Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_07_23 Презъ вратата на Любовьта / Вратата на Любовьта

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 02 февруари 2016 - 05:50

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

ПРЕЗЪ ВРАТАТА НА ЛЮБОВЬТА

 

Небето прошарено съ малко облаци,

времето хладно и вѣтровито,

слънцето изгрѣ въ 5 ч.8 м.

 

Добрата молитва “В начало бѣ Словото”

Малко размишление

 

Ще прочета 3-та глава отъ Евангелието на Йоана.

 

“Духътъ Божий”

 

Съвремениятъ животъ на човѣка се намира въ единъ застой. Застоятъ прилича на единъ човѣкъ, който расте, и нѣма нищо ново въ него. Очаква само смъртьта - да умре. Не се занимава съ нищо друго, освенъ съ своя миналъ животъ - какъ е живѣлъ на младини. Това повтаря день следъ день и нищо не придобива. Казватъ, че повторението е майка на знанието. Стариятъ човѣкъ казва, че повторението е утешение. Има и вѣрующи, които сѫщо остаряватъ и казватъ: “Едно време бѣхме въодушевени, играхме, какъ се обичахме!” И това го повтарятъ. Това е застой на живота. Да повтаряшъ нѣщата, да ги декламирашъ, това е едно нищо.

 

Христосъ казва въ прочетената глава: “Ако не се родите изново отъ вода и Духъ, не можете да влезете въ Царството Божие.” А пъкъ Царството Божие е онзи свѣтъ, къмъ който душитѣ се стремятъ. Значи роденото вече минава въ едно друго състояние, не живѣе въ едно статическо положение, въ застой както стария, но той е въ мѣстото, кѫдето човѣкъ се подмладява. Смисълътъ на живота, това е вѣчната Божествената младость на душата.

 

Рекохъ, има нѣща въ живота, които отвличатъ човѣшкото внимание. Напримѣръ отвлича вниманието на човѣка: най-първо той мисли, че трѣбва да яде. Че трѣбва да яде да. Но яденето е едно условие. Рибата, която живѣе въ морето, мисли, че ако не гълта другитѣ риби, тя нѣма да може да живѣе. И тя проповѣдва едно учение, че ако не живѣе въ водата, нѣма животъ. И всѣкога рибата, която се е опитвала да излѣзне отъ водата, е умирала. И казватъ рибитѣ: “Извънъ водата никакъвъ животъ не сѫществува.” Но, като се изучава външния животъ, като се изучава напредъка на животнитѣ, ще видимъ, че голѣмитѣ страдания накараха рибитѣ да излѣзатъ надъ водата. И подскачаха надъ водата, подскачаха съ хиляди години. И нѣкои излѣзнаха отъ водата и влѣзнаха въ въздуха. Защото рибитѣ не можаха да прогресиратъ тамъ, понеже се ядяха една друга.

 

Мислите ли, че хората, които ядатъ животнитѣ, могатъ да прогресиратъ? Защото следъ като ядешъ свинско месо, ти ставашъ наследникъ на всички пороци, които има свинята. Ти, като ядешъ кокоше месо, ставашъ проводникъ на пороцитѣ на кокошката. Следователно каквато храна ядешъ, ти ставашъ наследникъ на тая храна. Та рекохъ, всѣка една храна най-първо трѣбва да се пречисти, трѣбва да се изучатъ законитѣ на пречистването. Сега нѣкои често говорятъ, че сѫ вегетарианци. Но вегетарианцитѣ готвятъ съ масло, съ кравешко масло, нѣкои сѫ вегетарианци, но сегизътогизъ обичатъ и рибица, понеже Христосъ пекълъ на своитѣ ученици риба. Хубаво, всеки би ялъ една риба отъ Христа, пекана въ оня огънь. Христосъ, като извади рибитѣ, не ги даде сурови на ученицитѣ, но ги опече на огънь. Вие не знаете какво нѣщо е печенето на огънь. Това не е външната страна. Яденето е единъ методъ за опознаване на великия животъ. Христосъ казва: “Ако не ядете плътьта ми и не пиете кръвьта ми, нѣмате животъ.” Хубаво, ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на Христа, имаме животъ. Ако ядемъ плътьта и пиемъ кръвьта на другитѣ, не можемъ да имаме животъ. Има една разлика. И ако хората се ядяха единъ другъ, щеше да бѫде още по-лошо. Ако отидете между канибалитѣ, които ядатъ човѣшко месо, ще видите какво страшно нѣщо сѫ тѣ. Дяволътъ е нищо предъ единъ канибалъ. Какво страшилище сѫ тѣ. Че като ядешъ човѣшко месо, какво ще се научишъ?

