Jump to content

1939_07_23 Любовь и почитание


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Текстът е взет от Архивна единица

ЛЮБОВЬ И ПОЧИТАНИЕ

“Ще се развеселя”

Следъ единъ хубавъ обѣдъ, втори обѣдъ не се дава, но малка закуска. Когато отива на нѣкой изворъ, човѣкъ трѣбва да има една хубава стомна, която да не бѫде пукната. Пукнатата стомна е, когато човѣкъ не знае какъ да разсъждава и да използува Божиитѣ блага. Каквото се сипе въ този човѣкъ, като пукната стомна, всичко отива - не го бива. Следователно сега има две възрасти въ живота. Едната е на зеленитѣ, на младитѣ, които сѫ въ зората на живота, а другата е на старитѣ, които сѫ въ залеза на живота. Еднитѣ се считатъ за щастливи, а другитѣ - нещастни, то е все отъ неразбирането. Защото Слънцето, което залѣзва, привидно за едни залѣзва, за други изгрѣва. Защото старитѣ, като остаряватъ, даватъ възможность на младитѣ да се подмладяватъ, а младитѣ, като се подмладяватъ, даватъ възможность на другитѣ да остаряватъ. Тъй щото човѣкъ трѣбва да се подмладява. Защото, ако стариятъ не се подмладява и младиятъ не остарява, тѣ не могатъ да се разбератъ правилно. Не разбирайте старъ човѣкъ този, който е изгубилъ силата си. Старъ човѣкъ е този, който е използувалъ силитѣ си на младинитѣ си и за него животътъ се основава на внушението. Старостьта пълни живота съ отрицателни мисли и отрицателни чувства. Отрицателнитѣ мисли и отрицателнитѣ чувства сѫ винаги динамични, въ тѣхъ липсва потенциална сила, която може да гради. Тѣ изгарятъ, безъ да допринесатъ нѣщо.

Та рекохъ, всѣки човѣкъ, който казва, че когато болѣдувалъ изгубвалъ всичко, той е старъ човѣкъ. Като се огледа на огледалото, той съжалява, че е пожълтѣлъ и казва: “Кѫде отиде капиталътъ ми?” Туй нищо не значи. Гледашъ го следъ нѣколко месеца пакъ се поправилъ. Тъй щото силата на човѣка стои въ неговото съзнание, въ неговия умъ. Той може постоянно да се подмладява. За да се подмлади човѣкъ трѣбва постоянно да дружи съ млади хора. Има една вѣчна младость въ свѣта, съ която човѣкъ трѣбва да знае какъ да се свърже. Значи има две нѣща въ свѣта. Едното е вѣчна младость, а другото вѣчна старость. Азъ наричамъ младитѣ хора - хора на любовьта, а старитѣ хора - хора на знанието, на мѫдростьта. Та рекохъ, младитѣ трѣбва да иматъ уважението и почитание къмъ старитѣ, а старитѣ трѣбва да иматъ любовь къмъ младитѣ. Ако стариятъ не обича, той не може да се подмлади. Ако пъкъ младиятъ не почита, той не може да поумнѣе, той не може да се подмлади. Следователно за да се подмладятъ старитѣ трѣбва да обичатъ, а младитѣ да почитатъ. Тъй щото, ако питате защо трѣбва да обичате - за да се подмладитѣ. Защо трѣбва да почитате? -За да придобиете знание. Защото потика на живота е любовь къмъ всичкитѣ постижения, а знанието - това сѫ възможноститѣ, съ които може да се постигнатъ желанията.

Сега вие сте дошли на земята и имате много постижения, но при тѣзи разбирания, всѣки се намира въ едно безизходно положение. Запримеръ у васъ може да се яви мисъльта: Като се свърши този животъ всичко се свършва, нѣма другъ животъ. Питамъ: отъ где знаете, че нѣма другъ животъ? Ако Слънцето се скрие на западъ, това показва ли, че то е изчезнало? Било е време, когато хората сѫ мислили, че съ залѣзването си, Слънцето изчезва, но като изгрѣе на изтокъ тѣ виждатъ, че пакъ се явява. Сѫщо така, когато нѣкой човѣкъ умре, хората мислятъ, че той се изгубва, а въ сѫщность той сѫществува. Като погледнешъ на изтокъ той пакъ изпѫква отъ нѣкѫде. Онѣзи, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, и отново сѫ се завърнали на земята, тѣ не си казватъ имената, тѣ не казватъ, че сѫ идвали, тѣ мълчатъ. Че какъ онзи човѣкъ, който не е идвалъ на земята, е могълъ да научи да яде по човѣшки? Значи той и другъ пѫть е ялъ. Вий имате понятие за добро и за зло. Ако човѣкъ никога не е идвалъ на земята отъ где ще знае кое е добро и кое е зло. Значи той е идвалъ много пѫти на земята. Детето още като се роди, още като е въ безсъзнание започва да плаче, съ което иска да каже на майка си: “Туй не е хубаво,” не одобрява постѫпката й. Като е доволно то се радва, смѣе се, съ което иска да каже: “Туй е умно!” Тъй щото плача на детето е протестъ, че не постѫпватъ съ детето както трѣбва. Майка му, като го кѫпе, то изведнажъ писне, започва да плаче. Защо? Понеже нѣкога е било риба, живѣло е въ водата мисли, че сега майка му иска да го тури въ водата и казва: “Азъ едва се освободихъ отъ това зло, а ти искашъ отново да ме върнешъ.” Майка му казва: “Не искамъ да те туря въ водата, но искамъ да те освободя отъ нещастието.” Като разбере работата, детето престава да плаче и започва да пляска съ рѫце въ водата.

Та рекохъ, често и ние въ живота си страдаме и мислимъ, че се връщаме въ нѣкои наши минали опитности и понеже сме ги опитали веднажъ, не искаме повторно да се връщаме къмъ тѣхъ. Въ природата нѣщата никога не се повтарятъ. Туй, което веднажъ си прекаралъ, вторий пѫть по сѫщия пѫть не можешъ да минешъ. И тъй дръжте въ ума си идеята за вѣчна младость, понеже искате да бѫдете вѣчно млади. Защото ако човѣкъ не е младъ, съ младитѣ не може да дружи и ако не е старъ, съ старитѣ не може да дружи. За да дружишъ съ младитѣ, младъ трѣбва да бѫдешъ; за да дружишъ съ старитѣ, старъ трѣбва да бѫдешъ. Нали виждате, когато малкото дете отива при дѣдо си какъ става сериозно, то взима видъ на старъ мѫдрецъ. И казва: “Дѣдо, разкажи ми една приказка.” То взема видъ на нѣкой човѣкъ критикъ, като нѣкой писатель и дѣдо му се радва и започва да разказва и следъ това казва: “Като дойдешъ утре азъ ще ти разкажа още една приказка много по-хубава.” Сега не е ли хубаво да има човѣкъ единъ дѣдо, който да му разправя една приказка? Не е ли хубаво да има едно малко дете, което да слуша тия приказки? Защото, ако нѣмаше това дете, дѣдото нѣмаше на кого да разправя приказки. Та дѣдото е необходимъ на детето и детето на дѣдото. Знанието на дѣдото се използува отъ младитѣ.

Та сега споредъ едно течение казватъ, че сегашнитѣ стари не сѫ за времето си, не сѫ съ вѣка си, назадъ сѫ останали. Това е привидно така. И слънцето, като се движи, движи се въ известно направление. Слънцето, като отива къмъ земята, остарява. Като дойде месецъ декемврий, Слънцето достига до голѣма старость. Тогава днитѣ постепенно се намаляватъ. Следъ това почва пакъ да се подмладява. Като достигнатъ до извѣстна точка, днитѣ започватъ пакъ да се увеличаватъ и като станатъ най-голѣми, дохожда най-голѣмото подмладяване.

Та рекохъ, понѣкога и вие измѣняте орбитата на вашия пѫть въ живота. И вие като Слънцето се движите ту въ едно, ту в друго направление. Но не трѣбва да се страхувате отъ увеличаването и намаляването на днитѣ. Запримеръ вие имате 365 дни въ годината. Ако отидете на полюса, ще имате единъ день и една нощь. Преди три години дойде при мене единъ сѫботянинъ, който искаше да ме убеди да вѣрвамъ въ сѫботата, въ седмия день. Питамъ го: Ако отидешъ на северния полюсъ, кой день ще празнувашъ? Тамъ има само единъ день. Значи който иска да бѫде сѫботянинъ, трѣбва да отиде на полюса. А тъй само единъ сѫботенъ день. Тукъ колко сѫботи имате? - 52 сѫботи. На полюса има само една сѫбота. Който отиде тамъ, ще види, че тамъ нищо не се ражда, че тамъ има само снѣгъ. Да се говори за сѫбота, това е буквално разбиране на нѣщата.

Понѣкой пѫть ние се заблуждаваме въ живота като мислимъ, че човѣкъ само трѣбва да яде и да пие и да върши каквото иска. Така мислятъ и младиятъ и стариятъ. Младиятъ е изпратенъ на земята да придобие знание, да стане силенъ, да бѫде полезенъ на човѣчеството. Стариятъ пъкъ е банкеръ, който е спечелилъ много, та всичкото си богатство трѣбва да остави въ завещание на младия. Та, когато се говори за щедрость и самоотричане, разбираме стария, който се е отрекълъ отъ своята младость. Не, че той остарява, но за да придобие знанието си, той се е отрекълъ отъ своята младость. Пъкъ и младиятъ, за да придобие знание и той трѣбва да се отрече. Отричането не е лошо нѣщо. Всички все трѣбва да платите нѣщо, за да се самоотречете. Ако пияницата се е отрекълъ отъ виното, загубилъ ли е нѣщо? Ако богатиятъ се откаже отъ краденитѣ пари, загубилъ ли е нѣщо? Ако човѣкъ се отрича отъ насилието, отъ болѣститѣ, отъ безвѣрието, загубилъ ли е нѣщо? Че какво е допринесло безвѣрието въ свѣта? Ако човѣкъ се откаже отъ безвѣрието, изгубилъ ли е нѣщо? Има нѣща, отъ които ние трѣбва да се откажемъ.

Всѣкога човѣкъ, за да се откаже отъ нѣщо, трѣбва да има нѣщо друго, което да запълни тая празнина. Азъ съмъ гледалъ много млади момци, които иматъ лоши навици, обичатъ да пиятъ, да гуляятъ, не обичатъ да работятъ, но като намѣрятъ нѣкоя млада мома, която обичатъ, тѣ казватъ: “Отказвамъ се отъ пиянството, отъ пушенето на тютюнъ.” Така че ставатъ правовѣрни. Той става работливъ, съ никого не се кара, ходи и се връща на нивата редовно. Докато любовьта занимава нашитѣ умове и сърца, всичко можемъ да постигнемъ. Който день човѣкъ изгуби любовьта си, неговиятъ свѣтъ се обезсмисля, той нѣма вече за какво да работи.

Рекохъ, сега вий сте дошли на планината, за да се научите на нѣщо да видите каква история иматъ тѣзи канари. Тѣ сѫ свидетели на такива епохи, на каквито на човѣкъ на умъ не е идвало. Тѣ сѫ свидетели на епоха, когато Слънцето е изгрѣвало отъ западъ; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато слънцето е изгрѣвало отъ северъ; тѣ сѫ свидетели, когато слънцето е изгрѣвало отъ югъ; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато осьта на земята е била перпендикулярна; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато осьта на земята е била хоризонтална. Знаете ли тогава какъвъ е билъ климатътъ. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху тѣзи далечни геологични работи. Та, който не знае, ще каже: “Какъ може да бѫде това?” Това е работа на Слънчевата система, на Слънцето. Било е време, когато и вий не сте имали такава форма, както сегашната. Какви сте били тогава вий, мълчите, имате право да мълчите. За миналото човѣкъ не трѣбва да говори.

Единъ руски барабанчикъ, въ последната руска война, видѣлъ на едно мѣсто много кокошки [и] ги заклалъ, а следъ това напълнилъ съ тѣхъ барабана, като ги предварително изчистилъ и приготвилъ за ядене. Командирътъ му казалъ: “Бий барабана!” - Не бие тѫпанътъ, развалилъ се е нѣщо. Защо се е развалилъ, защото кокошкитѣ сѫ вътре. Сега рекохъ и на васъ: Не туряйте кокошки въ барабана си. Щомъ си турилъ нѣколко кокошки въ ума си, той вече не мисли. Никакви кокошки, никакви празни мисли не трѣбва да туряте въ ума си, въ главата си, въ мозъка си. В мозъка си ще турите най-хубавитѣ мисли.

Та рекохъ, сегашната епоха, въ която живѣемъ, ние имаме най-голѣмитѣ блага. Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? - Да вѣрва въ невъзможни работи. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ възможни работи.” Давамъ ти хиляда лева и ти вѣрвашъ въ това. Не, това не е вѣра. Щомъ ти давамъ, ти вѣрвашъ, това не е вѣра, това е знание. Нѣкой казва: “Ако ми дадешъ пари въ заемъ, ще повѣрвамъ.” Не, тогава нѣма защо да вѣрвашъ. Може да се вѣрва само въ това, което за въ бѫдаще ще стане. Има нѣща, които за въ бѫдаще ще станатъ. И тѣ сѫ сто и едно на сто вѣрни. Вѣрно е запримѣръ, че земята ще се видоизмѣни, ще се обърне въ райска градина и отъ всичко това [което] виждате, нищо нѣма да остане. И тогава, ако дойдете на земята, ще видите, че нѣма да има болни, дъждове, наводнения, каквото сега въ Севлиево стана. Нѣма да има пари, нѣма да има наводнения, както въ Америка - рѣката Мисисипи. Днесъ хиляди катастрофи ставатъ всѣки день. 35 милиона хора умиратъ въ годината, а близо 40 милиона хора се раждатъ. Казваме сега, че искаме да се увеличи броятъ на хората. Увеличението е единъ естественъ пѫть, но то трѣбва да става разумно. Ако желанията на човѣка се увеличаватъ, увеличаватъ се и страданията. Ако пъкъ желанията се намаляватъ идватъ пакъ страдания, но обратни на първитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да реализира въ годината поне едно свое желание, по една своя мисълъ и по една своя постѫпка. И ако човѣкъ живѣе 60 години, трѣбва да има поне 50 мисли реализирани, 50 чувства и 50 постѫпки. Значи 150. Малко ли е числото 150. Представете си сега, че всѣко едно постижение струва 10 000 000, какво богатство ще имате тогава. Колко милиарда ще струва всичко това? Нека математицитѣ изчислятъ това.

Рекохъ, всички хора искатъ да бѫдатъ богати, но богатство не е само това, което хората разбиратъ и изискватъ. Съвремената наука е открила, че всички хора, които искатъ да иматъ книги, ниви, кѫщи, имоти, тѣ ще иматъ съответно развитъ центъръ. Ако този центъръ не е добре развитъ въ човѣка, той си остава бѣденъ. Ако центърътъ е силно развитъ, той става богатъ. Но целиятъ мозъкъ не е опредѣленъ за богатство само. Сегашната наука е опредѣлила, че онези хора, които обичатъ много да философствуватъ, да търсятъ причини и последствия на нѣщата, тѣ иматъ отпредъ на челото си по два рога, два развити центъра. Онези, които не обичатъ да философствуватъ, нѣматъ развити тия центрове. Онѣзи хора, които обичатъ да се обличатъ добре, иматъ развитъ центъръ на челото си на долната часть. А онези моми и момци, които не обичатъ да се обличатъ, тѣ пуснатъ пояса си, разпасанъ поясъ. Значи за да се облича, човѣкъ трѣбва да има съответенъ центъръ развитъ. Нѣкои хора сѫ много религиозни, вследствие на което главата имъ горе е много издадена. Онѣзи хора, които не сѫ религиозни, това мѣсто представя една долина. А ония, които сѫ много религиозни, центърътъ имъ е развитъ и представлява връхъ, като Мусала. А ония, въ които тоя центъръ е неразвитъ е като долина.

Значи въ природата планинскитѣ мѣста, които иматъ много енергия, ги пращатъ въ долината да се смѣнятъ. Тогава казвате, че който е бѣднякъ, той е долина, тамъ житото се ражда. Следъ време долинитѣ ще се вдигнатъ и ще станатъ планини, а планинитѣ, ще се снишатъ и ще станатъ долини. Онези, които не разбиратъ Божиитѣ нѣща, даватъ криво тълкувание. Тѣ казватъ: “Този човѣкъ е безвѣрникъ.” Че ако единъ човѣкъ живѣе добре, въ какво се заключава неговото безвѣрие? Този човѣкъ не вѣрва въ нищо, но не те обира, не прави пакости. Другъ пъкъ вѣрва въ Бога, обаче краде, прави ти зло. Рекохъ, въ какво седи вѣрата? Вѣрата седи въ това, човѣкъ да не лъже, да не обира, да не прави зло. Вѣрата е нѣщо реално. Сиромахътъ каже нѣщо и не може да го направи. Богатиятъ, силниятъ каже нѣщо и го направи. Защо? Защото има сила. Следователно реално е това, което може да направимъ въ даденъ моментъ. Онова, което не можемъ да направимъ, не е реално. Затова силенъ човѣкъ е само онзи, който въ даденъ моментъ може да реализира своята мисъль, своето чувство. Каквото каже, той може да го направи, въ това седи неговата сила. Затова човѣкътъ никога не трѣбва да отлага своитѣ добри мисли. Всѣка добра мисъль, която може човѣкъ да реализира, му придава нѣкакво разположение и тѣлото му се подобрява. Всѣко добро чувство, което се реализира, подобрява неговото сърце. Следователно хубавитѣ мисли поддържатъ здравословното състояние на мозъка; хубавитѣ чувства поддържатъ правилното кръвообращение и дишане; а хубавитѣ постъпки поддържатъ нормалното състояние на организма и той може да яде сладко и да спи сладко. Следователно ако човѣкъ постѫпва добре, стомашната му система ще бѫде въ нормално състояние. Следователно трѣбва да мислимъ добре, за да бѫде мозъкътъ ни въ нормално състояние; трѣбва да дишаме добре, за да бѫдатъ дробоветѣ ни въ нормално състояние; трѣбва да постѫпваме добре, за да бѫде стомашната ни система въ изправно състояние.

Двама български милионери се разговарятъ. Единиятъ казва: “Не мога повече да ямъ.” Другиятъ отговаря: “Яжъ не бой се отъ нищо!” - “Не мога, стомахътъ ме боли. Ако ямъ скѫпо ще платя.” - “Е, това е друго нѣщо. Щомъ стомахътъ не иска, ще го слушашъ.” Ти искашъ да ядешъ, туряшъ хлѣбъ, корени, вода, храна, но разстройството на стомаха не ти позволява. Който е опиталъ разстройството на стомаха, той знае, че това състояние е ужасно. Като страда отъ стомаха си човекъ се принуждава да се храни съ овесена чорбица по нѣколко лъжици на день. При това положение нѣма какво да се прави. Споредъ мене на такъвъ човекъ азъ бихъ казалъ така: искашъ ли да поправишъ стомаха си, промени живота си. Тури свѣтли мисли въ ума си, свѣтли чувства въ сърцето си и право постѫпвай, никого не обиждай. Живѣешъ ли така, всѣкога ще ядешъ сладко. Ти трѣбва да мислишъ за бѣднитѣ. Щомъ не можешъ да ядешъ добре, щомъ стомахътъ ти е разстроенъ, намери единъ бѣденъ, дай му да яде и кажи: “Господи, благослови и мене така, както този бѣдния. Помогни ми да ямъ и азъ като него.” На втория день пакъ занеси ядене на нѣкой бѣденъ или го извикай дома си и се помоли на Господа да ти помогне да ядешъ като него. Постѫпи така поне десеть дни подредъ и ще почувствувашъ поне една малка промѣна въ себе си.

Сега ние сме дошли на земята да извършимъ най-хубавитѣ нѣща, да извършимъ Волята Божия. Всички трѣбва да живѣемъ добре. Това е общъ законъ за всички сѫщества. Всички трѣбва да иматъ добри отношения едни къмъ други. Така трѣбва да живѣятъ за въ бѫдаще и държавитѣ и обществата и народитѣ и семействата - всички могатъ да живѣятъ така. Днесъ хората не живѣятъ помежду си добре отъ неразбирание, понеже нѣма единство между тѣхъ. Единъ вѣрва въ единъ Господь, другъ въ другъ Господь. Единъ вѣрва въ една държава, другъ въ друга държава. Нѣмамъ нищо противъ това. Обаче всички хора сѫ излѣзли отъ единъ източникъ. Единъ е Бащата на всички хора. Единъ е Богъ, който е направилъ Земята, Слънцето, цѣлата Вселена. Азъ наричамъ вселена всички ония блага, които Богъ включва въ себе си. Всичко онова, което дава животъ отъ себе си на всички живи сѫщества. Всички го чувствуватъ. Той е вътре въ тѣхъ. И когато човѣкъ не се подчинява на великитѣ закони, той чувствува най-голѣмото страдание. Така само идатъ болѣститѣ, страданията, нещастията. Който реши да изпълнява Волята Божия, той ще бѫде здравъ, силенъ, богатъ, всичко ще бѫде. Любовьта къмъ Бога не седи въ чувствата, които хората иматъ, нито въ вѣрата, която тѣ изповѣдватъ. Ето какъ азъ разбирамъ любовьта къмъ Бога.

Силниятъ човѣкъ трѣбва да остане въ тила, а слабитѣ трѣбва да излѣзатъ на фронта, напредъ. Силнитѣ трѣбва да ги пазятъ отзадъ. Така е казано и въ писанието: “Господь ще ви бѫде задна стража.” Той постоянно ще ви помага. Той ще бѫде отподире ви и ще бѫде всѣкога въ услуга на слабитѣ. Днесъ е точно обратно. Силнитѣ вървятъ напредъ, а слабитѣ назадъ. Та, всѣки човѣкъ съ своитѣ хубави мисли, чувства и постѫпки трѣбва да остане въ тила. И като дойде до нѣкой слабъ, страдащъ, той трѣбва да помага.

Ако въ ума на нѣкой влезе мисльта, че ще умре, какъ трѣбва да му помогнемъ. Преди всичко вий трѣбва да знаете какво означава думата “умиране”. Азъ тълкувамъ думата “умиране” така: умира. Значи - въ свѣта. Значи, който умира, той отива въ другъ свѣтъ. Ако единъ човѣкъ отъ България отива въ Франция, какво лошо има отъ това? Или, ако нѣкой човѣкъ отъ Франция отива въ Англия, какво лошо има въ това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре нѣкой, вие мислите, че той изчезва нѣкѫде. Като умира, човѣкъ напуща този свѣтъ на страданията и отива въ другъ свѣтъ. Има единъ другъ свѣтъ много по-красивъ отъ земния свѣтъ. Ако вий бихте проникнали за малко въ този свѣтъ, не бихте пожелали да се върнете въ този свѣтъ. Този свѣтъ съзнателно е скритъ отъ васъ, за да може да живѣете на земята и да се учите. Най-голѣмата трудность е да живѣе човѣкъ на земята, но сѫщевременно, този животъ носи найголѣмитѣ придобивки. Животътъ на земята е животъ, който крие въ себе си голѣми съкровища, условия за голѣми придобивки. Всичко това се крие въ материята на земята. Отъ земята трѣбва да добиемъ онази ровка материя, която трѣбва да се обработва. Така обработена тази материя ще занесемъ въ другия свѣтъ да има тамъ съ какво да работимъ. Защото тамъ нѣма отъ тази ровка материя. И като се върнемъ отново на земята, ще продадемъ всичко, каквото сме обработили. На вашъ езикъ говоря. Какво лошо има въ търговеца, който продава стоката си? Хората иматъ нужда отъ стоката на търговеца. Какво лошо има въ това, когато нѣкой търговецъ продава хлѣба си? Какво лошо има въ това, когато земледѣлецътъ продава житото си? Какво лошо има въ това, когато овощарьтъ продава плодоветѣ си или млѣкарьтъ - млѣкото си? Нѣма нищо лошо въ това. Това е една обмѣна между хората, която служи да се опознаятъ.

Та рекохъ, всички хора на земята сѫ дошли да се опознаятъ. Когато учительтъ учи около 40-50 ученика въ отдѣленията или класоветѣ, той се запознава съ тия ученици. Ако не ги учеше, той нѣмаше да се запознае с тѣхъ. Обаче учитель, който е училъ своитѣ ученици 4-5 години наредъ, той вече ги е опозналъ. Онѣзи, които следватъ първоначалнитѣ училища или прогимназии или сѫ свършили университетъ, тѣ иматъ вече споменъ за своитѣ учители. Следователно всичко въ свѣта служи като условие да се опознаятъ хората. И децата, които се събиратъ на едно мѣсто да играятъ и тѣ се запознаватъ едни други. Сега и вие сте събрани тукъ, за да се запознаете единъ другъ. Знаете ли колко е мѫчно да се опознаятъ хората и да станатъ братя помежду си? Вие говорите - братство, сестринство, но сиренето е съ пари, хлѣбътъ е съ пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство нѣма. Не е ли сиренето съ пари, братство има. Братството изключва всѣкаква продажба. При братството единиятъ дава и другиятъ дава. При братството и сестринството нито братътъ може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата. Искате ли да бѫдете братя помежду си, ще се отвикнете отъ: да продавате. Които не сѫ братя и сестри, между тѣхъ има продажба. Казано е въ Писанието: “Давайте и ще ви се даде.” Братъ, който дава щедро на сестра си, никога нѣма да осиромашее. И сестра, която дава щедро на брата си, никога нѣма да осиромашее. Щомъ братъ и сестра въ свѣта се обичатъ, зло не може да сѫществува. Злото сѫществува по единствената причина, че нѣма братство и сестринство въ свѣта. Затова новото мѣрило въ свѣта има за цѣль да направи всички хора братя и сестри помежду си. Какво е новото учение? То има предъ видъ да направи всички хора братя и сестри помежду си, да работятъ всички единъ за другъ. Само при това положение може да имате вѣруюто на Любовьта, която ще внесе съгласие между всички хора. Това е цѣльта на далечното бѫдаще, когато хората ще живѣятъ единъ за другъ. Ще дойде време, когато това ще се реализира. Вие, които сте тукъ и всички ония, които сѫ пръснати по цѣлата земя, ще видятъ единъ день онова, което ще стане, тъй както всички виждате изгрѣващото слънце. Така единъ день всички хора ще видятъ новата епоха - епохата на Изгрѣващото Слънце. Свѣтътъ е създаденъ за добритѣ хора, които сѫ дошли на земята да любятъ Бога и да станатъ чада Божии.

“Богъ е Любовь”

Отче нашъ

Беседа отъ Учителя държана

на 23 юлий 1939г., 9.30 ч.,

неделя Салона за беседи

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

Любовь и почитание

    Следъ единъ добъръ обѣдъ, втори обѣдъ не се дава. Малка закуска може да се даде, но не и цѣлъ обѣдъ. Защо? Защото стомахътъ е пъленъ, не може повече да приема. Когато отива на нѣкой изворъ, човѣкъ трѣбва да носи здрава стомна. Пукната ли е стомната му, водата ще се излѣе навънъ. Понѣкога и човѣкъ може да бѫде пукната стомна. Каквото сипете въ този човѣкъ, всичко изтича навънъ. Той не може да разсѫждава правилно, нищо не може да задържа въ себе си.

    Като изучавате живота и проявитѣ на човѣка, виждате, че сѫществуватъ две възрасти, презъ които той минава: възрасть на младитѣ и зелени, които сѫ въ зората на живота; възрасть на старитѣ, които сѫ въ залѣза на своя животъ. Първитѣ се считатъ щастливи, а вторитѣ — нещастни. Това се дължи на неразбиране на живота. Защо? Защото слънцето нито изгрѣва, нито залѣзва. Това сѫ привидни състояния. Когато остарява, човѣкъ дава възможность на младия да се подмладява; когато се подмладява, човѣкъ дава възможность на стария да остарява и да поумнява. Обаче, като живѣе, човѣкъ трѣбва да се подмладява и да остарява. Ако стариятъ не се подмладява, и ако младиятъ не остарява, тѣ никога не могатъ да се разбератъ. Днесъ подъ старъ човѣкъ разбиратъ онзи, който е живѣлъ повече съ отрицателни мисли и чувства, отколкото съ положителни. Отрицателнитѣ мисли и чувства следъ време изгарятъ, безъ да оставятъ нѣщо дълбоко въ човѣка. Тѣ сѫ динамични. Въ тѣхъ липсва онази потенциална енергия, която гради.

    Хората се страхуватъ отъ болести, да не остарѣятъ преждевременно. Тѣ мислятъ, че като отслабватъ и пожълтяватъ, ще остарѣятъ. Отслабването не е остаряване. Два три месеца следъ боледуването си човѣкъ отново се поправя и подмладява. Силата на човѣка седи въ неговия умъ и въ неговото съзнание. Щомъ умътъ му е свѣтълъ, и съзнанието будно, той постоянно се подмладява. За да се подмладява, човѣкъ трѣбва да дружи съ млади хора. Две възрасти сѫществуватъ въ свѣта: вѣчна младость и вѣчна старость. Вѣчно младитѣ наричаме хора на любовьта, а вѣчно старитѣ — хора на знанието, на мѫдростьта. Въ човѣшкия животъ тия възрасти постоянно се мѣнятъ. Човѣкъ се ражда като дете, расте, минава презъ юношество, младость, възмѫжалость, докато най-после остарява. На каквато възрасть да е, човѣкъ постоянно трѣбва да се подмладява. За да се подмлади, две нѣща се искатъ отъ него: ако е младъ, той трѣбва да почита стария; ако е старъ, той трѣбва да обича младия. Следователно, ако иска да придобие знание, да поумнѣе, младиятъ трѣбва да почита стария. Ако иска да се подмлади, стариятъ трѣбва да обича младия. Животътъ дава потикъ на човѣка къмъ постижения, а знанието опредѣля възможноститѣ, чрезъ които желанията ставатъ постижими.

    Съвременнитѣ хора иматъ възможности за голѣми постижения, но не успѣватъ, защото разбиранията имъ сѫ ограничени. Тѣ казватъ: Каквито усилия да правимъ, не можемъ да имаме голѣми постижения, защото съ смъртьта всичко свършва, нѣма другъ животъ. Отде знаете, че другъ животъ не сѫществува? Залѣзването на слънцето показва ли, че то изчезва? Така може да се мисли само за единъ день, но на другия день човѣкъ разбира, че не е мислилъ право. Обърне ли се на изтокъ, той вижда, че слънцето отново изгрѣва. Следователно, когато кажете, че човѣкъ умира, това подразбира временно залѣзване на неговия земенъ животъ. Нѣма да се мине много време, ще видите, че сѫщиятъ човѣкъ е изгрѣлъ нѣкѫде на изтокъ. Като дойде отново на земята, човѣкъ мълчи, не казва името си, не иска да го познаятъ хората. Че е дохождалъ много пѫти, това виждаме отъ факта, че при всѣко ново слизане на земята, той иде съ нови знания и опитности, които е придобилъ въ миналия си животъ. Какъ и отде е могълъ човѣкъ да се научи да яде по човѣшки, ако никога не е дохождалъ на земята? Ако никога не е дохождалъ на земята, отде знае, кое е добро и кое зло? Значи, човѣкъ е слизалъ много пѫти на земята. Още като дете, когато никой не го е училъ, той може да плаче и да се радва, което показва, че носи въ себе си разбиране за приятно и неприятно, за добро и за зло. Плачътъ на детето е протестъ, неудобряване на постѫпкитѣ на майката. Като го тури въ корито да го кѫпе, детето изведнъжъ заплаква. То си спомня времето, когато е било въ водата като риба, и не иска да се връща при сѫщитѣ условия. Дълго време трѣбва майка му да го увещава, докато разбере, че тази вода ще го освободи отъ мѫчнотиитѣ на живота. Тя не е водата въ рѣкитѣ и моретата, въ които нѣкога се е намирало. Много отъ страданията на хората се дължатъ на сѫщата причина. Като се намѣрятъ предъ известна опитность, която нѣкога сѫ минали, тѣ плачатъ, страдатъ, не искатъ да я минаватъ втори пѫть. Тѣ не знаятъ, че нѣщата въ природата не се повтарятъ. Тѣ мислятъ, че минаватъ презъ сѫщата опитность. Всѣко нѣщо, което човѣкъ преживява, носи нови знания, нови условия за него. Пѫтьтъ, по който човѣкъ веднъжъ е миналъ, втори пѫть не го минава.

    И тъй, искате ли да бѫдете вѣчно млади, дръжте въ ума си идеята за вѣчната младость. Ако не е младъ, човѣкъ никога не може да дружи съ млади; и ако не е старъ, той никога не може да дружи съ стари. Който иска да дружи съ младитѣ, той трѣбва да бѫде младъ; който иска да дружи съ старитѣ, той трѣбва да бѫде старъ. Вижте, какъ постѫпва малкото дете съ дѣдо си. Когато отива при дѣдо си, то взима сериозенъ видъ и му казва: Дѣдо, разкажи ми една приказка. Дѣдото започва да му разправя, и то слуша внимателно, като че всичко разбира. Дѣдото е доволенъ отъ внучето си и му казва: Синко, утре пакъ ела, ще ти разкажа още една приказка, по-хубава отъ днешната. Не е ли добре човѣкъ да има единъ дѣдо, който да му разказва приказки? Не е ли добре дѣдото да има внуче, на което да разказва приказки? Дѣдото е необходимъ за детето, но и детето е необходимо за дѣдото. Знанието на дѣдото е необходимо за младитѣ. Ще каже нѣкой, че старитѣ сѫ отживѣли времето си, не сѫ нужни вече за новитѣ времена. Това е криво разбиране. Можете ли да кажете, че като остарѣе, слънцето не е нужно на земята? И слънцето остарява и се подмладява, но и като остарѣе, пакъ е нужно на земята. Кога остарява слънцето? Когато слиза къмъ земята. Колкото повече слиза къмъ земята, слънцето постепенно остарява. Дойде ли месецъ декемврий, то дохожда до най-голѣма старость: днитѣ ставатъ най-кѫси, а нощитѣ — най-дълги. Отъ деня на най-голѣмата си старость слънцето започва отново да се подига, минава въ нова фаза — въ фазата на подмладяване: днитѣ постепенно се увеличаватъ, а нощитѣ — намаляватъ. Когато днитѣ станатъ най-голѣми, ние казваме, че слънцето е стигнало най-високата точка на своето подмладяване.

    Каквото става съ слънцето, сѫщото става и съ човѣка: и той често измѣня орбитата на своя животъ. И той, като слънцето, измѣня своето направление, движи се ту въ една, ту въ друга посока, вследствие на което днитѣ на неговия животъ ту се увеличаватъ, ту се намаляватъ. Това ни най-малко не трѣбва да го плаши и безпокои. Срѣщате нѣкой сѫботянинъ, който иска да ви убеди да вѣрвате въ сѫботата, като день седми, въ който Богъ си починалъ. Какво ще каже този сѫботянинъ, ако отиде на северния полюсъ, дето има само единъ день и една нощь? Ако живѣе тамъ, въ кой день ще вѣрва? Тукъ имате 365 деня, отъ които 52 деня сѫ сѫботи, а на северния полюсъ — само единъ день — само една сѫбота. Тамъ всичко е покрито съ снѣгъ, нищо не се ражда. Какъ ще вѣрвате тогава въ единъ день, въ една сѫбота, която нищо не ражда? Да се вѣрва въ сѫботата, това е буквално разбиране на нѣщата. То е все едно да мисли човѣкъ, че е дошълъ на земята само да яде и да пие и да върши, каквото иска. Така мислятъ днесъ млади и стари. Тѣ не знаятъ своето предназначение. Младиятъ е изпратенъ на земята да придобива знания, да стане силенъ, да бѫде полезенъ на човѣчеството. Стариятъ пъкъ трѣбва да остави богатството си въ наследство на младия. Докато е билъ младъ, той е събиралъ богатства, трупалъ ги е, като банкеръ, въ касата си, но като остарѣе, трѣбва да раздава. Като остарѣе, човѣкъ трѣбва да се учи на щедрость и самоотричане. Той трѣбва да се отрече отъ богатството си, отъ своята младость, за да придобие истинското знание и мѫдрость. Велико нѣщо е самоотричането! Ако се отрече отъ виното, пияницата печели; ако се отрече отъ несправедливото си богатство, човѣкъ печели; ако се отрече отъ насилието, човѣкъ печели; ако се отрече отъ болеститѣ, човѣкъ печели; ако се отрече отъ безвѣрието, отъ съмнението, отъ подозрението, отъ всички отрицателни мисли и чувства, човѣкъ пакъ печели. Значи, има нѣща, отъ които човѣкъ непременно трѣбва да се отрече. За да се откаже отъ едно нѣщо, човѣкъ трѣбва да е намѣрилъ друго, съ което да запълни празнотата. Запримѣръ, заради любовьта много момци сѫ готови да се откажатъ отъ пиянството, отъ пушене на тютюнъ и отъ много още слабости. Нѣкой момъкъ се влюбва въ една мома и, заради любовьта си къмъ нея, той престава да пиянствува, да пуши. Той става работливъ, внимателенъ къмъ всички. Следователно, докато любовьта занимава човѣшкитѣ умове и сърдца, хората могатъ да постигнатъ всичко, каквото желаятъ. Изгубятъ ли любовьта си, животътъ имъ се обезсмисля.

    Сега вие сте дошли на планината да научите нейната история. Всички планински върхове, всички скали сѫ свидетели на епохи, когато слънцето е изгрѣвало не само отъ изтокъ, както днесъ, но и отъ западъ, и отъ северъ, и отъ югъ. Тѣ сѫ свидетели на епохи, когато осьта на земята е била перпендикулярна. Било е време, когато осьта на земята е била хоризонтална. Можете ли да си представите, какъвъ климатъ, каква флора и фауна е сѫществувала тогава? Това сѫ далечни геологически епохи, за които науката и историята днесъ мълчатъ. Било е време, когато и вие сте имали съвършено друга форма отъ сегашната. Каква е била тогавашната ви форма, вие мълчите. За миналото човѣкъ не трѣбва да говори.

    Въ една отъ миналитѣ войни единъ барабанчикъ минавалъ презъ едно богато руско село. Той видѣлъ въ единъ дворъ много кокошки. Като ги гледалъ, пожелалъ да заколи нѣколко, да ги сготви. Той извадилъ ножа си, заклалъ две-три кокошки, изчистилъ ги, приготвилъ ги за готвене, но въ това време командирътъ му го извикалъ. Въ бързината си той турилъ изчистенитѣ кокошки въ барабана си и се явилъ предъ командира. Командирътъ му казалъ: Войникъ, бий барабана! — Не може, господинъ командиръ. — Защо? — Не бие, развалилъ се е нѣщо. Защо се развалилъ? Защото има кокошки вѫтре. Сега и на васъ казвамъ: Не туряйте кокошки въ барабана си, т. е. въ ума си. Туряте ли кокошки въ ума си, той не може вече да мисли. Кокошкитѣ, това сѫ празни мисли, които човѣкъ не трѣбва да туря въ ума си. Турите ли една празна мисъль въ мозъка си, той млъква, т. е. престава да мисли. Мозъкътъ е мѣсто, дето трѣбва да влизатъ само свѣтли и възвишени мисли.

    Епохата, презъ която сегашнитѣ хора минаватъ, се отличава съ голѣми блага. Едно отъ тия блага е вѣрата на човѣка. Нѣкой казва, че вѣрва въ приятеля си. Защо вѣрва въ приятеля си? Защото му далъ хиляда лева. Това не е вѣра, това е знание. Защо не е вѣра? Защото вѣрва въ възможни работи. Ако приятель ти даде хиляда, две или три хиляди лева, това е възможно нѣщо. Щомъ е възможно, то е знание, а не вѣра. Истинската вѣра подразбира да вѣрвашъ въ нѣща, които днесъ сѫ невъзможни. Това, което днесъ е невъзможно да стане, въ бѫдеще ще стане. Тѣзи нѣща сѫ сто и едно на сто вѣрни. Запримѣръ, вѣрвашъ, че земята ще се видоизмѣни, ще се превърне на райска градина. Като дойдете пакъ на земята, ще видите, че думитѣ ми сѫ истинни. Тогава нѣма да има болни и страдащи; нѣма да има пожари, земетресения, наводнения, каквито днесъ ставатъ. Днесъ ставатъ голѣми катастрофи на земята. Тогава нѣма да ставатъ никакви катастрофи, Годишно днесъ умиратъ около 35 милиона хора, а се раждатъ около 40 милиона. Нѣкои държави искатъ населението имъ да се увеличи. Увеличаването на населението е естественъ процесъ, но трѣбва да става разумно. Ако не става разумно, страданията се увеличаватъ. Сѫщото забелязваме и при увеличаване желанията на човѣка. Колкото повече се увеличаватъ желанията на човѣка, толкова повече се увеличаватъ и страданията му. Намаляватъ ли се желанията, и страданията се намаляватъ. Човѣкъ трѣбва да реализира въ годината поне едно желание, една мисъль и едно действие. Значи, ако живѣе 50 години, той трѣбва да реализира 50 мисли, 50 чувства и 50 постѫпки — всичко 150. Представете си, че всѣко едно отъ тия желания струва по десеть милиона лева. Както виждате, голѣмо богатство ще има човѣкъ.

    Днесъ всички хора искатъ да бѫдатъ богати, но богатството се обуславя на нѣщо. За да бѫде човѣкъ богатъ съ ниви, съ кѫщи, съ книги, съ пари, това се опредѣля отъ известни мозъчни центрове. Ако тия центрове сѫ добре развити, съответно на тѣхното развитие отговаря и благосъстоянието на човѣка. Не сѫ ли развити тия центрове, човѣкъ остава беденъ.

    Обаче, всички мозъчни центрове не сѫ опредѣлени само за придобиване на богатства. Френолозитѣ сѫ забелязали, че хора, които обичатъ да философствуватъ, иматъ отпредъ на челото си два силно развити центъра. Тия, които не обичатъ да философствуватъ, не сѫ развили своитѣ философски центрове. Който обича да се облича добре, той е развилъ ония центрове, които се намиратъ на долната часть на челото. Ако религиозното чувство въ човѣка е силно развито, горната часть на главата му, темето, е високо издигната. Ако това чувство не е развито, тази часть на главата е низка. Тамъ има празно мѣсто, като долина. Ония центрове, които сѫ силно развити, пращатъ часть отъ енергията си къмъ тия, които сѫ слабо развити. Това става и въ природата. Енергията отъ планинскитѣ мѣста слиза въ долинитѣ, за да стане правилна обмѣна и уравновесяване на силитѣ ѝ. Бедниятъ човѣкъ е долина, въ която расте жито. Богатиятъ е високъ връхъ, отдето енергиитѣ се стичатъ къмъ долинитѣ. Следъ време долинитѣ ще се подигнатъ, ще станатъ планини, а планинитѣ ще се снишатъ, ще станатъ долини.

    Мнозина не разбиратъ Божиитѣ закони и казватъ, че даденъ човѣкъ е безвѣрникъ. Въ какво се заключава неговото безвѣрие? Той живѣе добре, съ никого не се кара, никого не обира. Другъ нѣкой минава за вѣрващъ, а не живѣе добре, обира хората, прави имъ пакости. Въ какво се заключава неговата вѣра? Вѣрата е нѣщо реално. Който има вѣра, не лъже, не краде, не обира никого. Реално е това, което човѣкъ въ даденъ моментъ може да направи. Сиромахътъ обещава, че ще направи нѣщо, но не може да го направи. Защо сиромахътъ не прави това, което обещава, а богатиятъ го прави? Богатиятъ има сила да го направи, а сиромахътъ нѣма сила. Следователно, реално е това, което човѣкъ въ даденъ моментъ може да направи. Не може ли да го направи въ даденъ моментъ, то не е реално. Силенъ човѣкъ е онзи, който въ даденъ моментъ може да реализира своитѣ мисли и чувства. За да бѫде силенъ, човѣкъ никога не трѣбва да отлага момента за реализиране на своитѣ добри мисли и чувства. Всѣка добра мисъль, която човѣкъ може да реализира на време, усилва неговия умъ. Всѣко добро чувство, реализирано на време, подобрява състоянието на човѣшкото сърдце. Значи, добритѣ мисли подържатъ здравословното състояние на мозъка, добритѣ чувства — правилното кръвообръщение и дишане, а добритѣ постѫпки — здравословното състояние на стомашната система, вследствие на което човѣкъ яде и спи добре. Мислете добре, за да бѫде мозъкътъ ви въ нормално състояние. Дишайте дълбоко, за да бѫдатъ дробоветѣ ви въ изправность. Постѫпвайте право, за да бѫде стомахътъ ви редовенъ.

    Двама милионери се разговарятъ помежду си. Единиятъ се оплаква, че не може да яде. — Яжъ, не бой се, имашъ срѣдства да задоволишъ всичкитѣ си желания. — Не мога, стомахътъ ми е разстроенъ. — Това е другъ въпросъ. Наистина, страшно нѣщо е разстройството на стомаха. Човѣкъ гледа, пожелава да си хапне това-онова, но каквото тури въ стомаха си, отново го връща назадъ. Тукъ стомахътъ се налага. Най-после човѣкъ се принуждава да употрѣбява овесена чорбица, по нѣколко лъжици на день. На този човѣкъ азъ бихъ препорѫчалъ следния режимъ: да държи въ ума си свѣтли мисли, въ сърдцето си — възвишени чувства и всѣкога да постѫпва право. Прилага ли този режимъ редовно, стомахътъ му ще се поправи. Ако не може да яде, нека извика единъ беденъ човѣкъ въ дома си, да му сложи ядене и да каже въ себе ей: Господи, помогни ми да се храня, като този човѣкъ. Благослови го, но благослови и мене. Ако направи така, поне десеть деня наредъ, той ще усѣти подобрение на стомаха си.

    Ние сме дошли на земята да вършимъ волята Божия, да живѣемъ добре. Това е общъ законъ за всички: за държавитѣ, за народитѣ, за обществата, за семействата, за отдѣлнитѣ личности. Поради неразбиране и разногласие помежду си, хората не живѣятъ добре. Едни вѣрватъ въ единъ Богъ, други — въ другъ Богъ. Едни вѣрватъ въ една държава, други — въ друга нѣкоя. Единство нѣма между хората. Тѣ не знаятъ, че сѫ излѣзли отъ единъ Източникъ, отъ единъ Баща, отъ единъ Богъ, Който е създалъ цѣлата вселена. Подъ „вселена“ разбираме всички блага, които изтичатъ отъ Бога. Тия блага се разпредѣлятъ правилно, въ зависимость отъ разумни, велики закони. Подчинява ли се на тия закони, човѣкъ е радостенъ и щастливъ. Не се ли подчинява, той е изложенъ на болести, страдания и смърть. Като люби Бога, човѣкъ има всичко на разположение, всѣкога е здравъ и веселъ, готовъ за работа. Любовьта къмъ Бога не подразбира човѣшкитѣ чувства, нито вѣрата, която човѣкъ изповѣдва. Само силниятъ може да люби Бога. Като Го люби, той всѣкога ще остава назадъ, а слабитѣ ще пуща напредъ. Той ще пази слабитѣ, ще имъ бѫде задна стража. Богъ остава всѣкога назадъ, да пази слабитѣ и да имъ помага. Затова е казано въ Писанието: „Богъ ще ви бѫде задна стража“. Съ своитѣ свѣтли мисли, чувства и постѫпки, Богъ помага на слабитѣ и страдащитѣ. Така трѣбва да постѫпва всѣки човѣкъ. Ако е силенъ, ще остане на тила да помага на слабитѣ. Ако е слабъ, ще излѣзе напредъ, други да му помагатъ.

    Сегашнитѣ хора се страхуватъ отъ смъртьта, затова се криятъ, оставатъ назадъ, въ тила. Какво страшно има въ смъртьта? Да умре човѣкъ, това значи, да отиде въ свѣта: у-мира, т. е. човѣкъ отива въ другъ свѣтъ, по-красивъ отъ земния. Ако можете за малко време да влѣзете въ този свѣтъ, вие не бихте желали да се върнете. Този свѣтъ е скритъ съзнателно отъ погледа ви, за да останете още на земята, да се учите. Мѫчно се живѣе на земята, но сѫщевременно земниятъ животъ дава голѣми опитности на човѣка. Земниятъ животъ крие въ себе си условия за голѣми придобивки. Земята дава на човѣка онази ровка материя, която той трѣбва да обработи. Така обработена, човѣкъ я занася въ другия свѣтъ, тамъ да работи съ нея. Тази материя не сѫществува въ онзи свѣтъ. Като се върне отново на земята, човѣкъ продава обработената вече материя, за да купи друга, която пакъ да обработва. Ще кажете, че човѣкъ слиза на земята да върши търговия. Има ли нѣщо лошо въ търговията? Търговията е необходима като срѣдство за опознаване на хората. Тѣ се нуждаятъ отъ стоката на търговеца. Ако фурнаджията не прави хлѣбъ, отде ще го доставите? Ако млѣкарьтъ не продава млѣко, ако земедѣлецътъ не продава жито, ако градинарьтъ не продава плодове, вие не можете да живѣете. Въ каквато форма да вземете търговията, съ пари или безъ пари, като обмѣна на продукти, тя е необходима.

    Всички хора сѫ дошли на земята съ единствената цель да се учатъ и да се опознаватъ. Ако учительтъ не учи ученицитѣ си, тѣ нѣма да го познаватъ, но и той нѣма да ги познава. И децата, като играятъ заедно, като учатъ въ едно и сѫщо училище, и тѣ се запознаватъ. И вие сте се събрали тукъ да се опознаете. Мѫчно е хората да се познаватъ и да живѣятъ помежду си като братя. Всички говорятъ за братство, за сестринство, но паритѣ сѫ на първо мѣсто. Хлѣбъ ли купуватъ, сирене ли купуватъ или друго нѣщо, навсѣкѫде пари се размѣнятъ. Докато паритѣ играятъ важна роль въ отношенията на хората, никакво братство и сестринство не може да сѫществува. Братството изключва всѣкаква продажба. При братството всички даватъ, безъ да очакватъ нѣщо. Който иска да осѫществи братски отношения между близкитѣ си, той трѣбва да се откаже отъ продажбата. Казано е въ Писанието: „Давайте, за да ви се даде.“ Братъ, който дава щедро на сестра си, никога не осиромашава. Тамъ, дето братя и сестри се обичатъ въ името на Божията Любовь, злото е изключено.

    Новото учение иде въ свѣта, да внесе идеята за братство и сестринство между хората, да ги застави да работятъ единъ за другъ. Дето сѫществува братство и сестринство, тамъ любовьта царува. Ще дойде день, когато тази идея ще се реализира. Всички, които сте тукъ, както и ония, които сѫ пръснати по цѣлия свѣтъ, ще бѫдатъ свидетели на този день, както днесъ сте свидетели на изгрѣващото слънце. Ще дойде деньтъ на новата епоха — епохата на изгрѣващото слънце. Свѣтътъ е създаденъ за добритѣ хора, които сѫ дошли на земята да проявятъ любовьта си къмъ Бога и да станатъ чада Божии.

*

23 юлий, 10 ч. пр. об.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...