Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_09_22 Вѣчно подмладяване / Законъ за вѣчната младость

Съборни Беседи

  • Влезте в профила си за да пишете
1 отговор на тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 03:06

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ВѢЧНО ПОДМЛАДЯВАНЕ

 

ЗАКОНЪ ЗА ВѢЧНАТА МЛАДОСТЬ

 

Небето прошарено.

Времето тихо и меко.

 

Добрата молитва

Молитвата на Царството

91 псаломъ

 

Евангелие отъ Матея, гл.15, ст.6-12; Ев. отъ Лука, гл.8., ст.9-19; Ев. отъ Марка, гл.12., ст.1-10; Ев. отъ Йоанна, гл.3, ст.1-10.

 

“Духътъ Божи”

 

Човѣкъ се намира между две положения, които опредѣлятъ движението му. Отъ една страна той е подъ влиянието на Слънцето, а отъ друга страна той е подъ влиянието на Земята. Вънъ отъ това има много други влияния, съ които той трѣбва да се справи. Вънъ отъ тия влияния той търси въ свѣта Бога, но кѫде да го намѣри и той не знае. Той счита Бога като една сила, която работи и че Той е направилъ всичко. Това е за онзи разбира се, който се е пробудилъ, у когото умътъ работи. Оня, у когото сърдцето работи, той чувствува. Нѣкои хора, като чувствуватъ, мислятъ, че мислятъ, а пъкъ други, като мислятъ, мислятъ, че чувствуватъ. Едно погрѣшно схващане! Въ човѣка има две противоположни движения. Чувствата винаги събиратъ, сгѫстяватъ нѣщата. А пъкъ умътъ разредява и разширява. Тъй че това, което разширява и разредява, върви въ свѣта на ума, а пъкъ това, което сгѫстява, върви въ посоката на чувствуванията.

 

На 22 септември Слънцето отива къмъ южното полушарие. Южното полушарие представлява живота на сърдцето, а пъкъ северното полушарие представлява ума. Пролѣтъ е това, което лети. Лѣтото е това, което налива. Есень е това, което дава, а пъкъ зима е това, което взема. Нѣкой казва: Пролѣть - хвъркашъ. Лѣто - наливатъ ти нѣщо. Есень - даватъ ти. Зима - взематъ. Тъй че, вие сте въ първия день на есента. Дава ви се нѣщо. За три месеца ще ви се дава. И следъ това ще дойде зимата и ще взема вече. Сега това сѫ теории.

 

Детето като се роди, не знае. Детето отначало мисли чрезъ ума на баща си и на майка си. И тогазъ е идеално. Детето най-първо е господарь; то въодушевява баща си и майка си. Двама души като се обичатъ, детето е идеалъ за тѣхъ.

 

Вие казвате: “Какъвъ е смисълътъ на живота?” Какъвъ може да бѫде смисълътъ на живота? Смисълътъ на живота е Истината. Тогазъ се пита: “Какво нѣщо е Истината?” Това нѣщо, което свързва всички нѣща въ едно единство и ги осмисля, то е Истината. Задъ Истината нѣма нищо друго. Задъ Истината сѫществува единъ неорганизиранъ свѣтъ, единъ свѣтъ, въ който човѣшки кракъ не може да стѫпи никога. Въ този свѣтъ никой не знае какво е. И ако речете вие да си дадете нѣкое понятие, съвсемъ ще се обърка вашиятъ умъ.

 

Напримѣръ нѣкой пѫть вие мислите дали нѣкой ви обича или не. Тогазъ вие сте вече извънъ Истината! Какво нѣщо е да не ви обичатъ или какво нѣщо е да ви обичатъ? Онзи, който ви обича, дава ли ти нѣщо? Ти мислишъ, че ти дава. Но въ сѫщность дали ти дава или не, то е въпросъ. Върху думата “любовь” ние тъй се заблуждаваме! Напримѣръ азъ виждамъ тая книга и мисля, че е нѣщо реално. Но тая книга е вънъ. Нѣкое впечатление има въ ума ти. Но въ сѫщность каква е книгата? То е една съвсемъ друга реалность, различна отъ това, което азъ схващамъ. Напримѣръ ти имашъ единъ човѣкъ въ своя умъ, но то е сѣнка на реалностьта. Даже и понятието за самитѣ васъ и то е една сѣнка. Защото ако имахте реалностьта, вие не щѣхте да се измѣняте. Нѣкой пѫть сте радостенъ и следъ половинъ часъ сте тѫжни, недоволни, скръбни или се съмнявате. Сега, кога сте въ реалното: като се радвашъ, като вѣрвашъ или като скърбишъ и се съмнявашъ? Скръбьта ти може би не почива на никаква основа. Нѣкои често даватъ примѣри, които могатъ да ни тикнатъ въ лоши разбирания. Представете си, че единъ вашъ приятель взема 20 000 лева отъ васъ и ги тури въ банката на ваше име. А пъкъ ви казватъ, че той ви задигналъ паритѣ. И вие се безпокоите. И следъ 10 години се научавате, че той ги турилъ на ваше име. Кое тукъ е реалното: Вие сте скърбили, че той изялъ паритѣ ви, а пъкъ излиза, че той не ги изялъ.

 

Да допуснемъ сега, че скърбите. Защо? Или се радвате. Защо? Скръбьта събира, а пъкъ радостьта дава. Ти не можешъ да давашъ, докато не скърбишъ, докато не събирашъ. Ако не събирашъ, какво ще давашъ? Нѣщата най-първо се събиратъ и после се даватъ. Ние имаме за живота една такава представа, че ние искаме радостьта да предшествува скръбьта. Но Онзи, Който е създалъ скръбьта, Богъ, като е допусналъ страданията, кое е било онова, което Го е заставило да допусне страданията. Той, като е създалъ свѣта, е допусналъ страданията. Кои сѫ били подбудителнитѣ причини? Никой отъ васъ не знае, кои сѫ били подбудителнитѣ причини. Вие искате да бѫдете щастливи. Коя е мѣрката, кое е подбуждението ви, че искате да бѫдете щастливи. Вие не искате да бѫдете нещастни. Кое е онова, което ви подбужда? Защо не искате да бѫдете нещастни? И въпрѣки, че не искате да бѫдете нещастни, ставате нещастни. И въпрѣки, че нѣкой пѫть не искате да бѫдете радостенъ, ставате радостенъ. Кое ви заставлява да бѫдете нещастенъ или щастливъ? Нито щастието нито нещастието не зависи отъ васъ. Ти обичашъ нѣкого и сте щастливъ, но онзи, когото обичате, ви носи и нещастие. Майката обича детето и е щастлива; и като замине детето, тя е нещастна. Присѫтствието на детето при майката произвежда въ нея щастие, а неговото отсѫтствие произвежда нещастие.

 

Ти казвашъ: “Азъ съмъ господарь.” Какъвъ господарь си? Ти казвашъ: “Азъ мога да мисля за каквото искамъ.” За какво можешъ да мислишъ?

 

Ние се отдѣляме отъ Бога и искаме щастие. Щастие извънъ Бога не можешъ да имашъ. Щомъ се отдѣлишъ отъ Бога, ще имашъ вече тия външнитѣ промѣни. За скръбьта има единъ законъ. Излизането вънъ отъ Бога е скръбь. Връщането при Бога, то е радость. Щомъ се върнешъ при Бога, ти усѣщашъ ограничение. И искашъ да се освободишъ. Излизашъ навънъ, освобождавашъ се, но скръбьта идва. Отивашъ при Бога, [радостьта] идва, но и ограничението идва. Излизашъ вънъ отъ Бога, свободата идва, но и скръбьта идва. Тъй седи въ реалния животъ. Всѣки день виждаме това. И после сѫщиятъ законъ е и въ следното: ти се приближавашъ при нѣкого, отивашъ при нѣкой господарь или при нѣкой учитель. Като отидешъ при този господарь или учитель, ти се радвашъ, че ще добиешъ нѣщо, но като влѣзешъ тамъ, има ограничение. Отивашъ въ университета, колкото и да си свободенъ, все се подчинявашъ на известни програми. Не можешъ да правишъ каквото искашъ. И не можешъ да мислишъ каквото искашъ. Можешъ да мислишъ, но има известенъ редъ, на който трѣбва да се подчинявашъ. И ако не искашъ да се подчинявашъ, казватъ ти, че трѣбва да напуснешъ университета.

 

Сега мнозина мислите, че като отидете при Бога, ще бѫдете абсолютно свободни. За да бѫдешъ абсолютно свободенъ, трѣбва да се слѣешъ съ Бога; ти за себе си не трѣбва да мислишъ. Докато мислишъ за себе си, ти не си свободенъ. Защо тогазъ ти и Богъ сте различни нѣща. Има две личности, ти искашъ и твоята воля да бѫде. Питамъ тогазъ: ако две воли действуватъ едновременно, тогазъ какво съгласие може да има? Най-първо, когато детето дойде въ дома, то иска да подчини баща си и майка си и почва да заповѣдва на баща си и майка си. Първоначално това дете се подчинява, но въ ума му влиза, че може да заповѣдва на баща си и майка си. Първитѣ две-три години тѣ отстѫпватъ, но къмъ 3-4-5-та година бащата изважда закона и му казва: “Ти ли си, който ще заповѣдвашъ?” И наложи го на общо основание. И детето почва да пѣе. Следъ това дойде и майката. И тя излиза отъ търпение и казва: “Ти ли ще заповѣдвашъ тукъ?” И тя наложи закона сега. Биятъ го. Баща му го бие, че не мисли. Казва му: “Ти не си научилъ да мислишъ!” А майка му го бие, че не чувствува добре. Тогазъ детето запитва: “Защо дойдохъ азъ при тая майка и при този баща?” Какъвъ отговоръ то ще си даде?

 

Не, че ние ще оправимъ свѣта. Свѣтътъ ще си върви по сѫщия пѫть. Ако добре си обяснимъ нѣщата, ако добре можемъ да ги схванемъ и да живѣемъ споредъ законитѣ, които сѫществуватъ въ природата, то има една възможность да добиемъ оная, относителната реалность - туй, което ние желаемъ.

 

Ти не можешъ да постигнешъ неограничено нѣщата. Защото най-първо, когато майката ражда едно дете, бащата и майката сѫ вече предначъртали какво искатъ отъ детето. Майката иска детето да бѫде единъ голѣмъ философъ, или единъ голѣмъ герой, или художникъ, или музикантъ. Бащата сѫщо. И ако детето мисли, че то отъ само себе си ще стане нѣщо, то се лъже. Каквито сѫ били бащата и майката, такова ще бѫде и детето. Детето не може да има други качества, вънъ отъ качествата и способноститѣ, които майката и бащата сѫ притежавали. Ние нѣкой пѫть ставаме смѣшни; ние искаме да станемъ по-умни отъ Бога! По-глупави може, но по-умни - никога. Единственото нѣщо, което можемъ да направимъ, е че по-глупави отъ Бога можемъ да станемъ, но по-умни отъ Него - никога. Ние нѣкой пѫть искаме да корегираме, защо свѣтътъ е тъй направенъ. Мога да ви дамъ едно обяснение, защо свѣтътъ е тъй направенъ, но то нѣма приложение. На едно малко дете мога да му скроя такива гащи, каквито има бати му, който е на 21 година. Мога да му ги дамъ, но тия, голѣмитѣ гащи на бати му какво ще го ползуватъ? То ще ги влачи. Ако се облече, тѣ ще се влачатъ. Ако ви дамъ голѣми гащи, само ще ги влачите и ще ви спѫватъ.

 

Сега запримѣръ васъ ви спѫва законътъ на любовьта. Каква трѣбва да бѫде любовьта? Ти ще се намѣришъ при нея въ противоречие. Любовьта има две портиворечия: като искашъ да те обичатъ, ти трѣбва да бѫдешъ господарь. Налагашъ на хората, заставяшъ ги да те обичатъ. Поставяте се на мѣстото на господарь. Искашъ да обичашъ. Тогазъ си на мѣстото на слуга. Ако хората не те обичатъ, значи не си господарь. И ако ти [не] обичашъ и ти не си слуга. Има едно противоречие. При първия случай, щомъ не те обичатъ хората, значи не си господарь. Ти не си много уменъ човѣкъ. Нѣма защо да те обичатъ хората. Въ втория случай ти казвашъ: “Нѣма защо да се обичатъ хората! Тѣ не сѫ толкозъ умни.” Има две противоречия. Какъ ще ги примиришъ? Защото въ закона на любовьта има едно: Тя не иска нито да й господаруватъ, нито да й слугуватъ. Ти като отидешъ при любовьта като господарь, тя ще те захвърли като парцалъ. И ако отидешъ при нея и искашъ да й станешъ слуга, пакъ ще те захвърли. Тя казва: “Въ моето училище - нито господари, нито слуги!” Въ областьта на любовьта кракътъ на господаря и кракътъ на слугата не може да стѫпи, защото тѣ и двамата сѫ скандалджии. Свѣтътъ страда отъ господари. И свѣтътъ страда и отъ слуги. Свѣтътъ страда и отъ бащи. Свѣтътъ страда и отъ майки. И най-после въ човѣшкия свѣтъ има и друго: свѣтътъ страда и отъ синове и отъ дъщери.

 

Въ геометрията, въ квадрата единиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на бащата; другиятъ ѫгълъ отъ 90 градуса е противоречието на майката; третиятъ ѫгълъ - на сина и четвъртиятъ - на дъщерята. Какво разбирате вие подъ думата “противоречие”? Бащата иска да е глава на всичкитѣ работи. И майката иска да е глава на всичкитѣ работи. И синътъ иска да е глава. И дъщерята иска да е глава! Въ този четириѫгълникъ има 4 глави. Какъ ще ги примирите тия 4 глави? И започва една вѫтрешна борба. Щомъ въ човѣка има борба, той се намира въ единъ квадратъ. Бащата има неразбраната идея, че той иска да бѫде господарь. Майката и тя иска да бѫде господарь. Голѣмиятъ синъ, понеже е последния, и той иска сѫщото. И малката, понеже е последната, и тя иска. Тогазъ казвашъ: “Защо Господь е създалъ така свѣта?” Рекохъ, какъ трѣбваше да го създаде?

 

Тогазъ азъ давамъ следното разяснение на себе си и на васъ: Любовьта е онзи великъ законъ, който дава възможность на всѣки единъ зародишъ въ Божествения свѣтъ да се прояви. И тя като намѣри едно семе, веднага го поставя въ почвата, зарива го и го оставя тамъ. Като го зарине, тя го оставя тамъ. Тя те напусне. Следъ това Бащата идва, Мѫдростьта идва отгоре. Като те зарови майка ти като семенце, баща ти идва отгоре, той има сѫчувствие. И понеже семето отгоре е натрупано съ пръсть, то той праща къмъ него свѣтлина и топлина. Бащата не махва пръстьта. Семенцето казва: “Майка ми ме забрави!” Бащата казва: “Почни да ровишъ.” И слѣдъ като е говорилъ дълго време, бащата на сина и на дъщерята, той ги накара да се покажатъ отъ пръстьта нагоре. Но и той не може да ги освободи напълно: едната половина остава подъ земята, а другата - надъ земята и цъвти.

 

И сега почва той да разсѫждава, кой е по-добъръ: баща му или майка му. Майка му го държи долу въ коренитѣ, а пъкъ баща му го тегли нагоре и казва: “При менъ ще дойдешъ.” Половината му е въ земята, при майката, въ гѫстата материя, а пъкъ другата половина е при бащата. Питамъ: какво ще бѫде разрешението на този въпросъ? Какъ ще го разрешишъ? Това дърво кога ще бѫде свободно? - Когато дойде Истината! Тя е, която примирява всичкитѣ противоречия. Истината е онзи великъ законъ или оная сѫщина, която освобождава човѣка отъ всичкитѣ противоречия. Тя изважда дървото изъ почвата и го прави свободно да се движи. Изважда го изъ гѫстата материя. Та рекохъ, докато ти си въ земята, Истината я нѣма въ тебе. Ти имашъ въ себе си Любовьта и половината ти е въ по-рѣдката материя - живѣешъ въ срѣдата на Любовьта и Мѫдростьта. Не си въ Истината. Но когато излѣзешъ вънъ отъ гѫстата срѣда, ставашъ човѣкъ. Но и човѣкъ не е излѣзълъ още напълно. Но Истината го води къмъ това освобождение. Сега това е фигуративно казано. Истината е великия онзи законъ, който ни показва пѫтищата на Любовьта.

 

Противоречието е въ това, че ние не разбираме, че Любовьта не търпи нито господари, нито слуги. А пъкъ Мѫдростьта не търпи многознаещи. Нѣкой отива при Бога да Му философствува. Че Богъ има отвращение отъ това. Този, Който е направилъ свѣта, ти ще Му философствувашъ сега и ще го учишъ какви сѫ били Неговитѣ намѣрения. Че ти ставашъ смѣшенъ предъ Него! И почвашъ да учишъ хората, че Богъ така и така мислилъ и пр. Ще ходишъ да разправяшъ на хората какъ живѣятъ ангелитѣ! Ти никога не си билъ при ангелитѣ и ще разправяшъ какъ живѣятъ тѣ! Ти никога не си билъ при светиитѣ и ще разправяшъ какъ живѣятъ тѣ! Една млада мома седи сега и почва да си въобразява какъ ще живѣе, като се ожени. Тя никога не се е женила и мисли, като се ожени, какъ ще нареди живота си, какъ ще нареди и столоветѣ, и маситѣ, и килимите и пр. И тя си създава единъ новъ свѣтъ! И като влѣзе въ този, новия свѣтъ и види, че не е тъй, както си го рисувала, тя казва: “Не си струва да се жени човѣкъ!”

 

Това сѫ наши изобретения! Законътъ на женитбата не е нищо друго, освенъ туй, че въ тебе има желание да се освободишъ отъ това, което е създала въ тебе Любовьта, като те е заровила въ пръстьта. Ти трѣбва да се оженишъ, защото трѣбва да излѣзешъ вънъ отъ земята. Нѣкой казва: “Да се оженишъ, за да бѫдешъ щастливъ.” Ти тогазъ не разбирашъ процеса на любовьта! Тия булскитѣ дрехи, тия венци на любовьта, тѣ сѫ външната страна. Книгата може да е добре подвързана и добре напечатана, и добре написана, но трѣбва четене на тая книга и приложение трѣбва!

 

Тогазъ, какъвъ е смисълътъ на любовьта? Тя, любовьта най-първо ще те научи да живѣешъ и ако не живѣешъ, ти не можешъ да разберешъ. Ако въ любовьта ти елементарнитѣ работи, страданията и радоститѣ не можешъ да разберешъ, ти не можешъ да прогресирашъ. Тѣ сѫ двата пѫтища, по които любовьта се проявява. Ако ти не знаешъ смисъла на радоститѣ и смисъла на страданията, какъ ще разберешъ живота? И после идатъ въ живота злото и доброто и редъ други противоречия! И всичко това ти трѣбва да го примиришъ! Ние сега казваме: “Да има нѣкой начинъ!”

 

Вчера имахъ единъ разговоръ. Трима души ме посетиха. Дошли отъ Америка - двама мѫже и една жена. Азъ бѣхъ занятъ. И тѣ казаха, че много бързатъ. Но и азъ съмъ занятъ! И другитѣ, които бѣха дошли при менъ, [и] тѣ бързаха! Най-после ги приехъ. Идватъ и се запознаватъ съ менъ. Тѣ казаха: “Чували сме много работи за тебе и дойдохме да те видимъ. Нѣма да стоимъ повече отъ една минута.” Тѣ ми казаха една минута, но седѣха 10 минути. Учатъ ме тѣ сега! Тѣ казаха:”Какъ ще се оправи свѣтътъ? Трѣбва да обичаме Христа!” Азъ рекохъ само: “Какъ да Го обичаме?” Тѣ казаха: “Само вѣрата, вѣрата въ Христа ще оправи свѣта!” Азъ рекохъ: “Не зная, дали вѣрата може да оправи. Азъ се съмнявамъ, дали вѣрата може да оправи свѣта, защото ако вѣрата можеше да оправи свѣта, то той трѣбваше да бѫде оправенъ! Досега свѣтътъ не се е оправилъ.” Тѣ казаха: “Ти не вѣрвашъ ли въ Христа?” Рекохъ: “И азъ като вѣрвамъ, и за менъ работитѣ не се оправятъ! Намирамъ, че вѣрата е сѫществено нѣщо, но не е нѣщо, което ще оправи свѣта. Вие досега сте вѣрвали. То е външната страна на Христа! Обичали ли сте вие Христа? Обичали ли сте Го, че заради Него да бѫдете готови да направите всичко?” Тѣ казаха по евангелски: “Когато дойде Христосъ, Той ще ни научи.” Кога може да дойде? Може да дойде днесъ, следъ 10 години, следъ 100 години, следъ 1000 години. И какво ще правите до тия хилядата години? После рекохъ: “Хайде да ви дамъ по една книжка.” И имъ давамъ по една книжка за богомилитѣ. Рекохъ имъ: “Четете тукъ.” Тѣ казаха: “Пакъ ще дойдемъ да ви видимъ.” Рекохъ: “Колкото пѫти и да се виждаме, все това ще бѫде.”

 

Ние фотографираме нѣкого и му носимъ портрета. Приличаме на ония, сегашнитѣ временни възлюбени. Азъ съмъ виждалъ млада мома, извади портретчето му, пакъ го тури. Мисли си тя! И ходи, и пакъ го извади, и го погледне! То е едно вѣрую сега. Идолопоклонство, идолопоклонство на любовьта! Него го нѣма. Това е сѣнката. За тая сѣнка тя трепери, а пъкъ като дойде реалностьта, тя казва: “Аманъ!” Не може да го търпи! Когато е въ портретъ, тя казва: “Ангелъ е.” Не можела безъ него, а пъкъ като дойде, не може да го търпи. Когато дойде нѣкоя идея, човѣкъ я носи въ себе си като идеалъ, но като дойде тя реално, той казва: “Бѣля си намѣрихъ на главата, много загазихъ.”

 

Та сега на насъ ни трѣбва Истината, която да ни освободи...

 

Въ чувствения свѣтъ ние сме вплетени въ една гѫста материя и нѣмаме ясна представа за онова, което Богъ е създалъ. Желанието на Любовьта е да ни даде животъ. Желанието на Мѫдростьта е да ни даде свѣтлина и знание. Желанието на Истината е да ни даде свобода. А пъкъ свободата е плода. Тя е смисъла, който ще осмисли живота.

 

Най-първо, какъвъ е смисълътъ да ни се даде животъ? Трѣбва да знаемъ, че и най-лошиятъ животъ е толкозъ цененъ, толкозъ богатства има въ него, колкото и въ най-добрия животъ. Ние имаме повърхностно разбиране за живота. Животътъ не може да бѫде лошъ. Следователно лошиятъ и добриятъ животъ сѫ еднакво ценни. Това разбиране го нѣмаме. Въ любовьта ти ще разберешъ, че животътъ е еднакво цененъ. И най-малкиятъ животъ, животъ, който е пъленъ съ най-голѣмитѣ страдания, има всички богатства, които има въ рая и въ Божествения свѣтъ. И ти като не разбирашъ, спъвашъ се. И всички искатъ единъ животъ - всички други да страдатъ, а само тѣ да не страдатъ. Че то е едно криво разбиране на живота.

 

Когато напишемъ думата “любовь”, ако между буквитѣ се зароди едно стълкновение коя да бѫде първа, какъвъ смисълъ ще има това? Колко букви има думата “любовь”? - Шесть букви. Скаратъ се, да кажемъ, коя буква да бѫде

 

318 първа! Ако турите отпредъ “ь”, какво ще излѣзе? Нищо нѣма да излѣзе. Ако турите “в” отпредъ, пакъ нищо нѣма да излѣзе. Най-първо ще турите “л”. Това е една необходимость. И следъ това иде втората буква “ю”. Третата буква иде: “б”. После иде “о”, пета буква е “в”, а пъкъ шеста е “ь”. Еръмалъкъ е последната буква, съ топузъ. Поставете всѣка дума на нейното мѣсто. Тогазъ ще дойде смисълътъ. Поставете страданието на неговото мѣсто. Поставете и радостьта на нейното мѣсто. Поставете злото на нѣговото мѣсто. И поставете доброто на неговото мѣсто. Всѣко нѣщо на своето мѣсто е полезно. Всѣко нѣщо, което не е на своето мѣсто, не е полезно. Ние страдаме, понеже нѣщата сѫ размѣстени.

 

Сега разбира се това е единъ предметъ, който не ви засѣга всички ви еднакво. Нѣкои отъ васъ сте стари, а пъкъ нѣкои сте гладни. Нѣкои сте жадни. Имате разни нужди. Напримѣръ тия, които ме слушате сега, мога да ви направя всички ви радостни. И магически мога да направя да ви засияе лицето. Ако на всѣкиго едного отъ васъ дамъ по единъ чекъ отъ хиляда английски лири стерлинги, веднага ще имате обуща, дрехи. Тѣ са доста голѣма сума - хиляда английски лири стерлинги. Ще вземете единъ апартаментъ. Хубаво, единъ чекъ! Че нѣмате ли вие единъ чекъ? Животътъ, който имате вложенъ въ васъ, не е ли единъ чекъ, вложенъ отъ Бога! И знанието, което Богъ ви е турилъ въ вашата глава, не е ли единъ чекъ? И свободата, която ви е далъ Богъ, не е ли единъ чекъ? Три чека имате и то не по хиляда английски лири, но по много повече!

 

Нѣкой пѫть сѫ ме питали: “Ти кой си?” Азъ ли кой съмъ? Азъ съмъ този, който наблюдавамъ Любовьта, която заравя семето. И азъ съмъ онзи, който гледамъ, какъ Мѫдростьта изтегля половината отъ поникващето растение нагоре. И азъ съмъ онзи, който гледамъ какъ Истината го освобождава. За тия три работи съмъ дошълъ. Искамъ да стана ученъ човѣкъ. Давамъ си отчетъ, защо ги заравятъ, защо ги освобождаватъ наполовина и защо после Истината иска съвършено да ги освободи. А пъкъ вие сега искате да знаете, азъ какво съмъ? Вие имате едно друго лъжливо чувство. Вие ме считате за единъ банкеринъ и питате, дали имамъ пари, та да ви услужа.

 

Докато не се научите като менъ да знаете какво правятъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, нито петь пари не можете да получите отъ менъ. Защото въ Божествената банка, щомъ като отидешъ да те кредитиратъ, тѣ ще те питатъ: “Ти наблюдавалъ ли си какъ Любовьта заравя семето?” - “Не съмъ.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си какъ Мѫдростьта ги изкарва поникващитѣ растения да растатъ нагоре?” - “Не.” - “Върви си.” - “Ти наблюдавалъ ли си Истината, какъ ги освобождава?” - “Не.” - “Никакъвъ кредитъ нѣмашъ въ нашата банка. Върви си.”

 

Ако не можете да носите страданията и радоститѣ на Любовьта, ако не можете да издържате свѣтлината и топлината на Мѫдростьта и ако не можете да издържите ограниченията, които свободата дава, тогазъ не можете да бѫдете кредитирани. Свободата кара хората да се жертвуватъ. Жертвоприношението е вече законъ на Истината! Ако ти не си готовъ да се самопожертвувашъ, ти не си позналъ Истината. Христосъ се самопожертвува, понеже Той позна какво нѣщо е Истината! И като се самопожертвува, Той се освободи отъ всички ония ограничения въ живота! Докато ние не се самопожертвуваме, не можемъ да се освободимъ. Докато ти се държишъ за това тѣло, което имашъ, ти още не си разбралъ живота. И при все това, кога да е, ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. Ако не е следъ 10 години, следъ 15 години, следъ 120 години или следъ хиляда години ще трѣбва да напуснешъ тѣлото си. И ако излѣзешъ отъ това тѣло, кѫде ще отидешъ? Най-първо ще живѣешъ въ едно тѣло, което Любовьта ще ти създаде. Това ще бѫде грубата материя. Ти ще бѫдешъ заровенъ. Това е тѣлото на Любовьта. Следъ туй ще бѫдешъ заровенъ въ друго едно тѣло, ще влѣзешъ въ една по-рѣдка срѣда - въздуха. И най-после Истината ще те облече въ едно тѣло, въ което ще се принесешъ жертва за другитѣ. И щомъ се пренесешъ въ жертва за другитѣ, то всички други ще се принесатъ въ жертва заради тебе. Ако ти не се жертвувашъ и другитѣ не могатъ да се жертвуватъ за тебе. Ако ти не можешъ да обичашъ и другитѣ не могатъ да те обичатъ! Ако ти не можешъ да мислишъ за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да мислятъ за тебе. Ако ти не можешъ да действувашъ свободно за другитѣ, то и другитѣ не могатъ да действуватъ свободно за тебе.

 

Сега тия работи, за които ви говоря, вие ги знаете по-добре отъ менъ. Но у васъ има известни съображения. Вие сте облечени много добре, съ хубави дрехи. Седите вие при една рѣка и искате да я минете. Но казвате: “Ще се наквасятъ панталонитѣ ми.” А пъкъ да не съблечете дрехитѣ си. И търсите мостъ. Но щомъ се намѣрите въ трудно положение и като видите, че животътъ ви виси на косъмъ, ще минете презъ рѣката и ще благодарите на Бога, че сте се спасили. Хората сега иматъ известни възгледи. Тѣ сѫ нашитѣ наследени убеждения за моралъ, наши понятия за свѣта и пр. Богъ ще ни тури въ хиляди такива костюми, докато дойдемъ до единъ такъвъ костюмъ, който ще има всички предимства. Въ това тѣло има написани тия закони, въ туй тѣло ние носимъ тия закони, но не можемъ да ги четемъ. Казано е: “Ще напиша закона си въ сърдцето имъ и ще ме познаватъ отъ малъкъ до голѣмъ.”

 

Онзи, който е позналъ Истината, той вече е влѣзълъ въ вѣчната младость на живота. Това е единъ отъ признацитѣ. Човѣкъ, който не е научилъ закона на вѣчната младость; човѣкъ, който не е влѣзълъ въ нея, той не е позналъ Истината! Онзи, който е позналъ закона на Любовьта, той е позналъ 1/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ и закона на Мѫдростьта, той е позналъ 2/3 отъ живота. Онзи, който е позналъ закона на вѣчната младость, той е позналъ Любовьта, той е позналъ Мѫдростьта, той е позналъ Истината.

 

Тая година искамъ да познаете Любовьта, за да придобиете живота! Искамъ да познаете Мѫдростьта, за да добиете истинско понятие за свѣтлината и топлината, какво нѣщо сѫ тѣ. И най-после, искамъ да познаете свободата, за да познаете закона на вѣчната младость. Тогазъ човѣкъ е като единъ магъ. Той ще си играе съ всичкитѣ работи. Той само като махне съ тая пръчка, всичко каквото иска, може да стане. Това е, къмъ което се стремите. Вие искате да нѣмате никакви страдания. И право искате. Но това не може да постигнете сега. Нѣкои сте въ първата фаза на Любовьта, нѣкои сте въ втората фаза на Мѫдростьта. И нѣкои сега едвамъ сте отправили погледъ къмъ Истината, а пъкъ смисъла на живота е въ Истината. И казано е: “Истината ще ви направи свободни!” - И казано е още: “Тамъ дето е Духътъ, тамъ е свободата.”

 

Сега тая година ви пожелавамъ, като влѣзете сега въ южното полушарие да развивате вашата добродетель и идущата година, като се върнете въ пролѣтьта, да сте готови да разберете справедливостьта. А пъкъ като дойдете до слънцестоянието, до най-високата точка, да разберете въ какво седи вѣчната младость. Докато човѣкъ не разбере вѣчната младость на живота, той още не е свободенъ. То е Разумното, то е Великото! Човѣкъ трѣбва да се ражда и преражда. Прераждането е законъ за изучаване на вѣчната младость. На английски богословцитѣ го наричатъ: “the eternal generation”, буквално - “постоянното произвеждане”, т. е. “вѣчното подмладяване”. Човѣкъ трѣбва да има въ себе си вѣчното подмладяване. Законътъ на: “the eternal generation” го наричаме “вѣчното подмладяване”. Вѣчното подмладяване - въ това е смисълътъ. И тогазъ човѣкъ се освобождава отъ всички стари възгледи. Отъ неразбирането идатъ всички страдания. Щомъ не разбирашъ Любовьта, Мѫдростьта и Истината, идатъ страданията. Щомъ разберешъ Любовьта, животътъ ще дойде. Щомъ разберешъ Мѫдростьта, ще дойде знанието. И щомъ разберешъ Истината, свободата ще дойде! А пъкъ на насъ е потрѣбно на земята животъ; потребно ни е знание; потребна ни е свобода. Пѫтьтъ на живота минава презъ Любовьта. Пѫтьтъ на знанието минава презъ Мѫдростьта. А пѫтьтъ на свободата минава презъ Истината.

 

Та рекохъ, сега не се спирайте върху въпроса: “Толкозъ години ние следваме този пѫть, какво сме разбрали?” Направете единъ малъкъ опитъ! Да кажемъ напримѣръ, че единъ день сте недоволенъ. Да кажемъ, че имате една малка неприятность. Коя е най-малката неприятность отъ твое гледище? Защо едни иматъ едно понятие, а други иматъ друго понятие. Най-малката неприятность е, че нѣмашъ нито петь пари въ джоба си. Или имашъ петь пари въ джоба си. Погледнешъ и само петь пари - и си недоволенъ. Казвашъ: “Какво мога да направя съ тѣхъ? Да е единъ левъ, 10 лева!” Ако тѣзи петь стотинки азъ мога да ги превърна въ злато, колко ще струватъ? И ако това злато го накарамъ да расте? Паритѣ растатъ и тѣ. Паритѣ се раждатъ така, както плодоветѣ. Единъ день, като разберете закона на паритѣ, тѣ ще се раждатъ. Вие се чудите, какъ ще се родятъ. Че ако вие знаете да кажете на единъ човѣкъ една дума, той ще ви даде пари, колкото искате! Представете си сега, че осѫждатъ единъ милионеръ на смъртно наказание. И тогазъ царьтъ подписва една заповѣдь, въ която казва: “Ако си готовъ да подаришъ всичкото си имане, което имашъ, на беднитѣ, ще отложимъ смъртното наказание.” Той ще помисли и най-първо ще каже: “Не може ли половината, три-четвърти?” - “Всичкото!” Тогазъ какво ще направи милионерътъ?

 

Та рекохъ, всички ние сме осѫдени на смърть. На всинца ви има по една смъртна присѫда отгоре ви. И казва се: “Ако дадете всичко, каквото имате, ще се освободите отъ смъртьта, нищо повече. И Христосъ, като дойде на земята, Той трѣбваше да умре, да пожертвува всичко и следъ това можеше да дойдатъ свободата и въздигането. Въ това седи скритъ единъ принципъ, който хората не подозиратъ.

 

Та рекохъ сега, не да ви заставятъ на това, но всѣки единъ отъ васъ свободно да разбере тfзи принципъ.

 

Сега вие не сте осѫдени. Вие седите свободни. Ако ви кажатъ: “Дайте всичко за Господа”, ще дадете ли? Ще кажешъ: “Чакай да питамъ жена си, синоветѣ си.” Синътъ ще каже: “Чакай да питамъ сестра си.” Възлюблениятъ ще каже: “Чакай да питамъ възлюблената си.” На насъ не ни трѣбватъ пари. Но паритѣ сѫ равноценни на човѣшкитѣ чувства. Човѣкъ, който не е готовъ, не може да се прояви. Ти се опитвашъ доколко твоята щедрость, твоето сърдце е готово. Вие не сте правили мобилизация. Пари да дадешъ, това е мобилизация, доколко можешъ да жертвувашъ. Става една война. Трѣбва да стане мобилизация. Ако хората жертвуватъ всичко въ време на войната, харчатъ пари, то е сѫщия законъ и когато работимъ за Бога! Ние искаме да работимъ за Бога безъ никакви жертви. Че и тамъ е сѫщиятъ законъ!

 

Та рекохъ, Христосъ е поставилъ закона така: Както Отецъ ме е възлюбилъ, тъй и азъ ви възлюбихъ. И на васъ седи този въпросъ, и вие можете да кажете: “Както Богъ е възлюбилъ Христа и както Христосъ е възлюбилъ насъ, тъй и ние ще възлюбимъ другитѣ.” Христосъ, като възлюби хората, какво Му дадоха? Знаемъ какво Му дадоха! И вие, като възлюбите свѣта, какво ще ви дадатъ? Сѫщото ще бѫде! Но не се плашете отъ противоречията на живота.

 

Въ време на мѫчнотии човѣкъ се показва, какъвъ характеръ има и какви сѫ неговитѣ убеждения. И ако вие за Любовьта не можете да пожертвувате всичко; и ако вие за Божията Мѫдрость не можете да пожертвувате всичко; и ако за Божията Истина не можете да пожертвувате всичко, то въпросътъ е предрешенъ. Азъ рекохъ, ако азъ не пожертвувамъ за Любовьта, за Мѫдростьта и за Истината всичко, то въпросътъ съ мене е предрешенъ. Положението на всѣкиго едного отъ васъ зависи отъ жертвата, която можете да направите заради Любовьта, ако сте готови всичко да сторите за Божията Любовь.

 

Тая работа не е лесна. Азъ ви говоря за нѣща, които сѫ много мѫчни. Най-мѫчнитѣ работи сѫ приятни. Рѣдко се случватъ. Вземете единъ билетъ. Да кажемъ, че всички билети сѫ 100 000. Какво е отношението? Значи едно къмъ 100 000. Това колело, като се завърти 100 000 пѫти, то непременно ще имашъ единъ билетъ спечелилъ. Можешъ да спечелишъ още при първото завъртане на колелото, а можешъ да бѫдешъ и последенъ. Та въ живота ти ще имашъ своето благо или въ началото или на края. Ако останешъ на края, ще имашъ много знания. Ако добиешъ въ началото, сърдцето придобива нѣщо. Защото сърдцето придобива въ началото, умътъ - въ края, в края на единъ дълъгъ периодъ. А пъкъ разумното начало придобива всичко изведнъжъ.

 

Та на васъ ви оставямъ да се занимавате съ закона на жертвата, която Любовьта изисква. Закона на жертвата, която знанието изисква, и закона на жертвата, която свободата, Истината изискватъ.

 

Отче нашъ

 

“Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.” (три пѫти)

 

6 ч. 30 м.

 

Беседа отъ Учителя

22 септемврий 1937 г.,

срѣда 5 ч. с., Изгрѣвъ



#2 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2294 Мнения:

Публикувано 12 март 2017 - 07:19

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера
презъ лѣтото на 1937 г. София,
Първо издание, София, 1937 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание

 

(текстът ще бъде добавен)

 

Законъ за вѣчната младость







Теми съдържащи: Съборни Беседи

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt