Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1919_11_30 И отиде, та се пристави

Неделни беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2312 Мнения:

Публикувано 28 януари 2016 - 08:30

"Великитѣ условия на живота", 9 беседи на Учителят Беинса Дуно

от 12.01.1919г. до 30.10.1919г.,

София, 1944, (стар правопис)
Книгата на PDF - за теглене

Съдържание

 

 

И отиде, та се пристави

 

„И отиде, та се пристави едному отъ гражданитѣ на онази страна, който го проводи на полетата си да пасе свине.“

 Лука 15:15.

 

Тукъ важни думи сѫ „отиване и приставане“. Казва се: Отиватъ на бойното поле да се биятъ; отиватъ да печелятъ пари; отиватъ да придобиватъ знания, да оратъ на нивата и т. н.
 
„Отиване и приставане“. Кой пристава и на кого пристава? Момата пристава на момъкъ за дълго време. Слугата пристава на господаря си за малко време, най-много за година или за две години.
 
„И отиде, та се пристави едному отъ гражданитѣ на онази земя.“ Коя е тази земя? Онзи, който отишълъ и се приставилъ, билъ младъ, способенъ момъкъ, синъ на заможенъ човѣкъ. Този синъ, вмѣсто да започне въ бащиния си домъ съ науката на събирането, казалъ на баща си: Татко, дай ми дѣла, който ми се пада. Значи, синътъ искалъ дѣлба — започналъ съ последното действие на аритметиката — съ дѣлението. И бащата, споредъ желанието на сина си, започналъ съ сѫщото действие. Момъкътъ отишълъ въ чужда страна и приложилъ умножението. — Какво умножава? — Умножава приятелитѣ си — моми и момци, умножава угощенията си, по цѣли дни и нощи пилѣе паритѣ си въ ядене и пиене. Какъвъ билъ резултатътъ отъ живота му, който започналъ съ умножението и дѣлението? — Изпоялъ и изпилъ всичкото си богатство и се принудилъ да отиде и се представи предъ единъ гражданинъ на онази страна, който го пратилъ да пасе свине. При това, синътъ на този виденъ човѣкъ билъ евреинъ. Най-голѣмиятъ позоръ за единъ евреинъ е да пасе свине. Какво научи той отъ свинарството? Да оре земята. Съ зурлата си свинята разорава земята. Така постѫпватъ нѣкои моми, като се оженятъ. Щомъ мѫжътъ ѝ отиде на нивата да оре, и тя тръгва следъ него. Бразда следъ бразда се нареждатъ, и нивата неусѣтно се разорава. Като гледа мѫжа си и свекъра си какъ оратъ, и младата булка научава този занаятъ. Ако научи въ скоро време занаята, всички казватъ, че е умна жена. Обаче, синътъ на видния човѣкъ започналъ да работи по обратенъ пѫть: първо пасълъ свине, а после се научилъ да оре земята. Следъ това се научилъ да сѣе нивитѣ и най-после се върналъ при баща си.
 
Сегашнитѣ хора, като този младъ човѣкъ, изучаватъ четиритѣ аритметически действия и постепенно навлизатъ въ алгебрата, дето се натъкватъ на величини, които се увеличаватъ и растатъ, и на други, които се намаляватъ. — Кои величини могатъ да се увеличаватъ и намаляватъ? — Живитѣ величини. Тѣ сѫ неизвестни за човѣка, затова се стреми къмъ тѣхъ. Така той навлиза въ страната на радостьта и веселието, които постепенно го водятъ къмъ упадъкъ, т. е. къмъ свинарството. То е символъ, който означава нисшитѣ желания на човѣшката душа. Когато пасе своитѣ нисши желания, човѣкъ самъ се понижава и, ако влѣзе въ нѣкое общество, между разумни хора, всичко разбърква. За такъвъ човѣкъ се казва, че е несретникъ, защото е започналъ съ дѣлението и работи съ нисшето начало въ себе си.
 
Въ първа глава на Битието се говори за създаването на свѣта. И рече Богъ: „Да се събере водата, която е подъ небето, на едно мѣсто, и да се яви сушата. И стана така.“ Оттукъ се вижда, че Богъ е започналъ създаването на свѣта чрезъ действието събиране. Първиятъ човѣкъ сѫщо билъ създаденъ чрезъ събиране. Когато дошло редъ до жената, Богъ приложилъ изваждането. Той приспалъ мѫжа, извадилъ отъ него едно ребро и създалъ жената. Когато се вади нѣщо отъ дадена величина, тя се намалява. Намаляването показва, че движението се извършва въ противоположна посока. Оттукъ вадимъ заключение, че малкиятъ синъ, който пожелалъ да напусне бащиния си домъ, започналъ съ изваждането, т. е съ намаляването и съ движение въ обратна посока на събирането.
 
Като се изучаватъ различнитѣ математически действия, дохождаме до постояннитѣ и непостояннитѣ или преходни величини. Само Богъ е постоянна величина, а всички останали величини — хора, животни, растения, минерали се видоизмѣнятъ, т. е. постоянно се увеличаватъ и намаляватъ. На тѣзи процеси, именно, се дължи развитието на човѣка и на всички живи сѫщества. Младиятъ човѣкъ напусналъ баща си, съ цель да отиде въ широкия свѣтъ, дето величинитѣ се увеличаватъ и намаляватъ. Желанието му е добро, но погрѣшката му се заключава въ факта, че той влѣзълъ въ свѣта на удоволствието, а не въ свѣта на труда. Много синове на богати хора избиратъ сѫщия пѫть. Тѣ търсятъ другари за ядене и пиене, за ездене на конь, за различни спортове и, когато изгубятъ всичко, връщатъ се у дома си окѫсани, слаби, немощни и казватъ: Всичко изгубихме, но придобихме поне нѣщо отъ културата. Тѣ сѫ на кривъ пѫть — нищо не сѫ придобили. Това е култура на израждането, на нисшето въ живота.
 