 

Може би вий, като седите, имате все едно нетърпение. Искате изведнъжъ да знаете всичко. Това е едно голѣмо нещастие, да знаете всичко. И то е невъзможното при сегашнитѣ условия да знаете всичко. Да допуснемъ, че на едно малко дете му ушиятъ дрехи. Ще му взематъ най-първо мѣрка. И то ще пита постоянно кога ще му шиятъ дрехитѣ. И то мисли, че като тури на празника новата дреха, кой знае какво ще стане. А пъкъ то ще бѫде пакъ сѫщото и съ новитѣ дрехи и съ старитѣ. И като овехтѣятъ дрехитѣ, то следъ време ще се намери пакъ въ сѫщото положение. Ние виждаме този процесъ въ християнството. Най-първо християнството се раздѣля на три клона: западенъ клонъ, източенъ клонъ и после реформаторски евангелизъмъ. По какво се отличава той? Западниятъ и източниятъ клонъ обърнаха повече внимание на външната страна на християнството - на формата на християнството - на дрехитѣ, да бѫдатъ тѣ величествени. Свещеникътъ да бѫде величествено облеченъ, съ корона, съ царска мантия, съ скиптъръ, който да държи въ рѫката си, да коментиратъ, че Богъ имъ ги е далъ. Всички тия работи не сѫ дадени отъ Бога. Хората сѫ ги дали. Когато Мойсей изведе евреитѣ изъ Египетъ, какъвъ скиптъръ имаше? Той имаше една овчарска тояга. Но съ тази овчарска тояга когато удряше, ставаше всичко. А пъкъ да кажемъ, че ти дадатъ единъ жезълъ и ти удряшъ и нищо не става, тогава? Желъзътъ е знанието. Имашъ знание и удряшъ и нищо не става. Тогава какво трѣбва да мислишъ?

 

Сега азъ съмъ привеждалъ следния примѣръ. Ще ви дамъ едно обяснение донѣкѫде, отчасти. Този жезълъ, който носи знанието, трѣбва да се пречупи, за да можемъ да излѣземъ отъ него. Въ съвременната техника, ако прекаратъ електрически токъ презъ единъ крѫгъ и ако този крѫгъ не се разкѫса никѫде, то силата, която обикаля този крѫгъ не може да се прояви. Крѫгътъ трѣбва да се разкѫса и трѣбва да се образуватъ дветѣ течения. И тогава въ разкѫсания крѫгъ се появява свѣтлина. Този примѣръ азъ съмъ го представилъ така: единъ дѣдо остава на своя внукъ една тояга и му казва: “Тази тояга е отъ рая излѣзла, отъ прадѣдитѣ. И всичката сила седи въ тоягата.” А внукътъ разбралъ това нѣщо буквално. Носилъ той тоягата година, две, десеть години навсѣкѫде и отъ тамъ насетне всичкитѣ нещастия почнали да го сполѣтяватъ и започналъ той да мисли, че отъ какъ е дошла тоягата въ него, той е станалъ нещастенъ. И искалъ той да хвърли тоягата нанѣкѫде, но нѣщо го задържало. Веднажъ въ гората единъ бикъ иде насрѣща му съ наведени рога. Иде да го намуши. И той почналъ да удря съ тоягата по главата на бика. Тоягата се счупила и бикътъ се оттеглилъ. Но отъ тоягата потекли златни монети, които били скрити вътре. И казалъ той на бика: “Защо не дойде преди петь години?” Та рекохъ, това знание, което имате сега, до кѫде може да ви доведе?

 

Нека да разгледаме думитѣ: усетъ, досещане и обхода. Човѣкъ трѣбва да има единъ вътрешенъ усетъ. Това е най-елементарното. Единъ духовенъ усетъ трѣбва да има човѣкъ за нѣщата. Това е физическата страна. Това е единъ малъкъ опитъ. А пъкъ усещането е следното: ти правишъ изводъ от това, което си се досетилъ. А пъкъ обхода значи какъ да правишъ това, което знаешъ. Най-първо човѣкъ трѣбва да знае какъ да се обхожда съ себе си. Че ако ти не знаешъ какъ да се обхождашъ съ своето сърце, съ своя умъ, съ своята душа и съ своя духъ, какво знание можешъ да имашъ?

 

Ти говоришъ за душата си, но мислишъ, че тя е подчинена на тѣлото и не знаешъ какво нѣщо е душата. Ти говоришъ за ума си и мислишъ, че той е едно срѣдство за тебе, но не знаешъ въ сѫщность какво нѣщо е умътъ. Ти говоришъ за сърцето си и не знаешъ какво нѣщо е сърцето. Ние имаме единъ малъкъ образъ. Имаме едно малко сърце, презъ което минава кръвьта и това, малкото сърце разпространява кръвьта изъ цѣлото тѣло. Сърцето изпраща кръвьта, промишлява за храната на цѣлото тѣло. Значи сърцето се занимава съ икономическата страна на цѣлия организъмъ. Сърцето изпраща храната, но сърцето е свързано съ дробоветѣ. Тази кръвь, която трѣбва да мине презъ сърцето, най-първо трѣбва да мине презъ дробоветѣ и да се пречисти тамъ. Сърцето има пулсъ 72 пѫти въ минутата. При пулсирането кръвьта излиза. Всѣки единъ потикъ на сърцето, всѣки единъ такъвъ ударъ е козмиченъ ударъ, всѣко тупане на сърцето е козмиченъ ударъ, който носи специална енергия. Съ всѣки ударъ сърцето внася нѣщо ново въ кръвьта. Съ първия ударъ, втория, третия и т.н. Колко удари има сърцето въ една минута? Нѣкой пѫть сърцето удря повече, нѣкой пѫть помалко. На стари години сърцето отслабва. Числото 72 сѫществува всѣкѫде. Онѣзи, които преведоха свѣщенитѣ книги, бѣха 72 души. Седемьтѣ е едно положително число, което показва онѣзи положителнитѣ сили въ природата, които творятъ и създаватъ. А пъкъ дветѣ е число, което урежда нѣщата. Седемьтѣ е творческо число за ангелитѣ, а пъкъ дветѣ е творческата сила на Божествения свѣтъ. Значи съединени сѫ тия две числа: отрицателното число на Божествения свѣтъ и положителното на ангелския свѣтъ.

 

Когато човѣкъ живѣе нормално, по закона на любовьта, то сърцето му тупа нормално. А пъкъ щомъ не живѣе нормално, то се измѣня и пулса на сърцето му. И всичкото нещастие, което животътъ носи, се дължи на това. Ако дойде обезнадеждаване, пулсътъ се мени. Сѫщо така при обезсърчението, съмнението, сѫщо така и обнадеждаването. Ако си скържевъ сѫщо така се мени пулсътъ. Следователно съ нашитѣ мисли и чувства менимъ козмическия пулсъ, който носи Божието благословение. И затваряме и отпушваме тѣзи благословения. Ний приличаме на онзи английски милионеръ, който влѣзълъ да види богатството си въ своето подземие и като влѣзналъ, вратата случайно се затворила, а той забравилъ да вземе ключа отъ вънъ и написалъ една записка: “Ако имаше нѣкой да ми даде едно парченце хлѣбъ, щѣхъ да му дамъ половината богатство”, и умира. Той умира, защото ключътъ е отъ вънъ. Та рекохъ, никога не оставяйте ключа на вътрешното богатство отъ вънъ. Щомъ отваряте, носете този ключъ въ себе си.

 

Човѣкъ има три ключа: да се обнадеждва - това е първия ключъ; да придобиваме вѣрата - това е втория ключъ; да придобиваме любовьта - това е третия ключъ. Любовьта, въ дадения случай е ключъ, вѣрата е ключъ и надеждата е ключъ. Ключъ за разкриване тайнитѣ на природата, на Божественитѣ съкровища, които сѫ опредѣлени отъ незапомнени времена за онѣзи души, които живѣятъ на земята, които сѫ пратени на земята и вършатъ Волята Божия.

 

Сега, желанието ви трѣбва да бѫде да чувствувате до колко изпълнявате Волята Божия по закона на надеждата, по закона на вѣрата и по закона на любовьта. По закона на надеждата да бѫдете облечени съ Божествената дреха. Споредъ закона на вѣрата въ васъ да извира Божествената вода, а по закона на любовьта да се озарявате съ Божествената свѣтлина. Любовьта служи за освѣтление и когато тя дойде да действува, въ хората се събуждатъ най-хубавитѣ мисли и най-хубавитѣ чувства. Казва Христосъ сега: “Ако се не родите изново отъ вода и Духъ”, отъ водата, която иде по закона на вѣрата и отъ Духа, Който иде по закона на Любовьта. Любовьта е хлѣбъ, ако човѣкъ не се храни съ любовьта, той не може да се роди. А пъкъ трѣбва да се роди, защото като се роди, тогава той добива граждански права, да може да се ползува.

 

Сега не разбирайте само едно раждане. Въ раждането се включватъ условията на едно дете. То, като се роди, трѣбва да расте, инакъ е статическо раждане. Като се роди детето, постоянно трѣбва да расте въ придобиване на Божественото знание. И като расте, като дойдете въ водата и Духа, почва да се строи Новиятъ човѣкъ. Сега вие строите, вие работитѣ съ онѣзи органи, които създадоха миналитѣ поколения и вие имате почти сѫщитѣ навици - скоро се обнадеждвате и скоро се обезнадеждвате. Ако дойде единъ човѣкъ и ви даде 1000 лв., вие се подигате. Азъ съмъ наблюдавалъ чиновницитѣ къмъ края на месеца, когато нѣматъ нито петь пари въ джоба си, ходятъ малко свити, държатъ рѫцетѣ си въ джобоветѣ и сѫ малко неразположени. Щомъ приематъ или могатъ да взематъ пари иматъ разположена стойка, обнадеждватъ се. Така се движатъ между закона на обнадеждването и обезсърчението. И въ духовно отношение е пакъ сѫщото. Ти срѣщашъ единъ добъръ човѣкъ и се обнадеждвашъ и срѣщашъ единъ лошъ човѣкъ и се обезнадеждвашъ и веднага казвашъ: “Този свѣтъ нѣма да се оправи.”

 

Питамъ тогазъ: какъ ще обясните единъ добъръ човѣкъ, какъ ще го разберете? Единъ добъръ човѣкъ е една статуя вече обработена отъ най-добрия скулпторъ. Вие може да я продадете и да осигурите цѣлия си животъ. А пъкъ другиятъ човѣкъ е простъ камъкъ, единъ камъкъ, отъ който можете да изработите най-хубавата статуя. Простиятъ камъкъ малко ще струва за онзи, който не разбира Божествения законъ. Но онзи, който разбира, знае, че лошитѣ хора сѫ условие, почва, върху която можете да придобиете вашето знание. Ако нѣкои обърнатъ нѣкой лошъ човѣкъ въ добъръ, тогава в какво седи знанието? Вие често имате желание да обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, защото има пари. Нѣмате желание да обърнете единъ сиромахъ. Понеже, като го обърнете, той отъ васъ ще иска. Ако обърнете нѣкой богатъ човѣкъ, знаете пари има, той ще почне да дава. Но ако обърнете нѣкой бѣденъ, той ще иска отъ васъ. Но това е едно неразбиране. Има бѣдни хора, които, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да ви помагатъ. Има бѣдни хора пъкъ, като ги обърнете къмъ Бога, ще почнатъ да работятъ за васъ.

 

Казватъ за Буда, че когато той билъ въ миналото като единъ браминъ, единъ день челъ една много дълга молитва и билъ толкова гладенъ, че отслабналъ на срѣдата на молитвата. И щѣла да остане молитвата му недовършена. И дошелъ единъ заякъ, хвърлилъ се въ огъня и се опекълъ. Буда го изялъ и си свършилъ молитвата. И като дошелъ Буда въ последното си прераждане, ученицитѣ му се зачудили, че дошли високи личности при него - князе, брамини и прочие и той не ги приемалъ. Идва единъ бѣденъ човѣкъ при него, той го приелъ и се разговарялъ дълго време съ него. И ученицитѣ му казали: “Какво пристрастие показа ти! Нали и тѣ иматъ души!” Буда казалъ: “Този човѣкъ бѣше заякъ едно време и той се опече, той се пожертвува и азъ го изядохъ, за да свърша молитвата си. И затова сега му се отплащамъ.” Сега вие искате Богъ къмъ васъ да има особено разположение. Искате нѣкой си да има къмъ васъ особено разположение. Че ако като този заякъ не се опечете, за да си изкаже Той молитвата, какъ ще има Той особено разположение къмъ васъ?

 

Вие искате нѣкой пѫть да ви обичатъ хората. Защо искате да ви обичатъ? И казвате: “Учителю, защо не ни обичашъ?” Рекохъ имъ: Вие не знаете дали обичате или не. Азъ не считамъ сладкитѣ думи, че това е любовь. Азъ считамъ, че това е размърдване на въздуха. Като си говорятъ сладки думи, хората не се обичатъ още, но се опрѣсняватъ. Като казватъ: “Азъ те обичамъ”, това-онова, това е само опрѣсняване, насърчение. Знаете ли какво нѣщо е любовьта? Вие, като се влюбите единъ въ другъ, ослѣпявате; като се влюбите единъ въ другъ, забравяте цѣлия свѣтъ и целия день си гугуцате. Ядете заедно и си гугуцате; пиете заедно и си гугуцате и казвате: “Животът за насъ има вече смисълъ.” Не, животътъ се обезсмисля за тѣхъ. Това е едно криво разбиране на любовьта. Това е право, това е опрѣсняване. Като се опреснѣватъ хората, тѣ си помагатъ, но ти като влезешъ въ свръзка съ любовьта, която излиза отъ Свѣтлината на Бога, за тебе всички хора ще бѫдатъ еднакви. Тогава, както двамата си гугуцатъ, съ всичкитѣ хора ще гугуцатъ. И като дойде тази любовь, ще влезешъ въ свръзка съ тѣхнитѣ души, а въ другата любовь ти ще бѫдешъ въ съприкосновение само съ тѣхнитѣ тѣла. То е все едно да видишъ кѫщата на богатия човѣкъ или фабрикитѣ му, или неговитѣ автомобили, или библиотеката му, какво ще научишъ отъ това? Ти не си въ връзка съ живия човѣкъ, ти не знаешъ какво нѣщо е да ви обича Онзи, Който ви обича.

