Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1939_07_12 Силата на любовьта / Езикътъ на Любовьта

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 30 януари 2016 - 07:33

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1939 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2003.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

СИЛАТА НА ЛЮБОВЬТА

 

Небето прошарено, хоризонтътъ отворенъ.

Времето ведро, меко, магнетично.

Следъ хубавъ, обиленъ дъждъ(вчера следъ обѣдъ).

5 ч.с. всички гости и приятели - на Молитвения връхъ.

Чудна панорама - долу въ низината, всичко покрито

съ бѣли облаци, нищо друго не се вижда, а горе

небето е отворено и чуденъ, свѣжъ въздухъ!

 

Добрата молитва

“Духътъ Божий”

 

Снощи, като ви говори Небето, какво разбрахте? Вчера имахте една голѣма речь, която ви държаха отъ горе. Какво разбрахте?

 

Ще ви прочета 13 глава отъ първото послание къмъ Коринтянитѣ - главата върху Любовьта: “Ако говоря съ человѣчески и ангелски езици.”

 

Външната страна на човѣка е човѣшкия говоръ, а пъкъ външната страна на ангелитѣ е тѣхния говоръ. И ако човѣкъ говори безъ да има смисълъ, то е все едно човѣкъ да има стомахъ и дробове, а да нѣма глава. Тогава той нѣма посока. “Ако говоря с человѣчески и ангелски езици, а Любовь нѣмамъ, ще съмъ медъ що звънти или кимвалъ що дрънка.” Тука под дрънкане се разбира, че нѣщата нѣма да бѫдатъ разумни. Всѣки човѣкъ, който върши неразумни нѣща, той винаги дрънка. И дрънкатъ винаги празднитѣ работи, а пълнитѣ не дрънкатъ. Тѣ сѫ тихи и спокойни. Всичко това, което нѣма никакъвъ смисълъ, дрънка и крѣска колкото иска. Та, когато дрънкате, трѣбва да знаете, че вие говорите на человѣчески и ангелски езици, а любовь нѣмате.

 

“И ако имамъ пророчество, и зная всичкитѣ тайни и всѣко знание, и ако имамъ всичката вѣра щото и гори да премѣстямъ, а любовь нѣмамъ, нищо не съмъ.” Вѣрата е за хората, а пъкъ знанието е за ангелитѣ. Значи, ако притежаваме вѣрата, която хората иматъ, и знанието, което ангелитѣ иматъ, а Любовь нѣмаме, нищо не сме. Защото можешъ да бѫдешъ много силенъ, като мамута, можешъ да бѫдешъ като параходъ, който цѣпи водитѣ на морето, но ако Любовь нѣмашъ нищо не си. Единъ параходъ разцѣпва водитѣ на морето, изпоплашва рибитѣ и като влѣзе в пристанището, какво става съ него? - Нищо. Той си остава параходъ и следъ години го бракуватъ. Въ голѣмия параходъ какво правятъ хората? Малкитѣ сѫщества си играятъ по него, запалватъ огънь въ него и после го бракуватъ. И човѣкъ прилича на единъ голѣмъ параходъ. Съ всичкитѣ си идеи той цепи водата.

 

“И ако раздамъ всичкия си имотъ за прѣхрана на сиромаситѣ, и ако прѣдамъ тѣлото си на изгорѣние, а любовь нѣмамъ, нищо не се ползувамъ.” И ти, като предадешъ знанието си на другитѣ, ако имъ предадешъ каквото имашъ, то е още външната страна. Ти си далъ на нѣкой човѣкъ 100 или 200 хиляди лева. Какво ще придобие той отъ твоитѣ пари? Или ако му дадешъ нѣкаква дреха, какво ще придобие той? Който носи стара или нова дреха, той все умира. Човѣкъ докато умира, той дрънка. Докато не придобие безсмъртието, той е въ областьта на дрънкането, т.е. въ областьта на преходнитѣ нѣща. Днесъ можешъ да си щастливъ, после нещастенъ. Днесъ си здравъ, а утре си боленъ. Днесъ си ученъ, а утре си невежа. Старитѣ хора, като остарѣятъ, не виждатъ и почватъ да се занимаватъ съ минали работи. Стариятъ разправя какъ едно време като дете е играелъ съ другаритѣ си, ще разправя за баща си, за майка си, за чичо си. В стария човѣкъ нѣма нищо ново. И той чака да се подмлади. Той казва: “Чакай да видимъ какво ще правятъ младитѣ хора.” Човѣкъ никога не може да стане младъ, ако не дойде Любовьта въ него. Любовьта е, която подмладява. Безсмъртието е въ Любовьта. Възможноститѣ за човѣка сѫ в Любовьта. Тогазъ човѣкъ всичко може да направи. А пъкъ другото, т.е. дето не участвува Любовьта, е само едно премѣстване на нѣщата. Напримѣръ мѣстите единъ камъкъ на другъ. Или нарисувашъ нѣщо. Ти нищо не си направилъ. Ти си нацапалъ нѣщо, но тази картина има толкозъ дефекти. Казвашъ, че тази картина е много добра. Ако имате погледъ да гледате, това не е за гледане.

 

Сега нѣкой пѫть вие се спирате върху вашия животъ и казвате: “Колко лоши хора има!” Че туй е външната каль. Нѣкой параходъ е миналъ около тебе и те е оцапалъ. Защото параходитѣ, като минаватъ нѣкѫде, оцапватъ. Вчера водата, като мина надолу, оцапа мѣстата. И тѣзи хора, които ще дойдатъ отъ долу, ще бѫдатъ оцапани. И конетѣ цапатъ. И хората цапатъ. Ти безъ да искашъ стѫпишъ нѣкѫде и кальта те оцапа. Вие нѣкой пѫть говорите каквото и да е. Като минавашъ презъ кальта, доста думи можешъ да кажешъ. “Любовьта дълготърпи.” Търпението въ дадения случай е основа. Никаква работа не може да се свърши, ако нѣма търпение. Ето какво е търпението: Като седишъ, да бѫдешъ спокоенъ. Вѣтъръ има, дъждъ вали или прахъ се вдига - ти да го гледашъ спокойно. Ти казвашъ: “Засѣга ме!” Но щомъ те засѣга, ти си вѫтре. Когато дойде страданието, вие излѣзте вънъ. Не стойте вѫтре въ страданията. Богъ не е турилъ хората вѫтре въ страданията; Богъ не е турилъ хората вѫтре въ смъртьта. Смъртьта е нѣщо външно. Смъртьта нѣма защо да ни се препорѫчва. Да умремъ, значи да излѣземъ изъ смъртьта. Нѣкой казва: “Не мога да търпя!” Това значи да излѣзете изъ търпение. Който не може да търпи, той е въ нетърпението. А пъкъ като излѣзе изъ нетърпението, ще влезе в търпението. А пъкъ търпението е Божествено качество. Нѣкой човѣкъ казва: “Гладенъ съмъ.” Казватъ: “Дайте му единъ сомунъ хлѣбъ.” Босъ е, голъ е. Казватъ: “Дайте му шапка, дрехи, обуща.” Но това сѫ външни страни. Това е външното. Обущата ни сѫ подаръкъ отъ животнитѣ. Животнитѣ насила ни обичатъ, ние насила вземаме от тѣхъ.

 

“Благосклонна е.” До тогазъ докато правите различие между единъ човѣкъ, който е ученъ и другъ, който е невежа и давате предпочитание на учения предъ невежия, ти не си научилъ Божественото. И двамата сѫ равни. И който е ученъ и който е невежа и двамата сѫ излѣзли отъ Бога. Само че невежиятъ е въ нетърпението, а пъкъ знающиятъ е въ търпението. Ако онзи, който е билъ въ нетърпението, влѣзе въ търпението, той ще придобие знание и ще има благосклонность. Да кажемъ, че вие претърпявате нѣкаква вѫтрешна неприятность. На какво се дължи неприятностьта? Ако вие вечерно време седите при една свѣщь и дойде единъ вашъ приятель и седне между свѣщьта и васъ, той ще ви произведе една неприятность. Умниятъ човѣкъ нѣма да седне между свѣщьта и тебе, но задъ свещьта. А пъкъ свѣщьта ще остане помежду ви.

 

Сега, вашата погрѣшка е следната: ония хора, които не сѫ музикални, у тѣхъ се заражда зависть. Такива хора сѫ завистливи. Той ще влѣзе помежду ви, за да ви смрази. Той ще каже: “Той не заслужава това.” - Кой заслужава тогазъ? “Любовьта не завижда.”Рекохъ, щомъ завиждате, трѣбва да знаете, че вие сте сиромаси. Всички сиромаси хора се различаватъ съ завиждане. Завижда той, че нѣма. А пъкъ човѣкъ трѣбва да се учи да не завижда. Като видишъ нѣкой уменъ човѣкъ, да се зарадвашъ. Допуснете сега, че вие сте една майка и че имате две деца - едно момченце и едно момиченце. Тѣ не сѫ облѣчени хубаво. Вие искате да ги облѣчете добре, но не можете. И виждате, че друга майка има две хубаво облѣчени деца. И у васъ се заражда завистьта, защо Господь е далъ дрехи на ония, а на вась не, за да ги облѣчете. Коя е причината, дето една майка е облѣкла децата си, а другата - не?

 

Едно сравнение ще ви приведа. Да кажемъ, че сте посадили две дръвчета. Едното го огрѣва Слънцето и то ще цъфне добре и ще бѫде зелено. А пъкъ другото сте турили на мѣсто, дето Слънцето не го огрѣва. Значи тази майка, чиито деца не сѫ облѣчени, нѣма любовь и не я е огрѣло Слънцето, Божественото слънце. Когато дойдатъ изпитанията и мѫчнотиитѣ, страданията, това показва, че е излѣзалъ нѣкой между васъ и Господа. Излѣзте изъ това положение. Щомъ нѣщо дойде между тебъ и Бога, то ти се качи на едно стѫпало по-горе. Когато това нѣщо пакъ дойде между тебе и Бога, ти пакъ се качи на още едно стѫпало по-горе. Всѣки, който ви обича, да застане от другата страна на свѣщьта.

 

Но вие ще кажете цитата от Евангелието, че едни хора ги турили отъ дѣсно, а пъкъ други отъ лѣво. У нѣкои хора има такъвъ страхъ. Господь да ме тури отъ лѣвата страна или отъ дѣсната страна, ми е все едно. Отъ лѣвата Му страна сѫ хората, а пъкъ отъ дѣсната Му страна сѫ ангелитѣ. Господь, като тури нѣкого отъ лѣво, туря го на страдания, на учение. Ти казвашъ: “Да отида въ другия свѣтъ.” Кой е другия свѣтъ? Ти скърбишъ - ти си въ човѣшкия свѣтъ. Радвашъ се - ти си въ ангелския свѣтъ. Вие искате небето. Че щомъ се зарадвашъ, ти си въ небето. Щомъ скърбишъ, ти си въ ада. Небето е мѣсто дето живѣятъ ангелитѣ, а пъкъ адътъ е мѣсто, дето живѣятъ хората. Тѣ сѫ въ ада. Знаете ли какво нѣщо е ада? Когато една дреха се развали и й принаждашъ нѣщо, това е ада. Значи когато правишъ лоши работи и искашъ да имъ дадешъ видъ на хубави работи. Напримѣръ, една мома, която има лошъ характеръ, ще се облѣче много хубаво и ще се представи, че се усмихва, че е весела. Отъ вънъ се усмихва, но като дойдете да я вкусите, ще видите, че не е така красива вѫтре, както е отъ вънъ. Нѣма нищо скрито покрито. Туй, което е вѫтре, излиза навънъ. Щомъ почнете да мислите, да чувствувате и да действувате, всичко излиза навънъ и вече се изявява какви сте. Та, нищо скрито покрито нѣма въ свѣта.

 

“Любовьта не се прѣвъзнася, не се гордѣе, не безобраствува, (и т.н.до 12ст. включително) {не дири своето си, не се раздражава, не мисли зло, на неправдата се не радва, а сърадва се на истината, всичко прѣтърпѣва, на всичко хваща вѣра, на всичко се надѣе, всичко търпи. Любовьта никога не отпада; другитѣ обаче, пророчества ли сѫ, ще се прѣкратятъ; езици ли сѫ, ще прѣстанать; знание ли е, ще изчезне. Защото отчасти знаемъ и отчасти пророкуваме; но когато дойде съвършеното, тогазъ това което е отчасти, ще се прѣкрати. Когато бѣхъ младенецъ, като младенецъ говорехъ, като младенецъ мѫдрувахъ, като младенецъ размишлявахъ; но откакъ станахъ мѫжъ, напуснахъ което е младенческо. Защото сега видимъ мрачкаво както прѣзъ огледало, а тогазъ ще гледаме лице съ лице; сега познавамъ отчасти, а тогазъ ще позная както съмъ и познатъ.]” Въ тази глава, като се говори, че знанието ще изчезне, идеята е следната: не мислете, че знанието ще изчезне. Ще изчезне временното знание, което имате сега. И тази доброта, която имаме сега, ще изчезне. Ще изчезне, понеже е отъ части. И ще дойде друго. Въ стихъ 11, думитѣ: “отъ какъ станахъ мѫжъ”, означаватъ: като почнемъ да мислимъ хубаво. “А сега оставатъ тѣзи тритѣ, вѣра, надежда, любовь; но най-голѣмата от тѣхъ е любовьта.”

 

Сега представете си, че казвате: “Азъ не съмъ лошъ човѣкъ.” Доброто и злото е, което ги пълни. Че когато ти страдашъ, чашата ти е напълнена. Писанието казва: “Докато Господь дойде, чашата е пълна.” Ти, като правишъ зло, пълнишъ чашата и ти ще я изпиешъ най-първо. Това, което въ тебе си туряшъ, ти най-първо ще го опиташъ. Да допуснемъ, че вие седите и разглеждате единъ човѣкъ. Но не го разглеждате научно, изказвате, че е лошъ човѣкъ. Какво се ползувате като знаете, че е лошъ човѣкъ. Щомъ мислите, че е лошъ, вие вече го привличате въ себе си, давате му почетно мѣсто. То[й] сяда на стола. Станешъ сутринъ и кажешъ: “Той е лошъ човѣкъ.” На обѣдъ кажешъ сѫщото. Вечерь  сѫщото. Постоянно го държишъ въ ума си. Какво трѣбва да се прави сега? Въ човѣка живѣятъ двама - единъ лошъ и единъ добъръ живѣятъ заедно. И отъ този, лошия не можешъ да се освободишъ, докато си на земята. Апостолъ Павелъ казва: “Даде ми се ангелъ сатанински да ме мѫчи.” И Богъ му казва: “Достатъчна ти е моята благодать.” Този, който седи въ тебе, се разговаря и те прави недоволенъ отъ това и онова. Вашето недоволство, което имате нѣкой пѫть, то не е ваше. И вашата радость и тя не е ваша. Радостьта е на онзи, добрия. А пъкъ лошото е на лошия. А пъкъ онзи, който ги наблюдава, това сте вие, които изпитвате доброто и злото. Но нито доброто, нито злото сѫ ваши. Вие само опитвате нѣщата и се учите отъ тѣхъ. Защото сегашнитѣ хора, човѣцитѣ, вие сте създадени, за да дойде да живѣе въ васъ Любовьта. Зна9 нието и невежеството, които имате, тѣ сѫ само подготвителни стадии на вашето развитие.

 

Това, което често спѫва хората, е ревностьта, която може да се роди въ васъ. Вие виждате единъ конь силенъ, добъръ, добре натоваренъ. И вие искате да станете като него, да се натоварите и да носите. Питамъ: като станете натоваренъ като него, какво ще научите? И онзи господарь любезно ли говори на коня? Какъ му говори? Какъ трѣбва да говори единъ господарь на коня си? Той му казва: “Синко, трѣбва да работишъ! Защо си мързеливъ? Защо си останалъ назадъ до сега? Носи този товаръ, за да станешъ човѣкъ.” Като го удря отзадъ, казва му: “Назадъ нѣма да се връщашъ, напредъ ще ходишъ!” Ние не тълкуваме добре и казваме: “Горкия, пребиха го.” - Че когато единъ скулпторъ почва да дѣла камъка съ своя чукъ, мислите ли, че тѣзи удари не сѫ на мѣсто? Той ще откърти отъ камъка всички онѣзи работи, които не сѫ потребни. И страданията ви въ свѣта сѫ подобно нѣщо. Когато страдате, отхвръкватъ отъ васъ непотрѣбнитѣ работи. Вие казвате, че много ви измѫчватъ. Съ всѣко страдание вие се освобождавате отъ мѫчение.

 

Да допуснемъ, че двама не се разбиратъ. Представете си, че братъ и сестра въ единъ домъ не се разбиратъ. Единъ баща и една майка сѫ ги родили. Коя страна ще взематъ бащата и майката? Синътъ може да държи страната на баща си, а дъщерята на майка си. Или обратното може да бѫде. Питамъ: какво ще добиятъ бащата и майката, ако дъщерята вземе страната на баща си и синътъ на майка си? Или ако бѫде обратното? Казано е: всѣки домъ, който е раздѣленъ, той не устоява. И първото нѣщо, отъ което трѣбва да се пазите, то е: не се раздвоявайте въ себе си! Не вземайте страна! Много погрѣшки има, които се дължатъ на миналитѣ поколения. И които погрѣшки трѣбва да се изправятъ сега. И не само да се спираме на въпроса защо сѫ ги направили. Трѣбва да се изправятъ тѣзи погрѣшки.

 

Вчера, ако всички бѣхте много учени и много добри, ако имахте любовь, гръмотевици не щѣше да има, дъждъ не щѣше да имате, нищо не щѣше да има. Защо имаше дъждъ и гръмотевици? Защото нѣмаше любовь. Когато въ васъ се зароди желание да ядешъ, ако искашъ да имашъ единъ хубавъ обѣдъ, трѣбва да имашъ една свѣтла мисъль и едно свѣтло чувство, едно добро чувство. Ако седнешъ на трапезата да ядешъ и въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си свѣтло чувство, то обѣдътъ ти ще бѫде както се казва на еврейски езикъ “труфа”. И ти, като ядешъ, нѣма да бѫдешъ доволенъ. Или искашъ да направишъ добро, и ако въ ума си нѣмашъ свѣтла мисъль и въ сърцето си добро чувство, то доброто не може да стане. Или по-ясно казано: всѣко нѣщо, което искашъ да направишъ, за да бѫде добро, Слънцето трѣбва да грѣе така, както ни грѣе това Слънце. Така трѣбва да виждате вие присѫтствието на Божествената свѣтлина. Всѣка свѣтла мисъль и всѣко добро чувство въ насъ сѫ лѫчи отъ Бога. Тѣ излизатъ отъ Бога. Свѣтлата мисъль е лѫчъ отъ Божественото и всѣко чувство е лѫчъ от Божествения свѣтъ. Добритѣ чувства - тѣ сѫ топлината на Божественото слънце, а пъкъ свѣтлитѣ мисли сѫ свѣтлината на Божественото слънце. И безъ това Слънце ние не можемъ да мислимъ, не можемъ да чувствуваме и никаква работа не можемъ да свършимъ.

 

Та рекохъ сега, тѣзи облаци показватъ, че има още нѣщо у васъ. И вѣтърътъ духа задъ гърба ви. Вѣтърътъ казва: “Напредъ! Назадъ, за земята нѣма да мислите.” Облаците, които виждате, сѫ малки, както виждате небето е доста ясно, а какво има подъ васъ? Небето ни е ясно, но това е за васъ, вие виждате ясно небе, а тѣзи, които сѫ долу, цѣлото небе е покрито. Тѣ всичкитѣ сѫ потопени. Тѣ нито Слънцето виждатъ, нито синьото небе. Рекохъ сега, всѣки день се стрѣмете да имате едно особено състояние на Любовьта. Вие търсите нѣкой човѣкъ да ви обича. Хубаво е това. Този, когото търсите, имате право да го търсите. Но той не е този, когото виждате въ дадения случай. Единъ отъ рускитѣ императори задалъ на единъ отъ своитѣ министри три въпроса да разреши. А пъкъ министърътъ не могълъ да разреши. Той отива при единъ калугеръ, който му казалъ: “Азъ ще разреша въпроса.” Калугерътъ се дикизиралъ като министра и се явилъ предъ царя. Тритѣ въпроса били: какви мисли има царя? Той трѣбвало да знае какво мисли царьтъ. На двата въпроса калугерътъ отговорилъ, а на третия казалъ така: “Ти мислишъ, че азъ съмъ министъра, но азъ не съмъ министра.” Та, въ дадения случай трѣбва да знаете дали предъ васъ стои вашиятъ министъръ или нѣкой калугеръ. Този министъръ въ една държава не може да разреши три въпроса, а пъкъ този калугеръ ще дойде да разрешава неговитѣ държавни работи. Това е невъзможно!

 

Или другояче казано, мѫчнотиитѣ въ свѣта не могатъ да се разрешаватъ безъ Любовьта. Любовьта е единствената сила, която разрешава всички мѫчнотии. Любовьта е единствената сила, която осмисля знанието. Любовьта е единственото нѣщо, което осмисля всичко. Нѣкой пѫть нѣкой човѣкъ за извѣстно време ни интересува, а следъ това не ни интересува. Понеже любовьта я нѣма тамъ. Любовьта дава цѣна на всичко. Любовьта е присѫтствието на Бога. И когато Той присѫтствува, ние чувствуваме тогазъ Неговата мощь и сила. И всички нѣща иматъ смисълъ. Тогазъ каквото видимъ, ние го обичаме, понеже Богъ всички обича. И като кажемъ, че Богъ обича всички, тогазъ сме въ другъ свѣтъ. Тогазъ не сме въ човѣшки и ангелски свѣтъ. Съ знанието вие сте въ свѣта на ангелитѣ. Вие имате и вѣра. Съ нея сте въ човѣшкия свѣтъ. Но нѣмате любовь, която осмисля нѣщата.

 

Това, което ви спѫва, е следното: като ви говоря за Любовьта вие казвате: “Толкозъ години сме я търсили, досега не сме я намѣрили.” Азъ наскоро ви говорихъ, че има една любовь, отъ която хората умиратъ, а пъкъ има една любовь, отъ която хората живѣятъ. Ти обичашъ нѣкого и се съмнѣвашъ дали той те обича. И той се съмнѣва въ тебе дали ти го обичашъ. Като му кажешъ, че го обичашъ, то все ще остане съмнение въ него, дали е вѣрно. Сѫщо така и той, като ти каже, все ще остане въ душата ти едно съмнение, че той не те обича. Сега въ вашия умъ какво седи? Вие искате да ви обичатъ. Кажете ми какъ разбирате това? Въ тази работа азъ съмъ невежа. Азъ считамъ, че единъ човѣкъ ме обича, когато ме изяде. Щомъ не ме яде, не ме обича. Малко бамъбашка мисля. И когато дойде нѣкой и ме пита: “Обичашъ ли го?” Азъ извадя една ябълка и я изямъ. Той казва после: “Яде ябълката и нищо не ми дава.” А пъкъ другъ нѣкой ме пита обичамъ ли го. Азъ извадя и му дамъ крушата. Какво ще му разправямъ? Рекохъ му: “Круша знаешъ ли да ядешъ?” - “Ялъ съмъ ги.” Какъ ги ядете крушитѣ? Азъ преди да изямъ една круша и като я ямъ чета Отче нашъ. Дъвча и чета Отче нашъ. И като кажа последната дума - аминъ и изялъ съмъ я. А пъкъ той не знае да я яде. Той като каже аминъ, т.е. като дойде до края на Отче нашъ, трѣбва да е изялъ крушата. А, ако не чете Отче нашъ при ядене, това не е ядене.

 

И вие като ядете 21 хапка ще изговорите 21 пѫть Отче нашъ. Кой отъ васъ е ялъ съ Отче нашъ? Днесъ направете единъ опитъ. Първия опитъ направете днесъ: ще изядете 21 хапка по този, новия начинъ. И то малки хапки, а не голѣми. И 21 пѫть ще четете Отче нашъ. Този опитъ ще бѫде като приемателенъ изпитъ за влизане въ класа. Като правите този опитъ, ще те приематъ. А пъкъ щомъ ви приематъ за ученици, ще четете Добрата молитва. Онези отъ васъ, които минатъ приеменъ изпитъ, ще четатъ Добрата молитва. Ще вземете 21 малки хапки, ще дъвчете добре хлѣба и ще четете Отче нашъ. И като дойдете до думитѣ: “защото Твое е Царството и силата и славата за винаги, аминъ”, ще глътнете.

 

Сега, ако ви се вижда това много, да не ви пресиля. Тогазъ ще ви дамъ свобода. При първата хапка ще четете Отче нашъ. То е приемния изпитъ. Може да ви скѫсатъ тамъ. Не се знае. Когато изкарате днешния опитъ добре, ще се запишете въ училище. Като изядете опредѣленото число хапки по този начинъ, другитѣ изяжте безъ Отче нашъ. Ако въ време на опита дойдете до нѣкѫде и почнете да се тревожите и кажете: “Кога ще се свърши 21 пѫти Отче нашъ”, тогазъ опитътъ е разваленъ. Хайде, да ви улесня, ще намалимъ хапкитѣ. Ще ги съкратя. За задачата ще ви дамъ три хапки. При първата хапка ще четете Отче нашъ. При втората хапка ще произнесете мислено Добрата молитва. А при третата хапка мислено ще кажете: “Божията Любовь носи пълния животъ.” Сега и азъ съмъ доволенъ. Отъ 21-тѣхъ хапки не съмъ доволенъ. И азъ го виждамъ, че ще бѫде по-трудно, но отъ тритѣ съмъ доволенъ. Сега, като закусвате сутриньта, ще направите опита съ тритѣ хапки, на обѣдъ с три хапки, вечерьта съ три хапки. Цѣлия день ще ядете 9 хапки съ опитъ.

 

Азъ сега усмивамъ старото. Старото, което е направило толкозъ страдания, да му се посмѣемъ малко. Хапката, изядена съ Отче нашъ или съ Добрата молитва, или съ формулата за Божията Любовь, тая хапка ще расте въ васъ. И цѣлия день вие ще добиете много повече енергия отколкото 21 година обикновено ядене. Ще поясня казаното: днешния день да се освободите, мислете за Любовьта и нищо да не ви смущава. Днесъ ще оставите конетѣ да си носятъ товара; болнитѣ - болѣстьта; бѣднитѣ - бѣднотията; всѣки да си носи, каквото има. Всѣки да каже, че всичко е хубаво, че е много добре. Вчерашниятъ день мина и въ днешния день Слънцето грѣе много хубаво.

 

Азъ, като дойдохъ тукъ, виждамъ, че кухнята не е направена. Не е за менъ тази кухня. То е вашата кухня. А единственото нѣщо, което намѣрихъ, че е направено, то е продавачницата, магазина. Това, въ което живѣете, не е окопано добре - палаткитѣ. Слама нѣма достатъчно. Покривки нѣмате. Тази вечерь въ палаткитѣ си нѣмахте топли дрехи, но бакалницата ви е доста хубаво направена. Та, физическиятъ свѣтъ въ насъ е доста хубаво уреденъ. Нѣма какво да го уреждаме, а пъкъ сега остава ангелскиятъ и божествениятъ свѣтъ въ насъ. Бакалницата е физическия свѣтъ, кухнята - ангелския свѣтъ, а пъкъ палаткитѣ сѫ Божествения свѣтъ. Отъ вѫтре да се окопаемъ. Да се организираме. Да ни стане приятно въ главата и сърцето.

 

Та днесъ, като ядете, ще изядете тритѣ хапки по казания начинъ. Като глътнешъ първата хапка съ Отче нашъ, ще кажешъ: “Господи, изпрати това благословение на всички! Това благословение, което азъ намѣрихъ, всички да го опитатъ. И богати и сиромаси.” Пожелайте и богати и сиромаси да ядатъ днесъ по три хапки. Първата хапка съ Отче нашъ. Първата хапка ще бѫде за Господа, втората хапка ще бѫде за вашия Духъ, а пъкъ третата хапка е заради васъ. Първата хапка е заради Господа, втората хапка е заради вашия ближенъ, а третата хапка, съ формулата: “Любовьта носи пълния животъ”, е заради васъ.

 

Има нѣща, които бѫдащето носи; има нѣща, които днешниятъ день носи. Човѣкъ трѣбва да има вѫтрешно разположение. Трѣбва да се откриятъ вѫтрешнитѣ очи на човѣка и вѫтрешниятъ слухъ. Защото слухътъ ни и зрѣнието ни сѫ обикновени. Божественото зрѣние е, като срѣщнешъ нѣкой човѣкъ, да видишъ въ него Божественото, да видишъ Бога скритъ. И въ камъка да виждашъ присѫтствието на Божественото. Въ всичко, каквото става, да виждашъ Божието присѫтствие. И [въ] всички страдания да виждашъ Божието присѫтствие. И въ всички твои радости да виждашъ Божието присѫтствие. Богъ всѣкога е билъ съ васъ. И когато страдашъ, Той е билъ тамъ и когато се радвашъ. Но ти не си Го виждалъ. Въ страданията не Го виждашъ. Само въ благословението донѣкѫде си Го виждалъ, но после пакъ си Го забравилъ. Често забравяме присѫтствието на Бога. Щомъ донесе нѣщо за ядене и пиене, ние Го познаваме. Щом не донесе нѣщо за ядене, не Го познаваме.

 

Сега остава една мисъль. Казвате: “Досега какво сме направили?” Досега сте живѣли въ Любовьта, безъ да сте я чувствували. Напримѣръ седѣли ли сте нѣкой пѫть да мислите, каквото имате да го раздадете на ония, които обичате, не на онѣзи, които не ви обичатъ. После се иска единъ день, като седнете да може да почувствувате онѣзи, които ви обичатъ; да почувствувате любовьта отвсѣкѫде - отъ Божествения свѣтъ, отъ ангелския свѣтъ и отъ човѣшкия свѣтъ, която ви се изпраща. Колко ваши приятели има, които мислятъ за васъ и за които вие не мислите. Вие мислите само за нѣкои близки, а пъкъ за онѣзи, които ви обичатъ, не мислите. Къмъ тѣхъ не сте си отправили ума. Когато имате нѣкой пѫть голѣма радость, то е присѫтствието на единъ ангелъ. И като си замине ангелътъ, пакъ дойде старата скука и пакъ се усѣщате самотенъ. Та, когато сте усамотени, Богъ е скритъ вѫтре въ васъ. А пъкъ когато се радвате, Богъ е изявенъ въ васъ.

 

Днесъ да оставимъ всички стари нѣща настрани. Да оставимъ старото и да възприемемъ новото въ свѣта. Новото въ свѣта, това е една любовь, за която не трѣбва да се говори. За Божествената Любовь, ако искашъ да говоришъ, прояви я. Отправи своята мисъль, своитѣ чувства, своя умъ дълбоко въ душата си къмъ Бога.

 

Въ този новъ животъ мисъльта е дишането на човѣка. Човѣкъ трѣбва да мисли, за да живѣе; човѣкъ трѣбва да чувствува, за да живѣе. И човѣкъ трѣбва да диша, за да живѣе. Подъ думата молитва разбирамъ следующето: тя е дишането на душата. Колкото повече човѣкъ се моли, колкото повече отправя ума си къмъ Бога като се моли, той диша. Когато се молишъ, ти дишашъ. Нѣма да поемете всичкия въздухъ, по малко ще поемашъ въздуха и ще издишашъ навънъ. За да се молишъ, не сѣдай предъ Бога съ роптание. Но като се приближишъ да се молишъ, да усѣщашъ една радость. Благодарете на Бога за хубавитѣ мисли, които ви изпраща. За хубавитѣ чувства, които ви изпраща, за приятелитѣ си, за баща си, за майка си, благодарете за Слънцето, за облацитѣ, за всичко. Благодарете, че сте на земята, че можете да ходите по нея. Че земята ви търпи. Че има кой да ви услужва навсѣкѫде.

 

Ние сме събрани тукъ. Това е благословение на Бога. Ние сме тукъ на едно представление. Лошитѣ мисли, които хората изпращатъ, се филтриратъ презъ тѣзи облаци и дохождатъ чисти при насъ. И ние ще имъ изпратимъ нашитѣ мисли. Тѣ ще приематъ нашитѣ мисли и желания презъ облацитѣ и тѣ ще бѫдатъ пречистени. Нашата мисъль, като мине презъ водата, ще бѫде чиста. Водата е единъ проводникъ на живота. И тѣзи мисли, като минатъ презъ тази вода, ще бѫдатъ чисти. Ние трѣбва да се научимъ да живѣемъ. Да не смущаваме Господа въ себе си. Не смущавайте Божественото начало, вашия Духъ, който е въ васъ! Писанието казва: “Не огорчавай духа въ себе си.” Днесъ се старайте да бѫдете доволни. Като дойде лошата мисъль, кажете й: “Имамъ много работа. Ще бѫдешъ така добра да си отидешъ. Като свърша работата си, ела. Много съмъ занятъ.” Нѣма да му кажешъ грубо. Ще му кажешъ: “Като си свърша работата довечера, пакъ ще ви приема.” Защото лошитѣ мисли, които идатъ, сѫ все нашитѣ приятели, страхъ ги е да не ги разлюбимъ. Защото тѣ отъ нашата любовь живѣятъ. Ние, ако не ги обичаме, тѣ не могатъ да живѣятъ.

 

Вложете тогазъ Любовьта въ вашата глава, вложете вѣрата въ вашето сърце и надеждата въ стомаха си, въ тѣлото си. Любовьта горе в нашия мозъкъ, вѣрата въ нашето сърце, а пъкъ надеждата въ нашето тѣло. Тогава ще започнемъ новата наука въ свѣта. Новата наука казва: водата е създадена отъ два елемента - килородъ и водородъ. Кислородътъ е, който дава, а водородътъ е, който взема. Кислородътъ, като е далъ нѣщо, водородътъ е събралъ това и е родилъ едно дете - това е водата. Кислородътъ и водородътъ се оженили и родили едно дете. Това е водата. И ние, като пиемъ водата, опитваме какъвъ е бащата, който дава и каква е майката, която взема. Нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда жена.” -Ти готовъ ли си да събирашъ? Нѣкой казва: “Азъ искамъ да бѫда мѫжъ.” - Ти готовъ ли си да давашъ? Мѫжкиятъ принципъ е, който дава - умътъ. Сърцето събира. Тогазъ отъ даването на ума и отъ събирането на сърцето се е събрало цѣлото тѣло. То е събрания материалъ на човѣшкия умъ и на човѣшкото сърце. Въ другъ смисълъ казано, отъ работата на човѣшкия духъ и на човѣшката душа се е явилъ човѣшкиятъ умъ.

 

Та рекохъ, давайте, за да ви се даде. Събирайте, за да дадете. Трѣбва да знаете: който дава, му се дава. Всички хора трѣбва да станатъ проводници на Божественото благословение. Когато Богъ дойде да живѣе въ васъ, Той иска да давате. Той е творческото начало. Той иска да проявим Любовьта. Защото въ Любовьта е Богъ. Вънъ отъ Любовьта не можемъ да познаемъ Бога. Като дойде Любовьта, ще имате истинско познание за свѣта. Тѣзи камъни ще проговорятъ. Тогава и духоветѣ на вѣтъра ще ви проговорятъ. Водитѣ и тѣ ще проговорятъ. И въ всички хора, които срѣщате, ще виждате едно разумно начало. И тогазъ нѣма да се боите отъ хората. Нѣкои хора обичате. За тѣзи, които обичате, казвате, че Богъ е въ тѣхъ, а пъкъ за другитѣ казвате, че Богъ не е въ тѣхъ. Тамъ е лѫжата. Богъ присѫтствува навсѣкѫдѣ. Тамъ, гдѣто Богъ присѫтствува, тамъ е Божественото. Има нѣщо, въ което Богъ не присѫтствува. Богъ не присѫтствува въ престѫпленията на хората, въ лошитѣ мисли и въ лошитѣ чувства на хората. Но въ всички тѣхни добри мисли, чувства и постѫпки Той присѫтствува. И следователно въ всѣка наша добра мисъль, добро чувство и добра постѫпка Той присѫтствува. Въ лошитѣ не присѫтствува. Та да знаете, щомъ дойде една лоша мисъль, веднага я заменете съ добра мисъль, за да дойде Богъ и да присѫтствува. И Той ще знае какъ да се справи съ лошитѣ. Богъ въ чистото присѫтствува. Въ нечистото не присѫтствува.

 

Та сега ще приложите следното: ще мислите добре, ще чувствувате добре и ще постѫпвате добре, за да присѫтствува Богъ въ васъ. Защо трѣбва да мислимъ добре, защо трѣбва да чувствуваме добре и защо трѣбва да постѫпваме добре? За да присѫтствува Богъ въ насъ. А пъкъ щомъ присъѫтствува Богъ, тогава всичко можемъ да направимъ, всичко е възможно. А пъкъ щомъ Богъ отсѫтствува, тогава нѣщата сѫ невъзможни. Писанието казва: “Потърсете ме въ день скърбенъ и азъ ще ви помогна и вие ще ме прославите.” Щомъ дойде скръбьта, потърсете радостьта. Щомъ дойде болѣстьта, потърсете здравето. Щомъ дойде безсилието, потърсете силата. Щомъ дойде невежеството, потърсете знанието. Всѣкога търсете онова, положителното, въ което Богъ присѫтствува. И Той като дойде, всичко въ вашия животъ ще се уреди, понеже животътъ на хората не е уреденъ. И Духътъ, като дойде въ васъ, ще започне новия строежъ на човѣчеството и веднага той ще стане мощенъ и силенъ. И отъ него изчезва недоволството и всички други отрицателни прояви. Тогава животътъ моментално се осмисля и човѣкъ знае какъ да живѣе. Като дойде Богъ да присѫтствува въ васъ, всички вие ще бѫдете научени. Нѣма да имате самъ обикновено знание. Като дойде Господь въ васъ, нѣма да ви каже: “Попѣйте ми една пѣсень.” Вие ще пѣете и азъ ще ви слушамъ. Като дойдете при мене, азъ ще ви кажа: Изяжте три хапки хлѣбъ. Едната съ Отче нашъ, втората с Добрата молитва и третата съ думитѣ: “Божията Любовь носи пълния животъ.” И аз, като дойда при васъ на гости, по сѫщия начинъ и вие ще ме посрещнете съ три хапки.

 

Сега, отъ кѫде трѣбва да започнемъ? Да започнемъ съ надеждата, да минемъ къмъ вѣрата и да свършимъ съ любовьта.

 

Бакалницата споредъ мене означава състоянието ни когато искаме да уредимъ дребнавитѣ си работи въ свѣта. То е наша бакалница. На турски “бакъ” значи - “вижъ”, а пъкъ “алъ” - вземи, т.е.: “вижъ, та вземи”. Никой не взема нѣщо, което не си го видѣлъ. Което видишъ и одобришъ, него вземи. Вземи хубавото. Та, въ вашитѣ бакалници трѣбва да е турено най-хубавото, най-хубавия хлѣбъ, най-хубавитѣ фрукти. Всичко трѣбва да бѫде първокласно.

 

Трѣбва да направимъ връзка съ Любовьта, съ Божественото Начало, въ което живѣемъ и се движимъ, Богъ който ни е извелъ изъ миналото, Той ни е дарилъ съ всички блага.

 

Днесъ ще направите опита съ тритѣ хапки. Първата хапка за Божията Любовь, втората хапка за Любовьта къмъ ближния, третата хапка за Любовьта къмъ себе си. Така че, днесъ ще ядете за Любовьта. Не много икономично ядене. Не цѣлъ сомунъ. Чудите се какъ Христосъ е нахранилъ 5000 души съ 5 хлѣба и 2 риби. Съ 5 хлѣба колко души могатъ да се нахранятъ? Нѣкой ще каже: “Какъ е възможно това?” И вие се чудите какъ съ три хапки може да се нахрани човѣкъ. Днесъ нѣмате кухня, нали? Нѣмате нищо сготвено, ако нѣма, ще съберемъ отъ тукъ отъ тамъ. Азъ ще дамъ круши. Ще намеримъ най-хубавото.

 

Днесъ ви пожелавамъ веселието на Любовьта, свѣтлитѣ мисли на Любовьта, свѣтлитѣ чувства на Любовьта и свѣтлитѣ постѫпки на Любовьта. На всинца ви го пожелавамъ.

 

Отче нашъ

 

12 юлий 1939 год. Срѣда. Рила

Петровъденъ. Второто езеро Елъ Буръ.

6 часа и 19 мин.



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 13 март 2017 - 08:51

"Езикътъ на любовьта" Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1939 г. София,
Първо издание, София, 1939 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

(Текстът ще бъде добавен)

 

 

Езикътъ на Любовьта







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt