То останало сираче. Баща й й оставилъ една цигулка, а пъкъ майка й била хубава пѣвица и й оставила единъ хубавъ гласъ. Единъ день тя смѣло отива при единъ банкеринъ съ цигулката си и му казала: “Господине, искамъ отъ тебе една услуга. Ще ти посвиря и ще ти попѣя.” Той билъ младъ банкеринъ и нежененъ. Той ималъ голѣмъ оборотъ. Банкеринътъ се учудва. Тя му направила впечатление. Тя му посвирила и му попѣла и после му казала: “Може ли да ме кредитирашъ, искамъ да свърша по пѣене и музика и колкото дадешъ за мене, азъ ще ти ги върна.” Банкеринътъ казалъ: “Съгласенъ съмъ.” Тя му казала: “Ако устоишъ на думата си и азъ ще ти предскажа нѣщо.” Тя не само знаяла да свири и да пѣе, макаръ и начални работи. Банкеринътъ казалъ, че и дветѣ нѣща знае. Тя казала: “Ако ти устоишъ на думата си, ти ще се оженишъ за една много добра мома и ще имашъ едно добро дете и ще те благослови Господъ. Аз като свърша училището, тогазъ ще се сбѫдне това.”

 

Понѣкой пѫть ние се обезсърчаваме безпредметно. Ученицитѣ се обезсърчаватъ въ непостигането на нѣкои свои стремежи. Да кажемъ, че баща ти го нѣма, майка ти я нѣма и ти си казвашъ: “Тѣзи, на които уповавахъ, нѣма ги!” Че това е заблуждение. Баща ти и майка ти никога не умиратъ. Това момиче разсѫждава: “Баща ми и майка ми заминаха за своя работа и ме оставиха въ кѫщи. Азъ какво мога да свърша?” Трѣбва да постѫпите въ тоя случай умно и смѣло.

 

Ще ви преведа следующия примѣръ. Единъ голѣмъ чорбаджия ималъ голѣмо имане, той затворилъ кѫщата и отишълъ на нивата. Идва при неговата кѫща една спретната българка, намира ключа, отваря и влиза вътре; намира нощовитѣ, замѣсва и опича хлѣбъ, сготвя ядене, донася отъ чешмата вода и прочие. Връща се чорбаджията и вижда, че кѫщата е отворена и всичкото е сготвено. Тя не пита никого, когато прави всичко това. Той видѣлъ, че тя е много умно момиче и казалъ: “Добре си дошла у дома.” Че, ако вашата затворена кѫща не може да я отворите, да се разшетате въ нея и да направите всичко, което е необходимо, тогазъ не може да се повдигнете.

 

Сега може да мислите, дали е хубаво да отворите кѫщата и да шетате вътре. Направи доброто, не питайте никого. Отворете кѫщата, на когото и да е и направете доброто. Доброто всѣкога ще се хареса на човѣка. Та три нѣща трѣбватъ: умни бѫдете, добри бѫдете и силни бѫдете. То е за насъ. Пръчкитѣ - това е човѣкътъ. Той да бѫде уменъ. Лозата това е доброто. Христосъ казва: “Азъ съмъ лозата, вие прѫчкитѣ, а Отецъ ми земледѣлеца.” Силата е въ Отца, Онзи, който обрѣзва пръчкитѣ. Силниятъ е, който ще обрѣже пръчкитѣ. И когато силниятъ те обрѣзва и дойдатъ нѣкои изпитания въ живота ви, вий не се безпокойте, че това ще причини нѣкое голѣмо нещастие въ живота. Защото всѣко изпитание е едно обрѣзване и непотрѣбното се изхвърля, а това което е потрѣбно се оставя съ по едно око, съ по две очи, а понѣкога съ три очи. Подъ думата очи, азъ разбирамъ възможното въ живота за постижение.