 

Въ свѣта имате сега само образа на Бога, Който ви обича. Той отъ далечъ приготовлява всичко. И когато дойде и когато страдаме, ние не Го виждаме. Когато страдашъ, когато се обезсмисли животътъ ти и мислишъ, че никой не те обича, ти виждашъ, че става нѣкое чудо и идва единъ човѣкъ - Петко, Стоянъ и пр. и ти помага. Той е Богъ, Който го е изпратилъ и Който те обича. Ти мислишъ, че си грѣшникъ, че си пропадналъ, че ще идешъ въ ада или че много мѫчно се влиза въ Царството Божие. Но дойде този човѣкъ и има особено разположение къмъ тебе. И ако ти не разбирашъ Божията промисъль, Божията Любовь, това ще го загубишъ пакъ. И тогазъ ще дойде друго изпитание.

 

Сега азъ често виждамъ между млади и стари сестри следното: старитѣ сестри, които сѫ влезли въ жабуняка и младитѣ сестри, които сѫ в началото на крякането презъ пролѣтьта. Презъ пролѣтьта младитѣ три-четири месеца крякатъ и пѣятъ, но като дойде зимата млъкватъ всичкитѣ. Сега подъ “старитѣ” азъ разбирамъ следното: когато нѣкой човѣкъ остарѣе, той мисли, че е научилъ вече нѣщо и казва: “Много съмъ разбралъ отъ живота.” Превеждалъ съмъ следния примѣръ: Разхожда се единъ ученъ човѣкъ съ единъ лодкарь въ морето и той пита лодкаря: “Ти по естественитѣ науки знаешъ ли нѣщо?” - “Не зная.” -“По философия знаешъ ли?” - “Не зная.” - “Много си загубилъ! По астрономия знаешъ ли?” - “Не зная.” И по много други въпроси го пита, той отговаря “не зная” и учениятъ му казва: “Много си изгубилъ!” Но става една буря въ морето и лодкарьтъ го пита: “Ти знаешъ ли да плавашъ?” - “Не зная.” - “Ти си изгубилъ всичко! Азъ, който не зная много нѣща, сега, като се обърне лодката, макаръ и да не зная това, което ти питашъ, но зная да плавамъ. А ти много знаешъ, но като не знаешъ да плавашъ, изгубилъ си всичко.”

 

Та, ние въ живота много знаемъ, като този учения човѣкъ, само едно не знаемъ - да плаваме. А пъкъ що е плаването? Това е любовьта. Ако ти не си опиталъ любовьта, ти изгубвашъ всичко. Ти можешъ да имашъ всичкото знание. Апостолъ Павелъ казва: “Ако имахъ всичкото знание и мога да говоря съ човѣшки и ангелски езици, но любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Човѣкъ трѣбва да влезне въ любовьта, за да влезе въ Царството Божие. Това е необходимо, за да се освободи човѣшката душа. Това е новото схващане.

 

Човѣкъ трѣбва да се освободи отъ миналото, бѫдащето и настоящето. Напримѣръ ние чакаме да дойде Христосъ да ни спаси. Хубаво е това. Майката обича своето дете. Защо? Защото го е родила. Не може да обича другитѣ, понеже не ги е родила. Това, което можешъ да родишъ, можешъ да обичашъ. Или друго яче казано: всѣка една мисъль, която иде въ тебе чрезъ любовьта, ти ще имашъ къмъ нея съвсемъ друго отношение, отколкото мислитѣ, които не сѫ минали презъ любовьта. Всѣки единъ човѣкъ, ако не може да мине презъ тази любовь, която ти имашъ, той не може да те познава; или ако ти не можешъ да минешъ презъ неговата любовь, ти не можешъ да го познавашъ. Защото ако искашъ да познаешъ нѣкого трѣбва да минешъ презъ неговата любовь. Ако не минешъ презъ вратата на онзи, който те обича, ти не можешъ да го познавашъ. И ако той не може да мине презъ вратата на твоята любовь и той не може да те познае. И Христосъ, като слезе на земята, Той мина презъ вратата на нашата любовь, презъ страданията мина. Христосъ мина презъ вратата на любовьта, която хората имаха. И отъ любовь Той пожертвува всичко за човѣчеството. И Христосъ каза: “Азъ минахъ презъ вашата врата и сега ако вие не можете да минете презъ моитѣ врата, вие не можете да влезете въ Царството Божие.” Христосъ казва: “Азъ съмъ вратата.” Или казано на по-простъ езикъ, Христосъ казва: “Ако думитѣ ми пребѫдватъ въ васъ и вие пребѫдете въ мене, азъ и Отецъ ми ще дойдемъ и ще направимъ жилище въ васъ.”

 

Сега азъ рекохъ въ простия смисълъ на думата, трѣбва да се мине презъ вратата на любовьта. Вие мислите само веднажъ ще се мине. Питамъ ви, ако отидете, да кажемъ и изходвате едно пространство отъ хиляди километри, презъ една врата ли ще минавате все? Да кажемъ, че имате разни долини, редъ пластове, върхове, полета, които ще минете. Нѣма да минавате само презъ едно мѣсто, прѣзъ много мѣста трѣбва да минете и трѣбва да се осведомите съ цѣлата мѣстность, която вий преминавате. Та рекохъ сега, вие искате да влезете въ Царството Божие. Какво ви привлича тамъ? Вие, като влезете въ Царството Божие, ще минете презъ редъ сѫщества и ще видите какво представлява Божията Любовь. И вие, като минавате презъ тѣзи редъ сѫщества, навсѣкѫде ще ви спиратъ да оценятъ Божията Любовь. И вие, като отидете при Бога, това ще бѫде едно голѣмо тържество. Вие мислите, че когато отидете при Господа и после отъ Него ще слезете при другитѣ хора. Христосъ, като слѣзна на земята, ходи при всички хора и навсѣкѫде Го приеха и Той прие всички и после, като възкръсна, каза: “Не се допирайте до менъ, не съмъ отишелъ още при Отца.”

 

Когато минете презъ най-голѣмитѣ страдания, едвамъ тогазъ се приготовлявате да отидете при Господа. При найголѣмитѣ нещастия ще отидете при Господа. Обаче, когато дойдатъ най-голѣмитѣ нещастия, тогава има опасность да кажете: “То се вижда, че тази работа не е за насъ, я да си поживѣемъ, както по старому.” И вие все се измамвате и вие сами се измамвате. Защо е така? Защо ще минете презъ найголѣмитѣ страдания, защо ще изпиете най-горчивата чаша при отиване при Господа? Ако Богъ ви е далъ една сладка чаша да пиете, то всички хора щѣха да ви взематъ чашата и щѣха да вкусятъ отъ нея. А пъкъ Богъ ви дава една горчива чаша, че никой да не иска да я вземе. Значи, богатството ви никой не може да го вземе. Богатствата, които Богъ ви дава въ горчивата чаша, никой не иска я вземе, но всѣки, който е миналъ презъ страданията, казва: “Добре ми стана, че пострадахъ!” Сега вие казвате: “Защо страдаме?” За да идете на гости при Бога. Защо страдате? - За да приемете Божественитѣ блага, които Богъ ви опредѣлилъ. Ако не страдате, тѣзи блага не могатъ да дойдатъ. Сега това трѣбва да залегне въ ума ви. Че като дойдатъ страданията, да почнете да прозирате какво се крие задъ тѣхъ. Тѣ сѫ само единъ параванъ, който ви плаши.

 

Азъ съмъ привеждалъ следния примеръ. Трима младежи се влюбили въ една красива мома, която е била толкова красива, че заслужавала да се влюбватъ въ нея. Тя е била много умна. Тя е направила една изкуствена преграда отъ книга, като че е направена отъ стомана и турила до стената три ножа. Тѣзи младежи трѣбвало съ сегашнитѣ велосипеди да се блъснатъ о ножоветѣ и стената и който остане живъ, да се ожени за нея. Първиятъ, като дошълъ до нѣкѫде, спрѣлъ се и казалъ: “Азъ не искамъ да умирамъ”. Вториятъ дошълъ до стѣната, сѫщо се спрѣлъ и казалъ: “Какво ли ще ми даде тя? И азъ не искамъ да умирамъ”. Третиятъ, като дошелъ се спусналъ и преминалъ стената. Но и ножовете били книжни. Другитѣ, като се погледнали, тогава казали: “И ние щѣхме да направимъ това.”

 

Та вие се спирате все при ножовете и казвате: “Не си струва да умираме.” Ще дойде нѣкой бѣденъ човѣкъ и ще пробие стената. Но тогазъ вие бихте изгубили. После пакъ ще стане опитъ. Но втория опитъ ще бѫде съ друго. Вториятъ опитъ ще бѫде съ огънь. И онзи, последниятъ огънь ще има 10 000 градуса топлина. И като наближи тая стѣна, която ще бѫде тогава желѣзна и той, като дойде, отъ далечъ ще я стопи. Този първиятъ опитъ ще бѫде лекъ - съ книжнитѣ ножове и съ книжната стѣна. Вториятъ опитъ ще бѫде потежъкъ. Въ втория опитъ трѣбва дъ имате голѣма топлина, съ която трѣбва да разтопите всички мѫчнотии. Първиятъ опитъ ще бѫде съ книжни ножове, а вториятъ опитъ ще бѫде реаленъ. Ще има едно състезание между външния свѣтъ и вашия вътрешенъ свѣтъ. И които отъ васъ побѣдите до края, ще бѫдете спасени. Спасението е въ този смисълъ, че човѣкъ ще бѫде свободенъ, ще знае какво нѣщо е Божествената Свобода. Ще знае какво нѣщо е да слугува на Бога. Казано е: “Чиститѣ по сърце ще видятъ Бога.” Струва си човѣкъ да претърпи всички страдания, за да види лицето на Бога и нѣма по-хубаво нѣщо отъ това. Струва си човѣкъ да пострада въ свѣта, но да види лицето на Христа. Не едно виждане както сега. Ние сега не можемъ да виждаме слънцето. Нѣкои бѣхте излѣзли преди да бѣ излѣзло Слънцето. Небето не бѣше така ясно. После, като изгрѣ Слънцето, то оказа извѣстно влияние върху васъ. Слънцето може да направи и друго нѣщо, но ние трѣбва да вѣрваме. Можемъ да се пренесемъ изъ въздуха, безъ да вървимъ по камънитѣ и по земята. Като вѣрвашъ въ слънцето, дѣто и да помислишъ можешъ да отидешъ. Ти искашъ да отидешъ въ Франция - ще се намѣришъ на Месечината. Ти искашъ да идешъ на Месечината, да се пренесешъ тамъ.

 

Та рекохъ, такова нѣщо е Божията любовь. Ако човѣкъ има Божията Любовь въ този смисълъ, той ще може да отиде навсѣкѫде кѫдето пожелае. А ако я нѣмашъ, ще бѫдешъ ограниченъ. Както сега сте ограничени. Та, стремете се къмъ тази любовь, която ще ви даде крилата на ангелитѣ да пѫтувате въ Вселената, която Богъ е направилъ за далечното бѫдаще. Та сега ще се учите да се храните съ любовьта, да се родите отъ вода и Духъ, за да станете граждани на Царството Божие

 

Отче нашъ

 

Помнете думитѣ Христови: “Който ме люби, възлюбенъ ще бѫде.”

 

6 ч.18 м.

 

6-то планинско недѣлно утринно Слово на Учителя

23 юлий 1939 г., на Молитвения връхъ

при второто езеро

5 ч.с.

 

 

 

 



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2327 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 09:01

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Вратата на Любовьта







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt