Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_07_23 Любовь и почитание

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 02 февруари 2016 - 05:54

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЛЮБОВЬ И ПОЧИТАНИЕ

 

“Ще се развеселя”

 

Следъ единъ хубавъ обѣдъ, втори обѣдъ не се дава, но малка закуска. Когато отива на нѣкой изворъ, човѣкъ трѣбва да има една хубава стомна, която да не бѫде пукната. Пукнатата стомна е, когато човѣкъ не знае какъ да разсъждава и да използува Божиитѣ блага. Каквото се сипе въ този човѣкъ, като пукната стомна, всичко отива - не го бива. Следователно сега има две възрасти въ живота. Едната е на зеленитѣ, на младитѣ, които сѫ въ зората на живота, а другата е на старитѣ, които сѫ въ залеза на живота. Еднитѣ се считатъ за щастливи, а другитѣ - нещастни, то е все отъ неразбирането. Защото Слънцето, което залѣзва, привидно за едни залѣзва, за други изгрѣва. Защото старитѣ, като остаряватъ, даватъ възможность на младитѣ да се подмладяватъ, а младитѣ, като се подмладяватъ, даватъ възможность на другитѣ да остаряватъ. Тъй щото човѣкъ трѣбва да се подмладява. Защото, ако стариятъ не се подмладява и младиятъ не остарява, тѣ не могатъ да се разбератъ правилно. Не разбирайте старъ човѣкъ този, който е изгубилъ силата си. Старъ човѣкъ е този, който е използувалъ силитѣ си на младинитѣ си и за него животътъ се основава на внушението. Старостьта пълни живота съ отрицателни мисли и отрицателни чувства. Отрицателнитѣ мисли и отрицателнитѣ чувства сѫ винаги динамични, въ тѣхъ липсва потенциална сила, която може да гради. Тѣ изгарятъ, безъ да допринесатъ нѣщо.

 

Та рекохъ, всѣки човѣкъ, който казва, че когато болѣдувалъ изгубвалъ всичко, той е старъ човѣкъ. Като се огледа на огледалото, той съжалява, че е пожълтѣлъ и казва: “Кѫде отиде капиталътъ ми?” Туй нищо не значи. Гледашъ го следъ нѣколко месеца пакъ се поправилъ. Тъй щото силата на човѣка стои въ неговото съзнание, въ неговия умъ. Той може постоянно да се подмладява. За да се подмлади човѣкъ трѣбва постоянно да дружи съ млади хора. Има една вѣчна младость въ свѣта, съ която човѣкъ трѣбва да знае какъ да се свърже. Значи има две нѣща въ свѣта. Едното е вѣчна младость, а другото вѣчна старость. Азъ наричамъ младитѣ хора - хора на любовьта, а старитѣ хора - хора на знанието, на мѫдростьта. Та рекохъ, младитѣ трѣбва да иматъ уважението и почитание къмъ старитѣ, а старитѣ трѣбва да иматъ любовь къмъ младитѣ. Ако стариятъ не обича, той не може да се подмлади. Ако пъкъ младиятъ не почита, той не може да поумнѣе, той не може да се подмлади. Следователно за да се подмладятъ старитѣ трѣбва да обичатъ, а младитѣ да почитатъ. Тъй щото, ако питате защо трѣбва да обичате - за да се подмладитѣ. Защо трѣбва да почитате? -За да придобиете знание. Защото потика на живота е любовь къмъ всичкитѣ постижения, а знанието - това сѫ възможноститѣ, съ които може да се постигнатъ желанията.

 

Сега вие сте дошли на земята и имате много постижения, но при тѣзи разбирания, всѣки се намира въ едно безизходно положение. Запримеръ у васъ може да се яви мисъльта: Като се свърши този животъ всичко се свършва, нѣма другъ животъ. Питамъ: отъ где знаете, че нѣма другъ животъ? Ако Слънцето се скрие на западъ, това показва ли, че то е изчезнало? Било е време, когато хората сѫ мислили, че съ залѣзването си, Слънцето изчезва, но като изгрѣе на изтокъ тѣ виждатъ, че пакъ се явява. Сѫщо така, когато нѣкой човѣкъ умре, хората мислятъ, че той се изгубва, а въ сѫщность той сѫществува. Като погледнешъ на изтокъ той пакъ изпѫква отъ нѣкѫде. Онѣзи, които сѫ заминали за онзи свѣтъ, и отново сѫ се завърнали на земята, тѣ не си казватъ имената, тѣ не казватъ, че сѫ идвали, тѣ мълчатъ. Че какъ онзи човѣкъ, който не е идвалъ на земята, е могълъ да научи да яде по човѣшки? Значи той и другъ пѫть е ялъ. Вий имате понятие за добро и за зло. Ако човѣкъ никога не е идвалъ на земята отъ где ще знае кое е добро и кое е зло. Значи той е идвалъ много пѫти на земята. Детето още като се роди, още като е въ безсъзнание започва да плаче, съ което иска да каже на майка си: “Туй не е хубаво,” не одобрява постѫпката й. Като е доволно то се радва, смѣе се, съ което иска да каже: “Туй е умно!” Тъй щото плача на детето е протестъ, че не постѫпватъ съ детето както трѣбва. Майка му, като го кѫпе, то изведнажъ писне, започва да плаче. Защо? Понеже нѣкога е било риба, живѣло е въ водата мисли, че сега майка му иска да го тури въ водата и казва: “Азъ едва се освободихъ отъ това зло, а ти искашъ отново да ме върнешъ.” Майка му казва: “Не искамъ да те туря въ водата, но искамъ да те освободя отъ нещастието.” Като разбере работата, детето престава да плаче и започва да пляска съ рѫце въ водата.

 

Та рекохъ, често и ние въ живота си страдаме и мислимъ, че се връщаме въ нѣкои наши минали опитности и понеже сме ги опитали веднажъ, не искаме повторно да се връщаме къмъ тѣхъ. Въ природата нѣщата никога не се повтарятъ. Туй, което веднажъ си прекаралъ, вторий пѫть по сѫщия пѫть не можешъ да минешъ. И тъй дръжте въ ума си идеята за вѣчна младость, понеже искате да бѫдете вѣчно млади. Защото ако човѣкъ не е младъ, съ младитѣ не може да дружи и ако не е старъ, съ старитѣ не може да дружи. За да дружишъ съ младитѣ, младъ трѣбва да бѫдешъ; за да дружишъ съ старитѣ, старъ трѣбва да бѫдешъ. Нали виждате, когато малкото дете отива при дѣдо си какъ става сериозно, то взима видъ на старъ мѫдрецъ. И казва: “Дѣдо, разкажи ми една приказка.” То взема видъ на нѣкой човѣкъ критикъ, като нѣкой писатель и дѣдо му се радва и започва да разказва и следъ това казва: “Като дойдешъ утре азъ ще ти разкажа още една приказка много по-хубава.” Сега не е ли хубаво да има човѣкъ единъ дѣдо, който да му разправя една приказка? Не е ли хубаво да има едно малко дете, което да слуша тия приказки? Защото, ако нѣмаше това дете, дѣдото нѣмаше на кого да разправя приказки. Та дѣдото е необходимъ на детето и детето на дѣдото. Знанието на дѣдото се използува отъ младитѣ.

 

Та сега споредъ едно течение казватъ, че сегашнитѣ стари не сѫ за времето си, не сѫ съ вѣка си, назадъ сѫ останали. Това е привидно така. И слънцето, като се движи, движи се въ известно направление. Слънцето, като отива къмъ земята, остарява. Като дойде месецъ декемврий, Слънцето достига до голѣма старость. Тогава днитѣ постепенно се намаляватъ. Следъ това почва пакъ да се подмладява. Като достигнатъ до извѣстна точка, днитѣ започватъ пакъ да се увеличаватъ и като станатъ най-голѣми, дохожда най-голѣмото подмладяване.

