Jump to content

1939_07_12 Отличителни качества на мисъльта


Ани

Recommended Posts

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ОТЛИЧИТЕЛНИ КАЧЕСТВА НА МИСЪЛЬТА*

 

Съвременнитѣ хора се стремятъ къмъ щастие, къмъ придобиване на знание и сила. Тѣ не знаятъ, че всичко това се придобива чрезъ правата мисъль. Коя мисъль е права? Права мисъль е онази, която може да предаде на човѣка всичко онова, което е взела отъ Бога. Не може ли да предаде това, тя не е права мисъль. Коя мисъль е добра? Добра мисъль е онази, която приема само доброто. Дето срещне доброто, тя го събира, нищо не остава да падне на земята. Тя приема доброто, обработва го въ себе си и го изпраща навънъ. И правата и добрата мисъль даватъ нѣщо на човѣка, но ако той работи. Ако не работи, а иска само да придобива, човѣкъ мяза на аристократъ, който очаква на слугитѣ си. Слугитѣ му работятъ за него, а той казва, че всичкото богатство е негово. Това богатство представя фиктивенъ капиталъ. Ако имате два ученика, отъ които единиятъ учи, а другиятъ очаква наготово да му разправятъ уроцитѣ, единиятъ отъ тѣхъ ще спечели повече. Който учи, той ще придобие повече отъ онзи, който не учи.

 

Като ученици на окултна школа, вие трѣбва да изучавате нѣщата въ тѣхния дълбокъ смисълъ, да прониквате въ сѫщината имъ. Запримѣръ, съвременнитѣ химици казватъ, че водата се състои отъ два елемента, водородъ и кислородъ. Тѣ не знаятъ, че водата съдържа още единъ елементъ. Досега ученитѣ не сѫ могли да откриятъ третия елементъ на водата, защото е отъ материя, която не се поддава на материално изследване. Колкото да е необходима за човѣка водата причинява голѣми пакости. Тя може да удави човѣка и въ този случай разумниятъ свѣтъ държи отговорни водорода и кислорода. Отъ материална гледна точка кислородътъ и водородътъ сѫ несъзнателни, неразумни сѫщества, но задъ тѣхъ стоятъ разумни сѫщества, които ги управляватъ. Тия разумни сѫщества, именно сѫ отговорни за всички пакости, които водата причинява на човѣка. Както художникътъ, разумното сѫщество си служи съ четка и бои като пособия, съ които изразява своитѣ идеи, така и кислородътъ и водородътъ, въ рѫцетѣ на разумнитѣ сѫщества, сѫ пособия, съ които тѣ изразяватъ великитѣ идеи на Битието. Водата е проводникъ на великото Божествено начало. Чрезъ кислорода и водорода човѣкъ изучава характера на ония разумни сѫщества, които ги направляватъ. Кислородътъ прави водата динамична, а водородътъ - мека. Оттукъ казваме: Всѣка вода, която не предава на човѣка динамичность и мекота, не е чиста. Щомъ не е чиста, тя не е здравословна.

 

Съвременнитѣ хора се интересуватъ за доброкачественостьта на водата дотолкова, доколкото се интересуватъ и за постѫпкитѣ си. Коя постѫпка е добра? Представете си, че нѣкой вашъ приятель ви носи кошница, пълна съ грозде, ябълки и круши. Какво трѣбва да направите съ тия плодове? Можете ли да ги изядете изведнъжъ? Не можете. Щомъ не можете да ги изядете изведнъжъ, трѣбва ли да ги хвърлите? Ако ги хвърлите, вие не сте ги оценили, а това ще огорчи приятеля ви. Вие трѣбва всѣки день да ядете по единъ - два плода, докато се свършатъ. Като ядете, трѣбва да събирате семкитѣ и да ги посаждате. Това е добра постѫпка. Защо? Защото и външнитѣ и вѫтрешнитѣ линии на поведение си отговарятъ. Добри обуща сѫ ония, външнитѣ линии на които отговарятъ на линиитѣ на крака. Значи всѣка мисъль, на която линиитѣ се съвпадатъ съ линиитѣ на човѣшкия умъ, на човѣшкото сърдце, на човѣшката воля, на човѣшката душа и на човѣшкия духъ, има красива форма. Приемете ли такава мисъль, задръжте я въ себе си, обработете я добре и отплатете й се, както трѣбва. Всѣка мисъль, линиитѣ на която не отговарятъ на линиитѣ на човѣка, предизвиква стѣгане, както стѣгатъ тѣснитѣ, несполучливо направени обуща. Мисли, които правятъ човѣка инвалидъ, не сѫ прави. И въ религиозно отношение има мисли, чиито линии не се съвпадатъ съ линиитѣ на ума, на сърдцето, на волята, на душата и на духа въ човѣка. Човѣкъ не може да се ползува отъ тѣзи мисли. Тѣ могатъ да го направятъ инвалидъ. За да не стане инвалидъ, той трѣбва да ги избѣгва.

 

Често на съвременнитѣ хора се казва, че при всѣко ядене трѣбва да благодарятъ. Това не значи, че тѣ никога не сѫ благодарили, но трѣбва да бѫдатъ будни, да съзнаватъ, че животътъ имъ се поддържа изключително отъ благата, които Богъ имъ дава. Въ съзнанието имъ всѣки моментъ трѣбва да се влага нѣщо ново, за да има растене. Къмъ понятията имъ за Бога всѣки день трѣбва да се прибавя нѣщо ново, за да могатъ да се разширяватъ. Ако тѣзи процеси не ставатъ въ съзнанието, човѣкъ е осѫденъ на застой. Застой сѫществува само въ механическия животъ, а човѣкъ е поставенъ въ органическия животъ, дето нѣщата растатъ, цъвтятъ, вързватъ плодъ и зрѣятъ.

 

Какво ще кажете на приятеля си, ако ви донесе една красива круша, направена отъ глина или нарисувана на хартия? Вие ще благодарите на приятеля си, ще се радвате на крушата, но не можете да я опитате. Тази круша може да се запази за дълго време. Вие можете да я дадете въ нѣкой музей като моделъ, който ще характеризира изкуството презъ дадена епоха, но въ нея нѣма растене. Тази круша никога нѣма да изгние, защото не е истинска - въ нея нѣма животъ. Истинската круша е онази, която, като стои на дървото, расте и се развива, всѣки денъ придобива нѣщо ново. А това, че изгнива, тя не се лишава отъ бѫдещъ животъ. Тя носи въ себе си семка, начало на новъ животъ. При това всѣки плодъ трѣбва да има нѣкакъвъ ароматъ, да отдѣля отъ себе си нѣкакво ухание. Докато зрѣе крушата не позволява да я буташъ. Приближишъ ли се при нея, тя казва: “Не ме бутай!” Щомъ узрѣе, тя сама се предлага и казва: “Сега можешъ да ме ядешъ.” Ако въ първия случай не я буташъ, ти вършишъ волята Божия. Ако въ втория случай, когато крушата казва да я изядешъ, изпълнишъ желанието й, ти пакъ вършишъ Волята Божия. Следователно докато плодътъ зрѣе, не го пипай. Узрѣе ли, можешъ да го откѫснешъ и изядешъ.

 

Мнозина искатъ да обичатъ и да бѫдатъ обичани. Какво означава обичьта? Да обичашъ нѣкого, това значи да го изядешъ. Този човѣкъ е дошълъ при тебе, ти го приемашъ като царь, сваляшъ горната му дреха и го въвеждашъ въ гостната си стая, дето го чакатъ голѣми почести и уважения. Ако гостътъ ви е близъкъ, вие ще го цѣлунете и следъ това ще пристѫпите къмъ опитването, ще видите сладъкъ ли е или не. Въ обикновения животъ този процесъ наричаме ядене, но за високо издигнатитѣ хора, той се нарича още обичь. Кажете ли това на обикновения човѣкъ, вие ще го смутите. Той не разбира дълбокия смисълъ на обичьта. Колкото да му говорите за обичьта, той не може да я разбере. Ако му кажете, че човѣкъ не може да обича всички хора, той мисли, че това е ограничение. Питамъ, какъ ще обичате пчелата? Да я обичате, трѣбва да я поканите въ дома си на гости. Да я поканите, това значи, да й дадете медъ да си хапне. Само при това положение тя може да ви посети. Щомъ се свърши медътъ, тя веднага ще ви напусне. Вие обаче не можете да я изядете, т.е. не можете да й дадете съответно мѣсто въ сърдцето си.

 

Като е дошълъ на земята, човѣкъ се нуждае отъ общение съ хората. Обаче, за да влиза въ общение съ хората, да се свързва съ тѣхъ, човѣкъ трѣбва да спазва две условия: да цени човѣка и да го обича. Такива сѫ отношенията между душитѣ въ невидимия свѣтъ. Ето защо, ако нѣкой отъ васъ влѣзе въ общество на разумни сѫщества отъ невидимия свѣтъ, той ще се върне съ голѣми подаръци. Отъ тия подаръци той може да се ползува цѣлъ животъ. Това показва, че тѣ сѫ го оценили и обикнали и той ги е оценилъ и обикналъ. Ако слѣзе на земята безъ подаръци, както е отишълъ, това показва, че нито тѣ сѫ го оценили, нито той ги е оценилъ, вследствие на което помежду имъ не се е създала никаква връзка.

 

Следователно когато човѣкъ се оплаква отъ сиромашията си, това показва, че той не е обикналъ и оценилъ Бога, както трѣбва. Ако обичате Бога, невъзможно е Той да се откаже отъ васъ, да ви остави въ лишения. Невъзможно е да обичате нѣкого и той да не ви отговори, да не е готовъ да ви направи нѣкакво добро. Щомъ не е готовъ да направи нѣщо за васъ, вашата любовь къмъ него и била користна. Вие не сте направили за него никаква услуга, не сте се пожертвували. Когато обича нѣкого и пчелата се жертвува. Тя дава живота си за него. Нѣкой човѣкъ страда отъ ревматизъмъ въ краката, но не може да се излѣкува. Защо? Никой не го обича. Той търси помощта на лѣкаритѣ, но и тѣ не могатъ да му помогнатъ. Най-после на помощь му иде пчелата. Като го ужили нѣколко пѫти по краката, ревматизмътъ му изчезва. Пчелата забива жилото си въ крака му, а заедно съ това жертвува и живота си. Като знаете свойствата на киселината, която пчелата отдѣля, вие можете съзнателно да се лѣкувате.

 

Съвременнитѣ учени изучаватъ водата, нейнитѣ свойства и я използуватъ за лѣкуване, но не по единъ и сѫщъ начинъ. Нѣкои препорѫчватъ студени компреси, а други - топли. Когато на болното мѣсто поставятъ студени компреси, става свиване на капирярнитѣ сѫдове, вследствие на което се предизвикватъ особени реакции въ организъма. Турятъ ли на болното мѣсто топли компреси, реакциитѣ сѫ благотворни. Топлата вода предизвиква разширяване на кръвоноснитѣ сѫдове, вследствие на което и кръвообръщението се подобрява. Като знае свойствата на топлата и на студената вода, човѣкъ може да се лѣкува и по духовенъ начинъ. Запримѣръ, вмѣсто съ топла вода, човѣкъ може да се лѣкува съ мисъльта си, която внася сѫщо такова разширяване на капилярнитѣ сѫдове, каквото и топлата вода.

 

И тъй, както въ организъма на човѣка има две течения - артериално и венозно, така и въ мисъльта му сѫществуватъ тия две течения. Артериалното течение внася въ човѣка радость и веселие, прави го бодъръ и разположенъ. Венозното течение го прави скърбенъ, песимистъ, неразположенъ. Чрезъ скръбьта се пречиства кръвьта на човѣка, но докато се пречисти, той е недоволенъ, гнѣвенъ, иска да се кара съ хората. Не е лошо понѣкога човѣкъ да се кара, но трѣбва да знае, какъ да се кара, какво да каже. Като срещне нѣкой лошъ човѣкъ, той трѣбва да му каже: “Ти си много добъръ, повече отколкото трѣбва.” На богатия трѣбва да каже: “Ти си богатъ човѣкъ, но много си се натоварилъ, има опасность гръбнакътъ ти да се счупи. Внимавай да не се намѣришъ подъ тежестьта на богатството, което си спечелилъ.” На силния да каже: “Ти си много силенъ човѣкъ. Дето минешъ, каквото хванешъ, става на прахъ.” Богатиятъ ще пита, какво да прави, за да излѣзе отъ тежкото положение. Той ще му каже, че трѣбва да стане щедъръ, да дава. На силния ще каже да работи, да помага на слабитѣ, за да изразходва излишната си енергия. На добрия ще каже да прояви добротата си, освенъ къмъ себе си, още и къмъ своитѣ ближни.

 

Ще приведа единъ примеръ за изяснение на идеята си. Нѣкога живѣлъ единъ голѣмъ скѫперникъ, който мислилъ само за богатства. По това време се явилъ единъ младъ момъкъ, придруженъ отъ нѣколко слуги, които носѣли голѣмъ вагонъ, пъленъ съ различни сребърни и златни скѫпоценности. Когото срѣщали на пѫтя си, тѣ раздавали отъ скѫпоценноститѣ. Като се научили за това, хората започнали да се стичатъ къмъ младия момъкъ. Всѣки носѣлъ нѣкакъвъ сѫдъ, голѣмъ или малъкъ, да му сипятъ нѣщо отъ тия блага. Скѫперникътъ се научилъ за това и веднага тръгналъ къмъ мѣстото, дето се раздавали благата. Той видѣлъ, че хората носятъ малки и голѣми чинии, но му се видѣли недостатъчни, затова взелъ съ себе си единъ голѣмъ сандъкъ, съ който се явилъ предъ младия момъкъ. Като го видѣлъ, момъкъ му казалъ: “Легни на земята!” Скѫперникътъ легналъ на земята и чакалъ. Момъкътъ заповѣдалъ на слугитѣ си да турятъ сандъка върху гърдитѣ на скѫперника и да сипватъ въ него една следъ друга лопати, пълни съ скѫпоценности. Силно обремененъ отъ тежестьта на сандъка, скѫперникътъ започналъ да вика: “Достатъчно е вече. Престанете да ме товарите, не мога да дишамъ вече, задушавамъ се!” Момъкътъ погледналъ къмъ него и казалъ на слугитѣ си: “Не сваляйте още сандъка отъ гърдитѣ му, нека си научи урока.” По този начинъ разумниятъ свѣтъ искалъ да му даде добъръ урокъ, да разбере, че той е живѣлъ изключително за себе си и всѣкога е взималъ повече, отколкото трѣбва.

 

И тъй страданията, които съвременнитѣ хора преживяватъ, не сѫ нищо друго, освенъ последствия отъ тѣхната лакомия. Страданията показватъ, че всѣки човѣкъ е взелъ отъ благата повече, отколкото трѣбва. Човѣкъ не трѣбва да се лакоми. Достатъчно е да му сипятъ отъ тия блага въ една малка чинийка. Колко струва днесъ единъ грамъ диамантъ? Ако единъ грамъ диамантъ струва много, колко повече ще струватъ благата, които невидимиятъ свѣтъ е далъ на всѣки човѣкъ. Лакоми ли се да вземе повече отъ това, което му е дадено, човѣкъ ще се намери въ положението на рибата, т.е. въ живота на многото желания и голѣмитѣ страдания. Водата не може да даде на рибитѣ това, което имъ е необходимо: храна, въздухъ, свѣтлина. Тя ги прави подвижни, но ги лишава отъ ония условия, които човѣкъ има. Тѣ нѣматъ говоръ, нѣматъ никаква култура. Тѣхниятъ животъ е животъ на самоизтребване. По тази причина нѣкои риби сѫ успѣли да излѣзатъ отъ условията на водата и сѫ се превърнали на птици. И като птици тѣ не сѫ доволни отъ живота си, вследствие на което се стремятъ да влѣзатъ въ по-висока область на животъ.

 

Що се отнася до елементитѣ вѫглеродъ, водородъ, кислородъ и азотъ, трѣбва да се знае, че тѣ не сѫ предали нѣкакви особени свойства на сѫществата, които живѣятъ въ водата и въ въздуха, вследствие на което тѣ се стремятъ да излѣзатъ отъ тѣзи срѣди и да влѣзатъ въ областьта, дето човѣкъ живѣе. Голѣми аристократи сѫ елементитѣ, съ които съвременната химия си служи. Ако не знаете, какъ да постѫпвате съ тѣхъ, вие ще пострадате. Знаете ли, колко учени хора, колко химици сѫ пострадали отъ радия, докато научатъ свойствата му? Запримѣръ хората често си играятъ съ динамичната любовь, безъ да подозиратъ, каква вреда може да имъ причини тази любовь. Динамичната любовь може да пресуши сърдцето на човѣка, да го превърне въ пастърма. Съвременнитѣ хора, млади и стари, искатъ да обичатъ, безъ да подозиратъ, че обичьта е сложна наука, за изучаването на която сѫ нужни хиляди години.

 

Да обичашъ човѣка, това значи да го изучавашъ. Човѣкъ не може да обича себе си, но въпрѣки това не може да се освободи отъ егоистичната любовь. Най-голѣмитѣ нещастия се дължатъ именно на тази любовь. Тя предава на човѣшкото сърдце повече топлина, вследствие на което следъ известно време то се овѫглява. Отъ тази любовь умътъ пъкъ почервенява и човѣкъ става неврастеникъ. Най-после и волята на човѣкъ става черна. Почернѣе ли волята му, той минава за лошъ човѣкъ. Това е фигуративно изобразяване на промѣнитѣ, които човѣкъ претърпява. За да се избави отъ изсушаване на сърдцето, отъ почервеняване на ума и отъ почерняване на волята си, човѣкъ трѣбва да се стреми къмъ разумната любовь. Той трѣбва да стане господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля.

 

Като ученици, вие трѣбва да се стремите къмъ превръщане на червения и черния цвѣтъ въ бѣлъ. Ако ученитѣ хора сѫ дошли до положението да превръщатъ варовититѣ камъни въ варъ, съ която да бѣлосватъ кѫщитѣ си, не трѣбва ли сѫщо така тѣ да придобиятъ изкуството да превръщатъ черния и червения цвѣтове въ бѣлъ? При това, тѣ трѣбва да получаватъ такъвъ бѣлъ цвѣтъ, който да не се измѣня никога. Получатъ ли веднъжъ този цвѣтъ, той трѣбва да се запази за вѣчни времена.

 

И тъй, като стане отъ сънь, човѣкъ трѣбва да се спре върху нѣкоя сѫществена мисъль въ ума си, която да му покаже, какво да прави какъ да дава отъ това, което е придобилъ. После той трѣбва да се спре върху едно сѫществено чувство въ сърцето си, което да му покаже, какъ да приема благата и какъ да ги обработва. Най-после той трѣбва да се спре върху една сѫществена постѫпка, която да послужи като моделъ за по-нататъшнитѣ му действия. Човѣкъ трѣбва да знае, че всѣка негова постѫпка, къмъ кого да е, е постѫпка къмъ Бога. Човѣкъ трѣбва да бѫде внимателенъ главно къмъ ония хора, които сѫ родени отъ Бога. Онзи човѣкъ е роденъ отъ Бога, който има свѣтълъ умъ, благородно сърдце, силна воля, възвишена душа и крепъкъ духъ. Всѣки човѣкъ, който не притежава тия качества, е роденъ отъ подобния си. Срещнете ли човѣкъ роденъ отъ Бога, отправете всичката си любовь къмъ него. Да срещнете такъвъ човѣкъ, това значи да сте придобили нѣщо ценно въ живота си. Стремете се всѣки день да срѣщате по единъ такъвъ човѣкъ. Въ сегашния си животъ обаче, човѣкъ едва ли има възможность да срещне поне единъ човѣкъ роденъ отъ Бога. Всички хора, които днесъ срѣщате, това сѫ слуги на родения отъ Бога. Когато се казва, че човѣкъ трѣбва да има будно съзнание, това подразбира, да пази момента, когато трѣбва да срещне истински родения човѣкъ. Не спази ли този моментъ, той изгубва добритѣ условия на своя животъ. Да се влюби човѣкъ, това не значи да търси нѣкого, за когото да се жени, но да намѣри онзи, който истински е роденъ. Срещне ли такъвъ човѣкъ, той е приелъ великото благословение на живота. Не го ли срещне никога, той е изложенъ на голѣми страдания. Всѣки търси този човѣкъ, но той не се намира лесно. Кога можете да видите слънцето? Когато изгрѣе. Никой не може да види слънцето преди да е изгрѣло и следъ като е залѣзло.

 

Следователно искате ли да видите най-отдалеченитѣ звезди на небето, вие трѣбва да си послужите съ телескопъ, който силно увеличава и приближава предметитѣ до човѣшкото око. Каквото представя телескопътъ за физическото зрение на човѣка, такова нѣщо е умътъ за духовното му зрение. Ако умътъ на човѣка не е буденъ, той не би могълъ да увеличи всички форми, които Богъ е създалъ и не би могълъ да ги изучи. Нѣмате ли свѣтълъ и буденъ умъ, вие ще минавате край тия форми, безъ да ги познавате. Вие ще минете и край родения отъ Бога, безъ да го познаете. Имате ли свѣтълъ умъ, имате вече една възможность да срещнете този човѣкъ. Ако имате и добро сърдце, възможноститѣ ви се увеличаватъ - два пѫти ще го срещнете. Ако имате възвишена душа, три пѫти ще го срещнете. Ако духътъ ви е крепъкъ, четири пѫти ще го срещнете. И най-после, ако обичате Бога, всѣки день ще го срѣщате. Това е една отъ великитѣ истини на живота.

 

Не мислете, че е лесно да срещнете човѣкъ роденъ отъ Бога. Това е Божествено благо, а Божественитѣ блага се даватъ само на онзи, който може да ги оцени. Отъ момента въ който срещнете този човѣкъ, положението ви се измѣня коренно, съ васъ става цѣлъ превратъ. И Адамъ, преди да влѣзе въ райската градина, бѣше едно обикновено животно, но Богъ го срещна, извади го отъ лошитѣ условия, постави го въ рая да управлява животнитѣ, да имъ бѫде господарь. Едно се искаше отъ Адама - послушание и разумность. За да запази новитѣ условия, Адамъ трѣбваше да изпълни това, което се искаше отъ него. Всѣки човѣкъ, който иска да се върне въ рая, трѣбва да изпълни условието, което се искаше и отъ Адама: да не яде отъ плодоветѣ на дървото за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че нѣма да се върне въ рая, но той ще изгуби и сегашнитѣ условия, ще се намѣри въ положението на животно, което маха опашката си и се състезава съ другитѣ животни.

 

И тъй, дръжте въ ума си прави и добри мисли, за да придобиете онова, къмъ което душата ви се стреми. Нашата цель е да дойдете въ съгласие съ великия Божественъ законъ, който работи въ свѣта. Предавайте мислитѣ си добре, безъ да се ограничавате. Стремете се къмъ всичко онова, което Богъ е създалъ. Не можете ли да постигнете желанията си, не се обезсърдчавайте, нито се сърдете. Не е лошо човѣкъ да се сърди и гнѣви, но трѣбва да е готовъ за това. Гнѣвътъ е енергия, която се стреми да излѣзе навънъ. За да излѣзе тази енергия навънъ, човѣкъ трѣбва да е готовъ, да знае какъ и накѫде да я отправя. Не е ли готовъ, той трѣбва да отложи войната, докато се въоръжи добре. Има смисълъ човѣкъ да воюва, но когато е готовъ, когато е сигуренъ, че ще победи. Докато се приготви, той трѣбва да се учи. Какво печели човѣкъ, ако каже на нѣкого, че е лошъ и невъзпитанъ?

 

Сега, като сте дошли на земята, вие трѣбва да учите. Презъ много училища и учители ще минете, докато свършите наукитѣ си. Като ученици въ отдѣленията, ще минете презъ едни учители; като ученици въ прогимназията, ще минете презъ други учители; въ гимназията - презъ трети; въ университета - презъ четвърти. Най-после ще влѣзете въ училището на невидимия свѣтъ, дето трѣбва да имате отлични бележки. По всички предмети трѣбва да имате 12, най-високата бележка. Първо ще ви запитатъ, обичате ли майка си и баща си. Кажешъ ли, че ги обичашъ, веднага ще ти дадатъ една свѣщъ и ще те накаратъ да я запалишъ. Тази свѣщъ може да се запали само при мисъльта за майка ти и баща ти. Ако свѣщьта не се запали, ти не обичашъ майка си и баща си. Тогава пакъ ще се върнешъ на земята, да работишъ отново. Следъ време пакъ ще те поставятъ на сѫщия изпитъ. Докато свѣщьта ти не се запали, при мисъльта за майка ти и баща ти, ти не можешъ да бѫдешъ ученикъ въ училището на невидимия свѣтъ.

 

Мнозина казватъ, че човѣкъ може да живѣе и безъ запалена свѣщь. Тѣ се заблуждаватъ. Човѣкъ не може да живѣе безъ запалена свѣщъ. Запалената свѣщь представя човѣшкия умъ, който свѣти въ тъмнината и води човѣка въ правия пѫть. Ако дадатъ на човѣка една задача, той ще я разреши само ако мисли. Ако не мисли, той не може да реши задачата си. Човѣкъ трѣбва да мисли непрестанно. Ако нѣкой се разгнѣви, накарайте го да донесе две-три кофи вода, да измие дъските. Като започне да работи, той ще изразходва събралата се въ него енергия и гнѣвътъ му ще изчезне. Гнѣвътъ не е нищо друго освенъ разтърсване на плоднитѣ дървета въ човѣка, да падне отъ тѣхъ онова, което е непотрѣбно.

 

Основната мисъль, която трѣбва да носите въ ума си е, че Богъ се изявява на човѣка чрезъ всички правилни прояви. Като яде човѣкъ с благодарность, като диша правилно, Богъ му се изявява. Въ всѣка права мисъль, въ всѣко благородно чувство и въ всѣка добра постѫпка Богъ пакъ се изявява на човѣка. Натъкнете ли се на нѣкакво благородно чувство, радвайте се, защото Богъ се изявява чрезъ него. Вие можете да не виждате това, но нѣкога ще го видите и разберете. Вие не знаете, какво е приготвилъ Богъ за васъ. Вие бързате, искате да постигнете всичко изведнъжъ. Това е невъзможно. Колкото да се мѫчи детето, което е влѣзло въ първо отдѣление, по никой начинъ не може да следва науката на университета. За университета се изисква повече наука и знания, но това не трѣбва да обезсъдчава детето. Като учи редовно и съ любовь, детето ще дойде до положение да се изявява като любовь. Значи младиятъ трѣбва да изучава любовьта, възрастниятъ - Мѫдростьта, а стариятъ - Истината, т.е. приложение на нѣщата. Любовьта, Мѫдростьта и Истината, това сѫ три хапки въ Божествения свѣтъ. Всѣки човѣкъ трѣбва да опита тѣзи три хапки, да задоволи своя духовенъ гладъ. Като младъ, човѣкъ трѣбва да изучава живота; като възрастенъ, човѣкъ трѣбва да изучава знанието и свѣтлината; а като старъ, той трѣбва да изучава методитѣ за прилагане на нѣщата въ живота.

 

Сега ви пожелавамъ да приемете Любовьта, Мѫдростьта и Истината въ себе си като насѫщенъ хлѣбъ, който ще ви даде сила, да нареждате работитѣ си добре.

 

12 юлий 1939 г., 2 ч. сл. об.

 

 

--------------------

*Поради липса на оригиналъ, беседата е препечатана от първото издание - София 1939г., силно редактирано отъ Паша Теодорова.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...