„И отиде, та се пристави едному отъ гражданитѣ на онази страна“. — Кой е този гражданинъ? — Природниятъ умъ или нисшиятъ манасъ — господарьтъ на тази страна. Когато се намиралъ въ трудно положение, младиятъ човѣкъ се обръщалъ къмъ този гражданинъ да го пита, какво да прави. Той му давалъ съвети, да краде, да се кара съ хората, да се бие, да си пукатъ главитѣ. Той му казвалъ: Не се страхувай отъ хората, и тѣ сѫ като тебе. — Неприятели имамъ. — И отъ тѣхъ не се страхувай. Влѣзъ помежду имъ, скарай ги, и тѣ ще почнатъ да се биятъ. — Ще пукнатъ и моята глава. — И твоята ще пукнатъ, но и тѣхнитѣ нѣма да останатъ здрави. Който слуша съветитѣ на този гражданинъ, всѣкога свършва зле. Като влѣзе въ семейство, дето мѫжътъ и жената си живѣятъ добре, гражданинътъ започва да имъ влияе съ съветитѣ си, и въ скоро време тѣ се раздѣлятъ. Той говори първо на мѫжа: Защо си тръгналъ по ума на жена си? Не виждашъ ли, на какво положение си дошълъ? Никакво достойнство нѣмашъ, загубилъ си всѣкакво честолюбие. Мѫжътъ започва да се налага на жена си, иска само неговата дума да се чува. После гражданинътъ се обръща къмъ жената: Чудно нѣщо, защо търпишъ този грубиянъ! И ти си Божие създание, имашъ право на свобода; ти трѣбва да му докажешъ, че не си играчка въ рѫцетѣ му. Жената започва да се противи на мѫжа си. И двамата сѫ недоволни единъ отъ другъ, всѣки търси своето право, всѣки иска своя дѣлъ. Взиматъ дѣла си, и всѣки тръгва въ широкия свѣтъ. Така се създава новата свобода, т. е. еманципиране на мѫжа и на жената. Мѫжътъ счита, че има свобода, а жената сега си я извоюва. Къмъ кого е насочена свободата? Мѫжътъ иска да се еманципира по отношение на жената, а жената — по отношение на мѫжа. Въ сѫщность, това не е онази свобода, къмъ която се стреми душата — вѫтрешната, разумна, съзнателна свобода.
 
Какво постига човѣкъ, ако слуша съветитѣ на този гражданинъ? — Отива да пасе свинетѣ на своя господарь. Интересенъ е фактътъ, че господарьтъ му, т. е. гражданинътъ не оставя младия човѣкъ въ дома си да му слугува, а го изпраща на полето, да пасе свинетѣ му. — Каква мисъль е вложилъ Христосъ въ този стихъ? Защо господарьтъ е постѫпилъ така съ младия момъкъ? — Заради недоволството му отъ живота. Младиятъ момъкъ не билъ доволенъ отъ живота, отъ своя баща, и мислѣлъ, че може по другъ начинъ да живѣе, затова поискалъ дѣла си и тръгналъ по широкия свѣтъ. Този свѣтъ има отношение къмъ математиката, къмъ неизвестнитѣ величини. Да решишъ тѣзи величини, това значи, да намѣришъ посоката на движението имъ, да видишъ, дали се увеличаватъ или намаляватъ. Знаете ли, на колко сѫ равни неизвестнитѣ на доброто и на злото? Не ги знаете, но сте ги опитвали отчасти. Така се работи и въ математиката. За да се намѣри стойностьта на неизвестното, приематъ едно произволно число и съ него работятъ.
 
„И проводи го на полето да пасе свине.“ Има ли нѣщо лошо въ това? Не е лошо, че отишълъ да пасе свине; лошото е, че той започналъ да учи този занаятъ, следъ като изялъ и изпилъ всичкото си богатство. Свинетѣ могатъ и безъ пастиръ. Свинарството е човѣшко изобретение. Когато създаде човѣка, Богъ не каза, че трѣбва да пасе свине. Обаче, има свине, които трѣбва да се пасятъ. Това сѫ човѣшкитѣ свине, т. е. свинетѣ вѫтре въ човѣка.
 
И тъй, свинарството има отношение не само къмъ външния, но и къмъ вѫтрешния животъ на човѣка. Съвременнитѣ хора не виждатъ връзката между външния и вѫтрешния си животъ, както и между мислитѣ, чувствата и постѫпкитѣ си. Освенъ това, тѣ не обръщатъ внимание на посоката на своитѣ мисли, чувства и постѫпки, както и на орбитата на тѣхното движение, поради което претърпяватъ неуспѣхъ въ живота си. Като изучаватъ своя животъ, мнозина се натъкватъ на щастливи и нещастни случаи, но, въпрѣки това, не се стремятъ да си обяснятъ причината за това. Напримѣръ, ако нѣкое дете се роди въ вторникъ, 9 часа сутриньта, то нѣма да живѣе дълго време. — Защо? — Защото тогава планетата Сатурнъ се намира въ възходъ, постепенно се издига на хоризонта. Планетитѣ влияятъ благоприятно или неблагоприятно, не само когато се ражда човѣкъ, но и когато се зачева. Разумнитѣ хора знаятъ тѣзи моменти и ги спазватъ при зачеване на детето, при започване на всѣка важна работа. Младиятъ момъкъ, за когото говори Христосъ, напусналъ бащината си кѫща въ вторникъ, затова работитѣ му не вървѣли добре. Веселбитѣ и угощенията правѣлъ въ петъкъ, а въ сѫбота отишълъ да пасе свине. Когато пасѣлъ свинетѣ, често си спомнялъ, че сѫботата е день за почивка, затова се омѫчнявалъ и решилъ да се върне при баща си, да иска прошка отъ него.
 
Младиятъ синъ, нареченъ блудниятъ синъ, представя една отъ фазитѣ на човѣшкия животъ. Всѣки човѣкъ минава презъ такъвъ периодъ на живота си, когато пожелава да напусне бащиния си домъ, да отиде въ далечна страна, да намѣри този гражданинъ, който ще го изпрати на полето да пасе свине. Изкуство ли е свинарството? Не само че не е изкуство, но не е нито наука, нито занаятъ. То не разрешава смисъла на живота. Който иска да осмисли живота си и да се спаси, трѣбва да се обърне къмъ християнството. Ако пасешъ свинетѣ на господаря си, трѣбва да намѣришъ Христа, да те спаси. Ако си при баща си, трѣбва да намѣришъ учитель, който да те учи, какъ да живѣешъ. Като говоря за блудния синъ, нѣмамъ предъ видъ никого, но спирамъ вниманието ви върху величини, които се увеличаватъ и намаляватъ. Да се удоволствува човѣкъ, това значи, да се движи по пѫтя на величини, които се намаляватъ. — Какъ се познава, кога човѣкъ се движи по пѫтя на тѣзи величини? — По резултата на неговия животъ. Ако е земедѣлецъ, нивитѣ му постепенно намаляватъ; ако е богатъ човѣкъ, паритѣ му постепенно изчезватъ; ако е жена, постепенно погрознява, лицето ѝ се набръчква; следъ това тя отива при гражданина, дето минава въ последния етапъ на живота — свинарството. Най-после човѣкъ умира за злото и заблужденията, за да се върне при баща си и започне новъ животъ. За онѣзи, които не разбиратъ пѫтя на човѣшката душа, тоя процесъ минава незабелязанъ, и тѣ казватъ: Господъ да го прости, добъръ човѣкъ бѣше. Следователно, започнешъ ли да погрознявашъ, не чакай времето да станешъ свинарь, нито да те погребватъ и опѣватъ, но започни да мислишъ право, докато разрешишъ въпроса си разумно. Правилното разрешаване на въпроса показва, че човѣкъ се движи по пѫтя на величини, които растатъ. Тѣзи величини сѫ любовьта, мѫдростьта, истината, правдата и добродетельта.
 
Колко любовь е нуждна на човѣка? — Колкото може да кара неговото колело. Всѣка воденица има нужда отъ толкова вода, колкото да се движи колелото ѝ. Пусне ли се повече вода, колелото ще отхвръкне настрана. Когато нѣкой иска много любовь, трѣбва да знае, че любовьта ще отвлѣче колелото на неговия животъ. Много християни сѫ готови да се жертвуватъ за Христа, за доброто на човѣчеството, но само на думи. Щомъ дойдатъ изпитанията, тѣ бѣгатъ назадъ и намиратъ, че тази работа не е за тѣхъ. Тѣ отиватъ въ нѣкоя чужда страна. Тогава и който бѣга, и който го гони, отиватъ на едно и сѫщо мѣсто. — Кѫде отиватъ? — На онзи свѣтъ, да пасатъ свинетѣ на господаря си. Значи, и блудницата, и блудниятъ синъ умиратъ. Въпрѣки това, хората говорятъ за победени и победители. Смѣшно е да се говори за победа. И двамата плащатъ съ живота си. Който обсебва здравето, силата, богатството на човѣка, тъй необходими за живота му, той слиза заедно съ него въ бездната. Това е старото учение на живота което всички сѫ опитали.
 
Ново учение е нуждно на хората — учение за вѣчния животъ, учение за любовьта. Новото учение изключва нисшитѣ желания; то не се занимава съ величини, които се намаляватъ и се движатъ въ обратна посока на любовьта. Който се занимава съ такива величини, слиза въ гѫстата материя, дето сърдцето, умътъ и волята се изопачаватъ. Такъвъ човѣкъ не се поддава на никакво възпитание. Ето защо, истинскиятъ ученикъ трѣбва да си дава отчетъ, въ кой пѫть се движи — въ пѫтя на величини, които растатъ и се увеличаватъ, или въ пѫтя на величини, които се намаляватъ. Какъ познавате, че човѣкъ се движи въ пѫтя на увеличаващитѣ величини? Първиятъ признакъ е, че въ физическо отношение той е здравъ, бодъръ, съ енергия за животъ и работа.
 
Казватъ за нѣкого, че откакъ влѣзълъ въ религиозния животъ, започналъ да оглупява. Това е невъзможно — да влѣзешъ въ религиозния животъ, и да оглупѣешъ. Ако носишъ само надписа на този животъ, а живѣешъ и се движишъ по пѫтя на намаляващитѣ величини, не само че ще оглупѣешъ, но ще изгубишъ всичкото си богатство. Обаче, живѣешъ ли безъ надписи, а следвашъ пѫтя на увеличаващитѣ величини, ще растешъ и ще се развивашъ правилно не само физически, но и духовно. Който върви въ обратна посока на любовьта, постепенно губи здравето, силитѣ си. Лицето му става блѣдо, изпито и набръчкано. Не е лошо да се набръчка лицето, но така, че всѣка бръчка да е на мѣстото си, да показва, какво е научилъ човѣкъ. И художникътъ туря сѣнки, т. е. бръчни на картината си, но всѣка бръчка е на мѣстото си. И малкото дете рисува, хвърля сѣнки на картината си. Майката се радва, че детето рисува. Обаче, сѣнкитѣ на неговата картина сѫ драсканици, а не бръчки. Съ това то иска да покаже, че иде отъ свѣтъ на безпорядъкъ, дето е пасло свине и нищо не е научило. Въпрѣки това, родителитѣ се възхищаватъ отъ детето си и го наричатъ „нашето ангелче“. Всички деца сѫ ангелчета, но нѣматъ още криле. Трѣбва да се запитвате, дали това ангелче се движи въ посока на величини, които се увеличаватъ и растатъ, дали то укрепва физически и духовно. Всѣки човѣкъ трѣбва да знае, съ какъвъ капиталъ разполага въ живота си. — Това не се знае. — Какъ да не знаешъ, колко лева имашъ въ касата си? Ако имашъ две хиляди лева и отъ тѣхъ извадишъ 500, не знаешъ ли, че оставатъ още 1500 лв.? Ако и тѣхъ извадишъ, ще остане една нула, едно колело, съ което мѫчно ще се движишъ. Движение е нуждно на човѣка, но въ права посока, т. е. въ посока на величини, които растатъ и се увеличаватъ.
 
„И отиде, та се пристави едному отъ гражданитѣ на онази страна“. Значи, младиятъ синъ отишълъ при природния умъ, който му казалъ: Понеже не си достоенъ синъ, азъ ще те науча да работишъ. Като не могълъ да научи изкуството да работи, младиятъ синъ решилъ да напусне този гражданинъ, т. е. да умре за свѣта и да се върне при баща си. Така става съ всѣки, който изгубва външното и вѫтрешното си богатство, безразлично дали е религиозенъ, или свѣтски човѣкъ. Най-после той умира за свѣта и се връща въ бащиния си домъ, т. е. въ свѣта на любовьта. Страшно е положението на свинаря. Свинята е крайно индивидуализирано сѫщество. Тя обича живота, силно е свързана съ земята. Достатъчно е да я хванете за крака, за да писне, като че я колятъ. Оставите ли я на земята, веднага се успокоява и започва спокойно да грухти. Следователно, чувате ли, че нѣкои хора много викатъ и плачатъ, ще знаете, че не сѫ дошли още до истинското страдание. Страданието е вѫтрешенъ процесъ, който нѣма нищо общо съ викането и плача. Истинското страдание се предизвиква отъ голѣмо разочарование въ живота. Представете си, че нѣкой вашъ приятель, за когото сте жертвували всичко, ви предаде на властьта и ви затворятъ. Или майка, която е жертвувала живота си за своитѣ деца, изпита тѣхната неблагодарность. Това не сѫ лични страдания, но разочарования отъ живота. Страшно е да изпита човѣкъ такова разочарование. Той губи почва подъ краката си. Когато изразходва своята вѫтрешна енергия, човѣкъ дохожда до пълно разочарование отъ живота и, ако отправи надеждата и упованието си къмъ Бога, той излиза на спасителенъ брѣгъ. Не повдигне ли ума и сърдцето си къмъ Бога, той изпада въ положението на младия синъ, който казалъ на баща си: Татко, искамъ дѣла си, за да отида въ далечна страна.
 
Кой е младиятъ синъ? Като говори за него, Христосъ има предъ видъ всички хора, които нѣматъ истинско, положително знание, истинска философия. Тѣ пожелаватъ да напуснатъ обикновения животъ и да влѣзатъ въ онзи, който имъ обещава ново нѣщо. За разумния човѣкъ и обикновениятъ животъ носи новото и великото. Той знае, какво търси, и насочва погледа си къмъ растещитѣ величини. Като отиде на театъръ, той не спира вниманието си върху обикновенитѣ характери, които се движатъ въ низходеща посока, но се спира върху моралнитѣ типове, съ велики подвизи и прояви. Той знае, че низкитѣ прояви се отпечатватъ въ ума на човѣка посилно отъ възвишенитѣ, затова ги избѣгва. Защо ще се спирате върху нереални, недействителни нѣща? Обикновенитѣ нѣща въ живота сѫ преходни и недействителни, а необикновенитѣ и великитѣ сѫ постоянни и устойчиви. Обикновенитѣ работи сѫ човѣшки изобретения, а необикновенитѣ — Божии.
 
Единъ американски студентъ решилъ да провѣри знанията на единъ отъ добритѣ си професори — естественици, голѣмъ специалистъ но насѣкомитѣ. Той събралъ части отъ различни насѣкоми — главичка, крилце, краче, коремче — образувалъ ново насѣкомо, което показалъ на професора си, съ цель да се произнесе за този видъ насѣкомо. Професорътъ разгледалъ внимателно новото насѣкомо и казалъ на студента: Момче, това е насѣкомо хъмбъкъ, т. е. човѣшко произведение.
 
Много писатели събиратъ части отъ различни прояви, сглобяватъ ги и казватъ: Ето, четете, това е любовь. Любовь е това, наистина, но човѣшка, събрана отъ различни мѣста. Нѣма писатель въ свѣта, който да е описалъ любовьта въ истинскитѣ ѝ прояви. Отчасти Толстой е описалъ любовьта, но и той не е предалъ истинскитѣ ѝ прояви — липсва нѣщо и на неговата любовь. Нѣкои автори представятъ героя и героинята си въ идеаленъ видъ, но и тѣ не изявяватъ истинско геройство. Истински герой е онзи, който може да пожертвува живота си отначало докрай за една идея. Обикновени герои има много, но тѣ проявяватъ геройство само въ известни моменти. Тѣ се казватъ „десетични герои“, а не цѣли. Да бѫдешъ герой въ единъ моментъ, а въ другъ да не си, това не е истинско геройство. Ако си герой, бѫди такъвъ въ всички моменти на живота си и да се движишъ въ посока на растещитѣ величини. Измѣнишъ ли тази посока и поемешъ посоката на намаляващитѣ величини, ти самъ се излагашъ на мѫчнотии и страдания. День следъ день организмътъ ти ще слабѣе, лицето ти ще се набръчква и ще търсишъ лѣкари да ти помогнатъ. Въ какво се заключава помощьта на лѣкаря? Да покаже на болния пѫтя къмъ растещитѣ величини.
 
Чувате нѣкой да казва, че животътъ му е дотегналъ, не може вече да търпи никого. Това е човѣкъ, който върви въ обратна посока, дето величинитѣ се намаляватъ. Обърни се и тръгни въ правата посока на живота, дето величинитѣ растатъ. Така ще се научишъ да различавашъ твоето отъ чуждото и да не се поддавашъ на външно влияние. Така ще анализирашъ всѣка своя мисъль, свое чувство и действие. Външно човѣкъ е единица, независима и свободна, но вѫтрешно той е колективно сѫщество, съ много мнения, по близки и далечни отъ неговото. Знаете ли, колко акции сѫ вложени въ едно сдружение или въ единъ колективитетъ? Нѣкой мѫжъ казва, че не разбира жена си, не може да се спогажда съ нея. И жената казва сѫщото за мѫжа си. Много естествено, и двамата сѫ голѣми сдружения, съ много съдружници. Като знаете това, не се обезсърдчавайте. Ако не можете да се споразумѣете съ единъ отъ съдружницитѣ, ще се споразумѣете съ другъ. Все ще се намѣри поне единъ разуменъ отъ тѣхъ, който ще ви помогне. Така човѣкъ се насърдчава и върви напредъ. Обаче, цельта на съдружието е да забогатява, да събира капитали и да ги запазва. Следователно, всички съдружници трѣбва да бѫдатъ въ пълно съгласие и единство.
 
„И отиде, та се пристави едному отъ гражданитѣ на онази страна.“ Това е пѫтьтъ на човѣшката душа, която слиза на земята да се учи. Бащата намира желанието на сина си основателно, затова дава частьта, която му се пада, и казва: На добъръ пѫть, синко! Иди въ онази страна, дето сърдцето ти тегли, да придобиешъ всичко, каквото желаешъ. Благороденъ е бащата, дава свобода на сина си. Като се видѣлъ самъ, безъ никакъвъ контролъ, синътъ започналъ да развръзва и завръзва кесията си, да проявява своята щедрость. Нѣкога е добре да бѫде човѣкъ щедъръ, широкъ, но нѣкога се налага пестеливость. Земедѣлецътъ взима крината и съ широкъ замахъ хвърля сѣмето на разораната нива. Това движение, този замахъ е на мѣсто. Обаче, върху неразораната нива сѫщиятъ замахъ нѣма смисълъ. Ако лозарьтъ отиде на време на лозето си и отрѣже прѫчкитѣ по всичкитѣ правила на изкуството, неговата работа е на мѣсто. Отиде ли не на време, изрѣже ли пѫпкитѣ, както му попадне, работата му, колкото и да е съ широкъ замахъ, поврежда лозата.
 
Единъ свещеникъ казалъ на слугата си: Стояне, можешъ ли да рѣжешъ лозе? — Мога, дѣдо попе. — Щомъ можешъ, иди на лозето и изрѣжи непотрѣбнитѣ прѫчки. Отишълъ Стоянъ на лозето и се върналъ доволенъ, че самъ свършилъ една работа. Свещеникътъ го запиталъ: Стояне, плаче ли лозето? — Плаче, дѣдо попе, като го видишъ, и ти ще плачешъ. Така постѫпватъ и свѣтскитѣ, и религиознитѣ хора. Като не разбиратъ, какъ да свършатъ дадена работа, взиматъ ножа и кълцатъ, дето попадне. Ако видятъ, че лозето на човѣка плаче, казватъ: Дадохъ му да разбере, да не си мисли, че е много нѣщо. Тѣ изрѣзватъ лозето така, че който го види, ще го оплаче.
 
„Който го проводи на полето си да пасе свине.“ Така младиятъ момъкъ изучавалъ първия урокъ на труда. Сѫщевременно той видѣлъ, съ каква мѫка свинетѣ намиратъ храната си. Дълго време трѣбва да ровятъ, докато се нахранятъ. У човѣка има нисши желания, които го съсипватъ. Тѣ нѣматъ лошо разположение къмъ него, но водятъ крайно индивидуаленъ животъ, който нѣма нищо общо съ човѣшкия. И за да не остане самъ, човѣкъ се поддава на своитѣ ниски желания и почва да имъ служи. — Не може ли човѣкъ да живѣе самъ? — Не може. Ако оставите и най-даровития човѣкъ самъ, или между хора, които не го разбиратъ, дарбата му ще се прекрати. Той нѣма условия да прояви дарбата си. Следователно, и младиятъ момъкъ, като се видѣлъ при неблагоприятни условия — въ властьта на егоизъма, дето човѣкъ отъ сутринь до вечерь рови, търси прехрана, решилъ да се върне при баща си. Какво прави свинята, като намѣри нѣщо за ядене? Тя започва да грухти, и останалитѣ свине се събиратъ около нея. За свинетѣ е добре това, но какво е придобилъ младиятъ момъкъ? Ето една задача съ три неизвестни: едното неизвестно е бащата, второто е голѣмиятъ синъ, а третото — малкиятъ синъ.
 
Сега се говори за малкия синъ, който не разбралъ живота и вървѣлъ въ пѫтя на смаляващитѣ величини. Съ каква мѣрка се измѣрватъ величинитѣ, изобщо? Когато измѣрвате малки величини, служите си съ микроскопъ; когато измѣрвате голѣми величини, крайно отдалечени отъ земята, служите си съ телескопъ. Задачата на човѣка е да намѣри онази мѣрка, съ която да измѣрва своитѣ мисли, чувства и постѫпки и да опредѣля посоката на тѣхното движение. Ще кажете, че мислитѣ и чуствата сѫ невидими, не трѣбва да се занимаваме съ тѣхъ. За обикновеното око тѣ сѫ невидими, но за въорѫженото око сѫ видими. При това, колкото и да сѫ малки, тѣ влияятъ на човѣка и могатъ да измѣнятъ живота му, въ положителенъ или отрицателенъ смисълъ. Клетката, макаръ и малка, сѫщо оказва влияние върху човѣшкия животъ. Всѣки органъ оказва влияние върху човѣшкия животъ. Напримѣръ, стомахътъ е движилъ човѣчеството, движи го и днесъ. Подъ негово влияние се създала цѣла школа — епикурейската, дето животътъ на хората изхождалъ отъ желанията на стомаха. Хората на стомаха сѫ избивали множество славейчета, да взематъ езичетата имъ, отъ които да си приготвятъ вкусно ядене. Мнозина отъ сегашнитѣ хора — служители на стомаха, избиватъ фазанитѣ за сѫщата цель.
 
Младиятъ синъ, за когото се говори въ стиха, ималъ нещастието да се роди въ понедѣлникъ, но при неблагоприятно съчетание на планетитѣ. Затова, каквато работа и да започвалъ, свършвалъ съ катастрофа. Това сѫ забелязали даже и проститѣ хора, поради което се пазятъ отъ неблагоприятни за тѣхъ дни, часове или минути, да не започватъ тогава нѣкаква важна работа. За нѣкои това е суевѣрие, а за нѣкои — наука. Деньтъ, въ който човѣкъ има неуспѣхъ, говори за неблагоприятно съчетание на условията. Тѣ водятъ къмъ противоположна посока на живота, дето величинитѣ се намаляватъ. За да избѣгне резултата на лошитѣ условия, човѣкъ трѣбва да чака да изтекатъ тѣ и да се смѣнятъ съ благоприятни. Който се занимава съ астрология и съ други окултни науки, самъ ще се убеди въ истинностьта на моитѣ думи; при това, той ще може да си помогне, да се предпазва отъ лошитѣ условия на своя животъ.
 
Първата задача на човѣка е, като стане отъ сънь, да извика съдружницитѣ си, за да разбере тѣхното настроение, да ги постави на работа и да види, кой отъ тѣхъ ще бѫде отговоренъ за дѣлата на всички презъ деня. Навсѣкѫде и за всичко е нуждно отговорно лице. Когато издаватъ списание или нѣкакъвъ вестникъ, още на първата страница се пише името на отговорния редакторъ. Всѣки може да пише въ списанието или вестника, но за всичко отговаря редакторътъ. Вземе ли вестникътъ крива посока, редакторътъ е вече въ затворъ. Тукъ може да изгние, а може и да го пуснатъ на свобода — зависи отъ вината му. Ако умре въ затвора, пишатъ за него, че отиде мѫченикъ за България. Въ сѫщность, той е по-голѣмъ герой отъ тѣзи, които пишатъ въ неговия вестникъ. Той платилъ съ живота си, а тѣ даватъ малко, само часть отъ времето и отъ труда си. Мнозина носятъ последствията отъ своето редакторство. Затова съветвамъ всѣкиго да не се дава подъ наемъ на редакторството, въ широкъ смисълъ на думата: едни да пишатъ, а той да отговаря вмѣсто тѣхъ. Всѣки трѣбва да бѫде господарь на своя умъ, на своето сърдце и на своята воля — да не позволява на хората да разполагатъ съ тѣхъ. Божествениятъ законъ гласи: всѣки самъ да разполага съ себе си, да не се дава подъ наемъ, т. е. въ услуга на другитѣ. Христосъ казва: „Който не се отрече отъ този свѣтъ, не може да бѫде мой ученикъ.“ Подъ „този свѣтъ“ разбираме преходнитѣ, измамливи нѣща въ живота. Момъкътъ обещава на момата златни кули, а тя вѣрва и си мисли, че намѣрила това, което душата ѝ желае. Въ сѫщность, момъкътъ пише въ нейния вестникъ, а тя отговаря за написаното и плаща съ живота си.
 
Пазете се отъ този, който много обещава и нищо не изпълнява. Вѣрвайте само на онзи, който обещава и изпълнява обещанието си. Ако нѣкой ви обещава много нѣща, кажете му, че не искате да станете отговоренъ редакторъ. Повѣрвате ли въ обещанията му, безъ да усѣтите, ставате редакторъ на списание и веднага ви държатъ отговоренъ за всичко, което се пише въ него. Ще минатъ една-две години и ще ви турятъ въ затворъ. Ще се чудите после, защо ви затворили. Ако не можете скоро да излѣзете отъ затвора, ще се озлобите противъ всички хора, ще се разочаровате отъ живота и ще вземете кривъ пѫть на мисъльта си. Въ края на краищата, ще кажете: Страдамъ невиненъ, отъ всички изоставенъ и неразбранъ. Не е така. Веднъжъ си станалъ редакторъ, плаща ти се за това; ти трѣбва да носишъ отговорность за всичко, което се пише въ твоя вестникъ. Като знаете това, не отивайте при гражданина на онази страна. Не слушайте неговитѣ съвети. Не отваряйте кесията си предъ него, защото ще ви обере и ще ви изпрати на полето да пасете свинетѣ му.
 
Казано е, да се отречемъ отъ свѣта. Това значи, да се отречемъ отъ свинарството. Лошо е да бѫдешъ свинарь, но, въпрѣки това, понѣкога човѣкъ минава и презъ това положение. Овчарството е за предпочитане предъ свинарството, но и къмъ него хората нѣматъ разположение. Между турцитѣ има много хамали. Когато нѣкой отъ тѣхъ носи нѣщо, господарьтъ му казва: Внимавай, добре да носишъ, иначе ще те направимъ овчарь. Споредъ турцитѣ, овчарството стои по-долу отъ хамаллъка. И съвременнитѣ хора се товарятъ като хамали, но ако кажешъ на нѣкого да стане овчарь, обижда се. Въ сѫщность, не е така. По-добре е да бѫдешъ овчарь, отколкото хамалинъ. Какъвъ смисълъ има да носишъ бъчви, пълни съ вино и ракия? Като се уморишъ, ще влѣзешъ въ кръчмата да пиешъ. Това не е животъ. Отъ осемь хиляди години хората сѫ на земята, но още не сѫ влѣзли въ правия пѫть. Кой е посочилъ правия пѫть на своя ближенъ? Кой е посочилъ пѫтя къмъ увеличаващитѣ величини на своя ближенъ? Малцина сѫ направили това. — Кой може да го направи? — Онзи, който става отъ день на день по-красивъ, лицето му — по-свѣтло, сърдцето — по-широко, а духътъ и душата — готови да работятъ за благото на цѣлото човѣчество. Това значи, да следвашъ правия пѫть и пѫтя на растещитѣ величини. Мнозина намиратъ, че този пѫть е труденъ и се колебаятъ, да се върнатъ ли назадъ, или да вървятъ на предъ. Който се върне въ стария пѫть, преждевременно остарява и губи силата, богатството и здравето си. Най-после той се принуждава да стане свинарь. — Какво да се прави? Трѣбва да се угажда на хората. — Това е криво разбиране. Не е позволено на ученика да угажда на хората. Ако е въпросъ да се угоди на нѣкого, само на Бога ще угаждате. — Хората се нуждаятъ отъ насъ, трѣбва да имъ даваме всичко, което имъ е необходимо. — Трѣбва ли да давашъ вино и ракия на пияницата? Той се нуждае отъ вино, но ти трѣбва да разбирашъ истинскитѣ му нужди и тѣхъ да задоволявашъ. Давайте на хората само тогава, когато можете да ги отправите въ пѫтя на растещитѣ величини. Давайте така, че да осмислите живота на своитѣ близки.
 
Работа се иска отъ хората, а не трудъ и мѫчение. Младиятъ момъкъ се обезсърдчилъ отъ живота, защото попадналъ въ закона на труда и мѫчението, крайниятъ предѣлъ на които е смъртьта. Който е попадналъ въ тинята, трѣбва да се мѫчи и труди, за да излѣзе оттамъ; който пише, рисува, създава, той работи. Работата произвежда радость, веселие, миръ, разширяване на ума и на сърдцето. Следователно, който иска да влѣзе въ правия пѫть, трѣбва да работи.
 
Какъ се познава, кой е влѣзълъ вече въ правия пѫть? Единъ индуски ученикъ отишълъ при своя учитель и го запиталъ, какво да прави, за да влѣзе въ пѫтя на любовьта, дето величинитѣ растатъ и се увеличаватъ. Като индусъ, учительтъ си послужилъ съ единъ кратъкъ съветъ, вмѣсто да му говори съ часове и развива теории. Той му казалъ: Ще излѣзешъ на пѫтя, дето ще срещнешъ трима души. Ще ударишъ на тримата по една плесница и ще наблюдавашъ, какъ ще реагиратъ тѣ. Ученикътъ срещналъ трима души и постѫпилъ съ тѣхъ, както го посъветвалъ учительтъ му. Първиятъ веднага се хвърлилъ върху ученика и му ударилъ две плесници, вмѣсто една, и го повалилъ на земята. Вториятъ вдигналъ рѫка, съ намѣрение да му отговори, но бързо се овладалъ, свалилъ рѫката си и продължилъ своя пѫть. Третиятъ билъ въ съзерцание, поради което не усѣтилъ даже плесницата, и продължилъ работата си. Тогава учительтъ казалъ на ученика си: Първиятъ, който ти удари две плесници, е човѣкътъ, който живѣе по Мойсеевия законъ. Той още пасе свине на господаря си. Вториятъ е човѣкътъ, който се стреми къмъ Христа, но още не е приложилъ учението му. Третиятъ е човѣкътъ на любовьта. Той е влѣзълъ вече въ правия пѫть, затова не обърналъ внимание на плесницата.
 
Какво се иска отъ съвременния човѣкъ? Да дойде до положението на онзи, който не усѣтилъ плесницата. — Какво е плесницата въ живота? — Страданието. Когато човѣкъ стане глухъ и слѣпъ за страданието, да го не чува и не вижда, той е въ правия пѫть. Когато, обаче, се спира на най-малкото страдание и роптае противъ него, той е въ широкия свѣтъ, отишълъ тамъ да се удоволствува, да яде и да пие. Като изгуби богатството си, започва да пасе свинетѣ на господаря си. Това значи, човѣкъ да се занимава съ величини, които се намаляватъ и които го водятъ къмъ смъртьта. — Какво го очаква следъ това? — Разпадане на тѣлото му на безброй частици, които се разпръсватъ въ пространството. При това положение той се вижда самъ, изоставенъ отъ всички, затова отива при баща си и му казва: Татко, не можахъ да се разбера съ съдружницитѣ си, напуснахъ ги и се връщамъ при тебе, да ме приемешъ като единъ отъ твоитѣ слуги. Баща ти ще те изпрати отново на земята, съ нова фирма и нови съдружници. За този човѣкъ казваме, че се е преродилъ.
 
И тъй, спазвайте онѣзи моменти въ живота си, при които величинитѣ се уголѣмяватъ. Този е пѫтьтъ, който води къмъ любовьта, мѫдростьта и истината. Той е пѫть на вѣчно движение. Спрете ли се само за моментъ въ пѫтя си, вие се натъквате на катастрофа. Божествениятъ животъ се отличава съ това, че тамъ всичко е въ постоянно движение. Тамъ не се позволява никакво спиране. Щомъ влѣзешъ въ този животъ, непремѣнно ще вървишъ напредъ. Ако объркате пѫтя и сте принудени да спрете, ще потърсите посоката на Изгрѣващото слънце. То ще освѣти пѫтя ви, както днесъ слънцето разсѣя облацитѣ и се показа на хоризонта. Слънцето ви казва: Вървете нагоре, тамъ е пѫтьтъ. Ако се движите въ тази посока, всѣкога ще имате изгрѣвъ. Обърнете ли гърба си къмъ слънцето, ще останете въ залѣзъ.
 
Днесъ чухте много нѣща въ беседата, но една мисъль задръжте въ ума си — мисъльта за величинитѣ, които се уголѣмяватъ и намаляватъ, т. е. растатъ и се смаляватъ. Всѣки день се запитвайте, съ какви величини работите, съ увеличаващи или съ намаляващи; запитайте се още, съ колко градуса се увеличаватъ или намаляватъ тѣзи величини. Ако не можете изведнъжъ да намѣрите числената стойность на неизвестната величина, това да не ви смущава. Всѣки новъ день води къмъ разрешаване на неизвестното. Щомъ го решите, веднага ще се натъкнете на друго неизвестно. Всѣки знае, колко лева вади отъ касата си всѣки даденъ моментъ. Обаче, колко ще извади следващия моментъ, и колко му оставатъ, не знае. Това значи: всѣки познава сегашнитѣ условия на своя животъ; какви ще бѫдатъ условията на другия день, не знае. Чрезъ изчисления и това може да се реши. Достатъчно е да знаете височината и дебелината на тѣлото, дължината на носа, широчината и височината на челото, обиколката на главата, дължината на пръститѣ на рѫката, за да опредѣлите своя бѫдещъ животъ. Още много данни сѫ нуждни за това опредѣление. Колкото повече данни имате на разположение, толкова по-точни изчисления ще направите. Всичко, което става съ човѣка днесъ и което ще стане въ бѫдеще, е точно опредѣлено и може да се предскаже. Достатъчно е да погледнешъ рѫката си, за да познаешъ, колко време ще живѣешъ, и какъвъ човѣкъ ще станешъ. Затова Христосъ казва, че нѣма нищо скрито - покрито въ свѣта.
 
Съвременнитѣ хора мѫчно успѣватъ въ живота си, защото се страхуватъ отъ страданията и бѣгатъ отъ тѣхъ. Така тѣ се лишаватъ отъ благата, които страданията носятъ. Казано е въ Писанието: „Търсете ме въ день скръбенъ.“ Това значи, търсете ме, когато съмъ близо до васъ. Богъ е близо до човѣка, когато той страда. Близостьта показва, че човѣкъ има добри условия за развитие, а далечината го лишава отъ тѣзи условия. Нѣкой мисли, че добритѣ условия се даватъ всѣкога, затова отлагатъ нѣщата. Не е така. Добритѣ условия се даватъ само веднъжъ. Напримѣръ, тази беседа мога да ви държа само днесъ. Утрешния день има друга програма. Всѣко нѣщо става на точно опредѣлено време.
 
Какво прави обикновениятъ човѣкъ? Като му дотегне живота въ бащиния домъ, той казва на баща си да му даде дѣла, който му се пада и отива въ чужда страна, да изпита всички удоволствия. Щомъ разпилѣе богатството и силата си, отново се връща при баща си, да го приеме не като свой синъ, но като слуга. Всѣки има право да живѣе охолно, обаче, неизбѣжно ще носи последствията на този животъ. Който иска охоленъ животъ, нека отиде срѣдъ природата, между рѣкитѣ и изворитѣ, между цвѣтята и плоднитѣ дървета, да изучава истинското художество. Само така човѣкъ ще се запознае съ цвѣтоветѣ и истинскитѣ бои. Боитѣ на природата сѫ трайни. Тѣзи бои се наричатъ „хасъ“. Колкото повече се употрѣбяватъ, толкова по-хубавъ става цвѣтътъ имъ. Може ли да се каже сѫщото и за човѣка? Истински човѣкъ е този, който носи страданията съ любовь. За него може да се каже, че колкото по-голѣми страдания е преживѣлъ, толкова по-красивъ, по-енергиченъ и по-добъръ е станалъ. Това значи, човѣкъ боядисанъ съ хасъ боя, т. е. съ боята на страданието. Срещнете ли човѣкъ, който постоянно се оплаква отъ страданията, ще знаете, че той още не е боядисанъ съ боята на страданието. Такъвъ човѣкъ се отегчава отъ всичко: на училище не иска да ходи, въ църква — сѫщо. Въ сѫщность, той никога не е ходилъ на училище, нито на църква. Истинското училище е природата. Чрезъ птичкитѣ, цвѣтята, водитѣ, изворитѣ, насѣкомитѣ той изучава езика на природата и се разговаря съ нея. Отъ звездитѣ, месеца и слънцето той придобива нови знания, които спиратъ вниманието му върху величието на Твореца. Който иска да бѫде ученикъ на новото учение, трѣбва да посещава природата — истинската църква — и да се учи отъ нея.
 
Съвременнитѣ хора говорятъ за пари, за храна и облѣкло, като сѫществени нѣща въ живота. И паритѣ, и храната, и облѣклото сѫ нуждни, но има други пари, друга храна и друго облѣкло, които облагородяватъ човѣка и го правятъ истински богатъ, здравъ и силенъ. Тѣ сѫ духовни блага, които не се измѣнятъ. Физическитѣ блага предизвикватъ втръсване, както и физическитѣ отношения между хората. Затова нѣкой казва: Искамъ да напусна жена си, омръзна ми вече. — Ще се оженишъ ли за друга? — Ще се оженя. — Тогава ще знаешъ, че и втората ще бѫде като първата, и тя ще ти омръзне. И тя е ребро, като първата. Докато е била ребро, мѫжътъ билъ доволенъ отъ нея и я търпѣлъ. Щомъ излѣзла отъ него, вече е недоволенъ. И жената често се оплаква отъ мѫжа си, иска да го напусне. Тя забравя, че нѣкога е била ребро на мѫжа си и излѣзла отъ него. Мѫжътъ и жената сѫ едно и сѫщо нѣщо, т. е. еднакви величини. Първоначално мѫжътъ е билъ по-голѣма величина отъ жената. За се изравнятъ, Богъ извадилъ реброто на мѫжа и направилъ отъ него жената. Следователно, днесъ и мѫжътъ, и жената сѫ две половини на една цѣла величина — човѣкътъ, равенъ на хиляда единици.
 
И тъй, вървете въ пѫтя, дето живитѣ величини растатъ, т. е. събиратъ се и се умножаватъ. Само излишекътъ на тѣзи величини се вади и дѣли. Самата величина остава неизмѣнна. Който се опита да дѣли тази величина, самъ си създава нещастие. Адамъ искаше отъ Бога другарка, но Богъ му каза, че нѣма условия за това. Адамъ настояваше и така пристѫпи законитѣ на рая. Адамъ бѣше роденъ въ петъкъ, първия день на равноденствието, затова и първото изваждане излѣзло несполучливо. Богъ задоволи преждевременно желанието на Адама, но съ това заедно се зае да изправи погрѣшката, която направиха първитѣ човѣци. Сега Богъ иде въ свѣта да извади още едно ребро отъ Адама, да направи новата жена. Старата форма на мѫжа и на жената умрѣ, — новъ свѣтъ ще се създаде. Новъ мѫжъ и нова жена идатъ въ свѣта, носители на новата култура. Блудниятъ синъ представя старото човѣчество, а възкръсналиятъ човѣкъ — Христосъ — представя новото човѣчество, което се създава сега.
 
Днесъ казвамъ на жената да се готви да получи поне две ребра отъ новия животъ, а на мѫжа да се радва, че ще има другарка, създадена по образъ и подобие на Бога. — Какъ ще бѫде създадена новата жена и откѫде ще се вземе материалъ за нея? Това ще разрешите вие. Мислете върху два въпроса: върху величинитѣ, които растатъ и се намаляватъ и върху създаването на новата жена. Новиятъ мѫжъ и новата жена ще се новородятъ, нѣма да бѫдатъ направени отъ пръстъ и отъ ребро. Съ това настава нова епоха, нова култура въ свѣта. Щомъ дойде новата култура, блудниятъ синъ ще се върне при Баща си и ще изпълнява Неговата воля.
 


*

9. Беседа отъ Учителя, държана

на 30 ноемврий, 1919 г. София.







Теми съдържащи: Неделни беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt