Jump to content
Ани

1939_07_19 Четири основни правила на хигиената / Основни правила на хигиената

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

ЧЕТИРИ ОСНОВНИ ПРАВИЛА НА ХИГИЕНАТА

 

Небето прошарено съ облаци,

времето хладно, вѣтъръ.

Молитвениятъ връхъ при Рилскитѣ езера.

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

 

Ще ви прочета 5 глава отъ посланието къмъ Галатянитѣ. Отъ нея ще видите каква идея сѫ имали първитѣ последователи на християнството. (Прочетоха се отъ 1-3 стихъ.) [“Стойте прочее постоянни въ свободата съ която ни Христосъ освободи, и не се подлагайте пакъ подъ иго на рабство. Ето, азъ Павелъ ви казвамъ че ако се обрѣзвате Христосъ нѣма да ви ползува нищо. А пъкъ свидѣтелствувамъ на всѣкиго человѣка който се обрѣзва че е длъженъ да изпълни всичкия законъ.”] Обрѣзването е единъ старъ законъ. Лозата се обрѣзва, за да даде повече грозде. Българинътъ знае, че има обрѣзани и необрѣзани пръчки. Има единъ външенъ законъ, всѣки иска да бѫде богатъ, хубаво облеченъ, изправенъ предъ хората. Тая е външната страна.

 

(Стихове 4-5.) [“Вие които се оправдавате чрѣзъ закона отстранихте се отъ Христа: отпаднахте отъ благодатьта. Защото ние чрѣзъ Духа ожидаме надеждата на оправданието отъ вѣра.”] Въ тѣзи стихове се говори за оправдаването и освобождаването.

 

(Стихове 6-10.) [“Защото въ Христа Исуса нито обрѣзването има нѣкаква сила нито необрѣзването, но вѣра която дѣйствува съ любовь. Вие вървѣхте добрѣ: кой ви възбрани да се не покорявате на истината? Това прѣдумване не е отъ оногозъ който ви е призвалъ. Малко квасъ всето тѣсто заквасва. Азъ съмъ увѣренъ за васъ въ Господа че нѣма да помислите нищо друго; а който ви смущава, той ще подпадне подъ наказание, кой билъ да билъ.”] Въ всѣко общество има хора, които се смущаватъ. Смущаватъ се тия, които се занимаватъ само съ личния животъ, съ себе си. Такива навсѣкѫде ги има. И въ свѣта ги има и въ религията ги има. Всѣки, който се занимава само съ себе си, той и себе си смущава и другитѣ смущава. Защото човѣкъ е дошелъ на земята не да служи на себе си, а на Бога. И ще остави той Богъ да оправи работитѣ. И да не се меси въ Божиитѣ работи.

 

(Стихове 11-13.) [“И азъ, братие, ако ще проповѣдвамъ обрѣзване, защо още да ме гонятъ? Тогазъ би се махнала съблазъньта на кръста. Дано се отсѣчеха тѣзи които ви развращаватъ. Защото вие, братие, на свобода бѣхте призвани; само не употрѣбявайте свободата за причина на плътьта, но съ любовь единъ другъ си слугувайте.”] Слугуването безъ любовь нѣма никакви последствия.

 

(Стихове 14-18.) [“Защото всичкиятъ законъ въ една рѣчь се изпълнява, сирѣчь, въ тази: Да възлюбишъ ближнаго твоего както самаго себе си. Ако ли се хапете единъ другъ и се ядете, пазете се да не би единъ другъ да се изтрѣбите. Прочее казвамъ: Ходете по Духу и нѣма да извършвате похотитѣ на плътьта. Защото плътьта похотствува противното на Духа, а Духътъ противното на плътьта; а тѣ се противятъ едно на друго, така щото да не правите това което искате. Но ако се водите отъ Духа не сте подъ законъ.”] Въ тѣзи стихове се говори за прѣлюбодѣянието. Прѣлюбодѣяние въ широкъ смисълъ значи следното: щомъ ти обичашъ хората повече отъ колкото Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Щомъ обичашъ храната и облеклото повече отъ Бога, ти прѣлюбодѣйствувашъ. Въ много широкъ смисълъ ще вземете това.

 

(Стихъ 19.) [“И дѣлата на плътьта сѫ явни: тѣ сѫ прѣлюбодѣяние, блудъ, нечистота, похотливость,”] Идолослужение значи следното: идолослужение е, когато човѣкъ служи на това, което не е реално.

 

(Стихъ 20.) [“идолослужение, чародѣйство, вражди, разпри, ревнования, sрости, крамоли, раздори, ереси,”] Плътьта едно време я разпѫваха, а сега я възпитаватъ. Едно време учителитѣ възпитаваха ученицитѣ съ фалага, т.е. ще турятъ двата крака на ученика между две дървета и учительтъ съ тоягата ще налага. После наказанието ставало по другъ начинъ: ще турятъ ученика на гърба на другъ ученикъ и ще го удрятъ съ тояга по задницата, за да стане ученъ човѣкъ. Следъ това учительтъ започвалъ да удря по една плесница отъ едната и другата страна на ученика. Туря ги на колѣни. Сега имъ намаляватъ бележкитѣ, за да постигнатъ своята възпитателна цель.

 

(Стихове отъ 21 до края.) [“зависти, убийства, пиянства, кощунства и подобнитѣ на тѣхъ; за които ви прѣдсказвамъ, както и прѣдрекохъ, че които правятъ таквизъ работи нѣма да наслѣдятъ царството Божие. А плодътъ на Духа е любовь, радость, миръ, дълготърпѣние, благость, милосердие, вѣра, кротость, въздържание: противъ таквизъ нѣма законъ. А които сѫ Христови разпели сѫ плътьта наедно съ страститѣ и похотитѣ й. Ако Духомъ живѣемъ, Духомъ и да ходимъ. Да не биваме тщеславни та да се раздразняваме единъ другъ и единъ другъ да си завиждаме.”] Сега азъ искамъ, като ви говоря, да се освободите отъ личния елементъ. Защото всѣкога, когато се говори, всѣки взема нѣщата върху себе си.

 

Ако една млада булка се облече съ булчинската си рокля и отиде да готви, мислите ли, че нейната рокля ще остане чиста. Нѣма. Сега трѣбва ли да отива тя съ булската си рокля да готви. Не е лошо да готви съ булската си рокля, но тогазъ не трѣбва да отива въ обикновената кухня, а трѣбва да отиде въ градината, да събере плодове, да ги измие съ вода и да ги поднесе. Или да вземе грухано жито, да го тури въ чиния и да го даде на своя възлюбенъ. А пъкъ щомъ трѣбва да готви въ кухнята, тя трѣбва да съблече булчинитѣ дрехи. Това е само едно изяснение. Ако носишъ постоянно булскитѣ си дрехи, ти ще влезешъ въ стълкновение съ всичкитѣ хора. Ако тази млада булка отиде съ тѣзи дрехи при работнитѣ хора, то тѣ съ своитѣ пипания ще развалятъ дрехитѣ и тя ще се скара съ всички хора. Тя ще каже: “Не знаете ли, че това е булската ми рокля, защо я пипате?” Уменъ ли е сега този нейнъ въпросъ? Не е уменъ. Това е тщеславие въ даденъ случай отъ нейна страна. А пъкъ ако отива тя между другитѣ булки, които се облекли съ булски дрехи, тогазъ тя има право да се облече съ булски дрехи, а не съ работнически. Тогава тя не трѣбва да облече работнитѣ дрехи. Ходй съ чисти дрехи между чиститѣ, а пъкъ когато ходишъ между нечиститѣ, ходй с нечисти дрехи. Това е външно, практическо правило. Вземете тѣзи, които се занимаватъ съ бояджийство. Винаги тѣ обличатъ при работата най-шарени и попрости. Нѣкой пѫть ги викаме въ кѫщи. Тогава тѣ нѣма да боядисватъ съ хубавитѣ дрехи, които носятъ обикновено. Гледамъ нѣкой пѫть хората се спиратъ върху бояджийскитѣ дрехи. Тѣ нищо не значатъ. Това сѫ работни дрехи.

 

Живота на човѣка не седи въ една външна обстановка. Сега погрѣшката седи въ следното: децата нѣкой пѫть правятъ погрѣшка при писане на буквитѣ. Погрѣшката може да седи въ това, че ученикътъ [не] е направилъ буквата толкозъ голѣма, колкото трѣбва. Учительтъ турилъ една норма, колко голѣма трѣбва да бѫде буквата. И ако човѣкъ направи погрѣшка, учительтъ казва: “Не е право това нѣщо.” Оставете детето да пише буквитѣ голѣми, колкото иска. И следъ време, когато детето се научи да пише хубаво, то после само ще си намери своитѣ правила. Най-първо не ще може да ги пише правилно, както сѫ на дъската, все ще ги изкриви.

 

Сега тѣзи сравнения трѣбва да ги турите въ действие. Нѣкой пѫть вий се занимавате единъ съ други. Вий не се познавате. Вий считате, че нѣкои сѫ добри, а нѣкои лоши. По какво се различаватъ лошитѣ хора и по какво добритѣ? Всѣки човѣкъ, който е силенъ, хората го считатъ за лошъ човѣкъ, а който е мекъ, считатъ го за добъръ човѣкъ. Питамъ сега: кальта добра ли е? Прахътъ добъръ ли е? Вий казвате, че кальта е лоша, понеже окалва. Прахътъ не ви каля, а той добъръ ли е? Вий казвате за нѣкого, че той е доленъ човѣкъ. Прахътъ не е доленъ, той е горенъ надъ главата ви, а пъкъ той влиза въ дробоветѣ ви и ги заразява. Значи сравнението не е на мѣсто.

 

Лошъ, доленъ човѣкъ е онзи, който не знае какъ да употрѣбява Божията любовь, а пъкъ добъръ човѣкъ е онзи, който знае какъ да употрѣбява Божията любовь. Лошиятъ човѣкъ, не че е лошъ, но не е ученъ човѣкъ, не знае какъ да използува свѣтлината, която Богъ му е далъ. Нѣкой пѫть нали болѣдувате и ходите при лѣкарь. Той ще каже, че си малокръвенъ. Въ какво седи малокръвието? Единъ лѣкарь ще опредѣли, че червенитѣ кръвни телца сѫ се намалили, а пъкъ бѣлитѣ сѫ се увеличили. И тогава той ще ви препорѫча нѣкои храни, за да се увеличатъ червенитѣ телца. Но това е много повърхностно опредѣление. Здравето не зависи отъ червенитѣ кръвни телца. Снощи държахъ една лекция безъ да искамъ. Дадохъ диагноза кой е здравъ човѣкъ. Направихъ опитъ на нѣкои братя и сестри, за да имъ покажа кой е здравъ и кой не е. Които бѣха тамъ, тѣ знаятъ, а пъкъ които не бѣха, тѣ нѣматъ идея за това. Но сега нѣма да давамъ обяснения. Онѣзи, на които казахъ, тѣ видѣха кой е здравъ, но не видѣха кой е боленъ, не видѣха по какво се познава болния, понеже всички присѫтствующи тамъ бѣха здрави. Показахъ имъ на свѣтлината кой е естествения цвѣтъ на кожата.

 

Ний сме тукъ при една обстановка благоприятна и извѣстни идеи само тукъ можемъ да ги възприемемъ, при този, чистия въздухъ. Въ единъ класъ вий никога не можете да възприемете тия идеи, които тука можете да възприемете. Въ класа ще възприемете други идеи, други мисли, други чувства. Тамъ друга материя ще влезе въ васъ, а тукъ - друга, защото материята се отличава по това, че тя има безбройни качества въ себе си. Не е проста работа материята. Материята има безброй степени - по-груби и по-фини степени. Въ едно религиозно общество трѣбва да знаятъ какъ да доставятъ тая фина материя. Вие знаете, че когато имате една хубава дреха, като я облечете, колко е приятно на тѣлото. А пъкъ когато имате дреха отъ козина, тя не е така приятна. Свѣтиитѣ сѫ носили дрехи отъ козина. Това е външенъ методъ. Тѣ сѫ употребявали дреха отъ козина, за да мушка тя тѣлото, та мисъльта да бѫде винаги отправена къмъ Бога.

 

Ний сега често повтаряме, че трѣбва да обичаме Бога. Но тѣзи думи сѫ все още нѣщо външно. Това е аналогично на дрехата отъ козина. Не повтаряйте на другитѣ, че трѣбва да обичатъ Бога. Вие, като влезете въ кѫщата на нѣкого, не трѣбва да казвате, че въ кѫщата трѣбва да има топлина, че трѣбва да има печка. Но ти си носи една електрическа печка и си приказвай съ хората и следъ половинъ часъ да се стопли кѫщата. И да кажатъ хората: “Тукъ стана по-топло. Преди да изгрѣе слънцето бѣше малко прохладно и дойде едно възвишено сѫщество и ни стопли насъ всичкитѣ.” Ний казваме: “Где е Господь?” - Господь дойде съ свѣтлината, влезе въ ума ви и мисъльта почна да работи. Съ топлината влезе въ сърцата ви и съ силата си въ волята ви. И ние почваме да мислимъ и да чувствуваме.

 

Ний искаме да си представимъ какъвъ е Господь. Той е най-красивото сѫщество, което можете да си представите. Човѣкъ, за да може да го види, той най-напредъ трѣбва да си приучи очитѣ, като гледа хората и други предмети. И като види най-красивото сѫщество той може да си представи до известна степень какъвъ е Богъ. Красотата е свързана съ истината. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича истината. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича мѫдростьта. Човѣкъ никога не може да бѫде красивъ, ако не обича любовьта. За да бѫдешъ красивъ трѣбва да обичашъ любовьта. Любовьта е най-красивия достѫпенъ образъ, който можемъ да видимъ. И когато го видимъ, животътъ се осмисля. Ученитѣ хора го наричатъ идеалъ, смисълъ на живота, цѣль. Всичко това, което хората вършатъ в свѣта, го вършатъ само за любовьта. И втората красота, това е мѫдростьта. Следъ любовьта ще дойде да придобиешъ красотата на мѫдростьта. Красивиятъ човѣкъ е приятенъ и достѫпенъ. Той е достѫпенъ на всички. Той не презира никого. Азъ не говоря за красотата на свѣта, но за онази красота на душата. Красивиятъ човѣкъ, като погледне, на всички се радва и на всички изпраща свѣтлина. Слънцето е красиво. И ако то не праща своята свѣтлина, нѣма да го виждашъ. Красивиятъ човѣкъ знае где стои красотата. Красотата въ любовьта седи въ топлината. Ако ти нѣмашъ онази истинска топлина на живота, ти не можешъ да бѫдешъ красивъ. Топлината е, което дава онова хубавото разположение на човѣка. Когато си поставенъ и при най-неблагоприятнитѣ условия, топлината ще ти даде разположение. И тази топлина е истинско богатство въ свѣта, истинска сила. Съ нея навсѣкѫде можешъ да си отворишъ пѫтя. Нали нѣкой пѫть хората се учатъ, искатъ да си отворятъ пѫть. Ти безъ топлина, безъ добри чувства и безъ любовьта ще имашъ пѫтя си навсѣкѫде затворенъ. Защото хората могатъ да те обичатъ, когато ти носишъ Божественото благо и свободно го раздавашъ. Щомъ си скържевъ на това благо и тукъ не могатъ да те обичатъ и на Небето не могатъ да те обичатъ.

 

Единъ ангелъ раздава свободно благата. Тѣзи ангели, които свободно раздаваха благата, Божиитѣ блага, сѫ свѣтли духове, а онези, които не раздаваха свободно тия блага, сѫ тѫмнитѣ, падналитѣ духове. И между хората е това раздѣление. Докато вие свободно раздавате благата, вий сте [на] правилния пѫть, не се плашете. Вий мислите, че като раздавате, ще осиромашеете. Който раздава Божиитѣ блага, никога не осиромашава. Мислите ли, че онзи чучуръ, който раздава водата на чистото езеро, ще осиромашее. Ако не раздава, то хората ще изоставятъ тази чешма и ще поставятъ чучуръ на друго мѣсто и тогазъ този чучуръ, който не раздава, ще осиромашее. Ако вий спирате едно Божествено благо, то това благо ще отиде на друго мѣсто. И онзи, който раздава свободно Божието благо, Богъ му дава въ изобилие. А ако спира Божието благо, тогава се спира и Божието благо къмъ него. И тогава се ражда противоречие. Всички противоречия въ васъ се явяватъ тогава. Не спирайте Божиите блага, вий сте отговорни. Ако нарушавате това правило, то се дължи на миналитѣ поколения и на миналитѣ ваши сѫществувания. Каквито сте били въ миналото, такива сте и сега.

 

Въ миналото сте имали много възгледи за живота. Вий сте били въ положението на малки, били сте въ положението на господарь, на слуга, на баща, на майка, на братъ, на сестра. Бащата дава, майката обработва. Бащата никога нѣма да обработва нѣщата. Майката ще ги обработи. Майката е проводникъ на благата, които бащата дава. А пъкъ децата ще възприематъ, ще приложатъ. Сега, като бащи, вий не сте давали свободно, като майки, свободно не сте обработвали и като деца, свободно не сте приемали и тогазъ се ражда противоречие.

 

Та, когато Богь ни дава едно благо, ние трѣбва да го възприемемъ свободно. Вие искате Богъ да ви възлюби. Следъ като ви възлюби Богъ, вий какво трѣбва да правите. Да допуснемъ, че влезете въ едно училище и искате учительтъ да ви обича. Учительтъ ви обикне, но той иска вий да се учите, да бѫдете единъ отъ първитѣ ученици. Нѣкой искатъ да бѫдатъ отъ първитѣ ученици и да ги обичатъ учителитѣ, безъ тѣ да учатъ, това е невъзможно. Учительтъ ще каже: “Много съжалявамъ, но не учите.” А пъкъ нѣкой способенъ ученикъ, макаръ и лошъ, като учи, обича го учительтъ. Та, способнитѣ ученици, макаръ и малко лоши, учительтъ ги обича. Ученикъ, който не учи, не е добъръ. Той може да има отлично поведение. Но какво ти струва, ако ученикътъ свърши съ поведение 6, а по учебнитѣ предмети съ двойка. Той има отлично поведение, мораленъ е, никога не се е скаралъ съ нѣкого, лоша дума не е казалъ, а пъкъ двойки. Че той предизвиква учительтъ си да говори най-лошитѣ работи. Ученикъ, който предизвиква учительтъ си да се разсърди, той не е добъръ ученикъ.

 

Вие казвате: “Богъ е благъ.” Какво нѣщо е “благъ”? Вие разбирате ли какво нѣщо е “благъ”? Мислите ли, че единъ учитель, който ви хваща за ухото и ви го потегли, че той е лошъ? Мислите ли, че единъ учитель, който ви лишилъ отъ ядене, е лошъ? Мислите ли, че лѣкарьтъ, който ви казва, че нѣма да ядешъ отъ това или онова, че е лошъ. Въ дадения случай това е необходимо, нѣма да ядешъ. А когато си здравъ и ти забраняватъ да ядешъ, тогазъ е друго. Здравиятъ ще яде, но нѣма да преяжда, а пъкъ болниятъ много малко ще яде. Като дойде болниятъ, ще му се каже: “Твърдъ хлѣбъ нѣма да ядешъ, ще ядешъ много малко, а въздухъ ще гълташъ много, колкото искашъ.” На нѣкого ще кажешъ: “Ще гълташъ топлина, съ топлина ще се хранишъ.” А пъкъ на другъ ще кажешъ: “Съ свѣтлина ще се хранишъ.”

 

Съ свѣтлина и топлина трѣбва да се храни човѣкъ. Найпърво иде свѣтлината, после топлината, после иде въздухътъ и после иде грубата храна, която е за тѣлото. Въздухътъ е за етерния двойникъ на човѣка и за неговото астрално тѣло. Съ въздуха, който ние дишаме, се образува духовно тѣло. А пъкъ щомъ дойдемъ до топлината, тя е сѫщностьта. Това е когато почнемъ да се хранимъ съ добри чувства. Това значи да се хранимъ съ топлина. Ний вече влизаме въ Духовния и Божественъ свѣтъ и само като влеземъ въ тѣхъ, можемъ да разберемъ онова, което Богъ е казалъ.

 

Сега въ васъ може да се породи една мисъль, нѣкой казва: “Колко сме ние невежи!” Срѣщали ли сте вие ученъ човѣкъ, който да се храни добре съ топлина, съ свѣтлина, съ въздухъ и съ твърда храна, да ги употрѣбява съразмѣрно? Когато човѣкъ се храни добре съ свѣтлината, отличенъ е умътъ му. Когато се храни добре съ топлина, отлично е сърцето му. Когато се храни добре съ въздухъ, отлична е силата му. И когато се храни добре съ твърда храна, отлично е тѣлото му. Ако нашето тѣло е добре и се подобрява, значи добре се хранимъ физически, ако се подобрява силата ни, значи хранимъ се добре съ въздухъ, понеже въ въздуха има една жизнена енергия, която индуситѣ наричатъ “прана” или животворно електричество или животворенъ магнетизъмъ, тази енергия е кръстена съ много имена. Вий сте дошли на планината за всички тѣзи видове енергии. Нѣкои отиватъ за лѣтовище на планината, за да дишатъ чистъ въздухъ, но нѣкои трѣбва да отидатъ малко по-далечъ. Ние излизаме сутриньта, за да възприемемъ особени лѫчи, съ които умътъ се храни и да възприемемъ особени лѫчи, съ които сърцето се храни. Въ този въздухъ, който дишаме, има прана и дробоветѣ ни тази прана възприематъ много по-добре сутриньта. Така тѣлото ни се приготовлява, за да възприеме физическата храна много по-добре. Та, едновременно ние, безъ да знаемъ, спазваме правилата на хигиената.

 

Основнитѣ правила на хигиената сѫ: Човѣкъ да знае правилно да възприема свѣтлината, топлината, въздуха и твърдата храна. Следъ това ще дойдатъ другитѣ правила какъ да постѫпва човѣкъ. Нѣкой пита какъ да обичаме хората. Много труденъ въпросъ е този. Защото, за да обичаме нѣкой човѣкъ, трѣбва да му помогнемъ. Ако той има нужда да му помогнемъ умствено, трѣбва да му помогнемъ съ свѣтлината. Ако той има нужда отъ топлина, ще му помогнемъ съ законитѣ на топлината. А пъкъ нѣкой човѣкъ, за да го обичаме, трѣбва да му покажемъ какъ да диша. Мнозина отъ васъ сте сприхави, защото не знаете да дишате. Дойде нѣкой при васъ и ви каже нѣщо и вие се скарате, дразните се. А нѣкой другъ дойде при васъ и вие станете тихъ и спокоенъ. Питамъ: защо нѣкой ви дразни, а пъкъ другъ ви предразполага? Какъ си го обяснявате? Ако азъ дойда съ едно шило и ви мушна, какво ще бѫде вашето положение?

 

Ще ви приведа единъ анекдотъ. При единъ лѣкарь клиентитѣ стоели дълго време, когато идвали. Той билъ ученъ човѣкъ и не обичалъ да прави забележки. Клиентитѣ не се сѣщали да си отидатъ на време и той притурилъ едно шило на стола. Шилото било пъхнато вътре въ стола и когато клиентътъ стоялъ много дълго време, той дръпвалъ единъ конецъ, шилото се дигало тогазъ и онзи се повдигалъ. Всички вие имате такива столове. Та, скарването е това именно. Ти казвашъ: “Много ме бодна той.” Седялъ си дълго време. Щомъ се съберете двама души, колко време трѣбва да седите заедно? Знаете ли правилото? Колко време трѣбва да седимъ при единъ човѣкъ, когото обичаме? Тѣзи, които най-много обичатъ, седятъ една минута, тѣзи, които по-малко обичатъ, седятъ две минути, а пъкъ тѣзи, които най-малко обичатъ - три минути. А когато е повече отъ три минути, идатъ кавгитѣ. Не ставайте тягостни нито съ своитѣ мисли. Дойде ли една лоша мисълъ не я държете. Трѣбва да намалишъ времето на нейното пребиваване въ себе си. Не я дръжте повече отъ една минута въ себе си. Освободи се веднага отъ нея.

 

Снощи се свѣткаше надалечъ, искахъ да зная на каква далечина се свѣтка. Извадихъ си часовникъ. Свѣтна се и се минаха около 40 секунди до гдѣто се чу гласъ. Щомъ се измина 40 секунди между свѣткането и гръма, какво е разстоянието до насъ. Знае се, че звукътъ изминава въ една секунда 330 метра, смѣтнете разстоянието. (-13 километра и нѣщо.) Но това изчисление [не] е съвсемъ право, понеже докато тѣзи вълни дойдатъ вътре, докато се предадатъ въ ума, се минава малко време. Това изчисление изобщо казано е вѣрно, но не съвсемъ точно. Ако искашъ абсолютна точность, не е верно. Тѣзи изчисления ние ги правимъ. Нѣкои учени изчисляватъ разстоянието до Слънцето на 92 милиона мили, а пъкъ други на 93 милиона мили приблизително. Добре, ако азъ тръгна за Слънцето и мисля, че има 92 милиона мили до Слънцето и се спра на това разстояние и остана на единъ милионъ мили далечъ отъ Слънцето, тогава математическо изчисление ли е? И любовьта ни е като това изчисление. Казватъ за двама души, че се обичатъ. Рекохъ, на какво разстояние се обичатъ. Казвате: “Приблизително на разстояние 92 милиона мили.” Тогазъ разликата е единъ милионъ. Неразбрана работа е любовьта. Двамата най-първо сѫ много близки. Двамата преди да се оженятъ се мислятъ много близо. Това е неразбранщина.

 

Азъ ви считамъ, че вий не сте женени. Вий женени не се родихте. То е една служба, която отъ после взехте. Като ученици не трѣбва да бѫдете женени. Трѣбва да бѫдете всички свободни въ душата си. Душата не се жени. И Духътъ не се жени. Христосъ казва: “Които се сподобиятъ съ този вѣкъ нито се женятъ, нито за мѫжъ отиватъ.” Тази идея дръжте. А другата идея, тя е за земята. Тя е права. Преди да се ожени, той казва: “Умирамъ за тебе.” А пъкъ следъ като се ожени, следъ две години, казва: “Умирамъ отъ тебе.” Питамъ сега, кое умиране е по-право: умирамъ за тебе или умирамъ отъ тебе? Кое е по-хубаво сега, да умира за тебе или да умира отъ тебе? Сега вземамъ въ широкъ смисълъ. Може да е една идея, в която сте се влюбили или нѣкое вѣрую.

 

Единственитѣ нѣща, въ които човѣкъ трѣбва да вѣрва, това сѫ Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Тѣ сѫ три нѣща, въ които като вѣрвашъ, ти си въ правото положение. Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, ако вѣрата е потикната отъ знанието, ако вѣрата е потикната отъ истината, вие сте на правъ пѫть. Сега какъ ще знаете дали вашата вѣра е потикната отъ любовьта? Ако вашата вѣра е потикната отъ любовьта, вий най-първо нѣма да болѣдувате. Или ако болѣдувате, съ болѣстьта ще се справите така, както пехливанитѣ се справятъ съ своя противникъ. Като станешъ боленъ, болѣстьта е едно благо за човѣка. Това е както борбата между двама борци. Ако гътнете болѣстьта, ти си пехливанинъ. Но ако тя те гътне, тогава ти си слабъ. Болѣстьта е едно сѫщество. Тя, като те вижда, че влезе въ тебе, за да те види дали си силенъ или не. Когато се разболѣешъ, въ тебе е дошелъ единъ пехливанинъ. Нали обикновенитѣ пехливани правятъ ключове на краката на противника и го събарятъ. Завие ти краката. Ходили ли сте да видите какъ се борятъ пехливанитѣ? Може да не сте виждали всички, но си представяте какъ се правятъ ключове на краката и ръцете или какъ се извива гръбнака, какъ се извиватъ прешленитѣ. И на васъ често ви извиватъ краката. Какъ се освобождавате тогава? Пехливанинътъ, като ви извие краката нѣкѫде, той ще почне да действува и ще иска да ви гътне. Има известни хора, които съ своята мисъль могатъ да ви въздействуватъ на ума и да ви свие крака, рѫката, гръбнака и пр. Такива хора могатъ да изкривятъ каква да е часть отъ лицето ви. А пъкъ има други хора, които могатъ да ви освободятъ. Такъвъ човѣкъ ще ви освободи кракътъ съ своята мисъль. Той ще дойде да ти помогне. Той съ своята мисъль е по-голѣмъ пехливанинъ и ще те освободи.

 

Та, когато говоримъ за дявола, говоримъ за единъ пехливанинъ, който вързва крака, рѫце и пр. И Христосъ казва: “Този човѣкъ, когото Сатана връзва, не трѣбва ли да го развържешъ?” Та вие сте дошли да се учите на една положителна наука. Трѣбва да знаете напримѣръ да се самовладате. Ти казвашъ: “Защо трѣбва да бѫдешъ търпеливъ?” Че търпението е една броня. За да не се влияешъ отъ отрицателнитѣ сили въ природата. Ти казвашъ: “Защо трѣбва да вѣрвамъ?” Вѣрата е броня. Надеждата е броня. Любовьта е броня. Знанието е броня. Истината е броня. Ако ти не си брониранъ, ти тогава ще бѫдешъ подъ влиянието на тези силни сѫщества. И тогава ще бѫдешъ играчка въ тѣхнитѣ рѫце. Ти трѣбва да имашъ вѣра, за да не бѫдешъ играчка. Трѣбва да имашъ надежда, за да не бѫдешъ играчка. Ти трѣбва да обичашъ, за да не бѫдешъ играчка. Ти трѣбва да бѫдешъ свободенъ, за да не бѫдешъ играчка. Човѣкъ тѣзи качества трѣбва да ги развие въ себе си.

 

Ние живѣемъ въ единъ свѣтъ на ограничения. Всички сѫщества, които живеятъ въ вселената, не изпълняватъ еднакво волята Божия. Има сѫщества невидими, които като влезатъ въ васъ, почватъ отъ начало като шумъ отъ далечъ и после се домогнатъ до васъ, разбиратъ слабоститѣ ви и ви внушаватъ нѣщо. Най-първо ще ви внуши да се влюбите въ нѣкого. На момата може да внуши да се влюби въ нѣкой момъкъ, а пъкъ на момъка ще каже: “Ти искашъ една прикя.” А пъкъ на момата сърцето се запалва, топло е, а пъкъ парй нѣма и се мѫчи. Тази любовь е изкуствено образувана. Никаква любовь нѣма тукъ. Тази любовь прилича на следното: както когато хванешъ единъ волъ и го потеглишъ. Или прилича на любовьта на онзи, който гледа свиня и я туря въ кочина и й дава храна по петь пѫти на день. И свинята казва: “Каква Божествена любовь има на господаря къмъ мене!” Господарьтъ му я глади по козината. А пъкъ, като дойде Коледа, има плачъ, квичене, ти не знаешъ каква е тая любовь. Господарьтъ й казва: “Има закони, ще те мушнемъ въ сърцето, ще те туримъ въ огъня, ще ти снемемъ козината. До сега живѣеше въ кочина, дожалѣ ми за тебе. Ще те туря въ огъня и ще влезешъ въ рая.” Свинята тогазъ казва: “Азъ се радвамъ, че ще влеза въ рая.” Това е казано фигуративно.

 

Така ви заплитатъ тѣзи духове. Човѣкъ не трѣбва да се лъже, нѣма какво да го храни свѣта. Единствениятъ, който ни храни, е Богъ, а пъкъ всичкитѣ други хора, които идватъ да ни услужватъ, тѣ сѫ слуги Божии. И тѣ свободно трѣбва да даватъ Божественото благо и азъ свободно трѣбва да отблагодаря. Давайте свободно и вземайте свободно. Или прави всичко съ любовь, давай всичко съ любовь и ближния свободно да взема.

 

Нѣкой казва: “Какво е неговото намерение?” Преди години дойде при мене единъ господинъ и ми каза: “Това, което проповѣдвашъ, вѣрно ли е? Какъ ще ми докажешъ, дали е вѣрно учението ти?” Нѣма какво да ви доказвамъ. Азъ зная следното нѣщо: който лъже, той бърза, иска да спотулеви,* да го нѣма. А когато човѣкъ говори истината, не бърза. И всѣки, който бърза, не говори истината. Това учение да го провѣрятъ хората и да го намѣрятъ правдоподобно, да го приематъ. А пъкъ, ако не го намѣрятъ за правдоподобно, да го оставятъ. Да го опитатъ. Какъ да докажемъ, че въздухътъ е чистъ. Азъ ще го приема. Азъ съмъ авторитетъ. Като приемемъ планинския въздухъ, ще познаемъ дали е добъръ и всѣки ще познае дали е добъръ. Да кажемъ, че вие имате една лампа. Кой ще ви каже дали лампата ви е силна или слаба. Вий сами ще опитате и ще видите. Та Богъ ни е турилъ извѣстни мѣрки, съ които можемъ да познаемъ свѣтлината, топлината, въздуха и пр. Не, че ний сме независими. Ближнитѣ могатъ да искатъ да ни услужватъ.

 

Де е силата на единъ учитель? Силата на единъ учитель по музика седи въ това, че той на своитѣ музикални ученици може да имъ предава музикална енергия, да подхранва музикалния имъ центъръ. Ако не може да направи това, значи ученицитѣ му сѫ неспособни. Слънцето подхранва всички наши дарби и съ това, което възприемемъ отъ него, се развиватъ дарбитѣ, които Богъ е вложилъ. Та, въ всѣкиго едного, въ васъ влиза енергия. Искате нѣкой човѣкъ да го направите добъръ. Не можете да го направите добъръ, ако не излиза отъ васъ добрата енергия и той да я възприеме. Искате да направите нѣкого вѣрующъ. Отъ васъ трѣбва да излезе енергията на вѣрата и да влѣзе въ съответния му центъръ. Всички не сѫ еднакво вѣрующи. У нѣкои хора е много слабо развитъ центърътъ на вѣрата. У нѣкои е слабо развитъ музикалниятъ центъръ. У други философскитѣ центрове сѫ слабо развити, не могатъ да разсѫждаватъ. А пъкъ у нѣкои хора наблюдателнитѣ способности сѫ слабо развити. У всички хора не е еднакво развито наблюдението. Та най-първо ще видите какво ви липсва. На нѣкои липсва едно правилно наблюдение. У нѣкои хора има голѣма индивидуалность. Като погледнете челото на такъвъ човѣкъ, ще видите, че долната страна на чѣлото му е много силно развита, челото му е много легнало назадъ, а долната часть на челото е издадена. Такъвъ човѣкъ може да наблюдава добре. А пъкъ у другъ челото въ долната часть е по-неразвито, а пъкъ горната часть на челото е развита и изправена. Такъвъ човѣкъ се занимава съ философски въпроси, напримѣръ защо Богъ е създалъ свѣта и пр.

 

Може ли да знае човѣкъ защо Богъ създаде свѣта. Богъ не създаде свѣта само за философитѣ или само за музикантитѣ или само за религиознитѣ хора или само за женитѣ или само за мѫжетѣ или само за децата или само за ангелитѣ. Тогава за кого го създаде? Какъ ще отговорите вие? Где бѣха хората отъ началото? - У Бога. За кого създаде Богъ свѣта? - За себе си. Сега трѣбва да разбираме какво значи “за себе си”. Ний използуваме отъ своето, както ние разбираме. Богъ създаде свѣта за всички и за най-малкитѣ сѫщества и за найголѣмитѣ. И за себе си и за най-малкитѣ и за най-голѣмитѣ. Той взе предъ видъ всички, не изключи никого, така че свѣтътъ е създаденъ за Бога, за ангелитѣ, за насъ и за тия сѫщества, които сѫ по-долу отъ насъ. Та свѣтътъ е създаденъ за всички насъ. Като казваме “за всички насъ”, трѣбва да разбираме, че свѣтътъ е създаденъ за Бога. Ний трѣбва да мислимъ, че Богъ създаде свѣта за себе си, а пъкъ Богъ мисли, че създаде свѣта за насъ. Богъ не мисли, че Той създаде свѣта за себе си. Понеже Той се проявява въ всинца ни, следователно Той се проявява чрезъ насъ. И когато ний учимъ и живѣемъ добре. Богъ се радва, че ние разбираме правилно свѣта.

 

Нѣкой пѫть хората се критикуватъ единъ други. Каква е задачата на критиката? Понеже гледамъ тукъ, че доста ученици сѫ критици. Каква е задачата на единъ критикъ. Какво значи думата “критикосъ”? Тя не е българска дума. Критика, значи мѣрка, съ която се мѣрятъ нѣщата. Тя е една естествена мѣрка, Божествена мѣрка. Ако правилно я прилагашъ, тогава критиката ти е на мѣсто. Иначе критикувашъ неправилно. Ти казвашъ, че нѣкой човѣкъ не е добъръ. Какъ ще познаешъ, че не е добъръ? Единъ музикантъ какъ познава дали тона е вѣренъ или не? Има опредѣленъ начинъ. Има си камертонъ. Той ще те опита, ще ти каже : “Я, вземи основно до.” Ти казвашъ, че разбирашъ музиката, но не можешъ да вземешъ вѣрно “до”. Той казва: “Я вземи “солъ”. И “солъ” не вземешъ вѣрно. Той ти казва: “Я вземи фа.” И него не взимашъ вѣрно. Питамъ, въ какво седи музиката? Представете си, че имате единъ шефъ. Вий казвате: “Да се ушие това и това.” Но представете си, че вие ушивате единъ платъ, съ който да носите вода. Тогазъ какви трѣбва да бѫдатъ редоветѣ? Трѣбва шевоветѣ да бѫдатъ ситни, че като турите вода, водата да не може да мине.

 

Та рекохъ сега, какъ ще познаете единъ добъръ човѣкъ? Каква е мѣрката за добрия човѣкъ. Добъръ е онзи човѣкъ, който никой не може да го окаля. Ти езерото можешъ ли да окаляшъ, да го размѫтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, когото никога не можешъ да го размѫтишъ. Добъръ човѣкъ е онзи, който никога не може да изгуби своята чистота. Така трѣбва да считате. Питамъ сега, ако вие бихте имали една температура отъ десеть хиляди градуса на тѣлото си и нѣкой ви замѣри съ една желѣзна топка; питамъ, ако има една зона, презъ която […], тази топка ще достигне ли до васъ. Ако имате температура десеть хиляди градуса не може да ви достигне. Ако ти се обиждашъ, какво показва това? Вий всички се обиждате. Нѣма нѣкой, който да не се обижда. Това показва, че температурата ви е малка.

 

Нали сега правятъ тѣзи модернитѣ крепости. Французитѣ иматъ линия “Мажино”, а германцитѣ “Зигфридъ”. Какви сѫ крепоститѣ, съ които вий трѣбва да се пазите? Сега ний трѣбва да живѣемъ добре, понеже невидимиятъ свѣтъ, къмъ който се стремите, не обича болни хора, не обича и хора съ слабости. Тѣхъ ги турятъ тукъ долу на земята. Тамъ въ невидимия свѣтъ сѫществата сѫ като пчелитѣ, които минаватъ на гледъ за много жестоки. Пчелитѣ подържатъ ангелски порядъкъ. Една пчела щомъ прояви нѣкой малъкъ дефектъ, не я искатъ в кошера и тя бѣга отъ тамъ. И въ духовния свѣтъ е сѫщия законъ. Затова хората ги приготовляватъ тукъ,.за да знаятъ какъ да живѣятъ, за да не повредятъ ума си. Тѣзи органи, които Богъ ни е далъ, човѣкъ може да повреди съ своето незнание.

 

Въ религията има една опасность. Хората, които се приближаватъ, ако не сѫ готови, ако не се познаватъ едни други, много си пакостятъ. “Религия” значи свръзка. Затова въ религията хората сѫ наблизо и тогава хората трѣбва да бѫдатъ много умни. Въ Алпитѣ се изкачватъ на Монъ бланъ като се свържатъ десеть - петнадесеть души съ едно вѫже. И всички трѣбва да бѫдатъ много внимателни. Понеже ако единъ падне, всички могатъ да паднатъ съ него въ пропастьта. Отъ друга страна, ако единъ се подхлъзне, другитѣ могатъ да го спасятъ, да го изтеглятъ. И затова единъ други трѣбва да се пазятъ. Ний мислимъ, че почвата, по която се движимъ, е много равна. Почвата, по която се движимъ, е много вълнообразна, има много високи върхове, има скалисти мѣста, дѣто всѣки може да плати съ живота си. Ако не внимава човѣкъ, колко въпроси има, съ които той може да се съблазни. Ако видите, че нѣкой носи една млада мома и тя е красива, вий ще се съблазните и ще кажете, че този човѣкъ е лошъ. Ще кажете: “Не го ли е срамъ, че я носи?” Но, ако кракътъ й е счупенъ? Че вие не разбирате условията, при които той я носи. При сегашнитѣ условия близостьта на хората какво значение може да има? Вий не знаете дълбокитѣ тайни, които сѫ скрити. Когато Богъ сближава добритѣ и лошитѣ хора, каква е Божията цель. Когато турятъ леда на огъня, каква е цельта ви? Да се стопи леда. Като се стопи този ледъ и му предадете малко топлина, този ледъ може да ви бѫде полезенъ. Иначе не може да ви бѫде полезенъ.

 

Та, вашитѣ разсѫждения иматъ една празнина. Има единъ стихъ въ Писанието: “Не огорчавайте Духа, който е въ васъ.” Не огорчавайте Духа, който ви рѫководи въ Божествения пѫть. Мнозина съмъ слушалъ да казватъ: “Защо Богъ е създалъ така свѣта? Защо Богъ допусна това? Защо Богъ допусна този човѣкъ да каже това нѣщо за мене?” Питамъ: когато впрегнатъ за ралото да оре нивата, какво трѣбва да говори ралото? Трѣбва да оре, да си извърши работата. Каквото и да мислите въ свѣта, вий сте изпратени да извършите волята Божия. Когато се занимавате съ други работи, вий сте оставени на почивка. Всички, които не разбирате Божиитѣ пѫтища, разсѫждавате все както въ горния случай. Всички хора, които не разбиратъ защо Господь е създалъ свѣта, азъ ги считамъ, че тѣ сѫ ръждясали. Едно рало, което не работи, ръждясва, а когато работи, то е излъскано. Недоволството е ръжда. А пъкъ щомъ влезете въ живота да работите, вий сте излъскани. Най-добритѣ и най-умнитѣ хора знаятъ следното: Каквото и да ви случи въ свѣта, е за ваше добро. Това е основенъ законъ. Всичко, което се случва, е за добро. Че ние не разбираме, то е другъ въпросъ. И онзи, който не изпълнява Божия законъ, следъ време ще страда. А пъкъ онзи, който изпълнява Божия законъ, той ще получи Божието благословение. Законътъ е такъвъ.

 

Ако вий се месите много въ чужди работи, вий вземате половината отъ тѣхнитѣ недостатъци. Ако се занимавате съ идиотитѣ, много работи отъ идиотитѣ ще влѣзатъ въ васъ. Ще стане една обмѣна. И азъ не ви съветвамъ много да се занимавате съ лошитѣ хора. Понѣкой пѫть у всинца ви има една идея, че може да изправите единъ лошъ човѣкъ. Единъ лошъ човѣкъ е една развалена машина, за която трѣбва майсторъ. Ако вий не разбирате, кажете на майсторъ да я поправи. Често идватъ нѣкои и казватъ за нѣкого: “Много лошъ човѣкъ е онзи. Искамъ пари назаемъ и не ми дава.” Рекохъ, той не е лошъ човѣкъ, той е добъръ. Тебе не ти трѣбватъ пари. Той казва: “Защо не ми трѣбватъ?” Рекохъ му: Защото ако вземешъ пари, ще се облечешъ съ хубави дрехи и ще се оженишъ, а ти не си човѣкъ за женене. Споредъ Божественото учение човѣкъ кога трѣбва да се ожени? Той трѣбва да свърши за 4 години отдѣлението, за 8 години гимназия, за 4 години университета и после да има десетина години специализация и следъ това вече да мисли за женитба. А пъкъ сега, свършилъ четвърто отдѣление и иска да се жени и свѣтъ да създава? Сега, азъ ви говоря на васъ, като на ученици. Женитбата, както е сега, не сѫ я разбрали. Тя е за много учени хора.

 

Сега ще разберете въ какво седи въпросътъ. Много пѫти ти можешъ да се оженишъ. Като станешъ министъръ председатель на България, ти си се оженилъ за България. Какво ще направишъ за България? Или станешъ царь. Ти си се оженилъ вече. Какво ще направишъ като царь? Ти искашъ да станешъ баща. Бащата - това е най-високата служба. Като баща какво ще създадешъ? Ти искашъ да станешъ майка. Това е най-високото положение. Като майка какво ще създадешъ? Или искашъ да станешъ учитель. Или искашъ да станешъ слуга. Слугата трѣбва да е свършилъ училище. Въ невидимия свѣтъ слуги съ образование четвърто отдѣление не ги търпятъ. И съ гимназиално образование не ги търпятъ. И с университетско образование не ги търпятъ. Трѣбва да имашъ следъ това още 10 години специализация, за да станешъ единъ обикновенъ слуга. Ангелитѣ минаватъ въ небето за слуги, но сѫ учили и иматъ добра опитность. Единъ ангелъ знае много повече, отколкото цѣлото човѣчество. Единъ ангелъ има по-голѣма опитность, отъ опитностьта на цѣлото човѣчество.

 

Азъ ви навеждамъ сега това не да се обезсърчите. Искамъ да ви кажа каква идея трѣбва да имате. Вий сте заобиколени съ сѫщества, които ви желаятъ доброто и трѣбва да ги слушате. И когато имате нѣкой пѫть неразположение на духа, то е поради вашето непослушание, ти си попадналъ подъ влиянието на непослушнитѣ духове и ти гласувашъ за тѣхъ. Цѣлия день тѣ казватъ: “Свѣтътъ не е създаденъ добре.” И вий казвате така. Тѣ мислятъ, че хората сѫ лоши. И вий мислите така. Вий мислите, че сте единствения, добрия. Единъ пророкъ, който е избилъ 400 лъжливи пророци и после се уплаши и каза: “Самъ останахъ и моя животъ искатъ.” Богъ каза: “Не си самъ, има още 7000 въ Израиля като тебе.” Илия изгуби своята сила, понеже изби пророцитѣ и трѣбваше наново да дойде на земята, да си поправи погрѣшката. И вторий пѫть, като дойде, той я поправи. И той дойде на земята, за да познае, че свѣта съ сила не се изправя, но съ любовь, знание и истина, които трѣбва да се внесатъ въ вашия животъ. Внесете ги и като ученици. Внесете Любовьта, Мѫдростьта и Истината. Внесете истинския животъ, истинската свобода, турете така една основа и отъ тамъ започнете сега. Турете ги като мѣрки най-първо. Казано е: “Плодътъ на Духа е любовь, радость и миръ.”

 

Отче нашъ

 

Животъ пъленъ съ свѣтлина, животъ пъленъ съ топлина, животъ пъленъ съ чистъ въздухъ и храна е истинския животъ.

 

6ч. 27м.

 

4-та беседа на Рила

19 юлий 1939 г., 5 ч.с., срѣда

Молитвения връхъ при Рилскитѣ езера

 

 

 

 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Основни правила на хигиената

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване

×