Jump to content
Ани

1939_07_21 Съ вѣра безъ смущение! / И въ Мене

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СЪ ВѢРА БЕЗЪ СМУЩЕНИЕ!

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

Малко размишление

 

Ще прочета 14 глава от Йоана.

 

Има нѣщо, съ което вие сте много запознати. То е смущението. Единственото нѣщо, съ което сте много запознати, но не знаете неговия произходъ. Гладниятъ се смущава за хлѣба. Жадниятъ се смущава за водата. Майката се смущава за своето дете. Приятельтъ се смущава за своя приятель, бащата за сина си, учениятъ - за науката си. Онзи, който обича, се смущава за любовьта си. Който има знание, се смущава за свѣтлината. Онзи, който има очи, се смущава да не би да ги загуби. Онзи, който има уши, се смущава да не изгуби слуха си. Който има езикъ, се смущава да не изгуби говора си, словото. Онзи, който има крака, се смущава да не би да се вържатъ краката му, да не може да ходи. Питамъ сега: всичкитѣ тия смущения на мѣсто ли сѫ? Щомъ не сѫ на мѣсто, защо поддържате. Общо казано: поддържате ги. Не, че човѣкъ желае да поддържа смущението. Смущението произтича отъ малко вѣра. Всѣко смущение показва, че вѣрата е слаба, показва едно невежество. Щомъ се смущавашъ, ти си невежа. Какво значи невежа? Невежа значи, който не знае. Щомъ се смущавашъ, значи трѣбва да се учишъ. Добрата страна на смущението - човѣкъ трѣбва да се учи.

 

Сега често всички говорятъ за любовьта. Но коя е първата стѫпка на любовьта? Какъ ще проявишъ любовьта? Майката, следъ като родила едно дете, после съжалява, че го родила. Много пѫти ти завържешъ приятелство съ нѣкой приятель, после съжалявашъ, че си завързалъ приятелство съ него. Добиешъ знание, после съжалявашъ, че имашъ туй знание, понеже знанието безпокои. Вие искате да знаете всичко. Ако знаешъ, че твоятъ приятель, когото ти обичашъ, обича другиго повече отъ тебе, ти се безпокоишъ. Или да знаешъ, че нѣкой е по-силенъ отъ тебе, или ако нѣкой е по-богатъ отъ тебе, ти се безпокоишъ. Защо, ако нѣкой е по-богатъ отъ тебе, трѣбва да се безпокоишъ? Каква е основата, защо трѣбва да се безпокоишъ?

 

Вие трѣбва да идете въ първо отдѣление, да видите какъ децата започватъ съ първата буква. Защото съ коя буква трѣбва да започнатъ хората? Въ еврейския езикъ има единъ разказъ, че когато Господь искалъ да създаде свѣта, повикалъ всичкитѣ букви, да избере съ коя да създаде свѣта. Дошла първата буква “алефа”, искала чрезъ нея да създаде. Казва му Господь, че не може, понеже съ първата буква се пише една лоша дума. Всичкитѣ букви се явили и дали своето предложение съ всѣка една отъ тѣхъ да започне създаването на свѣта. Богъ е спрѣлъ на буквата Б, защото съ другитѣ букви се пишели все нѣкои лоши думи.

 

Въ начало Богъ създаде. Но то е единъ разказъ. Какво означава Б-то. Въ български “бой” се пише съ Б. Когато свѣтътъ се създалъ, мислите, че мирно се е създалъ. Голѣмъ бой е имало въ свѣта, най-голѣмиятъ бой, дето вие не сте го сънували. Какво разбирате вие подъ думата “бой”. Когато два народа се биятъ или когато двама братя се биятъ, какъ се биятъ по братски? Когато майката бие детето, какъ го бие? Каква е идеята на майката, когато бие детето си? Нѣкои отъ васъ сте били майки, като сте бйли вашитѣ деца, каква е вашата мисъль, първата мисъль каква била, защо удряте детето? Вие не сте наблюдавали, но инстиктивно така сте го били.

 

Азъ съмъ разправялъ единъ примѣръ, който се е случилъ въ селото Голица къмъ Черното море. Наблюдава единъ, че една майка води петь мечета къмъ една рѣка. Върви, дигне единъ камъкъ, хване единъ ракъ, даде на мечетата. Едното отъ мечетата, като извади майка му, то се затичва и взема рака. Другитѣ не могатъ да ядатъ. Извади единъ ракъ, то го вземе, извади другъ, пакъ то го вземе. Най-после майката излѣзла отъ търпение и му ударила една плесница, че то легнало на земята. Тя тъй го ударила, че то не станало вече. Отива при него, побутва го, поклаща го. Не става. Започва да реве. Оставила го и тръгнала съ другитѣ четири мечета. Защо ревала мечката? Ревала, че не знае какъ да бие. Често вие питате защо плачете? - Защото не знаете какъ да постѫпвате. Всѣки човѣкъ, който не знае какъ да постѫпва, той ще реве като мечката, т.е. осакатишъ нѣщо. Тази мечка можеше така да бутне детето си, че да не остане на мѣстото. Тя излѣзла отъ търпение, ударила го, искала да му даде единъ урокъ, искала да му каже, че не трѣбва да бѫде толкова користолюбиво. Като вземе едно раче, да стои настрана, да може да даде и на другитѣ. Като взематъ другитѣ четири, тогава то пакъ ще вземе.

 

Рекохъ, при сегашнитѣ условия всички вие искате много знание. Защо ви е знанието? Колко хапки трѣбватъ на човѣка, за да се наяде? Не сте броили, толкозъ сте учени. Колко хапки ви трѣбватъ, за да се наядете нормално безъ да преядете и втори пѫть да имате естествено желание да ядете. Единъ малъкъ въпросъ. Здравето на човѣка зависи отъ хапкитѣ. Ако изядешъ 20 хапки, ти ще се научишъ само да се карашъ съ хората. Ако изядешъ 13 хапки, ти ще бѫдешъ само подозрителенъ, кой каквото каже нѣма да вѣрвашъ, каквато работа захванешъ, нѣма да ти върви, въ тебе ще има подозрение. Ако изядешъ 15 хапки, ще си продавашъ наследството, ще си мѣнишъ мнението. Ако изядешъ 14 хапки, каквото направишъ, ще се развалятъ работитѣ. 16 хапки, ако изядешъ, ще станешъ ортакъ съ дявола. Какво означава ортакъ съ дявола? Ще употрѣбявашъ неговитѣ прийоми.

 

Влиза единъ на гости въ единъ домъ зимно време и трепери отъ студъ. Питатъ го: “Какъ си?” Казва: “Много добре съмъ.” Той трепери, но казва: “Много добре съмъ.” Като е много добре, тѣ го турили далечъ отъ огъня. После той казва: “Треперя, може ли да ми позволите да седна до огъня.” Не иска да каже, че има нужда отъ огънь, казва, че му е много добре, иска да мине за силенъ. Питамъ: когато ти е зле, казвашъ, че ти е добре и когато ти е добре, казвашъ, че ти е зле, тогава ти говоришъ ли истината? Сега въ какъвъ смисълъ трѣбва да говоримъ истината? Да говоришъ истината, значи да съграждашъ нѣщо. Ако не говоришъ тъй, както трѣбва, ти не може да съградишъ нищо въ себе си. Да говоришъ истината, значи да давашъ на нѣщата онзи смисълъ, който е туренъ. Ти въ азбуката, ако дадешъ друго съдържание на А-то, какъвъ смисълъ трѣбва да дадешъ на буквата А? Не въ статическо положение, но въ динамическо. Буквата А въ динамическо положение означава, че ти натоварвашъ единъ твой приятель или го обичашъ или го мразишъ - ти употрѣбявашъ буквата А. Щомъ го обичашъ, ти го натоварвашъ съ любовь, щомъ го мразишъ, ти го натоварвашъ съ омраза. И въ двата случая го натоварвашъ. Въ първия случай това, което си му далъ, има съдържание; въ втория случай - нѣма съдържание. Въ първия случай ти си турилъ злато да носи на гърба си, той ще се ползува. Въ втория случай пѣсъкъ носи, нищо нѣма да се ползува.

 

Казвате: “Азъ не ви обичамъ.” Какво натоварвате? Казвате: “Азъ не мога да обичамъ този човѣкъ.” Щомъ не може да го обичашъ, защо искашъ тебе да обичатъ. Искашъ да обичашъ, за да научишъ какъ да разпределяшъ благата, които Богъ е далъ. Защото докато хората не те обичатъ, ти не може да се научишъ да обичашъ и докато ти не обичашъ и тѣ не могатъ да те обичатъ. Следователно другитѣ трѣбва да те обичатъ, за да се научишъ ти да обичашъ и ти трѣбва да обичашъ, за да се научатъ другитѣ да те обичатъ. Ние като се обичаме единъ другъ, ние се учимъ. Най-първо Богъ ни обича, за да ни научи какъ да се обичаме. Ние трѣбва да обичаме Бога, за да се научимъ, какъ да обичаме. Та сега вие казвате: “Азъ обичамъ еди кого си.” Питамъ: може ли да не обичашъ себе си? Понѣкой пѫть човѣкъ може да се не обича. Щомъ той дойде да се не обича, той се самоубива. Всичкитѣ самоубийства се дължатъ, че човѣкъ е престаналъ да обича себе си.

 

Сега ние идваме до въпроса: обичьта има ли крайни предѣли? Тя не е безгранична, както мислите, въ своитѣ проявления. Казвате: “Безгранично да обичашъ.” Любовьта е гранична. Ако ти наливашъ въ едно шише, което събира 5 килограма колко вода може да събере? Щомъ се напълни шишето и ти наливашъ, тази вода ще влѣзе ли вѫтре? Ако обичашъ единъ човѣкъ повече, отколкото той може да вмѣсти, другата любовь се излива и ще образува каль. Водата, която се излива навънъ, ще образува каль около тебе. Често, когато вие обичате единъ човѣкъ повече отколкото трѣбва, вие образувате каль около него и около себе си и си създавате неприятности въ живота. Това не го знаете още. Питамъ сега: какви сѫ побужденията ви вие да обичате нѣкого повече? Много естествено, користолюбие се крие тамъ. Когато ида при единъ богатъ човѣкъ и започна да го хваля, казвамъ, че баща му е благороденъ човѣкъ, то е обичь. Каква е цельта? Да отпусне нѣкой кредитъ, да се отвори сърцето му, да даде повече. Когато онзи каменарь отиде при единъ камъкъ, съ чука си започне да удря на камъка, какво означава удрянето? И той го хвали. Удари го веднъжъ, дважъ, сто пѫти като го удари, то е похвала, съ чука говори на камъка. Камъкътъ, като разбере, че го обича каменарьтъ, даде едно камъче. Той гледа, гледа и пакъ започне да го хвали, да му говори. Отчука друго парче, пакъ го вземе и онзи каменарь не е задоволенъ. Най-после, като го хвали, хвали усѣти, че рѫката го боли. Казва: “Стига вече туй хвалене на този камъкъ, заболѣ ни глава да слушаме похвалитѣ на този камъкъ.”

 

Сега понѣкой пѫть и вие идете при нѣкой човѣкъ да му се карате. То сѫ похвали. Започвашъ да казвашъ: “Ти си неразуменъ, ти си скържавъ.” То сѫ все човѣшки дарби. Защото, като кажешъ “неразуменъ”, тури запетая: “не, разуменъ си”. Казвашъ: “Много си лошъ.” Извадете “л”-то, какво остава - “ошъ”. Какво означава? Казвате: “Ти си много нечистъ.” Турете запетая - “не, чистъ” става. Какво разбирате: “нечистъ човѣкъ”? Българитѣ много се гнусятъ отъ нечистъ човѣкъ. Запримѣръ, ако видите червеи въ сиренето, вие го считате за крайно нечисто. Въ Швейцария иматъ известни кашкавали, които иматъ червеи и съ червейчетата ги ядатъ, считатъ го за чисто. Какво е понятието за чистота. Кашкавалъ, въ който има благородни животни, считатъ го за чистъ. Българинътъ го счита за нечистъ. Единъ червей да види, изхвърля този кашкавалъ.

 

Питамъ: една погрѣшка не е ли единъ червей? Българинътъ, като види една погрѣшка, казва: “Много лошъ човѣкъ”. Въ Швейцария, като го видятъ, казватъ: “Много добро” и го нагълтатъ, кашкавала. Българинътъ го изхвърля навънъ, а швейцарецътъ го нагълтва. Два метода имате. Кой методъ е по-добъръ? Българинътъ казва: “Азъ пращамъ този червей навънъ да живее, давамъ му свобода.” Швейцарецътъ казва: “Ти много си се измѫчилъ въ свѣта, да те туря вѫтре въ себе си, у менъ ще живѣешъ добре.” Питамъ: отвънъ ли трѣбва да държимъ хората или отвѫтре? Оставямъ на васъ да разрешите въпроса. Ако червеятъ е сиромахъ, вие ще го изхвърлите навънъ, ако е богатъ, ще го турите вѫтре. Вие обичате нѣкого, защо? Често обичате го защото е ученъ или защото е силенъ, или защото е богатъ, има нѣкои качества. Хубаво, не е лошо това. Но мѣрката за любовьта каква трѣбва да бѫде?

 

Сега да дойдемъ до червеитѣ на кашкавала, че швейцарцитѣ ги турятъ вѫтре, българитѣ ги турятъ отвънъ. Представете си, че червеятъ представя едно житено зърно въ хамбаря, ако държишъ житеното зърно въ хамбаря или ако вземешъ туй житено зърно и го туришъ на нивата, кажешъ: “Върви си отъ хамбаря, не трѣбва да седишъ.” Какво е предназначението. Значи въ единъ случай, когато туримъ житото въ хамбаря или когато сме го посѣли на нивата, понеже за идната година трѣбва да се сѣе, трѣбва да се извади отъ хамбаря да се хвърли, да се посѣе. Българинътъ обича да сѣе, швейцарецътъ обича да събира. Българинътъ мисли за идната година, той го нѣма въ съзнанието. Той го хвърля и го счита за нищо. Швейцарецътъ мисли, че туй, което е хвърлено, изгубило смисъла. Идната година туй, което е хвърлено израства и дава единъ стръкъ 60-70 зрънца. Онзи, който дошълъ да види туй житено зърно посѣто, намира неговия вѫтрешенъ смисълъ.

 

Рекохъ, понѣкой пѫть срѣщате единъ човѣкъ, който като житеното зърно хвърляте въ земята, не разбирате какво може да се прояви за бѫдеще. Този, когото вие сте считали за нищо, после вие намѣрите съдържание въ него. Да кажемъ, дойде една скръбь въ васъ. Вие сте недоволни отъ скръбьта. Защо сте недоволни отъ скръбьта? Да допуснемъ единъ човѣкъ умрѣлъ, изгубва ли се този човѣкъ? Не, отишълъ при Бога.

 

