Jump to content

1939_07_26 Той е! / Пѫть къмъ живота


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

ТОЙ Е!

Небето чисто, синьо. Времето тихо и меко.

Слънцето изгрѣ надъ облакъ въ 5 ч.14 м.

Молитвениятъ връхъ при второто езеро.

Всѣки да изчете въ себе си тайно Добрата молитва.

“Духътъ Божий”

Ще прочета 15 глава отъ Евангелието на Йоана.

Размишление

Ще се спра само върху думата “пребѫдване”. Когато човѣкъ живѣе въ въздушно пространство, той трѣбва да знае какъ да се справи съ въздуха. Да има отношение между въздуха и него. Ако въ това въздушно пространство той не знае какъ да се справи съ него, ако не знае какъ да му говори, не ще може да възприеме нищо отъ него. Той трѣбва да учи езика му и да се разправя съ него постоянно. И каквото му говори въздухътъ, той да го възприеме. И ако възприема всичко онова, което въздухътъ му дава, той може да се ползува.

За изяснение ще взема и следната аналогия: когато учительтъ преподава нѣкоя лекция, ако единъ ученикъ е въ училището, а неговиятъ умъ е отвлеченъ, той нѣма да знае нищо. Учительтъ му говори, а пъкъ той си мисли за съвсемъ други работи. Учительтъ разправя за научни работи, а пъкъ той си мисли за друго. И когато учительтъ му каже: “Разправете урока”, той не знае нищо. Тогава какво ще го ползува, ако ходи на училище. Вниманието му трѣбва да бѫде будно, за да схване онова, което учительтъ преподава, и да почне да мисли върху дадения предметъ. Или какво ще ви ползува, ако сте въ една концертна стая, дето пѣе една пѣвица или свири единъ оркестъръ, а вашия слухъ не възприема тая музика. Вий сте заняти въ този моментъ съ съвсемъ други мисли и пѣнието ни най-малко не достига до вашитѣ уши. Сѫщо така и сега азъ, като ви говоря, вий може да сте заняти съ съвсемъ други въпроси. Да ви кажа съ какво. Нѣкои отъ васъ може да сте заняти съ нѣкой апартаментъ за изплащане; или съ нѣкоя полица, която имате да плащате; или съ мисъльта, че имашъ раздоръ съ нѣкого - скарали сте се и мислите какво да правите; или мислите, че палатката ви не е направена както трѣбва; или че леглото ви не е направено както трѣбва; или че не сте спали нощесъ както трѣбва. Може да има разни нѣща второстепенни. Нѣкои отъ васъ може да се чудите какъ да си уредите живота, или пъкъ може да сте заняти съ мисъльта, че нѣма кой да ви обича, или че досега сладка дума не сѫ ви казали.

А пъкъ нѣкои сте вече до вратата на пребѫдването. Да пребѫдваме въ Бога! Това е великото въ свѣта. Казано е: “Богъ е Духъ и които Му се кланятъ въ Духъ и Истина да Му се кланятъ.” Да му се кланяшъ по Духъ, това значи по любовь, а пъкъ да му се кланяшъ въ Истина, това значи съ сила. Човѣкъ не може да обича Истината, ако не е силенъ. Онзи, който обича Истината, е всесиленъ. Трѣбва да бѫдешъ всесиленъ. А пъкъ всесиленъ може да бѫде онзи, който се кланя на Бога въ Духъ и Истина - всесиленъ съ Любовьта и всесиленъ съ Истината. Безъ Истина, никой не може да бѫде силенъ и безъ Духъ никой не може да бѫде въ Любовьта. Защото Любовьта е плодъ на Духа, а силата е плодъ на Истината.

Тази сутринъ ние гледаме Слънцето. Какво показва слънцето? То е присѫтствието на Божията сила въ свѣта. Колко е малко Слънцето. Цѣлата наша слънчева система е толкозъ голѣма, колкото Слънцето. А пъкъ ако вземете цѣлото пространство, което виждаме, въ него пребѫдва Божествената сила. Въ това пространство се вмѣстватъ милиони и милиони слънца като нашето, вместватъ се още и милиарди земи като нашата. А пъкъ има още материя да се създадатъ още милиарди вселени като нашата. Тѣ има по нататъкъ да се създадатъ. И това нѣма нито начало нито край. За тѣзи работи нѣма какво да се тревожите. Кѫде е краятъ на свѣта? Ти, като почнешъ да мислишъ, това е началото на свѣта за тебе, а като престанешъ да мислишъ, това е краятъ на свѣта за тебе. Ти, като почнешъ да обичашъ Бога, да Му служишъ, да пребѫдвашъ въ него въ Духъ и Истина, ти си въ началото на свѣта. А като престанешъ да мислишъ за Бога, ти ще изчезнешъ. Нѣкой пѫть вие искате да знаете какво нѣщо е свѣта. Какво искате да знаете въ свѣта? Да допуснемъ, че единъ ученикъ иска да бѫде като учителя си. Хубаво. Какво ще придобие като стане като учителя си? Да допуснемъ, че учительтъ му е много уменъ човѣкъ, но обича малко да посръбва. Знаете какво нѣщо е посръбването. Той, като стане сутриньта, за да бѫде лекцията му по-ясна, туря въ себе си една чашка отъ едно естество. Значи ти, като искашъ да бѫдешъ като учителя си, ще научишъ сръбването повече отъ това, което учительтъ знае. Защото учительтъ като сръбва може да знае какъ да се справи съ сръбването, а ти, като пиешъ, не знаешъ какъ да се справяшъ.

Да ви кажа какво значи да се справяшъ. Ние имахме единъ Симеонъ богомолецътъ отъ с. Беброво. Той искаше да оправи свѣта и мислеше, че като излезе съ една кадилница, както свещеника, и мине съ нея презъ града Търново отъ единия до другия му край, хората ще се оправятъ и ще разбератъ истината. Той каза: “Ако ми кажешъ, ще го направя! Този свѣтъ другояче нѣма да се оправи, докато не му се кади съ тамянъ.” Азъ виждамъ сега, че той право мисли, но каденето, това е изпращане на мисъль. Ако отъ ума ти излиза благоухание съ мисъльта ти, то свѣтътъ ще се оправи. Но ако искашъ да оправишъ свѣта само съ тамянъ и кадение, то свѣтътъ ще си бѫде, какъвто си е сега. Та, ако свѣтътъ можеше да се оправи съ кадение, досега трѣбваше да се оправи. Слънцето най-много кади. То отъ милиони години кади свѣта и той пакъ не се е оправилъ. Ако съ думитѣ на вѣтъра можеше да се оправи свѣтътъ, то толкозъ години вѣе вѣтърътъ и свѣтътъ не се е оправилъ. Това е външната страна. Не, че свѣтътъ не се е оправилъ. Той постоянно се оправя.

Искамъ да наблегна на следующето: Не очаквайте похвалитѣ. Ние имаме погрѣшни схващания. Свѣтът е оправенъ така хубаво. Като говори Христосъ за свѣта, Той подразбира свѣта на хората. Свѣтътъ на хората не е оправенъ, а пъкъ свѣтътъ, въ който живѣятъ ония напреднали сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция и които сѫ служили въ Духъ и Истина, той е оправенъ. На тѣхъ е даденъ цѣлия материаленъ свѣтъ да го управляватъ. Ние на земята сме въ единъ корабъ и тѣ ни гледатъ. Съ този корабъ ние ходиме на екскурзия, но не знаеме кѫде отиваме. Кога сме се качили, ние не знаемъ и на кое пристанище ще слеземъ и това не знаемъ. Гледаме на вселената въ която пѫтуваме. И защо сме се качили, не знаемъ. Единъ день ще ви държатъ сказка отъ кое пристанище сте се качили. Вие казвате, че Богъ създаде човѣка въ рая. На кое мѣсто го създаде не знаете, защото когато Богъ създаде човѣка, последния спѣше, не бѣше будно неговото съзнание. Богъ го извади отъ сънъ, бута го насамъ нататъкъ и като го бута дълго време той се мръдна и се събуди. И Господь го остави така, както майката оставя детето си, като се роди и заплаче. Тя го завива въ пеленки и то заспива. Като се пробуди детето, то не иска никакви лекции, но казва: “Храна!” Майка му ще му даде и ще го тури пакъ въ люлката. Презъ цѣла година то си пѣе все една пѣсенъ: “Хлѣбъ, хлѣбъ, хлѣбъ.” Майката казва: “Давамъ, давамъ, давамъ.”

Сега мнозина отъ васъ мислите, че сте много силни и искате да бѫдете уважавани и почитани. Всичко ви е дадено вамъ. Нѣма нѣщо, което не ви е дадено. Не че ви е дадено, но кандидати сте. Единъ ученикъ, като влезе въ гимназията, нали е вече кандидатъ? За какво е кандидатъ? Той е кандидатъ вече за учитель. Като свърши гимназия, нали го правятъ учитель въ първоначално училище? А пъкъ като влезе въ университета, за какво е кандидатъ? Кандидатъ е за учитель въ гимназията. Отъ гимназията излиза учитель за първоначално училище, а пъкъ отъ университета излиза кандидатъ за учитель въ гимназия.

Опитвали ли сте вие нѣкой пѫть да знаете колко сте силенъ? И като има вѣтъръ да кажете: “Не съмъ разположенъ сега, спрете малко, после като си свърша работата пакъ подухайте.” Кажете на вѣтъра. Знаете ли колко е уменъ вѣтърътъ? По-уменъ отъ вѣтъра нѣма. И Христосъ казва: “Вѣтърътъ вѣе, но не знаешъ кѫде отива.” Имаме примѣръ какъ е било говорено на вѣтъра. Когато Христосъ съ ученицитѣ си бѣше въ лодката, Христосъ заспа и дойде буря. Малка лодка бѣше това. Не бѣше нѣкоя голѣма гемия. Ученицитѣ Му се уплашиха. Тѣ не знаеха да плаватъ. Стана Христосъ и каза: “Не ги плашете. Престанете. После, като излеземъ навънъ задухайте!” И вѣтърътъ престана и ученицитѣ се успокоиха. Но, за да те послушатъ тѣ, трѣбва да те обичатъ. И за да те послушатъ тѣ, ти трѣбва да живѣешъ въ Истината, ти трѣбва да бѫдешъ силенъ. Вие всички искате да бѫдете силни, но само Истината е, която прави човѣка силенъ. И когато човѣкъ говори на природата въ името на Истината, тя го слуша. Казано е: “Възлюбилъ си Истината, която е въ човѣка”. И ако ние живѣемъ въ Истината, тогазъ ще постигнемъ нѣщата, но ако живѣемъ извънъ истината, тогава всички нѣща, които искаме да постигнемъ, сѫ непостижими.

Въ пребѫдването има нѣщо велико, хубаво и красиво. Мнозина отъ васъ търсите почитъ и уважение отъ вънъ. Питамъ, какво ще ме ползува менъ, ако кажете сега: “Учителю, ти си много великъ човѣкъ.” Или ако ми кажете: “Ти си много добъръ.” Какво ще ме ползува. Или ако ми кажете: “Ти всичко можешъ да направишъ.” Какво ще ме ползува? Представете си, че азъ стоя и рисувамъ като художникъ, дойде нѣкой и ме занимава съ празни работи. Азъ гледамъ да рисувамъ, а пъкъ той ми казва: “Много хубаво рисувашъ.” Че той ще отвлече ума ми. Азъ искамъ да туря една краска и той съ своитѣ похвали ще отвлече вниманието ми и ще изгубя момента. Това е единъ моментъ, нѣколко секунди и той като ми говори, ще пропусна този моментъ. Той, като дойде, трѣбва да мълчи и въ себе си да говори, че хубаво рисувамъ. А пъкъ той ще ме хвали. Когато отидете при нѣкого и гледате, че хубаво рисува, кажете въ себе си, че хубаво рисува. Не го хвалете, той да чуе, но учете се отъ него. Когато нѣкой много добре постѫпва, не го хвалете отвънъ, но въ себе си кажете, че много добре постѫпва. Защото доброто, което той прави, то още не е завършено. Азъ направя едно добро, но то не е още завършено. На доброто азъ едвамъ съмъ турилъ начало, както и на една картина. И на другия день пакъ ще отида да работя върху това добро, както на картината. Има художници, които правятъ скици. То е другъ въпросъ. Ти рисувашъ една картина и като я видишъ, тя да оживѣе. Има картини, които говорятъ. Вие сте една художествена картина, която говори. Като ви е направилъ Господъ, сега говорите. Божественото дѣло, онова което Богъ е направилъ, то живѣе. Това, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, то е живо, то е безсмъртно. И онова, което умира, то е туй, което е излѣзло отъ нашата рѫка. И ако ние умираме, то умираме по единствената причина, че има нѣщо въ насъ, което не е Божествено.

Сега обърнете внимание върху онова, което можете да придобиете. Всѣки день тѣзи велики сѫщества, които сѫ завършили своето развитие, като дойдатъ при васъ, даватъ ви известни блага, извѣстни подбуждения отъ вътре, предаватъ ви известни уроци.

Вие казвате: “Слънцето хубаво грѣе, то гори.” Слънцето не гори въ сѫщность. Какво значи горение. Горението, това е една обмѣна. Обмѣна между какво е горението, споредъ съвременното разбиране? (Учительтъ запита една сестра: ) “Какво гори?” (-Гори веществото и се образуватъ газове.) Значи, веществата се разлагатъ. Тѣзи, които горятъ, кѫде отиватъ? Вземете едно дърво, което гори. Това дърво сто години е седѣло заровено съ коренитѣ си въ земята и е расло. То е събирало слънчева енергия и като гори, тази енергия кѫде отива? Тя се връща пакъ въ Слънцето. Часть отъ тази енергия и ние възприемаме, една микроскопическа часть, когато се горятъ дърва зимно време. А пъкъ другата частъ отива въ Слънцето и се повръща пакъ на земята да влезе пакъ въ обръщение, пакъ да влезе въ това съчетание. Сега това сѫ отвлечени работи. Може да се породи съмнение. Може да кажете: “Какъ ще отива до Слънцето и какъ ще се върне пакъ.” Христосъ казва: “Излѣзохъ отъ Отца си и се връщамъ при Отца.” Кога се върна при Отца? Следъ като умрѣ. Той отиде да се обнови и повърне. Христосъ каза: “Отивамъ при Отца си, не се допирайте до мене.”

Та рекохъ, всичко онова, което ние не виждаме, насъ ни спѫва. Онова, което виждаме, вече не ни спѫва. Напримѣръ когато човѣкъ ни обича, какъ познаваме? Нѣкой казва: “Азъ чувствувамъ, че той ме обича.” Ти най-първо трѣбва да видишъ, че той те обича, после трѣбва да чуешъ вътрешно, че той те обича, после трѣбва да схванешъ онова благоухание, което излиза отъ него. Онзи, който те обича, отъ него излиза едно благоухание и като помиришешъ онова благоухание, тебъ ти пада като медъ на сърцето. И после трѣбва да го вкусишъ. Нали плода най-напредъ го помирисвате и казвате, че хубаво мирише и после го вкусвате?

На какво се дължи сѫществуванието на този плодъ? Този плодъ се дължи на една красива мисъль, която го е работила. Този плодъ има скрито разумно сѫщество и следъ като ядете плода, това сѫщество познава доколко сте разбрали Божиитѣ работи и доколко Го обичате. Като ядете плода, това сѫщество все ви изучава. Сега, азъ не искамъ да ви накарамъ да вѣрвате въ суевѣрие, но можете да направите единъ опитъ. Има извѣстни плодове въ свѣта, които сѫ лѣчебни. Лѣчебенъ плодъ е черешата. Лѣчебенъ плодъ е прасковата. Да допуснемъ, че сте малокръвенъ и нервенъ човѣкъ. Ходили сте при всичкитѣ лѣкари и не сте намѣрили полза, много малко полза сте намѣрили. Но достатъчно е презъ пролѣтьта да изберете отъ хубавитѣ, едритѣ череши и да ги изядете съ любовь и веднага всичката ви невръстения ще изчезне и ще се запълните съ едно разположение, което никога не сте имали. Но тази череша трѣбва да е посадена отъ нѣкой много добъръ човѣкъ и да е поливана, да е обградена, та да не сѫ ходили около нея. Когато единъ царь вземе и подпише едно нареждане и каже да се направи едно добро, това веднага се изпълнява. Думата му има сила. Но ако единъ бѣденъ човѣкъ каже десеть пѫти на день да се направи добро, това нѣма да го изпълнятъ.

Когато ние пребѫдваме въ Бога, каквото кажемъ става, както при случая съ царя. Когато не пребѫдваме въ Бога, тогава нашето положение е както при втория случай. Казваме: “Това, онова да бѫде”, но нищо не стане. Защо? Единствената причина е, че не пребѫдваме въ Бога. Ти, като не пребѫдвашъ, работитѣ не ставатъ или малко ставатъ. А щомъ пребѫдвашъ всѣка една твоя мисъль, чувство или постѫпка ставатъ. Това, което подписвашъ, става. И Христосъ казва: “Ако пребѫдвате въ мене, каквото поискате отъ Отца ми, ще ви бѫде.” Христосъ казва: “Досега не сте просили. Просете и ще ви бѫде.”

Сега, азъ бихъ желалъ всички да пребѫдвате въ Бога. Знаете ли какво бихме направили ние отъ Рила. Като пребѫдваме, бихме казали всички тия камъни да се наредятъ. И ако имъ заповѣдаме, ще започнатъ да се движатъ камънитѣ. Но вие искате да видите, че се движатъ камънитѣ и тогава да повѣрвате. Като тръгне единъ параходъ, ти нѣма ли да повѣрвашъ? Ти и да вѣрвашъ и да не вѣрвашъ, той си върви по своя пѫть. Та рекохъ сега, онези, които сѫ мислили, сѫ ги наредили по този начинъ. Тѣ сѫ наредени по особенъ начинъ. Ний трѣбва да бѫдемъ по-умни отъ тѣхъ, за да ги наредимъ правилно. Тѣ сѫ наредени много хубаво. А ако не сме умни, тогазъ ще ги разбъркаме. Много пѫти, като минавате, казвате: “Тѣзи камъни сѫ разхвърлени.” Ни най-малко тѣ не сѫ разхвърлени. Има разхвърлени нѣща поради нашето неразбиране. Въ природата има една външна красота, която човѣкъ трѣбва да разбира. Има и една външна разхвърленость. Вий виждате разхвърлени нѣщата, понеже недовиждате. Азъ виждамъ нѣщата, които вий не виждате.

Нѣкой пѫть наблюдавате нѣкое лице и казвате: “Колко е хубавъ, красивъ този човѣкъ!” Азъ виждамъ други работи, виждамъ недостатъци, виждамъ, че въ него има нѣща, които не сѫ намѣстени както трѣбва. Той е красивъ човѣкъ, но не е търпеливъ, не е разуменъ. Наблюдателенъ е, хубаво е облеченъ, но той не оценява дрехитѣ си. Той се облекълъ за хората, а не за себе си. Азъ, като се обличамъ, се обличамъ за Господа. Като отида предъ Неговото Лице, като се покажа предъ лицето Му, Господь ще види какво съмъ направилъ, дали умътъ ми и сърцето ми сѫ на мѣсто. Той ще види отъ единия и до другия край какъ съмъ живѣлъ. То ще бѫде като кинематографъ. Той нищо нѣма да ми каже. Но азъ ще почувствувамъ, че много работи още ми липсватъ. Господь е дълготърпеливъ, а пъкъ азъ съмъ едвамъ малко търпеливъ. Хиляди хора грѣшатъ и правятъ престѫпления и Богъ имъ изпраща Своето благословение. Той е дълготърпеливъ. Благосклонно ви гледа, а пъкъ азъ съмъ малко търпеливъ. И като изгубя своето направление, отивамъ при Бога и казвамъ: “Хората сѫ лоши, много лоши!” Най-първо и азъ съмъ единъ отъ тѣзи хора сега. Ний сме лоши по единствената причина, че не пребѫдваме въ Бога. Ний сме лоши по единствената причина, че не служимъ по Духъ и Истина, че не използуваме всички блага, които Богъ ни е далъ. Ний сме още лоши по единствената причина, че не употрѣбяваме ума, който Богъ ни е далъ както трѣбва. И че не употрѣбяваме сърцето, което Богъ ни е далъ, както трѣбва. И че не употрѣбяваме душата и духътъ, които Богъ ни е далъ, както трѣбва, не се допитваме до душата и духътъ. И ние мислимъ, че каквото пожелаемъ, ще стане.

Сега азъ не говоря за вашето сегашно положение, но говоря за онова, което сте минали. Вий ще кажете: “Колко лоши хора сме!” Не, не, но въ миналото колко невнимателни сте били въ класа, когато сте слушали вашия учитель. И като ви гледамъ лицата, това е написано тамъ. И като се върне нѣкой и дрехитѣ му сѫ окаляни, какво показва това? Това не е сегашното му състояние, но миналото му състояние. Нѣкой се върналъ с пукната глава. Нѣкой се върналъ съ счупени крака. Всичко, което имате сега, то е миналото ви. А пъкъ сегашното ви състояние е будното ви съзнание. Когато казвате: “Днесъ ще живѣемъ, както Богъ иска”, това е настояще!

Ний миналото можемъ да го изправимъ моментално, защото когато решишъ да живѣешъ по Бога, съ тебе ще се коопериратъ всички разумни сѫщества и ще ти помагатъ. И ще имъ стане приятно, че ти помагатъ. Когато човѣкъ се рѣши да мисли и да живѣе по Бога, веднага всички разумни сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, ще кажатъ: “Да му помогнемъ”, и се зарадватъ, че ти си вземалъ това решение. И работитѣ ти ще вървятъ добре. Поколебаешъ ли се малко, тѣ ще се оттеглятъ. Пакъ решишъ да живѣешъ по Бога и тѣ пакъ идватъ. Отказвашъ се и тѣ се отказватъ.

Та рекохъ сега, не се колебайте сега въ вашето решение. Вий казвате: “Сега не сме готови.” Добре, сега да ви наведа единъ малъкъ примѣръ. Да допуснемъ, че дойде единъ учитель въ вашия домъ и вие имате едно дете на 5 години и учительтъ го поиска да отиде съ него. Този учитель е гимназиаленъ. Той преподава въ гимназията. Какво трѣбва да каже туй дете? То ще каже: “Учителю, нека почакамъ малко. Азъ съмъ на 5 години. Не съмъ за гимназия. Трѣбва да влѣза въ първоначалното училище и тамъ да уча 4 години, после прогимназия и следъ това да дойда тукъ. Следъ 7 години да дойда. Азъ се много радвамъ, че следъ 7 години ще дойда при тебе.” Вие ще кажете: “Изгубихме случая!” Този учитель тогава ще си извади тевтера и ще забѣлежи: “Следъ 7 години азъ ще дойда пакъ.” И следъ 7 години той пакъ ще дойде. Вий сте били на 5 години, тогава ще бѫдете: 5 и 7 колко правятъ? - На 12 години, тъкмо ще бѫдете тогазъ въ гимназията. Вий ще сте свършили прогимназията и ще влезете въ гимназията и той ще ви бѫде учитель. И после, когато имате единъ учитель, какво трѣбва да мислите? Нѣкой пѫть мислите, че трѣбва да знаете повече отъ него. Не, ученикътъ не може да знае повече отъ учителя си на това просто основание, понеже онѣзи учители, които преподаватъ, тѣ постоянно учатъ. Да кажемъ, че ти си училъ 7 години, но този учитель е училъ преди тебе и знае повече и презъ времето на 7-тѣхъ години, когато ти е преподавалъ, той постоянно е училъ. Той, като преподава и той учи. За него това е предметно учение. Както се учите при него, той държи изпитъ. Той, като изпитва и самъ се изпитва. И вижда онова, което знае, дали може да го приложи или не. Той вижда дефектитѣ на методитѣ, съ които си служи. Тѣзи методи, които прилагате, може да сѫ много добри, но тѣ сѫ вѣрни само за единъ моментъ. Приложете единъ методъ, два метода, три метода, двайсеть метода и ще имате известно приложение. А вие приложите само единъ методъ и казвате: “Тази работа не може да се направи.”

Най-първото нѣщо е: пребѫдвайте въ Бога! Имайте една ясна представа за Бога, Богъ не обича противоречията. Нѣкой пѫть вий Му се сърдите. Щомъ не стане нѣщо, което вий искате, казвате: “Нѣма да уча азъ!” Защото ученикътъ, като се разсърди на учителя си, казва: “По неговия предметъ нѣма да уча!” Момата, като се разсърди на майка си, казва: “Нѣма да се обличамъ. Нѣма да работя!” Бѣга отъ кѫщи. “Нѣма да измия паницитѣ, нѣма да донеса вода!” Питамъ сега, ако избѣга отъ кѫщи и отиде въ друга кѫща, мислите ли, че нѣма да й дадатъ работа? Азъ съмъ привеждалъ следния примѣръ: Единъ биволъ, отъ едно село отъ Варненско, избѣгалъ. Дотегнало му отъ господаря му и отишелъ въ Камчията, въ една гора. Господарьтъ казалъ: “Нека си остане тамъ, нѣма да го търся.” Две години го оставилъ да се върне. Следъ две години, една зима имало дълбокъ снѣгъ. Дотогазъ този биволъ си ходѣлъ свободно, но сега го загащила една глутница и той турилъ гърба до едно дърво, за да се варди и се бранилъ. И като се откопчилъ отъ тамъ, сутриньта го вижда господарьтъ му, че влиза въ дама. И казалъ биволътъ: “При тебе - лошо, но отъ вънъ - още по-лошо!” При Бога - лошо, но отъ вънъ е още по-лошо.

Нѣма по-хубаво нѣщо отъ това, човѣкъ да служи на Бога. Всичката онази радость и онова веселие, което чувствуваме понѣкой пѫть, това сѫ онѣзи моменти, когато сме извършили нѣщо, което Богъ изисква. Тогава усещаме голѣма радость. А пъкъ всичката скръбь се дължи на нарушение на Божествения законъ. И Богъ, като ни погледне, казва: “Това не е хубаво. Не е за твое добро. Не се учи така, не се постѫпва така.” И ти почувствувашъ скръбь. Когато дойде учительтъ по рисуване и зачеркне нѣщо на картината, която ученикътъ рисува, и ти казва: “Пакъ ги нарисувай!” Дойде вторий пѫть съ четката и никакъ не жали и пакъ зачерква. А нѣкой пѫть го погледне малко, влиза вече въ положението му и взема, че поправя картинитѣ. Най-първо зачерква, за да го накара да обърне внимание, за да го стимулира. А пъкъ другъ пѫть седне и го поправи. Поправя очитѣ, ушитѣ и пр. Нѣкой пѫть, като го погледне учительтъ, потупка го по гърба и казва: “Голѣмъ художникъ ще станешъ, но ти трѣбва повече внимание.” Та рекохъ сега, какво значи да нарисувате добре очитѣ си? - Да обичате Истината. Какво значи да нарисувате добре ушитѣ си? - Да оценявате Словото. Какво значи да нарисувате добре носа си? - Всѣко едно растение, като го помиришешъ, да го познавашъ. Какво значи да нарисувашъ добре устата си? - Да знаешъ какъ да се хранишъ.

Пребѫдване трѣбва въ Бога. Това е онази Велика Любовь, [съ] която се запознавате. Да пребѫдвате въ Бога, това значи да Му служите въ Истината, да бѫдемъ силни, да нѣма никакво колебание въ насъ, да бѫдемъ смѣли, да бѫдемъ готови на всички жертви. Когато дойде за Бога, всѣки трѣбва да бѫде готовъ за най-голѣмата жертва. Единственото сѫщество, което ни обича, това е Богъ.

Ти когато срѣщнешъ нѣкой човѣкъ да те обича, ще кажешъ: “Той е!” Когато нѣкой е готовъ да ти направи услуга, ти кажи: “Той е!” Дѣто и да Го срѣщнешъ, ще кажешъ: “Той е!” Менъ ми разправяше единъ мой познатъ следното: “Азъ вървѣхъ въ духовния пѫть и бѣхъ се обезвѣрилъ. Единъ день въ своитѣ тѫги и скърби излѣзохъ да се разходя и пѫтувамъ въ една мѣстность. Изгладнѣхъ. 24 часа не бѣхъ ялъ. Лѣгамъ подъ една круша. И тукъ сѫщото нещастие. Гледамъ, че крушата е обрана. Поне да имаше нѣколко круши, щѣхъ да си откѫсна. Сѣдя и съмъ се замислилъ. Казвамъ си: не ми върви. Дойде единъ малъкъ вѣтъръ и пораздруса крушата и 5-6 круши паднаха предъ мене. Дойде ми на умъ и си казахъ: “Той е!” Взехъ тѣзи круши и най-сладкия обѣдъ, който съмъ ималъ, бѣше тамъ. Изядохъ първата круша и казахъ: “Той е!” После, изядохъ втората круша и казахъ: “Той е!” Изядохъ 5-тѣ круши и се върнахъ въ кѫщи.”

Той е, Който кара хората да ни обичатъ. Той е, Който кара вѣтъра да повѣва. Той е, Който дава всички хубави нѣща въ живота ни. Когато дойде въ тебе нѣкоя хубава мисъль Той е. Когато дойде въ тебе едно хубаво чувство - Той е. Когато имашъ на разположение оная здравословна храна Той е. Той е, Който ни дава храната.

Та рекохъ сега, пребѫдвайте по Духъ и Истина въ Бога!

Отче нашъ

6.15ч.

8 беседа на Учителя

26 юлий 1939 г., срѣда

Молитвениятъ връхъ при Второто езеро

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Пѫть къмъ живота

„Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ“. *)

Иоана 15:4.

    „Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Когато живѣе въ въздушно пространство, човѣкъ трѣбва да знае, какъ да се справя съ въздуха. За да се ползува отъ условията на въздуха, той трѣбва да има отношение къмъ него. Само при това положение човѣкъ може да приема отъ въздуха ония елементи, които сѫ необходими за неговия животъ. За да се ползува отъ уроцитѣ и лекциитѣ на своя учитель, ученикътъ трѣбва да бѫде съсрѣдоточенъ, да разбира, какво му се преподава. Отвлѣченъ ли е умътъ му, занимава ли се съ странични мисли, ученикътъ не може да се ползува отъ знанието, което му се предава. Той напразно посещава училището. Какво ще се ползува глухиятъ, ако е отишълъ да слуша нѣкоя пѣвица, или нѣкой музикантъ? Пѣвицата пѣе, музикантътъ свири, но до слуха му нищо не достига.

    Сега и азъ говоря, но малцина слушатъ и възприематъ. Защо? Защото много отъ васъ сѫ заети съ различни въпроси: имате да изплащате апартаментъ, или нѣкаква полица, или не сте доволни отъ условията, при които се намирате тукъ. Щомъ мисъльта на човѣка е отвлѣчена, нищо не може да стигне до неговия умъ. Той мисли за всичко, но не и за онова, което му се говори. Следователно, само онзи може да пребѫдва въ Христа, който е отворилъ ума и сърдцето си за Него. Затова Христосъ казва на ученицитѣ си: „Пребѫдете въ мене, за да пребѫда и азъ въ васъ.“

    „Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Да пребѫдва човѣкъ въ Бога, това е великото въ свѣта. Казано е въ Писанието: „Богъ е Духъ, и които Му се кланятъ, въ Духъ и Истина да Му се кланятъ.“ Да Му се кланятъ въ Духъ, това значи по любовь. Въ Истина, това значи въ сила. Който не обича Истината, той не може да бѫде силенъ. Който се кланя на Бога въ Духъ и Истина, той е силенъ. Любовьта е плодъ на Духа, а силата — плодъ на истината.

    Сега, като наблюдавате изгрѣва на слънцето, вие започвате да мислите за присѫтствието на Божията сила въ свѣта. Отдалечъ слънцето изглежда малко, но въ сѫщность е много голѣмо. Пространството пъкъ, въ което слънцето се движи, е толкова голѣмо, че въ него се вмѣстватъ милиони слънца и милиарди звезди като нашитѣ. При това, въ пространството има мѣсто още за много вселени, които въ бѫдеще ще се създадатъ. Процесътъ на създаването е безграниченъ — нѣма начало, нѣма и край. Материята, отъ която се създаватъ слънца и планети, сѫщо е безгранична. Мнозина искатъ да знаятъ, кѫде е краятъ на свѣта. Краятъ и началото на нѣщата сѫ относителни понятия. Когато започне да мисли, човѣкъ, е въ началото на нѣщата; престане ли да мисли, той е въ края. Докато обича Бога, докато Му служи, докато пребѫдва въ Него въ Духъ и Истина, човѣкъ е въ началото на нѣщата. Престане ли да Го обича и да Му служи, той е въ края на нѣщата, дето всичко изчезва.

    Нѣкой иска да знае, какво представя свѣта, какъ е създаденъ и т. н. Това желание е преждевременно. Той не е готовъ още за него. Готовъ ли е ученикътъ да бѫде като учителя си? Ако иска да бѫде ученъ, като учителя си, и това може да постигне, но заедно съ добритѣ страни на учителя си, той ще възприеме и неговитѣ слабости. Готовъ ли е да се справя съ слабоститѣ, които е възприелъ отъ учителя си? Не е лесно да се справя човѣкъ съ чуждитѣ слабости и недостатъци.

    Единъ благочестивъ, набоженъ човѣкъ решилъ да оправи свѣта съ кадене, както свещеницитѣ кадятъ тамянъ въ черковитѣ. Той намислилъ да вземе една кадилница и да тръгне съ нея отъ единия край на града до другия, да види, какво ще постигне. Посъветвахъ го да не прави този опитъ, защото, ако свѣтътъ може да се оправи съ кадене, досега щѣше да бѫде оправенъ. Милиони свещеници кадятъ днесъ, но свѣтътъ не се оправя. Има смисълъ да кади човѣкъ, но съ мисъльта си. Неговата мисъль трѣбва да благоухае, да пръска свѣтлина. Ако човѣкъ съ такава мисъль тръгне отъ единъ градъ въ другъ, отъ едно село въ друго, въ скоро време той би могълъ да оправи свѣта. Ето, милиони години вече, какъ слънцето свѣти, кади, но свѣтътъ още не се е оправилъ. Милиони години вече, какъ вѣтърътъ вѣе, говори на хората, но и отъ неговитѣ думи свѣтътъ още не се е оправилъ.

    Свѣтътъ е оправенъ, нѣма какво да се оправя, но човѣшкиятъ свѣтъ не е оправенъ. И той постепенно се оправя. Свѣтътъ, въ който живѣятъ напредналитѣ сѫщества, които сѫ завършили своята еволюция, които служатъ на Бога въ Духъ и Истина, е оправенъ. На тѣзи сѫщества е дадена задача да управляватъ физическия свѣтъ. Земята, на която хората живѣятъ, представя голѣмъ параходъ, съ който тѣ правятъ екскурзиитѣ си, безъ да знаятъ, кѫде отиватъ. Кога сѫ се качили на този параходъ, не знаятъ. Кѫде отиватъ, сѫщо не знаятъ. Хората говорятъ за създаването на свѣта, за създаването на човѣка въ рая, но кѫде бѣше това мѣсто, не знаятъ. Богъ създаде човѣка, но човѣкъ нищо не помни, защото съзнанието му не е било будно. Дълго време трѣбваше Богъ да събужда човѣка, докато го събуди. Щомъ се пробуди отъ дълбокия сънь, той заплака и поиска храна. И до днесъ още човѣкъ продължава да плаче и да иска храна. И до днесъ още Богъ, като нѣжна майка, се грижи за него и му доставя необходимата храна. Нѣма нѣщо, което човѣкъ да е пожелалъ и да не го е получилъ. Всичко е дадено на човѣка, както родителитѣ даватъ на децата, докато сѫ въ училище. Щомъ свършатъ училището, тѣ се явяватъ като кандидати за учители, въ първоначални училища, или въ гимназии, споредъ образованието, което сѫ получили.

    Сегашнитѣ хора мислятъ, че сѫ силни, учени, добри. За да разбератъ, какви сѫ, тѣ трѣбва да правятъ опити, да се познаятъ. Ако е въпросъ за сила, нека силниятъ по мисъль се опита чрезъ мисъльта си да спре духането на вѣтъра, или валенето на дъжда, да разпръсне облацитѣ. Че може да се говори на вѣтъра, ние имаме примѣръ за това. Когато бѣше съ ученицитѣ си въ ладията, Христосъ заспа, но въ това време буря се яви на морето. Ученицитѣ се уплашиха и събудиха Христа. — Не се плашете, каза Христосъ. Той съсрѣдоточи мисъльта си, и вѣтърътъ престана. Христосъ разбираше езика на вѣтъра и се разговаряше съ него. Вѣтърътъ слуша само онзи, който го обича, който служи на Бога въ Духъ и Истина, който е силенъ и любящъ. Когато човѣкъ говори на природата въ името на истината, тя го слуша. Казано е въ Писанието: „Възлюбилъ си истината въ човѣка“. Който живѣе въ истината, само той може да постигне своитѣ желания. Извънъ истината нѣщата сѫ непостижими.

    „Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ“. Велико и красиво е да пребѫдва човѣкъ въ Бога. Постигне ли това, той не се нуждае отъ похвалитѣ на хората. Какъвъ смисълъ иматъ похвалитѣ? Каквото мнение да имате за човѣка, дръжте го въ себе си, нѣма защо да го казвате. Дали добре постѫпва, или не, и за това не говорете. Той е още въ началото на доброто. Доброто въ него още не е завършено. Той е художникъ, който едва сега е започналъ да рисува. Той сега се учи да туря боитѣ, а вие го хвалите. Като го хвалите, намѣсто да му помогнете, вие отвличате вниманието му отъ работата. Докато не завърши картината си, нищо не говорете. Когато картината оживѣе и проговори, вие можете да си кажете мнението.

    Една отъ говорящитѣ картини е човѣкътъ. Всичко, което Богъ е направилъ, живѣе. Всичко, което е излѣзло отъ рѫката на Бога, е безсмъртно. Всичко, което е излѣзло отъ човѣшка рѫка, е смъртно. И когато казваме, че човѣкъ умира, ние разбираме, че въ него умира само онова, което не е Божествено. Когато умре нѣкой, хората казватъ, че съ него всичко е свършено. Защо? Защото не го виждатъ. Наистина, когато не вижда нѣщата, човѣкъ се спъва. Щомъ ги вижда, той не се спъва. Какво ще кажете тогава за обичьта? И обичьта е невидима, но казвате, че този или онзи човѣкъ ви обича. Значи, по нѣкакъвъ начинъ вие познавате, че нѣкой ви обича. За да познаете, че нѣкой ви обича, първо трѣбва да видите неговата обичь; после, трѣбва да чуете, че ви обича; най-после, трѣбва да възприемете благоуханието, което излиза отъ него. Виждането, чуването и възприемането сѫ вѫтрешни, а не външни процеси. Отъ онзи, който обича, излиза особено благоухание, каквото отъ ароматнитѣ цвѣтя и плодове. Следователно, следъ като помиришешъ плода, ти го вкусвашъ. Така постѫпвате и съ онзи, когото обичате. Чрезъ сѣтивата си вие познавате неговитѣ качества.

    На какво се дължи аромата на плодоветѣ? На красивитѣ мисли, които работятъ въ самитѣ плодове. Красивитѣ мисли пъкъ сѫ резултатъ на разумни сѫщества, които иматъ предъ видъ развитието на плодоветѣ. Като ядете плодове, разумнитѣ сѫщества ви изучаватъ, доколко сте познали Божиитѣ пѫтища. Дали вѣрвате въ това, или не, то е другъ въпросъ. Безъ да вѣрвате, вие се ползувате отъ плодоветѣ като лѣчебни срѣдства. Запримѣръ, черешата, прасковата криятъ въ себе си лѣчебни свойства. Черешата се препорѫчва противъ малокръвие и неврастения. Пролѣть, когато има череши, можете да ядете, колкото искате, но съ любовь. При това, черешитѣ трѣбва да бѫдатъ отъ дърво, садено и поливано съ любовь. За да се ползувате отъ плодоветѣ на черешата, тя трѣбва да е отгледана отъ добъръ човѣкъ. Ядете ли отъ плодоветѣ на тази череша, положението на нервната ви система ще се подобри.

    „Пребѫдете въ мене, и азъ въ васъ.“ Защо трѣбва човѣкъ да пребѫдва въ Бога? За да се изпълнятъ желанията му. Ако не пребѫдва въ Бога, желанията му не се изпълняватъ. Когато царьтъ заповѣдва да се направи нѣкакво добро, заповѣдьта му веднага се прилага. Ако бедниятъ човѣкъ издаде сѫщата заповѣдь, гласътъ му не се чува. Тъй щото, искате ли да се чува и вашата дума, пребѫдвайте въ Господа. Не пребѫдвате ли, никога вашата дума нѣма да се приеме. Христосъ казва: „Ако пребѫдете въ мене, каквото попросите отъ Отца ми, ще ви бѫде“.

    Сега, азъ желая на всички, които сте тукъ, да пребѫдете въ Бога. Пребѫдвате ли въ Бога, и на камънитѣ да кажете да тръгнатъ, ще ви послушатъ. Възможно ли е това? За Бога всичко е възможно. Вие сте готови да вѣрвате, но само следъ като видите, че нѣщо е станало. Докато не е станало, не вѣрвате. Когато параходътъ тръгне, вие вѣрвате вече. Обаче, тръгне ли веднъжъ, и да вѣрвате, и да не вѣрвате, той върви по своя пѫть. Ще кажете, че камънитѣ на планината сѫ разхвърляни. Тази разхвърляность е привидна. Въ сѫщность всички нѣща въ природата сѫ наредени по особени закони, които придаватъ външна красота. Малцина виждатъ и разбиратъ тази красота. Запримѣръ, казвате за нѣкой човѣкъ, че е красивъ, добъръ, уменъ. Вие виждате това, но не виждате недостатъцитѣ му. Той е красивъ, но не е разуменъ, не е търпеливъ. Той е наблюдателенъ, добре облѣченъ, но не оценява дрехитѣ си, не имъ се радва. Той се облича за хората, а не за себе си. Още по-добре е човѣкъ да се облича за Господа, всѣкога да е готовъ да се яви предъ лицето Му, да покаже сърдцето и ума си, да види, какъ е живѣлъ.

    Каквито погрѣшки и слабости да види въ човѣка, Богъ мълчи, никого не сѫди. Богъ е дълготърпеливъ и благосклоненъ. И при това положение човѣкъ се осмѣлява да се оплаква отъ хората, че сѫ лоши, несправедливи. Като човѣкъ, не е ли и той сѫщиятъ? Лошъ е човѣкъ, но когато не пребѫдва въ Бога, когато не Му служи въ Духъ и Истина. Тогава той не използува Божиитѣ блага разумно. Човѣкъ е лошъ още и затова, че не употрѣбява ума, сърдцето, волята, душата и духа си, както трѣбва. Мислите ли, че при това положение може да стане всичко, каквото желаете? Лошавината, която имате, не е сегашна. Вие я носите отъ миналото си, когато сте имали много учители. Всичко, каквото сте минали, е написано на лицата ви. Достатъчно е да ви погледне нѣкой, за да разбере, че въ миналото сте били непослушни, вследствие на което и до днесъ носите белези на главата, на краката и на рѫцетѣ си. Дойдете ли до настоящето, вие се отличавате съ будно съзнание и казвате: Днесъ ще живѣемъ, както Богъ иска.

    „Пребѫдете въ Бога, и азъ въ васъ.“ Защо трѣбва да пребѫдвате въ Бога? За да изправите миналото си. Решите ли да изправите миналото си, да живѣете добре, съ васъ ще се коопериратъ разумни сѫщества и ще ви помагатъ. Яви ли се най-малкото колебание въ васъ, тѣ веднага се оттеглятъ настрана. Решите ли да живѣете добре, тѣ пакъ ви помагатъ. Като знаете това, не се колебайте въ доброто решение. Ще кажете, че не сте готови за чистъ и светъ животъ. За да се приготвите, вие трѣбва да работите. Малкото дете, което постѫпва въ първо отдѣление, не може да бѫде ученикъ въ гимназията. Това не значи, че не трѣбва да учи. Щомъ е влѣзло въ първо отдѣление и се учи добре, то ще порасне и следъ нѣколко години ще бѫде ученикъ въ гимназията. Следъ седемгодишно учене въ първоначалното училище и въ прогимназията, то ще бѫде готово за гимназията, дето се иска повече работа. Следъ това ще влѣзе въ университетъ. Като работи и учи прилежно, той ще бѫде готовъ за по-високъ животъ, ще може да служи на Бога. Каквото положение да заемате, вие постоянно трѣбва да учите, да прилагате единъ, втори, трети методъ, докато дойдете до известно постижение.

    „Пребѫдвайте въ Бога.“ Защо трѣбва да пребѫдвате въ Бога? За да имате ясна представа за Него. Той не живѣе въ противоречията. Като не знаятъ това, щомъ се натъкнатъ на известно противоречие, което не могатъ да разрешатъ, хората се сърдятъ на Бога и казватъ: Нѣма да учимъ! Като се разсърди на учителя си, ученикътъ казва: Нѣма да уча! Като се разсърди на майка си, дъщерята казва: Нѣма да работя! Следъ единъ-два деня тя напуща дома на родителитѣ си, бѣга отъ майка си. Дето да отиде, все ще я каратъ да работи нѣщо.

    Единъ день единъ биволъ решилъ да избѣга отъ господаря си и отишълъ въ една гора, да поживѣе по-свободно, независимо. Господарьтъ му не го търсилъ, оставилъ го да бѫде свободенъ, както пожелалъ. Две години се минали, но биволътъ все не се връщалъ. Настѫпила тежка, студена зима. Биволътъ още скиталъ изъ гората, но единъ день билъ нападнатъ отъ глутница вълци. Той се облегналъ съ гърба на едно дърво и отчаяно се бранилъ отъ вълцитѣ. По едно време той успѣлъ да се освободи отъ тѣхъ и ударилъ на бѣгъ, докато стигналъ кѫщата на господаря си и, незабелязано отъ него, се скрилъ въ дама. Едва на сутриньта господарьтъ му го видѣлъ. Биволътъ си мислилъ: При тебе е лошо, но вънъ е още по-лошо. Съ Бога е лошо, но безъ Бога — още по-лошо.

    Нѣма по-велико нѣщо за човѣка отъ това, да служи на Бога! Причината за нашата вѫтрешна радость и веселие се дължи на това, че сме направили нѣщо, което Богъ иска отъ насъ. Не изпълнимъ ли законитѣ Му, ние изпитваме скръбь и страдание. Като ни види въ това състояние, Той казва: Не прави това. Пази се да не грѣшишъ, не е за твое добро. Какво прави учительтъ по рисуване съ ученицитѣ си? Като види, че картината на нѣкой ученикъ не е добра, той взима моливъ и я зачерква. Като мине втори пѫть край него и намѣри, че картината пакъ не е добре нарисувана, пакъ я зачерква. Съ зачеркването той обръща внимание на ученика, да изправи погрѣшкитѣ си. Не може ли самъ да ги изправи, учительтъ взима четката, боитѣ и показва на ученика, какъ трѣбва да рисува. Когато обръща внимание върху очитѣ на портрета, учительтъ иска да каже на ученика да обича истината. Когато обръща внимание върху ушитѣ на картината, той иска да му каже да обича и цени Словото. Обърне ли внимание на носа, това значи, да развива обонянието си, да възприема правилно миризмитѣ, за да познава хората. Обърне ли внимание на устата, това значи, да се научи правилно да се храни.

    Пребѫдвайте въ Бога, за да се опознаете въ името на великата Любовь. Пребѫдвайте въ Бога, за да Му служите въ Духъ и Истина, да бѫдете смѣли и решителни, да бѫдете силни и любящи, да бѫдете готови на велики жертви.

    И тъй, срещнете ли човѣкъ, който ви обича, кажете: Той е! Срещнете ли човѣкъ, готовъ на всички жертви за васъ, кажете: Той е!

    Единъ религиозенъ човѣкъ изпадналъ въ голѣми противоречия и се обезвѣрилъ. Единъ день той излѣзълъ отъ дома си и тръгналъ край града да се разходи, да се предаде свободно на мисъльта си. Унесенъ въ своитѣ мисли и въ скръбьта си, той не забелязалъ, какъ се минали три-четири часа. По едно време усѣтилъ силенъ гладъ. На десетина метра отъ себе си видѣлъ една круша. Приближилъ се до крушата и започналъ да я оглежда отъ всички страни, но не видѣлъ нито единъ плодъ. — И тукъ неуспѣхъ! Никѫде не ми върви — казалъ скръбно младиятъ човѣкъ. Едва направилъ две-три стѫпки, задухалъ малъкъ вѣтрецъ. Вѣтърътъ разлюлялъ клонетѣ на крушата, и той чулъ, че на земята паднало нѣщо. Бързо се навелъ и видѣлъ, че отъ крушата паднали петь хубави плода. Съ благодарность изялъ първата круша и си казалъ: Той е! Така изялъ петтѣ круши и следъ изяждането на всѣка круша, благодарилъ на Бога съ думитѣ: Той е! Следъ това той казва: Никога въ живота си не съмъ ялъ тъй сладко и съ благодарность, както днесъ.

    Той е, Който кара хората да ни обичатъ.

    Той е, Който кара вѣтърътъ да вѣе.

    Той е, Който ни дава великитѣ блага въ живота.

    Той е, Който внася въ умоветѣ ни свѣтли мисли, въ сърдцата ни — благородни чувства и ни кара да постѫпваме смѣло и решително.

    Той е, Който ни дава храна за подържане на нашия организъмъ.

    „Пребѫдете въ Бога по Духъ и Истина!“

*

26 юлий, 5 ч. с.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...