 

Днесъ имаме хубавъ изгрѣвъ на Слънцето, единъ хубавъ день. Вие спирали ли сте нѣкой пѫть, дали сте се замислили, колко струва да сме на това мѣсто. Ако ние даваме концертъ въ зала България, за единъ и половина - два - три часа се плаща 10 000 лв., въобще за два часа - 10 000 лв. А ние тукъ колко дена сме вече? Всѣка сутринъ вие идвате тукъ. Голѣмъ е наемътъ на това мѣсто. Не мислете, че тукъ е безъ пари. Голѣмъ е наемътъ. Но тѣ даромъ ни го отпускатъ. Тукъ, ако дойдатъ другитѣ нѣма да мине така, 10 000 лв. ще имъ взематъ. Десеть дена по 10 000 лв. - тѣ сѫ 100 000 лв. само за наема. После имаме доста хубаво освѣтление. Освенъ това имаме и външна обстановка. Въ зала България какво ще ви привлече вниманието? Ако сравнимъ зала България съ този салонъ, колко е голѣма разликата. Единъ американски милиардеръ, ако дойде тукъ, би си съградилъ само за чудо единъ палатъ, да гледа природата. Той ще се наслаждава. Ще идва съ своя аеропланъ и ще си отива. Въ зала България, ако свири единъ обикновенъ музикантъ, посетителитѣ ще кажатъ: “Отидоха паритѣ напраздно и съжаляваме, че изгубихме и времето напраздно!” Но ако свири първокласенъ музикантъ, ще благодаришъ не само за външната обстановка, но и за музиката на този музикантъ. Та въ това мѣсто, въ което се намираме ние, не е важна само външната обстановка.

 

Въ живота си научете се да се молите. Молитвата е правиленъ пѫть да се научишъ какъ да говоришъ на Господа, че като те слуша Господь, да остане доволенъ отъ езика ти и да види, че знаешъ какъ да му говоришъ.

 

Единственото нѣщо въ свѣта, което правилно взема и правилно дава, това сѫ устата. После тамъ имате единъ инспекторъ. Той инспектира работитѣ. И инспекторътъ прави понѣкога погрѣшки. Има една слабость той, че нѣкой пѫть се подкупва. Като вземешъ нѣщо сладко, той подписва и казва: “Може!” Дава му свободенъ ходъ да се разхожда надолу. Но долу има единъ толкова взискателенъ инспекторъ, че ако влезе нѣщо, което не е подходящо, казва: “Вънъ такива нѣща, не искамъ да ги взема. Вънъ!”

 

Та нѣкой пѫть между езика и стомаха има разногласие. Езикътъ казва: “Бѫдете по-человѣколюбивъ!” А пъкъ стомахътъ казва: “Не, което влезе тукъ, трѣбва да бѫде достойно!”

 

Кой е достоенъ човѣкъ? Достоенъ е онзи, който е уменъ, добъръ и силенъ. Най-напредъ ще предшедствува въ тебе умътъ, който носи свѣтлина. Въ тебе ще се яви топлината. Хубавитѣ чувства сѫ, които носятъ топлината, която е необходима. И най-после, дѣто присѫтствува топлината и свѣтлината, трѣбва да дойде силата, понеже тя трѣбва да свърши нѣкаква работа. Та и днесъ ние имаме да свършимъ една работа. Днесъ имаме единъ добъръ день. Имаме да направимъ една малка разходка. Но като вървите, ще четете крачкитѣ си, ще вървите отмѣрено. И дѣто стѫпвате, очитѣ ви ще бѫдатъ четири, ще бѫдатъ отворени. И да оцените мѣстото, по което ще минете. Ще минете съ най-добритѣ си мисли. Когато малкото дете отива на училище, какво ще мисли? Трѣбва да мисли постоянно какво ще стане съ майка му и баща му и дали ще ги намѣри, като се върне. Не, това дете ще трѣбва да отиде съ васъ на училище. Майка й ще свърши добре работата си и то, като се върне у дома си, ще я намѣри.

 

Та трѣбва да благодарите, че сте пратени на курортъ тукъ на планината. И на този курортъ вижте слънцето днесъ колко хубаво изгрѣ. И кой царь би направилъ такъвъ хубавъ день? - Никой. И за този день служителитѣ Божии - ангелитѣ, сѫ приготвили всичко. Слънцето изгрѣ хубаво, много весело ни гледа, понеже то знае, че азъ ще ви говоря, че човѣкъ трѣбва да бѫде уменъ, добъръ и силенъ, че свѣтътъ е направенъ съ много голѣма мѫдрость, че свѣтътъ въ основата си е добъръ, че той има добра основа и че свѣтътъ се подържа съ Божествената сила. Това Слънце иска да покаже, че Богъ е Всемѫдъръ, Всеблагъ и Всесиленъ. Ние, които сме дошли на земята, нѣма какво да се обезсъдчаваме. Както Той е работилъ, ще работимъ и ние. Единъ човѣкъ не може да работи, ако не е уменъ. Ние сега вървимъ по единъ пѫть на отрицание. Човѣкъ е уменъ и трѣбва да приложи както това младото момиче. Той трѣбва да вѣрва въ онова, което Богъ е вложилъ въ него. И никога не се обезсърдчавайте отъ най-малкитѣ постижения, които имате. Защото голѣмитѣ постижения въ свѣта, които хората търсятъ, тѣ найпосле трѣбва да дойдатъ. Онова, малкото дете нѣма какво да се обезсърдчава. Малкитѣ деца, изобщо много се обезсърдчаватъ. Тѣ сѫ много взискателни. Тѣ приличатъ на генералъ, искатъ каквато заповѣдь дадатъ, да се изпълни. Майката и бащата въ първата година много зачитатъ думитѣ на генерала. Като заплаче детето, майката ще дойде и десеть пѫти да даде заповеди детето. Детето плаче, но плачътъ е заповѣдъ. Това дете протестира, защото майката и бащата може да сѫ писали повече отъ сто писма, за да имъ дойде това дете на гости и детето иска да изпълнятъ това, което е казало.

 

Земниятъ животъ никога не може да даде на човѣшката душа това, което тя изисква. Много взискателна е душата. Душата изисква като я погледнешъ, да я погледнешъ съ най-хубавата свѣтлина, съ много милъ погледъ; после, като й дадешъ цвѣте, да й дадешъ цвѣте съ най-хубавото ухание. Ако й дадешъ нѣщо, което й допада, тя всѣкога остава доволна. После душата изисква, когато говоришъ, да бѫдешъ много внимателенъ; тя иска ни най-малко да не бѫдешъ разсѣянъ; щомъ види, че си разсѣянъ, веднага се докача. Представете си, че вие говорите нѣкому, а той гледа долу на земята. Допуснете сега, че младиятъ момъкъ пита момата: “Ти обичашъ ли ме?” А пъкъ тя гледа долу на земята. Какво означава това? Той в себе си казва: “Не ми харесва тази мома.” Тя гледа надолу, за да покаже, че е много срамежлива. Тя иска да каже: “За такива работи, за любовь не може да става въпросъ!” И тя е права. Тя гледа долу на земята, тя иска да каже: “Ние сме долу тукъ на земята”. Тя е права. И той казва: “Тази работа нѣма да я бѫде.” Той иска нѣщо, което не може да му се даде.

 

Сега насъ ни питатъ: “Какво ще направите днесъ?” Мнозина отъ васъ държите очитѣ си все надолу. Когато човѣкъ мисли само за себе си, той гледа само на земята. Когато човѣкъ гледа на земята, какво означава? Когато тази мома я пита момъкътъ: “Ти обичашъ ли ме?” Тя какво трѣбва да каже? Че, ако азъ съмъ една мома, ето какво ще кажа: “Този момъкъ не е изпитателна комисия.” Той иска да знае дали тя го обича или не. Азъ бихъ му казалъ така: “Ти искашъ да знаешъ дали азъ те обичамъ или не. Всичко, каквото имашъ, дай ми го и тогазъ ще опиташъ дали те обичамъ или не.” Докато не ми дадешъ всичко, ти не можешъ да опиташъ това, понеже всѣкога може да дойде едно съмнение. И у хората има едно съмнение въ Бога. Хората не разбиратъ Бога, понеже ги е страхъ Богъ да имъ каже: “Ти готовъ ли си да пожертвувашъ всичко?” Тогава ти ще си туришъ очитѣ надолу.

 

Вие мислите, че човѣкъ ако служи на Бога, ще се лиши отъ всички земни блага. Не, точно обратното е вѣрно. Когато не служишъ, ще се лишишъ отъ всички земни блага. Служенето е едно постижение въ свѣта. Да служишъ, това значи да получишъ всички блага. А ние се плашимъ отъ служенето. Ти не можешъ да служишъ, докато не си уменъ, докато не си добъръ и докато не си силенъ. Само умниятъ, добриятъ и силниятъ човѣкъ могатъ да служатъ. Като служите, вие имате една свѣтлина, може да направите всичко. Това е като единъ художникъ, който като тегли една линия, като вземе четката и нарисува една картина, медъ да ти падне на сърцето. И добриятъ човѣкъ, като каже една дума, като я чуешъ, това е достатъчно, за да се повдигне твоето съзнание. Тая дума има мощно действие.

 

Вие казвате: “Какво означава добрата дума?” Единъ ученикъ питалъ своя учитель какво нѣщо е доброто. Учительтъ му казалъ: “Тръгни по пѫтя и ще научишъ какво нѣщо е доброто.” Веднага го хващатъ по подозрение и го осѫждатъ на смърть. Като го закачили на вѫжето, той казалъ: “Свърши се”, така си мислелъ ученикътъ. Той си казалъ: “Искамъ да зная какво нѣщо е доброто, но сега какво ще науча, като ми стегнаха врата.” Като му стегнали врата, царьтъ дошълъ на мѣстото и казалъ: “Освободете го!” Следъ като го освободили, ученикътъ разбралъ какво нѣщо е доброто. Царьтъ го потупалъ по гърба и казалъ: “Върни се при твоя учитель и му кажи какво нѣщо е доброто.” Той вече ималъ една вътрешна опитность, а не на думи. Царьтъ казалъ: “Снемете го отъ вѫжето, нека да се върне при своя учитель.” Това е доброто въ свѣта. Когато всичко изчезне въ свѣта, когато всичко за тебе е разрушено, казва се: “Да бѫде свѣтлина”, и се възстановява този свѣтъ. И всичкитѣ ти разрушени блѣнове се възстановяватъ. И Богъ те възстановява младъ и свѣжъ и силенъ. И ти казва: “Върни се при своитѣ!”

 

Досега много пѫти съмъ ви говорилъ. Азъ наричамъ най-добрия учитель въ свѣта Божествения духъ, който започва съ Любовьта. Има единъ учитель на любовьта, който учи съ любовь. Нѣма по-добъръ учитель отъ него. Вие сега сте ходили при много учители. Нѣкои започватъ съ свѣтлината, нѣкои съ силата, нѣкои съ богатството, нѣкои съ външни изражения. Тѣ не сѫ онези учители, които могатъ да внесатъ нѣщо въ васъ. Онзи Учитель, при който могатъ да отидатъ всички вѣрующи, това е Любовьта, при който Учитель всѣки може да отиде и съ който Божествениятъ Духъ се изявява. Сега, всички си решете да отидете при тоя Учитель. Вий много пѫти сте ходили при него, той е много взискателенъ. Който трѣбва да влезе въ това училище, той трѣбва да се отрече отъ всичко въ свѣта и отъ себе си и отъ своя си животъ.

 

Ще ви приведа единъ примѣръ отъ стария завѣтъ. Отъ него ще видите защо трѣбва да се отрича човѣкъ. Въ време на Саула се явилъ единъ голѣмъ герой, нѣкой си Голиатъ, който съ своитѣ думи обезчестилъ израилското войнство. Давидъ отишелъ при Саула, искалъ да се бие. Най-първо царь Саулъ го облѣкълъ съ ризница, далъ му шлемъ, копие и прочие. Като се облѣкълъ съ тѣзи тежки дрѣхи и взелъ тѣзи тежки орѫжия, Давидъ казалъ: “Тѣзи работи сѫ много тежки. Не мога да си служа съ тѣхъ. Ако отида съ тѣзи нѣща на бойното поле нищо нѣма да свърша, ще ме претрепятъ и азъ ще се опозоря.” Оставилъ той ризницата и тежкитѣ орѫжия и шлема, взелъ си една малка торбичка, една прашка и три камъчета. Царьтъ казалъ: “Какво ще свършишъ съ тази прашка? Детинска работа!” Но Давидъ знаелъ да работи съ тая прашка. Той, като турилъ първия камъкъ въ тая прашка и замѣрилъ, камъкътъ ударилъ Голиата право въ челото. Тамъ има единъ центъръ. И тогазъ Давидъ отива, изважда неговия ножъ и му отсича главата. Нѣкои казватъ: “Може ли?” Питамъ: ти на злото въ себе си можешъ ли да му отрежешъ главата? Това е значението. Челото означава разумното, свѣтлината. Значи на злото ще трѣбва да отговоришъ съ свѣтлина - тази прашка, този камъкъ. Човѣкъ, който отива въ свѣта да воюва, той трѣбва да е въоръженъ съ свѣтлината на ума си, съ доброто и любовьта и съ силата.

 

Вие често се обезсърдчавате. Често при мене идватъ и ми се оплакватъ нѣкои, че не можели да пѣятъ. А на това кѫде е причината? Че какъ ще пѣешъ, когато вънъ има 35 градуса студъ. Разбирамъ единъ салонъ отопленъ, като салонъ България. Тамъ се пѣе. Има 15 - 20 градуса топлина, ти си разположенъ, добра е и обстановката. Та рекохъ, когато не можешъ да пѣешъ, салонътъ не е добре отопленъ. Щомъ влезешъ въ отопленъ салонъ, дарбитѣ въ васъ ще се проявятъ. И ако нѣкой пѫть дарбитѣ въ васъ не се проявяватъ, то ти си въ салонъ неотопленъ. Не се обезсърчавайте. Нѣкой пѫть мислите, че нищо не знаете, нѣкой пѫть пъкъ мислите, че много знаете. И двете нѣща сѫ невѣрни. Вечерно време, ако азъ завъртя електрическия ключъ и свѣтне салона, вие сте много учени, четете и много знаете. Но когато завъртя ключа въ обратна посока и стане тъмно въ салона, какво ще четете. Да кажемъ, че трѣбва да четете една книга - декламирате поезията на Омира, четете отъ тая книга. Като завъртя ключа, ще стане тѫмно и какъ ще четете Омира? Не, че сте невежи, но нѣмате условия - свѣтлина.

 

Любовьта се отличава съ следното: нѣкой иска да чуе дали го обичатъ или не. Какво ще питашъ Господа: “Господи, обичашъ ли ме или не?” Че въ самия този въпросъ имате едно съмнение. Вие трѣбва да носите това съзнание, че Богъ ви обича. Никакво съмнение да не влиза въ вашия умъ. Въ всичко друго можемъ да се съмняваме, но щомъ дойдемъ до Бога, ние трѣбва да имаме една мисъль. И да се съмняваме въ Бога или въ себе си, или въ ближнитѣ си, то е все равносилно. Има нѣщо въ свѣта, въ което човѣкъ не трѣбва да се съмнява и въ което седи силата му. Той не трѣбва да се съмнява въ Божията Любовь, въ Божествената Ммѫдрость. Той не трѣбва да се съмнява въ Божествената Любовь; той не трѣбва да се съмнява въ Божествената сила. Това сѫ три нѣща, до които като дойде, той да има само едно мнение. Той да гради всичко върху Божествената Мѫдрость върху Божествената доброта и Любовь и върху Божествената сила. Това да бѫде тилъ въ съзнанието ви. Като дойде до това да кажешъ: “Има нѣщо, за което азъ не питамъ!”

 

Сега следующето, второто положение е: ние трѣбва да докажемъ, че оценяваме, ценимъ разумностьта въ която живѣемъ. Ние оценяваме свѣта, както е направенъ. Ние оценяваме доброто, което Богъ ни е далъ. Оценяваме силата, която Богъ е далъ на наше разположение. Защото всички онѣзи хора, съ които ще дойдете въ стълкновение, тѣ носятъ въ себе си това, Божественото. И следователно, въ дадения случай или вий ще бѫдете образа за Него или той ще бѫде образъ за васъ. Ако нѣкой не ви обича, обичайте го вие. Ако нѣкой за васъ мисли добре и вий мислете за него добре. Защото този, който не мисли добре за васъ, той нѣма свѣтлина, той не ви вижда, той е въ тѫмно. И затова той нѣма мнение. Може ли жадниятъ човѣкъ да има лошо мнение за онзи хубавия балкански изворъ? Като дойде при него, като го погледне, трепне му сърцето. Като вземе капка по капка. Като вземе отъ тѣзи глътки, каква разтуха има въ него. Той не може да има лошо мнение за този изворъ. Може ли гладниятъ човѣкъ да има лошо мнение за онзи,с хубавия хлѣбъ, който му се дава, той още съ уханието му разбира какво нѣщо е този хлѣбъ. И като го яде, у него се заражда една вътрешна благодарность. Можешъ ли да имашъ лошо мнение за онзи човѣкъ, който те освобождава отъ вѫжетата. Или лошо мнение за единъ човѣкъ, който ти помага. Къмъ този човѣкъ никога не може да се зароди въ душата ти едно лошо чувство. Сега азъ не съмъ за самоосѫждането. Азъ съмъ за това да се изправи човѣкъ. Като видя единъ уменъ човѣкъ, азъ се зарадвамъ, защото имамъ единъ образецъ. Като видя единъ силенъ човѣкъ, азъ се зарадвамъ, това е за менъ образецъ. И като видя единъ добъръ човѣкъ, азъ се зарадвамъ. Въ умния човѣкъ, въ добрия и въ силния човѣкъ, Богъ се проявява. А пъкъ тамъ, гдѣто Богъ се проявява, злото не може да вземе надмощие.

 

И на васъ ще ви дамъ едно правило: вие сега всички искате да се борите съ злото. Тази война съ злото, оставете я настрани. Всѣкога, когато искашъ да се боришъ съ злото, турете доброто между себе си и злото. Ти да бѫдешъ на дѣсната страна, а злото на лѣвата, а по средата да бѫде доброто. Лошитѣ хора поставятъ себе си на лѣвата страна, а пъкъ турятъ доброто на дѣсната страна. А въ центъра турятъ злото. А пъкъ добритѣ хора трѣбва да турятъ доброто въ центъра, себе си въ дѣсната страна, а злото въ лѣвата. Когато дойде злото трѣбва да знаешъ, че между тебе и злото е доброто. И тогазъ можешъ да бѫдешъ спокоенъ. Всички онѣзи енергии, като излѣзатъ отъ злото, ще минатъ презъ доброто, а доброто знае какъ да се справи съ тѣхъ.

 

Това е закона на присаждането. Щомъ се присади една киселица съ една питомна ябълка, нѣкоя хубава ябълка, доброкачествена, то онѣзи недоброкачественитѣ сокове щомъ минатъ презъ новата присадка, веднага се измѣнятъ. Всичко онова, което мине отъ злото къмъ добротоq се измѣня. Сега нѣкой пѫть у васъ оставатъ старитѣ разбирания, вие казвате: “Какъ да направимъ това?” Много ученици са питали така: “Не зная какъ да угодя на моя учитель=” Този учитель преподава по математика. Ти учи математиката, нищо повече. Като я изкара[шъ], решавай добре задачи и ти постепенно ще имашъ доброто умение. Ако ти не учишъ, не можешъ да имашъ доброто мнение на учителя си. Това е много вѣрно. Да кажемъ, че учительтъ ти преподава по музика. И ако ти не разучавашъ добре уроците, той не може да има добро мнение за тебе. Ако заучавашъ добре уроцитѣ му, той всѣкога има добро мнение за тебе. Сѫщото е и при математиката. Много безкористни сѫ учителитѣ. Може да има нѣкои малки изключения, но изобщо сѫ безкористни.

 

Ако единъ ученикъ се страхува, че може да бѫде засѣнченъ отъ своя учитель, ученикътъ не разбира. И ако единъ учитель [се страхува], че може да го засѣнчи ученикътъ и той не разбира, той не е учитель. Учительтъ никога не може да бѫде засѣнченъ отъ своя ученикъ. И ученикътъ не може никога да бѫде засѣнченъ отъ своя учитель. Ако единъ учитель засѣнчи ученика, ако въ него влезе мисъльта да засѣнчи ученика, тогазъ той не е разбралъ своето предназначение. Свѣтътъ е толкозъ tирокъ. Учительтъ е далечъ отъ ученика. И учительтъ никаква сѣнка не иска да хвърли върху ученика. Учительтъ иска да учи ученика. Мисията на ученика, за която той е пратенъ на земята, е да свърши това училище и да бѫде полезенъ въ даденъ случай на всички свои другари.

 

Научете се да говорите. Научете се да говорите хубаво, понеже каквото говорите, ще се върне при васъ. Всичкитѣ ви речи се филмуватъ. Така както говоритѣ нѣкому, има киноартисти, които постоянно въртятъ и филмуватъ речьта ви. И нѣкой пѫть на кино ще видите какво сте говорили. Когато започнете да изучите този филмъ, веднага ще видите погрѣшкитѣ си, ще схванете, че не трѣбва да говорите така.

 

Кое е по-лесно да кажете сега: “Обичамъ ви” или “не ви обичамъ”? Кое е по-лесно на гладния да каже: че може да яде или че не може да яде? Ако може да яде, какъвъ е гладниятъ? Той е здравъ човѣкъ. Ако не може да яде, това показва, че е боленъ. Следователно ако вие кажете, че не можете да обичате, вие сте на сцена, нищо повече. Ако кажете, че обичате, вие сте здравъ човѣкъ. И тогазъ въпросътъ е: ще ядете въ даденъ случай толкозъ, колкото е потребно, за да се възобновятъ вашитѣ сили. Та първото нѣщо е: вие трѣбва да мислите. Свѣтлината е външенъ стимулъ за любовьта. Това е пробуждане на съзнанието. Любовьта не е дошла още. Като дойде свѣтлината, тя е предговоръ за Любовьта. И следъ това направо нѣма да дойде Любовьта. Любовьта идва найпосле отъ всичкитѣ нѣща. По-рано идва силата и това, което иде най-после е Любовьта. И понеже Любовьта идва последна въ свѣта, сега още Любовьта я нѣма, но се приготовлява. Чрезъ свѣтлината и чрезъ силата свѣта сега се освобождава, за да бѫдемъ готови, та като дойде Любовьта, да можемъ да я разберемъ и приемемъ. Съ Любовьта ще се изгради бѫдащата култура, бѫдащия животъ. Отъ всичко трѣбва да се отречемъ - отъ всички онѣзи слаби и стари разбирания. Върху старитѣ вѣяния, старитѣ разбирания Любовьта не може да се прояви.

 

Ти питашъ: “Какво ще стане съ менъ?” Ти ако имашъ съзнанието на една мравка, ти ще останешъ съ това съзнание, какво ще придобиешъ? Какво ограничение има въ съзнанието на мравката? Има единъ мравунякъ при мене. Давамъ имъ кашкавалъ - не го ядатъ. Давамъ имъ пъпешено семе. И него не ядатъ. Гледамъ, че тѣ ходятъ по дърветата, тамъ има нѣкои боровинки, зрънца и тѣхъ ядатъ. Вегетарианци сѫ. Такива работи, като кашкавалъ не ядатъ. Изхвърлятъ го навънъ. Но намиратъ зрънца и ги ядатъ. Тѣзи мравки сѫ доста миролюбиви. Ако мравкитѣ сѫ станали вегетарианци на планината, на 2000 метра височина, азъ разбирамъ. Тѣ казватъ: “Това, което давате, е единъ луксъ, който не може да се намѣри на планината, та ще бѫдете така добри да не ни давате кашкавалъ.”

 

Та най-естествената храна за човѣшката душа, това е храната, която иде отъ Любовьта. Трѣбва да започва съ свѣтлина. Свѣтлината и топлината, това сѫ храна за душата. Това сѫ храни, които идатъ отъ Любовьта. Свѣтлината е плодъ отъ Любовьта. И топлината е плодъ отъ Любовьта. Свѣтлитѣ мисли и свѣтлите чувства, това сѫ нѣща, които хранятъ човѣшката душа. И следъ като се е нахранила душата съ свѣтлина и топлина, следъ като се е хранила съ хубавитѣ мисли и чувства и добритѣ постѫпки, следъ това идва вече Любовьта. Тогазъ вече за човѣка се отваря едно ново поле. Единъ новъ свѣтъ се явява предъ него. И апостолъ Павелъ казва: “Око не е видѣло и ухо не е чуло това, което Богъ е приготвилъ за онѣзи, които Го любятъ.” Та цѣлия свѣтъ, всичката природа - това сѫ възможности за проявение на Божията Любовь, която има да опитаме. Несмѣтни богатства, несмѣтни възможности има. И за пѣвци, и за музиканти, и за бащи, и за майки, и за слуги, и за художници, за всички хора има несмѣтни богатства, въ каквото и положение да сѫ.

 

Дръжте мисъльта, че Богъ дава всички възможности на тебе. Богъ е обмислилъ за тебе и ти не трѣбва да се обезсърдчавашъ. Всѣки единъ човѣкъ, какъвто и да е, да бѫде за тебе единъ стимулъ за единъ стремежъ. Та, всички хора, които срѣщате, сѫ едно благо за васъ, ако разбирате. А пъкъ всички хора, които срѣщате, ако не разбирате, сѫ една спѫнка за васъ. Та, ако разбирате, свѣтлината, доброто и силата сѫ едно благо за васъ. И въ добрия животъ, въ разумния животъ и въ силния животъ е Богъ. Въ тѣхъ Богъ се проявява. И всички хора, които носятъ въ себе си доброто, разумното и силата, тѣ сѫ едно благо за васъ, съ което Богъ всѣки день ви посреща.

 

Та рекохъ, като се срѣщаме сега на планината, имайте желание тази година да се възобновите съвсемъ. Нѣкои отъ васъ сте остарѣли и мислите, че сте стари. Не. Да остарѣе човѣкъ е много мѫчно. Най-мѫчната работа е да остарѣе човѣкъ. Откакъ е свѣтътъ създаденъ, въ небето има само 24 старци. Много мѫчно човѣкъ става старецъ. И сега се приготовлява онзи старецъ, за да станатъ 25. А пъкъ тукъ на земята ги е наспорилъ Господь, съ милиони старци има. Вие се откажете отъ тази идея. За подмладяването - може, а за остаряването - оставете това. Всички станете кандидати за младостьта, а пъкъ за старостьта, то е много за васъ, непостижимо е за васъ. Единственото нѣщо, което е непостижимо за васъ, то е старостьта. Ако искате да остарѣете, то невъзможно. Но ако искате да се подмладявате, то е възможно.

 

Затова, обновявайте се въ вашата мисъль, въ вашето чувство и въ вашата сила и бѫдете като децата. И да носите Божественото Знание, Божествената Любовь и Божествената Сила.

 

Отче нашъ

 

Сега, като тръгнете нагоре къмъ “Езерото на чистотата”, не бързайте. Нѣкои бързатъ да стигнатъ първи. Като се запъхтите нѣкѫде, спрете се и починете си малко. Защото има нѣкои сестри, които мислятъ, че сѫ стари. И мислятъ, че не могатъ да ходятъ. Като се запъхтите, кажете: “Младъ съмъ!”

 

6ч.30 мин.

 

(Веднага отъ Молитвения връхъ отидохме при “Езерото на чистотата”. На полянката надъ езерото се направиха паневритмичнитѣ упражнения и следъ това при езерото си умихме лицето, краката.)

 

Беседа от Учителя

държана на 2 августъ 1939 г., срѣда, 5 ч.с.

Молитвениятъ връхъ при Седемтѣхъ Рилски езера

 

---------------------------------------------------

*очи - пъпкитѣ, които лозаритѣ оставятъ на лозовата пръчка



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:07

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Уменъ, добъръ и силенъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt