Jump to content

1937_09_22 Вѣчно подмладяване / Законъ за вѣчната младость


Ани

Recommended Posts

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ВѢЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ

 

ЗАКОНЪ ЗА ВѢЧНАТА МЛАДОСТЬ

 

Небето прошарено.

Времето тихо и меко.

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

 

Евангелие отъ Матея, гл.15, ст.6-12; Ев. отъ Лука, гл.8., ст.9-19; Ев. отъ Марка, гл.12., ст.1-10; Ев. отъ Йоанна, гл.3, ст.1-10.

 

“Духътъ Божи”

 

Човѣкъ се намира между две положения, които опредѣлятъ движението му. Отъ една страна той е подъ влиянието на Слънцето, а отъ друга страна той е подъ влиянието на Земята. Вънъ отъ това има много други влияния, съ които той трѣбва да се справи. Вънъ отъ тия влияния той търси въ свѣта Бога, но кѫде да го намѣри и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направилъ всичко. Това е за онзи разбира се, който се е пробудилъ, у когото умътъ работи. Оня, у когото сърдцето работи, той чувствува. Нѣкои хора, като чувствуватъ, мислятъ, че мислятъ, а пъкъ други, като мислятъ, мислятъ, че чувствуватъ. Едно погрѣшно схващане! Въ човѣка има две противоположни движения. Чувствата винаги събиратъ, сгѫстяватъ нѣщата. А пъкъ умътъ разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви въ свѣта на ума, а пъкъ това, което сгѫстява, върви въ посоката на чувствуванията.

 

На 22 септември Слънцето отива къмъ южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърдцето, а пъкъ северното полушарие представлява ума. Пролѣтъ е това, което лети. Лѣтото е това, което налива. Есень е това, което дава, а пъкъ зима е това, което взема. Нѣкой казва: Пролѣть - хвъркашъ. Лѣто - наливатъ ти нѣщо. Есень - даватъ ти. Зима - взематъ. Тъй че, вие сте въ първия день на есента. Дава ви се нѣщо. За три месеца ще ви се дава. И следъ това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това сѫ теории.

 

Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрезъ ума на баща си и на майка си. И тогазъ е идеално. Детето най-първо е господарь; то въодушевява баща си и майка си. Двама души като се обичатъ, детето е идеалъ за тѣхъ.

 

Вие казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Какъвъ може да бѫде смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е Истината. Тогазъ се пита: “Какво нѣщо е Истината?” Това нѣщо, което свързва всички нѣща въ едно единство и ги осмисля, то е Истината. Задъ Истината нѣма нищо друго. Задъ Истината сѫществува единъ неорганизиранъ свѣтъ, единъ свѣтъ, въ който човѣшки кракъ не може да стѫпи никога. Въ този свѣтъ никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете нѣкое понятие, съвсемъ ще се обърка вашиятъ умъ.

 

Напримѣръ нѣкой пѫть вие мислите дали нѣкой ви обича или не. Тогазъ вие сте вече извънъ Истината! Какво нѣщо е да не ви обичатъ или какво нѣщо е да ви обичатъ? Онзи, който ви обича, дава ли ти нѣщо? Ти мислишъ, че ти дава. Но въ сѫщность дали ти дава или не, то е въпросъ. Върху думата “любовь” ние тъй се заблуждаваме! Напримѣръ азъ виждамъ тая книга и мисля, че е нѣщо реално. Но тая книга е вънъ. Нѣкое впечатление има въ ума ти. Но въ сѫщность каква е книгата? То е една съвсемъ друга реалность, различна отъ това, което азъ схващамъ. Напримѣръ ти имашъ единъ човѣкъ въ своя умъ, но то е сѣнка на реалностьта. Даже и понятието за самитѣ васъ и то е една сѣнка. Защото ако имахте реалностьта, вие не щѣхте да се измѣняте. Нѣкой пѫть сте радостенъ и следъ половинъ часъ сте тѫжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте въ реалното: като се радвашъ, като вѣрвашъ или като скърбишъ и се съмнявашъ? Скръбьта ти може би не почива на никаква основа. Нѣкои често даватъ примѣри, които могатъ да ни тикнатъ въ лоши разбирания. Представете си, че единъ вашъ приятель взема 20 000 лева отъ васъ и ги тури въ банката на ваше име. А пъкъ ви казватъ, че той ви задигналъ паритѣ. И вие се безпокоите. И следъ 10 години се научавате, че той ги турилъ на ваше име. Кое тукъ е реалното: Вие сте скърбили, че той изялъ паритѣ ви, а пъкъ излиза, че той не ги изялъ.

 

Да допуснемъ сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбьта събира, а пъкъ радостьта дава. Ти не можешъ да давашъ, докато не скърбишъ, докато не събирашъ. Ако не събирашъ, какво ще давашъ? Нѣщата най-първо се събиратъ и после се даватъ. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостьта да предшествува скръбьта. Но Онзи, Който е създалъ скръбьта, Богъ, като е допусналъ страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията. Той, като е създалъ свѣта, е допусналъ страданията. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини? Никой отъ васъ не знае, кои сѫ били подбудителнитѣ причини. Вие искате да бѫдете щастливи. Коя е мѣрката, кое е подбуждението ви, че искате да бѫдете щастливи. Вие не искате да бѫдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бѫдете нещастни? И въпрѣки, че не искате да бѫдете нещастни, ставате нещастни. И въпрѣки, че нѣкой пѫть не искате да бѫдете радостенъ, ставате радостенъ. Кое ви заставлява да бѫдете нещастенъ или щастливъ? Нито щастието нито нещастието не зависи отъ васъ. Ти обичашъ нѣкого и сте щастливъ, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присѫтствието на детето при майката произвежда въ нея щастие, а неговото отсѫтствие произвежда нещастие.

 

Ти казвашъ: “Азъ съмъ господарь.” Какъвъ господарь си? Ти казвашъ: “Азъ мога да мисля за каквото искамъ.” За какво можешъ да мислишъ?

 

Ние се отдѣляме отъ Бога и искаме щастие. Щастие извънъ Бога не можешъ да имашъ. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, ще имашъ вече тия външнитѣ промѣни. За скръбьта има единъ законъ. Излизането вънъ отъ Бога е скръбь. Връщането при Бога, то е радость. Щомъ се върнешъ при Бога, ти усѣщашъ ограничение. И искашъ да се освободишъ. Излизашъ навънъ, освобождавашъ се, но скръбьта идва. Отивашъ при Бога, [радостьта] идва, но и ограничението идва. Излизашъ вънъ отъ Бога, свободата идва, но и скръбьта идва. Тъй седи въ реалния животъ. Всѣки день виждаме това. И после сѫщиятъ законъ е и въ следното: ти се приближавашъ при нѣкого, отивашъ при нѣкой господарь или при нѣкой учитель. Като отидешъ при този господарь или учитель, ти се радвашъ, че ще добиешъ нѣщо, но като влѣзешъ тамъ, има ограничение. Отивашъ въ университета, колкото и да си свободенъ, все се подчинявашъ на известни програми. Не можешъ да правишъ каквото искашъ. И не можешъ да мислишъ каквото искашъ. Можешъ да мислишъ, но има известенъ редъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. И ако не искашъ да се подчинявашъ, казватъ ти, че трѣбва да напуснешъ университета.

 

Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бѫдете абсолютно свободни. За да бѫдешъ абсолютно свободенъ, трѣбва да се слѣешъ съ Бога; ти за себе си не трѣбва да мислишъ. Докато мислишъ за себе си, ти не си свободенъ. Защо тогазъ ти и Богъ сте различни нѣща. Има две личности, ти искашъ и твоята воля да бѫде. Питамъ тогазъ: ако две воли действуватъ едновременно, тогазъ какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде въ дома, то иска да подчини баща си и майка си и почва да заповѣдва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но въ ума му влиза, че може да заповѣдва на баща си и майка си. Първитѣ две-три години тѣ отстѫпватъ, но къмъ 3-4-5-та година бащата изважда закона и му казва: “Ти ли си, който ще заповѣдвашъ?” И наложи го на общо основание. И детето почва да пѣе. Следъ това дойде и майката. И тя излиза отъ търпение и казва: “Ти ли ще заповѣдвашъ тукъ?” И тя наложи закона сега. Биятъ го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: “Ти не си научилъ да мислишъ!” А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогазъ детето запитва: “Защо дойдохъ азъ при тая майка и при този баща?” Какъвъ отговоръ то ще си даде?

 

Не, че ние ще оправимъ свѣта. Свѣтътъ ще си върви по сѫщия пѫть. Ако добре си обяснимъ нѣщата, ако добре можемъ да ги схванемъ и да живѣемъ споредъ законитѣ, които сѫществуватъ въ природата, то има една възможность да добиемъ оная, относителната реалность - туй, което ние желаемъ.

 

Ти не можешъ да постигнешъ неограничено нѣщата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката сѫ вече предначъртали какво искатъ отъ детето. Майката иска детето да бѫде единъ голѣмъ философъ, или единъ голѣмъ герой, или художникъ, или музикантъ. Бащата сѫщо. И ако детето мисли, че то отъ само себе си ще стане нѣщо, то се лъже. Каквито сѫ били бащата и майката, такова ще бѫде и детето. Детето не може да има други качества, вънъ отъ качествата и способноститѣ, които майката и бащата сѫ притежавали. Ние нѣкой пѫть ставаме смѣшни; ние искаме да станемъ по-умни отъ Бога! По-глупави може, но по-умни - никога. Единственото нѣщо, което можемъ да направимъ, е че по-глупави отъ Бога можемъ да станемъ, но по-умни отъ Него - никога. Ние нѣкой пѫть искаме да корегираме, защо свѣтътъ е тъй направенъ. Мога да ви дамъ едно обяснение, защо свѣтътъ е тъй направенъ, но то нѣма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година. Мога да му ги дамъ, но тия, голѣмитѣ гащи на бати му какво ще го ползуватъ? То ще ги влачи. Ако се облече, тѣ ще се влачатъ. Ако ви дамъ голѣми гащи, само ще ги влачите и ще ви спѫватъ.

 

Сега запримѣръ васъ ви спѫва законътъ на любовьта. Каква трѣбва да бѫде любовьта? Ти ще се намѣришъ при нея въ противоречие. Любовьта има две портиворечия: като искашъ да те обичатъ, ти трѣбва да бѫдешъ господарь. Налагашъ на хората, заставяшъ ги да те обичатъ. Поставяте се на мѣстото на господарь. Искашъ да обичашъ. Тогазъ си на мѣстото на слуга. Ако хората не те обичатъ, значи не си господарь. И ако ти [не] обичашъ и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щомъ не те обичатъ хората, значи не си господарь. Ти не си много уменъ човѣкъ. Нѣма защо да те обичатъ хората. Въ втория случай ти казвашъ: “Нѣма защо да се обичатъ хората! Тѣ не сѫ толкозъ умни.” Има две противоречия. Какъ ще ги примиришъ? Защото въ закона на любовьта има едно: Тя не иска нито да й господаруватъ, нито да й слугуватъ. Ти като отидешъ при любовьта като господарь, тя ще те захвърли като парцалъ. И ако отидешъ при нея и искашъ да й станешъ слуга, пакъ ще те захвърли. Тя казва: “Въ моето училище - нито господари, нито слуги!” Въ областьта на любовьта кракътъ на господаря и кракътъ на слугата не може да стѫпи, защото тѣ и двамата сѫ скандалджии. Свѣтътъ страда отъ господари. И свѣтътъ страда и отъ слуги. Свѣтътъ страда и отъ бащи. Свѣтътъ страда и отъ майки. И най-после въ човѣшкия свѣтъ има и друго: свѣтътъ страда и отъ синове и отъ дъщери.

 

Въ геометрията, въ квадрата единиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на бащата; другиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на майката; третиятъ ѫгълъ - на сина и четвъртиятъ - на дъщерята. Какво разбирате вие подъ думата “противоречие”? Бащата иска да е глава на всичкитѣ работи. И майката иска да е глава на всичкитѣ работи. И синътъ иска да е глава. И дъщерята иска да е глава! Въ този четириѫгълникъ има 4 глави. Какъ ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вѫтрешна борба. Щомъ въ човѣка има борба, той се намира въ единъ квадратъ. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бѫде господарь. Майката и тя иска да бѫде господарь. Голѣмиятъ синъ, понеже е последния, и той иска сѫщото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогазъ казвашъ: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Рекохъ, какъ трѣбваше да го създаде?

 

Тогазъ азъ давамъ следното разяснение на себе си и на васъ: Любовьта е онзи великъ законъ, който дава възможность на всѣки единъ зародишъ въ Божествения свѣтъ да се прояви. И тя като намѣри едно семе, веднага го поставя въ почвата, зарива го и го оставя тамъ. Като го зарине, тя го оставя тамъ. Тя те напусне. Следъ това Бащата идва, Мѫдростьта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре, той има сѫчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано съ пръсть, то той праща къмъ него свѣтлина и топлина. Бащата не махва пръстьта. Семенцето казва: “Майка ми ме забрави!” Бащата казва: “Почни да ровишъ.” И слѣдъ като е говорилъ дълго време, бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажатъ отъ пръстьта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно: едната половина остава подъ земята, а другата - надъ земята и цъвти.

 

И сега почва той да разсѫждава, кой е по-добъръ: баща му или майка му. Майка му го държи долу въ коренитѣ, а пъкъ баща му го тегли нагоре и казва: “При менъ ще дойдешъ.” Половината му е въ земята, при майката, въ гѫстата материя, а пъкъ другата половина е при бащата. Питамъ: какво ще бѫде разрешението на този въпросъ? Какъ ще го разрешишъ? Това дърво кога ще бѫде свободно? - Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичкитѣ противоречия. Истината е онзи великъ законъ или оная сѫщина, която освобождава човѣка отъ всичкитѣ противоречия. Тя изважда дървото изъ почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го изъ гѫстата материя. Та рекохъ, докато ти си въ земята, Истината я нѣма въ тебе. Ти имашъ въ себе си Любовьта и половината ти е въ по-рѣдката материя - живѣешъ въ срѣдата на Любовьта и Мѫдростьта. Не си въ Истината. Но когато излѣзешъ вънъ отъ гѫстата срѣда, ставашъ човѣкъ. Но и човѣкъ не е излѣзълъ още напълно. Но Истината го води къмъ това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великия онзи законъ, който ни показва пѫтищата на Любовьта.

 

Противоречието е въ това, че ние не разбираме, че Любовьта не търпи нито господари, нито слуги. А пъкъ Мѫдростьта не търпи многознаещи. Нѣкой отива при Бога да Му философствува. Че Богъ има отвращение отъ това. Този, Който е направилъ свѣта, ти ще Му философствувашъ сега и ще го учишъ какви сѫ били Неговитѣ намѣрения. Че ти ставашъ смѣшенъ предъ Него! И почвашъ да учишъ хората, че Богъ така и така мислилъ и пр. Ще ходишъ да разправяшъ на хората какъ живѣятъ ангелитѣ! Ти никога не си билъ при ангелитѣ и ще разправяшъ какъ живѣятъ тѣ! Ти никога не си билъ при светиитѣ и ще разправяшъ какъ живѣятъ тѣ! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява какъ ще живѣе, като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли, като се ожени, какъ ще нареди живота си, какъ ще нареди и столоветѣ, и маситѣ, и килимите и пр. И тя си създава единъ новъ свѣтъ! И като влѣзе въ този, новия свѣтъ и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: “Не си струва да се жени човѣкъ!”

 

Това сѫ наши изобретения! Законътъ на женитбата не е нищо друго, освенъ туй, че въ тебе има желание да се освободишъ отъ това, което е създала въ тебе Любовьта, като те е заровила въ пръстьта. Ти трѣбва да се оженишъ, защото трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ земята. Нѣкой казва: “Да се оженишъ, за да бѫдешъ щастливъ.” Ти тогазъ не разбирашъ процеса на любовьта! Тия булскитѣ дрехи, тия венци на любовьта, тѣ сѫ външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трѣбва четене на тая книга и приложение трѣбва!

 

Тогазъ, какъвъ е смисълътъ на любовьта? Тя, любовьта най-първо ще те научи да живѣешъ и ако не живѣешъ, ти не можешъ да разберешъ. Ако въ любовьта ти елементарнитѣ работи, страданията и радоститѣ не можешъ да разберешъ, ти не можешъ да прогресирашъ. Тѣ сѫ двата пѫтища, по които любовьта се проявява. Ако ти не знаешъ смисъла на радоститѣ и смисъла на страданията, какъ ще разберешъ живота? И после идатъ въ живота злото и доброто и редъ други противоречия! И всичко това ти трѣбва да го примиришъ! Ние сега казваме: “Да има нѣкой начинъ!”

 

Вчера имахъ единъ разговоръ. Трима души ме посетиха. Дошли отъ Америка - двама мѫже и една жена. Азъ бѣхъ занятъ. И тѣ казаха, че много бързатъ. Но и азъ съмъ занятъ! И другитѣ, които бѣха дошли при менъ, [и] тѣ бързаха! Най-после ги приехъ. Идватъ и се запознаватъ съ менъ. Тѣ казаха: “Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видимъ. Нѣма да стоимъ повече отъ една минута.” Тѣ ми казаха една минута, но седѣха 10 минути. Учатъ ме тѣ сега! Тѣ казаха:”Какъ ще се оправи свѣтътъ? Трѣбва да обичаме Христа!” Азъ рекохъ само: “Какъ да Го обичаме?” Тѣ казаха: “Само вѣрата, вѣрата въ Христа ще оправи свѣта!” Азъ рекохъ: “Не зная, дали вѣрата може да оправи. Азъ се съмнявамъ, дали вѣрата може да оправи свѣта, защото ако вѣрата можеше да оправи свѣта, то той трѣбваше да бѫде оправенъ! Досега свѣтътъ не се е оправилъ.” Тѣ казаха: “Ти не вѣрвашъ ли въ Христа?” Рекохъ: “И азъ като вѣрвамъ, и за менъ работитѣ не се оправятъ! Намирамъ, че вѣрата е сѫществено нѣщо, но не е нѣщо, което ще оправи свѣта. Вие досега сте вѣрвали. То е външната страна на Христа! Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бѫдете готови да направите всичко?” Тѣ казаха по евангелски: “Когато дойде Христосъ, Той ще ни научи.” Кога може да дойде? Може да дойде днесъ, следъ 10 години, следъ 100 години, следъ 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После рекохъ: “Хайде да ви дамъ по една книжка.” И имъ давамъ по една книжка за богомилитѣ. Рекохъ имъ: “Четете тукъ.” Тѣ казаха: “Пакъ ще дойдемъ да ви видимъ.” Рекохъ: “Колкото пѫти и да се виждаме, все това ще бѫде.”

 

Ние фотографираме нѣкого и му носимъ портрета. Приличаме на ония, сегашнитѣ временни възлюбени. Азъ съмъ виждалъ млада мома, извади портретчето му, пакъ го тури. Мисли си тя! И ходи, и пакъ го извади, и го погледне! То е едно вѣрую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовьта! Него го нѣма. Това е сѣнката. За тая сѣнка тя трепери, а пъкъ като дойде реалностьта, тя казва: “Аманъ!” Не може да го търпи! Когато е въ портретъ, тя казва: “Ангелъ е.” Не можела безъ него, а пъкъ като дойде, не може да го търпи. Когато дойде нѣкоя идея, човѣкъ я носи въ себе си като идеалъ, но като дойде тя реално, той казва: “Бѣля си намѣрихъ на главата, много загазихъ.”

 

Та сега на насъ ни трѣбва Истината, която да ни освободи...

 

Въ чувствения свѣтъ ние сме вплетени въ една гѫста материя и нѣмаме ясна представа за онова, което Богъ е създалъ. Желанието на Любовьта е да ни даде животъ. Желанието на Мѫдростьта е да ни даде свѣтлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пъкъ свободата е плода. Тя е смисъла, който ще осмисли живота.

 

Най-първо, какъвъ е смисълътъ да ни се даде животъ? Трѣбва да знаемъ, че и най-лошиятъ животъ е толкозъ цененъ, толкозъ богатства има въ него, колкото и въ най-добрия животъ. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животътъ не може да бѫде лошъ. Следователно лошиятъ и добриятъ животъ сѫ еднакво ценни. Това разбиране го нѣмаме. Въ любовьта ти ще разберешъ, че животътъ е еднакво цененъ. И най-малкиятъ животъ, животъ, който е пъленъ съ най-голѣмитѣ страдания, има всички богатства, които има въ рая и въ Божествения свѣтъ. И ти като не разбирашъ, спъвашъ се. И всички искатъ единъ животъ - всички други да страдатъ, а само тѣ да не страдатъ. Че то е едно криво разбиране на живота.

 

Когато напишемъ думата “любовь”, ако между буквитѣ се зароди едно стълкновение коя да бѫде първа, какъвъ смисълъ ще има това? Колко букви има думата “любовь”? - Шесть букви. Скаратъ се, да кажемъ, коя буква да бѫде

 

318 първа! Ако турите отпредъ “ь”, какво ще излѣзе? Нищо нѣма да излѣзе. Ако турите “в” отпредъ, пакъ нищо нѣма да излѣзе. Най-първо ще турите “л”. Това е една необходимость. И следъ това иде втората буква “ю”. Третата буква иде: “б”. После иде “о”, пета буква е “в”, а пъкъ шеста е “ь”. Еръмалъкъ е последната буква, съ топузъ. Поставете всѣка дума на нейното мѣсто. Тогазъ ще дойде смисълътъ. Поставете страданието на неговото мѣсто. Поставете и радостьта на нейното мѣсто. Поставете злото на нѣговото мѣсто. И поставете доброто на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо на своето мѣсто е полезно. Всѣко нѣщо, което не е на своето мѣсто, не е полезно. Ние страдаме, понеже нѣщата сѫ размѣстени.

 

Сега разбира се това е единъ предметъ, който не ви засѣга всички ви еднакво. Нѣкои отъ васъ сте стари, а пъкъ нѣкои сте гладни. Нѣкои сте жадни. Имате разни нужди. Напримѣръ тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всѣкиго едного отъ васъ дамъ по единъ чекъ отъ хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Тѣ са доста голѣма сума - хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете единъ апартаментъ. Хубаво, единъ чекъ! Че нѣмате ли вие единъ чекъ? Животътъ, който имате вложенъ въ васъ, не е ли единъ чекъ, вложенъ отъ Бога! И знанието, което Богъ ви е турилъ въ вашата глава, не е ли единъ чекъ? И свободата, която ви е далъ Богъ, не е ли единъ чекъ? Три чека имате и то не по хиляда английски лири, но по много повече!

 

Нѣкой пѫть сѫ ме питали: “Ти кой си?” Азъ ли кой съмъ? Азъ съмъ този, който наблюдавамъ Любовьта, която заравя семето. И азъ съмъ онзи, който гледамъ, какъ Мѫдростьта изтегля половината отъ поникващето растение нагоре. И азъ съмъ онзи, който гледамъ какъ Истината го освобождава. За тия три работи съмъ дошълъ. Искамъ да стана ученъ човѣкъ. Давамъ си отчетъ, защо ги заравятъ, защо ги освобождаватъ наполовина и защо после Истината иска съвършено да ги освободи. А пъкъ вие сега искате да знаете, азъ какво съмъ? Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за единъ банкеринъ и питате, дали имамъ пари, та да ви услужа.

 

Докато не се научите като менъ да знаете какво правятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, нито петь пари не можете да получите отъ менъ. Защото въ Божествената банка, щомъ като отидешъ да те кредитиратъ, тѣ ще те питатъ: “Ти наблюдавалъ ли си какъ Любовьта заравя семето?” - “Не съмъ.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си какъ Мѫдростьта ги изкарва поникващитѣ растения да растатъ нагоре?” - “Не.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си Истината, какъ ги освобождава?” - “Не.” - “Никакъвъ кредитъ нѣмашъ въ нашата банка. Върви си.”

 

Ако не можете да носите страданията и радоститѣ на Любовьта, ако не можете да издържате свѣтлината и топлината на Мѫдростьта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогазъ не можете да бѫдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуватъ. Жертвоприношението е вече законъ на Истината! Ако ти не си готовъ да се самопожертвувашъ, ти не си позналъ Истината. Христосъ се самопожертвува, понеже Той позна какво нѣщо е Истината! И като се самопожертвува, Той се освободи отъ всички ония ограничения въ живота! Докато ние не се самопожертвуваме, не можемъ да се освободимъ. Докато ти се държишъ за това тѣло, което имашъ, ти още не си разбралъ живота. И при все това, кога да е, ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. Ако не е следъ 10 години, следъ 15 години, следъ 120 години или следъ хиляда години ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. И ако излѣзешъ отъ това тѣло, кѫде ще отидешъ? Най-първо ще живѣешъ въ едно тѣло, което Любовьта ще ти създаде. Това ще бѫде грубата материя. Ти ще бѫдешъ заровенъ. Това е тѣлото на Любовьта. Следъ туй ще бѫдешъ заровенъ въ друго едно тѣло, ще влѣзешъ въ една по-рѣдка срѣда - въздуха. И най-после Истината ще те облече въ едно тѣло, въ което ще се принесешъ жертва за другитѣ. И щомъ се пренесешъ въ жертва за другитѣ, то всички други ще се принесатъ въ жертва заради тебе. Ако ти не се жертвувашъ и другитѣ не могатъ да се жертвуватъ за тебе. Ако ти не можешъ да обичашъ и другитѣ не могатъ да те обичатъ! Ако ти не можешъ да мислишъ за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да мислятъ за тебе. Ако ти не можешъ да действувашъ свободно за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да действуватъ свободно за тебе.

 

Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре отъ менъ. Но у васъ има известни съображения. Вие сте облечени много добре, съ хубави дрехи. Седите вие при една рѣка и искате да я минете. Но казвате: “Ще се наквасятъ панталонитѣ ми.” А пъкъ да не съблечете дрехитѣ си. И търсите мостъ. Но щомъ се намѣрите въ трудно положение и като видите, че животътъ ви виси на косъмъ, ще минете презъ рѣката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега иматъ известни възгледи. Тѣ сѫ нашитѣ наследени убеждения за моралъ, наши понятия за свѣта и пр. Богъ ще ни тури въ хиляди такива костюми, докато дойдемъ до единъ такъвъ костюмъ, който ще има всички предимства. Въ това тѣло има написани тия закони, въ туй тѣло ние носимъ тия закони, но не можемъ да ги четемъ. Казано е: “Ще напиша закона си въ сърдцето имъ и ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ.”

 

Онзи, който е позналъ Истината, той вече е влѣзълъ въ вѣчната младость на живота. Това е единъ отъ признацитѣ. Човѣкъ, който не е научилъ закона на вѣчната младость; човѣкъ, който не е влѣзълъ въ нея, той не е позналъ Истината! Онзи, който е позналъ закона на Любовьта, той е позналъ 1/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ и закона на Мѫдростьта, той е позналъ 2/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ закона на вѣчната младость, той е позналъ Любовьта, той е позналъ Мѫдростьта, той е позналъ Истината.

 

Тая година искамъ да познаете Любовьта, за да придобиете живота! Искамъ да познаете Мѫдростьта, за да добиете истинско понятие за свѣтлината и топлината, какво нѣщо сѫ тѣ. И най-после, искамъ да познаете свободата, за да познаете закона на вѣчната младость. Тогазъ човѣкъ е като единъ магъ. Той ще си играе съ всичкитѣ работи. Той само като махне съ тая пръчка, всичко каквото иска, може да стане. Това е, къмъ което се стремите. Вие искате да нѣмате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Нѣкои сте въ първата фаза на Любовьта, нѣкои сте въ втората фаза на Мѫдростьта. И нѣкои сега едвамъ сте отправили погледъ къмъ Истината, а пъкъ смисъла на живота е въ Истината. И казано е: “Истината ще ви направи свободни!” - И казано е още: “Тамъ дето е Духътъ, тамъ е свободата.”

 

Сега тая година ви пожелавамъ, като влѣзете сега въ южното полушарие да развивате вашата добродетель и идущата година, като се върнете въ пролѣтьта, да сте готови да разберете справедливостьта. А пъкъ като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете въ какво седи вѣчната младость. Докато човѣкъ не разбере вѣчната младость на живота, той още не е свободенъ. То е Разумното, то е Великото! Човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Прераждането е законъ за изучаване на вѣчната младость. На английски богословцитѣ го наричатъ: “the eternal generation”, буквално - “постоянното произвеждане”, т. е. “вѣчното подмладяване”. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си вѣчното подмладяване. Законътъ на: “the eternal generation” го наричаме “вѣчното подмладяване”. Вѣчното подмладяване - въ това е смисълътъ. И тогазъ човѣкъ се освобождава отъ всички стари възгледи. Отъ неразбирането идатъ всички страдания. Щомъ не разбирашъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, идатъ страданията. Щомъ разберешъ Любовьта, животътъ ще дойде. Щомъ разберешъ Мѫдростьта, ще дойде знанието. И щомъ разберешъ Истината, свободата ще дойде! А пъкъ на насъ е потрѣбно на земята животъ; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пѫтьтъ на живота минава презъ Любовьта. Пѫтьтъ на знанието минава презъ Мѫдростьта. А пѫтьтъ на свободата минава презъ Истината.

 

Та рекохъ, сега не се спирайте върху въпроса: “Толкозъ години ние следваме този пѫть, какво сме разбрали?” Направете единъ малъкъ опитъ! Да кажемъ напримѣръ, че единъ день сте недоволенъ. Да кажемъ, че имате една малка неприятность. Коя е най-малката неприятность отъ твое гледище? Защо едни иматъ едно понятие, а други иматъ друго понятие. Най-малката неприятность е, че нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Или имашъ петь пари въ джоба си. Погледнешъ и само петь пари - и си недоволенъ. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тѣхъ? Да е единъ левъ, 10 лева!” Ако тѣзи петь стотинки азъ мога да ги превърна въ злато, колко ще струватъ? И ако това злато го накарамъ да расте? Паритѣ растатъ и тѣ. Паритѣ се раждатъ така, както плодоветѣ. Единъ день, като разберете закона на паритѣ, тѣ ще се раждатъ. Вие се чудите, какъ ще се родятъ. Че ако вие знаете да кажете на единъ човѣкъ една дума, той ще ви даде пари, колкото искате! Представете си сега, че осѫждатъ единъ милионеръ на смъртно наказание. И тогазъ царьтъ подписва една заповѣдь, въ която казва: “Ако си готовъ да подаришъ всичкото си имане, което имашъ, на беднитѣ, ще отложимъ смъртното наказание.” Той ще помисли и най-първо ще каже: “Не може ли половината, три-четвърти?” - “Всичкото!” Тогазъ какво ще направи милионерътъ?

 

Та рекохъ, всички ние сме осѫдени на смърть. На всинца ви има по една смъртна присѫда отгоре ви. И казва се: “Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите отъ смъртьта, нищо повече. И Христосъ, като дойде на земята, Той трѣбваше да умре, да пожертвува всичко и следъ това можеше да дойдатъ свободата и въздигането. Въ това седи скритъ единъ принципъ, който хората не подозиратъ.

 

Та рекохъ сега, не да ви заставятъ на това, но всѣки единъ отъ васъ свободно да разбере тfзи принципъ.

 

Сега вие не сте осѫдени. Вие седите свободни. Ако ви кажатъ: “Дайте всичко за Господа”, ще дадете ли? Ще кажешъ: “Чакай да питамъ жена си, синоветѣ си.” Синътъ ще каже: “Чакай да питамъ сестра си.” Възлюблениятъ ще каже: “Чакай да питамъ възлюблената си.” На насъ не ни трѣбватъ пари. Но паритѣ сѫ равноценни на човѣшкитѣ чувства. Човѣкъ, който не е готовъ, не може да се прояви. Ти се опитвашъ доколко твоята щедрость, твоето сърдце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадешъ, това е мобилизация, доколко можешъ да жертвувашъ. Става една война. Трѣбва да стане мобилизация. Ако хората жертвуватъ всичко въ време на войната, харчатъ пари, то е сѫщия законъ и когато работимъ за Бога! Ние искаме да работимъ за Бога безъ никакви жертви. Че и тамъ е сѫщиятъ законъ!

 

Та рекохъ, Христосъ е поставилъ закона така: Както Отецъ ме е възлюбилъ, тъй и азъ ви възлюбихъ. И на васъ седи този въпросъ, и вие можете да кажете: “Както Богъ е възлюбилъ Христа и както Христосъ е възлюбилъ насъ, тъй и ние ще възлюбимъ другитѣ.” Христосъ, като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаемъ какво Му дадоха! И вие, като възлюбите свѣта, какво ще ви дадатъ? Сѫщото ще бѫде! Но не се плашете отъ противоречията на живота.

 

Въ време на мѫчнотии човѣкъ се показва, какъвъ характеръ има и какви сѫ неговитѣ убеждения. И ако вие за Любовьта не можете да пожертвувате всичко; и ако вие за Божията Мѫдрость не можете да пожертвувате всичко; и ако за Божията Истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросътъ е предрешенъ. Азъ рекохъ, ако азъ не пожертвувамъ за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината всичко, то въпросътъ съ мене е предрешенъ. Положението на всѣкиго едного отъ васъ зависи отъ жертвата, която можете да направите заради Любовьта, ако сте готови всичко да сторите за Божията Любовь.

 

Тая работа не е лесна. Азъ ви говоря за нѣща, които сѫ много мѫчни. Най-мѫчнитѣ работи сѫ приятни. Рѣдко се случватъ. Вземете единъ билетъ. Да кажемъ, че всички билети сѫ 100 000. Какво е отношението? Значи едно къмъ 100 000. Това колело, като се завърти 100 000 пѫти, то непременно ще имашъ единъ билетъ спечелилъ. Можешъ да спечелишъ още при първото завъртане на колелото, а можешъ да бѫдешъ и последенъ. Та въ живота ти ще имашъ своето благо или въ началото или на края. Ако останешъ на края, ще имашъ много знания. Ако добиешъ въ началото, сърдцето придобива нѣщо. Защото сърдцето придобива въ началото, умътъ - въ края, в края на единъ дълъгъ периодъ. А пъкъ разумното начало придобива всичко изведнъжъ.

 

Та на васъ ви оставямъ да се занимавате съ закона на жертвата, която Любовьта изисква. Закона на жертвата, която знанието изисква, и закона на жертвата, която свободата, Истината изискватъ.

 

Отче нашъ

 

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.” (три пѫти)

 

6 ч. 30 м.

 

Беседа отъ Учителя

22 септемврий 1937 г.,

срѣда 5 ч. с., Изгрѣвъ

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

  • 1 year later...

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

 

ЗАКОНЪ ЗА ВѢЧНАТА МЛАДОСТЬ

Движението на човѣка се опредѣля главно отъ две течения: отъ течението на слънцето и отъ течението на земята. Вънъ отъ тѣзи течения, човѣкъ се намира подъ влиянието на много течения още, съ които трѣбва да се справя. Покрай всички тия влияния, той търси Бога, но не знае, кѫде да Го намѣри. Човѣкъ, на когото съзнанието е пробудено и мисли, той приема Бога като сила, Която работи въ свѣта и Която е създала всичко. Ония пъкъ, въ които сърдцето е добре развито, чувствуватъ, че сѫществува нѣкаква сила въ свѣта, която рѫководи и управлява всичко, но каква е тази сила, не могатъ да си отговорятъ. Дветѣ противоположни течения въ човѣка — на слънцето и на земята, създаватъ две противоположни движения. Такива противоположни движения се зараждатъ въ човѣка подъ влиянието на неговитѣ мисли и чувства. Чувствата винаги, събиратъ нѣщата на едно мѣсто, т. е. сгѫстяватъ ги, а мислитѣ — разредяватъ, разширяватъ нѣщата. Значи, това, което разредява и разширява нѣщата, се отнася къмъ областьта на ума, а това, което сгѫстява, се отнася къмъ областьта на сърдцето.

Днесъ, 22 септемврий е деньтъ на есенното равноденствие. Слънцето отива къмъ южното полушарие, което представя живота на сърдцето. Северното полушарие пъкъ представя живота на ума. Отъ движението на земята около слънцето се образуватъ четиритѣ годишни времена: пролѣть, лѣто, есень и зима. Пролѣть е това, което лети; лѣто е това, което налива; есень е това, което дава; зима е това, което отнима. Презъ пролѣтьта човѣкъ хвърка; презъ лѣтото налива, пълни нѣщата; презъ есеньта раздава, а презъ зимата отнима. Сега вие сте въ първия день на есеньта, когато ви се дава нѣщо. Три месеца наредъ все ще ви се дава. Следъ това ще влѣзете въ зимата, когато нѣщата се отниматъ.

Докато е въ пролѣтьта и лѣтото на живота си, човѣкъ не говори и не пита за смисъла на живота. Влѣзе ли въ есеньта и въ зимата на живота, той започва да се интересува отъ смисъла на живота. Смисълътъ на живота седи въ придобиване на истината. — Що е истина? — Това, което свързва всички нѣща въ едно цѣло и ги осмисля, наричаме истина. Задъ истината седи единъ неопредѣленъ, неорганизиранъ свѣтъ, въ който човѣшки кракъ не може да стѫпи. Какъвъ е този свѣтъ, никой не може да си представи. Рече ли човѣкъ да си представи този свѣтъ, той съвсемъ ще се обърка. Безъ да има представа за този свѣтъ, човѣкъ често изпада въ него. Запримѣръ, достатъчно е човѣкъ да си зададе въпроса, обича ли го нѣкой, или не го обича, за да изпадне въ свѣта задъ истината. Какво значи да ви обичатъ или да не ви обичатъ? Онзи, който ви обича, дава ли ви нѣщо? Вие мислите, че ви дава нѣщо, но въ сѫщность не знаете, дава ли ви нѣщо или не. Това е все едно да говорите за любовьта, безъ да я разбирате. Знаете, че любовьта е нѣщо реално, но какво въ сѫщность представя тя, не можете да опредѣлите. Виждате една книга, пипате я, отваряте я, намирате, че е нѣщо реално, но какво въ сѫщность е книгата, не можете да опредѣлите. Тя е нѣщо съвсемъ друго отъ това, което вие схващате. Когато държите въ ума си мисъльта за единъ човѣкъ, той не е нищо друго, освенъ сѣнка на реалностьта. Самъ за себе си човѣкъ сѫщо представя сѣнка на реалностьта. Ако има реална представа за себе си, човѣкъ никога не би се измѣнялъ. Човѣкъ нѣкога се радва и вѣрва въ всичко, а нѣкога скърби и се съмнява. Кѫде е реалностьта: когато е радостенъ и вѣрва въ всичко, или когато е скърбенъ и се съмнява? Често и скръбьта, и радостьта почиватъ на фалшива основа. Кѫде е тогава реалностьта? Нѣкой скърби, че приятельтъ му взелъ отъ него 20,000 лева и ги употрѣбилъ за себе си. Следъ десеть години той се научава, че приятельтъ му турилъ тия 20,000 лв. въ една банка на негово име. Щомъ чуе това, той веднага започва да се радва.

Скръбьта и радостьта сѫ две състояния въ човѣшкия животъ, които постоянно се смѣнятъ. Въ скръбьта човѣкъ се учи да събира, а въ радостьта — да дава. Човѣкъ не може да дава, докато не е събиралъ. Ако нищо не е събиралъ, какво ще дава? Първо човѣкъ трѣбва да събира, а после да дава. Като не разбиратъ този законъ, хората искатъ да се радватъ, т. е. искатъ радостьта да предшествува скръбьта. Когато допусналъ страданията и скърбитѣ въ живота, Богъ е ималъ нѣщо предъ видъ. Обаче, коя е причината за влизането на скръбьта въ свѣта, вие не знаете и не искате да знаете. Едно искате вие: да бѫдете щастливи. Защо и за какво искате да бѫдете щастливи, не се запитвате. Вие знаете само, че искате да бѫдете щастливи, а въпрѣки това ставате нещастни. Нѣкога не искате да бѫдете радостни, а въпрѣки това ставате радостни. Значи, щастието и нещастието не зависятъ отъ васъ. Радостьта и скръбьта сѫщо не зависятъ отъ васъ. Обичате нѣкого, щастливъ сте, но понѣкога този човѣкъ ви носи нещастия. Докато детето е при майката, тя е щастлива. Щомъ замине детето ѝ за другия свѣтъ, тя става нещастна.

Съвременнитѣ хора искатъ да бѫдатъ щастливи, а при това отричатъ Бога. Тѣ трѣбва да знаятъ, че вънъ отъ Бога никакво щастие не сѫществува. Щомъ се отдѣли отъ Първата Причина, човѣкъ се излага на страдания и нещастия. Излизането на човѣка отъ влиянието на Първата Причина се придружава съ скръбь. Видимо той е свободенъ отъ нейното влияние, но става нещастенъ, скърбенъ. Връщането на човѣка къмъ Първата Причина се придружава съ радость. Видимо той е ограниченъ отъ нейното влияние, но става радостенъ и щастливъ. Това виждаме и въ всѣкидневния животъ на хората. Нѣкой иска да учи. Записва се като ученикъ въ гимназията или като студентъ въ университета. Той е доволенъ, радва се, че ще придобие знания, но сѫщевременно се ограничава, подчинява се на известенъ редъ, на известна програма. Той не може да прави, каквото иска и да мисли, както иска. Ако не иска да се подчинява на реда въ гимназията или въ университета, ще го изпѫдятъ вънъ, да прави, каквото иска.

Мнозина мислятъ, че като отидатъ при Бога, ще бѫдатъ абсолютно свободни. За да бѫде абсолютно свободенъ, човѣкъ трѣбва напълно да се слѣе съ Бога и да престане да мисли за себе си. Докато мисли още за себе си, той не може да бѫде свободенъ. При това положение ние имаме две личности: Богъ и човѣкъ. Тия две отдѣлни личности подразбиратъ две воли. Ако две воли действуватъ едновременно, какво съгласие може да има между тѣхъ? Когато въ единъ домъ се роди дете, първоначално то отстѫпва, подчинява се на майка си и на баща си. Като види, че всички негови желания се задоволяватъ, детето започва да се налага на родителитѣ си. Първитѣ две — три години тѣ му отстѫпватъ, но щомъ порасне, стане на четири — петь години, майката взима тояжката, т. е. закона, и налага съ нея детето, като му казва: Ти трѣбва да се научишъ да чувствувашъ добре. Като не слуша пакъ, бащата взима закона, налага го малко и му казва: Ти трѣбва да се научишъ да мислишъ право. Детето започва да пѣе на миньоренъ гласъ и да се пита, защо е дошло при тази майка и при този баща.

Каквото и да правятъ хората, каквито методи и да прилагатъ, тѣ не могатъ да оправятъ свѣта. Свѣтътъ ще си върви въ своя пѫть. Обаче, ако човѣкъ добре разбира нѣщата и живѣе споредъ разумнитѣ закони на природата, има вѣроятность да дойде до относителната реалность въ свѣта. Каквото и да прави, човѣкъ не може да има неограничени постижения. Преди да се роди детето, майката и бащата сѫ опредѣлили, какво дете искатъ да родятъ: да бѫде голѣмъ философъ, музикантъ, художникъ или поетъ. Ако човѣкъ мисли, че самъ по себе си представя нѣщо, той се лъже. Каквито сѫ майката и бащата, такова ще бѫде и детето. Детето не може да има други качества и способности вънъ отъ тия, които майката и бащата сѫ притежавали. Смѣшни сѫ хората, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ по-умни отъ майка си и баща си. Още по-смѣшни сѫ, когато мислятъ, че могатъ да бѫдатъ по-умни отъ Бога. По-глупави могатъ да бѫдатъ, но по-умни — никога! Следъ всичко това тѣ се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този, а не по другъ начинъ. Каквото обяснение и да ви се даде на този въпросъ, то нѣма да има никакво приложение. Какво ще се ползува малкото дете отъ дрехитѣ на своя голѣмъ братъ? Като облѣче тия дрехи, тѣ ще се влачатъ по земята и ще го спъватъ.

Както малкото дете се спъва въ дрехитѣ на голѣмия си братъ, така и хората се спъватъ въ въпроса за любовьта. Каква трѣбва да бѫде любовьта на човѣка? Въ любовьта на човѣка, изобщо, изпъкватъ две положения: господарь и слуга. Когато иска да го обичатъ, човѣкъ се налага, поставя се на мѣстото на господарь, заставя хората да го обичатъ. Когато иска да обича, той заема мѣстото на слуга. Ако хората не го обичатъ, тѣ не го признаватъ за господарь. И ако не обича, той не може да бѫде слуга. Обаче, въ любовьта сѫществува следния законъ: тя не обича нито да ѝ господаруватъ, нито да ѝ слугуватъ. Отидете ли при нея като господарь или като слуга, тя ще ви отхвърли отъ себе си. Тя казва: Въ моето училище не позволявамъ да стѫпи крака нито на господаря, нито на слугата. Тя не се нуждае отъ хора, които вдигатъ скандали.

Свѣтътъ страда отъ господари и отъ слуги. Свѣтътъ страда отъ майки и отъ бащи. Свѣтътъ страда отъ синове и отъ дъщери. Квадратътъ представя семейството. Всѣки правъ ѫгълъ въ квадрата представя противоречието, което създава майката, бащата, дъщерята или сина. Противоречието, което всѣки поотдѣлно създава, се дължи на факта, че всѣки иска да бѫде глава. Имате единъ домъ съ четири глави. Какъ ще примирите тия четири глави? При това положение противоречието не може да изчезне, вследствие на което между четиритѣ члена на дома сѫществува вѫтрешна борба. Когато тази борба сѫществува въ човѣка, той се намира въ единъ квадратъ. Щомъ четиритѣ члена на семейството се видятъ затворени въ квадрата, тѣ започватъ да роптаятъ противъ реда и порядъка на свѣта и се запитватъ, защо свѣтътъ е създаденъ по този начинъ. Не можа ли другояче да бѫде създаденъ? Да се говори така, това означава неразбиране на живота, неразбиране на любовьта. Любовьта е великъ законъ, който дава възможность на всѣки зародишъ въ Божествения свѣтъ да се прояви. Като намѣри нѣкакво семе, тя го заравя въ пръстьта и си заминава. Семето започва да се оплаква, че майка му — любовьта, го напуснала и не се грижи за него. Въ помощь на семето иде бащата — мѫдростьта и започва да го съветва, да направи усилие, да излѣзе надъ почвата, да се изложи на прѣкитѣ слънчеви лѫчи. Той не маха пръстьта, но му съдействува да се покаже надъ земята. Следъ дълго увещаване, бащата успѣва да застави семето, своя синъ или своята дъщеря, да пробиятъ почвата. Тогава семенцето се показва надъ земята, въ видъ на малко стръкче. И бащата не му помага изцѣло, защото главичката му остава въ земята. При това положение, то започва да разсѫждава, кой отъ двамата е по-добъръ: майката ли, която чрезъ коренитѣ го държи въ земята, или бащата, който го тегли нагоре къмъ слънцето? — Кога ще се освободи това растение напълно? — Когато дойде истината. Истината примирява всички противоречия. Тя може да извади растението отъ почвата, отъ гѫстата материя, и да го направи абсолютно свободно.

Следователно, докато главата на човѣка, като въ растенията, се намира въ гѫстата материя, а клонетѣ на живота му въ рѣдката материя, той живѣе само въ любовьта и въ мѫдростьта, но не и въ истината. Щомъ излѣзе отъ гѫстата материя, тогава само той става истински човѣкъ. Истината освобождава човѣка, като сѫщевременно му показва пѫтя къмъ любовьта и мѫдростьта.

Хората постоянно се натъкватъ на противоречия. — Защо? — Защото не разбиратъ нито любовьта, нито мѫдростьта. Любовьта не търпи нито слуги, нито господари, а мѫдростьта не търпи хора, които мислятъ, че много знаятъ. Нѣкой отива при Бога и започва да философствува предъ Него, какъ билъ създаденъ свѣтътъ. Не ставайте смѣшни предъ Бога и предъ себе си. Който е създалъ свѣта, Той не се нуждае отъ вашитѣ обяснения. Какво ще говорите на хората за създаването на свѣта, когато сами не го познавате? Какво ще говорите на хората за живота на ангелитѣ и на светиитѣ, когато никога не сте били между тѣхъ? Младата мома седи и си въобразява, какъ ще живѣе, като се ожени. Тя си представя, какъ ще си нареди кѫщата, какъ възлюбениятъ ѝ ще я обича. Какъ може да си въобразява тия нѣща, когато никога не е била женена? Щомъ се ожени и види, че нищо не се сбѫдва отъ това, което е рисувала въ въображението си, тя се разочарова и казва: Не струва човѣкъ да се жени! — Да, по този начинъ, безъ да се разбира още закона на любовьта и на мѫдростьта човѣкъ не трѣбва да се жени. Истинската женитба подразбира освобождаване. Женитбата се предизвиква отъ желанието на човѣка да се освободи отъ всичко онова, което любовьта е създала въ него, като го е заровила въ пръстьта. Хората мислятъ, че като се оженятъ, ще бѫдатъ щастливи. — Не, женитбата не носи щастие. Който мисли, че като се ожени ще бѫде щастливъ, той не е разбралъ закона на любовьта. Бѣлата булска рокля, вѣнцитѣ около главата на невѣстата представятъ външната страна на нѣщата. Една книга може да бѫде външно красива, съ хубава подвързия, добре напечатана и съ дълбоко съдържание, но тя трѣбва да се чете, да се разбере и да се приложи въ живота.

Какъвъ е смисълътъ на любовьта? — Да научи човѣка правилно да живѣе. Ако въ любовьта човѣкъ не може да разбере елементарнитѣ работи — скърбитѣ и радоститѣ, той не може правилно да се развива. Радостьта и скръбьта сѫ два пѫтя, чрезъ които любовьта се проявява. Докато не разбере смисъла на радостьта и на страданието, човѣкъ не може да разбере живота. Щомъ не може да разбере радостьта и скръбьта, човѣкъ неизбѣжно се натъква на доброто и на злото, които му създаватъ редъ противоречия. Въ края на краищата, човѣкъ трѣбва да примири противоречията въ живота си.

Съвременнитѣ хора, свѣтски и религиозни, търсятъ начинъ за изправяне на свѣта. Ученитѣ казватъ, че знанието ще оправи свѣта; религиознитѣ казватъ, че вѣрата ще оправи свѣта. Наистина, сѫществено нѣщо е вѣрата, но ако само тя можеше да оправи свѣта, той трѣбваше досега да бѫде оправенъ. Никога въ свѣта не е имало толкова вѣрващи, колкото днесъ, но въпрѣки това свѣтътъ не е оправенъ. Религиознитѣ казватъ още, че трѣбва да обичаме Бога. — Какъ трѣбва да Го обичаме? Обичали ли сте Бога така, че да сте готови да пожертвувате живота си за Него? Ще кажете, че като дойде Христосъ, ще ви научи, какъ да обичате. Обаче, кога ще дойде Христосъ: днесъ, следъ сто или следъ хиляда години? Какво ще правите, докато Христосъ дойде на земята? Ще чакате, както младата мома чака възлюбения си. Тя взима портрета му, поглежда го и го скрива. Това е особено вѣрую — идолопоклонство. Това е сѣнка на реалностьта. Щомъ се намѣри предъ самата реалность, момата се разочарова отъ своя възлюбенъ и казва, че не може да го търпи. Като го гледа на портретъ, тя казва, че е ангелъ, че не може да живѣе безъ него. Щомъ дойде при нея, не го харесва вече. Човѣкъ изпада въ сѫщото положение и по отношение на идеитѣ си. Докато държи една идея въ главата си, той е радостенъ и веселъ. Рече ли да реализира идеята си, той намира, че си е създалъ голѣми неприятности съ нея.

„Истината ще ви направи свободни“. Всички хора се стремятъ къмъ истината, за да станатъ свободни. Човѣкъ не е свободенъ, понеже живѣе въ свѣта на чувствата, въ гѫстата материя, която го е оплела. За да излѣзе отъ тѣзи трудни условия, човѣкъ се стреми къмъ истината. Той се стреми къмъ любовьта, за да му даде животъ. Той се стреми къмъ мѫдростьта, за да му даде свѣтлина и знание. Следователно, слизането на човѣка на земята се осмисля само тогава, когато той има животъ, свѣтлина и свобода. Като разбере смисъла на живота, човѣкъ ще се убеди, че и лошиятъ, и добриятъ животъ сѫ еднакво ценни. Въ сѫщность, хората дѣлятъ живота на добъръ и лошъ. Самъ по себе си животътъ е недѣлимъ. Когато придобие любовьта, човѣкъ ще разбере, че земниятъ животъ, който е пъленъ съ страдания, е толкова цененъ, колкото и Божествениятъ, въ който има само радость и веселие. Който не разбира това, той постоянно се спъва, понеже търси животъ безъ страдания. Страданието и радостьта иматъ смисълъ въ живота само тогава, когато сѫ на мѣсто поставени. Запримѣръ, буквитѣ, които образуватъ думата „любовь“, иматъ смисълъ, когато сѫ поставени въ реда, въ който ги виждаме написани. Размѣстятъ ли се, тѣ нищо не изразяватъ. Тъй щото, искате ли да осмислите нѣщата, поставете ги на опредѣленитѣ имъ мѣста. Поставете радостьта и страданието на опредѣленитѣ имъ мѣста, и тѣ ще придобиятъ смисълъ. Поставете доброто и злото на тѣхнитѣ мѣста, и тѣ ще придобиятъ смисълъ. Всѣко нѣщо е полезно, когато е на мѣстото си.

Това, което сега ви говоря, не засѣга всички еднакво. Едни отъ васъ сте стари, а други — млади. Едни сѫ жадни, други — гладни. Нуждитѣ ви не сѫ еднакви. Обаче, ако още този моментъ всѣки отъ васъ получи по единъ чекъ отъ нѣколко хиляди английски лири, веднага ще се зарадвате и ще забравите скърбитѣ си. Нима всѣки отъ васъ нѣма поне по единъ чекъ, не само отъ нѣколко хиляди английски лири, но отъ много повече? Животътъ, който ви е даденъ, не е ли единъ чекъ? Знанието и свѣтлината, които имате въ себе си, не сѫ ли единъ чекъ? Свободата, съ която се ползувате, не е ли единъ чекъ?

Мнозина си задаватъ въпроса, защо сѫ дошли на земята. На този въпросъ човѣкъ може да си отговори по следния начинъ: Азъ дойдохъ на земята да изучавамъ, какъ любовьта заравя семето въ пръстьта. Азъ дойдохъ да изучавамъ, какъ мѫдростьта изтегля половината отъ растението вънъ отъ земята и го отправя къмъ слънцето. Азъ дойдохъ да изучавамъ, какъ истината ще освободи напълно растението. Като изуча тия нѣща, ученъ човѣкъ ще стана. Който не знае тия работи, той не може да получи никакъвъ кредитъ отъ Божествената банка. Ако нѣкой се осмѣли да иска пари отъ тази банка, веднага ще го запитатъ: Ти изучавалъ ли си, какъ любовьта заравя семето въ земята? — Не съмъ изучавалъ. — Върви си тогава. Изучавалъ ли си, какъ мѫдростьта заставя растението да израсте, да насочи едната си половина къмъ слънцето? — Не съмъ изучавалъ. — Върви си тогава. Изучавалъ ли си, какъ истината напълно освобождава растенията? — Не съмъ изучавалъ. — Върви си тогава. Въ това положение ти не заслужавашъ никакъвъ кредитъ отъ Божествената банка.

И тъй, ако не можете да носите страданията и радоститѣ на любовьта, ако не можете да издържате свѣтлината и топлината на мѫдростьта и ако не можете да издържате на ограниченията, които свободата налага, вие не можете да бѫдете кредитирани. Свободата заставя хората да се жертвуватъ. Жертвоприношението е законъ на истината. Който не е готовъ да се жертвува, той не е позналъ истината. Христосъ се самопожертвува, понеже познаваше истината. Когато се пожертвува, той се освободи отъ всички ограничения на живота. Следователно, докато не се самопожертвува, човѣкъ не може да се освободи отъ ограниченията, въ които се намира. Докато се държи здраво за тѣлото си, човѣкъ не е разбралъ още вѫтрешния смисълъ на живота. Обаче, колкото и да се държи човѣкъ за тѣлото си, единъ день все ще трѣбва да го напусне. Дали ще бѫде следъ 10 — 20 или 120 години, това не е важно. Кѫде ще отиде човѣкъ следъ като напусне тѣлото си?

Първото тѣло, съ което човѣкъ се е облѣкълъ, е тѣлото на любовьта. Съ това тѣло той ще бѫде заровенъ въ пръстьта, въ гѫстата материя. Второто тѣло, съ което човѣкъ ще се облѣче, ще бѫде отъ по-рѣдка, отъ по-ефирна материя и съ него ще бѫде потопенъ въ въздуха. Това тѣло е на мѫдростьта. И най-после, човѣкъ ще бѫде облѣченъ въ тѣлото на истината, съ което ще се пожертвува за другитѣ. Щомъ той се жертвува, и другитѣ ще се жертвуватъ за него. Ако човѣкъ не е готовъ да се жертвува за другитѣ, и тѣ не могатъ да се жертвуватъ за него. Ако той не обича другитѣ, и тѣ не могатъ да го обичатъ. Ако той не мисли за другитѣ, и тѣ не могатъ да мислятъ за него. Ако той не действува свободно за другитѣ, и тѣ не могатъ да действуватъ свободно за него.

Това, което днесъ ви говоря, е познато на всички, но имате известни съображения, поради които не го прилагате. Седи единъ човѣкъ край брѣга на една рѣка, облѣченъ съ хубави, нови дрехи. Той иска да премине на другия брѣгъ на рѣката, но не знае какъ — мостъ нѣма. Да я прегази, това значи, да намокри новитѣ си дрехи, а не иска да се мокри. Да съблѣче дрехитѣ си и да преплава рѣката, и това не иска да направи. Отдалечъ нѣкѫде той вижда, че се задаватъ крадци. Той вече не мисли. Хвърля се въ рѣката, преплава я и се спасява. Сега не му остава нищо друго, освенъ да благодари за благополучното спасение. Дрехитѣ, които хората така грижливо пазятъ отъ вода, отъ прахъ, да не се намокрятъ, да не се напрашатъ, това сѫ тѣхнитѣ унаследени възгледи за морала. Човѣкъ ще мине презъ хиляди костюми, докато най-после облѣче единъ такъвъ костюмъ, т. е. такова тѣло, което има предимство надъ всички предидущи. Въ това тѣло ще бѫде написанъ Божиятъ законъ. Казано е въ Писанието: „Ще напиша закона Си въ сърдцето имъ, и ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ“.

„Истината ще ви направи свободни“. Да придобие човѣкъ свободата, това значи, да влѣзе въ вѣчната младость на живота. Докато не влѣзе въ вѣчната младость на живота, човѣкъ не може да познае истината. Който е позналъ закона на любовьта, той е разбралъ само една трета отъ реалностьта. Който е позналъ закона на мѫдростьта, той е разбралъ две трети отъ реалностьта. Който е позналъ закона на вѣчната младость, той е разбралъ любовьта, мѫдростьта и истината.

Тази година трѣбва да работите усилено върху себе си, да познаете любовьта и да придобиете живота. Работете усилено върху себе си, да познаете мѫдростьта и да придобиете свѣтлина и знание. Работете усилено върху себе си, да познаете закона на вѣчната младость и да придобиете свободата. Придобие ли всичко това, човѣкъ става магъ, господарь на условията. Каквото пожелае, съ единъ замахъ може да го постигне. Достатъчно е да вземе магическата прѫчица въ рѫката си, за да разреши всички въпроси, всички мѫчнотии въ живота си. Къмъ това се стреми всѣки човѣкъ. Обаче, това не може да се постигне въ единъ день. Нѣкои хора сѫ въ първата фаза на живота си — въ любовьта. Други сѫ въ втората фаза — въ мѫдростьта. Едва сега една малка часть отъ хората отправятъ погледа си къмъ истината. Въ истината е смисълътъ на живота. Казано е въ Писанието: „Истината ще ви направи свободни. Дето е Духътъ, тамъ е истината“.

Сега, пожелавамъ ви, като отивате къмъ южното полушарие, да развивате въ себе си добродетельта. На пролѣть, когато отивате къмъ северното полушарие, да развивате въ себе си справедливостьта. Когато стигнете до равноденствието, при което слънцето е на най-високата си точка, да разберете, въ какво седи вѣчната младость. Докато не разбере вѣчната младость, човѣкъ не може да бѫде свободенъ. Човѣкъ трѣбва постоянно да се ражда и преражда. Прераждането е законъ за изучаване на вѣчната младость. Английскитѣ богослови наричатъ вѣчната младость „the eternal generation“ — вѣчно, постоянно произвеждане, т. е. вѣчно подмладяване. Смисълътъ на човѣшкия животъ седи въ вѣчното подмладяване. Като се подмладява, човѣкъ се освобождава отъ своитѣ стари възгледи, отъ неразбиране на нѣщата. Когато не разбира законитѣ на любовьта, мѫдростьта и истината, човѣкъ страда. Щомъ разбере любовьта, животътъ въ него ще потече. Щомъ разбере мѫдростьта, той ще придобие знание и свѣтлина. Щомъ разбере истината, той ще се освободи. Като е дошълъ на земята, човѣкъ се нуждае отъ животъ, отъ знание и отъ свобода. Животътъ минава презъ любовьта. Знанието минава презъ мѫдростьта. Свободата минава презъ истината.

Сега, за да придобиете животъ, знание и свобода, всѣки день правете опити да се справяте съ мѫчнотиитѣ си, да трансформирате своитѣ лоши състояния. Нѣкой страда, измѫчва се, че нѣмалъ пари. — Ако работи съзнателно върху себе си, той ще знае, какъ да придобива пари. Паритѣ могатъ да се увеличаватъ и намаляватъ, споредъ нуждитѣ на човѣка. Човѣкъ трѣбва да знае закона, по който паритѣ могатъ да растатъ. Осѫждатъ единъ милионеръ на смърть. Царьтъ, обаче, отмѣня смъртната присѫда на милионера съ условие да раздаде всичкото си богатство на беднитѣ. Въ първия моментъ милионерътъ се ужасява отъ това условие, но постепенно отстѫпва. Най-напредъ дава половината си богатство, но сѫдътъ не се съгласява. После дава три четвърти отъ богатството си. Сѫдътъ пакъ не се съгласява. Най-после дава всичкото си богатство. Животътъ на човѣка е скѫпъ, съ никакви пари не може да се откупи.

Днесъ за всички хора е издадена по една смъртна присѫда. Какъ ще откупятъ живота си? — Като дадатъ всичко, каквото иматъ. Този е начинътъ, по който човѣкъ може да се освободи отъ смъртьта. И Христосъ дойде на земята да даде всичко, каквото имаше. Той се пожертвува за хората, даде живота си за тѣхъ, въ замѣна на което получи свободата си и възкръсна. Да се пожертвува човѣкъ, това не става чрезъ насилие, но по свобода, доброволно. Въ този моментъ вие сте свободни, още не сте осѫдени. Какво ще кажете, ако трѣбва да пожертвувате всичко за Господа? Мѫжътъ ще каже, че трѣбва да пита жена си. Синътъ ще пита дъщерята. Възлюбениятъ ще пита възлюбената си и т. н. — Защо сѫ нужни пари на Господа? — Паритѣ сѫ равноценни на чувствата на човѣка. Който не е готовъ да жертвува материалното, по никакъвъ начинъ той не може да жертвува духовното. Когато жертвува паритѣ си, човѣкъ се мобилизира, готви се за война, въ която излага своитѣ чувства. Както въ време на война се мобилизира всичко — хора, животни, пари, така и при служенето на Бога човѣкъ трѣбва да мобилизира въ себе си всичко, каквото има на разположение — пари, чувства, мисли, идеи — цѣлиятъ си животъ. Мнозина искатъ да служатъ на Бога безъ никакви жертви. Това е невъзможно.

Христосъ казва: „Както ме е Отецъ възлюбилъ, така и азъ ви възлюбихъ,“ И вие трѣбва да кажете: „Както Богъ е възлюбилъ Христа, и както Христосъ е възлюбилъ насъ, така и ние трѣбва да възлюбимъ своитѣ ближни“. Какво даде човѣчеството на Христа, заради любовьта, която Той имаше къмъ него? Каквото даде на Христа, това ще даде и на васъ, но не се плашете отъ противоречията на живота.

Хората се плашатъ отъ мѫчнотиитѣ и отъ противоречията въ живота си. Не се плашете отъ мѫчнотиитѣ. Благодарете, че имате мѫчнотии, за да познаете характера си, да познаете силата на своитѣ убеждения. Ако за любовьта, за мѫдростьта и за истината човѣкъ не може да пожертвува всичко, каквото има, неговата работа е свършена. Положението на човѣка се опредѣля отъ жертвата, която може да направи за любовьта, за мѫдростьта и за истината. — Мѫчна работа е тази. — Азъ говоря за изпълнението на мѫчни работи. Мѫчнитѣ работи сѫ приятни, но рѣдко се срѣщатъ въ живота. Нѣкой си купилъ единъ лотариенъ билетъ и иска да спечели. Всичкитѣ билети сѫ на брой 100,000. — Каква е вѣроятностьта да спечели? — Вѣроятностьта е 1:100,000. Значи, колелото трѣбва да се завърти 100,000 пѫти, за да спечелишъ единъ пѫть. Ти можешъ да спечелишъ още при първото завъртване на колелото, а можешъ да спечелишъ и при последното.

Следователно, човѣкъ може да придобие благата или въ началото на живота си или въ края. Ако благата дойдатъ въ края на живота, човѣкъ придобива знания. Ако благата дойдатъ въ началото на живота, човѣкъ придобива нѣщо за сърдцето си. Въ началото на живота си човѣкъ придобива блага за сърдцето си, а въ края на живота си придобива блага за ума си. Разумното начало въ човѣка придобива всичко изведнъжъ.

И тъй, изучавайте закона на жертвата, която любовьта, мѫдростьта и истината изискватъ.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

*

22. септемврий, 5 ч. с. София. — Изгрѣвъ.

 

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...