На васъ всѣки може да ви създаде изкуствени страдания, колкото искате. Представете си единъ учителъ на васъ ви тури една бележка 6, вие се зарадвате. После, следъ време той поправи тази бележка, намали я на 2. Най-първо се радвате, като видите, че бележката е две, става ви мѫчно. То е негова работа, защо вие ще се безпокоите, шесть показва, че семето е посѣто въ земята, започва да расте и плодъ ще даде идната година. 2-те показва впрегнатъ волъ, не виждате какъвъ ще бѫде резултатътъ. 2-тѣ показва, че не израсналъ хомота на врата, но трѣбва да теглите каруцата, не виждате никакъвъ резултатъ. Вие ще пренасяте житото като волъ, васъ ще ви пратятъ въ гората да пасете. Ни най-малко нѣма да ви дадатъ отъ житото, което сте носили. Прави сѫ ученицитѣ като имъ турятъ 2 да плачатъ. Да кажемъ, ако ти турятъ като войникъ пушка да се упражнявашъ - дигашъ, слагашъ на рамото. Целия день нагоре надолу, после туришъ въ кѫщи. Какво ще придобиешъ отъ дигането и слагането на единицата? Тази единица показва, че трѣбва да знаешъ какъ да давашъ и отдалече да стреляшъ съ пушката си. Рекохъ, на единъ философъ трѣбва да му туришъ единица и той отъ тази единица да изкара нѣщо. На единъ обикновенъ човѣкъ ще му туришъ шесть. Или другояче да обясня. На единъ обикновенъ човѣкъ, който не разбира живота, дай му една нива да сѣе жито. На единъ мѫдрецъ дай му едно перо въ рѫката да пише нѣщо. Какъ така, не е ли на мѣсто? На земледѣлеца нивата, на мѫдреца перото. Погрѣшката е тамъ, че ние даваме на обикновения човѣкъ единицата, когато той не знае какво да прави съ нея. На обикновения човѣкъ - нивата, въ която да сѣе жито, а на мѫдреца - златното перо, съ което да пише хубави нѣща. Вие имате по една единица. Вашиятъ езикъ е единица, която седи въ устата ви.

 

Та рекохъ, ако искате да бѫдете умни хора, ще знаете, какъ да помръдвате езика. Нѣкои хора сѫ много търпеливи. Гледамъ, като седятъ, езикътъ имъ мърда. Седи той съ затворена уста, но езикътъ мърда вѫтре. Езикътъ казва нѣщо. Ясенъ е този законъ. Като мърдашъ езика си неразумно, създавашъ най-голямото нещастие въ живота. Но ти си държишъ устата отворена, а мърдашъ езика си вѫтре и казватъ: “Той не говори.” Какъ не говори, той мърда езика си вѫтре. Пъкъ нѣкой го показва отвънъ. Отвори устата си, каквото направи, всичко излиза навънъ. Питамъ: ако съ перо напишешъ “любовь”, какъвъ ще бѫде смисълътъ на написаното. Ако съ туй перо напишешъ “омраза, злоба, отмъщение”? Или пишешъ съ перото “любовь, милосърдие, кротость, въздържание, миръ”? Представете си, че идете въ оня свѣтъ, какъ ще ви сѫдятъ. Вие показвате какво сте писали съ езика си на цели тефтери. Казвате: “Господи, ние живѣемъ на земята.” Той ще отвори книгата на живота, ще види какво сте писали. Въ тази книга е написано всичко, каквото сте говорили. Ще вземе нѣкой ангелъ, ще започне да чете тази книга и ти ще започнешъ да се мѫчишъ отъ тѣзи думи, които си написалъ. Ще станешъ толкозъ чувствителенъ, че ти ще пожелаешъ от оня свѣтъ да те пратятъ на земята да изправишъ всичкитѣ погрѣшки. Такова съчинение не се пише. Тогава ще се върнешъ на земята да поправишъ тезата. Васъ ще ви представятъ всичкитѣ ви мисли. Като ви гледамъ, вие мислите, че лесно се влиза въ невидимия свѣтъ. Лесно се влиза като гостъ. Въ оня свѣтъ три деня като седишъ, ще ви приематъ, но следъ третия день ще седишъ ли повече, ще ви намѣрятъ работа. Тогава каква ще бѫде работата. Следъ третия день пакъ ще ви пратятъ на земята да се въплотите и тукъ да работите наново.

 

Сега нѣкои казвате: “Да видимъ Христа.” Хубаво е да видите Христа. Ако ти видишъ единъ свой приятель и той носи всичкитѣ писма и лоши работи казани за него, какво ще бѫде вашето положение съ него? Вие колко пѫти сте се съмнявали въ Бога, въ Христа, Той да не е лъгалъ, да не казалъ нѣщо, което не е вѣрно, да не би [да] сте се заблудили като сте приели Неговото учение? Единъ менъ ми се оплаква, казва: “Откакъ приехъ учението ти, не можахъ да се освободя. Откакъ започнахъ да чета библията, бѣлъ день не видѣхъ.” Азъ, като проповѣдвамъ за любовьта, той нищо не разбира. Казва: “Откакъ започна да проповѣдвашъ за любовьта, не живѣя добре. Едно време живѣехъ добре. Сега съвсемъ не живѣя добре.” Не знаете какво нѣщо е любовьта. Дойде нѣкой, наговори ви всичко. Защо да не кажешъ: “Колко хубаво говоришъ, повтори още веднъжъ сладкитѣ думи, пъкъ си замини.” Ако той ти говорѣше на френски езикъ и ти не разбирашъ френски, ти щѣше ли да се обидишъ? Ако той те обиждаше на английски, ти пакъ нѣмаше да се обидишъ. Ще кажешъ: “Колко хубаво говори френски, но нали главата ми не разбира.” Тогава идемъ до едно положение: никога не допущайте една отрицателна мисъль нито въ ума си, нито въ сърдцето си, нито въ душата си, нито въ духа си за Бога. Щомъ я видишъ, щомъ я почувствувашъ - навънъ. Най-лошото, което може да ти се случи, кажи: “Не го разбирамъ това нѣщо.” Спасението е невежеството. По-добре човѣкъ да е невежа при лошитѣ работи, а ученъ при добритѣ работи, отколкото да е невежа при добритѣ работи и ученъ при лошитѣ работи, при злото. Нѣкой пѫть си невежа при доброто, а си ученъ при злото. Може да си ученъ при доброто и невежа при злото.

 

Въ тази 14-та глава Христосъ казва: “Да се не смущава сърцето ви, вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте.” Вѣрвайте, че онова, което Богъ е създалъ, то е за ваше добро. Вѣрвайте въ мене, че азъ съмъ дошълъ да ви покажа истинския пѫть, по който може да намѣрите живота. Вѣрвайте, че всичко, което Богъ е създалъ, е за ваше добро и вѣрвайте, че азъ съмъ дошълъ да ви покажа пѫтя, по който може да намѣрите истинския животъ. Рекохъ, тази вѣра, която издържа при най-голѣмитѣ мѫчнотии, тя е вѣра. Една вѣра, която не издържа при мѫчнотиитѣ, е слаба. Онзи конецъ е силенъ, здравъ, който при най-голѣмитѣ тежести не се кѫса. При това трѣбва да дадемъ единъ примѣръ на себе си, на всички ония сѫщества, души, които живѣятъ въ насъ. Толкозъ милиарди сѫщества, души живѣятъ въ васъ и очакватъ да имъ дадете единъ примѣръ на живота.

 

Когато човѣкъ не знае какъ да яде, той създава мѫчнотии въ стомаха, раждатъ се болеститѣ. Когато не знае какъ да диша, той създава болести въ дробоветѣ. Когато не знае, какъ да мисли, той си създава болести. Следователно здравословното състояние на човѣка зависи отъ яденето. Като ядешъ, да ти е приятно, че ядешъ. Да знаешъ колко хапки да изядешъ. Или 12 хапки или 21, ни повече, ни по-малко. Питамъ: ако изядешъ 12 хапки или 21 хапки, каква е разликата? 21 хапки изядатъ децата, 12 хапки изядатъ юнацитѣ - голѣми парчета, но тѣ сѫ равносилни. Или когато ядешъ, ти ядешъ да придобиешъ животъ. Ти трѣбва да се нахранишъ, да започнешъ да мислишъ, то е правилното състояние. Две състояния въ дадения случай има: Ядешъ да възприемешъ живота и този животъ да го проявишъ навънъ. Ако въ яденето нѣма този процесъ, яденето нѣма смисълъ. Тази енергия, която влиза презъ храната, не отива на своето мѣсто. Така произтичатъ всичкитѣ неестествени състояния, болезнени състояния, които съвременното човѣчество има. Нѣкой казва: “Азъ малко ямъ.” Другъ казва: “Азъ много ямъ.” Ако малко ядешъ и не мислишъ, нѣма да се ползувашъ, ако много ядешъ и не мислишъ, пакъ нѣма да се ползувашъ. Разумность трѣбва, като ядешъ да възприемашъ благата, които Богъ далъ. И отъ излишното благо, което приемашъ да дадешъ. Като се наядешъ, да изпратишъ своята мисъль. Ако си близо до тѣзи сѫщества, като се наядешъ, каквото ти остане да дадешъ на тѣхъ. Ако си далече, ще изпратишъ своята мисъль.

 

На съвременния свѣтъ трѣбва да даваме. Ние имаме пѣсень: “Давай, давай, всичко давай”. -“Какво ще остане заради мене?” -Заради тебе ще остане твоятъ собственъ животъ. Ти тогава ще образувашъ една връзка между Бога и себе си. Казано е: Божествениятъ животъ е близо. Ако не давашъ, ти ще прекѫснешъ връзката. Ти не давашъ и Господь нѣма да ти даде.

 

Та рекохъ сега, да се не смущава сърцето ви! Вѣрвайте! Смущението се премахва само съ вѣрата. Нѣкои четатъ: “Да се не смущава сърцето ви. Вѣрвайте въ Бога е въ мене.” Христосъ показа цѣра: “Вѣрвайте въ Бога и въ мене вѣрвайте.” По този начинъ смущението ще премахнемъ. Вѣрвайте, че Богъ е създалъ всичко за добро. Ще вѣрвашъ, че Този, Който дошълъ отъ Бога, е дошълъ да ти покаже истинския пѫть, по който може да идешъ при Този, Когото търсишъ въ свѣта. То е естественото да вѣрваме въ Бога и да намѣримъ пѫтя, по който може да идемъ при Отца. А Отца, Той ще ни покаже. Христосъ казва: “Никой не може да дойде при мене, ако Отецъ не го е привлѣкълъ. И никой не може да иде при Отца, ако азъ не му покажа пѫтя.”

 

Защо се смущаваме въ свѣта? Ние се смущаваме, защото вѣрата ни въ Бога е слаба, защото вѣрата ни въ Христа е слаба. Сега засилете вашата вѣра. Днешниятъ день има ли облаци нѣкѫде? Какво ви препятствува днесъ да вѣрвате? Може ли днесъ да се съмнявате въ слънцето? Виждате пече, всичко ви дава. Вие казвате: “Утре какво ли ще бѫде?” Вие веднага мислите за утрешния день, той не влиза въ програмата на днешния день. Днешниятъ день е цельта на живота. Ако вие имате вѣра, щомъ дойдатъ облаци надъ васъ, показва, че вие сте слѣзли много надолу. Ако имате вѣра, вие ще се качите надъ облацитѣ и пакъ ще бѫде ясно. Мѫчнотиитѣ сѫ облаци, които сѫ дошли въ вашия животъ. Ако имате вѣра, ще бѫдете надъ облацитѣ. Съ аеропланъ нѣкои сѫ надъ 2,3,4,5,6 хиляди метра надъ облацитѣ. Качатъ се надъ облацитѣ, небето е ясно. Съ вѣра ние ще се качимъ надъ мѫчнотиитѣ, които сѫществуватъ въ живота.

 

Желая ви съ вашия умъ и съ вашето сърце да се качите надъ облацитѣ отгоре, които засѣнчватъ вашето сърце.

 

Вѣра въ живота, вѣра въ свѣтлината, вѣра въ свободата.

 

Отче нашъ

 

Беседа държана на 21 юлий 1939г.

петъкъ, Молитвениятъ връхъ на Езерата

5 ч.с.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

И въ Мене

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×