 

Та рекохъ, понѣкога и вие измѣняте орбитата на вашия пѫть въ живота. И вие като Слънцето се движите ту въ едно, ту в друго направление. Но не трѣбва да се страхувате отъ увеличаването и намаляването на днитѣ. Запримеръ вие имате 365 дни въ годината. Ако отидете на полюса, ще имате единъ день и една нощь. Преди три години дойде при мене единъ сѫботянинъ, който искаше да ме убеди да вѣрвамъ въ сѫботата, въ седмия день. Питамъ го: Ако отидешъ на северния полюсъ, кой день ще празнувашъ? Тамъ има само единъ день. Значи който иска да бѫде сѫботянинъ, трѣбва да отиде на полюса. А тъй само единъ сѫботенъ день. Тукъ колко сѫботи имате? - 52 сѫботи. На полюса има само една сѫбота. Който отиде тамъ, ще види, че тамъ нищо не се ражда, че тамъ има само снѣгъ. Да се говори за сѫбота, това е буквално разбиране на нѣщата.

 

Понѣкой пѫть ние се заблуждаваме въ живота като мислимъ, че човѣкъ само трѣбва да яде и да пие и да върши каквото иска. Така мислятъ и младиятъ и стариятъ. Младиятъ е изпратенъ на земята да придобие знание, да стане силенъ, да бѫде полезенъ на човѣчеството. Стариятъ пъкъ е банкеръ, който е спечелилъ много, та всичкото си богатство трѣбва да остави въ завещание на младия. Та, когато се говори за щедрость и самоотричане, разбираме стария, който се е отрекълъ отъ своята младость. Не, че той остарява, но за да придобие знанието си, той се е отрекълъ отъ своята младость. Пъкъ и младиятъ, за да придобие знание и той трѣбва да се отрече. Отричането не е лошо нѣщо. Всички все трѣбва да платите нѣщо, за да се самоотречете. Ако пияницата се е отрекълъ отъ виното, загубилъ ли е нѣщо? Ако богатиятъ се откаже отъ краденитѣ пари, загубилъ ли е нѣщо? Ако човѣкъ се отрича отъ насилието, отъ болѣститѣ, отъ безвѣрието, загубилъ ли е нѣщо? Че какво е допринесло безвѣрието въ свѣта? Ако човѣкъ се откаже отъ безвѣрието, изгубилъ ли е нѣщо? Има нѣща, отъ които ние трѣбва да се откажемъ.

 

Всѣкога човѣкъ, за да се откаже отъ нѣщо, трѣбва да има нѣщо друго, което да запълни тая празнина. Азъ съмъ гледалъ много млади момци, които иматъ лоши навици, обичатъ да пиятъ, да гуляятъ, не обичатъ да работятъ, но като намѣрятъ нѣкоя млада мома, която обичатъ, тѣ казватъ: “Отказвамъ се отъ пиянството, отъ пушенето на тютюнъ.” Така че ставатъ правовѣрни. Той става работливъ, съ никого не се кара, ходи и се връща на нивата редовно. Докато любовьта занимава нашитѣ умове и сърца, всичко можемъ да постигнемъ. Който день човѣкъ изгуби любовьта си, неговиятъ свѣтъ се обезсмисля, той нѣма вече за какво да работи.

 

Рекохъ, сега вий сте дошли на планината, за да се научите на нѣщо да видите каква история иматъ тѣзи канари. Тѣ сѫ свидетели на такива епохи, на каквито на човѣкъ на умъ не е идвало. Тѣ сѫ свидетели на епоха, когато Слънцето е изгрѣвало отъ западъ; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато слънцето е изгрѣвало отъ северъ; тѣ сѫ свидетели, когато слънцето е изгрѣвало отъ югъ; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато осьта на земята е била перпендикулярна; тѣ сѫ свидетели на епоха, когато осьта на земята е била хоризонтална. Знаете ли тогава какъвъ е билъ климатътъ. Сега азъ нѣма да се спирамъ върху тѣзи далечни геологични работи. Та, който не знае, ще каже: “Какъ може да бѫде това?” Това е работа на Слънчевата система, на Слънцето. Било е време, когато и вий не сте имали такава форма, както сегашната. Какви сте били тогава вий, мълчите, имате право да мълчите. За миналото човѣкъ не трѣбва да говори.

 

Единъ руски барабанчикъ, въ последната руска война, видѣлъ на едно мѣсто много кокошки [и] ги заклалъ, а следъ това напълнилъ съ тѣхъ барабана, като ги предварително изчистилъ и приготвилъ за ядене. Командирътъ му казалъ: “Бий барабана!” - Не бие тѫпанътъ, развалилъ се е нѣщо. Защо се е развалилъ, защото кокошкитѣ сѫ вътре. Сега рекохъ и на васъ: Не туряйте кокошки въ барабана си. Щомъ си турилъ нѣколко кокошки въ ума си, той вече не мисли. Никакви кокошки, никакви празни мисли не трѣбва да туряте въ ума си, въ главата си, въ мозъка си. В мозъка си ще турите най-хубавитѣ мисли.

 

Та рекохъ, сегашната епоха, въ която живѣемъ, ние имаме най-голѣмитѣ блага. Кое е най-голѣмото благо въ свѣта? - Да вѣрва въ невъзможни работи. Нѣкой казва: “Азъ вѣрвамъ въ възможни работи.” Давамъ ти хиляда лева и ти вѣрвашъ въ това. Не, това не е вѣра. Щомъ ти давамъ, ти вѣрвашъ, това не е вѣра, това е знание. Нѣкой казва: “Ако ми дадешъ пари въ заемъ, ще повѣрвамъ.” Не, тогава нѣма защо да вѣрвашъ. Може да се вѣрва само въ това, което за въ бѫдаще ще стане. Има нѣща, които за въ бѫдаще ще станатъ. И тѣ сѫ сто и едно на сто вѣрни. Вѣрно е запримѣръ, че земята ще се видоизмѣни, ще се обърне въ райска градина и отъ всичко това [което] виждате, нищо нѣма да остане. И тогава, ако дойдете на земята, ще видите, че нѣма да има болни, дъждове, наводнения, каквото сега въ Севлиево стана. Нѣма да има пари, нѣма да има наводнения, както въ Америка - рѣката Мисисипи. Днесъ хиляди катастрофи ставатъ всѣки день. 35 милиона хора умиратъ въ годината, а близо 40 милиона хора се раждатъ. Казваме сега, че искаме да се увеличи броятъ на хората. Увеличението е единъ естественъ пѫть, но то трѣбва да става разумно. Ако желанията на човѣка се увеличаватъ, увеличаватъ се и страданията. Ако пъкъ желанията се намаляватъ идватъ пакъ страдания, но обратни на първитѣ. Всѣки човѣкъ трѣбва да реализира въ годината поне едно свое желание, по една своя мисълъ и по една своя постѫпка. И ако човѣкъ живѣе 60 години, трѣбва да има поне 50 мисли реализирани, 50 чувства и 50 постѫпки. Значи 150. Малко ли е числото 150. Представете си сега, че всѣко едно постижение струва 10 000 000, какво богатство ще имате тогава. Колко милиарда ще струва всичко това? Нека математицитѣ изчислятъ това.

 

Рекохъ, всички хора искатъ да бѫдатъ богати, но богатство не е само това, което хората разбиратъ и изискватъ. Съвремената наука е открила, че всички хора, които искатъ да иматъ книги, ниви, кѫщи, имоти, тѣ ще иматъ съответно развитъ центъръ. Ако този центъръ не е добре развитъ въ човѣка, той си остава бѣденъ. Ако центърътъ е силно развитъ, той става богатъ. Но целиятъ мозъкъ не е опредѣленъ за богатство само. Сегашната наука е опредѣлила, че онези хора, които обичатъ много да философствуватъ, да търсятъ причини и последствия на нѣщата, тѣ иматъ отпредъ на челото си по два рога, два развити центъра. Онези, които не обичатъ да философствуватъ, нѣматъ развити тия центрове. Онѣзи хора, които обичатъ да се обличатъ добре, иматъ развитъ центъръ на челото си на долната часть. А онези моми и момци, които не обичатъ да се обличатъ, тѣ пуснатъ пояса си, разпасанъ поясъ. Значи за да се облича, човѣкъ трѣбва да има съответенъ центъръ развитъ. Нѣкои хора сѫ много религиозни, вследствие на което главата имъ горе е много издадена. Онѣзи хора, които не сѫ религиозни, това мѣсто представя една долина. А ония, които сѫ много религиозни, центърътъ имъ е развитъ и представлява връхъ, като Мусала. А ония, въ които тоя центъръ е неразвитъ е като долина.

 

Значи въ природата планинскитѣ мѣста, които иматъ много енергия, ги пращатъ въ долината да се смѣнятъ. Тогава казвате, че който е бѣднякъ, той е долина, тамъ житото се ражда. Следъ време долинитѣ ще се вдигнатъ и ще станатъ планини, а планинитѣ, ще се снишатъ и ще станатъ долини. Онези, които не разбиратъ Божиитѣ нѣща, даватъ криво тълкувание. Тѣ казватъ: “Този човѣкъ е безвѣрникъ.” Че ако единъ човѣкъ живѣе добре, въ какво се заключава неговото безвѣрие? Този човѣкъ не вѣрва въ нищо, но не те обира, не прави пакости. Другъ пъкъ вѣрва въ Бога, обаче краде, прави ти зло. Рекохъ, въ какво седи вѣрата? Вѣрата седи въ това, човѣкъ да не лъже, да не обира, да не прави зло. Вѣрата е нѣщо реално. Сиромахътъ каже нѣщо и не може да го направи. Богатиятъ, силниятъ каже нѣщо и го направи. Защо? Защото има сила. Следователно реално е това, което може да направимъ въ даденъ моментъ. Онова, което не можемъ да направимъ, не е реално. Затова силенъ човѣкъ е само онзи, който въ даденъ моментъ може да реализира своята мисъль, своето чувство. Каквото каже, той може да го направи, въ това седи неговата сила. Затова човѣкътъ никога не трѣбва да отлага своитѣ добри мисли. Всѣка добра мисъль, която може човѣкъ да реализира, му придава нѣкакво разположение и тѣлото му се подобрява. Всѣко добро чувство, което се реализира, подобрява неговото сърце. Следователно хубавитѣ мисли поддържатъ здравословното състояние на мозъка; хубавитѣ чувства поддържатъ правилното кръвообращение и дишане; а хубавитѣ постъпки поддържатъ нормалното състояние на организма и той може да яде сладко и да спи сладко. Следователно ако човѣкъ постѫпва добре, стомашната му система ще бѫде въ нормално състояние. Следователно трѣбва да мислимъ добре, за да бѫде мозъкътъ ни въ нормално състояние; трѣбва да дишаме добре, за да бѫдатъ дробоветѣ ни въ нормално състояние; трѣбва да постѫпваме добре, за да бѫде стомашната ни система въ изправно състояние.

 

Двама български милионери се разговарятъ. Единиятъ казва: “Не мога повече да ямъ.” Другиятъ отговаря: “Яжъ не бой се отъ нищо!” - “Не мога, стомахътъ ме боли. Ако ямъ скѫпо ще платя.” - “Е, това е друго нѣщо. Щомъ стомахътъ не иска, ще го слушашъ.” Ти искашъ да ядешъ, туряшъ хлѣбъ, корени, вода, храна, но разстройството на стомаха не ти позволява. Който е опиталъ разстройството на стомаха, той знае, че това състояние е ужасно. Като страда отъ стомаха си човекъ се принуждава да се храни съ овесена чорбица по нѣколко лъжици на день. При това положение нѣма какво да се прави. Споредъ мене на такъвъ човекъ азъ бихъ казалъ така: искашъ ли да поправишъ стомаха си, промени живота си. Тури свѣтли мисли въ ума си, свѣтли чувства въ сърцето си и право постѫпвай, никого не обиждай. Живѣешъ ли така, всѣкога ще ядешъ сладко. Ти трѣбва да мислишъ за бѣднитѣ. Щомъ не можешъ да ядешъ добре, щомъ стомахътъ ти е разстроенъ, намери единъ бѣденъ, дай му да яде и кажи: “Господи, благослови и мене така, както този бѣдния. Помогни ми да ямъ и азъ като него.” На втория день пакъ занеси ядене на нѣкой бѣденъ или го извикай дома си и се помоли на Господа да ти помогне да ядешъ като него. Постѫпи така поне десеть дни подредъ и ще почувствувашъ поне една малка промѣна въ себе си.

 

Сега ние сме дошли на земята да извършимъ най-хубавитѣ нѣща, да извършимъ Волята Божия. Всички трѣбва да живѣемъ добре. Това е общъ законъ за всички сѫщества. Всички трѣбва да иматъ добри отношения едни къмъ други. Така трѣбва да живѣятъ за въ бѫдаще и държавитѣ и обществата и народитѣ и семействата - всички могатъ да живѣятъ така. Днесъ хората не живѣятъ помежду си добре отъ неразбирание, понеже нѣма единство между тѣхъ. Единъ вѣрва въ единъ Господь, другъ въ другъ Господь. Единъ вѣрва въ една държава, другъ въ друга държава. Нѣмамъ нищо противъ това. Обаче всички хора сѫ излѣзли отъ единъ източникъ. Единъ е Бащата на всички хора. Единъ е Богъ, който е направилъ Земята, Слънцето, цѣлата Вселена. Азъ наричамъ вселена всички ония блага, които Богъ включва въ себе си. Всичко онова, което дава животъ отъ себе си на всички живи сѫщества. Всички го чувствуватъ. Той е вътре въ тѣхъ. И когато човѣкъ не се подчинява на великитѣ закони, той чувствува най-голѣмото страдание. Така само идатъ болѣститѣ, страданията, нещастията. Който реши да изпълнява Волята Божия, той ще бѫде здравъ, силенъ, богатъ, всичко ще бѫде. Любовьта къмъ Бога не седи въ чувствата, които хората иматъ, нито въ вѣрата, която тѣ изповѣдватъ. Ето какъ азъ разбирамъ любовьта къмъ Бога.

 

Силниятъ човѣкъ трѣбва да остане въ тила, а слабитѣ трѣбва да излѣзатъ на фронта, напредъ. Силнитѣ трѣбва да ги пазятъ отзадъ. Така е казано и въ писанието: “Господь ще ви бѫде задна стража.” Той постоянно ще ви помага. Той ще бѫде отподире ви и ще бѫде всѣкога въ услуга на слабитѣ. Днесъ е точно обратно. Силнитѣ вървятъ напредъ, а слабитѣ назадъ. Та, всѣки човѣкъ съ своитѣ хубави мисли, чувства и постѫпки трѣбва да остане въ тила. И като дойде до нѣкой слабъ, страдащъ, той трѣбва да помага.

 

Ако въ ума на нѣкой влезе мисльта, че ще умре, какъ трѣбва да му помогнемъ. Преди всичко вий трѣбва да знаете какво означава думата “умиране”. Азъ тълкувамъ думата “умиране” така: умира. Значи - въ свѣта. Значи, който умира, той отива въ другъ свѣтъ. Ако единъ човѣкъ отъ България отива въ Франция, какво лошо има отъ това? Или, ако нѣкой човѣкъ отъ Франция отива въ Англия, какво лошо има въ това? На думата умиране вие сте дали лошо тълкуване. Като умре нѣкой, вие мислите, че той изчезва нѣкѫде. Като умира, човѣкъ напуща този свѣтъ на страданията и отива въ другъ свѣтъ. Има единъ другъ свѣтъ много по-красивъ отъ земния свѣтъ. Ако вий бихте проникнали за малко въ този свѣтъ, не бихте пожелали да се върнете въ този свѣтъ. Този свѣтъ съзнателно е скритъ отъ васъ, за да може да живѣете на земята и да се учите. Най-голѣмата трудность е да живѣе човѣкъ на земята, но сѫщевременно, този животъ носи найголѣмитѣ придобивки. Животътъ на земята е животъ, който крие въ себе си голѣми съкровища, условия за голѣми придобивки. Всичко това се крие въ материята на земята. Отъ земята трѣбва да добиемъ онази ровка материя, която трѣбва да се обработва. Така обработена тази материя ще занесемъ въ другия свѣтъ да има тамъ съ какво да работимъ. Защото тамъ нѣма отъ тази ровка материя. И като се върнемъ отново на земята, ще продадемъ всичко, каквото сме обработили. На вашъ езикъ говоря. Какво лошо има въ търговеца, който продава стоката си? Хората иматъ нужда отъ стоката на търговеца. Какво лошо има въ това, когато нѣкой търговецъ продава хлѣба си? Какво лошо има въ това, когато земледѣлецътъ продава житото си? Какво лошо има въ това, когато овощарьтъ продава плодоветѣ си или млѣкарьтъ - млѣкото си? Нѣма нищо лошо въ това. Това е една обмѣна между хората, която служи да се опознаятъ.

 

Та рекохъ, всички хора на земята сѫ дошли да се опознаятъ. Когато учительтъ учи около 40-50 ученика въ отдѣленията или класоветѣ, той се запознава съ тия ученици. Ако не ги учеше, той нѣмаше да се запознае с тѣхъ. Обаче учитель, който е училъ своитѣ ученици 4-5 години наредъ, той вече ги е опозналъ. Онѣзи, които следватъ първоначалнитѣ училища или прогимназии или сѫ свършили университетъ, тѣ иматъ вече споменъ за своитѣ учители. Следователно всичко въ свѣта служи като условие да се опознаятъ хората. И децата, които се събиратъ на едно мѣсто да играятъ и тѣ се запознаватъ едни други. Сега и вие сте събрани тукъ, за да се запознаете единъ другъ. Знаете ли колко е мѫчно да се опознаятъ хората и да станатъ братя помежду си? Вие говорите - братство, сестринство, но сиренето е съ пари, хлѣбътъ е съ пари. Дотогава докато се сиренето продава, никакво братство нѣма. Не е ли сиренето съ пари, братство има. Братството изключва всѣкаква продажба. При братството единиятъ дава и другиятъ дава. При братството и сестринството нито братътъ може да продава на сестрата, нито сестрата - на брата. Искате ли да бѫдете братя помежду си, ще се отвикнете отъ: да продавате. Които не сѫ братя и сестри, между тѣхъ има продажба. Казано е въ Писанието: “Давайте и ще ви се даде.” Братъ, който дава щедро на сестра си, никога нѣма да осиромашее. И сестра, която дава щедро на брата си, никога нѣма да осиромашее. Щомъ братъ и сестра въ свѣта се обичатъ, зло не може да сѫществува. Злото сѫществува по единствената причина, че нѣма братство и сестринство въ свѣта. Затова новото мѣрило въ свѣта има за цѣль да направи всички хора братя и сестри помежду си. Какво е новото учение? То има предъ видъ да направи всички хора братя и сестри помежду си, да работятъ всички единъ за другъ. Само при това положение може да имате вѣруюто на Любовьта, която ще внесе съгласие между всички хора. Това е цѣльта на далечното бѫдаще, когато хората ще живѣятъ единъ за другъ. Ще дойде време, когато това ще се реализира. Вие, които сте тукъ и всички ония, които сѫ пръснати по цѣлата земя, ще видятъ единъ день онова, което ще стане, тъй както всички виждате изгрѣващото слънце. Така единъ день всички хора ще видятъ новата епоха - епохата на Изгрѣващото Слънце. Свѣтътъ е създаденъ за добритѣ хора, които сѫ дошли на земята да любятъ Бога и да станатъ чада Божии.

 

“Богъ е Любовь”

Отче нашъ

 

Беседа отъ Учителя държана

на 23 юлий 1939г., 9.30 ч.,

неделя Салона за беседи

 

 

 

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:02

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Любовь и почитание







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt