Към съдържанието


Сайта е предназначен за публикуване на беседите на Учителя Петър Дънов в стар правопис.
Снимка

1937_08_29 Вѫтрешна обхода

Съборни Беседи Утринни Слова

  • Влезте в профила си за да пишете
Няма други мнения в тази тема

#1 Ани

Ани

    Advanced Member

  • Moderators
  • 2275 Мнения:

Публикувано 27 януари 2016 - 03:03

"Лѫчи на живота". Беседи отъ Учителя, държани при седемтѣ рилски езера

презъ лѣтото на 1937 г. София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2004.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

От книгата "Азъ го създадохъ",  Утринни Слова (1936–1937).

Първо издание. Стара Загора, Издателска къща „Жануа-98“, 2003.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание

 

 

 

ВѪТРЕШНА ОБХОДА

 

Добрата молитва

91 псаломъ

Молитвата на Царството

 

Ще прочета 15 глава отъ Матея.

 

“Духътъ Божий”

 

Има единъ кардиналенъ въпросъ, който ученитѣ хора въ времето на Христа поставиха: “Защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданията на старитѣ, не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ?” Нѣкои, когато ядатъ, изобщо си миятъ рѫцетѣ, а други забравятъ да си миятъ рѫцетѣ и престѫпватъ преданията. Обичай било, като седнатъ да ядатъ, да си миятъ рѫцетѣ. По стария обичай ще седнатъ, ще донесатъ легенъ, ще си измиятъ рѫцетѣ, ще дадатъ кърпа да си избършешъ рѫцетѣ, ще се очистишъ. Обаче този обичай ние не го спазваме така вече. Христосъ казва: “Туй тѣ го правятъ, заради вашето предание. Вие престѫпвате Божия законъ, та има равновесие. Тѣ престѫпватъ човѣшко предание, пъкъ вие престѫпвате Божия законъ.”

 

Сега съ какво може да го сравнимъ? Сега никой не пита защо твоитѣ ученици престѫпватъ преданието на старитѣ, понеже не си миятъ рѫцетѣ, когато ядатъ хлѣбъ. Този въпросъ не е кардиналенъ заради насъ, въ сегашното време нѣма споръ. Да дойде Христосъ, този въпросъ втори пѫть нѣма да му го зададатъ. Ако дойде днесъ Христосъ, другъ единъ въпросъ ще дадатъ на Христа. Сега ще кажатъ: “Учителю, защо братъ ми въ църквата ме обижда? Защо не се отнася тъй както трѣбва? Малко си позволява да престѫпва закона на благоприличието.” Едно престѫпление може да бѫде лично, може да бѫде безлично, народно. Нѣкой пѫть като говоришъ, ако говоришъ предъ единъ българинъ зле за българитѣ, ще го обидишъ. - “Какъ тъй си позволявашъ да говоришъ зле за българитѣ!” Запримѣръ у българитѣ има единъ обичай. Българинътъ е съобразителенъ. Българинътъ, като мине покрай нѣкоя круша, види, че сѫ нападали круши, ще ги събере, ще ги тури въ джоба си, ще благодари. На западъ, ако е нѣкой англичанинъ или американецъ, като види падналъ плодъ подъ дървото, той го счита за унижение да вземе падналъ плодъ на земята. Българинътъ ще го вземе, ще го одуха. И ония българи, които отиватъ въ Америка, въ Англия, като видятъ тия останали плодове подъ дърветата, ги събиратъ, че ги турятъ въ шкафоветѣ за презъ зимата. Ако въпросътъ става въ България ще кажатъ: “Какъ твоето дете да обере крушитѣ подъ дървото ми?” А защо въ Англия не става въпросъ? Питамъ: имаме ли ние право да ядемъ отъ падналитѣ круши подъ дървото? Вие сами си отговорете.

 

Правилно разсѫждение трѣбва. Има една философия, азъ да ви кажа. Азъ за първи пѫть преди години се разговоряхъ съ единъ и му рекохъ защо старитѣ хора ослѣпяватъ и оглушаватъ. И му рекохъ какво е силното влияние на човѣшката мисъль. Дъщерята, като излиза отъ кѫщи, иска да направи нѣщо и казва: “Да ме не види баща ми; да ме не види майка ми.” Тази мисъль има и обратно движение, повръща се къмъ бащата, къмъ майката. Синътъ излѣзе, направи една погрѣшка, казва: “Да не ме види баща ми, да не ме види майка ми; да не ме чуе баща ми, да не ме чуе майка ми.” Ако е жененъ, казва: “Да ме не чуе мѫжътъ, да ме не види мѫжътъ.” Ако е мѫжъ, казва: “Да ме не види жената.” Слугитѣ направятъ нѣщо, казватъ: “Да ни не види господарьтъ.” Постоянно казватъ: този да ме не види, този да ме не чуе. Погледнешъ после, следъ 20 години започне да не вижда. Не само това, ами ти да не обичашъ да казвашъ: “Не искамъ да го видя.” Тази мисъль се повръща къмъ тебе. Ако туй го повторишъ хиляда пѫти въ живота, ще се повърне къмъ тебе. Казва: “Не искамъ да го видя.” Рекохъ, това сѫ тънки наблюдения. Защо дъщерята ще каже: “Да ме не види баща ми?” Тогава Писанието казва, че онѣзи които виждатъ, отиватъ къмъ виделината. Че синътъ или дъщерята трѣбва да сѫ радостни, че бащата е чулъ и видѣлъ това, което тѣ сѫ направили. Казва: “Да ме не чуе баща ми.” Въ всинца ви има желание, като направите една погрѣшка, да ви ни види никой и да ви не чуе. Даже искате и Господь да ви не види и да ви не чуе. Рекохъ, въ новия пѫть ще забележите, че има много малки нѣща, на които трѣбва да обръщате внимание. Дъщерята ни най-малко не е имала желание баща й да ослѣпѣе или да оглушѣе.

 

Рекохъ, въ религиознитѣ общества опасностьта иде отъ една вѫтрешна близость. Когато хората се сближатъ, пъкъ не сѫ достигнали до тази висока степень на развитие, може да си напакостятъ. Нѣкой направи нѣкаква погрѣшка, иска да го не видятъ неговитѣ братя и сестри. Рекохъ, когато се сближаватъ хората, трѣбва да бѫдатъ много внимателни въ своитѣ постѫпки, въ своитѣ мисли и желания. Запримѣръ има три вида мисли и три вида чувства и три вида постъпки. Едни мисли продължаватъ главата, едни мисли разширяватъ главата, други мисли повишаватъ главата, повдигатъ я. Въ три посоки едновременно расте човѣшката глава. Когато главата расте по дължина, човѣкъ е активенъ, той мяза на кавалеристъ. Когато главата расте на ширъ, човѣкъ е издържливъ, може обсадно положение да издържа. И когато човѣшката глава се подига нагоре въ морално отношение, въ духовно отношение човѣкъ е издържливъ. Сега рекохъ, кои сѫ ония мисли, които продължаватъ главата?

 

Сега вземете въ съвременната аритметика, имате едно число - 3. На колко се дѣли? Дѣли се само на себе си. Дѣли ли се на друго число? Но ако на това число предадете още три, на колко ще се дѣли? То ще се дѣли на две и на три. Рекохъ, въ туй число последнитѣ три единици, които придавате, тѣ сѫ отъ съвсемъ друго естество. Ако съберете три килограма вода и три килограма соль, какво ще излѣзе? Ще излѣзе солена вода. Водата ще изгуби онази своя преснота, която има въ себе си.

 

Та рекохъ, въ сегашния религиозенъ животъ и въ миналото въ кабалата сѫ изучавали числата. Сега математиката изучава, но се прилага само въ физическо отношение. Когато се постройва нѣкоя кѫща, употрѣбява се математика, аритметика. Когато се изчисляватъ орбититѣ на планетитѣ, на слънцата и тамъ се употрѣбява математика. Но математиката е потрѣбна и да се изчисляватъ и какви промѣни може да станатъ въ мозъка. Човѣкъ трѣбва да има такава една опитность. Не може да си представите, че единъ човѣкъ, който е боленъ, въ човѣка има болезнени течения. Ако човѣкъ го боли рѫката или крака, ако ти буташъ, ще стане една обмѣна на една ефирна материя между тебе и болния. Нѣщо ще дойде отъ болния къмъ тебе и отъ тебе къмъ болния. Често, ако сте много чувствителни, ако дойдете до единъ боленъ и му симпатизирате, ако той усѣща болки въ сърдечната область и вие ще почувствувате тази болка.

 

Сега приложението на знанието. Вземете, когато говоримъ за любовь, подразбираме само хората да иматъ една обичь къмъ насъ, да ни обичатъ. Какво подразбираме подъ любовь? Разбираме, че когато нѣкой ви обича, ако майка ви ви обича, тя ще ви прегърне, ще ви цѣлуне. Вие не знаете, колко сѫ опасни цѣлувкитѣ. Цѣлувкитѣ носятъ цѣла една отрова. Този човѣкъ, когото вие цѣлувате, е сифилистиченъ или пъкъ има проказа, като го цѣлуне, заразите се. Или ако ядете въ дома му вѫтре, ще се заразите. Ами че той има такива лоши мисли, може да се заразите отъ мислите на човѣка, може да се заразите отъ чувствата на човѣка. Отъ всѣки човѣкъ изтича не само това, което вие виждате. Но опаснитѣ сили сѫ онѣзи, които никакъ не се виждатъ.

 

Сега азъ бутамъ една область, дето всички не трѣбва да я знаятъ. Въ медицината, когато медицитѣ изучаватъ признацитѣ на болеститѣ, мисля въ третата година, когато изучаватъ характернитѣ черти на болеститѣ, признацитѣ на една болесть, забелязано е, че онѣзи студенти, които заболяватъ отъ една болесть, много мѫчно се лѣкуватъ. Това статистиката го казва. Така се случва, че нѣкои студенти умиратъ. Той, като изследва единъ признакъ, като го изучава, намира го въ себе си. Въ медицината нѣматъ още една истинска диагноза. Нѣкои признаци сѫ привидни, още нѣматъ сѫщинско знание. Една болесть, като се проявява, има привиденъ признакъ, още нѣма онзи сѫщинския знакъ на болестьта, съ който се проявява.

 

Този въпросъ: престѫпване на преданията, всички ни засѣга. Вие всички имате свои предания. Усвоени черни, наследствени черти. Казва: “Усвоилъ съмъ нѣкои черти.” Ти нѣмашъ онова, което Богъ е вложилъ въ тебе, но имашъ нѣща, които отпосле сѫ се приложили, наследствени нѣща. Казва: “То е наследствено.” Наследственитѣ нѣща сѫ предания, тѣ не сѫ Божествени работи. Онаследилъ си да пиешъ, онаследилъ си да говоришъ много. Заякътъ ги наследилъ, че като го бръсне една шумка, той подскача. Туй го онаследилъ. Казва: “Азъ така съмъ роденъ.” Туй не е Божествено. Ще кажете: “Господь така го създалъ.” Има нѣкои хора Господь създалъ много смѣли, а други създалъ много страхливи. Но то е само заблуждение. Богъ не е създалъ хората страхливи. Въ съзнанието си човѣкъ не съзнаваше какво нѣщо е страхътъ. Той знаеше, но щомъ направи престѫпление, почувствува какво е. Запримѣръ една овца като види вълка, кокошката като види орела. Кокошката ужъ не гледа нагоре, но щомъ се яви нѣкой орелъ надъ нея, може да е на единъ километъръ, веднага го вижда. Туй е страха у нея. Това е страха, тя издаде едно крѣкане.

 

Та рекохъ, въ всичкитѣ хора има единъ страхъ, всѣки човѣкъ си има по единъ страхъ, който го мѫчи. Въ Варна имаше една баба Хранова, акушерка, македонка, смѣла. Въ морето чакъ до Евксиновградъ ходѣше да плава, като нѣкой тюленъ изъ водата, мъжкарана, може да се бие съ когото и да е. Но на тази баба Хранова само й покажи пиявица въ шише, ти не може да видишъ баба Хранова, панически страхъ изпитва. Казваше: “Не може да си обясня какво действие има, неволно ме обхваща единъ страхъ, треперя, не може да търпя присѫтствието на пиявица. Туй мѫчение не може да го изтрая.”

 

Вземете сега всички въ съвременната култура, обиждатъ се. Ти може да бѫдешъ много внимателенъ съ единъ германецъ, французинъ, англичанинъ въ тѣхъ кавалерство има. Ти не може да гледашъ дълго време една жена. Веднага ще каже: “Защо ме фиксирашъ?” Бегло трѣбва да мине погледътъ ти, туй да го знаешъ. Ако си позволишъ, веднага ще получишъ картичка: “Господине, азъ те викамъ на дуелъ.” Вече засегналъ си личнитѣ чувства. Дуелирането на западъ става съ шпаги. Тукъ българитѣ, когато започнаха да имъ проповѣдватъ мисионеритѣ, забелязахъ българитѣ станаха по-чувствителни, само нѣщо да кажешъ и веднага дуелиране има. Азъ сега разглеждамъ въпроса отъ психологическо гледище. Има известенъ родъ енергия, която трѣбва да се спазва. Има известни сѫщества вънъ отъ човѣка, които сѫ заинтересовани и всѣкога създаватъ скандали. Азъ да ви кажа, азъ понѣкой пѫть наблюдавамъ преди да се дигне скандала, гледамъ духоветѣ, които вдигатъ скандала, групово присѫтствуватъ, около десетина души сѫ наоколо. Вие ще кажете: “Какви сѫ духоветѣ?” Тѣ сѫ духове като човѣка, само много седятъ на едно мѣсто. Десеть души може да се събератъ на този столъ, на който азъ седя и ни най-малко нѣма да сѫ стестени. Ще имъ бѫде доста широко на тѣхъ. Но има друго. Азъ нѣма да ви говоря за формата на духоветѣ, понеже ще влѣзете въ едно заблуждение.

 

Но всѣкога, когато ще дойде едно изпитание на човѣка, измѣня се неговиятъ цвѣтъ. У нѣкои хора потъмнява лицето, става черно. Писанието казва: На Каина потъмнѣло лицето. Богъ му казва: потъмнѣло лицето. Ако мислишъ да призовавашъ грѣха на Каина, погрознѣло е лицето ти. Ти имашъ недоволството отъ брата си, търсишъ единъ поводъ. И когато вие търсите единъ поводъ, като Каина да си отмъстите нѣкому, вземете огледалото, огледайте се. После огледайте се, когато нѣмате туй разположение. Когато имате разположение да срещнете нѣкого и да се обходите добре, пакъ се огледайте. Сега често казваме: “Да търпи човѣкъ.” Търпението е само за силнитѣ, не е за слабитѣ. За слабитѣ е неволята. За да накарашъ човѣка да търпи, трѣбва да му изяснишъ закона. Запримѣръ азъ може да търпя, може да ме мушнатъ единъ сантиметъръ съ игла, да забиятъ иглата, ни най-малко нѣма да не чувствувамъ, макаръ нищо да не казвамъ. Менъ ми е неприятно, макаръ да не изказвамъ своята неприятность. И тогава отъ чисто хигиенично, отъ съвременно гледище какво трѣбва да прави всѣки единъ. Защото човѣкъ има нѣколко мѣста, дето може да го ранятъ. Може да му ранятъ сърдцето, може да му ранятъ неговитѣ мисли. Нѣкой пѫть подтискатъ мислитѣ му, подтискатъ чувствата му, нѣкой пѫть може да го подтискатъ въ инициативата му, въ работата, която иска да работи.

 

Сега всички виждате нѣкои погрѣшки понѣкой пѫть. Нѣкои хора не ви харесватъ, знаете, че тия работи не сѫ добри, но нѣмате методъ, какъ да се поправите. Защото не само трѣбва да се констатира една погрѣшка, но трѣбва начинъ, какъ може да се поправи една погрѣшка. Разправяше ми една позната, казва: “Зная, щомъ нѣкой пѫть съмъ нетърпелива, следъ като направя погрѣшката, ще позная, че е погрѣшка. Тази погрѣшка, защо не я предотвратихъ?” Сега има погрѣшки, които ние съзнаваме, следъ като ги направимъ. Ти направишъ въ себе си една погрѣшка, ти я съзнавашъ, но не знаешъ, какъ да я избегнешъ. Казвашъ: “Втори пѫть азъ вече тази погрѣшка нѣма да я правя.” Втори пѫть ти тази погрѣшка нѣма да я направишъ, защото тя само веднъжъ е станала въ живота ти. Втори пѫть друга погрѣшка ще те изненада. Тя ще бѫде по съвсемъ другъ начинъ, по който ти не си мислилъ. Въ туй отношение човѣкъ трѣбва да чувствува грѣшката на своята нетърпеливость. Нетърпеливостьта на хората произлиза, че двойникътъ нѣкой пѫть излиза вънъ. Не е хубаво двойникътъ на човѣка да излѣзе вънъ. Естественото е единъ - два пръста да бѫде навънъ, но повече отъ два пръста е опасно. Ако двойникътъ излѣзе навънъ, тогава хората ставатъ неприятни. Възприятията сѫ силни. Всѣки отъ васъ трѣбва да има една броня. Колкото ставате по-чувствителни, толкова езикътъ ви да става по-мекъ. Ако ти ставашъ по-чувствителенъ и езикътъ ти остава въ първоначалното положение, ти ще създадешъ на себе си неприятность.

 

Въ Писанието се казва: “Не огорчавайте Духа, съ който сте запечатани!” Мислите ли, че Духътъ, който ви рѫководи въ онова, което вие говорите, въ онова, което вие мислите, въ онова, което вие чувствувате, той ще бѫде доволенъ? Но понеже той не може да ви говори на вашия езикъ, той отвѫтре ви казва: “Направихте една погрѣшка, не е хубаво това, което правишъ.” Ти започвашъ да го убеждавашъ, казвашъ: “Не знаешъ, че условията отвънъ сѫ такива.” Той казва: “Бѫди търпеливъ, азъ ще уредя тази работа.” Ти казвашъ: “Азъ ще му дамъ да се разбере.” Сега спорътъ е вѫтре. Ти изгубвашъ мира си, своя миръ губишъ вѫтре. Като се изгуби мира въ човѣка, той губи едно отъ добритѣ качества. Човѣкъ не може да прогресира безъ миръ. Мирътъ въ духовния свѣтъ е потрѣбенъ за една култура. Безъ миръ ти не може да успѣвашъ, не може да имашъ сполука въ живота си.

 

Та рекохъ, сега се изисква една обхода. Не искамъ да ви проповѣдвамъ да се обхождате единъ съ другъ. То е външна страна. Азъ туй го наричамъ цивилизация. Да се обхождашъ добре съ другитѣ, това е цивилизация. Да се обхождашъ добре съ себе си, се изисква знание. Да се обхождашъ добре съ себе си, съ Божественото, което е въ тебе, че никога да не го огорчавашъ. Ти онзи човѣкъ, който е въ тебе, никога да не го огорчавашъ. Ти може да имашъ външна обхода, то е лесно, но това е цивилизация. Цивилизация може да имаме спрѣмо другитѣ хора, то е лесно. Но човѣкъ трѣбва да има вѫтрешна обхода. И тогава трѣбва да се учи. Да не престѫпваме този Божий законъ, да не огорчавашъ духа си. Значи щомъ човѣкъ е изгубилъ своята свобода, той е огорчилъ душата си. Щомъ е изгубилъ силата си, той е огорчилъ духа си. Щомъ е изгубилъ свѣтлината си, той е огорчилъ ума си. Щомъ е изгубилъ своето добро, огорчилъ е сърдцето си. Тогава казвате: “Какво трѣбва да се прави?” - Възстанови доброто на сърдцето си. Разкаянието е тамъ. Възстанови свѣтлината на ума си, тамъ е разкаянието. Възстанови

 

302 силата на духа си, тамъ е разкаянието. И възстанови свободата на душата си. Свободенъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ душата си. Силенъ е онзи, който знае да се обхожда съ духа си. Уменъ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ ума си. Добъръ е онзи, който знае какъ да се обхожда съ сърдцето си. Азъ оставямъ настрана наследственитѣ черти. Казва: “Въ грѣхъ ме зачна майка ми.” То не е сѫществено. Че майка ми ме родила въ грѣхъ, то е другъ въпросъ. Че азъ, като една семка, може да съмъ израсналъ въ тинята, то е другъ въпросъ. Но тази семка може да пусне корени, да образува клонища и наполовина да се освободи отъ влиянието на земята.

 

Та рекохъ сега, научете се да давате свобода. Не може да давате свобода, ако не обичате душата си. Не може да добиете сила, ако не обичате духа си. Не може да придобиешъ свѣтлина, ако не обичашъ ума си, ако не разби-рашъ свѣтлината. Не може да придобиешъ добрината, ако не проявявашъ своята добрина, ако не обичашъ сърдцето. Туй, което сега проявявате, то е вашия миналъ животъ. Както сте живѣли, както сте мислили въ миналото, така се проявявате сега. Човѣкъ трѣбва да знае, какъ да поправи една погрѣшка.

 

Онзи день ме поканиха на гости при младитѣ братя. Когато бѣхме на планината ме фотографираха, за да видятъ хората, какъ се живѣе на планината. Тамъ не може да се даде единъ съблазънъ. Но щомъ се фотографиратъ въ една кѫща, наредена маса съ хубави яденета, ще се даде съблазънъ, казватъ: “Ето така се живѣе: братство и равенство.” Сега има благоприличие и съображения. Но имаше два начина, какъ да постѫпя. Ето азъ какъ разсѫждавамъ. До мене имаше единъ братъ, можехъ да му кажа на ухото да каже, да не ни фотографиратъ, но то е вече единъ страхъ. Нѣма да знаятъ другитѣ, по-умно, по-благоприлично е. Другото е, че не искамъ да му заповѣдвамъ, понеже съмъ генералъ, да кажа като на ординарецъ, да не минава тамъ. Искамъ да запазя моята свобода и неговата свобода. Второто положение, намѣсто да лишавамъ този човѣкъ отъ неговата свобода, азъ трѣбва да кажа, но ограничавамъ себе си. Още като говоря, за да ме разбере, рекохъ: “Бѫдете тъй добри да ме не фотографирате по този начинъ сега.” Но той се огорчава. Сега искамъ да си поправя погрѣшката. Азъ сега чувствувамъ, какво стана. Ако туй не бѣше станало, ни най-малко не щѣхъ да ви говоря тази проповѣдъ въ петъкъ. Тя се дължеше за изправянето на една погрѣшка. Турихъ въ действие всичкитѣ закони, да премахна всичкитѣ лоши влияния и въ себе си и въ другитѣ. Азъ можехъ да стана, да ида и да му пришепна на ухото. Тогава ще се създаде едно лъжливо мнение: “Какво ли искаше да му каже Учительтъ?” Има и трети начин можехъ да му кажа тъй: “Ти отложи туй за по-благоприятно време, сега не му е времето.” Но то е лъжливо. Вѫтре въ менъ не е така. Дипломация е това, за по-благоприятно време. Да му кажа така, не е хубаво. Ако му пришепна тихо, ще кажатъ: “Какво ли му каза? Той има привилегия да му казватъ хубави работи. Нека Учительтъ пришепне и на мене.” Като му казахъ така, този казва: “Можеше Учительтъ да се не обръща така къмъ мене.” Хубаво, но азъ рекохъ, насъ ни е страхъ нѣкой пѫть да направимъ една бележка. Рекохъ, ако неговата бележка е права, по който и начинъ да я каже, не зависи, че той повишилъ тона си. Казвате: “Вие не разбирате ли, какъвъ културенъ човѣкъ сте?” Може полекичка да го кажа. Следъ като обмислихъ работата, отидохъ. Духоветѣ може да ми турятъ изпитание. Азъ можехъ да избегна, можехъ да не ида. Ще питатъ какви сѫ съображенията ми. Рекохъ, приемамъ едно сражение, ще ида. Рекохъ, не искамъ да ме фотографирате. После ще държа една беседа, която се дължи на една погрѣшка, на една дипломатическа интрига. Въ дипломатическия свѣтъ ставатъ интриги, по единъ дипломатически начинъ да излѣзешъ навънъ.

 

Рекохъ, по нѣкой пѫть нѣкой ви каже една обидна дума на земята. Вие отивате при Господа, седнете на колѣне да се молите. Отивашъ веднага да смущавашъ Господа, че нѣкой те обидилъ. Умно ли е това? - “Господи, не знаешъ какво направиха съ [менъ]?” Ами че ти правишъ една грамадна погрѣшка. Никога не ходи да се оплаквашъ на Господа. Като те попита, Господь какво ти каза, кажи: “Една сладка дума, но не можахъ да я разбера. Криво ме разбра. Ще отида да ме назидаятъ, но не дочухъ тази дума какво означава.” Азъ сега засѣгамъ единъ въпросъ. По-нѣкой пѫть и интонацията на гласа решава въпроса. Единъ български селянинъ, който пратилъ сина си въ странство да следва, бащата искалъ синътъ да стане ученъ единъ день получава писмо отъ сина си. Той отива при единъ касапинъ и казва: “Получихъ писмо отъ сина ми, прочети ми го.” Той започва да чете съ единъ грубъ гласъ: “Татко менъ ми трѣбватъ четири хиляди лева презъ този месецъ.” - “Видишъ ли това магаре, така ли се говори, нищо не му пращамъ. Вижъ, не го срамъ, така ли се пише, да ми заповѣдва.” Отива при хлѣбаря и му казва: “Вижъ синътъ ми какво пише.” Той чете: “Любезни татко, моля ти се прати ми пари” и т.н. Чете писмото съ единъ мекъ тонъ. - “Ха, разбирамъ, любезни татко, моли се.” Онзи касапинъ на друго мѣсто туря ударението, съ друга интонация чете. Като прочита писмото хлѣбаря, казва: “Ще му пратя пари, туй дете станало човѣкъ.”

 

Та и на васъ, като ви пишатъ отъ небето, касапинътъ като го чете, нека да го чете хлѣбарьтъ. Азъ зная често много домове се развалятъ, защото възлюбениятъ казва: “Много си пресолила това ядене.” Но говори съ единъ грубъ тонъ. Азъ говоря за хората въ свѣта, които нѣматъ туй съзнание. Има ли цѣръ за пресоленото ядене? - Има, разбира се. Какъ? - Ще поискате отъ вашата възлюбена топла вода, ще налѣете въ соленото ядене, ще го направите тъй както трѣбва. Когато яденето е пресолено, турете топла вода. Вие често се намирате въ такива положения. Единъ приятель отишълъ да заведе своя приятель на гости. Домакинята ги черпила съ кафе. Въ първото кафе турила захарь, за второто се свършила едрата захаръ и тя намѣрила соль, която помислила за ситна захарь и направила кафето съ соль. Черпи и двамата, едното - сладко кафе, другото - солено. Той не може да си представи защо кафето е солено. Бръчка се, казва: “Много солено бѣше.”

 

Има два вида виновность. Азъ съмъ виноватъ въ нѣкои отношения, когато предизвиквамъ другитѣ. Т.е. виноватъ съмъ, че не може да произнеса нѣкои работи. Виноватъ е онзи, който иска да ме обиди. И двамата сѫ виновати. Единиятъ направилъ една погрѣшка, че не се задържалъ; другиятъ направилъ една погрѣшка, че не знае какъ да се задържи. Азъ проповѣдвамъ въ съвсемъ другъ смисълъ. Ти въ живота нѣкой пѫть роптаешъ. Погледнешъ себе си и погледнешъ нѣкой е по-ученъ, по-силенъ, по-красивъ и изведнъжъ дойде мисъльта: “Защо Господь не ме направилъ такъвъ? На мене ли даде да бѫда сиромахъ, другитѣ хора сѫ облѣчени, азъ съ окѫсани дрехи.” Че кой е кривъ за това тогазъ? Нѣкои обиди въ свѣта произтичатъ, че и вие сте обидили. Азъ на себе си тъй обяснявамъ. Да кажемъ, ако азъ съмъ билъ господарь, ималъ съмъ стотина души слуги, пъкъ съмъ ги обидилъ. Съ тази обида не съмъ ликвидиралъ, въ следния животъ азъ ставамъ слуга, пъкъ слугата ми става господарь. Той винаги ще ми върне съ лихвитѣ туй, което съмъ казалъ. Това, което ми казва сега, е отгласъ на онова, което е било. Трѣбва да си преглътна, да кажа: “Сега трѣбва да ликвидираме, много добре ми каза този човѣкъ. Азъ като него нѣма да правя.” Обидятъ те, кажи: “Азъ като него нѣма да правя.” Затова защото ви рекохъ, заради вашето предание разваляте Божия законъ.

 

Рекохъ сега, за вашитѣ наследствени черти не разваляйте Божествения законъ. Станалъ си много нетърпеливъ. Причината си ти, тя е наследствена. Обичашъ да се интересувашъ отъ чуждитѣ работи, причината е наследствена. Защото онази лисица винаги се интересува отъ хубавитѣ курници, кореспондентка е тя. Една лисица се интересува отъ курницитѣ. Онова дете, което обича ябълки, круши, орѣхи, знае на кое мѣсто има най-хубавитѣ орѣхи. Онзи, който обича круши, да не се интересува отъ крушитѣ. Вие ще кажете: “Много потънки работи.” - Че съ какво трѣбва да се занимавамъ? Знаете ли какъвъ ще бѫде вашиятъ животъ, ако можехте да се самовладате, ако можехте да владате мислите си, тъй да е усно, ако човѣкъ може да влада своитѣ чувства, не съ усилие. Отдето минете, ще бѫдете добре дошли. Хората ще ви чакатъ, като нѣкой ангелъ. Спасительтъ дето мине, ще го чакатъ. Като го видите, ще ви бѫде приятно. Ако искате да дадете магнетична сила, то ще зависи отъ владането на вашитѣ мисли, не тъй да мислите, вие сами да се радвате на вашитѣ мисли и на вашитѣ чувства. Отъ васъ ще лъха една хубава атмосфера, както лъха отъ едно цвѣте или такава атмосфера, която излиза отъ единъ изворъ, или отъ чистия въздухъ, който дишате, или отъ слънцето, което изгрѣва отъ ясното небе.

 

Рекохъ, нѣма по-хубаво нѣщо човѣкъ да влада своитѣ мисли. Или азъ наричамъ: твоята мисъль да те обича и твоитѣ чувства да те обичатъ и твоитѣ постѫпки да те обичатъ. Още като се роди мисъльта, ще каже най-сладкитѣ думи, после като се роди хубавото чувство и то ще каже най-сладкитѣ думи и една постѫпка като направишъ, ще чуешъ нейния гласъ. Нѣма въ свѣта по-хубаво състояние да слушашъ отзвука на своитѣ добри мисли; да слушашъ отзвука на своитѣ добри чувства и да слушашъ отзвука на своитѣ добри постѫпки. То е гласа на Бога. Господь казва: “Много добре мислишъ, много добре чувствувашъ, много добре постѫпвашъ.” Нѣма по-хубаво състояние на земята, отъ да слуша човѣкъ въ своето съзнание одобрението, че той постѫпва съобразно съ великия Божий законъ въ свѣта.

 

Отче нашъ

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната сила.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната вѣра.

 

Христосъ е човѣкътъ на изобилната любовь.

 

Сега като правило го дръжте. Азъ ни най-малко не визирамъ обикновенитѣ човѣшки постѫпки. Законътъ е такъвъ.

 

Обхождайте се съ себе си тъй, както Богъ се обхожда съ тебе!

 

Недѣлна сутринна лекция

29 августъ 1937 г. 5 ч. с. Изгрѣвъ







Теми съдържащи: Съборни Беседи, Утринни Слова

0 потребител(и) четат тази тема

https://tyxo.bg/d/134014/cnt